Търсене в текстове за 'Божественото'

53. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото.
Така мисли Шилер. Това е правилно, когато гледаме само това, което се движи външно в пространството. То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената. Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света. И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>

54. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото.
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа. Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура. Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото. Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи. Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману. Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки.
към текста >>

55. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото.
Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото. Пелей е царят, който ще управлява на физически план, получавайки силата си от физическия план. Това е представено от неговата сватба с богинята Тетида - сватбата на водача на човечеството с материята на физически план, с богинята на водата, богинята на морето.
към текста >>

56. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
към текста >>

57. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

58. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

7. Мистерията на Божественото Блаженство.
7. Мистерията на Божественото Блаженство.
към текста >>

А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
към текста >>

Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>

Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
към текста >>

59. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Първоначално това няма нищо общо с божественото.
Каин е онзи тип човек, който се стреми към изкуствата и науките. Първоначално това няма нищо общо с божественото. Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно. Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера. Това първоначално не може да се харесва на Божеството.
към текста >>

Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото.
Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото. Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера. И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога. Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята. Грях беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.
към текста >>

60. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Така злото не е нищо друго освен божественото, тъй като първоначално в друго време това, което покъсно е станало зло, е било израз на съвършеното, на божественото.
Когато онова, което е особено добро за едно време се задържи и втвърди, като по този начин възпрепятства прогреса на по-нататъшното развитие, тогава, без съмнение, то става зло, защото се противопоставя на доброто. Нека да предположим, че водещите сили на лунната епоха, макар че са били съвършени по своя начин и в своята дейност, биха продължили да се смесват с еволюцията, въпреки че е трябвало да прекъснат своята дейност. Тогава в земната еволюция те биха представлявали злото. Така злото не е нищо друго освен божественото, тъй като първоначално в друго време това, което покъсно е станало зло, е било израз на съвършеното, на божественото.
към текста >>

Бащата и майката, Озирис и Изис, това са двете съществуващи в душата сили: инструкторът, представлява божественото, което пряко протича в човека, Озирис е бащата; Изис, самата душа, онази, която зачева, получава божественото, духовното в себе си, тя е майката.
Във всички езотерични /мистични/ учения душата винаги е била известна като "майката"; инструкторът е бил "бащата". Бащата и майката, Озирис и Изис, това са двете съществуващи в душата сили: инструкторът, представлява божественото, което пряко протича в човека, Озирис е бащата; Изис, самата душа, онази, която зачева, получава божественото, духовното в себе си, тя е майката. През 5-та коренна раса бащата се оттегля. Душата овдовява, трябва да овдовее. Човечеството е оставено само на себе си. То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образи.
към текста >>

61. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото.
Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
към текста >>

С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло.
С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
към текста >>

След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
към текста >>

Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе. Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз. Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
към текста >>

62. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>

Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
към текста >>

Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока.
към текста >>

Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда.
към текста >>

Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда.
към текста >>

И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство.
Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство. Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства. Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство. И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство.
към текста >>

божественото би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, че като най-святото самото то да може да живее в храма.
Така човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас, което не използва само външните строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да навлезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили. Затова беше като една подготовка, каквото синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет, а като пророческа насока за бъдещето беше онова, което направиха пророците, пазителите на Кивота на завета. божественото би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, че като най-святото самото то да може да живее в храма.
към текста >>

63. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Третият стадий срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на божественото.
Третият стадий срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на божественото. Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността. Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително.... /пропуск//*3/.
към текста >>

64. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята!
Философите се опитват да представят окултната музика на Питагор като една проста схема. Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята! Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние. Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема. Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле. Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност. Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството.
към текста >>

65. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Той поема божественото, което протича през него, което се влива в неговата интуитивност.
Това се намира в древните мистерийни учения като противоположността между синовете на Авел или синовете Божии и синовете на Каин или синовете човешки. Авел представлява женската активна интуиция. Затова той не е в състояние да възприеме нещо от външния свят, което има нужда да бъде обработено. Той поема божественото, което протича през него, което се влива в неговата интуитивност. "Животновъдът" символизира това. Той се грижи и подхранва живота, както интуицията подхранва божествения живот на мъдростта. Каин има мъжката мъдрост, която поема външното. Тази мъдрост започва да обработва Земята, материалът е извън него. Той е "земеделецът".
към текста >>

Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете.
Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници. Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост. От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма. Той строи за цар Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт. Така царствата като външни институции произлизат от господството на свещениците.
към текста >>

66. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Всичко което по-късно се е появило на Земята във физическа форма, има своят произход от божественото.
Говорът се променя в пубертета на мъжа. Това се считаше като предзнаменование за новия син на Хирам /ІІ Паралипоменон 2:13/. Да въздейства на това, от мъжкия пол чрез силата на ларинкса да се създаде този син, беше идеалът, към който се стремяха свободните масони. Всичко което по-късно се е появило на Земята във физическа форма, има своят произход от божественото. В пра началото действаше само това, което се е породило на Земята от Божествения дух. След това от една страна се появява женската образна мъдрост на жреците, на свещениците и от друга страна не образната, /понятийната, интелектуалната/ мъдрост на Каин. Интересно е, че когато е било потърсено образното съдържание за мъдростта на Каин, мъжката мъдрост е взела на заем от женската мъдрост. Легендата за храма и цялото съдържание на Свободното масонство произтичат от древната свещеническа мъдрост, от откровението отгоре. Това бе скрито в символи.
към текста >>

67. Бележки. GA_93 Легендата за храма

От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>

68. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога.
към текста >>

69. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

70. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

7. Мистерията на Божественото Блаженство.
7. Мистерията на Божественото Блаженство.
към текста >>

А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
към текста >>

Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>

Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра.
Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
към текста >>

71. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Пътища към единение на душата с духовно-божественото.
Молитва и медитация. Пътища към единение на душата с духовно-божественото. Горната троица и четирите по-нисши части на човешкото същество и тяхната взаимовръзка със седемте молби в молитвата Отче наш.
към текста >>

72. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>

73. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Божествеността се проявява в царството в безкрайно многото същества и в безкрайното разнообразие и човек различава отделните същества в смисъла на тайната наука – ако е достигнал тази висша степен, че да може да ги разглежда като изливане на божественото – чрез това, че им е дадено тяхното «име».
Божествеността се проявява в царството в безкрайно многото същества и в безкрайното разнообразие и човек различава отделните същества в смисъла на тайната наука – ако е достигнал тази висша степен, че да може да ги разглежда като изливане на божественото – чрез това, че им е дадено тяхното «име». Името е това, което човекът си представя като отделното същество, то е това, чрез което отделните членове на това огромно разнообразие се различават едно от друго. То е третото от трите най-висши принципи, които изтичат от божественото, и отговаря на манас или на духа-себе. Тайната наука на различните религии е обучавала, наивно е посочвала какво е изтекло от божествеността и се е вляло във нас, като е станало наш вечен образ.
към текста >>

То е третото от трите най-висши принципи, които изтичат от божественото, и отговаря на манас или на духа-себе.
Божествеността се проявява в царството в безкрайно многото същества и в безкрайното разнообразие и човек различава отделните същества в смисъла на тайната наука – ако е достигнал тази висша степен, че да може да ги разглежда като изливане на божественото – чрез това, че им е дадено тяхното «име». Името е това, което човекът си представя като отделното същество, то е това, чрез което отделните членове на това огромно разнообразие се различават едно от друго. То е третото от трите най-висши принципи, които изтичат от божественото, и отговаря на манас или на духа-себе. Тайната наука на различните религии е обучавала, наивно е посочвала какво е изтекло от божествеността и се е вляло във нас, като е станало наш вечен образ.
към текста >>

Искате ли да се издигнете до това, което е носителят на тази воля, на този атма, до будхи – в божественото то представлява царството.
Искате ли да се издигнете до това, което е носителят на тази воля, на този атма, до будхи – в божественото то представлява царството.
към текста >>

Искате ли да се издигнете до това, което опознавате като имена, понятия или идеи на нещата – в божественото то се представя като име.
Искате ли да се издигнете до това, което опознавате като имена, понятия или идеи на нещата – в божественото то се представя като име.
към текста >>

Така като част от божественото опознахме това, което се нарича висшата троичност на човека.
Каквото разгледахме сега, е прадревно учение, което казва, че този член от божествеността, който като вечна част се е влял в човешката натура, се състои от име, царство и воля. Така като част от божественото опознахме това, което се нарича висшата троичност на човека.
към текста >>

За по-висшите три същности знаем, че могат да се разглеждат под други аспекти, като ги разглеждаме като членове на божественото.
За да допълним нашето разглеждане, нека хвърлим поглед и върху нисшите четири същности на смъртния човек. За по-висшите три същности знаем, че могат да се разглеждат под други аспекти, като ги разглеждаме като членове на божественото. Четирите нисши същности на човека можем да ги разглеждаме по подобен начин като части от преходния свят и като същности на човека.
към текста >>

Както разгледахме трите висши същности в човешката природа като части от божественото, така можем да разглеждаме четирите същности на човешката нисша природа като части на божествената външна природа.
Както разгледахме трите висши същности в човешката природа като части от божественото, така можем да разглеждаме четирите същности на човешката нисша природа като части на божествената външна природа.
към текста >>

Сега си представете цялата човешка природа, нисшата четворност и висшата троичност, застанали пред душата ви, така че бихте могли да си кажете: В отделния човек живее една божествена капка и човекът, в своето развитие до божественото, е призван да даде израз на най-дълбоката си съкровена същност.
Сега си представете цялата човешка природа, нисшата четворност и висшата троичност, застанали пред душата ви, така че бихте могли да си кажете: В отделния човек живее една божествена капка и човекът, в своето развитие до божественото, е призван да даде израз на най-дълбоката си съкровена същност.
към текста >>

Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до волята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото. Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и волята. Името трябва да се усеща като такова, което той да освети: Виж нещата около себе си, в своята многообразност, те са израз на Божеството! Кажеш ли имената им, ти ги схващаш като членове на божествения миров порядък. Каквото и да имаш в обкръжението си, то е свято; а в името, което му даваш, виж нещо, което го прави член на божествената същност. Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до волята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
към текста >>

Първите три молби се отнасят до трите висши същности на човешката натура, към божественото съдържание на човека: «Да се свети името ти.
За да изрази какво следва да се постигне чрез такава молитва, преди да изговори седемте молби, той ще каже: «Отче наш, който си на небесата.» С това ще посочи най-дълбоката душевна основа на човешката натура, най-съкровената същност на човека, която според християнската езотерика принадлежи към духовното царство. Първите три молби се отнасят до трите висши същности на човешката натура, към божественото съдържание на човека: «Да се свети името ти. Да дойде царството ти. Да бъде волята ти...»
към текста >>

74. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си. Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
към текста >>

Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>

75. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Опознахме това от божественото, което се изразява в трите висши части на човешката природа – атма, будхи, манас.
Опознахме това от божественото, което се изразява в трите висши части на човешката природа – атма, будхи, манас. Чухме как думите «името», «царството» и «волята» от молитвата Отче наш са свързани с тези три висши същности в човешката природа. Днес искаме да разгледаме тези три човешки същности от друга гледна точка, както е правено в езотеричното християнско обучение. Накратко, нека да си спомним какво е отношението между нисшата и висшата човешка природа. В това християнско обучение винаги се е учило, че човекът се състои от физическо, етерно или жизнено и астрално тяло и че в тези три човешки тела азът живее като най-вътрешната същност на човешкото същество. Това е било някога така наречената свещена четворка, за която винаги се е говорило в онези времена: физическо, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и аз.
към текста >>

Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото.
Човешките вътрешни същности са живели някога в подготвените за тях човешки тела. Тези човешки тела са изглеждали съвсем различно от днешните. Може би никой човек не би повярвал, ако се опишат човешките тела, странствали някога наоколо и чакали одушевяването чрез божественото. Макар слушателите на тези лекции да са свикнали на някои неща, доста биха се изненадали, ако разкажа какви са били тогавашните тела и как гротескните за днешното съзнание форми са се преобразували в днешните тела. Кой е направил това те да изглеждат така, както са днес? Това е направила самата вътрешна душа. Отвътре навън е действала тази човешка душа върху образа, върху формата. Можем да си представим как душата е работила, когато наблюдаваме последните остатъци от това как вълненията на душата се отпечатват върху тялото на днешния човек.
към текста >>

76. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек.
Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек. Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа. Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло.
към текста >>

Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес.
Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек. Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа. Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора.
към текста >>

77. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Висшето на човешката природа е призвано отново да преодолее егоизма, да се издигне до божественото и с това да надмогне смъртта.
В същата степен, както се е развило самолюбието, се е развила също и смъртта. В началното време човекът не е умирал. Той е бил като член, който изсъхва и след това отново израства, както ноктите отпадат от пръстите и отново растат. Сегашното умиране и ново раждане е настъпило, за да можем да имаме днешното азово съзнание. Егоизмът и смъртта са двете страни на едно и също нещо. Висшето на човешката природа е призвано отново да преодолее егоизма, да се издигне до божественото и с това да надмогне смъртта. Колкото повече човекът развива по-висшата си същност, толкова повече развива съзнанието за своето безсмъртие. В момента, когато човекът е станал егоистичен, е станал и личност. Животното няма личност, понеже като аз има групова душа, която не слиза от астралния план. Личността е това, което от страна на аза пронизва трите тела – физическо, етерно и астрално. Това може да е неясно, сянкообразно – и ако случаят е такъв, съответният човек е слаба личност.
към текста >>

Колкото повече висшето, божественото навлиза в човека, толкова той ще става все по-блажен.
На когото науката за духа не дава знания за живота, той не я е разбрал, защото тя е извор на вътрешно жизнено доволство от бъдещето. Ако материализмът все повече се засилва и с това също и егоизмът, който принадлежи към първия, човечеството все повече ще изпада в песимизъм, който е шлаката на изгорелия дух. Приеме ли човечеството науката за духа, отново ще му бъде дадена истинската ведрина, която същевременно е изворът на здравето. Дисхармонията в крайна сметка е излив на егоизма, а ведрото, радостно настроение избликва от висшия човек. Колкото повече висшето, божественото навлиза в човека, толкова той ще става все по-блажен. Би трябвало повече да мислим как да помогнем на цялото човечество, отколкото как науката за духа може да помогне на нас. Когато се запознаваме с етиката на свръхличностното, все повече се приближаваме до опознаването на извора на вечната ведрина и радост, вечната младост.
към текста >>

78. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.
Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди. Искаш ли да постигнеш самопознанието, потърси в теб, там ще познаеш всички твои грешки. Искаш ли да опознаеш твоето висше себе, търси извън теб, защото там мировото познание е самопознание. В Слънцето е всичко, понеже всичко е слънце.» Ние трябва да напуснем себе си. Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг. Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.
към текста >>

Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява.
Човекът принадлежи на Слънцето, на цял слънчев свят според етерното и астралното си тяло. Най-голямата заблуда е някой да иска да намери аза, себето в себе си. Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света. Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява. Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик.
към текста >>

79. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
Едва сега има възможност да се оповестят някои от принципите на розенкройцерите. Допреди нищо не е разкривано; само веднъж нещо е било споделено. Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
към текста >>

80. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Искаме ли да опознаем божественото, трябва да имаме безкрайно търпение, защото божественото съдържа всичко.
Оттук виждаме, че е необходимо търпение за проникването в науката за духа. Светът е сложно устроен, най-висшите истини не са най-простите. Едно безмерно глупаво изказване е да се твърди, че най-висшите неща могат да бъдат схванати с най-простите понятия. Това идва само от ленивостта. Човек разбира, че не може веднага да разбере какво представлява един часовник, но иска веднага да разбере света. Искаме ли да опознаем божественото, трябва да имаме безкрайно търпение, защото божественото съдържа всичко. За да разберем света, искаме да приложим най-простите понятия. Това е ленивост, колкото и благочестиво да го казва душата. Божественото е дълбоко и ни трябва вечност, за да го опознаем. Човекът наистина носи искрата на божественото в себе си, но същността на божественото може да се опознае само чрез опознаването на световните факти.
към текста >>

Божественото е дълбоко и ни трябва вечност, за да го опознаем.
Това идва само от ленивостта. Човек разбира, че не може веднага да разбере какво представлява един часовник, но иска веднага да разбере света. Искаме ли да опознаем божественото, трябва да имаме безкрайно търпение, защото божественото съдържа всичко. За да разберем света, искаме да приложим най-простите понятия. Това е ленивост, колкото и благочестиво да го казва душата. Божественото е дълбоко и ни трябва вечност, за да го опознаем. Човекът наистина носи искрата на божественото в себе си, но същността на божественото може да се опознае само чрез опознаването на световните факти.
към текста >>

Човекът наистина носи искрата на божественото в себе си, но същността на божественото може да се опознае само чрез опознаването на световните факти.
Човек разбира, че не може веднага да разбере какво представлява един часовник, но иска веднага да разбере света. Искаме ли да опознаем божественото, трябва да имаме безкрайно търпение, защото божественото съдържа всичко. За да разберем света, искаме да приложим най-простите понятия. Това е ленивост, колкото и благочестиво да го казва душата. Божественото е дълбоко и ни трябва вечност, за да го опознаем. Човекът наистина носи искрата на божественото в себе си, но същността на божественото може да се опознае само чрез опознаването на световните факти.
към текста >>

Тогава и копнежът към божественото ще става по-силен.
Науката за духа дава образи, към които трябва да се присъединят и чувствата. Науката за духа е ценна само тогава, когато не само черпим познание от нея, а се изпълним с най-дълбоките чувства към обкръжението. Тогава и копнежът към божественото ще става по-силен. Колкото божественото изглежда далеч от човека, толкова повече той трябва да работи, за да го достигне.
към текста >>

Колкото божественото изглежда далеч от човека, толкова повече той трябва да работи, за да го достигне.
Науката за духа дава образи, към които трябва да се присъединят и чувствата. Науката за духа е ценна само тогава, когато не само черпим познание от нея, а се изпълним с най-дълбоките чувства към обкръжението. Тогава и копнежът към божественото ще става по-силен. Колкото божественото изглежда далеч от човека, толкова повече той трябва да работи, за да го достигне.
към текста >>

81. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Нали и самата душа е била извън нас, в Божественото.
Ако ние проследим създаването на човечеството, то ще видим: това, което се намира вътре в човека, постепенно се вграждало отвън, както сега растат гъбите. Всичко, което днес е заключено в границите на човешката кожа някога се намирало отвън. Човешкото тяло, сякаш от късчета, е съставено с това, което се простирало навън. Всеки член на вашето физическо, етерно и астрално тяло се е намирал някъде във външния свят. Това е макрокосмос в микрокосмос. Нали и самата душа е била извън нас, в Божественото. Това, което е в нас, съответства на определени неща отвън, и ние трябва да узнаем, какво е истинското съответствие на това, което се намира в нас.
към текста >>

82. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел. Общия единен език на атлантците. Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете.
към текста >>

Троичността като обединение на божественото с откровението.
Единицата като образ на неделимата божественост. Двойката като число на откровението. Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото. Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека. Седмицата като число на съвършенството.
към текста >>

83. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато земята преминаваше през слънчевото и лунното въплъщение, Азът се намираше в сферата на божественото.
Тогава слиза човекът. Той не притежава и най-малката способност да види слънцето, луната и земята като физически тела. Но за него е настъпил моментът в трите му тела да се спусне Азът, който днес живее във всички и който преди това беше съединен с божествената субстанция. От времето на Сатурн съществуваше физическото тяло, след Слънцето етерното, и след Луната астралното тяло. Астралното тяло, етерното и физическото бяха дошли от Лунното съществуване. Когато земята преминаваше през слънчевото и лунното въплъщение, Азът се намираше в сферата на божественото. Нека сега ясно си представим състоянието на така обособената земя. Имаме човек, съставен от физическо, етерно и астрално тяло, бих казал, с една празнина в етерното и астралното тяло, като един пакет. В тази празнина се спуска на капки Азът и най-напред се свързва с астралното тяло, като по стига в него това картинно съзнание, което ви описах. Така човекът се превърна в едно много съставно същество. Азът се съедини с това, което се беше подготвяло през трите стадии на Сатурн, Слънце и Луна, докато Азът се намираше горе в лоното на божеството.
към текста >>

84. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството.
към текста >>

85. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб.
Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството. А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча.
към текста >>

86. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но ние вече говорихме за съществата, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие.
Но ние вече говорихме за съществата, които не преминали своето пълно развитие от Луната до Земята, които като че ли са се спрели по средата между човешкото и божественото битие. Не еднократно сме ги описвали от най-различни страни. Ние казахме, че на определен стадий от своето развитие Слънцето отделило от себе си Венера и Меркурий, за да дадат на тези същества съответната арена за действие. Говорихме, също така, че в предвижването на човешкото развитие напред са участвали съществата на Венера и Меркурий, които станали велики учители на човечеството в Мистериите. Днес ще допълним тази картина от друга гледна точка.
към текста >>

87. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово.
Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>

88. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово;
1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово;
към текста >>

В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало.
Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия. Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни. В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало. Всеки планетарен стадий има строго определени задачи. Нашата Земя има следната мисия: съществата, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта. Когато Земята се доближи до края на своята еволюция, Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета.
към текста >>

89. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание.
Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфера на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н. Докато обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете. Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят. Докато беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание.
към текста >>

Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>

90. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни?
към текста >>

И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни? Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни?
към текста >>

Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм".
Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст. Вие ще разберете тогава, за какво става дума тук. Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз". Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път.
към текста >>

Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>

91. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото.
Отделният индивид действително е чувствувал, че той се възнася в лоното на Авраама. Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно. Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел. Те считаха Яхве като духовна групова душа на народа.
към текста >>

92. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе.
Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното. Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе.
към текста >>

Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле.
Сега той се провъзгласява като "Син Божи", сега Той е ръководител на четвъртата културна епоха, където човекът е слязъл до физическото поле, където той е създал своя образ във външните културни средства. Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле. Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма. Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият Бог се яви като човек. Това, което по-рано се показваше само в зародиш, "Азът" или "Аз Съм", трябваше да се яви на външното поле на световната история. Ето защо Син Божи като ръководител на бъдещето трябваше да каже: "И всички църкви (всички общества) трябва да познаят този, който носи името "Аз Съм", който изпитва сърцата и вътрешностите. "/2, 23/.
към текста >>

Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма.
Сега той се провъзгласява като "Син Божи", сега Той е ръководител на четвъртата културна епоха, където човекът е слязъл до физическото поле, където той е създал своя образ във външните културни средства. Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле. Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма. Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият Бог се яви като човек. Това, което по-рано се показваше само в зародиш, "Азът" или "Аз Съм", трябваше да се яви на външното поле на световната история. Ето защо Син Божи като ръководител на бъдещето трябваше да каже: "И всички църкви (всички общества) трябва да познаят този, който носи името "Аз Съм", който изпитва сърцата и вътрешностите. "/2, 23/. Тук тежестта е сложена върху "Аз Съм", върху четвъртия член на човешкото същество.
към текста >>

93. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото.
Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят. Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото. Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него. А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането.
към текста >>

А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят.
Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото. Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него. А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането. То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере. И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението.
към текста >>

Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ.
В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото. Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него. А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането. То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере. И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението. А това събитие се изразява физически в изтичането на кръвта от раните на Христа Исуса, но за ясновидеца то има своята духовна страна една духовна Сила проникна аурата на Земята и я преобрази.
към текста >>

Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът.
Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото. Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него. А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането. То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере. И всички явления, които по-рано бяха настъпили за други степени на земното развитие, трябваше да се обединят в онова велико събитие на земното развитие, което ще хвърли светлина върху цялото бъдеще, което бъдеще сега ще открием от Откровението. А това събитие се изразява физически в изтичането на кръвта от раните на Христа Исуса, но за ясновидеца то има своята духовна страна една духовна Сила проникна аурата на Земята и я преобрази. И тази сила, която се вля в земната аура, ще работи заедно със Земята за цялото бъдеще.
към текста >>

94. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека.
Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза. Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека.
към текста >>

95. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Божественото Слово, Брахман, се облече в Кама и през Кама за ученика звучеше първичното Слово.
На Старата Луна онова, което трябваше да стане човек, се обгърна с една астрална обвивка и по-късно, вече на Земята, тъкмо тази част позволи на вътрешния човешки живот да развие любовта от нейните най-низши до нейните най-висши форми. За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта. Любовта, еросът, бяха наречени Кама. Кама стана смисълът на Земното развитие. Божественото Слово, Брахман, се облече в Кама и през Кама за ученика звучеше първичното Слово. Дрехата на любовта беше Кама, дрехата на първичното Слово „Вха” и „Вха” е в основата на латинската дума „vox”.
към текста >>

96. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото. В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.
към текста >>

Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>

Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет!
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>

97. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Във всеки човек има една искра от Божественото, но в даден момент в ръководителите има нещо повече.
Следователно, слизане от боговете и обръщане към боговете, за да се върне отново при боговете и се съедини с тях... този е пътят на човека през земните съществувания. Но за да може той да осъществи това развитие, трябваше постоянно отделни човешки индивидуалности да се развиват по-бързо отколкото другите, да изпреварят другите, за да станат техни водачи и учители. Такива ръководители и учители се явяват после сред останалото човечество и намират, така да се каже, пътя към боговете по-рано отколкото другите. Така щото можем да си представим следното: в определена епоха човеците са достигали определена зрялост на развитието. Тогава те може би само предчувствуват обратния път към боговете, но са още далече от постигането на целта. Във всеки човек има една искра от Божественото, но в даден момент в ръководителите има нещо повече. Те стоят по-близо до Божественото, което човекът трябва отново да достигне. Това, което живее у тези ръководители на човечеството, него вижда този, чието око е отворено за духовното, като най-същественото и главното у тях.
към текста >>

Те стоят по-близо до Божественото, което човекът трябва отново да достигне.
Но за да може той да осъществи това развитие, трябваше постоянно отделни човешки индивидуалности да се развиват по-бързо отколкото другите, да изпреварят другите, за да станат техни водачи и учители. Такива ръководители и учители се явяват после сред останалото човечество и намират, така да се каже, пътя към боговете по-рано отколкото другите. Така щото можем да си представим следното: в определена епоха човеците са достигали определена зрялост на развитието. Тогава те може би само предчувствуват обратния път към боговете, но са още далече от постигането на целта. Във всеки човек има една искра от Божественото, но в даден момент в ръководителите има нещо повече. Те стоят по-близо до Божественото, което човекът трябва отново да достигне. Това, което живее у тези ръководители на човечеството, него вижда този, чието око е отворено за духовното, като най-същественото и главното у тях.
към текста >>

98. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда!
Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си. Но вие ще работите в съгласие с развитието, ако убиете вашия личен Аз и съсредоточите всичката си сила в съзнанието, че сте части от един велик организъм, който се простира до Авраама. Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда! " Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-дълго време енергията да противостои на луциферическото влияние. Но мисията на човечеството беше не да убие този Аз, а да го развие. Древните по светени не можеха да сторят нищо против този личен Аз, те успяваха само да покажат на хората, че пътят към първопричината на света минава през прадедите.
към текста >>

Христос изменя учението на древните посветени като казва: "Има една възможност човек да развива своята собствена личност, за да не се подчинява просто на физическите връзки на кръвното родство, но, поглеждайки вътре в своя Аз, да търси там божественото и да го намери!
Христос изменя учението на древните посветени като казва: "Има една възможност човек да развива своята собствена личност, за да не се подчинява просто на физическите връзки на кръвното родство, но, поглеждайки вътре в своя Аз, да търси там божественото и да го намери! " В Христовия импулс действува силата, която позволява когато човек се съединява с нея да се образува една връзка на духовно братство между хората, без да се убива индивидуалността на Аза. Христовата сила е от естество различно от това на средата, в която той е слязъл.
към текста >>

Докато в тази среда учеха: "Аз и Отец Авраам сме едно и това аз трябва да зная, за да намеря отново пътя към божественото", Христос казва: "има един друг отец, през който азът може да мине, за да намери божественото; защото Азът, Аз Съм, е едно с божественото!
Докато в тази среда учеха: "Аз и Отец Авраам сме едно и това аз трябва да зная, за да намеря отново пътя към божественото", Христос казва: "има един друг отец, през който азът може да мине, за да намери божественото; защото Азът, Аз Съм, е едно с божественото! Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си". И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл. 8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава.
към текста >>

Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>

99. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тави дума. Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>

100. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки.
Начинът, по който евангелистите го описват, ни кара да предчувствуваме, че това събитие е твърде важно. Това се потвърждава и от Акашовите записи: Когато Исус от Назарет беше на около тридесет години, божественото същество което се нарича Христос, проникна в неговите телесни обвивки. Следователно в живота на основателя на Християнството трябва да различаваме две части това показва и четенето в Акашовите записи: първо живота на великия посветен, какъвто е Исус от Назарет, в който живее един Аз минал през многобройни прераждания и се е издигнал, до там, да може да извърши своята велика жертва. Тази жертва се състоеше в това, че към тридесетата година Азът на Исуса от Назарет можа да напусне физическото, етерното и астралното тела, които той беше пречистил и облагородил. Това троично човешко обиталище, този троичен човешки съсъд беше най-добрият най-чистият който може да съществува. В момента на кръщението, в този троичен съсъд, напуснат от Аза на Исуса от Назарет, слиза Съществото, което никога по-рано не е живяло на Земята, което не е минало през никакво предишно въплъщение, Христос. Преди това време това Същество може да бъде намерено само вън от нашата Земя.
към текста >>

101. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца.
Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога. На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло. Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството. Духовните Същества, след като бяха носили в своето лоно всички създания, които съставят днес минералното, растителното, животинското и човешкото царства, ги оставиха тогава така да се каже да се от делят от тях и да се разпространят около тях; в този смисъл създанията са отражение на божествените същества.
към текста >>

Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество.
Развивайки се човекът не престава да се учи. Но не само човекът се учи в течение на своето развитие; всички същества също се учат, от последното до най-възвишеното от божествените същества. Ние описахме вече това, което божественото същество Христос направи, когато се намираше в тялото на Исуса от Назарет; ние видяхме резултата от това действие за цялото човечество. Но нека си зададем въпроса: не е ли стигнал Христос чрез това да се издигне с една степен по-високо? Да, това на истина е станало. Божествените същества също могат да имат опитности, които ги правят да напредват и това издигане към един по-висш свят, намира своя израз в това, което е описано като "възнесение" и което се разиграва пред духовните погледи на Христовите ученици. Един човек, който не е нито посветен, нито ясновидец, може, ако не да види, поне да разбере с помощта на физическия мозък първите шест степени на християнското посвещение. Седмата степан е достъпна само за онзи, който не е вече обвързан за физическия мозък и който знае, какво значи човек да мисли и да вижда без помощта на мозъка.
към текста >>

102. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Докато от сутрин до вечер се намираме във физическото тяло, божественото творение на храма на нашето физическо тяло коригира.
Да предположим, че в даден момент бихме могли да напуснем това физическо тяло без по-нататъшна подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с астралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се сравни с момента на смъртта. Да предположим, че бихме могли да сторим това, без подготовка, за която говорихме: що сме ние тогава, когато стоим срещу самите себе си? Тогава ние сме онова, което сме станали в течение на мировото развитие от един живот в друг. Докато от сутрин до вечер се намираме във физическото тяло, божественото творение на храма на нашето физическо тяло коригира.
към текста >>

103. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име.
към текста >>

104. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете.
към текста >>

По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>

Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
към текста >>

105. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>

106. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>

107. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Божественото съзидателно Слово!
Какво е Вишва Карман? Какво е Аура Маздао? Какво е Христос в неговия истински облик? Божественото съзидателно Слово! Ето защо в учението на Заратустра ние се натъкваме на забележителното твърдение, че Заратустра е посветен, не само за да възприема своя Аура Маздао в светлината, но и божественото съзидателно Слово, Хоновер, което трябваше да слезе на Земята и да проникне в едно отделно човешко етерно тяло. Както знаем, това се случи за пръв път при Йоановото Кръщение в реката Йордан. Това, което през Лемурийската епоха беше отнето от човека и запазено в духовния свят, Словото, духовното Слово, сега при Йоановото Кръщение се спусна от етерните висини и проникна в етерното тяло на Натановия Исус. И какво се случи, когато Йоан извърши Кръщението в реката Йордан? Словото стана плът!
към текста >>

Ето защо в учението на Заратустра ние се натъкваме на забележителното твърдение, че Заратустра е посветен, не само за да възприема своя Аура Маздао в светлината, но и божественото съзидателно Слово, Хоновер, което трябваше да слезе на Земята и да проникне в едно отделно човешко етерно тяло.
Какво е Вишва Карман? Какво е Аура Маздао? Какво е Христос в неговия истински облик? Божественото съзидателно Слово! Ето защо в учението на Заратустра ние се натъкваме на забележителното твърдение, че Заратустра е посветен, не само за да възприема своя Аура Маздао в светлината, но и божественото съзидателно Слово, Хоновер, което трябваше да слезе на Земята и да проникне в едно отделно човешко етерно тяло. Както знаем, това се случи за пръв път при Йоановото Кръщение в реката Йордан. Това, което през Лемурийската епоха беше отнето от човека и запазено в духовния свят, Словото, духовното Слово, сега при Йоановото Кръщение се спусна от етерните висини и проникна в етерното тяло на Натановия Исус. И какво се случи, когато Йоан извърши Кръщението в реката Йордан? Словото стана плът!
към текста >>

108. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ.
Мисията на древноеврейския народ. Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ. За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет. В Арабия се оформя законът. Във вавилонския плен става съприкосновение с източната магия. Повторение на съдбата на древноеврейския народа в появата на витлеемския Исус.
към текста >>

109. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство.
Че това е истина, можем да си изясним с прост пример. Да си спомним, че хората едва постепенно, в процеса на историческото развитие са изобретили хартията, тоест дейността, в чиито процес определени субстанции се преобразуват в хартия. Осите отдавна са умеели това! Сега човек би трябвало да си каже: аз трябваше да усвоя знанието си чак в относително по-късно време. Осата не може да се научи на своето изкуство от човека, в майсторството ѝ управлява божественото изкуство. В това, което прави осата, тя е проникната от божествената мъдрост.
към текста >>

110. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Точно защото в този Тъмен Век, в Кали Юга човек не е бил вече в състояние да излезе от света на сетивата и да влезе в духовния свят, божественото същество, Христос, е трябвало да слезе във физическия, сетивния свят.
Точно защото в този Тъмен Век, в Кали Юга човек не е бил вече в състояние да излезе от света на сетивата и да влезе в духовния свят, божественото същество, Христос, е трябвало да слезе във физическия, сетивния свят. Това е причината, поради която Христос трябваше да слезе в плът, Исус от Назарет, та като виждат живота и делата на Христос на физическата земя, човешките същества във физически тела да могат да придобият връзка с царството небесно, с духовния свят. Периодът, през който Христос бе вървял по земята следователно спада в средата на Кали Юга, на Тъмния Век, когато човешките същества, които са разбирали своето време и не са живели по тъп и неосветен начин са могли да кажат на себе си: "Необходимо е, щото Бог да слезе сред човешките същества, за да може връзката с духовния свят, която е загубена, да бъде отново възстановена".
към текста >>

111. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Известно число същества трябваше да имат една много по-голяма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие.
И все пак само посредством това промяната не би била възможна. Известно число същества трябваше да имат една много по-голяма опитност за духовния свят, чрез което убеждението би могло да живее в тях, че божественото същество ще се разкрие. Това бе постигнато чрез потопяването им във вода. Когато едно лице е пред удавяне, връзката на етерното тяло с физическото тяло се разхалтва етерното тяло дори отчасти се оттегля и тогава то може да преживее някакъв знак за новия импулс в световната еволюция. От това произтича предупреждението: "Променете разположението на душите си, защото царството небесно приближава. Влязло е във вас разположението на душата чрез което вие ще дойдете в отношение със слезлия Христос. Времето е изпълнено".
към текста >>

По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

Така божественото откровение продължава на степени.
Второто състояние на това откровение на Бога беше преживяно по времето на Мойсей, когато Бог се приближи към човека чрез елементите. В горящата къпина, в гърма и светкавицата на Синай Той разкри Себе си на човешките сетива и говори на човешкото най-вътрешно същество. Минава трето хилядолетие, през което знание за Бога прониква у човека, което хилядолетие е векът на Соломон, когато Бог разкри Себе си чрез символите на Храма, който Соломон съгради в Йерусалим. Така божественото откровение продължава на степени. Бог първо се разкри на Авраам като Аз-Бог или Яхве-Бог, след това на Мойсей в горящата къпина, в гърма и светкавицата и тогава на Соломон в символите на Храма.
към текста >>

112. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

"Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог. "Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>

Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог. "Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>

Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека.
Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва. Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
към текста >>

113. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас. Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз. Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>

114. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>

115. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>

116. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло. Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие.
към текста >>

117. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество. Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера. Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически Същества.
към текста >>

118. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си!
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем. И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си! " И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>

119. Лекция пета GA_126 Окултна история

И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман.
Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
към текста >>

120. Лекция шеста GA_126 Окултна история

И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества.
Как е трябвало да мислят хората, които са чувствали това? Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии? Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили". И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена. Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
към текста >>

Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена.
Как е трябвало да мислят хората, които са чувствали това? Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии? Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили". И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена. Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
към текста >>

121. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>

122. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

За Лесинг това е една трета степен от божественото възпитание на човешкия род.
Лесинг казва: Този напредък е един вид възпитание на човечеството от страна на божествените сили. После допълва: Божественият свят даде в ръцете на човека първата начална книга: Старият Завет. По този начин беше утвърдена и една определена степен на човешкото развитие. И когато човешкият род осъществи известен напредък, дойде втората основна книга: Новият Завет. И така, в наши дни Лесинг вижда нещо, което надхвърля Новия Завет: едно първично, спонтанно усещане на човешката душа за Истината, Доброто и Красотата. За Лесинг това е една трета степен от божественото възпитание на човешкия род. И тази мисъл за възпитанието на човешкия род чрез божествените сили е доразвита от Лесинг по един величествен начин.
към текста >>

123. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога. Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>

124. 1. УКАЗАНИЕ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото.
Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа. За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога. И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
към текста >>

Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли.
И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята.
към текста >>

125. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
Ние стигаме до това, което царува във Вселената като проникващ всичко троичен божествен Живот, който си създава обвивки, тела в отделните планетни системи. Както това, което живее в човека като Духовно Се бе, като Дух-Живот и като Човек-Дух /Манас, Буди, Атма/ си създава своите обвивки в Съзнателната душа, в Разсъдъчната душа, в Сетивната душа, в астралното, етерното и физическото тяло, така неподвижните звезди на планетните системи се движат през пространството като тела на божествените Същества. И когато разглеждаме живота на звездния свят, ние наблюдаваме телата на Боговете и накрая на Божественото, на Бога въобще.
към текста >>

126. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на божественото себесъзнание.
А как стоят нещата с другите посветени? За тях, трябва да бъде разказано, как те постепенно напредват по пътя на познанието. За да стигнат последната степен, на висшите посветени са необходими редица предусловия от техните минали инкарнации. При Христос ние не откриваме нищо подобно. Разказът за изкушението това е всичко. А онова, което го предшествуваше, беше най-висшата степен на проникване с изпепеляващия огън на божественото себесъзнание. То определя и началото на трите Христови години. Оттогава в лицето на Христос Исус ние имаме едно забележително и неповторимо събитие, изразяващо се в непосредствения факт на висшето божествено откровение, бликащо, така да се каже, направо от един земен човек. При друг посветен, щеше да е необходима известна подготовка: ето сега той преминава от една степен в друга, и чак тогава стига до едно или друго откровение. При Христос Исус обаче, всичко това блика от самото начало и пред нас не се разкрива нито веднъж, че през трите години, Той е трябвало да премине през тази или онази степен. И ако поискаме да опишем смъртта и Възкресението Христови като такива степени, по този начин бихме показали своето дълбоко неразбиране, защото Възкресението стана чрез онази сила, която работеше и в живия Христос; защото всичко това не е един акт на посвещение, и Христос е възкресен не от някакъв друг посветен, а от самата божествена сила, от божествената сила, която се вля в Исус при Кръщението в Йордан.
към текста >>

127. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие.
Всъщност, ако бъде схванат от неговите действия като едно подвеждащо Същество, Луцифер се явява на окултния кандидат преди всичко като първообраз на човешкото величие, но също и на свръхчовешкото, с една дума на божественото величие. И когато окултният кандидат поглежда назад към това, което поради Луцифер е станал самият той, когато поглежда към ужасяващия животински образ, в какъвто се е превърнал инкарнация след инкарнация също поради Луциферовото изкушение, когато прави всичко това, благодарение на изкушението, окултният кандидат ще усети определена помощ. И Вие си спомняте, че в този момент за окултния кандидат наистина се явява онази помощ, която може да дойде от Христос; и сега нещата вече изглеждат така, сякаш срещу ужасяващото впечатление, което поражда срещата със смъртта и с Луцифер и срещу това, което в известен смисъл е самия Пазач на прага, Христос предлага истинска и пълна утеха. В случай, че тази среща поражда едно ужасяващо впечатление, това, което Христос предлага, може да се превърне в истинска утеха и надежда. Защото на мястото на смъртта, на мястото на немощното и тленно човешко тяло застава нещо друго. И това, което сега описвам пред Вас, скъпи приятели, е една безусловна опитност, до която човек достига реално именно по начина, описван от мен: на мястото на смъртта, убеждавайки ни в неунищожимостта на Азът, застава самия Христос.
към текста >>

128. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>

129. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
към текста >>

130. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие.
Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар. Но човек не може да навлезе в свръхсетивния свят такъв, какъвто е. Докато навлиза в свръхсетивното, той има свойството да му се разкрива малко от божественото, докато Ариман – с една огромна трагедия – пронизва земната еволюция именно в сетивното битие и се стреми да оформи това битие така, че то да стане духовно битие. Това е огромната трагедия на Ариман! Той би желал всичко, което някога се е появило в сетивното, да го оформи непосредствено в духовно. И той се бори в мировия ред за пречистване, за преминаване на всичко сетивно през огъня. В неговия смисъл това е добро. Но това би било много лошо в смисъла на божествено-духовните същества, чийто противник в мировия ред е Ариман, защото той би могъл да реализира всички свои цели.
към текста >>

131. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
към текста >>

132. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на божественото.
Днес хората отиват вътре в себе си и намират една здрава точка, когато стигат до човешкия Аз. Искам да приведа като пример само великия философ Фихте и съвременния философ Бергсон. Тези хора намират спокойствие само тогава, когато намират човешкия Аз. Ако потърсим причината за нова явление ще открием, че по-рано хората не можеха да достигнат до едно познание на Аза от само себе си. Тази възможност беше дадена в Гръко-латинската епоха чрез Тайната на Голгота. Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на божественото. Тази искра живее по-нататък в човека, който не е станал плът само в един физически смисъл, а е станал плът в християнския смисъл. А това значи, че той е станал един Аз. Тази възможност да виждат божественото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен Аз. Способността човекът да вижда Христа е затъмнена чрез това, че човек търси тази искра в самия себе си.
към текста >>

Тази възможност да виждат божественото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен Аз.
Ако потърсим причината за нова явление ще открием, че по-рано хората не можеха да достигнат до едно познание на Аза от само себе си. Тази възможност беше дадена в Гръко-латинската епоха чрез Тайната на Голгота. Христос даде на хората сигурността, че в душата живее една искра на божественото. Тази искра живее по-нататък в човека, който не е станал плът само в един физически смисъл, а е станал плът в християнския смисъл. А това значи, че той е станал един Аз. Тази възможност да виждат божественото в един човешки индивид, а именно в Христа, тази възможност се затъмнява все повече в днешния човек на физическото поле чрез това, че той все повече прониква в своя личен Аз. Способността човекът да вижда Христа е затъмнена чрез това, че човек търси тази искра в самия себе си.
към текста >>

И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество. Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>

Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си.
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си. Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек. Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
към текста >>

Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек.
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си. Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек. Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
към текста >>

Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
Тази причина, че човек изгуби все повече едно по-дълбоко разбиране на Тайната на Голгота, то изгуби това разбиране, колкото повече хората търсиха това разбиране Божественото в себе си. Цялата тенденция на модерното мислене е насочено към това, да отразява Божественото в човешкото себе в самия себе си, в самия човек. Чрез това все повече се създава възможността хората да познаят, че божественото е било въплътено в една личност.
към текста >>

Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото.
Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

133. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото?
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>

134. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото.
Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят. Докато в предидущата сфера, беше възможно да бъдем едно общително същество само когато сме се подготвили чрез един морален живот на Земята, то по силата, която в сферата на Венера ни води до общителност, т.е. до определен социален живот с религиозното състояние и настроение. И ние можем да се осъдим да бъдем самотници в сферата на Венера най-много чрез това, че през време на нашия земен живот не сме имали някакво религиозно настроение, никакво чувство на нашата съпринадлежност с Безкрайността, с Божественото. Да, това е именно така, че за окултното наблюдение положението се представя така, че например чрез едно атеистично настроение, чрез едно отричане на всяко отношение между своята ограниченост и Безграничността, човекът се затваря в затвора на своята собствена сфера. И представлява една истина, когато се казва, че така наречения съюз на Монистите, в който хората се съединяват, довежда действително положението да там, че хората които са съединени в него, имайки антирелигиозно настроение, се подготвят добре да не могат в духовния свят да образуват съюз на Монистите, а всеки един да стои действително затворен във своя затвор.
към текста >>

Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание.
Това не е нещо, което трябва да обоснове едно съждение, а което се застъпва именно на окултното наблюдение като нещо, което трябва да настъпи като последствие на земните религиозни, или нерелигиозни настроения. Ние знаем, че на Земята са били основани най-различни религии, а именно главно в течение на развитието на човечеството от един общ извор. Те са били основани така, че от този общ извор, основателите на религиите са взели под внимание темпераментите на народите, климата и други неща, към които трябваше да бъдат приспособени религиите. Така душите не идваха в тази сфера на Венера с едно общо религиозно настроение, а идваха в него с тяхното особено религиозно настроение. Когато човек има също едно чувство за духовното, за Вечното, за Божественото, но е получил това чувство с определено оцветяване на това, или онова религиозно вероизповедание, това има отново като резултат, че той става само едно общително, дружелюбно същество за тези, които имат същите чувства, които са живели тук на Земята в същото религиозно вероизповедание. Ето защо именно в сферата на Венера можем да намерим хората разделени, именно според техните особени религиозни вероизповедания. Както знаем на нашата Земя, хората са били разделени по раси, повече по външни признаци така е било до сега. Тъй като принадлежността към даде на раса, към дадено племе има връзка с религиозното изповедание, то общо взето тази конфигурация отговаря на конфигурацията на групи в сферата на Венера обаче не съвсем точно тя отговаря на това, как хората са разделени на Земята, защото именно там хората се делят според тяхното разбиране на определено религиозно вероизповедание. В сферата на Меркурий, човекът все още проявява главно разбиране за другите хора, които са били свързани с него тук на Земята, към които е имал известно отношение. Ако е имал едно морално настроение на душата, той се намира сега в сферата на Меркурий по същество в общение с душите на другите хора, с които тук на Земята е свързал някакво отношение.
към текста >>

135. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане.
Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>

136. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово.
И така, Атман и Брахман, като процеси на вдишване и издишване, ни правят участници във вездесъщото „Мирово Себе". Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите. Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
към текста >>

Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите.
Една монистично-духовна философия, която е същевременно и религия: Ето какво се изправя пред нас в лицето на Ведите. Цветът и плодът на Ведите, на ведизма, е в онова ощастливяващо усещане за единение и сливане с целия видим свят, с целия духовен Космос; да, тъкмо за това пребиваване на човека в духовния Космос ни говори Ведизмът тук не бихме могли да кажем: Словото на Ведите, понеже Веди означава именно слово понеже според ведическите представи то е един вид издишване от страна на единната космическа същност на света и човешката душа може да го приеме в себе си като най-висша форма на познанието. С приемането на съдържащото се във Ведите слово, човекът приема и най-добрата част от вездесъщото мирово Слово, като се издига до съзнанието за връзката между индивидуалното човешко „Себе" и вездесъщото „Мирово Себе". Това, което изразяват Ведите, е Словото Божие тъкмо то е съзидателното и творческо начало, което непрекъснато се новоражда в човешкото познание, хвърляйки по този начин мост между човешкото познание и творческия жизнен Принцип. Ето защо написаното във Ведите беше смятано за самото божествено Слово, а онзи, който разбираше Ведите, беше смятан за притежател на божественото Слово. Божественото Слово беше дошло на света по духовен път и хората го откриваха в книгите на Ведите. Онези, които действително разбираха тези книги, всъщност бяха участници в творческия Принцип на света.
към текста >>

Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово!
Слово, закон, молитва ето трите сили, с чиято помощ душата може да се издигне в своето развитие. За напред тези три сили непрекъснато ще оказват въздействие върху душата. Ние току-що видяхме как съвременната Духовна наука се стреми да представи тези три отделни направления. Но епохите са различни и троичното устройство на света следва да бъде поднасяно на човешката душа по съвсем различни начини. Кришна говори за мировото Слово, за творящото Слово, за формите на битието, за молитвеното вглъбяване на душата, за Йога. Същата троичност отново застава пред нас, само че по един много по-жив и конкретен начин, а именно в лицето на едно Същество, за което ние знаем, че то въплътява в себе си божественото Слово! Несъмнено, Ведите са поднесени на човечеството по един абстрактен начин! Но божественият Логос, за който ни говори Евангелието на Йоан, е жив и представлява самото творящо Слово!
към текста >>

137. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Да предположим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му предлага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка разум, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него.
Да, когато се сблъскаме с начина, по който дребните са избирали имената на този или онзи човек, ние трябва да знаем: Името е обозначавало най-отличителната, най-изпъкващата съставна част на човечеството, която е излизала на преден план в съответната инкарнация. Да предположим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му предлага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка разум, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него. Такъв човек би бил наречен Син Божи. И още в началото на първа глава от Евангелието на Йоан онези, които някога са били такива, са наречени именно Синове Божии.
към текста >>

138. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото.
Майа се намира на повърхността, в играта на морските вълни, но е произлязла от морето, изхвърлена е нагоре и е създадена от субстанцията на морето. Така както играта на вълните наистина произлиза от света на морето, както пяната е една формация от субстанцията на морето, така от духовните недра се издига и светът на майа и ние можем да кажем: Ако и да сме вплетени в този свят на илюзиите, въпреки това сме произлезли от божественото. Това западната езотерика изразява с думите: От Бога сме родени Ех Dео nascimur.
към текста >>

139. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото.
Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31. Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една слабост на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине. И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно според пророкуването! В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време. Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото. Тук обаче не трябва само да се вглеждаме в земното пространство, а трябва да изследваме отраженията, подобията, сравненията с божествените светове, които намираме във физическия свят. Ние можем да ги намерим и в малкото, и в голямото. Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се редуват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала. Ние виждаме как листата израстват ритмично като спирала около изправеното стъбло. При други растения, както например при поветицата, виждаме как самото стъбло описва тази спираловидна линия.
към текста >>

140. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му.
А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>

141. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе на Земята.
В един свръхсетивен свят няма смърт, доколкото свръхсетивните светове са достъпни за човека с неговото ясновидско съзнание. Даже и груповите души на животните не умират; те само метаморфозират. Има само метаморфоза, но не и това, което наричаме смърт. Разлагането, разпадането на една част от дадено същество, смърт има само във физическия свят. За компенсация е трябвало това може само да се загатне едно надземно същество да изстрада смъртта, за да се прокара моста между Боговете и хората, един вид компенсация за луциферическия бунт. За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе на Земята.
към текста >>

Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек.
към текста >>

Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт. Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет!
към текста >>

Те ще кажат: Точно както ти сам признаваш, че има Бодисатви, които като индивидуалности се развиват, издигат се до Буда и тогава не се нуждаят от въплътяване, то и ние признаваме, че някога в развитието на човека се е случило едно такова преминаване на божественото през смъртта.
Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт. Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет! Но тези, които като будисти станат антропософи, те разбират, че в християнството става въпрос за Събитието на Голгота и те ще отвърнат на християнина по същия начин, по който и той се е отнесъл към тях. Те ще кажат: Точно както ти сам признаваш, че има Бодисатви, които като индивидуалности се развиват, издигат се до Буда и тогава не се нуждаят от въплътяване, то и ние признаваме, че някога в развитието на човека се е случило едно такова преминаване на божественото през смъртта. Ти признаваш истината в нашата религия и ние признаваме истината в твоята религия. Така и двамата се разбират. Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло. Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът.
към текста >>

142. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

божественото чувстване в любов,
божественото чувстване в любов,
към текста >>

143. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>

Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>

144. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното.
За тази цел са необходими сериозност и усет за истината. Една от най-новите книги на Ойкен носи заглавието: „Можем ли все още да бъдем християни? ". Страниците на тази книга не са нищо друго, освен безкрайни фрази, съставени от Дух и душа, от душа и Дух, и за всичко това се изписват много томове, понеже така се печелят уважение, слава и титли като се обяснява на хората, че трябва да знаят нещо за Духа. Обаче днешните читатели не забелязват вътрешната неистинност на повечето автори, а колко бихме искали да вярваме, че най-после хората ще се научат да четат. На една от страниците четем: Днешното човечество е престанало да вярва в демони; от хората вече не се изисква да вярват в демони! Обаче на друго място в същата книга срещаме забележителното изречение: „Съприкосновението между Божественото и човешкото поражда демонически сили." И сега авторът започва съвсем сериозно да говори за демони, докато преди това говореше точно противоположното. Нима това не е проява на една дълбока, вътрешна неистинност? Най-после би трябвало да настъпи времето, когато подобни учения за Духа, протъкани от вътрешна неистинност, ще бъдат решително отхвърлени. Обаче аз действително не виждам нашите съвременници или поне по-голямата част от тях да забелязват тази вътрешна неистинност.
към текста >>

145. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството.
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството. Обаче това Христово Същество не би намерило в онова време никакво тяло. Телата от онова време не биха били подходящи, годни за него. Така то не можа да се яви в епохата причините за това ще разгледаме по-нататък -, в която за неговото разбиране съществуваха всички средства. И ако отидем по-нататък и се пренесем в душите на древната култура на Заратустра, можем да кажем: Наистина тези души на древната култура на Заратустра не притежаваха високите средства на древната индийска култура, обаче те биха разбрали, че Духът на Слънцето би се явил в едно човешко тяло и биха били в състояние да разберат духовното слънчево естество на един такъв факт. Ако отново бих искал да говоря образно, бих могъл да кажа: учениците на Заратустра биха чествували техния Дух на Слънцето в човека с блестящото злато, символ на мъдростта.
към текста >>

146. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато го съзерцаваме, как неговото чувствуване се влива в дейността на неговите мускули как нещо божествено-духовно, нещо космическо се влива в неговата костна система, как целият свят живее в движението на неговия скелет, как цялата планетна система живее в свиването и разтягането на мускулите и в тяхното отпускане когато проникнем това с нашата мисъл и с нашето чувство, тогава с пълно разбиране казваме: да, от божественото е роден този човек: Ex deo nascimur.
Когато го съзерцаваме, как неговото чувствуване се влива в дейността на неговите мускули как нещо божествено-духовно, нещо космическо се влива в неговата костна система, как целият свят живее в движението на неговия скелет, как цялата планетна система живее в свиването и разтягането на мускулите и в тяхното отпускане когато проникнем това с нашата мисъл и с нашето чувство, тогава с пълно разбиране казваме: да, от божественото е роден този човек: Ex deo nascimur.
към текста >>

147. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека. И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите.
към текста >>

Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>

Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това!
Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото. Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>

148. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>

149. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец. Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец. Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно.
към текста >>

Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата.
към текста >>

150. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Обични приятели, във физическия свят съществува природата и Божественото, което прониква тази природа, от което Божествено ние сме родени във физическия свят.
Обични приятели, във физическия свят съществува природата и Божественото, което прониква тази природа, от което Божествено ние сме родени във физическия свят. Съществува Христовия Импулс, който се намира в аурата на Земята, т.е в аурата на физическата природа. Обаче Силата, която идва при нас в мировата среднощ, за да превърне нашия копнеж и светлина, която да осветява цялото наше минало, тази Сила съществува само в духовния свят, тя съществува само там, където не могат да живеят никакви тела. И когато Христовият Импулс ни е довел до мировата среднощ и душата е изживяла тази мирова среднощ в духовна самотност, понеже сега душевната светлина не може да се излъчва от нас; когато е настъпила мирова тъмнина ако Христос ни е довел до там, сега от мировата среднощ из нашия копнеж излиза нещо духовно, създаващо една нова мирова светлина, разпръсквайки светлина върху нашето собствено същество, чрез която светлина ние отново се обхващаме в мировото съществуване, чрез която отново възкръсваме в мировото съществуване. Ние се запознаваме с Духа на духовния свят, който ни възкръсва, като от мировата среднощ проблясва една нова светлина, лъчезаряща върху нашата минала човечност. В Христа ние умираме чрез Духа, чрез безплътния дух, който е назован с една техническа дума Дух-Святи, което значи, този, който живее без тяло /защото това се разбира с думата "святи"/, който няма слабостите на живеещия в тялото дух, чрез този дух ние сме отново възкресени от мировата среднощ.
към текста >>

