Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
109
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Букви
'.
На страница
1
:
219
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като
букви
, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
В статията "Природата" ние четем: "Тя живее само в деца, а майката, къде е тя? " Същият стремеж, да познае не само непосредствено съществуващото, а неговата по-дълбока основа, ние намираме също във "Фауст" /"наблюдавай всяка действаща сила и семена"/. Така също за него това, което той наблюдава върху повърхността на земята и под нея, става средство, за да проникне в загадката на образуването на света. Това, което той пише на 28 декември 1789 г. на херцогинята Луиза: "Произведенията на природата са винаги като едно прясно изречено слово на Бога", одушевява цялото негово изследване; и това, което може да се проследи със сетивата, става за него писменост, от която следва да чете словото на твореца.
В този смисъл пише той на 22 август 1784 година на госпожа фон Щайн: "Великата и красива писменост е винаги четлива и не може да бъде разчетена само тогава, когато хората пренасят своите дребни представи и своята ограниченост върху безкрайните същества." Същата тенденция намираме и във "Вилхелм Майстер": "Ако сега бих третирал тези пукнатини и цепнатини като букви, и би трябвало да ги разчета, бих образувал от тях думи и бих искал да ги чета готови, би ли имал ти нещо против това?
" Така ние виждаме поета от края на 70-те години постоянно полагащ усилия да разчете писмеността. Неговият стремеж беше да се издигне до един такъв възглед, че това, което виждаше отделно, да му се яви в неговата вътрешна, необходима връзка. Неговият метод беше "развиващият се, разгръщащият се, а съвсем не групиращият, подреждащият". За него не е достатъчно да види тук гранита, там порфира и т.н.
към текста >>
2.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
По отношение на това правилно познание на сетивния свят за мене беше ясно, че "Граници на познанието", каквито бяха установени по онова време, може да допусне само онзи, който се сблъсква с този сетивен свят и се отнася с него така, както някой би се отнесъл с една напечатана страница, когато би насочил своя поглед само върху формите на
букви
те и, без да има някакво предчувствие за четенето, би казал, че не може да се знае това, което се крие за тези форми.
Това беше ясно за мене по отношение на външната сетивна действителност. Въпреки това аз твърде добре познавах независимата от сетивното, почиваща здраво на себе си, самостоятелна духовност, за да дам право на външния сетивен свят на явленията. Но трябваше да се изгради мостът от сетивния свят до този на духа. В това, което хората си представяха като течение на времето в света на сетивата, изглежда, че духовното естество на човека се развива по предшестващото го не духовно състояние. Обаче когато правилно познаем сетивното, то навсякъде ни показва, че е едно откровение, една изява на духовното.
По отношение на това правилно познание на сетивния свят за мене беше ясно, че "Граници на познанието", каквито бяха установени по онова време, може да допусне само онзи, който се сблъсква с този сетивен свят и се отнася с него така, както някой би се отнесъл с една напечатана страница, когато би насочил своя поглед само върху формите на буквите и, без да има някакво предчувствие за четенето, би казал, че не може да се знае това, което се крие за тези форми.
Така моят поглед бе насочен в пътя от наблюдението на сетивното към това на духовното. Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на атомите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси. Чрез поведението на познаващия човек се ражда илюзията, като че мислите за нещата са вътре в човека, докато в действителност те царуват в самите неща. Човекът има нужда да ги отдели от нещата в едно илюзорно изживяване; в истинското изживяване на нещата той отново ги възвръща на нещата. Тогава развитието на света трябва да се разбира така, че не духовното, което съществуваше по-рано, от което по-късно се развива духовното естество на човека, има наред със себе си и вън от себе си нещо духовно.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни
букви
за нашето земно съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина аскетична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 11) Затова аскетичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от „задръжки и слабост“ на жизнените сили, защото страдат от действителността.
И този характер е противоположността на това, което Ницше означава като стойностно и достойно в живота. Стойностният тип човек иска всичко, което той е, само чрез самия себе си. Той иска всичко, което смята и нарича добро, да не принадлежи на никого, освен на самия него. Но този посредствен възглед не е изключение. „Той е един от най-разпространените и най-старите факти, които съществуват.
Прочетено от далечно небесно тяло, написаното с главни букви за нашето земно съществуване може би би ни довело до заключението, че земята е наистина аскетична звезда, кът за недоволни, високомерни и противни създания, които не могат да се освободят от дълбокото неудовлетворение от себе си, от земята, от целия живот.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 11) Затова аскетичният проповедник представлява необходимост, тъй като голяма част от хората страдат от „задръжки и слабост“ на жизнените сили, защото страдат от действителността.
Аскетичният проповедник е утешител и лекар на онези, които страдат в живота. Той ги утешава, като им казва, че този живот, в който страдат, не е истинският живот. Истинският живот за онези, които страдат в настоящия, е много по-лесно достижим, отколкото за здравите, които са зависими от него и са му се отдали. Чрез такива изказвания проповедникът култивира презрението, оклеветяването на реалния живот. Накрая той създава убеждението, което гласи, че за да се достигне истинският живот, трябва да се отрече настоящият живот.
към текста >>
4.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но ако от текста се изхвърлят някои думи и
букви
, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават
букви
, които съчетани в думи описват само природни процеси.
Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички". Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н.
Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
/Например в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната дума, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н. От останалите думи отново трябва да се зачеркнат първата, третата, петата и т.н. Това, което остава тогава, да се съчетае в думи: Заклинателната формула се превръща в едно чисто съобщение за природни факти./ Колко трудно е било на Агрипа да се освободи сам от предразсъдъците на своята епоха и да се издигне до един чист възглед, доказателство за това е фактът, че той издаде написаната от него още през 1510 година "Тайна философия" едва през 1531 година, защото я считаше за незряла. По-нататък доказателство за това е неговото съчинение "Върху тщеславието на науките", в което с огорчение говори за научния и останалия живот на неговата епоха.
към текста >>
5.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Техните посоки са очертани в духовните светове с вечни
букви
; там посветените пазят висши тайни.
Духовната връзка, която свързва всички Посветени, няма външни очертания, но споменатите два закона са именно онази спойка, която осигурява нейното здраво единство. Ти можеш и да си в най-интимно приятелство с един Посветен: и все пак ще си далеч от него дотогава, докато сам не станеш посветен. Ти можеш и да се радваш на неговата обич: но той няма да ти повери своята тайна, ако не си узрял за нея. Ти можеш да го ласкаеш, да го измъчваш: нищо не е в състояние да го застави, така че да ти открие нещо, което той не смее да направи, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно. Пътищата, които водят човека до зрелостта за възприемането на една духовна тайна, са точно определени.
Техните посоки са очертани в духовните светове с вечни букви; там посветените пазят висши тайни.
В старите предисторически епохи, храмовете на Духа бяха видими за всички: днес, когато животът е станал толкова бездуховен, храмовете не са вече тук и те не са видими за физическите очи. Но в духовна форма, те са навсякъде; и всеки, който ги търси, може да ги намери. Само в своята собствена душа човекът може да открие средствата, които ще накарат Посветените да проговорят. Ако той развие в себе си определени качества, висшите съкровища на Духа могат да се открият пред него. Началото трябва да се постави с едно основно душевно настроение.
към текста >>
6.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Но тази история е написана с други
букви
, различни от обикновените.
”, които излязоха от печат под формата на книга, се показва това развитие. Тези статии постепенно също ще покажат, че на определена висша степен на неговата познавателна способност човекът може да проникне и до вечния произход на преходните във времето неща. Когато човекът по този начин разшири своята познавателна способност, по отношение познанието на миналото той вече не ще бъде принуден да ползва външните документи. Тогава той ще може да вижда това, което не е сетивно възприемаемо при събитията, което никакво време не може да разруши. От преходната история той ще премине към една непреходна история.
Но тази история е написана с други букви, различни от обикновените.
В гнозиса, в теософията тя се нарича “Акашова летопис”. На нашия език можем да дадем само една слаба представа за тази летопис. Защото нашият език е нагоден към сетивния свят. И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят. Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-лошо.
към текста >>
7.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или
букви
спрямо цялата дума и спрямо тях самите.
Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните взаимоотношения. В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят.
Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите.
Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга.
към текста >>
За това „разчитане" или „четене", имагинативните възприятия са като
букви
или звуци.
По-нататък обаче е необходимо да вникнем в съотношенията между Сатурновото състояние и човешкото физическо тяло, между Слънчевото състояние и етерното тяло и т.н. Трябваше да подчертаем, че зародишът на човешкото физическо тяло е възникнал още по времето на Стария Сатурн, и че за да стигне до своята днешна форма, физическото тяло е продължило да се развива, минавайки през Слънчевото, Лунното и Земното състояние. Трябваше да посочим още и промените в човешкото същество, настъпили поради отделянето на Слънцето от Земята, а по-късно и поради отделянето на Луната. По нататък трябваше да обобщим факторите, които се намесиха в развитието на цялото човечество през Атлантската епоха и по време на последователните периоди, описани като древноиндийска, древноперсийска, египетска и т.н. епохи. Описанието на тези отношения идва не от имагинативното възприятие, а от познанието чрез Инспирация, от разчитането на скритата писменост.
За това „разчитане" или „четене", имагинативните възприятия са като букви или звуци.
Но то е необходимо не само за горните уточнения. Ние не бихме могли да разберем цялостния човек, ако се обръщаме към него само с имагинативното познание. Наистина, тогава бихме възприели, как при умирането душевно- духовната му същност се освобождава от това, което остава във физическия свят; обаче без да се ориентираме в самите имагинативни възприятия, ние не бихме могли да разберем връзките между това, което става след смъртта на човека, и предходните и следващи състояния, в които той навлиза. Без инспиративното познание, имагинативният свят остава като един текст, в който се възприема, но не можем да разчетем. След като ученикът напредне от Имагинацията към Инспирацията, той скоро разбира, колко неправилно би било, ако се откаже от проучването на великите мирови явления и поиска да се ограничи само във фактите ,свързани с неговите непосредствени интереси.
към текста >>
8.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Пред нас те трябва да застанат като един вид
букви
.
Първоначално духовните изживявания се явяват под формата на образи. Те възникват от дълбините на подготвената душа именно като образи. Сега същественото е да стигнем до пра вилното отношение към тези образи. За свръхсетивното възприятие те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си. Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища.
Пред нас те трябва да застанат като един вид букви.
Когато имаме тези букви пред себе си, ние не обръщаме внимание на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях. Както един написан текст не ни заставя да описваме извивките на буквите, така и образите, които представляват съдържанието на свръхсетивното виждане, не ни карат да ги възприемаме като такива; но чрез самите себе си те внасят необходимостта да се абстрахираме напълно от тяхната образна същност и да насочим душата към това, което се проявява чрез тях като свръхсетивен процес или свръхсетивно същество. Както не можем да оспорим, че едно писмо, от което узнаваме нещо съвършено ново и непознато, е съставено от отдавна известните букви, така и относно образите на свръхсетивното съзнание не можем да твърдим, че те съдържат само това, което е взето от обикновения живот. В известен смисъл това е напълно вярно. И все пак за свръхсетивното съзнание е важно ни това, което вземаме от обикновения живот, а това, което се изразява в образите.
към текста >>
Когато имаме тези
букви
пред себе си, ние не обръщаме внимание на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях.
Те възникват от дълбините на подготвената душа именно като образи. Сега същественото е да стигнем до пра вилното отношение към тези образи. За свръхсетивното възприятие те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си. Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища. Пред нас те трябва да застанат като един вид букви.
Когато имаме тези букви пред себе си, ние не обръщаме внимание на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях.
Както един написан текст не ни заставя да описваме извивките на буквите, така и образите, които представляват съдържанието на свръхсетивното виждане, не ни карат да ги възприемаме като такива; но чрез самите себе си те внасят необходимостта да се абстрахираме напълно от тяхната образна същност и да насочим душата към това, което се проявява чрез тях като свръхсетивен процес или свръхсетивно същество. Както не можем да оспорим, че едно писмо, от което узнаваме нещо съвършено ново и непознато, е съставено от отдавна известните букви, така и относно образите на свръхсетивното съзнание не можем да твърдим, че те съдържат само това, което е взето от обикновения живот. В известен смисъл това е напълно вярно. И все пак за свръхсетивното съзнание е важно ни това, което вземаме от обикновения живот, а това, което се изразява в образите. На първо място душата трябва да се подготви, за да посреща тези образи в духовното си зрително поле; за целта трябва да развие особено грижливо и чувството, че не следва да се задържа при тези образи, а да ги отнася по адекватен начин към свръхсетивния свят.
към текста >>
Както един написан текст не ни заставя да описваме извивките на
букви
те, така и образите, които представляват съдържанието на свръхсетивното виждане, не ни карат да ги възприемаме като такива; но чрез самите себе си те внасят необходимостта да се абстрахираме напълно от тяхната образна същност и да насочим душата към това, което се проявява чрез тях като свръхсетивен процес или свръхсетивно същество.
Сега същественото е да стигнем до пра вилното отношение към тези образи. За свръхсетивното възприятие те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си. Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища. Пред нас те трябва да застанат като един вид букви. Когато имаме тези букви пред себе си, ние не обръщаме внимание на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях.
Както един написан текст не ни заставя да описваме извивките на буквите, така и образите, които представляват съдържанието на свръхсетивното виждане, не ни карат да ги възприемаме като такива; но чрез самите себе си те внасят необходимостта да се абстрахираме напълно от тяхната образна същност и да насочим душата към това, което се проявява чрез тях като свръхсетивен процес или свръхсетивно същество.
Както не можем да оспорим, че едно писмо, от което узнаваме нещо съвършено ново и непознато, е съставено от отдавна известните букви, така и относно образите на свръхсетивното съзнание не можем да твърдим, че те съдържат само това, което е взето от обикновения живот. В известен смисъл това е напълно вярно. И все пак за свръхсетивното съзнание е важно ни това, което вземаме от обикновения живот, а това, което се изразява в образите. На първо място душата трябва да се подготви, за да посреща тези образи в духовното си зрително поле; за целта трябва да развие особено грижливо и чувството, че не следва да се задържа при тези образи, а да ги отнася по адекватен начин към свръхсетивния свят. Направо ще заявим, че за истинското свръхсетивно наблюдение се изисква не само способността да съзрем в себе си един свят от образи, но и една съвсем друга способност, която може да се сравни с четенето в сетивния свят.
към текста >>
Както не можем да оспорим, че едно писмо, от което узнаваме нещо съвършено ново и непознато, е съставено от отдавна известните
букви
, така и относно образите на свръхсетивното съзнание не можем да твърдим, че те съдържат само това, което е взето от обикновения живот.
За свръхсетивното възприятие те имат стойност само тогава, когато в хода на своето възникване те съвсем не искат да бъдат вземани за нещо само по себе си. Ако това е така, те едва ли имат по-голяма стойност от обикновените сънища. Пред нас те трябва да застанат като един вид букви. Когато имаме тези букви пред себе си, ние не обръщаме внимание на тяхната форма, а разчитаме това, което е изразено чрез тях. Както един написан текст не ни заставя да описваме извивките на буквите, така и образите, които представляват съдържанието на свръхсетивното виждане, не ни карат да ги възприемаме като такива; но чрез самите себе си те внасят необходимостта да се абстрахираме напълно от тяхната образна същност и да насочим душата към това, което се проявява чрез тях като свръхсетивен процес или свръхсетивно същество.
Както не можем да оспорим, че едно писмо, от което узнаваме нещо съвършено ново и непознато, е съставено от отдавна известните букви, така и относно образите на свръхсетивното съзнание не можем да твърдим, че те съдържат само това, което е взето от обикновения живот.
