Търсене в текстове за 'Будно съзнание'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 131 резултата от 91 текста с точна фраза : 'Будно съзнание'.

1. 13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

едва след като може да има възприятия от духовния свят в своето будно съзнание, той вниква в тайните на обкръжаващия го свят, които му се откриват под формата на звуци и думи.
Нека отново да напомним, че докато окултният ученик не съумее да пренася висшите душевни опитности в дневното съзнание, той не може да им приписва никакъв познавателен характер. Едва с овладяването на тази способност, т.е. едва след като може да има възприятия от духовния свят в своето будно съзнание, той вниква в тайните на обкръжаващия го свят, които му се откриват под формата на звуци и думи. На тази степен от развитието често се изправяме пред отделни, малко или много несвързани духовни изживявания. Ето защо трябва да се пазим и да не извличаме от тях каквито и да е познавателни теории, понеже по този начин в душевния свят биха нахлули всевъзможни фантастни представи и идеи, насърчаващи ни да построим един въображаем свят, който няма нищо общо с реалния духовен свят.
към текста >>

2. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание.
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде сравняван с тях. При него нещата се свеждат до правилното и хармонично развитие на трите основни сили на душата мислене, чувства и воля преди да са разрушени взаимните им връзки и преди висшето съзнание да е установило своя контрол над тях. Защото ако грешката е направена и една от трите сили изпадне в безредие, висшата душа идва като един вид преждевременно родена. Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за дълго време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено. Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции. Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание. И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда. Обратно, трябва да избягва всичко, което руши тази хармония, внасяйки в живота му неспокойствие и припряност.
към текста >>

3. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание.
Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език. Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития. И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност. Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост. Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание. Нека потвърдим: всичко, което се описва в тази книга, може да бъде осъществено от всеки човек. В хода на този процес, в който душата сама определя своето място, възникват и вече описаните изживявания. Нека тази книга се приеме като един вид разговор, който авторът води със своя читател. Когато твърдим: "Окултният ученик се нуждае от лични указания и съвети", близко до ума е, че и самата книга носи в себе си подобни лични указания и съвети. В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано.
към текста >>

Обаче погрешно е да се мисли, че съществените неща са пропуснати в тази книга: те могат да бъдат открити от всеки, която я чете с достатъчно ясно и будно съзнание.
В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано. Всеки човек може да търси достъп до него, само че по начин, съвършено различен от миналите епохи. Ето защо книгата идва да замести предишния стил на окултното обучение. Възражението, че освен казаното в тази книга, са необходими и лични указания, е валидно само отчасти. Напълно вярно е, че един или друг може да усети нуждата от лична помощ. Обаче погрешно е да се мисли, че съществените неща са пропуснати в тази книга: те могат да бъдат открити от всеки, която я чете с достатъчно ясно и будно съзнание.
към текста >>

4. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

– В същото време “Синовете на огъня” придобиха степента на съзнанието, която човекът има днес като негово будно съзнание.
Чрез това те идват до състоянието да могат да действат съзнателно от астралния свят. От астралния свят, може да бъде повлияно едно етерно тяло. “Духовете на тъмнината” сториха това по отношение на етерното тяло на човека. Те посадиха сега в него духа на собствената личност (самостоятелността и себичността, егоизма), както по-рано бяха сторили това с физическото тяло. Ние виждаме следователно, че егоизмът постепенно се внедрява от тези духове във всички членове на човешкото същество. – В същото време “Синовете на огъня” придобиха степента на съзнанието, която човекът има днес като негово будно съзнание. Следователно за тях можем да кажем, че те стават човеци. И сега те могат да си служат с човешкото тяло като с инструмент за един вид общение с външния свят. По подобен начин “Духовете на личността” можеха да си служат с човешкото физическо тяло от средата на четвъртия Сатурнов кръг. Само че те си служиха със зародишите на сетивата за един вид възприятие. Обаче “Синовете на огъня” по природа разливат топлината на тяхната душа в заобикалящия ги свят.
към текста >>

5. ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925 GA_13 Въведение в Тайната наука

Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание.
Имам ясното съзнание, че моите познания за духовния свят са резултат от моето собствено „виждане". Вина ги, както в подробностите, така и при цялостния поглед върху нещата, се проверявах най-строго, дали при всяка следваща крачка в моето ясновидство запазвам пълната будност и острота на съзнанието. Както математикът напредва от една мисъл към друга без да се поддава на несъзнателни импулси и самовнушение, така и духовното виждане казвах си аз трябва да пристъпва от една обективна имагинация към друга, без в душата да се промъква нещо друго, освен духовното съдържание на едно ясно и будно съзнание.
към текста >>

6. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
И тази формация, съставена от астралното и етерно тяло, беше като един прекрасен и фин музикален инструмент, от чиито струни звучаха тайните на Космоса. И според хармониите на Космоса се изграждаха органите на онази част от човешкото същество, върху която съзнанието имаше само ограничено влияние. Защото в тези хармонии действуваха Съществата на Слънцето. Така тази човешка част беше формирана чрез духовните космически звуци. При това смяната между по-ясното съзнание през Лунния и по-смътното през Слънчевия период не беше така рязка, както е смяната между будност и лишения от сънища сън при съвременния човек. Все пак образното съзнание не притежаваше яснотата на днешното будно съзнание; затова пък другото съзнание не беше толкова неясно и смътно, както е днес по време на съня без сънища.
към текста >>

7. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Скокът към свръхсетивното съзнание може да се осъществи само от равнището на обикновеното будно съзнание.
Скокът към свръхсетивното съзнание може да се осъществи само от равнището на обикновеното будно съзнание. Преди своето издигане до новото съзнание, душата живее именно в него. В хода на обучението, и се дават средствата, за да извърши този преход. Едни от първите средства, които обучението дава, са валидни и за обикновеното дневно съзнание. Характерна особеност на най-важните средства е, че те се състоят в една спокойна работа на душата. Става дума за това, душата да се отдаде на точно определени представи.
към текста >>

Това, което се публикува под една или друга форма с убеждението, че произлиза от Духовната Наука, никога не трябва да се опира на друг вид духовно наблюдение, освен такова, протичащо при ясно и будно съзнание.
Това, което се публикува под една или друга форма с убеждението, че произлиза от Духовната Наука, никога не трябва да се опира на друг вид духовно наблюдение, освен такова, протичащо при ясно и будно съзнание.
към текста >>

8. ВТОРА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Това се потвърждава от заключението, което човек може да направи относно описаното изживяване, когато отново влезе в своето обикновено будно съзнание и се обърне към спомена, стига той да е достатъчно ясен.
Извънтелесното изживяване има съвършено друг характер от вътретелесното. Това се потвърждава от заключението, което човек може да направи относно описаното изживяване, когато отново влезе в своето обикновено будно съзнание и се обърне към спомена, стига той да е достатъчно ясен. Душата усеща сетивното тяло като нещо отделено от останалия свят; тя го възприема като принадлежащо единствено на нея. Не стоят така нещата, свързани с извънтелесните изживявания. Тогава душата е слята с всичко, което означаваме като външен свят. Това, което се намира в околния свят, е свързано с душата, както в сетивния свят човек е свързан със своята ръка. Външният свят съвсем не е безразличен спрямо вътрешния душевен свят.
към текста >>

9. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
*26.Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>

10. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
към текста >>

11. 16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество GA_26 Мистерията на Михаил

Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят. Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>

Съновидните изживявания се отразяваха само като спомени в будното съзнание; и това будно съзнание доставяше не само сетивните впечатления, които могат да бъдат обгърнати с рязко очертани мисли, а свързано с тези впечатления доставяше в духовното, което действува в сетивния свят.
В древните времена на Египет това изследване намира едно съновидно съзнание, което стои много по-близо до будното съзнание, отколкото това става днес у човека. Съновидните изживявания се отразяваха само като спомени в будното съзнание; и това будно съзнание доставяше не само сетивните впечатления, които могат да бъдат обгърнати с рязко очертани мисли, а свързано с тези впечатления доставяше в духовното, което действува в сетивния свят. Благодарение на това със своето съзнание човекът стоеше инстинктивно вътре в света, който той беше напуснал при своето въплъщение на Земята и в който отново ще влезе, когато ще мине през вратата на смъртта.
към текста >>

12. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

4. Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание.
4. Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание. Предишните две състояния са атавистични остатъци.
към текста >>

13. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край. Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>

14. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание.
Физическо, обективно съзнание – нормалното будно съзнание. Предишните две състояния са атавистични остатъци.
към текста >>

15. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край. Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си. Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание.
Развитието на Аза, на пълното себесьзнание, развитието на Земята и на Земното човечество. Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание. Земята е планетарното състояние„където може да се развие Любовта. Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз. Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека. Христос Исус като въплъщение на Логоса.
към текста >>

17. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла.
В древните епохи човекът живеел в своето дневно съзнание само за съвсем кратка част от “денонощието”, което впрочем обхващало значително по-малко време от днешните 24 часа. В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла. Днешният ясен поглед върху физическите предмети е постигнат за огромни интервали от време. През онези древни епохи, денем човекът долавял първите подобия на физическите тела като обвити в мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи, обгърнати от един вид светлинна аура. Точно така човекът е виждал физическите тела около себе си. Но когато заспивал, той не потъвал в безсъзнание, а в неговото нощно или спящо съзнание се появявали образи във всевъзможни цветове и форми. Около спящия човек оживявал един богат образен свят, спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и далечен отзвук.
към текста >>

18. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

То е едно променливо съзнание: Две съвършено различни състояния на съзнанието се сменят едно с друго: Съзнанието на дневното будно съзнание и това на нощния сън.
Ако искаме да си съставим един образ за това, както протича в действителност, тогава трябва преди всичко да си изясним напълно, какво е съзнанието на днешния, нормален човек. Тогава ще можем също да разберем, в какво се различава съзнанието на посветения от това на днешния човек. Какво е следователно съзнанието на днешния нормален човек? То е едно променливо съзнание: Две съвършено различни състояния на съзнанието се сменят едно с друго: Съзнанието на дневното будно съзнание и това на нощния сън.
към текста >>

Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
Всички неща, които виждате около вас, упражняват действия до астралното тяло. Но това, което се произвежда там, не е в състояние да създава форми, които биха могли да станат астрални органи. Тази именно трябва да бъде първата крачка на посвещението: Да накараме човека да направи през време на дневния живот нещо, да извърши нещо в своята душа, което продължава да действува и тогава, когато през нощта астралното тяло се излъчва от физическото и етерното тела. Представете си за да се изразим образно че през време, когато човекът се намира в пълно будно съзнание, му дадем нещо, което той трябва да направи, което той трябва да остави да се извърши в него и което да бъде така подбрано, така съставено, че да не престане да действува когато той заспи.
към текста >>

19. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят.
Между атлантския потоп и войната на всички против всички човекът трябваше временно да се откаже от виждането в духовните светове. Той трябваше да се задоволи да вижда само това, което за него можеше да се вижда само при така нареченото будно съзнание, което се намира около него във физическия свят. Това е днес нормалното състояние. В замяна на това за човека стана възможно да развие през това време своето себесъзнание, своя индивидуален Аз, да се чувствува така да се каже вътре в своята кожа като една отдел на азова личност. Това е придобил той. Но той запазва тази индивидуалност и когато отново се издига в по-висшите духовни светове, а това възлизане във висшите светове ще стане за него отново възможно след войната на всички против всички. Обаче това възлизане не би му било възможно, ако към средата на нашата, протичаща във физическия свят епоха той не би станал причастник на онова велико космическо събитие, което вчера извикахме пред погледа на нашата душа.
към текста >>

20. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките. Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха. Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание.
към текста >>

21. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>

Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора.
Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора. Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода. Ускорява се новото идване на етерния Христос. В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в действие.
към текста >>

22. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние.
Това посвещение е ставало по следния начин; Първо човек съзерцавал великата картина на развитието на света, която днес Антропософията ни дава. След тази подготовка той бивал потопяван през време на три и половина дни в дълбок сън, подобен на смъртта, неговото етерно тяло се отделяло от физическото и плувало свободно в духовния свят, възприемайки го. Тогава беше необходимо това етерно тяло да се отделя по този начин, за да може ученикът да съзерцава духовния свят през тези етерни сили. При нормалното будно съзнание човек не можеше да разполага свободно с тези сили; за това беше необходимо едно ненормално състояние. Но даже и за посвещението Христос донесе на Земята една нова сила, защото днес е възможно човек да стане ясновиждащ без отделянето на етерното тяло.
към текста >>

23. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят. Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
към текста >>

24. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
към текста >>

25. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в будно съзнание обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им.
Влиянието на Меркурий работи през деня върху човешката Интелектуална или Разсъдъчна душа, точно както влиянието на Юпитер работи върху нея по време на съня нощем. Вие ще забележите, че има определено съответствие между влиянията на "Меркурий" и на "Юпитер". В случая на обикновения човек днес Юпитеровите влияния проникват в душевния му живот като сънища-картини. Съответните влияния през будния живот, влиянията на Меркурий, работят в мисълта на човека, в неговите вътрешни, разсъдъчни изживявания. Когато влиянията на Юпитер работят в сънищата на човека, той не знае откъде идват изживяванията му; в будно съзнание обаче, когато работят влиянията на Меркурий, той знае източника им. И в двата случая в душата са изобразени вътрешни процеси. Такова е съответствието между влиянията на Юпитер и онези на Меркурий.
към текста >>

26. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Точно както когато човек гледа в огледало, той вижда един образ, картина, а не себе си, така и в будно съзнание ние не виждаме самия Микрокосмос, а негов отразен образ.
По този начин съзнанието ни бе насочено към границата, където можем смътно да предскажем съществуването на Съществото, познато на духовния изследовател като Малкия Пазач на Прага. Тук вече се съдържа указание, че в будния живот ние изобщо не виждаме своето истинско същество. И ако наречем собственото си същество Микрокосмос, ние трябва да добавим, че никога не виждаме Микрокосмоса в неговата чиста, духовна форма, а само онази част, която нашето собствено същество разкрива в нормално състояние. Точно както когато човек гледа в огледало, той вижда един образ, картина, а не себе си, така и в будно съзнание ние не виждаме самия Микрокосмос, а негов отразен образ. Ние виждаме Микрокосмоса в неговия огледален образ.
към текста >>

27. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание.
Този процес на заспиване е наистина едно издигане в Макрокосмоса. Дори в нормалното човешко съзнание понякога е възможно, при особено необичайни условия, то да стане съзнателно до определена степен за процесите, свързани със заспиването. Това се случва по следния начин: Човек чувства един вид блаженство и може да разграничи това състояние на блаженство съвсем ясно от обикновеното будно съзнание. Той сякаш става по-лек, като че ли израства извън себе си. После това изживяване е свързано с определено чувство да бъдеш измъчван от спомен за лични недостатъци, присъщи през живота на характера. Онова, което възниква тук като болезнен спомен за лични недостатъци, е много смътно отражение на чувството, което човек има когато преминава Малкия Пазач на Прага и може да възприеме колко е несъвършен и нищожен пред лицето на великите реалности и Същества на Макрокосмоса. Това изживяване е последвано от нещо като разтърсване – показващо, че вътрешният човек е преминал в Макрокосмоса. Такива изживявания са необичайни, но са познати на много хора, когато са били повече или по-малко съзнателни в момента на заспиването.
към текста >>