151. Съдържание GA_155 Христос и човешката душа

Двете крайни точки от развитието на човешката душа на Земята: Свободната воля и разбирането на Божественото.
Двете крайни точки от развитието на човешката душа на Земята: Свободната воля и разбирането на Божественото.
към текста >>

152. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света.
Тези три душевни члена са онези, които в течение на нашето Земно развитие са си приготвили първо трите външни телесни члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло през време на дълги периоди от Земното развитие и които се развиват по определен начин по-нататък в редуващите се една след друга културни епохи на следатлантското време, и които в бъдещите времена на Земното развитие ще се приспособят отново към астралното, към етерното и към физическото тяло, така че Земята да може да се приготви да премине към Юпитеровото развитие. Ако ние вземем израза достатъчно нашироко, просто бихме могли да наречем Земното развитие на човека също и развитие на неговата душа. Човек би могъл да каже: когато започна Земното развитие, тогава в човека започна също да се раздвижва закономерно и неговата душа; тя работеше първо върху външните обвивки; след това започна да работи над самата себе си и от сега нататък се готвеше да работи пак върху външните тела, за да може с това да бъде подготвено Юпитеровото развитие. Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото. От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
към текста >>

Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята.
Ако ние вземем израза достатъчно нашироко, просто бихме могли да наречем Земното развитие на човека също и развитие на неговата душа. Човек би могъл да каже: когато започна Земното развитие, тогава в човека започна също да се раздвижва закономерно и неговата душа; тя работеше първо върху външните обвивки; след това започна да работи над самата себе си и от сега нататък се готвеше да работи пак върху външните тела, за да може с това да бъде подготвено Юпитеровото развитие. Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото. От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
към текста >>

От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото. От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
към текста >>

Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.
Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея. В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция, което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.
към текста >>

Да поставим пред нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счита преди всичко като много важно да зададе на Христос Исус въпроса относно това, как той гледа на себе си по отношение на Божественото и дали той признава себе си за Син Божий.
Да поставим пред нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет на Йерусалим счита преди всичко като много важно да зададе на Христос Исус въпроса относно това, как той гледа на себе си по отношение на Божественото и дали той признава себе си за Син Божий. И нека обгърнем с нашия духовен поглед факта, че Висшият Съвет счита за най-голямото богохулство това, което Христос Исус е могъл да изрече. Нека да държим и по-нататък пред очите това, че пред нас стои една историческа сцена, в която народът крещи и беснее, искайки смъртта на Христос Исус. И нека да се опитаме сега още веднъж да си представим, какво означава всъщност исторически това викане и беснеене на народа. Да се запитаме още веднъж: какво би трябвало да познае народът в Христос Исус?
към текста >>

Той би трябвало да познае онова Същество, което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото.
Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот. Той би трябвало да познае онова Същество, което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото. Той би трябвало да познае, че няма смисъл за Земния човек без това Същество. Хората би трябвало да заличат от Земното развитие думата „човек", ако биха искали да заличат Христовото Събитие. А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение. Какво се крие в това? Не се ли крие тук това, че в своето Земно развитие човечеството беше стигнало по онова време до една точка, при която то можеше да си каже: онези, които по онова време бяха представители на човешкото познание в Йерусалим за истинската същност на човека, в тях беше затъмнено познанието за човека, те не знаеха, какво е човекът, какво трябва да бъде човекът на Земята.
към текста >>

Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа.
Когато поставим пред нашата душа току-що разгледаното по-горе, ние можем да резюмираме резултата с думите: на хората беше дадена Волята на Бога, но хората не познаха Бога, не познаха Божественото; те не познаха Божественото така, че да го имат свързано със самата човешка душа.
към текста >>

Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля.
Когато оставим да ни действува това, което се даваше на кандидатите за посвещение в езическите мистерийни центрове, то тогава това, което им се даваше, беше Мъдростта. На евреите беше дадена Волята чрез Законите, а на учениците на езическите мистерийни школи беше дадена Мъдростта. Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи". Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля. Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си". Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
към текста >>

Сега искаме още веднъж да поставим съвсем точно пред нашия поглед, какъв е точно смисълът, когато се говори, че беше настъпило едно определено затъмнение на човешката душа, така че истински Божественото не можеше да се открие нито чрез Волята, нещо чрез Мъдростта.
Ние често сме характеризирали момента, кога то Христос навлезе в Земното развитие на Земното човечество в неговата същност. Сега искаме още веднъж да поставим съвсем точно пред нашия поглед, какъв е точно смисълът, когато се говори, че беше настъпило едно определено затъмнение на човешката душа, така че истински Божественото не можеше да се открие нито чрез Волята, нещо чрез Мъдростта. Какъв смисъл има всъщност всичко това?
към текста >>

Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото.
Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото. Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо?
към текста >>

Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото.
Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото. Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното.
към текста >>

Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия.
Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото. Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
към текста >>

Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото.
Да, скъпи мои приятели, говори се за толкова различни отношения на човешкото към Божественото. Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
към текста >>

153. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко.
Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила. Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко. И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин? Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>

Обаче, за да „бъде сътворен светът“, това би могло да стане само под формата на едно свободно дело от страна на Божественото Същество!
Същото се получава, когато хората искат да докажат, че „Бог е сътворил света“. Така размишляват те и по-нататък в своите понятия. Обаче, за да „бъде сътворен светът“, това би могло да стане само под формата на едно свободно дело от страна на Божественото Същество! Оттук следва, че човекът не може да докаже това свободно дело чрез онази необходимост, която е присъща на човешките понятия, а той трябва чисто и просто да го види, ако иска да стигне до него.
към текста >>

154. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Откровението на божественото иде откъм висините по времето, когато цари мир сред човеците, проявяващи добра воля.*174
Откровението на божественото иде откъм висините по времето, когато цари мир сред човеците, проявяващи добра воля.*174
към текста >>

И както най-големият човешки гений в напреднала възраст не би могъл да се намира там, където е, ако през детството и младостта си не се е развивал по подобаващ начин, така и Мистерията на Голгота не би могла да стане, божественото не би могло да се слее със земното развитие, ако в началото на земните си дни то не е било слязло на Земята по друг, но също така и по божествен начин.
Земята не е само едно огромно живо същество, тя е едно възвишено духовно същество. И както най-големият човешки гений в напреднала възраст не би могъл да се намира там, където е, ако през детството и младостта си не се е развивал по подобаващ начин, така и Мистерията на Голгота не би могла да стане, божественото не би могло да се слее със земното развитие, ако в началото на земните си дни то не е било слязло на Земята по друг, но също така и по божествен начин. По-различно, отколкото можело да бъде разбирано впоследствие, е било откровението на божественото откъм висините в старинния култ към Нерта; то обаче е съществувало.
към текста >>

По-различно, отколкото можело да бъде разбирано впоследствие, е било откровението на божественото откъм висините в старинния култ към Нерта; то обаче е съществувало.
Земята не е само едно огромно живо същество, тя е едно възвишено духовно същество. И както най-големият човешки гений в напреднала възраст не би могъл да се намира там, където е, ако през детството и младостта си не се е развивал по подобаващ начин, така и Мистерията на Голгота не би могла да стане, божественото не би могло да се слее със земното развитие, ако в началото на земните си дни то не е било слязло на Земята по друг, но също така и по божествен начин. По-различно, отколкото можело да бъде разбирано впоследствие, е било откровението на божественото откъм висините в старинния култ към Нерта; то обаче е съществувало.
към текста >>

Понеже човекът е слязъл от духовни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини.
Пастири, хора, подобни на онези, сред които е живеел култът към Нертус, се описват и в Евангелието от Лука. Всичко това мога да Ви го представя само схематично. Ако можехме да беседваме дълго над него, тъкмо това, което имам да Ви кажа днес, щеше да се окаже дълбоко обосновано. Понеже човекът е слязъл от духовни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини. Така е трябвало да се говори на людете, които според старата мъдрост знаели, че човешката съдба е свързана с онова, кое то живее в звездите на небесата. Онова обаче, което следва да живее на Земята чрез въплъщението на Христос в един земен човек, ще трябва тепърва полека-лека да бъде разбрано. Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
към текста >>

Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
Всичко това мога да Ви го представя само схематично. Ако можехме да беседваме дълго над него, тъкмо това, което имам да Ви кажа днес, щеше да се окаже дълбоко обосновано. Понеже човекът е слязъл от духовни висини, то и откровението на божественото е дошло откъм небесните висини. Така е трябвало да се говори на людете, които според старата мъдрост знаели, че човешката съдба е свързана с онова, кое то живее в звездите на небесата. Онова обаче, което следва да живее на Земята чрез въплъщението на Христос в един земен човек, ще трябва тепърва полека-лека да бъде разбрано. Вестта е двучленна, двусъставна: „Откровение на божественото откъм висините" „Мир сред душите по земята, проявяващи добра воля." Без тази втора част Колелата, празникът Рождество Христово, губи смисъл!
към текста >>

155. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>

156. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите.
Отпосле, начиная с Четвъртия следатлантски период, самата природа постепенно станала за човека, така да се каже, действителност. Преди туй за природа в смисъла, в който днес говорим за природата, изобщо не се говорело. Човекът трябвало да излезе вън от духовния свят и донякъде отделно от духовния свят, за да остане насаме с природата. Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към духовния свят. На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите. През Петия трябва да го познае като човек, след като то се е подготвило, понеже в средата на Четвъртия следатлантски период то се е явило като човек в Христос. Ще рече, Христос трябва да бъде разбиран все по-добре и по-добре, да бъде разбиран в своята взаимовръзка с човека. Защото Христос се е явил като човек, само за да може човекът да открие взаимовръзката на човечеството с Христос. С това всеки е длъжен да бъде особено наясно във връзка с Коледното тайнство: Връзката на човечеството с духовния свят трябва да бъде намерена такава, каквато е изглеждала, след като човечеството излязло вън от духовния свят, за да заживее в природата. Като факт това се подготвило през Четвъртия следатлантски период.
към текста >>

157. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото?
Ако бог Балдур е богът на пролетта, умиращ в лятното слънцестоене, Богът Христос е Бог, раждащ се в зимното слънцестоене. И едното, и другото се изявяват телесно, разиграват се във външното, във физически-телесното, пронизано от духа, забуленото физически-телесно, покрито от мрака на зимата. Духът на зимата пронизва телесността на лятото. Как те взаимно се пронизват? В непосредственото стълкновение на културни импулси. Какво представлява историята на Средна Европа освен непрекъснатата борба за искрата на божественото в отделната човешка душа, за проникване на духовното във физическото? Всичко друго може да се остави без внимание, но истината трябва да се види, трябва да се разбере най-характерното за тази средноевропейска същност.
към текста >>

158. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото.
И виждаме, че и такъв приемник на Октавиан, като Калигула /37-41 г.сл.Хр./, бил иницииран. Именно по пътя на насилието такъв човек, като Калигула, бил въведен в тайните на духовната вселена. Той бил запознат с това, как импулсите на вселената оживяват в душата, с това, че Азът на човека е божествен и се намира сред божественото. Това, което като свята истина е предизвиквало смирение у посветените в Мистериите, станало за цезарите символ на външно световно могъщество. Тъй като – какво е било известно на този Калигула? Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове.
към текста >>

Нерон е бил велик психоаналитик, когато е казвал: в човека няма нищо друго, освен животински инстинкти, всичко останало е просто илюзия; преди, когато хората са били още близо до божественото, е било по-различно, но сега в човека няма нищо, освен животинска основа, няма ни най-малка частица целомъдрие, всичко в човека е стигнало до упадък.
И тогава той казва: там, в дълбините на душата е тресавището на животинското, нищо прекрасно там няма. Когато днес слушаш психоаналитика, ти се струва, че се описва поле, с току що разхвърлян тор и засято със семена, но описващият вижда само тора. Психоаналитикът вижда в душата само това, което наистина представлява тор, разбира се, това е само сравнение. Той не вижда в душата вечното, това, което върви от въплъщение във въплъщение. Психоаналитикът е толкова опасен, защото той, макар и да задълбава в подсъзнателното, не вижда духовно-душевното същностно ядро, а само животински инстинкти, все едно да виждаш не семената, а само тор. Нерон е бил велик психоаналитик, когато е казвал: в човека няма нищо друго, освен животински инстинкти, всичко останало е просто илюзия; преди, когато хората са били още близо до божественото, е било по-различно, но сега в човека няма нищо, освен животинска основа, няма ни най-малка частица целомъдрие, всичко в човека е стигнало до упадък. Така казвал Нерон. От това можем да видим, да почувстваме, как при посвещение по насилствен начин, целия свят изглежда грубо материализиран. Древната духовна инициация при тези императори е била пренесена в грубо материалното. Император Комод е смятал себе си не само за иницииран, но и за инициатор. И когато е искал да проведе инициация, той е убил инициирания.
към текста >>

159. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото.
Понеже, след като характерът на петата следатлантска епоха е установен чрез събитието от 1879 г., мислите, изграждащи хората, са такива, че човешките души се преобразяват като тях. Затова казах: Не е необходимо някой да има предпочитания към антропософски ориентираната духовна наука, за да я представлява, а е нужно да има единствено съчувствие към хората, които се нуждаят от тези мисли, понеже те са творчески мисли за душевния живот, тъй като в бъдеще човекът е призван да стане това, за което се смята. Това трябваше да настъпи в течение на мъдрото насочване на света, за да може човекът наистина да достигне до пълното свободно самосъзнание. От една страна, боговете трябва да дадат на човека възможността той да стане собственото си творение. Но за да може човекът да даде свръхсетивен смисъл на собственото си творение, да може да намери нещо, което да му даде вечна насока в това, което сам прави от себе си, Христос премина през Мистерията на Голгота. И когато той бъде разбран духовнонаучно, мисловно, тогава се открива и пътят към него, пътят от животинското естество нагоре до божественото.
към текста >>

160. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Хората вярват, че казват нещо, когато говорят за божественото, когато отправят мислите си към Бог.
Хората вярват, че казват нещо, когато говорят за божественото, когато отправят мислите си към Бог. А не могат с никакви средства на съвременната наука да обяснят по някакъв начин дори произхода на думата Бог. Това сочи, че повечето хора в настоящето, които говорят, изхождайки от религиозни или от някакви други духовни позиции, в действителност съвсем не знаят за какво говорят. Ако човек само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен живот! Това разбират, макар недостатъчно ясно съзнателно, но инстинктивно тези, които, сблъскали се с различни духовни заблуждения, се чувстват принудени да стигнат до нашите духовни импулси. Че тези духовни импулси, произхождащи именно от антропософски ориентираната духовна наука, са във взаимовръзка с най-належащите потребности на нашето време, постоянно е било подчертавано от мен още от времето, когато всъщност се подготвяше настоящата страшна буря.
към текста >>

Щом хората не знаят откъде всъщност идва думата Бог, какво е божественото, какво правят тогава тези, които говорят за потребността от едно или друго религиозно обожаване, които говорят за божественото?
Щом хората не знаят откъде всъщност идва думата Бог, какво е божественото, какво правят тогава тези, които говорят за потребността от едно или друго религиозно обожаване, които говорят за божественото? Какво всъщност правят хората, които вярват, че са дълбоко религиозни и мислят, че се молят на най-висшия Бог? Да се постави сериозно пред душата този въпрос, съвсем не е маловажно.
към текста >>

Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог.
Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог. Когато вземем под внимание не неговите думи, а действителността, можем да попитаме за какво се отнася това? То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас. Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог. Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
към текста >>

Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>

161. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света.
Знаете, че има хора, които отричат тези стремежи. Известно е, че именно през 19-то столетие, когато нещата поне в европейската култура достигнаха своята кулминация, хората изобщо отрекоха божественото в света.
към текста >>

Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>

Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>

При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото.
Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
към текста >>

Ако днес срещнете някой човек, имащ този трън, изцяло обхванат от тази болест – защото това е трън във физическото тяло, това е истинска болест, – ще видите, че той е атеист, отрича Бог и божественото.
Свети Павел говори много за този „трън“. Човечеството има трън в тялото си. Свети Павел говори пророчески за това. Като особено напреднал човек той го е имал още по своето време, а другите го получават едва през 7-то столетие. Но ефектите от него все повече ще се разпространяват, ще стават все по-значителни. Ако днес срещнете някой човек, имащ този трън, изцяло обхванат от тази болест – защото това е трън във физическото тяло, това е истинска болест, – ще видите, че той е атеист, отрича Бог и божественото.
към текста >>

Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае.
Предразположение към този атеизъм има всеки човек, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение. Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае. Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог.
към текста >>

След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща. След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
към текста >>

162. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието. Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото. Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>

Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение.
Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд. Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение. Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война. На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни. Така че и днес още има придържане към древното разбиране за истинност, че истината се разкрива в хода на самото явление, и че не остава нищо друго, освен да се наблюдава, какво ще реши божият промисъл. Такова е било древното разбиране за истината.
към текста >>

163. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Спокойно можем да кажем: по известен начин, според степента на достигането ни до високоразвитите степени на висшите същества, ние достигаме, намирайки се в божественото царство или духовното царство – както ви хареса – осмото образувание.
Но целият процес не се прекратява при достигането на седмото образувание. Еволюцията върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма сфера[ii]. Спокойно можем да кажем: по известен начин, според степента на достигането ни до високоразвитите степени на висшите същества, ние достигаме, намирайки се в божественото царство или духовното царство – както ви хареса – осмото образувание. Но ние встъпваме в това осмо образувание с най-фините съставни части на нашето духовно същество. Това встъпване в осмото образувание представлява най-велика тайна, обаче ние можем да си съставим много слаба представа за това встъпване в осмото образувание, ако обмислим следното.
към текста >>

164. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Древният човек, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото.
Но той е имал и неопределеното усещане, – изразявам се малко грубо, – все едно си обърнат с главата надолу и долното стане горно, а горното – долно. Същата работа е и с антиподите, ако ги разглеждаме спрямо Земята – при тях долното се оказва отгоре, а горното долу. И можем също да си представим, че по някакви причини това, което трябва да бъде отляво, ще стане отдясно, а това, което трябва да бъде отпред, ще се окаже отзад. Тези направления са така сплетени и живеят в пространството сякаш неразличимо, сякаш бидейки вплетени едно с друго. Древният човек, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото. Божественото в пространството е сочело на човека към божественото във вечността.
към текста >>

Божественото в пространството е сочело на човека към божественото във вечността.
Но той е имал и неопределеното усещане, – изразявам се малко грубо, – все едно си обърнат с главата надолу и долното стане горно, а горното – долно. Същата работа е и с антиподите, ако ги разглеждаме спрямо Земята – при тях долното се оказва отгоре, а горното долу. И можем също да си представим, че по някакви причини това, което трябва да бъде отляво, ще стане отдясно, а това, което трябва да бъде отпред, ще се окаже отзад. Тези направления са така сплетени и живеят в пространството сякаш неразличимо, сякаш бидейки вплетени едно с друго. Древният човек, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото. Божественото в пространството е сочело на човека към божественото във вечността.
към текста >>

И той е изпитвал, – това, което казвам тук, човек действително го е изпитвал, – божественото в пространството в неговото троично откровение.
И той е изпитвал, – това, което казвам тук, човек действително го е изпитвал, – божественото в пространството в неговото троично откровение. За него това е било отражение на троичния Бог: Отец, Син и Дух или, както го наричат, триединния Бог. Троичността наистина е недостъпна за мисленето, не може да бъде разбрана в мислите. Троичността с всичките ѝ свойства се е изпитвала в отразения образ, когато древният човек живо е усещал троичността на пространството.
към текста >>

Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух. Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
към текста >>

Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото.
Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото. То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството. Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано.
към текста >>

Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно. Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел. Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>

165. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин. Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>

И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н.
Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати. Това е необходимо навсякъде да се забелязва.
към текста >>

166. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И ние омаловажаваме това образувание, което е отражение на божественото, ако го презираме като нещо нисше; в това образувание Духовете на Формата са вложили човешкия аз, сегашната душа, който е детенце сред останалите членове на човешкото същество, както често съм ви казвал (точката в синия кръг).
Това не е така, а в действителност трябва да си представим себе си: царството на висшите йерархии, божествените същества (виж рис.12), като своя божествена цел искат съвместно да формират такова образувание (синия кръг), което е тяхно отражение. Това образувание външно се представя като видимото човешко тяло. И ние омаловажаваме това образувание, което е отражение на божественото, ако го презираме като нещо нисше; в това образувание Духовете на Формата са вложили човешкия аз, сегашната душа, който е детенце сред останалите членове на човешкото същество, както често съм ви казвал (точката в синия кръг).
към текста >>

Към такива извори може да се приближи само човек, който със своето вътрешно знание здраво стои в свръхсетивното, който говори за демоните като свидетели на божественото, както говори за човешките свидетелства; защото Тертулиан казва, че демоните сами себе си смятат за демони, и че те признават Христос.
Ако вземете думите на Тертулиан в свръхсетивен смисъл, като инспирирани от отдавна вече умрелите по онова време съвременници на Христос, може би ще кажете: да, разбира се, Тертулиан ги е възприел така, както това са му позволили неговите душевни качества! Но вие можете да почувствате техния инспиративен произход. Към такива извори може да се приближи само човек, който със своето вътрешно знание здраво стои в свръхсетивното, който говори за демоните като свидетели на божественото, както говори за човешките свидетелства; защото Тертулиан казва, че демоните сами себе си смятат за демони, и че те признават Христос. Това е било подготовка, Тертулиан изобщо да може да възприеме това, което е трябвало да го инспирира.
към текста >>

167. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
към текста >>

Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа. Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание. Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
към текста >>

Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека. Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа. Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота. В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света. Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>

Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано. Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот. Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми. Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>

168. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото.
Тогава трябва да се зададе въпроса, по-точно два въпроса. Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий? А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие. По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото. Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс. Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа. И то беше заличено от тези, които станаха привърженици на Атанасий, поради това, че не беше предназначено за народите на Европа.
към текста >>

169. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист.
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот. Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист. Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
към текста >>

Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот. Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист. Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
към текста >>

Това е красиво нещо, велико нещо — но не е редно той да бъде достатъчен за човешките същества, тъй като младежкият идеализъм всъщност е обвързан с Ex Deo Nascimur, с онзи аспект на божественото, който е идентичен с принципа на Яхве.
Както и да е — няма да е толкова лесно да се изкорени от младите хора техният младежки, естествен, вроден идеализъм! Но какъв е този младежки идеализъм? Това е красиво нещо, велико нещо — но не е редно той да бъде достатъчен за човешките същества, тъй като младежкият идеализъм всъщност е обвързан с Ex Deo Nascimur, с онзи аспект на божественото, който е идентичен с принципа на Яхве. А това е точно онова, с което не трябва да се задоволяваме сега, след като стана Мистерията на Голгота на земята. Необходимо е и нещо повече — идеализмът трябва да извира от вътрешното развитие, от самоусъвършенстването.
към текста >>

170. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента. Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу. Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две. Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>

Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент.
Не ползува нещо, когато Милтон или Клопщок наричат съществата на Небето като добри, като божествени същества. Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува човекът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване. Тогава бихме могли да кажем: тук става една борба между добрия принцип и злия принцип. Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент. Какво е направено с това в действителност? С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
към текста >>

С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
Не ползува нещо, когато Милтон или Клопщок наричат съществата на Небето като добри, като божествени същества. Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува човекът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване. Тогава бихме могли да кажем: тук става една борба между добрия принцип и злия принцип. Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент. Какво е направено с това в действителност? С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
към текста >>

Докато хората вярват, че с едно такова противопоставяне, каквото намираме в Милтоновия "Изгубен Рай" или в "Месиадата" на Клопщок, имат работа с Божественото и с адския елемент, те имат всъщност работа с луциферическия и ариманическия елемент.
Вие виждате, какво извънредно голямо значение има всъщност едно такова разглеждане. Докато хората вярват, че с едно такова противопоставяне, каквото намираме в Милтоновия "Изгубен Рай" или в "Месиадата" на Клопщок, имат работа с Божественото и с адския елемент, те имат всъщност работа с луциферическия и ариманическия елемент. За действително божествения елемент няма никакво съзнание, напротив на луциферическия елемент са приписани божествените имена.
към текста >>

Небесното, Небето се счита като Божественото, както те го описват, и адът е считан като дяволското, докато в действителност имаме работа от една страна с Луциферическото назовано като небесно и от друга страна с Ариманическото, назовано като адско.
Защото онова, което се проявява в тези поетически съчинения, е всеобщо съзнание на човечеството. В това по-ново съзнание на човечеството се е вмъкнало именно заблуждението на двойката и е оставена на заден план истината за тройката. Най-дълбоките творения, които човечеството е създало в по-ново време, към които то с право гледа от определена гледна точка като към най-великите произведения на по-новото време, а една културна Майа, една велика измама и са произвели от великата измама на по-новото човечество. Всичко, което действува в тази заблуда, е всъщност творение на ариманическото влияние, което някога ще се концентрира във въплъщението на Ариман, за което аз вече Ви говорих. Защото тази заблуда, в която ние стоим, не е нищо друго освен резултатът на онова погрешно разглежда не на света, което навсякъде блика за хората на по-новата култура, на по-новата Цивилизация от света, като противопоставят Небето и Ада. Небесното, Небето се счита като Божественото, както те го описват, и адът е считан като дяволското, докато в действителност имаме работа от една страна с Луциферическото назовано като небесно и от друга страна с Ариманическото, назовано като адско.
към текста >>

Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото.
Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две. И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер. Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
към текста >>

И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер.
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер. Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
към текста >>

171. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено.
За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие. Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две. Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното. И ние сме изгубили връзката между онези представи, които ни позволяват да доловим душевно-духовото, и онези представи, които ни позволяват да разберем телесното. Днес, когато говорим за мисленето, за чувствуването, за волението, ние едва ли говорим за нещо друго освен за звучене на думи. Ние не стигаме до никакви пълносъдържателни, действителни представи за тези душевни елементи.
към текста >>

Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека?
Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа.
към текста >>

От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото.
И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
към текста >>

Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл. Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото. Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>

И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм.
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент. И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм. И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>

172. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране. Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>

Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата.
Обратно е налице влиянието на Ариман. То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността. Там действуват сега ариманическите същества. Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата. Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта. Това отново е изразено физически.
към текста >>

173. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено.
Тя имаше своя източник в древните мистерии, в които ръководещите личности допуснаха онези хора, кои то намираха, че са обективно подходящи за не посредствено посвещение. Чрез такива посветени се разливаше от други хора онова, което посветените получаваха като познания в мистериите. И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено. То се съдържа още по най-първобитен начин в това, което е станало исторически доказуема култура. Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура. Останал е определен вид на мисленето, определен вид на образуването на представите.
към текста >>

Защото древният грък, на когото беше действително присъща диалектиката, чувствуваше още в мисленето, даже в лишеното от съдържание мислене царуването на Божественото.
Така ние можем да разберем вътрешно тричленния човек. И ние ще го разберем още по-точно, когато свържем с това, което Ви казах, нещо, което вече многократно съм споменавал. На древния грък с неговите последни остатъци на древната култура на мистериите не би било никак възможно освен положението, че то се е появило у някои изродени хора, обаче не в степента както в нашето време на древния грък не би му било никак възможно да бъде атеист. Атеизма е всъщност една нова формация, поне в неговите коренни форми. Защото древният грък, на когото беше действително присъща диалектиката, чувствуваше още в мисленето, даже в лишеното от съдържание мислене царуването на Божественото.
към текста >>

Когато знаем това и след това насочим поглед върху възникването на атеизма, върху пълното отричане на Божественото, тогава откриваме, на какво всъщност почива атеизмът.
Когато знаем това и след това насочим поглед върху възникването на атеизма, върху пълното отричане на Божественото, тогава откриваме, на какво всъщност почива атеизмът. Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни отношения, но така е при които нещо не е в ред органически. Атеизмът е в действителност една болест.
към текста >>

