Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
284
резултата от
138
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Болни
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ала страдащите,
болни
те, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното.
Човек не може да изпадне в по-голяма заблуда от това, зад явленията на този свят да допуска съществуването на същества, които не са достъпни за човешкото познание и които се приемат като същинската причина, като определящото за всяко битие. Чрез такова допускане човек погубва радостта си към този свят и го принизява до привидност, до празно отражение на една недостъпност, приема го за безсъдържателен сън и приписва същинската действителност на друг, измислен свят; вярва, че човешките сетива са измамници, откриващи ни лъжливи образи вместо реалности. Само от слабост може да възникне такъв възглед. Защото на силния, стъпил здраво на земята, изпитващ радост от живота, няма дори да му хрумне да измисля друга действителност. Той е зает с този свят и няма потребност от някакъв друг.
Ала страдащите, болните, недоволни от живота, прибягват до убежище в отвъдното.
Това, което им е отказано тук, отвъдното трябва да им го предложи. Силният, здравият, който има развити и годни сетива, за да търси в себе си основанията за този свят, няма нужда от обяснение на явленията, в които живее, не се нуждае от отвъдни причини и същества. Слабият, който възприема действителността с осакатени очи и уши, се нуждае от основания зад явленията.
към текста >>
Вярата в отвъдното е родена от страданието и
болни
я копнеж.
Вярата в отвъдното е родена от страданието и болния копнеж.
От неспособност да се възприема реалният свят израства допускането на „неща в себе си“. Всички, които имат причина да отричат реалния живот, казват да на нещо измислено. Ницше иска да бъде противоположност на човек, казващ да по отношение на действителността. Той иска да изследва този свят от всички страни, да се потопи в дълбините на битието, за някакъв друг живот не иска нищо да знае. Страданието не може да го накара да каже не на живота, защото за него то също представлява средство за познание.
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Хора с
болни
инстинкти са приели разделението между дух и тяло.
Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло.
Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35. Царството на един здрав инстинкт е само този свят.
към текста >>
Способните, силните не могат да се посветят на слабите и
болни
те.
От силата му идват подбудите на съзиданието, не от чувството на чуждото страдание. Че силата побеждава, на това се уповава той, а не че човек трябва да се грижи за слабите. Шопенхауер разглежда целия свят като огромен лазарет, а произлизащите от състрадание действия смята за най-висша добродетел. Така той е изразил християнския морал под друга форма. Създаващият не чувства нужда да е болногледач.
Способните, силните не могат да се посветят на слабите и болните.
Състраданието отслабва силата, смелостта, мъжеството.
към текста >>
3.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В една
болни
ца не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди.
В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град. Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
4.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-
болни
".
За такива хора светът има значение само доколкото задоволява безмерната им жажда за познание. Обаче нито една мисъл не може да пробуди у тях стремеж към действие или трепет на някакви чувства. Навсякъде те се проявяват като безучастни, студени натури. Те отбягват всеки досег с ежедневието, като нещо, което буди отвращение, или което няма за тях никаква стойност. Тези са, накратко, трите опасности, които дебнат окултния ученик: Бруталната воля, неовладяните чувства, студеният и егоистичен стремеж към знание.
От формална гледна точка включително и от гледна точка на официалната медицина жертвите на тези отклонения, независимо от степента до която са засегнати не се различават твърде много от уморазстроените, а още по-малко от т.н. "нервно-болни".
към текста >>
5.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че страдат
болни
,
че страдат болни,
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на
болни
те.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните.
Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него
болни
те и Той ги излекува" Какво означава това?
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните.
Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това?
Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
Христос Исус е представен като един вид посредник между
болни
я и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето.
Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него
болни
ят се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
Силите на космоса действуват върху
болни
я чрез своя представител, чрез Христос.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
към текста >>
Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос
болни
ят влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм.
Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
към текста >>
7.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и
болни
те се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм. Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
8.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали
болни
тела.
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство.
Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела.
Възобновеното християнство ни позволява да се потопим в този импулс, благодарение на който за следващите земни въплъщения могат да се явят пълни със здравина организми. Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на душите в този на духовете.
към текста >>
9.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува
болни
те, както и за възпитателя.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване. Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата.
Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>
10.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем
болни
я човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
към текста >>
11.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата;
болни
ят не.
Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес. Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес. Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не.
Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси. Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят. Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия.
към текста >>
Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при
болни
я.
Между представата и движението при здравото състояние се явява едно чувствуване, което действува само душевно. То не се опира ясно на нещо телесно органическо. Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство.
Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния.
Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>
Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на
болни
те.
Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм. Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние.
Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните.
Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно. Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне.
към текста >>
12.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и
болни
я човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма.
Ние не можем да стигнем до едно разбиране на здравия и болния човешки организъм, ако си представяме, че начинът на действие на някое прието с храната вещество от външната природа просто бива продължен във вътрешността на организма.
Не се касае за едно такова продължение на действието, което наблюдаваме при веществото вън от човешкия организъм, а за преодоляването, за побеждаването на това действие. Измамата, която ни кара да мислим, че в организма веществата на външния свят продължават да действуват по техния начин, се поражда чрез това, че това се явява така пред обикновения химически начин на мислене. Този химически начин на мислене се подава според своите изследвания на вярването, че например водородът съществува в организма така, както във външната природа, защото в приетите като хранителни средства ястия и пития, и след това отново в отделените от човешкия организъм продукти: въздух, пот, урина, извержения и в секрециите, като жлъчка, се намира този водород. Днес не се чувствува никаква необходимост да се зададе въпросът, какво е станало междувременно в организма с веществото, което се явява като водород преди влизането в организма и след неговото излизане.
към текста >>
13.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху
болни
те органи.
Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи.
Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите. Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло.
към текста >>
Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на
болни
я човек отколкото някое друго лечение чрез движение.
Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия. Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи. Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите.
Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение.
Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебно евритмичното действие може да бъде изпълнено само въз основа на една фактическа и обективна диагноза. Практическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
към текста >>
14.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато
болни
ят идва на лечение.
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм. Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга.
Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение.
Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества.
към текста >>
Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на
болни
я диета.
Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост.
Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета.
Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части. В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес.
към текста >>
При такова едно състояние на
болни
я трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно. Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност.
При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
към текста >>
На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една
болни
ца.
Първия път когато беше на 4 години, след това на 5 1/2 години. Освен това неговата майка и сестра на майката. Диагнозата водеше от разболяването на детето също до разболяването на майката и до тази на майчината сестра. За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано. Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий.
На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една болница.
Там поставят диагнозата спазми на пилора. Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено. Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден. При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач.
към текста >>
След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от
болни
цата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак.
Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата.
След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак.
На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи. Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас. Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето. Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми.
към текста >>
Това се постига, като на
болни
я се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността.
Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани. Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм.
Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността.
В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм. Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува. Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис.
към текста >>
Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и
болни
чава.
Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло. Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение. Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма.
Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава.
От същинските болести тя е страдала само от лека шарка. Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит. Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало.
към текста >>
15.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Той лекуваше мнозина
болни
от селото, в което навремето нямаше лекар.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат.
Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар.
Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях.
към текста >>
Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при
болни
те, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар.
Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне.
В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо.
към текста >>
16.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
В една записка в бележник (NB 321) обаче описанието на срещата с
болни
я Ницше се намира с дата 22 януари 1896 г., т.е.
202 че при първото от многобройните посещения, които й направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше: Първото посещение в Архива на Ницше става през пролетта на 1894 г.
В една записка в бележник (NB 321) обаче описанието на срещата с болния Ницше се намира с дата 22 януари 1896 г., т.е.
непосредствено след подреждането на библиотеката на Ницше, за което се съобщава в тази глава от „автобиографията“.
към текста >>
17.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото
болни
ят може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага!
Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм. Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко.
Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага!
Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната.
към текста >>
18.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува
болни
я баща на Сет, Адам.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>
19.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако се обърнете към
болни
я с разумни убеждения, няма да го отклоните от лудостта.
Духовният изследовател не иска да преценява другия според дилетантска гледна точка.
Ако се обърнете към болния с разумни убеждения, няма да го отклоните от лудостта.
Най-многото тя да приеме други форми.
към текста >>
Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и
болни
ят отново да оздравее.
Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области.
Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.
към текста >>
20.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на
болни
я правилни представи.
Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина. Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи. При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка.
Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи.
Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава. Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност. Но зад тази органична дейност съществува нещо трето.
към текста >>
21.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
ръката топла
болни
те тешеше.
ръката топла болните тешеше.
към текста >>
22.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Психиатричните
болни
ци особено силно ги привличат, така също и спиритическите медиуми.
Лунните същества имат нежно физическо тяло и приличат на шест-седемгодишни деца. Действията им най-често са вредни за нас, но тези пигмеи действат несъзнателно. Те са познати с тяхното викане, звуците им се чуват далеч извън Луната. По време на пълнолуние дейността им е най-силна.
Психиатричните болници особено силно ги привличат, така също и спиритическите медиуми.
към текста >>
23.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или
болни
, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло.
Това, притежател на което в този живот се явява етерното тяло устойчивост на характера, наклонностите и т.н. това се проявява в следващия живот във физическото тяло, и то така, че, например, човек, развиващ в себе си лоши наклонности и страсти, в новия живот ще се роди с недъгаво физическо тяло. Обратно, човек с добро здраве, способен да издържа много, е развивал в себе си в предишния си живот добри качества. Този, който постоянно боледува е възприел в себе си лоши влияния.
По този начин, ние сами имаме власт да направим себе си здрави или болни, доколкото това е способно да обезпечи физическото тяло.
Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво.
към текста >>
24.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
На
болни
я не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма.
Чрез съня той възстановяваше своите жизнени сили. Древните египетски лекари имаха подобна практика. Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния свят, които възникваха около пациента. И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят. Този беше смисълът на храмовия сън, който се използваше при вътрешните заболявания.
На болния не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма.
Неговото съзнание беше помрачавано и по този начин му се позволяваше да вижда в духовните светове. Неговите астрални изживявания бяха насочвани така, че те имаха сили отново да влеят здраве в болното тяло. И това не е никакво суеверие, а една голяма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на болните. И цялата медицина, която ние намираме за толкова интимно свързана с посвещението, се опираше на това, че тя изкуствено възпроизвеждаше състоянията на атлантсткия човек. И благодарение на обстоятелството, че хората не им се противопоставяха чрез своето дневно съзнание, се пораждаха онези сили, които бяха необходими за оздравяването.
към текста >>
И това не е никакво суеверие, а една голяма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на
болни
те.
И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят. Този беше смисълът на храмовия сън, който се използваше при вътрешните заболявания. На болния не се даваше никакво лекарство, а му се предлагаше именно да спи в храма. Неговото съзнание беше помрачавано и по този начин му се позволяваше да вижда в духовните светове. Неговите астрални изживявания бяха насочвани така, че те имаха сили отново да влеят здраве в болното тяло.
И това не е никакво суеверие, а една голяма тайна, която посветените добре знаеха: възможността да внесат духовно съдържание в изживяванията на болните.
И цялата медицина, която ние намираме за толкова интимно свързана с посвещението, се опираше на това, че тя изкуствено възпроизвеждаше състоянията на атлантсткия човек. И благодарение на обстоятелството, че хората не им се противопоставяха чрез своето дневно съзнание, се пораждаха онези сили, които бяха необходими за оздравяването. Ето как действуваше храмовият сън.
към текста >>
25.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато египетските посветени можеха да виждат назад в миналото целия ход на мировото развитие, те знаеха много точно как отделните органи на човешкото тяло си кореспондират със субстанциите от външния свят, какви метали, какви растения трябва да се дават на
болни
я, и някога хората ще открият какво огромно съкровище на окултна мъдрост в областта на медицината е притежавало древното човечество.
Когато египетските посветени можеха да виждат назад в миналото целия ход на мировото развитие, те знаеха много точно как отделните органи на човешкото тяло си кореспондират със субстанциите от външния свят, какви метали, какви растения трябва да се дават на болния, и някога хората ще открият какво огромно съкровище на окултна мъдрост в областта на медицината е притежавало древното човечество.
Днес в областта на медицината се работи не само много нехайно, но се допускат и големи грешки, когато на даден пациент едностранчиво се предписват едни или други лечебни средства. Истинският окултист никога не би могъл да прояви такава едностранчивост. Колко често се налага да бъдат отхвърляни някои стремежи, които изискват компромиси спрямо Духовната наука. Духовната наука не може да подкрепя един едностранчив метод; напротив, тя изисква именно всестранност на всяко едно изследване. Колко едностранчиво е да се каже: Да премахнем всички отрови!
към текста >>
26.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
3. Изцелението на
болни
я от 38 години при езерото Бетезда /Витезда/;
3. Изцелението на болния от 38 години при езерото Бетезда /Витезда/;
към текста >>
Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много
болни
са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни.
Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг.
Душата притежава още много други сили. Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци. Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия. Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен след като минаваше през две или повече човешки същества.
към текста >>
"
Болни
ят беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане: "Господине няма никой, който да ме пренесе до къпалнята, когато водата се размъти; и докато аз отида, друг ме изпреварва и слиза преди мене. "
Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витесда, болен от 38 години. Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало: "Исус му каза: стани, вземи леглото си и ходи!
" Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане: "Господине няма никой, който да ме пренесе до къпалнята, когато водата се размъти; и докато аз отида, друг ме изпреварва и слиза преди мене. "
към текста >>
Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на
болни
я.
Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях. Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно. Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати.
Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния.
Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа. В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата. Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден. Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
Сега неговата сила прониква в душата на
болни
я и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден.
Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа. В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата.
Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден.
Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на
болни
я.
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния.
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния. И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа. Тази сила е нараснала още повече.
към текста >>
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху
болни
я, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на
болни
я.
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния.
И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа. Тази сила е нараснала още повече.
към текста >>
И докато по-рано
болни
ят не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа.
Фактът, че този ден е осветен, е следователно съществен за излечението на болния. И в самия Христос живее тази мисъл: "за да бъде съботата един свещен ден в очите на бога, през този ден душите трябва да могат да извлекат една особена сила от божествената сила." Именно чрез тази сила Христос можа да действува върху болния, или по-скоро той е направил тази сила да премине в душата на болния.
И докато по-рано болният не беше намерил в себе си сили да заличи последствията от греха, сега той получава тази сила от Христа.
Тази сила е нараснала още повече.
към текста >>
Преди това тя се беше разляла в душата на
болни
я; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите.
За да извърни това, което му предстоеше, Христос Исус се обръща тук към душите на учениците, на тези, които бяха с него и които постепенно се издигаха до неговото равнище. Учениците, които го заобикалят, участвуват в действието. В този момент той може да събуди в тяхната душа вътрешната сила на милосърдието. Неговата сила се разлива върху тях. Нека отбележим тук, че неговата сила се повишава още повече.
Преди това тя се беше разляла в душата на болния; сега тя се простира до душите на учениците му, добива по-високо напрежение, което, позволява да премине от Учителя в учениците; тя се разширява от душата на един човек до душите на другите.
За да разберем какво може да произведе това действие, трябва да наблюдаваме това, което се произвежда, когато Христовата сила не действуваше сама, но възпламенявайки другите души разпростираше своето лъчезарене. Днес не се среща вече такава вяра, достатъчно силна, за да разбере това, което е станало и което Духовната наука прави разбираемо.
към текста >>
Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на
болни
я и засяга чак последствията от миналите му съществувания.
До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг. Тук Христос действува като представител на "Аз Съм". Вливайки своята, сила в "Аз Съм", Богът. Христос изявявайки се на Бога в човека, той дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си. Христос проникнало до вътрешната светиня на душата.
Неговото действие се упражнява върху вечната индивидуалност на болния и засяга чак последствията от миналите му съществувания.
към текста >>
27.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
При изцелението на сина на царския човек и на
болни
я при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие.
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие.
На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията.
към текста >>
28.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Нищо чудно, че понякога от
болни
я въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа.
Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
към текста >>
29.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на
болни
я, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството.
Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили. Посветените са се проявявали именно в работата. Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави.
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството.
В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
към текста >>
30.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек веднага няма да осъзнае способностите, когато се появят и онези, които ги притежават ще бъдат дори считани за
болни
или за заблудени от фантазии.
