Търсене в текстове за 'Божественост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 41 резултата от 36 текста с която и да е от думите за : 'Божественост'.

1. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин".
Върху такава основа изгражда Майстер Екхарт своето отношение към Бога. То е нещо духовно и не може да бъде направено по един образ, който да е зает от човешкия индивидуален живот. Бог не може да люби своето творение, както отделният човек люби друг; Бог не е искал да сътвори света, както един строител изгражда една къща. Всички подобни мисли изчезват пред вътрешното виждане. Присъщо е на същността на Бога той да люби света. Един Бог, който би искал да люби, а също и да не люби, е създаден по образа на индивидуалния човек, "казвам добрата и вечна истина и неизменната истина, че Бог трябва да се влее с всичката си способност във всеки човек, който му се предостави като основа, така изцяло и напълно, че не задържа нищо в своя живот и в своето същество, в своята природа и в своята божественост; всичко това той трябва да влее по един плодотворен начин". И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си.
към текста >>

"Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това.
И вътрешното озарение е нещо, което душата трябва да намери по необходимост, когато тя се задълбочи в тази основа. Още от това се вижда, че не трябва да си представяме съобщени ето на Бога към човечеството по образа на изявата на един човек към друг. Това съобщение може и да не стане. Един човек може да се затвори за друг. По своята същност, Бог трябва да съобщи себе си. "Неопровержима истина е, че за Бога е една необходимост той да ни търси, като че цялата негова божественост зависи от това. Бог не може да се лиши от нас, както и ние не можем да се лишим от него. Ако ние можем да се отвърнем от Бога, то Бог никога не може да се отвърне от нас."
към текста >>

2. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Без никакво съмнение, едно непосредствено виждане на чистата божественост, това е чиста и абсолютна истина; а всяко видение, колкото повече то е разумно и безобразно и колкото повече е подобно на чистото виждане, толкова то е по-благоприятно." Също и Майстер Екхарт не остава никакво съмнение, че той отхвърля възгледа,който иска да вижда духовното в телесно-пространствени образи, които могат да се въз приемат като сетивни.
От някои глави на споменатия животопис на Сузо би могло да изглежда, че той се е оставил ръководен не само чрез деятелността на своята собствена духовна сила, а чрез външно откровение, чрез духовни видения. Но и по този въпрос той изказва много ясно своето мнение. До истината се стига само чрез разумността, а не чрез някакво откровение. "Искам да ти кажа също..... Разликата между чистата истина и съмнителните видения в материя на познанието. Без никакво съмнение, едно непосредствено виждане на чистата божественост, това е чиста и абсолютна истина; а всяко видение, колкото повече то е разумно и безобразно и колкото повече е подобно на чистото виждане, толкова то е по-благоприятно." Също и Майстер Екхарт не остава никакво съмнение, че той отхвърля възгледа,който иска да вижда духовното в телесно-пространствени образи, които могат да се въз приемат като сетивни. Следователно духове от рода на Екхарт и Сузо са противници на едно схващане, каквото бе проявено в развилия се през 19-ия век спиритизъм.
към текста >>

3. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

" "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
Богати на дух смислови и заключителни рими." И всичко, което Ангелус Силезиус изказва, се явява като такова непосредствено, самопонятно откровение на неговата личност, като че този човек е бил избран от едно особено провидение, за да въплъти мъдростта в лична форма. Естественият начин, по който той живее мъдростта, се изразява чрез това, че той я описва в сентенции, които заслужават удивление и по отношение на тяхната художествена форма. Той плува като едно духовно същество над всяко земно съществуване; и това, което говори, е като дихание от един друг свят, предварително освободено от всяко грубо и нечисто, от което иначе човешката мъдрост трудно се освобождава. В смисъла на Ангелус Силезиус като истински познаващ се отнася само онзи, който е направил да прогледне в себе си окото на Всемира /Бога/; Само онзи вижда в истинската светлина своите деяния, който чувства, че тези деяния са извършени в него чрез ръката на всемира /Бога/. "Бог е в мене огънят, а аз в него блясъкът: Не сме ли ние най-тясно свързани един с друг? " "аз съм така богат, както Бога; не може да съществува даже една прашинка, която аз /вярвай ми човече/ да не притежавам заедно с него." "Бог ме люби повече от себе си: Ако аз го любя повече от себе си: Тогава аз му давам толкова, колкото и той ми дава от себе си." – "птичката /живее/ във въздуха, камъкът лежи на земята; рибата живее във водата, а моят дух в Бога." "ако си роден от Бог, Бог цъфти в тебе: и неговата божественост е твоят сок и твоя украса." "спри, къде тичаш; небето е в тебе: Ако търсиш Бога някъде другаде, ти никога не ще го намериш."
към текста >>

4. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

В този възглед трябва по-скоро да говорим за една Божественост, отколкото за един завършен Бог.
Между състоянието „човек" и „божественото състояние" има само една разлика относно „степента" и относно „числото". В основата на всичко лежи възгледът на Мистериите за тайната на числото." Като мирово същество, Озирис е един, затова във всяка човешка душа той съществува като неделим. Всеки човек е един Озирис; въпреки това трябва да си представим единния Озирис като едно отделно същество. Човекът е обхванат от процеса на развитието. В края на неговото развитие стои „божественото състояние". В този възглед трябва по-скоро да говорим за една Божественост, отколкото за един завършен Бог.
към текста >>

Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора. Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят. Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
към текста >>

5. АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН GA_8 Християнството като мистичен факт

Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост.
Ето как нагледно Апокалипсисът описва всички опасности, с които антихристовите сили заплашват християнството и как накрая то ще победи въпреки всичко. Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост. „И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23). Тайната на „Йоановото Откровение" е, че Мистериите вече не са затворени. „И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото Бог е близо."
към текста >>

6. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото.
Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог. На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух. Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото. Между изкуството и философията стои религията. В това последната мисълта не живее още като чиста мисъл, а в образа, в символа. Този е случаят и при изкуството; обаче при него образът е такъв, че той е зает отвъншното възприятие; в образите на религията са одухотворени.
към текста >>

7. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост.
Ала Соломон поради ревност не направил нищо да ги спре, защото желаел да унищожи Хирам. Хирам видял как цялата отливка се разпаднала поради прибавянето на неподходящи съставки в сместа от тримата чираци. Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като излял вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши. И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се сам Тубал-Каин, негов прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз. Той получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си. След това се завърнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.
към текста >>

8. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата.
Третият стадий срещаме при халдейците, вавилонците, асирийците и египтяните; при които имаме едно повторение на третата степен на божественото. Така от онова време нататък във всички народи ние срещаме Троицата, тринитарността на Божествеността. Втората подраса нямаше още троична Божественост, още по-малко първата. Ала вече до тази троичност постепенно се подготвя възкачването на цялото човечество. Посветените вървят по пътя предварително.... /пропуск//*3/.
към текста >>

9. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши принципи на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост.
Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши принципи на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост. Нещата стоят така, че трите най-висши членове на човешката природа същевременно са трите нисши членове на стоящата най-близо до човека божественост. Ако искате да изброите принципите на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до принципите, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените. Така виждате, че трите принципа на човека, които той заключва в себе си като негова висша същност, можем да ги разглеждаме като три божествени принципа.
към текста >>

Нещата стоят така, че трите най-висши членове на човешката природа същевременно са трите нисши членове на стоящата най-близо до човека божественост.
Така стигате дотам да разберете, че можете да разглеждате трите висши части от човешката природа, вечното в нея не само като трите най-висши принципи на човешката природа, а също като три принципа в самата Божественост. Нещата стоят така, че трите най-висши членове на човешката природа същевременно са трите нисши членове на стоящата най-близо до човека божественост. Ако искате да изброите принципите на божествата, отдали някога душевните капки на човечеството, би трябвало – докато при човека започвате с физическото тяло, продължавате с етерното, астралното тяло и аз, и стигате до манас, будхи и атма – да започнете от манас, будхи, атма и да продължите до принципите, лежащи над атма, за които днешният човек ще може да си създаде представа, едва когато стане ученик на посветените. Така виждате, че трите принципа на човека, които той заключва в себе си като негова висша същност, можем да ги разглеждаме като три божествени принципа.
към текста >>

10. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост.
Чрез това, че се пречиства. Най-силно той се пречиства, когато стане другар на духовния свят. Тогава работи върху астралното тяло, за да го освободи от демоните. Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен. Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек. Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос.
към текста >>

11. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Слънчеви същества и лунна божественост.
Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух. Мистерията на Тайната вечеря. Оттеглянето на духа поради разсъдъчната култура (джуджета). Дъждовната дъга.
към текста >>

12. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Понятието за божественост съединяват с този символ.
Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук.
към текста >>

13. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане.
Ако ние сме способни да мислим по този начин, то ние вървим по пътя на розенкройцерството. Християнското ученичество по скоро е изградено върху чувствата, образуващо се вътре, розенкройцерското ни подлага на въздействието на това, което се простира във физическата реалност като Божественост на Земята, така, че това да намери отзвук в нашето усещане. Това са двата пътя, по който всеки може да върви. Ако вие мислите като съвременен човек, то можете да вървите по пътя на розенкройцерството, колкото и научни да бъдат вашите възгледи. Съвременната наука дори ще ви помогне, ако създаването на световете вие ще проследявате не само по букви, но и ще започнете да ги търсите в това, което се намира зад тези букви; точно така, както в книгата не просто виждате буквите, но и прочитате от тях смисъл. Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа.
към текста >>

14. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Единицата като образ на неделимата божественост.
Единицата като образ на неделимата божественост. Двойката като число на откровението. Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото. Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото.
към текста >>

15. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ.
към текста >>

16. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека.
Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека. Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата кръв, която протичаше след Авраам. Тогава дойде Христос Исус и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си.
към текста >>

17. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан.
Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас. Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
към текста >>

18. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза.
Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят. И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз. Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята. Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух. Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: Тогава той не би използувал тялото като една възможност за да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори; но той би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствувал у дома си. Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използувал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната.
към текста >>

19. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Това, което мировата Божественост беше определила като смисъл на Земята, се превърна в най-святото нещо за древния индийски посветен; и тогава той говореше за Брахма.
Така изглеждаха нещата приблизително до средата на Атлантската епоха и ние ще проследим как този медитативен образ, изправен пред ученика като човешката форма, се превръщаше в нещо друго и как то беше спасено в голямата атлантска катастрофа. Тъкмо то оживя и се прояви после в индийското посвещение, което можем да обхванем в пра-древното свещено име: Брахма. Това, което мировата Божественост беше определила като смисъл на Земята, се превърна в най-святото нещо за древния индийски посветен; и тогава той говореше за Брахма. А от всичко това по-късно възникна учението на Заратустра и египетската мъдрост, за които ще говорим в следващите лекции. Утре ще проследим прехода от Брахма в индийската мъдрост.
към текста >>

20. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот.
към текста >>

21. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си.
Четвъртото Блаженство се отнася до сетивната душа. Този, който напълно прочисти себе си в своята сетивна душа и премине едно по-висше развитие, ще получи в своя Аз един намек за Христос. Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си. Следното устройство е интелектуалната или чувствуващата душа /Verstandes oder Gemuetseele/. В сетивната душа Азът спи тъпо; събужда се само в интелектуалната или чувствуващата душа. Ако с нашия Аз ние спиме в сетивната душа не можем да открием у друг човек онова, което го прави истинско човешко същество неговият Аз. Преди един човек да е развил вътре у себе си Аза, той трябва да позволи на сетивната си душа да израсте във висшите светове, за да може там да възприеме нещо. Когато той е развил себе си в своята интелектуална или чувствуваща душа обаче, той може да възприеме другия до него.
към текста >>

Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога.
Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога. Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога. Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека.
към текста >>

22. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост.
Следващите изречения се отнасят до това, че човекът постепенно напредва в изграждането на своите по-висши съставни части: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Ето защо те само загатват за онези изживявания на човека, които сега имат само малка част от избраните. Следващото изречение се отнася до онова, което наричаме Дух-Себе. „Блажени са онези, които изграждат Духа-Себе като първа от висшите си духовни сили, защото те ще се нарекат чада Божии." В тях вече е проникнала първата част от висшата троица. Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост.
към текста >>

23. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация.
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация. Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация. Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция. Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго. Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта. Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация. Този въпрос обаче не може да се разглежда извън взаимовръзката му с цялата еволюция.
към текста >>

24. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство. Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога. Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>

25. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог.
Хората днес още не искат да си признаят много неща, които въпреки това съществуват като истини. Обективният наблюдател обаче вижда, бих казал, без много усилие, как те се стараят да изграждат всякакви много фатални представи и чувства, опирайки се на такива илюзии. В това боготворене на собствения ангел лежи, че всеки има своя собствен бог и само вярва, че има общ бог заедно с другите хора. В действителност всеки от монотеистите на днешното време се моли само на своя собствен ангел и понеже думите, които прозвучават, си приличат, когато всеки обсъжда своето отношение към собствения си ангел, своето егоистично отношение към своя собствен ангел, хората вярват, че говорят за всеобщ бог. Ако това развитие продължи, ще доведе хората дотам, също и като отделни човешки индивиди все повече да развиват това, което виждаме да се появява вече и днес в нациите по много ужасяващ начин. Нациите, макар и теоретично да говорят за обща божественост, в действителност особено в това време не искат да признаят тази божественост, а всяка нация иска да има свой собствен бог.
към текста >>

26. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят. Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог. Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>

27. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>

28. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост.
За да се предотврати това, съществото, което познаваме като Христос, реши тогава да се влее в Исус от Назарет по същия начин, по който някога божественият принцип на Отца се беше излял в посветените. Този божествен принцип на Отца, се беше излял в посветените. От този факт, с физическото тяло, с етерното тяло и астралното тяло, се свързва искрата на Аза. Само тези, в които беше влязъл Бог Отец имаха правото така, както вече казах, да произнасят думата "Аз", която беше всъщност, неизразимо име на самата божественост.
към текста >>

29. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
Ние описахме тези опитности на човека, когато той е обзет от едно мъчително безпокойство и казва: аз съм една форма на облак в световната космическа мъгла, нужно ми е да се отпусна в недрата на божествеността. Когато разглеждаме това във връзка със земните условия, душата отново си казва: аз се отпущам във всичко, което съставя космическата благодат, разлята над едно засято с жито поле, когато е разцъфнало, над ливада, когато е разцъфнала. Всичко, което се навежда към растенията и се изявява в спираловидни сили, всичко това е в основата си, лоното на божествеността, лоното на подвижната божественост, изпълнена с живот, където човекът се чувства ограден в началото на всяко заспиване.
към текста >>

30. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека.
Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда.
към текста >>

31. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение.
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение. Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
към текста >>

Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
В своите мъдри учения тези народи поне бяха почувствали, че Космосът е пронизан и проникнат с една божественост и че трябва да се отличава от тази божественост онова, което във физическия свят е в нашето земно обкръжение. Това, което се изявява като етерното в това космически божествено и духовно, което ни поглежда през синевата на небето, може да бъде разграничено; освен това в тази божественост може да се различи също и астралното, което ни поглежда през конфигурациите на звездното небе.
към текста >>

32. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество.
Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме. Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество.
към текста >>

33. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание. Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>

34. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост.
4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта. Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
към текста >>

35. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>

36. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Следователно, ТРИ не е нищо друго, освен ДВЕ и ЕДНО, това ще рече проявяването и съществуващата божественост зад него.
Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Няма, обаче никакво проявяване извън онова, в което божественото зад сцената, държи всичко във властта си. По този начин, зад всяка двойственост е скрито едно единство. Следователно, ТРИ не е нищо друго, освен ДВЕ и ЕДНО, това ще рече проявяването и съществуващата божественост зад него.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31383419036865