В известен смисъл това е напълно вярно. И все пак за свръхсетивното съзнание е важно ни това, което вземаме от обикновения живот, а това, което се изразява в образите. На първо място душата трябва да се подготви, за да посреща тези образи в духовното си зрително поле; за целта трябва да развие особено грижливо и чувството, че не следва да се задържа при тези образи, а да ги отнася по адекватен начин към свръхсетивния свят. Направо ще заявим, че за истинското свръхсетивно наблюдение се изисква не само способността да съзрем в себе си един свят от образи, но и една съвсем друга способност, която може да се сравни с четенето в сетивния свят. Първоначално трябва да си представяме свръхсетивния свят като нещо, което се намира изцяло вън от обикновеното съзнание.
към текста >>
9.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на
букви
те, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока. Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява.
Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел. Той принадлежи към онези духове, които дълбоко са почувствали недостатъчността на възгледа, който намира единствения начин на обяснение на света в естественонаучния начин на мислене, станал нещо привично за много хора. Той обръща вниманието на това, как при своите обяснения този начин на мислене греши против своите собствени твърдения. Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци. Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин".
към текста >>
10.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват
букви
те на азбуката.
До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията. Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен. Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването.
Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката.
Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното. И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в сферата на интелектуалното, да възникне от писането. Когато хората осъзнаят колко много може да се спечели за интелекта от това ранно артистично образование на детето, те ще са склонни да позволят на изкуството да заеме достойното си място в основното училищно образование. Изкуството на музиката, рисуването и моделирането ще получи достойно място в програмата на обучение. Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация.
към текста >>
11.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Отново и отново опипвах
букви
те с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са.
Природните закони обаче бяха тези, които особено ме привличаха и ме пленяваха напълно. Когато пишех, го правех, защото трябваше. Дори пишех възможно най-бързо, за да мога по-скоро да изпиша цяла страница. След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше. После ме омагьосваше въпросът с каква скорост прахът изсушава мастилото и каква смес се получава между тях.
Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са.
Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката. Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми. Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“. Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането. Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане.
към текста >>
Повече от формите на
букви
те ме интересуваше тази на перото за писане.
Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са. Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката. Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми. Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“. Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането.
Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане.
Когато вземах ножа за хартия на баща ми, можех да го вкарам в процепа на перото и така да направя физическо изследване на еластичността на материала, от който беше направено перото. След това отново го сгъвах в правилната му форма, но краснописът ми много страдаше от този процес. Това беше и времето, когато със склонността си към разбиране на природните явления бях поставен между вникването в дадена зависимост и „границите на познанието“. На около три минути разстояние от бащината ми къща се намираше една мелница. Мелничарите бяха кръстници на брат ми и сестра ми.
към текста >>
Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха
букви
те „и“ и „у“.
На този помощник-учител съм много задължен. Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище. И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа.
Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“.
Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка. Целия час помощник-учителят трябваше да се справя почти сам. „Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко. Той беше същевременно и селски нотариус и се говореше, че на тази служба имал толкова много работа, че не можел да води и учебните занятия. И въпреки всичко се научих да чета добре сравнител но рано.
към текста >>
12.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към
букви
те, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме.
Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет. Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа.
Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме.
Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“! Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична дама. Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше дома ѝ. Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
към текста >>
13.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което мислим, и след това имаме
букви
те пред себе си.
Наблюдението ни показва, че понятията, които отначало само построихме, отговарят напълно на фактите. Разликата е само тази, че нашето тяло е едно живо огледало. Огледалото, в което се оглеждаме, ние го оставяме такова, каквото то е. Все пак можем да възпрепятствуваме отразяването /оглеждането/ по следния начин: когато надъхаме огледалото, тогава то не оглежда правилно. Обаче оглеждането /отражението/ в нашето тяло, което дейността на нашата душа изпитва, е свързано с това, че когато се оглеждаме в нашето тяло, самото отражение /оглеждане/ е една дейност, един процес в нашето тяло и че това, което се явява като отражение, ние го поставяме пред самите нас като една дейност.
По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което мислим, и след това имаме буквите пред себе си.
Така ние записваме дейността на душата в нашия телесен живот. Това, което анатомът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот. Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот. Тогава той констатира, че душевният живот е като един архитект, който съгражда нещо през нощта, а през време на дневния живот се оказва един разрушител. Сега ние имаме пред себе си душевния живот в будното и спящото състояние и през време на съня трябва да си го представим независим от телесния живот, както конникът е независим от коня.
към текста >>
Това, което анатомът доказва, са само
букви
те, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот.
Огледалото, в което се оглеждаме, ние го оставяме такова, каквото то е. Все пак можем да възпрепятствуваме отразяването /оглеждането/ по следния начин: когато надъхаме огледалото, тогава то не оглежда правилно. Обаче оглеждането /отражението/ в нашето тяло, което дейността на нашата душа изпитва, е свързано с това, че когато се оглеждаме в нашето тяло, самото отражение /оглеждане/ е една дейност, един процес в нашето тяло и че това, което се явява като отражение, ние го поставяме пред самите нас като една дейност. По този начин животът на тялото се представя фактически така, като че в известно отношение ние записваме това, което мислим, и след това имаме буквите пред себе си. Така ние записваме дейността на душата в нашия телесен живот.
Това, което анатомът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот.
Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот. Тогава той констатира, че душевният живот е като един архитект, който съгражда нещо през нощта, а през време на дневния живот се оказва един разрушител. Сега ние имаме пред себе си душевния живот в будното и спящото състояние и през време на съня трябва да си го представим независим от телесния живот, както конникът е независим от коня. Но както конникът използува коня и изхабява неговите сили, така душата изхабява дейността на тялото, така щото стават химически процеси като букви на душевния живот. С това ние стигаме до една точка, където така сме изхабили /изразходвали/ живота на тялото, както той е ограничен в сетивата, в мозъка, че сме го изчерпили.
към текста >>
Но както конникът използува коня и изхабява неговите сили, така душата изхабява дейността на тялото, така щото стават химически процеси като
букви
на душевния живот.
Така ние записваме дейността на душата в нашия телесен живот. Това, което анатомът доказва, са само буквите, външният апарат, защото ние наблюдаваме напълно нашия душевен живот, когато го наблюдаваме само в телесния живот, ние го наблюдаваме напълно само тогава, когато го наблюдаваме независимо от телесния живот. Но това може да направи само духовният изследовател, когато наблюдава душевния живот, как при събуждането този живот се показва оглеждащ се в будния дневен живот. Тогава той констатира, че душевният живот е като един архитект, който съгражда нещо през нощта, а през време на дневния живот се оказва един разрушител. Сега ние имаме пред себе си душевния живот в будното и спящото състояние и през време на съня трябва да си го представим независим от телесния живот, както конникът е независим от коня.
Но както конникът използува коня и изхабява неговите сили, така душата изхабява дейността на тялото, така щото стават химически процеси като букви на душевния живот.
С това ние стигаме до една точка, където така сме изхабили /изразходвали/ живота на тялото, както той е ограничен в сетивата, в мозъка, че сме го изчерпили. Тогава трябва да започнем другата дейност, да преминем към обратния процес и да съградим отново това, което сме разградили. Това е сънният живот, така щото от нашата душа ние извършваме в нашето тяло две противоположни дейности. През време когато сме будни ние наистина имаме пред нас заобикалящия ни свят в преливащи и отливащи вълни от представи, радости и страдания, чувства и т.н. Но през време когато ги имаме пред себе си, ние изхабяваме нашия телесен живот, разрушаваме го всъщност постоянно.
към текста >>
14.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него
букви
те и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем.
Ние поглеждаме по време към едната страна в бъдещето, а към другата страна в миналото; обаче времето се затваря в кръг, само че това затваряне става в безкрайността. И в тази намираща себе си змия на вечността която може да бъде преобразена чрез змията, която захапва собствената си опашка е втъкана както силата на Светлината, която блести все по-светло и по-светло, когато гледаме към едната страна, така и силата на Тъмнината, която ни се явява все по-тъмна и по-тъмна към другата страна. И когато самите ние стоим по средата, ние имаме Светлина и Сянка Ормузд и Ариман смесени един в друг. Всичко е втъкано в намиращия себе си, безкраен поток на времето: Заруана акарана. По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове.
Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем.
Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци. Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят. И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството.
към текста >>
Както ние имаме
букви
те върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като
букви
на духовните светове, които ни говорят.
По-нататък нещо друго за този светоглед е това, че то вземаше нещата сериозно, тези неща от които той изхождаше, че той не само казваше мъгливо: там навън, зад нещата на сетивния свят, които правят впечатление на нашите очи, на нашите уши и на другите органи на сетивата, се намира Духът, но действително в това, което виждаше, той познаваше писмените знаци на Духа или на духовните светове. Ние вземаме например някой изписан лист, виждаме върху него буквите и ги съчетаваме в думи, но ако искаме да сторим това, ние трябва първо да сме научили нещо, а именно да четем. Който не може това, той никога не може да чете Заратустра, а само вижда определени знаци, които може да проследи със своя поглед. Но той може да чете Заратустра едва тогава, когато разбира да свърже, да съедини тези знаци съобразно това, което носи в своята душа. Зад това, което е в сетивния свят, особено в начина, по който звездите се съединяват в мировото пространство на групи, Заратустра виждате една такава писменост от знаци.
Както ние имаме буквите върху хартията, така в това, което ни заобикаля в пространството в сетивния свят, той виждаше нещо като букви на духовните светове, които ни говорят.
И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време.
към текста >>
15.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от
букви
те се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е.
Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е.
това, което божествените мисли са изразили в природата. Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на божествено-духовните Същества. Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения. Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил. Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг.
към текста >>
Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като
букви
, които изразяват духа на божествено-духовните Същества.
Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на божествено-духовните Същества.
Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения. Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил. Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг. Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл.
към текста >>
Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на
букви
те, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли.
А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща. Но Галилей казваше това поради основания различни от тези, поради които то днес се казва.
Защото Галилей не искаше да ограничи човешкия дух в наблюденията, защото би отрекъл, че зад тези наблюдения стои великият Дух със своите "предварителни" със своите "творчески мисли", а защото този божествен Дух му се явяваше така велик, мощен и възвишен чрез това, че всичко, което въобще съществува като "предварителни /творчески/ мисли" съществува в един миг, така щото човешкият дух има нужда от едно безкрайно продължително време за любвеобилното разчитане на буквите, за да стигне постепенно до разбирането на отделните мисли.
От смирение пред това, колко ниско стои човешкият ум под божествения Ум, увещаваше Галилей своите съвременници: Вие не можете да прогледнете зад нещата, не защото хората въобще не биха могли да сторят това, но защото времето за това е минало вече. Наблюдение, опит и саморазмисъл беше това, което Галилей считаше като меродавно за своите съвременници. Той можеше да стори това, защото неговият дух беше устроен напълно математически, защото имаше много вярно математическо мислене. Чудесно е, когато например чуваме, как Галилей научава, че в Холандия е било открито нещо като далекоглед, с който можело да се вижда в най-далечните небесни пространства. Трябва да имаме предвид, че тогава не е имало никакви вестници.
към текста >>
16.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В Тот или Хермес те са виждали онзи дух, който според старите предания е направил най-старите записвания на мировата мъдрост и който е съставил физическите
букви
според това, което е получил като вдъхновение от звездната писменост.
Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме. Това беше една част от техния звезден миров часовник. За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето. И те са гледали по-нататък нагоре, когато в много древни времена им било дадено учението, че движението на звездите е израз на мировия часовник. За такива и други подобни отношения египтяните са черпили съвет от звездната писменост.
В Тот или Хермес те са виждали онзи дух, който според старите предания е направил най-старите записвания на мировата мъдрост и който е съставил физическите букви според това, което е получил като вдъхновение от звездната писменост.
Той е научил хората да обработват земята, научил ги е на геометрията, изкуството да мерят земята научил ги е всичко, от което хората се нуждаят за физическия живот. Обаче всеки физически живот не е нищо друго освен тялото на един духовен живот. Но духовният живот е свързан с цялата вселена и от тази вселена е бил вдъхновен Хермес. Така скоро цялата култура се яви свързана с Хермес. Даже египтяните се чувствуваха свързани с него по един още по-вътрешен начин.
към текста >>
17.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са
букви
от азбуката.
С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие. Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи.
Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката.
Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние. За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст. Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет.
към текста >>
Но в Духовната Наука няма само 22 или 27
букви
, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят.
След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие. Духовната Наука – ако нашето търсене е искрено – дава много подобни идеи, и аз ще спомена една като пример. Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката.
Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят.
Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние. За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст. Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
към текста >>
18.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати
букви
, докато човекът е словото, живо и цялостно."
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат.
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно."
Животните са кристализирани страсти. В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето. Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба. Точно както човекът се е изтръгнал от животинското, така той ще изтръгне себе си и от злото. Но никога досега той не е преминавал през толкова тежка криза като тази на настоящата епоха.
към текста >>
19.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Най-древните
букви
използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи.
Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят. Този път бе познат на всички окултни школи и дори Християнството през първите векове съдържаше езотерични учения, от които могат да се намерят следи. Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото начало. В "Деяния на Апостолите" се споменава за Дионисий Ареопагит.
към текста >>
20.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими
букви
върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си.
Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни. В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества. Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние.
към текста >>
21.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и
букви
те върху кръста не бяха правилно тълкувани.
Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.
Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани.
Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър. И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J.
към текста >>
22.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72
букви
, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
Четвъртата подраса /гръцката културна епоха/ започва в 747 г. пр. Хр. според Щайнер. /*4/ – Това е индийски теософски термин за огромна космическа епоха на еволюция – Манвантара. Период на проявление като планетарните състояния Стара Луна, Старо Слънце и пр.
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая".
/*6/ – Битие, гл. 3, стих 15. /*7/ – Виж бел. 6 и 7 на предшестващата лекция. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г.
към текста >>
23.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения, животни и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати
букви
, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат.
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения, животни и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
Животните са кристализирани страсти. В хода на човешката и животинската еволюция низшето се издига до висшето. Противоречията в човека, начинът, по който елементите се смесват в него, съставят неговата карма, неговата съдба. Точно както човекът се е изтръгнал от животинското, така той ще изтръгне себе си и от злото. Но никога досега той не е преминавал през толкова тежка криза като тази на настоящата епоха.
към текста >>
24.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Най-древните
букви
използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н. На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина. Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи.
Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят. Този път бе познат на всички окултни школи и дори християнството през първите векове съдържаше езотерични учения, от които могат да се намерят следи. Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото начало. В “Деяния на Апостолите” се споменава за Дионисий Ареопагит.
към текста >>
25.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими
букви
върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си.
Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни. В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества. Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние.
към текста >>
26.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той не описва формата на
букви
те, а търси смисъла вътре.
Този шрифт може да бъде виждан от някой, който не може да чете, и от такъв, който може. Двамата виждат същото, няма разлика в това, което виждат. Този, който не може да чете, ще каже: Виждам малки и големи черти. Той може да ги опише. Но този, който може да чете, открива вътре някакъв смисъл.
Той не описва формата на буквите, а търси смисъла вътре.
Така е и с целия свят, възприеман чрез духовнонаучния мироглед. Вземете днешната наука. Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи. За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете. Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите.
към текста >>
За другия нещата в света са като
букви
, те получават значение, когато той се научи да чете.
Но този, който може да чете, открива вътре някакъв смисъл. Той не описва формата на буквите, а търси смисъла вътре. Така е и с целия свят, възприеман чрез духовнонаучния мироглед. Вземете днешната наука. Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи.
За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете.
Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите. Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в думата или в света. Това естествено не може да се оспори, понеже е обикновеното виждане на нещата. Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман. Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото.
към текста >>
Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на
букви
те.
Той не описва формата на буквите, а търси смисъла вътре. Така е и с целия свят, възприеман чрез духовнонаучния мироглед. Вземете днешната наука. Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи. За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете.
Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите.
Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в думата или в света. Това естествено не може да се оспори, понеже е обикновеното виждане на нещата. Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман. Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях.
