Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
49
резултата от
21
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Бос
'.
1.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Бос
оног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания.
Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена. Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси. Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака.
Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания.
Приказливата Старица се опита да го заговори, но той и отвръщаше оскъдно, така че най-после тя се умори да изтръгва отговорите, които я интересуваха и на сбогуване му каза: „Вие много ме бавите, господине, а аз не бива да пропущам момента: трябва да прекося реката върху Зелената Змия и да предам на Красивата Лилия изключителния подарък, който и нося от моя мъж." С тези думи тя продължи забързано напред, а младежът сякаш се окуражи и също забърза, следвайки я по петите. „Вие отивате при Красивата Лилия, така ли? Но тогава ние имаме един и същи път.
към текста >>
2.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от сла
бос
тта му към гърците.
Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници. Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото.
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците.
Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици.
към текста >>
Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на
Бос
и за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж.
Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници. Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото. Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди".
Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж.
Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици. Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя: „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди.
към текста >>
3.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за сла
бос
тта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
Тубал-Каин въвел Хирам в светилището на огъня, където му разказал за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъдил на неумолимия закон на смъртта, за да си отмъсти за преимуществата, които Духът на огъня му бе дарил.
Хирам бил заведен при първия отец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който създъл Каин, бил отразен в красотата на този син на любовта, чийто благороден и щедър ум възбудил завистта на Адонай. Каин разказал на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чул гласа на потомъка на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: " Ще ти се роди син, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоя род, който превъзхожда този на Адам. Те ще господстват над света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата ще стане най-доброто и най-силното ще възстанови на Земята обожанието на огъня.
към текста >>
/Това описание на събитията е дадено от Тити от
Бос
тра.
/*12/ – Легендата на манихейство е една велика космическа легенда. Легендата е дадена, както следва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел., отнасящи се до по-горен текст към Шмит. "Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия. Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба.
/Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра.
По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29.
към текста >>
Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от
Бос
тра 1. 29.
/Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29.
Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка.
към текста >>
И нищо не е по-характерно за гру
бос
тта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен". /*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата". Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на Изтока и на християнството". /*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер. /*15/ – Ману.. Виж бел.
към текста >>
4.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде
бос
до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща. Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят. Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството. Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света.
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека. Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго. Едно седемгодишно дете се нуждае от нещо различно, отколкото един човек, който има вече седем пъти по седем години. Духовната наука може да ни изтръгне от пасивните шаблони, без чрез това да станем неустойчиви. Външният блясък на нашата цивилизация ще се сгромоляса бурно.
към текста >>
5.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Анексирането на
Бос
на от Австрия,атентатът в Сараево.
Брукс Адамс за възрастовите степени на народите. Томас Моровата "Утопия". Карл Велики, Данте, Венеция, контрареформацията. Обединението на Италия и нейното отношение спрямо Централна Европа и Франция. Тройният съюз.
Анексирането на Босна от Австрия,атентатът в Сараево.
1888 и 1914 г. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 Същност на Петия следатлантски период. Тайната на еволюцията. Познания за законите на народите сред западните братства.
към текста >>
6.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и
Бос
на.
Налагало се да бъде лекуван,и то като нервен човек. Следователно един лекар, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже. Касаело се за един извънредно интересен случай. Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35. Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща.
Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна.
При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича.
към текста >>
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в
Бос
на и Херцеговина.
Касаело се за един извънредно интересен случай. Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35. Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли.
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения.
към текста >>
Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил предопределен да стане воевода в
Бос
на и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи.
На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място. Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира. Виждате едно за историка само по себе си незначително събитие, ала все пак такова, което хвърля светлина в най-широкия смисъл. И ако на лекаря не му се бе удало "случайно", както се казва, да измъкне тези неща психоаналитически от Войдаревич, те никога нямаше да станат известни.
Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил предопределен да стане воевода в Босна и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи.
От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския Изток към Херцеговина и Босна и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник. Защото въпросният Войдаревич от самото начало е участвал в цялата работа в услуга на Русия. Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
към текста >>
От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския Изток към Херцеговина и
Бос
на и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник.
Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира. Виждате едно за историка само по себе си незначително събитие, ала все пак такова, което хвърля светлина в най-широкия смисъл. И ако на лекаря не му се бе удало "случайно", както се казва, да измъкне тези неща психоаналитически от Войдаревич, те никога нямаше да станат известни. Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил предопределен да стане воевода в Босна и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи.