Човешки същества с етерно ясновидство по този начин ще виждат Христос да се появява пред тях в едно етерно тяло. Способностите, които аз току-що описах лежат като семена в душата. В бъдеще те ще бъдат развити и човек ще може да си казва, че съдбата на едно лице лежи до известна степен в собствените му ръце. Когато това етерно виждане се появи обаче ще бъде необходимо за хората да знаят значението на тези способности. Тогава не ще бъде възможно хората отново да изпаднат в материализъм, както правят това днес.
Човек веднага няма да осъзнае способностите, когато се появят и онези, които ги притежават ще бъдат дори считани за болни или за заблудени от фантазии.
Следователно мисията на Духовната Наука е да подготви човешките същества за разбирането на такива способности. Съобщавайки основната мъдрост на Духовната Наука това не е просто пожелание, а е необходима мярка за еволюцията на човечеството.
към текста >>
31.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
По отношение на болестите, хората и най-вече самите
болни
, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини.
Общо взето, днешният човек вярва, че една болест има съвсем близки и непосредствени причини. Изобщо основната характеристика на съвременното мислене, и то във всички негови области, е стремежът към удобство; а да се задоволим с непосредствените причини, е нещо изключително удобно.
По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини.
Защото, как да отречем, че и самите болни прибягват до това удобство. При тези обстоятелства лесно възниква недоволство, ако лекарят не открие непосредствените причини; ако не помогне веднага, значи нещо е недогледал. Да, удобството в мисленето е нещо характерно за нашата епоха. Обаче който се заема да изследва Кармата и нейните далечни разклонения, е длъжен да отправя своя поглед все по-далеч назад от днешните събития. Рано или късно той ще стигне до извода: една болест може да бъде разбрана само ако разширим погледа си на зад и обхванем най-далечните събития от живота на болния човек.
към текста >>
Защото, как да отречем, че и самите
болни
прибягват до това удобство.
Общо взето, днешният човек вярва, че една болест има съвсем близки и непосредствени причини. Изобщо основната характеристика на съвременното мислене, и то във всички негови области, е стремежът към удобство; а да се задоволим с непосредствените причини, е нещо изключително удобно. По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини.
Защото, как да отречем, че и самите болни прибягват до това удобство.
При тези обстоятелства лесно възниква недоволство, ако лекарят не открие непосредствените причини; ако не помогне веднага, значи нещо е недогледал. Да, удобството в мисленето е нещо характерно за нашата епоха. Обаче който се заема да изследва Кармата и нейните далечни разклонения, е длъжен да отправя своя поглед все по-далеч назад от днешните събития. Рано или късно той ще стигне до извода: една болест може да бъде разбрана само ако разширим погледа си на зад и обхванем най-далечните събития от живота на болния човек.
към текста >>
Рано или късно той ще стигне до извода: една болест може да бъде разбрана само ако разширим погледа си на зад и обхванем най-далечните събития от живота на
болни
я човек.
По отношение на болестите, хората и най-вече самите болни, вземат под внимание само най-близките и непосредствени причини. Защото, как да отречем, че и самите болни прибягват до това удобство. При тези обстоятелства лесно възниква недоволство, ако лекарят не открие непосредствените причини; ако не помогне веднага, значи нещо е недогледал. Да, удобството в мисленето е нещо характерно за нашата епоха. Обаче който се заема да изследва Кармата и нейните далечни разклонения, е длъжен да отправя своя поглед все по-далеч назад от днешните събития.
Рано или късно той ще стигне до извода: една болест може да бъде разбрана само ако разширим погледа си на зад и обхванем най-далечните събития от живота на болния човек.
към текста >>
Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на
болни
я индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло. В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата.
Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението.
Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>
32.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И с една доста убедителна за тогавашното време статистика, Дител доказа, че
болни
те от пневмония оздравяват или умират в същите процентни съотношения, независимо дали са третирани с въведената от него „изчакваща" терапия, или с изпитаните лечебни средства на миналото.
А такава възможност се предлагаше на всеки, който беше малко или много запознат с „нихилистичната медицинска школа", която възникна към средата на 19 век във Виена и бързо спечели завидно влияние в европейските страни. Изходната точка на този пълен обрат относно „лечимостта" и „нелечимостта" на болестите стана внимателното проучване на един забележителен лекар, Дител, върху лечението на пневмонията и другите белодробни възпаления. Накратко, той стигна до извода, че в общи линии, не съществува непосредствен лечебен ефект, когато се прилага едно или друго лекарствено средство в хода на дадена болест. Авторитетът на Дител се оказа решаващ за младите медици от неговото съвремие и постепенно тяхното становище за лечебната стойност на всички древни лекарствени средства се доближи до известната поговорка: „Когато петелът пее на бунището, времето или се променя, или остава същото! " Те застъпваха становището, че за протичането на една болест е съвсем безразлично дали предписваме едно или друго лекарствено средство.
И с една доста убедителна за тогавашното време статистика, Дител доказа, че болните от пневмония оздравяват или умират в същите процентни съотношения, независимо дали са третирани с въведената от него „изчакваща" терапия, или с изпитаните лечебни средства на миналото.
към текста >>
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че
болни
ят се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ.
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ.
Общо взето, лекарят ако мога така да се изразя вижда как болестта идва, след което изчаква спонтанните лечебни сили на организма, докато например треската спадне и лечението привърши от само себе си.
към текста >>
И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна помощ, каквато
болни
те изискват от нас.
И така, ние показахме, как фактически двата принципа ариманическият и луциферическият в последна сметка се манифестират в протичането на болестта. Нещо повече, в много случаи по отношение на една или друга болестна картина бихме могли да разграничим всъщност два типа болести: Ариманически и луциферически.
И ако бихме се съобразявали с този факт, неизбежно щяхме да стигнем и до точните правила за адекватна лечебна помощ, каквато болните изискват от нас.
Защото луциферическите болестни процеси предполагат съвършено различни лечебни методи от ариманическите.
към текста >>
Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на
болни
я, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава.
А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува.
Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава.
Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>
Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за
болни
я човек, да потърси условията на един друг свят.
Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за болния човек, да потърси условията на един друг свят.
Това би означавало да се намесим в негова та индивидуална съдба и да я подчиним на други фактори. Това би означавало да наложим нашата воля над едно друго човешко същество. Нека да предоставим решението на самия човек! С други думи: Ние трябва да направим всичко възможно, за да настъпи оздравяването. Всички усилия в името на оздравяването, идват от едно съзнание, което отговаря на сегашното планетарно развитие на Земята; всякакви други мерки биха надхвърлили нашата Земя; там влизат в съображение други сили, до които нашето обикновено съзнание не може да се добере.
към текста >>
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на
болни
я с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят.
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят.
Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка. Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери. Кармическото разбиране ни поставя в хармония дори и с най-тежките удари на съдбата, когато те ни срещат с „неизлечимостта" на една или друга болест.
към текста >>
33.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично
болни
ят непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм.
Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех. При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението. Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг. Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така.
Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм.
Това е един твърде особен процес. И за да го осветля пред Вас от окултна гледна точка, бих искал да Ви опиша какво вижда ясновидецът, когато се изправи пред едно лице, което е прекарало дадена болест, но е недоизлекувано и носи признаците на това, което наричаме „хроническо състояние". Впрочем същото настъпва и в случаите, когато липсва остър болестен пристъп, а болестта от самото начало приема хронично развитие.
към текста >>
34.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или
болни
органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества. Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят.
И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
към текста >>
35.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
В по следния случай съвсем не искаме да кажем, че на
болни
ят човек бихме могли да предложим антропософски път на познание.
Да, след като обсъждаме нещата в антропософски смисъл, трябва да сме пределно точни. И след като вече изтъкнахме, че единствената защита срещу „абнормното" ясновидство може да бъде намерена в антропософския път на познание, нека добавим, че този случай е напълно различен от това, за което стана дума току що.
В по следния случай съвсем не искаме да кажем, че на болният човек бихме могли да предложим антропософски път на познание.
Дори от гледна точка на обикновения разум, това е абсолютно недопустимо. Защо?
към текста >>
36.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно
болни
те определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот.
Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях. Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение.
Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот.
Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души. Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска. Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа.
към текста >>
37.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват
болни
чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн.
След това обаче то е било отнето от Хаген и захвърлено във водите на реката Рейн и когато по-късно тя отново го поисква от Хаген при цар Етцел /Атила/, той не и разкрива мястото, където то се намира. Да, видите ли, това място е подробно изложено в легендата за Нибелунгите, за да бъде хвърлена светлина върху някои неща. При символичното обяснение на легендата за Нибелунгите аз намерих наистина остроумни, свръхостроумни тълкувания, които разказваха, какво означава всичко това. Един тълкувател казваше, че съкровището на Нибелунгите трябва да означава това, друг пък, че то означавало онова. Признавам, че това, което се изнася в тази връзка, действува понякога извънредно остроумно като често пъти съкровището на Нибелунгите се обяснява като символ на това или онова духовно естество.
Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват болни чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн.
Въобще трудно мога да си представя, че някому може да бъде отнето нещо, което може да бъде обяснено само символично. Разбира се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато. Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни. Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен.
към текста >>
Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува
болни
и тем подобни.
Един тълкувател казваше, че съкровището на Нибелунгите трябва да означава това, друг пък, че то означавало онова. Признавам, че това, което се изнася в тази връзка, действува понякога извънредно остроумно като често пъти съкровището на Нибелунгите се обяснява като символ на това или онова духовно естество. Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват болни чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн. Въобще трудно мога да си представя, че някому може да бъде отнето нещо, което може да бъде обяснено само символично. Разбира се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато.
Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни.
Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен. Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания. Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ. Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е.
към текста >>
38.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите
болни
тъкмо по този начин.
И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата. И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист! “ Самата природа на Христовото Същество, която се изливаше над Земята, беше едно лечебно средство. Но днес това лечебно средство не би могло да бъде използвано по същия начин, защото връзките между човешкото етерно и физическо тяло са съвсем други.
Обаче през онази епоха, общо взето, лекарите лекуваха своите болни тъкмо по този начин.
Ето защо изцелението на прокажените, постигнато от Христос Исус чрез състрадание и полагане на ръце не беше нещо изключително. За тогавашната епоха то беше нещо напълно самопонятно.
към текста >>
Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху
болни
я.
Чрез какво? Не чрез това, че Той насочва потока от сили, а чрез обстоятелството, че тя ги извлича от Него нещо, което Той забелязва едва по-късно. Това е посочено много ясно. И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти.
Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния.
Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения. По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом. Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
Чрез медиума на лекаря, подготвен за тази цел в мистерийните школи, от свръхсетивните светове бяха привличани определени магични сили и тези сили се разливаха върху тялото на
болни
я.
Нека да си представим ситуацията, при която един пациент от миналото застава пред своя лекар, пред своя лечител.
Чрез медиума на лекаря, подготвен за тази цел в мистерийните школи, от свръхсетивните светове бяха привличани определени магични сили и тези сили се разливаха върху тялото на болния.
В миналото не е съществувала никаква връзка между лекаря и моралния облик на пациента, защото лечебният процес изобщо не се е докосвал до неговата Азова природа. В миналото моралната страна е била без значение, защото магичните сили и без друго са се спускали от висшите светове. Сега обаче идва ново време. Сега моралната и физическата страна на лечебния процес се свързват по един нов начин. Знаейки това, ние можем да разберем и един друг случай, описан в Евангелието.
към текста >>
39.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и
болни
я, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
към текста >>
40.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше
болни
те и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха.
Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>
41.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Исус чу жалбите на хората: Жреците ни напуснаха, небесният отговор на жертвоприношенията вече не се спуска върху нас и ние сме прокажени и
болни
, ние сме измъчени и страдаме, понеже нашите свещеници ни напуснаха.
И така, в двадесет и четвъртата година от своя живот Исус от Назарет се оказа в една област, където в рамките на езическия ритуал се извършваше жертвоприношение. Картината наоколо беше мрачна, народът беше обхванат от ужасни душевни болести, засягащи дори физическите тела на хората. Този храм отдавна беше напуснат от жреците.
Исус чу жалбите на хората: Жреците ни напуснаха, небесният отговор на жертвоприношенията вече не се спуска върху нас и ние сме прокажени и болни, ние сме измъчени и страдаме, понеже нашите свещеници ни напуснаха.
към текста >>
42.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на
болни
те.
Сега неговата преобразена вътрешна същност изгря за тях с пълна сила; въплъщаването на Христос в тялото на Исус от Назарет беше впечатляващо най-вече за онези, които го познаваха от по-рано. Защото по-рано те усещаха само неговата обич, доброта и нежност; докато сега от Него се излъчваше една вълшебна сила! Ако по-рано в негово присъствие те се усещаха просто утешени, сега чрез Него те се усещаха изцелени. После те се отправяха към онези от своите съседи, които бяха измъчвани от демонически сили и ги водеха при Христос.
И стана така, че след победата си над Луцифер и след като от Ариман беше останало само едно жило, Христос Исус можа да постигне у хората, намиращи се под властта на Ариман онова, което Библията нарича изгонване на демоните и изцеление на болните.
Заставайки пред хората като Христос Исус, Той виждаше, че много от демоните, които беше съзрял, когато се свлече пред езическия жертвен олтар, сега се оттегляха надалеч. Защото те, също както Луцифер и Ариман, виждаха в Него своя противник. Бродейки из страната, поведението на демоните в човешките души Му напомняше как се беше свлякъл пред езическия жертвен олтар, където вместо Богове живееха демони и където истинското богослужение беше невъзможно. Той трябваше да си припомни и гласа на Батх-Кол, който му беше открил древната мистерийна молитва, за която вече стана дума. Все повече и повече Той се замисляше върху средната строфа на молитвата: „Изживян в насъщния хляб." Сега Той си каза: Хората при които се завърнах, действително трябваше да превръщат камъните в хляб.
към текста >>
43.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Навсякъде те лекуваха
болни
те според известните тогава методи.
Част от тяхното учение беше посветено на болестите и лечението им.
Навсякъде те лекуваха болните според известните тогава методи.
За тях беше в сила един важен принцип, на който нашият социален порядък не може, а и не е нужно да подражава: един есеин можеше да подпомогне всеки нуждаещ се, но не и ако той е член от неговото собствено семейство.
към текста >>
44.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Не древните Богове срещна той, а демонически Същества, които разяждат хората и ги правят
болни
.
Ето какво разказа Исус на своята мащеха. Упадъкът на езическите ритуали беше за него напълно ясен. Обгръщайки с поглед хората, той видя в какво се бяха превърнали езическите Богове: в зли, демонически Същества. Тогава той загуби сили, свлече се на земята и изпадайки в едно друго състояние на съзнанието, изживя всичко онова, което ставаше при езическите жертвоприношения.
Не древните Богове срещна той, а демонически Същества, които разяждат хората и ги правят болни.
към текста >>
45.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
На мен ми се стори, че най-
болни
ят от всички е всъщност известният ръководител на лудницата!
Веднъж – това е един случай сред хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек. Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд.
На мен ми се стори, че най-болният от всички е всъщност известният ръководител на лудницата!
Но сега нашият човек, нашият теолог е радикален, той казва: „Съдържанието на живота трябва да стане друго. Не бива никой повече просто да се радва на своето здраве.“ и т.н. И сега следващите изречения: „Това значи74 – казва той, като с това приключва своята лекция, – че всичко досегашно трябва да се направи по друг начин, то трябва да се преосмисли.“
към текста >>
46.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Щом заболеят или господарят им почине, тези служители биват уволнявани, защото за предпочитане е да се хранят безделници наместо
болни
ци, а често пъти и наследникът на починалия не е в състояние да продължи поддържането на заварената прислуга.
Щом заболеят или господарят им почине, тези служители биват уволнявани, защото за предпочитане е да се хранят безделници наместо болници, а често пъти и наследникът на починалия не е в състояние да продължи поддържането на заварената прислуга.
към текста >>
47.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван
болни
ят организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява.
Целта ми беше да посоча, че в нашия съвременен живот в началото на 1914 г. действат известни импулси,сравними с онзи импулс във физическия човешки организъм, който лежи в основата на карцинома, на раковото заболяване.