към текста >>
Постепенно ще успеете да разчитате тези
букви
.
Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман. Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква.
Постепенно ще успеете да разчитате тези букви.
Когато разберете животните в жизнените им проявления, заставате срещу тях като някой, който може да чете, а не като някой, който прави като материалистическата наука, която само описва буквите. Научите ли се да познавате животното като дума, поглеждате зад физическия свят в съвсем различен свят, в астралния свят. Научите ли се да разглеждате растенията като букви, постигате способността да виждате в менталния свят. Това не е нищо недействително, а точно обратното, то е нещо, което е изцяло действително и всъщност едва тогава ни научава да разбираме истинския смисъл на живота. Действително е така, че правилното значение на духовното опознаване на света ни става ясно едва когато го сравним с четенето.
към текста >>
Когато разберете животните в жизнените им проявления, заставате срещу тях като някой, който може да чете, а не като някой, който прави като материалистическата наука, която само описва
букви
те.
Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква. Постепенно ще успеете да разчитате тези букви.
Когато разберете животните в жизнените им проявления, заставате срещу тях като някой, който може да чете, а не като някой, който прави като материалистическата наука, която само описва буквите.
Научите ли се да познавате животното като дума, поглеждате зад физическия свят в съвсем различен свят, в астралния свят. Научите ли се да разглеждате растенията като букви, постигате способността да виждате в менталния свят. Това не е нищо недействително, а точно обратното, то е нещо, което е изцяло действително и всъщност едва тогава ни научава да разбираме истинския смисъл на живота. Действително е така, че правилното значение на духовното опознаване на света ни става ясно едва когато го сравним с четенето. Какъв смисъл би имало, ако начертая нещо на дъската и го опиша, без то да означава нещо?
към текста >>
Научите ли се да разглеждате растенията като
букви
, постигате способността да виждате в менталния свят.
За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква. Постепенно ще успеете да разчитате тези букви. Когато разберете животните в жизнените им проявления, заставате срещу тях като някой, който може да чете, а не като някой, който прави като материалистическата наука, която само описва буквите. Научите ли се да познавате животното като дума, поглеждате зад физическия свят в съвсем различен свят, в астралния свят.
Научите ли се да разглеждате растенията като букви, постигате способността да виждате в менталния свят.
Това не е нищо недействително, а точно обратното, то е нещо, което е изцяло действително и всъщност едва тогава ни научава да разбираме истинския смисъл на живота. Действително е така, че правилното значение на духовното опознаване на света ни става ясно едва когато го сравним с четенето. Какъв смисъл би имало, ако начертая нещо на дъската и го опиша, без то да означава нещо? То получава смисъл чрез това, че човек опознава неговото значение. Така е също и със света.
към текста >>
27.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също както човекът на физическия план, който не познава
букви
те, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт.
Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата. Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм. Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения. Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план.
Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт.
Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език. Вземете един древен астрален символ – жезъла на Хермес, обвит със змията. В нашия шрифт той е станал знак на буквата Е. Или вземете W, който показва вълнообразното движение на водата. Той е душевният знак на човека, същевременно и знак за думата Wort.
към текста >>
28.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тези четири числа отговарят на еврейските
букви
(Taw), (Resch), (Waw) и (Samech).
Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога. Символът на слънчевия демон се означава така: Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека. – Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60.
Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech).
На еврейски се чете от дясно наляво: Тези букви символизират четирите принципа, които довеждат човека до пълно втвърдяване, ако не му се удаде да се преобрази. Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Waw – на етерното, чрез Resch – на астралното, чрез Taw – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Цялото се чете: Сорат. Това е окултното име на слънчевия демон, противника на агнето.
към текста >>
Тези
букви
символизират четирите принципа, които довеждат човека до пълно втвърдяване, ако не му се удаде да се преобрази.
Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека. – Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60. Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech). На еврейски се чете от дясно наляво:
Тези букви символизират четирите принципа, които довеждат човека до пълно втвърдяване, ако не му се удаде да се преобрази.
Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Waw – на етерното, чрез Resch – на астралното, чрез Taw – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Цялото се чете: Сорат. Това е окултното име на слънчевия демон, противника на агнето. Това е тайната, от която по-новата теология измисли, че означава Неро117. Наистина могат да се измислят големи басни.
към текста >>
Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на
букви
те, което също позволява употребата на
букви
те като цифри.
104 и «Картини на окултни печати и колони. Мюнхенски конгрес, Петдесятница 1907 г.», Събр. съч. 284. ...в дните от седмицата: Виж лекцията на 7 март 1907 г. 116) числото на звяра: Откровение: 13.18.
Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри.
Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст. В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля. 117) Тази, опровергана от Рудолф Щайнер версия, се защитава дори и днес, например в издадената от Фриц Ринекер «Енциклопедия на Библията», 3-то издание, Вупертал, 1961 г. За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г. сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
към текста >>
В окултните произведения числената стойност на
букви
те играе голяма роля.
съч. 284. ...в дните от седмицата: Виж лекцията на 7 март 1907 г. 116) числото на звяра: Откровение: 13.18. Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри. Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст.
В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля.
117) Тази, опровергана от Рудолф Щайнер версия, се защитава дори и днес, например в издадената от Фриц Ринекер «Енциклопедия на Библията», 3-то издание, Вупертал, 1961 г. За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г. сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч. 34, стр. 590 и сл.
към текста >>
29.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Началните
букви
на програмата предават основните му мисли121.
Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле. Розенкройцерството провежда даденото от християнството в бъдещето.
Началните букви на програмата предават основните му мисли121.
Днес искам да говоря по някои въпроси, които могат да се поставят в тази връзка. Най-напред: Какво би станало, ако теософията премине в розенкройцерското течение и се изживява в тези представи? За това нека да си създадем някои представи по отношение на теософската етика. Теософската етика или моралните норми не казват: Това или онова трябва да правиш или да не правиш. Антропософията няма нищо общо с изисквания и правила, а с факти и разкази.
към текста >>
121) Това са първите
букви
E.D.N.
Шести отдел. Сетивно-морално въздействие на цветовете, 796. свободни ритми оформена от Рудолф Щайнер. Премиерата се е състояла на 19 май 1907 г., по повод на Мюнхенския конгрес. 120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
121) Това са първите букви E.D.N.
– I.C.M. - P.S.S.R на розенкройцерските формули: Ex deo nascimur. In Christo morimur. Per spiritum sanctum reviviscimus. 122) Проверка на две пресичащи се, т. е.
към текста >>
30.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че думата има четири
букви
.
Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг. Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание. Няма по-лоша фраза от следната: «Човек трябва само да погледне в себе си.» Там обаче се намира само нисшето себе. Трябва да търсим навън с обич и тогава ще намерим. Познавах хора, които казваха: «Какво ми е нужно?
Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че думата има четири букви.
Да гледа човек в себе си, довежда само да затваряне. Ние сме само част от този свят. Пръстът затова е пръст, защото е част от организма. Откъснете го от него и той няма повече да е пръст. Пръстът не се отделя от организма, но който е толкова «умен» да вярва, че може да се отдели от Земята, ако се издигне само няколко километра над Земята, ще умре.
към текста >>
31.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три
букви
КМБ.
«ТАЙНИТЕ» – КОЛЕДНО И ВЕЛИКДЕНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ГЬОТЕ Кьолн, 25 декември 1907 г.
Който тази нощ беше в Кьолнската катедрала, можеше да види светещите три букви КМБ.
Както знаете, те означават имената на така наречените трима свещени царе, според традицията на християнската църква наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар. За Кьолн тези имена събуждат особени спомени. Съществува една древна легенда, която гласи, че костите на тези трима свещени царе, след като станали кардинали и починали, били донесени за известно време тук, в Кьолн. Във връзка с това има друга легенда, която разказва, че един датски цар дошъл веднъж тук, в Кьолн, и донесъл три корони за светите трима царе. Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън.
към текста >>
32.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени
букви
, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга.
Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част.
Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга.
Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове. Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание. Видяхме по какъв начин да разбираме нещата. Така човекът научава най-важното. След това се издига до правилното чувстване, което означава до правилния живот.
към текста >>
33.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни
букви
.
лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсала, Кристияния (Осло), Гьотеборг и Копенхаген. От тези лекции са не са запазени записки. 57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви.
Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала. 58. Виж бел. 28. 59. Виж бел. 26 60. Виж «Моят жизнен път», Събр. съч.
към текста >>
34.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по
букви
, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези
букви
; точно така, както в книгата не просто виждате
букви
те, но и прочитате от тях смисъл.
Това е блаженство в Бога. Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи.
Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл.
Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа. Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя. Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни.
към текста >>
Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само
букви
за духа.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл.
Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя. Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни. Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес.
към текста >>
35.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той казва: то е така, сякаш отделните същества в природата са
букви
, но човекът е думата образувана от тези
букви
.
Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва. Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето. За тази връзка на човека с природата Парацелзий е употребил едно много красиво сравнение.
Той казва: то е така, сякаш отделните същества в природата са букви, но човекът е думата образувана от тези букви.
Големият свят навън Макрокосмоса, малкия свят в нас Микрокосмоса. Навън всичко съществува само за себе си, в човека то се определя от хармонията, в която се намира спрямо останалите органи. Именно поради това ние хората можем да си онагледим развитието на цялата вселена, доколкото тя принадлежи към нас. Един образ на това развитие на човека във връзка със света, към който той принадлежи, имате в печатите, които бяха окачени в залата в Мюнхен по време на конгреса. Нека видим какво представляват те!
към текста >>
Това, което днес се намира на вън в света отделните
букви
, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света.
Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем. Затова книгата е в средата и под четири фази на човечеството, тъй като четирите коня не са нищо друго освен стадии на развитие на човечеството през епохите. Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света.
Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света.
Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните.
към текста >>
Розенкройцерството изразява това [с
букви
те] E.D.N.: от Бога съм роден.
Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал. Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света. Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието.
Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
Видяхме, че към откровението се прибавя и нещо второ: към живота се прибавя смъртта. Но за да открие в тази смърт повторно живота, човекът трябва да преодолее тази сетивна смърт в праизвора на всичко живо. А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си. Но ние ще сме я превъзмогнали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя.
към текста >>
36.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни
букви
на пурпурен пергамент.
* “Ако който идва към мен…..” Лека, 14,26 * Хаммурапи : 1793-1750 до р.х., владетел на Вавилон, съставител на кодекс от закони. * “ Аз и Отец едно сме” Йоан, 10, 30. * “било е, е и ще бъде”: По свидетелство на Плутарх, тези думи били изрисувани в храма на Изида в Саис Египет. * работи в три северни страни: март и април 1908, лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсал, Осло, Гьотеборг и Копенхаген.
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс). Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал. * Из трите открити лекции в Стокхолм …..един: За основната мисъл на “Пръстена на Нибелунгите”, 1 април 1908г., никакви записки няма запазени. * душевното зърно “Парсифал” : виж Rihard Wagner “Mein Leben 11” по-късно в “Парсифал” лято 1882г. * саги и митове: виж “Mythen und Zeichen”, 4 лекции в Берлин 7, 14, 21, 28 октомври 1907
към текста >>
37.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето, такива са изживяванията, на които се натъква окултистът, за да се научи да вниква стъпка по стъпка в религиозните документи, да ги приема дословно и буквално, с други думи, най-напред да изучи отделните
букви
.
Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
Ето, такива са изживяванията, на които се натъква окултистът, за да се научи да вниква стъпка по стъпка в религиозните документи, да ги приема дословно и буквално, с други думи, най-напред да изучи отделните букви.
Към края на Атлантската епоха се оказва, че външните и вътрешните условия са най-благоприятни в точно определена област от Земята, намираща се в близост до днешна Исландия. Естествено, днес тази област е залята от Атлантическия океан. Но в онази епоха, условията там бяха особено благоприятни; и всред атлантските народи се открои най-да-ровитият от тях, който имаше подчертани заложби за постигане на свободното човешко себесъзнание. Предводителят на този народ, който теософската литература нарича “прасемити”, беше един велик посветен. Той - ако бихме могли да се изразим така тривиално - подбра най -напредналите индивиди от този народ и заедно с тях се отправи на изток, през Европа, достигайки Азия в териториите на днешен Тибет.
към текста >>
38.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните
букви
.
И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят. Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа. Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция. Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция.
Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви.
Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството. Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус?
към текста >>
39.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени
букви
, за да се узнае, за какво става дума.
В определени езотерични школи е имало една писменост, основана на числата. Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез обикновената писменост, са били изразявани чрез числа. И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в числото 666. Знаеше се, че с числата трябва да се борави по особен начин, особено когато нещо е изразено с думи като следните: "Тук е Мъдростта". "числото на звяра е 666".
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става дума.
Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон". И днес можете да прочетете в много книги, които се занимават с тълкуването на Откровението, следното: По-рано хората са били толкова смахнати, че са скривали, забулвали са на това място в тайна всевъзможни неща, но днес това е вече една решене задача. Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи. Сега остава само да се проучи, какво е станало непосредствено преди това. Тогава откриваме това, което авторът на Откровението е искал да опише.
към текста >>
Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с
букви
, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон".
Определени думи, които последователите на тези школи не са искали да бъдат съобщени чрез обикновената писменост, са били изразявани чрез числа. И както много други неща, така и някои от най-дълбоките тайни на Откровението са били скрити в числа; това се отнася особено за онова драматично събитие, изразено в числото 666. Знаеше се, че с числата трябва да се борави по особен начин, особено когато нещо е изразено с думи като следните: "Тук е Мъдростта". "числото на звяра е 666". При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става дума.
Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон".
И днес можете да прочетете в много книги, които се занимават с тълкуването на Откровението, следното: По-рано хората са били толкова смахнати, че са скривали, забулвали са на това място в тайна всевъзможни неща, но днес това е вече една решене задача. Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи. Сега остава само да се проучи, какво е станало непосредствено преди това. Тогава откриваме това, което авторът на Откровението е искал да опише. Съобщава се, че когато е бушувала борбата на Нерон против християните, в Мала Азия е имало земетресения.
към текста >>
40.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както печатът отпечатва своите
букви
в червения восък, така и органите на астрално то тяло трябва да бъдат отпечатани в етерното тяло.
Това е следователно първото. Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение. В какво се състоеше това древно посвещение? Не е достатъчно само да се изработят органи в астралното тяло. Тези органи трябва да бъдат също отпечатани в етерното тяло.
Както печатът отпечатва своите букви в червения восък, така и органите на астрално то тяло трябва да бъдат отпечатани в етерното тяло.
За тази цел в древните посвещения посвещаваният ученик биваше довеждан в едно особено състояние. В течение на три дни и половина той биваше приведен в едно състояние подобно на смъртта. Ние все по-добре ще разберем, че това състояние не може и не трябва вече да бъде предизвикано, защото сега имаме съвършено други средства за посвещение. Сега аз описвам предхристиянското посвещение. При него посвещавания биваше приведен в течение на три дни и половина в състояние подобно на смъртта.
към текста >>
41.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но в писмеността на посветените съществува един принцип, който се състои в това,
букви
те да бъдат изразени чрез съответните числа.
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това число е било написано под форма 666. В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660. То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае. Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна. Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
Но в писмеността на посветените съществува един принцип, който се състои в това, буквите да бъдат изразени чрез съответните числа.
До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666. Но те са се домогнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина. Защото тези хора са усвоили по един неправилен начин това, което ви обясних сега тук и което винаги е било езотерично. Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон. Но това не е вярно.
към текста >>
До този принцип,
букви
те да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666.
В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660. То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае. Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна. Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама. Но в писмеността на посветените съществува един принцип, който се състои в това, буквите да бъдат изразени чрез съответните числа.
До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666.
Но те са се домогнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина. Защото тези хора са усвоили по един неправилен начин това, което ви обясних сега тук и което винаги е било езотерично. Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон. Но това не е вярно. Числото 666 трябва да бъде написано под формата 400200660 и тогава се получава неговото истинско значение.
