Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2004
резултата от
657
текста в
3
страници с която и да е от думите за : '
Божествено учение
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
294
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека сравним с горното това, което Гьоте е написал в 1807 година като увод към своето
учение
на метаморфозите: "Но когато разгледаме всички форми, особено органичните, ние откриваме, че никъде не се явява нещо постоянно, никъде нещо почиващо, нещо завършено, а напротив всичко се колебае в постоянно движение”.
Нека сравним с горното това, което Гьоте е написал в 1807 година като увод към своето учение на метаморфозите: "Но когато разгледаме всички форми, особено органичните, ние откриваме, че никъде не се явява нещо постоянно, никъде нещо почиващо, нещо завършено, а напротив всичко се колебае в постоянно движение”.
Не това колебаещо се той противопоставя там идеята или "нещо, което се съдържа само за миг в опитността” като нещо постоянно. От горецитираното място от "Сатирос" ясно може да се види, че основата на мисълта за метаморфозите, морфологическата мисъл се е родила у Гьоте още преди неговото идване във Ваймар.
към текста >>
Преди всичко Йенската Школа начело с Хекел; в този първостепенен дух дарвиновото
учение
е намирало несъмнено с цялата си едностранчивост своето последователно развитие.
Тук изпъква още една друга разлика на Гьотевото схващане от Дарвиновото, а именно когато се вземе предвид, как се застъпва Дарвиновото схващане*/*Тук ние имаме по-малко предвид еволюционната теория на онези природоизследователи, които стоят на почвата на сетивния емпиризъм, а напротив теоретичните основи, принципите, които са били поставени на основите на Дарвинизма.
Преди всичко Йенската Школа начело с Хекел; в този първостепенен дух дарвиновото учение е намирало несъмнено с цялата си едностранчивост своето последователно развитие.
Това последното приема, че външните условия действат като механически причини върху природата на един организъм и го изменят съответно с това.
към текста >>
На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото
учение
за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган.
На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч.
Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това
учение
и ме свърза здраво исторически с него.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (
учение
за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
Гьоте проследи до отделните, фактически неща онези клонове на науката, към които имаха отношение неговите идеи.
През 1795 година той слушаше при Лодер лекции по демология (учение за връзките)*(* Вьотигер, Литературни състояния и съвременници, т.I, Лайпциг, 1838, 49.); През цялото това време той не изгуби от своя поглед анатомията и физиологията, което се явява толкова по-важно, защото именно тогава той написа своите лекции върху остеологията.
През 1796 година бяха направени опити за отглеждане на растения на тъмно и под цветни стъкла. По-късно бе изучавана и метаморфозата на насекомите.
към текста >>
Дьо Кандол подари на Гьотевото
учение
за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Интересът, който Гьоте проявяваше към този въпрос, беше извънредно голям. Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите.
Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи.
Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото
учение
върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте.
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
3.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Йохан Готлиб Фихте изпрати през юни 1794 година на Гьоте първите коли на своята книга "Науко
учение
".
Йохан Готлиб Фихте изпрати през юни 1794 година на Гьоте първите коли на своята книга "Науко учение".
По повод на това той писа на 24 юни на философа: "Що се отнася за мене, аз ще ви дължа най-голяма благодарност, ако най-после ме помирите с философите, от които никога не мога да се лиша и с които никога не можах да се съединя." Това, което поетът беше търсил тук при Фихте, той го беше търсил по-рано при Спиноза; по-късно той го търси при Шелинг и Хегел: един философски възглед за света, който да бъде съобразен с неговия начин на мислене. Обаче поетът не беше напълно задоволен от никое философско направление, с което той се запозна.
към текста >>
4.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно
учение
за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде.
Ще спомена само: Установяване на разликата между човешката дейност и действието на природата, въпросът за същността на волята и на свободата. Всички тези отделни задачи могат да бъдат сумирани под задачата: Доколко човекът е едно морално същество? Обаче това няма за цел нищо друго освен познанието на моралната природа на човека. Не се пита: - Какво трябва да върши човекът? А: - Що е това, което той върши, по неговата вътрешна същина?
И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно учение за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде.
Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо. Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости.
към текста >>
Както всички други науки етиката също е едно
учение
за съществуващото.
Всички тези отделни задачи могат да бъдат сумирани под задачата: Доколко човекът е едно морално същество? Обаче това няма за цел нищо друго освен познанието на моралната природа на човека. Не се пита: - Какво трябва да върши човекът? А: - Що е това, което той върши, по неговата вътрешна същина? И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно учение за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде.
Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото.
В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо. Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи.
към текста >>
5.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо
божествено
, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина.
като излияния на Божественото. Законите, които нашия дух познава в природата са следователно Бог в неговата същност, а не само създадени от него. Това, което познаваме като логическа необходимост, е това, защото на него му е присъща същността на Божественото, т.е. вечната закономерност. Това беше един възглед съобразен с Гьотевия дух.
Неговата твърда вяра, че в цялата своя работа природата ни изявява нещо божествено, стоеше пред него в най-ясни изречения: "Аз се придържам здраво и по-здраво към обожанието на Бога на атеиста /Спиноза/", пише той на Якоби, когато този по следният искаше да покаже учението на Спиноза в една друга светлина.
В това се състои родството на Гьоте със Спиноза. И когато по отношение на тази дълбока, вътрешна хармония на Гьотевото същество с участието на Спиноза постоянно се изтъква съвършено вътрешното обстоятелство: Гьоте е бил привлечен към Спиноза, защото както и този последният не е искал да търпи крайните причини в обяснението на света, това свидетелства за едно повърхностно оценяване на положението на нещата. Че Гьоте както и Спиноза отхвърляха последните причини, това беше само едно последствие на техните възгледи. Нека само ясно си представим теорията за последните причини. Дадено нещо се обяснява по отношение на неговото съществуване и устройство чрез това, че се излага /доказва/ неговата необходимост за нещо друго.
към текста >>
Тук ние ще изложим принципите на Кантовото
учение
дотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте.
За Гьоте също това обяснение става една необходимост. Обаче то не можа да бъде за него плодотворно. Защото съществува една дълбока противоположност между това, което Кантовата философия учи, и това, което познаваме като Гьотев начин на мислене. Можем даже да кажем, че цялото германско мислене протича в две успоредни направления, едното пропито от Кантовия начин на мислене и другото, което е и близо до Гьотевото мислене. Но тъй като днес философията се приближава все повече до Кант, тя се отдалечава от Гьоте и с това за нашето време все повече се изгубва възможността да разберем и оценим Гьотевия светоглед.
Тук ние ще изложим принципите на Кантовото учение дотолкова, доколкото те представляват интерес за възгледите на Гьоте.
За Кант изходната точка за човешкото мислене е опитността /опитът/, т.е. светът даден на сетивата /в които е включено и вътрешното сетиво, което ни предава психическите, историческите и т.н. факти/. Тази опитност е едно разнообразие от неща в пространството и от процеси във времето. Дали пред мене застава това нещо, дали аз изживявам онзи процес, това е безразлично; би искало да бъде също и другояче. Аз мога да си представя въобще, че цялото разнообразие от неща и процеси го няма, че то не съществува.
към текста >>
Ето защо неговото
учение
се явява като един едностранчив идеализъм който взема цялото свое съдържание от съзнанието.
Малко помощ получи Гьоте от Фихте. Фихте се движеше в една твърде чужда на Гьотевото мислене сфера, поради което не беше възможно Гьоте да получи някаква помощ от него. Фихте основа науката на съзнанието по най-остроумен начин. Това изведе дейността, чрез която "Азът" превръща дадения свят в един мислен свят, по естествено образцов начин. Обаче при това той направи грешката, че не схващаше тази дейност на Аза само като една такава, която привежда даденото съдържание в една задоволителна форма, която довежда несвързаното дадено в съответната връзка; той я считаше като едно създаване на всичко онова, което се разиграва вътре в "Аза".
Ето защо неговото учение се явява като един едностранчив идеализъм който взема цялото свое съдържание от съзнанието.
Гьоте, който винаги се насочваше към обективното, можа да намери твърде малко нещо, което да го привлича, във Фехтевата философия на съзнанието. На Гьоте му липсваше разбиране за областта, за която тази философия беше валидна; обаче разширението, което Фихте и даде той я считаше като универсална наука -, можа да се яви на поета само като една грешка.
към текста >>
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото
учение
към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорни точки за едно философско развитие. Обаче тези опорни точки са били подхванати първо само от учениците на Хегел. Останалата философия се отнася отрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върху някои точки дадени от високоценения от него поет. Ние ще говорим по-нататък за неговата апологетика на учението за цветовете.
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Харпф не намира принципната разлика между Гьоте и Шопенхауер, така както ние я охарактеризирахме по-горе, той самият е бил шопенхаурианец. Въпреки това неговите изложения заслужават внимание./
към текста >>
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално
учение
: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване. Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика.
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
към текста >>
За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното
учение
на Любовта.
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/. Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално. Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне.
За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта.
Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика. Той показва безстойността на гонитбата по щастие, като разкрива нейното безплодие. С това той ни насочва към нашата дейност. Че той е въобще песимист, това е негова грешка.
към текста >>
6.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче който е наясно по въпроса, че обяснение на явленията не значи нищо друго, освен наблюдаване на същите в една установена от ума връзка, той трябва да приеме по принцип Гьотевото
учение
за цветовете.
Ако учените не биха търсили разликата между двете теории на цветовете в два противоречащи си начина на тълкуване, които те искаха след това да изследват по отношение на тяхната оправданост, тогава Гьотевата теория на цветовете отдавна би била оценена в нейното високо научно значение. Само онзи, който е изцяло изпълнен с такива основно погрешни представи, че от възприятията трябва да отидем обратно към причината на възприятията чрез разсъдъчно размишление, той може още да постави въпроса по начина, както днешната физика върши това.
Обаче който е наясно по въпроса, че обяснение на явленията не значи нищо друго, освен наблюдаване на същите в една установена от ума връзка, той трябва да приеме по принцип Гьотевото учение за цветовете.
Защото то е последствие на едно правилно схващане на отношението на нашето мислене към природата. Нютон нямаше това схващане. Естествено аз нямам намерение да защищавам всички подробности на Гьотевата теория на цветовете. Това, което искам да поддържам, е само принципът. Но и тук не може да бъде моя задача да изведа от неговия принцип непознатите още по времето ми Гьоте явления на теорията на цветовете.
към текста >>
7.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Повече от където и да е другаде ние можем да констатираме това при неговото
учение
за цветовете.
Повече от където и да е другаде ние можем да констатираме това при неговото учение за цветовете.
Наред с опита върху метаморфозата на растенията то единствено е стигнало до едно завършено цяло. А каква строго завършена, изискана от самата природа на нещата система представлява то!
към текста >>
8.
17_г. ЧЕТВЪРТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И той намира, че "едно свободно от противоречие обяснение на явленията се постига едва тогава, когато приемаме съществуването на един такъв субстрат"*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ,
учение
за методите, 1894 г., стр. 445/.
Природоизследователят търси тогава, какъв вид външни процеси на движение пораждат в човешката душа звука, светлината, цвета и т.н. Той стига до извода, че вън от човешкия организъм никъде в цялото мирово пространство не се намира червено, жълто или синьо, но че съществуват само едно вълнообразно движение на една тънка еластична материя, етера, което движение, когато то е усещано от окото, се представя като червено, жълто и синьо. Ако не би съществувало никакво усещащо око, тогава не би съществувал също никакъв цвят, а само движен етер, мисли модерния естественик. Според него етерът е обективното, а цветът е нещо чисто субективно, образувано в човешкото тяло. Лайпцигският професор Вундт, който понякога чуваме да се цени като най-великия философ на съвремието, казва поради това за материята, че тя е един субстрат, "който самият никога не става видим за нас, а се явява само в неговите действия".
И той намира, че "едно свободно от противоречие обяснение на явленията се постига едва тогава, когато приемаме съществуването на един такъв субстрат"*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, учение за методите, 1894 г., стр. 445/.
Декартовата погрешна представа за ясни и объркани представи е станала основен начин на мислене във физиката.
към текста >>
9.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Аз не мога да застана обаче на становището на Вундт, който в своята Логика*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ,
учение
за методите, І разд.
Аз зная, че с тези възгледи изказвам нещо, което звучи невъзможно за ушите на съвременния физик.
Аз не мога да застана обаче на становището на Вундт, който в своята Логика*/*В.Вундт, Логика и т.н.,т.ІІ, учение за методите, І разд.
ІІ изд. Щутгарт 1894 г./ изтъква навиците на мислене на модерните природоизследовател и като свързващи логически норми. Лекомислието, което той проявява при това, става особено ясно на онова място, където говори за опита на Оствалд, да постави на мястото на движещата се материя трептящото движение на енергията. Вундт казва следното: "От съществуването на явленията на интерференция следва необходимостта да се предположи някакво трептящо движение”. Но тъй като едно движение без субстрат, който се движи, е немислимо, то с това и извеждането на явленията на светлината от един механически процес е едно неизбежно изискване.
към текста >>
10.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото
учение
, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност.
Към това Форлендер казва: "Тези /думи на Гьоте/ не искат да обяснят нищо повече освен като увод тривиалната разлика между приятното и истинното. Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно".
Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност.
Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение. Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер. Не може и дума да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина. Защото истината е влагането на субективни изживявания в обективна връзка на явленията.
към текста >>
11.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно
учение
това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
От такава гледна точка приемането на един духовен свят добива действителност. Самите човешки души са тези, които пренасят постигнатото от една културна епоха в по-късната. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, чието развитие се долавя, когато човек не е така пристрастен, да иска да вижда в това развитие само резултата на физическото наследство. Това, което се явява като духовен свят в културния живот, за който говорят Дилтей и Ойкен, има такава форма, че следващото е постоянно непосредствено свързано с прехождащото.
Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване.
към текста >>
12.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото
учение
, чиято основа е съвършено свободната личност.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност.
Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
към текста >>
13.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тогава цялата сграда на Кантовското
учение
е лишена от всяка основа.
Че тези положения се нуждаят от проверка, че можем да се съмняваме в тях, това Кант никак не съзнава. Той просто ги пренася, като предразсъдъци, от догматическата философия и ги поставя в основата на своите критически изследвания. Догматическата философия ги предполага като значими и просто ги прилага за постигането на съответствуващото за тях знание. Кант ги предполага като значими и само се запитва; При какви условия могат те да бъдат значими? Но, ако въобще те нямат значимост?
Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа.
Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци. Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо. Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита".
към текста >>
14.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това
учение
предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува".
Който наблюдава само света на обектите, той не познава, че "Азът" още само ги създава. Обаче който наблюдава "Аза" в неговия акт на построението, той вижда основанието на готовия образ на света; той знае, благодарение на какво възниква този образ; за него той се явява като следствие, за което му са дадени предпоставки. Обикновеното съзнание вижда само това, което е положено, което така или иначе е определено. На него му липсва разбирането на първичните положения, на основите: защо е положено именно така, а не иначе. Да добие знание за тези първични положения, в това се състои задачата на едно съвършено ново чувство.
Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува".
Или: "Сега е ясно определен светът на новото сетиво и чрез него самото това сетиво; той е виждане на първичните положения, на която се основава съждението: нещо е; основание на битието, което именно поради това, че е такова, не само е, но е битието"/2/.
към текста >>
15.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Антропософията не е догматично
учение
, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната наука за Духа е да стигне до един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
към текста >>
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „
учение
за сетивата".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата".
В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
16.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Това
божествено
Същество се мисли, че действува по начин, отговарящ изцяло на това, което може да се възприема като деятелност на самия човек: Тоест антропоморфно.
Противоречието със себе си той избягва, представяйки си тяхната форма на битие като аналогична на тази на сетивните обекти. Такива хипотетично приемани реалности са невидимите сили, чрез които сетивно възприеманите неща си въздействат взаимно. Едно такова нещо е наследствеността, която проявява действието си извън рамките на индивида и на чиято основа от индивида се развива нов, подобен нему индивид, чрез което родът се запазва. Едно такова нещо е жизнен принцип - душата, която пронизва органичното тяло и за която в наивното съзнание винаги е налице понятие, образувано по аналогия на сетивните реалности. Такова нещо за наивния човек най-сетне е божественото Същество.
Това божествено Същество се мисли, че действува по начин, отговарящ изцяло на това, което може да се възприема като деятелност на самия човек: Тоест антропоморфно.
към текста >>
17.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое
божествено
същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства.
Той ще позволи тези мотиви да му бъдат диктувани като заповеди от някой човек, когото смята за по-мъдър и по-могъщ от себе си или когото поради някоя друга причина признава за стояща над него сила. По този начин като нравствени принципи възникват вече споменатите принципи на семейния, държавния, обществения, църковния и божествения авторитет. Най-предубеденият човек вярва все още на един отделен друг човек; малко по-напредналият допуска нравственото му поведение да бъде диктувано от някое множество (държава, общество). Силите, на които той се опира, винаги са възприемаеми.
Когато у някого най-сетне просветне убеждението, че това всъщност са също така слаби хора като него, той търси осведомление от някоя по-висша сила, от някое божествено същество, което обаче снабдява със сетивно възприемаеми свойства.
Той се оставя това същество да му предаде понятийно съдържание на неговия нравствен живот, и отново по възприемаем начин - било като Бог, който се явява в горящата къпина, било като ходи във въплътен човешки образ сред хората и доловимо за техния слух качва какво да вършат и да не вършат.
към текста >>
Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това
божествено
Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание.
На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя разум човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност. На дуалиста нравствения ред в света му изглежда като възприемаем отблясък на един по-висш ред, стоящ зад него. Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество.
Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание.
Оттук този философ разглежда нравственото развитие на човечеството като процес, чиято цел е да избави Божеството. „Всемирният процес може да бъде доведен до своята цел само чрез изграждането на един нравствен ред в света от страна на разумни, самоуверени индивиди... Реалното битие е инкарнация на Божеството; всемирният процес е история на страданията на въплътения Бог и същевременно път към избавлението на разпънатия в плът; а нравствеността е съдействие за съкращаването на този път на страданието и избавлението" (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 871). Тук човекът действа не защото желае, ами трябва да действа, защото Бог желае да бъде избавен. Както материалистическият дуалист превръща човека в автомат, чиято дейност е само резултат от чисто механична законосъобразност, така спиритуалистическият дуалист (сиреч онзи, който вижда абсолютното, съществото само за себе си, в нещо духовно, в което човекът не участва със своето съзнателно изживяване) го превръща в роб на волята на абсолютното. За свободата няма място в рамките на материализма, както и на едностранчивия спиритуализъм, и изобщо в рамките на метафизическия реализъм, който вади заключение за извънчовешкото като за истинска реалност, без да я изживява.
към текста >>
18.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Застъпваният тук възглед като че ли изпада в противоречие с онова фундаментално
учение
на съвременното естествознание, означавано като еволюционна теория.
Застъпваният тук възглед като че ли изпада в противоречие с онова фундаментално учение на съвременното естествознание, означавано като еволюционна теория.
Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота. По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
към текста >>
Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (
божествено
управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос).
За еволюционната теория появата на съвсем нови нравствени идеи от нравственото въображение е толкова естествена, колкото и възникването на нов животински вид от някой друг. Като монистичен светоглед тази теория е длъжна единствено да отхвърля всяко чисто хипотетично, неподлежащо на идейно изживяване отвъдно (метафизическо) въздействие както в природния, така и в нравствения живот. При това тя следва същия движещ я принцип, с чиято помощ издирва причините за нови органични форми, без да се позовава на намесата на някакво извънземно същество, което с оглед на някоя нова съзидателна мисъл чрез свръхестествено въздействие предизвиква появата на всеки нов вид. Точно както за обясняване на живото същество монизмът не може да изхожда от някаква свръхестествена съзидателна мисъл, така и на него му е невъзможно да изведе нравствения ред в света от причини, които не се намират в рамките на изживяемия свят.
Той не може да приеме за изчерпана същността на една воля като нравствена, възвеждайки я към някакво непрекъснато свръхестествено въздействие върху нравствения живот (божествено управление на света отвън) или към едно специално Откровение (възвестяване на десетте заповеди), или пък към явяването на Бога на земята (Христос).
Резултатът от действието на всичко това във и при човека се превръща в нравствено, едва когато чрез човешкото изживяване стане индивидуална собственост. За монизма нравствените процеси представляват продукти на света като всичко съществуващо в него и техните причини трябва да се търсят в света и по-точно в човека, защото човекът е носител на нравствеността.
към текста >>
Той е одухотворено еволюционно
учение
, пренесено върху нравствения живот.
Така етичният индивидуализъм увенчава сградата, която Дарвин и Хекел се стремяха да издигнат за естествознанието.
Той е одухотворено еволюционно учение, пренесено върху нравствения живот.
към текста >>
19.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Затова той може да желае приятели на своите възгледи, но привърженици на своето
учение
, отказващи се от собствената си личност, за да открият неговата, не иска.
Ницше не е месия и основател на религия.
Затова той може да желае приятели на своите възгледи, но привърженици на своето учение, отказващи се от собствената си личност, за да открият неговата, не иска.
към текста >>
Той смята едното, както и другото твърдение за продукт на мироглед, говорещ за „
божествено
провидение“, за „мъдра сила“, вместо за природни действия.
Ницше е антиидеалист в смисъла, в който модерният естествоизпитател е противник на приемането на цели, които природата трябва да реализира. Той говори за нравствени цели също толкова малко, колкото естествоизпитателят говори за природни цели. Ницше не смята за по-мъдро да се каже, че човек трябва да осъществи даден нравствен идеал, отколкото да се обясни, че бикът има рога, за да може да боде.
Той смята едното, както и другото твърдение за продукт на мироглед, говорещ за „божествено провидение“, за „мъдра сила“, вместо за природни действия.
към текста >>
20.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Все едно е дали човек си поставя за цел да стане
божествено
подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него.
Под влиянието на тези инстинкти човек не просто неправилно придава неестествен или свръхестествен произход на своите цели, а действително си създава такива идеали или ги приема от други, които не служат на потребностите на живота. Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец. Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от намиращите се в природата на човека предпоставки. За такова нещо не става дума. Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате.
Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него.
Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек. Само когато той отправи вниманието си към нуждите на своята собствена личност, тогава може да преживее това, което придава смисъл на живота му. Отделният човек не е „завършен“, ако се самозаблуждава и става подобен на някакъв образец, а когато реализира това, което напира за реализация в него. Човешката дейност не съдържа смисъл, ако служи на безлична, външна цел, тя има смисъл в самата себе си.
към текста >>
И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в
учение
и иска всички хора да признаят това
учение
.
За философа отричането на живота е много благоприятно. Той не желае действителността да пресича кривите му мисловни пътеки. Мисленето вирее по-добре, когато философът се отвръща от живота. И не е чудно, че този философски основен инстинкт се превръща във враждебно на живота настроение. Ние виждаме развито такова настроение при мнозина философи.
И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в учение и иска всички хора да признаят това учение.
Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея. Същевременно е забравил, че всяко мислене за действителността има стойност само когато произлиза от същата тази действителност. Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
към текста >>
Трудът на Ницше достига връхната си точка благодарение на факта, че противопоставя на това
учение
нещо друго, един възглед за здравото и сполучливото.
Такъв начин на мислене произлиза от страданието в живота и насочва оръжието си срещу живота. Когато здравият, радващият се на живота се зарази от него, той изкоренява от себе си здравия и силен инстинкт.
Трудът на Ницше достига връхната си точка благодарение на факта, че противопоставя на това учение нещо друго, един възглед за здравото и сполучливото.
Провалилите се в живота могат да търсят в учението на аскетичните проповедници своето изцеление; Ницше иска да събере здравите и да им каже едно мнение, което е по-близко до тях, отколкото всеки враждебен на живота идеал.
към текста >>
Това е моята проповед за вашите уши: Аз съм Заратустра, безбожникът, който говори: „Кой е по-безбожен от мен, та да се възрадвам на неговото
учение
?
На моралния нихилизъм Ницше противопоставя целите, които творческата воля си поставя. На учителите на смирението Заратустра казва: „Тези учители на смирението! Навред, където има нещо дребно, болно и шугаво, лазят те, като въшки. И само моето отвращение ми пречи да ги пукна.
Това е моята проповед за вашите уши: Аз съм Заратустра, безбожникът, който говори: „Кой е по-безбожен от мен, та да се възрадвам на неговото учение?
“ Аз съм Заратустра, безбожникът: Къде да открия себеподобни? А моите себеподобни си изграждат своя воля и отхвърлят от себе си всяко смирение.“51
към текста >>
Това, което все още може да си представи като
божествено
, е самият той като творец на своя собствен свят.
Ницше нарича тази мъдрост дионисиева. Мъдрост, която не е дадена на човека отвън, е създадена лично мъдрост. Дионисиевият начин не изследва, той твори. Не стои извън света като наблюдател, който иска да познава; станал е едно със своето познание. Той не търси Бог.
Това, което все още може да си представи като божествено, е самият той като творец на своя собствен свят.
Когато това състояние завладее всички сили на човешкия организъм, се получава дионисиевият човек, за когото е невъзможно да не разбере която и да е сугестия. Той не пропуска никой знак на афект, притежава най-висшата степен на разбиращ и разгадаващ инстинкт, както и най-висшата степен на откривателското изкуство. Влиза във всяка кожа и афект, постоянно се променя. Противоположност на дионисиевия мъдрец е простият наблюдател, който вярва, че стои винаги извън обектите на своето познание като обективен, страдащ наблюдател. Противоположност на дионисиевия човек е аполоновият, чийто „взор се възбужда от всичко, така че да добие визионерска сила“67.
към текста >>
21.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Приемем ли, че в Ницше, когато той се е запознал с философията на Шопенхауер, мисълта за свръхчовека вече е била налице несъзнателно, инстинктивно, тогава това
учение
за волята е могло да предизвика в него симпатия.
Приемем ли, че в Ницше, когато той се е запознал с философията на Шопенхауер, мисълта за свръхчовека вече е била налице несъзнателно, инстинктивно, тогава това учение за волята е могло да предизвика в него симпатия.
В човешката воля му е даден елемент, който прави човека непосредствен участник в творението на световните събития. Като волево същество човек не е просто стоящ вън от световните събития наблюдател, който си създава образи на действителността, а самият той е творец. В него владее божествена сила, над която не съществува друга.
към текста >>
Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял, живее като исторически смисъл, като
учение
за миналото в човека.
Те следват инстинктите, които действат в тях във всеки отделен момент. Човек се самоопределя чрез миналото си. Когато иска да предприеме нещо, той се пита: какъв опит имам или какво е направил някой друг в подобно начинание? Импулсът за действие може напълно да се заглуши чрез спомена за някакво преживяване. Като разглежда този факт, Ницше си задава въпроса: Доколко способността за спомняне в човека действа в живота му подпомагащо и доколко отрицателно?
Споменът, който иска да обхване нещата, които сам човек не е преживял, живее като исторически смисъл, като учение за миналото в човека.
Ницше пита: Доколко историческият смисъл действа жизнеподпомагащо? Той се опитва да даде отговор в „Несвоевременни размишления“: „За ползата и вредата от историята за живота“ (1874). Поводът за това писание е било схващането на Ницше, че историческият смисъл при съвременниците му, особено при учените е станал характерен признак. Ницше вижда навсякъде да се възхвалява задълбочаването в миналото. Само чрез познаване на миналото човек трябва да бъде в състояние да различава това, което е възможно или невъзможно за него.
към текста >>
Срещу прекомерното разрастване на значението на историческия смисъл Ницше възразява, „че човек преди всичко се учи да живее и използва историята само в служба на изживяния живот.“ („История“, § 10) Той иска едно „
учение
за житейското здраве“.
Срещу прекомерното разрастване на значението на историческия смисъл Ницше възразява, „че човек преди всичко се учи да живее и използва историята само в служба на изживяния живот.“ („История“, § 10) Той иска едно „учение за житейското здраве“.
Историята трябва да се разглежда дотолкова, доколкото тя поощрява такова учение за здравето.
към текста >>
Историята трябва да се разглежда дотолкова, доколкото тя поощрява такова
учение
за здравето.
Срещу прекомерното разрастване на значението на историческия смисъл Ницше възразява, „че човек преди всичко се учи да живее и използва историята само в служба на изживяния живот.“ („История“, § 10) Той иска едно „учение за житейското здраве“.
Историята трябва да се разглежда дотолкова, доколкото тя поощрява такова учение за здравето.
към текста >>
22.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това твърдение е неговото толкова обсъждано
учение
за „вечното възвръщане“78 на нещата.
В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност. Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г. достига до положение да обяви война на истината. Именно по това време излага твърдение, чрез което съзнателно се противопоставя на възгледите, предлагани от естествената наука.
Това твърдение е неговото толкова обсъждано учение за „вечното възвръщане“78 на нещата.
В Дюринговия „Курс по философия“79 той открива изложение, което трябва да даде доказателство, че едно вечно повторение на подобни световни събития не е съвместимо с принципите на механиката. Точно това го подтиква да приеме едно такова вечно, периодично повторение на подобни световни събития.
към текста >>
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй
божествено
, тъй дяволски
божествено
, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за „свръхчовека“. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител: Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние.
Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност.
Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството! “ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“.
към текста >>
Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното
учение
за природата.
„Какво е моралност? Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глад и да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание.“ (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най-добрите в човешката „борба за съществуване“, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за „свръхчовека“.
Борбата срещу „вярата в отвъдното“, която Ницше води толкова страстно в „Заратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата.
Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи.
към текста >>
Навсякъде обаче тя се явява като
учение
, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка култура.
Така се обяснява честото повторение на същата представа, както и немотивираният характер, с който се явяват определени мисли. Тази пълна немотиви-раност можем да забележим в идеята му за „вечното възвръщане“ на всички неща и събития. Като комета, отново и отново връхлита тази идея в творбите му от времето между 1882 и 1888 г. Никъде тя не се явява във вътрешна връзка с това, което той иначе представя. За нейното основание нищо не е представено.
Навсякъде обаче тя се явява като учение, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка култура.
към текста >>
Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото
учение
му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си.
Можем да се удивляваме на величавия му характер, на забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този характер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше.
Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си.
Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане. „Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр.
към текста >>
23.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Човек не трябва да се стреми към някакво
божествено
същество; от своята действителност той трябва да роди един по-висш начин на съществуване.
Всичко, което е под него, е получило по-висш смисъл чрез факта, че е създало човека от себе си. Човекът не трябва да отрича този свой смисъл и да иска да направи от себе си отражение на някакво отвъдно. Трябва да разбере, че той не е смисълът на някаква надземна сила, а е „смисълът на земята“. Каквото иска да постигне повече от това, което е тук, той трябва да го постига без враждебност към съществуващото. В действителността Ницше търси зародиша на по-висшето, което трябва да направи действителността поносима.
Човек не трябва да се стреми към някакво божествено същество; от своята действителност той трябва да роди един по-висш начин на съществуване.
Тази действителност се разширява над себе си. Човечеството има възможност да се развие до свръхчовечество. Еволюцията е била винаги налице. Човекът също трябва да работи за еволюцията. Законите на еволюцията са по-велики, по-всеобхватни от всичко, което вече е проявено.
към текста >>
24.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
78. „
учение
за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият.
78. „учение за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият.
към текста >>
25.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето
учение
: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина.
На тях им беше ясно, че себепознанието в неговата истинска форма обогатява човека с едно ново чувство, което му разкрива един свят, който в сравнение със света достижим без това чувство прилича на отношението на физически видимия свят към света на слепия. Не ще бъде лесно да се намери едно по-добро описание на това ново чувство, отколкото онова, което Й. Г. Фихте даде в своите лекции в Берлин през 1813 година "представете си един свят от сляпородени хора, които поради това познават нещата и техните отношения само доколкото им позволява тяхното сетиво на осезанието. Застанете сред тях и им говорете за цветовете и други отношения, които съществуват за зрението само чрез светлината. Вие или ще им говорите за нищо, и този е по-щастливият случай, ако го осъзнайте; защото по този начин вие скоро ще забележите грешката и в случай, че не можете да им отворите очите, ще престанете да им говорите напразно.
Или пък поради някаква причина ще искате да създадете известно разбиране за вашето учение: Тогава те ще могат да го разберат само от това, което им е познато чрез осезанието: Те ще искат да почувстват светлината и цветовете и другите отношения на видимостта, ще си въобразят, че ги чувстват, ще измислят и ще се залъжат с нещо в своето чувство относно това, което наричате светлина.
Тогава те ще разберат криво, ще изопачат, ще изтълкуват погрешно тази светлина." Нещо подобно трябва да кажем и за това, към което се стремяха гореспоменатите духове. Те виждаха да се разтваря в себепознанието едно ново чувство, едно ново сетиво. И според тяхното чувстване, това сетиво доставя онези възгледи, онези виждания, които не съществуват за онзи, който не вижда в себепознанието това, което го отличава от всички родове познание. Този, който няма отворено това сетиво, вярва, че себепознанието се ражда по същия начин, както познанието чрез външните сетива или чрез някои други, действащи отвън средства. Той си мисли: "познанието е познание".
към текста >>
И ако наричаме "
божествено
" най-възвишеното, до което човекът може да се издигне, тогава трябва да кажем, че това
божествено
не съществува като нещо външно, за да бъде повторено образно в човешкия дух, но че това
божествено
се пробужда в човека.
Това, което се разиграва във вътрешния живот на човека не е едно мислено повторение, а една действителна част от мировия процес. Светът не би бил това, което е, ако принадлежащият му член не би се извършил в човешката душа.
И ако наричаме "божествено" най-възвишеното, до което човекът може да се издигне, тогава трябва да кажем, че това божествено не съществува като нещо външно, за да бъде повторено образно в човешкия дух, но че това божествено се пробужда в човека.
По отношение на това Ангелус Силезиус е намерил сполучливите думи: "Аз зная, че без мене Бог не може да живее нито един момент; ако аз загина, той от неволя ще отдаде дух". "Без мене Бог не може да създаде даже едно червейче: Ако аз не поддържам това червейче заедно с него, то ще пукне веднага." Такова твърдение може да направи само онзи, който предполага, че в човека се изявява нещо, без което едно външно същества не може да съществува. Ако всичко, което принадлежи на червейчето, би съществувало и без човека, тогава би било невъзможно да се говори за това, че то ще "пукне", ако човекът не би го поддържал. Като духовно съдържание най-вътрешната ядка на света оживява в себепознанието. Изживяването на себе познанието означава за човека тъкане и действане сред ядката на света.
към текста >>
26.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли
божествено
.
Таулер не търси никакъв Бог, който съществува в смисъла на една природна сила; той не търси никакъв Бог, който би създал света в смисъла на човешките творения. В него живее познанието, че даже понятието за сътворението, което църковните учители имат, е само едно идеализирано човешко творение. За него е ясно, че Бог не може да бъде намерен така, както науката открива действието на природата и закономерността на природата. Таулер съзнава, че не можем да прибавим към природата нищо, което да е Бог. Той знае, че който мисли за Бога в неговия смисъл, не мисли едно мисловно съдържание надхвърлящо това, което мисли този, който е схванал природата в мисли.
Ето защо Таулер не иска да мисли Бога, а иска да мисли божествено.
Познанието на природата не се обогатява чрез знанието за Бога, а се преобразява. Познаващият Бога не знае нищо различно от познаващия природата, но той знае по друг начин. Познаващият Бога не може да прибави нито буква към познаването на природата; но през цялото негово познание на природата свети една нова светлина.
към текста >>
Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо
божествено
.
Таулер беше завладян от чувството: Ти не можеш да се освободиш от отделеността, не можеш да се очистиш от нея. Ето защо мировото същество не може да се изяви в тебе в неговата чистота, а може само да озари основата на твоята душа. Следователно в тази основа се ражда само един отблясък, един образ на мировото Същество. Ти можеш така да преобразиш своята отделна личност, че да възпроизвежда в образ всемирното същество; но самото това всемирно същество не свети в тебе. Изхождайки от подобни представи Таулер стигна до мисълта за едно божество, което никога не преминава напълно, никога не се влива напълно в човешкия свят.
Даже той настоява върху факта, да не бъде смесен с онези, които обясняват вътрешността на самия човек като нещо божествено.
"Неразбиращите хора вземат съединението с Бога по плът и говорят, че ще се превърнат в божествената природа; но това е погрешно, то е лоша ерес. Защото и при най-висшето и най-вътрешното единение с Бога божествената природа и божественото същество са високо, даже по-високо отколкото всяка висота; това отива до една божествена пропаст, до която никое създание никога не достига." В смисъла на своята епоха и в смисъла на своята професия на свещеник Таулер с право иска да бъде считан за вярващ католик. Той не възнамерява да противопостави на християнството еди друг възглед. Той само иска чрез своя възглед да задълбочи, да одухотвори това християнство. Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник.
към текста >>
Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото
божествено
слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
Той говори за съдържанието на писанието като един благочестив свещеник. Обаче все пак в света на неговите представи това писание се превръща в едно изразно средство за най-дълбоките изживявания на душата. "Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог?
Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./.
За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>
Но Учителят знае, че това
учение
не е оживяло още напълно в него.
Но Учителят знае, че това учение не е оживяло още напълно в него.
Той го мисли със своя ум; но не живее още в него с всяка нишка на неговата личност. Следователно той поучава за едно състояние, което не е осъществил още напълно в себе си. Описанието на състоянието отговаря на истината; обаче тази истина няма стойност, ако не добие живот, ако не произведе себе си като съществуване в действителността. "Мирянинът" или "приятелят божи" чува за Учителя и неговите учения. Той не е по-малко проникнат от истината, която Учителят изказва, отколкото самия този последен.
към текста >>
Ето защо безименното
божествено
същество трябва да бъде едно цялостно, абсолютно същество, което подържа всички частични същества със своето присъствие." Така говори Сузо в своята автобиография, която е написал заедно със своята ученичка Елзбет Щеглин.
Приеми в себе си само битието, което е непримесено с не-битие; защото всяко не-битие отрича всяко битие; същото прави и битието, което отрича всяко небитие. Едно нещо, което още трябва да става или е станало, е лишено сега от същност на настоящето. Ние не можем да познаем едно примесено битие или не-битие, освен с един признак на всемирното същество. Защото щом искаме да разберем дадено нещо, разумът среща съществото и това е съществото, което произвежда всички неща. Това не е едно частично същество на това или онова създание; защото частичното същество е изцяло примесено с нещо друго или с други възможности.
Ето защо безименното божествено същество трябва да бъде едно цялостно, абсолютно същество, което подържа всички частични същества със своето присъствие." Така говори Сузо в своята автобиография, която е написал заедно със своята ученичка Елзбет Щеглин.
Той също е един благочестив свещеник и живее напълно в кръга на християнските представи. Той така живее в тези представи, като че би било немислимо с неговото духовно направление да живее в един друг духовен свят. Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост".
към текста >>
За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското
учение
става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин.
Това не е едно частично същество на това или онова създание; защото частичното същество е изцяло примесено с нещо друго или с други възможности. Ето защо безименното божествено същество трябва да бъде едно цялостно, абсолютно същество, което подържа всички частични същества със своето присъствие." Така говори Сузо в своята автобиография, която е написал заедно със своята ученичка Елзбет Щеглин. Той също е един благочестив свещеник и живее напълно в кръга на християнските представи. Той така живее в тези представи, като че би било немислимо с неговото духовно направление да живее в един друг духовен свят. Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите.
За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин.
Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш? Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете? Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с благост тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот!
към текста >>
Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно
учение
/това на църквата /.
Неговата вяра е непоклатима, че той може да се развие до виждането на това единство. Ето защо той приписва на човешката природа божествената иска, която в него трябва да бъде направена да свети, да бъде превърната в собствена светлина. Не така мислят духове от рода на Герсон. Те не вярват в това собствено светене. За тях това, което човек може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да вижда, остава винаги нещо външно, което може да дойде към тях от някаква страна също и външно.
Руисбрьок вярваше, че най-висшата Мъдрост трябва да осветява мистичното виждане; Герсон вярваше, че душата може да освети едно външно учение /това на църквата /.
За Герсон мистиката не беше нищо друго, освен човек да има едно топло чувство за всичко, което се изявява в това съдържание на учението. За Руисбрьок мистиката беше една вяра, че всяко съдържание на учението също се ражда в душата. Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща.
към текста >>
27.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското
учение
, което ни предлагат и схоластиците.
Именно по въпроса, който тук разглеждаме, Николай от Куза има много сполучливи мисли. Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало.
Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците.
Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
към текста >>
28.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно
учение
, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички".
Във всеки случай по времето на Агрипа е имало малко разбиране за застъпената от него "естествена магия", която е търсил в природата природни неща, а духовното само в духа; хората са се придържали към "свръхестествената магия", която търсела духовното в царството на сетивното и против която Агрипа е водел борба.
Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички".
Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н. Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
към текста >>
Моето
учение
бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата. "Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите.
Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството! "
към текста >>
Ако Първичното
Божествено
същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека.
Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност.
Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека.
Тогава твори не човекът, който живее във времето, а Бог твори, който е от вечността. Обаче за Парацелзий не съществува такъв Бог от вечността. За него има само едно вечно ставане и човекът е един член в това вечно ставане. Това, което човекът образува, не е съществувало по никакъв начин по-рано. Това, което човекът твори, така както той твори, то е едно първично творение.
към текста >>
Ако трябва да го наречем
божествено
, ние трябва да го наречем така само в смисъла, в който то е човешко творение.
Тогава твори не човекът, който живее във времето, а Бог твори, който е от вечността. Обаче за Парацелзий не съществува такъв Бог от вечността. За него има само едно вечно ставане и човекът е един член в това вечно ставане. Това, което човекът образува, не е съществувало по никакъв начин по-рано. Това, което човекът твори, така както той твори, то е едно първично творение.
Ако трябва да го наречем божествено, ние трябва да го наречем така само в смисъла, в който то е човешко творение.
към текста >>
Първичното
Божествено
същество не е без човека това, което то е с човека.
Ето защо Парацелзий може да определи на човека една роля в изграждането на света, която прави от него самия един съработник зидар на това творение.
Първичното Божествено същество не е без човека това, което то е с човека.
"защото природата не произвежда нищо, което да е съвършено на своето място, а човекът трябва да го завърши". Тази самотворческа работа, тази самотворческа дейност на човека при изграждането на природата Парацелзий нарича алхимия. "Това завършване е алхимия”.
към текста >>
29.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити
божествено
-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления. Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност. Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят. Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега.
Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>
Моята личност е само средство за тази творческа сила, за това
божествено
присъствие в мен.
Неговите действия трябва да станат част в творчеството на Боговете. Той трябва да си каже: - Аз открих в себе си един по-висш ,Аз", обаче този „Аз" надхвърля границите на моето сетивно развитие; той е бил преди моето раждане, ще бъде и след моята смърт. Този „Аз" е творил от вечността; той ще твори във вечността. Моята сетивна личност е създание на този „Аз", но аз съм включен в него, той твори в мен, аз съм негова част. Сега вече това, което аз творя, е нещо по-висше от сетивното.
Моята личност е само средство за тази творческа сила, за това божествено присъствие в мен.
Така мистът предусеща обожествяването на човека.
към текста >>
Подобен възглед може да накара човека да се усъмни във всичко
божествено
.
Подобен възглед може да накара човека да се усъмни във всичко божествено.
Той може да отхвърли съчиненията за Боговете и да признае за действителност само това, което неговите сетива му показват. Обаче такова съмнение е чуждо за миста. Той вижда, че такъв съмняващ се човек прилича на едно растение, което би си казало: Моят чуден цвят е нищо, той е нещо празно, защото аз съм едно завършено същество с моите зелени листа; това, което прибавям към тях в образа на цветовете, им придава само една измамна илюзия.
към текста >>
Отправи погледа си навън към нещата и ти не ще намериш нищо
божествено
.
Такъв е бил и Богът на Мистериите. Той може да се нарече „скритият Бог", защото сетивният човек не може да го намери никъде.
Отправи погледа си навън към нещата и ти не ще намериш нищо божествено.
към текста >>
Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо
Божествено
.
И сега човек поглежда в себе си. Божественото действува в неговото душа като скрита творческа сила, като сила, лишена още от съществувание. В тази душа има едно място, в което омагьосаният Бог може да оживее, да възкръсне. Душата е майката, която е приела Бога от природата.
Ако душата се остави да бъде оплодена от природата, тя ще роди нещо Божествено.
От брака на душата с природата се ражда Бог. Това не е вече „скритият Бог", това е проявеният Бог. Той има живот, живот достъпен за възприятието, който се движи, ходи между хората. Той е освободеният Бог, потомък на омагьосания Бог. Разбира се, това не е великият Бог, който е бил, който е, и ще бъде, но в известен смисъл може да бъде взет и за негово откровение.
към текста >>
30.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не става дума за нещо
Божествено
, което е вън и отвъд световното Битие.
Гръцкият мъдрец изобщо не е задавал въпроса, има ли нещо вечно в човека, а само въпроса, в какво се състои то и как трябва да го поддържа и култивира в себе си. Защото за него предварително е било ясно, че човекът живее като едно средищно създание между Земното и Божественото.
Не става дума за нещо Божествено, което е вън и отвъд световното Битие.
Божественото живее в човека, то живее в него само по човешки начин. То е силата, която тласка човека да направи себе си все по-божествен и по-божествен. Само който мисли така, може да говори като Емпедокъл:
към текста >>
Това, което духовно проблясва в него, е нещо
Божествено
, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака.
Така разбираме изказването на Платон, че „който стигне в долния свят непосветен и непречистен, той лежи в тинята, а пречистеният и посветеният, когато стигне там, живее при Боговете". Тук имаме работа с едно схващане за безсмъртието, чието значение е включено в цялата Вселена. Всичко, което човек предприема, за да събуди в себе си Божественото, той го върши за да повдигне стойността на съществуванието на света. Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата.
Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака.
Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
към текста >>
31.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно
учение
, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието".
Какво значение са имали Мистериите в духовния живот на древните гърци, може да се види от мирогледа на Платон. Има само едно средство, за да бъде разбран напълно този философ. Той трябва да бъде осветен със светлината, която блика от Мистериите.
По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието".
Неговото учение било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите. Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение. Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо. Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
към текста >>
Неговото
учение
било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите.
Какво значение са имали Мистериите в духовния живот на древните гърци, може да се види от мирогледа на Платон. Има само едно средство, за да бъде разбран напълно този философ. Той трябва да бъде осветен със светлината, която блика от Мистериите. По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието".
Неговото учение било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите.
Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение. Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо. Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
към текста >>
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава:
Божествено
Слово и Дух."
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум. Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах,
божествено
окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
„Когато духът, обзет от любовта, поема своя полет в най-свещеното, с радостен замах, божествено окрилен, той забравя всичко друго, както и самия себе си.
Изпълнен само с диханието на Този, на когото е спътник и служител, той диша само неговия живот и му принася в жертва най-свещената и най-девствена добродетел."
към текста >>
Следователно в Любовта има нещо
Божествено
.
В „Симпозион" се изказват върху Любовта хора от най-различни съсловия и с най-различни схващания за живота: Всекидневният човек, политикът, ученият, авторът на комедии Аристофан и сериозният поет Агатон. Всеки един от тях има своите възгледи за Любовта, съобразно с опитностите, свързани с положение то му в живота. Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта.
Следователно в Любовта има нещо Божествено.
Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото. След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ. Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога.
към текста >>
Неузрялото още
божествено
дете е разкъсано.
И който би говорил в смисъла на египетския жрец, който обяснява на Солон естеството на един мит, би могъл да каже така: Това, което се разказва при вас, че Дионисий, синът на Бога и на една смъртна майка, се е родил, бил разкъсан на парчета и отново се ражда, всичко това звучи като приказка. Но истината в нея е раждането на Божественото и неговите съдбини в самата човешка душа. Щом тази божествена Дионисиева същност се раздвижва, душата изпитва една силно желание към своята истинска духовна форма. Обикновеното съзнание, което също е представено под образа на едно женско божество, Хера, започва да ревнува роденото от по-висшето съзнание. То пробужда низшата човешка природа (титаните).
Неузрялото още божествено дете е разкъсано.
Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий). Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа. Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там.
към текста >>
32.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Като знаещ, той трябва да създаде над себе си нещо
Божествено
.
Така е и с миста, по отношение на неговите собствени закони, на силите, действуващи в него.
Като знаещ, той трябва да създаде над себе си нещо Божествено.
Такова отношение са заемали и посветените спрямо това, което народът създавал свръх природата. Такова отношение са заемали те спрямо света на Боговете и митовете на народа. Те са искали да познаят законите на Боговете и на митовете. Там, където народът изграждал образа на един Бог, на един мит, там те търсели по-висшата истина.
към текста >>
Това
божествено
същество, което древните откривали във вятъра, видяло веднъж красивата Орития, дъщеря на атическия цар Ерехтей, която беряла цветя заедно със своите дружки по игра.
Ако искаме да се запознаем с връзките между мистиката и митичните разкази, трябва да вникнем в отношението на митичното към светогледът на онези, които в своята мъдрост се чувствуват в хармония с начина на мислене, валиден за Мистериите. Такава хармония съществува до най-висока степен у Платон. Тук за нас може да бъде меродавно как той тълкува митовете и как ги използува в своите описания. Във „Федър", един диалог на душата, се изнася мита за Борей.
Това божествено същество, което древните откривали във вятъра, видяло веднъж красивата Орития, дъщеря на атическия цар Ерехтей, която беряла цветя заедно със своите дружки по игра.
Той се влюбил в нея и я отвлякъл в своята пещера. В своето тълкуване, чрез устата на Сократ, Платон отхвърля едно чисто умствено тълкуване на този мит. Такова тълкуване би казало, че в разказа се изразява символично, в поетична форма, един природен факт. Силният вятър задигнал царската дъщеря и я хвърлил долу от скалата.
към текста >>
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и
божествено
естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
„Подобни тълкувания", казва Сократ, „са само фантазии на учени, колкото и да са ценени те днес... Защото, който е проучил един от тези митологични образи, той трябва да бъде последователен и да стори същото и с всички останали образи и да постави под съмнение тяхната истинност... Но даже ако такава една работа би могла да бъде доведена докрай, във всички случаи тя не би показвала у този, който я извършва, някаква щастлива дарба, а само едно повърхност но остроумие, една селяческа мъдрост и смешна прибързаност... Ето защо, аз се отказвам от такива опити и вярвам за митовете само това, което поначало се мисли за тях.
