Търсене в текстове за 'Болен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 172 резултата от 111 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Болен'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35.
Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло. Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35. Царството на един здрав инстинкт е само този свят.
към текста >>

2. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Езикът на цивилизованите народи му се струва болен.
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
към текста >>

3. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ницше е гений, макар и да е болен.
Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макар и да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние на духа, съвсем друго е да се разбере цялостната личност на един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път.
към текста >>

3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство.
Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане. „Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка. Не съществува съответстваща степен на разсъждения, която да помогне на интуицията му.
към текста >>

4. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

е душевно болен.
5. госпожа Фьорстер-Ницше: Елизабет Фьорстер-Ницше (1846-1935), по-малка сестра на Ницше, която от 1885 г. е омъжена за антисемита и колониалиста Бернхард Фьорстер, с когото основава в Паргвай немска колония. След провалянето на проекта за колония и самоубийството на нейния съпруг, през 1893 г. Елизабет Фьорстер-Ницше се завръща в Германия и поема управлението на литературното наследство на брат си, който от 1889 г. е душевно болен. Тя основава „Архива на Ницше“ в Наумбург (от 1896 г. във Ваймар), пише тритомна биография за своя брат и издава повечето му творби и писма. Честолюбивата сестра е отговорна за многобройните подправяния и фалшификации, свързани с героичния култ към Ницше, и за съставянето на книгата Воля за власт, която се появява между 1901 и 1906 г. Размерът на биографичните и редакторските подправяния се разкриват след смъртта й (1935), както и след Втората световна война.
към текста >>

5. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

При едно от своите пътувания той се почувствувал болен.
Буда завършва своя живот като велик мъдрец. При едно от своите пътувания той се почувствувал болен. Стигнал до реката Хиранжа, близо до Кишинагара. Тук легнал на един килим, който неговият любим ученик Ананда му постлал. Неговото тяло започнало да свети от вътре. Той умира преобразен, като едно светлинно тяло и издъхва с думите: „Нищо не е трайно."
към текста >>

6. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане.
Обаче тук нещата не опират до това, да се дадат общи предписания за живота, а да се опишат определени душевни процеси, които ако човек култивира в себе си му дават възможност да наблюдава свръхсетивния свят. Духовното обучение няма никакво непосредствено влияние върху онази част от социалната дейност на човека, която остава извън въпросното наблюдение на свръхсетивния свят. Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху обикновената си житейска и социална дейност. При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня. Едното ни най-малко не смущава другото. Ако например някой би искал да вмъкне свръхсетивните впечатления в делничния ред на живота, той би приличал на един болен човек, чийто сън постепенно е прекъсван от мъчително и вредно пробуждане. Напредналият може да се пренася в съзнанието на свръхсетивно наблюдение по своя собствена воля. Духовното обучение е само косвено свързано с определени предписания за живот дотолкова, доколкото без етично поведение в живота, погледът в свръхсетивния свят е невъзможен или вреден. Ето защо определени неща, които отварят свръхсетивния поглед на човека, в същото време са и средства за облагородяване на поведението в живота. От друга страна, чрез преглеждането в свръхсетивния свят, човек се изправя пред по-висши морални импулси, които са валидни и за сетивния физически свят. Определени морални императиви, определени морални необходимости, могат да бъдат познати едва в условията на свръхсетивния свят.
към текста >>

7. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Лежейки болен на леглото, аз опитвах
Лежейки болен на леглото, аз опитвах
към текста >>

8. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
към текста >>

9. Статия 10: Печалбата и духът на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност. Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
към текста >>

10. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>

11. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>

12. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Като здрав той трябва да бъде разглеждан изхождайки от тези негови членове, а като болен в нарушеното равновесие на тези членове.
Човекът е това, което той е, чрез физическо тяло, етерно тяло, душа (астрално тяло) и Аз (Дух). Като здрав той трябва да бъде разглеждан изхождайки от тези негови членове, а като болен в нарушеното равновесие на тези членове. За неговото здраве трябва да бъдат намерени лечебни средства, които отново да възстановят нарушеното равновесие.
към текста >>

13. 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние.
При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние. Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм.
към текста >>

14. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Един ден на нас, посетителите, ни беше съобщено, че човекът е болен, а скоро след това трябваше да ни бъде известена неговата кончина.
Един ден на нас, посетителите, ни беше съобщено, че човекът е болен, а скоро след това трябваше да ни бъде известена неговата кончина. Братът и сестрите ми повериха погребалната реч. Казах това, което сърцето ми ме подтикна да кажа за личността, която познавах само по гореописания начин. Беше погребение, на което присъстваха само семейството, годеникът на едната дъщеря и моите приятели. Братът и сестрите ми казаха, че в погребалната си реч съм предал един точен образ на техния баща. По начина, по който говореха, по сълзите им можах да почувствам, че това беше истинското им убеждение.
към текста >>

Щрос свърши живота си тежко болен и в умопомрачение.
Двамата, Лемермайер и Щрос, бяха големи приятели с Роберт Хамерлинг. Благодарение на тях по-късно имах повод за краткотрайна кореспонденция с Хамерлинг, за когото ще има още какво да кажа. Щрос свърши живота си тежко болен и в умопомрачение.
към текста >>

15. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това.
Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека. Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм. Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната.
към текста >>

16. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта.
До своята двадесет и девета година той беше виждал само това, което можеше да види в царския дворец на Судодана. Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота. Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е. едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота. Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта. И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването. Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота! " Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването.
към текста >>

17. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

18. Бележки. GA_93 Легендата за храма

"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.."
"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.."
към текста >>

19. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността. Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен. Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>

20. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й.
36) «Важно е да се познаят всички форми на психичните разстройства, за да разберем как те се отнасят към физическите промени. ...За медицинското становище има, от една страна, нормата и анормалното – от друга. Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й. Мьобиус, «Избрани произведения», том II, Лайпциг, 1903г., стр. 6.
към текста >>

21. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение. Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
към текста >>

22. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Затова той нарича човека болен от холера арсеникус, понеже е знаел, че при арсеника и холерата действат едни и същи фактори и същевременно е познал как нещата хармонират заедно.
Още Парацелз е посочил66 с неговия убедителен език как определени процеси в човешкото тяло са свързани с процеси във външната природа както холерата и арсеника. Затова той нарича човека болен от холера арсеникус, понеже е знаел, че при арсеника и холерата действат едни и същи фактори и същевременно е познал как нещата хармонират заедно. Тук имаме работа с природен процес, който първо трябва да се прозре.
към текста >>

Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху волевата му дейност.
За да се разбере това, нека изходим от понятието за една религиозна истина. Вие можете така да се отнесете към представата за религиозната истина, че да я разберете. Тогава е направено необходимото за разума. Но дори да разберете още много представи, те са абсолютно неефективни за вашия органичен живот – животът на етерното и физическото тяло. Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху волевата му дейност. Представете си тази истина не само като действаща разумно, а кажете на човека: Ти трябва да разбереш това не само веднъж, а всеки ден трябва да оставиш тази представа наново да действа върху теб; това трябва всеки ден да се повтаря ритмически, да се придружава със съвсем определени чувства и картини. Да се направи само веднъж, няма да има никакъв успех. Но ако се прави редовно дълго време, тогава действа до органичната конституция. Това е, което се нарича концентрация и медитация. Само за един час не се въздейства върху човека.
към текста >>

23. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка.
Важно е обаче, че чрез духовното познание човекът отново ще си изработи здравословно мислене. Да вземем още един пример: Казах ви, че мазнините и белтъчините преминават през лимфните съдове, а захарта отива направо в кръвта. Азът, както се изживява в нашето време, е носител на чистата комбинативна сила, на егоизма, който в нашата европейска култура първоначално е ориентиран само към ползата. Който може да наблюдава живота, ще разбере голямата роля, която захарта играе в живота на човека. Точно където егоизмът царува най-много, именно в неговите рафинирани прояви, там, където той се проявява като научна критика, където тя се представя чисто разсъдъчно, там навсякъде виждате захарната болест също и в тайнствените взаимовръзки! При това обаче не бива да мислите, че отделният болен човек трябва да се разглежда от тази гледна точка. Отделният човек не живее отделно. И вие трябва да знаете, че на отделния човек не може така просто да се помогне. Представете си един човек, който живее в блатиста местност. Той може да оздравее, ако напусне тази местност. Трябва да се съобразим с факта, че човекът живее в своето обкръжение.
към текста >>

24. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека да си представим един болен човек, който е болен поради това, че определени процеси в неговия организъм не протичат правилно.
Нека да си представим един болен човек, който е болен поради това, че определени процеси в неговия организъм не протичат правилно. Къде следва да търсим причините в този случай? Всеки окултно обучен човек знае, че когато физическото тяло функционира неправилно, това не идва от вън, а всичко, което се проявя като болест и не идва от вън, следва да се обяснява с това, че етерното тяло не е в ред. Обаче етерното тяло е болно, защото има безредие в астралното тяло. Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда. Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът оздравяваше.
към текста >>

25. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал.
Да предположим, че тези Същества не биха действували върху човека; тогава не би се случило и нещо друго. Докато е здрав, човекът поддържа едно нормално отношение към външния свят. Но ако вътре в себе си той има нарушени сили, тогава те трябва да бъдат отблъснати от силите, с които човекът разполага. Ако за тази цел неговите собствени сили са недостатъчни, тогава в него от външния свят трябва да се влее нещо против това, на което той не може се съпротивлява. Да, нещо трябва да бъде внесено отвън, за да се постигне онова равновесие, което беше възможно, когато субстанциите и силите свободно преминаваха през човека. И може да се наложи, ако човекът е болен, примерно, в него да бъдат внесени силите на даден метал. Ето защо е оправдано в човека да бъдат внасяни метали, растителни сокове и други подобни, именно като лечебни средства, защото по-рано той беше дълбоко свързан с всички тях.
към текста >>

26. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря: "Тази болест не е на смърт, а за да се изяви Бог в него!
Писани са най-невероятни неща върху разказа за Лазара. Но този разказ е бил разбран само от онези, които знаеха от езотерическото учение и от техните собствени изследвания, какво съдържа той. Първо искам да Ви предам няколко думи, който са твърде характерни в този разказ за Лазара. Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря: "Тази болест не е на смърт, а за да се изяви Бог в него! "
към текста >>

27. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето и тук стоят една срещу друга две души: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен.
Ето и тук стоят една срещу друга две души: тази на Христа и тази на човека, чийто син е болен. А как действуват думите на Христа; "Иди си, твоят син е жив"? Действието на тези думи събуждат в душата на царския човек силата да вярва в това, което му се казва. Тези две сили действуват заедно. Ако царският човек не би имал вярата, неговият син не би бил излекуван. Така една сила действува върху другата, необходимо е присъствието и на двете.
към текста >>

Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витесда, болен от 38 години.
Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витесда, болен от 38 години. Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало: "Исус му каза: стани, вземи леглото си и ходи! " Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане: "Господине няма никой, който да ме пренесе до къпалнята, когато водата се размъти; и докато аз отида, друг ме изпреварва и слиза преди мене. "
към текста >>

28. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял.
Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание. Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
към текста >>

29. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта.
Това не се постига от днес за утре. Нещо непрекъснато го тласкаше да напусне царския дворец. И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал старец. До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта; той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на младостта. А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта. Всички тези особености на физическия свят се изправят сега срещу него.
към текста >>

30. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт.
А в една древна легенда се разказва, как Буда, готвейки се да премине от Бодисатва в степента Буда, идва в досег с Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Легендата разказва още, че наближавайки своята двадесет и девета година, Буда напуска бащиния дворец, където е отраснал до тогава. Сега той вижда един стар човек, после един болен, после един мъртвец и така постепенно опознава болките и страданията на живота; после среща един монах, който е избягал от живота, белязан с болести, старост и смърт. И сега, продължава легендата, която изразява една дълбока истина, той решава да не напуска веднага своя дворец, а да се върне там още веднъж. Обаче при първото си излизане от двореца, така разказва легендата, той беше удостоен от духовните висини с онази сила, която божественият художник Вишва Карман, който му се яви, изпращаше долу към Земята. Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини. Тогава, наближавайки своята тридесета година, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло.
към текста >>

31. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве".
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах. Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>

Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26).
Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26). Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло. И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия. Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз. И ние разбираме: Първо трябва да бъдат отстранени духовните болестотворни причини; защото той не казва на парализирания веднага: „Стани и ходи!
към текста >>

32. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Защо поражда в себе си стремежа да е болен?
Но как всъщност човек подготвя в себе си причините за болестния процес? Защо поражда в себе си стремежа да е болен? Какво точно го ръководи, когато между смъртта и новото раждане събира онези сили, които в следващия живот ще се проявят като болест?
към текста >>

33. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
към текста >>

34. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Според това дали човек работи или не работи, дали е здрав или болен, дали развива спокойствие или е гневен, той постига една здрава или болна воля.
Обаче тази будност на волята е свързана с цялото човешко същество по начин, съвършено различен от този на нашето мислене. Според това дали човек работи или не работи, дали е здрав или болен, дали развива спокойствие или е гневен, той постига една здрава или болна воля. И според това дали нашата воля е здрава или нездрава, според това тя работи по време на нощта върху нашето жизнено състояние чак вътре във физическото тяло. Има голяма разлика дали през деня човек развива спокойствие, примирение със своята съдба и чрез това подготвя своята воля така, че можем да кажем: тази воля развива една приятна топлина, едно чувство на приятност – или дали той изпада в гняв. Тази нездравина на волята се влива в тялото по време на нощния сън и е причина за много болестни форми, чиято причина лекарите търсят и не я намират, защото действителните последствия, които се явяват като физически болести, настъпват едва след години или десетилетия. Само този, който обгръща с поглед големи периоди от време, може да види по посочения начин връзката между душевните и телесните състояния.Следователно волята трябва да бъде обучена също в полза на телесното здраве.
към текста >>

Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна.
Веднъж аз пътувах от Рощок до Берлин. В моето купе се качиха още двама души – един господин и една дама. Аз седях в един ъгъл и исках само да гледам навън. Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена. Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор. Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко. Но представете си, какво нещастие ми се случи! Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство. Сега трябва веднага да се връщам, а ето че и тази моя надежда се оказва напразна.
към текста >>

35. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък.
Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана.
към текста >>

36. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките. Твърде болен, за да може да се осмели да направи пътуването през ледените буци на североизточните заливи, той ни остави след прочитане на записките от цикъла в Хелсингфорс следните неувяхващи възпоменателни думи:
към текста >>

37. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят.
Благодарение на своите медиумни способности, до които стигаха в лекарските мистерийни центрове, те ставаха носители на определени свръхсетивни сили. И когато един такъв лекар „полагаше ръка“ върху даден болен, в действие влизаха не неговите собствени сили, а силите на свръхсетивния свят. Лекарското посвещение в мистерийните центрове имаше точно тази задача: Да го превърне в един канал за действието на свръхсетивните сили. Описаните случаи, при които изцелението на проказа или треска става с помощта на такива психически процеси изобщо не би изглеждало като някакво „чудо“ за тогавашните хора. Забележителното тук е не че някой върши изцеления, а че се осмелява да ги върши един човек, който не е бил обучаван в никакви мистерийни школи; забележителното тук е, че изведнъж се появява някой, в чието сърце, в чиято душа блика същата тази сила, която по-рано можеше да се спуска единствено от висшите светове, както и това, че тази сила беше станала нещо лично, индивидуално. Да, трябваше да бъде посочен основният факт: Изтекло е времето, и занапред човекът няма да бъде вече само един канал за свръхсетивните сили! Този начин на действие отпада.
към текста >>

38. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човекът без морално настроение на душата е един болен член на човечеството.
Обаче идва време, когато са необходими много по-общи отношения. Идва време когато човекът, душите се чувствуват самотни, ако те са минали през вратата на смъртта без да носят в себе си едно морално настроение на душата, без морални понятия, ако тук във физическото съществуване са отрекли моралното настроение на душата. Хора с морално настроение на душата съществуват физически тук на нашата Земя просто чрез това, че те са нормални хора, те имат по-голяма стойност, отколкото неморалните хора. За цялото земно човечество един морален човек има по-голяма стойност, отколкото един неморален човек, както например една здрава стомашна клетка е по-ценна за целият човек, отколкото една болна. Ние не можем да изложим точно по отделно, в какво се състои стойността на едни морален човек за цялото човечество, в какво се състои вредата от един неморален човек вие скоро ще ме разберете. Човекът без морално настроение на душата е един болен член на човечеството. Това означава обаче, че чрез своето неморално настроение на душата, той винаги се отчуждава от хората, от другите свои себеподобни. Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата.
към текста >>

39. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави.
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава. Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето. Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави.
към текста >>

Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща. Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло. Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>

40. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове.
Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна. Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал. Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост. Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове.
към текста >>

41. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре.
Действията на отделните органи преминават едни в други. Чрез това, че човек оставя езотеризма или Антропософията да действуват сериозно върху него, отделните органи стават по-самостоятелни, по-независими едни от други. По определен начин общият живот на физическото тяло бива понижен, заглушен и отделният живот на органите подсилен. Макар и степента на понижение на общия живот и на засилването на отделния живот на органите да е много малка, все пак трябва да кажем: чрез влиянието на езотеризма или на антропософията въобще сърцето, мозъкът, гръбначният мозък, всички органи стават по-самостоятелни по-живи и по-самостоятелни едни от други, вътрешно по-подвижни. Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот.
към текста >>

42. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая.
към текста >>

После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло. После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая. И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
към текста >>

43. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Това, което идва после над човека като възмездие в духовния свят, когато той е бил болен във физическия свят, то застава пред ясновидеца.
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като инстинкт в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло. Човек или предотвратява болестта или пък намира пътищата към изцелителните сили. Когато ясновидското съзнание намира правилни лечебни фактори за тази или онази болест, това става по следния път: такъв ясновиждащ има възможността да вижда пред себе си образа на болестта. Следователно да предположим, че той има пред себе си образа: тази е болестта; така и така се проявява тя отслабвайки човека. Благодарение на това, че съответният човек има ясновидско съзнание, пред него застава като противоположен образ другото: съответното настроение на здраве и укрепването, което извира от това настроение. Това, което идва после над човека като възмездие в духовния свят, когато той е бил болен във физическия свят, то застава пред ясновидеца. И от този образ той може да даде съвети. Съвсем не е необходимо човек да бъде напълно развит ясновидец, а това може да изникне инстинктивно от наблюдението на болестта. Но факторът, който произвежда това с ясновидското съзнание, който именно се явява като възмездие в духовния свят, това е нещо, което принадлежи към образа на болестта, както издигането на махалото на едната страна се отнася към неговото издигане на другата страна. Именно от този пример.
към текста >>

44. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен.
Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия". Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
към текста >>

Най-великите неща той ги писал болен в леглото.
Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
към текста >>

Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек.
Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен. Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си. Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
към текста >>

45. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да, ако един ден човекът стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласен за болен.
Навремето Вселенският събор в Константинопол премахна Духа от човека и забрани да се говори за Дух. човекът се състои само от тяло и душа; да се говори за Дух е светотатство и ерес. Сега ние сме изправени пред аналогичната опасност да се премахне душата, да се премахне духовният живот. Вие помните конгреса в Лондон от 1912. Идва време и то не е твърде далеч когато открито ще се настоява: да се говори за Дух и душа при човека, това е болест; здрави са само онези хора, които имат само тяло! Да, ако един ден човекът стигне до идеята, че Духът и душата съществуват, той ще бъде провъзгласен за болен. И Вие трябва да сте напълно сигурни, че съответното лекарство ще бъде намерено. Навремето Духът беше премахнат с указ, душата ще бъде премахната с фармакотерапия. От "здравите възгледи" лесно ще се извлече ваксина, с която организмът ще бъде обработван от най-ранна детска възраст, дори още от раждането, за да стане изключено, щото човешкото тяло някога да стигне до мисълта: Аз зная, че душата и Духът съществуват! Да, ето така ще се сблъскат двата възгледа, двете течения в развитието на човечеството. Едното от тих ще се стреми да изкове нови понятия и представи, които органически израстват от сферите на душата и Духа.
към текста >>

46. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него.
Бройер забелязва, че когато дамата се намира в състояние на полусън, с внимателен лекарски подход било възможно да бъде поощрена да разкаже нещо преживяно, едно много тежко преживяване. С разказа за този случай, споменат в учебниците на Бройер, искам да ви покажа как в полусън, отчасти под изкуствено предизвикана дрямка - Бройер е можел да поставя хората в хипноза - дамата разказва нещо от своите изживявания. И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург. Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола. Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>