Тогава аз казах, че все по-голяма задача пред човечеството трябва да бъде следното: точно както бива изучаван болният организъм, доколкото той е физически, точно така да се изучава социалният организъм, където болестната отрова безспорно не съществува по същия начин, както във физическия организъм, ала от това характерът и на болестна отрова не намалява.
Но в такъв случай човек трябва да има усет за духовното. Той не може да има усет за духовното, ако отрича съществуването му. В социалното, разбира се, не се стича такава бактериална отрова или нещо подобно, както във физическия организъм. В социалния организъм ти може да бъде открита само ако човек има усет за онова, което духовно преминава през битието. Но ако е дадена възможност не само да се правят аналогии, които са неуместни, но също така нещата действително да се проследят, бих казал, в различни планове, тогава зад тези неща човек вече ще може да си представи едно или друго.
към текста >>
48.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
То е всеобщото лечебно средство, подходящата терапия, а не индивидуалното лечение, към което се насочва
болни
ят.
Запитайте сега какво е правилното лекарство за много такива явления, които вижда психоаналитикът! Разпространяването на знанието за духовния свят.
То е всеобщото лечебно средство, подходящата терапия, а не индивидуалното лечение, към което се насочва болният.
към текста >>
49.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Веднъж преживява нещо при тези грижи за
болни
я.
Бройер забелязва, че когато дамата се намира в състояние на полусън, с внимателен лекарски подход било възможно да бъде поощрена да разкаже нещо преживяно, едно много тежко преживяване. С разказа за този случай, споменат в учебниците на Бройер, искам да ви покажа как в полусън, отчасти под изкуствено предизвикана дрямка - Бройер е можел да поставя хората в хипноза - дамата разказва нещо от своите изживявания. И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него.
Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния.
Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург. Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола. Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>
обхваната от напрежение и силен страх за
болни
я, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург.
С разказа за този случай, споменат в учебниците на Бройер, искам да ви покажа как в полусън, отчасти под изкуствено предизвикана дрямка - Бройер е можел да поставя хората в хипноза - дамата разказва нещо от своите изживявания. И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта.
обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург.
Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола. Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>
Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на
болни
чното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола.
И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург.
Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола.
Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>
Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към
болни
я, за да го ухапе.»
Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург. Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола.
Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>
Материализмът винаги «виси на врата» на съвременния човек и в
болни
чната история виждаме следната забележка, която няма да разглеждаме по-нататък: («Много е вероятно на поляната зад къщата наистина да е имало змии, от които момичето още от преди е било изплашено и които дават материал за халюцинацията.»)
Материализмът винаги «виси на врата» на съвременния човек и в болничната история виждаме следната забележка, която няма да разглеждаме по-нататък: («Много е вероятно на поляната зад къщата наистина да е имало змии, от които момичето още от преди е било изплашено и които дават материал за халюцинацията.»)
към текста >>
«Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред
болни
чното легло на бащата.
Това е само забележка, на която дали ще обърнете повече или по-малко внимание, няма значение. И така, змията излиза от стената и иска да ухапе бащата - така си представя тя.
«Опитва се да отблъсне гадината, но е като парализирана; дясната ръка виси над облегалката на стола, изтръпнала, безчувствена и отпусната, и гледайки я, пръстите й се превръщат в малки змии с мъртвешки глави.» Това се случва пред болничното легло на бащата.
към текста >>
Следователно при това изживяване до
болни
чното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото.
Бройер и неговият сътрудник Фройд73 във Виена, които типично за тогавашното време се намират под влиянието на школата на Шарко74 в Париж, приписват всичко на това, което може да се нарече душевна травма, душевно нараняване, «nervous shock», както се нарича в Англия.
Следователно при това изживяване до болничното легло душевният шок действа върху душата, подобно на физическо нараняване на тялото.
към текста >>
Нали с право се казва, че момичето е седяло до
болни
чно-то легло на бащата, но много хора седят до
болни
чно легло и положително получават дълбоки впечатления, но не им се случва подобно нещо.
Искам да вмъкна, че д-р Бройер бил много зает личен лекар, научно много образован, отличен ученик на Нотнагел, който само поради външни обстоятелства не е станал професор. Когато нещата се разгледат хипотетично, може да се каже, че ако Бройер би станал професор и би проследил нещата, а не да е много зает интернист във Виена и поради това малко да се занимава с тях, може би те щяха да получат друг облик! Но с тях се занимава преди всичко д-р Фройд. Той е на мнение, че не могат да се разглеждат просто като травма, като душевно нараняване, а е необходимо да се проследи при какви условия действа такова - може да се нарече - душевно нараняване.
Нали с право се казва, че момичето е седяло до болнично-то легло на бащата, но много хора седят до болнично легло и положително получават дълбоки впечатления, но не им се случва подобно нещо.
Неученият лаик76 в такъв случай бързо се задоволява с извънредно дълбокомисленото обяснение, като казва: Някой има предразположението за това, друг го няма. Много дълбокомислено, нали, но най-глупавото, което може да се каже. Защото ако нещата в света се обясняват с предразположения, лесно могат да се намерят обяснения за всичко, нужно е само да се каже: Налице е предразположението за това.
към текста >>
Но в действителност нищо им няма, те са здрави и същевременно, когато искат, са
болни
.
Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния. Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват. Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява. Накратко, тя упражнява тира-нична власт върху обкръжението. В такъв случай разумният човек знае, че на човека в действителност нищо не му липсва, макар че хората съзнават своето болестно състояние и страдат от него.
Но в действителност нищо им няма, те са здрави и същевременно, когато искат, са болни.
Могат да се вземат както за здрави, така и за болни. Те наистина падат на пода, когато припадат от сърдечната атака, но по правило падат на килима, а не до него! Тези неща добре могат да се наблюдават.
към текста >>
Могат да се вземат както за здрави, така и за
болни
.
Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват. Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява. Накратко, тя упражнява тира-нична власт върху обкръжението. В такъв случай разумният човек знае, че на човека в действителност нищо не му липсва, макар че хората съзнават своето болестно състояние и страдат от него. Но в действителност нищо им няма, те са здрави и същевременно, когато искат, са болни.
Могат да се вземат както за здрави, така и за болни.
Те наистина падат на пода, когато припадат от сърдечната атака, но по правило падат на килима, а не до него! Тези неща добре могат да се наблюдават.
към текста >>
Следователно лекарят трябва да започне да извлича от
болни
я не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание.
И психоанализата започва да издига до съзнанието такива душевни неща. Това трябвало да бъде точно терапията, лечебният метод - нещата да се издигнат в съзнанието.
Следователно лекарят трябва да започне да извлича от болния не само каквото е изживял индивидуално, но и всякакви други неща, които изобщо не е изживял индивидуално, каквито не са и навън в света, а са душевно съдържание.
При това психоаналитиците стигат дотам да кажат: Всъщност човекът е изживял не само това, което е преживял сам от своето физическо раждане, а всичко възможно от своето физическо раждане назад. И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява. Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството.
към текста >>
50.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето
болни
са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга сфера и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание.
За нещо друго, което интересува дамата по-малко от любовните отношения с този мъж, тя няма да се подложи на усилието да прояви своята подсъзнателна хитрост. За това е нужен този специален интерес. А че любовният интерес често играе роля, произлиза само от факта, че е много разпространен.
Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето болни са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга сфера и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание.
Да вземем например, че се основе санаториум, в който приемат за психиатрично лечение хора, станали нервни или хистерични специално заради борсови спекулации. Там със същото право, както любовта се проследява от Фройд в подсъзнателните области, ще се открият съвсем други неща. Там би се видяло с какви изобретателни подсъзнателни рафинирани представи работи онзи, който например се занимава с борсови спекулации. Тогава, като се приложи методът на изключването, ще се установи, че сексуалната любов не играе особена роля и ще може във висока степен да се изследва царящата там рафинираност, съобразителност и т. н. Също и стремежът за власт няма винаги да прави впечатление, а ще се открият още много други нагони, властващи в подсъзнателните слоеве, в които човек се потапя с душата си, когато изобщо навлезе в несъзнателното.
към текста >>
Вземете дамата, която стои до леглото на
болни
я си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата.
Това става в хистеричните или нервните случаи, описани от психоаналитиците. Там мисленето, чувстването и волята се отклоняват към обратната страна, в известен смисъл, от пра-вилната посока, която води в духовната област. Ако човек има истинските заложби, дарбата да проверява, може да види как протичат нещата, бих казал, просто да ги докосне.
Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата.
към текста >>
51.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
носи заглавието: «Несъзнателното в нормалния и
болни
я душевен живот», от 1942 г.: «За психологията на несъзнателното».
69. Взет от книгата на К. Г. Юнг: «Психология на несъзнателните процеси. Преглед на съвременните теории и методи на аналитичната психология», Цюрих, 1917 г., стр. 13 и сл. (От 1925 г.
носи заглавието: «Несъзнателното в нормалния и болния душевен живот», от 1942 г.: «За психологията на несъзнателното».
Трябва да се посочи, че в сравнение с първото издание, цитирано от Р. Щайнер, по-късните издания са доста преработени от Юнг.)
към текста >>
52.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Те ще наричат
болни
я организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва.
Това е едното. Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството. Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето.
Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва.
На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние. Следователно в подем ще се окаже тъкмо познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в крайно опасна посока. Защото благодарение на известни инстинкти хората преди всичко ще узнаят, че определени субстанции и определени практики предизвикват болести и съгласно напълно егоистичните си мотиви ще могат да предизвикват болести, ще могат и да не ги предизвикват.
към текста >>
53.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са
болни
и говорят само по традиция.
Но не се оставяйте да бъдете заблуждавани в това търсене чрез някои неща, които днес се проповядват като мистика или като някои позитивни вероизповедания. Когато например Харнак говори за Христос, това, което казва, не е истина по простата причина, че казаното за Христос – прочетете го сами – общо взето се казва за Бог. Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други.
И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция.
Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер. Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа. И онзи, който казва на човечеството, че не само чувства Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос. Човекът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота. Той сам намира силите, които подбуждат определени свръхсетивни сили и те го довеждат до Мистерията на Голгота.
към текста >>
54.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят
болни
до известна степен.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили.
Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен.
Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество. И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
55.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Бихме имали впечатлението, че сме
болни
, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали
болни
и тази болест щеше да води към смъртта.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
56.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на
болни
хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация.
Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени.
към текста >>
Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-
болни
и по-
болни
, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно.
Защо древните хора са били ясновидци? Защото тялото е било по-меко и жлезите в човешкото тяло са били още жизнени, активни, енергични. Именно дейността на жлезите започва да става пасивна и колкото повече тази пасивност и втвърдяване се усилва, колкото повече се втвърдява човешкото тяло и секрецията на жлезите става по-гъста и жилава, толкова това, което като втвърдено човешко тяло може да служи на интелектуализма, който все повече и повече се налага, докато дейността на жлезите в човешкото тяло се втвърдява, самото човешко тяло става извънредно подходящо за разума. Но толкова по-необходимо става човекът да постигне с душата си връзката с духовния свят. Посветените през първите християнски столетия знаели за всичко това, те го изразявали със смелост, с която днес повече не се говори.
Те казвали, че хората постепенно ще стават все по-болни и по-болни, ако Христос не би дошъл и не би ги оздравил душевно.
Оттам през първите християнски столетия Христос не е бил почитан само както в нашите абстракции, а преди всичко е бил почитан като лечител, като велик миров лекар, като спасител.
към текста >>
57.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но ако бъбреците са
болни
и чрез
болни
те бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно
болни
те.
Това, което се отделя там и енергично се изпраща навън, е само излишното, но същевременно към останалия организъм тече тази жива вода, която бива проникната от етерния организъм. В този етерен организъм обаче са налице много имагинации (червено), той е проникнат от имагинации. Когато се потисне мозъчното съзнание и всички сетивни възприятия, тези имагинации могат да се разглеждат като картината на собствения организъм. Тогава нещата са здравословни.
Но ако бъбреците са болни и чрез болните бъбреци има прекалено силно излъчване на живата вода, тогава се пораждат всякакви образувания вътре и тогава идват познатите субективни явления, които имат бъбречно болните.
Това, което там работи, което е непрекъснато проникнато от вътрешна телесна топлина пулсиращо излъчване, но излъчване във вътрешни образи, които се срещат с идващото отвън, което иска да стане пластика, това работи четири пъти по-бързо от това, което работи отвън навътре. И то отново се вижда в определените периоди в живота ни, доколкото тези периоди се разглеждат като произлизащи от етерния организъм, т.е. произлизащи точно от това, което описах тук. Трябва да говорим за седемгодишни периоди, което и правим - за смяната на зъбите, половата зрялост и т.н. Можем например да кажем, че физическият организъм е на края на седмата си година, точно когато е на път да получи вторите зъби.
към текста >>
Тези неща са важни както за разбирането на здравия човешки организъм, така и за разбирането на
болни
я човешки организъм.
Тези неща са важни както за разбирането на здравия човешки организъм, така и за разбирането на болния човешки организъм.
И ще се види как това допълнение е необходимо за науката и може да дойде само от страна на антропософската наука за духа. Ще продължа тези разглеждания и така ще ги обобщя, че, от една страна, да ни се изясни историята, като изхождаме от човека, от друга страна - човекът от историята.
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при
болни
я човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека.
Възходът на цивилизацията е свързан с това, хората да приемат в себе си светлината и да разглеждат света в нея, а не в мрака.
Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека.
към текста >>
59.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично
болни
хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования.
А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека.
Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования.
Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека. Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
към текста >>
Ариманичните и луциферичните сили непрекъснато работят с всички сили, за да постигнат своите победи, но биват натъжени и разочаровани от
болни
те в
болни
ците и в психиатриите.
Ариманичните и луциферичните сили непрекъснато работят с всички сили, за да постигнат своите победи, но биват натъжени и разочаровани от болните в болниците и в психиатриите.
Защото там им се посочва, че те могат да се борят, но всъщност не е възможно да победят.
към текста >>
Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате
болни
, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества.
И тогава Христос е този, който в човека показва средствата как да се примирят горните с долните сили, как въздушните и огнените същества горе над черния слънчев диск, заобикалящи нашата Земя, да се примирят с долните същества. И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман. И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи.
Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате болни, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества.
И така ще тичате от радостното опиянение към тъжното разочарование.
към текста >>
60.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са
болни
.
Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си.
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни.
Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>
Болни
ят в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството.
Представете си, че някой човек се разболява. В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока? » Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството.
Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството.
Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
към текста >>
Ако
болни
ят е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
61.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите
болни
ци.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня.
И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници.
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване. Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
62.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край
болни
ци, гробища и т.н.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха. Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора. Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите.
И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
63.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите
болни
я човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят. Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло. Тя живее тогава там.
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят.
към текста >>
64.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Така че, ако се приема беладона в подходящи дози, такива, които човек би могъл да понесе (и въобще с кое да е лекарство може да се лекува само в дози, които
болни
ят може да понесе), то в етерното тяло на долната част на човека се образува своего рода здраво ядро.
По аналогичен начин действа на човека и беладоната. Беладоната действа така, че става следното: в следствие на приетата вътрешно беладона етерното тяло се пронизва с устойчиви конструктивни образувания.
Така че, ако се приема беладона в подходящи дози, такива, които човек би могъл да понесе (и въобще с кое да е лекарство може да се лекува само в дози, които болният може да понесе), то в етерното тяло на долната част на човека се образува своего рода здраво ядро.
Това здраво ядро предизвиква в главата свое точно негативно отражение. Върху това взаимодействие между позитивното и негативното лежи процеса на изцеление, който се има в предвид при приемане на беладона.
към текста >>
65.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези
болни
идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят. Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет. И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
към текста >>
66.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Който насочва поглед върху здравия и
болни
я човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление.
Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление.
Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание. То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека. Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята. Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята.
към текста >>
67.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави
болни
.
И не само такива вещества, като готварската сол и т.н., попадат във владение на аза и вътрешно се превръщат в нещо съвсем друго. Човешкото същество е заобиколено от определени температурни условия, но тези външни температурни условия не трябва да имат достъп в човешкото същество. Вие не можете даже крайчеца на тялото да запълните с това, което ви заобикаля като външна топлина. Тази топлина може да действа само като стимул, вие сами трябва да си създавате и произвеждате топлината, която е вътре във вас. В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни.
Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата. Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
към текста >>
68.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на
болни
я и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото.
Виждате ли, всичко, което съставлява днес трудностите на медицината, се дължи на това влияние. И всичко това трябва да бъде развито днес в общи линии според изискванията, които са поставени пред антропософското движение, пред Антропософското общество, както и отделно по специалности за отделните групи, както сега например бе говорено върху пасторалната медицина[1] пред една група, която по специалност е подготвена за това. Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата.
И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото.
Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа. Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае.
към текста >>
Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и
болни
я човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа.
Виждате ли, всичко, което съставлява днес трудностите на медицината, се дължи на това влияние. И всичко това трябва да бъде развито днес в общи линии според изискванията, които са поставени пред антропософското движение, пред Антропософското общество, както и отделно по специалности за отделните групи, както сега например бе говорено върху пасторалната медицина[1] пред една група, която по специалност е подготвена за това. Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата. И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото.
Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа.
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение.
към текста >>
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и
болни
я човек и която се надявам скоро да излезе от печат.
Виждате ли, всичко, което съставлява днес трудностите на медицината, се дължи на това влияние. И всичко това трябва да бъде развито днес в общи линии според изискванията, които са поставени пред антропософското движение, пред Антропософското общество, както и отделно по специалности за отделните групи, както сега например бе говорено върху пасторалната медицина[1] пред една група, която по специалност е подготвена за това. Защото тук трябва да бъде търсена вратата, чрез която да се навлезе също и в онези връзки, които се получават накрая като велики връзки в дейността на теченията на кармата. И в патологията и терапията ще се види, как наблюдението на болния и здравия човек налага необходимостта да бъде проучено всичко, което наред с външно-физическото се казва за духа и душата, като напълно се уважава това, което естествената наука казва за физическото. Тогава обаче ще се види, че по отношение на здравия и болния човек сме принудени да разгледаме по-висшите членове на човешката природа.
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат.
Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение. Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека.
към текста >>
69.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно
болни
, на една лудница.
До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето.
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница.
Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
към текста >>
70.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Особено различни са моментът на събуждането и моментът на заспиването при
болни
или при болнави хора.
Различието може да се почувства с обикновеното съзнание, но едва инициационната наука може да хвърли светлина върху различието, което се усеща с чувството.
Особено различни са моментът на събуждането и моментът на заспиването при болни или при болнави хора.
Те по-лесно от здравите забелязват, че при заспиването често се появява едно чувство на лекота. Моментът на събуждането, ако човекът забележи какво чувства вътре в себе си, има нещо като леко неприятно чувство. Моментът на събуждането е придружен с радостно усещане само тогава, когато човекът веднага обърне вниманието си към външния свят и когато в неговото съзнание външният свят надделее над това, което се надига в него. Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки.
към текста >>
Къде ще трябва да се търсят лечебните средства за това, което са болести в главата и къде ще трябва да се търсят лекарствата, когато са
болни
краката?
Но същественото е и това, което е важно и за терапията.
Къде ще трябва да се търсят лечебните средства за това, което са болести в главата и къде ще трябва да се търсят лекарствата, когато са болни краката?
За това, което е болест в главата, трябва да се търсят лекарства в лежащото далеч в развитието на природата - следователно при това, което напомня за ранните природни процеси, да речем например при гъбите, които в техния несъвършен сегашен образ, така да се каже, повтарят това, което беше предишно развитие на растенията, или при водораслите и лишеите, както и при корените на съвършените растения, които са това, което остава назад в най-ранния период от развитието. Това, което е болно в коремната област, което повече лежи към периферията, ще трябва да се лекува с това, което в природното развитие е настъпило по-късно - с цветята, с цветните растения или също и със средства от минералното царство, с това, което се е появило по-късно. Всичко, което по-късно се е появило в човека, трябва да се лекува с това, което се е развило в природата по-късно. Това стига до детайлите. Естествено и в главата има органи, които са се появили сравнително по-късно.
към текста >>
71.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за
болни
».
[3] Според оригинален текст на Рудолф Щайнер.
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни».
към текста >>
72.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за
болни
».
26. Според оригинален текст на Рудолф Щайнер.
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни».
към текста >>
73.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в
болни
цата "Сейнт Джордж" там.
Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там.
Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте.
към текста >>
74.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на
болни
чното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека. Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето! Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете.
Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>
75.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Нюансът на дълбоко състрадание към
болни
я, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов.
Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората.
Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна.
към текста >>
76.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Навярно, размисляйки над задачата, която стои пред Вас като лекари, често сте се спъвали в следния въпрос: какво представлява болестта и какво изобщо е
болни
я човек?
И така, днес бих желал да изходя от няколко ориентировъчни наблюдения.
Навярно, размисляйки над задачата, която стои пред Вас като лекари, често сте се спъвали в следния въпрос: какво представлява болестта и какво изобщо е болния човек?
към текста >>
Рядко може да се срещне друго обяснение за болестта и за
болни
я човек, освен това обяснение макар то да е маскирано от разни неща, вмъкнати по същество, а именно че болестният процес представлява отклонение от нормалния жизнен процес и че определени фактори, въздействуващи върху човека, към които той в своя нормален жизнен процес първоначално не е способен, предизвикват промени в нормалния жизнен процес и в устройството му, и че болестта се заключава в тези, свързани с промените, функционални увреждания на телесните части.
Рядко може да се срещне друго обяснение за болестта и за болния човек, освен това обяснение макар то да е маскирано от разни неща, вмъкнати по същество, а именно че болестният процес представлява отклонение от нормалния жизнен процес и че определени фактори, въздействуващи върху човека, към които той в своя нормален жизнен процес първоначално не е способен, предизвикват промени в нормалния жизнен процес и в устройството му, и че болестта се заключава в тези, свързани с промените, функционални увреждания на телесните части.
Ще трябва обаче да признаете, че това не е нищо друго, освен едно негативно определение на болестта. Това не е нещо, което би могло да помогне на човека, когато има работа с болести. И бих желал да работя преди всичко върху тази практическа страна, която да помогне на човека, когато има работа с болести. И за да достигна до определящото в тази област, ми се струва, че ще бъде добре да посоча определени възгледи, възникнали по въпроса за болестта в хода на времето. Не защото считам , че това е абсолютно необходимо за съвременното разглеждане на болестните прояви, но защото е възможно да се ориентираме по-лесно, ако можем да вземем предвид по-старите възгледи върху болестта, които възгледи все пак са довели до съвременното състояние в медицината.
към текста >>
Поврат в това отношение на взаимообмен между
болни
я организъм и заобикалящата го физическа, земна среда.
В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би могло да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека. Така ще можем да си открием обратен път към онова, което е било изгубено, и от което явно се нуждаем, ако не искаме да останем при една гола, формална дефиниция за същността на болестта, с която дефиниция всъщност, на практика, много не можем да постигнем. Защото, помислете си, явява се един много важен въпрос. В основата си ние разполагаме само със земни средства, средства от обкръжението на човека, с които можем да въздействуваме върху човешкия организъм, когато същият е претърпял промени. Но в човека действуват неземни процеси или най-малкото сили, които превръщат процесите му в неземни процеси и така възниква въпросът: как можем да предизвикаме поврат, който да ни отведе от състоянието на болест към състоянието на здраве.
Поврат в това отношение на взаимообмен между болния организъм и заобикалящата го физическа, земна среда.
Как можем да предизвикаме такъв взаимообмен, чрез който наистина да бъдат повлияни и онези сили които действуват в човешкия организъм и които сили не изчезват там, където изчезват процесите, от които ние черпим лечебните си средства, дори когато тези процеси представляват предписания за диета и т.н.?
към текста >>
77.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Сега става дума за това, да бъде намерен прехода от този здрав функциониращ организъм, в който горното съответствува на долното, към
болни
я организъм.
В здравия организъм съществува такава близост, че ако горното, някаква горна дейност, било то дейност, свързана с дишането или дейност, свързана с нервно сетивния апарат, ако по някакъв начин тази дейност трябва да надмогне нещо долно, тя трябва да приведе себе си в пълна хармония с долното. И в човешкия организъм веднага се установява дисхармония, по-късно това ще ни доведе до едно действително разбиране за болестния процес когато по някакъв начин настъпи надмощие, когато долното получи надмощие, така че да стане твърде мощно за съответната дейност в горното, или нещо горно, което да е твърде мощно за съответната дейност в долното. Дейностите на горното винаги трябва така да се отнасят към дейностите на долното, та по определен начин да си съответствуват, да се преодоляват взаимно, да протичат един спрямо други така, както бих желал да кажа са ориентирани един спрямо други. Тук съществува една съвсем определена ориентация. За различните хора тя е индивидуална, но за цялото горно протичане на процесите спрямо цялото долното протичане на процесите съществува една съвсем определена ориента ция.
Сега става дума за това, да бъде намерен прехода от този здрав функциониращ организъм, в който горното съответствува на долното, към болния организъм.
Ако изхождаме бих желал да кажа от белезите на болестта в това, което Парацелзий е нарекъл археус, което ние наричаме етерно тяло, или ако искате да представите всичко по такъв начин, че да не бъдете криво разбрани отвън, от страна на хората, които не желаят да знаят нищо за тези неща, то бихте могли да кажете, че за сега искате да говорите за белезите на болестта в областта на функционалното или да динамичното, т.е. за началните белези, които са налице, за да можем да говорим за болест. И когато говорим за тези белези, когато говорим за това, което първоначално се проявява в етерното тяло или просто в областта функционалното, тогава можем да говорим и за една полярност, обаче полярност, която носи в себе си несъответствието, дисхармонията. И това става по следния начин.
към текста >>
Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно
болни
ят живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина.
Не може да бъде открито нещо, което рационално да се справи с туберкулозата, ако не се върнем обратно към тези бих желал да кажа прастара предпоставка в човешкия организъм. Защото това, че паразитите намират място в човешкия организъм, това е само последица от онези прастари предпоставки, за които току що Ви говорих. Това не противоречи на факта, че когато са налице нужните предпоставки, туберкулозата става заразна. Естествено трябва да са налице нужните предпоставки. Само че нещата вече стоят така, че при една ужасно голяма част от човечеството е налице това надмощие на долната органична дейност, така че днес предразположението към туберкулоза е разпространено по един ужасяващ начин.
Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина.
Опитвам се винаги с едно сравнение, с една аналогия, да изясня тази връзка между първичното възникване на една болест и заразяването, като казвам следното: да приемем, че на улицата срещам приятел, чийто човешки взаимоотношения не са ми близки. Той се приближава тъжен към мен, той има причина да бъде тъжен, защото е починал негов приятел, Аз нямам директни връзки към приятеля му, който е починал. След като обаче, аз го срещам и той ми съобщава своята тъга, и аз заедно с него ставам тъжен. Той се натъжава, поради директна причина, аз поради заразяване. Но при това все пак остава валидно, че само взаимната връзка между мен и него е предпоставка за това заразяване.
към текста >>
Ако действително туберкулозно
болни
те трябва да бъдат събрани в санаториум, то тези санаториуми, доколкото е възможно, трябва непрекъснато да бъдат затваряни и премествани.
Ако действително туберкулозно болните трябва да бъдат събрани в санаториум, то тези санаториуми, доколкото е възможно, трябва непрекъснато да бъдат затваряни и премествани.
Всъщност след определен период от време всеки един туберкулозен санаториум би трябвало да бъде закриван. Защото това е своеобразното, че туберкулозно болните сами притежават най-голямата предразположеност към това, да бъдат заразявани, т.е. че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се влоши, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно болни. Но засега аз исках да посоча само същността на туберкулозата. И именно при туберкулозата, като пример виждаме, как в известен смисъл различните процеси в човешкия организъм нахлуват един в друг.
към текста >>
Защото това е своеобразното, че туберкулозно
болни
те сами притежават най-голямата предразположеност към това, да бъдат заразявани, т.е.
Ако действително туберкулозно болните трябва да бъдат събрани в санаториум, то тези санаториуми, доколкото е възможно, трябва непрекъснато да бъдат затваряни и премествани. Всъщност след определен период от време всеки един туберкулозен санаториум би трябвало да бъде закриван.
Защото това е своеобразното, че туберкулозно болните сами притежават най-голямата предразположеност към това, да бъдат заразявани, т.е.
че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се влоши, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно болни. Но засега аз исках да посоча само същността на туберкулозата. И именно при туберкулозата, като пример виждаме, как в известен смисъл различните процеси в човешкия организъм нахлуват един в друг. Процеси както бихте могли да си помислите, които непрекъснато трябва да се намират под влиянието на факта, че тук имаме работа с горното и с долното устройство. Тези устройства така си съответствуват помежду си, както позитивният образ и негативния образ са противопоставени един на друг.
към текста >>
че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се влоши, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно
болни
.
Ако действително туберкулозно болните трябва да бъдат събрани в санаториум, то тези санаториуми, доколкото е възможно, трябва непрекъснато да бъдат затваряни и премествани. Всъщност след определен период от време всеки един туберкулозен санаториум би трябвало да бъде закриван. Защото това е своеобразното, че туберкулозно болните сами притежават най-голямата предразположеност към това, да бъдат заразявани, т.е.
че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се влоши, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно болни.
Но засега аз исках да посоча само същността на туберкулозата. И именно при туберкулозата, като пример виждаме, как в известен смисъл различните процеси в човешкия организъм нахлуват един в друг. Процеси както бихте могли да си помислите, които непрекъснато трябва да се намират под влиянието на факта, че тук имаме работа с горното и с долното устройство. Тези устройства така си съответствуват помежду си, както позитивният образ и негативния образ са противопоставени един на друг. С помощта на тези бих казал най-очебийни явления, които за сега предлага туберкулозата, след като е налице подобна констатация на организма, по начина, както ги изложих, в техния по-нататъшен ход може да бъде изследвано, как изобщо трябва да се разглежда същността на болестта.
към текста >>
Болни
те в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното.
Когато долното устройство на човека е така изградено, че не може да бъде преодоляно от горното устройство, тогава това, което се явява като кашличен рефлекс, представлява една здрава реакция на човешкия организъм, та на известни неща, които иначе биха нахлули, да не им се позволи да нахлуят. Безусловно и директно да бъде потискана кашлицата, това при определени условия може да бъде вредно, защото тогава тялото приема в себе си вредности. То кашля по причина, че при това временно предразположение не може да понесе тези вредности и желае да ги отстрани. Кашличният рефлекс е именно показател за това, че нещо става в организма, така че съществува необходимостта на съответните натрапници, които иначе съвсем свободно биха нахлули в организма, да не им се позволи да нахлуят. Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза.
Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното.
От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания.
към текста >>
когато сме предизвикали тези болестни явления, не можем да оставим
болни
я на съдбата му, но ще трябва да започне втората част на лечебния процес.
Това е свързано с необходимостта да бъдат предизвиквани известни болестни състояния, за да се установи правилното отношение спрямо други болестни състояния. Но това все пак са болестни състояния. И всичко: кашлица, гърлобол, болки в гърдите, явления на отслабване, на изморяване, нощни изпотявания, всичко това са все пак болестни явления. Те трябва да бъдат предизвикани, но все пак са болестни явления. Това ще доведе до там, лесно да разберем, че когато сме излекували наполовина, т.е.
когато сме предизвикали тези болестни явления, не можем да оставим болния на съдбата му, но ще трябва да започне втората част на лечебния процес.
Тогава трябва да се погрижим за следното: не само да са налице тези реакции, да са налице не само това, което сме предизвикали, за да отблъснем болестта, но тогава трябва да последва нещо, което от своя страна ще излекува реакцията, и отново ще поставим организма на правилния му път. Или би трябвало да се погрижим за това, когато например за целта на естествено, а може би и не изкуствено предизвиканата отбрана срещу туберкулозното предразположение бъде предизвикана кашлица, когато се появят болки в гърлото или когато те бъдат предизвикани, да бъде стимулиран храносмилателния процес, който в такива случаи винаги показва белези на запек, на обстипация.