Аз не проучвам тях, както вече казах, а самия себе си; дали и аз не съм едно ужасно чудовище, по-объркващо от Химера, по-диво от Тифон, или представлявам една по-питомна твар, надарена с частица морално и божествено естество." Ето какво не одобрява Платон, а именно: умственото и рационалистично тълкуване на митовете.
Нека го съпоставим с начина, по който той си служи с митовете и как сам се изразява чрез тях. Там, където говори за живота на душата, където напуска пътищата на преходното и търси вечното в душата, където, следователно, не съществуват вече представите, основани на сетивното възприемане и логичното мислене, там Платон си служи с мита. „Федър" говори за вечното в душата. Тук душата е представена под формата на два впрегнати коня, снабдени от всички страни с крила, и един водач. Единият от конете е търпелив и мъдър, другият непокорен и див.
към текста >>
Омразата. Но когато човек намира Божественото, той сам трябва да е нещо
божествено
.
Омразата. Но когато човек намира Божественото, той сам трябва да е нещо божествено.
Защото Емпедокъл е на мнение, че подобното може да бъде познато само от подобно нему. Неговото убеждение за познанието е изразено в Гьотевите думи:
към текста >>
Човекът със своето познание, което е от
божествено
естество, трябва отново да го възкреси.
Тези мисли за света и човека, които надвишават сетивната опитност, мистът можел да намери в мита за Озирис. Божествената творческа сила е разлята в света. Тя се явява под формата на четирите елемента. Бог (Озирис) е умъртвен.
Човекът със своето познание, което е от божествено естество, трябва отново да го възкреси.
Той трябва отново да го намери като Хорус (Син Божи, Логос, Мъдрост) в противоположността между Борбата (Тифон) и Любовта (Изида). Самият Емпедокъл изразява в гръцка форма своето основно убеждение, служейки си с представи, които са сходни с мита. Любовта е Афродита, Нейкос Борбата. Те свързват и разделят елементите.
към текста >>
Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на
Божествено
то.
Не е трудно да се вникне в смисъла на мита за Деметра-Персефона. Това, което пребивава последователно ту в долния, ту в горния свят, е душата. С това е символизирана вечността на душата и нейното преобразяване чрез раждането и смъртта. Душата произхожда от Безсмъртието, Деметра. Обаче тя е съблазнена от преходното и определена да участвува в неговата съдба.
Тя вкусва от плода на долния свят: човешката душа се насища с преходното; заради него тя не може да обитава постоянно във висините на Божествено то.
Тя постоянно трябва да се връща в страната на преходното. Деметра е представителка на онази същност, от която е произлязло човешкото съзнание; но тук трябва така да разбираме това съзнание, както то е могло да се роди от духовните сили на Земята. Деметра е най-първичната Земна същност, а надаряването на Земята със семенните сили на полските плодове от страна на Деметра, само загатва за една още по-дълбока страна на нейното същество. Това същество иска да подари на човека безсмъртие. Деметра скрива през нощта своя възпитаник в огъня.
към текста >>
33.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
" Това е притча, която символизира безплодието на старото
учение
, представено в образа на безплодната смоковница.
" На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото?
" Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница.
Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания. Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците. За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване.
към текста >>
„Блажени, които вярват без да виждат." Убеждението, че има нещо
Божествено
това искаше да посади той в сърцата под формата на непоклатимо доверие.
Няма съмнение, че той не можеше да повери на своята общност опитностите на Мистериите. Той не можеше и да иска това. Но той искаше да даде на всички увереността в това, което посветените са виждали като истина в Мистериите. Той искаше да направи така, че животът, който бликаше от Мистериите, да се влее в бъдещото развитие на човечеството. Така той искаше да ги издигне до една по-висока степен на съществуванието.
„Блажени, които вярват без да виждат." Убеждението, че има нещо Божествено това искаше да посади той в сърцата под формата на непоклатимо доверие.
Който стои отвън и има това доверие, той сигурно ще отиде по-далече отколкото този, който го няма. В сърцето на Исус трябва да е тежало като истински кошмар, че между стоящите вън може да има мнозина, които не намират пътя. Пропастта между тези, които минаваха през посвещението и „народа" трябваше да стане по-малка. Християнството трябваше да стане средство, чрез което всеки да намери пътя. Ако той не е узрял за това, поне не му се отнема възможността да участвува, макар и несъзнателно, в сакраменталната същност на Мистериите.
към текста >>
34.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо
Божествено
от гроба на своето тяло.
Къде е гробът, от който се е родило „Словото"? За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово".
Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло.
И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение. Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
към текста >>
35.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно
учение
(Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга.
По-рано в действителния живот те виждали този Логос само в различните степени на човешкото съвършенство. Можеха да бъдат наблюдавани фините, интимни различия в духовния живот на личността и да се види по какви начини и до каква степен се пробужда Логосът в отделните личности, които търсеха посвещението. Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот. Предхождащите степени на това развитие трябваше да се търсят в миналото. А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие.
Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга.
Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето.
към текста >>
Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското
учение
.
Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и писатели.
Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение.
(Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите. За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата.
към текста >>
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше
Божествено
, се поражда една пропаст.
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше Божествено, се поражда една пропаст.
Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство. За един мист, в стария смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува. Защото той наистина знае, че може да обхване Божественото само постепенно; но знае също, защо може да постигне само това. За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него. Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот.
към текста >>
За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото
Божествено
; ето защо ще му бъде трудно да говори за него.
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше Божествено, се поражда една пропаст. Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство. За един мист, в стария смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува. Защото той наистина знае, че може да обхване Божественото само постепенно; но знае също, защо може да постигне само това.
За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него.
Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот. Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят.
към текста >>
36.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското
учение
в непрекъсната верига до днешните епископи?
Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба".
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
"
към текста >>
Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това
учение
по всевъзможни начини в своите съчинения.
Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области. Сега трябваше да се направи само една стъпка по-нататък, за да се каже: - Естеството на човешката душа е такова, че тя може да отиде чрез своите собствени сили само до определена степен на познание, от там нататък тя може да напредва само чрез доверието, чрез вярата в писменото и устно предание. Тази стъпка по-нататък направи онзи духовен импулс, който очерта за природното познание една определена област, над която душата не може да се издигне чрез собствените сили. Всичко, което се намира над тази област, въпросният импулс прави обект на вярата, която трябва да се опира на писменото и устно предание, на доверието в тези, които ни го донасят.
Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения.
Човешкото познание може да стигне до онова, което даде на св. Августин себепознанието, а именно сигурността в Божественото. Същността на Божественото и неговото отношение към света имаме в лицето на теологията, която е вече недостъпна за човешкото познание и ни се дава чрез откровение. Като съдържание на вярата, теологията е над всяко познание.
към текста >>
Това
учение
се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински. Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма. Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата".
Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно.
Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга. Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение.
към текста >>
37.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Хр.), предсократов философ; писмени съчинения за своето
учение
не е оставил.
Питагор (580-496 пр.
Хр.), предсократов философ; писмени съчинения за своето учение не е оставил.
към текста >>
38.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Който е съгласен да се гледа по този начин нещата, ще почувствува истината в дълбоките думи на Гьоте: "Едно лъжливо
учение
не може да се опровергае, защото почива на убеждението, че лъжливото е истинно".
Авторът на тази книга знае, че в нея не е изложено нищо, което да не може да не се приеме от всеки, който стои на позициите на съвременната естествена наука. Той знае, че могат да се задоволят едновременно всички изисквания на науката и тъкмо поради това може да се приеме начина, по който тук е описан духовния свят. Нещо повече тъкмо тези, които са запознати с истинския естествено научен начин за изложение на фактите, ще се чувствуват тук като у дома си.
Който е съгласен да се гледа по този начин нещата, ще почувствува истината в дълбоките думи на Гьоте: "Едно лъжливо учение не може да се опровергае, защото почива на убеждението, че лъжливото е истинно".
Споровете с онези, които приемат само такива доказателства, които отговарят на техния начин на мислене, са безсмислени. Който разбере същността на това "доказателство" ще му е ясно, че човешката душа ще достигне до истината по пътища, различни от тези на споровете. Изхождайки от един такъв принцип е публикувана и настоящата книга.
към текста >>
39.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "
учение
" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това
учение
предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това
учение
за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат.
Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>
Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "
божествено
".
Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено".
И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено. Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия".
към текста >>
И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това
Божествено
.
Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено".
И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено.
Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия".
към текста >>
Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко
учение
, което произтича от висшите светове.
Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието".
Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове.
То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение. Волята да разберем чрез здравото мислене това, което после ще наблюдаваме, означава да се подпомогне свръхсетивното зрение. А това означава да пробудим като по вълшебен начин появата на онези решителни сили в душата, които после ще я отведат до "погледа на ясновидеца".
към текста >>
40.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Под Дух разбирам това, което му се открива, когато, според израза на Гьоте, разглежда нещата "сякаш като
божествено
същество".
Под Дух разбирам това, което му се открива, когато, според израза на Гьоте, разглежда нещата "сякаш като божествено същество".
В този смисъл човекът е съставен от тяло, душа и дух.
към текста >>
41.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
В междинното състояние, разделящо две последователни прераждания, човекът се намира всред всички онези възвишени Същества, пред чиито поглед се разстила неопетнената
божествено
мъдрост.
От лоното на "царството на духовете" той влияе върху своето бъдеще, така че да го подчини на законите на истината и духа.
В междинното състояние, разделящо две последователни прераждания, човекът се намира всред всички онези възвишени Същества, пред чиито поглед се разстила неопетнената божествено мъдрост.
Сега той се е издигнал до степен, която му позволява да ги разбира.
към текста >>
42.
04. СТЕПЕНИ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Става дума за известни указания, които са извлечени от едно много по-дълбоко
учение
.
Става дума за известни указания, които са извлечени от едно много по-дълбоко учение.
В самото окултно обучение цари строго определена последователност. Част от указанията се стремят да издигнат човешката душа до съзнателната връзка с духовния свят. Тези указания се отнасят към съдържанието на следващите страници, приблизително както строгата и прецизна система на преподаване се отнася към случайно придобити знания. И все пак сериозното и упорито спазване на препоръките, които даваме тук, може да приближи всеки до истинското окултно обучение.
към текста >>
43.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното
учение
.
Но тази маса имаше ръководители, които по отношение на техните способности изпъкваха високо над нея. Мъдростта, която тези ръководители притежаваха и силите, които те владееха, не можеха да се постигнат чрез никакво Земно възпитание. Те им бяха дарени от висши същества, които не принадлежаха непосредствено към Земята. Естествено беше, че голямата маса от хората чувствуваше тези ръководители като същества от по-висше естество, като “пратеници” на боговете. Защото това, което тези ръководители знаеха и можеха да извършват, не можеше да се постигне с човешките сетивни органи и с човешкия ум.
Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение.
Чрез същества от такъв род човечеството беше запознато с науките, изкуствата и с изработването на уреди. Такива “пратеници на боговете” ръководеха сами обществата, или обучаваха хора, които бяха достатъчно напреднали в изкуството на управлението. За тези ръководители се казваше, че “общуват с боговете” и че от самите богове са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива. И това отговаряше на действителността. На места, за които не се знаеше нищо, ставаше това посвещение, това общение с боговете.
към текста >>
Те бяха, следователно,
божествено
-човешки същества.
Фактът, че “пратениците на боговете” можеха да приемат тези откровения, идва оттам, че самите те бяха най- съвършените между техните братя-човеци. Те бяха вече преминали през различни степени на развитието, през които по-голямата част от хората още имаха да преминават. Само в определени отношения те приличаха на останалите хора. Те можеха да приемат човешката форма. Обаче техните душевно-духовни качества бяха от свръхчовешко естество.
Те бяха, следователно, божествено-човешки същества.
Ние можем да ги считаме като по-висши духове, които бяха приели човешки тела, за да помагат по- нататък на човечеството в неговия Земен път. Тяхното истинско отечество не беше Земята. Тези същества ръководеха хората, без да могат да им съобщят принципите, според които ги ръководеха. Защото до петата, прасемитската раса на атлантците хората не притежаваха никакви способности да разберат тези принципи. Едва мисловната способност, която се разви в тази подраса, представляваше такава способност.
към текста >>
Хората бяха предчувствали едно
божествено
управление на света, бяха го чувствали в техните собствени действия; обаче те не знаеха нищо за него.
Отделената група хора стоеше пред едно важно решение. Божественият ръководител беше сред тях в човешка форма. И по-рано от такива пратеници на боговете човечеството получаваше указания, заповеди относно това, какво трябваше да прави или да изостави. То бе запознавано с науките, които се отнасяха за онова, което можеше да се възприема със сетивата.
Хората бяха предчувствали едно божествено управление на света, бяха го чувствали в техните собствени действия; обаче те не знаеха нищо за него.
Сега техният ръководител им говореше по съвършено нов начин. Той ги учеше, че невидими същества ръководят и направляват това, което е видимо за тях; и че самите те са служители на тези невидими същества, че с техните мисли трябва да изпълняват законите на тези невидими същества. Хората слушаха за нещо свръхземно-божествено. И че невидимият дух е творецът и той се грижи за видимо телесното. Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят.
към текста >>
Хората слушаха за нещо свръхземно-
божествено
.
И по-рано от такива пратеници на боговете човечеството получаваше указания, заповеди относно това, какво трябваше да прави или да изостави. То бе запознавано с науките, които се отнасяха за онова, което можеше да се възприема със сетивата. Хората бяха предчувствали едно божествено управление на света, бяха го чувствали в техните собствени действия; обаче те не знаеха нищо за него. Сега техният ръководител им говореше по съвършено нов начин. Той ги учеше, че невидими същества ръководят и направляват това, което е видимо за тях; и че самите те са служители на тези невидими същества, че с техните мисли трябва да изпълняват законите на тези невидими същества.
Хората слушаха за нещо свръхземно-божествено.
И че невидимият дух е творецът и той се грижи за видимо телесното. Досега те бяха насочвали поглед нагоре към техните видими пратеници на боговете, към техните свръхчовешки посветени, един от които беше този, който им говореше така, и те им съобщаваха, какво трябва да правят и какво да не правят. Сега обаче те бяха удостоени с достойнството, пратеникът на боговете да им говори за самите богове. Мощна бе речта, която той отново и отново отправяше към своята група. “Досега вие виждахте онези, които ви ръководеха; обаче има по-висши ръководители, които вие не виждате.
към текста >>
Защото се касаеше целият живот да бъде устроен в смисъла на новото разбиране за едно
божествено
управление на света.
На главния ръководител (Ману) помагаха и други пратеници на боговете, които изпълняваха неговите задачи относно отделните отрасли на живота и работеха за развитието на новата раса.
Защото се касаеше целият живот да бъде устроен в смисъла на новото разбиране за едно божествено управление на света.
Мислите на хората навсякъде трябваше да бъдат насочени от видимото към невидимото.
към текста >>
Едната черта е свойствена на хората, които са въодушевени от висши идеали, считащи себе си за деца на една божествена Мирова сила, на едно
божествено
Мирово същество; другата черта е свойствена на онези, които поставят всичко само в служба на личния си интерес, на собствената си полза.
Не всички хора, които Ману беше събрал около себе си, бяха узрели за такова решение, а само една малка част от тях. И само от числото на тези последните Ману действително можа да образува зародиша на новата раса. Той се оттегли с тези така избрани хора, изолира се, за да ги развие по-нататък, докато останалите се смесиха с другите хора. От тези така избрани малко на брой хора, които Ману събра около себе си, произхожда след това всичко, което съставлява и до днес истинските прогресивни зародиши на петата коренна раса. Ето защо също е обяснимо, че две характерни черти преминават през цялото развитие на тази пета коренна раса.
Едната черта е свойствена на хората, които са въодушевени от висши идеали, считащи себе си за деца на една божествена Мирова сила, на едно божествено Мирово същество; другата черта е свойствена на онези, които поставят всичко само в служба на личния си интерес, на собствената си полза.
към текста >>
Светът стои под
божествено
ръководство; но човекът не бива да бъде принуден да признае това, а трябва да го види и разбере чрез свободно разсъждение.
Човешките посветени, свещените учители, станаха сега в началото на петата коренна раса ръководители на останалото човечество. Великите царе свещеници на миналото време, за които свидетелствува не историята, а света на легендите, принадлежат към групата на тези посветени. Висшите пратеници на боговете се оттеглиха все повече от Земята и предоставиха ръководството на тези човешки посветени, до които обаче те стояха със съвети и дела. Ако това не беше така, човекът никога не би стигнал до свободната употреба на своята мисловна сила.
Светът стои под божествено ръководство; но човекът не бива да бъде принуден да признае това, а трябва да го види и разбере чрез свободно разсъждение.
Когато той стигне така далеч, тогава посветените постепенно му разкриват техните тайни. Обаче това не може да стане из веднъж. Цялото развитие на петата коренна раса е бавният път към тази цел. Ману ръководеше като деца даже своята група. След това ръководството постепенно премина към човешките посветени.
към текста >>
44.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това беше “божествена мъдрост и
божествено
изкуство”.
Трябва да кажем още няколко думи за значението на гореспоменатите храмови центрове. Това, което се култивираше там всъщност не беше религия.
Това беше “божествена мъдрост и божествено изкуство”.
Човекът непосредствено приемаше това, което му се даваше там, като дар от духовните мирови същества. И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила.
към текста >>
Така от мъжете се излъчваше едно действие, което беше повече природно-
божествено
, а при жените едно такова, което беше повече душевно-
божествено
.
Това беше един особен нов начин да се живее чрез размишление, който се роди тук. Тази форма имаше нещо много по-лично отколкото начинът, по който се проявяваше мъжът. Трябва да си представим, че тази особеност на жените беше също един вид ясновиждане, макар и да се различаваше от магията на волята при мъжете. В нейната душа жената беше достъпна за един друг вид духовни същества. Тя беше достъпна за такива духовни същества, които говореха повече на чувствения елемент на душата, а по-малко на духовния елемент, на който беше подчинен мъжът.
Така от мъжете се излъчваше едно действие, което беше повече природно-божествено, а при жените едно такова, което беше повече душевно-божествено.
към текста >>
45.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
С това се описва един важен принцип на окултното
учение
, който гласи така: по-висшите, благородни божествени сили имат родство с – привидно – по-нисшите сили на човешката природа.
Тези сили са свързани с нея. И гореописаните по-висши същества имат родство с Луната, те са, така да се каже, Лунни богове. Преди отделянето на Луната те действаха в човека чрез нейните сили, след това нейните сили действаха върху размножението на човека отвън. Можем също да кажем, онези благородни висши духовни сили, които по-рано действаха посредством огнената мъгла върху още висшите инстинкти на човека, сега са слезли, понижили са се, за да развиват тяхната сила в областта на размножението. Фактически в тази област благородни висши божествени сили действат регулиращо и организиращо.
С това се описва един важен принцип на окултното учение, който гласи така: по-висшите, благородни божествени сили имат родство с – привидно – по-нисшите сили на човешката природа.
Тук думата “привидно” трябва да бъде разбрана в нейното пълно значение. Защото би означавало пълно незачитане на окултните истини, ако в силите на размножението бихме искали да виждаме нещо низше. Само когато човек злоупотреби с тези сили, като ги постави в служба на неговите страсти и егоистични желания, в тези сили се появява нещо покваряващо, не обаче, когато той ги облагородява чрез разбирането, че в тях се крие божествена духовна сила.
към текста >>
46.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Състоянието на съзнанието, в което човекът ще се изяви там, се нарича “
божествено
блаженство” или също духовно съзнание.
Последната планета, която ще последва Венера, и която може да се причисли още в редицата на Земните преобразования, в духовната наука се нарича “Вулкан”. Върху тази планета ще бъде достигната предварителната цел от развитието на човечеството.
Състоянието на съзнанието, в което човекът ще се изяви там, се нарича “божествено блаженство” или също духовно съзнание.
Човекът ще добие това съзнание в седмия Вулканов цикъл, след повторението на шестте предидущи големи цикли. Върху живота на тази планета не може открито да бъде съобщено много нещо. В духовната наука за него се казва: “никоя душа не трябва да размишлява върху Вулкан и живота на него, докато тази душа с нейното мислене още е свързана с едно физическо тяло.” Това означава, че само достигналите по-високите степени на посвещението окултни ученици, които могат да напускат физическото си тяло и да усвояват извън него свръхсетивни познания, могат да узнаят нещо за Вулкан.
към текста >>
47.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското
учение
, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества.
След “Духовете на волята” идват същества с творческо (духовно) съзнание, подобно на съзнанието, което човекът ще придобие на Вулкан. Те са наречени “Духове на мъдростта”.
Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества.
Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение. Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство. Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време. Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух.
към текста >>
Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско
учение
.
След “Духовете на волята” идват същества с творческо (духовно) съзнание, подобно на съзнанието, което човекът ще придобие на Вулкан. Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества.
Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение.
Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство. Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време. Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”. Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение.
към текста >>
48.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Механично-материалистичното
учение
за живота вижда в сърцето един вид помпено устройство, което редовно изтласква кръвта в тялото.
В бъдеще то ще има съвършено друга форма и различна от сега задача. То е на път да стане подчинен на волята мускул. В бъдеще то ще извършва движения, които ще бъдат действия на вътрешни душевни импулси на човека. В неговото устройство то още сега показва, какво значение ще има в бъдеще, когато движенията на сърцето ще бъдат израз на човешката воля също така, както днес вдигането на ръката или придвижването на крака напред. Този възглед за сърцето е свързан с обширно познание на духовната наука върху отношението на сърцето към така нареченото кръвообращение.
Механично-материалистичното учение за живота вижда в сърцето един вид помпено устройство, което редовно изтласква кръвта в тялото.
Духовно-научното познание показва съвършено друго. За него пулсирането на кръвта, цялата нейна вътрешна подвижност са израз и действие на душевни процеси. Нещо душевно е причината за това как се движи кръвта. Пребледняването причинено от чувства на страх, зачервяването под влияние на чувства на срам са груби действия на душевни процеси в кръвта. Обаче всичко, което става в кръвта, е само израз на това, което става в душевния живот.
към текста >>
49.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Sinnett, 1840-1921, “Езотерично
учение
или тайният будизъм”,
162 A. P.
Sinnett, 1840-1921, “Езотерично учение или тайният будизъм”,
към текста >>
50.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Човекът може да намери в себе си нещо
божествено
, само защото неговата първична същност е взета от Божествения свят.
Тук лесно може да възникне недоразумението, че подобен възглед смята Аза и Бога за едно цяло. В случая не се твърди че Азът е Бог, а само това, че той е от едно и също естество с Божественото. Когато някой казва, че една капка морска вода има същия състав като морето, нима твърди, че капката е самото море? Или с други думи: както капката се отнася към морето, така и Азът се отнася към Божественото.
Човекът може да намери в себе си нещо божествено, само защото неговата първична същност е взета от Божествения свят.
Ето как чрез тази трета съставна част на душата, човек постига едно вътрешно знание за себе си, също както чрез астралното тяло постига знание за външния свят. Тайната Наука нарича тази трета съставна част на душата Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele). Следователно, от гледище на Тайната Наука душата е изградена от три съставни части: Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото от физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
51.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Истинското
учение
за прераждането можеше да се намери само в школите на Посветените.
Но в хода на поколенията това общо съзнание, което свързваше потомци с прадеди, постепенно изчезна. По-късните поколения можеха да си спомнят само за близките прадеди, но не и за далечните. Споменът за този или онзи предшественик се появяваше само в съноподобни състояния, когато хората влизаха в допир с духовния свят. И тогава те се смятаха за едно цяло с този предшественик, за когото вярваха, че се е преродил в тях. Това беше една погрешна идея за прераждането, която се разпростирани през последните времена на Атлантида.
Истинското учение за прераждането можеше да се намери само в школите на Посветените.
Посветени те виждаха как след безплътното състояние, душата минава от едно въплъщение в друго. Само те можеха да предадат на своите ученици истината по този въпрос.
към текста >>
Ако човек иска да вникне в тези неща, той трябва да намери достъп до Духовната Наука и да разбере: носителят на името Заратустра е само последовател на първия велик Заратустра; последователят приема неговото име и действува в смисъла на неговото
учение
.
Водачът на древно-персийската духовна култура, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър. Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става дума, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име. Тук става дума не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване.
Ако човек иска да вникне в тези неща, той трябва да намери достъп до Духовната Наука и да разбере: носителят на името Заратустра е само последовател на първия велик Заратустра; последователят приема неговото име и действува в смисъла на неговото учение.
към текста >>
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това
учение
, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот.
Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман. Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи. През периода между раждането и смъртта те насочваха своите интереси към физическия сетивен свят. И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог.
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот.
По време на земния живот Ариман заставя човека да счита сетивно-физическото битие за единствено възможното, като по този начин човек сам си затваря всяка пролука към духовния свят. В духовния свят властта на Ариман води човека към пълна изолация, към това, да ограничава всичките си интереси единствено в себе си. Хора, които при смъртта са били под властта на Ариман, се прераждат като егоисти.
към текста >>
Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото
учение
се вля в земите на Европа.
Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда.
Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа.
Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т. н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства.
към текста >>
52.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовното
учение
ми даде,
духовното учение ми даде,
към текста >>
какво разбирам под
учение
духовно.
какво разбирам под учение духовно.
към текста >>
и от
учение
духовно говор.
и от учение духовно говор.
към текста >>
и даде ѝ духовното
учение
.
и даде ѝ духовното учение.
към текста >>
че туй
учение
е наше дело,
че туй учение е наше дело,
към текста >>
53.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовното
учение
разкрива
духовното учение разкрива
към текста >>
54.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и следвайки духовното
учение
блажен,
и следвайки духовното учение блажен,
към текста >>
55.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще следва туй
учение
, което
ще следва туй учение, което
към текста >>
56.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от вашето
учение
, което
от вашето учение, което
към текста >>
на вашето
учение
, но също
на вашето учение, но също
към текста >>
на нашето
учение
остават
на нашето учение остават
към текста >>
57.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да проумея другото
учение
.
да проумея другото учение.
към текста >>
58.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
та чувстване
божествено
да могат
та чувстване божествено да могат
към текста >>
59.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Да предположим, че даден човек е намерил последователи на своето
учение
.
Човечеството се ръководи истински, когато всред него действуват личности, които оставят документи, черпейки от същите сили, участвуващи в изграждането на самия човек. И както отделният човек прави или казва неща, които разбира едва в по-късна възраст, така и цялото човечество постигна в лицето на евангелските автори посредниците, донесли в своите писания такива откровения, които ще бъдат разбрани едва по-късно. Колкото повече напредва човечеството, толкова повече ще бъдат разбирани тези документи. Човек може да почувствува в себе си духовното ръководство, а човечеството може да го почувствува в онези личности, които действуват в смисъла на евангелските автори. Изграденото дотук понятие за ръководството на човечеството може да бъде в изместен смисъл разширено.
Да предположим, че даден човек е намерил последователи на своето учение.
В случая, едно истинско себепознание ще му помогне да признае, че намирайки последователи, това само по себе си означава:
към текста >>
60.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Най-напред
божествено
-духовият свят провиква в несъзнаващата детска душа и изгражда тялото; после идва мигът, когато човек започва да чувствува своя „Аз", мигът, до който той може да стигне, връщайки се към своите спомени.
Едва по-късно през следатлантските епохи постепенно се затваря, така да се каже, вратата към божествения духовен свят, която дотогава е била широко отворена за човешката душа. И всред различните народи и страни е можело да се усети как човекът е бил оставен да разчита все повече и повече сам на себе си. Така ние виждаме как това, което се появява при детето, става и с цялото човечество, макар и в друг смисъл.
Най-напред божествено-духовият свят провиква в несъзнаващата детска душа и изгражда тялото; после идва мигът, когато човек започва да чувствува своя „Аз", мигът, до който той може да стигне, връщайки се към своите спомени.
Преди това обаче се простира по-ранният период, за който обикновено липсва спомен, но от който дори най-мъдрият може да се поучи направо от душата на детето. Оттам нататък всеки е оставен сам на себе си, явява се Азовото съзнание и сега всичко се допълва така, че човек е вече способен да си спомня преживяното.
към текста >>
А гръцките народи нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото
божествено
ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на висшия духовен свят.
В Ориента наричат Манас човека като мислещо същество, а Ману е първият представител на мислещото човечество.
А гръцките народи нарекоха Минос първия строител на човешкия мисловен принцип и с Минос е свързана легендата за лабиринта, защото хората чувствуваха, че от неговото време насам постепенно те са преминали от непосредственото божествено ръководство към друг вид ръководство, при което „Азът" изживява по нов начин влиянията на висшия духовен свят.
към текста >>
Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други
божествено
- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества.
Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие.
Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>
61.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното
учение
на Розенкройцерите.
През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите.
От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
към текста >>
От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото
учение
се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите.
От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
към текста >>
„После дойде Джордано Бруно като философски тълкувател на Коперниковото
учение
.
„Това, което виждате е Майя, илюзия; доверете се на това, което не можете да видите! едва тогава науката се превърна в считаното днес от хората за „наука". Следователно, бихме могли да се обърнем към представителите на съвременната наука". Вашата наука стана „наука" едва тогава, когато тя престана да се доверява на сетивата.
„После дойде Джордано Бруно като философски тълкувател на Коперниковото учение.
Той отправи поглед навън в космическото пространство и заяви:
към текста >>
62.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В моите основни книги "Теософия" и "Въведение в Тайна та Наука", както и в много други мои съчинения са потърсени доказателства за повтарящите се земни въплъщения и тяхната закономерност, и съответно са предадени в такава форма, която е близка до съвременното еволюционно
учение
.
Познанието, че човешката еволюция минава през поредни въплъщения, може да бъде постигнато също и с една чисто разсъдъчна оценка на сетивния свят.
В моите основни книги "Теософия" и "Въведение в Тайна та Наука", както и в много други мои съчинения са потърсени доказателства за повтарящите се земни въплъщения и тяхната закономерност, и съответно са предадени в такава форма, която е близка до съвременното еволюционно учение.
В тези книги трябваше да бъде показано как едно логично мислене, което наистина довежда естественонаучните си изследвания до край, стига до единствения изход и изгражда идеята за еволюцията по такъв начин, че разглежда истинската същност и душевната индивидуалност на човека като нещо, което се развива през повтарящи се въплъщения и през намиращите се между тях чисто духовни форми на развитие.
към текста >>
63.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като
божествено
същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма.
Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон. В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон. Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо.
Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма.
към текста >>
Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно
учение
, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа.
Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина.
Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>
Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно
учение
и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката?
Интересно е това, което Ксенофон казва в това отношение за Сократа. Сократ поучава един ученик върху добродетелта.
Развива се следния диалог: "Вярваш ли сега, че съществува едно учение и една наука за правдата, както съществува една наука на граматиката?
" Ученикът: "Да". Сократ: "Кого считаш ти сега за солиден в граматиката, този, който нарочно не пише и не чете правилно, или онзи, който върши това преднамерено? " Ученикът: "Този, трябва да считам за такъв, който върши това нарочно, защото ако би искал, той би искал да направи това правилно". Сократ: "Не ти ли се струва сега, че този, който нарочно пише неправилно, разбира писането, а другият не го разбира? " Ученикът: "Без съмнение".
към текста >>
Това
учение
на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта.
Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта.
Пробудената мисъл насочи човека към душата. У Платон се развива един светоглед, който е изцяло резултат на възприятието на мисълта. В Платон мисълта се осмели да насочи вниманието не само върху душата, но и да изрази това, което е душата, така да се каже, да я опише. И това, което мисълта има да каже върху душата, дава на тази последната силата да знае себе си във вечното. Мисълта осветлява в душата даже природата на временното, като разширява своята собствена същност над това временно.
към текста >>
Едно
учение
на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
64.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато душата се изтръгне чрез борба от всичко, което може да възприема и мисли като битие, когато се издигне над всичко, което може да мисли като небитие, тя може да предчувства духовно областта на свръхбитието, на скритото
Божествено
същество.
Като сливащ се в един обхватен поток от представи се намира вдъхновеният от религиозните импулси мисловен живот в съчиненията на Дионисий Ареопагита. Тези съчинения се споменават от 533 г. сл.Хр., те не са били написани по-рано, обаче в техните основни черти, не в подробностите, произхождат от едно по-ранно мислене на тази епоха. Можем да скицираме съдържанието им по следния начин.
Когато душата се изтръгне чрез борба от всичко, което може да възприема и мисли като битие, когато се издигне над всичко, което може да мисли като небитие, тя може да предчувства духовно областта на свръхбитието, на скритото Божествено същество.
В това същество се съедини Прабитието с първичното Добро и с първичната Красота. Изхождайки от тази първична троичност, душата гледа една низходяща степенувана редица от същества, които стигат до йерархичен ред до човека.
към текста >>
65.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое
божествено
творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
Ние виждаме явленията в нас; дали тези явления произхождат вън от нас от едно
божествено
същество, това ние не можем да знаем.
Всичко, което наблюдаваме, са явления в нас. Следователно, за да спаси сигурността на математическите и природонаучните истини, Кант е приел целия свят на наблюдението в човешкия дух. Но с това той е поставил също непреодолими граници на познавателната способност. Защото всичко, което можем да познаем, се отнася не за неща вън от нас, а за процеси в нас, за явленията, както той се изразява. Обаче обектите на най-висшите въпроси на разума: Бог, свободата и безсмъртието никога не могат да се явят като явления.
Ние виждаме явленията в нас; дали тези явления произхождат вън от нас от едно божествено същество, това ние не можем да знаем.
Ние можем да възприемаме само нашите собствени душевни състояния. Но и тези също са само явления. Дали зад тях царува една свободна, безсмъртна душа, това остава скрито за нашето познание. Нашето познание не казва нищо върху тези "вещи в себе си". То не определя нищо по отношение на това, дали идеите за тях са истинни или погрешни.
към текста >>
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото
учение
за морала.
Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала.
Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
към текста >>
Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно
божествено
същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия.
Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство.
Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия.
Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен. Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>
"Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното
учение
.
Постоянният стремеж на Фихте беше да се намеси в непосредствения живот. Там, където вярваше, че неговите думи биха искали да се превърнат в дело у други, там той се чувстваше най-доволен. Изхождайки от този стремеж той замисли съчиненията: "Искане от князете на Европа да възвърнат свободата на мисълта, която досега подтискаха. Хелиополис в последната година на старото затъмнение 1793 година". "Приноси към изправяне на съжденията на публиката върху Френската революция 1793 г.
"Изхождайки от същия този стремеж той държа своите увлекателни речи: "Основната черта на съвременната епоха, изложени в лекции държани в Берлин през 1804 година и 1805 година": "Указание за блажения живот или също религиозното учение.
В лекции, държани в Берлин през 1806 година", и накрая неговите "Речи към германската нация в 1808 година".
към текста >>
66.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо
учение
.
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното
божествено
Същество.
Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти.
към текста >>
Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно
божествено
, те самите са божественото.
С такива възгледи Шелинг се оказа като най-дръзкият и най-смел от онези философи, които се оставиха да бъдат подбудени от Кант към един идеалистичен светоглед. Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките сетива наблюдават, и което мисленето казва върху наблюденията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди. Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето.
Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото.
И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност. Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество.
към текста >>
Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание
божествено
лично същество.
Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност.
Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество.
Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум. Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ. Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми. Когато казваме, един камък се търкаля по-нататък, защото го е ударил един друг, ние образуваме една такава представа, че първата е ударила втората, аналогично на тласкащото действие, което ние самите упражняваме.
към текста >>
Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като
божествено
.
Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми. Когато казваме, един камък се търкаля по-нататък, защото го е ударил един друг, ние образуваме една такава представа, че първата е ударила втората, аналогично на тласкащото действие, което ние самите упражняваме. Ернст Хекел намира, че антропоморфическата догма е художествените творения на един мъдър владетел. Господ Бог като творец, държател и управител на света е представен при това изцяло подобен на човека в неговото мислене и действане". Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм.
Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено.
И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия". Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия. Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света".
към текста >>
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно
учение
, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията.
"В най-ново време религията все повече е стеснила образованото разширение на нейното съдържание и се е оттеглила в интензивността на религиозноста или на чувството, а именно често в едно такова, което проявява едно твърде бедно и голо съдържание". Така писа Хегел в предговора към второто издание на своята "Енциклопедия на философските науки"/1827 г.
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията.
Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
към текста >>
От такива мисли произтича също Хегеловото
учение
за държавата.
Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум.
От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата.
Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт.
към текста >>
Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно
учение
.
Благодарение на това, че Хегел вижда в най-висшите прояви на човешкия дух процеси, в които първичното същество на света намира завършека на своето развитие, на своето ставане, за него всички други явления стават предварителни степени към този най-висок връх; и самият този връх се явява като целта, към която всичко се стреми. Тази представа за целесъобразност във вселената е различна от онази, която си представя сътворението на света и ръководството на света като произведение на един мъдър техник или конструктор на машини, който е устроил всички неща съобразно една полезна цел.
Гьоте рязко е отхвърлил едно такова полезностно учение.
На 20 февруари 1831 годна той каза на Екерман /виж Разговори на Гьоте с Екерман, част ІІ/: Човекът "не се отказва да внесе и в науката своя добит в живота възглед и да пита и при отделните части на едно органическо същество за тяхната цел и полза. Това може да върви до определено място и той може да върви също и в науката до известно място; но скоро ще се натъкне на явления, при които този малък възглед не е достатъчен и където без една по-висша подкрепа ще се заплете само в противоречия. Такива учители на полезността казват: волът има рога, за да се защищава с тях. Но питам за сега: Защо овцата няма никакви рога? И ако има някакви рога, защо те са засукани около ушите и, така че не могат да и служат за нищо?
към текста >>
67.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното
учение
на цветовете.
Гьоте също упражни едно дълбоко влияние върху Шопенхауер. От есента на 1813 година до май 1814 година Шопенхауер можа да се радва на своето общение с поета. Гьоте лично въведе философа в учението на цветовете. Формата на възгледа на първия отговаряше напълно на представите, които Шопенхауер си беше образувал относно начина, по който постъпват нашите сетивни органи и нашият дух, когато те възприемат неща и процеси. Гьоте беше направил обширни и грижливи изследвания върху възприятията на окото, върху светлината и цветовете и техния резултат той обработи в своето съчинение "Към учението за цветовете".
Той стигна до възгледи, които се отклоняват от тези на Нютон, основателят на модерното учение на цветовете.
Ние не можем да съдим от една правилна гледна точка за противоположността, която съществува между Нютон и Гьоте в тази област, ако не изходим от основаната разлика в светогледите на двете личности. Гьоте счита сетивните органи на човека като най-добрите, най-висшите физикални апарати. Ето защо за света на цветовете най-висша инстанция за установяване на закономерните връзки за него трябва да бъде окото. Нютон и физиците изследват въпросните явления по начин, който Гьоте нарича "най-голямото нещастие за по-новата физика" и която, нещастие, както вече изнесохме в една друга връзка /стр. 58/, се състои в това, че "експериментите са били някакси отделени от човека и физиците познават природата само в това, което изкуствените инструменти показват и даже искат да докажат, това, което тя произвежда, чрез тези инструменти, като по този начин я ограничават".
към текста >>
Ето защо той не може да приеме едно
учение
на физиката, което вижда същността на светлинните и цветни явления не в дадените на окото представи, а в един свят, който съществува вън от окото и отделен от него.
Шопенхауер вижда в света, който е даден на духа в пространство и време, само една представа на този дух. Същността на този свят на представите ни се разкрива във волята, от която виждаме, че е проникнат нашият организъм.
Ето защо той не може да приеме едно учение на физиката, което вижда същността на светлинните и цветни явления не в дадените на окото представи, а в един свят, който съществува вън от окото и отделен от него.
Ето защо начинът на мислене на Гьоте трябваше да му бъде симпатичен, защото той остава вътре в света на представите на окото. Той намери в този начин на мислене едно потвърждение на това, което сам трябваше да приеме върху света. Борбата между Гьоте и Нютон е не само един въпрос на физиката, а въпрос на целия светоглед.
към текста >>
Който е на мнение, че може да се разкрие нещо в природата чрез експеримента, които са отделени от човека, той трябва да остане на почвата на Нютоновото
учение
на цветовете.
Който е на мнение, че може да се разкрие нещо в природата чрез експеримента, които са отделени от човека, той трябва да остане на почвата на Нютоновото учение на цветовете.
Модерната физика е на това мнение. Ето защо тя може да произнесе върху Гьотевото учение за цветовете едно съждение подобно на това, което Херман Хелмхолц е изказал в своята студия "Гьотевите предчувствия за идеите на бъдещата естествена наука": "Там, където се касае за задачи, които могат да бъдат решени чрез поетически пророчества изразяващи се във възгледни образи, поетът се е показал способен за най-висши работи, но той не е успял там, където би искал да помогне самосъзнателно проведения индуктивен метод". Ако в образите на човешкия възглед виждаме само продукт, който се прибавя в природата, ние трябва да констатираме в природата това, което става в нея без тези възгледни образи. Но ако виждаме в тях, както Гьоте, откровения на съществуващите в природата същества, ние ще се придържаме към тях, когато искаме да изследваме истината. Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище.
към текста >>
Ето защо тя може да произнесе върху Гьотевото
учение
за цветовете едно съждение подобно на това, което Херман Хелмхолц е изказал в своята студия "Гьотевите предчувствия за идеите на бъдещата естествена наука": "Там, където се касае за задачи, които могат да бъдат решени чрез поетически пророчества изразяващи се във възгледни образи, поетът се е показал способен за най-висши работи, но той не е успял там, където би искал да помогне самосъзнателно проведения индуктивен метод".
Който е на мнение, че може да се разкрие нещо в природата чрез експеримента, които са отделени от човека, той трябва да остане на почвата на Нютоновото учение на цветовете. Модерната физика е на това мнение.
Ето защо тя може да произнесе върху Гьотевото учение за цветовете едно съждение подобно на това, което Херман Хелмхолц е изказал в своята студия "Гьотевите предчувствия за идеите на бъдещата естествена наука": "Там, където се касае за задачи, които могат да бъдат решени чрез поетически пророчества изразяващи се във възгледни образи, поетът се е показал способен за най-висши работи, но той не е успял там, където би искал да помогне самосъзнателно проведения индуктивен метод".
Ако в образите на човешкия възглед виждаме само продукт, който се прибавя в природата, ние трябва да констатираме в природата това, което става в нея без тези възгледни образи. Но ако виждаме в тях, както Гьоте, откровения на съществуващите в природата същества, ние ще се придържаме към тях, когато искаме да изследваме истината. Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище. Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа.
към текста >>
Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото
учение
за цветовете.
Но Шопенхауер не стои нито на едното, нито на другото становище. Той съвсем не иска да познае във възприятията на сетивата същността на нещата; той отхвърля метода на физиката, защото тя не се спира при това, което единствено стои пред нас, при представите. Но и той също е направил от един чист въпрос на физиката един въпрос на светогледа. И понеже при своя светоглед той е изходил всъщност от човека, а не от един отделен от човека външен свят, той трябваше да се реши за Гьоте. Защото този последният беше направил за учението за цветовете извода, който по необходимост трябва да се получи за онзи, който вижда в човека с неговите здрави сетива "най-великия и най-точен физикален апарат".
Хегел, който като философ стои изцяло на почвата на този светоглед, трябва поради това да се застъпи най-енергично за Гьотевото учение за цветовете.
Ние четем в неговата Натурфилософия: "Ние дължим отговарящото на понятието описание на цветовете на Гьоте, който още от рано е бил привлечен да наблюдава цветовете и светлината, особено после от страната на живописта; и неговият чист, прост естествен усет, който е едно условие за поета, трябваше да се възпротиви на такова едно варварско разсъждение, което се намира у Нютон. Той е възприел това, което е било установено и експериментирано върху светлината и цветовете от Платон насам. Той е схванал явлението просто; и истинският инстинкт на разума се състои в това, явлението да бъде схванато от страната, от която то се представя най-просто".
към текста >>
Ето защо неговото морално
учение
можеше да се основава само на възприемането на страданието.
Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля. Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността. Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля.
Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието.
За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие. Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела. Какво по-добро би искал да направи този, който вижда, че всички същества страдат, освен да остави всички негови деяния да се ръководят от съчувствието. Тъй като във волята лежи неразумното и лошото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля. Изразът на волята в отделното лице е себелюбието, егоизмът.
към текста >>
Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше
учение
на мъдростта.
Той трябва да убие всяко желание в себе си. Ето защо аскетизмът е за Шопенхауер моралният идеал. Мъдрецът ще заличи в себе си всяко желание, ще отрече напълно своята воля. Той довежда това дотам, че вече никакъв мотив не го принуждава да прояви воля. Неговият стремеж се състои още само от квистистичния порив за освобождение от всеки живот.
Шопенхауер виждаше в отричащите света възгледа за живота на будизма едно висше учение на мъдростта.
Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел. Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света.
към текста >>
Тези мислители се приближават до християнското
учение
за откровението.
Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля.
Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението.
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука.
към текста >>
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото
учение
.
Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението.
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението.
към текста >>
Неяснотата, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото
учение
именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
На основата на тази последна представа стои едно криво схващане в онези възгледи, които след смъртта на Хегел се наложиха относно неговото становище към религията.
Неяснотата, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото учение именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
към текста >>
68.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото
учение
за вмъкнатостта.
С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред. Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други. Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява. Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове".
И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта.
Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света". Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
към текста >>
Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като
божествено
същество никакво друго същество освен човешкото същество".
в човека". Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света.
Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество".
Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога. Действително не е нищо друго освен това, което е фактическо. "Действителното в неговата действителност или като действително е действителното като обект на сетивата, е сетивното. Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество.
към текста >>
Истинно и
божествено
е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето.
Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл". А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света. Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо.
Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето.
Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука".
към текста >>
Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно
божествено
Първично същество.
"Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл". Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед. Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ .
Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество.
Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус. Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество.
към текста >>
От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето
учение
, или което апостолите са измислили за тази цел.
Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род". Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл.
От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел.
Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно.
към текста >>
Религиозният казва: Съществува едно
божествено
Първично същество и негов образ и подобие е човекът.
Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас". Той обитава на небето и обитава в нас. Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила.
Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът.
Той е обзет от божествения първообраз. Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз. Следователно Азът е обзет от мировия Разум. Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството".
към текста >>
Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от
божествено
естество.
Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото? Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения.
Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество.
Всичко правилно, истинно, добро има навсякъде своята свещена основа в самото себе си, в неговите свойства. Свещено е и трябва да бъде приятелството, свещена собствеността, свещен бракът, свещено доброто на всеки човек, обаче свещени по себе си и за себе си самите". Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика.
към текста >>
69.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно
божествено
същество, не човешката душа, а материята с нейната сила.
С това изглеждаше, че дадено доказателство, че е неправилно съществуващото до тогава вярване, което приемаше, че определени съединения на веществата могат да се образуват само под влиянието на една особена жизнена сила, която съществува в организма. Щом такива съединения на веществата могат да бъдат изготвени вън от живото тяло и без жизнена сила, можа да бъде направен извода, че организмът също работи със сили, с които има работа и химията. За материалистите беше много близко до ума, да кажат, че щом живият организъм не се нуждае от никаква особена жизнена сила, за да произведе това, което по-рано се приписваше на една такава жизнена сила: Защо тогава би се нуждаел той от особени духовни сили, за да се родят в него процесите, с които са свързани духовно-душевните изживявания? Отсега нататък материята с нейните свойства стана за материалистите това, което създава от своето майчино лоно всички неща и процеси. От факта, че въглеродът, водородът, кислородът и азотът се свързват в едно органическо съединение, не беше далече до твърдението на Бюхнер: "Думите душа, дух, мисъл, чувство, воля, живот не означават никакви същности, никакви действителни неща, а само свойства, способности, действия на живата материя или резултати от същности, които са основани в материалните форми на съществуване".
Отсега нататък Бюхнер нарече безсмъртно не едно божествено същество, не човешката душа, а материята с нейната сила.
И Молешот облича същото убеждение в думите: "Силата не е никакъв творящ бог, никаква отделна от материалната основа същност на нещата, тя е неделимо свойство на материята, нейното присъщо от вечността свойство. Въглената киселина, водородът и кислородът са сили, които разлагат и най-твърдата скала и я превръщат в течност, чието течение създава живота. Смяна на материя и форма в отделните части, докато основната форма остава същата, тази е тайната на животинския живот".
към текста >>
А против Вагнеровото
учение
за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито
божествено
, нито човешко права".
Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин.
Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права".
Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право. Това, което кара Щирнер да отрича едно действително общо право, е жаждата за действителност; обаче жажда за действителност е също и това, което довежда Планк до стремежа да иска да построи нещо действително, правното състояние, от една идея.
към текста >>
70.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо
учение
за афинитета".
Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен. Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета".
И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа. "Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло".
към текста >>
71.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Такива разсъждения направиха от Дюринг един енергичен противник на Дарвиновото
учение
за борбата за съществуване.
Дюринг отхвърля всяка измислица в понятията, обаче в замяна на това приписва на определени, неизбежни за него по-висши идеи фактическа действителност. Ето защо явява се като напълно логично, когато Ланге иска да лиши от морална основа всички идеи коренящи се в действителността /виж по-горе стр. 40/, а също така когато Дюринг разпростира и върху природата идеи, които той счита за валидни в областта на нравствеността. Той е именно напълно убеден, че това, което става в човека, става също така естествено, както неживите процеси. Следователно това, което е правилно в човешкия живот, не може да бъде погрешно в природата.
Такива разсъждения направиха от Дюринг един енергичен противник на Дарвиновото учение за борбата за съществуване.
Ако в природата борбата на всички против всички би била условие за усъвършенстването, тя трябва да бъде такова условие и в човешкия живот. Една такава представа, която отгоре на това си приписва научност, е най-противното нещо на морала, което може да се измисли. По този начин характерът на природата се схваща в антиморален смисъл. Той не важи просто като безразличен по отношение на по-добрия човешки морал на който се кланят и мошениците". /Курс по философия стр. 164/.
към текста >>
72.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно
учение
за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно
учение
, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества.
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>
Центърът на това ново
учение
е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества. В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens.
Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>
Чрез това
учение
Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/.
Когато душата се чувствува по този начин втъкава с мисълта като с едно съдържание на живот, което диша действителност, тя отново може да чувства носещата сила на мисълта така, както тази сила е била чувства на в гръцката философия, а именно в онази философия, за която мисълта беше едно възприятие. Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо.
Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/.
Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам. Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта. При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят. Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз. При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие".