Човек има пред себе си впечатления които, макар и в различна форма от онези, познати в будно съзнание, не са още самите духовни факти.
Само докато не е съзнателен за нищо освен за физическия свят той си представя, че зад този свят съществуват всички видове предполагаеми материални явления такива като атоми и други подобни. Защото човек, който прониква в Елементарния Свят, повече не може да има съмнения за въртящи се, групиращи се атоми от материя. Той знае, че лежащото зад цветовете, звуците и т.н. е не материално, а духовно. Безспорно, на тази първа степен от Света на Елементите духовното все още не се разкрива в своята истинска форма като дух. Човек има пред себе си впечатления които, макар и в различна форма от онези, познати в будно съзнание, не са още самите духовни факти. Още няма нищо, което да може да се нарече истинско духовно проявление, но до значителна степен то е нещо, което може да се опише като един вид нов воал върху духовните Същества и факти.
към текста >>

28. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание.
Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове. Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека. Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов. Любовните изблици като душевни жертви; намесата на магични сили. Живата Антропософия като духовен източник на сили.
към текста >>

29. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Подобни случаи срещаме всеки ден, така че фактически живота ни може да се раздели на две части: едната част е съставена от съзнателни представи, а другата от изживявания, протичащи под прага на ясното и будно съзнание.
Подобни случаи срещаме всеки ден, така че фактически живота ни може да се раздели на две части: едната част е съставена от съзнателни представи, а другата от изживявания, протичащи под прага на ясното и будно съзнание. Но има и други различия: Вие лесно можете да прокарате границата между онези впечатления, за които си спомняте и впечатленията, които не са оставили у Вас никакъв спомен.
към текста >>

30. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Обаче, за да разполагаме с нормалното будно съзнание, необходимо е предварително да приведем астралното тяло в едно по-различно състояние, в състояние на сън.
До нещо, което направо ще отъждествим със самата същност на боледуването! Да, когато нашето астрално тяло върши същото, което ние иначе вършим в мига на пробуждането, а именно да прониква в етерното и физическото тяло; когато астралното тяло, което по правило не трябва да притежава съзнание в сегашната еволюционна степен на земния човек, се стреми към съзнание в очертанията на етерното и физическото тяло, когато то напира да се пробуди в нашето тяло, тогава ние се разболяваме. Болестта се свежда до една абнормна будност на нашето астрално тяло. Какво всъщност правим в нашето обикновено и нормално будно състояние? Ние сме будни за процесите и събитията в обикновения живот. Обаче, за да разполагаме с нормалното будно съзнание, необходимо е предварително да приведем астралното тяло в едно по-различно състояние, в състояние на сън. А когато през деня упражняваме нашето Азово съзнание, астралното тяло трябва да спи; ние можем да сме здрави, само ако нашето астрално тяло спи в нас. Нека още веднъж да обобщим казаното за същността на здравето и болестта: Болестта е абнормната будност на човешкото астрално тяло; здравето е нормалния сън на астралното тяло.
към текста >>

С други думи, човекът може да предприема действия и под равнището на своето будно съзнание!
Когато настъпи такова екстремно навлизане на етерното тяло във физическото тяло, възниква едно съзнание, което се различава от „съзнанието за болка", понеже астралното тяло остава незасегнато; то е прекалено „смътно" и човек не може да възприеме нищо от него. Това обаче съвсем не означава, че в рамките на това съзнание човек не може да предприема едни или други действия. С други думи, човекът може да предприема действия и под равнището на своето будно съзнание! Да си припомним само, как, макар и лишени от своето дневно съзнание, лунатиците могат да извършват добре координирани и сложни движения. Не че те са лишени от каквото и да е съзнание; чисто и просто равнището на този вид съзнание не може да бъде „регистрирано" от човека, защото той може да изживява само двете по-висши форми на съзнание: астралното съзнание, като удоволствие и неудоволствие, от една страна, и Азовото съзнание от друга. Още веднъж: човекът може да извършва опре делени действия дори и в областта на своето сънно или спящо съзнание.
към текста >>

31. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли.
Все пак бих искал, по този повод, да отправя и една молба: Ето, пред Вас е почти всичко, което съм принуден да изнеса от по-дълбоките източници на окултното познание; то засяга самото съществувание на Земята и ред други неща; пред Вас е всичко, което се стремя да изкажа в най-прецизна езикова форма, макар че то веднага би могло да бъде изкривено, ако се постави в друга светлина или се каже в друг смисъл, оставяйки след себе си само недоразумения; ето защо Ви моля да приемете моите думи и да не влагате в тях значение, каквото те нямат. Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли.
към текста >>

Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт.
Защото лечителят предизвиква този процес не заради себе си; иначе не би възникнало противоположното състояние у другия. И тази противоположност, възникваща поради взаимните връзки между лечителя и страдащия, е не друго, а пожертвуваната сила на преобразената любов. При т.н. „психически лечения" същественото си остава едно: преобразената сила на любовта. Трябва да сме наясно: без силата на любовта ние никога не бихме постигнали истинската си цел. Обаче процесите на любовта далеч не протичат винаги така, че човекът да ги обхваща напълно в своето будно съзнание; те протичат с не по-малка сила и в подсъзнателните пластове на душата; така че дори „техниките" и „процедурите" на лечебните методи са един вид отражение на жертвения акт. Следователно, дори да не виждаме не посредствения механизъм на даден лечебен процес, пред нас винаги се извършва един акт на любовта, макар и изцяло да е приел външните форми на определена лечебна техника.
към текста >>

32. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>

33. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание.
За мен е най-лесно да опиша тези неща пред Вас, ако още веднъж насоча вниманието Ви върху развитието, което човекът пое на Земята. Ние знаем, че от най-древни времена, включително и през Атлантската епоха, човекът беше надарен с едно непосредствено ясновидство, благодарение на което той възприемаше не само сетивния свят, както това става днес, а и неговите скрити духовни причини. Как беше възможно това? Това беше възможно благодарение на факта, че за хората от онези епохи съществуваше едно междинно състояние на съзнанието, разположено между нашето будно съзнание, каквото е то от пробуждането до заспиване то, и онова, което наричаме сънно или спящо съзнание. В будното състояние човекът възприема сетивно-физическите предмети; в сънното състояние той или поне повечето хора не възприема нищо; той е само биологически жив и нищо повече. Но ако проследите с ясновиждащ поглед състоянието на спящия човек, Вие бихте открили изумителни подробности, впрочем изумителни само за хората, които гледат на света единствено откъм неговата външна страна.
към текста >>

34. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването.
В условията на древното посвещение това Азово чувство беше, така да се каже, заличавано. Следователно, когато човекът се издигаше в духовните светове, неговото Азово чувство избледняваше и ако съпоставите всичко, изнесено от мен, Вие ще установите, че този ред на нещата е бил напълно оправдан. Защото тъкмо Азовото чувство е онова, от което бликат всички страсти и разновидности на егоизма. За да бъдат възпрени страстите, Азовото чувство трябваше да бъде подтискано. Ето защо при посвещението в древните Мистерии, макар и да не се стигаше до едно сънищно съзнание, все пак се налагаше известно подтискане на Азовото чувство. Човекът все повече и повече трябваше да се стреми към такъв, вид посвещение, което протича е пълно зачитане, и съхраняване на неговия Аз на онзи Аз, който той носи в своето будно съзнание от пробуждането до заспиването. Онова помрачение на Аза, което беше присъщо на древните Мистерии, трябваше да отпадне. И това е нещо, което общо взето може да бъде постигнато само бавно и постепенно в хода на еволюцията; днес то е осъществимо до голяма степен във всички истински форми на посвещението, така че по времето, когато човекът се издига в духовните светове, Азовото чувство не угасва.
към текста >>

35. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня.
Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата. Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите. Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно, те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня. Противоположно на обикновените представи, душевните вълнения са нещо, което преминава с нас в съня, което следователно е свързано много по-тясно с човешката индивидуалност, отколкото обикновеното мислене, което не е пропито с душевни вълнения.
към текста >>

36. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено.
Душите, които днес са въплътени на Земята, всъщност са преминали през онзи стадий, чрез който човекът напредва до един вид действително Азово съзнание. Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава. Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено. Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние. Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>

37. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>

38. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>

39. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>

40. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е възприятие, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, при тях то е изпълване с дух.
Ние можахме да охарактеризираме Съществата на третата йерархия, като казахме: това, което при човека е възприятие, при тях то е изява, откровение на тяхното себе; това, което при човека е вътрешен живот, будно съзнание, при тях то е изпълване с дух. Можахме да охарактеризираме Съществата на: Втората Йерархия, като казахме: онова, което при съществата на Третата Йерархия е откровение на тяхното себе, при тях то е себеосъществяване, себесъздаване, произвеждане отпечатъци на тяхното собствено същество; и това, което при съществата на Третата Йерархия е изпълване с дух, при тях то е възбуждане на живот, така че в отделянето, в себеобективирането се ражда възбуждане на живот. А това, което при Съществата на втората йерархия е себесъздаване, то ни се явява и при Съществата на първата йерархия, когато ги наблюдаваме с окултния поглед; обаче все пак съществува една разлика. Разликата се състои именно в това, че онова което Съществата на втората йерархия обективират, което те създават от себе си, остава да съществува до тогава, докато тези Същества остават свързани със създаденото. Следователно забележете добре: тези същества на втората йерархия могат да създадат нещо подобно като едно копие на самите тях; обаче това остава свързано с тях и не може да се отдели от тях; то остава свързано по определен начин с тях. При Съществата на първата йерархия положението е такова, че те също обективират самите себе си, че отпечатват тяхното собствено същество, отделят го като в една кожа, като в една черупка, което е обаче един отпечатък на тяхното собствено същество.
към текста >>

41. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи към самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото будно съзнание.
Ако Вие бихте могли да се пренесете в някоя от древните мистерийни школи, ако бихте поговорили там за най-първите задължения на окултния кандидат, щяхте да разберете, че това, за което току що говорих, принадлежи към самата същност на тези древни мистерийни школи; Вие щяхте да узнаете, че окултният кандидат е обучаван да възприема Слънцето чрез своя собствен среден човек, че е обучаван да възприема Слънчевите действия дори по времето, когато човек спи; изобщо да възприема неща, които обикновено се изплъзват от неговото будно съзнание. В една определена степен на мистерийното посвещение, окултният кандидат можеше да гледа на човека като на едно Слънчево същество. Окултният кандидат трябваше да се научи и да разпознава Слънчевото същество в своя собствен човешки облик, да разпознава Слънцето не само в отразената от предметите светлина, а да го разпознава като действие и сила в самата телесна форма на човека.
към текста >>

42. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тъкмо това, което бе споменато сега може да бъде една пълна измама: Човекът, който си е внушил, че всичко от това е едно безсмислие развива въпреки това в онези дълбочини на душата, до която той не достига със своето обикновено будно съзнание, една скрита любов за Духовната наука.
Можем да изходим от земния живот. Може би сте констатирали тук, или там случая, че някои изпитва силен стремеж към Духовната наука, чрез своето душевно устройство, обаче някой друг, който живее близо до първия, се отнася все повече враждебно към нея. Обаче животът представя една илюзия, една майя, не само в природата, а също и там където той засяга нашата душа по отношение на хората. Тъкмо това, което бе споменато сега може да бъде една пълна измама: Човекът, който си е внушил, че всичко от това е едно безсмислие развива въпреки това в онези дълбочини на душата, до която той не достига със своето обикновено будно съзнание, една скрита любов за Духовната наука. В глъбините на душата, любовта може да бъде онова, което в обикновеното съзнание се проявява като омраза. Такива неща могат да се намерят във физическият живот на човека. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, тогава действуват също всички скрити сили и копнежи, това което той е подтиснал във физическия живот се явява като съдържание на пречистването в Камалока. Ние виждаме да минават през вратата на смъртта хора, които тук са били врагове на Духовната наука, обаче след смъртта те развиват силен копнеж за тази наука. Такива мразещи Духовната наука хора тогава се стремят към нея.
към текста >>

43. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>

44. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня. Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят. Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>

45. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат. Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание. Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност. През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята. Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>

46. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>

47. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете. Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>

48. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“, или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>

49. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>

50. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас. И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта. В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло. Физическото тяло е преминало 4 стадия на развитие на Земята, етерното тяло 3 стадия на развитие на Земята, астралното тяло само през 2 стадия, а Азът е преминал само през един стадии на развитие на Земята.
към текста >>

Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас. И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта. В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло. Физическото тяло е преминало 4 стадия на развитие на Земята, етерното тяло 3 стадия на развитие на Земята, астралното тяло само през 2 стадия, а Азът е преминал само през един стадии на развитие на Земята.
към текста >>

В нашето будно съзнание навлиза имагинацията, образът на мъртвия.
Това, което е съдържание на моите представи-спомени, сега не действа. Когато си спомняме за душа, която е била свързана с нас и е преминала през портата на смъртта, ние живеем в мисли за този починал; но самият той, починалият, е тук, в непосредствена близост, той е реално същество в духовния свят. Следователно това не е само представа-спомен; макар и да се явява изображение на спомена, това съответства на реално духовно същество. Вътре в нас живее представата, а навън, в духовния свят живее мъртвият. Съществото е тук, и представата за него е тук, в нас, когато с почит гледаме след починалия, когато в изпълнени с преданост мисли възстановяваме това, което е бил той за нас. В нашето будно съзнание навлиза имагинацията, образът на мъртвия. Той е тук. Какво значи това? Това значи: той е тук, в жив, действен процес, в нашето физическо и етерно тяло.
към текста >>

Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
В ежедневния живот във физическо и етерно тяло, когато не сме насочени към скъпите ни покойници, ние имаме в нашите мисли това, което принадлежи на физическия свят. Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели. Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят. Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва? Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>

Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите мисли за него в дневното будно съзнание.
Може да се даде такъв пример: ако задълго сме се разделили със скъпа приятелка или приятел, си ги спомняме с любов, но не можем да ги видим, и ето, че те ни изпращат своя снимка, тя ни е скъпа, вашето сърце отвръща с топлина, тя ви е нужна. Както ви е скъпа снимката, така на починалия са скъпи вашите мисли за него в дневното будно съзнание. Те гледат надолу към Земята, която иначе би била за тях само струящ духовен процес, но който сега те чувстват пронизан от нещо, което не би могло да го има, и което все пак го има – тези думи могат да бъдат приети и в пряк, и в преносен смисъл – те чувстват струящия духовен процес пронизан от това, което се излъчва към тях от душите, останали тук на Земята – сякаш като снимка на любимия човек. Затова може да се каже: когато на Задушница или в деня за поменаване на покойниците се отива на гробището и там се събират много хора, чиито души са пълни с образите на скъпите им починали, ако се погледне нагоре към душите на тези, за които си спомнят, за тях това е като прекрасен храм, като произведение на изкуството, това, което струи насреща им от Земята, озарява света на починалите като изпълнен с тайнства, светещ храм, или като образ, като спомен за скъп и любим човек. Безжизнен и пуст би бил за умрелите светът, към който е прикован техният поглед, ако душите живеещи тук на Земята не носеха срещу тях това, което го няма, и което все пак трябва да го има: изпълнените с любов мисли, свързващи живеещите на Земята с умрелите.
към текста >>

Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
Тук се проявява дълбоко впечатляващата разлика между земния живот и живота в духа. За да извисим за живеещите на Земята земния живот, трябва да присъединим към него в живи образи и цветове това, което не му достига. Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите. Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята. И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите. И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
към текста >>

51. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия.
Доста по-трудно е така да се влезе в света, в който човек живее между смъртта и новото раждане, че да установи конкретни, определени връзки на въплътения човек с конкретен починал. Тези взаимоотношения, в известен смисъл, винаги са налице, във всеки случай между определени починали. Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия. Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят. Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици. Характерът на душевните преживявания при общуването с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
към текста >>

Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги. Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане. Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват. Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи. Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>

Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него. Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия. Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно.
към текста >>

52. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание.
Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората. Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>

53. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят. И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз. Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
към текста >>

54. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.
към текста >>

55. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание.
Така блестящо разбраната природна наука намира своето пълно обяснение именно днес, когато настъпва обратът в мисленето, който посочих, който е по-радикален от мирогледа на Коперник спрямо съществувалия преди него мироглед, но е така правомерен, както е правомерен мирогледът на Коперник по отношение на предишния. Когато се напредне по пътищата, изследващи душата, ще се открие, че процесите в мозъка, в нервната система, които съответстват на душевния живот, не са изграждащи процеси. Продуктивната растежна и избуяваща дейност не се намира в нервната система така, както в останалия организъм. Не! Това, което душата извършва в нервната система, е разграждаща дейност, наистина е разграждаща дейност по време на нашето будно съзнание. И само защото нервната система е разположена в нас така, че постоянно се регенерира от останалия организъм, разграждащата, разтварящата, разрушителната дейност, която от мисленето навлиза в нашата нервна система, може постоянно да се компенсира. Разграждаща дейност съществува. Тя е дейността, която качествено е същата като това, което човекът изживява наведнъж, когато умре, когато организмът съвсем се разпадне. Смъртта непрекъснато живее в нас, когато мислим и си представяме. Бих искал да кажа, че разпръсната като атомите, смъртта непрекъснато живее в нас, а крайната смърт, която ни постига, е само сумирането на това, което непрекъснато работи в нас разграждащо, но отново бива компенсирано, само че компенсацията е такава, че накрая идва също и спонтанната смърт.
към текста >>

56. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли. Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не. Мъртвият взима участие в ежедневния живот като сън, като сънуване Той живее с души, които на Земята са въплътени във физически тела.
към текста >>

57. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>

58. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл. Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е. в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>

59. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля. Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо. Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>

60. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции.
Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност. Това, което изживява ме в момента на пробуждането или по-точно преди момента на пробуждането, когато сме още в съня, когато сме извън физическото тяло, но вече в етерното тяло, съответно когато навлизаме в етерното тяло то се намесва и потъва дълбоко в нашата цялостна организация. След това се стига дотам, че ние вече виждаме какво става с потъналото навътре в нас изживяване: То се излъчва обратно към нашето будно съзнание, излъчва се като чувства, като емоции. Чувствата това са нашите сънища, само че потънали дълбоко навътре в нашата организация.
към текста >>

61. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот. С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа.
към текста >>

Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност.
Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства. След това стигаме до нашите волеви импулси. Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
към текста >>

62. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество.
Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно. За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
към текста >>

Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
към текста >>

63. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя.
към текста >>

Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
към текста >>

64. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Представете си нашето будно съзнание.
Представете си нашето будно съзнание. Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот. Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н. Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>

65. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание.
Тук имагинациите изчезват. И така, от тази страна е тялото. Обаче това „тяло“ е потънало в сън, потънало е в нощния мрак на безсъзнанието и се манифестира само дотолкова, доколкото изявява волята си горе в съзнанието. А тази воля е като един мощен противоудар; той ни прави крепки и здрави, дава ни непосредствения усет за действителността. Обаче „горе“ този непосредствен усет за действителността се проявява като чувства. Там ние имаме вече друго отношение към действителния свят; там ние започваме да сънуваме този свят и общо взето той се изплъзва от нашето будно съзнание. Като хора, живеещи между раждането и смъртта, ние постигаме нашето съществувание в духовния свят за сметка на това, че изживяваме Духа в образи било то в образите на сетивните възприятия, било то в образите на нашите представи; за сметка на това, че макар и да изживяваме действителния свят около нас той се отразява в нас по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>

66. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание. И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>

67. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание".
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>

Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
към текста >>

68. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса.
През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята. Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава
към текста >>

69. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
към текста >>

70. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>

71. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
На пръв поглед Космосът представлява един мъртъв свят. Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество. За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
към текста >>

72. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>

73. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека.
Този е белегът на нашето време, че така да се каже човекът трябва да бъде разделен на три чрез космическите същества и че винаги едната форма на космическите същества, на космическите сили има стремежа да подтисне другите елементи. Орелът има стремежа да унищожи действията на лъва и кравата; също така другите имат стремежа да сведат до пълно бездействие останалите два елемента. И всъщност върху това, което е човешкото подсъзнание, действува именно в днешно време непрестанно нещо извънредно съблазняващо; съблазняващо вече поради това, че в известно отношение то е също красиво. Днес човекът няма за него възприятие в своето горно /будно/ съзнание, обаче за неговото подсъзнание светът е проникнат от вълните и звуците на един троичен зов, три зова, които искат да прелъстят човека. И бих могъл да кажа, че тайна на днешното време е, че от областта на орела звучи надолу онова, което прави от орела истински орел, което дава на орела неговата перушина, което витае астрално около орела. Същността на орела е самата тази, която подсъзнанието на човека чува. Това е съблазняващият зов: Познай моето същество! Аз ти давам силата Да създадеш в твоята глава една Вселена.
към текста >>

74. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето. И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
към текста >>

75. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>

76. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
към текста >>

77. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

През втория ден, когато в пълно будно съзнание се занимавате с всички дреболии на живота, в подсъзнанието става така, че образът се потопява в етерното тяло.
Това бяха събитията - първи ден, първа нощ /виж схема 1/. Сега стигаме до втория ден. През втория ден, когато в пълно будно съзнание се занимавате с всички дреболии на живота, в подсъзнанието става така, че образът се потопява в етерното тяло. И през втората нощ, когато етерното тяло е несмущавано, когато астралното тяло отново се намира навън, етерното тяло обработва този образ. Така през втората нощ образът бива обработен от собственото етерно тяло на човека. Следователно второ - астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека и през следващата нощ етерното тяло обработва образа.
към текста >>

78. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>

Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване.
към текста >>

В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма.
В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма. За един такъв човек всички вие, които седите тук, бихте показали вашите преливащи едни в други аури. Такъв един древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, които биха били пред него. Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът живееше в атмосферата на душевно-духовното.
към текста >>

Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание).
Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание.
към текста >>

79. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства.
към текста >>

80. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>

1. БУДНО СЪЗНАНИЕ
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ
към текста >>

1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.
1. БУДНО СЪЗНАНИЕ: ПОСТЕПЕННО УГАСВАЩО АСТРАЛНО ВИЖДАНЕ.
към текста >>

81. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание».
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
към текста >>

82. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
към текста >>

83. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>

Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>

То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>

84. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>

85. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>

86. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В обикновения живот, ние говорим за будност, за състояния на ясно и будно съзнание.
В обикновения живот, ние говорим за будност, за състояния на ясно и будно съзнание. Обаче ние постигаме тези състояния единствено в областта на мисленето. Следователно, ако трябва да сте съвсем точни, Вие ще потвърдите: Фактически човекът е буден само дотолкова, доколкото обхваща и опознава нещата със своето мислене.
към текста >>

И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание.
Това, което в „Как се постигат познания за висшите светове? " наричам Инспирации, са всъщност прояснените и на пълно осъзнати изживявания, които всеки човек има в областта на своите чувства. И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание. Тези Инспирации, както и самото мисловно съдържание, имат по същество космически произход. Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен.
към текста >>

Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно. Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност. Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието. Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни. И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>

I, В будно съзнание образно познание
I, В будно съзнание образно познание
към текста >>

87. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно съзнание.
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно съзнание. Както ще видим по-късно, този факт е изключително важен.
към текста >>

88. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>

89. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно съзнание от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните.
Освен това той описва още две по-висши равнища на порядък и дейност. Едното действа навсякъде, където организмите образуват ограничено вътрешно пространство, както е при всички животни. Мозък, бели дробове и сърце, стомах и черва, черен дроб, бъбреци и др., не се намират във външния свят. Те не се намират и при растенията, а само при животните и при хората. Зародиши, растеж, изменение на външния вид, регенерационна способност и възпроизвеждане има при животните, хората и растенията. Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно съзнание от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните. Тяхното тяло, което се възприема сетивно, се различава от това на растенията. Свръхсетивната реалност, която прави всичко това възможно, Рудолф Щайнер нарича астралност или астрално тяло. Върху растенията тя действа само отвън.
към текста >>

90. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание.
Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>

91. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на философията„. Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
към текста >>

НАГОРЕ

2.4174859523773