От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския Изток към Херцеговина и Босна и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник.
Защото въпросният Войдаревич от самото начало е участвал в цялата работа в услуга на Русия. Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието. По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
към текста >>
"Може би най-голямата политическа грешка на Бисмарк е била, че той не е пожелал да бъде руснак в по-голяма степен, отколкото са били руснаците, които на конгреса от сла
бос
т и неразбиране недостойно са пожертвали интересите на своето отечество."
той пише писмо, в което се натъкваме на следното: "... неприязън към германците има във всяка душа и уста, и ми се струва, че общественото мнение рядко е бивало по-единодушно." Особено интересен е следният пасаж. Моля да му обърнете специално внимание, но не заради фигуриращото в него име към тази личност може да се питае и симпатия, и антипатия. Искам да наблегна само на видимото, което се съдържа там.
"Може би най-голямата политическа грешка на Бисмарк е била, че той не е пожелал да бъде руснак в по-голяма степен, отколкото са били руснаците, които на конгреса от слабост и неразбиране недостойно са пожертвали интересите на своето отечество."
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
Само владеенето на
Бос
фора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното: "Като реакция [срещу възникналия в Централна Европа Троен съюз] бе сключен Двойният съюз и по такъв начин Русия, вместо да се присъедини към Тройния съюз, бе обвързана с жадуващата за мъст Франция.. За Русия Балканският въпрос не е guerre de luxe*44, не е авантюристична мечта на славянофилите неговото решаване е безспорна икономическа и политическа необходимост. Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове. А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока. Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре.
Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие.
От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров. Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство." Съпоставете го с част от онова,което казах за Славянския благотворителен комитет. Твърде много руско злато било изразходвано! Митрофанов продължава:
към текста >>
Присъединяването на
Бос
на и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда.
В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците.
Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда.
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени." Има се предвид през 1908 г. "Обаче "Нибелунгът" от Шпре заканително вдигна брониран юмрук и Русия, неуверена в съюзниците си, трябваше да отстъпи. През 1913 г. осъществяването на славянско-руската идея най-сетне изглеждаше съвсем близо: турците бяха разгромени, победоносните южни славяни проникнаха до Солун и Цариград още малко усилие и работата щеше да бъде приключена."
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на
Бос
на и Херцеговина.
Сега искам да насоча вниманието Ви към нещо важно за оценката. До към 1908, че даже и до 1909 г. в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите. По онова време обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща. В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене.
Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на Босна и Херцеговина.
Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия. Ала не било така и затуй трябвало да се вземе друг курс. Това е едно от важните събития, чийто брой би могъл значително да се увеличи. Всичко през последните години е изпъстрено с хитрувания. Такива хитрувания нерядко се откриват в периферията.
към текста >>
8.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за о
бос
нована омраза.
Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения. Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата! " в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено.
Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза.
Но използването на тази обоснованост не става неприкрито. Когато някой каже, че мрази, и иска това, показвайки, че го иска, в какво можеш да бъде упрекнат? Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина.
към текста >>
Но използването на тази о
бос
нованост не става неприкрито.
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата! " в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено. Напоследък тази антипатия прерасна в истинска пламтяща омраза, която не проявява никаква склонност да направи проверка, да допусне върху себе си въздействие от страна на нещо проверено, а чисто и просто се смята за обоснована омраза.
Но използването на тази обоснованост не става неприкрито.
Когато някой каже, че мрази, и иска това, показвайки, че го иска, в какво можеш да бъде упрекнат? Разбира се, всеки има право да мрази колкото си иска, срещу което нищо не може да се възрази. В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта.
към текста >>
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира
Бос
на и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на
Бос
на и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>
Немският език се стреми да о
бос
нове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Славянският народностен характер избутва мисълта обратно във вътрешността и я разполага тук: Там думата е съвсем отдалечена от мисълта и витае, като че ли е отделена от нея. Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл.
Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския. Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
към текста >>
И за да видите, че моето твърдение е о
бос
новано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука.
Павел, и да знае, че грехът иде от закона, а не обратно законът от греха*159. Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока.
И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука.
Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
Ще се изтълкува като моя сла
бос
т, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра.
Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните.
Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване." С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек. Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане.
към текста >>
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да о
бос
нове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек.
Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
С една такава нагласа дори Дарвин например е можел да обоснове своя материалистически дарвинизъм и същевременно да си остане екзалтиран благочестив човек.
Нютон е можел да бъде най-екзалтираният човек на своето време в догматичен смисъл. Когато дарвинизмът бил пренесен в Централна Европа и станал хекелизъм, тогава поради своеобразието на мисълта той вече не можел да остане извън религиозното усещане. Ето защо в рамките на хекелизма дарвинизмът се превърнал в религиозна система. Всички тези неща имат своето най-дълбоко основание. Те обаче ни показват как хората без разлика на вяра, националност и така нататък могат да взаимодействат, когато умеят да правят разлика между мисиите, полагащи се именно на отделните народностни характери.
към текста >>
9.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира
Бос
на и Херцеговина.
*94. Eduard VII (1841-1910), крал на Англия през 1901-1910. *95. Преговорите между руския външен министър Изволски и австрийския министър на външните работи барон Ерентал в Бухлау. Paul Herre, "Weltpolitik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна ката строфа), Берлин, 1916, твърди, че Изволски бил получил съгласие за отваряне на Дарданелите (стр. 9). В мемоарите си княз Бюлов (Bernhard von Bulow, "Denkwurdigkeiten") посочва, че за Бухлауските преговори е получил съобщение както от Изволски, така и от Ерентал. Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него.
Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
към текста >>
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира
Бос
на и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление!
Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
[Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123] *96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж. *97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно. *98. Bernhardi, пос. съч. стр.
към текста >>
10.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не може да се използва победата в степента, която желае това Антантата, даже и по въпроса за вината – това може да бъде о
бос
новано без да се стоварва цялата вина на гърба на победените.
Всички преговори се водят в този аспект, че въпросът за виновниците за войната е предрешен. Но той не се е обсъждал, и преговорите следва да започнат с това, сериозно да се постави и сериозно да се обсъди въпроса за виновниците за войната. И преди всичко трябва да бъде подчертано, че по същество досега ние в действителност сме нямали в този въпрос нищо друго, освен безапелационното заявление на страните победителки. Това заявление съвсем в съвременния дух се основава не на обективно обсъждане на фактите, а просто на волеизявлението на победителите. За да използват напълно плодовете на победата, на победителите им е необходимо да внушат на света, че за войната е виновна победената страна.
Не може да се използва победата в степента, която желае това Антантата, даже и по въпроса за вината – това може да бъде обосновано без да се стоварва цялата вина на гърба на победените.
Ясно е, че не би трябвало да се действа така, както се действа сега. И така, значи – тъй като всичко останало си остана само литература или даже и не стана литература – и така, по въпроса за виновниците за войната нищо предварително не беше направено, нищо, освен безапелационното заявление на победителите. И по непонятен начин стана това, което в никакъв случай не би трябвало да стане: този диктат на победителите беше подписан! Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие.
към текста >>
Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно о
бос
новано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение.
Това е факт, който не може да бъде достатъчно печално оценен. Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване. Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината.
Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение.
Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед. В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство. Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство.
към текста >>
Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските
Бос
на и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки.
И те са въодушевени от намерението да направят този изток, тоест Русия, арена за социални експерименти. Този възглед, който успях да установя, съществува още от 80-те години на XIX в. – възможно е, да отива и към още по-далечни времена, това не съм го установил. Още тогава с хладен ум са знаели в англосаксонския народ, че социалният въпрос трябва да бъде разрешен, че тези социални сътресения искат да ги избегнат и, че затова Русия трябва да стане арена за социалистически експерименти. И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена.
Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки.
Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят. Виждате, че тези неща, които могат да се обосноват напълно исторически, вече в течение на много десетилетия стоят в основата на европейската и световна ситуация. Това е, което е насочено, бих казал, към простиращото се във физическия свят поле на световната история.
към текста >>
Виждате, че тези неща, които могат да се о
бос
новат напълно исторически, вече в течение на много десетилетия стоят в основата на европейската и световна ситуация.