към текста >>
А от друга страна самите
болни
са тези, които представляват най-силната пречка, защото
болни
те естествено най-вече изискват, както те казват, нещо да бъде отстранено.
После можем да разберем това, което се отпечатва в органичното, във физическото, и се стига до там, чрез изследване физиономията на цялостната болестна картина, да разберем това, което сами сме предизвикали; първо бих казал да се предизвика протичане на болестта в определена посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до оздравяване. Естествено, най-големите пречки за това, вече до известна степен характеризирано лечение, са на първо място отношенията, социалните отношения, по тази причина медицината е един изцяло социален въпрос.
А от друга страна самите болни са тези, които представляват най-силната пречка, защото болните естествено най-вече изискват, както те казват, нещо да бъде отстранено.
Но ако така директно отстраним нещо, което в тях, може лесно да се случи да ги разболеем много повече, отколкото са били преди това. На това също трябва да се обърне внимание, че ги правим по-силни, отколкото са били преди това. Но болните трябва да изчакат, докато сме отново в състояние да ги направим здрави. Но дотогава мнозина от тях вече са избягали, нещо, което вие сами ще признаете, че е вярно!
към текста >>
Но
болни
те трябва да изчакат, докато сме отново в състояние да ги направим здрави.
После можем да разберем това, което се отпечатва в органичното, във физическото, и се стига до там, чрез изследване физиономията на цялостната болестна картина, да разберем това, което сами сме предизвикали; първо бих казал да се предизвика протичане на болестта в определена посока, за да може след това, когато е настъпило необходимото време, целия процес да бъде отведен обратно до оздравяване. Естествено, най-големите пречки за това, вече до известна степен характеризирано лечение, са на първо място отношенията, социалните отношения, по тази причина медицината е един изцяло социален въпрос. А от друга страна самите болни са тези, които представляват най-силната пречка, защото болните естествено най-вече изискват, както те казват, нещо да бъде отстранено. Но ако така директно отстраним нещо, което в тях, може лесно да се случи да ги разболеем много повече, отколкото са били преди това. На това също трябва да се обърне внимание, че ги правим по-силни, отколкото са били преди това.
Но болните трябва да изчакат, докато сме отново в състояние да ги направим здрави.
Но дотогава мнозина от тях вече са избягали, нещо, което вие сами ще признаете, че е вярно!
към текста >>
78.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Да, но тази правна основа се състои в това, че се казва: изобщо не съществуват болести, но съществуват само
болни
хора.
Да, може би отделният лекар действително ще осъзнае, че е застанал именно като отделен лекар и че трябва да се бори срещу голямата маса останалите лекари. И в мига, в който бихте превърнали терапията на Ритер в университетска, в мига, когато тя вече няма да бъде в опозиция, когато даже не бих казал от всички но от мнозина започне да се лекува по този начин, то Вие ще трябва да се убедите, че лечебните успехи значително ще намалеят. Виждате ли, тъй странни са нещата в действителния живот. Понякога нещата са съвсем различни от това, което си представяме. Отделният лекар, разбира се, е силно заинтересован да излекува отделния човек, и по този път модерната материалистична медицина бих казал си е създала дори вид правна основа, на всяка цена да се започне лечението на отделния човек.
Да, но тази правна основа се състои в това, че се казва: изобщо не съществуват болести, но съществуват само болни хора.
Разбира се, ако хората и по отношение на боледуването бяха така изолирани, както външно изглеждат днес, тогава тази правна основа би била действително основателна. Но в действителност хората съвсем не са така изолирани и подобно нещо има огромно значение, както разказаното вчера от Вас, господин д-р Е., а именно, че определени болестни напрежения обхващат обширни територии, и че когато сте излекували отделния човек, никога не можете да установите, на колко други може би сте прикачили болестта в друг един случай. Вие не поставя те отделния болестен случай в цялостния процес, и по тази причина такива отделни случаи са изключително фрапиращи. Но този, който има предвид цялостното благо на човечеството, бих искал да кажа той действително трябва да говори от друга гледна точка. Това създава необходимостта не да търсим някаква едностранчива терапевтична насока, но терапията изцяло да бъде изведена от патологията.
към текста >>
79.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И все пак, ако има ме поглед върху всичко онова, влизащо в съображение при лечението на
болни
я, от подробностите ще можем да изведем едно или друго и най-малкото ще знаем, как именно да преценяваме фрагментарните находки в болестта.
Прониквайки чрез тези разглеждания все по-дълбоко към онази специална област, където патологията трябва да нахлуе в терапията, при което в известен смисъл трябва да бъде хвърлен мост между двете, ще бъде необходимо да бъдат споменат най-различни неща, които по отношение на лечението могат да представляват само един вид идеал и който не могат навсякъде да бъдат преценени в целия обхват.
И все пак, ако има ме поглед върху всичко онова, влизащо в съображение при лечението на болния, от подробностите ще можем да изведем едно или друго и най-малкото ще знаем, как именно да преценяваме фрагментарните находки в болестта.
към текста >>
И тъй като понякога лекари са им гласували доверие и сами разказвали някои неща, то аз например често съм бил учуден, когато само след няколко думи съм питал: на колко години е всъщност
болни
я?
Преди всичко е необходимо да разберем, колко важно за лечението и на най-специалния случай е познаването на целия човек, който е застанал пред нас. Това познаване на целия човек всъщност винаги би трябвало да се простира върху най-важните жизнени моменти.
И тъй като понякога лекари са им гласували доверие и сами разказвали някои неща, то аз например често съм бил учуден, когато само след няколко думи съм питал: на колко години е всъщност болния?
и лекарят не е можал да ми отговори точно, т.е. не е можел да си даде сметка, колко годишен е съответния болен. Както ще видим през следващите дни, едно от най-съществените неща е, с доста голяма точност да се осведомим за възрастта на пациента, защото терапията в силна степен зависи от възрастта на пациента. И ако завчера тук бяха споменати някои неща, които в отделни случаи не помагат[1], то при такива изявления съвсем близо е въпросът: по какъв начин е свързана възрастта на съответния пациент със случаите на неуспех? При лечебните средства най-вече трябва да се проследява на чина на въздействие на възрастта.
към текста >>
След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на
болни
те и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство.
След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед. Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност.
След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство.
Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо. Както ще видим през следващите дни, това е от изключителна важност за преценката на цялостното устройство на човека.
към текста >>
80.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И в този обмен всъщност е залегнал здравият и
болни
ят човешки живот.
Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре.
И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот.
И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
81.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато
болни
.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно.
Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат. Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова
болни
, колкото смятат.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно. Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат.
Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>
82.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо при сърдечно
болни
винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек.
Това пасивно отдаване на движението от страна на човека е нещото, което в известен смисъл деформира всички онези процеси, натрупващи се в сърцето. Всичко, което по този начин протича в света на човека, е свързано с начина, по който човекът се отоплява. И тук виждате родството на сърдечната дейност с топлинния импулс в света, с който импулс човекът е свързан. От това виждате, че ако човекът чрез собствената си дейност, развие достатъчно топлина, тогава това количество от достатъчна топлина в жизнения процес, породено от собствената му дейност, представлява мярка за здравето на човешкото сърце.
Ето защо при сърдечно болни винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек.
Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще мислят по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно. Ето защо може би няма да е неправилно, ако кажем, че именно от тази гледна точка трябва да посочим онези оздравителни упражнения, които можем да вземем от евритмията, когато става дума за смущения в сърдечните функции. След това стигаме до всичко онова, което се изразява чрез по-малко или повече недостатъчната дейност на пикочния мехур в човешкия организъм. Може би това, което ще кажа в това отношение, ще Ви се стори малко лаическо.
към текста >>
Това са взаимоотношения, които след това ни позволяват да установим връзка между това, което протича в здравия човек и това, което трябва да протече в
болни
я човек.
С това вече се приближаваме към една органна система, спрямо която в процеса на лечение, лекарската интуиция влиза в невероятно силна степен в съображение; приближаваме се до така чудно действуващата в човешкия организъм бъбречна система, със странните и разклонения, така също и в нейните процеси. Но за това по-късно. Сега става дума за следното: както става ясно в изминалите лекции всичко онова, което е отделяне през червата, то от своя страна свързано с процесите в главата, и това са две неща, които вървят заедно. Така също всичко онова, което се изхвърля с урината, е свързано с всичко, което процесуално протича около сърцето, в сърдечната система. В съществена степен при всичко, представляващо отделяне през червата, имаме работа с едно подържане от страна на човека на процеса на окварцяване, и при всичко, заложено в образуването на урина, имаме работа с едно подражание на процеса на въглена киселина.
Това са взаимоотношения, които след това ни позволяват да установим връзка между това, което протича в здравия човек и това, което трябва да протече в болния човек.
С това ние посочих ме повече процесуалните взаимовръзки. Но те не бива да бъдат разглеждани едностранчиво. И ще видим, че едва след овладяването на всички тези неща можем да достигнем до правилната оценка на това, което вчера, по един изключително ясен начин, ни бе изложено от д-р Ш. като Закон за подобието[1]. Този закон за подобието съдържа в себе си нещо изключително значимо; но е необходимо този закон за подобието да бъде изграден на основата на всички елементи, с които можем да се сдобием чрез наблюденията на подобни взаимовръзки, каквито установихме сега.
към текста >>
83.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
прев.) да оставите
болни
я на суровоядство, тогава ще видите, как действието на силициевата киселина ще бъде значително засилено, тъй като по този начин подкрепяте това, което силициевата киселина иска да извърши в периферията, а именно да действува формообразуващо, да лекува деформации имам предвид разбира се не грубо масивни деформации, но неща, които не са непосредствено анатомично проявени, а само физиологически, това, към което силициевата киселина непосредствено се стреми.
Можете да се убедите в това, ако опитате и такива опити би трябвало да бъдат провеждани в случаите, когато лекувате със silicea (кварц, силиций бел.
прев.) да оставите болния на суровоядство, тогава ще видите, как действието на силициевата киселина ще бъде значително засилено, тъй като по този начин подкрепяте това, което силициевата киселина иска да извърши в периферията, а именно да действува формообразуващо, да лекува деформации имам предвид разбира се не грубо масивни деформации, но неща, които не са непосредствено анатомично проявени, а само физиологически, това, към което силициевата киселина непосредствено се стреми.
Тя получава подкрепа в тази насока чрез това, че по време на самото лечение биват подвозвани съответните храни-телни вещества. Те са, на които методологически бих желал да наблегна, тъй като както ми се струва тези неща биват твърде малко изследвани. Те се изследват, но най-често само емпирически, не се търси рациото в тях, и затова тъй рядко се открива възможността да прогледнем със задоволство на това, което бива констатирано в тази област.
към текста >>
84.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Необходимо е, най-после човекът да не бъде разглеждан така грубо в своето развитие, когато той ни предлага едно или друго явление по-късно разрушени зъби, които са били предварително подготвени още в юношеска възраст, което по-късно е довело именно до разрушаване на зъбите, или в анемията да виждаме само това, което днес се разглежда химически, но е необходимо да проникнем в цялата тайна на човешкото устройство, ако искаме да разберем нещо от това, което се появява при
болни
я човек.
Когато везните са правилно уравновесени, и ако не се появят силни противоположни образования срещу това, до което води неправилното уравновесяване на везните, а именно неправилно установеното взаимодействие между белтък и желязо, в такъв случай възникват всички онези явления, които външно намират израз в лицето на анемията.
Необходимо е, най-после човекът да не бъде разглеждан така грубо в своето развитие, когато той ни предлага едно или друго явление по-късно разрушени зъби, които са били предварително подготвени още в юношеска възраст, което по-късно е довело именно до разрушаване на зъбите, или в анемията да виждаме само това, което днес се разглежда химически, но е необходимо да проникнем в цялата тайна на човешкото устройство, ако искаме да разберем нещо от това, което се появява при болния човек.
към текста >>
85.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тези взаимодействия между това, което аз нарекох просто долен и горен човек, тези взаимодействия трябва да бъдат взимани предвид винаги, както по отношение на патологията, така и по отношение на терапията, иначе никога няма да добием правилен възглед за това, по какъв начин външните влияния, чрез които бихме желали да въздействуваме върху
болни
я, наистина го повлияват.
Ако вземете сега предвид, че действителният произход на тъй наречените душевни заболявания и заболявания на духа всъщност трябва да бъдат търсен в долуразположените органни системи на човека, тогава именно ще се натъкнете на взаимодействия в човек, които не бива да останат незабелязани, когато става дума за патология и за терапия.
Тези взаимодействия между това, което аз нарекох просто долен и горен човек, тези взаимодействия трябва да бъдат взимани предвид винаги, както по отношение на патологията, така и по отношение на терапията, иначе никога няма да добием правилен възглед за това, по какъв начин външните влияния, чрез които бихме желали да въздействуваме върху болния, наистина го повлияват.
Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху болния с топлина или вода чрез краката или чрез главата. Но не можем да постигнем рационалното във всички тези неща, ако преди това не насочим вниманието си върху големите различия във функциите на долния и на горния човек. По тази причина сега, доколкото ни е възможно да сторим това в тази област, ние ще продължим да обсъждаме външното влияние върху човека.
към текста >>
Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху
болни
я с топлина или вода чрез краката или чрез главата.
Ако вземете сега предвид, че действителният произход на тъй наречените душевни заболявания и заболявания на духа всъщност трябва да бъдат търсен в долуразположените органни системи на човека, тогава именно ще се натъкнете на взаимодействия в човек, които не бива да останат незабелязани, когато става дума за патология и за терапия. Тези взаимодействия между това, което аз нарекох просто долен и горен човек, тези взаимодействия трябва да бъдат взимани предвид винаги, както по отношение на патологията, така и по отношение на терапията, иначе никога няма да добием правилен възглед за това, по какъв начин външните влияния, чрез които бихме желали да въздействуваме върху болния, наистина го повлияват.
Съществува голяма разлика между това, дали въздействуваме върху болния с топлина или вода чрез краката или чрез главата.
Но не можем да постигнем рационалното във всички тези неща, ако преди това не насочим вниманието си върху големите различия във функциите на долния и на горния човек. По тази причина сега, доколкото ни е възможно да сторим това в тази област, ние ще продължим да обсъждаме външното влияние върху човека.
към текста >>
86.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И това, което става в органа, но което при
болни
ят човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз.
На публични лекции често съм подчертавал това, което днес тук бих желал да подчертая по един по-точен начин. Виждате ли, хората си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н. Това обаче не е вярно. Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът. Същото е и при всички останали органи.
И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз.
Ето на това се обръща твърде малко внимание, и хората са така устроени, че в тази област не пропускат непрекъснато да повтарят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож. Да, но скъпи приятели, след като единият нож е кухненски, а другият е бръснарски, в такъв случай е невъзможно да останем на твърдение, че ножът е нож. По същият начин стоят нещата, когато дойде някой и каже: човешкото око и животинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин. Глупост е, от едно външно разглеждане да искаме да изведем принципът за обяснения на дадено нещо, и това няма да ни доведе до нищо, особено когато, основавайки се на външното разглеждане, се опитваме да изградим някакво изследване. Подобно изследване, основаващо се на животинската същност, пречи на човека, след това по правилен начин да изследва определени отношения при човека, защото тези отношения изпъкват истински пред душевния поглед на човека само ако осъзнаваме следното: тъкмо най-периферно разположените органи при човека са в най-силна степен проникнати от Аза и са оформени от него.
към текста >>
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в
болни
я човек.
Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въз действува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования.
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек.
По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място.
към текста >>
87.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори
болни
чния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на
болни
чния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от
болни
я по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло.
Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако останем с това, да прилагаме психоанализата само като диагноза, то ние вършим нещо, което по определен начин е оправдано ако бъде тактично изпълнено.
Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло.
Но при всичко това нещата твърде силно зависят от моралната същност на личностите, занимаващи се с тази област. Ала ако се абстрахираме от тези неща, то бихме могли да кажем: по отношение на диагнозата в психоанализа има някаква истина. Но не е възможно и терапевтично да се върви по този път, по който искат да тръгнат психоаналитиците. Това от своя страна отново е свързано с едно явление на епохата.
към текста >>
88.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху
болни
я човек.