към текста >>
73.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното
учение
това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
От такава една гледна точка се влива действителност в допускането на едни духовен свят. Самите човешки души са тези, които пренасят добитото в една културна епоха в една следваща. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, развитието на което може да се долови, ако човек не е така предвзет, да иска да вижда в това развитие само един резултат на физическото наследство. Това, което се представя като духовен свят в схващането на Ойкен и Дилтей /те считат за духовен свят културния живот/, е така изградено, че следващото е винаги непосредствено свързано с предидущото.
Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
74.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Гьотевата психология или Гьотевото
учение
за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги. Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>
75.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Антропософията не е догматично
учение
, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
„
учение
за сетивата".
„учение за сетивата".
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от
към текста >>
76.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това
учение
се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
77.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
"Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето
учение
.
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията.
"Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение.
Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване. Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>
78.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Той може само да допринесе за предаване на самото
учение
една форма достъпна за хората.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати.
Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората.
Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция. Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята. Това ще рече, те изследват една вяра, която получаваше своето съдържание от смътното ясновидство на миналото.
към текста >>
79.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез
учение
, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
към текста >>
Същността на тяхното
учение
беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса.
Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
Поради тази причина той не можеше да предаде едно
учение
както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията.
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
Това
учение
за едно
божествено
духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс.
Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
към текста >>
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно
божествено
духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
към текста >>
80.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което човекът върши, е сетивното физическо явление на един намиращ се зад него действителен
божествено
-духовен процес.
Както когато при първия етап на съзнанието човекът "мислеше" духовни същества, живееше изцяло в своята същност, така при този втори етап той стои още близо до себе си и до своя произход. С това и при двете степени е изключено човек да стигне в истинския смисъл до един собствен вътрешен подтик за своето действуване. В него действува нещо духовно, което е от същото естество както неговото. Това, което той изглежда да върши, е откровение, изява на процеси, които се извършват от духовните същества.
Това, което човекът върши, е сетивното физическо явление на един намиращ се зад него действителен божествено-духовен процес.
към текста >>
81.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
В древността, когато насочваше своя душевен поглед в посоката, в която днес ще се изявяват неговите собствени мисли, човекът виждаше
божествено
-духовни Същества.
В древността, когато насочваше своя душевен поглед в посоката, в която днес ще се изявяват неговите собствени мисли, човекът виждаше божествено-духовни Същества.
В тези Същества намираше той свързано цялото свое битие, даже и неговото физическо тяло. Той трябваше да признае себе си като създание на тези Същества. Но трябваше да признае като такова създание не само своето битие, а и своята деятелност. Човекът не притежаваше собствена воля. Това, което той вършеше, беше явление на божествената Воля.
към текста >>
По-рано, като принадлежаха на човека, те винаги бяха същевременно и органи на
божествено
-духовните Същества, към които принадлежи човекът.
Обаче последния етап се различава много по-силно от всички предхождащи го, отколкото тези последните помежду си. Преминавайки във физическото тяло, мислите изгубват своята жизненост. Те умират; духовно мъртви образи представате.
По-рано, като принадлежаха на човека, те винаги бяха същевременно и органи на божествено-духовните Същества, към които принадлежи човекът.
Те проявяваха своята воля, а човека като живи Същества. И благодарение на това чрез тях човекът се чувствуваше живо свързан с духовния свят.
към текста >>
Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека
божествено
действие е умряло.
Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло.
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
към текста >>
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него
божествено
-духовни Същества не живееха.
Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло.
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
към текста >>
И това, което до тази земна повратна точка на неговото развитие човекът можеше да възприема в Слънцето, бяха свързани
божествено
-духовните Същества, от които той произхождаше.
Погледнато космически, в това човешко развитие се намира Тайната на Слънцето.
И това, което до тази земна повратна точка на неговото развитие човекът можеше да възприема в Слънцето, бяха свързани божествено-духовните Същества, от които той произхождаше.
Но тези Същества се бяха откъснали от Слънцето и бяха оставили на него само тяхното мъртво естество, така щото, от сега нататък човекът може да приеме в своето тяло чрез Слънцето също силата на мъртви мисли.
към текста >>
За спасението на човечеството Христос свърза своето Същество с мъртвото естество на
божествено
-духовното битие с царството на Ариман.
Обаче от Слънцето тези Същества бяха изпратили на Земята Христа.
За спасението на човечеството Христос свърза своето Същество с мъртвото естество на божествено-духовното битие с царството на Ариман.
към текста >>
82.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Ние, можем да проследим от гледна точка на човечеството напредъка на това човечество от онзи етап на съзнанието, при което човекът се чувствува като член на
божествено
-духовния ред, до съвременния етап на съзнанието, чрез което той се чувствува като една индивидуалност откъсната от
божествено
-духовното, със самостоятелно използване на мислите.
Ние, можем да проследим от гледна точка на човечеството напредъка на това човечество от онзи етап на съзнанието, при което човекът се чувствува като член на божествено-духовния ред, до съвременния етап на съзнанието, чрез което той се чувствува като една индивидуалност откъсната от божествено-духовното, със самостоятелно използване на мислите.
Това бе направено в последната статия.
към текста >>
Има първо една много стара епоха, когато всъщност можем да говорим само за това, което става между
божествено
-духовните Същества.
Има първо една много стара епоха, когато всъщност можем да говорим само за това, което става между божествено-духовните Същества.
Имаме работа с едно протичащо действие на Боговете. Богове изпълняват това, което им вдъхновяват подтиците на техните същества; те са съответно задоволени в тази им дейност. И значение има само това, което те изживяват при всичко това. Само в един ъгъл в полето на тази дейност на Боговете може да се забележи нещо като човечество. Човечеството е част в деятелността на Боговете.
към текста >>
Михаел иска, щото това, което се развива в човечеството като интелигентност, да се поддържа непрестанно във връзка с
божествено
-духовните Същества.
Михаел иска, щото това, което се развива в човечеството като интелигентност, да се поддържа непрестанно във връзка с божествено-духовните Същества.
Това обаче среща една съпротива. Това, през което Боговете минават като развитие в линията на откъсване на интелектуалността от тяхната космическа деятелност до нейното внедряване в човешката природа, стои като един открит факт в света. Ако има същества които притежават една възприемателна способност, чрез която могат да виждат тези събития, те могат да ги използуват за свои цели. А такива същества съществуват. Това са ариманическите същества.
към текста >>
Това, което по-рано лъчезареше само от Боговете, блести сега като откровение на Божественото от света на звездите По-рано светът беше управляван чрез самото
божествено
същество; сега той е управляван чрез божественото откровение превърнало се в нещо обективно, зад което божествените същества преминават следващата степен на тяхното собствено развитие.
Развитието върви напред. Интелектуалността, която първо се намираше изцяло в областта на божествената духовна дейност, се откъсва толкова много от тази област, че се превръща в одушевяване на Космоса, в душа на Космоса.
Това, което по-рано лъчезареше само от Боговете, блести сега като откровение на Божественото от света на звездите По-рано светът беше управляван чрез самото божествено същество; сега той е управляван чрез божественото откровение превърнало се в нещо обективно, зад което божествените същества преминават следващата степен на тяхното собствено развитие.
към текста >>
Сега в световете на звездите не царуваше настоящият ред на идеите като
божествено
Откровение; звездите се движат и се подреждат според внедрения н тях в миналото ред на идеите.
Третата степен на развитието е едно по-нататъшно откъсване на космическата Интелигентност от нейното произхождение.
Сега в световете на звездите не царуваше настоящият ред на идеите като божествено Откровение; звездите се движат и се подреждат според внедрения н тях в миналото ред на идеите.
Михаел вижда, как това, което той е управлявал, космическата Интелектуалност, поема пътя към земното човечество. Но Михаел вижда също, как опасността човечеството да изпадне под властта на ариманическите същества, става все по-голяма. Той знае: за себе си той винаги ще държи Аримана под нозете си; но дали ще може да стори това и за хората?
към текста >>
83.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло
божествено
-духовна Същност.
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност.
Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност. Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението.
към текста >>
Самият човек е принадлежал като член на тази
божествено
-духовна Същност.
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност.
Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност.
Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението. Вече съществуваше един звезден свят.
към текста >>
Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от
божествено
-духовна същност.
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност. Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност.
Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност.
В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението. Вече съществуваше един звезден свят. В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение Божествено-духовното.
към текста >>
Той стана космическо откровение но
Божествено
-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение.
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност. Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност. Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв.
Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение.
Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението. Вече съществуваше един звезден свят. В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение Божествено-духовното. Можем да кажем: как в миналото една звезда е стояла или се е движела, в това можеше непосредствено да се види дейността на божествено-духовното.
към текста >>
В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение
Божествено
-духовното.
Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението. Вече съществуваше един звезден свят.
В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение Божествено-духовното.
Можем да кажем: как в миналото една звезда е стояла или се е движела, в това можеше непосредствено да се види дейността на божествено-духовното.
към текста >>
Можем да кажем: как в миналото една звезда е стояла или се е движела, в това можеше непосредствено да се види дейността на
божествено
-духовното.
В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението. Вече съществуваше един звезден свят. В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение Божествено-духовното.
Можем да кажем: как в миналото една звезда е стояла или се е движела, в това можеше непосредствено да се види дейността на божествено-духовното.
към текста >>
Във всичко това, как божественият Дух действуваше в Космоса, как човекът в неговия живот беше един резултат на дейността на
Божествено
-духовното в Космоса, там Михаел се намираше без съпротивление в своя елемент.
Във всичко това, как божественият Дух действуваше в Космоса, как човекът в неговия живот беше един резултат на дейността на Божествено-духовното в Космоса, там Михаел се намираше без съпротивление в своя елемент.
Той опосредствуваше отношението на Божественото към човека.
към текста >>
Светът на звездите престава да носи непосредствено настояща
божествено
-духовна дейност.
Но дойдоха други времена.
Светът на звездите престава да носи непосредствено настояща божествено-духовна дейност.
Той живееше и се движеше, като продължаваше по инерция това, което по-рано беше в него една такава дейност. Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие. Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото. Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното. Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното.
към текста >>
Божествено
-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие.
Но дойдоха други времена. Светът на звездите престава да носи непосредствено настояща божествено-духовна дейност. Той живееше и се движеше, като продължаваше по инерция това, което по-рано беше в него една такава дейност.
Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие.
Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото. Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното. Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното. Това той правеше постоянно по-нататък. Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
Беше настъпила една явна двойственост между
Божествено
-духовното и космическото.
Но дойдоха други времена. Светът на звездите престава да носи непосредствено настояща божествено-духовна дейност. Той живееше и се движеше, като продължаваше по инерция това, което по-рано беше в него една такава дейност. Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие.
Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото.
Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното. Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното. Това той правеше постоянно по-нататък. Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при
Божествено
-духовното.
Но дойдоха други времена. Светът на звездите престава да носи непосредствено настояща божествено-духовна дейност. Той живееше и се движеше, като продължаваше по инерция това, което по-рано беше в него една такава дейност. Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие. Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото.
Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното.
Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното. Това той правеше постоянно по-нататък. Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до
Божествено
-духовното.
Светът на звездите престава да носи непосредствено настояща божествено-духовна дейност. Той живееше и се движеше, като продължаваше по инерция това, което по-рано беше в него една такава дейност. Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие. Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото. Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното.
Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното.
Това той правеше постоянно по-нататък. Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на
Божествено
-духовното, а не Същност, нито Откровение.
Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие. Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото. Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното. Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното. Това той правеше постоянно по-нататък.
Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
Михаел счита за свое най-дълбоко задоволство, че е успял да поддържа чрез човека света на звездите не посредствено свързан с
Божествено
-духовното по следния начин.
Михаел счита за свое най-дълбоко задоволство, че е успял да поддържа чрез човека света на звездите не посредствено свързан с Божествено-духовното по следния начин.
Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил. Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена. Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена. За да бъде това така, това е дело на Михаела.
към текста >>
Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже
Божествено
-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на
божествено
-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил.
Михаел счита за свое най-дълбоко задоволство, че е успял да поддържа чрез човека света на звездите не посредствено свързан с Божествено-духовното по следния начин. Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот.
Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил.
Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена. Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена. За да бъде това така, това е дело на Михаела. И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>
Той довежда своето
божествено
-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето
божествено
-духовно естество само като последствие от миналите времена.
Михаел счита за свое най-дълбоко задоволство, че е успял да поддържа чрез човека света на звездите не посредствено свързан с Божествено-духовното по следния начин. Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил.
Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена.
Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена. За да бъде това така, това е дело на Михаела. И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>
Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо
Божествено
, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена.
Михаел счита за свое най-дълбоко задоволство, че е успял да поддържа чрез човека света на звездите не посредствено свързан с Божествено-духовното по следния начин. Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил. Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена.
Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена.
За да бъде това така, това е дело на Михаела. И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>
През време на своя живот във физическия свят между раждането и смъртта човекът е заобиколен от един свят, който непосредствено не е вече също действеност на
Божествено
-духовното, а само не що, което е останало от тази действеност можем да кажем, че този свят е само произведение на
Божествено
-духовното.
Днес обаче, когато насочва духовния поглед към Земята, той вижда, вече едно съществено друго състояние на нещата.
През време на своя живот във физическия свят между раждането и смъртта човекът е заобиколен от един свят, който непосредствено не е вече също действеност на Божествено-духовното, а само не що, което е останало от тази действеност можем да кажем, че този свят е само произведение на Божествено-духовното.
В неговите форми това произведение е изцяло от божествено-духовно естество. За човешкия поглед Божественото се показва във формата, в природните явления; но то не е вече като нещо живо в тях. Природата е това произведение създадено от Божественото и навсякъде тя е образ и по добие на божествената дейност.
към текста >>
В неговите форми това произведение е изцяло от
божествено
-духовно естество.
Днес обаче, когато насочва духовния поглед към Земята, той вижда, вече едно съществено друго състояние на нещата. През време на своя живот във физическия свят между раждането и смъртта човекът е заобиколен от един свят, който непосредствено не е вече също действеност на Божествено-духовното, а само не що, което е останало от тази действеност можем да кажем, че този свят е само произведение на Божествено-духовното.
В неговите форми това произведение е изцяло от божествено-духовно естество.
За човешкия поглед Божественото се показва във формата, в природните явления; но то не е вече като нещо живо в тях. Природата е това произведение създадено от Божественото и навсякъде тя е образ и по добие на божествената дейност.
към текста >>
Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на
Божествено
-духовното.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът.
Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното.
Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят. В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>
Божествено
-духовното, от което човекът произхожда, може да просветли Космоса като космически разширяващо се човешко същество, който Космос съществува вече само като образ и подобие на
Божествено
-духовното.
Човечеството ще се разгърне в едно развитие на света.
Божествено-духовното, от което човекът произхожда, може да просветли Космоса като космически разширяващо се човешко същество, който Космос съществува вече само като образ и подобие на Божествено-духовното.
към текста >>
Преминавайки през човечеството
Божествено
-духовното ще се превърне в една същност, която то не изявя ваше по-рано.
Чрез човечеството ще просветне не вече същата онази същност, която съществуваше някога като Космос.
Преминавайки през човечеството Божествено-духовното ще се превърне в една същност, която то не изявя ваше по-рано.
към текста >>
Те не искат щото първоначалните
божествено
-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос.
Ариманическите същества се обръщат против тази насока на развитието, те искат да попречат на нейното осъществяване.
Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос.
При един такъв живот човекът би изгубил Христа. За щото Христос навлезе в света с една интелектуалност, която е изцяло такава, каквато е живяла в миналото в Божествено-духовното, когато в неговата Същност това Божествено-духовно още създаваше Космоса. Ако днес ние бихме говорили така, че нашите мисли да могат да бъдат и мисли на Христа, ние бихме противопоставили на ариманическите същества нещо, което би ни предпазило да паднем под тяхната власт.
към текста >>
За щото Христос навлезе в света с една интелектуалност, която е изцяло такава, каквато е живяла в миналото в
Божествено
-духовното, когато в неговата Същност това
Божествено
-духовно още създаваше Космоса.
Ариманическите същества се обръщат против тази насока на развитието, те искат да попречат на нейното осъществяване. Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос. При един такъв живот човекът би изгубил Христа.
За щото Христос навлезе в света с една интелектуалност, която е изцяло такава, каквато е живяла в миналото в Божествено-духовното, когато в неговата Същност това Божествено-духовно още създаваше Космоса.
Ако днес ние бихме говорили така, че нашите мисли да могат да бъдат и мисли на Христа, ние бихме противопоставили на ариманическите същества нещо, което би ни предпазило да паднем под тяхната власт.
към текста >>
Да остане нашата човешка връзка с първичното
Божествено
-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас.
Днес ние трябва да можем да говорим за природата така, както изисква това етапът на развитие на Съзнателната душа. Ние трябва да можем да приемем в нас чисто естественонаучния начин на мислене. Обаче ние ще трябва да се научим да говорим върху природата също и така т. е. да се научим да чувствуваме и така както подобава на Христа. Ние трябва да научим езика на Христа, за да говорим с него не само върху освобождението от природата, не само върху душата и Бога, а върху Космоса.
Да остане нашата човешка връзка с първичното Божествено-духовно така запазена, да разбираме да използуваме езика на Христа върху Космоса, до това ние ще стигнем, когато с вътрешното чувство на сърцето се вживеем напълно в това, което Михаел и неговите сътрудници с техните дела са между нас.
За щото да разберем Михаела, това значи да намерим днес пътя към Логоса, където Христос живее днес между човеците на Земята.
към текста >>
Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното
Божествено
-духовно тя не може да премине в ариманическото естество.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам. Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела.
Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество.
Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество. Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел. Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>
Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното
Божествено
-духовно естество.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам. Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела. Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество.
Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество.
Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел. Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>
84.
23. Принципи 112-114
GA_26 Мистерията на Михаил
112.
Божествено
-духовното се проявява в космоса по-различен начин в следните етапи 1.
112. Божествено-духовното се проявява в космоса по-различен начин в следните етапи 1.
Чрез своята първична същност; 2. Чрез откровението /изявата/ на тази същност; 3. Чрез своето действие, когато същността се оттегля от откровението; 4. Чрез произведението, когато във вселената като физическо явление божественото не се намира вече вътре в това явление, а се намират само неговите форми.
към текста >>
85.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо
божествено
Битие.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете. Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото.
Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие.
И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека. Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен. Да се внесе в този свят действителен морален живот, за целта са необходими моралните импулси, моралните подтици, които аз описвам в книгата "Философия на свободата".
към текста >>
Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като
божествено
-оживен.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете. Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото. Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие. И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека.
Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
Да се внесе в този свят действителен морален живот, за целта са необходими моралните импулси, моралните подтици, които аз описвам в книгата "Философия на свободата".
към текста >>
86.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако би се случило това, човекът би трябвало да излезе вън от това, което той станал в етапите на неговото развитие под влиянието на
божествено
-духовната същност и на
божествено
-духовното откровение.
Обаче това е само едната страна на въпроса. Другата страна става прозрачна именно във връзка с мисията на Михаела. -Това, което човек изживява в свобода, не трябва също да действува по някакъв начин върху етерното и физическото тяло.
Ако би се случило това, човекът би трябвало да излезе вън от това, което той станал в етапите на неговото развитие под влиянието на божествено-духовната същност и на божествено-духовното откровение.
към текста >>
Онова, което човек изживява чрез това, което е само
божествено
-духовно произведение в заобикалящия го свят, трябва да има влияние само върху неговото духовно естество /върху неговия Аз/.
Онова, което човек изживява чрез това, което е само божествено-духовно произведение в заобикалящия го свят, трябва да има влияние само върху неговото духовно естество /върху неговия Аз/.
Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето начало в същността и откровението на Божествено-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество. Обаче в човешкото същество то не трябва да действува заедно с това, което живее в елементите на свободата.
към текста >>
Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето начало в същността и откровението на
Божествено
-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество.
Онова, което човек изживява чрез това, което е само божествено-духовно произведение в заобикалящия го свят, трябва да има влияние само върху неговото духовно естество /върху неговия Аз/.
Върху неговата физическа и етерна организация може да действува само това, може да има влияние само това, което в потока на развитието е едно продължение на онези сили, които са имали своето начало в същността и откровението на Божествено-духовното, но не в окръжаващия го свят, а вътре в неговото същество.
Обаче в човешкото същество то не трябва да действува заедно с това, което живее в елементите на свободата.
към текста >>
Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с
Божествено
-Духовното, което в настоящата фаза от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество.
Това е възможно само благодарение на факта, че Михаел пренася от прадалечното минало на развитието нещо в настоящето, което дава на човека една връзка с Божествено-Духовното, което в настоящата фаза от развитието на света не се намесва в устрояването на физическото и етерното естество.
Чрез това в кръга на мисията на Михаел се развива почвата за едно съобщение на човека с духовния свят, което не навлиза ни как в това, което е дадено по природен начин.
към текста >>
Божествено
-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата, да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена
божествено
-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път.
Той ще се чувствува проникнат от "духовната топлина", когато изживява в "себе си Христа". И чувствувайки себе си в това проникване, ще каже: тази топлина освобождава твоето човешко същество от връзките на космоса, в които то не трябва да остане.
Божествено-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата, да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена божествено-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път.
Тази топлина те води отново при божественото, от което произхождаш.
към текста >>
И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като
Божествено
-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
И в това чувствуване в човека ще се сраснат във вътрешна душевна топлина изживяването на същинската и истинска човечност. "Христос ми дарява моята човешка същност", това ще протече и изпълни със своите вълни душата като едно основно чувство.
И когато вече съществува това чувство, ще дойде и другото, а което човекът ще се чувствува възнесен над чистото земно битие, като се почувствува едно със звездния свят, който заобикаля Земята, и с всичко онова, което може да бъде познато като Божествено-Духовно в този заобикалящ Земята звезден свят.
към текста >>
Божествено
-Духовното от прадревни времена не свети вече.
Така ще бъде и с духовната светлина. Човекът ще може да се почувствува изцяло в своята човешка същност, когато опознае себе си като свободна индивидуалност. Обаче с това все пак е свързано едно затъмнение.
Божествено-Духовното от прадревни времена не свети вече.
В светлината, която Христос донася на човешкия Аз, отново е налице първичната светлина. При такова съжителство в Христа цялата душа може да бъде озарена като от Слънце от изпълващата я с блаженство мисъл: прадревната великолепна божествена светлина е отново тук; тя свети, въпреки че нейното светене не е от природно естество. И в настоящото време човекът ще се съедини с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност. И на тази светлина той ще може да намери пътищата, които правилно водят неговото човешко същество, когато в душата си се съедини с пълно разбиране с мисията на Михаел.
към текста >>
Тогава и духовната Топлина човекът да чувствува онзи Импулс, който така го пренася в неговото космическо бъдеще, че може да остане на първичните дарове на своите
божествено
-духовни Същества, въпреки че се е развил до една свободна индивидуалност в техните светове.
Тогава и духовната Топлина човекът да чувствува онзи Импулс, който така го пренася в неговото космическо бъдеще, че може да остане на първичните дарове на своите божествено-духовни Същества, въпреки че се е развил до една свободна индивидуалност в техните светове.
И в духовната Светлина той ще чувствува силата, която го води с все по-възвишено и по-разширено съзнание в света, в който ще се намери отново като свободен човек с Боговете на своя произход.
към текста >>
87.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Той вършеше тогава това в служба на
божествено
-духовните Същества, които са създали както него така и човека.
Михаел разгръща Интелектуалността през Космоса в миналото.
Той вършеше тогава това в служба на божествено-духовните Същества, които са създали както него така и човека.
И той иска да остане при това отношение към Интелектуалността. Когато тази Интелектуалност се отдели от божествено-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността. Но той искаше да върши това само в смисъла на божествено-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът. Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Когато тази Интелектуалност се отдели от
божествено
-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността.
Михаел разгръща Интелектуалността през Космоса в миналото. Той вършеше тогава това в служба на божествено-духовните Същества, които са създали както него така и човека. И той иска да остане при това отношение към Интелектуалността.
Когато тази Интелектуалност се отдели от божествено-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността.
Но той искаше да върши това само в смисъла на божествено-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът. Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Но той искаше да върши това само в смисъла на
божествено
-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът.
Михаел разгръща Интелектуалността през Космоса в миналото. Той вършеше тогава това в служба на божествено-духовните Същества, които са създали както него така и човека. И той иска да остане при това отношение към Интелектуалността. Когато тази Интелектуалност се отдели от божествено-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността.
Но той искаше да върши това само в смисъла на божествено-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът.
Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от
божествено
-духовните Същества.
Михаел разгръща Интелектуалността през Космоса в миналото. Той вършеше тогава това в служба на божествено-духовните Същества, които са създали както него така и човека. И той иска да остане при това отношение към Интелектуалността. Когато тази Интелектуалност се отдели от божествено-духовните Същества, за да намери пътя във вътрешността на човешкото същество, той реши да заеме една правилна позиция спрямо човечеството, за да намери в това човечество своето отношение към Интелектуалността. Но той искаше да върши това само в смисъла на божествено-духовните Същества и по-нататък като техен служител, с които Същества е свързан откакто е бил създаден той самият и човекът.
Така неговото намерение е, в бъдеще Интелектуалността да тече през сърцата на човеците, но да тече като същата онази сила, каквато тя е била още в начало, когато извираше от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Това същество отдавна се е откъснало от течението на развитието, за което принадлежат посочените
божествено
-духовни Същества.
Съвършено различно е положението при Ариман.
Това същество отдавна се е откъснало от течението на развитието, за което принадлежат посочените божествено-духовни Същества.
Още от прадалечното мина лото е застанало като самостоятелно космическо Същество. В настоящото времето наистина стои пространствено в света, но който човекът принадлежи, но не развива никаква силова връзка със съществата, които законно принадлежат на този свят. Само благодарение на това, че отделилата се от божествено-духовните Същества Интелектуалността идва в този свят, Ариман намира себе си така родствен с тази Интелектуалност, че чрез нея може да се свърже по свой начин с човечеството. Защото това, което човекът приема като един дар от Космоса в настоящото време, той го беше съединил със себе си още от прадревни време на. Ако би успял в своите намерения, Ариман би направил подарената на човека интелектуалност /интелигентност/ подобна на своята.
към текста >>
Само благодарение на това, че отделилата се от
божествено
-духовните Същества Интелектуалността идва в този свят, Ариман намира себе си така родствен с тази Интелектуалност, че чрез нея може да се свърже по свой начин с човечеството.
Съвършено различно е положението при Ариман. Това същество отдавна се е откъснало от течението на развитието, за което принадлежат посочените божествено-духовни Същества. Още от прадалечното мина лото е застанало като самостоятелно космическо Същество. В настоящото времето наистина стои пространствено в света, но който човекът принадлежи, но не развива никаква силова връзка със съществата, които законно принадлежат на този свят.
Само благодарение на това, че отделилата се от божествено-духовните Същества Интелектуалността идва в този свят, Ариман намира себе си така родствен с тази Интелектуалност, че чрез нея може да се свърже по свой начин с човечеството.
Защото това, което човекът приема като един дар от Космоса в настоящото време, той го беше съединил със себе си още от прадревни време на. Ако би успял в своите намерения, Ариман би направил подарената на човека интелектуалност /интелигентност/ подобна на своята.
към текста >>
Той я управлява като
божествено
-духов на Сила, като се чувствува свързан с
божествено
-духовните Същества.
Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си.
Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества.
Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа. Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека. Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
към текста >>
88.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към
божествено
-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
Тук вече за човечеството действува Михаел от духовния свят. От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно дело.
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
към текста >>
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като
божествено
мирово действие.
Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/.
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие.
В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение.
към текста >>
89.
31. Принципи 124-126
GA_26 Мистерията на Михаил
126. Михаел се свързва в действието на човечеството, за да може самостоятелната интелектуалност да остане при вроденото и
Божествено
-духовно естество, но не по луциферически, а по един правилен, подходящ начин.
126. Михаел се свързва в действието на човечеството, за да може самостоятелната интелектуалност да остане при вроденото и Божествено-духовно естество, но не по луциферически, а по един правилен, подходящ начин.
към текста >>
90.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите
божествено
-духовни Същества, срещат своите противници.
Тук имаме работа с една такава епоха, в която духовните Същества, които искат да развият човека според заложбите, които бяха вложени в него още от самото начало от по-висшите божествено-духовни Същества, срещат своите противници.
Тези противници искат да насочат човека по други пътища, различни от тези, които му бяха предназначени от самото начало. В такъв случай той не би могъл да използува вложените отначало в него сили за своето по-нататъшно развитие. Неговото космическо детство си останало безплодно за него. То би се превърнало в една изсъхваща част на неговото същество. Последствието от това би било, че човекът би могъл да стане плячка на луциферическите и ариманическите същества и би бил лишен от неговото собствено развитие.
към текста >>
Ясно се показва сега също в определени духовни стремежи на човечеството, както не може вече да намери пътя към
Божествено
-духовното без трудности, даже и когато усилено ги търси.
Ясно се показва сега също в определени духовни стремежи на човечеството, както не може вече да намери пътя към Божествено-духовното без трудности, даже и когато усилено ги търси.
Това са трудности, които не съществуваха в епохите, когато можеше да се създаде разбиране, вникване чрез имагинациите. За да оценим правилно гореказаното, нужно е само да видим в ясна светлина личностите, които се явяват като философи Един философ не може да бъде разгледан само според неговото въздействие върху неговата епоха, той не може да бъде разглеждан само според това, колко хора са възприели неговите идеи. Напротив той е израз, изявената същност на своята епоха. Това, което голяма част от човечеството носи в себе си несъзнателно като душевно настроение, като несъзнателни чувства и подтици в живота, той го изразява като философ в своите идеи. Както термометърът показва температурата на околната среда, така и той по казва душевното състояние на своята епоха.
към текста >>
91.
33. Принципи 127-130
GA_26 Мистерията на Михаил
128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие НЕ по пътищата на
Божествено
-духовните Същества, с които той беше свързан от самото начало, а по пъти щата на Луцифер.
128. В тази липса на връзка съществува до висока степен възможност за луциферическите същества да за държат човека при космическите детски сили и да го накарат да върви в неговото по-нататъшно развитие НЕ по пътищата на Божествено-духовните Същества, с които той беше свързан от самото начало, а по пъти щата на Луцифер.
към текста >>
92.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно
учение
, каквото е това за причастието.
В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието.
В причастието човек можеше да намери своята връзка с духовния свят, който му бе отворен от Христа, защото можеше да се съедини в своето същество с Христа така, че фактът на сетивното съединение беше едновременно духовен факт.
към текста >>
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с
божествено
-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
към текста >>
93.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Така човекът носи сега в себе си три неща: първо: в своето духов но-душевно същество, явяващо се като физическо-етерно, той носи това, което някога, още през сатурновия и слънчевия период и след това постоянно отново, го беше поста вило в царството на
божествено
-духовното.
В глъбините на неговото същество се пробужда това, което е предназначено да носи неговата интелигентност. С него се свързва неговият АЗ.
Така човекът носи сега в себе си три неща: първо: в своето духов но-душевно същество, явяващо се като физическо-етерно, той носи това, което някога, още през сатурновия и слънчевия период и след това постоянно отново, го беше поста вило в царството на божествено-духовното.
То е онова, в което човешките същества и Михаел могат да си схождат. Второ човекът носи в себе си своето по-късно физическо и етерно естество, онова естество, което се беше развило през време на Лунния и Земния периоди. Всичко това е произведение и дейност на Божествено-духовното; но божествено-духовното не присъствува вече живо в него.
към текста >>
Всичко това е произведение и дейност на
Божествено
-духовното; но
божествено
-духовното не присъствува вече живо в него.
В глъбините на неговото същество се пробужда това, което е предназначено да носи неговата интелигентност. С него се свързва неговият АЗ. Така човекът носи сега в себе си три неща: първо: в своето духов но-душевно същество, явяващо се като физическо-етерно, той носи това, което някога, още през сатурновия и слънчевия период и след това постоянно отново, го беше поста вило в царството на божествено-духовното. То е онова, в което човешките същества и Михаел могат да си схождат. Второ човекът носи в себе си своето по-късно физическо и етерно естество, онова естество, което се беше развило през време на Лунния и Земния периоди.
Всичко това е произведение и дейност на Божествено-духовното; но божествено-духовното не присъствува вече живо в него.
към текста >>
Във формите и природата хората не долавяха вече произведението на
Божествено
-духовното, а нещо, което съществува като лишено от дух и за което въпреки това се твърди, че то произвежда духовното, в което човекът живее.
Положението на Михаела в Космоса стана трагично тежко, но също и тласкащо към едно разрешение именно в периода, който предхождаше неговата земна мисия. Хората можеха да подържат интелектуалността само в областта на тялото и там само в областта на сетивата. Ето защо в тяхното схващане те не приеха от една страна нищо, което не им казаха сетивата; природата стана едно поле на откровението на сетивата, обаче това откровение се разбираше само материално.
Във формите и природата хората не долавяха вече произведението на Божествено-духовното, а нещо, което съществува като лишено от дух и за което въпреки това се твърди, че то произвежда духовното, в което човекът живее.
От друга страна хората искаха да приемат за един духовен свят само това, за което говореха историческите съобщения, историческите сведения. Едно виждане на духа според това, както ставаше за миналото, беше еднакво строго забранено както и едно такова в настоящето.
към текста >>
94.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато човечеството напредна до разгръщането на Разсъдъчната или Чувствуващата душа, тогава се прояви продължаващата да действува опасност на заложеното от прадревни времена откъсване на човешкото същество от същността на
Божествено
-духовното, но сега вече в пълен размер.
Спрямо това Тайната на Голгота е едно простиращо се над всичко космическо събитие, което стана само веднъж в течение на цялото космическо развитие на човечеството.
Когато човечеството напредна до разгръщането на Разсъдъчната или Чувствуващата душа, тогава се прояви продължаващата да действува опасност на заложеното от прадревни времена откъсване на човешкото същество от същността на Божествено-духовното, но сега вече в пълен размер.
към текста >>
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с
божествено
-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа".
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа".
Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област. Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони". Той ги вижда първо като божествено-духовна същност. Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците. Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
Човекът не вижда вече същността на човека в
божествено
-духовния Космос; той вижда произведението на
божествено
-духовното в земната област.
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа".
Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област.
Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони". Той ги вижда първо като божествено-духовна същност. Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците. Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
Той ги вижда първо като
божествено
-духовна същност.
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа". Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област. Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони".
Той ги вижда първо като божествено-духовна същност.
Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците. Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
Тази
божествено
-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците.
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа". Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област. Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони". Той ги вижда първо като божествено-духовна същност.
Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците.
Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
Божествено
-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея.
В далечните минали времена всяко мирово действие е изхождало от околността на Земята. Самата Земя се намираше още в процес на раждане. Тя образува своето същество в космическото развитие чрез действието идващо от заобикалящия я свят.
Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея.
Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята. Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата". Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е. към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност. И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>
Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно
божествено
-духовно Същество и стана божество на Земята.
В далечните минали времена всяко мирово действие е изхождало от околността на Земята. Самата Земя се намираше още в процес на раждане. Тя образува своето същество в космическото развитие чрез действието идващо от заобикалящия я свят. Божествено-духовните Същества на Космоса бяха тези, които упражняваха своята творческа дейност над нея.
Когато се разви достатъчно, за да може да стане едно самостоятелно небесно тяло, тогава от общия Космос слезе върху нея едно божествено-духовно Същество и стана божество на Земята.
Този космически факт прозря древното човечество със своето познание чрез съновидно ясновидство: от това познание е останал митът за Персефона; но останало е също и това, как чак дълбоко в средновековието хората са се стремили да проникнат със своето по знание "природата". Защото тогава хората не са насочвали своя поглед, както по-късно, към сетивните впечатления, т. е. към това, което се явява на повърхността на Земята, а към силите, които действуват от глъбините на Земята към нейната повърхност. И тези "дълбоки сили", "силите на долния свят", хора та са ги виждали във взаимодействие със силите на звездите и елементите на заобикалящия Земята свят.
към текста >>
Той трябваше да бъде посветен в положението, че в този земен свят пред него да сто и произведението на свързаните с него
божествено
-духовни Същества, но само тяхното произведение.
Той трябваше да бъде посветен в положението, че в този земен свят пред него да сто и произведението на свързаните с него божествено-духовни Същества, но само тяхното произведение.
И понеже пред не го стои само откъснатото от своя произход произведение, в него имат достъп луциферическите и ариманическите същества. С това човека се получава необходимостта да направи проникнатото от Луцифер и Ариман произведение местопребиваването на една част от неговия живот а именно на земния живот.
към текста >>
Това е възможно без едно трайно откъсване на човешкото естество от първичното
божествено
-духовно естество, от което той произхожда, само до тогава, докато човекът не беше стигнал до развитието на негова та Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Това е възможно без едно трайно откъсване на човешкото естество от първичното божествено-духовно естество, от което той произхожда, само до тогава, докато човекът не беше стигнал до развитието на негова та Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Тогава човека стана едно покваряване на неговото физическо, етер но и астрално тяло. Една по-стара наука познава това покваряване като нещо, което живее в човешкото същество. Знае се, че то е необходимо, за да може съзнанието в човека да се развие до себе съзнание. В онова познание, което се развиваше в центровете, които Александър Велики даде на науката, виждаше един аристотелизъм, който, правилно разбран, носи това покваряване като един меродавен елемент на негова та психология. По-късно такива идеи не са вече разбрани в тяхната вътрешна същност.
към текста >>
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия
божествено
-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята.
Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре. Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота.
към текста >>
Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на
божествено
-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята.
Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре.
Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота.
към текста >>
Когато беше развита Разсъдъчната или Чувствуваща душа, човешкото същество можеше да бъде предпазено от неговото откъсване от
божествено
-духовните Същества само от действителността.
Когато беше развита Разсъдъчната или Чувствуваща душа, човешкото същество можеше да бъде предпазено от неговото откъсване от божествено-духовните Същества само от действителността.
В организма на Разсъдъчната душа, която през време на земното съществуване живееше от земното, трябваше да проникне вътрешно и земното божественото като Същество. Това стана благодарение на факта, че божествено-духовният Логос, Христос, свърза, заради човечеството своята космическа съдба със Земята.
към текста >>
Това стана благодарение на факта, че
божествено
-духовният Логос, Христос, свърза, заради човечеството своята космическа съдба със Земята.
Когато беше развита Разсъдъчната или Чувствуваща душа, човешкото същество можеше да бъде предпазено от неговото откъсване от божествено-духовните Същества само от действителността. В организма на Разсъдъчната душа, която през време на земното съществуване живееше от земното, трябваше да проникне вътрешно и земното божественото като Същество.
Това стана благодарение на факта, че божествено-духовният Логос, Христос, свърза, заради човечеството своята космическа съдба със Земята.
към текста >>
Това е слизането на едно
божествено
-духовно Същество в природата на Земята.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество.
Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята.
Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
към текста >>
Защото още през епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа за човечеството би съществувала опасността да се откъсне от
Божествено
-духовното, ако не би станала Тайната на Голгота.
Да вижда Тайната на Голгота в тази светлина, от това човечеството се нуждае от епохата на Съзнателната душа насам.
Защото още през епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа за човечеството би съществувала опасността да се откъсне от Божествено-духовното, ако не би станала Тайната на Голгота.
В тази епоха на Съзнателната душа би настъпило едно пълно затъмнение на духовния свят за човека в негово то съзнание, ако Съзнателната душа не би могла да укрепне така, че да погледне с разбиране назад в миналото към своя божествено-духовен произход. Но когато може да направи това, тя намира мировия Логос като Същество, което може да я заведе назад в миналото. Тя се прониква с мощния образ, който разкрива, какво е станало на Голгота.
към текста >>
В тази епоха на Съзнателната душа би настъпило едно пълно затъмнение на духовния свят за човека в негово то съзнание, ако Съзнателната душа не би могла да укрепне така, че да погледне с разбиране назад в миналото към своя
божествено
-духовен произход.
Да вижда Тайната на Голгота в тази светлина, от това човечеството се нуждае от епохата на Съзнателната душа насам. Защото още през епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа за човечеството би съществувала опасността да се откъсне от Божествено-духовното, ако не би станала Тайната на Голгота.
В тази епоха на Съзнателната душа би настъпило едно пълно затъмнение на духовния свят за човека в негово то съзнание, ако Съзнателната душа не би могла да укрепне така, че да погледне с разбиране назад в миналото към своя божествено-духовен произход.
Но когато може да направи това, тя намира мировия Логос като Същество, което може да я заведе назад в миналото. Тя се прониква с мощния образ, който разкрива, какво е станало на Голгота.
към текста >>
Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява
божествено
-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник. Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа. С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си.
Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване.
към текста >>
Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека
божествено
-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека.
Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека.
към текста >>
Когато можем да чувствуваме и да живеем Коледата по този начин, тогава в душата оживява: как славата на
божествено
-духовните същества изявяващи своите подобия в звездните шири ни, се възвестява пред човеците и как на земята човекът бива освободен от властта на съществата, които искат да го отдалечат от неговата първопричина.
Когато можем да чувствуваме и да живеем Коледата по този начин, тогава в душата оживява: как славата на божествено-духовните същества изявяващи своите подобия в звездните шири ни, се възвестява пред човеците и как на земята човекът бива освободен от властта на съществата, които искат да го отдалечат от неговата първопричина.
към текста >>
95.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
139. В бързото ритмично повторение на течението на една година
божествено
-духовното Същество, което беше слязло в дълбините на Земята, за да одухотворява природни процеси, произвежда именно тези процеси.
139. В бързото ритмично повторение на течението на една година божествено-духовното Същество, което беше слязло в дълбините на Земята, за да одухотворява природни процеси, произвежда именно тези процеси.
То произвежда одушевяването на природата с първоначалните и вечни сили, които трябва да останат действени, както Христос произвежда одушевяването на човечеството с първоначалния и вечен Логос, който никога не ще престане да действува за спасението на човечеството.
към текста >>
96.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Така както в съвременната космическа епоха човекът стои в света, светенето на звездите и действието на земните сили може да му се яви само като общо произведение на
божествено
-духовните Същества, с които той е свързан в неговата вътрешност.
Така както в съвременната космическа епоха човекът стои в света, светенето на звездите и действието на земните сили може да му се яви само като общо произведение на божествено-духовните Същества, с които той е свързан в неговата вътрешност.
към текста >>
Обаче имаше една космическа епоха, когато това светене и тези земни сили бяха още едно непосредствено духовно откровение на
божествено
-духовните Същества.
Обаче имаше една космическа епоха, когато това светене и тези земни сили бяха още едно непосредствено духовно откровение на божествено-духовните Същества.
В своето неясно съзнание човекът чувствуваше как божествено-духовните Същества действуват в неговото същество.
към текста >>
В своето неясно съзнание човекът чувствуваше как
божествено
-духовните Същества действуват в неговото същество.
Обаче имаше една космическа епоха, когато това светене и тези земни сили бяха още едно непосредствено духовно откровение на божествено-духовните Същества.
В своето неясно съзнание човекът чувствуваше как божествено-духовните Същества действуват в неговото същество.
към текста >>
Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на
божествено
-духовните Същества.
След това дойде една друга епоха.
Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества.
Роди се това, което може да се нарече Миров Дух и Мирово Тяло. Мировият Дух е едно множество от божествено-духовни Същества. В по-старата епоха те действуваха върху Земята от местата на звездите. Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
към текста >>
Мировият Дух е едно множество от
божествено
-духовни Същества.
След това дойде една друга епоха. Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества. Роди се това, което може да се нарече Миров Дух и Мирово Тяло.
Мировият Дух е едно множество от божествено-духовни Същества.
В по-старата епоха те действуваха върху Земята от местата на звездите. Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
към текста >>
Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на
божествено
-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
След това дойде една друга епоха. Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества. Роди се това, което може да се нарече Миров Дух и Мирово Тяло. Мировият Дух е едно множество от божествено-духовни Същества. В по-старата епоха те действуваха върху Земята от местата на звездите.
Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
към текста >>
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на
божествено
-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно.
Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите.
към текста >>
За Старата епоха съчетанието на звездите и тяхното движение не биха могли да бъдат "изчислени", защото те бяха израз на свободната Интелигентност и на свободната Воля на
божествено
-духовни Същества.
За Старата епоха съчетанието на звездите и тяхното движение не биха могли да бъдат "изчислени", защото те бяха израз на свободната Интелигентност и на свободната Воля на божествено-духовни Същества.
В бъдеще те отново не ще бъдат изчисляеми.
към текста >>
Обаче всичко от по-старата космическа епоха се стреми към Средната епоха, в която пространствените и временните явления стават "изчисляеми" и
Божествено
-духовното като Интелигентност и Воля трябва да бъде търсено "зад" "изчисляемото".
Обаче всичко от по-старата космическа епоха се стреми към Средната епоха, в която пространствените и временните явления стават "изчисляеми" и Божествено-духовното като Интелигентност и Воля трябва да бъде търсено "зад" "изчисляемото".
към текста >>
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и Волята на свързаните с човечеството
божествено
-духовни Същества.
В "земната история" живеят интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и Волята на свързаните с човечеството божествено-духовни Същества.
към текста >>
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с
божествено
-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История.
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История.
Когато говори върху "произходи", човек разказва не земни, а космически процеси. Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в сравнение с космическите процеси, че той обръща внимание само на тези последните, а не на първите.
към текста >>
Имало е една епоха, когато човечеството е имало съзнанието, че вижда Небесната История в мощни впечатления, в които самите
божествено
-духовните Същества стояха пред душата на човека.
Имало е една епоха, когато човечеството е имало съзнанието, че вижда Небесната История в мощни впечатления, в които самите божествено-духовните Същества стояха пред душата на човека.
Те говореха; и човекът чуваше тяхното слово в една съновидна инспирация; те изявяваха своите форми; и човекът ги виждаше в съновидна имагинация.
към текста >>
И в това, което отделено от
Божествено
-Духовното като човешко духовно, става история, хората могат да изживеят свободната интелигентност в свободна воля.
Както вече посочих, в своето съзнание хората трудно изоставят старите светогледи, в които те си представят Боговете и човеците действуващи заедно. -Така "същинската земна история" съществува едва от развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа Човекът още "мисли" в смисъла на това, което е било. Едвам там, където се развиват първите зародиши на Съзнателната душа, те започват да насочват своя поглед върху "същинската история".
И в това, което отделено от Божествено-Духовното като човешко духовно, става история, хората могат да изживеят свободната интелигентност в свободна воля.
към текста >>
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез
божествено
-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества.
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества.
Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо. Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на Волята.
към текста >>
И там неговата дейност се превръща в борба против
божествено
-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос.
И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>
Те са пълната противоположност на
божествено
-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало.
По друг начин стоят в света ариманическите същества.
Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало.
Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество. И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл. Тази Любов се различава от тях през Вселената.
към текста >>
Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов
божествено
-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително.
Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на
божествено
-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества.
В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман.
На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер. По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман. И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>
По времето на Коледа силата на
божествено
-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман.
Само онзи, който разбира света навсякъде духовно-телесно, той го разбира действително. Това трябва да се съблюдава чак в природата по отношение на такива Същества, каквито са действуващите с Любов божествено-духовни Същества, и на действуващите в омраза ариманически същества. В природата мировата топлина, която започва с пролетта и действува към лятото, трябва да виждаме природната Любов на божествено-духовните Същества; а в духащия замръзна зимата трябва да виждаме действието на Ариман. На върха на лятото в природната Любов, в топлината, се втъкава силата на Луцифер.
По времето на Коледа силата на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан първоначално, се обръща против студа-омраза на Ариман.
И към пролетта природната божествена Любов смекчава непрестанно природния мраз на Ариман.
към текста >>
97.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
141. Тези космически процеси се разпадат понастоящем на "неизчисляемото" действие на
божествено
-духовните Същества, които творят по свободна Интелигентност и по свободна Воля, и на "изчисляемите" процеси на мировото Тяло.
141. Тези космически процеси се разпадат понастоящем на "неизчисляемото" действие на божествено-духовните Същества, които творят по свободна Интелигентност и по свободна Воля, и на "изчисляемите" процеси на мировото Тяло.
към текста >>
98.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът съществува като земен човек, обаче не откъснат от
божествено
-духовната същност, мислене и воля.
Но в ретроспективното разглеждане на епохите, ние стигаме до такива епохи, в които положението не беше такова. Там ние намираме човека вплетен в света на божественодуховните Същества както по отношение на неговия вътрешен живот така и по отношение на неговото външно формиране.
Човекът съществува като земен човек, обаче не откъснат от божествено-духовната същност, мислене и воля.
към текста >>
В още по-древни времена отделният човек изчезва напълно; там съществуват само
божествено
-духовни същества, които носят човека в тяхното лоно.
В още по-древни времена отделният човек изчезва напълно; там съществуват само божествено-духовни същества, които носят човека в тяхното лоно.
към текста >>
Обаче това вътрешно земно съществуване не би могло да се развие, ако в човек не би съществувало още на лице като космическо възпоменание това, което виждаме, когато на сочим поглед назад в миналото в първия стадий на неговото превръщане в земен човек, когато не е бил още откъснат от
божествено
-духовните Същества.
Обаче това вътрешно земно съществуване не би могло да се развие, ако в човек не би съществувало още на лице като космическо възпоменание това, което виждаме, когато на сочим поглед назад в миналото в първия стадий на неговото превръщане в земен човек, когато не е бил още откъснат от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на
божествено
-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява всеки път отново този стадий.
Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си.
През времето между смъртта и едно ново раждане той е същевременно в настоящото, но също и във всички времена, в които е живял със своите повтарящи се земни съществувания и повтарящи се съществувания между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Този свят се намира в отношение с изживяванията, дошли непосредствено след онези, които не изявяват още човека като такъв, с изживявания та, които човек има вече като човек, обаче още не откъснат от
божествено
-духовните Същества.
Не така стоят нещата с това, което живее в чувствения свят на човека.
Този свят се намира в отношение с изживяванията, дошли непосредствено след онези, които не изявяват още човека като такъв, с изживявания та, които човек има вече като човек, обаче още не откъснат от божествено-духовните Същества.
Днес човекът ни би могъл да развие никакъв чувствен свят, ако този чувствен свят не би възникнал на основата на неговия ритмичен организъм. В този ритмичен организъм съществува космическият спомен за описания втори стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с
божествено
-духовния свят и неговото откъсване от този свят.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос.
Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят.
Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
към текста >>
Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от
божествено
-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос. Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят.
Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
към текста >>
В своя нервно-сетивен организъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на
Божествено
-духовното той се изявяваше само като зародиш.
В своя нервно-сетивен организъм днес човекът е още така свързан с Космоса, както е бил свързан, когато в лоното на Божествено-духовното той се изявяваше само като зародиш.
към текста >>
В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от
Божествено
-духовното.
В своя ритмичен организъм днес човекът още живее в Космоса така, както живееше, когато вече съществуваше като човек, но не откъснат от Божествено-духовното.
към текста >>
99.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното
божествено
-духовната същност.
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
към текста >>
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а
божествено
-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
към текста >>
145. След това идва един среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето, Волята и Същността на
божествено
-духовния свят.
145. След това идва един среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето, Волята и Същността на божествено-духовния свят.
Там той още не притежава настоящата личност, която е свързана с това, че в неговото земно явление той е едно из цяло самостоятелно същество, откъснато от божествено-духовния свят.
към текста >>
Там той още не притежава настоящата личност, която е свързана с това, че в неговото земно явление той е едно из цяло самостоятелно същество, откъснато от
божествено
-духовния свят.
145. След това идва един среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето, Волята и Същността на божествено-духовния свят.
Там той още не притежава настоящата личност, която е свързана с това, че в неговото земно явление той е едно из цяло самостоятелно същество, откъснато от божествено-духовния свят.
към текста >>
Човекът изживява себе си в своята земна форма, откъснат от
божествено
-духовния свят; и той изживява света като заобикаляща среда, срещу която стои като индивидуално-лично същество.
146. Третият стадий, който настъпва, е настоящият.
Човекът изживява себе си в своята земна форма, откъснат от божествено-духовния свят; и той изживява света като заобикаляща среда, срещу която стои като индивидуално-лично същество.
Този стадий започва в Атлантската епоха.
към текста >>
100.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това човекът стои като пълна индивидуалност и срещу
божествено
-духовните Същества, сред които навлиза.
Тук също се показва, че съдържанието на тези съществувания, каквито то е в настоящото време, се простира само до определен момент на земната развитие. Въпросното съдържание се определя от това, че минавайки през вратата на смъртта човек занася със себе си вътрешната сила на себесъзнанието, която е добил в земния живот.
Благодарение на това човекът стои като пълна индивидуалност и срещу божествено-духовните Същества, сред които навлиза.
към текста >>
Добитата на Земята сила не беше още достатъчна, за да може да произведе отделяне то от
божествено
-духовния свят до индивидуалното съществуване между смъртта и едно ново раждане.
Но не е било така в един предидущ период. Тогава човекът не беше стигнал още далече в развитието на своето себесъзнание.
Добитата на Земята сила не беше още достатъчна, за да може да произведе отделяне то от божествено-духовния свят до индивидуалното съществуване между смъртта и едно ново раждане.
На истина тогава човекът не се намираше вече в лоното на божествено-духовните Същества, но той беше потопен в кръга на тяхното действие така, че по същество неговата воля беше тяхна Воля, а не негова.
към текста >>
На истина тогава човекът не се намираше вече в лоното на
божествено
-духовните Същества, но той беше потопен в кръга на тяхното действие така, че по същество неговата воля беше тяхна Воля, а не негова.
Но не е било така в един предидущ период. Тогава човекът не беше стигнал още далече в развитието на своето себесъзнание. Добитата на Земята сила не беше още достатъчна, за да може да произведе отделяне то от божествено-духовния свят до индивидуалното съществуване между смъртта и едно ново раждане.
На истина тогава човекът не се намираше вече в лоното на божествено-духовните Същества, но той беше потопен в кръга на тяхното действие така, че по същество неговата воля беше тяхна Воля, а не негова.
към текста >>
Преди този период има един друг, в който хвърляйки поглед назад в миналото ние не намираме вече човека в неговото настоящо духовно-душевно устройство, а намираме света на
божествено
-духовните Същества, в лоното на които човекът се намира още като зародиш.
Преди този период има един друг, в който хвърляйки поглед назад в миналото ние не намираме вече човека в неговото настоящо духовно-душевно устройство, а намираме света на божествено-духовните Същества, в лоното на които човекът се намира още като зародиш.
Това са Първичните Сили, Началата или Архаите.
към текста >>
А именно, когато проследяваме назад в миналото живота на един човек, ние намираме едно
божествено
-духовно Същество, а всички Същества, които принадлежат на тази Йерархия.
А именно, когато проследяваме назад в миналото живота на един човек, ние намираме едно божествено-духовно Същество, а всички Същества, които принадлежат на тази Йерархия.
към текста >>
В тези
божествено
-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества. В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези
божествено
-духовни Същества.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества.
В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
Защото човекът живее още без форма в
божествено
-духовния свят.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът. В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества. В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма.
Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
Може би изглежда странно, че и за създаването на един човек действува целият хор от
божествено
-духов ни Същества.
Може би изглежда странно, че и за създаването на един човек действува целият хор от божествено-духов ни Същества.
Но още по-рано действуваха Йерархиите на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/, Кириотетес/ Господства/, Престоли, Херувими и Серафими през време на Лунното, Слънчевото и Сатурново развитие, за да бъде човекът.
към текста >>
Божествено
-духовните същества стоят в космоса едни срещу други.
Нещо величествено се разкрива, когато човек гледа това състояние на нещата. Човекът е идеал и цел на боговете. Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека. Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си. А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек.
Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други.
Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе. Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>
101.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Но тя е все пак така вътрешна, че в тази епоха все още не можем да говорим за едно откъсване на човека от
божествено
-духовния свят.
През един втори период човекът минава от областта на Архаите в тази на Архангелите. Обаче с тях той не е така свързан телесно-духовно, както преди това с Архаите. Неговата връзка с Йерархията на Архангелите е повече духовна.
Но тя е все пак така вътрешна, че в тази епоха все още не можем да говорим за едно откъсване на човека от божествено-духовния свят.
към текста >>
Това приспособяване на етерното тяло към небесните сили не противоречи на постепенното откъсване на звездното небе от
Божествено
-духовните Същества, за което говорихме в предидущите съзерцания.
Това приспособяване на етерното тяло към небесните сили не противоречи на постепенното откъсване на звездното небе от Божествено-духовните Същества, за което говорихме в предидущите съзерцания.
към текста >>
За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от
божествено
-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този
божествено
-духовен свят.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност.
За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят.
Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>
Луциферическите същества пропиват етерната форма с една по-силна склонност към звездния свят, отколкото тази форма би имала, ако биха действували само
божествено
-духовните Същества, които от самото начало бяха свързани с човека.
Луциферическите същества пропиват етерната форма с една по-силна склонност към звездния свят, отколкото тази форма би имала, ако биха действували само божествено-духовните Същества, които от самото начало бяха свързани с човека.
А ариманическите същества от своя страна вплитат физическата форма на човека и земната притегателна сила повече отколкото това би станало, ако тези същества не биха действували.
към текста >>
Въпреки че ариманическите същества мразят свободната воля, те произвеждат в човека такова въздействие, че го откъсват от неговия
божествено
-духовен свят и чрез това влагат в него зародишната заложба на свободната воля.
Благодарение на това в човека бе вложен зародишът на пълното себесъзнание и на свободната воля.
Въпреки че ариманическите същества мразят свободната воля, те произвеждат в човека такова въздействие, че го откъсват от неговия божествено-духовен свят и чрез това влагат в него зародишната заложба на свободната воля.
към текста >>
В расите и народите земната притегателна сила се проявява чрез тялото на човека; в духовното групиране би се проявило едно отражение на
божествено
-духовния свят.
Без влиянието на Луцифер и на Ариман човеците на Земята биват диференцирани чрез въздействието от небето. В техния живот групите се отнасяха едни към други като същества, които на драго сърце и с любов дават нещо духовно едни на други и приемат едни от други.
В расите и народите земната притегателна сила се проявява чрез тялото на човека; в духовното групиране би се проявило едно отражение на божествено-духовния свят.
към текста >>
102.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Но когато човек развие Имагинативното познание, тогава от света на ритъма първо изплува светът на субективните спомени; обаче този свят веднага преминава в първообразите, които
божествено
-духовният свят е създал за физическия свят.
Споменът, паметта обитава вече в този свят, но още не дълбоко. Обикновеното съзнание не изживява нищо от това.
Но когато човек развие Имагинативното познание, тогава от света на ритъма първо изплува светът на субективните спомени; обаче този свят веднага преминава в първообразите, които божествено-духовният свят е създал за физическия свят.
Човек изживява проблясващия в космически образи, криещия в себе си сътворението на световете етер. И тъчащите в този етер слънчеви сили: там тези сили са не само лъчезарящи, те изникват по магически начин първообрази на световете от светлината. Слънцето се явява като космически художник. То е космическият насрещен образ на импулсите, които рисуват в човека образите на представите /образите на мисленето/.
към текста >>
103.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която
божествено
-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.
Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.
към текста >>
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно
божествено
-духовният свят.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее
божествено
-духовното.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното.
Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
Там той е потопен с дейността на своето Астрално тяло и на своя Аз в
божествено
-духовния Космос.
Състоянието на сън пренася духовно-душевното същество на човека в космическата област.
Там той е потопен с дейността на своето Астрално тяло и на своя Аз в божествено-духовния Космос.
Той не само се намира вън от физическия свят, но се намира и вън от звездния свят. Но той се намира сред божествено-духовните Същества, на които дължи своето съществуване.
към текста >>
Но той се намира сред
божествено
-духовните Същества, на които дължи своето съществуване.
Състоянието на сън пренася духовно-душевното същество на човека в космическата област. Там той е потопен с дейността на своето Астрално тяло и на своя Аз в божествено-духовния Космос. Той не само се намира вън от физическия свят, но се намира и вън от звездния свят.
Но той се намира сред божествено-духовните Същества, на които дължи своето съществуване.
към текста >>
В настоящия момент на космическото развитие тези
божествено
-духовни Същества действуват така, че през време на състоянието на сън те отпечатват в астралното тяло и в Аза моралното съдържание на света.
В настоящия момент на космическото развитие тези божествено-духовни Същества действуват така, че през време на състоянието на сън те отпечатват в астралното тяло и в Аза моралното съдържание на света.
Всички мирови процеси в спящия човек са морални процеси, това не са процеси, които даже и приблизително биха могли да се нарекат подобни на природните действия.
към текста >>
Обаче в този спящ живот на волята
Божествено
-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до
божествено
-духовните същества.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот. Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества.
И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с
божествено
-ду ховния свят.
Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот. Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални.
От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят.
Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено
божествено
-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази
божествено
-духовна същност.
Виждаме следователно, как онова, което един материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна.
В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено божествено-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази божествено-духовна същност.
към текста >>
104.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от
божествено
-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
174. В духовно-телесно отношение човекът е организиран от две страни. Първо от физическо-етерния Космос.
Това, което се влъчва в тази организация в човешкото същество от божествено-духовната Същност, то живее в него като сила на сетивното възприятие, на паметната способност и на дейността на фантазията.
към текста >>
Това, което се вживяна като
божествено
-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека.
175. Второ човекът е организиран от неговите предидущи земни съществувания. Тази организация е изцяло от духовно-душевно естество и живее в човека чрез астралното тяло и Аза.
Това, което се вживяна като божествено-духовни Същества в това човешко същество, неговото въздействие свети като глас на съвестта във всичко, което е сродно с него в човека.
към текста >>
176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на
божествено
-духовните импулси.
176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси.
В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на волята и силата на съвестта в битието на идеите.
към текста >>
105.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Съществуването на връзка с
божествено
-духовните Същества и скъсването на тази връзка, за които толкова много бе говорено в тези съзерцания, протича в течение на времената с различна сила.
Съществуването на връзка с божествено-духовните Същества и скъсването на тази връзка, за които толкова много бе говорено в тези съзерцания, протича в течение на времената с различна сила.
В древни времена това беше една сила, която се намесваше в човешкото развитие, предизвиквайки мощни събития. В изживяването на гърците и на римляните от първите столетия на Християнството тази сила значително отслабва. Но тя съществува. Докато още развиваше напълно в себе си Разсъдъчната или Чувствуваща душа, гъркът и римлянинът чувствуваха – несъзнателно, но имащо значение за душата едно откъсване от божествено-духовната Същност, едно развитие към самостоятелност на човешкото естество. Това престана през първи те столетия на Християнството.
към текста >>
Докато още развиваше напълно в себе си Разсъдъчната или Чувствуваща душа, гъркът и римлянинът чувствуваха – несъзнателно, но имащо значение за душата едно откъсване от
божествено
-духовната Същност, едно развитие към самостоятелност на човешкото естество.
Съществуването на връзка с божествено-духовните Същества и скъсването на тази връзка, за които толкова много бе говорено в тези съзерцания, протича в течение на времената с различна сила. В древни времена това беше една сила, която се намесваше в човешкото развитие, предизвиквайки мощни събития. В изживяването на гърците и на римляните от първите столетия на Християнството тази сила значително отслабва. Но тя съществува.
Докато още развиваше напълно в себе си Разсъдъчната или Чувствуваща душа, гъркът и римлянинът чувствуваха – несъзнателно, но имащо значение за душата едно откъсване от божествено-духовната Същност, едно развитие към самостоятелност на човешкото естество.
Това престана през първи те столетия на Християнството. Зазоряването на Съзнателната душа бе почувствувано като съществуване на връзка с Божествено-духовното. Хората отново се развиваха от една по-голяма към една по-малка самостоятелност на душата. Християнското съдържание не можеше да бъде прието в човешката Съзнателна душа, защото самата Съзнателна душа не можеше да бъде приета в човешкото същество.
към текста >>
Зазоряването на Съзнателната душа бе почувствувано като съществуване на връзка с
Божествено
-духовното.
В древни времена това беше една сила, която се намесваше в човешкото развитие, предизвиквайки мощни събития. В изживяването на гърците и на римляните от първите столетия на Християнството тази сила значително отслабва. Но тя съществува. Докато още развиваше напълно в себе си Разсъдъчната или Чувствуваща душа, гъркът и римлянинът чувствуваха – несъзнателно, но имащо значение за душата едно откъсване от божествено-духовната Същност, едно развитие към самостоятелност на човешкото естество. Това престана през първи те столетия на Християнството.
Зазоряването на Съзнателната душа бе почувствувано като съществуване на връзка с Божествено-духовното.
Хората отново се развиваха от една по-голяма към една по-малка самостоятелност на душата. Християнското съдържание не можеше да бъде прието в човешката Съзнателна душа, защото самата Съзнателна душа не можеше да бъде приета в човешкото същество.
към текста >>
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше
божествено
-духовната Същност, която не можеше да се съедини напълно със земния живот, а можеше само да изпраща своите лъчи в него.
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше божествено-духовната Същност, която не можеше да се съедини напълно със земния живот, а можеше само да изпраща своите лъчи в него.
В току що зазоряващата Съзнателна душа на Франките, Германците и т.н. действуваше само още слабо това, което от Божественодуховното можеше да се съедини с човечеството.
към текста >>
106.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Но в механистично-материалното липсва сега
Божествено
-духовното, което е свързано с произхода на човешкото развитие.
Във времената, когато още не съществуваше една независима от природата техника, човекът намираше духа, когато насочваше своя поглед върху природата. Техниката, която се обособи като независима, накара човека да се взира в механистично-материалното, което стана за него научно.
Но в механистично-материалното липсва сега Божествено-духовното, което е свързано с произхода на човешкото развитие.
В тази сфера царува чисто Ариманическото.
към текста >>
107.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
V. Научни изследвания (
Учение
за цветовете, оптика)
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
към текста >>
108.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното
учение
.
Усещанията, които имах по отношение на тези стремления на мисълта, бяха повлияни от две страни. От една страна, исках да изградя мисленето у самия себе си по такъв начин, че всяка мисъл да бъде напълно ясна, така че никоя неопределена мисъл да не може да го тласне в произволна посока.
От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното учение.
Защото тогава то също ме ангажираше в най-висша степен. Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение. Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото възприятие.
към текста >>
109.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Научни изследвания (
Учение
за цветовете, оптика)
Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
към текста >>
Така стигнах до възгледи, които ми проправяха път към Гьотевото
учение
за цветовете.
Реалистите твърдяха, че понятията са нещо същностно, което живее в нещата и се извлича от тях само от човешкото познание. Номиналистите, напротив, разглеждаха понятията единствено като измислени от хората названия за обобщение на многообразието в нещата, които обаче нямат собствено битие в тях. Усещах, че звуковите преживявания би трябвало да се разглеждат номиналистически, а преживяванията, явяващи се благодарение на светлината – реалистически. С подобна ориентация пристъпих към оптиката на физиците. Трябваше да отхвърля много неща в нея.
Така стигнах до възгледи, които ми проправяха път към Гьотевото учение за цветовете.
От тази страна си отворих вратата към естественонаучните съчинения на Гьоте. Първо носех на Шрьоер неголеми статии, които пишех, изхождайки от естественонаучните си възгледи. Само че те не представляваха кой знае какъв интерес за него. Защото още не бяха разработени в духа на Гьотевите разбирания, а едва накрая бях прибавил кратката забележка: „Когато се стигне дотам, за природата да се мисли така, както го представих аз, едва тогава Гьотевите изследвания на природата ще получат признание в науката.“ Шрьоер искрено се радваше, когато изказвах подобни съждения, но по-далеч от това той не можеше да стигне. Ситуацията, в която се намирах, може да се илюстрира много добре от следната случка.
към текста >>
Въпреки всички възражения, повдигнати от страна на физиците срещу Гьотевото
учение
за цветовете, чрез собствените си експерименти все повече и повече се отдалечавах от обичайните възгледи на физиците относно Гьоте.
С обичайните опитни постановки на физиците се бях запознал благодарение на работата във физическата лаборатория на Райтлингер. Математическата обработка на данните в оптиката ми беше лесна, защото бях изучавал обстойно именно тази област.
Въпреки всички възражения, повдигнати от страна на физиците срещу Гьотевото учение за цветовете, чрез собствените си експерименти все повече и повече се отдалечавах от обичайните възгледи на физиците относно Гьоте.
Започнах да осъзнавам как цялото това експериментиране представлява само изваждане на факти „на светлина“ – за да използваме един израз на Гьоте, – а не експериментиране „със самата светлина“. Казвах си, че цветът не се произвежда от светлината, както смята Нютон, а се проявява, когато препятствия препречат свободното разпространение на светлината. Струваше ми се, че това може да се прочете непосредствено от експериментите.
към текста >>
Така по свой начин стигнах до Гьотевото
учение
за метаморфозата.
Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията. Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм.
Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата.
Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
към текста >>
110.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Беше ми ясно, че
божествено
-духовното се разкрива в човека, ако той направи възможно това откровение благодарение на вътрешния си живот.
По това време започнах да се занимавам и с философията на Едуард фон Хартман. Изучавах неговата „Теория на познанието“, която предизвикваше у мен непрестанен протест. Мнението, че истинската действителност, както несъзнателното, се намира отвъд съзнателните преживявания и че последните не представляват нищо друго освен нереално, образно отражение на действителността, за мен беше съвършено неприемливо. На това противопоставях схващането, че чрез вътрешно укрепване на душевния живот съзнателните преживявания могат да се потопят в истинската действителност.
Беше ми ясно, че божествено-духовното се разкрива в човека, ако той направи възможно това откровение благодарение на вътрешния си живот.
към текста >>
В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето
учение
за метаморфозата той тръгва в
В увода към ботаническите съчинения на Гьоте исках да покажа, че със своето учение за метаморфозата той тръгва в
към текста >>
111.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от
божествено
-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието.
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности.
Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на
божествено
-духовния свят.
При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване. След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят.
Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят.
Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност. Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа.
към текста >>
112.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Открих, че за
божествено
-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия?
Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека.
Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън. Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс. Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси.
към текста >>
Така че и никой
божествено
-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия? Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека. Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън.
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс.
Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси. А това означава, че човекът не е овладял напълно своето същество, а си остава във външната страна на природното като несвободен в своите действия.
към текста >>
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как
божествено
-духовното живее във всяка отделна човешка душа.
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа.
Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
113.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-
божествено
.
Само че за всичко това не можеше да се говори. То можеше само да бъде свързано с естественонаучния опит, а не с естественонаучното мислене. В този опит се заключаваше нещо, което по отношение на истинното и изпълнено с дух мислене може да покаже ясно света и човека на собствената му душа. Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата.
Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено.
Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание. Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа.
към текста >>
Защото в традиционните вероизповедания това
божествено
се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят.
То можеше само да бъде свързано с естественонаучния опит, а не с естественонаучното мислене. В този опит се заключаваше нещо, което по отношение на истинното и изпълнено с дух мислене може да покаже ясно света и човека на собствената му душа. Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено.
Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят.
Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание. Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека.
към текста >>
Не отрицанието на
божествено
-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали.
Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание.
Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали.
В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него. Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив.
към текста >>
114.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Тази тайна се състои в това, че някога чрез словото на човешката душа са могли да говорят
божествено
-духовни същества, докато сега това слово служи единствено на взаимното разбиране във физическия свят.
Истинското духовно съзерцание сякаш инстинктивно съвпада с „преживяването на словото“. То учи да се усещат носеното от душата звучене на гласните и укрепената от духа живопис на съгласните. Превръща се в разбиране на тайната на езиковото развитие.
Тази тайна се състои в това, че някога чрез словото на човешката душа са могли да говорят божествено-духовни същества, докато сега това слово служи единствено на взаимното разбиране във физическия свят.
към текста >>
115.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Съпротивата, с която това
учение
ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя.
Ще дойде време, когато сърцевината на човешката същност ще бъде извеждана от предишните съществувания. Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания. Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон.
Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя.
Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби. Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя. Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600. Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак.
към текста >>
116.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако човек не се чувствува здраво свързан с
божествено
-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период. В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
117.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Но ако се остане само с четенето на антропософски текстове или, ако Антропософията се поднесе само като едно
учение
, тогава е правилно човек и сам чрез лекциите да може да постигне това, което събранията поднасят.
Събиранията на антропософските членове трябва разбира се да имат задачата да развиват съдържанието на антропософския светоглед. Там се чете и пише това, което е придобито чрез Антропософското познание. Всеки, който не вижда, че трябва да бъде така, положително не е прав. Ако целта е просто да се разискват всякакви мнения, които човек спокойно може да има и без Антропософията, то тогава не бихме се нуждали от Антропософското общество.
Но ако се остане само с четенето на антропософски текстове или, ако Антропософията се поднесе само като едно учение, тогава е правилно човек и сам чрез лекциите да може да постигне това, което събранията поднасят.
към текста >>
118.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Чрез тази процедура няма да по стигнем желания резултат, а само ще успеем да установим пропаст много болезнена за антропософските членове между обичайния вид съвременно
учение
и това, което трябва да бъде истинското послание на Антропософията.
Дейните членове в различните групи трябва да имат предвид това в бъдеще. То не означава, че наред с антропософските лекции трябва да се уреждат и други, в които да бъдат разглеждани различните клонове на съвременната наука, както се прави извън Антропософското движение.
Чрез тази процедура няма да по стигнем желания резултат, а само ще успеем да установим пропаст много болезнена за антропософските членове между обичайния вид съвременно учение и това, което трябва да бъде истинското послание на Антропософията.
към текста >>
119.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Често се набляга, и съвсем правилно, че антропософията трябва да влезе в живота на човечеството, а не да остава само едно
учение
.
Често се набляга, и съвсем правилно, че антропософията трябва да влезе в живота на човечеството, а не да остава само едно учение.
Но нещо може да стане живот само, когато вечно се стимулира от живота.
към текста >>
120.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
Щом същество
божествено
поиска
Щом същество божествено поиска
към текста >>
121.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото
учение
за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи.
В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост. За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното.
Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи.
Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа.
към текста >>
122.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото
учение
за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра.
Ако искаме да разберем сега, какво означава Заратустра за човечеството, трябва да бъдем наясно върху въпроса, че той имаше да предаде определен вид светоглед, определен вид разбиране на света на определена част на човечеството, на една съвсем определена част от хората, докато други човешки течения, други народи, други области на човечеството имаха да внесат в общата култура на човечеството друг вид светоглед. И личността на Заратустра е затова интересна за нас, защото той живееше сред един народ, сред една област на народите, която на юг се сблъскваше непосредствено с друга област на народ, който имаше да дари на човечеството духовни блага, духовни течения по съвършено друг начин. Насочвайки нашия поглед към онези древни времена ние намираме на земята на древна Индия онези народи, чиито потомци по-късно видяха между себе си певците на Ведите.
И на север от тази област, върху която се беше разпространило великото учение за Брахма, имаме онази област на един народ, която беше проникната от могъщия импулс на Заратустра.
Обаче по определен начин това, което Заратустра имаше да даде на света, се различаваше основно от това, което Учителите, ръководните Личности имаха да дадат на древните индийци, което след това бе запазено в пленителните песни на Ведите, в дълбоката философия Веданта и което още има своите отзвуци в едно последно велико проблясване в откровението на великия Буда.
към текста >>
Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното
учение
, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго.
Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче
Божествено
-Духовното.
Интересно е сега да се види, как действително Заратустра е учил най-големи подробности своите ученици и с това цялата култура, която изхожда от него, че зад всичко сетивно трябва да се вижда Духът.
Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче Божествено-Духовното.
В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм. Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е. допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин. А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно.
към текста >>
Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо
Божествено
т.е.
Интересно е сега да се види, как действително Заратустра е учил най-големи подробности своите ученици и с това цялата култура, която изхожда от него, че зад всичко сетивно трябва да се вижда Духът. Тук важното е, че не е достатъчно когато се казва: Пред нас се простира сетивният свят, а зад него тъче Божествено-Духовното. В такова едно изказване и разбиране човек се чувствува като нещо много важно, но с това той работи само опирайки се на един общ пантеизъм.
Той мисли, че вече е направил нещо, когато казва: Зад всичко сетивно тъче нещо духовно, нещо Божествено т.е.
допуска нещо неясно, мъгливо духовно зад всички физически явления. Един човек като Заратустра, който действително се беше издигнал в духовния свят, не говореше на своите ученици и на своя народ по един такъв неясен и мъглив начин. А той показваше: Както отделните сетивни явления се различават, както едното е по-важно, другото по-маловажно, така е и духовното, което се намира зад сетивното, съответно на отделните явления то е ту по-важно, ту по-маловажно. Той посочваше след това, че зад физическото Слънце, което чисто по отношение на физическия възглед за нашата световна система е например източник на всеки живот, на всички явления и дейности, Заратустра сочеше, че зад това физическо Слънце се крие на духовния център духовния живот, доколкото този духовен живот първо ни засяга.
към текста >>
Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно
учение
в едно съдържание на усещанията, на чувствата.
Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно учение в едно съдържание на усещанията, на чувствата.
Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата. Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао. Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън.
към текста >>
Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова
учение
в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят.
Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата. Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао. Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън.
Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят.
Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>
Именно в това се състои пълното значение на едно такова
учение
.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение.
към текста >>
Но това
учение
не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно.
За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман. Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е.
към текста >>
Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно
учение
за два свята, едно
учение
за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова
учение
, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд.
Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман.
Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е. това, което стои зад Светлината. Чрез какво можем да си създадем едно понятие за това, което Заратустра и учението на Заратустра разбира под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"?
към текста >>
Обаче неговото
учение
трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип.
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман.
Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип.
Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко. Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва.
към текста >>
123.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото всъщност учението на Аристотел беше невъобразимо криво разбрано, тъй както то се изнасяше преди Галилей и преди Джордано Бруно като "аристотелово"
учение
.
Извънредно интересно е човек да се задълбочи в една такава университетска сказка, за да се види, как лекарите навсякъде в своите лекции са поставяли за основа Аристотел. Обаче Аристотел е бил един духовен великан. И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да мислим: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове. Защото от голямо значение ще да е било и полезно същевременно човек да приеме ясните учения и теории на Аристотел. Но не беше такъв случаят и то затова не, защото онези, които са изнасяли тогава тези учения и са ги проповядвали според Аристотел, по правило не са разбирали нищо от Аристотел.
Защото всъщност учението на Аристотел беше невъобразимо криво разбрано, тъй както то се изнасяше преди Галилей и преди Джордано Бруно като "аристотелово" учение.
Днес от гледището на Духовната наука бих искал да изтъкна само това, което трябва да покаже, как трябваше да застанат Галилей и Джордано Бруно в духовния живот на тяхното време. Аз често пъти съм споменавал нещо, което съвсем не е анекдот, а една истина, и затова искам още веднъж да обърна вниманието върху него.
към текста >>
Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно
учение
: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло.
Имало един от многото учени, които се кълнели в Аристотел, който е бил приятел на самия Галилей. Галилей както и Джордано Бруно е бил противник на аристотелиците, не на Аристотеля, и това поради основателни причини. Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата.
Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло.
Това е учил Аристотел, казвали те, и това е истината! Галилей, който не искаше да се опира на това, което се намираше в старите книги и предания, а на това, което виждаше, когато изследваше човешкото тяло, обърна вниманието на това, че нервите изхождат от мозъка и че главните нерви имат своята изходна точка от мозъка. Сега Галилей казва на своя приятел това и го увещава, че той трябва да се убеди, как нервите изхождат от мозъка. Аз искам да видя това, казва неговият приятел и тогава то му бе показано на самото човешко тяло. Тогава този учен, който вярваше, че беше един добър аристотелик, бе твърде учуден и се обръща към Галилей с думите: почти изглежда така, като че нервите изхождат от мозъка, но все пак Аристотел казва, че нервите изхождат от сърцето и щом тук имаме налице едно противоречие, аз вярвам на Аристотел, а не на природата!
към текста >>
От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето
учение
.
Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното. Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека. Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло.
От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение.
И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки. Това са неща, които Духовната наука може да направи отново разбираеми чрез познанието на свръхсетивните части и членове на човешката природа.
към текста >>
Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо
божествено
-духовно.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха. Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка.
Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно.
Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества. Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез
божествено
-духовни Същества.
Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива.
Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък. И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
Първо живеят мислите на
божествено
-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на
божествено
-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
Първо живеят мислите на божествено-духовните Същества, след това възниквайки от мислите на божествено-духовните Същества идват сетивните неща на природата като откровения на Божиите мисли и после идва нашата възприемателна способност, преди всичко нашият ум, който е свързан с нашия мозък.
И така ние стоим тук, за да разчетем, как от буквите се получава една книга и се ражда онова, което авторът е мислил, т.е. това, което божествените мисли са изразили в природата.
към текста >>
Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на
божествено
-духовните Същества.
Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на божествено-духовните Същества.
Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения. Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил. Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг.
към текста >>
Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което
божествено
-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения.
Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на божествено-духовните Същества.
Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения.
Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил. Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг.
към текста >>
В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на
Божествено
-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип.
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството. Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си".
В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип.
Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата? Галилей използува едно твърде забележително сравнение, от което същевременно се вижда, колко погрешна е мисълта; но важното не е това, а важното е да схванем мисълта като мисъл на времето, на епохата. Той казваше: Да вземем едно птиче перо и да погъделичкаме стъпалото на един човек или неговата длан: човекът чувствува един гъдел. Нима гъделът е в самото перо?
към текста >>
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на
Божествено
-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог.
Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
към текста >>
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия
Божествено
-духовен свят, в
Божествено
-Духовното.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега.
Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното.
И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас. Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят. Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел.
към текста >>
Навсякъде казваше той изследването на сетивния свят ни показва Духа и поради това навсякъде, където срещу нас застава нещо сетивно, ни се показва нещо
Божествено
!
Навсякъде казваше той изследването на сетивния свят ни показва Духа и поради това навсякъде, където срещу нас застава нещо сетивно, ни се показва нещо Божествено!
Съществува само една разлика между сетивното и Божественото: Понеже ние сме тясно ограничени хора, сетивното ни се явява в пространството и времето. Обаче за Джордано Бруно зад сетивното стои божественият Дух, не така, както той вярваше, че този Дух стои за Аристотел, или за хората на Средновековието, а самостоятелно, само че природата беше неговото тяло, което изявяваше всички негови великолепия. Но човекът не може да обгърне с поглед целия Дух в природата, а той вижда навсякъде само една част. Обаче във всички неща, във всяко време и във всяко пространство е божественият Дух. Ето защо Джордано Бруно казва: Къде е Божественото?
към текста >>
124.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като
учение
в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин.
За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел. Ето защо от голямо значение се явява, че един такъв велик дух, който стои в зората на развитието на новата естествена наука, както Кеплер, не можеше да изрази своето чувство по отношение на това, което естествената наука имаше да даде на света, а и самият той, освен с думи, които звучат така: С всичко онова, което аз се опитах да открия върху движението на планетите около Слънцето, аз се опитах да проникна в тайните на мировото пространство. Струва ми се често пъти, като че с идеите за тези тайни аз съм потърсил и отнесъл в по-новото време свещените съдове на египтяните от техните тайнствени светилища. От тук произхожда и чувството, че едва бъдещите поколения ще разберат, какво трябва да се разбира с това, което аз имам да им дам.
Така сроден се чувствуваше един от най-великите духове на модерното време с древната египетска култура, че той не знаеше да назове по-добре основния тон на това, което искаше да даде на света, освен представяйки го като едно възобновяване на това, което в тайните учебни и култови центрове се е вляло като учение в последователите на тези центрове разбира се с други думи и по друг начин.
Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура.
към текста >>
Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро
учение
!
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура. Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания.
Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение!
Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането.
към текста >>
Едно "прастаро
учение
": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване.
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура. Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение!
Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване.
Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища.
към текста >>
И едно много старо
учение
, за което именно египетският мъдрец говореше на Солон, запазено в чудесни съчинения в светилищата и в надписи по колоните, говореше за ясновидските способности в древно време.
Това, което в далечното минало е било виждано като тайни на духовните светове, е било запазени у по-старите египтяни с най-голяма благоговейност, с най-дълбока религиозност и най-голяма грижа през хилядолетията, така щото онези, които живееха в по-късната епоха на Египет, макар и да можеха още да виждат в духовните светове, можеха да си кажат приблизително следното: Сега ние още виждаме един нисш духовен свят, знаем, че съществува едно такова виждане на един духовен свят; да се съмняваме в това би било също така умно, както да се съмняваме, че съществува едно външно виждане с очите. Това можеше да си каже египтянинът от по-късните времена. Той наистина още имаше само слаби отзвуци от по-нисши духовни светове, но при това все пак чувствуваше и предчувствуваше, че е имало време, когато хората са могли да виждат по-дълбоко в това, кой стои зад физическия сетивен свят.
И едно много старо учение, за което именно египетският мъдрец говореше на Солон, запазено в чудесни съчинения в светилищата и в надписи по колоните, говореше за ясновидските способности в древно време.
Обаче онзи, когото египтяните считаха за най-великия първоначален притежател на ясновидската мъдрост, те наричаха своя велик мъдрец, древния Хермес. Когато след това в по-късни времена отново дойде един възобновител на древната египетска мъдрост, той нарече себе си отново Хермес, както и мнозина други според един стар обичай на египетските мъдреци. И неговите последователи, понеже казваха, че мъдростта на живеещия в предревното минало Хермес отново е оживяла, нарекоха сега този първи Хермес Трикратно Великият: Хермес Трисмегистос. Всъщност само гърците го наричаха Хермес, при египтяните той носеше името ТОТ. Обаче ние можем да разберем този мъдрец само тогава, когато разберем това, какво именно египтяните са считали като същински тайни на света под влиянието на преданията за Хермес или Тот.
към текста >>
Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват
божествено
-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче съществува един път, по който може да се проникне до силата на Изис, по който може да се слезе до собствения Аз, за да видим, как този Аз е обвит от физическата материя. Когато човек върви по този път, той слиза надолу до там, където Азът се намира в своето собствено духовно отечество. Ето защо древният египтянин си казваше: Ти трябва да слезеш следователно в твоята собствена вътрешност. Там ти намираш първо физическата човешка природа, доколкото тя е израз на същинския човек: Азът. Ти трябва да проникнеш през тази физическа човешка природа.
Ти виждаш външния свят, доколкото той е творение на духовните, свръхсетивни Същества, в трите царства на природата: когато гледаш камъните и техните математически форми, когато гледаш растенията и техните чудни форми, които са оживени от вътрешен живот, в който живеят, действуват божествено-духовни Сили, и накрая когато гледаш също третото царство, животинското царство.
Обаче при човека ти не трябва да останеш при неговата външна форма, а трябва да се потопиш в неговите душевни сили, там, където живеят силите на Изис. Ето защо с посвещението в тайните на Изис беше свързано това, което трябваше първо да се покаже на човека, където той трябваше да види, как е облечен в материя. Това, което ставаше, когато човек се потопяваше в своята собствена природа, беше същото онова, което всъщност става и при смъртта, само че по друг начин. Човекът трябваше да мине през врата на смъртта запазвайки живо своето тяло, трябваше да се запознае с онова преминаване от физическото виждане към свръхфизическото виждане, от физическия свят в духовния свят,онзи преход, онова преминаване, което човекът изпитва при минаването през действителната смърт. Посвещаващият се човек трябваше да мине по този път слизайки в собствената вътрешност, трябваше да познае това, което може да се изживее само при слизането в собствената вътрешност.
към текста >>
Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо
учение
.
Това ставаше след четири пъти по 365 години. След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен.
Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение.
Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията. Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят. Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис. Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите.
към текста >>
Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи
божествено
-духовният свят.
Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен. Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение. Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията.
Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят.
Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис. Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите.
към текста >>
Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от
божествено
-духовни висини.
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от божествено-духовни висини.
Ако искаме да познаем най-вътрешната същност на човека, ние не трябва да гледаме неговата външна форма, а трябва да проникнем в неговата вътрешност. Това, което застава срещу нас външно, са останалите в застой степени на първичното откровение. Това се показва като сгъстяване в мощни образи на старата закономерност в трите природни царства; първо в света на минералите. Това, което ни се показва тук, са отношения на формите, които ние отново изразяваме в пирамидата. Това, което виждаме като вътрешни сили при растенията, е нещо, което отново виждаме изразено в лотосовия цвят.
към текста >>
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно
учение
, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
"Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността.
Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили."
към текста >>
125.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче будистът стои така спрямо света: аз съм поставен вън в света, като съм бил откъснат от една връзка с
божествено
-духовния свят.
Така този, който гледа от повърхността на Християнството в неговите дълбочини, поглежда към едно душевно състояние на човека в миналото, което е било преодоляно в течение на историята, но за което той си казва: Чрез това, че в далечното минало е станало нещо, това душевно състояние, което се намира в мене в неговото действие, в неговото следствие като нещо несъзнателно, е станало различно от това, което би трябвало да стане.
Обаче будистът стои така спрямо света: аз съм поставен вън в света, като съм бил откъснат от една връзка с божествено-духовния свят.
Когато гледам този свят, той ми предлага само майя, илюзия. А християнинът стои спрямо света така: Аз съм слязъл в този свят. Ако бих слязъл така, както би отговаряло на съществуващите в далечното минало условия, навсякъде зад сетивната илюзия, зад илюзията на материалния свят аз бих прогледнал в истинското битие и навсякъде бих бил в състояние да намеря това, което е правилното. Но тъй като съм слязъл по друг начин, различно от това, което отговаряше на предишните условия, аз самият съм превърнал този свят в една илюзия. Коя е причината този свят да бъде една илюзия?
към текста >>
126.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени
божествено
-духовни Същества.
Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата.
Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества.
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот
божествено
-духовни Сили от Вселената.
Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества.
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
127.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под
божествено
вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан.
И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета.
към текста >>
Когато такъв човек стигне до Евклид, той ще признае неговото
учение
за вярно.
Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там. Нека вземем за пример една стара книга – Геометрията на Евклид. Всеки, който разбира нещо от Геометрия днес, ще разбере тази книга. Но някой, разбира се, би повярвал само на човек, който наистина е изучавал геометрията в нашето време.
Когато такъв човек стигне до Евклид, той ще признае неговото учение за вярно.
В същия смисъл човек, подхождащ към Библията с филологически познания, никога не може да бъде истински “авторитет". Само онзи, способен да извлича мъдростта извън своето собствено същество, може да бъде истински авторитет за Библията.
към текста >>
128.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
За онези, които не са запознати с теософското
учение
, това звучи фантастично.
За онези, които не са запознати с теософското учение, това звучи фантастично.
Но то е факт. Троянската война бе показвана в Мистериите преди да се състои. Това е съществен принцип на Мистериите, и това е, което прави необходимо те да се пазят в тайна, защото те разкриват не само великите събития на миналото, но също и идващите събития. Тези последните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание. Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история.
към текста >>
129.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Същността на Манихейското
учение
е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос.
Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
130.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Вътрешното ядро на истината е неизразимо и
божествено
.
Преди Земята да стане метална, тя бе възприемаема единствено в астрален смисъл. Всички възприятия са относителни; те са само символични.
Вътрешното ядро на истината е неизразимо и божествено.
Това е прекрасно изразено в думите на Гьоте: "Всички предходни неща не са нищо друго освен символи."
към текста >>
131.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото
божествено
дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
132.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Но имаше по-дълбоко
учение
; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи.
Преди Християнството свръхсетивните истини бяха разкривани в обредите и драматичните ритуали на Мистериите. След него ние вярваме в тях като разкрити от Божествената Личност на Христос. Но във всяка епоха е имало разлика между езотеричната истина, както е позната тя на Посветените, и нейната екзотерична форма, пригодена за масите и изразена в религиите. Същото се отнася и за Християнството. Написаното в Евангелията е посланието, благата вест провъзгласена на целия свят.
Но имаше по-дълбоко учение; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи.
към текста >>
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно
божествено
човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма.
Окултизмът като цяло не се занимава с историята на един отделен еволюционен кръг или период, а с вътрешната история на човешката еволюция като цяло.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма.
Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят. Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
към текста >>
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и
Божествено
Същество.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите.
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме.
към текста >>
133.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Каин и Авел като представители на това древно мистерийно
учение
и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това.
Физическото диференциране на хермафродитния човек в двуполовия през лемурийско време. Един вид преповторение на духовното равнище през следатлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип.
Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това.
Тълкуването от страна на Свободното масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в словото. Едностранен стремеж в Свободното масонство и при йезуитите. Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която има своя произход в по-възвишената асексуалност.
към текста >>
134.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Френската революция приложи това християнско
учение
в светски смисъл.
Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл.
Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята. Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото.
към текста >>
Духовното
учение
на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята.
Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл.
Духовното учение на християнството, че всички са равни пред Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята.
Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото.
към текста >>
Това е новото окултно
учение
, което отново ще бъде съединено с християнството.
То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно. Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/. Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата.
Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството.
Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
към текста >>
135.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското
учение
, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква.
Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/.
Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>
За манихейското
учение
се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото.
За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото.
Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
към текста >>
Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво
учение
заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля".
От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/.
Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля".
Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
към текста >>
136.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Основата на цялото Свободно масонство трябва да се търси в Храмовата легенда при Хирам-Абиф или Адонхирам, за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския орден./*1/ Всичко, което се нарича тайна и задача на Свободното масонство, е изразено в тази Легенда за храма./*2/ Тук сме въведени в един вид битие или
учение
за еволюцията на човечеството.
Основата на цялото Свободно масонство трябва да се търси в Храмовата легенда при Хирам-Абиф или Адонхирам, за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския орден./*1/ Всичко, което се нарича тайна и задача на Свободното масонство, е изразено в тази Легенда за храма./*2/ Тук сме въведени в един вид битие или учение за еволюцията на човечеството.
Нека да си припомним същественото от тази Храмова легенда.
към текста >>
Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на
божествено
създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един от божествените творци с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел.
Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
към текста >>
137.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или
учение
за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.
към текста >>
Соломон е бил
божествено
красив.
Цар Соломон беше потомък от линията на Авел. Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството. Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин.
Соломон е бил божествено красив.
Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото. На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда.
към текста >>
138.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Древните евреи обхванали това в едно
учение
.
Хората са се развивали през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена; едва през атлантската епоха човекът се развива до степен да каже за себе си "аз".
Древните евреи обхванали това в едно учение.
към текста >>
Това
учение
относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег.
Това учение относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег.
В това учение е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще. Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на Христос на Земята. Винаги е така с такива учения. За известно време онова, което става, е повторение на миналото, след това започва да се говори за бъдещето. Всяка отделна културна епоха така както тя е свързана с еволюцията на съзнанието за всяка народност, е свързана с прогресията на Слънцето през Зодиака.
към текста >>
В това
учение
е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще.
Това учение относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег.
В това учение е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще.
Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на Христос на Земята. Винаги е така с такива учения. За известно време онова, което става, е повторение на миналото, след това започва да се говори за бъдещето. Всяка отделна културна епоха така както тя е свързана с еволюцията на съзнанието за всяка народност, е свързана с прогресията на Слънцето през Зодиака.
към текста >>
139.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в
божествено
, то може да постигне своето съвършенство.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
140.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Във всяко езотерично
учение
нашият съвременен свят и всичко свързано с него се означава като Космос на любовта.
Във всяко езотерично учение нашият съвременен свят и всичко свързано с него се означава като Космос на любовта.
А Космосът или Вселената на мъдростта предшестваше тази Вселена на любовта. Сега да погледнем това в един по-дълбок смисъл.
към текста >>
Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото
божествено
Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух.
Човекът ще издигне това слово от Земята. Ала най-напред Духът трябва да заживее преди това в него, за да даде възможност на Словото да прозвучи от него. Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя"/*4/ ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще получиш Словото". Словото идва с истинското познание, което като огнени езици слиза върху апостолите на Светата Петдесятница.
Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух.
Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.
към текста >>
141.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава
божествено
влияние.
Разумът лесно може да го схване. Но онова, което беше важно за Питагор бе, че ученикът се приближаваше до това, само когато неговата душа, неговата нагласа е била подготвена за нея. Не е възможно да се обясни по-дълбокия смисъл на рафаеловата Сикстинска мадона на някой, който няма никакво чувство за картини, които произхождат от астралното. Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята!
Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние.
Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема. Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле. Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност. Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача.
към текста >>
Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното
учение
и окултния живот.
С това връзката между окултизъм и теософия става ясна. Теософското общество никога не може да иска да бъде окултно братство. Онова, което трябва да му даде сила да изпълни своята задача, което трябва да му даде живот, могат да бъдат само нещата, които произтичат от окултизма.
Затова Теософското общество ще може да расте, само когато има разбиране за окултното учение и окултния живот.
Това все още не е изискване, самите членове да трябва да бъдат окултисти. Но ако Теософското общество забрави, че тази кръв пулсира в него, тогава то може да остане едно интересно общество, но онова, което е било планирано за него от висшите сили, които помагаха на неговото раждане, не ще бъде постигнато.
към текста >>
142.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично
учение
.
Това в теософската терминология означава: Атма, Будхи, Манас, трите висши принципа. И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно.
Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение.
Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин.
към текста >>
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им
учение
, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>
Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото
учение
е една възрастна вдовица.
В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон.
Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица.
Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото
учение
нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните.
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение.
към текста >>
Според това Скитианус започнал да обявява своето
учение
по времето на Нерва, това ще рече през 97 г.
Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия.
Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г.
сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго. Изглежда, че Мани е бил роден около 190 г. сл. Хр.
към текста >>
Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето
учение
.
сл. Хр. Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1. април, според манихейците; това ще рече на 1. април 253 г. сл. Хр.
Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение.
От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение?
към текста >>
Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично
учение
?
Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение. От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях.
Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение?
Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе.
към текста >>
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично
учение
и става предшественик на Мани.
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития.
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
към текста >>
Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично
учение
в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе.
Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото.
Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе.
Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
към текста >>
Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото
учение
, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените.
Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия.
Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените.
Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория. Следователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изследователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
към текста >>
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично
учение
, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното
учение
и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
към текста >>
В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото
учение
относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл.
В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл.
21, стихове 4-9/.
към текста >>
/*3/ – Главното
учение
на Питагор около 580-500 пр. Хр.
/*3/ – Главното учение на Питагор около 580-500 пр. Хр.
бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.
към текста >>
143.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Същността на манихейската
учение
е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос.
Същността на манихейската учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото.
В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
144.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Вътрешното ядро на истината е неизразимо и
божествено
.
Преди Земята да стане метална, тя бе възприемаема единствено в астрален смисъл. Всички възприятия са относителни; те са само символични.
Вътрешното ядро на истината е неизразимо и божествено.
Това е прекрасно изразено в думите на Гьоте: “Всички предходни неща не са нищо друго освен символи.”
към текста >>
145.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото
божествено
дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
146.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но имаше по-дълбоко
учение
; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи.
Преди християнството свръхсетивните истини бяха разкривани в обредите и драматичните ритуали на Мистериите. След него ние вярваме в тях като разкрити от Божествената Личност на Христос. Но във всяка епоха е имало разлика между езотеричната истина, както е позната тя на Посветените, и нейната екзотерична форма, пригодена за масите и изразена в религиите. Същото се отнася и за християнството. Написаното в Евангелията е посланието, благата вест провъзгласена на целия свят.
Но имаше по-дълбоко учение; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи.
към текста >>
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно
божествено
човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма.
Окултизмът като цяло не се занимава с историята на един отделен еволюционен кръг или период, а с вътрешната история на човешката еволюция като цяло.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма.
Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят. Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
към текста >>
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и
Божествено
Същество.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите.
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме.
към текста >>
147.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Няма противоречие между закона на кармата и християнското
учение
за спасението.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта. Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот. Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер.
Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
към текста >>
148.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Изглежда, че имаме работа с едно
учение
, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
Нека всеки да извлече това, което иска от всички тези числа. Аз мога само да подчертая, че популяризирането на окултните учения се появява поради много по-дълбоки основания, отколкото хората обикновено вярват. Тези, които го въвеждат, са знаели много добре какво следва да се случи, а именно интензивно духовно развитие на човечеството в съзвучие с великите космически процеси. Всичко, което е включено в духовнонаучното движение като всеобхватни идеи не само относно събитията в живота на човечеството, но също и относно мировите процеси, може да изглежда незначително за лаика.
Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
към текста >>
149.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното
учение
на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха.
Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>
20) «The Secret Doctrine (Тайната доктрина)», Лондон, Ню Йорк, Мадрас 1893 г., на немски «Die Geheimlehre (Тайното
учение
)», Лайпциг, Хага.
