Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
350
резултата от
185
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Будно съзнание
'.
1.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Точно както сред сънуваните от нас образи се появява нашият собствен сънищен образ, така в
будно
то
съзнание
представата за собствения Аз се прибавя към представата за външния свят.
На критическия идеалист от този род целият свят му се струва като сън, спрямо който всеки порив за познание и бил просто безсмислен. За него може да има само два вида хора: Предубедени, които смятат собствените си фантазии за действителни неща, и мъдри, които прозират недействителността на този свят на фантазиите, и които постепенно трябва да загубят всяко желание да проявяват интерес към него. За такова гледище дори собствената личност може да се превърне в съновидение.
Точно както сред сънуваните от нас образи се появява нашият собствен сънищен образ, така в будното съзнание представата за собствения Аз се прибавя към представата за външния свят.
Сиреч за нашето съзнание е даден не нашият действителен Аз, а само представите ни за Аза. В такъв случай, който отрича, че има неща, или поне че можем да знаем нещо за тях, той трябва да отрече и съществуването, респективно познанието за собствената личност. Тогава критическият идеалист стига до твърдението: „Цялата действителност се превръща в един чудесен сън - без живот, който бива сънуван, и без дух, който сънува; в един сън, който е в зависимост от един сън, сам за себе си" срв. Фихте, Предназначението на човека).
към текста >>
До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има
будно
състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на
съзнание
то.
Ако сънувам, че пия вино, което предизвиква парене на гърлото ми, и се събудя от пристъп на кашлица (срв. Вайгант, Възникване на сънищата, 1893), то в мига на събуждането действието на съня престава да ме интересува. Вниманието ми се насочва единствено към физиологичните и психологическите процеси, чрез които пристъпът на кашлица символично се изразява в съновидението. По подобен начин и философът, щом е стигнал до убеждението, че даденият свят има характер на представа, трябва незабавно да премине от този свят към намиращата се зад него действителна душа. По-неприятно впрочем е положението, когато илюзионизмът изцяло отрича наличието на Аза сам за себе си, зад представите, или най-малко го смята за непознаваем.
До такъв възглед много лесно може да доведе наблюдението, че в противовес на сънуването наистина има будно състояние, в което имаме възможност да вникнем в сънищата, и да ги отнесем към реални отношения, но че нямаме състояние, което да стои в подобно отношение към будния живот на съзнанието.
Който изповядва този възглед, на него му убягва прозрението, че има нещо, което действително се отнася към простото възприемане така, както узнаването в будно състояние се отнася към сънуването. Това нещо е мисленето.
към текста >>
2.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Точно както
будно
то ми
съзнание
е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми
съзнание
е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото.
Това нейно мислене пък обхващам в моето изживявано мислене като мое собствено. Аз действително съм възприел мисленето на другия. Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено възприятие се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене. Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания. В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване.
Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото.
Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване. - Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието. Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската литература. Мислителите би трябвало да търсят пътя към непредубеденото духовно-съобразно наблюдение; наместо това те вмъкват пред действителността някаква изкуствена понятийна конструкция.
към текста >>
3.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например
будно
то
съзнание
упражнява над човешките представи и усещания.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания.
Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот.
към текста >>
Все повече изчезва разликата между
будно
то и сънищното
съзнание
.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания.
Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание.
Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н.
към текста >>
Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното
съзнание
на сетивния човек се отнася към
будно
то му
съзнание
.
Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала. Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град.
Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание.
Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
4.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Впрочем той трябва да приема тези откровения за истинско познание, докато те не се потвърдят и от неговото
будно
дневно
съзнание
.
Впрочем той трябва да приема тези откровения за истинско познание, докато те не се потвърдят и от неговото будно дневно съзнание.
Но той успява и в тази задача. Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването. И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния.
към текста >>
Сега той може да пренася в
будно
то си
съзнание
онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването.
Впрочем той трябва да приема тези откровения за истинско познание, докато те не се потвърдят и от неговото будно дневно съзнание. Но той успява и в тази задача.
Сега той може да пренася в будното си съзнание онези особени състояния до които се добира само по време на сънуването.
И тогава сетивният свят грейва за него в съвършено нова светлина. Както един слепороден човек, след оперативно възстановяване на зрението, открива отново красотата и великолепието на физическия свят, така и ясновидецът се изправя пред новите качества и Същества на духовния свят. Сега той няма защо да чака своите сънища, за да се пренася в един по-висш свят, защото винаги, когато намери за уместно, може сам да предизвика необходимите за тази цел състояния. Намирайки се в тях, той установява, че спрямо сетивния свят те показват приблизително същото съотношение, каквото в обикновения живот имат "действуващите" сетива спрямо "спящите" сетива. Можем буквално да заявим: окултният ученик отваря новите сетива на душата си и започва да различава и вижда онези неща, които остават скрити за човешкото физическо тяло.
към текста >>
едва след като може да има възприятия от духовния свят в своето
будно
съзнание
, той вниква в тайните на обкръжаващия го свят, които му се откриват под формата на звуци и думи.
Нека отново да напомним, че докато окултният ученик не съумее да пренася висшите душевни опитности в дневното съзнание, той не може да им приписва никакъв познавателен характер. Едва с овладяването на тази способност, т.е.
едва след като може да има възприятия от духовния свят в своето будно съзнание, той вниква в тайните на обкръжаващия го свят, които му се откриват под формата на звуци и думи.
На тази степен от развитието често се изправяме пред отделни, малко или много несвързани духовни изживявания. Ето защо трябва да се пазим и да не извличаме от тях каквито и да е познавателни теории, понеже по този начин в душевния свят биха нахлули всевъзможни фантастни представи и идеи, насърчаващи ни да построим един въображаем свят, който няма нищо общо с реалния духовен свят.
към текста >>
5.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега тяхната връзка не се гарантира вече от анонимни сили а се постига чрез
будно
то и активно
съзнание
на самия човек.
Фактически мозъкът на един духовно напреднал човек се разделя на три отделни и независими части. "разделянето" е от такова естество, че не може да бъде констатирано нито със сетива, нито с каквито и да е помощни инструменти. Обаче то е факт, и ясновидецът може да го потвърди. Да, мозъкът на напредналия ясновидец се разпада на три самостоятелно действуващи сили: Мисловен мозък, чувствен мозък и волев мозък. По този начин органите на мисленето, чувствата и волята стават независими.
Сега тяхната връзка не се гарантира вече от анонимни сили а се постига чрез будното и активно съзнание на самия човек.
към текста >>
Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето
будно
съзнание
.
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде сравняван с тях. При него нещата се свеждат до правилното и хармонично развитие на трите основни сили на душата мислене, чувства и воля преди да са разрушени взаимните им връзки и преди висшето съзнание да е установило своя контрол над тях. Защото ако грешката е направена и една от трите сили изпадне в безредие, висшата душа идва като един вид преждевременно родена. Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за дълго време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено. Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции.
Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание.
И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда. Обратно, трябва да избягва всичко, което руши тази хармония, внасяйки в живота му неспокойствие и припряност.
към текста >>
6.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и
будно
съзнание
.
Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език. Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития. И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност. Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост.
Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание.
Нека потвърдим: всичко, което се описва в тази книга, може да бъде осъществено от всеки човек. В хода на този процес, в който душата сама определя своето място, възникват и вече описаните изживявания. Нека тази книга се приеме като един вид разговор, който авторът води със своя читател. Когато твърдим: "Окултният ученик се нуждае от лични указания и съвети", близко до ума е, че и самата книга носи в себе си подобни лични указания и съвети. В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано.
към текста >>
Обаче погрешно е да се мисли, че съществените неща са пропуснати в тази книга: те могат да бъдат открити от всеки, която я чете с достатъчно ясно и
будно
съзнание
.
В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано. Всеки човек може да търси достъп до него, само че по начин, съвършено различен от миналите епохи. Ето защо книгата идва да замести предишния стил на окултното обучение. Възражението, че освен казаното в тази книга, са необходими и лични указания, е валидно само отчасти. Напълно вярно е, че един или друг може да усети нуждата от лична помощ.
Обаче погрешно е да се мисли, че съществените неща са пропуснати в тази книга: те могат да бъдат открити от всеки, която я чете с достатъчно ясно и будно съзнание.
към текста >>
7.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
– В същото време “Синовете на огъня” придобиха степента на
съзнание
то, която човекът има днес като негово
будно
съзнание
.
Чрез това те идват до състоянието да могат да действат съзнателно от астралния свят. От астралния свят, може да бъде повлияно едно етерно тяло. “Духовете на тъмнината” сториха това по отношение на етерното тяло на човека. Те посадиха сега в него духа на собствената личност (самостоятелността и себичността, егоизма), както по-рано бяха сторили това с физическото тяло. Ние виждаме следователно, че егоизмът постепенно се внедрява от тези духове във всички членове на човешкото същество.
– В същото време “Синовете на огъня” придобиха степента на съзнанието, която човекът има днес като негово будно съзнание.
Следователно за тях можем да кажем, че те стават човеци. И сега те могат да си служат с човешкото тяло като с инструмент за един вид общение с външния свят. По подобен начин “Духовете на личността” можеха да си служат с човешкото физическо тяло от средата на четвъртия Сатурнов кръг. Само че те си служиха със зародишите на сетивата за един вид възприятие. Обаче “Синовете на огъня” по природа разливат топлината на тяхната душа в заобикалящия ги свят.
към текста >>
8.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Вина ги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата, се проверявах най-строго, дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство запазвам пълната
будно
ст и острота на
съзнание
то.
Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са резултат от моето собствено „виждане".
Вина ги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата, се проверявах най-строго, дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство запазвам пълната будност и острота на съзнанието.
Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание.
към текста >>
Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и
будно
съзнание
.
Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са резултат от моето собствено „виждане". Вина ги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата, се проверявах най-строго, дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство запазвам пълната будност и острота на съзнанието.
Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание.
към текста >>
9.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Който не разсъждава върху тези неща, лесно може да изпадне в заблуждението да приписва някакъв вид
съзнание
и на растенията, каквото със съответните разлики животните и хората имат в
будно
състояние.
За свръхсетивното наблюдение обаче, то продължава да съществува, само че сега се явява отделено от етерното тяло или като един вид „излъчено" от него. Сетивното наблюдение няма нищо общо със самото астрално тяло; достъпни за сетивата са само проявленията на астралното тяло. А по време на сън такива проявления не съществуват. В същия смисъл както физическото тяло е еднакво за човека и минералите, а етерното тяло е еднакво за човека и растенията, така и астралното тяло е еднакво за човека и животните. Растенията са в състояние на непрекъснат сън.
Който не разсъждава върху тези неща, лесно може да изпадне в заблуждението да приписва някакъв вид съзнание и на растенията, каквото със съответните разлики животните и хората имат в будно състояние.
Това обаче може да се случи само тогава, когато си изграждаме една съвсем неточна представа за съзнанието. Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното. В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия. Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция. В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината.
към текста >>
10.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на
будно
то
съзнание
, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност.
В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт?
към текста >>
Докато човек е жив на Земята, споменът съществува само за
будно
то
съзнание
; тогава той е свързан със своето физическо тяло.
Връзката с етерното тяло му пречи да изживее нещо ново. Но това, което той притежава, е споменът за изминалия живот. Все още съществуващото етерно тяло позволява на този спомен да израсне като една жива и всеобхватна картина. Това е първото изживяване на човека след смъртта. Той възприема живота си между раждането и смъртта като една разгърната пред него поредица от образи.
Докато човек е жив на Земята, споменът съществува само за будното съзнание; тогава той е свързан със своето физическо тяло.
И този спомен съществува само дотолкова, доколкото това тяло позволява. Обаче душата не губи нито едно от своите впечатления, които е получила по време на живота си. Ако физическото тяло би било един съвършен инструмент, то би трябвало да изправя пред душата цялото и минало във всеки миг от живота. След смъртта тази пречка отпада. Докато етерното тяло на човека е все още запазено, съществува и известна пълнота на спомена.
към текста >>
11.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Налице е също една смяна в състоянията на
съзнание
то, която може да се сравни със смяната между съня и
будно
стта при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане.
И така, по време на Лунното развитие са налице две характерни, ясно разграничени състояния на съзнанието, които непрекъснато се редуват: Едно по-смътно по време на Слънчевото действие, и друго по-ясно, свързано с епохите, през които животът е насочен предимно към самия себе си. Първото състояние е по-смътно, но в замяна на това по-безкористно: Човекът е отдаден на външния свят, на отразения в Слънцето Космос.
Налице е също една смяна в състоянията на съзнанието, която може да се сравни със смяната между съня и будността при съвременния човек, както и със смяната между неговия живот от раждането до смъртта и този от смъртта до едно ново раждане.
Пробуждането на човека върху Луната, след като Слънчевият период постепенно престава, би могло да се охарактеризира като нещо средно между пробуждането на съвременния човек всяка сутрин и състоянието му в мига на раждането. Постепенното затъмняване на съзнанието при наближаването на Слънчевия период прилича на нещо средно между заспиването и умирането. Защото на Луната не съществуваше такова съзнание за раждането и смъртта, каквото е присъщо на съвременния човек. С настъпването на Слънчевия период, човек се отдаваше на бликащата от този вид живот наслада. За този период от време той беше откъснат от своя собствен живот.
към текста >>
При това смяната между по-ясното
съзнание
през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между
будно
ст и лишения от сънища сън при съвременния човек.
Една част от етерното тяло също беше извлечена навън от физическото тяло. И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци.
При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек.
Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>
Все пак образното
съзнание
не притежаваше яснотата на днешното
будно
съзнание
; затова пък другото
съзнание
не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци. При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек.
Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>
12.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Скокът към свръхсетивното
съзнание
може да се осъществи само от равнището на обикновеното
будно
съзнание
.
Скокът към свръхсетивното съзнание може да се осъществи само от равнището на обикновеното будно съзнание.
Преди своето издигане до новото съзнание, душата живее именно в него. В хода на обучението, и се дават средствата, за да извърши този преход. Едни от първите средства, които обучението дава, са валидни и за обикновеното дневно съзнание. Характерна особеност на най-важните средства е, че те се състоят в една спокойна работа на душата. Става дума за това, душата да се отдаде на точно определени представи.
към текста >>
Те се различават от представите на
будно
то дневно
съзнание
, които имат задачата да изобразят един сетивно възприеман предмет.
В хода на обучението, и се дават средствата, за да извърши този преход. Едни от първите средства, които обучението дава, са валидни и за обикновеното дневно съзнание. Характерна особеност на най-важните средства е, че те се състоят в една спокойна работа на душата. Става дума за това, душата да се отдаде на точно определени представи. Тези представи са от такова естество, че действуват като пробуждаща сила върху някои скрити способности на човешката душа.
Те се различават от представите на будното дневно съзнание, които имат задачата да изобразят един сетивно възприеман предмет.
Колкото по-точно вършат това, толкова по-истинни са те.
към текста >>
Медитацията е като един сън, който спрямо дневното
съзнание
представлява по-висша
будно
ст.
Едно близко до ума възражение срещу използването на посочените символни представи е, че тяхното образуване произлиза от едно мечтателно мислене и от произволно въображение, чиито резултати биха могли да бъдат твърде съмнителни. Обаче спрямо онези символи, които стоят в основата на истинското духовно обучение, подобно съмнение е неоправдано. Защото символите са така подбрани, че можем напълно да се абстрахираме от тяхното отношение към външната сетивна действителност и да търсим тяхната стойност само в онази сила, с която те действуват върху душата, и то тогава, когато тя отклонява цялото си внимание от външния свят, когато подтиска всички сетивни впечатления и изключва всички мисли, зависещи от външни подбуди. Процесът на медитация та става най-нагледен, когато го сравним със съня. От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен.
Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност.
Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно. Тя се освобождава от тялото, както се освобождава от него по време на сън; само че тя не потъва в характерното за съня безсъзнание, а се издига в един свят, който по-рано не е изживявала. Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се сравни със съня, то все пак е такова, че в сравнение с обикновеното дневно съзнание може да се означи като повишена будност. По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в обикновената дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с помощта на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
към текста >>
Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се сравни със съня, то все пак е такова, че в сравнение с обикновеното дневно
съзнание
може да се означи като повишена
будно
ст.
От една страна този процес е близък до съня, но от друга е напълно различен. Медитацията е като един сън, който спрямо дневното съзнание представлява по-висша будност. Работата е там, че концентрирайки се върху съответната представа или образ, душата е принудена да извлича много по-могъщи сили от собствените си дълбини, отколкото и са нужни в обикновения живот и при обикновеното познание. Така нейната вътрешна подвижност нараства неимоверно. Тя се освобождава от тялото, както се освобождава от него по време на сън; само че тя не потъва в характерното за съня безсъзнание, а се издига в един свят, който по-рано не е изживявала.
Макар че от една страна, що се отнася до освобождаването и от тялото, нейното състояние може да се сравни със съня, то все пак е такова, че в сравнение с обикновеното дневно съзнание може да се означи като повишена будност.
По този начин душата изживява себе си в своята вътрешна и независима същност, докато в обикновената дневна будност когато поради по-слабото разгръщане на своите сили тя осъзнава себе си само с помощта на тялото тя не изживява себе си, а само долавя образа, като един вид огледално отражение на това, което тялото (всъщност неговите процеси) загатва пред нея.
към текста >>
В духовно-душевния свят, или когато в
будно
ст той може отново да погледне в тези краткотрайни състояния на
съзнание
то.
Спомените му за Съществата и фактите от този друг свят ще стават все по-ясни и определени. И тогава, под една или друга форма, за ученика настъпва нещо, което можем да наречем непрекъснатост на съзнанието (т. е. съзнанието продължава и през времетраенето на съня). Това обаче не означава, че например човек винаги запазва своето съзнание по време на съня. Първите степени от тази непрекъснатост на съзнанието са вече постигнати, когато човек, който иначе е потънал в сън, както и другите, се добира до определени интервали от съня, през който е в състояние да се взира – съзнателно!
В духовно-душевния свят, или когато в будност той може отново да погледне в тези краткотрайни състояния на съзнанието.
Не бива да подминаваме обстоятелството, че описаните епизоди трябва да се схващат само като части от едно преходно състояние. За целите на обучението, добре е човек да мине през това преходно състояние; обаче съвсем не трябва да вярваме, че от него може да се извлече цялостна и завършена идея за духовно-душевния свят. В описаното състояние душата е твърде несигурна и не може лесно да се отдели от това, което възприема. Но с помощта на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия външен и вътрешен свят, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък разум е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
към текста >>
Това, което се публикува под една или друга форма с убеждението, че произлиза от Духовната Наука, никога не трябва да се опира на друг вид духовно наблюдение, освен такова, протичащо при ясно и
будно
съзнание
.
Това, което се публикува под една или друга форма с убеждението, че произлиза от Духовната Наука, никога не трябва да се опира на друг вид духовно наблюдение, освен такова, протичащо при ясно и будно съзнание.
към текста >>
13.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено
съзнание
, едно
будно
чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос. Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос.
Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
14.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Това се потвърждава от заключението, което човек може да направи относно описаното изживяване, когато отново влезе в своето обикновено
будно
съзнание
и се обърне към спомена, стига той да е достатъчно ясен.
Извънтелесното изживяване има съвършено друг характер от вътретелесното.
Това се потвърждава от заключението, което човек може да направи относно описаното изживяване, когато отново влезе в своето обикновено будно съзнание и се обърне към спомена, стига той да е достатъчно ясен.
Душата усеща сетивното тяло като нещо отделено от останалия свят; тя го възприема като принадлежащо единствено на нея. Не стоят така нещата, свързани с извънтелесните изживявания. Тогава душата е слята с всичко, което означаваме като външен свят. Това, което се намира в околния свят, е свързано с душата, както в сетивния свят човек е свързан със своята ръка. Външният свят съвсем не е безразличен спрямо вътрешния душевен свят.
към текста >>
15.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
За
будно
то дневно
съзнание
, човешкото мислене е като един остров всред потоци от впечатления, усещания и чувства, изграждащи нашия подвижен душевен живот.
За будното дневно съзнание, човешкото мислене е като един остров всред потоци от впечатления, усещания и чувства, изграждащи нашия подвижен душевен живот.
В известен смисъл ние ги разбираме, само когато ги обхванем с помощта на една мисъл, която осветлява съответното впечатление, усещане и т.н. Когато корабът на душата се добере до острова на мисленето, може да настъпи известно спокойствие дори и в бурята на страстите и афектите. Душата има естествено доверие в мисленето. И тя чувства, че без това доверие би трябвало да изгуби цялата си сигурност в живота. Ако се породи съмнение в мисленето, здравият душевен живот веднага се нарушава.
към текста >>
То трябва да разпростре своята сила върху съдържанието на целия останал живот, характерен за
будно
то дневно
съзнание
.
Тази мисъл е особено плодотворна за медитирането. Но казаното тук за медитацията е валидно за всяка мисъл, до която човек стига според описания начин. За медитиращия е особено полезно да познава крайните настроения в разгледания вече диапазон на душевния живот. По този начин човек най-сигурно стига до усещането, че по време на медитацията е в непосредствена връзка с духовния свят. Това усещане е естествена последица от медитацията.
То трябва да разпростре своята сила върху съдържанието на целия останал живот, характерен за будното дневно съзнание.
Не става дума за едно непосредствено впечатление от медитивното настроение, а за това, че човек постоянно може да си казва: Ето, чрез медитивното изживяване се влива нова сила в целия живот. Когато медитивното настроение прониква като непосредствено впечатление през целия дневен живот, то разпростира върху него нещо, което смущава естествената непринуденост на този живот. Тогава в хода на медитациите то не успява да постигне достатъчно сила, достатъчно чистота. Истинските плодове на медитацията се състоят в това, че чрез своето специфично настроение, тя се откроява от останалия живот. И върху него тя действува най-добре тогава, когато я усещаме като нещо особено, като нещо, което се откроява.
към текста >>
16.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно спрямо съзнателния живот нейната същност трябва да се състои в по-дълбоки сили, които тя извлича от основата на тази същност и ги довежда до
съзнание
то само при
будно
състояние.
Ние се приближаваме до основния характер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание". Това понятие се е вляло ясно в новия светогледен живот едва от Декарт насам. По-рано философите се придържаха към понятието "душа" като такава. Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко внимание. Нали през време на сън душата не живее съзнателно.
Следователно спрямо съзнателния живот нейната същност трябва да се състои в по-дълбоки сили, които тя извлича от основата на тази същност и ги довежда до съзнанието само при будно състояние.
Обаче колкото повече се стигна дотам, да се пита за оправданието и стойността на познанието на основата на ясни представи, толкова повече хората стигнаха до положението да чувствуват, че душата намира най-сигурното от всяко познание тогава, когато тя не излиза над себе си и не навлиза в самата себе си по-дълбоко, отколкото достига съзнанието. Считаше се: Може всичко останало да бъде несъзнателно; това, което е в съзнанието, то като такова поне е сигурно. Може къщата, покрай която минавам, да не съществува извън мене; че образът на тази къща живее сега в моето съзнание: Това аз мога да твърдя. Обаче щом насочим вниманието върху съзнанието, не може да не стане така, че понятието за Аза да се срасне заедно с това за съзнанието. Може "Азът" да бъде вън от съзнанието каквото и да е същества: Доколкото, до където стига съзнанието, дотам можем ние да си представим областта на "Аза".
към текста >>
17.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си
будно
съзнание
.
*26.Първоначално Р.
Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
18.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от
съзнание
то представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и
будно
ст.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област.
Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност.
Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят.
към текста >>
Когато след медитация тя може при пълна
будно
ст да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно
съзнание
прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа.
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят.
към текста >>
19.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното
съзнание
; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и
будно
ст.
То ни позволява да добием едно истинско разбиране за самите себе си; тази опитност на етерното се отразява в организма и разкрива как целият етерен космос работи във всяко същество поотделно, как неговият вълнуващ се живот продължава своите вибрации в индивидуалния организъм. Тогава човек може да изрази в понятия и да формулира това, което е преживяли именно по този начин от имагинативната опитност на света в етерния човек, може да се роди една истинска философия. Съдържанието на тази опитност на етерното остава общо взето непознато за обикновеното съзнание. Само съвсем малкото дете, което още не говори е потопено съвсем естествено в тази дейност, до която човек се издига чрез имагинативното познание. Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот.
По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност.
Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>
Когато искаме да основем едно
съзнание
за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна
будно
ст отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена
будно
ст, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
Когато искаме да основем едно съзнание за религията върху едно истинско познание, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да възстановим в себе си това поведение на първобитното човечество, без обаче то да бъде полусъзнателно, нито сравнимо с едно съновидение; напротив то трябва да бъде добито в едно по-интензивна будност отколкото на сегашното обикновено познание, в това състояние на засилена будност, което позволява да отлъчим Аза от неговите връзки, за да го потопим в света на космическите духовни същества и да живеем там, както на земята живеем вътре в нашето физическо тяло.
към текста >>
20.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното
съзнание
,
будно
стта.
Именно защото създава други състояния на съзнанието, в които душата се изменя и може. Следователно да употреби нови възприемателни способности, познанието за което говорим тук, има силата да наблюдава и да проучи действителни факти, които са недостъпни за текущото съзнание. За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня. Тези опитности остават непознати за обикновеното съзнание. Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние.
Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността.
Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието. Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания.
към текста >>
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до
съзнание
то би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до
съзнание
то би предал на философията изработена през време на
будно
то състояние, характера на една живяна действителност.
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при
будно
то
съзнание
.
Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди.
Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание.
към текста >>
Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към
будно
то
съзнание
.
Защото това, което се намира в човека в дълбините на съня, е самият извор, от който нашето познание за божественото черпи. Нашето дневно съзнание е само една последна издънка на възможностите разкриващи се на това познание; и религиозното чувство, което човек носи спонтанно в себе си, е също така едно отражение на това, което душата възприема в безсъзнание, но едно отражение изпълнено с величие и слава, когато тя минава през третата фаза на съня. Човекът потъва в съня не само, за да възстанови своите сили или за да черпи от него стимулантите, които внасят живот в неговото дишане и кръвообращение, но за да намери в духовния свят живите сили, от които се нуждае. Всичко, което в него е религиозно чувство, стига до неговото съзнание, на повърхността на душата, идвайки от глъбините, в които тя се движи през време на съня. Колкото и парадоксално да е това твърдение за едно модерно съзнание, можем да кажем, че през време на първата фаза на съня човешкото същество, както през време на първото детство, живее като философ; през време на втората фаза той живее като космолог и през време на третата неговият живот е изцяло божествен.
Тази трета фаза трябва да напуснем ние за да се върнем отново към будното съзнание.
към текста >>
Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към
будно
то
съзнание
.
При всяко събуждане, когато душата, напускайки духовния свят иска отново да проникне във физическия и етерен организъм, тя трябва да се изостави на течението на лунните сили. Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл.
Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към будното съзнание.
Той намира отново това съзнание, след като е минал в обратна посока трите фази на съня. Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
към текста >>
21.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно
будно
и ясно
съзнание
, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса.
към текста >>
22.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на
съзнание
то на съвременния човек през време на
будно
то състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот.
Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната.
Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка. През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>
През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между
будно
то състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото
съзнание
.
Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка.
През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на
съзнание
то едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото
будно
съзнание
; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
към текста >>
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на
будно
стта, нито дълбок сън или мечтание при полу
съзнание
: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на
будно
стта, както мислите минават през нашето
съзнание
.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание.
Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Успоредно с това се установи тази форма на
съзнание
то, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и
будно
стта, а между тях несигурният свят на сънищата.
Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава. Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече.
Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата.
Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
23.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Защото за
будно
то
съзнание
волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята.
Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията.
Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух.
към текста >>
24.
14. Принципи 85-87
GA_26 Мистерията на Михаил
85. В настоящата епоха на света човек изживява себе си в Интуиция, първо в
будно
то дневно
съзнание
.
85. В настоящата епоха на света човек изживява себе си в Интуиция, първо в будното дневно съзнание.
Това изживяване му скрива факта, че в рамките на будността в неговото изживяване присъствува третата Йерархия.
към текста >>
25.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
В настоящия миров стадий на неговото развитие човешкото
съзнание
развива три форми:
будно
то, сънуващото и спящото без сънища
съзнание
.
В настоящия миров стадий на неговото развитие човешкото съзнание развива три форми: будното, сънуващото и спящото без сънища съзнание.
към текста >>
Будно
то
съзнание
изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до
будно
то
съзнание
и защото това, което се отразява в това
будно
съзнание
, не може да бъде обхванато действително.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят. Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма.
Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в
будно
то
съзнание
толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на
будно
то
съзнание
.
Обаче съществува възможност да доловим от света на сънищата и пренесем в будното съзнание толкова много неща, които ни показват, как те са несъвършения отпечатък за едно духовно изживяване, което изпълва съня, но избягва до много голяма част на будното съзнание.
За да прозрем това, необходимо е само да на редим събуждането така, че външният свят да не застава, да не се изпречва веднага пред душата, а душата, без още да поглежда навън, да се чувствува отдадена на изживяното вътре в нея.
към текста >>
Това съдържание се състои от изживявания, които
будно
то
съзнание
не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване. Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване. Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание.
Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>
В древните времена на Египет това изследване намира едно съновидно
съзнание
, което стои много по-близо до
будно
то
съзнание
, отколкото това става днес у човека.
В древните времена на Египет това изследване намира едно съновидно съзнание, което стои много по-близо до будното съзнание, отколкото това става днес у човека.
Съновидните изживявания се отразяваха само като спомени в будното съзнание; и това будно съзнание доставяше не само сетивните впечатления, които могат да бъдат обгърнати с рязко очертани мисли, а свързано с тези впечатления доставяше в духовното, което действува в сетивния свят. Благодарение на това със своето съзнание човекът стоеше инстинктивно вътре в света, който той беше напуснал при своето въплъщение на Земята и в който отново ще влезе, когато ще мине през вратата на смъртта.
към текста >>
Съновидните изживявания се отразяваха само като спомени в
будно
то
съзнание
; и това
будно
съзнание
доставяше не само сетивните впечатления, които могат да бъдат обгърнати с рязко очертани мисли, а свързано с тези впечатления доставяше в духовното, което действува в сетивния свят.
В древните времена на Египет това изследване намира едно съновидно съзнание, което стои много по-близо до будното съзнание, отколкото това става днес у човека.
Съновидните изживявания се отразяваха само като спомени в будното съзнание; и това будно съзнание доставяше не само сетивните впечатления, които могат да бъдат обгърнати с рязко очертани мисли, а свързано с тези впечатления доставяше в духовното, което действува в сетивния свят.
Благодарение на това със своето съзнание човекът стоеше инстинктивно вътре в света, който той беше напуснал при своето въплъщение на Земята и в който отново ще влезе, когато ще мине през вратата на смъртта.
към текста >>
26.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
88. В съвременната мирова епоха, в
будно
то дневно
съзнание
човек изживява себе си като същество намиращо се всред физическия свят.
88. В съвременната мирова епоха, в будното дневно съзнание човек изживява себе си като същество намиращо се всред физическия свят.
Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество живеят действията на един живот прекаран между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Будно
то
съзнание
не може да обхване същинското съдържание на това съновидно
съзнание
.
89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съединено нехармонично с духовната същност на света.
Будното съзнание не може да обхване същинското съдържание на това съновидно съзнание.
На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество.