Доколкото разглеждания материал може да бъде овладян, на базата на този материал от последния час аз трябва да обобщя някои неща, с което едва ще се осветли цялото и което всъщност ще направи цялото плодотворно. И затова ще бъде добре, макар че всичко това може да бъде само едно начало, ако сме в състояние да прибавим още два дни.
Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху болния човек.
Не е добре, ако разискванията като вчерашните бъдат взети в твърде материалистичен смисъл, защото в този случай действително става дума за следното в това, което външно се проявява да кажем в разрушаването на зъбите, да виждаме именно само външния симптом за един определен вътрешен процес, за един процес, който всъщност остава скрит за външното възприемане, и който има за последица външно проявеното. Вие ще разберете целия формиращ зъбен процес, ако го разгледате заедно с други процеси в човешкия организъм, който в основата си са видимо силно отдалечени от този, формиращ зъбите процес, ако например го разгледате заедно с едно явление, което на Вас Ви е доволно познато, но чиято вярна оценка може да бъде извършено само ако това явление бъде правилно разгледано съвместно с процеса, формиращ зъбите. Това е явлението, че момичетата имат съвсем здрави зъби и след като минат през първото раждане, след това зъбите им се разрушават. Това е нещо, което изключително основно изяснява връзката между зъбобола, между зъбните увреждания и цялата конструкция на организма.
към текста >>
Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при
болни
те но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
89.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в
болни
я човек.
Виждате ли, и по един външен начин Вие можете да убедите себе си, че нещата стоят точно така, ако всичко онова, което казах преди, бъде разгледано по друг начин. Преди аз Ви казах, че можете да разберете първия формообразуващ процес, ако външно, чрез бани, приложите мравчената киселина, съответно приготвена, вътрешно, и наблюдавайте въздействието, което тя ще има особено върху мършави хора, как тя ще въздействува при мършави хора отстранявайки склонността към образуването на тумори, и как ще повлиява туморните образования.
Това са неща, които изцяло трябва да бъдат наблюдавани в сферата на микроскопското, които обаче ни показват, по какъв начин трябва да изградим в себе си усет за микроскопското, за обхващането на цялата структура на човека с един поглед, на всичко онова, което влиза в съображение като устройство, като конституция на човека, и на онова, което се проявява в болния човек.
По този начин добиваме и правилен възглед за това, как трябва да разграничим въздействието чрез средства отвън, от въздействието чрез средства отвътре. Именно, когато проследим едно и също средство в неговата външна и вътрешна активност, тогава получаваме най-интересните отговори. И отново тук духовната наука знае нещо, което е изключително показателно по отношение на тези две части на устройството. А именно, че всъщност всички онези сили, формиращи нашето ухо се намират на същото място, където са и онези сили, които в крайна сметка, ако бъдат твърде силно разпуснати, и ако твърде силно се отдалечат, ще доведат до формиране на вътрешни тумори. Това, че във вътрешността си ние притежаваме ушно образование, това се дължи на процес, протичащ нормално благодарение на обстоятелството, че туморообразуващата сила се е проявила на правилното място.
към текста >>
90.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Този въпрос играе изключително важна роля за преценката, както на здравия, или най-малкото на относително здравия, така и на
болни
я човек.
При подобен първоначален стимул, защото това, което може да бъде дадено в този курс, е наистина само един стимул при подобен стимул нещата се свеждат най-вече до това, да бъде точно опознат пътя, така както може да ни го даде духовната наука, по който път извън човешките субстанции преминават в човешкия организъм, а също така и пътя на техните противодействия. Ако наистина имаме една пълна престава за начина на въздействие на някаква субстанция, тогава имаме в пътепоказател за приложението на същата като лечебно средство, и в този случай ние сами можем да правим извод. И това е много по-добро, отколкото, ако съблюдаваме предписанията, указващи, че това е за еди какво си, а онова за нещо друго. Днес аз отново ще трябва да започна от нещо привидно много отдалечено, за да достигна до нещо много близко. Между въпросите, които бяха поставени, непрекъснато изплува един въпрос, който естествено би трябвало да интересува всички Вас, това е въпросът на наследствеността за унаследяването.
Този въпрос играе изключително важна роля за преценката, както на здравия, или най-малкото на относително здравия, така и на болния човек.
Тук трябва да кажем, че тази наследственост, това унаследяване бива изследвано от съвременната материалистична естествена наука по един много абстрактен начин. Тя бива по такъв начин изследвана, че от това за живота не могат да произлязат особено много практични изводи. Но ако подходим сериозно, изследвайки такова явление като унаследяването, откриваме, че то е едно крайно странно явление най-вече за екзотерика, докато в очите на екзотерика това е една нагледна закономерност, че всичко онова, което е важно човекът да знае за световните взаимоотношения, на едно определено място то достига до едно външно видимо откровение; чрез това външно откровение ни се подсказва, какви скрити, но силно активни природни сили съществуват в човека. Точно към това трябва да се придържаме особено старателно, когато изследваме унаследяването. Защото от друга страна всичко, което е свързано с унаследяването, бива непрекъснато подценявано, бива обличано със илюзии, така че не можем да го преценяваме правилно.
към текста >>
91.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако
болни
ят е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то
болни
ят е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път:
болни
ят човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното.
Ако започнем от елементарното, то в 20 лекции естествено не можем много да напреднем, би могло да бъде дадено само едно направление. Ако за почне човек от най-горния етаж и разкрие множество окултни факти, тогава в определено отношение няма да бъде лесно да бъде хвърлен мост към съвременната медицина, и тогава би било необходимо още повече вре-ме. Нещата стоят така, че навсякъде, където днес виждаме вредата, нанесена от материализма в областта на медицината, навсякъде трябва да виждаме и необходимостта да противодействуваме на тази вреда. Аз Ви моля, това, което казвам, наистина в никакво отношение да не го възприемате като нещо с характерно пристрастие, но да го възприемете приятелски. В никаква насока аз не желая да взимам пристрастно нечия страна, но аз просто желая да представя фактите обективно.
Но следното може, и трябва да бъде казано: разглеждайки днешната алопатична медицина, навсякъде виждаме нещо, което и би трябвало да се появина нейния път: болният човек да бъде разглеждан според определени странични въздействия на болестта (тенденция, проявяваща се в теорията за бацилите), а също така наблюдаваме и отклонения на вниманието върху вторичното.
За целта извикваме на помощ естествената история на бацилите, то тя би ни била изключително полезна: от вида на бацилите можем да разберем много неща за това, което протича, тъй като определен вид бацили се появява винаги под влиянието на съвсем определени първични причини. Винаги има достатъчно възможност да бъде видяно това. Но тази тенденция, вторичното да бъде приемано за първично, като например да се разглежда действието на бацилите върху човешките органи вместо да разберем доколко човешкият организъм може да стане носител на бацили, това е, което се проявява не само в бацилната теория на алопатичната медицина, но което се проявява в целия останал подход и което съдействува за нанасянето на определена вреда, за която на повечето от Вас няма нужда да говоря, тъй като Вие вече многократно сте я наблюдавали. Ала виждате ли, не бихте могли да кажем, моля да ме извините за това, което ще кажа, че можем, когато разглеждаме изследователски хомеопатичната медицина, да сме удовлетворени, защото тази медицина има предимството да подхожда цялостно към човека, да има в предвид винаги картината на цялостните въздействия, и има предимство на стремежа да хвърли мост към лечебните средства; ала в хомеопатичната медицинска литература се появява нещо съвсем различно. Когато вземем в ръце тази литература, то всъщност бихме могли да се отчаем от обстоятелството, че в терапевтичната литература средствата са изброени едно след друго по такъв начин, че всяко едно средство е дадено за цяла поредица от заболявания.
към текста >>
Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в
болни
я човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека.
Но това е едно отклонение. И това отклонение може да бъде преодоляно, ако подходим по начина, който аз се опитах да изложа елементарно в общи линии. По тази причина засега аз избрах за начало най-горния етаж. Това може да бъде коригирано, ако чрез подобно вътрешно разглеждане на човешката и на извън човешката природа достигнем до ограничаване сферата на действие на лечебното средство, до ограждане то на тази сфера.
Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в болния човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека.
По този начин във външния свят биват ограничени съвсем определени области, имащи своето отношение към човека.
към текста >>
92.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В този курс ще обхвана от друга страна нещата, които бяха предмет на разглеждането ни в предишния курс и засягат както
болни
я, така и лекувания човек.
Да се надяваме, че този допълващ курс[1] ще може да добави още нещо, което да се разбира като допълнение, и когато стигнем края на курса, да се оформи като определени терапевтични възгледи.
В този курс ще обхвана от друга страна нещата, които бяха предмет на разглеждането ни в предишния курс и засягат както болния, така и лекувания човек.
Но поради това, че ще разгледаме нещата от друга страна, не само ще стигнем до други гледни точки, но и до разширяване на материала, който обсъдихме. Този път искам да покажа как познатото ви разчленяване на човека на физическо, етерно, астрално тяло и аз действа при разболяването и излекуването. Докато предишния път трябваше да се огранича и да представя първо външната изява на вътрешния човек, този път ще се опитам да покажа как различните същности на човека се повлияват от веществата извън него, които могат да се приложат и да служат като лекарства, повлиявайки човешкия организъм не само като вещества. Тук е необходимо веднага да направя едно предварително пояснение.
към текста >>
Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и
болни
ят човек се намират в постоянна взаимовръзка.
Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество. Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото. До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц.
Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка.
към текста >>
93.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Важно е да се изградят представи за здравия и
болни
я човек, именно изхождайки от още малко забелязваните процеси като недохранването и прехранването.
Но той е диференциран и по отношение на етера. Само че това диференциране е флуктуиращо, колебливо, непостоянно. Това е постоянно взаимодействие, като, от една страна, от горе надолу и от периферията непрекъснато протичат светлинният и топлинният етер, а от друга страна, жизненият и химичният етер се насочват от долу нагоре, така да се каже, действат центробежно навън. Така се поражда образуването на етерния човек, което всъщност е преустройство на вихровото, спираловидното движение, което се образува от сблъсъка на тези два вида етер. Образът, който се поражда пред вас, трябва да бъде разбран от взаимодействието на двата вида етер.
Важно е да се изградят представи за здравия и болния човек, именно изхождайки от още малко забелязваните процеси като недохранването и прехранването.
При органичното прехранване обаче човек още не е прехранен, ако само си препълва стомаха. Дори да има прекалено добро храносмилане, няма непременно да се касае до прехранване в смисъла, че храносмилателният процес е увреден и нещата не се преработват. Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие.
към текста >>
94.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Появява се например следната трудност: За да се прецени правилно
болни
чното състояние, е необходимо да се обединят например симптомите, които се проявяват в горния човек.
Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго. А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската. Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми.
Появява се например следната трудност: За да се прецени правилно болничното състояние, е необходимо да се обединят например симптомите, които се проявяват в горния човек.
Намеси ли се там някой симптом, който пространствено произхожда от горния човек, но е само натрапен симптом от веществообмяната, веднага се допуска грешка при разглеждането и поради това човек се заблуждава в преценката си за цялата болест. Не бива да се изпуска из очи колко трудно е да се обединят по правилния начин подробностите в един комплекс от симптоми.
към текста >>
Болни
ят идва в областта на това извънземно влияние.
Това е извънредно важен факт, защото, когато го вземем под внимание, ние си изграждаме възгледа, че в тропиците има извънредно дълбока свързаност между етерно-земното и извънземната астралност, докато на полюсите астралното се отблъсва по определен начин. Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина. Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва.
Болният идва в областта на това извънземно влияние.
Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм. Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му организъм. И то действаме така, че поради това, че ритъмът се регулира от само себе си чрез излагането на светлината, смущенията във веществообмяната се регулират директно от ритъма.
към текста >>
Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и
болни
я човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива.
След това обаче е от особено значение следното. Един процес на Земята, или сбор от процеси, които са тясно свързани с това, което трябва да наречем земно и извънземно, е действащото между същностите на електричеството и магнетизма.
Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива.
Ако схематично си представите земната повърхнина (виж рис.9, стр. 60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и магнетизма, има вътрешна връзка със земното като такова. Знаете, че електричеството се провежда само от един земен проводник към друг, от един морзов апарат към друг, винаги има само кабелна връзка, кръгът се затваря под Земята, там имаме работа с това електрическо поле, което Земята вече си е присвоила. Можем да кажем, че скритото в електричеството и магнетизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено). Това са всички електрични и магнетични влияния, които имаме в нашите електрични и магнетични полета.
към текста >>
[1] Едвин Шайдегер, 1867-1949 г., основател и главен лекар на
болни
цата Merian-Iselin в Базел, открита през 1918 г.
[1] Едвин Шайдегер, 1867-1949 г., основател и главен лекар на болницата Merian-Iselin в Базел, открита през 1918 г.
По образование хомеопат, той остава верен на тази терапия през целия си живот. Член на Парацелзиевото общество.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при
болни
от хлороза[1] хора, които слизат надолу.
Затова е необходимо да свикнем да обгръщаме с поглед явленията, които в будно състояние са предизвикани от проблематичното заспиване. И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на организма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване. Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване. Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно. Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления.
Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу.
Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно. Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си. Чрез такива недиректни наблюдения може изобщо да се насочи вниманието към неспокойствието на вътрешните органи.
към текста >>
Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на
болни
я или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм.
Виждате, че точно в тази област на човешкото здраве и болест има важни основания за обща диета, понеже съществува един, бих казал, субтилен преход от въздействия, които са повече от динамичен вид и се прилагат отвън върху човека, както и влияния, които идват от приготвените от самия човек, първо изменените растителни вещества.
Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм.
В лекарското изкуство действително трябва да липсва всякакъв фанатизъм. А при онзи фанатизъм, който например се проявява във фанатичното придържане към суровоядството, да се яде само сурова храна като диета, трябва да имате предвид следното. Суровата храна, т.е. не сварени растения, особено това, което в растението отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки организъм, и то е, че в организацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система. Чрез такъв фанатизъм като суровоядството може дълго време незабелязано да се разрушава в човека, понеже човешкият организъм не се разрушава така лесно, но с времето фанатичното суровоядство ще се прояви в ясно изразен задух или нещо подобно.
към текста >>
96.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Да речем, при имагинативното наблюдение на някоя
болни
чна картина, изобщо на някой симптоматичен комплекс, често се случва да получим непосредствено интуитивно познание за лечебното средство и след това, което се разбира от само себе си, да се изкушим да размислим върху нещата според преценките на научното познание и да стигнем до заключението, че нещата са погрешни, че не е възможно да е така.
Да речем, при имагинативното наблюдение на някоя болнична картина, изобщо на някой симптоматичен комплекс, често се случва да получим непосредствено интуитивно познание за лечебното средство и след това, което се разбира от само себе си, да се изкушим да размислим върху нещата според преценките на научното познание и да стигнем до заключението, че нещата са погрешни, че не е възможно да е така.
Това е съвсем обикновено явление, с което често се сблъсква този, който изобщо може да прави окултни изследвания, не само по отношение на терапията. Когато размислим по-задълбочено и проследим нещата по-нататък, едва тогава стигаме до убеждението, колко те са наистина правилни. Нещата, които се констатират чрез имагинативното изследване с последващата интуиция, са винаги правилните, ако те почиват на добри познавателни сили. Но преценката във всеки случай трябва първо да се издигне до това, което се опознава по този начин. Тук трябва да се запознаем с факта, че човешкият организъм е във висша степен сложен, така че неговото разсъдъчно разглеждане довежда действително до възможно най-големите трудности, особено тогава, когато се опитаме да поставим този човешки организъм отново в съотношение с външния свят.
към текста >>
Следователно има нещо в
болни
я, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните.
Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите. Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки. Да се изследва какво е състоянието на отделителните процеси при някой душевноболен е извънредно важно, защото миналата година посочих, че при някои форми на душевни заболявания има склонност за създаване на имагинации и инспирации. Това означава именно освобождаване на духовността вътре в човека.
към текста >>
97.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Такива въздействия трябва да се наблюдават при здравия и
болни
я човек.
Такива въздействия трябва да се наблюдават при здравия и болния човек.