към текста >>
Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят
букви
от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон.
Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама. Но в писмеността на посветените съществува един принцип, който се състои в това, буквите да бъдат изразени чрез съответните числа. До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666. Но те са се домогнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина. Защото тези хора са усвоили по един неправилен начин това, което ви обясних сега тук и което винаги е било езотерично.
Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон.
Но това не е вярно. Числото 666 трябва да бъде написано под формата 400200660 и тогава се получава неговото истинско значение. Тогава трябва да на пишем: Вместо 400 буквата . . . . . .
към текста >>
Тези 4
букви
изразяват числото 400-200-6-60.
. . . . . /Реш/, вместо 6 буквата . . . . . . . /Вао/ и вместо 60 буквата . . . . . . /Самех/.
Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60.
Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4 букви имат като звуци едно твърде особено окултно значение. Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие.
към текста >>
Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4
букви
имат като звуци едно твърде особено окултно значение.
/Реш/, вместо 6 буквата . . . . . . . /Вао/ и вместо 60 буквата . . . . . . /Самех/. Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60.
Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4 букви имат като звуци едно твърде особено окултно значение.
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът. Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта!
към текста >>
Чрез тези 4
букви
са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те
букви
, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът.
. . . . . /Самех/. Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60. Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4 букви имат като звуци едно твърде особено окултно значение. Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите.
Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът.
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем.
към текста >>
Така ние виждаме, че тези 4
букви
изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие.
Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60. Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4 букви имат като звуци едно твърде особено окултно значение. Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът.
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие.
Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем. На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
към текста >>
На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните
букви
се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем.
На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето. В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак. За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха. /виж рис. № 10/.
към текста >>
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните
букви
поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща.
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666. Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето. Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога. Но там се явява също и техният изкусител, който притежава могъща сила и не ги оставя да се върнат отново към Слънцето.
към текста >>
42.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нека да си представим тази Изис, която аз описах като „бели дробове”, този Озирис, който описах като „дихателен апарат”, и нека да размислим: Как тук в действие влиза звукът, диференцирайки се в звуците на ларинкса, в звуците на белите дробове, както се диференцира в
букви
те.
Тук в египетската представа имаме нещо, което ни покзава, че тези древни мистерийни школи гледаха на по-висшата човешка природа като на нещо мъжко-женско: това, което индиецът по-късно нарече Брахма. Още в първичния човек индийският ученик разпознаваше това, което щеше да се появи в по-висшата си форма. Беше му показан Хорус, детето, с думите: Всичко това възникна чрез първичния звук, чрез Вха, първичният звук, от който произлязоха всички останали звуци. И това, което индийският ученик изживяваше, е съхранено за нас в един чуден стих от Ригведа. Там има едно място, което гласи: „И над човека идват седемте отдолу, осемте отгоре, деветте отзад, десетте от основите на скалистия свод и десетте от вътрешността, докато майката се грижи за малкото кърмаче.” Това наистина е едно чудно място.
Нека да си представим тази Изис, която аз описах като „бели дробове”, този Озирис, който описах като „дихателен апарат”, и нека да размислим: Как тук в действие влиза звукът, диференцирайки се в звуците на ларинкса, в звуците на белите дробове, както се диференцира в буквите.
Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н. Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас. Ето как на кандидата за посвещение се показваше тайнственото действие и пулсиране във вътрешността на Космоса, ето как то се изграждаше в течение на времето. И ние ще видим, как в тази тъкан възникнаха и другите органи на човека.
към текста >>
Тези
букви
идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н.
Още в първичния човек индийският ученик разпознаваше това, което щеше да се появи в по-висшата си форма. Беше му показан Хорус, детето, с думите: Всичко това възникна чрез първичния звук, чрез Вха, първичният звук, от който произлязоха всички останали звуци. И това, което индийският ученик изживяваше, е съхранено за нас в един чуден стих от Ригведа. Там има едно място, което гласи: „И над човека идват седемте отдолу, осемте отгоре, деветте отзад, десетте от основите на скалистия свод и десетте от вътрешността, докато майката се грижи за малкото кърмаче.” Това наистина е едно чудно място. Нека да си представим тази Изис, която аз описах като „бели дробове”, този Озирис, който описах като „дихателен апарат”, и нека да размислим: Как тук в действие влиза звукът, диференцирайки се в звуците на ларинкса, в звуците на белите дробове, както се диференцира в буквите.
Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н.
Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас. Ето как на кандидата за посвещение се показваше тайнственото действие и пулсиране във вътрешността на Космоса, ето как то се изграждаше в течение на времето. И ние ще видим, как в тази тъкан възникнаха и другите органи на човека. Ето как в това египетско тайно учение ние откриваме и един раздел от окулт-ната анатомия, доколкото това учение е познавало космическите сили, космическите Същества и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
към текста >>
43.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи
букви
, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини.
Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
И така, може да се каже, че имаме напредващо развитие на човечеството. При хората, чиито древни способности били в упадък, развитието протичало така, че проникванията се преобразували, те, така да се каже изсъхнали, но от това не се развили никакви нови способности. Те били свързани по стария начин с новото, а не по новому, тъй като проникванията изсъхнали. Такива хора били силно покрити с косми, докато тези, които се усъвършенствали, били по-малко окосмени, доколкото вместо способностите, които по-късно се уплътнили до коси, при тях се проявили нови способности. Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини.
към текста >>
44.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всички наши ранни усилия да оформяме
букви
те са се преобразували в способността за писане.
Когато мислим за дневните изживявания, които човек има в своята младост във връзка с учението, и изобразим как тези изживявания се превръщат в способности, ние трябва да обърнем внимание на състоянието на сън, което единствено прави това превръщане възможно. Всяка вечер при заспиване нашите души вземат със себе си нещо от дневния живот; онова, което вземаме със себе си плода на нашите изживявания по време на съня се преобразява по такъв начин, че се превръща в наши способности и възможности. Да вземем конкретен пример. Какви усилия сме били длъжни да правим ден след ден когато сме били млади, за да се научим да пишем! Но ние съвсем не съзнаваме тези минали изживявания, когато днес вземаме писалката за да дадем израз на своите мисли.
Всички наши ранни усилия да оформяме буквите са се преобразували в способността за писане.
Силата, преобразувала всички тези дневни изживявания в способността за писане, действително присъства в дълбините на душата, но може да действа само когато самите ние сме несъзнателни там. От това можем да заключим, че в нашите души има нещо по-висше от целия ни съзнателен живот. Сили, по-висши от наличните в съзнателния ни живот, стават активни през съня; изживяванията се преобразуват в способности и душата става все по-зряла. Едно по-дълбоко същество работи вътре в нас върху по-нататъшното ни развитие; когато заспиваме, това същество получава дневните изживявания и ги преоформя, така че в по-късен период на живота те са на наше разположение под формата на способности. Но ние извличаме от съня много повече, отколкото самите ние внасяме в него със своите съзнателни изживявания.
към текста >>
45.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци,
букви
те, от които той не разбираше нищо.
И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида. Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер. А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало.
Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо.
Всичко това му беше чуждо, но в душата си той все пак носеше великия Дух. Неговата реч е запазена; тя е забележителна, понеже има връзка с всичко, което обсъждаме тези дни и гласи приблизително следното: „Тук в земята, по която стъпват завоевателите на нашата страна, са заровени костите на моите братя. Защо нозете на нашите победители трябва да стъпват върху гробовете на моите братя? Защото те притежават онова, което прави белия човек велик. Обаче кафявия човек го прави велик нещо друго.
към текста >>
Кафявият човек принадлежи на великия Дух, белият човек принадлежи на Духовете, които под облика на малки черни джуджета той имаше предвид
букви
те подскачат върху хартията; те не говорят истината.
Обаче кафявия човек го прави велик нещо друго. Него го прави велик великият Дух, който му говори в полъха на вятъра, в шумоленето на гората, в ромоленето на извора, в светкавицата и гръмотевицата. Този е Духът, който говори за нас истината. Да, великият Дух говори истината! А вашите Духове, които имате тук на хартията и които са израз на онова, което е велико за вас, те не говорят истината.“ Ето гледната точка на индианския вожд.
Кафявият човек принадлежи на великия Дух, белият човек принадлежи на Духовете, които под облика на малки черни джуджета той имаше предвид буквите подскачат върху хартията; те не говорят истината.
Да, това е един световно-исторически диалог, състоял се между победителите и последния от великите вождове на кафявите хора. И тук ние виждаме както това, което е свързано със Сатурн и неговите действия, така и това, което възниква на Земята като резултат от съвместните действия на другите Духове в един такъв момент, когато се срещат две различни направления. Накратко: ние видяхме, как общото човечество възникна на нашата Земя чрез Елохимите, или нормалните Духове на Формата, и как после от общата човешка маса, от общия поток на човечеството се разклониха неговите пет главни раси, оставайки свързани с ръководните Духове от войнството на абнормните Духове на Формата, чиито имена трябва да заемем от петте планети, докато нормалните Духове на Формата следва да търсим в Слънцето и в Луната. А по-нататък ще се запознаем с други процеси, за което ще сме улеснени от факта, че се докосваме до познати неща, каквито са отделните племена и народи.
към текста >>
46.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на
букви
те в този древен език.
Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи. В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език. Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното. Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие.
към текста >>
47.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от
букви
те, с които е написано началото на нашето Земно съществуване.
Следователно много ви моля да схващайте винаги това, което се казва, така, че на неговата основа стои едно пълно съзнание за всичко онова, което съвременната наука би имала да каже по дадения въпрос. Естествено в една кратка поредица от сказки не може да се изисква да се навлезе подробно в полемика по отношение на това, което би могло да се каже за опровержение на един или друг съвременен възглед върху съответния въпрос. Доколкото е възможно аз ще се огранича само в положителното и ще трябва да се доверя, че в един кръг от антропософи действително се взема предвид предпоставката, която току що изтъкнах, във всички подробности. Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят.
И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване.
В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос. Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се.
към текста >>
Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните
букви
, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата.
Трябва да се научим да чувствуваме А-то, Б-то, как те тъкат в пространството! Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед. Така е действувал звукът. Ето защо аз трябваше да кажа: Звукът "Бет" събуждаше нещо затварящо се, нещо като една обвивка, като една черупка, нещо затварящо се и включва в себе си едно вътрешно съдържание; това, което бе посочено с буквата "Реш", то събуждаше нещо, което чувствува, като човек чувствува, когато чувствува своята глава. А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането.
Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата.
Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива.
към текста >>
Ето защо самите тези
букви
съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят.
Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед. Така е действувал звукът. Ето защо аз трябваше да кажа: Звукът "Бет" събуждаше нещо затварящо се, нещо като една обвивка, като една черупка, нещо затварящо се и включва в себе си едно вътрешно съдържание; това, което бе посочено с буквата "Реш", то събуждаше нещо, което чувствува, като човек чувствува, когато чувствува своята глава. А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането. Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата.
Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят.
Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива. И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
към текста >>
И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си
букви
е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива.
И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие.
Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>
48.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини
букви
, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят.
От цялото това състояние на нещата, което сега ви описах от окултните извори, тълкуванието на Библията е направило следното. То е казало: Ето, на едно място се явява името "Елохим", на друго място името "Явех". Самопонятно, това е доказателство, че двата документа произхождат от две различни религиозни предания; и ние трябва да различаваме това, което е било донесено от един народ, който е обожавал Елохим, от онова, което донесло един друг народ, който е обожавал Явех. И този, който е написал това, е слял двете имена, Елохим и Явех-Елохим и така ние имаме сега един документ, който съдържа името Елохим, и друг документ, който съдържа името Явех. Ние трябва отново да разделим тези имена.
В това изследване на Библията се е достигнало толкова далече, че днес имаме така наречени библии на дъгата, библии написани с цветовете на дъгата, в които всичко, което се предполага да е било донесено от една страна, е запечатано със сини букви, и всичко, което се счита да е било донесено от другата страна, е напечатано с червен цвят.
Такива библии съществуват! Малко, че понякога нещата трябва да бъдат така разделени, че предното изречение е синьо, а следващата част от изречението е червено, защото предната част на такова изречение произхожда от единия народ, а последната част от другия народ. Чудно е само, как главното изречение и допълнителното изречение са така чудесно съчетани, че трябва да се предположи, какво само някой съчетател е трябвало да дойде, за да съчетае така добре тези две предания. В това тълкуване на Библията през нашето столетие е бил изразходван огромен труд и можем да кажем, когато познаваме нещата, че върху никое естествено-научно или историческо изследване не е бил изразходван толкова труд, както върху това богословско тълкуване на Библията през 19-я век, което ни изпълва с дълбока печал и с чувството на дълбока трагичност. Онова, което трябваше да разказва на човечеството за най-духовното, е изгубило своята връзка с духовните извори.
към текста >>
49.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни
букви
.
Обхващайки този универсален закон, ние можем да го приложим както върху най-важните мирови процеси, така и върху целия Макрокосмос. Накратко: навсякъде в материалните процеси на света се извършват скокове. Това е специално подчертано и в Мистериите. Там се казва: Когато навлиза в Космоса, окултният ученик трябва да опознае силите, които предизвикват тези скокове. И когато напредва в определена посока на Космоса, човекът действително упражнява един вид познание, опирайки се на съзвездията.
Сега тези съзвездия се превръщат в нещо като отделни букви.
Напредвайки в определена посока, ние изживяваме скоковете от „предшественика" към „потомъка", независимо дали това се отнася до областта на растенията, животните, хората или планетите; защото, примерно, преминаването от Стария Сатурн към Старото Слънце е било свързано с унищожаване на всичко материално. Материалното се раздробява и изчезва, обаче духовното остава. И тъкмо духовното е това, което предизвиква скока! Същото се отнася и за прехода, за скока от Старото Слънце към Старата Луна, както и за прехода от Старата Луна към Земята. Този закон се потвърждава както в най-незначителните, така и в най-грандиозните събития.
към текста >>
50.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на
букви
те, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Ако сте проследили антропософската интерпретация на Евангелията, Вие сигурно сте забелязали, че тя не се опира на отделните евангелски текстове. Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително. Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша.
И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това!
към текста >>
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски
букви
, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Следователно, намирайки се в началото на една нова епоха, нямаме ли правото да възстановим Евангелията според първообразите, които откриваме в Хрониката Акаша? А как са изглеждали нещата, свързани с този въпрос, се вижда ясно и това може да се докаже исторически -, когато се обърнем към Евангелието на Матей. Достатъчно е да споменем, че най-доброто, което е казано относно възникването на Матеевото Евангелие, се намира в третия том на „Тайното учение“ от Е.П. Блаватска; необходимо е само правилно да си служим с него. Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век.
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
към текста >>
Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки
букви
; т.е.
А как са изглеждали нещата, свързани с този въпрос, се вижда ясно и това може да се докаже исторически -, когато се обърнем към Евангелието на Матей. Достатъчно е да споменем, че най-доброто, което е казано относно възникването на Матеевото Евангелие, се намира в третия том на „Тайното учение“ от Е.П. Блаватска; необходимо е само правилно да си служим с него. Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е.
Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората.
към текста >>
Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с
букви
те на един друг език.
Достатъчно е да споменем, че най-доброто, което е казано относно възникването на Матеевото Евангелие, се намира в третия том на „Тайното учение“ от Е.П. Блаватска; необходимо е само правилно да си служим с него. Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е.
Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език.
И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус?
към текста >>
51.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест
букви
.
Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия като например „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация" -, при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа. Хората прибягват до схеми, само ако вярват, че мировата еволюция може да бъде обхваната с помощта на абстрактни понятия. Но ако искаме да си послужим с образни и живи понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава схемите са напълно безполезни.
Трите Логоса27 също биха могли да бъдат включени в една или друга схема, но в този случай те няма да означават нищо друго, освен шест букви.