И цялата политика на англосаксонците, с цялата и яснота, е била така насочена. Всичките "балкански въпроси”, включая предаването на Берлинските преговори /бележка 116/ на нищо неподозиращите средноевропейци на славянските Босна и Херцеговина, всички тези въпроси са се разрешавали, изхождайки от тези основни постановки. Позицията на англосаксонците по въпросите за Турция се определят от същото. Разчитат, че социалистическите експерименти, които се разиграват тъй като това е неизбежно, когато въведеният в заблуда пролетариат се ръководи от марксистки или подобни на тях принципи, че тези социалистически експерименти ще бъдат убедителни уроци за англосаксонските работници, че тяхната малка резултатност и носеното от тях разорение, ще бъдат убедителни уроци. Западният свят ще бъде защитен от това, като с примера на Изток ще му бъде показано към какво води социализма, ако така се внедри, и колко нежелателно е това за западния свят.
Виждате, че тези неща, които могат да се обосноват напълно исторически, вече в течение на много десетилетия стоят в основата на европейската и световна ситуация.
Това е, което е насочено, бих казал, към простиращото се във физическия свят поле на световната история. Трябва само много внимателно да се ориентираш какво прозира във всичките многобройни речи на фантазьора Удроу Уилсън, който от съвременна гледна точка се смята все пак за добър историк. Но това ни е необходимо само като симптом за това, за което искам да ви кажа. В течение на цялата нова история, макар това обикновено да не се забелязва, за европейската история източният въпрос е постоянен дискусионен проблем. На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира.
към текста >>
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се о
бос
три, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
И, в заключение, това, което казах за Никита от Черна гора. Не знам, черен ли е той или бял, но на него също може да му бъде приписан тежкия товар на отговорността за войната; видно е от това, че още на 22 юли 1914 година и двете му дъщери – тези, простете за израза, демонични дами от Петербург, – в присъствието на Поанкаре, на особено тържествен дворцов празник в чест на френския посланик, който сметнал това за толкова значително, че е разказал за него в старческите си дрънканици в своите мемоари, тези двете дъщери са казали: ние живеем в историческо време; току що е получено писмо от нашия баща и той съобщава, че в близките дни ще започне война, Германия и Австрия ще бъдат унищожени и ние ще протегнем ръце към Берлин. Това са казали дъщерите на крал Никита, Анастасия и Милица, на 22 юли – моля обърнете внимание на датата – на посланика на Франция в Петербург. Това също е факт, който може да бъде посочен. В края на краищата работата не е в тези по-малко важни детайли.
Работата е в това, че към 31 юли 1914 година обстановката в Берлин дотолкова се обостри, че цялата отговорност за решаването на въпроса за войната беше възложена на плещите на генерал-полковник фон Молтке, а той, естествено, можеше да даде оценка на ситуацията само изхождайки от чисто военни съображения.
Това трябва сериозно да го имаме предвид, за да оценим правилно положението, което тогава се стече в Берлин, необходимо е точно да се знае, бих казал, по часове да се знае, какво е ставало през тази събота примерно от 4 часа следобед до 2 часа през нощта. Това са били решаващите часове в Берлин, в които се разрази чудовищната световна трагедия. Тази световна трагедия се разигра така, че началникът на Генералния щаб, изхождайки от това, което в Берлин са можели да знаят за станалото, не е можел да предприеме нищо друго, освен да пристъпи към изпълнение на плана на Генералния щаб, изработен години преди това, в случай, че стане това, което в края на краищата стана. Различните отношения в Европа бяха такива, че за общата ситуация беше възможно да се мисли само така: ако балканските безредици се прехвърлят в Австрийската империя, Русия безусловно ще се намеси. Русия има своите съюзници Франция и Англия.
към текста >>
11.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В 1911 година са се о
бос
трили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р.
Франц Брентан, (1838-1917г.), "Философията на Аристотел", Майнц, 1867 г. Стр.196. Бележка № 87 Е.П.Блаватска "Тайната доктрина", част III, гл. 39 "Цикли и аватари". Бележка № 88
В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р.
Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на Изтока". Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година. Бележка № 89 Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р.
към текста >>
"Балканският въпрос" е довел до о
бос
тряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
Дейвид Лойд Джордж, (1863-1945 г.). От 1902 до 1922 г. доминираща фигура в британския политически живот. Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията.
"Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.
"Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г. На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция. Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите. Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г.
към текста >>
На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските
Бос
на и Херцеговина, били до преди това територии на Турция.
доминираща фигура в британския политически живот. Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война. "Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г.
На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция.
Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите. Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия. Бележка № 118
към текста >>
Целта е била засилването на Австро-Унгария и о
бос
тряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.
Бележка № 116 В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война. "Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г. На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция.
Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.
Бележка № 117 Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия. Бележка № 118 Виктор Адлер, (1852-1918 г.), тогава ненадминат водач на социалистите в Австрия. Р.
