Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
348
резултата от
180
текста с части от думите : '
Брод
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез до
брод
етел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
В "Поезия и истина" (IV част, книга 16): Природата действа според вечни, необходими, следователно божествени закони, така че и самото божеството не би искало да измени нищо в тях". И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност".
След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>
2.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и до
брод
етели, създава подбор, ред и хармония и накрая издига до произведението на творения на изкуството* /*Гьоте, винкелман, Мислене-Гледане-Размисъл, т.16, стр.13 и следв./....".
Ако човекът не би имал способността да създава творения, които да са изградени напълно в смисъла, в който са изградени произведенията на природата, и да покаже нагледно само този смисъл в по-съвършена форма отколкото природата може да стори това, тогава в смисъла на Гьоте не би имало никакво изкуство. Това, което художникът създава, са обекти на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение на природата, "защото като е поставен на върха на природата, човекът вижда отново себе си като една цяла природа, която трябва отново да произведе в себе си един връх.
До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, създава подбор, ред и хармония и накрая издига до произведението на творения на изкуството* /*Гьоте, винкелман, Мислене-Гледане-Размисъл, т.16, стр.13 и следв./....".
След виждането на гръцките произведения на изкуството в Италия Гьоте пише: "Висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висши произведения на природата, създадени от човека според истински и природни закони." Спрямо чисто сетивната действителност на опитността произведенията на изкуството са една красива илюзия; за този, който може да вижда по-дълбоко, те са "една изява на тайни природни закони", които без тях не биха никога излезли на бял свят*/*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.494/
към текста >>
3.
04_а. ОПИТНОСТ - А. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО НА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Първо ние можем да оставим нашия поглед само да
брод
и над заставащата срещу нас многообразност.
Всеки има съзнание за това, че неговото мислене се запалва в допир с действителността. Предметите в пространството и във времето застават пред нас; ние възприемаме един многостранно организиран и до най-висока степен разнообразен външен свят и изживяваме един повече или по-малко богато развит вътрешен свят. първата форма, в която всичко това застава пред нас, стои завършена пред нас. Ние нямаме никакво участие в неговото възникване. Като възникващо от някакъв отвъден непознат свят, така се представя първо действителността на нашето сетивно и духовно схващане.
Първо ние можем да оставим нашия поглед само да броди над заставащата срещу нас многообразност.
Тази първа наша дейност е сетивното схващане на действителността. Това, което се предлага първо на това схващане, ние трябва да го задържим. Защото само това можем да наречем чиста опитност. Ние веднага чувстваме нуждата да проникнем с подреждащия ум безкрайното разнообразие от форми, сили, цветове, звуци и т.н., които застават пред нас.
към текста >>
4.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на до
брод
етелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали.
Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие. Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание. Едва мисленето установява връзката.
към текста >>
5.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Пре
брод
вайки това разнообразие, ние откриваме един негов член, който другите тепърва трябва да добият.
До тук ние добихме само следните истини. На първата степен на разглеждането на света цялата действителност ни се явява като един агрегат без връзка; мисленето е включено в този хаос.
Пребродвайки това разнообразие, ние откриваме един негов член, който другите тепърва трябва да добият.
Този член е мисленето. Това, което при останалата опитност трябва да бъде преодоляно, формата, в която то непосредствено се явява, именно това трябва да бъде запазено при мисленето. Този фактор на действителността, който трябва да бъде оставен в неговата първична форма, него намираме ние в нашето съзнание и сме свързани с него така, че дейността на нашия дух е същевременно явлението на този фактор. Това е едно и също нещо гледано от две страни. Това нещо е мисловното съдържание на света.
към текста >>
6.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
Почти никога мислителите не се стараят да пре
брод
ят веднъж царството на мислите сред неговата собствена област, за да видят, какво ще се получи от това.
Ето защо не можем да поставим това като изходна точка. Именно горепосоченият възглед върху отношението на понятието и на предмета е нещо твърде често. Често понятието се определя като духовен насрещен образ на един намиращ се вън от духа предмет. Според това мнение понятията изобразяват, възпроизвеждат нещата, дават ни една вярна фотография на същите. Често пъти, когато се говори за мисленето, се мисли, въобще само за това предположено отношение.
Почти никога мислителите не се стараят да пребродят веднъж царството на мислите сред неговата собствена област, за да видят, какво ще се получи от това.
към текста >>
7.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Ако на правим нашия поглед да
брод
и над предложеното тук многообразие, ние сме съвършено в неясност, кой от другите факти стои в по-близко отношение с въпросния факт, кой стои в по-далечно отношение.
Тя носи напълно онзи характер, който по-горе назовахме като непосредствена опитност. Тук ние имаме работа само с един специален случай на онази "всеобща опитност". Тук важни са връзките на сетивните факти. Обаче именно тези връзки са, които в опитността ни се явяват неясни, непрозрачни. Пред нас застава един факт, но същевременно множество други.
Ако на правим нашия поглед да броди над предложеното тук многообразие, ние сме съвършено в неясност, кой от другите факти стои в по-близко отношение с въпросния факт, кой стои в по-далечно отношение.
Може да има между тях такива, които само го изменят, следователно без които то би могло да настъпи, само че тогава то би имало друга форма при други странични обстоятелства.
към текста >>
8.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Ние трябва да го задържим и след това с него да пре
брод
им цялото това велико, разновидно царство.
Всички форми се явяват като последствие на типа, първата както и последната са явления на същия. Него трябва да поставим на основа на една истинска наука на организмите, а не просто да извличаме едни от други отделните животински и растителни видове. Типът минава като червена нишка през всички степени на развитие на органическия свят.
Ние трябва да го задържим и след това с него да пребродим цялото това велико, разновидно царство.
Тогава то става разбираемо за нас.
към текста >>
9.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато човек се стреми към до
брод
етелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото до
брод
етелност, справедливост и т.н.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин.
Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н.
са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях.
към текста >>
Тогава човек казва, че трябва да е устремен към до
брод
етел, справедливост, познание и т.н.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин. Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност.
Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н.
заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си.
към текста >>
Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „до
брод
етелта заради до
брод
етелта“.
По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си. Той се освобождава от основите на действителността и иска да придаде на битието си по-висш смисъл и по-висша цел. Изнамира неестествена причина за идеалите си. Нарича я „божия воля“, „вечни нравствени повели“.
Иска да се устреми към „истината заради истината“, към „добродетелта заради добродетелта“.
Той смята себе си за добър човек тогава, когато уж му се е удало да укроти своя егоизъм, което значи своите естествени инстинкти, и да следва безкористно някаква идеална цел. На такъв идеалист му се струва неблагороден и „лош“ някой човек, който не е достигнал до такова себепревъзмогване.
към текста >>
Също и това, което християнинът смята за до
брод
етел, която му е разкрил Бог, е открито от хора, които са искали да задоволят някакви инстинкти.
Всички идеали произлизат от естествени инстинкти.
Също и това, което християнинът смята за добродетел, която му е разкрил Бог, е открито от хора, които са искали да задоволят някакви инстинкти.
Същинската причина е забравена и обожествена. Така е и с добродетелите, провъзгласявани от философите и проповедниците на морала.
към текста >>
Така е и с до
брод
етелите, провъзгласявани от философите и проповедниците на морала.
Всички идеали произлизат от естествени инстинкти. Също и това, което християнинът смята за добродетел, която му е разкрил Бог, е открито от хора, които са искали да задоволят някакви инстинкти. Същинската причина е забравена и обожествена.
Така е и с добродетелите, провъзгласявани от философите и проповедниците на морала.
към текста >>
Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя до
брод
етел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист.
Вярата, че човекът става завършен едва когато служи на „по-висши“ цели, е, според мнението на Ницше, нещо, което трябва да се превъзмогне. Човек трябва да погледне в себе си и да осъзнае, че той е създал идеали само за да служи на самия себе си. Да се живее естествено е по-здравословно, отколкото да се преследват идеали, които не произлизат от действителността.
Човекът, който не служи на безлични цели, а търси целта и смисъла на своето съществуване в самия себе си и прави от това своя добродетел, служеща за разгръщане на личната му сила, на осъществяването на личната му сила - този човек е поставен от Ницше по-високо от безкористния идеалист.
към текста >>
Заратустра учи хората да разглеждат до
брод
етелите си като свои творения.
Свръхчовекът е човек, който приема да живее естествено, учи Заратустра.
Заратустра учи хората да разглеждат добродетелите си като свои творения.
Той им заповядва да презират онези, които поставят добродетелите си по-високо от самите себе си.
към текста >>
Той им заповядва да презират онези, които поставят до
брод
етелите си по-високо от самите себе си.
Свръхчовекът е човек, който приема да живее естествено, учи Заратустра. Заратустра учи хората да разглеждат добродетелите си като свои творения.
Той им заповядва да презират онези, които поставят добродетелите си по-високо от самите себе си.
към текста >>
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите до
брод
етели.
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели.
Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат. Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите. Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения.
към текста >>
Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира до
брод
етелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат.
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели.
Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат.
Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите. Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто.
към текста >>
Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на до
брод
етелите.
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели. Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат.
Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите.
Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си.
към текста >>
Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на до
брод
етелите си.
Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите. Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто.
Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си.
Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви.
към текста >>
Заратустра е изживял величието, че за него всяка до
брод
етел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека.
Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си.
Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека.
„Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение. Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“. Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята.
към текста >>
Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата до
брод
етел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“.
Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение.
Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“.
Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мир и покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония.
към текста >>
Той само иска да насочи всеки един към самия себе си и да му каже: остави се на самия себе си, следвай само себе си, постави се над до
брод
етел, мъдрост и познание.
Враг на живота, на чистия и пълнокръвен живот е този, който оставя тези гласове да прозвучат нечути и се вслушва във всеобщия крясък на тълпата. На приятелите на равенството между хората Заратустра не желае да говори. Те биха могли да го разберат само погрешно. Защото те биха повярвали, че неговият свръхчовек е онзи идеален образец, на който трябва да се уподобят всички. Но Заратустра не желае да дава на хората предписания какви трябва да станат.
Той само иска да насочи всеки един към самия себе си и да му каже: остави се на самия себе си, следвай само себе си, постави се над добродетел, мъдрост и познание.
На такива, които искат да се търсят, говори Заратустра. Думите му са валидни не за тълпа, която търси всеобща цел, а за спътници, които като него вървят по собствен път. Само те го разбират, защото знаят, че не иска да каже: вижте, това е свръхчовекът, станете като него, а: вижте, аз се търсех; това съм аз, както ви уча; вървете и се търсете така, тогава ще имате свръхчовека.
към текста >>
Гордият не поставя мъдростта си и до
брод
етелта си над себе си.
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра. Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие.
Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си.
Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели. Заратустра би желал да загуби по-скоро мъдростта си, отколкото гордостта си. Защото мъдростта, която все още не е съпровождана от гордост, не се разглежда като човешко дело. Този, на когото липсват гордост и себеуважение, вярва, че мъдростта му е небесен дар. Такъв човек казва: глупак е човекът и има толкова мъдрост, колкото му е дарило небето.
към текста >>
Той нарича до
брод
етел каквото му тежи.
Три преображения трябва да извърши духът, за да открие себе си. Това учи Заратустра. Благоговеен е първо духът.
Той нарича добродетел каквото му тежи.
Той се принизява, за да въздигне добродетелта си. Той казва: цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пътищата Божии. Бог ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми. Само търпеливият е силен. Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели.
към текста >>
Той се принизява, за да въздигне до
брод
етелта си.
Три преображения трябва да извърши духът, за да открие себе си. Това учи Заратустра. Благоговеен е първо духът. Той нарича добродетел каквото му тежи.
Той се принизява, за да въздигне добродетелта си.
Той казва: цялата мъдрост е при Бога и трябва да следвам пътищата Божии. Бог ми налага най-тежкото, за да изпита мощта и търпението на силата ми. Само търпеливият е силен. Искам да съм послушен, казва духът на това ниво, и да изпълнявам повелите на мировия дух, без да питам за смисъла на тези повели. Духът чувства натиска, който упражнява над него една по-висша сила.
към текста >>
Какво искат мъдреците, които поставят до
брод
етелта над човека?
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека?
- пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“. Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта. Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре.
към текста >>
До
брод
етелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“.
Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния?
към текста >>
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват до
брод
етелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“. Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища.
„Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън.
към текста >>
„Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички до
брод
етели, за да спи добре.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“. Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта. Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища.
„Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре.
Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния? Всичко това се съгласува зле с добрия сън... Мир с Бога и съседа: тъй иска добрият сън. А също мир с дявола на съседа!
към текста >>
До
брод
етелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир.
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир.
Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън. Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой. „Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
Това значи: най-доброто за до
брод
етелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой.
Добродетелният прави не това, което иска поривът му, а това, което му носи душевен мир. Той живее, за да може да мечтае за живота в покой. Още по-добре му е, когато сънят му, който той нарича душевен мир, не е притесняван от никакъв сън.
Това значи: най-доброто за добродетелния е, когато той отнякъде получава правилата за дейността си и може да се наслаждава на своя покой.
„Неговата мъдрост означава: будувай, за да спиш добре. И наистина, ако животът нямаше смисъл и ако трябваше да избера безсмислието, за мен това щеше да бъде най-достойното избрано безсмислие“, казва Заратустра.
към текста >>
Говоренето за до
брод
етели им се струваше нещо овехтяло.
„Когато пристигнах при хората, аз ги заварих да седят върху една стара самонадеяност. Всички си въобразяваха, че отдавна вече знаят какво е за човека добро и какво - зло.
Говоренето за добродетели им се струваше нещо овехтяло.
И който искаше да спи добре, преди сън говореше още за „добро“ и „зло“. Тази сънливост аз обезпокоих, когато учех: що е добро и зло, това още никой не знае, освен ако не е творец! Той е този, който създава човешката цел и дава смисъл и бъдеще на земята. Той твори така, че нещо да е добро или зло.“60
към текста >>
Слабите проповядват безкористност като най-висша до
брод
етел.
Силният търси своята житейска задача в утвърждаването на творческата си личност. Това търсене го отличава от слабите, които виждат нравствеността в безкористното отдаване на това, което наричат добро.
Слабите проповядват безкористност като най-висша добродетел.
Ако притежаваха творческа личност, тогава щяха да я утвърждават също така. Силният обича войната, защото се нуждае от нея, за да утвърди творенията си срещу противопоставящите се сили.
към текста >>
Той не познава до
брод
етелта на страдащите: състраданието.
Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили.
Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието.
От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач.
към текста >>
Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша до
брод
етел.
Безмилостно и без пощада се бори създаващият срещу противопоставящите му се сили. Той не познава добродетелта на страдащите: състраданието. От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите.
Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел.
Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач. Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните. Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството.
към текста >>
10.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, до
брод
етелна личност.
Проследява хода на световната история и намира ос-новната заблуда на досегашното човечество във факта, че то не се занимава с грижата и култивирането на отделната индивидуална личност, а с безлични цели и задачи. Вижда истинското освобождение на човека в това, че той не отдава на такива цели по-голяма стойност, освен като на средство за развиване на своята личност. Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея.
За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност.
Всичко това са просто „фиксидеи“. Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“
към текста >>
Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, до
брод
етелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, до
брод
етелност и т.н.“
Свободният човек определя своите цели. Той притежава своите идеали, не се оставя да бъде притежаван от тях. Човекът, който не властва като свободна личност над своите идеали, е под влиянието на същите, както умопомраченият, който страда от фиксидея. За Щирнер е все едно дали човек си внушава, че е „цар на Китай“, или „си внушава, че е негово призвание да е доволен човек, добър християнин, вярващ протестант, примерен гражданин, добродетелна личност. Всичко това са просто „фиксидеи“.