При здравия човек тези лъчащи действия са налице в излъчванията на сетивните органи като остатъци от предрождението, отпреди земното съществуване. Те винаги са налице. Това, което се излъчва в сетивните органи, са всъщност следствия от оловните въздействия, при които оловото не се намира повече там. И тези излъчвания всъщност се откриват при цялата сетивна дейност в целия организъм. Нервната дейност, т.е.
към текста >>
Това ще бъде особено благотворно за този вид астматично
болни
.
При такава астма става въпрос, че нервно-сетивният процес се е изместил, слязъл е надолу в дихателния процес. Нищо друго не е освен прекалено силно действие в дихателния процес, и то действие, при което сетивният процес се е смъкнал надолу. Трябва да се въздейства полярно противоположно. Трябва да го пресрещнете от другата страна. На това, което от природата е отишло отвън навътре, трябва да му противопоставите сили, които имат обратната посока, и тези сили ще ги намерите, като въведете киселинен процес през кожата, това означава да приложите въглеродна киселина или някаква друга кисела баня.
Това ще бъде особено благотворно за този вид астматично болни.
Още нещо може да се приложи в тази връзка, към което ще стигнете, ако имате предвид това, за което говорих.
към текста >>
98.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче в
болни
я човек, или в заболелия организъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло. Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост.
Обаче в болния човек, или в заболелия организъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
към текста >>
нормален човек; от друга страна
болни
я човек.
От подобни схващания аз моля да си направите извода, как за състоятелната хипотеза е необходимо тъкмо едно "продължаване" на мисловния процес, и как една несъстоятелна хипотеза се обгражда с ясни и логично издържани мисловни конструкции. И сега, ако трябва да се върнем към нашата тема, ние бихме казали следното: От една страна, пред себе си ние имаме т.н.
нормален човек; от друга страна болния човек.
И в двата случая, и в двата вида организации, ние по необходимост трябва да допуснем един закономерен и съобразен с природата органичен процес. И все пак, как се отнася единия процес към другия? Виждате ли, ние сме сериозно затруднени в естествения преход от единия процес към другия, именно поради откъсването на физиологията от патологията и терапията, което в нашата епоха стана едно твърде разпространено явление. Освен това съвременният медик не може да се ориентира в духовните области, тъй като те изобщо са изключени от заниманията му с физиологията и патологията. И все пак, макар и първоначално в една абстрактна форма, ние можем да противопоставим тези два природни процеса, физиологичният и патологичният, като известни крайни форми на патологичното, и по този начин да се издигнем до нови и обогатяващи представи.
към текста >>
99.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и
болни
я човек, той се ръководи тъкмо от този принцип.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция. Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека. Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос.
Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден.
към текста >>
100.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред
болни
я човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.
И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното. Защото аз мога да им дам твърдото уверение, че тъкмо в този случай отпада всичко онова, което е изпитен баласт, отпада и самия тартор – екзаминатор, тъй като този път на обучение извежда човека до една истинска терапевтична патология, до една свързана с патологията терапия и освен всичко друго, медиците биха учили не по-дълго, а значително пократко време.
И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.
към текста >>
101.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Представяне на
болни
деца.
Представяне на болни деца.
Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на ембрионалната организация, наследствени влияния от страна на майката и бащата. Надмощие на детски жизнени състояния в по-късни възрастови периоди. Едно момче с клептомания. Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот.
към текста >>
102.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при
болни
те деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание.
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма.
Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
103.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно
болни
, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично.
Вчера аз обърнах внимание – нека да изясним тези въпроси, така да се каже, тръгвайки от основите, за да преминем после към практиката – на това, как обикновеният, повърхностен душевен живот може да бъде разбран само като комплекс от симптоми. Ако искаме да открием същинските факти, лежащи в основата на така наречената душевна болест или така нареченото слабоумие при едно дете, ние ще установим, че днес всички духовни методи, с които се работи в тази област, страдат от това, че те просто описват едно или друго повърхностно душевно състояние, без после да откриват прехода или по-дълбоките пластове, т.е. към онази сфера, където, както видяхме вчера, се формира душевният живот.
Тук няма да се задълбочаваме в това, как стоят нещата при възрастните душевно болни, при които винаги и във всяко отношение има нещо проблематично.
Но нека в тези лекции да се спрем върху това, което е възможно да направим именно за децата. Колко подвеждащо е разглеждането на повърхностния душевен живот – под повърхностен имам предвид не вреден, а по-скоро ограничен – бих искал да Ви покажа, като един вид встъпление, с помощта на един драстичен пример, който може и да е от особено значение за Вашите задачи.
към текста >>
Спрямо възрастните душевно
болни
тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията.
За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца.
Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията.
От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими. Защото законодателството е нещо общо и не може да се прилага спрямо индивидуалните особености на човека. Правните норми са истинска отрова, ако се имат предвид при лечение на абнормните личности. Но все пак тези правни норми са нещо реално. Вие не бива да осъществявате Вашите намерения по фанатичен начин, а да им позволите да се влеят в живота, там, където е възможно.
към текста >>
104.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За тези възрастни душевно
болни
са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст.
При много от така наречените душевни заболявания нещата стоят така, че по причини, които Вие ще си изясните в хора на тези лекции, те не могат да бъдат лекувани, или в краен случай биха могли да бъдат лекувани при извънредно тежки предпоставки, дори и ако се ръководим от духовно-научните принципи.
За тези възрастни душевно болни са необходими определени санаториуми, където – макар и трудно – те биха могли да бъдат лекувани; имам предвид точно определени възрастни пациенти, които са важни за нас с оглед на абнормностите в детска възраст.
От друга страна, Вие ще се убедите, че правилният педагогически подход също може да е от помощ при децата. И ние ще видим, че дори и най-тежките случаи при възрастните, например тези с епилепсия, биха имали голям шанс за подобрение или направо за излекуване, ако правилните мерки са били предписани навреме още в детските им години. А до правилни мерки в индивидуалните случаи се стига, ако добре познаваме принципа на прехода от това, което лежи в основата на нещата, към това, което трябва да се прави. Но преди всичко, ние трябва да знаем какво точно лежи в основата на заболяването.
към текста >>
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно
болни
.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
105.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Причината, че лечението на възрастните с нашите методи днес все още среща известни трудности, се корени в това, което аз изложих: за работа с душевно
болни
трябва да има определени условия, които в тази област изобщо не могат да бъдат създадени от нашето антропософско Общество, докато отношенията в заобикалящия ни свят са такива, каквито са те днес.
И така, скъпи мои приятели, нека днес да пристъпим към един вид обобщение на въвеждащите лекции, а от утре ще преминем към практическото разглеждане на някои отделни случаи. Нещата стоят така, че едно точно наблюдение върху същността на така наречените душевни заболявания по необходимост ни отвежда и до отправната точка на лечението.
Причината, че лечението на възрастните с нашите методи днес все още среща известни трудности, се корени в това, което аз изложих: за работа с душевно болни трябва да има определени условия, които в тази област изобщо не могат да бъдат създадени от нашето антропософско Общество, докато отношенията в заобикалящия ни свят са такива, каквито са те днес.
Напротив, при децата нещата стоят така, че тук възпитанието може да постигне твърде много. Но както вече видяхте, скъпи мои приятели, при душевните заболявания
към текста >>
– Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за
болни
я човек.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение?
– Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек.
Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят. Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища. Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката. Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>
Тук описанията трябва да станат непосредствени и живи, да се освободят от всякакви абстракции, и накрая да се стигне до там, че този, който прави описанията, да ги види в лицето на
болни
я човек.
В основата си, нещата които описваме, представляват определени симптомо-комплекси. Ако човек се научи да вниква в същността на една такава абнормност, тогава той може да я наблюдава непосредствено. И това се получава, когато духовно-научният мироглед проникне в практическата област на живота.
Тук описанията трябва да станат непосредствени и живи, да се освободят от всякакви абстракции, и накрая да се стигне до там, че този, който прави описанията, да ги види в лицето на болния човек.
Тук Вие буквално виждате това, което се случва: изтичането на астралността и Азовата организация от даден орган или от група органи.
към текста >>
И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на
болни
те деца от аурата на нормалните деца.
Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота. И човек действително го подушва.
И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца.
Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е. приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
106.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на
болни
я човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни.
Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек. Троичния път на терапевтичните въздействия. Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>
Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно
болни
я човек.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни. Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството.
Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек.
Троичния път на терапевтичните въздействия. Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>
107.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като
болни
са поверили на грижите им своите души.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско.
В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>
Тук става дума за това, как да се грижим за душите на
болни
, евентуално тежко
болни
, как да се отнасяме в този случай.
Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек.
Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай.
Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>
Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край
болни
чното легло.
Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и лекар, във връзка с лечението и със свещенодействието.
Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло.
В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие след преодоляването на някаква болест и други подобни. Когато в съображение влиза духовното, тогава изцяло влиза в съображение взаимодействието на тайнството с лечебния процес при човека.
към текста >>
Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху
болни
я човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят.
С какво имаме работа в хода на лечението?
Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят.
Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия.
към текста >>
А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на
болни
я, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота.
Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи.
А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота.
Край леглото на болния.
към текста >>
Край леглото на
болни
я.
Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи. А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота.
Край леглото на болния.
към текста >>
108.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това е, което изисква разбиране на финия преход от
болни
я към духовното.
Тук човек трябва да има едно фино разбиране за това, как патологичното се отразява във всякакви области, които правят човека неспособен да намери правилните пътища във физически-сетивния свят, които области го правят да бъде неспособен в нещо, което външния живот изисква от всички нас; и по отношение на външния свят всички ние, така трябва да бъде, сме в известен смисъл филистери. Но такива хора нямат в себе си способността да виреят в пътя на филистера, те винаги вървят по други пътища. Като пастор човек трябва да може да направи връзка между онова, което човек сам трябва да даде, и това, което другия изживява; много често това са хората, за които се казва "ей ония там".
Това е, което изисква разбиране на финия преход от болния към духовното.
към текста >>
109.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би усетила болката така, както я усеща
болни
ят човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването.
След това те се издигат до там, да преобразяват вътрешно болката. Това е особено интересен стадий: болката, която в действителност остава такава, каквато е, се превръща в удоволствие, достига до състоянието на блаженство. И така, изживяване то протича чрез това, че настъпва болката, обективно състоянието остава същото, но сега вече нещата продължават в сферата на духовното.
Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би усетила болката така, както я усеща болният човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването.
Но в най-висшия стадий на изживяването, когато личността няма вече чувството: духовното същество се приближава към нея, но когато тя самата се е издигнала в духовния свят, в този стадий бихме казали: субективно, но изразите не са съвсем точни, в този стадий болката се преобразява до състояние на блаженство. И тогава настъпва обективизирането, символичното обективизиране на болката. По този начин, по-късно, когато се завърне от изживяното и когато има спомен за това, а тъкмо при това най-висше изживява не най-често е налице ясен спомен; налице е не липса на спомени, но най-често е налице еди много ясен спомен, тогава тази личност описва следното: един Серафим или един Херувим бе застанал от едната и страна, с меч в ръка, с който прободе вътрешността и, и това предизвиква една страшна болка; и изваждайки меча, той изтегля навън и вътрешностите и, и когато настъпи това, изтеглянето на вътрешностите, тогава последва това, в най-висша степен блажено изживяване на божието присъствие.
към текста >>
Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху
болни
, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия. Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е. в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят. Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация.
Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
към текста >>
110.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на
болни
я човек.
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество?
От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек.
Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е. когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица. Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
111.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Те също така знаят, че в
болни
я има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят.
Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта.
Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят.
За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика. Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра. Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>
Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към
болни
я с разни еснафски утешения.
В тази абстрактност естествено могат да се втвърдят разни неща, остават теории, дори когато хората са били лекувани в това отношение. Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението.
Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към болния с разни еснафски утешения.
По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
към текста >>
По правило те действуват слабо, защото
болни
те не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението. Този морален елемент няма нужда да се състои в това да се превръща в един еснафски утешител и да подхождаме към болния с разни еснафски утешения.
По правило те действуват слабо, защото болните не ги обичат много; те всъщност не обичат много тези добродушни махленски и роднински утешения.
към текста >>
Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху
болни
я човек.
Ние не можем, скъпи мои приятели, да съзираме духовното действие единствено в тирадите в приказването на религиозни тиради, но духовния живот трябва да се развие с помощта на факти. Защото ако духовният живот бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния живот ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека.
Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек.
И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин. Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение.
към текста >>
на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на
болни
я утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура.
Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е.
на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура.
Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
Дали на
болни
я, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на
болни
я, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране.
Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
112.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на
болни
я орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на
болни
я орган.
Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес. На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството.
И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган.
Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство.
към текста >>
Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на
болни
я човек в областта на неорганичната природа.
На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган.
Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа.
Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.
към текста >>
Можем да кажем: най-
болни
ят човек в наше време не е този, който е бил за европейското население през 19-ия век, турчина, но най-болното същество в наше време, това е лекарят.
Трябва да познаваме Духа, а не субстанцията, защото в действителност човекът трябва да бъде лекуван чрез Духа на минералната и на растителната природа. Вие притежавате субстанцията само в това състояние, в което тя не е правилно духовно овладяна, но съдържа в себе си Духа. И който желае да лекува без да познава Духа на камъните и на растенията, той всъщност само опипва в тъмното, ръководен от едни традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но той никога няма да разбере, защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи Духът, или как е разположен там; така че за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светоглед, и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властвува тази ужасна болест материализъм. Защото в медицината материализмът е една истинска болест. Тази слепота означава заспиване, означава в науката да бъдат произвеждани вредни душевни вещества и това всъщност би трябвало да бъде лекувано.
Можем да кажем: най-болният човек в наше време не е този, който е бил за европейското население през 19-ия век, турчина, но най-болното същество в наше време, това е лекарят.
Това е една истина, която лекарите бе трябвало да знаят, трябва да я знаят най-много и теолозите, но нали в това се състои езотеричният елемент, всичко това да остане в този кръг, на когото е поверено.
към текста >>
То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че
болни
ят, физически
болни
ят човек е така устроен, както описах.
Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата.
То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах.
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа.
към текста >>
Тогава
болни
те са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато
болни
ят описвал своя болестен процес.
Тогава не се е експериментирало както днес.
Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес.
След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва
болни
я орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря.
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
Тук той отново откривал
болни
я орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той?
Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Благодарение на това, че се връща обратно към
болни
я орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези
болни
материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен.
Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>
Докато
болни
ят разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на
болни
те органи.
И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават.
Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи.
Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
към текста >>
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл
болни
ят живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма.
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.
към текста >>
113.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Болни
я, нервния, ето всичко, което науката познава от човека.
Който изучава обективно такива идеи, забелязва, че те се отнасят не за човешкото същество въобще, а чисто и просто за един човек, който е неврастеничен. Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези мисли тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен.
Болния, нервния, ето всичко, което науката познава от човека.
От всички страни, поради самата форма, която човешката мисъл е приела, тя се отдалечава от истинското човешко същество. Дълбоката природа на човек и избягва.
към текста >>
114.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот
болни
ят е така да се каже леко заспал.
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал.
Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно.
към текста >>
115.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-възпитателно заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно
болни
, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез възпитанието.
Във вторник можах да се отбия в Йена-Лауенщайн, където няколко наши млади приятели за едно с госпожица д-р Илзе Кнауер основават сега едно лечебно-възпитателно заведение за деца не само слабо развити, но истински конституционно болни, чието състояние да бъде колкото е възможно подобрено чрез възпитанието.
Този институт, както казах, е в стадий на основаване. Аз можах да дам насоки и да видя първите приети деца. Така че в Лауенщайн близо до Йена, така да се каже, можахме да поставим това начинание на крака.
към текста >>
116.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в
болни
я човек.
Сега остава да разгледаме така наречените растителни болести, болести по растенията. Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията. Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните. Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика.
Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек.
Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест. При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло. И между тях съществува определена нормална връзка.
към текста >>
117.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам
болни
я.
Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство. При него има твърде много сили на тежестта. В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство.
Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.
към текста >>
В другия клас имаше 15
болни
.