към текста >>
12.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
че с окото, което надничаше през монокъла издебваше сла
бос
тите на противниците.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците.
Когато говореше, той проверяваше, дали стрелата е улучила. При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подробности в моята автобиография. Когато говореше, той по странен начин можеше да придружава със своите мустаци това, което казваше, така че играта на тези мустаци беше една твърде странно подвижна евритмия на това, което той хвърляше по описания начин в лицето на насрещния депутат. Това беше интересна картина. Представете си: крайно лява, лява, средна партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб.
към текста >>
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на
Бос
на той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата.
При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подробности в моята автобиография. Когато говореше, той по странен начин можеше да придружава със своите мустаци това, което казваше, така че играта на тези мустаци беше една твърде странно подвижна евритмия на това, което той хвърляше по описания начин в лицето на насрещния депутат. Това беше интересна картина. Представете си: крайно лява, лява, средна партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб. Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица.
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата.
Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше. Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни. Точно понастоящем имаме основание често да си припомняме това, което Ото Хауснер говореше някога. Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност.
към текста >>
13.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е о
бос
новано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои. И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания. Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. -
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден. Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него. Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело.
към текста >>
Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки
бос
в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата.
Пленена от Хайнрих III (1017-1056), след смъртта му освободена от съпругата му Агнес, регентка на Хайнрих IV, а съпругът и получава обратно отнетото му в Лотарингия. [8] Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII.
Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (10501106) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 - 27 януари 1077 в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата.
Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия. [9] Херман Грим, 1828-1901. Той превежда откъсите, отнасящи се за Гьоте и Шекспир от книгата на Емерсън «Видни мъже» и ги включва в своите «Петнадесет есета», трета част. [10] Ралф Уолдо Емерсън, 1803-1882.
към текста >>
14.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман
Бос
проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
15.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман
Бос
проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
16.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман
Бос
проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
17.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и
бос
?
Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки части на организма през космите, през кожата. Бихте могли да попитате: защо човек няма такава, получена от природата защита? Не ми се иска да насочвам внимание към въпроси, които се свеждат до думата «защо»; по отношение на природата не е напълно справедливо да се пита «защо? ». Природата създава същества и ние трябва само да изследваме създаденото от нея. Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен.
Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос?
Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно. Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине.
към текста >>
18.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман
Бос
проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
19.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
От силата или сла
бос
тта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне.
От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло. Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи. Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в лош въздух.
към текста >>
Там хората през лятото, както знаете, ходят
бос
и, без обувки.
» Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис. Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия. Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село.
Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки.
Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. Но там, сред природата, на това не обръщат внимание! Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства. То не играе сериозна роля. Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно тяло.
към текста >>
Това означава, че заразяването на кръвта възниква от сла
бос
т на етерното тяло.
То не играе сериозна роля. Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно тяло. Може да се случи така, че да му се появи малка пришка или да се пореже при бръснене - и от това да умре! Говоря ви за действителни събития. Става така, че някой се бръсне, порязва се при бръсненето и умира от малък абсцес, защото възниква заразяване на кръвта.
Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло.
Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. Ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните!
към текста >>
20.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман
Бос
проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
21.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Докато ние в нашата младост, в детството си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме
бос
и, днес нещата са такива, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу.
Не, сила в дишането проявява този, който е толкова здраво устроен, че може да понесе всякакъв въздух. Очевидно е, че закален е не този, който не може нищо да понесе, а този, който може да понесе всичко. В наше време има много разговори за закаляването. Само помислете как закаляват децата. Сега - особено богатите родители, но и другите също им подражават - децата даже ги обличат подобно.
Докато ние в нашата младост, в детството си обувахме нормални чорапи и бяхме напълно покрити, в краен случай ходехме боси, днес нещата са такива, че дрехите в най-добрия случай стигат до коленете или малко по-надолу.
Ако хората знаеха, че при това възниква голяма опасност за по-късно възпаление на сляпото черво, тоест апандисита, те биха се замислили! Но модата действа толкова тиранично, че за това даже не се мисли. Децата ги обличат така, че дрешките им едва стигат до коленете или малко по-надолу, но ще дойде време и те ще стига само до корема; ще има и такава мода. И така, модата въздейства върху хората извънредно силно. Но причините за всичко това остават незабелязани сред хората.
към текста >>
НАГОРЕ