Който никога не е опитал и не се е осмелил да бъде добър християнин, вярващ протестант, добродетелна личност и т.н., е попаднал под властта на вяра, добродетелност и т.н.“
към текста >>
Това е прямо, солидно, до
брод
ушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
11.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, до
брод
ушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр.
280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок!
Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“
към текста >>
12.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез до
брод
етел.
През първия период от преподавателската си дейност в Базел той работи над книга за философите на трагичната епоха преди Сократ. Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена. Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици.
Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел.
Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората.
към текста >>
13.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
10. „Вие казвате, че вярвате на Заратустра?...“: Тъй рече, Първа част, За даряващата до
брод
етел.
10. „Вие казвате, че вярвате на Заратустра?...“: Тъй рече, Първа част, За даряващата добродетел.
към текста >>
30. „Малцина знаят...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За катедрите на до
брод
етелта.
30. „Малцина знаят...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За катедрите на добродетелта.
към текста >>
57. „Тези учители на смирението...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За смаляващата до
брод
етел.
57. „Тези учители на смирението...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За смаляващата добродетел.
към текста >>
14.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ние ги срещаме, когато
брод
им по различните пътища на духовния живот.
Има магически формули, които минавайки през вековете на духовната история на човечеството действат винаги по нов начин. За такава формула беше считана в Гърция мъдрото изречение на Аполон. Тя е: "Познай Себе си". Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот.
Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот.
Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот. В такива моменти в нас оживява нещо като чувство, че ние чуваме туптенето на сърцето на развитието на човечеството. Колкото близо се чувстваме до личности на миналото, когато при някои от техните изказвания ни завладява чувството: Те ни разкриват, че сами са имали такива моменти! Тогава ние се чувстваме в интимно отношение към тези личности.
към текста >>
Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата до
брод
етел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание.
Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата". Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност.
Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание.
Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта. Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си. На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието. Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също. И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него.
към текста >>
Тази до
брод
етел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от до
брод
етелта.
Точно същото има предвид и Спиноза, когато счита за най-висша познавателната дейност онази, която "напредва от достатъчната представа за действителната същност на някои качества на Бога до достатъчното познание на същността на нещата". Това напредване не е нищо друго, освен осветляването на нещата със светлината на вътрешната опитност. Спиноза описва във величествени багри живеенето в тази вътрешна опитност: "Най-висшата добродетел на душата е да познае бога, или да разбере нещата в третия най-висшия род познание.
Тази добродетел става толкова по-голяма, колкото повече душата познава нещата в този род познание; следователно този, който обхваща нещата в този род познание, достига най-висшето човешко съвършенство и вследствие на това бива изпълнен от най-висшата радост, а именно съпроводен от представите за себе си и от добродетелта.
Следователно от това познание извира, блика най-висшият мир на душата, който е възможен." Който познава нещата по такъв начин, той се преобразява в самия себе си; защото в такива моменти неговият отделен Аз е погълнат от всемирния Аз; всички същества му се явяват не в подчинение на един отделен ограничен индивид; те се явяват на самите себе си. На тази степен няма вече никаква разлика между Платон и мене; защото това, което ни разделя, принадлежи на една по-ниска степен на познанието. Ние сме разделени само като индивиди; всеобщото, което действа в нас, е едно и също. И върху този факт не може да се спори с този, който няма никаква опитност за него. Той постоянно ще твърди: Платон и ти сте две неща.
към текста >>
15.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които
брод
ят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления.
Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове. Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>
16.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
" Според мнението на Сократ, така е и с всички други до
брод
етели.
А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях? Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта?
" Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели.
към текста >>
Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена до
брод
етел."
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена добродетел."
към текста >>
17.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Когато, следвайки своя път от едно прераждане в друго, човешкият дух е пре
брод
ил "царството на душите", той навлиза в "царството на духовете", за да остане там, докато узрее за ново телесно съществувание.
Когато, следвайки своя път от едно прераждане в друго, човешкият дух е пребродил "царството на душите", той навлиза в "царството на духовете", за да остане там, докато узрее за ново телесно съществувание.
Не можем да схванем добре смисъла на това пребиваване в Царството на Духовете, без да разберем целта, която човек преследва в хода на едно въплъщение. Докато живее в своето тяло, човекът действува и твори във физическия свят. Той върши това в качеството си на духовно същество. Той отпечатва във физическите форми, веществата и сили това, което открива чрез своя дух. Следователно, Духът идва във физическия свят като пратеник от духовния свят.
към текста >>
18.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик сам трябва да търси подходящи възможности за изграждането на тези до
брод
етели.
Окултният ученик сам трябва да търси подходящи възможности за изграждането на тези добродетели.
В окултните школи те са предмет на систематично обучение. Обаче тъкмо в това отношение самият живот е превъзходна окултна школа, може би най-добрата от всички. Да гледаш спокоен една опасност право в лицето да преодоляваш без колебание всевъзможни трудности и пречки: ето част от задълженията на окултния ученик.
към текста >>
19.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В окултизма няма стойност нито една до
брод
етел, която се постига с външна принуда.
Окултният ученик спокойно може да се довери на своята чувственост, понеже тя е достатъчно пречистена и не може да му попречи с нищо. Той вече не е длъжен да обуздава своите страсти, защото те сами по себе си следват пътя на доброто. Докато човек изпитва нужда да се изтезава и самобичува, той не може да се издигне над определената степен от окултното обучение.
В окултизма няма стойност нито една добродетел, която се постига с външна принуда.
Ако човек е измъчван от низши желания, независимо дали те са от телесно или от душевно естество, това винаги смущава неговото окултно обучение, дори и да им се противопоставя с всички сили. Ако например някой избягва една чувствена наслада, с цел да се пречисти, това лишение му помага само ако тялото не е принудено да страда. Оказа се, че тялото желае тази наслада и въздържанието е без никаква стойност. В последния случай може би е по-добре, ако човек временно се откаже от преследваната цел и изчака по-благоприятни обстоятелства, дори и това да стане в следващото му прераждане. Често пъти съзнателният отказ е много по-голямо постижение от напразните усилия да напреднем при явно неподходящи условия.
към текста >>
Вече говорихме за 6-те до
брод
етели, от които се състои Третото душевно качество.
Вече говорихме за 6-те добродетели, от които се състои Третото душевно качество.
Те са свързани с 12-листния лотосов цвят в сърдечната област. Към него, както споменахме, трябва да се насочат жизнения поток на етерното тяло. Четвъртото качество; стремежът към освобождаване, спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето. Когато това качество се превърне в душевен навик, човек се освобождава от всичко, което е свързано единствено с неговите лични особености. Той престава да съди за нещата от своя гледна точка.
към текста >>
20.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ти влизаш в него, и то в пълно съзнание; оттук нататък, докато ти
брод
иш в сетивния свят на земята, ще
брод
иш също и в царството на смъртта, което е не друго, а царство на вечния живот.
Разбира се, самият аз, и по-точно моето несъвършенство беше причината, която непрекъснато принуждаваше кармичните сили да те връщат към нови и нови въплъщения на Земята. Умираше ли ти, появявах се и аз; заради мен господарите на кармата искаха и твоето следващо прераждане. И едва след като в хода на твоите прераждания, ти би ме преобразил съвсем несъзнателно в едно съвършено Същество, ти би се освободил от силите на смъртта, за да се съединиш окончателно с мен и заедно с мен да преминеш в безсмъртието. Ето как заставам аз днес видим пред теб, както впрочем, макар и невидим, винаги съм стоял до теб в часа на твоята смърт. Прекрачвайки моя праг, ти навлизаш в царството, което иначе те очаква след физическата смърт.
Ти влизаш в него, и то в пълно съзнание; оттук нататък, докато ти бродиш в сетивния свят на земята, ще бродиш също и в царството на смъртта, което е не друго, а царство на вечния живот.
Аз наистина съм Ангелът на смъртта, но в същото време аз съм вестителя на висшия, никога непресъхващ живот. Чрез мен ти умираш в живото тяло, за да се родиш отново за едно неразрушимо съществувание.
към текста >>
21.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Бихме могли да пре
брод
им цялото заемано от Сатурн пространство и никъде не бихме открили никакъв газ, който би упражнил някакво налягане, никакво твърдо или течно тяло, което да остави някакво светлинно впечатление.
Ако искаме да вървим след духовния изследовател, необходимо е само да допуснем, че съществуват духовни възприемателни органи. В природния свят топлината действително е състояние на твърдите, течните и газообразни вещества, обаче това състояние е само външната страна на топлината или нейното действие, физиците говорят само за това действие на топлината, а не за нейната вътрешна природа. Нека да се абстрахираме от всяко външно топлинно усещане и да си представим онова вътрешно изживяване, което имаме при думите: „Чувствувам се топъл", „чувствувам се студен". Само това вътрешно изживяване може да ни даде представа за това, което е представлявал Сатурн в горепосочения период от неговото развитие.
Бихме могли да пребродим цялото заемано от Сатурн пространство и никъде не бихме открили никакъв газ, който би упражнил някакво налягане, никакво твърдо или течно тяло, което да остави някакво светлинно впечатление.
Но във всяка точка от това пространство и без никакъв външен източник на топлина, ние бихме имали вътрешното усещане: тук е налице тази или онази топлинна степен.
към текста >>
Ние не трябва да си ги представяме нито като съвременните природни влияния, нито пък като въздействията, които един човек упражнява с думи върху друг, пробуждайки в него вътрешни сили на съзнанието, така че той успява да вникне в нещо, или да развие дадена до
брод
етел, даден порок.
Последствията от своеобразното развитие на тези Същества по време на Земната епоха станаха причина те да се превърнат в противници на онези Същества, които действуваха от Луната и целяха да направят от човешкото съзнание едно познавателно огледало, което работи по силата на необходимостта. Това, което на Старата Луна издигна човека на по-висока степен, сега се оказа спирачка за новите тенденции, които станаха възможни чрез Земното развитие. От Лунната си природа, противодействуващите Същества донесоха със себе си и силата да действуват върху човешкото астрално тяло, в смисъла на гореказаното, да го превърнат в нещо самостоятелно. Те упражняваха тази своя способност и действително постигнаха известна самостоятелност на астралното тяло и през Земния период спрямо несвободното (действуващото по необходимост) съзнание, което беше предизвикано от Съществата на земната Луна. На обикновен език е трудно да се опише какви бяха действията на посочените духовни Същества върху човека през този толкова отдалечен период от време.
Ние не трябва да си ги представяме нито като съвременните природни влияния, нито пък като въздействията, които един човек упражнява с думи върху друг, пробуждайки в него вътрешни сили на съзнанието, така че той успява да вникне в нещо, или да развие дадена добродетел, даден порок.
към текста >>
22.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Душата би могла да остави мислите си да
брод
ят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции.
В духовното обучение, за човешкото мислене преди всичко са необходими яснота и обективност. В условията на физическия свят, животът е най-големият учител на човешкия Аз, що се отнася до неговото възпитание в дух на яснота и обективност.
Душата би могла да остави мислите си да бродят произволно насам-натам, но ако не иска да влезе в конфликт с живота, тя трябва по възможно най-бърз начин да се съобрази с неговите корекции.
Душата трябва да мисли в съответствие с динамичните процеси на живота. Ако човек отклони вниманието си от физическия сетивен свят, той се лишава и от принудителната му корекция. И ако в този случай неговото мислене не е в състояние да се превърне в свой собствен коректор, тогава човек е застрашен от грешки и заблуждения.
към текста >>
23.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще трябва заедно да
брод
им.
ще трябва заедно да бродим.
към текста >>
24.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на до
брод
етелта най-висшата повеля
на добродетелта най-висшата повеля
към текста >>
25.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които в местността ни
брод
ят,
които в местността ни бродят,
към текста >>
26.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Защото този човек, който
брод
и тогава по земята, изглежда като всеки друг човек.
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е?
Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек.
Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус. В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици. Там е казано:
към текста >>
27.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
И пишещият тази книга вярва, че при пре
брод
ването на философските възгледи на запад са му се предложили такива резултати.
От тази гледна точка разглеждането на философските произведения върху мировите загадки може да възбуди определени очаквания. Можем да се надяваме, че от това разглеждане могат да се получат резултати върху характера на развитието на човешката душа.
И пишещият тази книга вярва, че при пребродването на философските възгледи на запад са му се предложили такива резултати.
На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството. Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история. Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти.
към текста >>
28.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Под влиянието на този възглед "до
брод
етелта" е поставена в една особена светлина.
Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина.
Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот. Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност. "Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа. Тя може да се научи, защото трябва да я притежава онзи, който истински схваща живота на мислите.
към текста >>
Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската до
брод
етел на човешкия живот се изявява на мислителния живот.
Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина.
Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот.
Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност. "Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа. Тя може да се научи, защото трябва да я притежава онзи, който истински схваща живота на мислите.
към текста >>
Истинската до
брод
етел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност.
Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина. Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот.
Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност.
"Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа. Тя може да се научи, защото трябва да я притежава онзи, който истински схваща живота на мислите.
към текста >>
"До
брод
етелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа.
Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина. Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот. Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност.
"Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа.
Тя може да се научи, защото трябва да я притежава онзи, който истински схваща живота на мислите.
към текста >>
Сократ поучава един ученик върху до
брод
етелта.
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа.
Сократ поучава един ученик върху добродетелта.
Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката? " Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира?
към текста >>
За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху до
брод
етелта.
" Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/.
За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта.
Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>
Също и онова, което Сократ казва върху до
брод
етелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта.
Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта.
Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта.
Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви. Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>
Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на до
брод
етелта отколкото на други мотиви.
" Ученикът: "Без съмнение". Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта.
Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви.
Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>
До
брод
етелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
Сократ: "Но кой сега по-добре разбира праведното, който нарочно лъже, или измамва, или който върши това непреднамерено? " /Ксенофон, Спомени, превод от Гютлинг/. За Сократа е важно да обясни на ученика, че въпросът се касае за това, човек да има правилни мисли върху добродетелта. Също и онова, което Сократ казва върху добродетелта, е насочено към това, да бъде обосновано доверието към душата познаваща себе си в изживяването на мисълта. Човек трябва да се довери повече на правилната мисъл на добродетелта отколкото на други мотиви.
Добродетелта прави човека ценен, когато той я изживява в мисли.
към текста >>
Мъдростта е онази до
брод
етел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията.
От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот. Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа.
Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията.
Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата. Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине.
към текста >>
Двете последни до
брод
етели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата.
От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот. Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа. Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията.
Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата.
Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине.
към текста >>
Когато и трите до
брод
етели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине.
От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот. Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа. Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията. Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата.
Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине.
към текста >>
Едно учение на до
брод
етелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
29.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В света действат само материята и нейните сили, и за този лишен от дух образ на природата Холбах намира думите: "О, природо, владетелко на всички същества, и вие, нейни дъщери, до
брод
етел, разум и истина, бъдете винаги наши единствени божества".
Тези впечатления на околния свят са произвели изцяло това, което счита, че е един "Аз". Този светоглед не стига до никаква възможност да схване "Аза", себесъзнателната "душа" някъде и той стига до един образ на света, в който този Аз не може да се яви. Това е светогледът, който се стреми да свърши със себесъзнателната душа чрез това, че докопва нейното несъществуване. По същите пътища вървят Сарл Боне /1720-1793 г./, Клод Адриен Хелвениус /1715-1771 г./, Жюлиен ла Метри /1709 -1751 г./ и издадената в 1770 година "Системи на природата" /Systeme de la nature/ на Холбах. В тази система от образа на света е премахнато всичко духовно.