Нека да приемем, че някой хистерично болен има хистеричен пристъп, понеже се страхува от демон, да речем от един огнен демон.
Помислете си пред каква необходимост всъщност стои психоаналитикът, ако е верен на теорията си! Той стои пред необходимостта да вземе нещата на сериозно и просто да каже: Да, когато определен човек днес порасне и това го довежда до болест така, че има връзка с бушуващото в него, а той не знае за тази връзка, трябва да го накараме да я осъзнае, трябва да му се обясни, че има духовен свят, че вътре има богове, които са различни богове. Защото дори психоаналитикът казва, че човешката душа има връзка с боговете, но понеже не знае за тази връзка, това става болестна причина. Психоаналитикът търси всевъзможни информации. Но те понякога са гротескни. Нека да приемем, че някой хистерично болен има хистеричен пристъп, понеже се страхува от демон, да речем от един огнен демон. Предците ни са вярвали в демоните на огъня, съзерцавали са ги и са знаели за тях. Сегашните хора също имат връзка с демоните на огъня - това признава и психоаналитикът, - но връзките не са съзнателни и на хората не се обяснява, че има демони на огъня. Следователно се стига до причини за болестни състояния. Юнг стига дори толкова далеч, че казва: Боговете, с които човек има връзка, но не знае нищо за нея, си отмъщават, ядосват се и си отмъщават. Отмъщението се проявява като хистерия.
към текста >>

Това означава, че въпросният болен има демон, който го измъчва, проектиран върху друг човек.
Той следователно казва, че днешният човек, който е малтретиран в подсъзнанието си от демон, не знае, че в огъня има демони; един демон на огъня го измъчва, но той не може да получи връзка с него, защото това е суеверие! Това не е възможно. Какво прави такъв беден съвременен човек, който се разболява от това? Той проектира нещата навън, това означава, че търси някой приятел, когото преди е обичал или нещо подобно, и казва: Той е, който ме преследва, който ме ругае. Той се чувства преследван от него и т. н. Това означава, че въпросният болен има демон, който го измъчва, проектиран върху друг човек.
към текста >>

Лекарят може само да каже: Знаете ли, историята е душевна - днес лекарите го казват, - вие сте душевно болен, нагодили сте се към работата си, били сте вътре в нея, сега енергията ви не може да върви в друга посока, не може да бъде дирижирана.
Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту гърдите или краката. Скоро сам не може повече да се понася, престава да се смее, уморява се, изтощен е и непрекъснато го боли глава, става ужасно. Не може да се констатира никаква болест. Така е при много хора днес, нали, уж са здрави, а боледуват? Да, следователно няма болест. Лекарят може само да каже: Знаете ли, историята е душевна - днес лекарите го казват, - вие сте душевно болен, нагодили сте се към работата си, били сте вътре в нея, сега енергията ви не може да върви в друга посока, не може да бъде дирижирана. Върнете се на работа, това е единственото средство, което знам. Въпросният господин е на същото мнение. Но виж ти, сега и на работата не може да постигне нищо. Той е неспособен и там и също е болен така, както в имението си. Оттам Юнг с право стига до заключението: Енергиите не могат така лесно да се преместят от един наклон на друг.
към текста >>

Той е неспособен и там и също е болен така, както в имението си.
Да, следователно няма болест. Лекарят може само да каже: Знаете ли, историята е душевна - днес лекарите го казват, - вие сте душевно болен, нагодили сте се към работата си, били сте вътре в нея, сега енергията ви не може да върви в друга посока, не може да бъде дирижирана. Върнете се на работа, това е единственото средство, което знам. Въпросният господин е на същото мнение. Но виж ти, сега и на работата не може да постигне нищо. Той е неспособен и там и също е болен така, както в имението си. Оттам Юнг с право стига до заключението: Енергиите не могат така лесно да се преместят от един наклон на друг. Дори когато отново се върнат, не се получава. Въпросният човек идва на преглед дори при него, но и той не може да му помогне, защото е станало вече късно. Болестта така силно го е обхванала, била е необходима по-ранна намеса. Това показва, че с терапията на отклонението също има трудности.
към текста >>

47. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>

Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>

Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща. След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа.
към текста >>

48. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен.
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас. Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.
към текста >>

49. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>

50. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие.
към текста >>

Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец. Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>

Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец. Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>

51. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

52. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл.
Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят. Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
към текста >>

За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
към текста >>

53. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница.
В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините. А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер. Твърди се, че законът за запазването на енергията е най-важният закон на физиката, открит в съвременната епоха. Добре, разбира се, такива неща се случват! Човечеството може, естествено, да изпадне в грешка, но важното, което искам да изтъкна е, че такава грешка може да бъде направена само изхождайки от обикновените думи, обикновените условности, обикновеното ежедневие.
към текста >>

54. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>

Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено.
Защо обаче хората са можели изобщо да постъпват по този начин? Можели са, защото са имали ясна представа за човешкото етерно тяло. В онези древни времена не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо. Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено. Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното време? Върху светлината, върху това, което в човека е било светлината. Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха, времето, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина.
към текста >>

55. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му. Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен. Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
към текста >>

56. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно.
към текста >>

Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
към текста >>

Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
към текста >>

57. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази.
Това е изключително важно. Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието. Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав. Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално.
към текста >>

58. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее?
Тя живее тогава там. И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно. Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят.
към текста >>

59. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина. Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество. Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от Вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
към текста >>

Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен.
Човекът приема в себе си растителните вещества; той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си. Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер. Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>

Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>

Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>

Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен.
Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата. Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти? Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен.
към текста >>

И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен.
Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата. Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти? Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен. Никой процес на обмяната на веществата не трябва да стига до край в човешката природа, защото всеки процес на обмяната на веществата, ако стигне до край, прави човека болен. Човешката природа е здрава е само тогава, когато процесите на обмяната на веществата биват спрени на определена степен.
към текста >>

Никой процес на обмяната на веществата не трябва да стига до край в човешката природа, защото всеки процес на обмяната на веществата, ако стигне до край, прави човека болен.
И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата. Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти? Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен. Никой процес на обмяната на веществата не трябва да стига до край в човешката природа, защото всеки процес на обмяната на веществата, ако стигне до край, прави човека болен. Човешката природа е здрава е само тогава, когато процесите на обмяната на веществата биват спрени на определена степен.
към текста >>

В следващите сказки ние ще разберем, че това, което на пръв поглед би могло да изглежда като глупост в организацията на света, а именно, че в човека започва нещо, което, ако не бъде спряно на половината път, би направило човека болен, ние ще разберем, че това е много мъдро устроено.
В следващите сказки ние ще разберем, че това, което на пръв поглед би могло да изглежда като глупост в организацията на света, а именно, че в човека започва нещо, което, ако не бъде спряно на половината път, би направило човека болен, ние ще разберем, че това е много мъдро устроено. Но сега искаме да го разгледаме временно като факт, искаме да обърнем внимание върху това, че подробностите в процесите на обмяната на веществата, когато ги проследим вътрешно в тяхната същност, биха отговорили: Ние сме на път да направим да заболее целият организъм. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси.
към текста >>

Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен.
В следващите сказки ние ще разберем, че това, което на пръв поглед би могло да изглежда като глупост в организацията на света, а именно, че в човека започва нещо, което, ако не бъде спряно на половината път, би направило човека болен, ние ще разберем, че това е много мъдро устроено. Но сега искаме да го разгледаме временно като факт, искаме да обърнем внимание върху това, че подробностите в процесите на обмяната на веществата, когато ги проследим вътрешно в тяхната същност, биха отговорили: Ние сме на път да направим да заболее целият организъм. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие. През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
към текста >>

60. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>

61. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен.
Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза.
към текста >>

Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот. Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото. Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
към текста >>

62. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак.
Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен. Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>

63. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта.
Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето.
към текста >>

Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания.
Но нека от тази гледна точка да разгледаме една човешка съдба. Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас. Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
към текста >>

64. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто. Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст. Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест. Това е казано физически. Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
към текста >>

65. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>

Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>

66. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Значи съм болен, казват си те.
Много добре мога да си представя съвременните хора, които искат да тръгнат по пътя към висшите светове. Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно.
към текста >>

Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен.
Много добре мога да си представя съвременните хора, които искат да тръгнат по пътя към висшите светове. Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието.
към текста >>

Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
към текста >>

67. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата.
Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
към текста >>

68. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Ако е такъв то той по един или друг начин е телесно или душевно болен.
До Христовото същество можем да се доближим единствено, когато в хода на земния си живот от крием нещо в себе си. Общото понятие за бога може да се намери само, когато кажем на самите себе си, че сме навлезли в съществуването от силите на света. Христовото понятие трябва да се намери в самите нас, когато навлизаме там, където природата ни допуска. Ако живеейки в света не успеем да от крием понятието за бога, то това е един вид болест. Един здрав човек никога не е напълно атеистичен. Ако е такъв то той по един или друг начин е телесно или душевно болен. Тази болест често се изразява не в друго, а в атеизма.
към текста >>

69. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен.
към текста >>

70. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта.
Тази любов има още един нюанс в сравнение с обикновената любов. Нюансът на дълбоко състрадание към болния, който е преди всичко човек, този нюанс е присъщ и на обикновената любов към хората. Аз моля да не ме разберете погрешно, но за да излекувате един болен, Вие трябва да имате в себе си и любов към болестта. Човек трябва да може да говори и за една красива болест. Тя, разбира се, е много лоша за пациента, но за този, който трябва да я лекува, за него болестта е красива. При определени обстоятелства болестта може да бъде разкошна. Тя може да бъде много лоша за пациента, но за този, който трябва да се вглъби в нея, който трябва да може да я лекува с любов, за него тя е разкошна. Така и един истински немирник, един пакостник, както се казва, може при определени обстоятелства, по който върши лудориите и белите, в зависимост от начина, понякога той може да бъде изключително интересен, така че ние можем изключително силно да го обикнем.
към текста >>

71. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но става дума за това, медицината все повече да бъде разработена по посока на интуитивното и да се достигне до таланта, изхождайки от проявата на формите, да се правят изводи за същността на човешкия организъм, на индивидуалния човешки организъм, който в известно отношение може да бъде болен или здрав: това интуитивно познание в областта на наблюдението на формите да играе все по-важна роля в развитието на медицината и за в бъдеще.
По-нататък бих желал да ви обърна внимание на следното, че когато трябва да насочваме такива извънземни сили, много по-силно бива ангажирана личността на човека, от колкото когато непрекъснато посочваме т.н. обективни правила, обективни природни закони. Но става дума за това, медицината все повече да бъде разработена по посока на интуитивното и да се достигне до таланта, изхождайки от проявата на формите, да се правят изводи за същността на човешкия организъм, на индивидуалния човешки организъм, който в известно отношение може да бъде болен или здрав: това интуитивно познание в областта на наблюдението на формите да играе все по-важна роля в развитието на медицината и за в бъдеще. Тези неща както казахме трябва да ни служат само като вид въведение, като ориентировъчно въведение. Защото това, за което днес ставаше дума, това бе: да покажем, че медицината отново трябва да насочи погледа си върху онова, което не може да бъде достигнато чрез химия; нещо, което може да бъде постигнато само ако преминем към едно духовно-научно разглеждане на фактите. Във връзка с това днес хората изпадат в различни заблуждения. Мнозина мислят, че въпросът най-вече трябва да се свежда до това, за целите на одухотворяването на медицината на мястото на материалните средства да бъдат сложени духовни. Но колкото е оправдано това в известни области, толкова неоправдано е по отношение на цялото; защото нещата преди всичко се свеждат до това, по духовен път да разберем каква лечебна сила може да се крие в дадено материално средство т.е.
към текста >>

72. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина.
Не може да бъде открито нещо, което рационално да се справи с туберкулозата, ако не се върнем обратно към тези бих желал да кажа прастара предпоставка в човешкия организъм. Защото това, че паразитите намират място в човешкия организъм, това е само последица от онези прастари предпоставки, за които току що Ви говорих. Това не противоречи на факта, че когато са налице нужните предпоставки, туберкулозата става заразна. Естествено трябва да са налице нужните предпоставки. Само че нещата вече стоят така, че при една ужасно голяма част от човечеството е налице това надмощие на долната органична дейност, така че днес предразположението към туберкулоза е разпространено по един ужасяващ начин. Наистина въпреки това, заразяването е валидно понятие в тази област, защото този, който е в силна степен туберкулозно болен, влияе върху хората около себе си, и когато човек е изложен на това, в което туберкулозно болният живее, тогава именно настъпва нещо, което иначе е само въздействие, а сега отново може да се превърне в причина. Опитвам се винаги с едно сравнение, с една аналогия, да изясня тази връзка между първичното възникване на една болест и заразяването, като казвам следното: да приемем, че на улицата срещам приятел, чийто човешки взаимоотношения не са ми близки. Той се приближава тъжен към мен, той има причина да бъде тъжен, защото е починал негов приятел, Аз нямам директни връзки към приятеля му, който е починал. След като обаче, аз го срещам и той ми съобщава своята тъга, и аз заедно с него ставам тъжен. Той се натъжава, поради директна причина, аз поради заразяване. Но при това все пак остава валидно, че само взаимната връзка между мен и него е предпоставка за това заразяване.
към текста >>

Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е.
Да вземем най-обичайното явление в даден човек, който е потенциално туберкулозно болен, т.е. при когото туберкулозата е все още въпрос на бъдеще, все още е в процес на подготовка. Тогава може би ще забележим, че този човек кашля, ще видим, че има болки в гърлото, в гърдите, може би и в крайниците. Ще забележим състояние на известна умора при него и ще забележим нощни изпотявания. Какво е всичко това? Ако разгледаме тези явления, какво всъщност представляват те?
към текста >>