Защото когато нашият организъм е напълно здрав, той не може да действува по друг начин в неговите отделни устройства, освен да чувствуваме нашия произход от Божественото Ex Deo nascimur.
Това е онова, което трябва първо да запомним: атеизмът е една болест. Защото когато нашият организъм е напълно здрав, той не може да действува по друг начин в неговите отделни устройства, освен да чувствуваме нашия произход от Божественото Ex Deo nascimur.
към текста >>

Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа.
Второто нещо е обаче нещо друго. Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа. Днес хората не правят в това отношение много тънки различия. Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н.
към текста >>

Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос.
Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие.
към текста >>

174. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>

Мъдростта беше онова, което се приписваше първо като основно качество на божественото Същество.
Мъдростта беше онова, което се приписваше първо като основно качество на божественото Същество. И понятието за Всесилие, за Всемогъщество е проникнало в идеята за божественото Същество едвам в 4-то столетие насам. Това се развива по-нататък. Понятието за личността е оставено да отпадне и придатъкът е пренесен върху чистия, все повече и повече даже механически представяния /мисления/, за това всесилие, всемогъщество на природата, не е нищо друго освен резултат на развитието на понятието за Бога от 4-то до 16-то столетие. Само че са отхвърлени качествата на личността и в структурата на мисленето върху природата е прието онова, което по-рано е било прието за понятието Бог.
към текста >>

И понятието за Всесилие, за Всемогъщество е проникнало в идеята за божественото Същество едвам в 4-то столетие насам.
Мъдростта беше онова, което се приписваше първо като основно качество на божественото Същество. И понятието за Всесилие, за Всемогъщество е проникнало в идеята за божественото Същество едвам в 4-то столетие насам. Това се развива по-нататък. Понятието за личността е оставено да отпадне и придатъкът е пренесен върху чистия, все повече и повече даже механически представяния /мисления/, за това всесилие, всемогъщество на природата, не е нищо друго освен резултат на развитието на понятието за Бога от 4-то до 16-то столетие. Само че са отхвърлени качествата на личността и в структурата на мисленето върху природата е прието онова, което по-рано е било прието за понятието Бог.
към текста >>

175. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница.
Тогава се явява вече по определен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед. Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене. Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>

176. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>

Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото.
Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н. Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>

Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н. Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>

Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена.
Обаче бих говорил на драго сърце в кръга на хора предварително запознати с физиологичните и биологичните въпроси. Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние. Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука. Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес. Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена. Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука. И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа. Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо.
към текста >>

177. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре.
И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре.
към текста >>

Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото.
И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго. Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>

178. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското.
По странно съвпадение се случи едно забележително нещо в човешката еволюция, когато материализмът навлезе в нея. Ще спомена във връзка с него само два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток. В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него. Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност. Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно. Тези сили обитават в човешката кръв. Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система. Христос стои в средата между тези две.
към текста >>

179. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Точно както в миналото човешкият Аз бе изпълнен със атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с Божественото, така днес нашият Аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание което ни дава отново връзката, обединяваща душата ни с Божественото Душевно Същество.
Точно както в миналото човешкият Аз бе изпълнен със атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с Божественото, така днес нашият Аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание което ни дава отново връзката, обединяваща душата ни с Божественото Душевно Същество. Хората на миналото притежаваха атавистично ясновидство. Последното наследство на това атавистично ясновидство е едно абстрактно отражение, абстрактната сила на познание, притежавана от съвременните хора. Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство. Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му. Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз.
към текста >>

180. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили.
към текста >>

Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе.
Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили. Ако затворим очите си за онова, което е луциферическо, ако отречем, че то съществува, тогава отстъпваме пред него. Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе. Хората не искат да мислят за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично. Те не искат да изживеят истината; те искат да изживеят само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над човека, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството. Хората се предават на луциферическите сили, извиквайки в себе си тази вътрешна принуда, тази вътрешна сила.
към текста >>

181. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и мир ще бъде на земята между хората с добра воля.“ Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди.
В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние. Ясновидството, което изскочи от засиленото човешко сърце, това на овчарите, до които, както ни се казва, бе дошла прокламацията, все още бе достатъчно силно за да възприеме и гласа, който я прокламираше: „Божественото е разкрито във висините, в небето и мир ще бъде на земята между хората с добра воля.“ Можем да кажем, че последните остатъци на това ясновидство чрез вътрешно благочестие все още присъствуваше в овчарите, чиято карма или съдба ги бе събрала заедно в мястото, където Христос се роди. И от онази първична, свята мъдрост, която за първи път процъфтя в Следатлантски времена сред примитивните индуси, след това особено в персийците и отново бе прехвърлена сред халдейците, и от тази мъдрост последните остатъци присъствуваха сред онези, които откриваме под името тримата Мъдреци от Изтока. От тази примитивна, свята мъдрост, която разбираше света на пространството и на времето от тази мъдрост, чрез нейните представители, които бяха издигнали себе си до връхна точка, бе отново разкрита Коледната Мистерия.
към текста >>

Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>

Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>

182. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма.
В действителност, само Антропософията позволява да се разбере тази "Мистерия на Троицата". Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух? Дали това са понятия, собствени на установените религии или най-съществени реалности за света и за човека? Еволюцията на човечеството до нашата епоха, чиято кулминация е в това, което Щайнер нарича "спинглеризъм" не прави място на божественото вече под никаква форма. Щайнер посочва, че човекът прогресивно е загубил своята първоначална връзка със свръх сетивната действителност. Но тази загуба беше необходима, за да може той да постигне свободата. Несъзнателната връзка на човека с духа в космоса, сега е отново съзнателно спечелена. Щайнер излага метода, позволяващ да се развият душевните сили, благодарение на които човекът не умира когато умира: In Christo morinur. Накрая се явява грандиозното понятие за "Мисията на Светия Дух": ако се оставим да бъдем водени от великия Лечител Христос, духът може да се роди отново от всичко, ще е живо: "ако вървим до Христос, ако внесем нашите мъртви мисли, придружени от Христос, в света на слънцето, на луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги внесем в целостта на физическия човешки свят, всичко става живо в погледа, който отправяме към природата.
към текста >>

183. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>

Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>

Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали един човек ще бъде осъден или спасен. Малко по малко се изкова тази формула: Бог предопредели една част от хората за блаженство, а друга част за осъждане. Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена. И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за грях. Готшалк учеше, следователно, от гледна точка на външното разбиране, на едно противоречие.
към текста >>

184. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>

Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
към текста >>

185. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос.
към текста >>

186. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие.
И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие. Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
към текста >>

И ние можем да кажем само това: в тази епоха на земната еволюция е още спестено на човека това, да бди самият той за това, божественото да бъде пренесено от отвъд.
Значимостта на съня за състоянието на будност на човека е в действителност, изключително голяма и значителна. И ние можем да кажем само това: в тази епоха на земната еволюция е още спестено на човека това, да бди самият той за това, божественото да бъде пренесено от отвъд. Защото, бидейки дадена конституцията на хората в настоящата епоха, те едва биха имали силата да пренасят тези неща с пълно съзнание от другата страна на съществуванието в тази тук страна на съществуванието.
към текста >>

187. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане. Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек.
към текста >>

188. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
Аз трябва да ви описвам нещата така, като че ли душата ги изживява съзнателно. Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
към текста >>

189. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>

Единствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в божественото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
Само ако не се ограничим с това да разглеждаме един отделен Бог, а проследим Бог до неговата конкретна дейност, ще имаме това, от което бъдещото човечество ще се нуждае; иначе то докрай ще се грижи за абстрактното и ще стигне само до чисто материалистическата наука. Единствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в божественото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
към текста >>

Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>

Едва по-късно, след като е преминал през съмнението, в него навлиза божественото усещане на щастие.
Не бива да се разглежда само абстрактно, а това трябва да се види с чувство и усещане. В началото Парсифал е такъв, какъвто е произлязъл от своята станала тежка култура. Човек не може лесно да го задвижи. Едва по-късно, след като е преминал през съмнението, в него навлиза божественото усещане на щастие. Съмнението в него е разтърсването с произлизащото от системата на сърцето и белите дробове. След като е преминал през това, той намира състоянието на saelde.
към текста >>

190. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
към текста >>

191. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото.
Сигурно си спомняте, че в съня човекът първо изживява навлизането на своето същество в мировия етер, поради което го обзема известен страх пред непознатото, неопределеното, недиференцираното. Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото. Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат отношение към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня. След това идва изживяването на постоянните звезди. Човекът е излязъл от отраженията на планетната сфера и изживява констелациите на постоянните звезди. От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно битие. Казах ви също, че лунните сили, това, което отговаря духовно на лунните явления, връщат човека при събуждането в неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>

192. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове.
към текста >>

Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото.
За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда. Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
към текста >>

Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност.
Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда. Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
към текста >>

Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда. Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
към текста >>

Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах.
Какво е следвало да се постигне с това? Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах. Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите. Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове. А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>

Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия.
Какво е следвало да се постигне с това? Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах. Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите. Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове. А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>

Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>

В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>

Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>

С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>

Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
към текста >>

Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие.
към текста >>

Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото?
Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин. Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид. Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>

Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си. Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>

193. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но внимавай, защото тогава ще си отговорен пред божественото, което не бива да третираш така профански, както съгласните.»
Това го донасяме с нас и го внасяме тук, на Земята. То остава в нас и е наше собствено откровение. В съгласните ние се нагласяме към външния свят. Светът на съгласните, консонантите е земен. И представим ли си някакъв език, който има само съгласни, той би бил такъв, за който един посветен би казал: «Той е подходящ за земното, искаш ли да имаш небесното, трябва да прибавиш гласните. Но внимавай, защото тогава ще си отговорен пред божественото, което не бива да третираш така профански, както съгласните.»
към текста >>

194. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>

Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>

195. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Този, който говори абстрактно за Божественото, би трябвало, защото той схваща Божеството действащо навсякъде,- би трябвало при някаква битка с турците в Средните векове да търси абстрактно-Божественото при турците, а след това при тези, които са се били с турците, тоест би се получило, че абстрактно-Божественото се е намирало в битка със самото себе си, било е в конфликт със самото себе си.
Този, който говори абстрактно за Божественото, би трябвало, защото той схваща Божеството действащо навсякъде,- би трябвало при някаква битка с турците в Средните векове да търси абстрактно-Божественото при турците, а след това при тези, които са се били с турците, тоест би се получило, че абстрактно-Божественото се е намирало в битка със самото себе си, било е в конфликт със самото себе си.
към текста >>

196. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят.
Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини. Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
към текста >>

197. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото. Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>

Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото. Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>

198. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир. Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>

199. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек. И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
към текста >>

200. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята. Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>

А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята. Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн.
към текста >>

201. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това непосредствено отношение към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от познанието си отишло това, което е божественото в природните явления.
Това непосредствено отношение към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от познанието си отишло това, което е божественото в природните явления. Представете си - ако допуснем, че е станало нещо ужасно, че кой да е от вас е попаднал някъде и в него биха виждали само тялото, така, както се вижда Земята - неутрално, само по себе си, неодушевено. Това би било ужасно, нали, нещо съвсем ужасно!
към текста >>

Това е все едно, ако божественото би отстъпило за знаещия от природните явления и процеси и тогава, както в древните времена нещата от природата и природните явления са били откровения на божественото, настъпва този среден период и тук нещата и явленията от природата стават само образи, вече не откровения, а образи на божественото.
Но този ужас е настъпил за познанието в новите времена. И този ужас са усещали знаещите през Средновековието. Това е все едно, ако божественото би отстъпило за знаещия от природните явления и процеси и тогава, както в древните времена нещата от природата и природните явления са били откровения на божественото, настъпва този среден период и тук нещата и явленията от природата стават само образи, вече не откровения, а образи на божественото.
към текста >>

- откровение на божественото.
- откровение на божественото.
към текста >>

- образ на божественото.
- образ на божественото.
към текста >>

се явяват образи на божественото.
Обаче днешният човек вече няма истинско понятие за това, доколко явленията в природата и т.н. се явяват образи на божественото. С един пример, който естествено знае всеки, който поне малко е запознат с химията, искам да покажа как се възприема това от хората, които все още застъпват мирогледа, че нещата и явленията от природата са образи на божественото и формират концепциите в науката.
към текста >>

С един пример, който естествено знае всеки, който поне малко е запознат с химията, искам да покажа как се възприема това от хората, които все още застъпват мирогледа, че нещата и явленията от природата са образи на божественото и формират концепциите в науката.
Обаче днешният човек вече няма истинско понятие за това, доколко явленията в природата и т.н. се явяват образи на божественото. С един пример, който естествено знае всеки, който поне малко е запознат с химията, искам да покажа как се възприема това от хората, които все още застъпват мирогледа, че нещата и явленията от природата са образи на божественото и формират концепциите в науката.
към текста >>

Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория. И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател. Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят. Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа. Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества.
към текста >>

божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория. И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател. Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят. Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа. Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества.
към текста >>

Тогава се е добивало чувството: нещата от природата и природните явления все още разкриват това, което Боговете говорят, те са образи на божественото.
А този отговор от природно-духовното може да се използва за изследване на вътрешното същество на човека. Преди всичко ретортата започва да говори чрез цветни явления. Усеща се как природните духове на земния елемент, природните духове на водния елемент се явяват от оксаловата киселина, усещат се, но после цялото това преминава в някакво мелодично жужене, някаква хармония, които след това отново се прибират в себе си. Така са преживявали процеса, при който се получава мравчена киселина и въглена киселина. И ако така са се вживявали в този преход от цветно в звучащо, тогава са се вживявали също и в това, което е можел да каже лабораторният процес за великата природа и за човека. Тогава се е добивало чувството: нещата от природата и природните явления все още разкриват това, което Боговете говорят, те са образи на божественото. И това се обръщало вътрешно в полза на човека. Във всички тези времена например изцелението все още в голяма степен е било интимно свързано със знанието от всеобщия светоглед.
към текста >>

202. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>

203. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция. Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес.
към текста >>

Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността.
Краят на цивилизацията на Изтока с пожара в Ефес. Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение.
към текста >>

204. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви. Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>

205. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото.
Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина. Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото. Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>

Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

206. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Божественото е в растителното, в животинското, в човешкото царство.
Тогава той отделя своя труп. Този труп не е вече човек, той естествено не е човек. Нека погледнем минералното царство: То не е вече Бог. Също както трупът не е вече човек, така и минералното царство не е вече Бог. А що е то? Божественото е в растителното, в животинското, в човешкото царство. Ние го намираме там в неговите три йерархии. В минералното царството то се намира толкова малко, колкото малко трупът е човек. Минералното царство е Божият труп. Обаче напредвайки по-нататък ние ще се натъкнем на знаменателния факт, върху който днес искам само да обърна вниманието ви, а именно, че човекът остарява, за да стане труп, а боговете се подмладяват, за да станат труп. Боговете преминават именно другия път, който ние изминаваме след нашата смърт.
към текста >>

207. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Светът и божественото са зависими един от друг, те действат едно в друго.
Светът и божественото са зависими един от друг, те действат едно в друго.
към текста >>

208. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал. И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво. Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер. В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн.
към текста >>

209. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

[3] Слънцето грее над доброто и злото: Виж одата «Божественото» от Гьоте:
[3] Слънцето грее над доброто и злото: Виж одата «Божественото» от Гьоте:
към текста >>

210. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

– Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност. И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството. И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur. – Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>

Той може да почувства божественото, защото от божественото сме родени.
Нека си представим, че човек съвсем се затвори в земната същност с душевната си нагласа. Той може да почувства божественото, защото от божественото сме родени. Ex deo nascimur.
към текста >>

Но когато човек изпита божественото в себе си, изпита божествения световен огън като своя същност, припламваща от него, когато се почувства в етерния Космос и изживее духовните прояви, излъчени от астралния свят, това предизвиква тогава вътрешното изживяване на духовното излъчване, към което човекът е призван от Космоса.
Но когато човек изпита божественото в себе си, изпита божествения световен огън като своя същност, припламваща от него, когато се почувства в етерния Космос и изживее духовните прояви, излъчени от астралния свят, това предизвиква тогава вътрешното изживяване на духовното излъчване, към което човекът е призван от Космоса.
към текста >>

211. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че той да се издигне със своята душа от земните царства в божественото царство.
Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърхностния човек, в които кармата може тежко да подтиска някого. Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че той да се издигне със своята душа от земните царства в божественото царство. И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.
към текста >>

212. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма.
От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма. Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабуида. Импулсът на Михаил се намира не само в книгата на Откровението, но той може да бъде прочетен също и в книгата на Природата
към текста >>

213. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици. Другите си бяха създали едно страшно и злокобно впечатление за тях, а именно, че тези еретици виждаха повече отколкото другите хора, и чрез тяхното особено възприятие по време на сън те стояха спрямо божественото по начин, различен от другите хора. Другите хора, между които те живееха, отдавна бяха загубили това и се бяха приближили повече до онази душевна нагласа, която през 14-то столетие стана нещо всеобщо за Европа.
към текста >>

214. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят.
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди. Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят. Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно. И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело.
към текста >>

215. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Словото на Михаил тогава беше: - Човек трябва да стигне до пан-интелигентността, до схващането за безпогрешната форма на божественото тук, на Земята.
Словото на Михаил тогава беше: - Човек трябва да стигне до пан-интелигентността, до схващането за безпогрешната форма на божественото тук, на Земята. Навсякъде трябва да бъде разпространено най-доброто, което е било създадено преди достигането на това обезсърчение в мистерийни храмове с център в Александрия. - Това беше импулсът на Михаил. И това именно беше неговата позиция по отношение на другите Архангели: Той протестираше по един твърд начин срещу човешкото падение.
към текста >>

216. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството.
Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа. - Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.
към текста >>

217. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата».
Когато проследяваме Шелинг по този начин, ние можем да изпаднем във вътрешни трудности и конфликти. Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг. Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота. Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата». Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно". Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>

218. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената.
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
към текста >>

Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме.
Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме. Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество.
към текста >>

219. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
към текста >>

220. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух.
към текста >>

221. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото.
Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>

222. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Към божественото той се устремява.
Към божественото той се устремява.
към текста >>

223. Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час GA_245 Указания за езотеричното обучение

А към нея принадлежи божественото, непреходното.
Мръсното, което се съдържа във водата, също би било чисто, ако беше само, ако не би се съединило по неправилен начин с водата. Въгленът сам по себе си е чист. Той става нещо мръсно, ако по неправилен начин се съедини с водата. Когато водата заеме собствената си форма в снежните кристали, тя отделя от себе си всичко, което неправилно се е съединило с нея. Така и човешката душа ще стане чиста, ако тя отдели всичко, което по неправилен начин се е съединило с нея. А към нея принадлежи божественото, непреходното. Всеки идеал, всяка мисъл за нещо велико и красиво принадлежи на вътрешната форма на душата. И когато тя медитира върху такива идеали, върху такива мисли, тогава пречиства себе си, както водата се пречиства, когато се превърне в снежни кристали. И понеже Духът е по-чист от всяко вещество, така и «висшето Себе» т.е. душата, която живее във висините, е «по-чиста от снега».
към текста >>

Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>

224. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото.
Знаем, че човешкият поток вече се разклонява на две части: едната преминава в доброто, в моралното; другата завършва в зловещото, в злото. Такива състояния отсега вече се подготвят, зародишите им са вече налице още сега. Всичко, което днес съществува и действа като машини, като инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили. Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото. Много е добре, че ние знаем това. Иначе силите от такова естество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята. Виждаме също какво огромно значение има това, при възпитанието да обграждаме децата с впечатления от изкуството. Изкуството прави човека свободен. Локомотивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.
към текста >>

225. Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка GA_245 Указания за езотеричното обучение

Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало.
Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко. Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване.
към текста >>

226. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>

Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността. Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>

227. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
към текста >>

228. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене. Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н. Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>

Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене. Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н. Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>

229. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>

Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>

Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото.
Но те трябва да бъдат илюзия, защото иначе не биха били истински творения на изкуството. Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството. Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе. Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата.
към текста >>

красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха.
Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха. Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото. Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма.
към текста >>

Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото.
И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха. Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото. Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен.
към текста >>

3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството.
3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще. Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
към текста >>

230. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане.
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание. Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо. Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука. Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно. Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността. Той не изживява действителност също и с обикновеното наблюдение на природата, което застава срещу материалните процеси.
към текста >>

231. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път. И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят. Защото ако би се издигнало в духовния свят, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост. Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
към текста >>

232. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В Атлантската епоха: Преживяване на септимата като усещане на божественото управление.
Светът на йерархиите и светът на тоновете. Духовните събития като причина за промяна на съзнанието в четвъртото столетие след Христос. В Атлантската епоха: Преживяване на септимата като усещане на божественото управление. По-късно въздействие на това в следващата квинтова епоха. Загуба на това изживяване в появата на терцовото усещане. В Лемурийската епоха: Изживяване на ноната и на голямата и малка децима като космични радостни песни и жалби на боговете.
към текста >>

233. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума.
Открай време музиката се е разкривала на великите личности, които са се опитвали да проникнат по-дълбоко в житейските тайни, като нещо много специфично. Музиката винаги е заемала специално място в изкуството. Да вземем възгледа на Шопенхауер. В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума. Този възглед на Шопенхауер е свързан с това, че той е имал разбирането за света, че всичко, което ни заобикаля, е само огледално отражение на човешката представа. Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата. Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания. Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина.
към текста >>

234. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Като говорещи хора на земята, ние проявяваме тенденция към божественото по два начина.
Не разбираме изкуството, ако не усещаме в него копнежа да преживеем духовното най-малкото в откровението му под формата на красота. Нашата фантазия, която е творецът на изкуството, всъщност не е нищо друго освен предземната ясновидска сила. Както на земята тонът живее във въздуха, така за душата по земен начин в отражението на духовното живее онова, което е духовно в предшестващото земното битие. Когато човек говори, той си служи с тялото: съгласните в него се превръщат в пластиката на тялото. Душата използва непреминаващия в твърдата пластика въздушен поток, за да свири на този телесен инструмент. Като говорещи хора на земята, ние проявяваме тенденция към божественото по два начина.
към текста >>

235. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото.
Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък. Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото.
към текста >>

236. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Няма, обаче никакво проявяване извън онова, в което божественото зад сцената, държи всичко във властта си.
Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Няма, обаче никакво проявяване извън онова, в което божественото зад сцената, държи всичко във властта си. По този начин, зад всяка двойственост е скрито едно единство. Следователно, ТРИ не е нищо друго, освен ДВЕ и ЕДНО, това ще рече проявяването и съществуващата божественост зад него.
към текста >>

ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си.
ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си. Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото. ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример.
към текста >>

Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото.
ТРИ е числото на Божественото, което разкрива себе си. Има едно изказване в Окултизма, което гласи, че ДВЕ, не може никога да бъде числото на Божественото. ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност.
към текста >>

Това е съединението на божественото с проявеното.
В света на проявлението, да сумираме още веднъж, всичко се редува между инволюция и еволюция. В основата на това е едно скрито творчество от Нищо, което се свързва с горните две /инволюция и еволюция/, за да образува една триада. Тройна. Това е съединението на божественото с проявеното.
към текста >>

237. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление.
към текста >>

238. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата.
Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното. Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата. И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак. До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго.
към текста >>

239. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Следствие от това е начинът, по който днес човекът изобщо мисли за божественото в различните вероизповедания.
Следствие от това е начинът, по който днес човекът изобщо мисли за божественото в различните вероизповедания. Това, че си представяме Бога като най-висшето, то още не казва нищо. В това отношение е важно най-вече да разчистим всички заблуди. Какво всъщност имат впредвид повечето хора, които днес казват "Бог"? Вече съм споменавал това и тук. Какъв вид мъдрост е това, което те имат впредвид, когато говорят за Бог?
към текста >>

Ако се проповядва само в регионите на егоистичните хора, то колкото и проповедниците да говорят за божественото, те говорят само за Ангела.
С това обаче само искам да намекна, че може да се осъзнае нещо, което надхвърля границите на егоистичната човешка участ, което е свързано с участта на групи от хора, така че може да се диференцира конкретно извън границите на земята. Ако насочим духовния си взор към едно такова обгръщане и схващане на човешките съдби в земното пространство, ако се интересуваме интензивно за надхвърля щото личната участ, то ние настройваме душата да проумее нещо по-висше от обикновения Ангел: а именно Архангела. Мисли за това, какво означава съществото на Архангела, съвсем не идват на човек, ако той остане само в регионите, които засягат егоистичните хора. Ако се проповядва само в регионите на егоистичните хора, то колкото и проповедниците да говорят за божественото, те говорят само за Ангела. Защото това, че се нарича различно е само една лъжа, това не прави нещата такива каквито са. Едва когато хората започнат да се интересуват за участта в пространството, тогава душата ще започне да се настройва за това, да се издигне до съществото на Архангела.
към текста >>

А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
към текста >>

Те са егоистични, егоистични в основата си, те не желаят да направят нищо в душата си, а да оставят божественото да се погрижи затова, да пренесе душата приятно пенсионирана през портата на смъртта.
В живота си съм получавал много, много писма, все от църковни люде, които казват, че Антропософията, или както я наричат в случая, в основите си е едно добро, но тя противоречи на обикновеното, чистото христово изповедание, че Христос е спасил душите, че ние можем да бъдем благословени в Христа, без да е нужно душата да прави нещо. "Чистата вяра в благословеността чрез Христа", от това вие нищо не можете да оставите. Хората вярват, че изричайки или написвайки нещо подобно, са особено хрисими. Те са егоистични, егоистични в основата си, те не желаят да направят нищо в душата си, а да оставят божественото да се погрижи затова, да пренесе душата приятно пенсионирана през портата на смъртта.
към текста >>

Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата. Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>

240. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено.
В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре. Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>

241. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>

Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз.
Такова е чувството, което изпълни Майстер Екхардт, когато, искайки да намери своя Аз, той пада в нищото. Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз. Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото.
към текста >>

242. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато човекът поглеждаше вътре в себе си, той намираше там отново математическия елемент, неделим от божественото, в неговия собствен организъм.
Нека се върнем назад до времето, за което аз вече Ви говорих, когато всичко, което беше част от тялото, беше считано като образ на духовното. Когато човекът поглеждаше вътре в себе си, той намираше там отново математическия елемент, неделим от божественото, в неговия собствен организъм. Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
към текста >>

Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
Нека се върнем назад до времето, за което аз вече Ви говорих, когато всичко, което беше част от тялото, беше считано като образ на духовното. Когато човекът поглеждаше вътре в себе си, той намираше там отново математическия елемент, неделим от божественото, в неговия собствен организъм. Това беше също както при едно произведение на изкуството, което материализира схващанията на художника: в тялото хората намираха отпечатъка, математическата фигура отговаряща на вътрешната опитност, която те имаха за формите, тъждествени с божественото, защото самите природни тела изглеждаха като образи на божественото.
към текста >>

243. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците.
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот. Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд. Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците. Така за народа вождът станал цар. Появили се много такива вождове.
към текста >>

С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

244. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
към текста >>

245. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Христос Исус казал: човек носи зародиша на божественото и той може да израсне от него, ако се полагат усилия по правилен начин.
Този, Който се наричал тогава Христос Исус, говорел така: Син Божи, божествено дете се става не благодарение на хората, но всеки става такъв благодарение на самия Бог. Работата тук е дали човек се осъзнава като такъв. Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до съзнанието на всеки. Христос Исус казал: човек носи зародиша на божественото и той може да израсне от него, ако се полагат усилия по правилен начин.
към текста >>

246. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Тази четвърта съставна част, разбирана като божественото вътрешно начало на човека, те наричали Яхве.
Обръщал съм вниманието, че евреите, за които ви разказах като за четвърти народ в хода на еволюцията, открили четвъртия член на човека, открили Аза на човека. Тази четвърта съставна част, разбирана като божественото вътрешно начало на човека, те наричали Яхве. Също така в някакъв смисъл те съотнасяли Яхве към Вселената и звездното небе.
към текста >>

247. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Това и било божественото за тях.
Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>

248. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано.
И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура. Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес. И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести. Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво. Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама. Така е било в Тибет в предишното, по-ранното време. Наследствено управление не е имало. Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
към текста >>

249. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст.
Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст. Това се смята за невъзможно и, разбира се, с известно право. Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича. Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст. Ала това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на времето действително се превръща в пръст, когато започне да се разлага в гроба и т. н. По същия начин би било безсмислено да се вярва, че от това тук пред нас би могло да се направи човек.
към текста >>

НАГОРЕ

6.7758679389954