В света действат само материята и нейните сили, и за този лишен от дух образ на природата Холбах намира думите: "О, природо, владетелко на всички същества, и вие, нейни дъщери, добродетел, разум и истина, бъдете винаги наши единствени божества".
към текста >>
30.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Следването на категорическия императив води до до
брод
етелта.
А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност.
Следването на категорическия императив води до добродетелта.
Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта.
към текста >>
Само чрез до
брод
етелта може човек да постигне своето определение.
Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта.
Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение.
Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог.
към текста >>
Защото иначе неговата до
брод
етел би била без смисъл и значение.
Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието.
Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение.
Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна.
към текста >>
Но за да може щастието да се свърже с до
брод
етелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на до
брод
етелта.
Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение.
Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта.
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра.
към текста >>
Чрез съществуването на до
брод
етелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога.
Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог.
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога.
И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят. Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът!
към текста >>
Това, което човек върши от удоволствие, не е до
брод
етелно; до
брод
етелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала.
към текста >>
В областта на до
брод
етелното действане едно такова отдаване не се понася с това на сетивния свят.
Кант направи от безкористното отдаване на гласа на духа основата на морала.
В областта на добродетелното действане едно такова отдаване не се понася с това на сетивния свят.
Съществува обаче едно поле, на което сетивното е така възвисено, че то се явява като непосредствен израз на духовното. Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет.
към текста >>
До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и до
брод
етели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството".
При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони. Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх.
До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството".
Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това". /Поезия и Истина. 16. книга. /
към текста >>
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през до
брод
етел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
към текста >>
Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде до
брод
етелен.
Шилер застава като една напълно самостоятелна личност-мислител срещу своя подбудител Кант. Висотата на моралната вяра, до която Кант искаше да издигне човека, тази висота ценеше поетът, който в "Разбойници" и в "Интрига и Любов" постави пред своето време едно огледало на неговата поквареност, и я ценеше не малко. Но той си казваше: - Нима е абсолютно необходимо, че човек може да се издигне до висотата на категорическия императив само в борба срещу наклонността, срещу своите желания и инстинкти?
Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде добродетелен.
Така Кант снижи природния човек, за да може да издигне толкова по-високо моралния. На Шилер му се струваше, че в това има нещо недостойно за човека. Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което дългът налага, което моралът изисква? В такъв случай, за да действа морално, не е нужно те да бъдат подтиснати. Ето защо срещу строгото Кантово изискване на дълга Шилер постави своя възглед и следната епиграма:
към текста >>
И така гризе ме често съвестта, че не съм до
брод
етелен.
И така гризе ме често съвестта, че не съм добродетелен.
към текста >>
Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на до
брод
етелта.
Шилер търсеше да реши този скрупул на съвестта по свой начин. Фактически в човека царуват две подбуди: подбудата на сетивата и подбудата на разума. Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм. Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив. Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот.
Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта.
Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик.
към текста >>
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите до
брод
етели същото отношение както към красотата.
В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен.
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в до
брод
етели; и трябва да се проникне със своите до
брод
етели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях.
Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях.
Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което до
брод
етелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата.
Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост".
Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата.
Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>
В тази облагородена и превърната в красота до
брод
етелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте.
Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза. Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно.
към текста >>
Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в до
брод
етелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването.
Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света".
към текста >>
Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, до
брод
етел и гениалност".
Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония".
Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност".
Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той. Ироничният трябва да върши това, което му се нрави; защото неговата моралност може да бъде само етическа.
към текста >>
31.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и до
брод
елта".
И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача.
Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>
32.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и до
брод
етел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
"Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер.
към текста >>
33.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
И понеже аз имам кафявото впечатление не само в една точка, а моето око може да
брод
и върху една повърхност и върху четири стълбообразни форми, кафявият цвят се оформява за мене в един предмет, който е именно масата.
не е вън в света, а вътре в самите тях, че приемат нещата в тяхното съзнание и че следователно не могат да произнесат нищо по отношение на това, което е вън. Пред мене стои една маса, си казва неокантианецът. Обаче не, това само изглежда така. Само който е наивен по отношение на въпросите на светогледа, може да каже: Вън от мене се намира една маса. Който се е освободил от наивността, си казва: Нещо непознато прави върху моето око едно впечатление; това око и моят мозък правят от това впечатление едно кафяво усещане.
И понеже аз имам кафявото впечатление не само в една точка, а моето око може да броди върху една повърхност и върху четири стълбообразни форми, кафявият цвят се оформява за мене в един предмет, който е именно масата.
И когато докосвам масата, тя ми оказва съпротивление. Тя прави едно впечатление върху моето осезателно сетиво, което аз изразявам чрез това, че приписвам на създадената от окото форма твърдост. Следователно аз съм създал от себе си масата по повод на някаква "вещ в себе си", която не познавам. Тя съществува в моето съзнание. Фолкелт поставя този възглед в началото на своята книга върху "Кантовата теория на познанието": "Първото основно изречение, което философът трябва да доведе до своето ясно съзнание се състои в познанието, че първоначално нашето знание не се простира върху нещо повече, освен върху нашите представи.
към текста >>
34.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Мисълта
брод
и над действителността; тя прави тялото да бъде делимо до безкрайност, да бъде съставено от безкрайно малки частици.
"Идейната система на нашите мисли образът на действителната система на обективната действителност; завършеното знание има във формата на мисли същата форма, която нещата имат във формата на действителното съществуване". Въпреки тази обща съгласуваност между мислене и действителност, все пак за първото съществува възможността то да се издигне над последната. Мисленето продължава в идеята действията, които му са били наложени от действителността. В действителността всяко тяло е делимо, обаче само до определена граница. Мисленето не спира при тази граница, а в идеята то дели още по-нататък.
Мисълта броди над действителността; тя прави тялото да бъде делимо до безкрайност, да бъде съставено от безкрайно малки частици.
В действителност това тяло се състои само от съвсем определен брой малки, обаче безкрайно малки частици. По този начин се раждат всички надхвърлящи действителността понятия за безкрайност. Преминава се от всяко събитие по-нататък до едно друго, което е негова причина; от тази причина отново се преминава към нейната причина и т. н. Веднага щом мисленето напусне почвата на действителността, то започва да блуждае в една безкрайност. То си представя, че към всяка причина трябва отново да се търси една причина, че следователно светът е без начало във времето.
към текста >>
35.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Изречението "До
брод
етелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура.
Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите.
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура.
Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба.
към текста >>
36.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Напразно пре
брод
и тя дивата пустош, но затова пък надеждата и се удвои, когато стигна до мястото, където забеляза в далечината някакви проблясвания, подобни на нейните.
Напразно преброди тя дивата пустош, но затова пък надеждата и се удвои, когато стигна до мястото, където забеляза в далечината някакви проблясвания, подобни на нейните.
„Дали най-после не намерих свои роднини? ", запита се тя и се отправи натам. Не обръщаше никакво внимание на това, че беше толкова трудно да се провира през мочурищата и тръстиките, защото най-много обичаше да пълзи по сухите ливади или из скалистите пукнатини, да се наслаждава на ароматните билки и да утолява жаждата си с нежни капчици роса. Но сега заради любимото злато и упованието в прекрасната светлина, тя би приела всичко, на което биха я подложили.
към текста >>
37.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И ето че този Фихте, който
брод
и в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма.
Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и това проличава най-ясно, когато през 1794 завърши в Йена своята книга „Основни принципи наукознанието". Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте, много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли, въпреки че никой от тези, които са проникнали там, не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен напредък в своята духовна дисциплина. Обаче не е работа за всеки да се катери по стръмните върхове на чистите понятия.
И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма.
С пълно право философията се обръща към Вас. Защото пробният камък за нея са именно Вашите чувства." Ето какво казва Фихте за Гьоте.
към текста >>
38.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
И тогава ние ще стигнем до единствения извод: партийните становища
брод
ят всред нас като същински оценъчни мумии, като мисловни трупове, отхвърлени от самите факти на социалния живот.
Нека се абстрахираме от мнението на тези, които и днес все още си въобразяват, че старите традиции би трябвало да устоят пред новите изисквания на една голяма част от съвременното човечество. Нека отправим поглед към тези, които са убедени в необходимостта от обновление на социалния живот.
И тогава ние ще стигнем до единствения извод: партийните становища бродят всред нас като същински оценъчни мумии, като мисловни трупове, отхвърлени от самите факти на социалния живот.
Тези факти изискват нови решения, за които партийните програми изобщо не са подготвени. Наистина политическите партии се развиват успоредно с промяната на фактите, само че поради втвърдените си мисловни стереотипи, те не могат да се справят с новите тенденции. Според днешните меродавни възглед е напълно възможно течи изводи, за които става дума, да бъдат извлечени от хода на световните събития и това не трябва да изглежда нескромно. Но основният извод е, че съвременният свят би трябвало да се отвори и за онези явления в социалния живот на новото човечество, които по същността си са твърде далеч дори и от социално ориентираните политически лидери и партии. Защото може да се окаже, че трагизмът, които съпровожда всички опити за разрешаване на социалните въпроси, е свързан тъкмо с неразбирането на пролетарските стремежи; едно неразбиране от страна на хората, чиито възгледи произтичат тъкмо от тези пролетарски стремежи.
към текста >>
39.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои до
брод
етели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност.
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
към текста >>
40.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-до
брод
етелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък.
Михаел не може да принуди хората за нищо. Защото принудата е престанала да съществува именно благо дарение на това, че Интелигентността е преминала напълно в областта на човешката индивидуалност. Обаче Михаел може да разгърне това, което иска да разгърне, в едно величествено образцово действие на свръхсетивния свят, който граничи непосредствено с видимия свят. Тук Михаел може да се покаже в една светлинна аура, в един жест на духовно Същество, в който се изявява целият блясък, цялото величие на миналата Интелигентност на Боговете.
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък.
Той може да покаже, как за него Ариман е нисшият дух и се намира под неговите нозе.
към текста >>
41.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя до
брод
етел.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове. Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание.
Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел.
Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>
42.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Той обаче беше до
брод
ушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“.
След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше. После ме омагьосваше въпросът с каква скорост прахът изсушава мастилото и каква смес се получава между тях. Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са. Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката. Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми.
Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“.
Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането. Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане. Когато вземах ножа за хартия на баща ми, можех да го вкарам в процепа на перото и така да направя физическо изследване на еластичността на материала, от който беше направено перото. След това отново го сгъвах в правилната му форма, но краснописът ми много страдаше от този процес.
към текста >>
Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на до
брод
ушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже. Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“.
Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>
43.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш
брод
и в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей. Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди.
Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек.
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса.
към текста >>
44.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред
брод
ещия поглед.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад.
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед.
Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса. На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания. Хората играеха с невероятна разпаленост, която всеки път избуяваше наново през интервали от половин час и се изразяваше под формата на душевни облаци, издигащи се над масата, които се борят помежду си като демони и изцяло поглъщат хората като в змийски кълба.
към текста >>
45.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Когато срещнете добре разположен човек вие не усещате неговата до
брод
ушност по силата на някакъв авторитет, а поради това, че душата се чувства непосредствено докосната от неговото благоразположение.
Когато срещнете добре разположен човек вие не усещате неговата добродушност по силата на някакъв авторитет, а поради това, че душата се чувства непосредствено докосната от неговото благоразположение.
Също така човек може да стане наясно с истината за антропософията, по начина, по който тя се предава, възприемайки истинската и същност.
към текста >>
46.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, до
брод
етелите и т.н.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н.
от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон. Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща. Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво. Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят.
към текста >>
47.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Одисей е представителят на хитроумния Кама-Манас човек, който трябва да пре
брод
и много пътища, за да бъде отведен отново към душата на петата коренна раса.
Одисей е умният човек, хитрият човек, и Троя е била превзета благодарение на неговите качества. Умният, интелектуален човек е човекът на петата коренна раса. Но за да може да намери пътя си правилно в петата коренна раса, той трябва отново по своя обиколен път да търси своята родина, своята Пенелопа. Човекът, който е само хитър и умен, никога не би намерил правилния път. Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса.
Одисей е представителят на хитроумния Кама-Манас човек, който трябва да преброди много пътища, за да бъде отведен отново към душата на петата коренна раса.
към текста >>
48.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една до
брод
етел на душата.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
към текста >>
Тази до
брод
етел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
към текста >>
49.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите до
брод
етели, човек развива нова способност за възприятие.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Придобиването на шест до
брод
етели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа.
Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите.
към текста >>
Тези шест до
брод
етели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Когато са били придобити тези шест до
брод
етели, дванадесетте листа започват да се движат.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Ние отново откриваме тези до
брод
етели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четири-листната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
50.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни до
брод
етели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители.
Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>
51.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна до
брод
етел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
Когато трите до
брод
етели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
52.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една до
брод
етел на душата.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш “света в своето съзнание”, като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
към текста >>
Тази до
брод
етел, която се състои в чувство на това да имаш “света в своето съзнание”, като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата.
Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш “света в своето съзнание”, като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност.
към текста >>
53.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите до
брод
етели, човек развива нова способност за възприятие.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос.
Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
Придобиването на шест до
брод
етели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа.
Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите.
към текста >>
Тези шест до
брод
етели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Когато са били придобити тези шест до
брод
етели, дванадесетте листа започват да се движат.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Ние отново откриваме тези до
брод
етели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>
54.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а до
брод
етелта в дрехата на непретенциозност.
Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества.
Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност.
към текста >>
55.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
пре
брод
ил криволичещи пътеки,
пребродил криволичещи пътеки,
към текста >>
не бих го аз нарекъл до
брод
етел;
не бих го аз нарекъл добродетел;
към текста >>
56.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка до
брод
етел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов.
Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него.
Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов.
След дълъг взаимен живот Хуманос може да се раздели с тях, понеже духът му се е въплътил във всички тях, принадлежи на всички, и повече не се нуждае от собствено земно облекло.
към текста >>
57.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Лунните същества
брод
или по тази напомняща каша минерално-растителна маса.
Минералите, по които ходим днес, на Луната още не са съществували. Това, което наричаме скали, орен слой почва и хумос, тогава не е имало. На-нисшото царство се намирало между минералите и растенията. От това царство се състояла цялата субстанция на Луната. Повърхността на Луната била подобна примерно на днешните торфища, където растенията се намират в такова състояние, че като че ли ей сега ще се превърнат в някаква растителна каша.
Лунните същества бродили по тази напомняща каша минерално-растителна маса.
За определено време от своето развитие Луната била такава. Може също да я сравним нейното вещество с варена салата. Скали в днешния смисъл не съществували. Най-големи, били някакви включвания, които могат да се сравнят с веществото образуващо дървесината или кората на определени дървета. Лунните гори се състояли от такава дървесна маса, или вдървена растителна каша.
към текста >>
58.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да
брод
ят по Земята подобно на автомати или машини.
И така, отначало станало известно повторение на сатурновото състояние.
При него, съществата, които по-рано били човекоживотни, започнали да бродят по Земята подобно на автомати или машини.
След това настъпило времето, когато това повторение на сатурновото състояние преминало в слънчево състояние. Тогава човешките тела станали подобни на спящи растения. После, когато Слънцето вече се отделило, настъпило повторение на лунното състояние. Останало всичко това, което по-рано се отделило като Луна. Така се повторил отново целия цикъл на лунното развитие, с тази разлика, че съществата придобили способност да приемат в себе си "Аза".