Но поискаме ли да оживим в душите си понятия като „жертва", „безкористна всеотдайност" и „резигнация", тогава ние трябва да се пробудим за истинските образи, както това стана последния път при описанието на Престолите, на тяхната жертва в името на Херувимите, на жертвения дим, издигащ се към небето и връщан обратно от Архангелои под формата на светлина. И когато следващия път пристъпим към Старата Луна, ние ще видим, че там образите стават още по-богати и че всред тях се забелязва един вид втечняване на натрупаните въздушни маси, които се сгъстяват до степента „вода" и всред които припламват светкавиците на Серафимите. И тогава ние трябва да погледнем към тези по-богати представи с усещането: Да, за да изобрази външния свят, новото човечество ще трябва да си достави и новия художествен материал, новите художествени средства, понеже в противен случай то ще трябва да се задоволи единствено с образите от Хрониката-Акаша.
към текста >>
52.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет
букви
; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително.
Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза. Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят.
към текста >>
53.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Моля Ви в тези знаци да виждате не друго, а нещо като отделни
букви
, с чиято помощ можем да достигнем до човешката фигура.
това, което се определя като "Стрелец" носи съответния знак. Колената са представени от знака на "Козирог". Подбедриците имат знака на "Водолей". И накрая стъпалата, като "Риби", обозначаваме с знака. Засега в тези сигнатури вижте не друго, а отделните съставни части на човешката фигура.
Моля Ви в тези знаци да виждате не друго, а нещо като отделни букви, с чиято помощ можем да достигнем до човешката фигура.
И тогава Вие ще сте направили вече достатъчно, за да вникнете в това, което ние описваме като човешка фигура. Аз добре зная: всички Вие сте наясно, че в известен смисъл тези отношения съответствуват на прадревните обичаи, които и днес играят съществена роля в астрологията. Обаче за целите на сегашните мои лекции, аз настойчиво Ви моля, да не свързвате с тези означения нищо друго, освен обстоятелството, че с тяхна помощ успяхме да разчленим по един природосъобразен начин човешката фигура на 12 съставни части. И когато им даваме едно или друго особено име, или пък когато ги илюстрираме с даден знак, нека да не избързваме със заключенията и да си припомним, как понякога звуците на човешкия говор са такива, че ние не разбираме веднага, защо те изразяват това или онова; също както и буквите, за които не винаги знаем, защо те обозначават едно или друго нещо. Това, което всъщност постигнахме благодарение на тези символи, е че успяхме да разчленим човешката фигура на 12 съставни части и че си осигурихме за по-нататък дълбоко окултни макар и добили известна гражданственост имена.
към текста >>
И когато им даваме едно или друго особено име, или пък когато ги илюстрираме с даден знак, нека да не избързваме със заключенията и да си припомним, как понякога звуците на човешкия говор са такива, че ние не разбираме веднага, защо те изразяват това или онова; също както и
букви
те, за които не винаги знаем, защо те обозначават едно или друго нещо.
Засега в тези сигнатури вижте не друго, а отделните съставни части на човешката фигура. Моля Ви в тези знаци да виждате не друго, а нещо като отделни букви, с чиято помощ можем да достигнем до човешката фигура. И тогава Вие ще сте направили вече достатъчно, за да вникнете в това, което ние описваме като човешка фигура. Аз добре зная: всички Вие сте наясно, че в известен смисъл тези отношения съответствуват на прадревните обичаи, които и днес играят съществена роля в астрологията. Обаче за целите на сегашните мои лекции, аз настойчиво Ви моля, да не свързвате с тези означения нищо друго, освен обстоятелството, че с тяхна помощ успяхме да разчленим по един природосъобразен начин човешката фигура на 12 съставни части.
И когато им даваме едно или друго особено име, или пък когато ги илюстрираме с даден знак, нека да не избързваме със заключенията и да си припомним, как понякога звуците на човешкия говор са такива, че ние не разбираме веднага, защо те изразяват това или онова; също както и буквите, за които не винаги знаем, защо те обозначават едно или друго нещо.
Това, което всъщност постигнахме благодарение на тези символи, е че успяхме да разчленим човешката фигура на 12 съставни части и че си осигурихме за по-нататък дълбоко окултни макар и добили известна гражданственост имена. 1. изправен стоеж …………………………………………………Овен 2. съобразност с тонообразуването………………………………Телец 3.симетричност .…………………………………………………Близнаци 4. вътрешна обособеност ………………………………………...Рак
към текста >>
54.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например
букви
те и хартията по време когато ги четем.
И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята. Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите!
Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем.
Ние хората често пъти отнемаме на мъртвите четивото чрез това, че се изпълваме само с това, което действително е невидимо в духовните светове, че изпълваме нашето съзнание само с материални мисли. Аз трябва да кажа това, защото често пъти възниква въпросът, дали мъртвите не биха могли сами да знаят това, което ние можем да им дадем. Те не могат да знаят това, защото Духовната наука може да бъде основана само на Земята и от там трябва да бъде занесена горе в духовните светове. И когато ние самите влизаме в духовните светове и се запознаем малко с живота в тези духовни светове, ние срещаме там съвършено други отношения в сравнение с тези, които имаме тук във физическия живот на Земята. Ето защо е така извънредно трудно да бъдат изразени с човешки думи и мисли отношенията в духовния свят.
към текста >>
55.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш
букви
те.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това.
Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите.
Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш. Свикни грижливо да изписваш буквите. Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност.
към текста >>
Свикни грижливо да изписваш
букви
те.
В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите. Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш.
Свикни грижливо да изписваш буквите.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло.
към текста >>
56.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем
букви
те.
И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата. Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън.
Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите.
Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини.
към текста >>
57.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Гледайки формите на стоящите пред вас
букви
, установявате отношение не към това, което е отпечатано на страницата на книгата, а към това, към което указва напечатаното в нея.
Най-отгоре виждате нещо като диагонална чертица от ляво надясно, след това свързана с нея диагонална чертица от дясно наляво, после отново чертица от ляво надясно, паралелна на първата, и още една от дясно наляво, паралелна на втората. Следва нещо, което в горната си част наподобява кръг, а в долната – не изцяло затворен кръг. После идва фигура с две вертикални чертици, съединени отгоре, и още веднъж същото нещо. Не правите това, когато разгръщате някоя книга и виждате първото, напечатано нещо, а прочитате думата „wenn“1. Не описвате буквата „w“ като чертици, „e“ като кръг отгоре и не изцяло затворен кръг отдолу и т.н., а четете.
Гледайки формите на стоящите пред вас букви, установявате отношение не към това, което е отпечатано на страницата на книгата, а към това, към което указва напечатаното в нея.
Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област. Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене. И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи. Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област. Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят.
към текста >>
Такова възражение би било напълно подобно на друго такова, което би направил някой, ако каже на някого, който току-що е получил писмо: „Да, виждаш ли, ти получи писмо, в него не виждам нищо друго освен
букви
и думи, които отдавна зная.
Може да се каже – и това наистина е възражение, което не е неоснователно, – ако човек е например Фердинанд Райнеке, който е толкова хитър, че за такъв го смятат не само хората, но с основание и Ариман, та може да се каже: „Да, вие, които ни описвате ясновиждащото съзнание, които говорите за духовния свят, все пак съставяте целия този духовен свят само с материала от сетивните представи. Вие групирате материала от сетивните представи. Как бихте могли, когато съставяте една картина действително само от познати сетивни образи, да твърдите, че благодарение на това би трябвало да се изпита нещо ново, нещо, което не може да се узнае, ако не се приближиш до духовния свят? “ Това е възражение, което трябва да заслепи мнозина и което, от гледна точка на съвременното съзнание, се прави, може да се каже, с известно привидно, но все пак пълно право. И въпреки това, ако вникнем по-дълбоко в подобни възражения на Фердинанд Райнеке, все пак правилно се явява следното.
Такова възражение би било напълно подобно на друго такова, което би направил някой, ако каже на някого, който току-що е получил писмо: „Да, виждаш ли, ти получи писмо, в него не виждам нищо друго освен букви и думи, които отдавна зная.
Как искаш да научиш от това писмо нещо ново? От него можеш да узнаеш само нещо, което ние вече отдавна знаем.“ И все пак, с помощта на това, което знаем отдавна, понякога научаваме неща, които дори не сме и сънували. Така е и с инсценировката на такива картини, които трябва да се явяват не само в постановката, а се разкриват на ясновиждащото съзнание от всички страни. В известно отношение те са съставени от реминисценции от сетивния свят; но така, както се явяват във вида на космическо писмо, те представляват това, което човекът не може да узнае нито в сетивния, нито в елементарния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че това отношение към духовния свят следва да се сравни с четене, а не с непосредствено съзерцание.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Западните народи на Европа пишат с така наречените латински
букви
, но има и европейски народи, които пишат
букви
със съвсем различна форма.
От само себе си се разбира, че във физическия свят може да се мине без тези понятия, но е необходимо да ги изградим в себе си още там, ако искаме да ги вземем нагоре в духовните светове. И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние. Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин. Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите. В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена.
Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма.
В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент.
към текста >>
В Европа имаме и факта, че към латинските
букви
се присъединява и т.нар.
И затова се опитахме, ръководейки се от учението на Бенедикт, да обърнем внимание на това, че в рамките на физическия план в човешкото културно развитие в троичността от мисъл, слово и писмо действат луциферическото, ариманическото и средното състояние. Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин. Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите. В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена. Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма.
В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар.
готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията.
към текста >>
За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските
букви
, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план.
готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията.
За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план.
Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински
букви
и да не използват латински
букви
, ако искат да пишат с готически.
Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент.
И тук се касае за това, че, когато пишат на немски, някои трябва да полагат огромно старание, да не изпадат в готическия шрифт, когато искат да пишат с латински букви и да не използват латински букви, ако искат да пишат с готически.
В бъдеще ще става все по-необходимо животът да се разглежда по такъв фин начин, че да се виждат симптомите, които изнасят на повърхността това, което действа в окултните подоснови. Благодарение на това хората ще се научат да усвояват в рамките на физическо-сетивния свят такива представи, усещания и понятия, които после да могат да бъдат внесени благоприятно през прага в духовната област. Във всеки случай човек ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениалност за повърхностност съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света. И така, още във физическия свят е нужно да се усвоят понятията за това, което сияе и лъчеструи във физическо-сетивния свят от духовния свят. Затова в още една област ще бъде показано как луциферическият и ариманическият елемент действат във физическия свят.
към текста >>
59.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни
букви
на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал!
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал!
Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
60.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните
букви
на една книга, от която ние четем.
То е тук, отразявайки светлината, идваща от една мисъл на Космоса. Ето как говори сборът от духовните йерархии на Космоса. И нашата човешка мисловна дейност е отражение, едно малко отражение от говора на йерархиите. Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Космоса, както нашият мозък към нашата душа. Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности.
И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните букви на една книга, от която ние четем.
И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание. Защото по този начин ние се вслушваме в мисловната дейност на мозъка. В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен. Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека. И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса.
към текста >>
61.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи
букви
пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия.
Загрижен за достойнството на хората, Шилер смятал, че благородните люде плащат не само с онова, което вършат, но и с онова, което са." Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл.
Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия.
Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви. Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно: "Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
към текста >>
Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри
букви
, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички
букви
.
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките.
Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно: "Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени." Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли. На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение. Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват.
към текста >>
62.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Образното преподаване като противовес на наизустяването на
букви
те.
Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот. ЛЕКЦИЯ 15 26.04.1918. Подмладяване на човечеството. Настройката за очакване и значението му в педагогиката. Вредността на съвременните методи на възпитание.
Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите.
Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука. Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед. ЛЕКЦИЯ 16 21.03.1921.
към текста >>
63.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Във всички тези стотици кутии има различни
букви
, бъди внимателен и ще видиш, как словослагателят взима една или друга буква и от отделните
букви
образува думи.
Искам да ви разкажа една малка история. Някой си чул веднъж за Гьоте и неговия "Фауст" и поискал да се запознае с това, какво представлява този Гьотев "Фауст". Този, към когото се обърнал, почнал да мисли, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма никаква представа за идеите на това произведение. И го озарила мисъл: спомнил си, че сега се печата ново издание на "Фауст", и решил да отведе там човека, който иска да знае, какво си струва във "Фауст". Той му казал: Слушай, в течение на три седмици тук ще се печата "Фауст".
Във всички тези стотици кутии има различни букви, бъди внимателен и ще видиш, как словослагателят взима една или друга буква и от отделните букви образува думи.
Тогава ще видиш, как страница след страница от отделните букви ще се образува "Фауст". И онзи седнал през седмицата в типографията и гледал, как ръцете на човека набирали буква след буква и се сглобил "Фауст". Мога да разкажа това и по друг начин. Настъпиха нови времена. Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят.
към текста >>
Тогава ще видиш, как страница след страница от отделните
букви
ще се образува "Фауст".
Някой си чул веднъж за Гьоте и неговия "Фауст" и поискал да се запознае с това, какво представлява този Гьотев "Фауст". Този, към когото се обърнал, почнал да мисли, как е най-удобно и лесно да запознае с "Фауст" някой, който няма никаква представа за идеите на това произведение. И го озарила мисъл: спомнил си, че сега се печата ново издание на "Фауст", и решил да отведе там човека, който иска да знае, какво си струва във "Фауст". Той му казал: Слушай, в течение на три седмици тук ще се печата "Фауст". Във всички тези стотици кутии има различни букви, бъди внимателен и ще видиш, как словослагателят взима една или друга буква и от отделните букви образува думи.
Тогава ще видиш, как страница след страница от отделните букви ще се образува "Фауст".
И онзи седнал през седмицата в типографията и гледал, как ръцете на човека набирали буква след буква и се сглобил "Фауст". Мога да разкажа това и по друг начин. Настъпиха нови времена. Хората искаха да знаят, какво, собствено, се случва в душевно-духовния живот, те искаха да се ориентират в плетениците в човешката душа на представи, мисли, волеви импулси и чувства, в тяхното значение за околния свят. Те търсеха отговор.
към текста >>
Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с
букви
те.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки. Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура. Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света.
Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите.
Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя. С това, по същество, днес се занимават преподаващите в университетите философи. Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях.
към текста >>
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с
букви
".
Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях. Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко време, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем. От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения.
В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви".
Говорих вчера за родоначалника на материализма, Жулиен Ламетри /бележка 70/. Цитирах неговите думи за Еразъм – и, разбира се, те са верни – че ако някое малко колелце в нервната му система е било по-различно, той би могъл да бъде не Еразъм, а някакъв задръстен тип. Казах, че това не трябва да се опровергава. Но вече, като малко подготвени, трябва да знаем за това и нещо друго. Всичко, което днес чухме, ще го потопим в нашите души, ще го направим наше чувство и усещане, ще се отдадем на осъзнаването, колко важно е това, че обграждащите ни безброй смърти жертвено се отдават на битието на Земята, че етерните тела на рано заминалите си от живота с всичките им неизразходвани сили още дълго остават в битието на Земята, – и че е необходимо, да бъдем хора, които знаят за това.
към текста >>
64.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както ако някой без да чете страниците на книгата, би описвал само
букви
те, тоест не чете, а описва всяка отделна буква.
Наистина, съгласно “Метаморфозите" на Гьоте, черепът, скелетът на главата представлява преобразуване на скелета на торса, но черепът е формиран топкообразно, главата е отражение на цялата мирова сфера. Конструкцията на останалия скелет е по-лунообразна. Това е нещо изключително важно и ни сочи следното: ако от самия облик на човека искаме да получим плодотворни понятия за човека, трябва да се ориентираме в това, което е изразено още в самия този облик /в неговите форми/. Нашето естествознание е грандиозно, но в областта на познанието на света като цяло, е заседнало в началото на азбуката. Относно познаването на света то е неграмотно.
