Търсене в текстове за 'Бряг'

12. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[3] Битие 22-17 „ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“
[3] Битие 22-17 „ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“
към текста >>

13. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия. Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата. Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>

14. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

От моя мирови душевен бряг
От моя мирови душевен бряг
към текста >>

далеч на мировия бряг душевен,
далеч на мировия бряг душевен,
към текста >>

15. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали.
към текста >>

16. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека. И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите.
към текста >>

И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето.
И това би станало действително, човек би могъл да влезе в духовните светове със своите несъвършенства. Понеже ще бъде проникнат от божествени сили, той би бил с тези несъвършенства едно същество, но това същество би трябвало да се откаже от заложбите, които има, които носи в себе си, които не е развил в своя досегашен път и които са насочени към посоката на великия идеал на човечеството; той би трябвало да се откаже от тях. Всеки път, преди да слезем в едно земно въплъщение, ние сме подложени на изкушението да останем в духовния свят, да влезем в духа и да се развиваме напред с онова, което сме вече, което сега е напълно проникнато от Боговете, и да се откажем от това, което бихме могли да станем все повече като човек по пътя към далечния религиозен идеал на божествено-духовния свят. Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване. Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят.
към текста >>

17. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг.
И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее. И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло. И фактът, че винаги имаме това изживяване, ни дава нашето себесъзнание след смъртта така, както постигаме себесъзнание тук, във физическия живот, благодарение на факта, че имаме физическото си тяло.
към текста >>

18. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина.
Аз съм обикновен търговец, винаги съм бил обикновен търговец и един ден се стегнах за път. Отпърво пребродих николко области по суша, сетне поех с кораб, стигнах чак до Ориента и закупих множество ценни платове и ценни предмети, всевъзможни неща на добра цена. Мислех да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията. Подир туй по необходимост продължих пътуването с параход, ала неблагоприятен вятър ни отнесе в морето. Изобщо не знаехме къде сме, тъй че отклонен от вятъра аз се озовах в открито море ведно с не много на брой спътници и с драгоценните си предмети и платове. Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина. Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега. От планината съгледвачът видял на отвъдната страна просторно селище, явно голям търговски град. Кервани се задавали по различни пътища от вси страни, а край него течала река. Съгледвачът се върна и сега вече можахме да намерим пътя, за да спрем с нашия кораб на градския пристан.
към текста >>

Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи. Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн. Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат. Нали бил известен търговец, който често пребивавал в Лондон. Влязъл в града и узнал, че точно в момента било свикано голямо събрание.
към текста >>

19. Бележки GA_173 Карма на неистината

на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона.
*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания. На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.]
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя.
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
към текста >>

21. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи ледени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и ледени шушулки.
Да си представим, че пред нас е разпростряно едно покрито със сняг поле: че в това поле се намират отделни реки и езера. Да си представим също пред нас един замразен в голямата си част морски бряг с големи плуващи ледени блокове, тук и там ниски дървета и дъбрави, напълно покрити със сняг и ледени шушулки. Вечер е. Слънцето е залязло вече и оставило след себе си своя златен блясък на вечерната заря.
към текста >>

22. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така.
А от тази географска карта можете да видите как, ако се започне жизнерадостно, изхождайки от първия принцип, след това децата могат да бъдат въведени в пълнокръвния живот. От тази карта можете да видите: отначало детето изживява цвета, после то заживява изцяло душевно. След като чрез изживяванията на цветовете детето намира път към това, което се предава в часа по география, тогава то израства дотам, да каже: о-в Крит трябва да бъде нарисуван с определен цвят, а така – Малоазиатския бряг; Пелопонес – така. Чрез цвета детето се научава да се изразява по художествен път и по този начин една географска карта наистина се превръща в един вътрешен душевен продукт.
към текста >>

23. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг.
А сега приемете, че е налице обратното. Извършва се не усилване на продължения вкусов процес, т.е. на разтварящата дейност, но се осъществява подтискането на същия, при което разтварянето не стига докрай. Да приемем, че нещата стоят по следния начин в човешкия организъм: вместо да бъде разтварянето в нужната степен това, което възприемаме от външния свят и то да бъде въвлечено в солевия процес, вътрешността се оказва твърде слаба и не успява да го включи в солеобразуващия процес. Първата област на храносмилателната дейност действува по такъв начин, както би трябвало да действува, ако дадем nux vomica, и тя действува по този начин естествено, по силата на друг един процес; в този случай веществата, не достигнали до нужната степен на разтваряне, ще се опитат да се приспособят към този процес. Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг. По тази причина те търсят път в противоположната посока, и възниква всичко онова, срещу което ние после можем да се борим, просто като стимулираме разтварящото действие, при което подтискаме веществата чрез действието на nux vomica. И на всичко, което в случая е поело по един погрешен път, на всичко това ние можем да се противопоставим с помощта на thujа (thuja fccidentalis дървото на живота бел. прев.). Ето тук имате полярната противоположност между nux vomica и tнuja, противоположност, изведена от човешката природа. Ала това ни показва също така, че винаги трябва да поглеждаме към цялостното устройство на човека, защото закономерностите в човешкия организъм имат значение, което никак не бива да се подценява.
към текста >>

Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност.
Защото е вярно, че сънят е едно от най-добрите лечебни средства, но само тогава, когато сънят не продължава нито по-дълго, нито по-кратко време, отколкото е необходимо за съответната индивидуалност на човека. Един сън, който е твърде дълъг за съответната индивидуалност, може да бъде болестотворен. Чрез твърде продължителния сън се осъществява едно твърде силно процеждане през този бряг, който аз описах; твърде много от първата област на храносмилането преминава в лимфо и кръвотворната дейност. Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня. Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта.
към текста >>

24. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея.
Забележително е, че например тук, в Италия, се намира град Равена. Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски охлюви. Това доказва, че тук някога е било море. И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея. Тук почвата се е издигала, тя се е издигала все по-високо, а водата е отстъпвала. Ако почвата се е издигала особено силно, тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както става в планините. Такава местност, където е станало студено - ако продължа своята рисунка, тук би бил Сибир, - е разположена в Сибир. Във връзка с растежа на растенията и т. н. Сибир показва, че някога почвата се е намирала там доста по-ниско, но по-късно силно се е издигнала във височина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16967487335205