към текста >>
по нея
брод
или, отчасти подскачайки, отчасти реейки се, предците на хората.
И така, в далечното лемурийско време Земята била една огнена маса, в която сегашните минерали били в по-голямата си част разтворени, намирали се в течно състояние, както желязото в топилна пещ. От това състояние започнали да се развиват първите острови от минерална маса.
по нея бродили, отчасти подскачайки, отчасти реейки се, предците на хората.
Духът-Себе се стараел постепенно да овладее човека.
към текста >>
59.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тази майка
брод
и неуморно по света, защото е изгубила детето си.
Има една майка с едно единствено око отгоре на главата.
Тази майка броди неуморно по света, защото е изгубила детето си.
Тя броди по света, повдига всеки камък повдига го до окото си и разочарована го хвърля на земята, където той се разтрошава на хиляди парченца, защото тя е трябвало да се увери, че това не е загубеното и дете. Тя постъпва така с всички предмети, които среща по пътя си, защото се опитва да го на мери във всеки от тях повдига ги, поднася ги пред окото си и ги хвърля разочарована. Така тя броди по света, повтаряйки непрестанно едно и също.
към текста >>
Тя
брод
и по света, повдига всеки камък повдига го до окото си и разочарована го хвърля на земята, където той се разтрошава на хиляди парченца, защото тя е трябвало да се увери, че това не е загубеното и дете.
Има една майка с едно единствено око отгоре на главата. Тази майка броди неуморно по света, защото е изгубила детето си.
Тя броди по света, повдига всеки камък повдига го до окото си и разочарована го хвърля на земята, където той се разтрошава на хиляди парченца, защото тя е трябвало да се увери, че това не е загубеното и дете.
Тя постъпва така с всички предмети, които среща по пътя си, защото се опитва да го на мери във всеки от тях повдига ги, поднася ги пред окото си и ги хвърля разочарована. Така тя броди по света, повтаряйки непрестанно едно и също.
към текста >>
Така тя
брод
и по света, повтаряйки непрестанно едно и също.
Има една майка с едно единствено око отгоре на главата. Тази майка броди неуморно по света, защото е изгубила детето си. Тя броди по света, повдига всеки камък повдига го до окото си и разочарована го хвърля на земята, където той се разтрошава на хиляди парченца, защото тя е трябвало да се увери, че това не е загубеното и дете. Тя постъпва така с всички предмети, които среща по пътя си, защото се опитва да го на мери във всеки от тях повдига ги, поднася ги пред окото си и ги хвърля разочарована.
Така тя броди по света, повтаряйки непрестанно едно и също.
към текста >>
Не въздействува ли покъртително този разказ за жената, която всъщност е майката на човечеството,
брод
еща по света, търсеща нещо, което кърми в копнежа си и не успява да го открие във външните предмети, нещо което е можела да възприема преди, когато окото на върха на главата й още е функционирало?
Не въздействува ли покъртително този разказ за жената, която всъщност е майката на човечеството, бродеща по света, търсеща нещо, което кърми в копнежа си и не успява да го открие във външните предмети, нещо което е можела да възприема преди, когато окото на върха на главата й още е функционирало?
То не може да бъде открито във нито един от външните предмети, които човек днес възприема посредством сетивата си. От такава дълбочина ни говори гласът на световния дух чрез приказките и легендите. Ние бихме разбрали техния дълбок смисъл едва, когато ги разглеждаме от гледна точка на истинската духовна наука. Слушайки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко. Но в действителност то е още по-дълбоко.
към текста >>
Безутешно
брод
и тя по света, не намира това, което й отговаря, което и принадлежи.
Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за жената, която напразно търси изгубеното си дете? През древните времена тя все още имаше онзи орган на върха на главата си. Той и носи нещастие.
Безутешно броди тя по света, не намира това, което й отговаря, което и принадлежи.
Какви истини са закодирали водачите на човечеството в тези обикновени народни сказания.
към текста >>
60.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неиз
брод
има.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима.
В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер.
към текста >>
61.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На Старата Луна все още наоколо не
брод
еха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше.
Духовната природа, която намира своя израз в това, което е насочено към слънцето, а нисшата природа, която е насочена към центъра на земята. Това са двете природи, които бележат всички религиозни документи като обсебени от две съвършено различни сили, от небесните сили и от силите на долния свят. Небесното уширение и земното уширение отдели Бог едно от друго. Тук на земята стана видимо това, което на Луната изобщо не се виждаше. В тези думи е отразена една невероятно дълбока мъдрост, която отговаря напълно на истината.
На Старата Луна все още наоколо не бродеха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше.
Телата-предшественици на хората на Старата Луна, състоящи се от физическо, етерно, астрално тяло имаха само едно уширение към планетата, а не към небесата. Те наподобяваха животни и в тях все още не можеше да живее Аз. Животното е изостанало на това стъпало на развитие. Това ви е показано и днес ясно по това, че то не може да изправи лицето си към слънцето, че предните му крайници не са свободни инструменти, с които да реализира намеренията и идеите на духа. Животното е като една арка на четири колони.
към текста >>
62.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
През празен, див живот ще
брод
и с мен,
През празен, див живот ще броди с мен,
към текста >>
63.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Стари и млади
брод
ят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на душата в подсъзнанието.
Вземете нашето плакатно изкуство, какви продукти създава то? Имаме ужасно плакатно изкуство!
Стари и млади бродят през море от такива отвратителни творения, които предизвикват най-ужасните сили на душата в подсъзнанието.
Теософското изкуство на възпитанието ще обърне внимание, че това, което окото вижда има дълбоко влияние върху човека. Изобщо не гледайте модерните ни карикатури, това се забранява изцяло там! Това не трябва да бъде критика, а само едно посочване на фактите. Тъй като то излива един поток от сили в човешката душа, които го насочват в определена посока, които са определящи епохата. Духовният учен знае, колко много зависи от това дали човекът живее в един или друг свят от форми.
към текста >>
64.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът, който днес
брод
и през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления.
Не бихме могли да си изясним тази взаимовръзка на окултните знаци и символи с висшите светове, ако не се спрем за малко върху това, как според окултизма човекът е поставен спрямо света. Когато окултизмът, или в една по-елементарна част от него, която днес се разпространява като теософия, ще е изпълнил мисията си в света, в дълбокия смисъл с това ще бъде сложено едва началото ако той някога достигне до там, че в различните клонове на живота и културата ни да се проникнат от истините и импулсите на окултизма, тогава целият чувствен живот на човека, мястото му в обкръжението му ще се променят съществено. Ако желаем да означим положението на днешния човек в обкръжението му ние трябва да кажем: след определен брой векове човекът е развивал отношение към околната среда, което е твърде абстрактно, твърде обвързано с разума, материалистично.
Човекът, който днес броди през полята, дали през пролетта, през лятото или през есента, по принцип вижда това, което се открива пред очите, което могат да възприемат сетивата, което разумът може да комбинира от сетивните впечатления.
Ако човекът има естетическа на гласа, ако има усещане на поет, той ще проникне възприятията си със усещания и чувства, при едно природно явление той ще почувства тъга и болка, а при друго възвисяване, радост, удоволствие.
към текста >>
65.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако пре
брод
им астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук.
Когато се изкачим до един още по-висш свят, вече нямаме работа само с обикновени образи, а с вътрешните отношения на нещата, с това, което се нарича с думите Звук на сферите, музика на сферите, свят на звуците.
Ако пребродим астралния план, в общи линии виждаме един свят от образи, които са праобразите на нашите предмети тук.
Колкото повече се издигаме нагоре, толкова повече навлизаме в един свят на звуците и на тоновете, при което не бива да си представяте, че светът на звуците е един в звучащ във външен смисъл звуков свят. В Девакана не слушате с външното ухо. Не можете да сравните същността на звучащия духовен свят с нашия физически звук, който е само едно откровение на звука от Девакана. Духовните звуци са субстанцията на света на Девакана, на духовния свят, който започва там, където светът на образите преминава в света на звуците. Тези светове преливат един в друг.
към текста >>
66.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека до
брод
етели или пороци.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
67.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в до
брод
етели.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества.
Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели.
Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие. Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>
68.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако бихте могли да пре
брод
ите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга!
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха.
Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга!
Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>
69.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите до
брод
етели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост.
Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост.
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада. От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си.
към текста >>
70.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества,
брод
ещи около небесните тела.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време.
В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела.
Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества.
към текста >>
71.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя живот на Слънцето; да, те, бих казал,
брод
еха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен.
Следователно, при всяко издишване определено количество от тези правилни форми се включват в Слънчева субстанция. Онова, което по-рано имаше просто яйцевидна форма, яйцата от топлина, сега се превръща във всевъзможни правилни форми. Възникнаха твърде странни газообразни форми, притежаващи свой вътрешен живот, своя вътрешна структура. И ако бих могъл да се изразя по този начин: "Яйцата се излюпиха." Наистина възникна нещо, което би могло да бъде сравнено с един процес на сгъстяване, на втвърдяване. Както малкото пиленце излиза от кокошето яйце, така и от топлинните яйца възникнаха правилни, добре очертани газообразни, димни форми и тези добре очертани димни форми представляваха най-плътните тела, с които разполагаха Архангелите.
В тела, съставени от дим, от газ, от въздух, те прекарваха своя живот на Слънцето; да, те, бих казал, бродеха из Слънцето, постигайки по този начин своята "човешка" степен.
Следователно, сега ние се доближаваме до духовното понятие за една неподвижна звезда, до духовното понятие за едно космическо Слънце, което е така да се каже истинско Слънце благодарение на своята собствена мощ, която предизвиква редуването на дните и нощите. Вдишвайки и издишвайки, респективно пораждайки на равни интервали светлина и тъмнина, Слънцето се превърна в една неподвижна звезда. Всичко, което в нашето космическо пространство поражда светлина чрез своята собствена мощ, разпраща из Космоса наред със светлината също и живота на духовните пратеници: Архангелите.
към текста >>
72.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които
брод
еха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители.
Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята. Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества. Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество.
Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители.
Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>
Синовете на Меркурий и Синовете на Венера често слизаха долу и
брод
еха по Земята редом с останалите Лемурийски човеци, но вътрешно те запазваха характерните особености на Меркурий и на Венера.
Нека да опишем положението още по-нагледно: Представете си, че през Лемурийската епоха едно нормално развито човешко същество среща един такъв друг "човек". Външно погледнато, Лемурийският човек не виждаше нещо по-различно, обаче всъщност в отсрещното "тяло" беше навлязъл един Дух, чиято сфера се простираше нагоре до Меркурий или Венера. Следователно, външният облик на този "човек" представляваше една пълна илюзия, пълна Майя. Той изглеждаше както всички останали човеци, но всъщност беше дошъл на Земята като един от Синовете на Меркурий или Венера. Подобни неща действително се случваха в зората на човешкото развитие.
Синовете на Меркурий и Синовете на Венера често слизаха долу и бродеха по Земята редом с останалите Лемурийски човеци, но вътрешно те запазваха характерните особености на Меркурий и на Венера.
Ние казахме, че Синовете на Венера, това са Духовете на Личността. Под формата на човеци, тези Същества бродеха по Земята; външно погледнато, те бяха съвсем ограничени личности, обаче чрез вътрешната си сила те ръководеха човечеството. Така изглеждаха нещата през древната Лемурийска епоха, когато Синовете на Венера ръководеха цялото човечество; те бяха толкова могъщи, колкото са онези, които днес наричаме "Духове на народите".
към текста >>
Под формата на човеци, тези Същества
брод
еха по Земята; външно погледнато, те бяха съвсем ограничени личности, обаче чрез вътрешната си сила те ръководеха човечеството.
Следователно, външният облик на този "човек" представляваше една пълна илюзия, пълна Майя. Той изглеждаше както всички останали човеци, но всъщност беше дошъл на Земята като един от Синовете на Меркурий или Венера. Подобни неща действително се случваха в зората на човешкото развитие. Синовете на Меркурий и Синовете на Венера често слизаха долу и бродеха по Земята редом с останалите Лемурийски човеци, но вътрешно те запазваха характерните особености на Меркурий и на Венера. Ние казахме, че Синовете на Венера, това са Духовете на Личността.
Под формата на човеци, тези Същества бродеха по Земята; външно погледнато, те бяха съвсем ограничени личности, обаче чрез вътрешната си сила те ръководеха човечеството.
Така изглеждаха нещата през древната Лемурийска епоха, когато Синовете на Венера ръководеха цялото човечество; те бяха толкова могъщи, колкото са онези, които днес наричаме "Духове на народите".
към текста >>
И това трябва да се знае: Когато през древността водещите индивидуалности
брод
еха по Земята, техните обикновени имена оставаха Майя; ето защо и Е.П.
Илюзията, или Майя, скриват истинския облик не само на света, но и на човека. И все пак, външният изглед на човека, такъв какъвто застава пред нас, може да отговаря на истината, лицето му може да съответствува на душата. Но от друга страна, може да бъде и пълна илюзия, пълна Майя: Фактически той има една мисия, отговаряща на мисията, която са поели Синовете на Меркурий и Синовете на Венера.
И това трябва да се знае: Когато през древността водещите индивидуалности бродеха по Земята, техните обикновени имена оставаха Майя; ето защо и Е.П.
Блаватска*31 изтъква, че всички индивидуалности, издигащи се до степента Буда, остават скрити за човешкия поглед и това, което човекът вижда, е само една илюзия. Вие сами ще срещнете тези думи в "Тайното учение".
към текста >>
73.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята
брод
еха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза.
Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>
Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които
брод
еха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността.
И сега на нашата Земя настъпи едно във висша степен забележително събитие. Човеците, които, през Лемурийската епоха разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, не можеха да си помогнат сами, те не можеха да се "справят" със Земята, нито можеха да разберат каква е тяхната задача на Земята. Ето защо от Небето, на първо време от Венера, слязоха определени духовни Същества; и понеже вече имаха някакво отношение към това или онова физическо тяло, те можаха да облъхнат и одушевят физическите тела на първите Земни обитатели.
Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които бродеха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността.
Но тъкмо поради обстоятелството, че този или онзи Лемурийски човек носеше в своето физическо тяло един от Духовете на Венера, той можеше да упражнява могъщо влияние върху цялото си обкръжение. Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение. Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде. Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността. Те не се нуждаеха от някакъв език, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци.
към текста >>
74.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова до
брод
етелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него.
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него.
Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт.
към текста >>
75.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето как със своя духовен поглед човек може да
брод
и през епохите на миналото.
Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед. Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало.
Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>
76.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата до
брод
етел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
към текста >>
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши до
брод
етели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>
77.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, така казваше Заратустра: „Дори и да пре
брод
им цялата Земя, ние няма да намерим този Дух на светлината, но ако обърнем поглед към Слънце то, там ще открием него, Аура Маздао, и цялата светлина, която ни залива от Слънцето, е всъщност само тялото на Слънчевия Дух, тялото на Аура Маздао, както и човешкото физическо тяло е само носител на духовния човек."
Но предводителят на всички тези Същества, чиито благотворни въздействия обгръщат Земята, е именно онова Същество, което по-късно беше наречено Христос. Следователно, в предхристиянските времена то трябваше да бъде търсено не в пределите на Земята, а в небесното тяло на Слънцето. И Заратустра постъпи правилно, когато го назова с името „Аура Маздао", твърдейки че то обитава не Земята, а Слънцето.