Както ако някой без да чете страниците на книгата, би описвал само буквите, тоест не чете, а описва всяка отделна буква.
Но науката трябва да премине към четене, трябва да може не просто да описва природните обекти, както прави това сега естествознанието, но да разкрива техните взаимовръзки, техните преходни стъпала, тяхното преобразуване. Тогава, чрез четене на формите на природните явления, ще се стигне до разкриване смисъла на мирозданието. Разбира се, хора, които днес чуват нещо подобно, и в тъпите си глави са заседнали на азбуката, когато чуят нещо подобно, го намират за ужасно. Могат да се приведат много примери, колко ужасно се счита това, което е прочетено от човешкия скелет, и което може да бъде разпространено върху целия човешки организъм. Човешка природа е двойствена, и тази двойственост на природата на човека се проявява вече в корената противоположност на главата и останалия организъм.
към текста >>
65.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича
букви
те, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят.
Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман. Естествено, признаването на една такава истина е твърде неудобно; днес е много по-удобно да сме в съгласие с цялата фразеология, която залива Земята. Обаче ходът на историята не се определя от голите фрази, а от импулсите, идващи от духовния свят. Всичко онова, което е невалидно за Петата, Шестата и Седмата епоха, няма никакво бъдеще, дори да се прокламира по един толкова удобен, толкова убедителен начин, както това прави Удроу Уилсън в своята Програма.
към текста >>
66.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим
букви
те.
Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми? Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение. Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие. Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа. Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем живота.
Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите.
Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото. Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги. Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота. Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота. Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в живота сили.
към текста >>
Както знаете, те са доста, но най-необходимите
букви
за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото.
Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение. Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие. Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа. Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем живота. Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите.
Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото.
Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги. Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота. Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота. Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в живота сили. Естествено, някой може да каже: ти ни разказваш тук нещо, засягащо изконното човешко същество, което никъде не се среща.
към текста >>
Това са просто
букви
, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота.
Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа. Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем живота. Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите. Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото. Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги.
Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота.
Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота. Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в живота сили. Естествено, някой може да каже: ти ни разказваш тук нещо, засягащо изконното човешко същество, което никъде не се среща. От самосебе си се разбира, че това е така; но това възражение е все едно да се каже: ти ни обясняваш, че в течащата речна вода се съдържат водород и кислород, а аз не откривам нито едното, нито другото. Необходимо е да се вникне в тези неща и преди всичко да си създадем правилно разбиране за това, какво представлява формата.
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за
букви
те, всяка следваща другата.
В този възглед се съдържа точно същата грешка като следната: Пиша дума на дъската. Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: От предходната буква възниква следващата. Изцяло непредубеденото изследване на същественото в процесите на природата ни убеждава в грешката, която правим, когато се предаваме на голямата илюзия на съвременната наука: Последствията са резултати от техните причини. Това не е така.
Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата.
Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм.
към текста >>
68.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Мъртвият говори най-вече с композиции от
букви
, от звучности.
Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи. Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
Мъртвият говори най-вече с композиции от букви, от звучности.
И колкото дълго престоява в духовния свят след смъртта, толкова повече стига до говоренето на език, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния език, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности. Нещата са такива, каквито ги посочих също в конференциите за възпитанието: при А, изпитваме нещо като учудване. Приемаме по определен начин това учудване в нашата душа, като не казваме обаче А, а Ах /Ach/, което ще рече: А=Аз се учудвам е учудването влиза в мен: х /ch/ и ако сега сложа още едно m от пред и кажа mach /аз правя/, имам развитието на това, което ме учудва, сякаш то се приближава към мен, пристъпвайки m и съм напълно вътре! Често по този начин на разбира, чрез звучности, идват отговори те на мъртвите. Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
към текста >>
69.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Покажем ли на детето
букви
те, чрез които то следва да чете и пише, то формите на
букви
те днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение.
Човешкото отношение на учителя, на възпитателя е това, за което става въпрос. Каквото вярваме, че ще предадем на детето, като апелираме към способността му за преценка, му го поднасяме така, че всъщност много неща се убиват вътрешно в детето. Детето сега не е повече изцяло сетивен орган, но макар то да е преместило сетивните си усещания на повърхността, цялата му душа е вътре в тях. А от интелектуалното не произлиза нищо, чрез което сетивата се регулират органично, правят се закономерни, а то може да се отдаде на саморазбиращия се авторитет, на възпитаващата личност точно когато всичко му се поднесе в одушевени образи. Това обаче изисква от нас да изградим изцяло художествено възпитанието между смяната на зъбите и половата зрялост, навсякъде да изхождаме от художественото.
Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение.
Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща. Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява.
към текста >>
Знаем, че тези форми на
букви
те са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща.
Каквото вярваме, че ще предадем на детето, като апелираме към способността му за преценка, му го поднасяме така, че всъщност много неща се убиват вътрешно в детето. Детето сега не е повече изцяло сетивен орган, но макар то да е преместило сетивните си усещания на повърхността, цялата му душа е вътре в тях. А от интелектуалното не произлиза нищо, чрез което сетивата се регулират органично, правят се закономерни, а то може да се отдаде на саморазбиращия се авторитет, на възпитаващата личност точно когато всичко му се поднесе в одушевени образи. Това обаче изисква от нас да изградим изцяло художествено възпитанието между смяната на зъбите и половата зрялост, навсякъде да изхождаме от художественото. Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение.
Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща.
Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината. В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане. Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява. Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него.
към текста >>
В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с
букви
те като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане.
Това обаче изисква от нас да изградим изцяло художествено възпитанието между смяната на зъбите и половата зрялост, навсякъде да изхождаме от художественото. Покажем ли на детето буквите, чрез които то следва да чете и пише, то формите на буквите днес, в нашата съвременна цивилизация са такива, към които детето няма никакво отношение, изобщо никакво отношение. Знаем, че тези форми на буквите са произлезли в определени цивилизации от художественото подражаване на външните процеси и неща. Светът е започнал с картинния шрифт. Когато учим детето да пише, също трябва да започнем от картината.
В Щутгарт, във Валдорфското възпитателско изкуство започваме не с буквите като такива, а започваме художествено с рисуване и чертане.
Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява. Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща.
към текста >>
И така няма непосредствено да предадем абстрактното четене и писане на детето, а ще започнем с писането, но изхождайки от художественото, като оставим всичко, което съществува като абстрактни
букви
в света, да се породи от картината.
Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя. Става въпрос не да си изградим няколко абстрактни идеи и да ги натъпчем в детето, а да знаем как трябва да процедираме с детето, когато искаме да формираме в душата му нещо плодоносно за целия му живот.
И така няма непосредствено да предадем абстрактното четене и писане на детето, а ще започнем с писането, но изхождайки от художественото, като оставим всичко, което съществува като абстрактни букви в света, да се породи от картината.
Щом първо научим детето да пише така, с това удовлетворяваме неговите потребности не само да насочим наблюдението му, не само главата, а цялото му същество. Първо ще научим детето да пише, защото ние му даваме правилното, ако детето научи писането така, че да го извлече от картината, като участва с цялото си същество, а не само с главата. Научило ли се е то да пише така, тогава може да учи да чете. Който е здраво оплетен в днешното училищно образование, ще каже: «Да, ама там детето учи по-бавно да чете и пише, отколкото е учило досега.» Но дали темпото, което днес се налага, е правилно! Всъщност правилно е, общо взето, ако детето започне да се учи да чете едва след осмата година!
към текста >>
70.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите
букви
на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества.
Висшият Слънчев Дух принадлежеше все още на Космоса и не беше слязъл на Земята. По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес. Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност.
За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества.
Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос. Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене. Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот. Навлизайки в тези тайни, хората се приближаваха и до древната мъдрост.
към текста >>
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите
букви
той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност. За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества. Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот. Навлизайки в тези тайни, хората се приближаваха и до древната мъдрост. Да, тогава те можеха просто да разчитат скритите послания на духовните Същества. А едно от най-важните послания за учениците беше това на „Годишния Бог".
към текста >>
Да, тези учители загатваха за физическия произход на Земята; за могъщите Земни сили, които се издигаха нагоре към клоните и листата; и от всяка поляна, от всеки хълм, от всеки планински хребет към учениците се носеха различни послания, различни
букви
.
После годишният цикъл започваше отново. И ако днес искаме да си изградим една макар и приблизителна представа за това, което се разиграваше между инспирираните от „Годишния Бог" учители и техните ученици, ние трябва да знаем, общо взето, следното: Учителите насочваха учениците към силата, която бликаше в пролетното тайнство, към силата на Слънцето и на Земята. Те насочваха учениците към това, колко различни са космическите откровения на онези растения, които срещаме по огрените от слънце поляни и как съвсем други са космическите откровения, които идват от шепота на тревите във вековните сенчести гори. Учителите насочваха учениците към Слънчевата топлина и към Слънчевата светлина, които обгръщат едно или друго растение в зависимост от неговите закръглени или назъбени листа. И всичко, което „Годишния Бог" откриваше чрез посланията на самата Земя, водеше окултните кандидати към тайните на човешкото физическо тяло.
Да, тези учители загатваха за физическия произход на Земята; за могъщите Земни сили, които се издигаха нагоре към клоните и листата; и от всяка поляна, от всеки хълм, от всеки планински хребет към учениците се носеха различни послания, различни букви.
И различните букви, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение. Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство. После идваше лятото.
към текста >>
И различните
букви
, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от
букви
и думи едно или друго изречение.
И ако днес искаме да си изградим една макар и приблизителна представа за това, което се разиграваше между инспирираните от „Годишния Бог" учители и техните ученици, ние трябва да знаем, общо взето, следното: Учителите насочваха учениците към силата, която бликаше в пролетното тайнство, към силата на Слънцето и на Земята. Те насочваха учениците към това, колко различни са космическите откровения на онези растения, които срещаме по огрените от слънце поляни и как съвсем други са космическите откровения, които идват от шепота на тревите във вековните сенчести гори. Учителите насочваха учениците към Слънчевата топлина и към Слънчевата светлина, които обгръщат едно или друго растение в зависимост от неговите закръглени или назъбени листа. И всичко, което „Годишния Бог" откриваше чрез посланията на самата Земя, водеше окултните кандидати към тайните на човешкото физическо тяло. Да, тези учители загатваха за физическия произход на Земята; за могъщите Земни сили, които се издигаха нагоре към клоните и листата; и от всяка поляна, от всеки хълм, от всеки планински хребет към учениците се носеха различни послания, различни букви.
И различните букви, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство. После идваше лятото. И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н.
към текста >>
И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите
букви
и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н.
И различните букви, които се състояха от живите растителни и животински форми, се допълваха така, както ние изграждаме днес от букви и думи едно или друго изречение. Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство. После идваше лятото.
И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н.
Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили. И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса. Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят. И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения. Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло.
към текста >>
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите
букви
, в озарените от багри и красота цъфтящи
букви
на земните растения.
После идваше лятото. И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н. Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили. И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса. Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения.
Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло. И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение. С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове.
към текста >>
С наближаването на есента обаче,
букви
те на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята.
И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса. Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят. И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения. Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло. И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята.
Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н.
към текста >>
И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват
букви
те, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят.
Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс. Обаче той ще се присъедини истински към този импулс само ако прояви волята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена. Древните Посветени имаха друга задача: От годишния цикъл те трябваше да извличат тайните на човешката природа. Да, ние трябва да разбираме какво ни говори годината, но трябва и да се вглеждаме в дълбоката същност на човешката природа.
И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят.
Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество. И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга. И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път.
към текста >>
Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви
букви
, с които беше документирана Мистерията на Голгота.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма. Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание. И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже.
Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота.
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура.
към текста >>
71.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Както днешните хора извличат смисъла на един текст от
букви
те, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце.
И за да имат известна представа за това, как Слънчевият Дух говори на земните хора, посветените си казваха следното. Ето, ние наблюдаваме духовната същност на Слънчевата светлина, обаче това не става директно; ние наблюдаваме Слънчевата светлина според начина, по който тя бива отразявана на Луната. Отправяйки поглед нагоре към Луната, ние виждаме с помощта на древното ясновидство, как с приливите на Лунната светлина идват и откровенията на всемирния Дух. И смисълът на тези откровения – макар и по един по-скоро външен начин – става достъпен според констелациите на Луната спрямо неподвижните звезди и спрямо планетите. Да, в епохата на халдейските и египетските Мистерии хората изчакваха нощните часове и проследяваха положението на звездите спрямо прииждащата Лунна светлина.
Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце.
И от констелациите на съзвездията и звездите, от това, как те са разположени спрямо прииждащата Лунна светлина, древните разчитаха това, което Небето искаше да каже на Земята. То беше обличано в думи. И древните посветени търсеха смисъла на това, което се криеше в думите. Те търсеха онова, което Слънчевият Дух, наречен по-късно Христос, имаше да каже на земните хора. Погледите на древните посветени бяха насочени към онова, което звездите, в техните констелации спрямо Луната, искаха да кажат на Земята.
към текста >>
72.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Той описва тези форми на
букви
те, но не чете, защото не може да чете.
Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога. Но скелетът не е нещо подобно. Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите. Следователно който може да гледа правилно скелета, на него той разкрива своя духовен произход. И положението е действително такова, че онзи, който гледа скелета в неговата днешна форма, искам да кажа във формата, в която го гледа днешната наука, прилича на човек, който казва: Тук аз имам една напечатана страница, върху нея се намират буквени форми.
Той описва тези форми на буквите, но не чете, защото не може да чете.
Той не свързва това, което се изразява в буквите, с това, което стои на тяхната основа; той описва само формите на буквите. Така описва днешният анатом, днешният природоизследовател костите, като че те никак не сочат към нещо; те сочат обаче към техния произход от духовното. И така е с всичко, което е физически природни закони, което е етерни природни закони. Всичко е като буквени знаци на това, което е духовен свят. И ние разбираме тези неща само тогава, когато можем да ги схващаме като буквени знаци от духовните светове.
към текста >>
Той не свързва това, което се изразява в
букви
те, с това, което стои на тяхната основа; той описва само формите на
букви
те.
Но скелетът не е нещо подобно. Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите. Следователно който може да гледа правилно скелета, на него той разкрива своя духовен произход. И положението е действително такова, че онзи, който гледа скелета в неговата днешна форма, искам да кажа във формата, в която го гледа днешната наука, прилича на човек, който казва: Тук аз имам една напечатана страница, върху нея се намират буквени форми. Той описва тези форми на буквите, но не чете, защото не може да чете.
Той не свързва това, което се изразява в буквите, с това, което стои на тяхната основа; той описва само формите на буквите.
Така описва днешният анатом, днешният природоизследовател костите, като че те никак не сочат към нещо; те сочат обаче към техния произход от духовното. И така е с всичко, което е физически природни закони, което е етерни природни закони. Всичко е като буквени знаци на това, което е духовен свят. И ние разбираме тези неща само тогава, когато можем да ги схващаме като буквени знаци от духовните светове. Обаче тогава, когато можем да гледаме така човешкия физически орга.низъм, тогава забелязваме нещо, съзираме нещо, което принадлежи в онази област, за която посветените от всички времена т.е.
към текста >>
Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на
букви
те принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на
букви
те то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце.
Двете неща са свързани едно с друго: паразитната култура долу, непроизлизаща от елементарните закони, поради което съдържа в себе си паразити, слизаща от горе духовност, която се превръща в отрова и прониквайки в цивилизацията тази слизаща духовност бива приета от хората така, че тя се превръща в отрова. Тогава, когато размислите върху това, Вие имате най-важната симптоматичност за нашата цивилизация. И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление. Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото. Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце.
Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце.
То няма никакво отношение към тях. Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл. И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост .
към текста >>
Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава
букви
те а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.
И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление. Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото. Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце. Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце. То няма никакво отношение към тях.
Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити.
към текста >>
То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация
букви
те, води до нещо паразитно.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити.