20) «The Secret Doctrine (Тайната доктрина)», Лондон, Ню Йорк, Мадрас 1893 г., на немски «Die Geheimlehre (Тайното учение)», Лайпциг, Хага.
към текста >>
150.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той беше това, което се нарича тайно или окултно
учение
, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора.
Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди?
Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора.
След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора. Все повече хора ще бъдат призвани да упражняват тези влияния в бъдеще. Малък кръг от избраници винаги е упражнявал влияние, каквото теософското движение следва да упражнява в бъдеще. Дали са били учениците на Хермес, или на елевзинските, египетските или християнско-гностическите тайни школи, или розенкройцерите в Европа, винаги е имало огромни влияния, произлизащи от братства със строго избрани хора в ограничен брой.
към текста >>
На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено
учение
за значението на физическите явления.
На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено учение за значението на физическите явления.
През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето.
към текста >>
151.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не се желае този живот да се живее толкова често и се стига до твърдението, че е
учение
, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба.
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот.
Не се желае този живот да се живее толкова често и се стига до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба.
Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим. За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл.
към текста >>
152.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
115, той представя духовното
учение
за сетивата, с което, според неговите думи, дава солиден фундамент за ръководеното от него европейско духовнонаучно движение.
99; Щутгарт, 3 август 1908 г., в «Свят, Земя и хора», Събр. съч. 105. Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този въпрос на Генералното събрание на немската секция на Теософското общество. По същия повод през 1909 г. в цикъла си лекции «Антропософия», 23-25 октомври, включени в «Антропософия, психософия, пневматософия», Събр. съч.
115, той представя духовното учение за сетивата, с което, според неговите думи, дава солиден фундамент за ръководеното от него европейско духовнонаучно движение.
Той е искал частично да изложи това учение за сетивата в книгата «Антропософия», която остава като фрагмент. От управлението на наследството на Рудолф Щайнер на книгата е дадено заглавието «Антропософия. Един фрагмент от 1910 г.», Събр. съч. 45.
към текста >>
Той е искал частично да изложи това
учение
за сетивата в книгата «Антропософия», която остава като фрагмент.
съч. 105. Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този въпрос на Генералното събрание на немската секция на Теософското общество. По същия повод през 1909 г. в цикъла си лекции «Антропософия», 23-25 октомври, включени в «Антропософия, психософия, пневматософия», Събр. съч. 115, той представя духовното учение за сетивата, с което, според неговите думи, дава солиден фундамент за ръководеното от него европейско духовнонаучно движение.
Той е искал частично да изложи това учение за сетивата в книгата «Антропософия», която остава като фрагмент.
От управлението на наследството на Рудолф Щайнер на книгата е дадено заглавието «Антропософия. Един фрагмент от 1910 г.», Събр. съч. 45.
към текста >>
153.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той чувствал нещо
божествено
, говорещо му от всичко наоколо.
Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис. Някога човекът много повече разбирал езика на природата. За древния атлантец е било разбираемо това, което днес говори на човека от плискането на вълните, повея на вятъра, шумоленото на листата, тътнещите гръмотевици, но той не го разбира.
Той чувствал нещо божествено, говорещо му от всичко наоколо.
към текста >>
154.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към
божествено
-духовните мирови същества.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед.
Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с
божествено
-духовните течения в света.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед. Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества.
Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
към текста >>
Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази
божествено
-духовна същност.
Така виждаме, че както с молитвата, така и с медитацията се търси съединяването на душата с протичащите в света божествени течения, т. е. това, което на най-висшата степен, така наречената Unio mystica е мистическото съединение с Бог. Оттам началото започва както от молитвата, така и от медитацията.
Човекът никога не би могъл да се съедини със своя бог, никога не би се свързал с висшите духовни същества, ако самият той не стане проявление на тази божествено-духовна същност.
към текста >>
Каквото разгледахме сега, е прадревно
учение
, което казва, че този член от божествеността, който като вечна част се е влял в човешката натура, се състои от име, царство и воля.
Каквото разгледахме сега, е прадревно учение, което казва, че този член от божествеността, който като вечна част се е влял в човешката натура, се състои от име, царство и воля.
Така като част от божественото опознахме това, което се нарича висшата троичност на човека.
към текста >>
155.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на
божествено
-духовните същества.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло.
Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества.
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа. Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка.
към текста >>
Ние се върнахме назад до съвсем особен вид
учение
.
Сега имате под най-радикалната форма това, с което започнахме.
Ние се върнахме назад до съвсем особен вид учение.
Докато днес се обучава така, че човекът застава пред човека и на ученика се казва какви са нещата, някога е било възможно само обучение, което същевременно е било работа, занимание. Било е изливане на мъдростта в отделните същества. Мъдростта не е идвала отвън, а е протичала отвътре към хората, процес, който днес познава само посветеният. Разгледате ли времената от момента, който току-що характеризирах, когато е нямало обучение, а само просветление отвътре, бихте открили преходен период, в който хората, така да се каже, са се намирали наполовина в едното и наполовина в другото състояние. Това е средата на атлантското време.
към текста >>
Праоснователите на религиите са го излели във формите, дадени ни като египетското херметическо
учение
, учението на Заратустра и други.
Тогава е било възможно да им се предаде известна прамъдрост. Но когато човекът изгубва способността да получава мъдрост по такъв начин, в древна Индия е трябвало да бъде обучаван, както го е изисквало индийското тяло, в Персия – персийското, в Гърция – гръцкото и т. н. Това са изисквали външните физически тела според различните влияния, упражнявани върху тях.
Праоснователите на религиите са го излели във формите, дадени ни като египетското херметическо учение, учението на Заратустра и други.
към текста >>
156.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Съществата на Слънцето имат духовно-
божествено
битие.
Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето. Това е много важно.
Съществата на Слънцето имат духовно-божествено битие.
Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време. То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
към текста >>
Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено
учение
.
Неговата преценка има цена за другите. Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него. Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота.
Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение.
Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно. Знанието е това, което трябва да се събере и по-късно да се превърне в мъдрост.
към текста >>
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание,
божествено
познание.
Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
към текста >>
157.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Този смисъл никога не е бил преподаван по друг начин, така че няма различни гледни точки относно това
учение
.
Тези неща не са затова тук, всеки да може произволно да внася някакъв смисъл. Смисълът е внесен от хора, които са наречени християнски посветени, и ние трябва само да се придържаме към това, което е било преподавано в школите на християнските посветени. Затова е зле, ако Библията (включително и Новият завет) се чете по външен начин и се спекулира какво би могла да означава тази или онази дума. Истинският окултизъм никога няма да прави така. Той работи по друг начин, понеже знае, че е имало езотерични християнски школи за посвещение, където е бил преподаван дълбокият смисъл на християнските прасведения.
Този смисъл никога не е бил преподаван по друг начин, така че няма различни гледни точки относно това учение.
към текста >>
Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово
божествено
съдържание.
Който има кръв, има аза, а който има аза, има кръв. Оттам тя е съвсем особен сок. Но това важи само за топлата кръв, за разлика от променливо топлата кръв. Както днес при срама, ужаса и уплахата азът, който изпитва тези чувства, действа върху кръвта и променя тялото по ясен, вътрешен начин при зачервяването или побледняването, така е действал и някога. Огромно и мощно е било въздействието върху кръвта през началното време на развитието на човечеството.
Кръвта тогава е отразявала интимно и точно вътрешната сила, внесена в аза като негово божествено съдържание.
Чрез това азът се е формирал и отпечатвал през развитието на големите епохи (коренните раси) Както днес човекът може да почервенее или побледнее, така вътрешното чувство е формирало отвътре цялото човешко тяло. Когато човекът е бил още мек – тогава е нямал още пръсти, – азът е изграждал формата отвътре чрез кръвта. Кръвта и днес въздейства в изразяването на човека. Пластично изграждащата сила, като изхожда от аза, действа върху строежа на човешкото тяло по заобиколния път през кръвта. Така се научаваме да познаваме кръвта като носител на аза в най-разнообразен образ.
към текста >>
158.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното
учение
и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея.
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни.
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея.
Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.
към текста >>
159.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето
божествено
съществуване, към великите мирови факти.
В това отношение теософията е най-често неразбрана от теософите. Не става въпрос да се умъртви личното, а да му се даде импулс да се издигне нагоре до висшето. Затова е необходимо всичко това, което се дава чрез теософията. Става въпрос да се събудят преди всичко висшите интереси. Такива интереси вече обхващат човека.
Не е нужно той да потисне чувствата си, а да ги насочи към по-висшето божествено съществуване, към великите мирови факти.
Когато така насочваме чувствата си, изгубваме интерес за грубата страна на живота, но чувствата ни не се притъпяват, а стават богати и цялата природа на човека се възпламенява от това. Ако на човека много му се иска свинско печено, не става въпрос да се умъртви желанието му за свинското печено, а това чувство да се преобразува.
към текста >>
160.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Оплодяване чрез духа в любов и смирение води до
божествено
блаженство.
Концентрация, инициативна дейност, овладяване на радостта и болката, позитивност, непреднамереност. Животът след смъртта. Кармата. Предварителен поглед върху бъдещия живот. Пазачът на прага. Двете страни на самопознанието.
Оплодяване чрез духа в любов и смирение води до божествено блаженство.
към текста >>
Божествено
блаженство.
Свещеният Граал. Окултният шрифт. Камъкът на мъдреците. Съответствие между макрокосмос и микрокосмос. Слънце и око.
Божествено блаженство.
Гьотевото стихотворение «Тайните». Дъбове и посветени.
към текста >>
Необходимост от духовното
учение
.
Въздействия на висши същества в човека по време на сън. Пораждане на елементарни същества от лошите качества на хората. Фантоми, спектри, демони. Развитие то на етерното тяло (етерната глава) от Атлантида до днес. Постепенното разхлабване на етерната глава в бъдеще.
Необходимост от духовното учение.
За Бьоклиновата «Пиета». Въздействие на духовни същества във формите на строителното изкуство. Идеята на Петдесятница.
към текста >>
161.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Теософията (антропософията) не е нищо друго освен елементарното
учение
на окултизма.
През последната третина на 19-то столетие някои личности трябва да излязат навън, за да оповестят на човечеството това, което то трябва да знае днес.
Теософията (антропософията) не е нищо друго освен елементарното учение на окултизма.
към текста >>
162.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското
учение
като елементарно
учение
, се появиха особено забележителни явления.
Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер.
Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления.
Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго. Но никой не бива да се страхува от това. Необходимо е само да се обърне вниманието към такива неща, те трябва да се приемат сериозно.
към текста >>
163.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на
божествено
-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете.
През атлантската епоха хората все още са били астрално ясновиждащи. Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора. През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове.
Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете.
На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
към текста >>
Той може да изживее усещането, което се нарича
божествено
блаженство.
Определено концентриране върху човешкото сърце му дава знания за лъвската природа навън. Това не е само фраза. Човекът трябва да се учи в детайли да открива пътя, водещ в огромния Универсум, тогава от само себе си се появява усещането и чувстването на единството с целия Космос. Когато човекът изцяло учи от всеки отделен член на своето тяло – също и на етерното и астралното тяло, – тогава той разширява своя организъм до един организъм, който обхваща цялото пространство. Тогава той се намира вътре във всички същества.
Той може да изживее усещането, което се нарича божествено блаженство.
към текста >>
164.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на
божествено
-духовни същества, които изпълват пространството.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания.
Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството.
Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества. Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
към текста >>
Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на
божествено
-духовните същества.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания. Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството.
Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества.
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
към текста >>
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно
божествено
-духовно действие.
Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло. Той вижда човешкото тяло, разчленено в различни части – глава, ръце, длани и така нататък. Виждайки човешкото тяло, той вижда движенията на ръцете, очите, лицевите мускули, но членовете и движенията на отделните части за него означават израз на вътреши духовни и душевни изживявания. Както в членовете на човека и техните движения той вижда вечното, душевното на човека, така в движенията на звездите, в светлината, която струи към човека от звездите, в изгрева и залеза на Слънцето и Луната, във всичко това езотеричният християнин вижда външния израз на божествено-духовни същества, които изпълват пространството. Всички тези природни процеси са за него делата на боговете, жестовете на боговете, мимиката на божествено-духовните същества.
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие.
към текста >>
165.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Схванем ли това
учение
като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението.
Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята.
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята.
към текста >>
Това е, което чрез антропософското
учение
ни прави други хора.
Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас.
Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора.
Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества.
към текста >>
166.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Неговото
учение
първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх.
50. Виж Дионисий Ареопагит «Йерархиите на ангелите и църквата» издателство Барт, Мюнхен 1955 г. Дионисий Ареопагит е бил ученик на Павел, от когото е бил посветен в християнския езотеризъм.
Неговото учение първоначално е било предавано само устно и с едва през 5/6-ти век е записано, вероятно чрез Север, Антиохийски патриарх.
Виж, въведението на обявения том, стр. 13-14.
към текста >>
167.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това
божествено
-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил.
Ако ние си спомним, че "Азът" в това време е работил заедно с божествените същества, така да се каже, все още не бил се отделил, не е бил паднал от това божествено-духовно естество, то ще видим че "Азът" по пътя си към земното битие в някаква степен се е влошил, а в друга се е подобрил.
Той се подобрил в смисъл, че станал самостоятелен, а се влошил защото сега той е подложен на всякакъв вид съмнения, заблуждения, на всичкото зло и глупаво.
към текста >>
"Азовете" работили от
божествено
-духовната субстанция.
"Азовете" работили от божествено-духовната субстанция.
Ако днес някой "Аз" работи от астрално на физическо ниво това е груповата душа на животните. Както днес тези групови души работят на животните, тогава човешкия "Аз" е работил отвън върху трите тела. Разликата е само в това, че тогава той пораждал тела от много висока степен, отколкото при днешните животни, тъй като той /Азът/ извършвал работа от вътрешността на божествената субстанция. На Луната имало същества, които, по своя вид и изобщо по всичко, което са били, са стояли по-горе от днешните маймуни, но не толкова високо, както днешния човек. Между сегашния човек и животинския свят съществувало междинно царство.
към текста >>
168.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното
учение
да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Ако човечеството беше поискало да се забави с храносмилането на храната, докато не опознае законите на храносмилането, развитието на човечеството би било невъзможно. Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот. Това е точно, както розенкройцерия метод подхожда към духовното: малко абстрактности и разглеждане на въпросите на всекидневния живот. Работата не е в това, да се говори: Духовната наука е Духовна наука, а в това, сериозно да се занимаваме с нея в непосредствения живот. Нима детето, което се е научило да говори знае всички правила на граматиката?
За това трябва да придаваме значение на това, в началото човек с помощта на духовното учение да се занимае с непосредственото му обкръжение, а след това може да открие във висшите светове, към знанието за астралния свят, за Девакан.
Тъй като само по този път ще разберем, какво съществува около нас и в какво ние самите можем да вземем участие. За това конкретната задача се състои в обединяване на разцепилото се човечество откъснало се от старите кръвни и родствени връзки, с помощта на единната окултна духовна мъдрост.
към текста >>
169.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тайното
учение
през всички времена е твърдяло за вътрешното устройство на Земята следното.
Тайното учение през всички времена е твърдяло за вътрешното устройство на Земята следното.
Ние трябва да си представяме Земята състояща се от редица слоеве, които, всъщност, не са отделни с ясна граница, както при луковицата, а меко преминават един в друг. Най-горният слой, минералната маса, се отнася към вътрешното, както черупката към яйцето. Този горен слой се нарича минерална Земя. Под него се показва нещо, което не може да се сравни с никое вещество на Земята, и то се нарича течна Земя. Но тук се има в предвид не просто течност, понеже нашите течности също имат специфични свойства.
към текста >>
Но теософското
учение
самото е помирител.
който поставя своето мнение над любовта, опърничавост над съгласието, той още не е разбрал до край теософската идея. Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората. Който окултно се развива, той по естествен начин се учи на това, иначе няма да се придвижи напред. Такъв човек изобщо се отказва от собствено мнение и желае да бъде само оръдие на обективната истина, която изхожда от духа и се разлива по света като единствена велика истина, и колкото повече човек се прониква със самоотверженост и става рупор за тази велика истина, толкова по-малко той придава значение на личното мнение, толкова повече той изявява истинското теософско настроение. Днес това е извънредно трудно.
Но теософското учение самото е помирител.
Когато ние идваме за да живеем според това учение, то създава мир. Но ако ние внесем нещо отвън, тогава ние внасяме вражда, и трябва да се стремим към това, че тук тя да ни намери място.
към текста >>
Когато ние идваме за да живеем според това
учение
, то създава мир.
Умонастроението за любов трябва да въздейства и върху мненията на хората. Който окултно се развива, той по естествен начин се учи на това, иначе няма да се придвижи напред. Такъв човек изобщо се отказва от собствено мнение и желае да бъде само оръдие на обективната истина, която изхожда от духа и се разлива по света като единствена велика истина, и колкото повече човек се прониква със самоотверженост и става рупор за тази велика истина, толкова по-малко той придава значение на личното мнение, толкова повече той изявява истинското теософско настроение. Днес това е извънредно трудно. Но теософското учение самото е помирител.
Когато ние идваме за да живеем според това учение, то създава мир.
Но ако ние внесем нещо отвън, тогава ние внасяме вражда, и трябва да се стремим към това, че тук тя да ни намери място.
към текста >>
170.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Персийското тайно
учение
ги нарича "Амсхаспанди".
Ако си спомним древните легенди, то в тях можем да видим опита на хората да изобразяват тези висши гениоподобни същества. Те изглеждат по всевъзможни начини, и тези, които са приемали тайно обучение и са ги познавали, ги описват по същия начин. Този вид същества се разделя на шест групи. Начело на тези шест групи са поставени шест главни гения, като шест регенти, шест предводители. Тези главни същества от висшия астрал, от златния план се наричат с различни имена.
Персийското тайно учение ги нарича "Амсхаспанди".
То разказва за шест такива амсхаспанди.
към текста >>
Това именно направиха тайните учители, които дадоха на народите си митологиите и изкуството, за което говорихме, и което изхожда от тайното
учение
.
Във втория, малко по.нисш план астралните същества изглеждат по различен начин. Те не приличат на формите, които се срещат на физическия свят. Но ние можем поне да ги направим разбираеми, като се опитаме да ги опишем чрез формите от физическия план.
Това именно направиха тайните учители, които дадоха на народите си митологиите и изкуството, за което говорихме, и което изхожда от тайното учение.
Няма същества, които изглеждат точно като тези, затова ние можем да ги опишем само, ако си ги представим с човешки тела и всевъзможни животински глави. Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова сфера, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви животни. Тези образи също не са произволни фантазии, а същества, с които в астралния план може да се общува както с хората и животните на физическия план.
към текста >>
Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно
божествено
-духовно същество.
28-те Изарди също имаха свой предводител, свой господар, който се радваше на почит сред Изардите и Амсхаспандите.
Този техен предводител беше един вид майстор, той беше едно божествено-духовно същество.
Ако погледнем назад към тези древни епохи, то ние ще го видим да работи така, че командва 28 Изарди, които изпращат астралните течения в човека и ги дирижират. Цялата земя беше обърната от тази астрална сфера. И така, както днес ветровете пресичат земната атмосфера, така и астралните течения пресичаха човешкото тяло. Древните ясновидци наистина виждаха теченията в главата и по протежение на гръбнака, които пресичаха атлантския човек. Това беше един жив астрален образ.
към текста >>
171.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това
божествено
число, с чието значение се запознахме преди осем дни.
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни.
Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа. В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб.
към текста >>
Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно
божествено
семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир.
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме. Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем. Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество.
Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир.
Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня.
към текста >>
В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън
божествено
влияние.
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис.
В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние.
Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно
учение
на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните.
Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава.
Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните.
Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките. Но интересът отсъствува в този, кой то преработва легендата в поучение за християните в манастира Сент Гален. Той имаше друга цел, той искаше да каже на хората: ако се установите в старото състояние, то вие сами ще се унищожите. Той им по казва не дело как се самоунищожават. И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават.
към текста >>
Но трябва също така да подчертаем, че той беше християнски посветен, който искаше да представи на хората едно съвсем определено християнско
учение
.
Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно. Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен.
Но трябва също така да подчертаем, че той беше християнски посветен, който искаше да представи на хората едно съвсем определено християнско учение.
към текста >>
172.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
През нас преминава едно естествено морално
учение
, ако го възприемем като естествено последствие от познанието.
Не фантазирайки, а постепенно ние се научаваме да бъдем един тон в големия оркестър, който озвучава космоса и който наричаме музика на сферите. Тогава нашето чувство за отговорност нараства, едновременно с това се появява чувство за възвишеност, но свързано в едно чувство на смирение в равновесно съотношение. Това ни дава учението на теософията: тя ни учи правилно не само, че сме хора и какви хора сме, а тя ни превръща и в духовни хора, които знаят какво е тяхното участие в духовно-космическото битие. Това е етиката, учението за морала, което произлиза от прозрението. Ако обгърнем това, то чрез нас ще започнат да пулсират морални чувства, които не притежават и капка сантименталност или филистерство.
През нас преминава едно естествено морално учение, ако го възприемем като естествено последствие от познанието.
Теософията не може нищо друго, освен, в случай че бъде разбрана правилно, да внесе в човека най-висшите морални понятия, тъй като тя му дава знанието, прозрението за това как човекът е поставен в цялата световна взаимовръзка. Теософията никога няма да се впусне в закани и морални проповеди. Никой не става по-добър, когато бива заплашван: Бъди добър! или: Прави това, защото то е добро! тъй като това би довело човека при всички обстоятелства до сантименталност и филистерство.
към текста >>
173.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На истинското тайно
учение
не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща.
Както и да е, поне ще получите една идея за това, какво се има впредвид, когато например в древната питагорейска школа се казва, че човек трябва да се вглъби в числата и в тяхната природа, за да достигне до общ поглед върху света. Може да се стори сухо и пусто, че трябва да разсъждава върху числата. Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7.
На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща.
От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата.
към текста >>
Затова в миналото, по разпореждане на тези, които знаеха за това, човек завършваше времето за
учение
и пътешествие, преди да може да се нарече майстор.
В тези първи периоди може да се направи много посредством едно възпитание според тези закони. Тогава обаче в петия период на човешкия живот настъпва една повратна точка, която е решаваща за целия следващ живот. Тази повратна точка в петия период от живота на човека, трябва да бъде прекрачена по възможност преди човекът да се впусне с пълна увереност в света. Царящият днес принцип, че човекът трябва да се изпрати в живота още много рано, е много лош. От огромно значение е да се спазват такива древни окултни принципи.
Затова в миналото, по разпореждане на тези, които знаеха за това, човек завършваше времето за учение и пътешествие, преди да може да се нарече майстор.
към текста >>
174.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството
божествено
сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед.
Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.
към текста >>
175.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното
учение
на християнството.
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън!
Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството.
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка. Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
Първите християни не възприеха
учение
или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово.
Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово.
За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението.
към текста >>
Да признаеш единствено Христовото
учение
не означава, че проповядваш християнство.
Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос.
Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство.
Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето.
към текста >>
Мисията му не е да бъде някакво абстрактно
учение
, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа.
Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник.
Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа.
А душата ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва. Колкото по-дълбоки събития наблюдаваме, толкова по-дълбока душевност усещаме. В големите преломи на годината ние чувстваме най-дълбоките душевни събития, а най-същественото за нас, ние трябва отново да се научим да усещаме в големите преломи на годината, които са скрити в празниците ни.
към текста >>
176.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното
учение
.
В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо. Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети!
И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение.
Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно.
към текста >>
Този Слънчев Дух, който свързал Себе си с Луната, който по този начин се явява, преобразен от Вселената на Слънчевите Духове – този Слънчев Дух, като
Божествено
същество е Йехова, или Яхве, управителя на Луната.
Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята. Да се пренесем назад във времето, когато от Земята се е отделило Слънцето, отделила се е Луната, и човекът е започнал своето битие в сегашната си форма. Това битие в сегашната форма човек достигнал благодарение на това, че един от слънчевите Духове – ако ми позволите така да се изразя – се е снизил, за да не продължи по-нататък своето битие на Слънцето, а да се съедини с Луната. Благодарение на това се е появил Висшия управител, действащ от Луната. Освен това, на Луната е имало низши същества; но един от Слънчевите Духове свързал себе си с битието на Луната.
Този Слънчев Дух, който свързал Себе си с Луната, който по този начин се явява, преобразен от Вселената на Слънчевите Духове – този Слънчев Дух, като Божествено същество е Йехова, или Яхве, управителя на Луната.
Ще разберем защо е станало така, ако си припомним следното.
към текста >>
177.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното
учение
за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение.
И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
към текста >>
178.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това
учение
, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители! Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша.
към текста >>
179.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето
Божествено
; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог.
Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н.
И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
За това в някои части на християнското
учение
се говори за ангели-хранители на хората.
И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло.
За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората.
Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността. Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
към текста >>
180.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското
учение
.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение.
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове.
към текста >>
Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското
учение
и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа.
В нашето последно разглеждане вече беше посочено, че в дадения промеждутък от развитието на нашия група на Обществото, трябва да бъдат направени някои изказвания за “напредналите теософи”, но беше отбелязано, че този израз “напреднали теософи” се разбира не в смисъл, че при това се има в предвид някакво особено теоретично знание от теософското учение. Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници.
Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа.
И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес. Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
181.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вотан или Зевс, или други
божествено
-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените.
Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена. Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на
божествено
-духовните същества.
Но ние трябва да си изясним, че с това вживяване в духовно-свръхсетивните светове било свързано и нещо друго. В тези светове човекът не чувствал себе си като индивидуално същество. Той се чувствал член на духовните същества; той, така да се каже, принадлежал към висшите духовни същества, както на нас ни принадлежи ръката.
Това слабо чувство за своята индивидуалност, което имал тогава човекът, той получавал, когато се потапял във физическото си тяло, когато за кратко време се еманципирал, така да се каже, от хоровода на божествено-духовните същества.
Това било началото на неговите индивидуални чувства. Било е тази епоха, когато на човекът му е станало напълно ясно, че той има групова душа; той почувствал себе си потопен в груповата душа, когато е напуснал физическото си тяло и встъпва в свръхсетивното съзнание. Това е била епоха, когато с огромна сила в човека е навлязло съзнанието за своята принадлежност към груповата душа, към груповия Аз.
към текста >>
182.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с
божествено
-духовния свят.
На нея и се нашепват слова и когато тези слова се пренасят в дневното съзнание, то те се появяват като основни сили на поетичното изкуство, на поезията. Така поезията е сенчест образ на това, което съзнателната душа изживява в духовния свят вечер по време на сън. И ние можем да си представим, че благодарение на своята връзка с висшите светове – само благодарение на нея – човекът твори в петте изкуства: в архитектурата, в скулптурата, живописта, музиката и поезията – отразява, разкрива духовната действителност тук на нашата Земя. Разбира се, това става само тогава, когато изкуството се издигне на чисто външно, чувствено съзерцание. В простото подражание на външното, в това, което в груб смисъл сега се нарича натурализъм, няма нищо поетично, което да би могло да е донесено на човека от духовния свят.
И това чисто подражателно външно изкуство, което ние днес имаме в много области, има само доказателство за това, че хората са изгубили връзка с божествено-духовния свят.
Човекът, който със всички свои интереси се слива с външния физически свят, с това, което се пронизва и допуска само от външните органи на чувствата, действа благодарение на тези интереси към външния физически свят на своето астрално тяло с такава сила, че то става сляпо и глухо, когато през нощта се намира в духовния свят. тогава могат да звучат най-прекрасните звуци на сферите, може да се нашепват с най-високите тонове думи, но то нищо не донася от себе си в дневния живот! И такъв човек се надсмива над идеалистичното, над спиритуалното изкуство и казва, че изкуството съществува само за това, за да се фотографира външната действителност, защото само тогава то има под краката си нещо реално.
към текста >>
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като
учение
, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността.
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде.
В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
183.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Божествено
-духовният характер на Йоановото Евангелие.
Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие.
Противоречия в Евангелията. Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса.
към текста >>
184.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до
божествено
-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят.
И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото Евангелие е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи. За да сме съвсем ясни, нека да предположим една екстремна ситуация: нека допуснем, че поради едни или други събития, човечеството изгуби всички религиозни документи, а човекът запази единствено способностите, които притежава днес.
И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят.
Духовната наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божествени-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност. Защото едва тогава, в известен смисъл, ние сме свободни и независими от тях. Тогава в тях ние разпознаваме това, до което сме стигнали напълно самостоятелно.
към текста >>
И по- неже предварително знаем истините за
божествено
- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството? Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга.
И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
към текста >>
Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното
божествено
и съзидателно Слово.
Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете.
Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово.
Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>
Ето как познавачът на учението за Логоса прониква до творящото
божествено
Слово, което е и първопричината за Битието; за него загатва и авторът на Йоановото Евангелие.
Ето как познавачът на учението за Логоса прониква до творящото божествено Слово, което е и първопричината за Битието; за него загатва и авторът на Йоановото Евангелие.
Нека чуем какво казва той в началото:
към текста >>
Ето как авторът на Йоановото Евангелие свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото Евангелие едно
учение
, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.
А днес – иска да каже той – къде е днес Словото? И днес Словото е също тук, и Словото е у човека! и Словото е нещо човешко.
Ето как авторът на Йоановото Евангелие свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото Евангелие едно учение, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.
към текста >>
185.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Точно тук окултизмът ни насочва към
божествено
-духовния свят, към висшите духовни Същества.
Всяка нощ с човека настъпва една голяма промяна: като духовно същество, той всяка нощ се разделя със своите физическо и етерно тяло, които предоставя на тях самите. Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части. И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз. Какво става обаче през нощта? Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз!
Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния свят, към висшите духовни Същества.
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши божествено-духовни Същества.
към текста >>
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши
божествено
-духовни Същества.
Но те не могат да съществуват сами за себе си, защото нито едно физическо тяло, както и нито едно етерно тяло не могат да съществуват сами за себе си, дори камъкът трябва да бъде проникван от своите по-висши духовни части. И сега Вие лесно ще се убедите, че е напълно изключено Вашето физическо и етерно тяло да остават нощем в леглото без съответствуващите им астрално тяло и Аз. Какво става обаче през нощта? Вашето астрално тяло и Вашият Аз не са вече във физическото и в етерното тяло, но затова пък в тях са едно друго астрално тяло и един друг Аз! Точно тук окултизмът ни насочва към божествено-духовния свят, към висшите духовни Същества.
Докато нощем Вашето астрално тяло и Вашият Аз са извън Вашето физическо и етерно тяло, там, в тези физическо и етерно тяло действуват астралното тяло и Азът на висши божествено-духовни Същества.
към текста >>
На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени
божествено
-духовни Същества.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си.
На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества.
Тези Същества продължават да живеят в него. И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества. Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества. И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от
божествено
-духовни Същества.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз. Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества. Тези Същества продължават да живеят в него. И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества.
Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества.
И ако правилно сме разбрали тези неща, ние стигаме до едно по-дълбоко разбиране за днешния човек, и сме в състояние да повторим и вникнем по-добре в първоначалната постановка на християнския езотеризъм.
към текста >>
Вътрешно то е от много по-висше, от бо-жествено-духовно естество; вътрешно то е пронизано от
божествено
-духовни сили.
А сега нека насочим вниманието си към състоянието на будност. Как изглеждат нещата? Физическото тяло, както ни се представя то, е само външната страна. Вътрешно то е това, което наричаме атмична същност.
Вътрешно то е от много по-висше, от бо-жествено-духовно естество; вътрешно то е пронизано от божествено-духовни сили.
Същото се отнася и за етерното тяло. Външно погледнато, то крепи и поддържа физическото тяло, но вътрешно - то е божественият Дух-Живот. На свой ред, астралното тяло е проникна то от божествения Дух-Себе. От целия човек Азът е овладял само преобразената от него астрална част.
към текста >>
Божес-твено-духовната същност на физическото тяло и
божествено
-духовната същност на етерното тяло са вътре в тях и остават там, докато физическото и етерното тяло лежат в леглото, а астралното тяло и Азът са извън тях.
Нека се обърнем към спящия човек. Тук противоречието веднага изчезва. При спящия човек астралното тяло и Азът се отделят от физическо-етерния организъм. Всяка нощ човек спокойно напуска физическото си и етерно тяло. Но ако той би напуснал своето физическо тяло, без божест-вено-духовните сили да се грижат за него, тогава всяка сутрин той би го заварвал разрушено.
Божес-твено-духовната същност на физическото тяло и божествено-духовната същност на етерното тяло са вътре в тях и остават там, докато физическото и етерното тяло лежат в леглото, а астралното тяло и Азът са извън тях.
Физическото тяло и етерното тяло са проникнати от божествено-атмични сили, от божествено-будични сили.
към текста >>
Физическото тяло и етерното тяло са проникнати от
божествено
-атмични сили, от
божествено
-будични сили.
Тук противоречието веднага изчезва. При спящия човек астралното тяло и Азът се отделят от физическо-етерния организъм. Всяка нощ човек спокойно напуска физическото си и етерно тяло. Но ако той би напуснал своето физическо тяло, без божест-вено-духовните сили да се грижат за него, тогава всяка сутрин той би го заварвал разрушено. Божес-твено-духовната същност на физическото тяло и божествено-духовната същност на етерното тяло са вътре в тях и остават там, докато физическото и етерното тяло лежат в леглото, а астралното тяло и Азът са извън тях.
Физическото тяло и етерното тяло са проникнати от божествено-атмични сили, от божествено-будични сили.
към текста >>
Физическата слънчева светлина също е въплъщение на
божествено
-духовната, аурична мирова светлина.
На Старата Луна към човека се присъединява астралното тяло. Какво представлява астралното тяло? Пред ясновиждащото съзнание, днес то се проявява като една аура, която обгръща човека. То е едно светлинно тяло, което днешното “предметно” съзнание не може да различи. Но за ясновиждащото съзнанието е светлина, духовна светлина; а нашата физическа светлина е само преобразена духовна светлина.
Физическата слънчева светлина също е въплъщение на божествено-духовната, аурична мирова светлина.
В днешния свят има една светлина, която струи към човека от Слънцето. Но има и друга светлина, която струи от духовната част на Слънцето. На Луната астралното тяло на човека все още светеше и озаряваше околните същества. И така, на Луната към физическото си и етерно тяло, човек получава и своето астрално тяло.
към текста >>
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на
божествено
-духовните Същества.
Когато човекът стъпи за пръв път на Земята, той беше едно създание на божествено-духовните Същества.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина. А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.
към текста >>
И след като стигнахме с мислите си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от
божествено
създадения човек възниква днешният Азов човек.
Тогава той съществуваше благодарение на това, че в неговото физическо тяло, в неговото астрално тяло живееше Логосът, който стана Живот, а после - Светлина. А сега, какво се случва на Земята? За човека и в човека се явява Азът. Чрез включването на Аза, човекът се издига до способността не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа на всичко това отвън, да се противопоставя на Логоса, на Живота, на Светлината. По тази причина, всичко стана за него материално, всичко доби едно материално съществувание.
И след като стигнахме с мислите си до тук, можем сравнително точно да фиксираме и точката, от която ще продължим следващия път, за да посочим, как всъщност от божествено създадения човек възниква днешният Азов човек.
Защото виждаме, че преди днешния Азов човек, е съществувал божественият “прачовек”.
към текста >>
„ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог (или
божествено
) беше Словото.
„ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог (или божествено) беше Словото.
към текста >>
186.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно това, което човекът стана под влиянието на
божествено
-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период.
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>
В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от
божествено
-духовните Същества.
Тези образи представлявали отражения на духовно-душевни процеси, разиграващи се около човека. Всички духовно-душевни събития били виждани през нощта, а развитието постепенно протекло така, че човекът за все по-продължителни периоди от време се потапял в своето физическо тяло. Нощта ставала все по-кратка, а деня - все по-дълъг. Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло, толкова повече изчезвали нощните образи и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание. Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло.
В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества.
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз. За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”.
към текста >>
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от
божествено
-духовното съзнание, като част от божествения Аз.
Всички духовно-душевни събития били виждани през нощта, а развитието постепенно протекло така, че човекът за все по-продължителни периоди от време се потапял в своето физическо тяло. Нощта ставала все по-кратка, а деня - все по-дълъг. Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло, толкова повече изчезвали нощните образи и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание. Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло. В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества.
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз.
За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”.
към текста >>
Днес хората не се замислят, че това, което те “откриват” в хода на Земното развитие,
божествено
-духовните Същества са го извоювали и вложили в Земята още по времето на Старата Луна.
Материализмът смята, че има само човешка мъдрост, но не и космическа. Но ако хората биха обгърнали с непредубеден поглед човешкото развитие, те щяха да видят, че още от самото начало космическата Мъдрост е била толкова напред, колкото ще бъде и човешката мъдрост в края на Земното развитие. В предходните епохи, когато нещата са били назовавани по-точно отколкото днес, действуващата в човека субективна мъдрост - за разлика от обективната космическа Мъдрост - била определяна като “интелигентност”.
Днес хората не се замислят, че това, което те “откриват” в хода на Земното развитие, божествено-духовните Същества са го извоювали и вложили в Земята още по времето на Старата Луна.
Нека да си послужим с един пример.
към текста >>
Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от
божествено
-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията. Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия; защото това, от което осите изграждат своите гнезда, се състои от точно същите вещества, от които се произвежда човешката хартия; механизмът е същия, но в единия случай това става чрез самия жизнен процес.
Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
към текста >>
И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на
божествено
-духовния ред.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред!
И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред.
Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”. Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса. Всичко е въплъщение на Логоса. И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
Християнският езотеризъм нарича този
божествено
-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред! И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред.
Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
Както накрая човекът можа да произнесе Словото от самия себе си, така и целия сътворен свят, цялото животинско, растително и минерално царство, възникна от Логоса. Всичко е въплъщение на Логоса. И както Вашата душа работи невидимо и дълбоко във Вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки душевен елемент в света си изгражда подходящото за него физическо тяло.
към текста >>
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в
божествено
-духовния свят.
На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения свят, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло. В този случай цялата система на човека се осветлява от външното Слънце. А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека.
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят.
И сега Слънцето не може да осветлява направо човешкото астрално тяло и да възпламенява в него силата на Любовта. Сега действува Луната, която отразява Слънчевата светлина чрез Яхве или Йехова. Луната е символът на Яхве или Йехова, а Слънцето е не друго, а символът на Логоса, който представлява съвкупността от другите шест Елохими. Тази рисунка е символична, но тя може да бъде изучавана, върху нея може да се медитира.
към текста >>
Нека обгърнем това живо Христово
учение
само в няколко кратки и стегнати изречения.
Той трябваше да назовава себе си, примерно, като великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество.
Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения.
И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност.
към текста >>
Нека да сравним християнството със старозаветното
учение
.
Той трябваше да назовава себе си, примерно, като великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество. Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения. И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие.
Нека да сравним християнството със старозаветното учение.
В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>
В старозаветното
учение
човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност.
Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения. И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение.
В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност.
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение.
към текста >>
Думите “Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм” съдържат живата квинтесенция на християнското
учение
.
Думите “Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм” съдържат живата квинтесенция на християнското учение.
към текста >>
Приемете всичко това като нещо, което е било предавано като
учение
в християнските езотерични школи, като нещо, което авторът на Йоановото Евангелие е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
Приемете всичко това като нещо, което е било предавано като учение в християнските езотерични школи, като нещо, което авторът на Йоановото Евангелие е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
към текста >>
187.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото
учение
, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина.
И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина.
към текста >>
“Ние чухме Неговото
учение
- учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това
учение
?
Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14). Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.
“Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение?
По какъв начин са родени другите хора?
към текста >>
Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е
учение
за “единородния”.
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”.
Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е учение за “единородния”.
Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
към текста >>
Такова
учение
можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът.
Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът.
Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”. Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот.
към текста >>
Едва Той превърна това
учение
в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”.
Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът.
Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”.
Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”.
към текста >>
188.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в
божествено
-духовните сили и Същества.
Нека да повторим, че когато денем човекът е буден, неговото физическо и етерно тяло са проникнати и поддържани по особен начин от неговата астрално-Азова организация. Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела.
Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества.
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях. Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
към текста >>
Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в
божествено
-духовните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола.
Обаче днес, когато човечеството отново се стреми да открие пътя за такова развитие на Аза, че човек отново да се включи в божествено-духовните сили, идва часът когато - отначало несъзнавано - ще настъпи определена реакция срещу алкохола.
Тази реакция настъпва, защото и днес много хора усещат, че не може да бъде оправдано за вечни времена нещо, което някога е имало - макар и голяма! - стойност за човека.
към текста >>
Христовото
учение
можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си.
Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми.
Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си.
Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус. Налице бяха предварителните условия за това разбиране.
към текста >>
189.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на
божествено
-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно. Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло.
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е по сочено в първата рисунка.
към текста >>
Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в
божествено
-духовните Същества.
Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен. По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни. Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми.
Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества.
към текста >>
Докато беше потопен в
божествено
-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете.
към текста >>
Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за
божествено
-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята.
Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете. Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан. И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва.
Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята.
През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната.
към текста >>
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия
божествено
-астрален свят.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят.
Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят.
към текста >>
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в
божествено
-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение.
За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
към текста >>
Тези, които можеха да виждат в
божествено
-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз.
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”.
“Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>
Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското
учение
.
Тук Христос си служи направо с древните технически изрази.
Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение.
Ето защо в древността учението за “Аз-съм” можеше да бъде само загатнато. За силата на “Аз-съм”, която трябваше да се пробуди у всеки Син човечески, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки се на посветените и техния авторитет. Но и за тези подробности Евангелието на Йоан ни осведомява достатъчно точно.
към текста >>
Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само като понятие, като
учение
, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst). Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин. То е не само нещо, което може да бъде узнато, а една сила, която човекът може да приеме. Когато Логосът сам произнася своето име, той трябва да бъде разбран, да бъде обхванат с разума.
Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само като понятие, като учение, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
И тогава той вече нарича себе си не “манна”, а “хлябът на живота” (6, 48), и това е техническият израз на Буди или “Дух на Живота” (Lebensgeist).
към текста >>
190.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското
учение
, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това Евангелието на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници. Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в Евангелието на Йоан.
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
към текста >>
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на
божествено
-духовни Същества.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете.
В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества. През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на
божествено
-духовни Същества.
По-нататък човечеството навлиза в културната епоха, която има своя исторически израз във вавилоно-асирийско-халдео-египетската култура. Звездното небе престава да бъде за човека една илюзия, а нещо, в чиито писмени знаци той вече може да чете. В това, което за индиеца беше все още Майя, в блясъка и орбитите на звездите, представителят на третата културна епоха вижда израз на решенията и намеренията от страна на божествено-духовни Същества.
Постепенно хората се изпълват с усещането, че външната действителност е не илюзия, а едно откровение, едно проявление на божествено-духовни Същества.
През египетската култура хората започнаха да прилагат това, което може да се извлече от звездната писменост, в картографирането на Земната повърхност. Защо египтяните станаха първите геометри? Защото вярваха, че чрез мислите, които разпределят и подреждат Земята, може да се овладее, да се преобрази и самата материя.
към текста >>
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на
божествено
-духовния свят.
За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума.
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на
божествено
-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици. Този е основният момент, за който става дума. Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят.
Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията.
За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
191.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно
учение
, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно
учение
; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа!
Както виждате, ние сме за позитивното отношение към нещата. Обаче който признава единствено обекта на своите лични възприятия, той изисква не само задължителното съгласие и на другите, но освен това се стреми към императивни решения, отнасящи се за неща, които не познава. Не съществува по-лоша нетърпимост от тази, която официалната наука изпитва спрямо Духовната наука, а занапред тя ще нараства все повече. Тази нетърпимост се проявява под най-различни форми. Хората нямат никакво съзнание, че говорят неща, каквито не би трябвало да говорят.
В различни общности, съставени от иначе добри християни, може да се чуе: Антропософите говорят за някакво християнско тайно учение, обаче християнството не се нуждае от никакво тайно учение; защото има значение само това, което може да се усети и разбере и от най-елементарната и наивна човешка душа!
- следователно, не друго, а тъкмо това, което говорят, усещат и разбират защитниците на подобен възглед. С други думи, те изискват нито един човек да не възприема и да не разбира нищо повече от това, което възприемат и разбират те самите. Такива християнски общности по правило отхвърлят непогрешимостта на Папата. Но днес в много по-голям размер - включително и всред християните - нараства убеждението за собствената непогрешимост. Срещу антропософията застава едно Папство, където всеки гледа на себе си като на един малък папа.
към текста >>
192.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо при истинското езотерично
учение
, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи.
Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция. Тук неговите лични становища нямат никакво значение. Защото ако такъв човек говори за Сатурн, всъщност самият Сатурн говори от човека. Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него. Той превръща себе си в инструмент; неговият Аз сякаш потъва и в такива моменти остава без личност; сега космическият Аз е този, който си служи с него като със свой инструмент, за да проговори чрез него.
Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи.
Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение.
към текста >>
За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално
учение
, което му предлага антропософията.
И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството.
За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията.
Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството! Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува.
към текста >>
193.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво
учение
за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни?
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни?
Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни?
Не, защото той ги вижда, гледа ги около себе си и затова не се нуждае от една религия на сетивното. Нека си представим един човек, който би живял в съвършено други светове, снабден със съвършено различни сетивни органи, със съвършено други познавателни органи; който не би виждал камъните, растенията, животните, защото те биха били невидими за него.
към текста >>
Решаващото тук не е вярата в неговото
учение
, а вярата в неговата личност.
Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност.
Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
към текста >>
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото
учение
, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам?
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
към текста >>
В това се състои разликата между едно
учение
от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство.
В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство.
към текста >>
194.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското
учение
не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига.
Ние разбираме антропософския живот само тогава, когато за нас Антропософското учение не е само нещо, което ни занимава теоретически, а когато то стане за нас нещо, което одухотворява нашия собствен живот до най-дълбоките глъбини на нашата душа, което възпламенява нашия живот и го повдига.
А това ни свързва още по-тясно с нашите себеподобни, с целия свят. От голямо значение е за човека, той да чувствува, че всичко, което ни заобикаля във външния сетивен свят, във видимото сетивно съществуване, че всичко това може да ни се яви като външна физиономия на едно невидимо, свръхсетивно съществуване, намиращо се на неговата основа.
към текста >>
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на
божествено
-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване. И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
към текста >>
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа
божествено
-духовно съществуване.
За този, който внася Антропософията в живота, светът, с всичко, което той съдържа, се превръща все повече и повече в един физически израз на божествено-духовни Същества; и когато гледа света на видимото, за него това е все едно, като че ли чрез чертите на едно човешко лице той прониква до неговото сърце до неговата душа.
Всичко, което среща като планини и скали, растителната дреха на Земята, животните и хората, всичко, което го заобикаля във външния свят във всички занимания на хората, за него то се превръща в един физиономически образ, в една мимика на едно намиращо се на негова основа божествено-духовно съществуване.
И от този начин на гледане света в него извира нов живот и го прониква, едно друго, благородно въодушевление възпламенява това, което той иска да предприеме.
към текста >>
Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на
божествено
-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки.
Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете. Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят. Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
195.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това
Божествено
: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел.
Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно. Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото.
И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел.
Те считаха Яхве като духовна групова душа на народа.
към текста >>
Сега ние го описваме така, както то се явява на духовния изследовател ретроспективно, както тези четири групови души са се оформили от общото
божествено
-човешко същество, което слиза надолу.
Този е образът, който се представя на ясновидеца. Така възниква човекът из сумрака на духовния свят. А силите, които са го образували, се явяват като един вид седмоцветна дъга. Силите, които са повече от физическо естество обкръжават цялото образуване на този човек като една дъга. Това развитие на човека, неговото превръщане в сегашната му форма, трябва да бъде описано в най-различните области и по най-различни начини.
Сега ние го описваме така, както то се явява на духовния изследовател ретроспективно, както тези четири групови души са се оформили от общото божествено-човешко същество, което слиза надолу.
От край време този момент е бил изобразяван така, както го виждате символично изобразен върху втория от така наречените седем печата. Това е неговото символично изображение, но то е нещо повече от един символ. Тук вие виждате, как из неопределеното възникват тези четири групови души, около тях дъгата и числото дванадесет.
към текста >>
196.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между
божествено
-духовни същества; те виждаха около себе си тези
божествено
-духовни същества.
Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство.
Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост.
към текста >>
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на
божествено
-духовните същества.
А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи.
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества.
Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили. "За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете. И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти.
към текста >>
В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското
учение
е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура.
Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи.
В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура.
"той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време. Следователно тази първа културна епоха в следатлантското време е представена в лицето на Ефеската църква. И това, което трябва да бъде възвестено в едно послание до църквата от Ефес. Трябва да си представим това приблизително така: Естествено характерът на онази далечна индийска епоха е останал и се е продължил в различните културни течения. В църквата от Ефес ние още имаме нещо от този характер.
към текста >>
Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо
божествено
, това се нарича "скритата манна".
А учението на Валаама /по-точно произнесено Билеам/ не е нищо друго, освен учението на черния магьосник. Защото това е учението, което разлага народите. Разложителните, рушителите на народите са черните магьосници, които работят само в услуга на своята личност и затова разрушават всяко общество, затова те поглъщат всичко, което живее в народа. Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна".
Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна".
Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе). Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха. Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира! Там той възвестява себе си като "Син Божи", който има очи като пламък, а нозете му са като разтопен месинг.
към текста >>
197.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето
божествено
-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът.
Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието. Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества.
Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът.
Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад. Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма. Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се намират днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото дърво на човечеството.
към текста >>
Там вие сте приели чудесното
учение
на свещените Риши; ако и да сте забрави ли, по-късно вие ще си го спомните.
Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха. Във всяка епоха той е приел това, което следваше да приеме. Пренесете се с душата си в миналото, как вие сте живели в Древно-индийската епоха!
Там вие сте приели чудесното учение на свещените Риши; ако и да сте забрави ли, по-късно вие ще си го спомните.
По-нататък вие сте минали от едно въплъщение в друго. Усвоили сте това, което можаха да дадат Персийската, Египетската, Гръцко-римските култури. Днес това е вложено във вашите души; то не се показва днес на лицето ви като външен израз. Вие ще преминете по-нататък в епохата на Филаделфия, после в тази, в която ще царува Амен. И все повече и повече ще се развие една човешка общност, която ще показва на лицата на хората това, което се е подготвило в нашите епохи.