Да, така казваше Заратустра: „Дори и да пребродим цялата Земя, ние няма да намерим този Дух на светлината, но ако обърнем поглед към Слънце то, там ще открием него, Аура Маздао, и цялата светлина, която ни залива от Слънцето, е всъщност само тялото на Слънчевия Дух, тялото на Аура Маздао, както и човешкото физическо тяло е само носител на духовния човек."
към текста >>
78.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сънят на Сократ, че до
брод
етелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени.
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени.
Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така? Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед. Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях.
към текста >>
79.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, до
брод
етел и безсмъртие.
Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни. Кант ги е наименувал погрешно, докато Гьоте ги е именувал правилно.
Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие.
Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-конкретно до ХІV-ХV-тото столетие. В древния атавистичен смисъл те са били възприемани също и по-материално. Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса. Те са се опитвали да произведат Философския Камък.
към текста >>
Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат до
брод
етелни, обаче това се е възприемало по-материално.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно.
Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално.
Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие.
към текста >>
Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; до
брод
етелта също така се счита за нещо чисто абстрактно.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно. Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално. Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи.
Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно.
Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, до
брод
етел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща.
Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>
За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, до
брод
етел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции.
За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>
В същите школи, за които говорим, до
брод
етелта не се нарича до
брод
етел, а просто се нарича здраве и човек се старае да се запознае с онези космични съзвездия, които имат връзка със здравето и болестта на човешките същества.
В същите школи, за които говорим, добродетелта не се нарича добродетел, а просто се нарича здраве и човек се старае да се запознае с онези космични съзвездия, които имат връзка със здравето и болестта на човешките същества.
Като се запознае човек с космичните съзвездия,
към текста >>
Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, до
брод
етелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Вие може да видите и външни знаци на тези неща. Не зная дали някой от вас е обърнал внимание на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/. Тези неща всички се движат в това направление. Те са само началото. Онова, което е отишло още по-нататък от началото внимателно се пази за груповия егоизъм, пази се много езотерично.
Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично чувство" от проф. д-р по теология, д-р по философия, ако то бъде представено от мнозина и за нещастие от мнозина по егоистичен начин като космично знание.
към текста >>
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, до
брод
етел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист. От направлението Изток Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
към текста >>
Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, до
брод
етел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса. Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси.
Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота.
От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
към текста >>
80.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Който може да пре
брод
и различните географски области на Земята с помощта на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание.
Всички Вие знаете, че различните географски области от лицето на нашата Земя изглеждат по различен начин и че в различните области съществуват най-разнообразни условия за разгръщането на онези особени качества, които са присъщи на един или друг народ. Материалистичното съзнание е убедено, че народностните качества се определят от климата, растителността, а вероятно и от водата, които са характерни за дадена географска област. Този възглед на материалистичното съзнание не е изненадващ, понеже то признава единствено това, което може да бъде видяно с физическите очи. Обаче за ясновиждащото съзнание нещата изглеждат по коренно различен начин.
Който може да преброди различните географски области на Земята с помощта на ясновиждащото съзнание, до бре знае, че нито своебразието на растителния свят, нито особеният състав на почвата и скалите, изчерпват всичко, до което се добира свръхестественото познание.
Напълно разбираемо е, че когато говори за специфичния „аромат“ или дори за „аурата“ на определена географска област, материалистичното мислене изпада в пълни абстракции. Обаче за ясновиждащото съзнание над всеки кът от нашата Земя се издига подобно на облак една духовна формация, която би трябвало да обозначим като етерната аура*13 на съответната област. Тази етерна аура е друга, съвсем друга над полетата на Швейцария, отколкото над полетата на Италия, както и от тази на полетата над Норвегия, Дания или Германия. Както всеки човек има свое собствено етерно тяло, така и над всяка географска област от Земната повърхност се издига една етерна аура.
към текста >>
81.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да пре
брод
и със своите абстрактни понятия цялата вечност.
Особено важно е да осъзнаем тази идея докрай: напълно е възможно да се говори за мировите процеси, и то без вътрешното основание да задаваме въпроси, примерно, за произхода, за причината на един такъв основен, първичен Принцип.
Когато се посочва дадена причина, абстрактното човешко мислене едва ли ще се откаже от непрекъснатите въпроси за причината на тази причина, сякаш има намерението да преброди със своите абстрактни понятия цялата вечност.
Обаче ако искаме да застанем твърдо върху почвата на антропософската Духовна Наука, рано или късно, с помощта на правилното медитиране, е добре да си изясним, че въпросите за произхода, за причината все някога трябва да престанат, и че ако все пак продължаваме с тези въпроси, те се превръщат в една празна игра на мисленето.
към текста >>
82.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като до
брод
етели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества.
Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата. Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество. Там просветва Азът. Следователно, за Разсъдъчната Душа доколкото тя постига Христовата сила следва да се говори по различен начин, отколкото за по-низшите съставни части.
В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества.
Обаче това, което се изгражда в областта на Разсъдъчната Душа особено когато тя развива Христовите качества, се превръща преди всичко в специфично човешки качества. Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от божествено-духовните сили на околния свят.
към текста >>
Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива до
брод
етели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни.
Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек.
Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни.
И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека. Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
И така, ние трябва да усетим, че от до
брод
етелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека.
Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек. Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни.
И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека.
Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
83.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, Христос Исус
брод
и из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните хлябове.
През четвъртата нощна стража т.е. между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26). Следователно, посочен е един точно опреде лен момент, понеже само тогава чрез посредничеството на едно такова Същество, каквото е Христос учениците можеха да приемат в себе си силата на Космоса.
И така, Христос Исус броди из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните хлябове.
В Евангелието на Матей навсякъде е представена тъкмо тази космическа природа, това вливане на космическите сили в планетарното тяло на Земята; нещо, което е възможно единствено чрез посредничеството на Христос.
към текста >>
84.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе,
брод
еше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Именно когато онзи, събрал своите актьори за Коледната пиеса, или за Пиесата на Тримата Царе, бродеше с тях, и когато после играеха някъде, те първо отправяха поздрав към онези, събрали се там.
Защото онзи вид абстрактно отношение, преобладаващ днес между актьори и публика, не съществуваше в онези ранни времена. Хората си принадлежаха, и цялото събиране се развиваше от една атмосфера за общност. Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение.
към текста >>
85.
Окултна история. Съдържание
GA_126 Окултна история
То е подготвено въз основа на излязлото в Дорнах, Швейцария, пето немско издание от 1992 г., но ползва и
брод
ещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-20-те години на XX в.
* Преводът на български е направен по руското издание на "Окултна история", прев. Г. А. Кавтарадзе, Санкт-Петербург: Дамаск, 2004.
То е подготвено въз основа на излязлото в Дорнах, Швейцария, пето немско издание от 1992 г., но ползва и бродещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-20-те години на XX в.
Немското издание от 1992 г., както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на слушателите на курса, които служат на издателите на Пълни събрани съчинения на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили. Подзаглавието "Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" е добавено от осъщественото от М. Я. Сиверс-Щайнер издание от 1925 г.
към текста >>
86.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите до
брод
етели, почитани в зороастрийския Иран:
2. Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда.
В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:
към текста >>
87.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, до
брод
етел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
към текста >>
И мъдростта съдържа в себе си до
брод
етел, красота, всичко останало.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка. В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало.
Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел.
към текста >>
88.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това, за което Сократ мечтаеше, че до
брод
етелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително.
Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително.
И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашия интелект да бъде пробуждан и насърчаван чрез ученията, а чрез тези учения да бъдат разпространявани също и морални импулси. Шопенхауер беше казал: Да проповядваш морал е лесно, обаче да основеш морал е много трудно. Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал. Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява.
към текста >>
Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да
брод
ят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми.
Средствата на източната мистика не достигаха, за да може тя да си го представи, но тя можеше да си представи онова, което щеше да настъпи като последствие от това събитие. Източните мистици можеха да си представят, че потопените в огъня, в светлината на Слънцето чисти Акашови форми ще се появят в течение на пет хиляди години след озарението на Буда като един вид войнство на този, който не може да бъде познат чрез източната мистика.
Наистина, това е една забележителна представа: Ще дойде нещо, което ще направи възможно чрез една пречистена морална атмосфера на Земята да бродят Синовете на светлината и на огъня, невъплътени във физическа форма, а като чисто Акашови форми.
Но тогава ще бъде налице също и Учителят, пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда, който ще учи хората какво представляват тези чудни форми, тези чисти огнени и светлинни форми. Този учител ще бъде Майтрейя Буда, който ще се яви три хиляди години след нашето време, който отново ще може да поучава хората за Христовия Импулс.
към текста >>
89.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние все още не можем да си представим нейното появяване според начина, както стори това Сократ, който считаше до
брод
етелта като нещо, което може да се предава чрез преподаване.
Човекът има наистина гореизброените четири елемента в своята душа, обаче в преобладаваща форма сетивното възприятие се прояви преди всичко в Гръцко-латинската епоха, към него се прибави в засилена форма интелектуалността в нашата настояща епоха; в предпоследната Шеста епоха ще преобладават чувствата, а в Седмата, последната следатлантска културна епоха – моралността и тъкмо по начин, за който днес можем само да мечтаем.
Ние все още не можем да си представим нейното появяване според начина, както стори това Сократ, който считаше добродетелта като нещо, което може да се предава чрез преподаване.
Обаче до Седмата епоха всичко това ще стане действителност, защото ясно забележимите вече тенденции в окултизма ни го предсказват пророчески.
към текста >>
90.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е
брод
ил от едно небесно тяло на друго небесно тяло.
Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука. По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория? – Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята. Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота!
Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло.
Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя! – Така смяташе един северен учен. Той мислеше: Както една велика драма, вместо да бъде представена на една столична сцена, се играе на една сцена в предградията или в един селски театър, така изглежда и драмата на Христос. Той казваше: Безсмислено е най-великата драма на света да не бъде представена на едно голямо небесно тяло. Може ли едно грандиозно представление да не се изиграе в един великолепен театър, а в някакъв мизерен селски театър!
към текста >>
91.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до
брод
и навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените народи.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време.
Вярно е, че такива култури все още има и ние с право говорим за италианска, руска, френска, испанска, германска култура.
Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до броди навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените народи.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време.
По същия начин се издават и инкасират чекове, строят се железопътни линии и телеграфи върху цялото Земно кълбо; същото се отнася и за предстоящите открития.
към текста >>
Така и в нея образи и мисли
брод
ят,
Така и в нея образи и мисли бродят,
към текста >>
Един народ, от щастие целунат, на до
брод
етели богат,
Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат,
към текста >>
92.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: Сократ... че до
брод
етелта е нещо, което може да се научи: В диалозите на Платон "Менон" и "Протагорас".
Към стр...: Сократ... че добродетелта е нещо, което може да се научи: В диалозите на Платон "Менон" и "Протагорас".
към текста >>
93.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Дори и да пре
брод
им цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци.
Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците.
За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
94.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в до
брод
етелта да дават от себе си.
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества?
би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си.
А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса! Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа до
брод
етел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително.
Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа до
брод
етел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха.
към текста >>
Основното в тази космическа до
брод
етел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна.
Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна.
Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с до
брод
етелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"?
Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на Старото Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време". Следователно, през епохата на Старото Слънце настъпва нещо, което на Стария Сатурн все още не съществуваше. Всичко това има отношение към способността да даваш от себе си, да даряваш.
Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с добродетелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"?
В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане". Първото не може да съществува без второто. И така, себе-раздаването се състои от две действия: От „даване" и от „вземане"; в противен случай „даването" не би имало никакъв смисъл. Обаче през епохата на Старото Слънце „даване" и „вземане" бяха изцяло отделени едно от друго; там понеже „времето" беше вече факт космическите дарове бяха отнасяни и запазвани във времето, така че Духовете на Мъдростта изливаха своите космически дарове и те оставаха там в плен на времето.
към текста >>
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената до
брод
етел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Ето как ние стигаме до една още по-пълна представа за Старото Слънце. Но към нея бихме могли да прибавим и следното описание: Нека си представим, така да се каже, централната арена, където е съсредоточено всичко, което идва от Стария Сатурн: саможертвата на Престолите в името на Херувимите, а към тази саможертва са отправили своя взор Духовете на Мъдростта. Съзерцавайки саможертвеното дело на Престолите, те усещат в себе си неудържимия подтик да излъчат навън своята собствена същност: безкористна и себе-раздаваща се космическа мъдрост.
Всичко тук е белязано от силите на времето; цялата мъдрост е разпръсната из Космоса, после уловена, за да бъде после върната обратно... сякаш имаме пред себе си една огромна сфера, чиято вътрешна светлина се дължи на отразената добродетел, на Архангелите, които връщат „космическите дарове" обратно към дълбините на пространството.
Така обаче възниква нещо съвсем ново и ние бихме могли да го опишем по следния начин.
към текста >>
Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а до
брод
етелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна.
Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята.
към текста >>
95.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа до
брод
етелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса.
Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия.
Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен. Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес. Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние.
към текста >>
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна до
брод
етел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Ето как чрез нашите усилия да обясним света на Майя и да го изведем от света на истината при което се оказа, че зад огъня или топлината е скрита жертвата, зад въздуха струящата, безкористна добродетел, зад водата резигнацията -, днес към тези три истини ние добавяме, че истинската същност на Земята, на твърдия елемент това е смъртта, смъртта като един вид отчуждение на субстанцията от нейната собствена мисия.
Но благодарение на това отчуждение, на това откъсване от собствената мисия, в света на Майя или илюзията, навлиза самата смърт, смъртта като нещо истинно и непринадлежащо към илюзията на сетивата. Дори самите Богове не биха могли да познаят смъртта, ако те по един или друг начин не се спуснат в условията на физическия свят, за да я обхваната в нейната истинност тук, на Земята, в света на Майя и илюзията.
към текста >>
96.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пре
брод
им първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон.
Ние знаем за другия, че в неговото най-вътрешно същество, в неговата истинска човешка ядка живее с нас заедно същият духовен идеал. И така той ни се явява като един стар познат, като един самопонятен познат. Наред с всичко друго, което духовното познание може да ни донесе, ще бъде и това, че хора, които не са се виждали още никога на физическото поле, ще могат да се срещнат по цялото земно кълбо така, че ще знаят най-важното едни за други, просто чрез това, че се срещат на общата почва на духовното познание. Това предава на всичко, което вършим и говорим, онзи тон на сърдечност, който не трябва да липсва, когато се събираме, онзи тон на сърдечност, който бе изразен именно тук и за който аз така сърдечно благодаря. Обични приятели, когато в сказките, които бяха искани да изнеса, въпреки привидно само духовното, в което ще ни въведат именно първите сказки, когато в тези сказки Вие ще доловите нещо от сърдечния тон, тогава ще сте ме разбрали правилно.
Това трябва да правим ние така многократно като духовни изследователи и като стремящи се: да пребродим първо полетата на духовното, за да можем накрая, когато сме оставили да действуват върху нас най-разнообразните неща на духовния живот, да се срещнем отново в резултатите на тези духовни познания като в един сърдечен хармоничен тон.
Така бих искал аз да ме разберете малко от тази гледна точка. Макар и съгласно задачата, която ми бе поставена от нашите обични приятели, ние ще разгледаме привидно чисто духовни факти, въпреки това в течение на тези дни не ще бъде казано нищо, което не трябва да бъде свързано с посочените именно тук цели. И след като казах предварително тези думи, позволете ми да премина веднага към обекта, който съставлява нашата задача.