Можем с успех да използваме такъв варовик[4], забелязвайки например нарушения в процеса на хранене при деца. Това може да се забележи в Германия, особено сега. В Германия това придобива характер на бедствие. Неотдавна, идвайки в Щутгарт да инспектирам Валдорфското училище, открих, че в първи клас, където имаме 27 деца, присъстваха едва 9; всички останали боледуваха.
В другия клас имаше 15 болни.
Занимавайки се с този проблем, откриваш нещо ужасно. Така например от един клас ми доведоха в конферентната зала едно малко момченце и ми казаха: какво да правим с него? Лекарят вече се отказа от него. То въобще не може нищо да яде. - Разбира се, при понижено хранене храносмилателните органи постепенно привикват към това, че въобще нищо повече не трябва да преработват и всичко изхвърлят; човек повече не може нищо да яде, даже ако му дават много.
към текста >>
Тук хубава работа за
болни
я може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее. В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили.
към текста >>
Разбира се, и единият, и другият премълчават за
болни
те, които не са успели да излекуват.
Хората в настоящо време нищо вече не знаят и затова прибягват до лозунги. Към лозунги се прибягва в случаите, когато отсъства фактическото разбиране. Разбира се, да се открие истината е трудно. Алопатът казва: често ми се е удавало да постигна излекуване, действайки така и така. И хомеопатът казва същото: често ми се е удавало да излекувам, действайки така и така.
Разбира се, и единият, и другият премълчават за болните, които не са успели да излекуват.
към текста >>
Но, виждате ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто
болни
, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства.
Но, виждате ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов[5], когото бихме могли да наречем истински либерал в «партията на свободомислещите», даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тези сто петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства.
Така че седемдесет процента с нищо не са задължени на съвременната медицина и тя е ефективна в най-добрия случай за тридесет процента. Такива са сметките на Вирхов, който е притежавал изключителна компетентност в областта на съвременната медицина.
към текста >>
118.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това е особено забележимо при
болни
те.
Нека да си изясним какво собствено означава сънят. Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си.
Това е особено забележимо при болните.
Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло.
към текста >>
Болни
ят открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък.
Нека да си изясним какво собствено означава сънят. Виждате ли, господа, по същество човек е зает със своето съществуване, той охотно се занимава със себе си. Това е особено забележимо при болните.
Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък.
Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред.
към текста >>
119.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на
болни
я.
Стволът и листата също не са луциферически. Издигам се все по-нагоре, където се намира ухаещият, ароматен цвят. Той излъчва аромат, стреми се някъде навън, точно както и фантазията носи ефирен характер; в противен случай не бих успял да доловя аромата му. Вземам сок от цвета[2], той е луци-феричен.
След това по правилен начин давам този сок, урав-новесявайки по този начин ариманичното и мога да помогна на болния.
към текста >>
Доставят го в
болни
цата.
Какво прави съвременната медицина? Съвременната медицина пробва, действа по метода на пробите и грешките. Химикът открива фенацетина. Няма нужда подробно да описваме какво е това, то е сложно вещество.
Доставят го в болницата.
Там например има тридесет пациента. На всичките тридесет предписват фенацетин, след това вземат термометъра, мерят температурата, записват, и ако настъпи подобрение, разглеждат веществото като лекарствено средство.
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете
болни
чните стаи и да ни разясните всичко?
Искам да ви разкажа един малък анекдот по темата. Една лекарска комисия искала да обследва психиатрична клиника. На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар.
Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко?
И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия. При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора.
към текста >>
А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко
болни
я от всички, които имаме.
И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия. При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора.
А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме.
Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император. Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се. Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>
Той ги довел до стаята на най-тежко
болни
я и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме.
Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се. Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>
121.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При човек с
болни
дробове започва отхрачване; малко по малко той изплюва своите бели дробове, ако те са много
болни
.
Това става при белодробните заболявания. Поради това, което изпитват, белите дробове се стресират и им се налага да отделят прекалено много слуз. Представете си, че вместо условия с умерена влажност, вместо въздух, където влагата е малко, вие живеете в преовлажнен въздух; тогава на вашите дробове им се налага да се пренапрягат. Но ако напрягате белите дробове, те отделят слуз. И тогава, вследствие от това, че дишате преовлажнен въздух, белите дробове започват да се пренапрягат и заболяват.
При човек с болни дробове започва отхрачване; малко по малко той изплюва своите бели дробове, ако те са много болни.
към текста >>
122.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата,
болни
от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Ако се следва това правило, имайки работа с рахитични деца - отначало, в най-първите седмици, когато на детето е нужно само мляко, това не трябва да се прави, медът още няма да действа, - и така, ако при правилно дозиране се дава мед на децата, болни от рахит, на възраст девет, десет месеца и се спазва такава медена диета до три-четири години, рахитът, «английската болест», не би представлявал такава опасност, тъй като рахитът се състои в това, че тялото става твърде меко и вътрешно трошливо.
Но в хората се съдържат сили, придаващи на човека осанка, даващи му твърдост. Тези връзки би следвало подробно да се изучат. Може да се каже: на меда и пчеларството следва да се отделя много по-голямо внимание, отколкото това се прави сега.
към текста >>
123.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца,
болни
от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека.
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
към текста >>
Оплакват се само тези, на които децата им са
болни
от рахит.
Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека. Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит.
И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
към текста >>
124.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва,
болни
те клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре.
Помислете, ето, пчелната отрова попада във вашето тяло и следователно - в кръвта. Тя почти веднага, както и всяка отрова, преминава в кръвта. Сега си представете, че това е станало с човек, при когото всичко е наред. Неговата кръв става по-подвижна. Може да се появи раздразнителност, избухливост, но сърцето ще издържи това.
Но ако някой има болно сърце, тъй като поради отровата Азът укрепва, болните клапани на сърцето получават такъв удар, вследствие от който човек изпада в несвяст или даже може да умре.
Това е случаят, за който разказа господин Мюлер.
към текста >>
Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на
болни
я да понесе това средство?
Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на болния да понесе това средство?
Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано. Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му. Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия. На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест.
към текста >>
На
болни
я се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест.
Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на болния да понесе това средство? Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано. Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му. Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия.
На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест.
към текста >>
Днес много хора се лекуват, макар в действителност те да не са
болни
.
Днес много хора се лекуват, макар в действителност те да не са болни.
А преди войната такива случаи бяха доста повече. В страните, поразени от инфлацията, за лекарите е лошо, тъй като хората сега не могат да се лекуват толкова много.
към текста >>
По-рано курсът на лечение преминаваха и здравите, и леко
болни
те, и тежко
болни
те.
По-рано курсът на лечение преминаваха и здравите, и леко болните, и тежко болните.
Сега само тежко болните в централноевропейските страни могат да си позволят да преминат курс на лечение!
към текста >>
Сега само тежко
болни
те в централноевропейските страни могат да си позволят да преминат курс на лечение!
По-рано курсът на лечение преминаваха и здравите, и леко болните, и тежко болните.
Сега само тежко болните в централноевропейските страни могат да си позволят да преминат курс на лечение!
към текста >>
125.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на
болни
я от скорбут, но всяко поотделно.
И така, направено е важно откритие: в млякото се съдържат вещества с много красиви названия. И млякото, приготвено по определен начин, е лекарство срещу скорбут.
Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно.
Оказало се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото.
към текста >>
И ако сте
болни
и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо.
Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дозировка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина - не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло.
И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо.
Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично - това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновременно е отговор. Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.
към текста >>
Защото цветята всъщност стават все по-
болни
и по-
болни
и тези пчели, оси и мравки, са неуморни малки лекари, доставящи на цветята мравчена киселина, която е толкова необходима на цветята, която лекува болестта, и това лечение продължава постоянно.
Това е вредно вещество. Но какво прави беладоната? Тя акумулира духа от мировата обкръжаваща среда. Тези отрови са събирачи, акумулатори на духа. Ето защо отровите са също и лекарствени средства.
Защото цветята всъщност стават все по-болни и по-болни и тези пчели, оси и мравки, са неуморни малки лекари, доставящи на цветята мравчена киселина, която е толкова необходима на цветята, която лекува болестта, и това лечение продължава постоянно.
Вие виждате, че пчелите, осите и мравките не са само грабители, а едновременно донасят това, което дава на цветята възможност да живеят.
към текста >>
126.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако човек е болен - а повечето хора са малко
болни
, - той може да има сто болести с еднакви външни симптоми.
Откъде се взема в нашето тяло мравчена киселина? Ако тя е недостатъчно в човека, за това трябва да се знае.
Ако човек е болен - а повечето хора са малко болни, - той може да има сто болести с еднакви външни симптоми.
Трябва да се знае какво собствено не му достига; това, че е бледен или не може да яде, е само външно. Трябва да се открие какво не му достига. При някой човек може да се окаже, че в организма му има недостатъчно мравчена киселина, че той произвежда твърде малко мравчена киселина. Също както мравунякът произвежда мравчена киселина, в човешкото тяло, във всички негови членове, особено в далака, също трябва достатъчно силно да се произвежда мравчена киселина. Ако човек продуцира твърде малко мравчена киселина, трябва да му се предпише такъв препарат, такова лекарство, което по външен начин да му помогне да произвежда достатъчно количество мравчена киселина.
към текста >>
И така, вие виждате: на човек с
болни
бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина.
Сега, господа, ще стане дума за друго! Ако сте забелязали, че при човека не всичко е наред с черния дроб или червата и не му помага мравчената киселина, без значение, че у него тя е твърде малко, вие трябва да му дадете оксалова киселина. Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате.
И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина.
Особеността тук е в това, че човекът, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина! Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно. Ако вие му дадете мравчена киселина, организмът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя - ние сме му дали мравчена киселина, - с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове. Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая всичко преминава в червата.
към текста >>
127.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако
болни
ят го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван.
Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми.
Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван.
Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»? Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло? Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме познание за лекарствените средства.
към текста >>
128.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са
болни
и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв.
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда!
И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв.
Хората казват следното: човек вижда с помощта на очния нерв; той за това и съществува, за да вижда. Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук. Но тук стои и още една група от пет човека - всъщност това не е така, аз само предполагам, че това е така - и тези петимата се смеят, безделничат, лентяйстват, докато другите усърдно работят.
към текста >>
Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и
болни
ят човек.
Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля. Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари. Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба.
Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек.
Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но. Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.
към текста >>
Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и
болни
ят човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но.
Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля. Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари. Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба. Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек.
Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но.
Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.
към текста >>
И така, работата е там, че при
болни
те от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре.
Виждате ли, би било неправилно да се нарече албинизмът левкопатия. С това вече се посочва, че кръвта на такъв човек има различни свойства, доколкото например левкоцитите представляват кръвни телца. Причината не я знаят. Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става дума за повърхностно побледняване на кожата. Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна, и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността на тялото.
И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре.
«Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват.
към текста >>
129.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Има определен тип психично
болни
, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила.
Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример.
Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила.
Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено.
към текста >>
Какво става с психично
болни
те?
Това, че човек става по-силен, когато етерното тяло се разхлабва, можете да видите и при друг пример. Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора.
Какво става с психично болните?
При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното.
към текста >>
При психично
болни
те етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено.
Има определен тип психично болни, които притежават необичайна сила, съвсем изключителна сила. Бихте били удивени от това, каква сила могат да проявят такива луди. От тях можете да изядете пердах, доста по-голям, отколкото от всеки друг, но не само; лудите понякога с лекота повдигат такива мебели, които и през главата няма да ни мине, че могат да бъдат повдигнати. И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните?
При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено.
Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни.
към текста >>
130.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват;
болни
ят ще го мъчат кошмари.
Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред.
Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари.
При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>
Ето защо и посочените
болни
имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне.
Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането.
Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне.
Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>
131.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място -
болни
, вяли и нежизнеспособни?
Така че, както виждате, всичко това не е било - както казваме днес - много хигиенично! А хората, въпреки всичко, бяха здрави. Първо, ако хората са здрави, тогава даже труповете отначало не са толкова лоши, както по местата, където хората са отровени. Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено.
Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни?
Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището.
към текста >>
132.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По времето, когато Христос е изцеля-вал
болни
те, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите.
На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен.
По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите.
Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня?
към текста >>
Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички
болни
и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха
болни
от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.).
На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен. По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите. Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид.
Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.).
Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня? Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето. Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание.
към текста >>
133.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
При такъв подход може да стане това, което е станало в
болни
цата на един европейски град.
Точно така и при описание на половата зрелост на човека се имат предвид чисто физически процеси. Обаче те зависят от Сатурн. Необходима е науката за Сатурн. Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си.
При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град.
В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака? Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен. Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират болните със заболявания на черния дроб, а при тях били само болни със заболявания на далака.
към текста >>
Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират
болни
те със заболявания на черния дроб, а при тях били само
болни
със заболявания на далака.
При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака? Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен.
Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират болните със заболявания на черния дроб, а при тях били само болни със заболявания на далака.
Той се оказал между две купи сено, подобно на известното (буриданово) магаре, което се намирало между две купи сено, равни по размер и съвсем еднакви една на друга.
към текста >>
134.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Известно ви е, че в Новия Завет много се разказва за изцеленията, извършени от Христос, разказва се за формите, за способите, прилагани от Него за изцеление на
болни
я.
Иска ми се да обърна внимание ви върху нещо, за което често съм споменавал във ваше присъствие. В древните източници навсякъде намирате, колко силно се е вземало под внимание времето от деня, времето от годината и т. н. Днес хората почти не забелязват това.
Известно ви е, че в Новия Завет много се разказва за изцеленията, извършени от Христос, разказва се за формите, за способите, прилагани от Него за изцеление на болния.
Много ценно е, че той е развивал сред хората напълно определена практика по изцеляване на болести. По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така.
към текста >>
Ето защо при описание на изцелението на
болни
я от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички
болни
и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека.
Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина. В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна. Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза.
към текста >>
Следователно той не е събирал
болни
те при пълна, ярка слънчева светлина.
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека. Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина.
В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна. Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза.
към текста >>
Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на
болни
те, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт. И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка.
Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре.
Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа! Тези неща, разбира се, не могат да се обяснят по външен, груб начин, те трябва да се обяснят по вътрешен начин.
към текста >>
135.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за
болни
те от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи.
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот. Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно!
Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи.
На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот. Но при това стават следните неща. Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г. в Париж лекции ми
към текста >>
136.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тогава хората са имали такива кости, както при
болни
те от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
В древността на Земята е имало време, когато човек не е имал никакви твърди кости, както сега.
Тогава хората са имали такива кости, както при болните от рахит деца, имащи меки кости, краката им са с Х- или О-образна форма и въобще са слаби.
Фактът, че такива кости по принцип съществуват, вие можете да видите например при хрущялните риби, съществуващи и до днес. В този случай костите имат хрущялен характер. Такива кости някога са имали и хората, защото скелетът някога е бил мек. Ще кажете: но тогава всички хора биха ходили на Х- и О-образни крака, всички би трябвало да са криви, ако костите им са били меки!
към текста >>
Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при
болни
те от воднянка.
Но ако костите са станали твърди, в човека са станали твърди и други части, така че човек, имайки меки кости, е имал значително по-мека мозъчна маса. Въобще в древността черепът и главата на човека също са били формирани съвсем различно.
Виждате ли, те в по-голяма степен са били формирани така, както днес се формира главата при болните от воднянка.
Наистина тогава това е изглеждало прекрасно, но днес съвсем не е така. Главата на човека се е поддържала в състояние като при съвсем малко дете, като при ембрион, в тялото на майката, тъй като човек е имал мека мозъчна маса и мекият мозък е бил изместен в предната част на черепа.
към текста >>
137.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са
болни
.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни.
Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи.
към текста >>
Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са
болни
.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни.
Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни.
В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише! Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб.
към текста >>
138.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото по-рано в селата е било така, че пари за
болни
чни не са получавали;
болни
чното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен.
Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля.
Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората.
към текста >>
Трябвало е да се мисли за
болни
я.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля.
Трябвало е да се мисли за болния.
И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие.
към текста >>
И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за
болни
я, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния.
И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите.
И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща.
към текста >>
И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на
болни
я, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите.
И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят.
Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща. Нещо разумно никога не произхожда от нещо неразумно.
към текста >>
НАГОРЕ