към текста >>
198.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Сега той трябваше да види това
Божествено
намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това
Божествено
трябваше да се яви пред него.
Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда. По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото.
Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него.
А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането. То трябваше да бъде дадено така на неговото сегашно възприятие, за да може той да го разбере.
към текста >>
199.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно
учение
, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство.
Ще има още възможност, щото меките още до известна степен тела след войната на всички против всички да бъдат преобразени чрез обърнатите към доброто души, чрез душите, които още през тази последна епоха ще бъдат обърнати към доброто. С това ще бъде постигнато много. Доброто не би станало толкова голямо добро, ако то не би нараснало чрез побеждаването на злото. Любовта не би била толкова силна любов, ако тя не би добила тази сила работейки така, че и грозотата в лицата на злите хора да бъде победена. Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението.
То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство.
Обикновено манихейското течение е криво разбрано. Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие. Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото. Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе. Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство.
към текста >>
Но не е така, защото смисълът на манихейското
учение
е това, което писах по-горе.
Това ще бъде предварително подготвено и на учениците на съответните течения се казва: "И така, вие не трябва да мислите, че злото не е основано в самия план на Сътворението. То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство. Обикновено манихейското течение е криво разбрано. Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие. Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото.
Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе.
Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство. Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро.
към текста >>
Такова едно
учение
и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство.
То е вложено там, за да може чрез него да израсне великото добро." Онези чиито души се подготвят чрез такова едно учение, за да могат да изпълняват в бъдеще тази велика възпитателна задача, са ученици на едно духовно течение, което се нарича манихейство. Обикновено манихейското течение е криво разбрано. Там където чувате да се говори за него или пък четете нещо по този въпрос, имате работа с едно празнословие. Говори се, например, какво манихейците вярвали, че от самото начало в света съществуват два принципа: доброто и злото. Но не е така, защото смисълът на манихейското учение е това, което писах по-горе.
Такова едно учение и неговото прилагане в бъдещето, в живота на бъдещето, както и учениците, които подготвят така, че в бъдещи прераждания да могат да изпълняват такава една задача, това трябва да разбираме под името Манихейство.
Манес е онази висша индивидуалност, която непрестанно се преражда на Земята и е ръководещият дух на онези, които имат задачата да превърнат злото в добро.
към текста >>
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното
учение
, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено
учение
е благовестието за Христа Исуса на Земята.
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята.
Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса. И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта.
към текста >>
200.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето
божествено
развитие.
Помислете само, какво трябва да означава числото 666, ако то трябва да изразява това, което изнесохме? То трябва да означава принципа, който води човека до пълно втвърдяване във външния физически живот, довежда човека дотам, да отблъсне от себе си това, което го прави способен да преодолее и да изхвърли от себе си нисшите принципи и да се издигне до висшите. Чрез тези 4 букви са изразени: Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и низшия Аз, преди той да се издигне до висшия Аз, именно тези 4 начала на човешкото същество изразяват 4-те букви, а именно: Чрез буквата Самех физическото тяло, чрез буквата Вао етерното тяло, чрез буквата Реш астралното тяло и чрез буквата Тао Азът.
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие.
Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем. На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
към текста >>
201.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото
учение
на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
202.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това
божествено
завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът.
Това изкуство - евритмията - не е някакво отражение на човешките физически качества, какъвто е случаят с изобразителните изкуства, нито отражение на определени душевни изживявания, какъвто е танцът, каквато е дори космически инспирираната музика, потъваща после в дебрите на душата; то не обхваща също и протичащия във времето интимен живот на поезията.
Евритмията е непосредствен израз на духовния свят: на говора - това божествено завещание, което ни дава възможност да протъчем материалния свят със силата на Духа, а занапред то ще ни позволи постепенно да се доверим и на по-фините елементи: въздухът, светлината и етерът.
Тоновете и жестовете на отделните звуци са пътищата към тези цели. Когато те се вмъкнат в звуците, възниква художественият говор. Обаче той може да си създаде едно отражение и във физическото тяло: и тогава това, което пронизва въздушния полъх като градивна, формообразуваща етерна сила, като оформяне на звуковата вълна, се превръща във формиране на физическия жест. И преди всичко ръцете - докосвайки не земята, а направо съдбата - са тези, които са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност е скрита възможността да възпроизвеждат огромното богатство на говора и по този начин все повече и повече да одухотворяват тялото.
към текста >>
203.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние все повече напредваме в нашето
учение
за прераждането.
На пръв поглед би могло да изглежда донякъде странно, че се надяваме да разберем по-добре нашето съвремие, ако насочим поглед в миналото. За тази цел обаче ние трябва да обхванем с погледа си много по-обширни, много по-далечни епохи. Но по този начин ние само ще се приближим до нашата основна цел: Да открием възможността да се издигнем над самите себе си. За онзи, който вече се е занимавал по-основно с елементарните антропософски понятия, не ще му изглежда никак чудно, че търсим връзката между епохи, които са толкова отдалечени една от друга. Защото според нашето твърдо убеждение човешката душа непрекъснато се преражда и се връща отново на Земята, което означава, че човешките изживявания между раждането и смъртта малко или много се повтарят.
Ние все повече напредваме в нашето учение за прераждането.
Размишлявайки върху тази тема, ние можем да поставим въпроса: Добре, тези души, които днес обитават в нас, вече са били и друг път тук на Земята, нима не е възможно те да са живяли и в страната на древния Египет, през Египетската културна епоха, нима не е възможно в нас да обитават същите души, които някога са се взирали в гигантските пирамиди и в загадъчните очертания на сфинкса?
към текста >>
204.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на
божествено
-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла. Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес.
Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества. Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества. Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези
божествено
-духовни Същества.
Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес. Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници. Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества. Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества.
Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества.
към текста >>
Това повторно съединяване с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата сила навлезе в Земното развитие и тя действуваше толкова мощно, че можа да пробуди у човека едно
божествено
съзнание.
За нищо! - Тази е причината, поради която в толкова много отношения безбожното време взе връх и поради която тази Пета епоха е призвана да гледа не в миналото, а в бъдещето. Петата културна епоха трябва да гледа в бъдещето, когато всички Богове отново ще трябва да възкръснат.
Това повторно съединяване с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата сила навлезе в Земното развитие и тя действуваше толкова мощно, че можа да пробуди у човека едно божествено съзнание.
Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на думата да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен. Съзнанието през Петата следатлантска епоха трябва да стане апокалиптично.
към текста >>
205.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това виждане на
божествено
-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа.
Третата голяма културна епоха, Египетско-вавилонско-асирийската, е едно духовно отражение на това, което се разгира, когато Слънцето, Луната и Земята се обособиха като три самостоятелни небесни тела. И ние вече накратко посочихме, че в троичността: Озирис, Изис, Хорус се отразява тази астрална троичност на третата Земна епоха, звездната троичност: Слънце, Луна, Земя. Ние споменахме и факта, че това разделяне стана през Лемурийската епоха, и че тя беше последвана от Атлантската епоха, четвъртото планетарно състояние на нашата Земя, където човешкото съзнание коренно се различаваше от днешното съзнание. Тогава, чрез описаната друга форма на съзнание, човекът живееше заедно с Боговете, които той познаваше, с Боговете, които хората по-късно нарекоха: Вотан, Балдур, Тор, Зевс, Аполон и т.н. Това са духовни Същества, които атлантският човек можеше да различава благодарение на своето ясновидство.
Това виждане на божествено-духовни Същества през Атлантската епоха се повтори в спомените на народите от Гръцко-латинската епоха, както и при народите на Северна Европа.
Това бяха спомени, свързани с изживявания на минали състояния на съзнанието. Независимо дали бяха Вотан или Зевс, Марс, Хера, Атина - във всички тях живее един спомен за древните духовни Същества, които представляваха и самото съдържание на онзи древен свят на Боговете.
към текста >>
А през нощта той живееше редом с
божествено
-духовните Същества.
Нека да си припомним, че през атлантско време човекът не оставаше лишен от съзнание докато спеше, но през нощта, спейки, той продължаваше да има определени възприятия също както и през деня - ако изобщо можем да говорим за „ден” и „нощ” в онази епоха. През деня той възприемаше само първите следи от това, което днес ние толкова ясно различаваме в света на сетивните възприятия.
А през нощта той живееше редом с божествено-духовните Същества.
Атлантецът нямаше нужда от никакво доказателство, че има Богове, също както днес ние нямаме нужда от доказателство, че съществуват минералите. Боговете бяха негови спътници, негови другари; през нощта самият той беше едно духовно същество. В своето астрално тяло и в своя Аз той преброждаше духовния свят. Самият той беше един Дух и срещаше Същества, които бяха от същото естество, каквото е неговото. Естествено, висшите духовни Същества не бяха единствените, които срещаше тогава.
към текста >>
206.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено
учение
на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи.
И тъкмо от това основно светоусещане възникна пра-древното свещено учение на индийските посветени, което просветна като едно духовно отражение от онова първично състояние на Земята, когато Земята все още носеше в себе си Слънчевите сили и висшите Същества, чиято възвишеност толкова много привличаше хората от по-късните епохи.
Ето защо това беше една възвишена проява на духовния живот, когато ученикът минаваше през посвещението и можеше да възкреси в себе си онова, което той схващаше като Брахман. Това беше едно изключително събитие за душата на ученика. Това беше едно извисяване във висшите светове. Човекът не можеше да бъде посветен по друг начин и да стигне до истинско прозрение, освен когато той се издигаше във висшите светове. Светът около нас е физическият свят; около него и вътре в него бушува астралният свят.
към текста >>
Ако бихме искали да охарактеризираме нещата, би следвало да кажем: Това първоначално
учение
съдържаше приблизително онова, което днес ние изучаваме като общочовешка еволюция през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Сатурн.
Това, което планетите съхраняваха като сили, представляваше нещо, което беше скрито в тайните на седемте Риши. И така, този хор от седемте Риши действуваше задружно, в пълно единство с Ману, в чудната мъдрост, която те предаваха на другите ученици.
Ако бихме искали да охарактеризираме нещата, би следвало да кажем: Това първоначално учение съдържаше приблизително онова, което днес ние изучаваме като общочовешка еволюция през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Сатурн.
Тайните на еволюцията бяха поверени на седемте участници в Ложата, и всеки един от тях означаваше една степен от напредващото развитие на човечеството.
към текста >>
Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено
учение
за Словото.
Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”.
Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото.
Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция. Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура. И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в душата си като Брахман, това, което имам в душата си като първично Слово, то е съществувало още на Стария Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
към текста >>
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено
учение
, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана.
Египетската култура все още беше подчинена на принципа, който действуваше при мъдрите Риши в древна Индия; ние знаем, че самите Риши, като ученици на Ману, ръководеха нещата, самите те бяха посредници на планетарните сили.
През Първата следатлантска култура тъкмо Ришите бяха тези, които донесоха онова възвишено учение, което отвеждаше човека до висшите духовни светове, до висшия свят на Девакана.
Всичко, което той виждаше там, беше пренесено през следващите културни епохи долу във физическия план. През Четвъртата следатлантска културна епоха във физическото поле се потопи онова Същество, с което се запознахме като Брахман в рамките на Индийската културна епоха, Съществото, което сега ние познаваме като Христос, което вече не служи за посредник с духовния свят, защото самото то стана човек, за да излъчва към всички хора тайнствената мощ на първичното Слово.
към текста >>
207.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на
божествено
-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>
Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към
божествено
-духовните Същества и те навлизаха в него.
Такава беше някога формата на човека: едно физическо светлинно тяло, вземащо участие в силите на любовта. Ето защо, поради фиността на тялото, в него можеха да се потопят не само едно собствено етерно тяло, едно собствено астрално тяло и първите заложби на едни собствен Аз, но също и висшите духовни Същества, които бяха свързани със Земята.
Тогава човекът, така да се каже, пускаше своите корени нагоре към божествено-духовните Същества и те навлизаха в него.
към текста >>
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с
божествено
-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера!
Да, никак не е лесно да бъде описано тогавашното величие на Земята и да се даде представа за онези времена. Ние трябва да си представим Земята като едно пронизано от светлина кълбо, обгърнато от лъчезарящи облаци, пораждащо приказни светлинни явления с вълшебна игра на цветовете. Ако някой би могъл да протегне чувствителната си ръка в тази Земя, той би възприел само топлинни усещания. Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина!
Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера!
Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя. Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя. Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>
208.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ето как в това египетско тайно
учение
ние откриваме и един раздел от окулт-ната анатомия, доколкото това
учение
е познавало космическите сили, космическите Същества и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
Тези букви идват от различни страни, седем идват отдолу, от ларинкса ... и т.н. Тук е вложено особеното действие на всичко, което има връзка с нашия дихателен апарат. Там, където звукът се диференцира и разчленява, там е висшата майка, която се грижи за детето: майката - белите дробове; детето - изграденото под всички влияния човешко сърце, от което идват импулсите за одушевяване на човешкия глас. Ето как на кандидата за посвещение се показваше тайнственото действие и пулсиране във вътрешността на Космоса, ето как то се изграждаше в течение на времето. И ние ще видим, как в тази тъкан възникнаха и другите органи на човека.
Ето как в това египетско тайно учение ние откриваме и един раздел от окулт-ната анатомия, доколкото това учение е познавало космическите сили, космическите Същества и тяхната връзка с физическото тяло на човека.
към текста >>
209.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Озирис отново беше приет в света на
божествено
-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане.
Той стори това като го подмами да легне в един ковчег, който затвори и пусна в морето. Изида, сестрата и съпругата на Озирис, потърси своя брат и съпруг, и когато го намери, го върна в Египет. Но тогава злият Тифон отново искаше да унищожи Озирис и го разкъса на парчета. Изис събра отделните части и ги погреба на различни места. (И днес още в Египет биват показвани различните гробове на Озирис.) После Изис роди Хорус и Хорус отмъсти на Тифон за своя баща Озирис.
Озирис отново беше приет в света на божествено-духовните Същества, и фактически той работи за хората не на Земята, а по времето, когато те пребивават в духовния свят между смъртта и новото си раждане.
Ето защо в Египет си представяха пътя на мъртвите като път на Озирис.
към текста >>
Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това
учение
, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума. Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица.
Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание.
Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват. Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>
Това
учение
е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума. Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица. Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание. Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват.
Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>
Ученикът биваше подготвян първо с помощта на едно точно определено
учение
, близко до нашата елементарна теософия.
Египетският кандидат за посвещение можеше да проникне до тези тайни едва след продължително обучение.
Ученикът биваше подготвян първо с помощта на едно точно определено учение, близко до нашата елементарна теософия.
Едва после той биваше допускан до същинските упражнения. Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи. И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис.
към текста >>
210.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с
божествено
-духовните Същества.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност. Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура.
Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества.
Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си. Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>
Обаче за Египет беше необходимо едно ново
учение
, един напълно нов метод.
Обаче нещата се промениха при халдейците, и особено при египтяните. О, тогава също имаше такива учители, които довеждаха ученика дотам, че развивайки своите сили, той можеше да вижда направо в духовния свят. Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят.
Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод.
В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси.
към текста >>
Божествено
-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята.
Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
211.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Изобщо така стояха нещата с
божествено
-духовните Същества.
Изобщо така стояха нещата с божествено-духовните Същества.
Но оттогава насам те можеха да правят нещо друго. Те можеха да осъществят един вид връзка с човеците, които се отваряха за тях, които се развиваха в посока отдолу нагоре. Нека да си представим това така: Развитието на човека стигна до своята най-ниска точка. До този момент Боговете вървяха заедно с човеците. Обаче после те поеха един друг път, който беше невидим за хората от физическия свят.
към текста >>
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно
учение
, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда.
Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
към текста >>
И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото
учение
.
Но светът върви напред, той следва своя път. Онзи, който вниква в хода на мировото развитие, не би могъл да каже: На мен повече ми харесва това или онова. Той казва: Каква религия да има един народ, това е духовна необходимост.
И поради обстоятелството, че европейското население се вплете дълбоко във физическия свят, на него му е невъзможно да се чувствува добре в будизма, да се идентифицира с вътрешната същност на Бъда и неговото учение.
Будизмът никога не може да се превърне в религия на човечеството. За онзи, който иска да вижда, не съществуват симпатии или антипатии, а само разсъждения според фактите. Както би било погрешно да се разпространява християнството от някакъв център в Азия, където живеят съвсем различни народи, също и будизмът е неподходящ за европейското население. Нито един религиозен светоглед не е правилен, ако той не е създаден за потребностите на времето; такъв религиозен светоглед никога не може да се превърне в културен импулс. Това са неща, които хората трябва да проумеят, ако наистина искат да разберат връзките между отделните факти и събития.
към текста >>
Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от
божествено
-духовни Същества.
Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили. Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза.
Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества. Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от
божествено
-духовните Същества.
Сега ние искаме да посочим и нещо друго. Когато стъпи на Земята, човекът все още не беше надарен с Аз. Преди Азът да навлезе в астрално-то тяло, то беше завладяно от други сили. Едва по-късно светлинно-течното астрално тяло беше проникнато от Аза. Преди Азът да проникне вътре, астралните сили бяха външно насочвани към човека от божествено-духовни Същества.
Астрал-ното тяло съществуваше, но то беше като вътрешно нажежено от божествено-духовните Същества.
Чисто и светло беше астралното тяло и обливаше отвсякъде това, което съществуваше като първич-на заложба на физическото и етерното тяло. То ги обливаше отвсякъде и проникваше навътре в тях; съвършено чист беше потокът на астралното тяло. Обаче с навлизането на Аза възникна също и егоизмът; астралното тяло беше помрачено, изгубен беше чистия златен поток на астралното тяло; все повече отслабваше той, докато човекът слизаше към най-дълбоката точка на физическия свят в условията на Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
212.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско
учение
”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано
учение
.
И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той. Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана. Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре.
Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение.
Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си. Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота. Духовно-научната истина може да бъде изследвана и проверена всеки момент и навсякъде.
към текста >>
Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско
учение
.
Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”. Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана. Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение.
Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение.
В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка. Обаче истината навсякъде е у дома си. Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота. Духовно-научната истина може да бъде изследвана и проверена всеки момент и навсякъде. Ето какво не бива да забравяме.
към текста >>
213.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Обаче тази Мъдрост, според която
божествено
-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
Сега идва ред на един друг въпрос: До каква степен трябва да се върнем назад във времето, оставайки в пределите на нашия свят, за да срещнем тази първична Мъдрост? Трябва ли да се върнем назад до някоя от историческите епохи, когато е проповядвал един или друг от великите учители на човечеството? Несъмнено, ние бихме научили много неща, ако се върнем в една или друга историческа епоха, ако се запознаем с ученията на един или друг от великите учители. Обаче за да срещнем първичната Мъдрост и то в нейната истинска, висша форма ние трябва да се върнем до онази епоха, когато видимата Земя все още не е съществувала като небесно тяло. Светът действително е възникнал от Мъдростта.
Обаче тази Мъдрост, според която божествено-духовните Същества изградиха нашия свят, след време стана достояние и на човека.
В своето мислене той можеше да вижда, да възприема мислите, според които Боговете създадоха света. И както мнозина от Вас знаят, претърпявайки известни преобразувания, тази първична Мъдрост, присъща за Творците на световете, се откри на древните Риши, великите учители на Древна Индия, на Първата следатлантска eпоxa*4.
към текста >>
Защото след епохата на Древна Индия, кoгато Ришите разпространяваха своето
учение
, съществено се промениха както мисловните, така и чисто сетивните способности на човека*5, колкото и много да се говори днес за това, което е звучало от устата на древните Риши, повечето от днешните човешки души едва ли биха могли да възприемат нещо друго, освен думи и само думи.
Тази първична Мъдрост беше дадена на великите Риши под такава форма, каквато днешното човечество едва ли може да си представи.
Защото след епохата на Древна Индия, кoгато Ришите разпространяваха своето учение, съществено се промениха както мисловните, така и чисто сетивните способности на човека*5, колкото и много да се говори днес за това, което е звучало от устата на древните Риши, повечето от днешните човешки души едва ли биха могли да възприемат нещо друго, освен думи и само думи.
Древните хора имаха други сетивни способности и днешното човечество не може да има истинска представа за първичната Мъдрост на своите предшественици от Първата следатлантска културна епоха. Защото всичко онова, което е достигнало до наши дни, всичко, което е запазено в най-добрите книги, е само един далечен и слаб отзвук от същинската първична Мъдрост на древните Риши. В много отношения тя е само една затъмнена, една помрачена Мъдрост. Колкото и прекрасни, колкото и възвишени да са Ведите, колкото и чудно да звучат песните на Заратустра, колкото и божествен да изглежда езикът на древната египетска Мъдрост, всичко онова, пред което затаяваме дъх, не ни разкрива нищо друго, освен помрачената светлина, съдържаща се във великата Мъдрост на Хермес, във великата Мъдрост на Заратустра или във величественото познание на древните Риши. И все пак тази висша Мъдрост беше запазена за човечеството; така или иначе ти винаги е била достъпна за тесни кръгове, които са съхранявали тези "свещени тайни", както са наричали тогава този вид познание.
към текста >>
Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно
учение
, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество.
Но след като беше разчупен, така да се каже, първият лед, дойде времето да се говори за истинските източници на западния окултизъм, който по същество не се различава от източния, но в случая съобразявайки се с всички процеси в духовния и във физическия свят той беше опазен в розенкройцерските Мистерии. Не същества никаква източна Мъдрост, която да не се е вляла в западния окултизъм; ето защо в учението и изследванията на розенкройцерите, Вие ще откриете всичко, което никога е съществувало като Мъдрост на Изтока. В Западната Мъдрост не липсва нищо, абсолютно нищо от съкровищата на източната Мъдрост.
Съществува само тази разлика, ако изобщо решим да говорим за разлика, че западната Мъдрост трябва да обхване цялата източна Мъдрост, цялото източно учение, цялото източно изследване, без да изгуби нито частица от тях, и да ги озари с онази светлина, която Христовият Импулс даде на цялото човечество.
Следователно, ако някой говори за западния окултизъм, за това, което в известен смисъл идва от скритите Риши на Запада а то, естествено, е невидимо за физическите очи съвсем не бива да се твърди, че в западния окултизъм липсва дори и йота от източния окултизъм. Нищо, абсолютно нищо не липсва от него. Западният окултизъм това е подмладеният чрез Христовия Импулс източен окултизъм. Цялата величествена Мъдрост за свръхчовешките светове и за свръхсетивния живот, прозвучала някога от устата на свещените Риши, днес може да бъде отново намерена в познанието за Йерархиите и тяхното отражение във физическия свят. Същото се отнася, например, и за геометрията на Евклид*8.
към текста >>
214.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И най-забележителното в това
учение
което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света.
Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието.
И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света.
Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития. Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти. И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
И когато древното свещено
учение
разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.
Учението, което преподаваха древните Риши през Първата следатланска културна епоха, представляваше едно познание, водещо своето познание от самите духовни извори на съществуванието. И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света. Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития. Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти.
И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня.
Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления. Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
Източното
учение
за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това
учение
за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно
учение
, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
И най-забележителното в това учение което всъщност представляваше един вид изследване беше толкова дълбокото проникване във всички природни процеси, че там то се докосваше до самите духовни първопричини на света. Всъщност ние непрекъснато сме заобиколени от духовни Същества и духовни събития. Целият материален свят е само външен израз на определени духовни факти. И когато древното свещено учение разглеждаше физическите явления от заобикалящия ни свят, то винаги подчертаваше най-важното природно явление: Огъня. Духовното изследване на огъня заемаше основно място при обяснението на всички земни процеси и явления.
Източното учение за огъня беше от решаващо значение за древното човешко познание, и ако искаме да разберем това учение за огъня, трябва поне отчасти да се вгледаме и в другите природни явления, респективно в обясненията, които откриваше за тях споменатото древно учение, чиито изводи обаче са напълно валидни и за нашата Духовна наука.
към текста >>
В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши
божествено
-духовни Същества.
Обаче елементарните Същества не са свързани само с огъня.
В процесите на сетивния свят те са един вид пратеници на други, по-висши божествено-духовни Същества.
В природния свят например никога не биха могли да се проявят силите, които пораждат денят и нощта, ако за тази цел не се трудеха цели войнства от такива елементарни Същества, чиято задача се свеждаше до това, да поддържат ротацията на планетите и по-точно казано, смяната на деня и нощта. Всичко, което става в Космоса, е предизвикано от дейността на висшите и низшите елементарни Същества, които са пратеници на духовните Йерархии. Сега ние обсъждаме най-низшите елементарни Същества.
към текста >>
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че
божествено
-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Раждането на деня от нощта и на нощта от деня винаги е свързано с дейността на определени елементарни Същества. И нещата са поставени така, че човекът винаги се намира в една особена близост с онези Същества от елементарните царства, които работят за ритмичното редуване на деня и нощта. Когато човекът е ленив и отпуснат, той въздействува върху елементарните Същества, пораждащи деня и нощта, но един начин, а когато е усърден и продуктивен, той им въздействува по съвсем друг начин. Вторият клас елементарни Същества, които разгръщат своя живот през деня, които бих казал извикват деня, се намират в своя но-висш елемент. Обаче както първият клас елементарни Същества, тези на огъня, са свързани с въздуха, водата и земята, така и други елементарни Същества са свързани, оковани в мрака, и денят но нищо не би могъл да се различава от нощта, ако тези елементарни Същества не бяха оковани в нощния мрак.
Човекът може да се наслаждава на деня само благодарение на обстоятелството, че божествено-духовните Същества са отхвърлили елементарните Духове и са ги оковали в нощния мрак.
Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита.
към текста >>
215.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории
божествено
-духовни Същества.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества. Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от
божествено
-духовни Същества.
Ние сме склонни да виждаме известна обърканост и недоразумения в начина, но който се изразяват древните, именно защото вече не можем да различаваме отделните категории божествено-духовни Същества.
Когато говореше за Боговете, египетския мъдрец нямаше предвид само една категория Богове, а цяла по редица от божествено-духовни Същества.
Дионисий Аеропагита, както и източните мъдреци винаги са говорели не заедно, а за много Божества. Дали говорим за Ангели, или за Дхиан-Хонас*14, е все едно, защото онези, които познават мировата Мъдрост, знаят, че това са само различни имена на едно и също нещо.
към текста >>
Вестители на
божествено
-духовния свят.
Невидимите Същества, които стоят непосредствено над човека, или с други думи, са издигнати с една степен над човека, християнският езотеризъм нарича Ангели или Вестители, т.е.
Вестители на божествено-духовния свят.
към текста >>
216.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното
учение
това са Дианическите Същества.
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие.
В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
И така, ние разбираме: когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат
божествено
-духовните Същества.
И така, ние разбираме: когато разглеждаме външните събития, те се оказват само външен израз на това, което вършат божествено-духовните Същества.
към текста >>
217.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени
божествено
-духовни Същества.
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени божествено-духовни Същества.
Това се отнася с пълна сила и за онова събитие, което разгледахме в края на вчерашната лекция: Битката на Небето. Фактически тя се разрази в бойното поле, намиращо се между Юпитер и Марс и остави безброй трупове, които физическата наука днес непрекъснато открива в лицето на така на речените астероиди. За нас този извод е изключително важен. Ние отново ще се върнем към него и ще установим: това небесно събитие се отрази и върху планетарната еволюция на самата Земя, нещо което намира израз още в първите строфи на Бхагавад Гита.
към текста >>
Вие сами ще срещнете тези думи в "Тайното
учение
".
Илюзията, или Майя, скриват истинския облик не само на света, но и на човека. И все пак, външният изглед на човека, такъв какъвто застава пред нас, може да отговаря на истината, лицето му може да съответствува на душата. Но от друга страна, може да бъде и пълна илюзия, пълна Майя: Фактически той има една мисия, отговаряща на мисията, която са поели Синовете на Меркурий и Синовете на Венера. И това трябва да се знае: Когато през древността водещите индивидуалности бродеха по Земята, техните обикновени имена оставаха Майя; ето защо и Е.П. Блаватска*31 изтъква, че всички индивидуалности, издигащи се до степента Буда, остават скрити за човешкия поглед и това, което човекът вижда, е само една илюзия.
Вие сами ще срещнете тези думи в "Тайното учение".
към текста >>
218.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Според източното
учение
, тези личности получаваха особени имена.
Според източното учение, тези личности получаваха особени имена.
Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното учение го назоваваше Дхиани-Буда. И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки същества, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността. А онези личности, живеещи през Следатлантската епоха, чието етерно тяло е проникнато от един Архангел, се наричат Бодисатви. И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда. Така ние имаме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда.
към текста >>
Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното
учение
го назоваваше Дхиани-Буда.
Според източното учение, тези личности получаваха особени имена.
Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното учение го назоваваше Дхиани-Буда.
И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки същества, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността. А онези личности, живеещи през Следатлантската епоха, чието етерно тяло е проникнато от един Архангел, се наричат Бодисатви. И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда. Така ние имаме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда. Ето как изглежда истинското учение за съществата Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
към текста >>
Ето как изглежда истинското
учение
за съществата Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
Следователно, ако един човек от нашата Следатлантска епоха приличаше на всички останали, обаче носеше в себе си, чак до физическото тяло, един от Духовете на Личността, източното учение го назоваваше Дхиани-Буда. И така, Дхиани-Буда е едно универсално име за онези човешки същества, чиито физически тела са обхванати от един Дух на Личността. А онези личности, живеещи през Следатлантската епоха, чието етерно тяло е проникнато от един Архангел, се наричат Бодисатви. И накрая онзи, който в своето физическо, етерно и астрално тяло носи един Ангел, се нарича Буда. Така ние имаме три степени: Дхиани-Буда, Бодисатва и Буда.
Ето как изглежда истинското учение за съществата Буда, когато го разглеждаме във връзка с висшите Йерархии.
към текста >>
Следователно, когато Вие чувате да се говори за Буда а източното
учение
споменава не само един Буда, а много Буди, които, естествено, имат различна степен на съвършенство имайте предвид следното: Един Буда може да изглежда като обикновен човек, обаче зад него може се намира и Бодисатва, а също и Дхиани-Буда; като самият Бодисатва може и да не слезе до физическото тяло, а да се ограничи само до одушевяване на етерното тяло, така че Вие бихте срещнали едно същество, което е в състояние да одушеви и инспирира само етерното, но не и физическото тяло на човека.
Следователно, когато Вие чувате да се говори за Буда а източното учение споменава не само един Буда, а много Буди, които, естествено, имат различна степен на съвършенство имайте предвид следното: Един Буда може да изглежда като обикновен човек, обаче зад него може се намира и Бодисатва, а също и Дхиани-Буда; като самият Бодисатва може и да не слезе до физическото тяло, а да се ограничи само до одушевяване на етерното тяло, така че Вие бихте срещнали едно същество, което е в състояние да одушеви и инспирира само етерното, но не и физическото тяло на човека.
Но би могло да се случи и друго: Един такъв физически невидим Бодисатва защото ако се проявява само в етерното тяло, той наистина остава невидим за физическите очи един такъв Бодисатва да инспирира на свой ред Буда. И в този случай ние бихме имали човешкия Буда, който вече е инспириран от едно Ангелско Същество, който обаче в своето етерно тяло е инспириран също и от едно Архангелско Същество.
към текста >>
219.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Тази истина просветва и в Стария Завет, и по-точно в еврейското тайно
учение
, което споменава за Адам Кадмон, от което произлиза Старият Завет.
Вас е огромният космически човек, за когото говорят всички митове и легенди по света и от когото са произлезли отделните човешки същества. Припомнете си великана Ямир, който се носи из необятния Космос и неговия далечен потомък: микрокосмическия човек. Макрокосмическият човек, като един вид създател, съдържа външно всичко онова, което микрокосмическият човек съдържа вътре в себе си. В основата на такива митове откриваме една извънредно дълбока истина, която малко или много е била достъпна за древното ясновидство.
Тази истина просветва и в Стария Завет, и по-точно в еврейското тайно учение, което споменава за Адам Кадмон, от което произлиза Старият Завет.
към текста >>
Темата, която развивам пред Вас и която кулминира в учението за макрокосмическия човек, съдържа най-дълбоките космически тайни и това
учение
рано или късно ще стане част от общото образование.
Темата, която развивам пред Вас и която кулминира в учението за макрокосмическия човек, съдържа най-дълбоките космически тайни и това учение рано или късно ще стане част от общото образование.
Днешното човечество все още не може да го разбере, и ако един учен би присъствувал на подобни лекции, той не би могъл да не оприличи цялата аудитория на едно сборище от уморазстроени хора. Обаче ние се намираме в зората на една нова епоха, когато самите факти ще опровергаят всички фантастични теории на днешната наука и ще принудят хората да потърсят пътя към големите истини на първичната мъдрост.
към текста >>
220.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нима Той разчита на Своето "
учение
"?
Обаче в лицето на Христос ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно никаква принуда върху човека. И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си Христос не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството. Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос.
Нима Той разчита на Своето "учение"?
Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос! Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши. И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт! Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството. Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии.
към текста >>
Защото Христос действува не чрез Своето
учение
, а направо чрез това, което върши.
Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос!
Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши.
И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт! Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството. Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии. Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна.
към текста >>
Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "
учение
"?
Вие бихте могли да проследите основните моменти от всички християнски учения и неизбежно ще ги откриете в някоя от другите религиозни системи. Това не подлежи на съмнение. И тогава Вие бихте могли да заявите: Основната част от християнските учения се съдържа и в другите религиозни системи.
Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"?
Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"? Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус. И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив!
към текста >>
Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "
учение
"?
Вие бихте могли да проследите основните моменти от всички християнски учения и неизбежно ще ги откриете в някоя от другите религиозни системи. Това не подлежи на съмнение. И тогава Вие бихте могли да заявите: Основната част от християнските учения се съдържа и в другите религиозни системи. Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"?
Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"?
Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус. И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив! За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт!
към текста >>
И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно
учение
.
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума!
И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение.
Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>
221.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично
учение
, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен "образ на света и човека" Антропософията не е догматично учение, което предопредели характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
"Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, ти обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".
към текста >>
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "
учение
за сетивата".
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата".
В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>
Основни съчинения: "Разбулената Изида", "Тайното
учение
".
*31. Елена Петровна Блаватска, 1831-1891. През 1875 заедно с К. Олкот основава в Ню Йорк Теософското Общество.
Основни съчинения: "Разбулената Изида", "Тайното учение".
към текста >>
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с
божествено
-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
*32. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия.
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Готама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
към текста >>
222.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това
учение
от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Това възвестяване на Христовата тайна чрез Антропософията не е нещо ново, що се отнася до съдържанието; то не е ново и за нас. Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора.
Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите. Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
Също и сега, когато това
учение
се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Обаче то е нещо ново по отношение на формата. Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите.
Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско
учение
за Христа Исуса.
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
към текста >>
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от
божествено
-духовните висини, родило се е от духа.
Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа.
Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи.
към текста >>
Следователно някога е имало едно
божествено
-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога.
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
към текста >>
Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това
божествено
може да се възобнови в него.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител.
Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него.
Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо
Божествено
и че това
Божествено
се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.
към текста >>
Това
божествено
Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество.
Така във всеки индивидуален човек имаме това велико, решаващо събитие, раждането на висшия Аз. Но и за цялото човечество имаме едно такова раждане: новораждането на Божествения Аз. За това има подготвителни степени и степени, които са предхождали Христовото събитие. Тук ние виждаме велики явления в развитието на човечеството, виждаме как постепенно идва това явление на Христа, както казва Евангелистът Лука: първоначално беше Бог; едно Същество-Дух в духовните висини.
Това божествено Същество слезе в материалния свят и стана човек, стана човечество.
В човека, така както той се развива, можеше да се види, че в неговата основа стои Бог, че неговата основа е Бог. Обаче Бог не можеше да бъде виждан, когато развитието на човечеството се разглеждаше само с външните физически очи. Бог беше, така да се каже, зад земния физически свят и там са го виждали онези, които са знаели, къде се намира той, онези, които можеха да виждат в неговото царство.
към текста >>
223.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-
божествено
съществувание.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното.
Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание.
Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества. Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете. Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
В най-древни времена той е съществувал като част от
божествено
-духовните същества.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество.
В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества.
Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете. Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Той е роден като същество от
божествено
-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Когато проследим в Акашовите записи великото събитие, за чийто смисъл загатнахме вчера, намираме главно следното. Целият човешки род, доколкото той живее на Земята, произхожда от едно духовно царство, от едно духовно-божествено съществувание. Можем да кажем: преди да съществува някаква възможност, едно външно физическо око да вижда човешките тела, някоя ръка да пипа човешките тела, човекът е съществувал като духовно същество. В най-древни времена той е съществувал като част от божествено-духовните същества.
Той е роден като същество от божествено-духовните същества: Боговете са, така да се каже, прадеди на човеците, а човеците са потомци на Боговете.
Боговете се нуждаели от човеци като техни потомци, защото те някакси не били в състояние да слязат на във физическия сетивен свят без такива потомци. Тогава боговете са продължили своето съществувание в други светове и са действували от вън върху човека, който постепенно се развивал на Земята.
към текста >>
Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно
божествено
-духовно същество.
Как би описал такъв човек този ръководител? Той би казал приблизително следното: пред мене стои един човек, един човек във физическо тяло както и другите. Обаче у него физическото тяло е незначително; то не е важното у него.
Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно божествено-духовно същество.
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху божествено-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
към текста >>
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху
божествено
-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
Как би описал такъв човек този ръководител? Той би казал приблизително следното: пред мене стои един човек, един човек във физическо тяло както и другите. Обаче у него физическото тяло е незначително; то не е важното у него. Но когато насочвам духовното око към него, аз виждам, че с него е свързано едно могъщо духовно същество, едно божествено-духовно същество.
То е толкова значително, че аз насочвам цялото си внимание само върху божествено-духовното същество, а не върху това, което се явява като негова физическа страна, както е случаят с другите хора.
към текста >>
224.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно
божествено
астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
Посветеният ясновидец вижда следното: постепенно с оттеглянето на Аза и на астралното тяло, един Божествен Аз и едно божествено астрално тяло /във всеки случай нещо, което ги замества/, влизат в човека, за да го запазят до момента на събуждането.
От това Вие виждате, че в сферата на нашето физическо съществуване работят и други същества, различни от тези, които се проявяват външно. Във физическия свят минералите, растенията, животните и хората съществуват и се проявяват външно; хората са най-издигнатите същества във физическия свят. Единствено те имат физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. От факта, че през време на съня астралното тяло и Азът се оттеглят, Вие можете да заключите, че това астрално тяло и този Аз днес притежават известна независимост, че те могат, така да се каже, да се изолират от всекидневния живот, за известно време, и да живеят отделени от физическата и етерната обвивки.
към текста >>
225.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека се опитаме да си представим това
учение
; и нека предположим, че в оракулите е имало духовни учители, които са получили посвещението като един вид благодат.
Учението, което се предавало в тези оракули, държало сметка за природата на човека, която е била подложена на влиянията на различните духовни същества.
Нека се опитаме да си представим това учение; и нека предположим, че в оракулите е имало духовни учители, които са получили посвещението като един вид благодат.
Как можеха да стигнат до посвещение техните ученици?
към текста >>
Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като
учение
, трябваше да произведе своето действие.
Това го правеше способен да устоява до определена степен на влиянията на Луцифер. Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло.
Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие.
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация. Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място.
към текста >>
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на
учение
завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от
учение
, а от медитация.
Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие.
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни.
към текста >>
226.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Наистина хубаво
учение
!
Човек може много лесно да се измами, когато съди нещата само по техния външен изглед. Например някой може да каже: "аз познавам един човек, който беше много ревностен ученик на Антропософията”. А антропософите твърдят, че тяхното схващане за вселената укрепва здравето и даже животът на човека може да бъде удължен по този начин.
Наистина хубаво учение!
Този човек почина на 43 години! Това, което е било констатирано външно, е, че този човек починал на 43 години. Но какво не са видели хората? Те не са могли да видят, кога би починал той, ако не би познавал Антропософията. Би ли достигнал той тогава даже и четиридесет години?
към текста >>
Така се представя антропософското
учение
.
Така се представя антропософското учение.
То разкрива един велик ця-лостен поглед върху събитията на духовния свят, но центъра поставя главния образ: образа на Христа, и само тогава отделните части на картината стават разбираеми, добиват смисъл. Те са, които са следили прогреса на Духовната наука, чувствуват добре, че всичко трябва да бъде разбрано според тази прогресия. Самата Духовна наука ще се усъвършенствува и равнището на нашето познание на Христа ще бъде надмината чрез едно още по-висше познание. Следователно Антропософията постоянно ще расте и ще направи да расте същевременно и този, който черпи от нея своята сила. У него надмощието на духовното над материалното ще се утвърждава все повече и повече.
към текста >>
Но този разказ е бил разбран само от онези, които знаеха от езотерическото
учение
и от техните собствени изследвания, какво съдържа той.
Писани са най-невероятни неща върху разказа за Лазара.
Но този разказ е бил разбран само от онези, които знаеха от езотерическото учение и от техните собствени изследвания, какво съдържа той.
Първо искам да Ви предам няколко думи, който са твърде характерни в този разказ за Лазара. Когато съобщават на Христа Исуса, че Лазар е болен, той отговаря: "Тази болест не е на смърт, а за да се изяви Бог в него! "
към текста >>
Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това
божествено
, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тави дума.
Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>
227.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно
божествено
същество.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*. /* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>
Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно
божествено
Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан.
От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета година, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертвува своя Аз. Защото това е, което е станало в действителност: когато Исус от Назарет бе кръстен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела.
Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно божествено Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан.
Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на Евангелието на Йоана, ако умеем да го видим там.
към текста >>
Например, онези, които тяхното посвещение беше поставило във връзка с духовете-телец, приемаха особено едно
учение
отнасящо се до онази част от човешката природа, която е свързана със жлезната система, тясно свързана с етерното тяло.
От там впоследствие е произлязъл свинксът. Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния свят чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра. Защото външните церемонии на тези различни народи са родини от обредите на посвещението. Така следователно навсякъде се срещат посветени, чийто духовен поглед е нарочен към една или друга от тези групи духове. Можем даже да посочим разликата, която съществува между различните видове посвещение.
Например, онези, които тяхното посвещение беше поставило във връзка с духовете-телец, приемаха особено едно учение отнасящо се до онази част от човешката природа, която е свързана със жлезната система, тясно свързана с етерното тяло.
Те бяха също посветени във всичко, което в човека е тясно свързано със Земята, това, което го свързва със Земята; ето какво даваше едно посвещение в тайните на духовете-телец.
към текста >>
228.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо
божествено
.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено.
Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз.
към текста >>
" иска да каже: нещо
божествено
живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители.
С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове!
" иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители.
Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот. Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус.
към текста >>
229.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез
учение
и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е.
Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение.
След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е.
в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло. Някой би могъл да запита, дали беше възможно да се забележи тази власт, която по-светеният упражняваше над своите три тела, даже и върху своето физическо тяло. Това можеше да види онзи, който беше добил способността за такова виждане; за другите посветеният беше един обикновен човек.
към текста >>
230.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето
божествено
отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала. Ако неговият живот би бил продължен до безкрайност, той би забравил своя духовен произход.
към текста >>
Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното
учение
на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови.
Задължението, което се налага на хората, е да познаят, че Христос се е съединил със Земята от събитието на Голгота насам. Но за да ги проникне това познание, необходимо е било то да им бъде разкрито от велики духове. Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение?
Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови.
Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа. Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет. През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
към текста >>
Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското
учение
, се беше въплътил в Исуса от Назарет.
Един от първите такива духове е бил Савел, станал после Павел. Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа.
Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет.
През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
към текста >>
И той предава това
учение
практически, като го свързва със самия живот.
Когато Христос изцели сляпородения, ние видяхме вече, той обяснява, че грехът в един минал живот се проявява в настоящия. Тук Христос застава пред човечеството като такъв, който учи за идеята на прераждането, на Кармата, веригата от действия. която се отразява от един живот в следващия.
И той предава това учение практически, като го свързва със самия живот.
Той иска да покаже, че ще дойде време, когато хората ще знаят, че Кармата действува и ще разберат, че когато човек върши зло, от това не следва непременно едно външно наказание на Земята. Злото ще има по необходимост своите последствия, но това ще бъде може би в следващото въплъщение; но при всички случаи грехът е записан в книгата на Акашовите записи, в духовния свят. Не е необходимо хората да осъждат съгрешилия, те могат да се позоват на духовните закони, на Кармата! /Йоан, гл. VIII, ст. 1-6/.
към текста >>
231.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Обаче във всички области животът изисква
учение
; а от своя страна учението изисква във всички области търпение.
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение.
Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера.
към текста >>
232.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като
учение
; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*.
В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят.
Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*.
/*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание.
към текста >>
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова
божествено
изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н. Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н.
Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло.
Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче. Тогава ние се освобождаваме едновременно от чудесният инструмент на творението на боговете. Следователно ние не изоставяме физическото тяло като нещо към което трябва да гледаме надолу като на нещо несъвършено, а изоставяме един храм, който боговете са съградили за нас, в който иначе обитаваме през време на нашия дневен буден живот.
към текста >>
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите
божествено
-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.
към текста >>
В така нареченото тайно
учение
, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове.
В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове.
Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня. Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме.
към текста >>
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени
божествено
-духовни същества.
И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
към текста >>
233.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
стоят
божествено
-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят
божествено
-духовни същества.
В този свят живеят за нас не само явленията на външния свят, не само пъстро цветният и богатият в тонове, изпълненият с ухания и вкусове свят, но в него живеят на първо място и нашите чувства, нашите усещания и мисли. Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н.
стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества. И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят.
към текста >>
Целият наш душевен свят има зад себе си
божествено
-духовни същества.
Всичко, което човекът е в това въплъщение, живее във физическия свят, каквото и да е то. Върху това трябва да бъдем на ясно. Така щото и всяко чувство, което изживяваме между раждането и смъртта, е едно явление на физическия свят, всяка мисъл, която зачеваме, всяка идея и т.н. И също както зад външните явления, зад цветовете, звуците, уханията и т.н., или както казахме в Духовната наука, зад огъня, въздуха, водата и т.н. стоят божествено-духовни същества, така и зад нашите усещания, нашите чувства, зад целия наш душевен живот живеят божествено-духовни същества.
Целият наш душевен свят има зад себе си божествено-духовни същества.
И това, което обикновено наричаме нашия Аз, което изживяваме като нашето Себе сред физическия свят, това не е още нашето истинско Себе, то не е още онова, което наричаме нашето висше Себе. Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят.
към текста >>
234.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни
учение
.
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение.
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие! Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество.
към текста >>
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от
божествено
-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши. През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието. Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
към текста >>
Следователно в него ние виждаме един човек, който е бил посветен в древните финикийски светилища и който е знаел за това, което можеше да се каже и да предаде като
учение
, от тези светилища на древна Финикия.
Така ние отново виждаме изказано в чудни образни изрази, в един прекрасен език онова, което днес свръх сетивното съзнание може да намери, ние виждаме това изказано в епохата, когато са живели седемте гръцки мъдреци, когато е действувал Ферекид от Сирос, от когото са били запазени едва само някои външни не значителни неща, които вече ви цитирах. Обаче онзи, който осветлява нещата изказани от този мъдрец със светлина, която днес свръхсетивното изследване може да ни даде, той ще си каже: ние не бихме могли да изразим така сполучливо нещо подобно, което се потвърждава от днешното свръхсетивно изследване, ако сами не бихме знаели за всички тези неща. И когато се запитаме по-нататък: откъде идваше знанието на Ферекид от Сирос, ние откриваме, че този мъдрец е минал през едно финикийско посвещение.
Следователно в него ние виждаме един човек, който е бил посветен в древните финикийски светилища и който е знаел за това, което можеше да се каже и да предаде като учение, от тези светилища на древна Финикия.
Така от изтока се вляло нещо от това, което е съществувало там в съзвучие с останалата източна мъдрост.
към текста >>
235.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
са имена на такива богове, на такива
божествено
-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н.
са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи
божествено
-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване.
Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер.
към текста >>
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на
божествено
-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло.
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
към текста >>
236.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива
божествено
-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния.
В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния. Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния.
И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества. Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
към текста >>
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези
божествено
-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
Аполон, богът на Слънцето, беше представител на тези божествено-духовни същества, които се намират зад килима на сетивния свят.
След това имаше един вид мистерии, които посочваха пътя през духовния живот в духовните глъбини на този душевен живот, за които вчера бе казано, че човек трябва да пристъпи в тях само след грижлива подготовка и зрялост. Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени
божествено
-духовни свята стоят един до друг.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед всички
божествено
-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Но кое е в известно отношение истинското основно и съществено качество на Христа за нашия цикъл на развитие?
Когато обгърнем с поглед всички божествено-духовни Същества, всички духовни Същества, към които древните хора са поглеждали като към горните богове, намиращи се зад килима на сетивния свят, които те са считали като господари и повелители на мировите области и на мировите действия, за всички тези същества ние трябва да кажем: тяхната особеност е, че наистина те не проникват до физическия свят; те стават видими едва за ясновидското съзнание, което се издига над физическия свят до виждането на етерния свят.
Тогава Зевс, Аполон, Марс, всички тези същества, които са действителности, Водан, Один, Тор и т.н. стават видими. Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение.
към текста >>
Тази дарба имаше в
божествено
-духовния свят само Христос.
Бихме могли също да кажем: тези духовни същества, нямаха качеството да слизат до физическия свят, те най-много можеха мимоходом да се покажат в някое физическо въплъщение, което много остроумно е показано в митовете, където се говори, че Зевс или други богове мимоходом са вземали човешки или други форми, слизали са при човеците, за да извършат това или онова. Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта.
Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно.
към текста >>
С това едно Същество, отбележете едно Същество от
божествено
-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Но ние не можем да говорим за едно трайно физическо въплъщение на тези духовни Същества, които стоят зад сетивния свят. Следователно можем да кажем: Аполон е една форма, която не може да слезе до физическото въплъщение. За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос.
С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци.
Това е великото, мощно Христово събитие. Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят.
към текста >>
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както
божествено
-духовните същества.