към текста >>
27.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Показах как външните сетивни възприятия се преживяват от приглушения живот на
съзнание
то в съня не както в
будно
състояние, а трансформирани символично-образно; как вътрешните телесни процеси се изживяват с подобни символи; как преживяванията се издигат до
съзнание
то не в трезви спомени, а по начин, указващ за енергична преработка на преживяното в глъбините на душевния живот.
Първо представих единия полюс на разгръщане на фантазията – живота по време на сън.
Показах как външните сетивни възприятия се преживяват от приглушения живот на съзнанието в съня не както в будно състояние, а трансформирани символично-образно; как вътрешните телесни процеси се изживяват с подобни символи; как преживяванията се издигат до съзнанието не в трезви спомени, а по начин, указващ за енергична преработка на преживяното в глъбините на душевния живот.
към текста >>
28.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за
будно
то дневно
съзнание
, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Така ние се чувствуваме активно поставени в света, чувствува ме се свързани с него. Чрез дейността на нашите сетива ние един вид се браним срещу множеството впечатления, като образно казано не можем да понасяме неизмеримата безкрайност и приемаме само един откъс от нея. Когато мислим така, ние трябва да си представим между целия наш организъм, между цялото наше тяло и външния свят още съвършено други отношения, а не само тези, които възприемаме или можем да разберем с ума. Тогава не ще бъдем далече от това да помислим, че тези отношения, които имаме към външния свят, живеят в нас, че в нас действува също и невидимото, свръхсетивното или извънсетивното, че когато извънсетивното действува в нас, то си служи със сетивата, за да създаде от общата неизмеримост на действителността един откъс. Но тогава нашето отношение към действителността е съвършено различно от това, което можем да възприемам чрез нашите сетива.
Тогава в нашата душа съществуват отношения към външния свят, които съвсем не се изчерпват в сетивното възприятие, които не са достъпни за будното дневно съзнание, тогава с нас е така, като че с нашето същество заставаме пред едно огледало и трябва да си кажем: Всъщност ти си нещо съвсем различно; огледалото ти показва само формата, може би и цветовете, но вътре в тази форма ти мислиш, чувствуваш, всичко това огледалото не може да ти покаже, то ти показва само това, което е зависимо от неговите закони.
Но какъв си ти като душа по отношение на твоя организъм, ти си нещо съвършено различно от това, което твоите сетива ти показват; те ограничават в това, което отговаря на ТЕХНИТЕ закони. Следователно, когато заставаш срещу света, ти стоиш по един подобен начин, както е случаят при огледалото -, ти стоиш срещу един свят, който става възможен само чрез устройството на твоите сетива.
към текста >>
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето
будно
дневно
съзнание
зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Който поглежда в едно градинско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало. Така това, което възприемаме, зависи от устройството на нашия огледален апарат, и нашата душевна дейност е ограничена, един вид отразена в самата нея, като се отразява в живота на тялото. Тогава по-нататък не е чудно, че откъсът нещо, което може да се докаже и физиологически зависи от тялото, когато това или онова става в съзнанието по един или по друг начин, защото всичко, което душата прави, зависи от устройството на тялото ни, щом то трябва да стигне до нашето съзнание, до нашето знание. Наблюдението ни показва, че понятията, които отначало само построихме, отговарят напълно на фактите. Разликата е само тази, че нашето тяло е едно живо огледало.
към текста >>
Той добива способността да възприема в нещо и да може да отразява своята дейност, което за него тъче и живее между нещата така, че то може да бъде възприемано в
будно
то дневно
съзнание
също така както собственото Етерно тяло.
Когато при заспиването Астралното тяло се излъчва, при обикновения човек то още не е в състояние да възприема нещо в астралния свят. Човекът живее безсъзнателно в този свят. Каква способност добива духовният изследовател, благодарение на който той и през време на сън има съзнание за неща, въпреки че не си служи със своя мозък?
Той добива способността да възприема в нещо и да може да отразява своята дейност, което за него тъче и живее между нещата така, че то може да бъде възприемано в будното дневно съзнание също така както собственото Етерно тяло.
Етерното тяло на човека е изтъкано от това, чрез което ясновиждащият човек възприема; така щото за ясновиждащия човек външният свят става нещо отразяващо, както за душевния живот на обикновения човек физическото тяло става отразяващо.
към текста >>
Но в
будно
то дневно
съзнание
ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло.
Обаче при определени ненормални условия, които настъпват за всеки човек, той може да добие способността да отразява душевния изживявания чрез Етерното тяло. Защото в действителност ние не трябва да считаме само физическото тяло като един огледален апарат, но и етерното тяло, защото докато външният свят прави впечатление върху нас, фактически физическото тяло е това, което действува като един отразяващ апарат. Но когато се успокоим в себе си и преработим това, което външният свят е направил като впечатления върху нас, тогава ние работим в самите нас, въпреки това нашите мисли са действителни. Ние живеем в нашите мисли и чувствуваме също, че сме зависими от нещо по-тънко в сравнение с нашето Физическо тяло, а именно от Етерното тяло. Тогава Етерното тяло е това, което в уединеното размишление, на основата на което отначало не стоят никакви външни впечатления, отразява в нас.
Но в будното дневно съзнание ние се намираме в нашето Етерно тяло: ние възприемаме това, което се отразява, но не възприемаме направо дейността на Астралното тяло.
Когато се намираме в едно междинно състояние между будността и съня ние нямаме способността да получаваме външни сетивни впечатления, но все пак имаме нещо, което е свързано с нашето Етерно тяло: нашето Етерно тяло може да ни отразява това, което изживяваме душевно в нашето Астрално тяло. Това са тогава сънищата, които тогава показват онази безпорядъчност, понеже тогава човек се намира в едно непривично положение. Когато размислим върху това, ще ни станат ясни някои неща от света на сънищата, които иначе са твърде загадъчни. Ето защо трябва да си представяме основите на душевния живот тясно свързани с живота на сънищата. Докато физическото тяло е отразяващото огледало на душевния живот и нашите дневни интереси въздействуват върху него, чрез нашето Етерно тяло ние често пъти сме свързани по най-отдалечен начин с изживявания, които отдавна са минали и които слабо стигат до нашето съзнание, понеже дневният живот действува силно върху нас.
към текста >>
29.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В състоянията на
съзнание
то на древното човечество са съществували между
будно
стта и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят.
Съновидното съзнание можем да кажем протича образно, в бързо сменящи се образи, но същевременно символично. Кой не е изпитвал, как впечатлението, цялото събитие не един огън се изявява символично в сънищата? Насочете своя поглед върху тази друга форма на съзнанието, върху тази друга форма на хоризонта на съзнанието, каквато тя съществува при съновидението, при сънуването; така както съществува днес съновидението, то е последен остатък на една прастара форма на човешкото съзнание. Но това прадревно съзнание е било такова, че човекът е живеел фактически в един вид образи. Тези образи не се отнасят към нещо неопределено или към нищо, а към един действителен външен свят.
В състоянията на съзнанието на древното човечество са съществували между будността и съня междинни състояния и в тези междинни състояния е живеел човекът по отношение на духовния свят.
Този духовен свят е влизал в неговото съзнание. Днес вратата на духовния свят е затворена по отношение на нормалното човешко съзнание. В древни времена не е било така. Тогава човекът е притежавал междинните състояния между будността и съня; тогава той е виждал в образи, които наистина са били подобни на образите на сънищата, обаче недвусмислено са изразявали духовна същност и духовно тъкане, каквито съществуват зад физическия сетивен свят. Така щото в древни времена човекът действително е имал едно непосредствено наблюдение и опитност на духовния свят -, макар и по времето на Заратустра това да е било малко неясно и неопределено.
към текста >>
30.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При прачовека е съществувала една друга форма на
съзнание
то: В хаотичното безредие на нашия съновиден живот имаме един последен остатък, един вид наследство, но едно атавистично наследство от това, което някога е било така да се каже едно нормално душевно състояние на човека: едно старо ясновидство чрез което човечеството, намиращо се в едно състояние междинно между съня и
будно
стта, е виждало в това, което се намира скрито зад сетивния свят.
Начинът, по който днес в нормалния човешки живот виждаме нещата, проследяваме ги с нашите сетива, комбинираме ги с нашия ум, който е свързан с мозъка, за да образуваме нашата жизнена мъдрост, нашата наука, тази по същество интелектуална форма на нашето съзнание се е развила от една друга форма на съзнанието. На това ние вече обърнахме вниманието и днес отново трябва да го подчертаем по особен начин.
При прачовека е съществувала една друга форма на съзнанието: В хаотичното безредие на нашия съновиден живот имаме един последен остатък, един вид наследство, но едно атавистично наследство от това, което някога е било така да се каже едно нормално душевно състояние на човека: едно старо ясновидство чрез което човечеството, намиращо се в едно състояние междинно между съня и будността, е виждало в това, което се намира скрито зад сетивния свят.
Докато днес нашето съзнание се мени главно между будността и съня и в будността виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на съзнанието. При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща. От това съзнание постепенно се е развило нашето днешно интелектуално състояние на съзнанието. Така отивайки назад в миналото, ние можем да стигнем до един вид ясновидство на прачовечеството и до едно дълго траещо развитие на човешкото съзнание. Благодарение на това съноподобно ясновидство прачовечеството е могло да вижда в свръхсетивния свят и от връзката, която е имало със свръхсетивното то е добило не само едно знание, но и това, което бихме могли да наречем: най-вътрешно задоволяване на душата духовния свят, блаженство в чувствуването на връзката с един духовен свят.
към текста >>
Докато днес нашето
съзнание
се мени главно между
будно
стта и съня и в
будно
стта виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на
съзнание
то.
Начинът, по който днес в нормалния човешки живот виждаме нещата, проследяваме ги с нашите сетива, комбинираме ги с нашия ум, който е свързан с мозъка, за да образуваме нашата жизнена мъдрост, нашата наука, тази по същество интелектуална форма на нашето съзнание се е развила от една друга форма на съзнанието. На това ние вече обърнахме вниманието и днес отново трябва да го подчертаем по особен начин. При прачовека е съществувала една друга форма на съзнанието: В хаотичното безредие на нашия съновиден живот имаме един последен остатък, един вид наследство, но едно атавистично наследство от това, което някога е било така да се каже едно нормално душевно състояние на човека: едно старо ясновидство чрез което човечеството, намиращо се в едно състояние междинно между съня и будността, е виждало в това, което се намира скрито зад сетивния свят.
Докато днес нашето съзнание се мени главно между будността и съня и в будността виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на съзнанието.
При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща. От това съзнание постепенно се е развило нашето днешно интелектуално състояние на съзнанието. Така отивайки назад в миналото, ние можем да стигнем до един вид ясновидство на прачовечеството и до едно дълго траещо развитие на човешкото съзнание. Благодарение на това съноподобно ясновидство прачовечеството е могло да вижда в свръхсетивния свят и от връзката, която е имало със свръхсетивното то е добило не само едно знание, но и това, което бихме могли да наречем: най-вътрешно задоволяване на душата духовния свят, блаженство в чувствуването на връзката с един духовен свят. Защото както за днешния човек, в неговото сетивно, интелектуално съзнание е сигурно, че неговата кръв се състои от вещества, които се намират вън във физическото пространство, така сигурно е било за човека от древните времена, че по отношение на духовно-душевната част на неговото същество той е произлязъл от това, което виждаше като духовен свят със своето ясновидско съзнание.
към текста >>
31.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на
съзнание
то, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето
съзнание
ние се намираме ту в
будно
състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове!
Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
В
будно
то
съзнание
ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно
будно
състояние от азовото
съзнание
, да си обясни интелектуално света.
Следователно, това, което днес считаме като най-важен елемент на културния живот, е получило своя първи импулс чрез Мойсей. От тук и чувството, което още имаме в нашата душа на душевна сила за продължаващото действие на Мойсеевия импулс, интелектуалистичното мислене, действието в ума, в разума, беше това което беше дадено на Мойсея. На него то беше още дадено по един съвършено особен начин. Защото всичко, което по-късно трябва да се яви в неговата особена форма, трябва да бъде от по-рано дадено в особено в света на древните времена. Тук ние имаме пред себе си един чудесен пример.
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света.
На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство. На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец.
към текста >>
32.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
3. Установява се продължителност на
съзнание
то между
будно
то състояние и спящото състояние.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние.
Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония. Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите. Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>
33.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Освен
будно
то
съзнание
(съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на
съзнание
то.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието.
По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>
4. Физическо, обективно
съзнание
– нормалното
будно
съзнание
.
4. Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание.
Предишните две състояния са атавистични остатъци.
към текста >>
34.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно,
будно
съзнание
на Земята.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край. Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло.
В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>
35.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
3. Установява се продължителност на
съзнание
то между
будно
то състояние и спящото състояние.
3. Установява се продължителност на съзнанието между будното състояние и спящото състояние.
Астралният живот се отразява в сънища, но в дълбокия сън се появяват чисти звуци. Душата изживява вътрешните слова, изливащи се от всички същества като могъща хармония. Тази хармония е проявление на реалността; тя бе наречена от Платон и Питагор хармонията на сферите. Това не е поетична метафора, а реалност, изживявана от душата като вибрация, излъчвана от душата на света.
към текста >>
36.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Освен
будно
то
съзнание
(съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на
съзнание
то.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието.
По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>
Физическо, обективно
съзнание
– нормалното
будно
съзнание
.
Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание.
Предишните две състояния са атавистични остатъци.
към текста >>
37.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно,
будно
съзнание
на Земята.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край. Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло.
В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>
38.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Колкото отиваме по-назад в древното атлантско време, толкова жизнените условия са по-различни, толкова повече
будно
то
съзнание
на човека се различава от сънното
съзнание
.
Нека да проследим развитието на човечеството назад до древна Атлантида. По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан. Някога сибирските полета са били големи морета. Средиземно море е било съвсем различно. И в нашите европейски области е имало обширни езера.
Колкото отиваме по-назад в древното атлантско време, толкова жизнените условия са по-различни, толкова повече будното съзнание на човека се различава от сънното съзнание.
към текста >>
39.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Може да се случи следното: С
будно
то си
съзнание
човекът непрекъснато действа върху физическото и етерното тяло.
Етерното тяло на човека не е същото като етерното тяло на растенията. Във физическото и етерното тяло на човека се втичат през нощта сили от по-висш свят.
Може да се случи следното: С будното си съзнание човекът непрекъснато действа върху физическото и етерното тяло.
Когато той мисли и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло. Там се отпечатва. По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по волята на висшите същества. Но когато човекът става самосъзнателен, тези висши същества постепенно престават да действат върху физическото и етерното тяло. Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в душата.
към текста >>
40.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Всичко това се отнася за
будно
то състояние и за състоянията на висшето ясновидско
съзнание
.
Какво прави растителният свят? Какво става с растението ще разберете, когато съвсем точно премислите следното. Винаги ви е казвано, че азът работи върху другите тела и преобразува астралното тяло в Дух-себе. В същата степен, в която това става, в нервната система на човека протичат законите на растителното царство. Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло.
Всичко това се отнася за будното състояние и за състоянията на висшето ясновидско съзнание.
Човекът сега е достигнал до степента, когато азът внася законите на минералното царство в кръвта. Азът може да го прави само в будното състояние, само тогава минералните закони навлизат в кръвта. Когато човекът спи, кръвта пак трябва да се обслужва. И понеже над тази кръв е било работено в продължение на четири етапа, трябва да пристъпят три други сили. Най-напред една сила, най-близка до начина, по който азът работи в кръвта; тя не е слязла до физическото поле.
към текста >>
41.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между
будно
то дневно
съзнание
и напълно лишеното от
съзнание
спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела.
Древният атлантец сънуваше през деня и през нощта. Нощните сънища отговаряха повече на действителността отколкото тези на днешния човек. А сънищата през деня бяха едно действително възприятие на ду ховния свят, който живееше около атлантските хора, именно в този първи етап от атлантската епоха.