към текста >>
97.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И както да речем онзи човек, който има да изпълни една работа на Земята, която налага различни становища, различни места на наблюдението, трябва да отиде именно на тези различни наблюдателни точки, така груповият аз, който обитава на планетите, трябва да пре
брод
и небесното пространство заставайки пред различните съзвездия на Зодиака, за да диференцира от там своите сили.
Всичко това са сили, които са действували съвместно, за да диференцират по-нататък седемте главни групи на животинското царство. Така цялото разнообразие на нашите животински форми на Земята е възникнало чрез това, че силите на планетите са всъщност седалище на груповите души, на груповите азове на животните и че тези групови азове изпълняват тяхната задача от тези седалища, защото те могат да изпълнят тази задача само от там. Защото само благодарение на това, че онзи групов аз на една животинска форма, който трябва да действува от Марс, е избрал именно това място на небето, той може да упражнява съответното действие върху Земята. Тук се намират силите, които са образували разнообразието на нашите животински форми, и ние можем да кажем: когато употребяваме израза, "Животинският групов аз може да бъде намерен на астралното поле", това означава в действителност: Когато окултният поглед иска да търси груповия аз на някоя животинска форма, той не трябва да търси на Земята, а на една планета. Това, което той намира при човека на Земята, това окултният поглед намира за животното само навън в небесното пространство върху планетите.
И както да речем онзи човек, който има да изпълни една работа на Земята, която налага различни становища, различни места на наблюдението, трябва да отиде именно на тези различни наблюдателни точки, така груповият аз, който обитава на планетите, трябва да преброди небесното пространство заставайки пред различните съзвездия на Зодиака, за да диференцира от там своите сили.
към текста >>
98.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Защото ние трябва да пре
брод
им целия свят, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма.
"Азът" е откровение на самия себе си. И щом като човек иска да схване с разума си, че неговите вътрешни движения всъщност нямат нищо общо с физическото тяло, щом се довери единствено на своите разумни мисли, тогава му се дава възможността не само да вярва, но да потвърди и с разума си, че етерното тяло съществува. Когато окултните познания се обличат в такива форми, че стават достъпни на обикновеното съзнание, тогава окултизмът преминава в теософия. Теософията може да говори за различните "планове" физически, астрален и т.н., но също и за различни съставни части на човешкото същество. И все пак всичко, което може да се каже за човека, е възможно да бъде намерено в окултните източници.
Защото ние трябва да пребродим целия свят, да изпитаме като окултни кандидати различните състояния на съзнанието и т.н., само за да установим, че в своята истинска същност, човекът може да бъде разбран само от гледището на окултизма.
Теософията е само един опит, който цели да придаде разумни очертания на окултните истини, така че човекът да може да мисли и напредва самостоятелно. Ако Вие подложите нещата, които изнасям пред Вас, на една строга и разумна проверка, ще се убедите, че те са верни. И в тази строга проверка аз виждам онова, което трябва напълно да Ви увери в истинността на резултатите от окултизма.
към текста >>
99.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки до
брод
етели.
Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност. Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек.
В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели.
Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите. Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир.
към текста >>
100.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим
брод
и из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия.
И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия.
Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия.
В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ.
към текста >>
Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а
брод
и из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ.
към текста >>
101.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето как
брод
еха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество.
Там ние виждаме как верните ученици на Буда се събират около него. И какво виждаме ние в душите на тези ученици? До какво се свежда тяхното основно убеждение? До това, че всички стремежи на човешката душа трябва да са насочени към една единствена цел: Човекът да се освободи от порива за все нови и нови прераждания, да се освободи от всякаква зависимост, свързана със сетивния свят, да усъвършенствува себе си, освобождавайки се от всичко, което го свързва със сетивния свят и да търси онова, което го свързва с неговия божествено-духовен произход. Да, именно такива усещания живееха у учениците на Буда: Да се освободят от всички изкушения, да се свържат със света единствено чрез онези душени усещания, които имат стойност за духовния живот, да се стремят към духовно усъвършенствуване и да зависят възможно най-малко от това, което обвързва обикновените хора към физическия свят.
Ето как бродеха по света учениците на Буда, ето как те виждаха смисъла на своето ученичество.
към текста >>
102.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо
брод
и Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега?
Нека сега да запомним и да задържим в душата си само онова, което е казано в Евангелието. Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега? “ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат въздействията, които те наблюдават.
Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега?
“ И тогава Петър казва: „Тези неща стават, защото Ти си Христос.“ Ето как, в смисъла на това Евангелие, чрез своето познание Петър поставя себе си във възловата точка на общочовешкото развитие. Защото какво всъщност казва той с тези думи? Нека да размислим върху думите на Петър.
към текста >>
103.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши до
брод
етели, или недо
брод
етели /пороци/, или също на нашето главоболие.
Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят.
Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие.
Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията. Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят.
към текста >>
104.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви до
брод
етели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление.
Но въпросът се представя различно. Дали човек има такива изживявания така че да може да се ориентира в тях, че знае защо ги изживява, или дали той ги изживява несъзнателно, без да знае защо трябва да служи на тези духове.
Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление.
Когато човек е ориентиран в тези изживявания, той създава наистина същата Карма, обаче той отново създава това, което е следващото въплъщение трябва да се развие като изправяне и по този начин забавя действителния ход. Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече. На въпроса: Защо сте антропософи?
към текста >>
105.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Кришна проповядва най-висшата човешка мъдрост, най-висшите човешки до
брод
етели, проповядва ги като свои лични качества, но в същото време той докосва и една сродна струна във всяка човешка душа, понеже всичко, което се съдържа в думите на Кришна, живее и като скрита заложба и във всяка човешка душа.
С оглед духовното ръководство на човечеството, периодически идват на света такива велики учители, един от които виждаме например в лицето на Кришна, наставника на Арджуна.
Кришна проповядва най-висшата човешка мъдрост, най-висшите човешки добродетели, проповядва ги като свои лични качества, но в същото време той докосва и една сродна струна във всяка човешка душа, понеже всичко, което се съдържа в думите на Кришна, живее и като скрита заложба и във всяка човешка душа.
към текста >>
Защо в обикновения живот даден човек е преизпълнен с радост и с желание да пре
брод
и целия свят?
И защо в обикновения живот даден човек е преизпълнен с ентусиазъм за постигането на мъдростта и доброто? Защото е изградил едно отношение към природния свят с помощта на Сатва.
Защо в обикновения живот даден човек е преизпълнен с радост и с желание да преброди целия свят?
Защото е изградил едно отношение към света с помощта на Раджас. Защо в обикновения живот срещаме лениви, небрежни и апатични хора? Защо те се усещат като смазани под тежестта на своето тяло? Защо те не успяват да се пробудят и да преодолеят инерцията на своето тяло? Защото те са изградили едно отношение към света на външните форми, което философията Санкхия обозначава с името Тамас.
към текста >>
106.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите до
брод
етели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези до
брод
етели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата.
Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
към текста >>
Това правим чрез четирите до
брод
етели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес.
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него.
Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес.
Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur.
към текста >>
107.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако всезнанието е най-висшата до
брод
етел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия.
Дали всезнанието е най-висшата цел?
Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия.
Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората. Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман.
към текста >>
108.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите до
брод
етели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния.
Само дето хората правят себе си душевно безсилни по отношение на този стремеж. Но съществува закон, че ако нещо бъде изтласкано от едната страна чрез заглушаване, то ще се прояви от противоположната страна. Следствието от това е, че егоистичният стремеж се вклинява в чувствените влечения. Видът любов, който е уместен само за духовния свят, се вклинява от този свят в сетивните нагони, страсти, горещи желания и т.н. и тогава тези сетивни нагони се извращават.
Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния.
Следва да се замислим, че ако това, което се проявява в сетивния свят в достойни за отвращение влечения, бъде използвано в духовния свят, то би могло да създаде най-възвишеното в него. Това е от огромно значение.
към текста >>
109.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши до
брод
етели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак. Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят.
Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак.
Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>
110.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-до
брод
ушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща.
Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове. Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука.
Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща.
Както беше казано, не желая да се отклонявам от обичайния си навик, но все пак бих искал в края на нашия лекционен цикъл да дам за пример поне едно частно изключително гротескно явление. В настоящето особен успех имат хора, които се изявяват в света така, че някак си имат физиономията на учен, без всъщност да си имат понятие от каквото и да било. И този, който не е свикнал да използва способността за различаване на такива привидно учени думи, понякога много лесно може да бъде вкаран в заблуждение. Това е нещо, което би трябвало постепенно да изчезне от нашите кръгове. Ние би следвало да усвоим обективна, ясна способност да правим разлика.
към текста >>
111.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз
брод
еха, не по Земята, а по Слънцето?
И какво изживяваха тези Слънчеви Герои в продължение на три дни и половина, колкото траеше тяхното посвещение?
Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз бродеха, не по Земята, а по Слънцето?
Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята! Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там. Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите.
към текста >>
112.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първоначално Христос Исус
брод
еше от страноприемница на страноприемница, потънал в пълно мълчание, сякаш нямаше нищо общо със заобикалящия Го свят, намирайки си някаква работа всред хората.
Първоначално Христос Исус бродеше от страноприемница на страноприемница, потънал в пълно мълчание, сякаш нямаше нищо общо със заобикалящия Го свят, намирайки си някаква работа всред хората.
Думите на Ариман за хляба оставиха дълбоко впечатление у Него. Навсякъде Той срещаше хората, които Го познаваха от по-рано, с които беше работил по-рано. Повечето от тях си спомняха за Него и всред тях Той действително намери такива, до които Ариман трябва да има достъп, понеже те действително се нуждаят от това, да превръщат камъните, минералите в хляб или което е все същото да превръщат металите, парите в хляб. При онези, които следваха принципите на Хилел, Той нямаше какво да прави. Ето защо Той се обърна главно към онези, които другите Евангелия наричат митари и грешници, понеже тъкмо те бяха заставени да правят от камъните хляб.
към текста >>
Брод
ейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно.
Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос. И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните. Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник.
Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно.
Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб. Мнозина от тях трябваше да живеят само с хляб. И дълбоко в душата Му останаха думите от праезическата молитва: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той усети цялото въплъщаване на човека в грубия физически свят. Той усети и друго: В хо да на общочовешката еволюция, тази необходимост беше напреднала до такава степен, че в резултат на физическото въплъщаване хората забравиха имената на небесните си Отци, имената на Духовете от висшите Йерархии.
към текста >>
Брод
ейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха.
Бродейки из страната с тези мисли, стана така, че онези, които бяха най-дълбоко развълнувани от преобразяването на Исус от Назарет, се превърнаха в Негови ученици и Го последваха.
В тяхно лице Той видя около себе си една група от сподвижници със съвсем нова душевна нагласа, които чрез Него станаха коренно различни от повечето свои съвременници, за които Той някога беше казал на майка си, че вече не са в състояние да слушат и разбират старото откровение. И тогава у Него просветна следната земна опитност на Бога: Аз трябва да науча хората не как Боговете прокараха пътя от Духа към Земята, а как хората да намерят пътя от Земята към Духа.
към текста >>
Често пъти,
брод
ейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях.
Въздействията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни. Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие. И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят. Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него.
Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях.
Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус. После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общност, която включваше и Неговата мъдрост.
към текста >>
113.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят
брод
ещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло.
И къде се намираше впрочем Христос, докато жените Го търсеха в гроба?
Той се намираше в духовния свят, там, където Той можеше да се явява духом на апостолите, след като те отвориха сърцата и душите си, за да видят бродещия Христос след Мистерията на Голгота не със сетивните си, а с духовните си очи; за да видят Христос в Неговото етерно тяло.
към текста >>
114.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той беше един истински обновител на най-прекрасните до
брод
етели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере. На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството. Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва.
Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство.
Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество.
към текста >>
115.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши до
брод
етели те извисяват високо над другите хора.
Да, по пътя той срещна един напълно отчаян човек. Исус от Назарет каза: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони*41, и тогава ти беше съвсем друг. Тогава отчаяният рече: Аз бях на високи почести; издигнах се високо в живота. Минах през много, много длъжности и това стана бързо.
Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора.
Аз живеех в щастие и му се наслаждавах докрай. Така рече отчаяният. После той продължи: След време, веднъж докато спях, ми се присъни следното. Присъни ми се, като че ли някой ми задава един въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос. Защото въпросът, който ми беше за даден, гласеше: Кой те направи велик?
към текста >>
Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски до
брод
етели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството.
Парсифал е син на един рицар, отдаден на приключения, и на майка си Херцлайде. Още преди Парсифал да се роди, рицарят напусна Херцлайде. Майката живее в мъки и страдания.
Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството.
Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея. Той не бива да знае ни що за това, което става с рицарите и другите хора. Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи. Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко.
към текста >>
Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите до
брод
етели в служба на Христос.
Ето защо Парсифал не трябваше да бъде един от онези, които са научили за жертвата на Голгота от апостолите, църковните учители и различните богословски течения.
Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите добродетели в служба на Христос.
Той трябваше да стигне до връзката с Христовия Импулс единствено там, в дълбините на своята душа. И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят. Обаче Христовият Импулс нахлу в душата на Парсифал по свръхсетивен начин.
към текста >>
116.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те си припомниха и друго: Доскоро ние
брод
ихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил.
И така, те се вглеждаха в своите предишни изживявания, които бяха изпитали като в един възвишен сън, в едно друго състояние на съзнанието. В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен. При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание. Ето какво знаеха те сега.
Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил.
После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет. Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в един вид сомнамбулно състояние.
към текста >>
117.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската до
брод
етел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него.
Обаче аз не знаех, че образът, дали той изобразява майката или годеницата, чийто годеник е умрял /често пъти Христос е наричан годеникът/, не знаех, че този образ има някакво значение и че връзката, която се установи без моето съдействие, има някакво значение. Бих могъл да Ви изброя още някои такива предзнаменования, които се получиха за мене при търсене отговора на въпроса: Къде се намира името Парсифал записано върху свещения Граал? Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
към текста >>
Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската до
брод
етел и се е отличил в тази до
брод
етел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине.
Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
118.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
При начина, който днес описваме ние пре
брод
ваме първо нашия изминал живот.
Но по този начин ние постигаме едно излизане от нашето тяло, различно от вчера описаното. При описания вчера начин излизането от тялото става така да се каже непосредствено.
При начина, който днес описваме ние пребродваме първо нашия изминал живот.
Ние се потопяваме в нашия вътрешен живот, чрез укрепване на възпоминателната сила привикваме да извличаме духовното измежду нашите спомени от духовния свят и така най-после проникваме извън нашето раждане, по-нататък минаваме през нашето зачатие и навлизаме в духовния свят, в който сме живели, преди да сме се свързали с една наследствена физическа материя в нашето настоящо въплъщение. Изминавайки по този начин нашия живот, ние достигаме вън в духовния свят, достигаме обратно във времето, преди да навлезем в настоящото въплъщение. Този е другият начин за напускане на тялото, за проникване в духовната област; и този начин показва една голяма разлика в сравнение с описания вчера. Обърнете добре внимание на тази разлика; защото тъкмо в този цикъл от сказки искам да Ви съобщя някои тънкости и интимности на духовния живот. Но трудно е да се намерят подходящи думи, които да изтъкнат добре тези тънкости и интимности.
към текста >>
119.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Но нещо друго е да пре
брод
иш с поглед цялата околна среда на космическия душевен свят и след това да видиш излъчено от една индивидуална човешка душа нещо, което изглежда като една величествена картина, като една нарисувана картина на онова, което иначе се показва от само себе си в духовния свят.
Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото. И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта. Това е една своеобразна гледка за окултния наблюдател. Може би сега можем да кажем: окултният наблюдател може да обходи със своя поглед цялата обширна околна среда на духовно-космическия свят.
Но нещо друго е да пребродиш с поглед цялата околна среда на космическия душевен свят и след това да видиш излъчено от една индивидуална човешка душа нещо, което изглежда като една величествена картина, като една нарисувана картина на онова, което иначе се показва от само себе си в духовния свят.
Също както имаме около нас света на физическото поле и след това го виждаме отразен във величествените картини на един Рафаел, на един Микеланджело, така е и в духовния свят за случая, за който се говори тук. Както когато стоим пред една картина на Рафаел или на Микеланджело никога не казваме: "Ах, тази картина не ми дава нищо повече, защото аз имам великата действителност пред себе си, така, когато наблюдаваме картината, която отразява в една душа това, което иначе виждаме в духовната действителност, ние не казваме, че мощното просветление от тази душевна картина не представлява за нас едно безкрайно обогатяване. И би могло да се каже, скъпи мои приятели, че когато имаме пред нас приятеля, който е умрял и който след смъртта има в собствената си душа отражението на всичко това, което можеше да бъде описано от много години насам от духовните светове, ние научаваме безкрайно много повече, отколкото от непосредственото съзерцаване на обширната духовна действителност.
към текста >>
120.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
То тупти за далечни хубави градове, през които
брод
и странникът.
В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват. В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество.
То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът.
Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта.
към текста >>
121.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Руският народ е до
брод
ушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци.
"Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци.
Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната. Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
към текста >>
122.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и до
брод
етели.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и до
брод
етел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа.
към текста >>
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-до
брод
етелен е той в Утопия.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно.
към текста >>
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за до
брод
етелността и порочността има награди и наказания.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>
123.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Отпърво пре
брод
их николко области по суша, сетне поех с кораб, стигнах чак до Ориента и закупих множество ценни платове и ценни предмети, всевъзможни неща на добра цена.
Аз съм обикновен търговец, винаги съм бил обикновен търговец и един ден се стегнах за път.
Отпърво пребродих николко области по суша, сетне поех с кораб, стигнах чак до Ориента и закупих множество ценни платове и ценни предмети, всевъзможни неща на добра цена.
Мислех да ги разпродам на едно или друго място за двойно, за тройно, четворно, петорно повече, защото такъв обичай имат търговците; такава ми беше работата, професията. Подир туй по необходимост продължих пътуването с параход, ала неблагоприятен вятър ни отнесе в морето. Изобщо не знаехме къде сме, тъй че отклонен от вятъра аз се озовах в открито море ведно с не много на брой спътници и с драгоценните си предмети и платове. Стигнахме до един бряг,на който се издигаше планина. Изпратихме съгледвач да се изкачи на планината и да види какво има отвъд нея, защото бяхме просто захвърлени на брега.
към текста >>
Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,
брод
ил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн.
По време на сватбата се появил някакъв странник, който имал такава брада, че веднага си личало колко отдавна до лицето му не се бил допирал бръснач, и който бил много печален. При вида на странника Добрия Герхард се изпълнил със състрадание и го запитал какво му е. Невъзможно било да кажа какво ми е, рекъл странникът, защото трябвало да продължи да носи мъката си по света; от него ден нататък щял да знае, че мъката му никога вече не ще можело да се облекчи.
Това бил именно Уилям, който загубил всичките си спътници, попаднал на някакъв бряг,бродил като странник по света и пристигнал едва в неподходящия миг, когато отредената му годеница вече почти била омъжена за сина на Герхард в Кьолн.
Герхард рекъл: От само себе си се разбира, че ще получиш законната си годеница, аз ще поговоря със сина си. Понеже и годеницата изпитвала, така да се каже, по-голяма обич към своя изчезнал, принадлежащ и годеник, работата намерила своето решение и след като сватбата сега вече с Уилям била отпразнувана в Кьолн, Герхард отвел Уилям, престолонаследника на Англия, и неговата съпруга в Лондон. Там той отпърво оставил другите да го почакат. Нали бил известен търговец, който често пребивавал в Лондон. Влязъл в града и узнал, че точно в момента било свикано голямо събрание.
към текста >>
124.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени до
брод
етели.
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка.
Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели.
Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
към текста >>
125.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да се мисли така е толкова наивно, както да мислиш, че като се пре
брод
и определен район от Земята, знаеш всичко за нея.
Всичко, което сте преживели в дневно съзнание, отново го преживявате в нощно съзнание. И това, как сте го преживели в нощното съзнание, ви подготвя за това, което ви е необходимо в света на душите. Вие преживявате в обратен ред вашите нощи. Това е извънредно важна истина на духовната наука, и чрез нея можем още един път да осмислим факта, че духовното изследване не е такова, каквото обикновено си го представят. Мнозина мислят, че ако веднъж е встъпил в духовния свят, той вече се простира целия пред духовния изследовател и всичко вече му е ясно.
Да се мисли така е толкова наивно, както да мислиш, че като се преброди определен район от Земята, знаеш всичко за нея.
Един район от Земята може да се познава много добре, но за другите да си нямаш понятие. Така и изследователят на духа, за да познава един участък от духовния свят, няма необходимост да го познава целия. Това е бавен път на познание. Затова е толкова трудно да се говори за фактите от духовния свят – постоянно се натъкваш на тази представа. Когато изнасяш духовнонаучни лекции и отговаряш след това на въпроси, в задаваните въпроси от теб се очаква ясен отговор на най-различни факти.
към текста >>
126.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И не забравяйте, скъпи мои приятели, че хаосът няма да изчезне, преди човечеството да се замисли сериозно и отговорно над тези истини, преди да включи тези сериозни истини в идеите, които днес само външно и, така да се каже, "политически"
брод
ят из света.
И не забравяйте, скъпи мои приятели, че хаосът няма да изчезне, преди човечеството да се замисли сериозно и отговорно над тези истини, преди да включи тези сериозни истини в идеите, които днес само външно и, така да се каже, "политически" бродят из света.
Ако погледнете на тези истини с известен песимизъм и си помислите: Колко далеч е човечеството от всичко това, Вие, скъпи мои приятели, ще сте донякъде прави.
към текста >>
127.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени до
брод
етели.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели.
Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането.
към текста >>
Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към до
брод
етелност, и все пак хората не се стремят към самата до
брод
етел.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости.
Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел.
Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет.
към текста >>
Да се стремим към някаква до
брод
етел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата до
брод
етел.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел.
Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел.
В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети.
към текста >>
В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към до
брод
етелност е съвсем еднообразен и беден.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел.
В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден.
Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот.
към текста >>
За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга до
брод
етел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот.
В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети.
За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот.
Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел.
към текста >>
Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с до
брод
етели това е, което интересува човека.
Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот.
Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека.
Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви.
към текста >>
Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с до
брод
етелите.
Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека.
Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите.
И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде.
към текста >>
Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази до
брод
етел.
За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали.
Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел.
Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели.
към текста >>
Същото важи и по отношение на човешките до
брод
етели.
Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността.
Същото важи и по отношение на човешките добродетели.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят.
към текста >>
Доброжелателство, съвършенство все красиви до
брод
етели.
Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели.
Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
към текста >>
Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази до
брод
етел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази до
брод
етел е нещо абсолютно.
Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората.
Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно.
И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда.
към текста >>
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е до
брод
етелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>
128.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Духовният изследовател вижда
брод
ещи тела, чиито души не са напълно вътре. Защо?
Ето защо, когато един човек духовно обгърне света, той вижда нещо странно: По света се движат хора, които всъщност не са те самите. Разбира се, това звучи твърде радикално, но е така.
Духовният изследовател вижда бродещи тела, чиито души не са напълно вътре. Защо?
Просто защото тези души не са изправени повече пред задачата да завладеят докрай физическите тела, които са минали вече в низходящо развитие, в упадък; те са изправени пред задачата да се подготвят за това, което ще се осъществи на Бъдещия Юпитер. Нашите души вече са вгледани в далечното бъдеще и се подготвят за него. И човекът трябва да върви към себеопознание само с оглед на този факт, само с оглед на тази ситуация. Дълбоко в себе си ние се готвим да разберем Христовите думи: "Моето царство не е от този свят". Обаче хората ще стигнат до разбирането на тази истина много бавно.
към текста >>
129.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото клетки, които
брод
ят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове.
Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
към текста >>
130.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото тези Духове на Мрака, които сега
брод
ят всред нас, са от същата категория, от която бяха онези Духове на Мрака, които в древни време на също бяха отхвърлени от духовния свят и свалени тук долу на Земята; техните задачи бяха тясно свързани с Гръцко-латинската епоха.
Всъщност има безброй много дефиниции, които са съставени по този образец, и голяма част от така наречените "научни дефиниции" се отнасят към действителния свят по абсолютно същия начин. Обаче в антропософията ние не бива да си служим с подобни дефиниции. До най-злополучното познание се стига, когато разчитаме на понятия, на абстракции. Разбира се, ние бихме могли да дефинираме понятието за Духовете на Мрака, за ариманическо-луциферическите Същества, обаче с това няма да постигнем нищо. Когато казваме, че през 1879 Духовете на Мрака са ако можем да си послужим с този израз свалени от Небето долу на Земята, ние стигаме само до една твърде обща представа.
Защото тези Духове на Мрака, които сега бродят всред нас, са от същата категория, от която бяха онези Духове на Мрака, които в древни време на също бяха отхвърлени от духовния свят и свалени тук долу на Земята; техните задачи бяха тясно свързани с Гръцко-латинската епоха.
Впрочем техните задачи се отнасяха за цялата Атлантска епоха, но обхващаха и Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
131.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Така че ние можем да раз берем сегашните събития само тогава, когато насочим душевния си поглед към тези, бих казал,
брод
ещи всред нас духовни Същества.
Нека да продължим нашето обсъждане и да си изградим една достатъчно добра основа за точна преценка на важните събития, които се разиграват днес пред човешките души, а човекът е вплетен в тих и те имат много по-голямо значение, отколкото някой предполага. Опитах се да обясня, как скритият фон зад тези събития е свързан с ред драматични процеси в духовния свят. Аз посочих, как от началото на 40-те години до началото на 1879 в духовните области на света се разрази една решителна битка, една от онези битки, които често се повтарят в еволюцията на света и човечеството и които хората са свикнали да представят под образа на борещите се срещу Змея Архангел Михаил или Св. Георги. Една такава победа на Михаил срещу Змея беше спечелена в полза на духовните светове през 1879, Духовете на Мрака, които се противопоставяха на Архангел Михаиловите импулси бяха свалени от духовното царство и от тогава те господствуват, както казах, в чувствените, волевите, душевните импулси на хората.
Така че ние можем да раз берем сегашните събития само тогава, когато насочим душевния си поглед към тези, бих казал, бродещи всред нас духовни Същества.
към текста >>
132.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв
брод
и като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята.
Така чрез духовните идеи и понятия ние си изработваме мъдростта, от която се нуждаем, за да имаме светлина отвъд, иначе всичко там ще бъде тъмно. Защото това, което тук е усвоено като мъдрост, отвъд е светлина, духовна светлина. Мъдростта е духовна светлина. Да, за да не бъде отвъд мрачно, се нуждаем от мъдрост. И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-доброто средство да нямаме светлина отвъд.
Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята.
към текста >>
133.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега
брод
ят между тях.
Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората.
Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях.
Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща. Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята. Това духовно познание сега е тук и все повече и повече ще се развива. Хората ще могат да развият способността да прозират в духовния свят.
към текста >>
134.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви
брод
ят по Земята, остават свързани със земната сфера.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта. Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд.
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера.
И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>
135.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, до
брод
етелност и безсмъртие.
Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145.
Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие.
Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално. Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците.
към текста >>
Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат до
брод
етелни, но той се е мислел повече като материален.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно.
Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален.
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието.
към текста >>
То иска да разбере Бог и до
брод
етелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален. Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи.
То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо.
Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека. В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща.
към текста >>
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, до
брод
етел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща.
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>
Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, до
брод
етелност и безсмъртие.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции.
Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие.
И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна. Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по отношение на другите мисли. Въпросът е само как да се схване тази тайна.
към текста >>
В същите школи, за които става дума, до
брод
етелността не се нарича до
брод
етелност, а просто здраве и стремежът е да се прозре космическата констелация, която стои във връзка със здравето и болестите на човека.
В същите школи, за които става дума, добродетелността не се нарича добродетелност, а просто здраве и стремежът е да се прозре космическата констелация, която стои във връзка със здравето и болестите на човека.
Чрез това, че се опознават космическите констелации, се опознават отделните вещества, намиращи се в почвата, течностите и т. н., които, от своя страна, са във връзка със здравето и болестните състояния. От определена страна все повече ще бъде изучавана материалната форма на науката за здравето, която обаче почива на духов-на основа. От тази страна следва да се разпространява схващането, че грижата и усилието за постигането не се състоят в абстрактното изучаване на всякакви етически принципи, чрез които човекът може да стане добър, а че човекът може да стане добър като, да речем, под влиянието на определена звездна констелация приема веществото мед, или под влиянието на друга - арсеник. Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт!
към текста >>
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, до
брод
етелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично.
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, до
брод
етелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
От това можете да разберете, че когато човек не е в състояние да съдейства на случващото се, може само да говори за тези неща.
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от Изток следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос.
към текста >>
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, до
брод
етел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ.
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>
136.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина
брод
и из света като привидение.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове. Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така. Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове.
Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>
137.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Трето: „Това почитане трябва да се изразява в до
брод
етели и благочестие.“
Трето: „Това почитане трябва да се изразява в добродетели и благочестие.“
към текста >>
Това не е национална до
брод
етел или порок.
Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли.
Това не е национална добродетел или порок.
То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре.
към текста >>
138.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Естествено, те
брод
ят из всички кътчета на вашата личност.
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас.
Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност.
Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота. Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо.
към текста >>
139.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за до
брод
етели.
Хората са имали ъгломери, кръгове, т. е. пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в живота В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на живота, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на живота. Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота. Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други.
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели.
Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
към текста >>
140.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това би било една социална до
брод
етел, една основна социална до
брод
етел.
Когато извиква отново пред Вашия духовен поглед само тази първа опитност на изживяването отвъд прага, Вие ще осъзнаете живо, че днес много малко хора притежават силната вътрешна смелост, за да навлязат така да се каже в безпочвения и в лишения от време свят. Обаче съдбата на някои хора ги довеждат до там, да преминат прага за духовния свят. И без мъдростта, която може да бъде почерпена отвъд този праг, не може да се отиде по-далече. От това Вие можете да почувствувате, какво е необходимо. Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни човек към друг.
Това би било една социална добродетел, една основна социална добродетел.
В нашето време на социални изисквания тази добродетел съществува най-малко, защото хората изискват да се живее за общността, обаче никой няма доверие към другия. В нашето време на социални изисквания царуват най-несоциалните инстинкти. За да може общото възпитание на човечеството да напредне така, че хората да се врастнат в духовния свят, ще бъде необходимо на онези, които с право могат да говорят за Науката на Посвещението, да им се окаже доверие, не доверие основано на сляпата вяра в авторитета, а доверие основано на здравия човешки ум. Защото винаги може да бъде разбрано, какво се изнася за света намиращ се отвъд прага, ако хората действително искат да приложат здравия човешки ум.
към текста >>
В нашето време на социални изисквания тази до
брод
етел съществува най-малко, защото хората изискват да се живее за общността, обаче никой няма доверие към другия.