За целта е необходима повече сила отколкото имаше Аполон, за целта беше необходима именно силата на Христа. Христос притежаваше всички качества на всички оста нали Същества вън в света, всички качества, които бяха видими за ясновидското съзнание, но той притежаваше още едно качество, а именно онова качество, да пробие границата, която разделя света на боговете от света на човеците и да слезе в едно човешко тяло, което беше подготвено на Земята за целта. Тази дарба имаше в божествено-духовния свят само Христос. С това едно Същество, отбележете едно Същество от божествено-духовния свят слезе до там, където се заема жилище в едно човешко тяло сред сетивния свят, където се живее като човек между другите човеци. Това е великото, мощно Христово събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества.
Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
към текста >>
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че
божествено
-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха.
Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като
божествено
-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но сега възниква един друг въпрос: видяхме, че духовните същества, които съществуват във външния свят като божествено-духовни същества, които са представени за човека, така да се каже, чрез най-мощното между тях, чрез Христа, който като външно същество е същевременно едно вътрешно същество.
Но как стои въпросът с другите същества, които вчера в известно отношение нарекохме Луциферически същества? Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо.
към текста >>
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън
божествено
-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там
божествено
-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света.
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство.
към текста >>
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното
учение
в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят.
Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството. Осветлението на Христа чрез духовните способности, повишени и озарени при Луцифер, това е вътрешността, ядката на духовното течение, което трябва да тече на запад.
към текста >>
Пътищата, които са извървели тези две
божествено
-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина.
Следователно, какво става в нашето развитие на човечеството? Станало е и стана това, че Христос и Луцифер, единият като космически Бог, другият като Бог вътре в човека, в древни времена са вървели един до друг, единият можеше да бъде намерен в горните области, другият в долните области; но светът отиде напред в своето развитие и за известно време Дионисий, Луцифер остана далече от земята; в замяна на това човечеството имаше опитността, че космическият Христос все повече прониква в земята, все повече прониква душата, но че сега Луцифер отново става видим, отново става познаваем.
Пътищата, които са извървели тези две божествено-духовни Същества са тези: те се приближават до земята от две различни страни; пресичайки своя път с този на Христа, Луцифер става невидим; неговата светлина е закрита от христовата светлина.
По-рано Христос биваше намиран като космическо Същество, а Луцифер като Същество вътре в човека. Те кръстосаха своите пътища. Христос прониква в човешката душа. Той стана планетарен Дух на Земята и все повече и повече се превръща в мистичния Христос вътре в човешката душа, човек може да го познае чрез вътрешното вглъбяване в себе си. Чрез това душата става все повече способна отново да вижда другото Същество, което измина обратния път, от вътрешността във външността.
към текста >>
237.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от
божествено
-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм.
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност. Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
238.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Когато се издигнем от човешкото същество до едно
божествено
Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно
божествено
същество в древни времена.
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е. да основем отново тази епоха на по-висока степен. Ние трябва да научим нещо от това, което се казва, например за думите на Ведите, че Варавадша е изучавал Ведите в течение на три столетия.
към текста >>
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са
божествено
-духовните светове.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре.
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове.
Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат. Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
239.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните
божествено
-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
към текста >>
Там ние трябва да търсим символите за онези
божествено
духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото.
Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
Бодисатвите са онези, които получават своето
учение
от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота.
Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос. Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението. Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители.
Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота.
И когато в течение на нашето Земно развитие намираме въплъщения на Бодисатвите, ние ги наричаме велики учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодисатва. Христос не само учи. Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него. Христос е повече обект отколкото субект на учението. Ето защо Той е едно Същество имащо съвършено различно значение от това на Бодисатвите, които преминават през света.
към текста >>
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно
учение
за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него.
Хората биват поучавани относно Христа, за да могат да го разберат, за да познаят това, което е в него. Христос е повече обект отколкото субект на учението. Ето защо Той е едно Същество имащо съвършено различно значение от това на Бодисатвите, които преминават през света. Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители.
Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него.
Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество. Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот. Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето
учение
, а чрез своя живот.
Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители. Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество.
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот.
Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа.
към текста >>
Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско
учение
, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
На древния индиец не можеше да бъде дадена една такава форма на истина, каквато се дава днес, нито на древния персиец. Истината трябваше да му бъде дадена в такава форма, която да бъде подходяща за неговите способности да чувствува. Ето защо в епохата, която чрез своята друга особеност беше подходяща да приеме Христа на Земята, т.е. в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род.
Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат.
Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
към текста >>
Така европейското тайно
учение
познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума.
И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието. А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат. Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф. Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва.
Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума.
Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин. Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така. Той се е издигнал, развил се е.
към текста >>
Това легендарно оформяне на тайното
учение
на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин.
Така разказваше легендата от Средновековието. А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат. Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф. Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва. Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума.
Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин.
Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така. Той се е издигнал, развил се е. И в истинските учения на Розенкройцерството е запазено онова, което е било изразено под формата на легенда, както току що Ви разказах.
към текста >>
240.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
Учението на Буда за облагородяването на човешката душа и космическото
учение
на Заратустра.
Мисията на еврейския народ.
Учението на Буда за облагородяването на човешката душа и космическото учение на Заратустра.
Илия и Йоан Кръстител.
към текста >>
241.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С
божествено
-духовните Същества.
Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи. Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното. Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно.
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
към текста >>
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с
божествено
-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с
божествено
-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с
божествено
-духовните Същества.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите,
божествено
-духовни Същества.
Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е.
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества.
Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
към текста >>
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени
божествено
-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача. Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност.
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>
Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно
учение
за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл.
Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях.
Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл.
Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
А другото
учение
се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
към текста >>
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото
учение
за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път.
С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото.
към текста >>
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото
учение
за състраданието и любовта.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път.
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
към текста >>
242.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като
учение
на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа.
За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка. В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия. Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството.
към текста >>
Вчера определихме будизма като най-чистото
учение
за състраданието и любовта.
Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта.
И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието. Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
към текста >>
Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко
учение
, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие.
Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено.
Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от
божествено
духовните светове.
Той се намесваше не само в еволюцията на Атлантската, но дори и в еволюцията на Лемурийската епоха. И понеже беше стигнал до много висока степен в развитието си, той можеше да си спомни всичко, което беше изживял в миналото, когато дойде за последен път на Земята, раждайки се в Индия, достигайки своята двадесет и девета година.
Той можеше да проникне с поглед в своите предишни действия и във всичко онова, което донесе на човечеството от божествено духовните светове.
Още вчера посочих, че дори една толкова високо развита индивидуалност макар и за кратко трябваше да мине през това, което е усвоила в миналото. И самият Буда ни рисува, как през времето на своето съществувание като Бодисатва, постепенно израства, докато неговото духовно виждане, неговото духовно озарение става все по-съвършено и по-съвършено.
към текста >>
Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото
учение
за състраданието и любовта.
Това, което Буда имаше да каже на хората, принадлежи към най-великите учения за всички времена. За да се появи то за пръв път в един човек, необходима беше великата душа на един Бодисатва, на един велик посветен.
Само този, който беше озарен в най-висш смисъл, можеше да роди в своята душа това, което постепенно трябваше да стане достояние на цялото човечество: а именно, великото учение за състраданието и любовта.
Това, което Буда имаше да каже, трябваше да го изрази с думи, които бяха общоприети за тогавашното човечество, а именно за неговите съотечественици. Ние вече показахме, как в древна Индия по времето на Буда беше разпространена философията Санкия и философията Йога. Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа.
към текста >>
Обаче нека да си представим как Буда застанал под дървото Боди и потънал в седемстепенното съзерцание изживя дълбокия смисъл на своето
учение
.
Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа. Обаче сега, чрез него, тези представи и понятия получиха съвършено нова форма; но той все пак беше длъжен да си служи с тях, защото всяко развитие протича така, че бъдещето се изгражда върху миналото. Ето как Буда облече своята величествена мъдрост в общоприетите изрази на съществуващите тогава индийски учения.
Обаче нека да си представим как Буда застанал под дървото Боди и потънал в седемстепенното съзерцание изживя дълбокия смисъл на своето учение.
Нека да си представим, макар и само приблизително, в каква мисловна форма се проявиха неговите разтърсващи душевни изживявания, когато получи просветление под дървото Боди. Може би тогава в душата му прозвучаха следните думи:
към текста >>
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от
божествено
-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества. И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява.
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях.
Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга. Те са останали в него от миналите му прераждания; той ги носи в себе си.
към текста >>
Ако не би се промъквало това желание, идващо от миналите прераждания, така казваше Буда, човекът би гледал в света както би гледало едно
божествено
същество, той би се доверил на света и никога не би искал нещо повече.
Ако не би се промъквало това желание, идващо от миналите прераждания, така казваше Буда, човекът би гледал в света както би гледало едно божествено същество, той би се доверил на света и никога не би искал нещо повече.
Със своето знание той не би излязъл вън от това, което му е подарено от божествените сили, той не би правил никаква разлика между себе си и външния свят и би се чувствувал като част от него. Защото човек се усеща откъснат от останалия свят, само защото иска да има повече наслади, отколкото светът му предлага. Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него. Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят.
към текста >>
Ето защо първото
учение
, което трябва да ви дам, е учението за „страданието".
И когато стигна до там, че лично изживя проблематиката на тогавашните хора, той я изрази в онази знаменита проповед, чрез която започна своята дейност като Буда: В проповедта от Бенарес. Там той предаде в популярна форма това, което по-рано откри по един по-интимен начин на своите ученици: „Който познава причините на човешкото съществувание, той знае, че животът, такъв какъвто е, трябва да съдържа страдания, трябва да съдържа болки.
Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за „страданието".
Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света?
към текста >>
Второто
учение
съдържа причините за страданието.
И когато стигна до там, че лично изживя проблематиката на тогавашните хора, той я изрази в онази знаменита проповед, чрез която започна своята дейност като Буда: В проповедта от Бенарес. Там той предаде в популярна форма това, което по-рано откри по един по-интимен начин на своите ученици: „Който познава причините на човешкото съществувание, той знае, че животът, такъв какъвто е, трябва да съдържа страдания, трябва да съдържа болки. Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за „страданието".
Второто учение съдържа причините за страданието.
В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието. Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят.
към текста >>
Третото
учение
е това: Как да се премахне страданието от света?
Ето защо първото учение, което трябва да ви дам, е учението за „страданието". Второто учение съдържа причините за страданието. В какво се крият тези причини за страданието? Те се крият в това, че у човека се вмъква желанието, жаждата за съществувание, идваща от неговите минали прераждания. „Жаждата за съществувание" е истинската причина за страданието.
Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света?
Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло.
към текста >>
Ето защо детето Исус сега можеше да говори по един прост и затрогващ начин върху висшето
учение
за състраданието и любовта, което днес изложих в цялата му сложност.
И така, при онова дете, произхождащо от свещеническата линия на Давиловия род, се случи нещо друго. С настъпването на дванадесетата година астралната обвивка беше отхвърлена, обаче тя не се разтвори в общия астрален свят, а сега като закриляща обвивка на малкото момче, с всички жизнени сили, натрупани в периода между зъбната смяна и половата зрялост тя се съедини с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя. А това, което се яви под формата на „небесното войнство", то се съедини с отделената от дванадесетгодишното момче Исус астрална обвивка, съедини се с всички младенчески сили, които поддържат човека млад и здрав през периода между зъбната смяна и половата зрялост. Така тази Нирманакайя на Буда, озаряваща детето Исус още от мига на неговото раждане, се сля с това, което при половата зрялост на детето се освободи като негова младенческа астрална майчина обвивка: Ето как се подмлади самата Нирманакайя. И благодарение на това подмладяване, стана възможно следното: Всичко онова, което по-рано Буда беше дал на света, сега то можа отново да се появи в детето Исус, но в един чист и детински вид.
Ето защо детето Исус сега можеше да говори по един прост и затрогващ начин върху висшето учение за състраданието и любовта, което днес изложих в цялата му сложност.
И когато момчето Исус се изгуби и после попадна в храма, всички наоколо бяха потресени от начина, по който говореше то, защото в този момент малкият Исус беше осенен от Нирманакайя на Буда, осенен и освежен като от един истински извор на младостта, бликащ от неговата астрална майчина обвивка.
към текста >>
Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално
учение
.
Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки духовен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг. Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа. Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди.
Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение.
Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда. Той прие силите, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин.
към текста >>
243.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото
учение
, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура.
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото
учение
за Аура Маздао.
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура.
За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао.
Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>
Възвестявайки своето
учение
, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора.
към текста >>
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени
божествено
-духовни сили.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос. Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили.
Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
към текста >>
Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един
божествено
-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек.
Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на
божествено
-духовния свят.
Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята. Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
244.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо
учение
за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо
учение
за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Още веднъж трябва ясно да посочим, че Заратустра отправи своя поглед към външния свят.
Докато при Буда срещаме едно дълбоко и покъртващо учение за облагородяване на човешката природа, при Заратустра откриваме великото и могъщо учение за Космоса, изобщо всичко за света, от чието лоно сме израснали самите ние.
Ако погледът на Буда беше обърнат навътре, представителят на Заратустровия народ беше отправен към външния свят, за да го обхване и изпълни със своите собствени духовни сили.
към текста >>
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това
учение
: проникващата в душата морална топлина.
Още когато Заратустра говореше на древноперсийския народ за духовните причини на сетивния свят, той посочваше на хората двете големи сили, Ормузд и Ариман или Анграмайнци, чийто стълкновения изпълват целия Космос.
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина.
Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса.
към текста >>
Тук е в сила само могъщото
учение
за Космоса.
Но има нещо, което Вие не бихте открили в това учение: проникващата в душата морална топлина. Според древноперсийския светоглед, човекът е просто вплетен в целия космически процес. Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато.
Тук е в сила само могъщото учение за Космоса.
Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека. Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи". То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества.
към текста >>
Отправеното към външния свят Заратустрово
учение
не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи".
Намеренията на Ормузд и Ариман са насочени към това, което ще произлезе от човешката душа в резултат на тяхното непрекъснато противоборство. И понеже те са в непрекъсната борба, човешките души са арена на ужасяващи страсти. Интимната и дълбока страна на човешкия душевен живот, тук е нещо напълно непознато. Тук е в сила само могъщото учение за Космоса. Под „добро" и „зло" тук се разбират най-вече полезните и вредни действия, разиграващи се в Космоса, които вторично засягат и човека.
Отправеното към външния свят Заратустрово учение не съдържаше в себе си това, което наричаме „морални принципи".
То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства.
към текста >>
Ето забележителната особеност на това
учение
, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
То изучаваше всички Същества, които властвуваха над сетивния свят, всички добри и светли, всички зловещи и мрачни сили, всред които се носеше крехката фигура на човешкото същество. Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства.
Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
към текста >>
Тъкмо поради тази причина еврейското
учение
дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н.
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н.
Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота. Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
Буда изложи своето
учение
пет, шест столетия преди нашето летоброене.
Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и духовни направления. Ние се доближаваме до Буда не като се придържаме към традицията, а като се вслушваме в неговите думи.
Буда изложи своето учение пет, шест столетия преди нашето летоброене.
Обаче неговият глас не е заглъхнал. Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло. Ето как стоят нещата с „единството на религиите". Като антропософи, ние сме длъжни да търсим всяка една религия на нейното точно място в еволюцията на човечеството, и да търсим в нея не мъртвото, а живото; защото всичко следва своя непрекъснат ход.
към текста >>
245.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото
учение
за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна.
Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия. Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие. А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда.
към текста >>
Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото
учение
за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет. Онзи Бодисатва, който стана Буда пет или шест столетия преди нашето летоброене, беше един от тях. Всеки Бодисатва има строго определена ми сия.
Както този Бодисатва имаше мисията да даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта, така и другите Бодисатви имаха своя лична мисия, която трябваше да изпълнят в различни епохи от Земното развитие.
А Буда стои особено близо до Земната мисия, понеже укрепването на моралните убеждения е именно задача на нашата епоха, от момента, когато Бодисатва се яви пет, шест столетия преди нашето летоброене, до момента когато този Бодисатва ще бъде заменен от своя приемник, който по-късно ще живее на Земята като Майтрейя Буда.
към текста >>
Той трябва да бъде не представител на едно
учение
, а представител на самата спиритуална субстанция.
От друга страна, от стихотворението „Тайните",където Гьоте загатва за своето розенкройцерско вдъхновение, узнаваме, как дванадесетте са наредени в кръг около тринадесетия, без самият той да се проявява като велик Учител; защото след смъртта на тринадесетия, останалите дванадесет приемат брата Мариус, в цялата му наивност и простодушие, като негов заместник.
Той трябва да бъде не представител на едно учение, а представител на самата спиритуална субстанция.
И така е било навсякъде, където хората са имали предчувствие или познание за този духовен факт.
към текста >>
Обаче зад тях стои
божествено
съзидателно слово; тъкмо то се приближава до Земята."
Зад Слънчевата топлина, зад Слънчевата светлина е скрито това, което живее в звуците и в смисъла, това което се възвестяваше единствено на тези, които можеха да виждат зад светлината, това което се отнася към земното слово така, както небесното Слово се отнася към временно отнетата част на етерното тяло. Ето защо Заратустра казваше: „Погледнете нагоре към Аура Маздао! Вие виждате как той се изявява във физическите одежди на светлината и топлината.
Обаче зад тях стои божествено съзидателно слово; тъкмо то се приближава до Земята."
към текста >>
246.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче тук има и хора, носещи в себе си единствено такива душевни сили, които отблъскват духовния светоглед и царството на
божествено
-духовните Същества.
Така стоят нещата и с антропософския светоглед. Към него може да се приложи същото, което казва Христос Исус в тази притча за сеяча. Семето е царството на боговете, царството небесно, царството на Духа. Това царство на Духа трябва да се отправи към човешките души, трябва да се превърне в един активен принцип на Земята.
Обаче тук има и хора, носещи в себе си единствено такива душевни сили, които отблъскват духовния светоглед и царството на божествено-духовните Същества.
Така духовният свят е непрекъснато прогонван, хората го отхвърлят още преди той да е загатнал нещо за себе си. Думите на Христос Исус днес са валидни и за всичко онова, което Антропософията е призвана да даде на света: то бива отхвърляно, птиците, така да се каже, го изяждат и в края на краищата, не се получава нищо.
към текста >>
Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото
учение
за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н.
Това обаче е валидно не само за Христос Исус; това е валидно за всички подобни явления, и ние разбираме общочовешката еволюция, само ако я осветлим от тази гледна точка. Това се отнася също и за Буда и неговото появяване на Земята. Ние вече говорихме за мисията на Буда.
Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н.
„осемстепенен път". Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път.
към текста >>
247.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вече казахме, че Буда даде на човечеството великото
учение
за състраданието и любовта.
Вече казахме, че Буда даде на човечеството великото учение за състраданието и любовта.
Тук сме изправени пред един от случаите, когато окултните твърдения трябва да се формулират с максимална точност; защото иначе някой би могъл да възрази: „Добре, веднъж ти говориш, че Христос донася любовта на Земята, а после допълваш, че Буда дава учението за любовта. Едно и също ли се има предвид в двата случая? Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос влага в нашата планета самата любов, живата сила на любовта. Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта."
към текста >>
Но след като знаем, че великото
учение
за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот? Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото.
към текста >>
Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е
учение
!
Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват. Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда.
Напротив, това което донесе Христос, е преди всичко една жива сила, то не е учение!
Той отдаде самия себе си, той влезе в планетарното тяло на Земята, не само да изпълни човешките астрални тела, а за да влее в Аза субстанциалната сила на любовта, която после Азът сам да излива в света. Христос донесе на Земята не мъдрото съдържание на любовта, а субстанциалната и жива сила на любовта. Ето за какво става дума.
към текста >>
Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това
учение
!
Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение!
Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос.
към текста >>
Той влага в нея не някакво
учение
,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус. Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа.
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>
Става дума за онзи, когото източното
учение
нарича Майтрейя Буда.
Новият Бодисатва има една малко по-различна мисия. На него също му предстои да стане Буда. И той ще стане Буда едва след като известен брой хора приблизително след около три хиляди години ще са в състояние да породят от самите себе си учението за осемстепенния път. Тогава ще стане Буда онзи, който засега е Бодисатва. Тази мисия му беше поверена пет, шест столетия преди нашето летоброене; а той ще стане Буда след около три хиляди години,смятано от днес.
Става дума за онзи, когото източното учение нарича Майтрейя Буда.
За да се издигне сегашният Бодисатва до Майтрейя Буда, необходимо е по-голям брой хора да са развили в собствените си сърца учението за осемстепенния път. Да, тогава хората ще са достатъчно мъдри, за да го сторят. И тогава този, който днес е Бодисатва, ще внесе нови сили в света.
към текста >>
Както великото
учение
за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз.
Ако обаче дотогава не би се случило нищо друго, той наистина би намерил хора, които чрез вътрешно вглъбяване ще са стигнали до учението за осемстепенния път, но не и такива, от чиито души да блика преливащата и неудържима сила на любовта. Тази жива сила на любовта трябва да се появи междувременно, за да намери Майтрейя Буда не само хора, които познават любовта, но и хора, които имат в себе си силата на любовта. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята; той беше тук само три години и както знаете от досегашните ми лекции никога преди това не е бил инкарниран на Земята, Тригодишното Христово присъствие от Кръщението в реката Йордан до Мистерията на Голгота беше истинската причина, за да се влее любовта все повече и повече в човешкото сърце, в човешката душа, или с други думи: В човешкия Аз; така че хората все повече и повече да се проникнат от Христос, за да може в края на Земното развитие, човешкият Аз напълно да приеме Христос.
Както великото учение за любовта и състраданието беше издигнато най-напред от Бодисатва, така и субстанцията на любовта трябваше да бъде донесена на Земята от онзи, който слезе от Небето и постепенно превърна тази субстанция в достояние на отделния човешки Аз.
Не че преди това любовта не е съществувала. Но тогава тя не можеше да бъде достояние на човешкия Аз, тя беше по-скоро инспирирана, смъкната чрез Христос от космическите висини, вливаща се в човешките сърца несъзнателно,както и Бодисатва преди това вля в сърцата учението за осемстепенния път. Както се отнася Буда към осемстепенния път, така се отнася и Христовото Същество към онова, което съществуваше по-рано, преди да слезе и се въплъти в човешки образ. Да приеме човешки образ -това за Христос беше един напредък. Ето кое е същественото!
към текста >>
То не ни говори за някакво
учение
; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм.
Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука.
То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм.
Тук сме изправени пред един факт, който в окултизма може да бъде изразен по следния начин: чрез мъдростта, Бодисатвите, които се издигат до степента Буда, могат да спасят земните хора само по отношение на техния Дух, те обаче никога не могат да спасят целия човек. Защото целият човек може да бъде спасен единствено, ако неговия организъм се изпълни не само от мъдростта, но и от топлата сила на любовта. Мисията на Христос беше да спаси душите чрез неудържимите потоци на любовта, който сам той донесе на Земята. Мисията на всеки Бодисатва и всеки Буда беше да пробуди в човешкото сърце мъдростта на любовта, мисията на Христос беше да донесе на човечеството силата на любовта. Нека да сме наясно с тази важна разлика.
към текста >>
248.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското
учение
, никъде там, в християнското
учение
, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
" Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука. Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н.
към текста >>
Накратко: Не бива да търсим в човешката душа онова, което води до учението за Кармата и свързаното с нея
учение
за реинкарнациите, ако изхождайки от реинкарнациите, не стигаме отново до това
учение
.
Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н. осемстепенен път, може да отведе човека до едно преизпълнено с мъдрост разбиране на учението за Кармата.
Накратко: Не бива да търсим в човешката душа онова, което води до учението за Кармата и свързаното с нея учение за реинкарнациите, ако изхождайки от реинкарнациите, не стигаме отново до това учение.
към текста >>
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него
учение
за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия.
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия.
Това обаче ще бъде постигнато бавно и постепенно. Както от посятото в почвата растително семе не се раждат веднага цветове, а според законите на растежа изникват лист след лист, така и духовното развитие, през което напредва човечеството, следва строго определени степени, така че истината се появява в точно определеното време. Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с помощта на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо. Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме учение за Кармата и реинкарнацията. Не би било добре, ако това учение се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия.
към текста >>
Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме
учение
за Кармата и реинкарнацията.
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия. Това обаче ще бъде постигнато бавно и постепенно. Както от посятото в почвата растително семе не се раждат веднага цветове, а според законите на растежа изникват лист след лист, така и духовното развитие, през което напредва човечеството, следва строго определени степени, така че истината се появява в точно определеното време. Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с помощта на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо.
Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме учение за Кармата и реинкарнацията.
Не би било добре, ако това учение се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия. Защото за тази цел беше необходимо човешките души да са развили такива способности, чрез които да приемат в себе си учението за Кармата и реинкарнацията. Наложително беше, тези души да са минали и през по-ранни инкарнации, включително и през епохата след идването на Христос, изживявайки съответните опитности, преди да са узрели за учението, обясняващо законите на Кармата и реинкарнацията. Ако учението за Кармата и реинкарнацията беше оповестено през първите столетия на християнството по такъв начин, както става днес, това би означавало да изискваме от човечеството същото, което бихме искали от растението, настоявайки от семето да поникнат направо цветовете, а после зелените листа.
към текста >>
Не би било добре, ако това
учение
се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия.
Вчера посочих, как три хиляди години след нашата съвременна епоха, голяма част от човечеството ще бъде напреднала до такава степен, че ще достига до учението за осемстепенния път и свързаното с него учение за Кармата и реинкарнациите, благодарение на своите вътрешни усилия. Това обаче ще бъде постигнато бавно и постепенно. Както от посятото в почвата растително семе не се раждат веднага цветове, а според законите на растежа изникват лист след лист, така и духовното развитие, през което напредва човечеството, следва строго определени степени, така че истината се появява в точно определеното време. Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с помощта на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо. Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме учение за Кармата и реинкарнацията.
Не би било добре, ако това учение се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия.
Защото за тази цел беше необходимо човешките души да са развили такива способности, чрез които да приемат в себе си учението за Кармата и реинкарнацията. Наложително беше, тези души да са минали и през по-ранни инкарнации, включително и през епохата след идването на Христос, изживявайки съответните опитности, преди да са узрели за учението, обясняващо законите на Кармата и реинкарнацията. Ако учението за Кармата и реинкарнацията беше оповестено през първите столетия на християнството по такъв начин, както става днес, това би означавало да изискваме от човечеството същото, което бихме искали от растението, настоявайки от семето да поникнат направо цветовете, а после зелените листа.
към текста >>
С други думи: През онези времена трябваше да бъде казано онова, което бавно и постепенно можеше да доведе до разбиране на учението за Кармата и реинкарнацията, а не да се представя на света самото
учение
.
Така човечеството едва днес е узряло до онази степен, която му позволява да приеме учението за Кармата и реинкарнацията. Ето защо никак не е чудно, че в това, което човечеството векове наред черпи от Евангелията, има неща, които фактически дават една напълно погрешна представа за християнството. Евангелието беше поднесено на хората така, че в известно отношение то е, така да се каже, преждевременно, и едва днес човечеството е узряло до такава степен, че може да развие необходимите душевни способности, които ще му позволят да разбере истинския смисъл на Новия Завет. Цялото възвестяване на Христос Исус трябваше да бъде съобразено с тогавашното душевно устройство на човека;. така че да не, се говори с абстрактни понятия за реинкарнацията и Кармата, а в човешките души да се породят такива чувства, чрез които душите постепенно узряват и приемат учението за Кармата и реинкарнацията.
С други думи: През онези времена трябваше да бъде казано онова, което бавно и постепенно можеше да доведе до разбиране на учението за Кармата и реинкарнацията, а не да се представя на света самото учение.
към текста >>
И точно тези души, които живееха тогава, и в които това
учение
намери достъп тъкмо под тази форма, сега, след като се въплътиха отново, бяха вече достатъчно зрели, за да приемат в себе си мъдростта, бликаща от учението за Кармата и реинкарнацията.
Ето, тук ние сме изправени пред учението за кармическото разплащане, пред възмездието, и то без да навлизаме по някакъв абстрактен начин в учението за Кармата и реинкарнацията; ясно виждаме стремежа към това, да се породи една душевна убеденост, основаваща се на чувствата, една убеденост, че този, който изпитва глад в една или друга област, рано или късно ще намери възмездие. Тези чувства трябваше да бъдат влети в човешките души.
И точно тези души, които живееха тогава, и в които това учение намери достъп тъкмо под тази форма, сега, след като се въплътиха отново, бяха вече достатъчно зрели, за да приемат в себе си мъдростта, бликаща от учението за Кармата и реинкарнацията.
към текста >>
Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като
учение
от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17).
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие. Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16. Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука.
Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17).
„Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство. Докато при изцелението на дъщерята на Яир, което се опитах поне отчасти да обясня пред Вас завчера, сега нещата са толкова дълбоки, че Христос Исус взе със себе си само няколко души, които можаха да наблюдават процеса на изцелението, макар и да им беше поръчано да не говорят за него; сега ние виждаме, че се говори за едно друго „възкресение", станало малко преди разказа за Яировата дъщеря. Едното представляваше процес на изцеление и предполагаше, че този който го предприема, има точен поглед върху процесите, разиграващи се във физическото тяло. Другото беше едно възкресение, едно посвещение. Онази индивидуалност, която се намираше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през едно твърде особено посвещение.
към текста >>
Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото
учение
на пророците.
А как самият Христос виждаше тази индивидуалност на Йоан?
Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците.
Да, „законът и пророците" стигат до Йоан. И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа. Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип?
към текста >>
И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото
учение
и в какво се състои старата душевна нагласа.
А как самият Христос виждаше тази индивидуалност на Йоан? Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците. Да, „законът и пророците" стигат до Йоан.
И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа.
Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип?
към текста >>
Но това съвсем няма да е така, когато съзнателните способности на изследователя бъдат проникнати от това, което представлява спиритуалното
учение
на Антропософията.
Несъмнено, естествената наука не би отишла твърде далеч, ако разчита единствено на сръчността на изследователите. Докато те работят в лабораторията, клиниката или кабинета, зад тях стоят определени духовни сили и Същества, които си служат с тях като с инструмент и ръководят еволюцията на света, позволявайки да излязат на повърхността процеси и факти, които изследователите изобщо не разбират. Ето защо е все пак напълно правилно, че дори обективната изследователска дейност се ръководи от невидими „учители", т.е. от по-висши индивидуалности. Разбира се, нещата за които става дума, обикновено остават незабелязани.
Но това съвсем няма да е така, когато съзнателните способности на изследователя бъдат проникнати от това, което представлява спиритуалното учение на Антропософията.
към текста >>
Той посочва още, колко трудно е на хората да се издигнат до разбирането на едно такова
учение
, на едно такова Евангелие; и как те искат да бъдат убеждавани, както са били убеждавани столетия на ред.
Това, което казвам сега пред Вас, е обяснено от Христос Исус, макар и по друг начин. Той посочва, че това, което Той дава на света, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от досегашните религиозни системи, понеже е свързано с онези човешки способности, които придобиваме не по наследствена линия, а с помощта на небесното царство.
Той посочва още, колко трудно е на хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение, на едно такова Евангелие; и как те искат да бъдат убеждавани, както са били убеждавани столетия на ред.
Но в същото време той казва и друго: „Вие не можете да бъдете убеждавани по същия начин за новите истини, защото това, което свидетелствува за старите форми, е неизползваемо за новите форми." Така както ги разбира човек, старите истини могат да бъдат представени най-добре в знамението на пророк Йона. То символизира начина, по който човек постепенно израства до познанието за духовните светове, или за да се изразим по библейски начина, по който човек става пророк (Лука 11,29-32).
към текста >>
Ето как в смисъла на Евангелието от Лука Христос Исус внася в своето
учение
онова, което идва като един на пълно нов елемент в еволюцията на Земята, и ние виждаме как чрез Събитието в Палестина се променят всички стари начини за възвестяването на царството Божие.
Ето как в смисъла на Евангелието от Лука Христос Исус внася в своето учение онова, което идва като един на пълно нов елемент в еволюцията на Земята, и ние виждаме как чрез Събитието в Палестина се променят всички стари начини за възвестяването на царството Божие.
Ето защо той се обръща към онези, за които можеше да предположи, че благодарение на своята подготовка ще го разберат поне отчасти: „Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят царството Божие не само чрез откровението на Соломон или чрез посвещението в това, което наричаме „знамението на Йона"; и ако не бихте съумели да постигнете нещо ново, в сегашната си инкарнация не бихте могли да видите царството Божие, по-скоро бихте умрели."
към текста >>
Те предполагаха, че той ще остане при онези, които практикуваха старите методи и че на тях ще повери своето
учение
.
Но че сега Христос Исус донесе нещо съвършено ново, че всред хората той търсеше онези души, които се различаваха от предишната представа за тях всичко това остана за съвременниците му нещо напълно чуждо.
Те предполагаха, че той ще остане при онези, които практикуваха старите методи и че на тях ще повери своето учение.
Обаче той им каза: „Ако бях възвестил на човечеството това, което мога да му дам, по стария начин, ако вместо старите форми не бих предложил нови форми, аз бих сторил същото, каквото прави този, който зашива нови кръпки на старата дреха или налива ново вино в старите мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството, е много повече от знака на Соломон и този на Йона, и то трябва да бъде излято в нови мехове. А вие трябва да положите усилия, за да разберете новото благовестие в неговите нови форми (Лука 5,36-37).
към текста >>
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото
учение
, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата.
Онези, които бяха длъжни да го разберат, можеха да постигнат това чрез могъщото влияние на Аза, не чрез на ученото от тях, а чрез силите, които се вляха в тях от самата духовна същност на Христос.
Обаче за целта бяха избрани не хората, подготвяни в смисъла на старото учение, а тези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това изглеждаха като обикновени хора, стигащи до разбиране чрез вложената в тях сила на вярата.
Ето защо пред тях, но и пред очите на всички, трябваше да стане едно „знамение".Това, което столетия на ред се разиграваше в мистерийните храмове като един вид минаване през „мистичната смърт", сега трябваше да се разиграе върху великата сцена на световната история. Всичко, което се извършваше с такава тайнственост в храмовете на посвещението, сега трябваше да бъде изнесено навън под формата на онова, което наричаме Събитието на Голгота. Сега пред човечеството застана с цялата си мощ всичко онова, което до този момент изживяваха само посветените в продължение на три дни и половина, когато в сила беше старото посвещение. Ето защо познавачът на фактите трябваше да опише процеса, разиграл се на Голгота, такъв какъвто беше в действителност: защо то тук ние сме изправени пред самото „старо посвещение", изнесено върху видимата сцена на световната история и превърнато в исторически факт.
към текста >>
Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново
учение
.
В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в Евангелието на Лука. Естествено, и за това Евангелие трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща. Ето защо Вие ще се съгласите, че голяма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени. Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за възприемането на онова живо Слово, което се крие зад външните думи.
Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново учение.
Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството. И така, Антропософията е един инструмент за разбирането на религиозните първоизточници на християнското откровение. Ако приемате Антропософията в този смисъл, Вие няма повече да твърдите: тук има една християнска теософия, а тук една друга теософия.
към текста >>
Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на
божествено
-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта. И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята. Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове.
Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
249.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тогава в човека, станал Буда, влязло това
учение
за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това
учение
за състраданието и любовта.
Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя.
Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта.
Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще. Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>
Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това
учение
, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще.
Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта.
Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще.
Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>
Оттогава определени хора могат да разбират това
учение
и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6. век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя. Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще.
Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>
И така, веднъж Буда е позволил на това
учение
за състраданието и любовта да се влее в човечеството.
И така, веднъж Буда е позволил на това учение за състраданието и любовта да се влее в човечеството.
Но оттогава, когато Буда го е привел в действие, то живо продължава да действа в човечеството по-нататък. Когато след изтичането на около три хиляди години дейност Бодхисатвата изпълни службата си, той ще стане Буда, който след това изпълнява определена мисия в човечеството.
към текста >>
250.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можем да подчертаем, че изказаното от западноевропейското езотерично
учение
напълно потвърждава това, което се съдържа в източните текстове: това, че индивидуалността преди въплъщението на Буда, в която той се е проявил в 6.
Евангелието от Лука ни позволява да се запознаем с тези съществени процеси, които направили възможно сливането на съществото на Христос с личността на Исус от Назарет, а също и на сливането на зороастризма и будизма, и ние виждаме, как тези две мощни духовни течения се срещат и съединяват именно в Исус от Назарет. Последния път той се представи пред нас като човешка личност, която се е родила тук като дете с доста особени вътрешни заложби, а не със заложби, които да водят човека към разбирането на външния, съвременния физически свят. Над тази личност, която като дете стои пред нас в Натановото дете Исус, Исус от Назарет, над нея виждаме сиянието на това, което нарекохме нирманакайя на Буда, което виждаме като аурата на това дете. Това е обликът, който е приел Буда след своето последно въплъщение, в който той станал Буда.
Можем да подчертаем, че изказаното от западноевропейското езотерично учение напълно потвърждава това, което се съдържа в източните текстове: това, че индивидуалността преди въплъщението на Буда, в която той се е проявил в 6.
век преди нашата ера, е била Бодхисатва.
към текста >>
Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече
учение
за състраданието и любовта.
Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта.
За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско.
към текста >>
Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като
учение
, е трябвало да се дава по-различно от днес.
За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско.
Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес.
Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира. Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум. Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта. Външната история осезаемо потвърждава, че съвестта не винаги я е имало, че тя е започнала някога. Есхил[1] все още не говори за нея.
към текста >>
Това е
учение
, което преди това е трябвало да им се дава свише, можело е да им се дава като
учение
само тогава, когато е присъствал Буда.
Тогава душата се е нуждаела от сила, от импулси, и те е трябвало да се вливат в душата. Това, което се отнася, например, до любовта, се е въвеждало сякаш сугестивно, от индивидуалността, която наричат Бодхисатва, когато тази индивидуалност, която наричат Бодхисатва, е била там като Буда. И настъпило време, когато хората от самите себе си успели постепенно да развият учението за състраданието и любовта, учението за така наречения осемстепенен път.
Това е учение, което преди това е трябвало да им се дава свише, можело е да им се дава като учение само тогава, когато е присъствал Буда.
Затова Бодхисатвата е трябвало да стане Буда.
към текста >>
Възможността силата на любовта да струи надолу и да се открие благодарение на това висше слънчево същество на Земята, се появила, защото Буда е донесъл това
учение
.
Възможността силата на любовта да струи надолу и да се открие благодарение на това висше слънчево същество на Земята, се появила, защото Буда е донесъл това учение.
Но, отново беше необходимо, тази сила на любовта да се прояви по земен начин в народ, който е претърпял различно развитие, от народа, в който е живял Буда.
към текста >>
Бодхисатва-Буда е можел да преподава това
учение
само в това място от земното развитие, където хората са се придвижили най-много.
Така е ставало това в Предна Азия. Древноеврейският народ е бил задържан в своето развитие. Той още не е можел да приеме учението на Буда за състраданието и любовта; това му е било дадено като заповед. Той не е възприел призива на Буда да развива от себе си учението за състраданието и любовта.
Бодхисатва-Буда е можел да преподава това учение само в това място от земното развитие, където хората са се придвижили най-много.
Когато след това в развитието навлезли съвсем други сили, тогава това течение се съединило с другите вече на друго място.
към текста >>
251.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал
божествено
-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество.
След това тези отделни съюзи били все повече разхвърляни по различните местности на Земята. При всички народи можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и жена от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак. Във всички митове и сказания, например, в „Сказание за Гудрун“, това се характеризира като особено събитие. Това винаги е правило особено впечатление. В продължение на това развитие на човечеството действат две течения.
В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал божествено-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество.
На него му противодейства луциферическият принцип, който се стреми да направи всеки човек самодостатъчен, стреми се да направи отделния човек силен и велик колкото е възможно. В човешката природа трябва да съществуват и двата принципа, в човешкото развитие трябва да действат двете сили.
към текста >>
Така че в хода на прогресиращото развитие на човечеството са се трудили тези две сили:
божествено
-духовните власти и луциферическите власти, изостанали на Луната, които искали да попречат на човека да се изгуби, искали да го направят колкото се може по-самостоятелен.
Така че в хода на прогресиращото развитие на човечеството са се трудили тези две сили: божествено-духовните власти и луциферическите власти, изостанали на Луната, които искали да попречат на човека да се изгуби, искали да го направят колкото се може по-самостоятелен.
В развитието на човечеството винаги са работели тези две сили. Вследствие на това азът на човека, които се явява продукт на Земята, ставал все по-раздвоен. От една страна той клонял към любовта към хората, а от друга страна – към вътрешна самостоятелност. Така че в определено време настъпила своеобразна криза във взаимодействието на тези две сили. Тази криза, този решаващ момент в човечеството настъпил, когато поради действията на Римската империя, народи от обширна територия на Земята били безразборно размесени, подобно на случайно паднал се жребий.
към текста >>
252.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като
учение
това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей.
Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
към текста >>
Юдеите се нуждаели от нещо, към което да могат да се придържат като
учение
; това винаги е трябвало да идва при тях отвън, и то е идвало именно от това, което е било отхвърлено от тях.
Юдеите се нуждаели от нещо, към което да могат да се придържат като учение; това винаги е трябвало да идва при тях отвън, и то е идвало именно от това, което е било отхвърлено от тях.
към текста >>
253.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това, което са имали
божествено
-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница. Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница. Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили.
Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата.
То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове. Човекът действително е бил необходим, иначе боговете нямаше да му позволят да се появи. Боговете са позволили на човека да се появи, за да получат това, което имат, също и чрез човека, под формата на неговите мисли.
към текста >>
254.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем
учение
за състраданието и любовта.
Така, в хората е липсвало това, което бихме могли да наречем учение за състраданието и любовта.
Трябва да си представяме опита в състраданието и любовта от древните времена по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес човек може, така да се каже, да се задълбочи в себе си, да се съсредоточи, да обмисли своите постъпки и така нататък. Ако едно или друго става навън, той може да позволи в него да се зароди чувство на състрадание и любов, и той знае, че това е хубаво. Той може да намери принципа на любовта и състраданието в самия себе си. В древните времена това не е ставало, а упълномощените за това са внушавали на хората, как е трябвало да се държат.
към текста >>
Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това
учение
като собствен глас на сърцето.
Този Бодхисатва бил същият, който след това повторно се въплътил като принц Гаутама Буда в Индия, и именно това било за този Бодхисатва издигането на по-висока степен. Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава. В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото.
Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето.
Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
Проповедта за това представлявала великото
учение
за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето. Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи. Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път.
Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това
учение
вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност.
Така трябва да става с всяка човешка способност. В хода на развитие на човечеството способността трябва първо явно да се изрази в конкретна индивидуалност; едва тогава тя изобщо може да започне постепенно да се развива в хората като тяхна собствена способност.
Учението за състраданието и любовта е можело да се усеща като нещо, което човек извлича от самия себе си едва след като това учение вече веднъж е било внесено от някоя индивидуалност.
В източната философия това се нарича „въртене на колелото“, колелото на Дхарма, на състраданието и любовта. Това станало благодарение на слизането с цялата си индивидуалност на Бодхисатвата в принц Гаутама Буда. Оттогава съществуват хора, които могат да намерят учението за състраданието и любовта в самите себе си. Това се развива по такъв начин, че все повече хора ще намират в себе си учението за състраданието и любовта, и вече около 3000 години след началото на нашето летоброене, на Земята ще живеят достатъчен брой хора, които ще развият в собствените си сърца това, което е намерил Буда. Тогава мисията на Буда на Земята в даденото отношение ще бъде изпълнена.
към текста >>
255.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Духовната наука не трябва да бъде теория,
учение
, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот.
И така, онзи ден в Берн показах, какво става сега в различните клонове на Немската секция. По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания.
Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот.
Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос.
към текста >>
Едно
учение
, малко едностранчиво духовно.
Съществуването на човека повече не е трябвало да протича така, че погледът му да е отвърнат от външния свят, а погледът му е трябвало да прониква във външният свят и да го изследва. Тази мисия била дар, който е трябвало да бъде даден на човечеството отвън. Авраам е имал мисията да предаде способността на мозъка си на своите потомци. Това е трябвало да бъде дар и виждаме, че Авраам получава като дар целия еврейски народ. Какво можеше да даде духовната сила на Заратустра?
Едно учение, малко едностранчиво духовно.
Но на Авраам е бил подарен народ и това е бил реален дар, основан на наследяването на физическия мозък. Как му е бил подарен този народ? В момента, когато той бил готов да принесе сина си в жертва. Ако беше направил това, нямаше да има никакъв юдейски народа. В момента, когато получава сина си обратно, получава като дар целия юдейски народ, като дар отвън.
към текста >>
256.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното
учение
[2].
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2].
Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност. Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума. Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос. Въпросът „как се отнася Христос към Изтока?
към текста >>
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното
учение
, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос.
Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2]. Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност. Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума.
Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос.
Въпросът „как се отнася Христос към Изтока? “ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното. Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение. Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение.
към текста >>
[2] в източната мъдрост от гледна точка на западното
учение
– виж GA 113 „Изтокът в светлината на Запада.
[2] в източната мъдрост от гледна точка на западното учение – виж GA 113 „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови“
към текста >>
257.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Древноеврейското
учение
, както ни е дадено в Стария завет, е първият принос.
Тук можем да назовем само някои от неговите съставляващи.
Древноеврейското учение, както ни е дадено в Стария завет, е първият принос.
Той се е влял в момента, когато е ставало събитието в Палестина. След това е имало друг поток, който е произлязъл от Заратустра. Той се е влял в това, което после под формата на християнството, е продължило да струи през света, като главен поток.
към текста >>
Това
учение
се е вляло в християнството.
За това, което представлява днес будизмът, нищо няма да ви каже този, който отново започне да претопля учението, дадено от Буда 600 години преди нашето летоброене.
Това учение се е вляло в християнството.
За това, което действително представлява зороастризмът, няма да ви каже този, който взема древноперсийските документи и иска да намери днес там същността на зороастризма; защото този, който в древна Персия е учил на това, което се съдържа в древноперсийските документи, се е развил по-нататък и е внесъл своя принос в духовния живот на човечеството, и зороастризмът също трябва да го търсим вътре в християнския поток.
към текста >>
Но сега не ставало дума за
учение
, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък.
Именно най-великите мисии не били свързани с физическия мозък. Да разгледаме мисията на Заратустра в това отношение. Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора. Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик. Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък.
Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък.
Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически. Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение. Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение.
към текста >>
258.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той решил, че това е детинска игра; по-добре хората да отидат там, където ще чуят истинското
учение
.
Колко лошо е била приета немската мистика от християнството, което прилепва към външните догми, виждаме с примера за Майстер Екхарт[3], великият предшественик на Йоханес Таулер. Той бил обявен за еретик след смъртта си, тъй като приживе забравили да направят това. Пламенните речи на Йоханес Таулер, излизащи от наистина преизпълненото с Христос сърце, също не са намерили голямо признание. Как това невярващо в истинския дух външно християнство се е отнасяло към задълбочаването на християнството от Майстер Екхарт, Йоханес Таулер и другите, виждаме от това, че първото съобщение за коледната елха е стигнало до нас от един духовен противник.
Той решил, че това е детинска игра; по-добре хората да отидат там, където ще чуят истинското учение.
към текста >>
Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и
учение
.
Ако усещаме това, което трябва да стане сила в нас, което трябва да стане живот, което като духовно Слово достига до нашия слух, когато – ако е станало време за това – поставим пред себе си символа, който укрепвайки ни, ни призовава: „Позволи в теб, като нов, като духовен човек, да възникне това, което може да се разгори като топлина и да озари като светлина, – Словото, което идва към нас от духовните източници, от духовните дълбини“, – тогава чувстваме също и значението на това, което звучи за нас като духовно Слово. Нека почувстваме с цялата сериозност в миг като днешния това, което може да ни даде духовната наука в такава душевна светлина и такава душевна топлина! Да го почувстваме примерно по следния начин: да погледнем към съвременния материалистически свят с неговата суета, към хората, които бързат и търчат нанякъде от сутрин до вечер, съдят за всичко от гледна точка на материалната полза, според мярата на външния физически план, и даже не подозират, че зад всичко това живее и тъче Духът. Хората заспиват вечер, без да знаят нищо друго, освен това, че ще бъдат в безсъзнателно състояние и на сутринта отново ще се пробудят в съзнанието на физическия план. Без нищо да предчувства, човек заспива след дневното бързане и работа, без изобщо да се замисля за смисъла на живота.
Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение.
Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина. Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия живот, ти би изсъхнал. Целият ти живот би бил празен, всичко, което постигаш, би умряло, ако притежаваш само представи от физическия план. Когато вечер отиваш да спиш, навлизаш в света на Духа, потапяш се с всичките си душевни сили в света на висшите духовни същности, до които трябва да дораснеш в своето битие. Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш божествено-духовния живот.
към текста >>
Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш
божествено
-духовния живот.
Ако стремящият се към духовно познание човек е приел думите на Духа, той знае нещо, което не е само теория и учение. Той знае нещо, даващо му душевна светлина и душевна топлина. Той знае: ако през деня получаваше само представи от физическия живот, ти би изсъхнал. Целият ти живот би бил празен, всичко, което постигаш, би умряло, ако притежаваш само представи от физическия план. Когато вечер отиваш да спиш, навлизаш в света на Духа, потапяш се с всичките си душевни сили в света на висшите духовни същности, до които трябва да дораснеш в своето битие.
Събуждайки се сутрин, ти идваш от духовния свят отново укрепен и над всичко, което получаваш от физическия план, съзнателно или безсъзнателно изливаш божествено-духовния живот.
Всяка сутрин ти самият се подмладяваш от Вечното във всички аспекти на своето битие.
към текста >>
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и
учение
, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
Така всяка година наистина усещаме като потвърждение на нашия стремеж Импулса на Христос и получаваме от него гаранция и залог, че от година на година в нас ще укрепва животът, който ни въвежда в духовния свят, в който няма смърт, съществуваща във физическия свят. Тогава ще успеем да одушевим и одухотворим това, което за съвременния материалистичен човек е не символ, а само обект на външна материалистична сетивна радост. И тогава ще почувстваме в символа действителността, ще почувстваме това, което има предвид, например, Йоханес Таулер, когато казва, че Христос се ражда три пъти: един път – от предвечния Бог-Отец, който пронизва и тъче света, след това – като човек по времето на основаването на християнството, и накрая отново и отново – в душите на тези, които пробуждат в себе си духовното Слово.