В следствие на това, че настъпи тази строга смяна между будното дневно съзнание и напълно лишеното от съзнание спящо състояние, пълното си значение придоби това, което е свързано с отношението на астралното тяло към останалите тела.
Болестите на човека в тяхната днешна форма придобиха значението си през следатлантската епоха. В първата част на атлантската епоха тези болести все още не съществуваха, постепенно болестите, които хората получаваха ставаха все по страшни. Всички вие знаете, какво оздравително влияние има астралното тяло, когато по време на съня се намира извън физическото тяло. По време на атлантската епоха астралното тяло се намираше вече не изцяло, но в по-голямата си част извън физическото, много повече отколкото при днешния човек, и можеше да упражнява оздравителното си въздействие. Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме.
към текста >>
42.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Сумрачно-ясновиждащото
съзнание
през Лемурийската епоха и нашето днешно
будно
съзнание
.
Развитието на Аза, на пълното себесьзнание, развитието на Земята и на Земното човечество.
Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание.
Земята е планетарното състояние„където може да се развие Любовта. Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз. Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека. Христос Исус като въплъщение на Логоса.
към текста >>
43.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В своето
будно
съзнание
той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла.
В древните епохи човекът живеел в своето дневно съзнание само за съвсем кратка част от “денонощието”, което впрочем обхващало значително по-малко време от днешните 24 часа.
В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла.
Днешният ясен поглед върху физическите предмети е постигнат за огромни интервали от време. През онези древни епохи, денем човекът долавял първите подобия на физическите тела като обвити в мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи, обгърнати от един вид светлинна аура. Точно така човекът е виждал физическите тела около себе си. Но когато заспивал, той не потъвал в безсъзнание, а в неговото нощно или спящо съзнание се появявали образи във всевъзможни цветове и форми. Около спящия човек оживявал един богат образен свят, спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и далечен отзвук.
към текста >>
Ето как в онези времена Яхве или Йехова препращаше силата на зрялата Мъдрост, силата на шестте Ело-хими, и той насочваше тази сила към човеците по време на нощния сън и ги подготвяше за по-късния дар на Любовта, за способността да приемат силата на Любовта чрез своето
будно
дневно
съзнание
.
В определено време от нощта, Луната ни препраща отразената Слънчева сила. А това е същата светлина, която се носи към нас от Слънцето.
Ето как в онези времена Яхве или Йехова препращаше силата на зрялата Мъдрост, силата на шестте Ело-хими, и той насочваше тази сила към човеците по време на нощния сън и ги подготвяше за по-късния дар на Любовта, за способността да приемат силата на Любовта чрез своето будно дневно съзнание.
към текста >>
44.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в
будно
то дневно
съзнание
- тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”.
Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята. Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”. Всичко това стана в хода на човешкото развитие.
към текста >>
45.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо, в
будно
и ясно
съзнание
, човек трябва да предприема такива духовни усилия, чрез които нощем астралното тяло се формира и преобразява така, че да изгради в себе си висшите възприемателни органи.
Това са упражнения, които в съответните школи се предписват с онази строга прецизност, с която в лабораториите се извършва микроскопирането и т.н. Ако човек редовно практикува такива упражнения, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън - астралното тяло започва да се преобразява само. Както тази гъба за изтриване на дъската, докато я стискам в ръката си, заема нейната форма, но след като разтворя ръка, тя заема своята собствена форма, според заложените в нея сили, така е и с астралното тяло: Когато по време на сън напусне етерно-физическия организъм, то следва вложените в него астрални сили.
Ето защо, в будно и ясно съзнание, човек трябва да предприема такива духовни усилия, чрез които нощем астралното тяло се формира и преобразява така, че да изгради в себе си висшите възприемателни органи.
към текста >>
Тук завършва и диапазонът от чувства, в които ученикът трябва да прекарва, докато медитира в условията на своето
будно
дневно
съзнание
.
Тук завършва и диапазонът от чувства, в които ученикът трябва да прекарва, докато медитира в условията на своето будно дневно съзнание.
Когато ученикът се отдава на тези изживявания, те се намесват толкова силно в неговото астрално тяло, че през нощта там, в астралното тяло, е възможно формирането на вътрешни възприемателни органи за духовния свят.
към текста >>
46.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То е едно променливо
съзнание
: Две съвършено различни състояния на
съзнание
то се сменят едно с друго:
Съзнание
то на дневното
будно
съзнание
и това на нощния сън.
Ако искаме да си съставим един образ за това, както протича в действителност, тогава трябва преди всичко да си изясним напълно, какво е съзнанието на днешния, нормален човек. Тогава ще можем също да разберем, в какво се различава съзнанието на посветения от това на днешния човек. Какво е следователно съзнанието на днешния нормален човек?
То е едно променливо съзнание: Две съвършено различни състояния на съзнанието се сменят едно с друго: Съзнанието на дневното будно съзнание и това на нощния сън.
към текста >>
Съзнание
то, което имаме при дневната
будно
ст, се състои в това, че ние възприемаме сетивните неща около нас и ги свързваме чрез понятия, които могат да бъдат образувани също чрез един сетивен инструмент, чрез човешкия мозък.
Съзнанието, което имаме при дневната будност, се състои в това, че ние възприемаме сетивните неща около нас и ги свързваме чрез понятия, които могат да бъдат образувани също чрез един сетивен инструмент, чрез човешкия мозък.
След това, всяка вечер от най-нисшите членове на човешкото същество, от физическото и етерното тела, излизат астралното тяло и Азът и с това за съзнанието на съвременния човек сетивните предмети потъват в тъмнина, но не само това, а до новото пробуждане съществува това, което се нарича пълно безсъзнание. Около човека настъпва тъмнина. Защото днес при нормалното състояние астралното тяло на човека е така организирано, че то не може да възприема за самото себе си това, което се намира около него. То се нуждае от инструмент. А този инструмент са физическите сетива.
към текста >>
Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно
будно
съзнание
, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи. Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела.
Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
към текста >>
47.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото
будно
съзнание
, което се намира около него във физическия свят.
Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове.
Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят.
Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички. Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
към текста >>
48.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това съновидно
съзнание
днес е едно междинно състояние между съня без сънища и обикновеното
будно
дневно
съзнание
, което трае от сутрин до вечер.
След това идва Лунната степен на развитието. При нея човекът минава през едно съзнание, което можем да разберем по-лесно, защото при съзнанието което днес човекът има при сънуването, той има още един остатък от това, което е било неговото лунно съзнание.
Това съновидно съзнание днес е едно междинно състояние между съня без сънища и обикновеното будно дневно съзнание, което трае от сутрин до вечер.
Следователно 3-то състояние на съзнанието бе достигнато от човека на старата Луна и то може да бъде сравнено с днешния изпълнен със сънища сън, но е имало висока степен на оживеност.
към текста >>
Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в
будно
състояние, не при
будно
съзнание
, а при сънното
съзнание
.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките. Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха.
Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание.
към текста >>
Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в
будно
то
съзнание
, а в сънното
съзнание
.
Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му.
Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание. Човекът не знаеше нищо за половите отношения.
към текста >>
49.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Онова смътно, тъпо образно
съзнание
, което човекът е имал на старата Луна, а също и през първите времена на Земното съществуване, то ще се яви отново в своите образи като ясновиждащо
съзнание
, но сега вече обогатено, надарено с човешки Аз, така щото с това юпитерово
съзнание
човекът ще разсъждава също така логически, както той върши това при днешното
будно
дневно
съзнание
.
Този юпитеров човек ще живее на една по-висока степен на съзнанието, на една степен, която може да бъде охарактеризирана по следния начин.
Онова смътно, тъпо образно съзнание, което човекът е имал на старата Луна, а също и през първите времена на Земното съществуване, то ще се яви отново в своите образи като ясновиждащо съзнание, но сега вече обогатено, надарено с човешки Аз, така щото с това юпитерово съзнание човекът ще разсъждава също така логически, както той върши това при днешното будно дневно съзнание.
Следователно юпитеровият човек ще бъде в известно отношение един по-нисш ясновидец: за него ще бъде отворено една част от душевния свят.
към текста >>
Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на
будно
то дневно
съзнание
върху своето астрално тяло.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие.
Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
50.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
После човекът премина към онова състояние на
съзнание
то, при което започна редуването на сън и
будно
ст.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност.
Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура. Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества. Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си. Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>
51.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си
будно
съзнание
.
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
Ако тези импулси бъдат пpиeти в
будно
съзнание
: Поражда се дълбок интерес към другите хора.
Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора.
Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода. Ускорява се новото идване на етерния Христос. В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в действие.
към текста >>
52.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на
будно
то
съзнание
; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес.
Тези, които бяха посветени, упражняваха силно влияние над своите ученици чрез самото си появяване, чрез самото присъствие. Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива.
Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес.
Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя. Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше. Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика.
към текста >>
53.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на
съзнание
то през време на
будно
стта.
След като получавал кръщението на Йоана човек се намирал в едно ненормално състояние по отношение на обикновеното състояние на съзнанието през време на будността.
Ние видяхме например, че старото посвещение се основавало на едно частично отделяне на етерното тяло от физическото, които иначе са тясно свързани едно с друго, което позволявало, животът на астралното тяло да се отпечати в етерното тяло. Кръщението на Йоана също предизвикваше едно ненормално състояние. Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото?
към текста >>
При нормалното
будно
съзнание
човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние.
Това посвещение е ставало по следния начин; Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света, която днес Антропософията ни дава. След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта, неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го. Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин, за да може ученикът да съзерцава духовния свят през тези етерни сили.
При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние.
Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.
към текста >>
Когато човек се е подготвил достатъчно, за да приеме в себе си Христо-вия импулс с такава сила, че този импулс да действува чак върху кръвообръщението /макар и за много кратко време/, той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на
съзнание
то, каквото е
будно
то
съзнание
, свързано с физическото тяло.
Когато човек се е подготвил достатъчно, за да приеме в себе си Христо-вия импулс с такава сила, че този импулс да действува чак върху кръвообръщението /макар и за много кратко време/, той е вече способен да приеме посвещението в такова състояние на съзнанието, каквото е будното съзнание, свързано с физическото тяло.
Този, който може да се вглъби така дълбоко в събитията, развили се някога в Палестина чрез тайната на Голгота, да се слее с тях, да ги вижда живо пред себе си като че би могъл да ги напипа, да ги изживява така силно, че те да се предадат на самото кръвообръщение, той ще може да получи резултата, който в мина лото можел да се получи само чрез отделянето на етерното тяло.
към текста >>
54.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото
съзнание
, когато при
будно
то състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела.
Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара. Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество.
До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела.
За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела. Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло. Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло.
към текста >>
55.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие знаете, че в своето развитие човешкото
съзнание
е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно,
будно
дневно
съзнание
за физическия свят.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя. Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи. Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха.
Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят.
Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня. Постепенно човешкото съзнание се е развило така, че от човека се е оттеглил един по-висш свят, и той е останал ограничен само във физическия свят. Но това важи не само за външния свят, за килима на сетивния свят, който е разгърнат около нас, то важи и за изявяващия се във физическото душевен живот. А сега можете да направите извода: когато ни посочваш едно такова явление като съвестта и твърдиш, че зад това, което се нарича съвест, днешният духовен изследовател изживява, вижда около човека астрално-духовни форми, тогава прадедите на днешния човек трябва да са виждали тези астрално-духовни форми; нали те са били ясновиждащи, следователно бе трябвало да са виждали това, което днес духовният изследовател наблюдава.
към текста >>
56.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на
будно
то дневно
съзнание
.
И така, през гръцко-латинската култура ние виждаме едно относително равновесие, докато днес, в нашата епоха, материалният свят е взел явно надмощие над душевно-духовния свит. Виждаме още, как в известен смисъл душевно-духовният свят е станал напълно безпомощен; днес той може да бъде възприеман само теоретично.
През последните столетия душевните изживявания трябваше да бъдат ограничени до едно вътрешно укрепване, което ставаше без участието на будното дневно съзнание.
Постепенно душевните изживявания, т.е. самият душевен свят на човека трябваше да стане достатъчно силен, за да позволи възникването на едно ново съзнание. И кога то бъде постигната тази вътрешна зрялост а това ще стане през шестата следатлантска култура тогава благодарение на факта, че човекът е приел достатъчно духовна храна, той ще притежава за духовния свят не теоретична представа, а една жива мъдрост, една жива истина. Тогава духовният свят ще бъде толкова силен, че отново ще постигне макар и в друг смисъл -надмощие над физическото тяло.
към текста >>
57.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
58.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в
будно
съзнание
постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
към текста >>
Отговор: При изключителни човешки същества може да се случи явлението те да говорят не само в
будно
състояние, но в техния говор да се излива и нещо, което иначе присъствува само в спящо
съзнание
.
Отговор: При изключителни човешки същества може да се случи явлението те да говорят не само в будно състояние, но в техния говор да се излива и нещо, което иначе присъствува само в спящо съзнание.
Това е явлението, за което говори Ап. Павел. Гьоте говори за това в същия смисъл. Той е написал и много интересни трактати за това явление.
към текста >>
59.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Будно
съзнание
съществува само във възприятия и мислене.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли.
Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
към текста >>
60.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в
будно
съзнание
обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им.
Влиянието на Меркурий работи през деня върху човешката Интелектуална или Разсъдъчна душа, точно както влиянието на Юпитер работи върху нея по време на съня нощем. Вие ще забележите, че има определено съответствие между влиянията на "Меркурий" и на "Юпитер". В случая на обикновения човек днес Юпитеровите влияния проникват в душевния му живот като сънища-картини. Съответните влияния през будния живот, влиянията на Меркурий, работят в мисълта на човека, в неговите вътрешни, разсъдъчни изживявания.
Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в будно съзнание обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им.
И в двата случая в душата са изобразени вътрешни процеси. Такова е съответствието между влиянията на Юпитер и онези на Меркурий.
към текста >>
61.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Точно както когато човек гледа в огледало, той вижда един образ, картина, а не себе си, така и в
будно
съзнание
ние не виждаме самия Микрокосмос, а негов отразен образ.
По този начин съзнанието ни бе насочено към границата, където можем смътно да предскажем съществуването на Съществото, познато на духовния изследовател като Малкия Пазач на Прага. Тук вече се съдържа указание, че в будния живот ние изобщо не виждаме своето истинско същество. И ако наречем собственото си същество Микрокосмос, ние трябва да добавим, че никога не виждаме Микрокосмоса в неговата чиста, духовна форма, а само онази част, която нашето собствено същество разкрива в нормално състояние.
Точно както когато човек гледа в огледало, той вижда един образ, картина, а не себе си, така и в будно съзнание ние не виждаме самия Микрокосмос, а негов отразен образ.
Ние виждаме Микрокосмоса в неговия огледален образ.
към текста >>
62.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното
будно
съзнание
.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването.
Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание.
Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса. Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването.
към текста >>
Човек има пред себе си впечатления които, макар и в различна форма от онези, познати в
будно
съзнание
, не са още самите духовни факти.
Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя. Той знае, че лежащото зад цветовете, звуците и т.н. е не материално, а духовно. Безспорно, на тази първа степен от Света на Елементите духовното все още не се разкрива в своята истинска форма като дух.
Човек има пред себе си впечатления които, макар и в различна форма от онези, познати в будно съзнание, не са още самите духовни факти.
Още няма нищо, което да може да се нарече истинско духовно проявление, но до значителна степен то е нещо, което може да се опише като един вид нов воал върху духовните Същества и факти.
към текста >>
63.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но онова, което е възприемаемо за ясновидското
съзнание
е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на
будно
то
съзнание
.