Виждате, как внимателното изследване на всички процеси, свързани с цялото израстване и развитие на здравия и болен човешки организъм, все пак ни довежда до това, да можем да кажем: съществува взаимовръзка и между болестните явления.
Виждате, как внимателното изследване на всички процеси, свързани с цялото израстване и развитие на здравия и болен човешки организъм, все пак ни довежда до това, да можем да кажем: съществува взаимовръзка и между болестните явления. Отслабването на тегло е първоначално болестно явление. Но в своето отношение спрямо туберкулозната предразположеност, т.е. спрямо вече макар и слабо активната туберкулоза, това отслабване на тегло е нещо, което трябва да съществува. И бих желал да кажа, че съществува идеална организация, съществува идеална организация на болестните явления. В известен смисъл едно болестно явление задължително се съчетава с други болестни явления.
към текста >>

Това, което ни води до правилното разглеждане на здравия и болен човек, е необходимостта лекарят да владее изцяло и периода след лечението, ако изобщо цялото лечение трябва да има правилна стойност.
Това, което ни води до правилното разглеждане на здравия и болен човек, е необходимостта лекарят да владее изцяло и периода след лечението, ако изобщо цялото лечение трябва да има правилна стойност. За такива неща трябва публично да се работи. В нашето време на авторитарно мислене не би трябвало да е трудно, просто да бъдат запознати такива движения, които да посочват подобни необходимости. Но разбира се, че ще кажа това във Ваше присъствие не само пациентите, не просто обстоятелствата, но понякога и господата лекари не считат за необходимо да проследяват заболяването до последните му прояви, но малко или повече са задоволяват с това, просто да отстранят нещо. Но Вие ще видите, как правилното проследяване на положението на сърцето в човешкия организъм постепенно ще ни отведе в същността на заболяването. Ще трябва обаче да имате предвид радикалната разлика, съществуваща между долните органични дейности, които в известно отношение наистина са преодолели външната химическа дейност, но които все пак по определен начин са подобни на горната дейност напълно противоположна.
към текста >>

73. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

не е можел да си даде сметка, колко годишен е съответния болен.
Преди всичко е необходимо да разберем, колко важно за лечението и на най-специалния случай е познаването на целия човек, който е застанал пред нас. Това познаване на целия човек всъщност винаги би трябвало да се простира върху най-важните жизнени моменти. И тъй като понякога лекари са им гласували доверие и сами разказвали някои неща, то аз например често съм бил учуден, когато само след няколко думи съм питал: на колко години е всъщност болния? и лекарят не е можал да ми отговори точно, т.е. не е можел да си даде сметка, колко годишен е съответния болен. Както ще видим през следващите дни, едно от най-съществените неща е, с доста голяма точност да се осведомим за възрастта на пациента, защото терапията в силна степен зависи от възрастта на пациента. И ако завчера тук бяха споменати някои неща, които в отделни случаи не помагат[1], то при такива изявления съвсем близо е въпросът: по какъв начин е свързана възрастта на съответния пациент със случаите на неуспех? При лечебните средства най-вече трябва да се проследява на чина на въздействие на възрастта.
към текста >>

74. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера. Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието.
към текста >>

При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно. Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни. Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат. Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>

75. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето защо в изминалите лекции, казах: надали в тази област можем да кажем нещо, което в някакво определено отношение от своя страна да не е вярно; но тези неща трябва да се познават като основни насоки, когато например в отделният случай трябва да си кажем: да, при този болен не би трябвало да предпиша суровоядство, тъй като в такъв случай аз бих предизвикал това или онова в неговата конструкция ето тук мога да го направя, а тук не мога да го направя.
Разбира се, при всички тези неща, виждате ли, в съображение идва индивидуалността. Ето защо в изминалите лекции, казах: надали в тази област можем да кажем нещо, което в някакво определено отношение от своя страна да не е вярно; но тези неща трябва да се познават като основни насоки, когато например в отделният случай трябва да си кажем: да, при този болен не би трябвало да предпиша суровоядство, тъй като в такъв случай аз бих предизвикал това или онова в неговата конструкция ето тук мога да го направя, а тук не мога да го направя. Но все пак остава вярно това, което току що бе характеризирано. Едва с помощта на такива неща можем действително да погледнем в целостта на човешката конструкция.
към текста >>

76. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност.
към текста >>

77. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално. Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
към текста >>

78. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина.
Това е извънредно важен факт, защото, когато го вземем под внимание, ние си изграждаме възгледа, че в тропиците има извънредно дълбока свързаност между етерно-земното и извънземната астралност, докато на полюсите астралното се отблъсва по определен начин. Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина. Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва. Болният идва в областта на това извънземно влияние. Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм. Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му организъм.
към текста >>

Не е необходимо да сме почитатели на теорията за бацилите, а да сме наясно, че в наличието на паразитите се вижда, че във въпросния болен има дълбоки причини, за да се натрупат бацили и да се задържат в него.
Това е връзката, която ни показва на какво почиват слънчевите и въздушните бани. И ако видим, че някой е особено податлив на паразити, тогава ще му препоръчаме такова лечение. Не е необходимо да сме почитатели на теорията за бацилите, а да сме наясно, че в наличието на паразитите се вижда, че във въпросния болен има дълбоки причини, за да се натрупат бацили и да се задържат в него. Те никога не са истинските причинители на болестта, а винаги са само показателите, че в пациента се намират причините за болестта. Затова изследването на бацилите е наистина важно, но само като основа на познанието. Същинските органични причини лежат в самия човек. Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята. Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н.
към текста >>

79. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Там е извършен силен извънземен процес и когато използваме динамичното в плодовете, тогава се приближаваме до варенето, така че ако на някой болен се дадат например пресни плодове вместо корени, с това се вреди много по-малко, далеч по-малко, отколкото ако той яде сурови корени.
Някой може да каже: Да, ама аз постигнах отлични резултати с плодова диета. Тук отново трябва да се каже следното. Плодовете не са корени, плодовете са силно преработени от външното Слънце. Там е извършен силен извънземен процес и когато използваме динамичното в плодовете, тогава се приближаваме до варенето, така че ако на някой болен се дадат например пресни плодове вместо корени, с това се вреди много по-малко, далеч по-малко, отколкото ако той яде сурови корени. Така че човек не бива да е фанатик и в двете посоки, а да подхожда и в двете посоки индивидуално. Може да има случаи, когато ще си кажем: «При този човек ясно се вижда, че смущенията в гръдната система произхождат от циркулацията, а не от дихателния ритъм, мога да докажа, че идват от циркулацията, а не от дишането.» Тогава ще съм принуден да се обърна към това, което произлиза от храносмилането и прониква във функциите на циркулацията и там ще помогна правилно чрез диета със сурови плодове. Правилно е, че в този индивидуален случай мога напълно да насоча към суровоядството. Имам ли обаче човек, който в гърдите си има смущение във функцията на дишането, няма да постигна нищо с такова лечение, а може би дори ще навредя, защото тогава ще е необходимо да се приложи диета с варени корени. Така в тази изцяло лабилна система се вижда колко зле действа фанатизмът в едната или другата посока.
към текста >>

80. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Когато положим някой болен в леглото и го покрием с одеяло, това означава, че отправяме апел към аза, да се възползва по съответния начин от затоплянето.
Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза. Духовната дейност във физическия организъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички организации, където топлината може да действа във физическото. Азът винаги трябва да е свързан с топлината, винаги трябва да действа от топлината. Когато положим някой болен в леглото и го покрием с одеяло, това означава, че отправяме апел към аза, да се възползва по съответния начин от затоплянето.
към текста >>

81. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н.
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н. Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни. Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
към текста >>

82. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането. Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>

При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>

83. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област. И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
към текста >>

Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло. Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца. Спрямо възрастните душевно болни тези неща са неприложими, защото тук се намесва един страничен фактор, полицията. От момента, когато човек е принуден да си има работа с импулси от друг характер, например със законодателството, нещата стават неприложими.
към текста >>

Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е.
Представете си, че се намирате пред един човек, за когото другите казват, че е тежко душевно болен, и Вие бихте могли, каквато е обичайната практика днес, да опишете психографски, т.е. в симптоми, неговото състояние: според общоприетото мнение, той има неадекватно поведение. Добре, но човекът на днешната цивилизация изобщо не се замисля пред какво точно е изправен, той не размишлява. Виждате ли, ние бихме могли, примерно, да сме изправени пред следния факт: Възможно е този човек, за когото се твърди, че е напълно луд, при определени обстоятелства да е имал някаква много важна инкарнация в миналото, да е имал признаци на гениалност. Но да предположим, че тези признаци на гениалност са се проявявали и в неговата следваща инкарнация. (Рис. 5)
към текста >>

84. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят. Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот.
към текста >>

85. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион?
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек. Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия. През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век.
към текста >>

86. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек.
Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>

87. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено.
Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство след себе си. Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно тяло е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото тяло бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното тяло и чрез етерното тяло; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо тяло. Налице е в силна степен слабоумие и човек би трябвало да си помисли, по какъв начин, в този стадий би могъл да намести другите тела обратно във физическото устройство. При това могат да влязат в съображение педагогически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки. Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено. Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора. В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща. Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това.
към текста >>

88. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс!
Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти! , веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
към текста >>

89. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар. душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>

До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести. До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
към текста >>

Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис.
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той?
към текста >>

№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси.
Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство.
към текста >>

Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен.
Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>

Да си материалист означава да си болен.
Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>

90. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум.
към текста >>

91. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези мисли тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен.
Който изучава обективно такива идеи, забелязва, че те се отнасят не за човешкото същество въобще, а чисто и просто за един човек, който е неврастеничен. Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези мисли тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен. Болния, нервния, ето всичко, което науката познава от човека. От всички страни, поради самата форма, която човешката мисъл е приела, тя се отдалечава от истинското човешко същество. Дълбоката природа на човек и избягва.
към текста >>

92. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство.
Виждате ли, сега пристъпвам към въпроса, зададен от господин Бурле. Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство. При него има твърде много сили на тежестта. В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето, сега си спомням: гръм и мълнии, това е! - казвам си - някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили - ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния.
към текста >>

93. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Да бъдеш християнин в телесен смисъл означава: аз усвоявам познанията за човека; човек може да бъде болен, той има плеврит.
Какво например означава да бъдеш християнин в телесен смисъл? Да бъдеш християнин в телесен смисъл означава: аз усвоявам познанията за човека; човек може да бъде болен, той има плеврит. Какво означава появата на плеврита? Това означава: в човека има твърде много луциферично. Знаейки, че в него има твърде много луциферично - защото ако в него се е появил плеврит, значи в него луциферичното е твърде много, - знаейки за това, аз трябва да кажа: ако имам везни (вж. рис.) и (това блюдо) много бързо върви нагоре, аз трябва да отнема тежест оттук (от другото блюдо). Ако то бързо се спуска надолу, аз трябва да добавя тежест тук.
към текста >>

94. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия.
Искам да ви разкажа един малък анекдот по темата. Една лекарска комисия искала да обследва психиатрична клиника. На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар. Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко? И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия. При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме.
към текста >>

При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата.
Искам да ви разкажа един малък анекдот по темата. Една лекарска комисия искала да обследва психиатрична клиника. На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар. Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко? И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия. При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
към текста >>

95. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида.
И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото. Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво. Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма.
към текста >>

96. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло.
След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята.
към текста >>

97. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.
Авторът описва тук много интересни случаи. Сега при описанието на тези експерименти ще ви помоля да обърнете внимание на възрастта на децата-пациенти. Въобще при въздействието на едни или други вещества върху човека съвсем не е достатъчно да се ограничаваме само с лабораторния експеримент; провеждайки диетологичен или медицински експеримент, е необходимо първо да се установи възрастта на лицето, също както и при всеки болен е необходимо преди всичко да се установи неговата възраст.
към текста >>

98. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако не понася мед, той е болен.
Тогава следва да се предпишат не фосфорсъдържащи препарати, а препарати, съдържащи сяра. Ето какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? - а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.
към текста >>

99. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В дадения случай целият кошер е болен.
Доктор Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение. Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски. Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен. Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен.
към текста >>

Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен.
Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски. Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен. Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен.
към текста >>

Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен.
Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски. Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен. Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен.
към текста >>

100. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако човек е болен - а повечето хора са малко болни, - той може да има сто болести с еднакви външни симптоми.
Откъде се взема в нашето тяло мравчена киселина? Ако тя е недостатъчно в човека, за това трябва да се знае. Ако човек е болен - а повечето хора са малко болни, - той може да има сто болести с еднакви външни симптоми. Трябва да се знае какво собствено не му достига; това, че е бледен или не може да яде, е само външно. Трябва да се открие какво не му достига. При някой човек може да се окаже, че в организма му има недостатъчно мравчена киселина, че той произвежда твърде малко мравчена киселина. Също както мравунякът произвежда мравчена киселина, в човешкото тяло, във всички негови членове, особено в далака, също трябва достатъчно силно да се произвежда мравчена киселина. Ако човек продуцира твърде малко мравчена киселина, трябва да му се предпише такъв препарат, такова лекарство, което по външен начин да му помогне да произвежда достатъчно количество мравчена киселина.
към текста >>

101. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако човек е болен, може да се излекува приемайки подобна доза.
Такива отрови може да се изследват само в случаите, ако постъпват в човека не в такова количество, което веднага да го убие. Следва да се обърне внимание върху това, че силна доза отрова убива човека; минералната отрова убива човека. Ако дозата е по-слаба, отровата предизвиква у него заболяване. Най-главното, което може да бъде изследвано, е: в резултат на кое действие на отровата човек заболява. Именно при слабо въздействие може да се изучава влиянието на отровата най-добре. Ако човек е болен, може да се излекува приемайки подобна доза.
към текста >>

102. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота.
Това е особено видно за този, който притежава сетивни органи, за да прави такива наблюдения. Когато бях юноша, случайно посетих такъв воден курорт. Трябваше през ден да ходя в курорта с мариенбадските извори. Там силно миришеше на развалени яйца. Без значение, че външно беше неприятно поради ужасната миризма, в корема ми внезапно възникна много приятно чувство. Ако човек не е болен, ако в корема му няма мирис на развалени яйца, в него възниква чувство на височайша радост от живота. Този, когото мирисът на развалени яйца не го отблъсква, може да преживее това. Разбира се, който си запушва носа, няма този противополюс, той не преживява това пролетно въздействие в корема, което може да изпита този, който се прониква от тази миризма на развалени яйца. Мирисът на развалени яйца, даже произведен изкуствено, е изключително добро лекарствено средство. Той например дава сила на тялото, укрепваща отслабналите мускули, сила, правеща ги по-твърди. Хората не харесват такива курорти, но те въпреки това са изключително полезни в известно отношение.
към текста >>

103. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен.
По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук, на повърхността - било то кожа или око, - е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен. По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни. Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен.
към текста >>

Албиносът е като цяло болен човек не защото е албинос; той е поразен само от тези зачатъци на болестта, които той има още от ранните си години и към които е приучил, приспособил е своето телесно устройство.
И така, вие можете да разберете тези закономерности, господа; от една страна има симптоми, външно изменящи цялата повърхност на човешкото тяло. При човека се появяват бели петна, докато обикновено там има по-тъмна кожа; променя се цветът на очите, той става албинос. При това на повърхността на тялото излиза дейност, отклонена по този начин от вътрешните органи. Обаче ако човек не се превърне в албинос, не се лиши от пигментация, подобен род проявления се откриват във външния вид на очите му, в дъгообразната обвивка: фината структура, фината разчлененост на последната указва за вътрешното състояние. Албиносът е като цяло болен човек не защото е албинос; той е поразен само от тези зачатъци на болестта, които той има още от ранните си години и към които е приучил, приспособил е своето телесно устройство.
към текста >>

104. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред.
Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ.
към текста >>

Но от това, как действа астралното тяло, зависи болен ли е човек или здрав.
Като имате предвид това, вие вече няма да разглеждате отделителните процеси като нещо незначително. Да допуснем, че човек има нормална урина. Това значи, че астралното му тяло действа нормално. Но от това, как действа астралното тяло, зависи болен ли е човек или здрав. Здравето и болестта изцяло зависят от това, как действа астралното тяло.
към текста >>

Откривайки съдържаща се в урината захар, можете да установите, че човек е болен.
Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар. Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина. Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците. Захарта се отделя, а човек хваща диабет, захарна болест. Откривайки съдържаща се в урината захар, можете да установите, че човек е болен.
към текста >>

Чрез това се получава основание да се разсъждава, от каква болест е болен един или друг човек.
Всичко това прави съвременната медицина, при това разглежда (такива изследвания) като нещо извънредно важно. Днес такива изследвания се правят на първо място: изследва се урината за белтък и захар. Чрез това се получава основание да се разсъждава, от каква болест е болен един или друг човек.
към текста >>

105. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен.
На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен. По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите. Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня.
към текста >>

106. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна. Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
към текста >>

В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака.
Точно така и при описание на половата зрелост на човека се имат предвид чисто физически процеси. Обаче те зависят от Сатурн. Необходима е науката за Сатурн. Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си. При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака? Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен. Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират болните със заболявания на черния дроб, а при тях били само болни със заболявания на далака. Той се оказал между две купи сено, подобно на известното (буриданово) магаре, което се намирало между две купи сено, равни по размер и съвсем еднакви една на друга.
към текста >>

Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен.
Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си. При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака? Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен. Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират болните със заболявания на черния дроб, а при тях били само болни със заболявания на далака. Той се оказал между две купи сено, подобно на известното (буриданово) магаре, което се намирало между две купи сено, равни по размер и съвсем еднакви една на друга.
към текста >>

Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята! Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави? Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна. Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>

107. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Той разглежда културата като обречен на смърт болен.
Възможно е да сте чули, че се появи голяма двутомна книга на известния Шпенглер[9] - веднъж той изнесе лекция в Базел. Както чух, това е книгата на Освалд Шпенглер «Залезът на Запада», т. е. залезът на Европа и Америка. Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине. Той разглежда културата като обречен на смърт болен. Да, господа, това, което днес се явява външна култура, трябва да загине. Само отвътре, само от духа може да се достигне нещо ново. А външното трябва да загине. Ето защо в книгата става дума за залеза на западните страни, за това, което по необходимост следваше да кажем за външните проявления. Но ето че Шпенглер стига до нещо, което разглежда като позитивно начало, в което той открива новото.
към текста >>

108. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен.
Човек също расте и се храни. Това прави в него растителното царство. Тези растителни сили човек също ги носи в себе си. Той ги носи в себе си и тогава, когато спи. Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща. Ако той почне да усеща, се събужда. На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>

109. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците!
Но виждате ли, господа, ако би ни се удало да хвърлим поглед на тези атлантски хора, хора, които са живели, преди територията на Атлантическия океан да започне да се спуска и да се образува море, тогава би се открило следното: тези хора са имали съвсем тънка кожица, малко меки хрущяли, които са изграждали обвивката на главата, а в останалата част - навсякъде вода! Ако днес разгледате главата на човек с болен от воднянка мозък, неговото чело няма да бъде скосено назад, а ще има именно високо, изпъкнало напред чело; главата на болен от воднянка много силно прилича на тази, която са имали атлантците! Само помислете, атлантците са имали такава глава, само че водниста, каквато днес наблюдаваме при ембриона. Вижте: да допуснем, че това е Земята (изобразява го на дъската); и сега на цялата Земята става така, че почвата под Атлантика потъва надолу, възниква Атлантическият океан, а Европа и Азия все повече изплават. Защото тук всичко се издига, в Америка също има издигане, а тук потъване. Земята се променя. Хората получават твърди кости.
към текста >>

110. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен.
При индусите това не е било така. Индусите умеели много по-силно да се задълбочават в своето тяло. Ако ние се задълбочим в нашето тяло, само при известни обстоятелства можем да почувстваме нещо в него. Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре. Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
към текста >>

111. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище.
Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци. Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище. Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих.
към текста >>

Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола.
Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци. Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище. Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н.
към текста >>

Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите.
към текста >>

И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората. По-късно забравили за това и започнали да приписват на подобни ритуали магьоснически оттенък, създавайки суеверие. Така стои работата с изключително много неща, които още съществуват като суеверия; в основата им стоят съвсем разумни неща. Нещо разумно никога не произхожда от нещо неразумно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.95464491844177