Обаче съдбата на някои хора ги довеждат до там, да преминат прага за духовния свят. И без мъдростта, която може да бъде почерпена отвъд този праг, не може да се отиде по-далече. От това Вие можете да почувствувате, какво е необходимо. Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни човек към друг. Това би било една социална добродетел, една основна социална добродетел.
В нашето време на социални изисквания тази добродетел съществува най-малко, защото хората изискват да се живее за общността, обаче никой няма доверие към другия.
В нашето време на социални изисквания царуват най-несоциалните инстинкти. За да може общото възпитание на човечеството да напредне така, че хората да се врастнат в духовния свят, ще бъде необходимо на онези, които с право могат да говорят за Науката на Посвещението, да им се окаже доверие, не доверие основано на сляпата вяра в авторитета, а доверие основано на здравия човешки ум. Защото винаги може да бъде разбрано, какво се изнася за света намиращ се отвъд прага, ако хората действително искат да приложат здравия човешки ум.
към текста >>
141.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила
брод
еща в духовните сфери.
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека. В своите "Писма по Естетика" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила.
Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери.
През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
към текста >>
142.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес хората
брод
ят в мрака, уреждат срещи и дискусии в мрака, и отправят поглед къде?
Човечеството е длъжно да стори това, иначе Паладиумът окончателно ще бъде погубен в непрогледния мрак на Изтока. Днес е просто грях да се произнасят неверни неща, грях е например да се казва: „екс ориенте лукс“. Светлината не може вече да дойде от Изток. Изтокът потъва все по-дълбоко в своя упадък, в своето декадентство. Обаче той очаква и копнее защото, макар и в мрак, той притежава Слънчевия дар той очаква и копнее за светлината на Запада.
Днес хората бродят в мрака, уреждат срещи и дискусии в мрака, и отправят поглед къде?
към Вашингтон.
към текста >>
143.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури
брод
ят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
За хората от тази някогашна епоха, нямаше нищо чудно в това, че се говори за тези мъртви живи като за реални същества, веднъж щом са родени в духовния свят. И ето, виждате ли, определен брой от тези мъртви живи хора бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал, когато бяха специално избрани. Мъртвите живи, специално избрани бяха ангажирани да бъдат пазители на Светия Граал. Легендата за Граала няма да бъде никога изцяло разбрана, ако не се знае кои бяха в действителност, пазителите на Граала. Да се каже например: тогава пазителите на Граала не бяха, всъщност реално съществуващи хора би изглеждало в най-висока степен смехотворно за хората от днешната епоха.
Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала?
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив.
към текста >>
144.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Основно, в тези минали епохи по земята
брод
еха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз.
Разбира се, човешкото същество имаше през всички времена предразположението да има в себе си този принцип на Аза. То беше, всъщност, създадено за да формира своето външно и вътрешно същество, изхождайки от този принцип на Аза. Но човекът бавно и прогресивно постигна чувството и най-вече съзнанието, за това, което е същността на Аза и силата на Аза в него. Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна.
Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз.
Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза. И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
И този човек, който
брод
еше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин. Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм".
И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
Тези посветени бяха наричани Отците движещи се между народите. Наричаха ги Отци, защото бяха представители на божествения принцип на Отца между другите хора. За тях се казваше, че в Мистериите се смятаха, освен това за място, където се разгръщаше. В недрата на земното това, което иначе само обикаляше отвън целия космос със своето дихание и със своето движение. В недрата на мястото на Мистериите, после отново, чрез мястото на Мистериите в човека, беше изградено място за божествения принцип на Отца.
към текста >>
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да
брод
и по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
към текста >>
145.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу,
брод
еше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество.
Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло.
Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>
146.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес
брод
ят по Земята по своя странен и ужас-но свенлив начин.
Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората, животните и растенията.
И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес бродят по Земята по своя странен и ужас-но свенлив начин.
Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят. Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука". Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват. Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора.
към текста >>
147.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тук Вие имате четирите до
брод
етели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
към текста >>
148.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
То не може никога да представлява нещо пълно, нещо цялостно; иначе би трябвало в нашето разглеждане да пре
брод
им целия свят.
Днес искаме да разгледаме този въпрос така, че от една страна да гледаме света от определени гледни точки изхождайки от нас и след това да разгледаме човека, за да намерим, как той като един малък свят се на мира във великия свят. Естествено, това, което можем да кажем за великия свят, е винаги само един малък откъс.
То не може никога да представлява нещо пълно, нещо цялостно; иначе би трябвало в нашето разглеждане да пребродим целия свят.
към текста >>
149.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пре
брод
ил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания.
Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин.
После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания.
Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
към текста >>
150.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм до
брод
етелен.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е до
брод
етелно, а до
брод
етелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>
151.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с до
брод
ушие хвали нещо и т. н.
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност.
Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н.
и т. н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща. Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек.
към текста >>
152.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните до
брод
етели.
Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели.
Но той ги прави не само агресивни, а и войнствени. Войнственото се състои не само в това човек да настъпва, но също и да отстъпва, иначе войните не биха могли да се водят. Мисля, че това много добре се видя през Световната война.
към текста >>
153.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пре
брод
им континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента.
И ако превърнем в неговата пространствена образност онова, което се изживява извън пространството и времето между смъртта и едно ново раждане, можем да кажем: - Всеки човек си има своя звезда. Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това, какво той си изработва между смъртта и едно ново раждане.
- Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пребродим континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента.
А другите хора - къде ги намираме в Космоса? Накъде трябва да погледнем в Космоса, когато искаме да насочим душевният си поглед към тях, след като те са прекарали определено време там след преминаването на портата на смъртта? Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе. Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни позволяват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
154.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма до
брод
етел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като до
брод
етел, а като голяма пречка за посвещението.
Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина.
Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението.
Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца?
към текста >>
155.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с
брод
ещи духове.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове.
Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек. За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето. Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население.
към текста >>
Обаче за да бъде задържа но това, което
брод
еше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек.
Положението е напълно такова, като че и днес още продължава играта, която проникната от слънчевата светлина, от слънчевия блясък става над надиплящите се, пенливи морски вълни, като че и днес още над това море, на тази планина природата е изпълнена навсякъде с бродещи духове.
Обаче за да бъде задържа но това, което бродеше като духове в действията на природата, беше необходимо то да бъде възприето не само от един човек.
За това беше необходимо една група от хора, една група от хора, от която един се чувствуваше като слънце в центъра и неговите 12 другари бяха постоянно възпитавани така, че в техния темперамент, в тяхната душа, в цялата проява на тяхното същество те образуваха заедно една 12-ка, която можеше да бъде групирана също като 12 отделни групиращи се човеци, както съзвездията на зодиака около Слънцето. Така щото и кръглата маса се състоеше именно от това, че цар Артус заемаше мястото в средата и около него бяха наредени 12-те, които там, където бяха заедно така да се каже в техния съвет, имаха като емблема, като свой знак зодиакалните знаци, за да покажат, под кое космическо влияние се намира всеки един от тях. От това място изходи така да се каже цивилизацията на Европа. Тук цар Артус и негови те 12 другари приемаха силите, които черпеха от Слънцето, за да правят своите мощни походи през останалата Европа и да водят борба за прогонване от хората на старите диви демонически същества, които в голяма част още се намираха в европейското население. Тези 12 другари на цар Артус, който ги управляваше, се бореха за външната цивилизация.
към текста >>
156.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дванадесет до
брод
етели за медитиране и съблюдаване в живота
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>
157.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени до
брод
етели.
От време навреме да се обръща погледът навътре, макар само за пет минути на ден по едно и също време.
При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели.
(Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.)
към текста >>
158.
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дванадесет до
брод
етели за медитиране и съблюдаване в живота
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>
159.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дванадесет до
брод
етели за медитиране и съблюдаване в живота
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>
160.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Блаватска на английски език месечни до
брод
етели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П.
Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>
161.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя
брод
еше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие.
Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
към текста >>
162.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез до
брод
етел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество.
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили.
към текста >>
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и до
брод
етели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място.
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх.
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място.
Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>
163.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пре
брод
ил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието. За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
към текста >>
164.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И когато пре
брод
им художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа.
И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното. Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа. Обаче това е само едното.
И когато пребродим художественото творчество и художественото наслаждение, ние можем добре да видим, че един род произведения на изкуството има един произход, който отговаря на тази нужда на човешката душа.
към текста >>
165.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Мъдрост и до
брод
етели.
Духът и неговата противоположност в живописта. Вътрешният живот на цветовете. Геният на езика.
Мъдрост и добродетели.
към текста >>
166.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една до
брод
етелна личност.
С помощта на кафявото, следователно изхождайки от цветовия елемент, за художника е невъзможно да из образи вътрешната красота на Мария. И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо?
Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог.
към текста >>
Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като до
брод
етелни личности.
И той постига това чрез нещо съвсем друго, което се различава от истински красивото. Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност.
Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности.
Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин.
към текста >>
Вглеждайки се в до
брод
етелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях.
Виждате ли, ако Мария би се намирала по-долу или ако би стояла редом с кафеникаво обагрените апостоли, това всъщност щеше да е нещо оскърбително. Ужасно оскърбително! Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности.
Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях.
Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна!
към текста >>
При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е до
брод
етелност.
Сега аз имам предвид само Тициановата картина и съвсем не твърдя, че стъпващата по земята Божия майка във всички случаи представлява нещо оскърбително; обаче всеки, който съзерцава Тициановата картина, просто би получил юмрук в лицето, ако Мария стоеше долу всред апостолите. Защо? Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така.
При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност.
Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството.
към текста >>
Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като до
брод
етелен и самия Господ Бог.
Виждате ли, ако тя стоеше долу всред цветовата гама на апостолите, ние би трябвало да кажем, че художникът я изобразява като една добродетелна личност. Но тъкмо апостолите са тези, които Тициан изобразява като добродетелни личности. Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност.
Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог.
Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго.
към текста >>
Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка до
брод
етелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е до
брод
етелна!
Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин.
Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна!
“, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго. При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
“, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е до
брод
етелен!
Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна!
“, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен!
“ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго. При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно до
брод
етелни хора.
Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин. Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна! “, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго.
При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. До
брод
етелност!
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност!
Какво означава всъщност да си добродетелен? Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо. Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила. Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
към текста >>
Какво означава всъщност да си до
брод
етелен?
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност!
Какво означава всъщност да си добродетелен?
Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо. Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила. Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
към текста >>
Да си до
брод
етелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо.
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност! Какво означава всъщност да си добродетелен?
Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо.
Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила. Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
към текста >>
Например Гьоте се опитва да говори за до
брод
етелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила.
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност! Какво означава всъщност да си добродетелен? Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо.
Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила.
Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
към текста >>
В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – до
брод
етелността.
Тази троичност е била почитана от най-древни времена. И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях. Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване.
В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността.
Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността. На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри!
към текста >>
Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на до
брод
етелността.
Тази троичност е била почитана от най-древни времена. И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях. Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността.
Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността.
На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал?
към текста >>
При до
брод
етелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт. Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна.
към текста >>
До
брод
етелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
Защото веднага щом изобразим до
брод
етелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт. Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна.
Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока. Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство. В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
към текста >>
Опитаме ли се да изобразим истински до
брод
етелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга до
брод
етел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока.
Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство. В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
към текста >>
Обаче художественото изобразяване на до
брод
етелта фактически не е вече никакво изкуство.
Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата. Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока.
Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство.
В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
към текста >>
Човекът, който живее изцяло до
брод
етелно, също никога не може да бъде трагичен.
Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен.
Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен.
Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен.
към текста >>
167.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и до
брод
етели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>
168.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и до
брод
етели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>
169.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако мога така да се изразя, по отношение на своята глава човекът е „пре
брод
ил" целия животински свят, преодолял е „животинската система" и е постигнал „човешката система": Нещо, което най-вече проличава в устройството на главата.
Нека най-напред да се спрем на това, което засега се явява като най-съвършено, а именно мозъчно-нервната система, която е свързана със сетивните органи. Нейната сложна организация подсказва, че тя е изминала най-дълъг път на развитие и далеч превъзхожда тази на животните.
Ако мога така да се изразя, по отношение на своята глава човекът е „пребродил" целия животински свят, преодолял е „животинската система" и е постигнал „човешката система": Нещо, което най-вече проличава в устройството на главата.
към текста >>
170.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да
брод
ират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд.
Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
към текста >>
171.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И тук ние стигаме до въпроса: Какъв чувствен импулс трябва да съдържа онова, което представлява социалното действие, след като то вече не се определя от до
брод
етелите на свещеници, благородници, поданици, както и от до
брод
етелите на четвъртото съсловие?
И тук ние стигаме до въпроса: Какъв чувствен импулс трябва да съдържа онова, което представлява социалното действие, след като то вече не се определя от добродетелите на свещеници, благородници, поданици, както и от добродетелите на четвъртото съсловие?
към текста >>
172.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези до
брод
ушни махленски и роднински утешения.
Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението. Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към болния с разни еснафски утешения.
По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
към текста >>
173.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
От една страна ние го виждаме да пре
брод
ва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се предотврати турската опасност.
Но ако, както е вероятно, Николай Кузански знаеше съвършено това, което искаше, този, който иска да го проучи, трудно може да го разбере.
От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се предотврати турската опасност.
Той произнесе пламенни слова против неверниците, подбуждайки Европа да издигне фронт против турците, които идваха от Азия. И това беше през една епоха, когато вече беше без съмне ние кардинал, поне в тайно.
към текста >>
След като съм пре
брод
ил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
Един Йоханес Скотус Еригена не би могъл да говори като Майстер Екхардт. Той би казал: аз поглеждам в самия себе си.
След като съм пребродил външния свят, аз откривам в себе си, в моята душа, Духа, намирам Аза, който подържа и оживява моята душа.
В Божеството, в Духа намирам аз своето Себе.
към текста >>
174.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Със своето до
брод
ушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи.
Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>
175.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек
брод
и по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място.
Това може да се види от следния пример: би могъл да се посочи и друг град за пример, но именно във Виена от седмица текат избори; там не се говори красиво, а се излива ужасяващ поток от съвсем не прекрасни слова. Ето в какво постепенно се е превърнало това, което още при атиняните се е култивирало като нещо прекрасно. Това излиза от човека. Защото Космосът не произнася предизборни речи, нали така, това правят хората! Спартанците не са произнасяли предизборни речи; в своите лаконични изречения те изразявали това, което е казвала Вселената.
Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек броди по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място.
Звездата не бърза, движи се ту бавно, ту бързо, но винаги стига навреме. Тогава е възникнала поговорката, останала за всички времена: бързай бавно и т. н. Звездата стига целта си! Така спартанецът много е научавал от това, което се намира навън, във Вселената.
към текста >>
176.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да
брод
и като сомнамбул.
Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие.
Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул.
Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>
177.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това тогава се считало за до
брод
етел.
Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали. Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание.
Това тогава се считало за добродетел.
Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка. Тези племена пиели в големи количества. Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина. Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях.
към текста >>
178.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук
брод
ят и се преместват комети.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата. Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени.
Тук бродят и се преместват комети.
Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система. По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система. Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност. Ето защо в действителност не се удава да изчислим нейното движение.
към текста >>
179.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и до
брод
етелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
към текста >>
180.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка
брод
еше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка
брод
еше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания.
Тук трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ - видяхме това с примера за зодиакалната светлина, - би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би описало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето.
Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в ароматния свят, в света, изпълнен с благоухания.
След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Меркурий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.
към текста >>
НАГОРЕ