Съвсем разбираемо е, че в своето нормално съзнание той има много слабо познание за взаимодействието между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Обикновено той предполага, че онова, което нарича свой Аз, е вътре в него. Но предвид на факта, че докато спи той е извън своите физически обвивки със своето астрално тяло и своя Аз, е очевидно, че в часовете на съня Азът със сигурност не трябва да се търси в границите на кожата, а че той се е разлял в световете, за които говорихме: Елементарния Свят, Света на Духа, Света на Разума и също в един още по-висш свят, който ще разгледаме днес Света на духовните Първообрази на всички неща. Азът се е разлял в космическите простори; следователно навлизането в тялото при събуждане на сутринта не трябва да си го представяме така, сякаш Азът просто се вмъква обратно в тялото. При събуждане се състои нещо като свиване на Аза; той се свива все повече и повече и тогава преминава във физическото и етерното тяло в определена сгъстена форма.
Но онова, което е възприемаемо за ясновидското съзнание е, че Азът не е по никакъв начин изцяло вътре в човека през часовете на будното съзнание.
За ясновидското съзнание Азът винаги присъства по определен начин в човешкото обкръжение и съвпада само частично с възприеманото като човешко физическо тяло. В съгласие с това може да кажем, че Азът, в неговата субстанциалност, винаги присъства също и около нас. Онова, което ясновидецът вижда като светлинна аура, може да бъде наречено Аз-аура. Човекът винаги е обкръжен от духовен облак от това естество. Азът не трябва да се търси на някое точно място, той прониква цялата човешка Аз-аура.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Болестта като абнормна
будно
ст на астралното тяло; болката като израз на повишено астрално
съзнание
.
Наследствени заложби: Метаморфоза на „външните факти" от предишния живот във „вътрешни качества" през сегашния живот (напр. музикалното ухо). Болест и здраве и отношението им към спането и будността. Заспиването и пробуждането като вътрешни човешки изживявания: Разширяване на астралното тяло и Азът, и свързаната с това загуба на съзнание (при заспиване); прибиране на астралното тяло и Азът, и поява на егоистичното съзнание (при пробуждане). Човешкото съзнание и неговата зависимост от съотношенията между четирите съставни части на човека.
Болестта като абнормна будност на астралното тяло; болката като израз на повишено астрално съзнание.
Болести с липсващ болков синдром: прекомерно плътна връзка между етерното тяло и астралното тяло. Човешкото съзнание по време на дълбок сън без сънища. Рефлексиите движения. Съзнателни изживявания само в рамките на астралния свят (удоволствие и страдание) и само в рамките на Азовото съзнание (разсъдъчна способност). Въпросът за „позволеното" отбягване на болестите чрез „горното съзнание" (напр.
към текста >>
Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на
будно
съзнание
.
Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман.
Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание.
Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любовните изблици като душевни жертви; намесата на магични сили. Живата Антропософия като духовен източник на сили.
към текста >>
65.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Подобни случаи срещаме всеки ден, така че фактически живота ни може да се раздели на две части: едната част е съставена от съзнателни представи, а другата от изживявания, протичащи под прага на ясното и
будно
съзнание
.
Подобни случаи срещаме всеки ден, така че фактически живота ни може да се раздели на две части: едната част е съставена от съзнателни представи, а другата от изживявания, протичащи под прага на ясното и будно съзнание.
Но има и други различия: Вие лесно можете да прокарате границата между онези впечатления, за които си спомняте и впечатленията, които не са оставили у Вас никакъв спомен.
към текста >>
66.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
За да не се случи това, нашето внимание веднага се насочва към външния свят и ние не успяваме да обхванем нашата вътрешна същност със силата на
будно
то
съзнание
.
Ако човек би обхванал своя вътрешен свят, би настъпило тъкмо обратното на това, което би се случило, ако заспивайки, той поиска да проникне съзнателно в духовния свят. Всички духовни завоевания, постигнати от човека благодарение на неговия Аз в хода на земния живот, сега биха били съсредоточени във физическото тяло и в етерното тяло, и биха разгърнали в тях своите скрити сили. А това би довело до там, че всевъзможните егоистични качества щяха да се усилят до краен предел. И човекът би се инкарнирал, следвайки такъв Аз, в който щяха да са съсредоточени всевъзможни страсти, нагони, горещи желания, както и един неудържим егоизъм. Целият възможен егоизъм би се съсредоточил в неговия инстинктивен живот.
За да не се случи това, нашето внимание веднага се насочва към външния свят и ние не успяваме да обхванем нашата вътрешна същност със силата на будното съзнание.
към текста >>
Ето как могат да бъдат описани пробуждането и заспиването като вътрешни опитности на човешкото същество: Пробуждането като един вид потопяване на сгъстените Азови сили в телесната природа на човешкото тяло, заспиването като едно освобождаване от
будно
то
съзнание
, защото човек все още не е достатъчно напреднал, за да възприема съзнателно онзи свят, в който потъва при заспиване.
Ето как могат да бъдат описани пробуждането и заспиването като вътрешни опитности на човешкото същество: Пробуждането като един вид потопяване на сгъстените Азови сили в телесната природа на човешкото тяло, заспиването като едно освобождаване от будното съзнание, защото човек все още не е достатъчно напреднал, за да възприема съзнателно онзи свят, в който потъва при заспиване.
Едва сега влагаме точен смисъл в тези две понятия, разглеждайки ги като един вид динамично и взаимно проникване на четирите съставни части, от които е изградено човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ако се обърнем към будния човек от тази гледна точка, ще установим, че в него са представени и четирите съставни части, взаимно свързани но точно определен начин. И какво следва от всичко това? Именно „будността"! Защото човекът не би могъл да е „буден", ако не би влизал в своето тяло по този начин, който насочва цялото му внимание към външния свят.
към текста >>
Обаче, за да разполагаме с нормалното
будно
съзнание
, необходимо е предварително да приведем астралното тяло в едно по-различно състояние, в състояние на сън.
До нещо, което направо ще отъждествим със самата същност на боледуването! Да, когато нашето астрално тяло върши същото, което ние иначе вършим в мига на пробуждането, а именно да прониква в етерното и физическото тяло; когато астралното тяло, което по правило не трябва да притежава съзнание в сегашната еволюционна степен на земния човек, се стреми към съзнание в очертанията на етерното и физическото тяло, когато то напира да се пробуди в нашето тяло, тогава ние се разболяваме. Болестта се свежда до една абнормна будност на нашето астрално тяло. Какво всъщност правим в нашето обикновено и нормално будно състояние? Ние сме будни за процесите и събитията в обикновения живот.
Обаче, за да разполагаме с нормалното будно съзнание, необходимо е предварително да приведем астралното тяло в едно по-различно състояние, в състояние на сън.
А когато през деня упражняваме нашето Азово съзнание, астралното тяло трябва да спи; ние можем да сме здрави, само ако нашето астрално тяло спи в нас. Нека още веднъж да обобщим казаното за същността на здравето и болестта: Болестта е абнормната будност на човешкото астрално тяло; здравето е нормалния сън на астралното тяло.
към текста >>
С други думи, човекът може да предприема действия и под равнището на своето
будно
съзнание
!
Когато настъпи такова екстремно навлизане на етерното тяло във физическото тяло, възниква едно съзнание, което се различава от „съзнанието за болка", понеже астралното тяло остава незасегнато; то е прекалено „смътно" и човек не може да възприеме нищо от него. Това обаче съвсем не означава, че в рамките на това съзнание човек не може да предприема едни или други действия.
С други думи, човекът може да предприема действия и под равнището на своето будно съзнание!
Да си припомним само, как, макар и лишени от своето дневно съзнание, лунатиците могат да извършват добре координирани и сложни движения. Не че те са лишени от каквото и да е съзнание; чисто и просто равнището на този вид съзнание не може да бъде „регистрирано" от човека, защото той може да изживява само двете по-висши форми на съзнание: астралното съзнание, като удоволствие и неудоволствие, от една страна, и Азовото съзнание от друга. Още веднъж: човекът може да извършва опре делени действия дори и в областта на своето сънно или спящо съзнание.
към текста >>
67.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Болката, като
съзнание
на абнормно
будно
то астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници.
Ето защо, на болката трябва да гледаме като на нещо, което в случай, че определяме луциферическите влияния като зли сили ни предлага добрите сили, с чиято помощ ще си послужим с болката, за да се освободим от пипалата на злите сили; те няма да представляват вече предишната опасност за нас. Ако към болестния процес, настъпващ като последица от изкушенията на Луцифер, в които сме попаднали, не се прибави и болката, ние бихме си казали: „В края на краищата, съвсем не е толкова лошо, че сме попаднали в примките на Луцифер! " И тогава ние изобщо не стигаме дотам, че да напрегнем собствените си сили, за да се освободим от Луцифер.
Болката, като съзнание на абнормно будното астрално тяло, е същевременно и нещо, което може да ни отклони от опасността, отново да попаднем под властта на Луцифер, където вече сме се оказали негови пленници.
Ето как болката се превръща в наш възпитател, що се отнася до изкушенията на Луцифер.
към текста >>
Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря
будно
то
съзнание
и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения.
А тъкмо това липсва на тези хора, когато те се изправят през образите на духовния свят. Че те притежават някакво съзнание, в това няма нищо чудно; решителното тук е, че ние трябва да се борим за укрепването на нашия Аз.
Ето защо акцентът при окултното обучение пада не върху максималната бързина на проникване във висшите светове, където окултният ученик се вижда заобиколен от всевъзможни образи, звуци и гласове, а върху обстоятелството, че проникването във висшите светове носи радост и предимства, само ако то изостря будното съзнание и разсъдъчната способност, така че в духовния свят да не сме подложени на никакви измами, на никакви заблуждения.
към текста >>
68.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Последният път стана дума, че в
будно
състояние ние също разполагаме с едно „
съзнание
на етерното тяло" и респективно, „
съзнание
на физическото тяло", макар и да не стигаме до съответни възприятия.
Този вид съзнание е характерен за растителния свят, който е съставен, както знаем, само от физическо и етерно тяло. Растението е непрекъснато потънало в един вид спящо съзнание.
Последният път стана дума, че в будно състояние ние също разполагаме с едно „съзнание на етерното тяло" и респективно, „съзнание на физическото тяло", макар и да не стигаме до съответни възприятия.
Едно от доказателствата, че можем да проявяваме активност в рамките на „спящото" съзнание, са сомнамбулните действия, които човек извършва без да има никакъв спомен за тях. Тези действия се ръководят именно от спящото съзнание. Обикновеното Азово съзнание, както и астралното съзнание, изобщо не достигат до „инстанцията", която ръководи тези действия.
към текста >>
69.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от
будно
то и ясно
съзнание
, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството.
Еволюцията на човечеството действително е подчинена на строго определени закони и възможността за изнамиране на дадени помощни и лечебни средства изобщо не се предлага, преди човечеството да е вътрешно подготвено за тях.
Защото тези помощни и лечебни средства съвсем не произлизат от будното и ясно съзнание, което човек има между раждането и смъртта; не, те идват направо от универсалния дух на човечеството.
И за да се убедите в това, достатъчно е да се замислите, как тези или онези открития са направени «два тогава, когато човечеството е наистина узряло за тях. Дори един бегъл поглед върху историята на човечеството, ще Ви даде достатъчен повод за размисли.
към текста >>
70.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова
будно
съзнание
, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли.
Все пак бих искал, по този повод, да отправя и една молба: Ето, пред Вас е почти всичко, което съм принуден да изнеса от по-дълбоките източници на окултното познание; то засяга самото съществувание на Земята и ред други неща; пред Вас е всичко, което се стремя да изкажа в най-прецизна езикова форма, макар че то веднага би могло да бъде изкривено, ако се постави в друга светлина или се каже в друг смисъл, оставяйки след себе си само недоразумения; ето защо Ви моля да приемете моите думи и да не влагате в тях значение, каквото те нямат.
Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли.
към текста >>
Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето
будно
съзнание
; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт.
Защото лечителят предизвиква този процес не заради себе си; иначе не би възникнало противоположното състояние у другия. И тази противоположност, възникваща поради взаимните връзки между лечителя и страдащия, е не друго, а пожертвуваната сила на преобразената любов. При т.н. „психически лечения" същественото си остава едно: преобразената сила на любовта. Трябва да сме наясно: без силата на любовта ние никога не бихме постигнали истинската си цел.
Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт.
Следователно, дори да не виждаме не посредствения механизъм на даден лечебен процес, пред нас винаги се извършва един акт на любовта, макар и изцяло да е приел външните форми на определена лечебна техника.
към текста >>
71.
БЕЛЕЖКИ
GA_120 Откровенията на Кармата
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
72.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Развивайки предметното
съзнание
, тогавашният човек редуваше виждането в духовния свят с живота във физическия свят, също както става редуването между
будно
стта и съня.
Обаче северно-германският човек познаваше не само своя Локи, не само Луцифер, но също и Ариман, чието влияние идваше по други пътища и той дори знаеше, че атаките от страна на Ариман са последица от тези на Локи. Пренесете се за миг в онези времена, когато човекът обхващаше света не със сегашното, предметно съзнание, а с тогавашното си ясновидство и Вие ще установите, че въпросният мит е извлечен именно от него. Какво казва митът? Влиянието на Локи се разпростира върху хората чрез посредничеството на змията Мидгард, вълка Фернис и Хел. И поради нарастващото луциферическо влияние човешкият ясен и преизпълнен със светлина поглед в духовния свят постепенно се помрачи.
Развивайки предметното съзнание, тогавашният човек редуваше виждането в духовния свят с живота във физическия свят, също както става редуването между будността и съня.
Когато отправяше поглед в духовния свят, той виждаше своята космическа родина.
към текста >>
73.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си
будно
съзнание
.
1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
74.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на
съзнание
то, разположено между нашето
будно
съзнание
, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо
съзнание
.
За мен е най-лесно да опиша тези неща пред Вас, ако още веднъж насоча вниманието Ви върху развитието, което човекът пое на Земята. Ние знаем, че от най-древни времена, включително и през Атлантската епоха, човекът беше надарен с едно непосредствено ясновидство, благодарение на което той възприемаше не само сетивния свят, както това става днес, а и неговите скрити духовни причини. Как беше възможно това?
Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание.
В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече. Но ако проследите с ясновиждащ поглед състоянието на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна.
към текста >>
75.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Както е известно, през денонощието човекът разполага с две основни състояния на
съзнание
то:
будно
ст и сън.
Искаме ли да си обясним същността на посвещението, ние трябва да кажем: Инициация или посвещение, това е навлизането на човека в духовния свят, който е недостъпен за неговите физически сетива и за обикновения разум, който на свой ред също е свързан с инструмента на физическото тяло. В нормалния живот човекът има, така да се каже, двукратната възможност през всеки 24 часа да бъде там, където прониква също и посветеният, само че посветеният пребивава там по един доста по-различен начин отколкото обикновения човек. Следователно, фактически човекът е винаги там, само че не го знае. Осветеният обаче знае!
Както е известно, през денонощието човекът разполага с две основни състояния на съзнанието: будност и сън.
Ние многократно сме описвали как при заспиването, Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло. Така със своите Аз и астрално тяло, човекът се разлива из целия Космос, за да извлече оттам онези сили, от които се нуждае за своя дневен буден живот, фактически от заспиването до пробуждането, човекът е разлят из целия обкръжаващ го свят. Обаче той не знае нищо за това. Неговото съзнание угасва в мига на заспиването, когато астралното тяло и Азът напускат етерно-физическия организъм, така че той наистина се носи из Макрокосмоса, само че не знае нищо за тази част от своето съществувание.
към текста >>
76.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето
будно
съзнание
от пробуждането до заспиването.
В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано. Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан. Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство.
Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването.
Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне. И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>
77.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Докато по-рано духовни лечители можеха да бъдат само онези, които приемаха духовните импулси в Мистериите, и то намирайки се в едно понижено Азово
съзнание
, сега ние срещаме един, който може всичко това без помощта на Мистериите и техните процедури, намирайки се не в понижено, а в нормално и
будно
Азово
съзнание
.