То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова. И Вие имате тук първо диагнозата, която открива: нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище! Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
към текста >>
73.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По някакъв начин тези две статуи е трябвало да се превърнат за тях във външни
букви
, с които те е трябвало да започнат разшифроването на мировата тайна, стояща пред хората.
Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така често, са нещо съвършено филистерско. Тогава, когато учениците са били подготвени до определената степен, те се довеждали до две колосални статуи, до две високи, грамадни, величествени статуи. Едната от тях била по-величествена, благодарение на своята външна пространствена големина; другата била също толкова голяма, но впечатлявала много, благодарение на особения образ, който тя представлявала. Едната статуя имала мъжки облик, другата - женски. Пред тези статуи учениците трябвало по своему да преживеят приближаването на Мировото Слово.
По някакъв начин тези две статуи е трябвало да се превърнат за тях във външни букви, с които те е трябвало да започнат разшифроването на мировата тайна, стояща пред хората.
Едната статуя, мъжката, била от напълно еластичен материал. И била такава, че би могла да бъде натисната на всяко място. Учениците били стимулирани да я натискат навсякъде. Благодарение на това за тях ставало ясно, че тя била куха. Следователно, по същество, тя била само обвивка на статуя, но от съвършено еластичен материал, така че след натискане, формата на статуята тутакси се възстановявала.
към текста >>
74.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни
букви
на вечната космическа азбука.
Самата тази имагинация е така да се каже интерпретаторката на звездните тайни. Или иначе казано: в космическия етер е вписано онова, което някога беше храмова тайна, а сега с помощта на имагинацията, тази храмова тайна може да бъде разчетена отново. Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание. И това космическо послание се обръща към човека приблизително по онзи начин, по който вчера Ви говорих за тайната на Луната.
Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука.
А сега бих искал да споделя още една подробност за по-нататъшното развитие на нещата. Известно е, че в Мистериите на Самотраке се пазеха т.н. тайни на Кабирия. В епохата на Александър, общо взето, Мистериите започнаха да потъват в упадък. Самотраке беше едно от последните места, където живееше спомена за древната мъдрост, едно от последните „работни места" на Мистериите.
към текста >>
И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина
букви
.
Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст. Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н.
И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст. И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел?
към текста >>
Но от тези двадесетина
букви
като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст.
Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н. И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст.
И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес.
към текста >>
с други думи, без да използуват
букви
те, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел.
Така Вие имате един сбор от понятия. Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса. В логиката на преподаването, т.е. в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно. Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н.
с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел.
За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д. И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот!
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на
букви
те, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса.
Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве. Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище. И различието не е било в съдържанието.
Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса.
Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек. Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега.
към текста >>
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези
букви
.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега.
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи
букви
това са били помръкнали знаци.
Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин. В Ефес е имало равновесие. И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина. В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа. Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци.
Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
към текста >>
77.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни
букви
в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум. Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година. В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите. А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията". Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
Но има едни думи - думи, достигнали до нас от историята, които могат властно да говорят на човешкото сърце даже от външното историческо предание, но с особена сила и сериозност говорят, когато ги видим, как се проявяват от безпрецедентни събития, когато ги видим вписани със железни букви в историята на човечеството, макар и очертанието им да се появяват само за миг в духа.
Казвам ви, че всеки път, когато взорът на духа се обърне към деянието на Херострат, към изгарянето на Ефес, в тези огнени езици могат да бъдат прочетени древните слова: завист на боговете. Сред множеството различни изказвания, дошли до нас от древността, сред всички слова във физическия свят именно тези слова, - и аз съм съвсем убеден в това, - са особено страшни: завист на боговете. В онези древни времена наименованието "бог" се е прилагало за всички същества със свръхсетивна природа, - всякакви същества, които не са имали нужда да се явяват на Земята във физическо тяло. Различавали се множество разни видове богове. Божествено-духовните същества, най-тясно свързани с човека, от които човек произхожда в своята най-вътрешна природа и от които той е бил хвърлен в потока на времето, същността на същите тези същества, които виждаме във величието на природата и в най-малките и прояви и които също намираме в това, което живее в нашето най-съкровено аз, тези божествено-духовни същества, разбира се, не биха могли да бъдат завистливи.
към текста >>
78.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от
букви
те на нашата азбука.
Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят. Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т. н.. Обаче какво знаят хората, знаейки тези десет понятия?
Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от буквите на нашата азбука.
Представете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н. до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»! Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете!
към текста >>
Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с
букви
те в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете!
Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от буквите на нашата азбука. Представете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н. до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»! Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин.
Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете!
Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете! Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви. Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение.
към текста >>
Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22
букви
, когато можете да четете!
до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»! Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете! Това е все пак нещо друго.
Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете!
Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви. Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят.
към текста >>
Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22
букви
.
Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете! Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете!
Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви.
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви.
към текста >>
Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме
букви
те, като ги съчетаваме по различен начин.
Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете! Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви. Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение.
Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин.
Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви. Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите. Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел.
към текста >>
Те са
букви
.
Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви. Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят.
Те са букви.
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите. Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел. В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3].
към текста >>
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на
букви
те.
Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви.
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите.
Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел. В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай.
към текста >>
Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват
букви
те в думи и изречения.
Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел. В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия.
Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения.
Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат. Тогава се получава нещо различно. Това обаче беше само едно сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на една мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия едно с друго.
към текста >>
79.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Защото над нас стои записано със свръхсетивни
букви
: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили!
Само благодарение на това, че една такава духовност тече през антропософското движение и се съединява с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар и да е станала земна, всъщност му принадлежи,. Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила.
Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили!
Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили! Да знае човек, че е включен в тази битка, да знае, че е включен в решаването на борбата между Михаил и Ариман, това е нещо, което, мои мили приятели, можем да наречем антропософски ентусиазъм и антропософско въодушевление.
към текста >>
80.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но той се състои само от
букви
те а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ!
Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество!
Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ!
В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст». Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви.
към текста >>
н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези
букви
и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст».
н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т.
н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст».
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики. Раймундус от Сабунда все още насочваше вниманието върху тези неща и знаеше за тях.
към текста >>
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото
букви
те.
- Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст».
Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики. Раймундус от Сабунда все още насочваше вниманието върху тези неща и знаеше за тях. Той казваше: - Ако насочим поглед върху онова, което още е съществувало в аристотелизма, то е нещо, което е останало от онова старо време, когато хората в началото са паднали в своето земно развитие.
към текста >>
Това са духовните
букви
.
Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст». Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите.
Това са духовните букви.
Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики. Раймундус от Сабунда все още насочваше вниманието върху тези неща и знаеше за тях. Той казваше: - Ако насочим поглед върху онова, което още е съществувало в аристотелизма, то е нещо, което е останало от онова старо време, когато хората в началото са паднали в своето земно развитие. Тогава те още са си спомняли, че това беше «четене в книгата на природата».
към текста >>
по правилен начин, както знае да си служи с отделните
букви
, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст». Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н.
по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
Раймундус от Сабунда все още насочваше вниманието върху тези неща и знаеше за тях. Той казваше: - Ако насочим поглед върху онова, което още е съществувало в аристотелизма, то е нещо, което е останало от онова старо време, когато хората в началото са паднали в своето земно развитие. Тогава те още са си спомняли, че това беше «четене в книгата на природата». Но човеците са паднали толкова дълбоко, че в действителност вече не могат да четат «Книгата на природата». Ето защо Бог, който се смилил над тях, им е дал Библията, или «Книгата на откровението», за да не се откъснат напълно от това, което е божествено-духовно.
към текста >>
81.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Това е нещо, което написано със златни
букви
би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма. Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора. Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антпропософите инициатива, вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: - Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа - повече или по-малко задълбочено - се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо. - Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много; защото същевременно днес има много неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота? Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот. Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб.
към текста >>
82.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи
букви
по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството!
Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род. Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка? С какви думи приключва «Анитихрист»?
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството!
Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
към текста >>
83.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам
букви
, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
Понятието гений и понятието герой. ... Да направи от Исус един герой! И що за недоразумение е думата ! Нашето понятие, нашето културно понятие в света в който живее Исус няма никакъв смисъл. Казано със строгоста на психолога, тук по-скоро би била на място една съвсем друга дума, думата - Идиот.» (откъс 29).
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности! » (откъс 62). «Ecce homo» и «Волята за власт», Лайпциг 1911 (том XV der GOA).
към текста >>
84.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези
букви
.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите. Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия.
Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ».
към текста >>
Какво огромно нещо представлява да се поставят тези
букви
във взаимни връзки и да се образуват думи!
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи!
Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак!
към текста >>
Ние имаме двадесет и осемте
букви
, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките.
Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи!
Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките.
- Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви.
към текста >>
- Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези
букви
!
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките.
- Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви!
Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви.
към текста >>
Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири
букви
и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст».
Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви!
Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст».
Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия.
към текста >>
Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези
букви
, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ».
Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст».
Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ».
Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
към текста >>
- И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези
букви
.
Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак!
- И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви.
Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст». Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии. Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание.
към текста >>
Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само
букви
.
- Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви.
Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви.
В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст». Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии. Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове.
към текста >>
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите
букви
и се разбере вътре целият «Фауст».
Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия.
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии. Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че
букви
те там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
към текста >>
85.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на
букви
те, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези
букви
.
ДЕСЕТА ГЛАВА Вроцлав, 9. Юни1924 Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено.
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви.
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
към текста >>
Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само
букви
- тридесет и две
букви
.
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили. Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане. Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества.
Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви.
Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби. Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък.
към текста >>
86.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда
букви
те, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност. Всичко е записано в тази космически универсална способност за спомняне на сатурновите същества. Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера. И когато това се узнае и се разгледа при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа сферата на Сатурн. Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата сфера. Бих искал да разясня това с един пример. Ние можем да разгледаме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура. Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство.
към текста >>
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на
букви
те, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание. До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло. Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес.
Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността.
към текста >>
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на
букви
те, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха
букви
те за малки демони.
До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло. Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение.
Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота.
към текста >>
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези
букви
от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем.
към текста >>
87.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем
букви
те на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията. И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
към текста >>
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки
букви
те; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме
букви
те в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло.
към текста >>
88.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем
букви
те, но не думите.
Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах. Но ние нямаме само главата, а също и другите системи. И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг. Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма.
И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите.
Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви. Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем. Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек.
към текста >>
Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни
букви
.
И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг. Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите. Повече не може да се каже «Habe nun, ach».
Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви.
Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем. Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек. Така че ние можем да си кажем при това, което е видимо, наистина външно видимо във формата на главата: - Всеки човек има своята собствена глава, никой не прилича на някой друг според изграждането на главата си. - Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма.
към текста >>
Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на
букви
те, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем.
Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите. Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви.
Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем.
Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек. Така че ние можем да си кажем при това, което е видимо, наистина външно видимо във формата на главата: - Всеки човек има своята собствена глава, никой не прилича на някой друг според изграждането на главата си. - Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма. В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало.
към текста >>
89.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин
букви
се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание. Този беше случаят Ариман да обсеби хората. И когато искаме да знаем, колко лесно може да се случи, щото в нашата епоха хората да могат да бъдат обсебени от Ариман, достатъчно е само да помислим за нещо такова, както това се случи, когато европейците дойдоха в Америка с техните напечатани книги, които бяха донесли със себе си, по времето, когато в източната част на Северна Америка още имаше индианци. Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони. Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това.
към текста >>
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в
букви
чрез печатарското изкуство.
Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство.
Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
към текста >>
90.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Слизането от Духа, животът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три
букви
:
Връщаме се по същия път, по който сме дошли, но правим това съзнателно. Няма друго правилно развитие. Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, човечеството ще развие чак през шестата коренна раса. В Духовната наука една коренна раса се нарича един Ден на Творението. Ние подготвяме сега шестия Ден на Творението, ние сме в зората на шестия ден на Сътворението.
Слизането от Духа, животът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три букви:
А У М .... [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
91.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Дребните
букви
чки (а,б,c,e намират се до различните линии) си остават същите.
Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат. Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството: yellow жълто /оцветената част над хоризонталната линия/ green зелено /оцветената част под хоризонталната линия/ Mid 19 Century Средата на XIX век /на дъното на параболата/
Дребните буквички (а,б,c,e намират се до различните линии) си остават същите.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството. Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното. В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство. Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план.
към текста >>
92.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са
букви
те, а човекът е словото, съставено от тези
букви
.
От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон.
На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви.
Всеки път, когато човек заспива, става несъзнателен, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава човекът е наистина несъзнателен, ала живее в духовния свят. Духовните звуци оставят върху душата му отпечатък. Всяка сутрин се събужда от един свят на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във физическия свят. Както е вярно, че човешката душа пребивава в девакана между две прераждания, така можем да кажем, че душата през нощта живее и блаженства в преливащия тон, в елемента, от който всъщност тя е изтъкана, който е нейната родина.
към текста >>
93.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Той казал, че отделните същества в природата са
букви
, а хората са думи, които са съставени от тях.
Не трябва да забравяте факта, че когато нещо бъде въведено в съотношението на един организъм, тогава то ще функционира много по-различно, отколкото функционира, когато е свободно. Обратното, може да се каже, ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето и да формирате едно същество, което да съответствува на това сърце ще рече, едно същество формирано по такъв начин, че силите на организма да не определят неговата структура тогава Вие ще направите един лъв. Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва. Посветеният, Платон, също така поставя царската душа в сърцето. Парацелз използува едно много красиво сравнение, за да покаже тази връзка на човешкото същество с природата.
Той казал, че отделните същества в природата са букви, а хората са думи, които са съставени от тях.
Навън, големият свят, Макрокосмоса: в нас, малкият свят, Микрокосмоса. Навън всичко съществува отделно. В хората е определено от хармоничното отношение с другите органи. Точно това ни дава възможност да илюстрираме, чрез човешките същества, развитието на цялата Вселена, дотолкова, доколкото тя принадлежи на нас. На седемте печати, които бяха окачени в залата по време на конгреса в Мюнхен е изобразена една картина на тази еволюция на човека във връзка със света, към който той принадлежи.
към текста >>
Онова, което сега е вън в света отделните
букви
, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света.
Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето. Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачат отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми.
Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света.
В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си. Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека.
към текста >>
94.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на
букви
те от самите рисунки, ние постъпваме правилно.
Сега ние можем да се възползваме от спонтанно пробудения Дух, за да упражняваме детето -макар и по един общоприет стандарт в четене и писане, обаче от този миг започват и нашите вредни въздействия. Ето защо, доброто обучение в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството. Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата. Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава". И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането.
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно.
Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва. Какво означава това? Това означава, че интелектът се опитва да „дресира" волята: един изключително неправилен подход. Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим волята чрез интелекта.
към текста >>
95.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Пита се за картинките, по които се учат звуковете и
букви
те, например риба за буквата Р, за които е говорено в първата лекция на методико-дидактичния курс.
5. Сцени от средновековната история 6. Сцени от новата история 7. Разкази за народите 8. Познания за народите ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
Пита се за картинките, по които се учат звуковете и буквите, например риба за буквата Р, за които е говорено в първата лекция на методико-дидактичния курс.
Рудолф Щайнер: Тези картинки трябва да намерите сами. Не трябва да се търси нещо традиционно. Оставете да действува свободната фантазия и проявявайте доверие към това, което сте намерили самостоятелно. Л. пита за латинския шрифт. Р.Щ.: Да латинският шрифт е изходна точка, защото съдържа характерните форми.
към текста >>
96.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с
букви
.
/Изрязват се квадрати от други, по-големи квадрати, правят се шаблони/. Р.Щ.: Добре е да се направи разбираемо, че когато страната на квадрата е 3 м, лицето има 9 м, но така ние оставаме в сферата, в която от такива нагледни части се сглобява нещо и въпреки, това е много трудно да се изгради една правилна представа за лице. Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината. Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта.
Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви.
Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви. И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
към текста >>
Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с
букви
.
Р.Щ.: Добре е да се направи разбираемо, че когато страната на квадрата е 3 м, лицето има 9 м, но така ние оставаме в сферата, в която от такива нагледни части се сглобява нещо и въпреки, това е много трудно да се изгради една правилна представа за лице. Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината. Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви.
Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви.
Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви. И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто. Съкратено с букви се записва:
към текста >>
Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с
букви
.
Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината. Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви. Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви.
Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви.
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто. Съкратено с букви се записва: Т= = време, е използваното съкращение за време.
към текста >>
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с
букви
?
Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви. Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви.
И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви?
Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто. Съкратено с букви се записва: Т= = време, е използваното съкращение за време. За да стигнете до тази формула, Вие изхождате от обикновените числа и детето схваща сравнително лесно какво е капитал, какъв е процента, времето и т.н.
към текста >>
Преди да преминете към смятане с
букви
, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви. Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви. И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите.
Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
Съкратено с букви се записва: Т= = време, е използваното съкращение за време. За да стигнете до тази формула, Вие изхождате от обикновените числа и детето схваща сравнително лесно какво е капитал, какъв е процента, времето и т.н. Опитайте се да изясните на детето този процес и ще се убедите, че повечето деца са схванали нещата. И оттук ще преминете към горепоминатите форми и ще гледате да стигнете до правилото.
към текста >>
Съкратено с
букви
се записва:
Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви. И следва другия въпрос: Как ще стигнете, до там, децата да преминат от обикновеното смятане с цифри към смятане с букви? Искам да Ви насоча към това и след това ще продължите. Преди да преминете към смятане с букви, трябва да изчисляваме, вече с децата лихви: лихвата е равна на капитала по процента, по времето, разделено на сто.
Съкратено с букви се записва:
Т= = време, е използваното съкращение за време. За да стигнете до тази формула, Вие изхождате от обикновените числа и детето схваща сравнително лесно какво е капитал, какъв е процента, времето и т.н. Опитайте се да изясните на детето този процес и ще се убедите, че повечето деца са схванали нещата. И оттук ще преминете към горепоминатите форми и ще гледате да стигнете до правилото. К е капитал; Р е равно на процент; Т е равно на време; е; равно на лихва.
към текста >>
Така съм направил първата крачка на прехода код смятането с
букви
.
За да стигнете до тази формула, Вие изхождате от обикновените числа и детето схваща сравнително лесно какво е капитал, какъв е процента, времето и т.н. Опитайте се да изясните на детето този процес и ще се убедите, че повечето деца са схванали нещата. И оттук ще преминете към горепоминатите форми и ще гледате да стигнете до правилото. К е капитал; Р е равно на процент; Т е равно на време; е; равно на лихва. Така даденото по-горе е една формула, която ще отбележа като основна.
Така съм направил първата крачка на прехода код смятането с букви.
Когато детето има тази формула, то трябва само да замести числата и винаги ще получи, верен отговор. След това имаме изведената оттук формула: Забележете, че можете да размените местата на трите букви К,Р,Т и ще се получат и други възможности: По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви. Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5".
към текста >>
Забележете, че можете да размените местата на трите
букви
К,Р,Т и ще се получат и други възможности:
К е капитал; Р е равно на процент; Т е равно на време; е; равно на лихва. Така даденото по-горе е една формула, която ще отбележа като основна. Така съм направил първата крачка на прехода код смятането с букви. Когато детето има тази формула, то трябва само да замести числата и винаги ще получи, верен отговор. След това имаме изведената оттук формула:
Забележете, че можете да размените местата на трите букви К,Р,Т и ще се получат и други възможности:
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви. Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5". Детето веднъж е научило това. Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число". Тогава означете например: сума.
към текста >>
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с
букви
.
Така даденото по-горе е една формула, която ще отбележа като основна. Така съм направил първата крачка на прехода код смятането с букви. Когато детето има тази формула, то трябва само да замести числата и винаги ще получи, верен отговор. След това имаме изведената оттук формула: Забележете, че можете да размените местата на трите букви К,Р,Т и ще се получат и други възможности:
По този начин ние предаваме на децата изчисляването на капитала и сега можем да преминем към смятането с букви.
Спокойно можете да кажете: "Ние учихме, че 25 е сума от 8 и 7 и 5 и 5,25 8+7+5+5". Детето веднъж е научило това. Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число". Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с.
към текста >>
След като сте показали в един конкретен случай прехода от число към
букви
, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а.
Сега, след като сте им обяснили това, може да им кажете: "Тук /вместо 25/ може да стои друга сума, а вместо 8,7,5,5 може да стоят други числа, така че можем да кажем "някакво си число". Тогава означете например: сума. И означете: а + в + с. Но ако означите с “с" първата петица, втората също трябва да означите с "с". Така, както вместо капитал написах К, на това място сложих "с".
След като сте показали в един конкретен случай прехода от число към букви, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а.
Или от а, 2 можете да развиете а, в и т.н. Това е пътя, по който се преминава от смятането с числа към смятане с букви. А оттук и към изчисляването на лицето, а.а = а². Задача за утре: да се развие изчисляването на лихва за 11 12 годишни деца с всичко, което спада там, с обръщането: изчисляване на %, време, капитал. Оттам да се изясни дисконта.
към текста >>
Това е пътя, по който се преминава от смятането с числа към смятане с
букви
.
И означете: а + в + с. Но ако означите с “с" първата петица, втората също трябва да означите с "с". Така, както вместо капитал написах К, на това място сложих "с". След като сте показали в един конкретен случай прехода от число към букви, тогава; можете да развиете и понятието умножение и от конкретното 9,9 можете да развиете а, а. Или от а, 2 можете да развиете а, в и т.н.
Това е пътя, по който се преминава от смятането с числа към смятане с букви.
А оттук и към изчисляването на лицето, а.а = а². Задача за утре: да се развие изчисляването на лихва за 11 12 годишни деца с всичко, което спада там, с обръщането: изчисляване на %, време, капитал. Оттам да се изясни дисконта. След това как ще представите на детето изчисляването на отстъпката и амбалажа. Всичко това направено през 12-тата и 13-тата година остава за цял живот; в противен случай по-късно отново ще се забрави.
към текста >>
Така се преминава към смятането с
букви
, към умножението и оттам към изчисляването на лице.
Оттам да се изясни дисконта. След това как ще представите на детето изчисляването на отстъпката и амбалажа. Всичко това направено през 12-тата и 13-тата година остава за цял живот; в противен случай по-късно отново ще се забрави. Който може това праведно, знае методиката на цялото смятане. Сложната лихва не се учи през тази година.
Така се преминава към смятането с букви, към умножението и оттам към изчисляването на лице.
Сега бих ви помолил да преминем към другите въпроси от вчера. О.: предлага уреждането на малък щанд с плодове, зеленчуци, картофи и т.н., където самите деца ще купуват, продават, плащат, въобще ще трябва да пресмятат всичко. Р.Щ.: Този търговски принцип е много добър за II клас. Добре е, да се държи на това, този, на когото е дадена задача, да я решава самичък без никой да му помага. Винаги да се поддържа интереса!
към текста >>
97.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Т.: дава предложение за изчисляване на лихвата с преход към смятане с
букви
.
1919 г. У. развива принципите на обучението по музика в I и II клас. Р.Щ.: Не трябва да се пренебрегва обективното, трябва да се остави човека да слуша инструмента. Винаги трябва дълго време преди деветата година, във втората половина на II клас, детето да се запознае със соловия инструмент, така че по-късно да се включи пианото за тези, които проявяват интерес. Това е най-важното, което трябва сериозно да започнем в тази област.
Т.: дава предложение за изчисляване на лихвата с преход към смятане с букви.
Когато Е= краен капитал, А = начален капитал, Z = лихва, Р = процент, Т = време, то Е = А+Z. От тук Р.Щ.: В тази форма никой днес не може да натрупа капитал. Тя има реална стойност само тогава, когато Т е равно или по-малко от една година. Защото реално има два случая: или лихвата се изтегля всяка година и тогава винаги остава същия начален капитал, или лихвата остава при капитала и тогава е необходимо изчисляване на сложна лихва.
към текста >>
Ако заменим по начина, който описахме вчера, числата с
букви
ще получим първо сумата
20 = 7+ 5 + 6 + 2 Възможно е някои от събираемите да са еднакви: 25 = 5 + 5 + 9 + 6 Може и всички събираеми да са еднакви: 18 = 6 + 6 + 6
Ако заменим по начина, който описахме вчера, числата с букви ще получим първо сумата
S¹ = а + а + а, това са три "а", три пъти а = 3.а; след това S² = а + а + а + а + а, пет пъти а = 5.а; след това S³ = а + а + а + а + а + а + а, седем пъти а = 7.а и т.н, Това мога да направя девет пъти, двадесет и два пъти, тридесет пъти. Аз го правя m пъти:
към текста >>
98.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато вземем в съображение с какви
букви
разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези
букви
.
Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието. Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме. Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота. Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания. В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес.
Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви.
Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост. От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката. Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа. Но ние трябва да сме наясно, какво става, когато вмъкваме нещо чуждо в детето, в неукрепналия детски организъм. Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които после разрушават неговия организъм.
към текста >>
От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на
букви
те, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
Застъпеният тук възпитателен принцип изисква, в съответната възраст детето да оформи една правилна ориентация в живота. Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания. В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес. Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви. Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост.
От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа. Но ние трябва да сме наясно, какво става, когато вмъкваме нещо чуждо в детето, в неукрепналия детски организъм. Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които после разрушават неговия организъм. Днес, когато хората наблюдават нещата само повърхностно, те не виждат как и в по-късна възраст възникват ограничения и скованост в собствения организъм, просто поради причината, че по погрешен начин сме поднесли на детето четенето и писането. Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
към текста >>
Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези
букви
, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа.
Ала това може да бъде постигнато по един задоволителен начин само ако не допуснем нещо неестествено в детските занимания. В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес. Когато вземем в съображение с какви букви разполагаме днес за целите на четенето и писането, ние трябва да кажем, че не съществува връзка между това, което детето, изхождайки от своите заложби на 7-годишна възраст, се стреми да развие и тези букви. Да си спомним, че когато човечеството е започнало да пише, то употребявало художествени знаци, имитиращи даден предмет или процес от външния свят; или се е пишело, изхождайки от волята, така че писмените форми са изразявали волеви процес, както е например при клиновидната писменост. От това, което е възникнало като една образна писменост, са се развили всички абстрактни форми на буквите, към които днес бива приковано окото или които биват изписвани от ръката.
Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа.
Но ние трябва да сме наясно, какво става, когато вмъкваме нещо чуждо в детето, в неукрепналия детски организъм. Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които после разрушават неговия организъм. Днес, когато хората наблюдават нещата само повърхностно, те не виждат как и в по-късна възраст възникват ограничения и скованост в собствения организъм, просто поради причината, че по погрешен начин сме поднесли на детето четенето и писането. Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено. И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето.
към текста >>
Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на
букви
те.
Така по един художествен начин чрез това, което, изхождайки от съзерцанието, навлиза във волята, ние създаваме условия да възникне формата на буквата. По този начин ние не пораждаме едно чуждо “ф” (f) - това е един демон за детето, това е нещо, което бидейки съвсем чуждо, бива втъкнато в неговото тяло; това, което детето вижда на пазара за риба, това ние трябва да извадим навън от детето. Именно него ние постепенно превръщаме във “ф” (f). По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея.
Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите.
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот. Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”. И така, когато се опитвате да подходите не интелектуално, а духовно, имагинативно, Вие ще извлечете от детето всичко, което постепенно ще доведе до това, че детето ще се научи да пише. Така то ще се научи да пише по-бавно, отколкото се научава да пише днес. И когато дойдат родителите и кажат: Моето дете е на осем, на девет години и още не може да пише добре!
към текста >>
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на
букви
те от самия живот.
По този начин ние не пораждаме едно чуждо “ф” (f) - това е един демон за детето, това е нещо, което бидейки съвсем чуждо, бива втъкнато в неговото тяло; това, което детето вижда на пазара за риба, това ние трябва да извадим навън от детето. Именно него ние постепенно превръщаме във “ф” (f). По този начин ние се приближаваме до възникването на писмеността, защото тъкмо така, по подобен начин е възникнала писмеността. Но не е необходимо учителят да предприема антикварни изследвания и да повтаря пътя, по който е възникнала образната писменост, за да може да научи детето на нея. Това, за което става дума тук, е да бъде даден простор на една жива фантазия и да дадем възможност днес да възникне това, което от предмета, от непосредствения живот ще ни отведе към формата на буквите.
Вие ще имате не една възможност да изведете за детето формите на буквите от самия живот.
Накарайте детето да изговори “М”, накарайте го да почувствува, как “М” вибрира върху устните и след това се опитайте да му представите формата на устните като форма и тогава, от “М” което вибрира върху устните, постепенно Вие ще можете да преминете към знака “М”. И така, когато се опитвате да подходите не интелектуално, а духовно, имагинативно, Вие ще извлечете от детето всичко, което постепенно ще доведе до това, че детето ще се научи да пише. Така то ще се научи да пише по-бавно, отколкото се научава да пише днес. И когато дойдат родителите и кажат: Моето дете е на осем, на девет години и още не може да пише добре! – тогава ние винаги трябва да им казваме: Всичко, което в определена възраст бива усвоено по-бавно, то се отпечатва по един посигурен и по-здравословен начин в жизнения организъм в сравнение с това, което е било насилствено усвоено от него.
към текста >>
То се развива в човешката природа и тук не е възможна отчужденост между човешките способности и аритметичната операция, както е възможна тази отчужденост между човешките способности и
букви
те през една следваща култура.
Но ние можем да имаме един относително голям клас пред себе си и детето няма да поеме повече духовна храна в себе си, отколкото може да понесе – ако мога така да се изразя – като организъм то само отблъсква от себе си това, което не може да понесе. Или човек разчита на живота, тъй както човек сам преподава и възпитава, изхождайки от самия живот. Още от рано в детето съществува предпоставка за първите елементи на изкуството на смятането. Но тъкмо при изкуството на смятането можем да наблюдаваме, как твърде рано в детето навлиза интелектуалистичният елемент. Смятането, като такова, не е чуждо на никой човек в никоя възраст.
То се развива в човешката природа и тук не е възможна отчужденост между човешките способности и аритметичната операция, както е възможна тази отчужденост между човешките способности и буквите през една следваща култура.
И все пак, тъкмо до това се свеждат наймного нещата: урокът по смятане да бъде поднесен на детето по правилен начин. Фактически това може да прецени само този, който изхожда от определена духовна основа и е в състояние да наблюдава цялостния човешки живот. Логично две неща са привидно доста отдалечени едно от друго: урокът по смятане и моралните принципи. Обикновено чрез урока по смятане ние никога не се приближаваме до моралните принципи, защото първоначално тук ние не откриваме логическа връзка. Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
към текста >>
99.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни
букви
.
Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си. За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала. Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си.
Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви.
И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай. От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение.
към текста >>
И ние ще установим, че докато изписват
букви
със своя крак, те изпитват голяма радост.
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си. За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала. Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви.
И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост.
Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза. А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай. От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък.
към текста >>
100.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Момчето изписва
букви
те по този начин (Рис. 20).
Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят. Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него. Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго.
Момчето изписва буквите по този начин (Рис. 20).
Рис. 20 А сега не пропускайте да отбележите, че подобрявайки почерка си, момчето ще преобрази и цялата си вътрешна конституция. Ако доловите стремеж към самохвалство, веднага се възползвайте от доверието, което то изпитва към Вас, и се опитайте по някакъв начин да доведете нещата до абсурд. Вчера стана дума за албиносите. В обсъждането, ние стигнахме до извода, че трябва да открием космическия импулс, който действува в тези случаи.
към текста >>
НАГОРЕ