Тогавашният човек би се изразил по следния начин: Да, наистина съществуват хора, които имат достъп до Мистериите и с цената на това, че жертвуват своето Азово съзнание, те се свързват с определени духовно-душевни сили, които после излъчват в своето обкръжение, превръщайки се в лечители на заобикалящите ги хора. Да предположим, че един такъв човек става ученик на Христос Исус. Тогава той би казал: Сега ние изживяваме нещо забележително.
Докато по-рано духовни лечители можеха да бъдат само онези, които приемаха духовните импулси в Мистериите, и то намирайки се в едно понижено Азово съзнание, сега ние срещаме един, който може всичко това без помощта на Мистериите и техните процедури, намирайки се не в понижено, а в нормално и будно Азово съзнание.
към текста >>
Самите те непрекъснато се намираха в едно двойствено състояние на
съзнание
то, което може да бъде сравнено с
будно
то и спящото човешко
съзнание
.
Обаче самите ученици се намираха в едно двойствено състояние на съзнанието, защото те все още не бяха твърде напреднали в своето развитие, към което правеха първите си стъпки тъкмо поради близостта си до Христос.
Самите те непрекъснато се намираха в едно двойствено състояние на съзнанието, което може да бъде сравнено с будното и спящото човешко съзнание.
Или с други думи: Редувайки будност и сън, те можеха да изпитват върху себе си магичните сили на Христос, както в едното, така и в другото състояние, можеха да изпитат върху себе си тези сили денем, когато той заставаше пред тях, но също и нощем, докато спяха и се намираха извън физическото и етерното тяло. Докато иначе човекът е несъзнателно разлят в звездния свят и не знае нищо за него, сега редом с учениците беше и Христовата сила; те я забелязваха и бяха убедени: тя сваля за нас храна от звездния свят.
към текста >>
Докато се намираха в
будно
състояние, Христовата сила проникваше в тях и те си казваха: Докато сме будни, Христовата сила се влива в нас, както и следва да бъде в нашето нормално дневно
съзнание
.
Приблизително така стояха нещата и с учениците.
Докато се намираха в будно състояние, Христовата сила проникваше в тях и те си казваха: Докато сме будни, Христовата сила се влива в нас, както и следва да бъде в нашето нормално дневно съзнание.
Но как стояха нещата с тях нощем, докато те спяха? Благодарение на факта, че бяха ученици на Исус и Христовата сила пулсираше в тях, дори и по време на сън, те ставаха ясновиждащи. И тогава те виждаха не това, което се случва в момента, а далечните бъдещи събития, които стоят пред човечеството. Те се потопяваха в истинско море от астрални образи, за да видят там бъдещето на човешкия род.
към текста >>
78.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
79.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Отговор: При някои хора може да се случи по изключение „говоренето на езици” да съществува не само в
будно
състояние, но в това говорене да преминава нещо, което иначе съществува само при
съзнание
то, което човек има по време на сън.
Отговор: При някои хора може да се случи по изключение „говоренето на езици” да съществува не само в будно състояние, но в това говорене да преминава нещо, което иначе съществува само при съзнанието, което човек има по време на сън.
Това е явлението, за което говори апостол Павел. Гьоте се изказва по този въпрос от същата гледна точка. Той е написал две много добри студии върху този феномен.
към текста >>
80.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето
будно
съзнание
опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня.
Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения.
Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня.
Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата. Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите. Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно, те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня. Противоположно на обикновените представи, душевните вълнения са нещо, което преминава с нас в съня, което следователно е свързано много по-тясно с човешката индивидуалност, отколкото обикновеното мислене, което не е пропито с душевни вълнения.
към текста >>
81.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното
будно
съзнание
между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато
съзнание
то е напълно понижено или заличено.
Душите, които днес са въплътени на Земята, всъщност са преминали през онзи стадий, чрез който човекът напредва до един вид действително Азово съзнание. Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава.
Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено.
Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние. Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>
Обаче това, което става в глъбините на душата, понякога може да породи едно абнормно знание също и в
будно
то
съзнание
, и това става именно в сънищата.
Истината е тази, че при съвременната организация на човечеството живеещият на физическото поле човек не може да осъзнае наличието на такъв род връзки. Обаче от това, че някой не знае нещо, не бива да се заключава, че съответното нещо не съществува. Това би било едно твърде повърхностно заключение. Иначе онези, които седят сега тук в това помещение и не виждат Нюрнберг, лесно биха могли да кажат, че Нюрнберг не съществува. Следователно, трябва да бъдем наясно, че поради съвременната организация на човека, той не знае за връзките с мъртвите, но фактически тази връзка съществува.
Обаче това, което става в глъбините на душата, понякога може да породи едно абнормно знание също и в будното съзнание, и това става именно в сънищата.
към текста >>
82.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
в състояние на без
съзнание
-, което никога не бихме могли да получим в нашето
будно
дневно
съзнание
.
Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание.
Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море.
към текста >>
83.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си
будно
съзнание
.
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
).
4. Земя (будно или предметно съзнание).
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
84.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако обхванем с ясно и
будно
съзнание
космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото под
съзнание
, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
85.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
86.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-
будно
то си
съзнание
, тогава, когато си бил най-зрял.
Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил. А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела. Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти. В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено.
Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял.
към текста >>
87.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както има едно разделение между
будно
стта и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между
съзнание
то, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на
съзнание
то, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието.
Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
88.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е възприятие, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот,
будно
съзнание
, при тях то е изпълване с дух.
Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е възприятие, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, при тях то е изпълване с дух.
Можахме да охарактеризираме Съществата на: Втората Йерархия, като казахме: онова, което при съществата на Третата Йерархия е откровение на тяхното себе, при тях то е себеосъществяване, себесъздаване, произвеждане отпечатъци на тяхното собствено същество; и това, което при съществата на Третата Йерархия е изпълване с дух, при тях то е възбуждане на живот, така че в отделянето, в себеобективирането се ражда възбуждане на живот. А това, което при Съществата на втората йерархия е себесъздаване, то ни се явява и при Съществата на първата йерархия, когато ги наблюдаваме с окултния поглед; обаче все пак съществува една разлика. Разликата се състои именно в това, че онова което Съществата на втората йерархия обективират, което те създават от себе си, остава да съществува до тогава, докато тези Същества остават свързани със създаденото. Следователно забележете добре: тези същества на втората йерархия могат да създадат нещо подобно като едно копие на самите тях; обаче това остава свързано с тях и не може да се отдели от тях; то остава свързано по определен начин с тях. При Съществата на първата йерархия положението е такова, че те също обективират самите себе си, че отпечатват тяхното собствено същество, отделят го като в една кожа, като в една черупка, което е обаче един отпечатък на тяхното собствено същество.
към текста >>
89.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето
съзнание
вечерно време в моменти, когато преминаваме от
будно
то състояние в състоянието на сън.
Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
Когато искаме да опишем това усещание, ние може да го сравним с усещанието, което имаме в нашето съзнание вечерно време в моменти, когато преминаваме от будното състояние в състоянието на сън.
Как в такива моменти съзнанието постепенно потъва, нещо подобно чувствуват определени духове на Земята при покарването на растенията през пролетта. При постепенното увяхване и умиране на растителния свят отново определени духовни същества, които са свързани с духовната атмосфера на Земята, имат същото усещание, което човекът има, когато той се събужда от сън сутрин. Следователно можем да кажем: има същества, които са свързани с нашия земен организъм, които усещат така, както усеща нашето собствено астрално тяло при заспиването и при събуждането от сън. Естествено обикновено човек би помислил, че е по-подходящо да сравняваме поникването и израстването на растения та през пролетта със събуждането и умирането на растителния свят със заспиването; обаче действителността е обратна: А именно, че съществата, които споменаваме тук, изпитват нещо като събуждане през есента и нещо като заспиване при покарването на растенията през пролетта. Тези същества не са нищо друго освен астралните тела на растенията и тях ние намираме в същата област, в която намираме груповите азове на животните.
към текста >>
90.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако Вие не употребявате Вашите сетива, тогава в
будно
състояние, ще можете да останете сами със себе си във Вашето
съзнание
.
И ако Вие не употребявате Вашите сетива, тогава в будно състояние, ще можете да останете сами със себе си във Вашето съзнание.
Едва когато човек заспи, това съзнание угасва и потъва в мрак.
към текста >>
Единният божествен свят, който обхваща всичко, поддържа и
съзнание
то на човека; този свят е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е
будно
или спи.
Замислете се по-нататък и Вие неизбежно ще си кажете: Да, човек не може да разчита на съзнанието, което всяка вечер при заспиване той изгубва, макар и всяка сутрин той отново да намира съдържанието на това съзнание. Всичко, което той е имал преди заспиването, е останало съхранено и той може така да се каже при събуждане отново да подхване нишките на вътрешния, душевен живот, които са прекъснати в мига на заспиването. И така, всичко между заспиването и пробуждането е останало непокътнато, само човекът не знае нищо за себе си през времето, в което е спал.
Единният божествен свят, който обхваща всичко, поддържа и съзнанието на човека; този свят е съвършено независим от човешкия сън; той бди над човешкото същество все едно дали то е будно или спи.
към текста >>
91.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното
съзнание
се поддържа от средния човек в
будно
ст, и по време на сън.
Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън.
Разликата се изразява напр. и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт. Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо. Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре. Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек.
към текста >>
Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи към самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото
будно
съзнание
.
Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи към самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото будно съзнание.
В една определена степен на мистерийното посвещение, окултният кандидат можеше да гледа на човека като на едно Слънчево същество. Окултният кандидат трябваше да се научи и да разпознава Слънчевото същество в своя собствен човешки облик, да разпознава Слънцето не само в отразената от предметите светлина, а да го разпознава като действие и сила в самата телесна форма на човека.
към текста >>
92.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Сега трябва да се реши дали тяхното
съзнание
ще остане достатъчно
будно
, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него.
Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно. Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста?
Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него.
И Той ги оставя сами, за да са „будни“, или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да изживеят заедно с Него предстоящите изпитания. После Той се отдръпва и започва да се моли: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине, но да бъде не моята, а твоята воля.“ А това означава: Не допускай да остана съвсем сам като Син Човешки, а нека другите да вървят с мен. После Той се връща и намира учениците заспали. Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание. Той прави втори опит, но учениците не успяват да останат будни.
към текста >>
Дори най-доверените ученици не успяха да постигнат необходимата за тази цел
будно
ст на
съзнание
то.
Светът стана свидетел на това, което наричаме Мистерия на Голгота, но по времето, когато тя се разигра, все още липсваше разбиране за това велико събитие.
Дори най-доверените ученици не успяха да постигнат необходимата за тази цел будност на съзнанието.
Всичко това се отнася за първата степен на разбиране. С каква художествена сила могат да бъдат представени нещата, когато човек долови истинските окултни основи на това, което Евангелията описват!
към текста >>
93.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тъкмо това, което бе споменато сега може да бъде една пълна измама: Човекът, който си е внушил, че всичко от това е едно безсмислие развива въпреки това в онези дълбочини на душата, до която той не достига със своето обикновено
будно
съзнание
, една скрита любов за Духовната наука.
Можем да изходим от земния живот. Може би сте констатирали тук, или там случая, че някои изпитва силен стремеж към Духовната наука, чрез своето душевно устройство, обаче някой друг, който живее близо до първия, се отнася все повече враждебно към нея. Обаче животът представя една илюзия, една майя, не само в природата, а също и там където той засяга нашата душа по отношение на хората.
Тъкмо това, което бе споменато сега може да бъде една пълна измама: Човекът, който си е внушил, че всичко от това е едно безсмислие развива въпреки това в онези дълбочини на душата, до която той не достига със своето обикновено будно съзнание, една скрита любов за Духовната наука.
В глъбините на душата, любовта може да бъде онова, което в обикновеното съзнание се проявява като омраза. Такива неща могат да се намерят във физическият живот на човека. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, тогава действуват също всички скрити сили и копнежи, това което той е подтиснал във физическия живот се явява като съдържание на пречистването в Камалока. Ние виждаме да минават през вратата на смъртта хора, които тук са били врагове на Духовната наука, обаче след смъртта те развиват силен копнеж за тази наука. Такива мразещи Духовната наука хора тогава се стремят към нея.
към текста >>
94.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при
будно
то
съзнание
/, а онази, която свети в тъмнината /в под
съзнание
то/.
Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим". Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно.
Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/.
Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост.
към текста >>
95.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
).
4. Земя (будно или предметно съзнание).
към текста >>
96.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно
будно
съзнание
, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в
будно
то
съзнание
чрез своя Аз.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня. Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят. Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят.
Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>
Сънят като остатък от едно по-раншно
съзнание
не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между
будно
то
съзнание
и сънищното
съзнание
.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание.
Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание.
Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание. Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят. По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление.
към текста >>
Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в
будно
то
съзнание
, когато сме обърнати към външния свят.
Но какво е спечелил човекът от старото ясновиждане. Оттогава нещо е останало в него и това е сънят. Сънят обаче се различава от старото ясновиждане по това, че той е едно изживяване на сегашния човек и този сегашен човек е изградил едно съзнание, което притежава стремеж към познание. Сънят като остатък от едно по-раншно съзнание не съдържа стремеж към познание и затова човек изпитва разлика между будното съзнание и сънищното съзнание. Но това, което по-рано не се е съдържало в старото смътно ясновидство, удивлението, то и днес не може да се намери вътре в сънищното съзнание.
Учудването, удивлението не може да навлезе в съня, но ние го имаме в будното съзнание, когато сме обърнати към външния свят.
По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление. В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство. Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или лошо е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението.
към текста >>
97.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето
будно
съзнание
.
Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат.
Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност. През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята. Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>
98.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на
будно
то
съзнание
и на вътрешната дейност.
Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество.
Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност.
Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили. Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.
към текста >>
99.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в
будно
то дневно
съзнание
слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
Един вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи. Относно мускулната система трябва да кажем, че човек започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание. Това е като че съзнанието фактически се разпростира върху мускулната система.
И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
към текста >>
100.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната
будно
ст си служим за нашето
съзнание
, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка.
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
101.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
изживяват в
будно
ст мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и
съзнание
за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е.
изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот. То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално.
към текста >>
102.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното"
съзнание
са достатъчно укрепнали, но където „горното"
съзнание
все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги
будно
, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма. Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал". Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна. Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор. А последното, в общи линии, вече е налице.
Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
103.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
104.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
В
будно
то
съзнание
мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването.
В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите.
Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност. От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат. Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице.
към текста >>
105.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето
будно
съзнание
, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
106.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“, или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
107.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при
будно
съзнание
, а в своеобразно съновидение.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение.
Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>
108.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Благодарение на нашето дневно
будно
съзнание
във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно
будно
съзнание
, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас. И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта. В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята.
Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята.
Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло. Физическото тяло е преминало 4 стадия на развитие на Земята, етерното тяло 3 стадия на развитие на Земята, астралното тяло само през 2 стадия, а Азът е преминал само през един стадии на развитие на Земята.
към текста >>
Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално
будно
съзнание
, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас. И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта. В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание.
Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята.
Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло. Физическото тяло е преминало 4 стадия на развитие на Земята, етерното тяло 3 стадия на развитие на Земята, астралното тяло само през 2 стадия, а Азът е преминал само през един стадии на развитие на Земята.
към текста >>
В нашето
будно
съзнание
навлиза имагинацията, образът на мъртвия.
Това, което е съдържание на моите представи-спомени, сега не действа. Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в мисли за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят. Следователно това не е само представа-спомен; макар и да се явява изображение на спомена, това съответства на реално духовно същество. Вътре в нас живее представата, а навън, в духовния свят живее мъртвият. Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с почит гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост мисли възстановяваме това, което е бил той за нас.
В нашето будно съзнание навлиза имагинацията, образът на мъртвия.
Той е тук. Какво значи това? Това значи: той е тук, в жив, действен процес, в нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>
Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето
будно
съзнание
, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят. Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели. Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят. Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили?
Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>
Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите мисли за него в дневното
будно
съзнание
.
Може да се даде такъв пример: ако задълго сме се разделили със скъпа приятелка или приятел, си ги спомняме с любов, но не можем да ги видим, и ето, че те ни изпращат своя снимка, тя ни е скъпа, вашето сърце отвръща с топлина, тя ви е нужна.
Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите мисли за него в дневното будно съзнание.
Те гледат надолу към Земята, която иначе би била за тях само струящ духовен процес, но който сега те чувстват пронизан от нещо, което не би могло да го има, и което все пак го има – тези думи могат да бъдат приети и в пряк, и в преносен смисъл – те чувстват струящия духовен процес пронизан от това, което се излъчва към тях от душите, останали тук на Земята – сякаш като снимка на любимия човек. Затова може да се каже: когато на Задушница или в деня за поменаване на покойниците се отива на гробището и там се събират много хора, чиито души са пълни с образите на скъпите им починали, ако се погледне нагоре към душите на тези, за които си спомнят, за тях това е като прекрасен храм, като произведение на изкуството, това, което струи насреща им от Земята, озарява света на починалите като изпълнен с тайнства, светещ храм, или като образ, като спомен за скъп и любим човек. Безжизнен и пуст би бил за умрелите светът, към който е прикован техният поглед, ако душите живеещи тук на Земята не носеха срещу тях това, което го няма, и което все пак трябва да го има: изпълнените с любов мисли, свързващи живеещите на Земята с умрелите.
към текста >>
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в
будно
съзнание
хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
Тук се проявява дълбоко впечатляващата разлика между земния живот и живота в духа. За да извисим за живеещите на Земята земния живот, трябва да присъединим към него в живи образи и цветове това, което не му достига. Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите.
Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите. И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
към текста >>
109.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това Аз-
съзнание
в
будно
дневно състояние трябва точно да го изясним по същество.
Тук, в земния физически живот – често съм подчертавал това и трябва добре да го усвоите – ние имаме наше Аз-съзнание защото живеем във физическо тяло. Подчертавам точно: Аз-съзнание, а не Аз. Нашият Аз ни е даден от Духовете на Формата, това е нещо съвсем различно. Нашето Аз-съзнание го имаме защото сме потопени в нашето физическо тяло.
Това Аз-съзнание в будно дневно състояние трябва точно да го изясним по същество.
Това е най-лесно да се разбере така: представете си, че се движите в пространството. В началото нищо не чувствате, но ето, че се натъквате на нещо. Външният свят ви удря, но вие се осъзнавате. Ударът от външния свят вие осъзнавате в себе си, вие осъзнавате себе си чрез сблъсъка с външния свят, вие се чувствате сблъскан с външния свят.
към текста >>
За ясното, отчетливо
будно
Аз-
съзнание
е необходимо това стълкновение.
За ясното, отчетливо будно Аз-съзнание е необходимо това стълкновение.
На този, който е преминал портата на смъртта, му е взето физическото тяло. Затова той не може да има Аз-съзнание по начина, както в земния живот. Той би преминавал без съзнание за своя Аз пътя си от смъртта до новото раждане, ако това Аз-съзнание не му се даваше по друг начин. Този друг начин се състои в това, че преживяваното, докато запазваме етерното си тяло, остава дейно през цялото време между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в
будно
дневно
съзнание
, и че по време на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното
съзнание
, които са били преработени в нощите на земния живот.
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по време на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
към текста >>
110.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
По отношение на чувствата нашето
съзнание
е не по-
будно
, отколкото в сънищните образи.
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят.
По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
Ако към всеки сън, веднага след пробуждането присъединявахме мисли и представи, както правим това по отношение на чувствата, за да можем да различаваме преживяването на съня от представите за него, тогава и преживяванията насън бихме отнасяли към будния живот. По същество чувствата ни са не по-будни, от сънищата ни.
към текста >>
И именно това, което преживява съзерцаващото
съзнание
, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно
будно
съзнание
не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия.
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал. Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали. Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия.
И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия.
Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят. Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици. Характерът на душевните преживявания при общуването с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
към текста >>
Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се
съзнание
и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в
будно
то
съзнание
.
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал. Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали. Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия.
Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание.
Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят. Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици. Характерът на душевните преживявания при общуването с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
към текста >>
Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него
будно
съзнание
.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги. Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват.
Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание.
В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи. Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>
Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с
будно
то дневно
съзнание
, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи.
Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в
будно
съзнание
трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него.
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно.
към текста >>
111.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в живота на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето
будно
, насочено към сетивните възприятия,
съзнание
.
Вчера се опитахме по-точно да осъзнаем заобикалящия ни свят, в който живеем заедно с тези, които са преминали портата на смъртта. Този свят е за нас общ и с тези душевно-духовни същества, които отнасяме към съществата от висшите Йерархии.
Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в живота на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето будно, насочено към сетивните възприятия, съзнание.
Този свят е действителност, действаща във формирането на човешкия живот действителност. Разбираемо е, че в епохата, в която живеем, и в която човек е все по-призван от своята свободна воля – както често сме го казвали – да вземе в свои ръце съдбата на човечеството, че в тази епоха е необходимо, в човешката душа да се потопи знанието за свръхсетивните светове. Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа. Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното. Към това беше насочен и вчерашният обзор.
към текста >>
112.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да, за да устоявате е
будно
то си
съзнание
във външния сетивен свят, Вие трябва да свикнете точно с такива мисли.
Сега вие бихте могли да поставите въпроса: след като там навън в мисловното пространство имаме определени елементарни Същества, а в себе си също имаме мисли как тогава се отнасят моите мисли към мисловните Същества, които са навън в мисловното пространство? Вие ще получите вярна представа за съотношенията между нашите собствени мисли и мисловните Същества навън в пространството, само ако си представите съотношенията между един човешки труп, след като животът в този човек е угаснал, и един жив човек, който се движи навън по улицата.
Да, за да устоявате е будното си съзнание във външния сетивен свят, Вие трябва да свикнете точно с такива мисли.
Нашите мисли са всъщност мисловни трупове. Мислите, които ние извличаме от външния сетивен свят с помощта на будното душевно съзнание са, всъщност мисловни трупове, те са безжизнени, умъртвени мисли. Живите мисли са вън. Тази е разликата.
към текста >>
Мислите, които ние извличаме от външния сетивен свят с помощта на
будно
то душевно
съзнание
са, всъщност мисловни трупове, те са безжизнени, умъртвени мисли.
Сега вие бихте могли да поставите въпроса: след като там навън в мисловното пространство имаме определени елементарни Същества, а в себе си също имаме мисли как тогава се отнасят моите мисли към мисловните Същества, които са навън в мисловното пространство? Вие ще получите вярна представа за съотношенията между нашите собствени мисли и мисловните Същества навън в пространството, само ако си представите съотношенията между един човешки труп, след като животът в този човек е угаснал, и един жив човек, който се движи навън по улицата. Да, за да устоявате е будното си съзнание във външния сетивен свят, Вие трябва да свикнете точно с такива мисли. Нашите мисли са всъщност мисловни трупове.
Мислите, които ние извличаме от външния сетивен свят с помощта на будното душевно съзнание са, всъщност мисловни трупове, те са безжизнени, умъртвени мисли.
Живите мисли са вън. Тази е разликата.
към текста >>
113.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и
будно
съзнание
.
Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората. Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот.
Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание.
Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>
114.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тук ние отново стигаме до една точка, при която трябва да запазим пълна
будно
ст на
съзнание
то.
Тук ние отново стигаме до една точка, при която трябва да запазим пълна будност на съзнанието.
И ние никога не бихме могли да разберем настоящия момент, ако не знаем каква смяна на функциите настъпи тъкмо през последната третина на 19 век. Ако един човек на 14 век говори за идеала на расите, за идеала на националностите, той изхожда от прогресивните качества на човешкото развитие; ако един човек днес говори за идеал, свързан с расовите и племенни връзки,той изхожда от ретроградните, от упадъчните импулси на човечеството. И когато той вярва, че под формата на тези така наречени идеали, той предлага на човечеството нещо добро, нещо прогресивно, това е една неистина. Защото нищо друго няма да тласне към упадък съвременното човечество така, както идеалите, опиращи се на кръвните, наследствени и расови връзки. Нищо друго няма да смути истинския напредък на човечеството, както обстоятелството, че идеалите на един или друг народ ще попаднат под влиянието на голи фрази, чиито корени са скрити в миналите векове, където те са били един вид "консервирани" от луциферическо-ариманическите Същества, докато истинските идеали следва да бъдат онези, които можем да извлечем не от кръвта, а от самия духовен свят.
към текста >>
Спрямо тях, ние сме длъжни да останем в пълна
будно
ст на
съзнание
то и да им противопоставим силите, които са възходящи.
Съвременните събития бяха предсказани от посветените духове на всички народи. Да, те бяха предвидени и предсказани, и беше обърнато внимание върху следното: най-реакционните възгледи ще бликнат имен но от кръвта, понеже ще се наложи убеждението, че тъкмо тези реакционни възгледи са най-висшите! Обаче ние трябва да обхващаме тези неща с верен поглед и да не бъдем повлиявани от фразеологията, която се шири по света. Трябва да се издигнем поне малко до там, че да разбираме знаменията на времето. Естествено, хората могат да изберат и другия път, който се определя от предразсъдъците на кръвта: Тогава те ще се присъединят към ретроградните, низходящи течения, чиито предвестници са вече тук.
Спрямо тях, ние сме длъжни да останем в пълна будност на съзнанието и да им противопоставим силите, които са възходящи.
Защото низходящото идва от само себе си.
към текста >>
115.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето
будно
съзнание
, светът просто не го забелязва.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят. И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз.
Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва.
Да, така вървят нещата днес.
към текста >>
Обаче от подобни факти, разказани в пълна
будно
ст на
съзнание
то, днес не се интересува никой.
Ето, тук един човек се пробужда и той много добре се досеща, как застрахователните дружества дърпат конците чрез своите представители.
Обаче от подобни факти, разказани в пълна будност на съзнанието, днес не се интересува никой.
Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация. Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената на тези 55 души, които според Делези владеят и експлоатират Франция. Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят!
към текста >>
116.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство".
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>
117.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето
будно
съзнание
.
Така блестящо разбраната природна наука намира своето пълно обяснение именно днес, когато настъпва обратът в мисленето, който посочих, който е по-радикален от мирогледа на Коперник спрямо съществувалия преди него мироглед, но е така правомерен, както е правомерен мирогледът на Коперник по отношение на предишния. Когато се напредне по пътищата, изследващи душата, ще се открие, че процесите в мозъка, в нервната система, които съответстват на душевния живот, не са изграждащи процеси. Продуктивната растежна и избуяваща дейност не се намира в нервната система така, както в останалия организъм. Не!
Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание.
И само защото нервната система е разположена в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира. Разграждаща дейност съществува. Тя е дейността, която качествено е същата като това, което човекът изживява наведнъж, когато умре, когато организмът съвсем се разпадне. Смъртта непрекъснато живее в нас, когато мислим и си представяме. Бих искал да кажа, че разпръсната като атомите, смъртта непрекъснато живее в нас, а крайната смърт, която ни постига, е само сумирането на това, което непрекъснато работи в нас разграждащо, но отново бива компенсирано, само че компенсацията е такава, че накрая идва също и спонтанната смърт.
към текста >>
Както в обикновеното
будно
състояние тук имаме
съзнание
в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме
съзнание
, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане.
Когато вземем под внимание това духовно познание, преди всичко изпъква едно нещо. Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг живот, но опознаването на това може да се изчака. Тук ще живеем живота, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно. Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото.
Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане.
Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас. Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло. Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот. Също и той изгражда своя свят след смъртта.
към текста >>
118.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
4. Земя (
будно
или сетивно
съзнание
)
4. Земя (будно или сетивно съзнание)
към текста >>
119.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Будно
съзнание
имаме само по отношение на това възприемане и мислене.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли.
Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене.
Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
към текста >>
120.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно,
будно
съзнание
и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
121.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в
будно
състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това
будно
състояние на
съзнание
то на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън. Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло.
В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
към текста >>
И в това е измамността на
будно
то състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото
съзнание
.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
До Мистерията на Голгота човешките души в
будно
състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на
съзнание
то.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота.
До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието.
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
към текста >>
122.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Следва това, което обозначаваме като наше обичайно
съзнание
, колебаещо се между сън и
будно
ст.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание. Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло.
Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност.
В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза.
към текста >>
123.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното
съзнание
, ако това
съзнание
би останало
будно
, когато то спи между заспиването и събуждането.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното
будно
съзнание
, т.е.
Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл.
Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>
124.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето
съзнание
една друга степен на
будно
ст, освен тази, която имат нашите сънища.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства.
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни.
към текста >>
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното
будно
дневно
съзнание
протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
125.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на
съзнание
то, там, където днес човекът спи и през време на
будно
то състояние.
И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н. тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество. Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества? Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля. И какво искат те?
Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние.
Човекът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
към текста >>
126.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето
будно
съзнание
.
Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля. Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос.
Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо. Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>
127.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на
съзнание
то, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена
будно
ст на
съзнание
то.
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието.
Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията. Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н. Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
към текста >>
128.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В
будно
състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето
съзнание
.
В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание.
Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан. Пробуждайки се, ние се вмъкваме с нашия Аз и нашето астрално тяло вътре в нашето физическо тяло. Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло, участвуват в будния сетивно-възприятен живот. Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят. На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят.
към текста >>
След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето
будно
съзнание
, излъчва се като чувства, като емоции.
Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация.
След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции.
Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>
129.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Нашето
будно
съзнание
превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не
будно
, а подобно сънищно, чувствено-обагрено
съзнание
.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува.
Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа.
към текста >>
И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно
съзнание
, каквото ние, хората имаме в
будно
то състояние между раждането и смъртта.
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа. Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание.
И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта.
В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно. Земята заспива през топлото време на лятото, когато е в сила и бурния вегетативен растеж, тогава тя сънува; докато в студеното годишно време на зимата, тя е будна.
към текста >>
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното
будно
съзнание
между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност.
Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства. След това стигаме до нашите волеви импулси. Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност.
Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
към текста >>
Слезем ли надолу от човека, надолу от
будно
то човешко
съзнание
, стигаме до животинското
съзнание
, което е едно образно, сънищно
съзнание
; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо
съзнание
, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално
съзнание
.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него. Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън.
Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание.
Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>
130.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В нашето
будно
съзнание
, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество.
Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно. За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз.
В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество.
Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
към текста >>
Едно
будно
съзнание
за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно.
Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
към текста >>
131.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото
будно
съзнание
.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията.
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя.
към текста >>
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на
будно
то
съзнание
тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето
будно
съзнание
човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности.
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
към текста >>
132.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
133.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ние притежаваме нашето нормално
съзнание
което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме
будно
ст или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето
съзнание
.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот.
Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание.
Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи. Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
Нощем, докато спим, нашето
съзнание
се намира под прага на
будно
стта и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи.
Ако прегледате още веднъж лекционния цикъл, изнесен от мен през 1914 върху живота между смъртта и новото раждане, Вие ще откриете отделни подробности, които несъмнено ще се явят в подкрепа на лекциите от последните дни и седмици. Днес бих желал да насоча Вашето внимание към онази смяна в основните състояния на живота, която се извършва през периода между смъртта и новото раждане. Тя впрочем е толкова характерна, колкото и смяната между будност и сън в условията на земния живот. Ние притежаваме нашето нормално съзнание което практически ни превръща в хора между раждането и смъртта именно в състоянието, което наричаме будност или бодърствуване; докато по време на съня ние сме, така да се каже, „понижени“ в степента на нашето съзнание.
Нощем, докато спим, нашето съзнание се намира под прага на будността и ние регистрираме процесите, които се разиграват от заспиването до пробуждането по един крайно незадоволителен и смътен начин: или съвсем смътно по време на дълбокия сън, или под формата на сънища, когато определени реминисценции от ежедневието, както и вътрешни процеси на организма се проявяват като едни или други образи.
Една подобна смяна се извършва и в живота между смъртта и новото раждане. След смъртта, радикално се променя и отношението ни към състоянията, които са характерни за нас при условията на земния живот.
към текста >>
В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това
съзнание
, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно
будно
то, а не спящото
съзнание
.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси.
В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на
будно
то
съзнание
.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание. Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член.
Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание.
След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Тук в земния живот, ние можем да говорим за
будно
и за спящо
съзнание
, като към
будно
то
съзнание
сме свикнали да прибавяме и това, което наричаме „под
съзнание
“.
Тук в земния живот, ние можем да говорим за будно и за спящо съзнание, като към будното съзнание сме свикнали да прибавяме и това, което наричаме „подсъзнание“.
Между смъртта и новото раждане също можем да говорим за два вида съзнание. От една страна съществува току-що описаната степен на съзнание, при което имаме Азът като една външна опитност. От друга страна обаче съществува нещо, което можем да наречем „свръхсъзнание“ и това „свръхсъзнание“ прави достъпни за нас Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Представете си нашето
будно
съзнание
.
Представете си нашето будно съзнание.
Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот. Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н. Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>
134.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на
будно
то човешко
съзнание
.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание.
Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>
Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето
будно
съзнание
.
Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства.
Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
135.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и
будно
съзнание
.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
И това истинско отвращение към лъжата се получава например когато човек може да изговори с
будно
и ясно
съзнание
: „Спейки, астралният човек става съдник на душата.
Ариманическият дух е един измамнически дух. От него може да произлезе само това, че редица лъжепророци ще се опитат да представят неистината за истина. Това е необходимо, скъпи мои приятели, за да получи човек едно истинско отвращение към лъжата.
И това истинско отвращение към лъжата се получава например когато човек може да изговори с будно и ясно съзнание: „Спейки, астралният човек става съдник на душата.
Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“
към текста >>
136.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред
будно
то
съзнание
и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
Будно
то
съзнание
, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>
137.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-
будно
съзнание
".
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне.
Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание".
Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>
Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това
будно
съзнание
.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание".
Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание.
Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Постигане на изцяло
будно
то, волево празно
съзнание
.
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло.
Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание.
Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
139.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Животът в целия свят се забулва от обикновеното
съзнание
, понеже е много смекчен за
будно
то състояние.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят.
Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си
будно
съзнание
гледа от Земята към Космоса.
През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята.
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса.
Но съзерцанието съществено ще се различава
към текста >>
140.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това морално и религиозно
съзнание
човекът го има по време на
будно
то си състояние.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот. Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят. Последното можем да го наречем религиозно съзнание.
Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние.
Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
141.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Така в напълно
будно
то
съзнание
преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането.
Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането.
Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние. Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите. Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме.
към текста >>
Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено
будно
съзнание
като възрастен човек и това смътно детско
съзнание
.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот.
Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание.
Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
към текста >>
142.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По правило той приема храна и течности само в своето
будно
съзнание
, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня.
По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи.
Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
И така, нека тръгнем от факта, че човекът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето
будно
дневно
съзнание
.
И така, нека тръгнем от факта, че човекът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето будно дневно съзнание.
По време на това будно състояние в него се извършват определени процеси, които оказват влияние върху преработката на хранителните вещества. Обаче не трябва да отминаваме обстоятелството, че точно в този момент вътрешните физически и етерни процеси в човешкия организъм са прониза-ни от човешкият Аз и човешкото астрално тяло.
към текста >>
143.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето
съзнание
е
будно
за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло.
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло.
Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло.
към текста >>
144.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на
съзнание
то, които се намираха между дълбокия сън и
будно
стта.
Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество.
Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
към текста >>
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено
съзнание
, а не в
будно
ст; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
Известни следи от това потъване в глупостта е доловил и Гьоте.
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
към текста >>
145.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и
будно
съзнание
.
На пръв поглед Космосът представлява един мъртъв свят. Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество.
За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
към текста >>
146.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
147.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в
будно
състояние със своето нормално
съзнание
.
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание.
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
към текста >>
148.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си
будно
съзнание
; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в
будно
то си
съзнание
, тогава нещата се променят.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19.
столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето
будно
съзнание
.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>
149.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /
будно
/
съзнание
, обаче за неговото под
съзнание
светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи. Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента. И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво.
Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>
150.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато човекът успее да бъде напълно в
будно
то дневно
съзнание
и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата.
И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е.
да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е. да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.
към текста >>
151.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и
будно
съзнание
.
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето.
И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
към текста >>
152.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Будно
то му
съзнание
е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло.
Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите.
В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
към текста >>
Съзнание
то на посветените е днешното
будно
съзнание
.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия.
Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание.
Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>
153.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но когато с нашето
съзнание
разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в
будно
състояние и сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
към текста >>
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето
будно
съзнание
.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>
А сега, виждате ли: Където в
будно
то дневно
съзнание
мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
/Виж рис. 12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света.
към текста >>
Това е нашата представа в
будно
то ни настоящо
съзнание
.
* Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от мисленето ни.
Това е нашата представа в будното ни настоящо съзнание.
Да се отличава възприятието от представата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор..
към текста >>
154.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
През втория ден, когато в пълно
будно
съзнание
се занимавате с всички дреболии на живота, в под
съзнание
то става така, че образът се потопява в етерното тяло.
Това бяха събитията - първи ден, първа нощ /виж схема 1/. Сега стигаме до втория ден.
През втория ден, когато в пълно будно съзнание се занимавате с всички дреболии на живота, в подсъзнанието става така, че образът се потопява в етерното тяло.
И през втората нощ, когато етерното тяло е несмущавано, когато астралното тяло отново се намира навън, етерното тяло обработва този образ. Така през втората нощ образът бива обработен от собственото етерно тяло на човека. Следователно второ - астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека и през следващата нощ етерното тяло обработва образа.
към текста >>
155.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Днес човекът живее в три състояния на
съзнание
то, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената
будно
ст, в състоянието на сънуващото
съзнание
и в състоянието на спящото
съзнание
без сънища.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
към текста >>
В обикновеното
съзнание
, в
будно
то
съзнание
, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
След това вътре в това
будно
съзнание
ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот.
И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето
будно
съзнание
.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време.
Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание.
Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на
съзнание
то -
будно
то
съзнание
, сънуващото
съзнание
и
съзнание
то в съня без сънуване.
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване.
Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид. Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
към текста >>
Онова, което ние изживяваме днес в
будно
то дневно
съзнание
, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид.
Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници.
към текста >>
В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното
будно
съзнание
формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма.
В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма.
За един такъв човек всички вие, които седите тук, бихте показали вашите преливащи едни в други аури. Такъв един древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, които биха били пред него. Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът живееше в атмосферата на душевно-духовното.
към текста >>
Освен него, те имаха едно състояние на
съзнание
то, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към
будно
то състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
към текста >>
Така днешният човек има
будно
съзнание
, сънуващо
съзнание
и лишено от сънища
съзнание
(трансово
съзнание
).
Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание).
Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
към текста >>
156.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено
съзнание
е напълно
будно
.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно.
Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно.
към текста >>
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и
будно
съзнание
в нашия чувствен живот.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот.
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства.
към текста >>
157.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Както в
будно
състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато
съзнание
то се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането.
От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм. Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма. Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото.
Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането.
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма.
към текста >>
158.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото днес е така, че в
съзнание
то, което човекът има като
будно
съзнание
, той не знае нищо за своята Карма.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма.
Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Днес ние живеем с нормалното
съзнание
в три състояния на
съзнание
то, които аз често пъти съм охарактеризирал първо
будно
то
съзнание
, второ сънуващото
съзнание
, в което пред
съзнание
то изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на
съзнание
то е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и
съзнание
то потъва така да се каже в без
съзнание
.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
1.
БУДНО
СЪЗНАНИЕ
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ
към текста >>
Това трезво всекидневно
съзнание
от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това
будно
дневно състояние на
съзнание
то не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа.
Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа.
Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
към текста >>
1.
БУДНО
СЪЗНАНИЕ
: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.
към текста >>
159.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Сега от това
будно
Аз-
съзнание
трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен.
Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>
160.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-
будно
съзнание
».
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним.
Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание».
Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
към текста >>
Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в
будно
то
съзнание
.
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание».
Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание.
Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
към текста >>
161.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Така че в онези стари времена, когато напълно
будно
то
съзнание
за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
162.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на
будно
то дневно
съзнание
; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение.
Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
163.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато стоим срещу света в
будно
то
съзнание
, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното
съзнание
не възприема нищо от това, което става в нас.
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното.
към текста >>
164.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в
будно
състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното
будно
съзнание
.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
към текста >>
165.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си
будно
съзнание
.
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и
будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и
будно
съзнание
, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
166.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така човек има две нива на
съзнание
: всекидневно
будно
съзнание
и сънищно
съзнание
.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят.
Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
167.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това състояние на
съзнание
то обозначаваме като обикновено,
будно
дневно
съзнание
.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието.
Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание.
Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното
будно
съзнание
.
Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества.
Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>
168.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Локализиране на
будно
то и спящо
съзнание
от духовна гледна точка.
Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания.
Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка.
Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Съвременните хора мислят само с помощта на думите. „Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка. Изкуствените теории на социалистически те лидери.
към текста >>
169.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с
будно
и ясно
съзнание
.
Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение. Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието. Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното.
Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно съзнание.
към текста >>
В обикновения живот, ние говорим за
будно
ст, за състояния на ясно и
будно
съзнание
.
В обикновения живот, ние говорим за будност, за състояния на ясно и будно съзнание.
Обаче ние постигаме тези състояния единствено в областта на мисленето. Следователно, ако трябва да сте съвсем точни, Вие ще потвърдите: Фактически човекът е буден само дотолкова, доколкото обхваща и опознава нещата със своето мислене.
към текста >>
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на
съзнание
то в периода между пробуждането и засипването:
будно
ст в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение
будно
стта на тяхното
съзнание
.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание.
Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на
съзнание
:
Будно
ст, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
натури, за да се издигнат към областта на
будно
то
съзнание
.
натури, за да се издигнат към областта на будното съзнание.
Всичко се поражда най-напред именно тук и това се отнася най-вече за „хрумванията" на будния човек, които впоследствие метаморфозират в едни или други образи.
към текста >>
И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и
будно
съзнание
.
Това, което в „Как се постигат познания за висшите светове? " наричам Инспирации, са всъщност прояснените и на пълно осъзнати изживявания, които всеки човек има в областта на своите чувства.
И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание.
Тези Инспирации, както и самото мисловно съдържание, имат по същество космически произход. Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен.
към текста >>
Всички ние добре познаваме ясното и
будно
съзнание
, на чиито фон протича мисловната дейност.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно.
Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност.
Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието. Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни. И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>
I, В
будно
съзнание
образно познание
I, В будно съзнание образно познание
към текста >>
170.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вчера ние се за познахме с трите състояния на
съзнание
то с
будно
то, сънищно и спящо
съзнание
, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието.
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
От духовна гледна точка ние можем да локализираме процесите на
будно
то и спящо
съзнание
по следния начин.
От духовна гледна точка ние можем да локализираме процесите на будното и спящо съзнание по следния начин.
През периода между смъртта и новото раждане човекът е действително буден само в тази междинна зона, докато в своята периферия и във вътрешните си органи той наистина спи. Какво представляват органите, които са разположени в тази междинна зона? Те не са нищо друго, освен това, което наричаме нерви или нервен апарат. Нервният апарат, застъпен най-вече в човешката глава, изпраща своите разклонения както към външната телесна повърхност, така и към вътрешните органи; а по средата са разположени мозъка, гръбначния мозък и слънчевия сплит. Ето кое ни дава възможност да сме будни!
към текста >>
Ако обаче разглеждаме човека от духовна гледна точка, длъжни сме да вземем в съображение и фактора „време", особено когато става дума за трите състояния на
съзнание
то:
будно
то, сънуващо и спящо
съзнание
.
Ако обаче разглеждаме човека от духовна гледна точка, длъжни сме да вземем в съображение и фактора „време", особено когато става дума за трите състояния на съзнанието: будното, сънуващо и спящо съзнание.
към текста >>
цялата
будно
ст на Вашето
съзнание
.
Когато проучвате даден предмет, Вие се стремите да го обхванете с.
цялата будност на Вашето съзнание.
Когато се занимавате с него, когато мислите върху него, Вие сте напълно будни. После Вие се отклонявате в една или друга посока. Вашите интереси и Вашето внимание веднага се привличат от други неща. И какво става с всичко онова, което беше ангажирало Вашето внимание до този момент? То постепенно заспива и когато след време отново си спомните за него, то се пробужда.
към текста >>
171.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на
будно
то и спящо
съзнание
.
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
към текста >>
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на
съзнание
то:
Будно
ст, сънуване и сън.
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на съзнанието: Будност, сънуване и сън.
Няма никаква нужда да повтаряме: Дух! Дух! Дух! Повечето хора непрекъснато говорят за Духа, без изобщо да разпознават неговите проявления.
към текста >>
172.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на
съзнание
то; целият ни живот минава в
будно
ст, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно
будно
съзнание
.
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно съзнание.
Както ще видим по-късно, този факт е изключително важен.
към текста >>
Естествено, съждението също възниква в условията на
будно
то дневно
съзнание
.
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание.
Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища. Но умозаключението не трябва да потъва там! Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
към текста >>
173.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от
будно
то
съзнание
за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата?
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
174.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
4. Земя (
будно
или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
175.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и
съзнание
то там никога не е напълно
будно
.
Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание.
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи
съзнание
то, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото
съзнание
будно
и ясно.
И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
176.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно
будно
то
съзнание
; за веществообмена нормалното състояние при човека е без
съзнание
то.
Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно.
Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието.
Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло.
към текста >>
177.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното
съзнание
, при такива личности представлява едно изживяване в едно полу
будно
или четвърт
будно
или тричетвърти-
будно
състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло.
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук.
към текста >>
178.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Терезия, но обратно, в
будно
състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на
съзнание
то.
Сега да потърсим противоположното състояние, полярно противоположното състояние. Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното тяло притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо. Тогава в будно състояние не настъпва просветление, както при ясновидците от типа на Св.
Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на съзнанието.
Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
към текста >>
179.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното,
будно
съзнание
.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
180.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при
будно
то дневно
съзнание
, от това възприятие не може да остане нищо.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема.
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>
181.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече
будно
съзнание
от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните.
Освен това той описва още две по-висши равнища на порядък и дейност. Едното действа навсякъде, където организмите образуват ограничено вътрешно пространство, както е при всички животни. Мозък, бели дробове и сърце, стомах и черва, черен дроб, бъбреци и др., не се намират във външния свят. Те не се намират и при растенията, а само при животните и при хората. Зародиши, растеж, изменение на външния вид, регенерационна способност и възпроизвеждане има при животните, хората и растенията.
Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно съзнание от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните.
Тяхното тяло, което се възприема сетивно, се различава от това на растенията. Свръхсетивната реалност, която прави всичко това възможно, Рудолф Щайнер нарича астралност или астрално тяло. Върху растенията тя действа само отвън.
към текста >>
182.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното
будно
съзнание
.
Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот.
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание.
В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>
183.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с
будно
съзнание
така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на философията„.
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
към текста >>
184.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Това е предпоставка за появата на
будно
то
съзнание
.
Това е предпоставка за появата на будното съзнание.
От това произлиза способността за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло. Те не могат да бъдат съзнавани, докато етерното тяло е заето с изграждане и възстановяване на физическото тяло.
към текста >>
185.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на
будно
то
съзнание
.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
НАГОРЕ