Без това последно раждане християнството не би било съвършено, а антропософията не би била способна да постигне християнския дух ако не разбираше, че словото, което звучи за нас от година на година, не трябва да остава теория и учение, а трябва да се превръща в топлина, светлина и живот, за да се въвеждаме с помощта на тази сила в живота на духовната Вселена, да бъдем приети от нея и заедно с нея самата да бъдем приобщени към Вечността.
към текста >>
259.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с
божествено
-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на
божествено
-духовния свят.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят.
Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес. По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят. Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове. Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били
божествено
-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят.
Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес.
По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят. Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове. Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от
божествено
-духовния свят.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес.
По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят.
Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове. Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
Този период, когато човекът все още е бил свързан с
божествено
-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес. По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят. Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове.
Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга.
Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
Волевите импулси от
божествено
-духовния свят вече са били спрени.
Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях.
Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.
Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>
Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на
божествено
-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете.
Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете. Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии. Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле.
Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете.
към текста >>
Разбира се,
учение
трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на
учение
?
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да слушаме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория.
Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение?
Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества. Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
към текста >>
Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само
учение
, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества.
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да слушаме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория. Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение?
Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества.
Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
към текста >>
Това
учение
би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
Когато се говори за неща като тези, които ние говорихме днес, когато се стараем да осветлим по-интимни мистерии, нека не се отнасяме към тях без мисъл, както сме склонни да слушаме някои неща днес, но нека ни стане ясно, че Антропософията би трябвало да стане за нас нещо напълно по-различно от само една теория. Разбира се, учение трябва да има; как човек би могъл да се издигне до такива мисли, каквито бяха произнесени тук днес, ако не е възможно да ги абсорбира под формата на учение? Обаче онова, което е съществено, е, че то не трябва да остане само учение, но да бъде преоформено в душите ни в характерни черти на чувство /Гемют/ и характер, в едно съвсем по-различно разположение и че то така ще направи от нас съвсем по-различни човешки същества.
Това учение би трябвало да ни насочва правилно да използуваме нашите въплъщения, така че да сме в състояние през тяхното протичане да се развием в неща напълно по-различно.
към текста >>
Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно
учение
тук на земята.
Огромните събития на идващия период ще бъдат различими във всички светове. Дори човешките, същества между смърт и ново раждане ще имат нови опитности в другия свят в резултат на новото Христово Събитие в етерния свят. Обаче ако те не са подготвили себе си на земята за това, те също така не ще са в състояние да разберат тези събития повече, отколкото човешките същества сега въплътени на земята; те трябва да са подготвели себе си правилно, за да възприемат правилно събитията на този важен момент. Съществено е за всички души сега въплътени /независимо от това дали те ще бъдат или не все още въплътени тогава/, щото те да са подготвили себе си за тези многозначителни идващи събития, като възприемат антропософските истини. Ако те не ще са направили това, ще трябва да чакат.
Ако те не са получили в своето земно съзнание онова, което Антропософията или Духовната наука има да даде, те ще трябва да чакат, докато отново се въплътят, за да имат възможността да получат съответно учение тук на земята.
Има неща, които могат да бъдат научени или преживяни само тук на земята. Може да се каже например, че в духовния свят не е възможно да се придобие никакво знание за смъртта и един Бог трябваше да слезе във физическия свят, за да може да умре. Човек не би могъл в никакъв друг свят да научи какво фактически е Мистирията на Голгота по съшия начин както може да научи тук във физическия свят. Ние сме слезли долу във физическия свят, за да придобием онова, което може да бъде придобито само тук. Христос слезе сред човешките същества, защото само тук във физическия свят Той можеше да им даде доказателство, като ги накара да преживеят нещо в Мистерията на Голгота от онова, което щеше да донесе голям плод в духовния свят.
към текста >>
260.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от свещеното
учение
на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция.
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от свещеното учение на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция.
За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
към текста >>
261.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
То бе включено в езотеричното
учение
, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини.
Има голяма разлика между духовното течение, което дойде от Буда и онова, което възникна от Христовия Импулс. Това няма предвид да постави тези течения в опозиция едно на друго; по-скоро е необходимо да разберем, в какво отношение всяко от тези течения може да бъде плодоносно. И двете течения ще трябва да се обединят в бъдеще, а Християнството трябва да бъде оплодено от Духовната Наука. За известно време Християнството трябваше да отстрани учението за прераждането.
То бе включено в езотеричното учение, но не можеше да бъде прието в екзотеричното Християнство, поради някои всемирни педагогически причини.
В противовес прераждането беше основен принцип на Будизма. Там то бе свързано с учението за страданието, което е точно онова, което Християнството възнамерява да победи. След като веднъж осъзнаем целите и мисиите на двете течения ще сме също така в състояние ясно да ги различаваме. Най-главното различие може да бъде видяно най-силно, когато изследваме двата индивида Буда и Павел.
към текста >>
На мястото на воала, който скрива растителния свят например, човек ще види
божествено
-духовните енергии, които работят зад растенията.
Не е крив светът на сетивата, а човешкото знание, което е било затъпено чрез Люциферовото влияние. Различията в тези понятия носят в себе си и различни заключения. Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше. Павел казваше, че човек би трябвало да прочисти своите енергии, своята жажда за съществувание, защото той самият ги е замърсил. Човекът би трябвало да разбере воала, който закрива истината и, като прочисти от себе си отново да види истината, която самият той се бе заблудил.
На мястото на воала, който скрива растителния свят например, човек ще види божествено-духовните енергии, които работят зад растенията.
Раздерете воала и светът на сетивата става прозрачен; накрая виждаме областта на духа. Ние вярвахме, че виждаме животното, растението и минералните царства; това бе нашата грешка. Всъщност ние видяхме йерархиите, протичащи към нас.
към текста >>
Това
учение
, което поставяше вината не на физическия сетивен свят, а на самия човек, по необходимост трябваше да стане историческа доктрина.
Това учение, което поставяше вината не на физическия сетивен свят, а на самия човек, по необходимост трябваше да стане историческа доктрина.
Точно поради тази причина обаче тя не молеше да бъде дадена в своята цялост в началото. Само първоначалният импулс можеше да бъде даден, в който трябва да се проникне. Този импулс след това постепенно ще навлезе във всички сфери на живота. Макар, че почти 2000 г. са изминали от Мистерията на Голгота, Христовият Импулс днес едва е започнал да бъде възприеман.
към текста >>
Буда можеше да даде цялостно своето
учение
, защото той се отнасяше към една древна мъдрост, която все още се изживяваше по неговото време.
Само първоначалният импулс можеше да бъде даден, в който трябва да се проникне. Този импулс след това постепенно ще навлезе във всички сфери на живота. Макар, че почти 2000 г. са изминали от Мистерията на Голгота, Христовият Импулс днес едва е започнал да бъде възприеман. Цели сфери на живота като философията и науката тепърва трябва да бъдат наситени с него.
Буда можеше да даде цялостно своето учение, защото той се отнасяше към една древна мъдрост, която все още се изживяваше по неговото време.
Христовият Импулс обаче трябва постепенно да надвие. Една теория на познание, основаваща се върху тези факти остро контрастира с тази на Кант, който не знаеше, че всъщност нашето знание е, което трябва да бъде прочистено.
към текста >>
В контраст с относително скорошната доктрина на Буда, че индивидуалното въплъщение е безцелно, той почти трябваше да преувеличи това
учение
.
Павел трябваше да напъти човешките същества в това, че работата във всяко индивидуално въплъщение е от огромна важност.
В контраст с относително скорошната доктрина на Буда, че индивидуалното въплъщение е безцелно, той почти трябваше да преувеличи това учение.
Човек трябва да се научи да казва: "Не аз, а Христос в мен! " Това е прочистеното Аз. Чрез Павел духовният живот ставаше завист от това единствено въплъщение за цялото бъдеще. Сега, когато такова едно възпитание на душата е завършено и достатъчно число човешки същества са преминали през него през изминалите 2000 г., дошло е времето отново да се говори за прераждане и карма. Ние трябва да търсим да възстановим нашето Аз до състоянието, в което е било преди да започнат въплъщения.
към текста >>
262.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото
божествено
същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма.
След това по-нататъшен напредък бе постигнат през последното хилядолетие преди основаването на Християнството през времето на Соломон. Така трите хилядолетия преди основаването на Християнството можем да различим по този начин: ние наричаме първото хилядолетие времето на Авраам по името на индивидуалността, която се появява през него и който действува и върху второто. От началото на Кали Юга до Авраам човешките същества подготвяха себе си да познаят единствения Бог зад проявленията на природата и тази възможност изниква с Авраам. През времето на Мойсей, Единственият Бог става управител на природните явления и се търси зад явленията на природата. Всичко това извънредно много се засилва през времето на Соломон.
И ние идваме през тази по-късна епоха до точката в еволюцията, в която същото божествено същество, което беше наричано Яхве през времето на Авраам и Мойсей взима човешка форма.
В духовно-научно съзерцание на този въпрос строго трябва да се придържаме към факта, че в това отношение Евангелията са прави: ние не можем да различим Христос от Яхве по друг начин освен както различаваме пряката светлина на Слънцето от онази слънчева светлина, която се отразява към нас от Луната. Какъв вид светлина имаме през една лунна нощ? Това е истинска слънчева светлина обаче отразена към нас от луната. Така ние може да имаме тази слънчева светлина пряко през деня или отразена от луната през лунни нощи. Онова, което виждаме тук да става в пространството ни се представя също във времето по начин, по който накрая се появи като Дух Слънце, като Христос, проявен, преди това като отражение Яхве е отражението, което предшествуваше Христос във времето.
към текста >>
Те го разрушават, защото отхвърлят духовното
учение
според което Христос в нашия век ще стане истина за човешките същества чрез зрението.
Късогледи са онези човешки същества, които все още ще вярват, че Християнството може да бъде запазено само посредством разкази. Тези чиито намерения са честни относно Християнството не са онези, които отхвърлят едно разбиране на духовното доказателство за Христос Исус. Духовното доказателство за Христос Исус ще бъде дадено чрез подхранване способностите на човешките същества, чрез факта, че те ще възприеме наистина съществуващия Христос в Неговото етерно тяло. В края на краищата независимо от това, че онези лица, които желаят да се облягат само на документи наричат себе си добри християни, те разрушават Християнството. Независимо колко силно крещят и прокламират онова, което знаят за Християнството от документите, те разрушават Християнството.
Те го разрушават, защото отхвърлят духовното учение според което Христос в нашия век ще стане истина за човешките същества чрез зрението.
към текста >>
Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно
учение
, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане.
Тук ние трябва да придобием способности, които не можем да придобием в никакъв друг свят. Способностите за едно разбиране на Христовото събитие, за което току-що говорихме и за последващите събития, трябва да бъдат придобити тук на земята. Онези човешки същества, които придобиват тези способности сега, тук на тази земя чрез ученията на Духовната Наука, ще принесат тези способности през портите на смъртта. Не само чрез посвещение, но и чрез приемане чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане. Всеки, който няма уши да слуша обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят.
Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане.
То ще донесе плод и за него.
към текста >>
263.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако това развитие бе продължило, човекът никога отново не би бил в състояние да намери връзка с духовния свят, колкото и да се е опитвал; тази връзка би била загубена, ако нещо от друго направление не се бе случило, ще рече въплътяването на физическото поле на онова
божествено
същество, Което ние наричаме Христос.
Ако това развитие бе продължило, човекът никога отново не би бил в състояние да намери връзка с духовния свят, колкото и да се е опитвал; тази връзка би била загубена, ако нещо от друго направление не се бе случило, ще рече въплътяването на физическото поле на онова божествено същество, Което ние наричаме Христос.
към текста >>
По-късно това е показано по подобен начин и от Христос Исус, но най-многозначителният знак бе даден предварително чрез множеството кръщения, извършени от Йоан в р.Йордан и чрез самото
учение
.
Този момент е бил предсказан от пророците на древните времена. Казва се, че човек би бил в състояние да намери своето отношение към Бога със и в своето Аз. Когато дошло това време обаче трябвало е насила да се обърне вниманието на човека, че обещаният момент фактически е дошъл. Онзи, който най-силно направи това бе Йоан Кръстителят. Той обявил, че времената са се променили като казал: "Царството Божие приближава".
По-късно това е показано по подобен начин и от Христос Исус, но най-многозначителният знак бе даден предварително чрез множеството кръщения, извършени от Йоан в р.Йордан и чрез самото учение.
към текста >>
Христос Исус Самият изрази изпълването на времето чрез най-проникновеното
учение
в Проповедта на планината, както се нарича.
Христос Исус Самият изрази изпълването на времето чрез най-проникновеното учение в Проповедта на планината, както се нарича.
Това в никакъв случай не беше проповед за масите. В Евангелието четем: "Като видя народа, Той се възкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата си поучаваше ги и казваше". На тях Той разкрива, че човек в древни времена би могъл да бъде изпълнен с Бога при екстаз. И докато е бил вън от своето Аз, той бил блажен и имал пряка опитност от духовния свят, от който той е могъл да почерпи духовни и даващи здраве сили.
към текста >>
Тези учения са в абсолютен унисон с великите
учение
на първичната мъдрост.
Онова, което става в такива многозначителни епохи за човечеството винаги въздействува върху всички хора. Ако само едно единствено от човешките същества бъде докоснато, останалите всички откликват. Всички устройства на човешкото същество физическо и етерно тяло, сетивна и интелектуална и съзнателна душа и Азът и дори по-висшите устройства на душата получават нов живот чрез близостта на Царството небесно.
Тези учения са в абсолютен унисон с великите учение на първичната мъдрост.
към текста >>
Сега онези, които страдат, и са изпълнени с духа Божии могат да бъдат излекувани и утешени, но те могат да намерят източника, утехата вътре в себе си." За астралното тяло Той казва: В предишни времена онези, чието астрално тяло бе нападнато от диви и буреносни страсти и импулси, е могло да бъде усмирено само когато самообладание, спокойствие и прочистване протекат към тях от
божествено
-духовни същества".
За да се влезеше в духовния свят в по-ранни времена, етерното тяло трябваше да бъде леко отделено от физическото тяло, което бе така формирано по специален начин. Христос Исус следователно каза това, когато говореше за физическото тяло, "Блажени са просяците, бедните духом, защото ако те развият по правилен начин своите външни тела, управлявани от Аза, те ще намерят Царството небесно. За етерното тяло Той казва: "Някога хората са могли да бъдат лекувани от болести на тялото и душата, като са се възкачвали в духовния свят в състояние на екстаз.
Сега онези, които страдат, и са изпълнени с духа Божии могат да бъдат излекувани и утешени, но те могат да намерят източника, утехата вътре в себе си." За астралното тяло Той казва: В предишни времена онези, чието астрално тяло бе нападнато от диви и буреносни страсти и импулси, е могло да бъде усмирено само когато самообладание, спокойствие и прочистване протекат към тях от божествено-духовни същества".
Сега обаче човешките същества би трябвало да намерят силата вътре в собствения си Аз под влиянието на Христос, да прочистят своите астрални тела. Мястото, в което астралното тяло сега вече може да бъде прочистено е земята. Така новото влияние върху астралното тяло е трябвало да бъде представено чрез израза "Блажени и изпълнени с Бога в своите астрални тела са онези, които подхранват спокойствие и самообладание вътре у себе си; утешение и добруване на земята ще бъде тяхната награда".
към текста >>
Така ние приближаваме един период, в който нови естествени способности и възможности за виждане в
божествено
-духовните светове ще се разбудят.
Кали Юга, Тъмният Век, обаче продължи до годината 1899. Това беше специална важна година в човешката еволюция поради това, че тя отбелязва края на петхилядния годишен период на Кали Юга и започването на нова стъпало в еволюцията на човечеството. В допълнение на старите способности през Кали Юга човек вече ще развива нови духовни способности.
Така ние приближаваме един период, в който нови естествени способности и възможности за виждане в божествено-духовните светове ще се разбудят.
Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще преживеят проникването на божествено-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск. Това следователно ще стане нормално условие за известно число хора.
към текста >>
Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще преживеят проникването на
божествено
-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск.
Кали Юга, Тъмният Век, обаче продължи до годината 1899. Това беше специална важна година в човешката еволюция поради това, че тя отбелязва края на петхилядния годишен период на Кали Юга и започването на нова стъпало в еволюцията на човечеството. В допълнение на старите способности през Кали Юга човек вече ще развива нови духовни способности. Така ние приближаваме един период, в който нови естествени способности и възможности за виждане в божествено-духовните светове ще се разбудят.
Преди да измине първата половина на 20-тото столетие някои хора, с пълно Аз-съзнание, ще преживеят проникването на божествено-духовния свят във физическия сетивен свят по същия начин както Савел преживя, това през своето трансформиране в Павел по пътя за Дамаск.
Това следователно ще стане нормално условие за известно число хора.
към текста >>
264.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Само при Христос ние виждаме едно
божествено
-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло.
Тази възможност е във факта, че едно лице можеше да постигне обединение с духовния свят чрез своя Аз; т.е. възможно бе за него да възприеме духовния свят, макар че човешкото възприятие беше ограничено до сетивата. Чрез въплъщението на Христос възникна тази възможност. Всички други велики водачи се въплътяваха по такъв начин, че тяхното духовно същество се свързваше с едно астрално тяло. Когато се стараем да разберем същината на Бодисатвите, откриваме, че тяхната духовна част, която работи на земята, издига себе си в по-висши светове и бива свързвана само към астралното тяло.
Само при Христос ние виждаме едно божествено-духовно същество в пряк контакт с едно физическо тяло.
Това означава, че Азът на Христос бе напуснал неговите физическа, етерна и астрална обвивки и че Христос Самият се въплътил като Азът вътре в тези обвивки, така че Азът на всяко човешко същество да може да има връзка с Христос. В резултат виждаме, че в ранните епохи великите водачи на човечеството могат така да бъдат възприети, че човек може да достигне до едно разбиране за тяхната връзка с духовния свят само чрез картини. Сега обаче в контраст, цялата биография на Христос се състои от факти, които могат да се изразят във физическия свят. С други думи, Христовото събитие може да бъде схванато с нашия интелект, с нашия физически ум. Бог трябваше да слезе до физическия свят, защото човешката способност за възприятие не можеше вече да издига себе си над света на физическите сетива.
към текста >>
Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично
учение
, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия.
В макрокосмоса знакът за това влияние е фактът, че слънцето при пролетното равноденствие е влязло в знака на Риби. По времето, когато Христос се появи слънцето беше в знака Овен. Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота. Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло.
Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия.
На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери. Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири. Именно чрез това духовно Евангелие могат да бъдат разбрани другите четири и то ще бъде дадено на една част от човечеството на 20-тото столетие, така както другите бяха дадени при физическото появяване на Христос. Онези, принадлежащи към Розенкройцерското движение, които ще имат ясно съзнание, ще разберат значението на това Пето Евангелие за човечеството.
към текста >>
265.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от
божествено
-духовни сили, позната ни като Човек.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно.
По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек.
Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>
Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на
божествено
духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас.
Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на
божествено
-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас. Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това
учение
, но чрез това
учение
за моралните импулси да бъдат разпространени.
Сънят на Сократ, че добродетелта може да бъде мисъл, ще стане истина; на земята ще става възможно все повече и повече не само за интелекта да бъде стимулиран и активизиран чрез това учение, но чрез това учение за моралните импулси да бъдат разпространени.
Шопенхауер е казал:. "Да проповядваш морал е лесно, да го установиш е много мъчно". Защо е така? Защото никаква нравственост досега още не е разпространена чрез проповед. Възможно е съвсем да признаеш морални принципи и въпреки това да не живееш съгласно тях.
към текста >>
По този начин Източният мистицизъм се обединява с Християнското
учение
на Запада, за да образуват прекрасно единство.
По този начин Източният мистицизъм се обединява с Християнското учение на Запада, за да образуват прекрасно единство.
Предсказано е, че този, който ще се яви след 3000 години като Майтрея Буда ще се е бил превъплъщавал отново и отново на земята като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда. Едно от неговите въплъщения е било онова на Йешу бен Пандира, живял 100 години преди Христа. Съществото, което е било въплътено в Йешу бен Пандира, е същото, което един ден ще стане Майтрея Буда, което от столетие на столетие се завръща в тяло от плът: но не още като Буда, а като Бодисатва. От него, който по-късно ще стане Майтрея Буда, дори в нашия век произтичат най-важните учения относно Христос и Синовете на Огъня Агиишватас на Индийския мистицизъм.
към текста >>
Учението на Просветления ще се влива в хората не само като
учение
и познание, но ще влива морални импулси в техните души.
Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот. Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот. И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието. Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството. Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на речта все още не съществува.
Учението на Просветления ще се влива в хората не само като учение и познание, но ще влива морални импулси в техните души.
Думите, които ще се говорят, все още не могат да бъдат изречени чрез физическия ларинкс. В наше време те могат да присъствуват само в духовните светове.
към текста >>
Божествено
-духовните същества, висшите светове са телесните членове във висши
божествено
-духовни светове.
Самопознанието е трудно, защото човек е такова сложно същество. Причината за тази сложност е, че той е свързан с всички по-висши светове и същества. Ние имаме в нас сенки-образи на великата вселена и всички членове на нашето устройство физическото, етерното, астралното тяло и Азът, са светове на Божествени същества. Нашето физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са светове за божествени същества. Нашето физическо, етерно и астрално тяло и нашият Аз образуват един свят; другият е по-висшият, небесният свят.
Божествено-духовните същества, висшите светове са телесните членове във висши божествено-духовни светове.
към текста >>
266.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Онова, което е важно сега следователно е да се схване духовното
учение
с пълно съзнание, а не да се хвърля пясък в очите на съвременниците и да се карат да мислят, че дяволът на материализма не съществува.
Необходимо е, както често съм подчертавал тук, да се схване този факт с много ясно съзнание, да се знае, че това е така. Човечеството ще дойде до истинско излекуване само когато човек така напълно работи в живота на духа, че му е абсолютно ясно какво петата Следатланска епоха има за цел да изтръгне напълно материализма от общата еволюция на човечеството. Всяко по-духовно същество трябва да противостои на материализма. В предишни лекции съм говорил за това какво хората от петата Следатланска епоха трябва да се научат да посрещат това ще рече да срещат напълно съзнателно и да се борят срещу злото, надигащо се в еволюцията на човечеството. Така както в Четвъртата Следатлантска културна епоха задачата бе в борбата с раждане и смърт, така ние сега сме пред огромна борба със злото.
Онова, което е важно сега следователно е да се схване духовното учение с пълно съзнание, а не да се хвърля пясък в очите на съвременниците и да се карат да мислят, че дяволът на материализма не съществува.
Материализмът ще продължава все още за известно време. Онези, които боравят с тези неща не по правилния начин знаят за събитието на новото появяването на Христос така добре, както и аз, обаче боравят с това събитие по различен начин.
към текста >>
Има заблудени материалисти днес, които вярват, че материалният е единственият, ала има също посветени, които са материалисти и които разпространяват материалистично
учение
чрез братства.
Аз не съм единственият, който знае това, други също съзнават, че понастоящем това е така. Има мнозина обаче, които експлоатират тази истина по един ужасен начин.
Има заблудени материалисти днес, които вярват, че материалният е единственият, ала има също посветени, които са материалисти и които разпространяват материалистично учение чрез братства.
Не трябва да сгрешите като вярваме, че тези посветени имат глупавото мнение, че не съществува дух, или че човешкото същество не притежава душа, която може да живее независима от тялото. Може да бъдете сигурни, че един, който е бил наистина посветен в духовния свят, никога не ще се подаде на глупостта да вярва само в материя. Има мнозина обаче, които са заинтересовани, в разпространяването на материализма и които правят всевъзможни подреждания, щото голяма част от човешките същества да вярват само в материализма и да са напълно под негово влияние. Има братства, оглавявани от посветени, които имат точно този интерес да култивират и разпространяват материализма. И много добре се услужва на тези материалисти, когато се говори непрекъснато, че материализмът е вече победен, защото е възможно да се работи за някакви цели чрез използуване на думи с противоположни значения.
към текста >>
267.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ние сега култивираме
учение
, което аз съм свързал с една жажда за знание, която се влива в човека, обаче все още няма достатъчни методи в постигането на това знание.
Ние сега култивираме учение, което аз съм свързал с една жажда за знание, която се влива в човека, обаче все още няма достатъчни методи в постигането на това знание.
Това ни води до далечни исторически перспективи във връзка, с което аз ви моля да размислите върху следващото. При тези неща ние боравим с доклади за действителни събития, а не с някаква теория или система идеи, а с доклади за факти. И точно това трябва непрекъснато да имаме на ум, тъй като в противен случай би било твърде трудно да достигнем разбиране за тези неща. Не се касае до това, че аз развивам исторически закони или идеи, но до това, че представям факти, които се отнасят до намеренията и целите на някои личности, обвързани в братства. Те също са свързани и с други същества, които въздействуват на такива братства, които пък братства търсят тяхното въздействие.
към текста >>
268.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Има действителни причини да кажем, че тези положения са причинени от
божествено
-духовни Сили, точно както има причини да кажем, че космическият часовник е конструиран според определен план.
Но след това можем да продължим за да научим нещо друго. Точно както едно дете се учи да разпознава какви обстоятелства се посочват от позицията на стрелките на часовника, ние можем да се научим да разпознаваме макрокосмическите сили, пронизващи невидимо пространството, зад един голям космически часовник. Тогава осъзнаваме, че нашата Слънчева система, с планетите в техните различни положения и взаимоотношения, изразява определени макрокосмически сили. От този часовник на нашата планетарна система ние можем да преминем към съзерцание на великите духовни отношения. Позицията на всяка планета ще стане израз на нещо скрито отзад и ние ще можем да кажем, че има причини за различните отношения в които, например, Венера стои спрямо Юпитер и т.н.
Има действителни причини да кажем, че тези положения са причинени от божествено-духовни Сили, точно както има причини да кажем, че космическият часовник е конструиран според определен план.
Идеята за планетарните движения в Слънчевата система тогава става изпълнена със значение. В противен случай космическият часовник би изглеждал конструиран случайно. Планетарната система става за нас един вид космически часовник, средство за изразяване на онова, което лежи зад небесните тела и движенията им в Слънчевата система.
към текста >>
269.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тъй като самите
божествено
-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно.
към текста >>
270.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно
учение
, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни.
Този лекционен цикъл ще засегне редица въпроси от областта на Антропософията, които са дълбоко свързани с живота.
В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно учение, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни.
към текста >>
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето
учение
: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно.
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно.
към текста >>
Кармата ще се разкрие пред нас като едно
учение
, което не само посочва как се отнасят едни или други неща в света, а което същевременно ни тласка към извисяване на живота, към удовлетворяване от живота.
В предстоящите лекции нещата няма да се свеждат само до натрупване на нови познания за Кармата, а до нещо по-важно: с всеки изминат час трябва да нараства доверието ни в Кармата; убеждението, че когато настъпи определеното време, било то утре, в други ден или след много години, нашата Карма ще ни изправи пред онези задачи, които ще можем да изпълним според степента, до която сме проникнали в Антропософията.
Кармата ще се разкрие пред нас като едно учение, което не само посочва как се отнасят едни или други неща в света, а което същевременно ни тласка към извисяване на живота, към удовлетворяване от живота.
към текста >>
271.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Никой не трябва да разглежда тези неща като
учение
, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли.
Все пак бих искал, по този повод, да отправя и една молба: Ето, пред Вас е почти всичко, което съм принуден да изнеса от по-дълбоките източници на окултното познание; то засяга самото съществувание на Земята и ред други неща; пред Вас е всичко, което се стремя да изкажа в най-прецизна езикова форма, макар че то веднага би могло да бъде изкривено, ако се постави в друга светлина или се каже в друг смисъл, оставяйки след себе си само недоразумения; ето защо Ви моля да приемете моите думи и да не влагате в тях значение, каквото те нямат.
Никой не трябва да разглежда тези неща като учение, което би могло да разпространява по някакъв начин, защото в такъв случай усилията ще са оправдани, само ако зад тях свети онова будно съзнание, което знае как да търси необходимите думи за тези неща и как да ги онагледи в ясни и точни мисли.
към текста >>
272.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното
учение
за Кармата и реинкарнацията.
От вчерашната лекция за Вас е ясно: При всяко безпристрастно разглеждане на фактите, лежащи в основата на нашата тема, е необходимо известно извисяване над всичко онова, което иначе неусетно се вмъква в чувствата, в усещането на човека и то тъкмо от онази област, в която сега ни предстои да навлезем по един напълно обективен начин. Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите. С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука. Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната.
Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията.
Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи. Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>
Това
учение
изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи.
От вчерашната лекция за Вас е ясно: При всяко безпристрастно разглеждане на фактите, лежащи в основата на нашата тема, е необходимо известно извисяване над всичко онова, което иначе неусетно се вмъква в чувствата, в усещането на човека и то тъкмо от онази област, в която сега ни предстои да навлезем по един напълно обективен начин. Доколкото съществува тенденцията, една обективна характеристика на тази или онази раса, на тази или онази народност да се приема като нещо лично, в рамките на този лекционен цикъл ще ни бъде извънредно трудно да стигнем до една наистина безпристрастна оценка на фактите. С това е свързано и още нещо, а именно че тази тема може да бъде разглеждана обективно само с помощта на Духовната наука. Защото каквото и да чуем за характера на този или онзи народ, колкото и да зависим в нашите усещания и чувства от факта, че сме се родили в дадена раса, в даден народ, все пак, като антропософи, ние би трябвало да имаме достатъчно противотежест, за да поставим тези неща в другото блюдо на везната. Тук всъщност ние пристъпваме към правил но разбраното учение за Кармата и реинкарнацията.
Това учение изведнъж разширява нашето полезрение и ние започваме да се досещаме, че най-вътрешната, най-дълбоката част на нашата човешка същност вече се е прераждала в отделните епохи, минавайки през различни раси и народи.
Така ние, насочвайки поглед към това ядро на нашата същност, можем да сме напълно сигурни, че с него вече сме вземали участие не само в светли те, положителните, но и в тъмните, отрицателните страни на всички раси, можем да сме сигурни, че многократно сме се възползвали от предимствата на всички раси и народи, всред които сме се прераждали до този момент.
към текста >>
273.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното
божествено
единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно.
Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>
274.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви
божествено
-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо.
Човекът имаше син панталон, червено сако, такава и такава шапка и т.н.“ После той веднага продължава: „А след 20 години аз отново се запознах с един човек, който носеше същата униформа и преди 10 години също срещнах един, който носеше пак същата униформа“. Ако въпросният човек е повярвал, че хората, с които се е запознал преди тридесет, двадесет и десет години могат да бъдат сравнени един с друг относно вътрешната им същност, само защото са носели еднаква униформа, той би сгрешил твърде много. Защото по различно време в една и съща униформа могат да влязат съвсем други хора и важна е не униформата, а кой точно я носи. Макар и да е направено привидно задълбочено, при сравнението на религиите винаги се получава същото, когато например се вземе Адонис и започне да бъде сравняван с Христос. В случая се сравнява само външната униформа.
Облеклото и качествата на митологичните персонажи могат да са много близки или еднакви, но важното е друго: Какви божествено-духовни индивидуалности се крият зад тях, и ако индивидуалностите, които живеят в Адонис и в Христос са съвсем различни, тогава сравнението между униформите просто не означава нищо.
И въпреки това днес този метод е извънредно прилаган. Следователно, работата съвсем не се свежда до повърхностните методи на сравнението между различните религии, а до нещо много по-важно, а именно: Изхождайки, бих казал, от диференцирането на отделните Духове на Народите, да проучим начина, по който този или онзи народ е стигнал било до своята митология, до другите си предания за Боговете или до самата своя философия.
към текста >>
Благодарение на това древно, смътно ясновидство, те можеха без усилия да проникват в
божествено
-духовния свят и Да виждат процесите, които се разиграваха там.
Но какво представлява това, което трябваше да бъде постигнато от човечеството през следатлантските времена? Ние знаем, че хората през Атлантската епоха все още притежаваха древното, смътно ясновидство.
Благодарение на това древно, смътно ясновидство, те можеха без усилия да проникват в божествено-духовния свят и Да виждат процесите, които се разиграваха там.
Опитайте се поне за миг да се пренесете в древните атлантски земи, преди още да бяха започнали преселенията на Изток. Навсякъде из въздуха се носеха повлекла от водни пари и мъгли. Обаче душата на човека беше съвсем различна. Човекът все още не различаваше отделните сетивни възприятия едно от друго. Той долавяше духовното съдържание на околния свят като един духовен аромат, като един вид духовна аура.
към текста >>
Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези
божествено
-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека.
Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с помощта на Хрониката Акаша. Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели.
Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека.
И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>
275.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как
божествено
-духовните сили работят в техните души.
Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост. Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период?
Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души.
Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ. И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене.
към текста >>
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на
божествено
-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят. По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят.
И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура.
От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура. Там на Изток всичко е безлично и от човека преди всичко се изисква да остане безличен в своето познание, да подтисне своя Аз, за да се издигне в Брахма и накрая да намери Атма в самия себе си. Следователно, тук най-висшето изискване е това на безличието. Докато в Европа с оглед на това, как е заложен от самото начало и с оглед на постепенното си израстване в хода на еволюцията този човешки Аз стои в самия център на човешкия живот. Ето защо тъкмо тук в Европа е налице един подчертан интерес към това, всичко да се разглежда в неговите връзки с Аза, всичко да се обяснява ясновидски също в неговите връзки с Аза и изобщо да се обръща внимание на всичко, което в хода на Земното развитие е взело някакво участие в еволюцията на Аза.
към текста >>
Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от
божествено
-духовните Същества.
Впрочем всички Вие добре знаете, че в еволюцията на Земния човек, който беше призван рано или късно да стигне до своя Аз, се намесиха две противоположни сили. Още през Лемурийската епоха в човешкото астрално тяло се вляха онези сили, които ние наричаме луциферически. За тях Вие знаете, че техните атаки по отношение на човека започват преди всичко с това, че те просто се вмъкват в човешките желания, инстинкти и страсти.
Но по този начин човекът постигна две неща: От една страна той успя да се превърне в едно самостоятелно, свободно същество, изгарящо от ентусиазъм за това, към което се стреми в своите мисли, чувства и действия, докато по-рано беше непрекъснато насочван в една или друга посока от божествено-духовните Същества.
Обаче от друга страна благодарение на луциферическите сили и по-точно чрез разпалваните от тях желания, инстинкти и страсти, човекът можа да познае злото. Следователно, Луцифер е поставен в нашето земно битие по такъв начин, че неговите атаки се разгръщат в областта на човешкото астрално тяло. И така, когато говорим за Луцифер, ние говорим за една сила, която е проникнала много по-дълбоко в сетивното, материалното битие на човека, отколкото ако еволюцията би напредвала без намесата на Луцифер. Накратко: Човекът дължи на Луцифер две противоположни възможности. Добрата от тях е свободата, а лошата е тази, да върши злото.
към текста >>
Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата
божествено
-духовна прародина.
Следователно, в тези части на Европа старото ясновидство и непосредствените свръхсетивни опитности продължиха да са от решаващо значение за човешкото съзнание и то в много по-голяма степен, отколкото при останалите народи.
Ето защо след време северно-германските хора започнаха да усещат приблизително следното: Да, сега за нас изчезна всичко онова, което някога можехме да изживяваме в нашата божествено-духовна прародина.
Обаче за Севера това усещане изчезна едва след като северно-германският човек вече беше вкусил от утехата на християнството. И въпреки това той прие християнството по един съвсем друг начин. Защото той беше твърде дълбоко повлиян и разтърсен от съдбата на Балдур, за да се утеши с един друг Бог, предложен от Изтока, който трябваше да слезе чак до физическия план, само и само да бъде пробудено съзнанието за Бога у онези човешки същества, които признаваха единствено физическия свят. Евангелските думи „Променете вашата душевна на гласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат разбрани от хората в Предна Азия, но не и от северните жители на Европа. Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора.
към текста >>
Ето защо у него възникна една мисъл с изключително могъща пробивна сила, мисълта: Тези проявления в условията на физическия свят, тази липса на виждане в
божествено
-духовния свят, е само един междинен период.
Обаче северният човек, чиито душевни изживявания в този момент бяха нещо много повече от спомени, отнасящи се до виждането в духовния свят, трябваше да усети всичко, за което говорим сега, по съвсем различен начин.
Ето защо у него възникна една мисъл с изключително могъща пробивна сила, мисълта: Тези проявления в условията на физическия свят, тази липса на виждане в божествено-духовния свят, е само един междинен период.
И човекът трябва да го понесе като един вид обучение, чиято цел е да бъдат усвоени определени качества: Нещо, което не може да стане другаде, освен в условията на физическия свят. Той се нуждае от това навлизане във физическия свят, следователно, той трябва да напусне духовния свят и да понесе изживяванията, възникващи в условията на физическия свят, като един вид обучение. Обаче именно поради факта, че ги приема като обучение, той отново ще навлезе в света, който някога трябваше да напусне. Ясновиждащият поглед на Балдур отново ще го залее със своята чистота и сила.
към текста >>
Посветените, духовните предводители на северния човек, му помагаха да разбере: През този междинен период, в
божествено
-духовния свят, който затвори вратите си за него, става нещо, благодарение на което един ден този
божествено
-духовен свят ще изглежда по съвсем друг начин, а не както в миналото, когато той можеше да гледа в него.
Посветените, духовните предводители на северния човек, му помагаха да разбере: През този междинен период, в божествено-духовния свят, който затвори вратите си за него, става нещо, благодарение на което един ден този божествено-духовен свят ще изглежда по съвсем друг начин, а не както в миналото, когато той можеше да гледа в него.
Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор. Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да общува с духовния свят. Обаче сега всички те ще изглеждат по съвсем друг начин; на преден план ще излязат други сили, които ще променят характера на самото посвещение. Да, ти ще проникваш в духовния свят, но това, което ще виждаш там, ще се различава от онова, което си виждал по-рано.
към текста >>
Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в
божествено
-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор.
Посветените, духовните предводители на северния човек, му помагаха да разбере: През този междинен период, в божествено-духовния свят, който затвори вратите си за него, става нещо, благодарение на което един ден този божествено-духовен свят ще изглежда по съвсем друг начин, а не както в миналото, когато той можеше да гледа в него.
Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор.
Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да общува с духовния свят. Обаче сега всички те ще изглеждат по съвсем друг начин; на преден план ще излязат други сили, които ще променят характера на самото посвещение. Да, ти ще проникваш в духовния свят, но това, което ще виждаш там, ще се различава от онова, което си виждал по-рано.
към текста >>
Ето какво обяснява на северно-германския човек посветеният, ръководителят на езотеричната школа, когато насочва вниманието му върху онова
божествено
-духовно Същество, което застава пред нас обгърнато с толкова много тайнственост и което всъщност навлиза в своята роля едва при Залезът на Боговете, понеже сега самото то преодолява онази сила, която навремето сломи Один.
И как човекът трябва да гледа на себе си в този случай? Той трябва да гледа на себе си като на едно същество, чиито еволюционни фактори идват от далечното минало; и той трябва да приеме напълно съзнателно всичко онова, което е получил като дар от Один, но в същото време да утвърди себеусещането си на човек, който е взел участие в последвалото развитие. Той трябва да приеме ученията, които Один е вложил в него, напълно съзнателно. И сега Один застава срещу него като Архангел. Той трябва да превърне себе си в син на Один; той трябва да влезе в борбата, да влезе в борбата час по-скоро.
Ето какво обяснява на северно-германския човек посветеният, ръководителят на езотеричната школа, когато насочва вниманието му върху онова божествено-духовно Същество, което застава пред нас обгърнато с толкова много тайнственост и което всъщност навлиза в своята роля едва при Залезът на Боговете, понеже сега самото то преодолява онази сила, която навремето сломи Один.
Да, отмъстителят на Один получава една особена роля и я изиграва именно в Залезът на Боговете. И когато се научим да разбираме тази роля, пред погледа ни грейва онази чудна връзка, която действително съществува между заложбите на северно-германския човек и всичко онова, което ние можем да си представим като визия на бъдещето. И тази визия, включително до нейните най-малки подробности, ние откриваме там, във величествените образи от Залезът на Боговете.
към текста >>
276.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава
божествено
-духовна индивидуалност каквато е Тор.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество.
Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор.
В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз.
към текста >>
И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с
божествено
-духовните сили, протичаща в човешката душа.
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област.
И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа.
Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното? “ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система.
към текста >>
Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни,
божествено
-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза.
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област. И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа. Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното? “ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света.
Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза.
И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание. Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.
към текста >>
277.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Вие забелязахте, че през последните лекции минаваше като една червена нишка нашето основно твърдение: Северно-германската митология или
учение
за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание.
В началото на тази последна лекция си позволявам да изтъкна, че всъщност би трябвало да говорим още твърде много, за да обобщим поне малка част от съдържанието на една толкова богата тема, каквато обсъждахме в хо да на настоящия лекционен цикъл. Позволявам си обаче да се надявам, че не за последен път говорим тук върху подобни теми и като начало следва да е достатъчно онова, което казахме през последните дни, понеже навлизането в по-големи подробности засега е свързано с известни затруднения.
Вие забелязахте, че през последните лекции минаваше като една червена нишка нашето основно твърдение: Северно-германската митология или учение за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание.
И тази е една от причините, поради която смеем да се надяваме, че онзи Дух на Народа, онзи Архангел, който върши своята възпитателна и ръководна задача тук върху тази страна, с всичко онова, което е развил през вековете като свои заложби и качества, ще проникне в онази област, която можем да наречем модерна философия, модерно духовно изследване, и че напредвайки по своя път, това модерно духовно изследване ще постигне тук своето естествено продължение.
към текста >>
Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези
божествено
-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си.
Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции.
Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните.
към текста >>
Ние виждаме как тези представи все още отразяват слизането на
божествено
-духовните сили в сетивния физически свят.
В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство. И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция.
Ние виждаме как тези представи все още отразяват слизането на божествено-духовните сили в сетивния физически свят.
Колко прекрасен е образът на Фрайр и колко умело си служи Фрайр с това, което позволява на човека да изживява тук на Земята онова, в което е бил възпитан чрез своите минали ясновидски възприятия. Конят, с който разполага Фрайр, се нарича Блутхуф*27 и това идва да покаже, че именно кръвта е решаващият фактор за развитието на Аза. Но Фрайр разполага и с един вълшебен кораб. Той може да се разширява до безкрайност, както и да се свива до такива размери, че да се побира и в най-малката, кутия. Какво представлява този вълшебен кораб?
към текста >>
278.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско
учение
?
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи. Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>
Ние знаем, че източниците на това антропософско
учение
са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>
Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското
учение
.
Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието.
Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение.
Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>
Но с помощта на това антропософско
учение
съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение.
Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>
Така земният човек живееше като цел в една от
божествено
-духовни Същества, които бяха решили да слеят своите различни изкуства, за да постигнат това, което всяко едно по отделно не можеше да направи, но което те можеха да произведат чрез обща работа.
Така земният човек живееше като цел в една от божествено-духовни Същества, които бяха решили да слеят своите различни изкуства, за да постигнат това, което всяко едно по отделно не можеше да направи, но което те можеха да произведат чрез обща работа.
Ако вземете всичко това, което ви описах като елементарна черупка и в тази черупка като действуващо, космически мислещи духовни Същества, като два комплекса, единият от естеството на горещото желание, на нещо проявяващо вътрешно раздвижване, и другият изявяващ се навън; Ако вземете всичко това и след това онези духовни Същества, които някакси от тази елементарна маса гледат със своите лица, на които приписваме тази обща цел, която току що охарактеризирах, тогава ще имаме това, което живееше в сърцето на един древноеврейски мъдрец при думите "Елохим". Сега ние съчетахме по един образен начин това, което живее в тези извънредно силни първични думи.
към текста >>
279.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо
учение
, което съществува в смисъла на гностиците.
Защото в цялата обширна област на литературата никъде не може да се намери и най-малкият повод, който би послужил като доказателство, че там, където в Библията се употребява, думата "Йом", имаме работа с нещо подобно, като една геологическа епоха. Но за нас възниква сега въпрос: Какво значи тази дума "Йом", която обикновено е преведена с "ден"? Какъв смисъл е вложен с тази дума, могат да оценят само онези, които са в състояние да се пренесат с цялото си чувствуване в начина, по който древните са давали имена. Когато човек иска да стори това, той трябва да има съвършено друго чувствуване, друго усещане. Но за да не ви изненадам твърде силно, бих искал да ви пренеса в миналото стъпка по стъпка.
Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо учение, което съществува в смисъла на гностиците.
Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго. Тези същества се наричали "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците. С тези Еони не се е разбирало епохи, а същества. Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н.
към текста >>
280.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Не зная, мои обични антропософски приятели, дали някой от вас знаят, че от 30 години аз постоянно се старая да покажа, какво дълбоко и каква вътрешна стойност има Гьотевото
учение
за цветовете.
Не зная, мои обични антропософски приятели, дали някой от вас знаят, че от 30 години аз постоянно се старая да покажа, какво дълбоко и каква вътрешна стойност има Гьотевото учение за цветовете.
Обаче, който днес се застъпва за Гьотевото учение за цветовете, трябва да бъде на ясно, че неговите съвременници не ще го чуят. Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото учение за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото учение за цветовете. Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н. днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете. Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия.
към текста >>
Обаче, който днес се застъпва за Гьотевото
учение
за цветовете, трябва да бъде на ясно, че неговите съвременници не ще го чуят.
Не зная, мои обични антропософски приятели, дали някой от вас знаят, че от 30 години аз постоянно се старая да покажа, какво дълбоко и каква вътрешна стойност има Гьотевото учение за цветовете.
Обаче, който днес се застъпва за Гьотевото учение за цветовете, трябва да бъде на ясно, че неговите съвременници не ще го чуят.
Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото учение за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото учение за цветовете. Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н. днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете. Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това.
към текста >>
Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото
учение
за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото
учение
за цветовете.
Не зная, мои обични антропософски приятели, дали някой от вас знаят, че от 30 години аз постоянно се старая да покажа, какво дълбоко и каква вътрешна стойност има Гьотевото учение за цветовете. Обаче, който днес се застъпва за Гьотевото учение за цветовете, трябва да бъде на ясно, че неговите съвременници не ще го чуят.
Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото учение за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото учение за цветовете.
Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н. днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете. Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това. А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща.
към текста >>
днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото
учение
за цветовете.
Не зная, мои обични антропософски приятели, дали някой от вас знаят, че от 30 години аз постоянно се старая да покажа, какво дълбоко и каква вътрешна стойност има Гьотевото учение за цветовете. Обаче, който днес се застъпва за Гьотевото учение за цветовете, трябва да бъде на ясно, че неговите съвременници не ще го чуят. Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото учение за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото учение за цветовете. Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н.
днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете.
Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това. А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща. И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща. На основата на това, което Гьотевото учение за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света.
към текста >>
А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото
учение
за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща.
Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото учение за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото учение за цветовете. Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н. днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете. Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това.
А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща.
И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща. На основата на това, което Гьотевото учение за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света. И това, което днес по един фантастичен начин се нарича понятие за материята, което въобще така, както хората си го представят, съвсем не съществува, а е една илюзия, то е нещо, което се крие като едно духовно-душевно същество навсякъде, където се явява полярната противоположността светлината и тъмнината. В действителност това, което физиката нарича понятие за материята, е една фантазия. В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са сродни с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване.
към текста >>
На основата на това, което Гьотевото
учение
за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света.
днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете. Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това. А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща. И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща.
На основата на това, което Гьотевото учение за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света.
И това, което днес по един фантастичен начин се нарича понятие за материята, което въобще така, както хората си го представят, съвсем не съществува, а е една илюзия, то е нещо, което се крие като едно духовно-душевно същество навсякъде, където се явява полярната противоположността светлината и тъмнината. В действителност това, което физиката нарича понятие за материята, е една фантазия. В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са сродни с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване. Всички тези неща са извънредно по-дълбоки отколкото си въобразява съвременната естествена наука. Следователно, когато в Генезиса се говори за тъмнина, имаме работа с откровението, с изявата на съществата изостанали назад на сатурновата степен на развитие; и когато се говори за светлина, имаме работа с изявата на напредналите същества.
към текста >>
281.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано
Божествено
Същество.
Следователно можем да кажем: В онзи ясновидец или в онези ясновидци, от които е произлязъл Генезисът, е имало едно съзнание, че всички изброени йерархии трябваше да действуват още при стадия на подготовка на човека. Но те трябва да се имали съзнание и за това, че за създаването на самия човек, за последното увенчание на целия този йерархически ред трябваше да дойде още една помощ от една страна, която в известно отношение стои по-високо от всички тези йерархии.
Следователно ние поглеждаме един вид над Серафимите към едно първо неизвестно, само пречувствувано Божествено Същество.
Нека проследим например дейността на някой член на йерархическия ред да речем дейността на Елохимите: докато те не бяха стигнали до решението да увенчаят своето дело със създаването на човека, до тогава беше достатъчно да съгласуват тяхната дейност с дейността на другите йерархии до Серафимите нагоре. Но тогава трябваше да им дойде помощ от една страна, към която ние повдигаме само предчувствувайки нашия духовен поглед, която се намира така да каже над Серафимите. Когато Елохимите искаха да насочат тяхната творяща дейност към тази предизвикаща замайване висина, за да могат да получат помощ от тази страна, тогава трябваше да настъпи нещо, което ние искаме да разберем в пълното му значение. Те трябваше да израснат така да се каже над себе си; трябваше да се научат да могат повече, отколкото са могли през подготвителния стадий. За да увенчаят напълно делото, за да го доведат до край, Елохимите трябваше да станат способни да развият още по-висши сили, отколкото са могли да развият само през време на тяхната подготвителна работа.
към текста >>
282.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И тук в Генезиса ви е дадено едно
учение
за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим. Той трябваше да се въплъти в тъкането на Явех-Елохим, във въздуха, но трябваше да приеме в себе си елементарното съществуване на въздуха едва тогава, когато можеше да го приеме от Явех-Елохим. Генезисът ни разказва това по един чудесен одухотворен начин, като казва: Човекът назряваше в едно повече духовно-етерно съществуване и потърси гъстото тяло едва тогава, когато Елохимите се бяха издигнали до степента Явех-Елохим; когато Явех-Елохим можеше да образува земното същество на човека, като вдъхна въздух на човека. Заедно с въздуха в човека се вля самото дихание, самото излияние на Елохими, станали Явех-Елохим. Тук отново имаме едно такова изложение на Генезиса, което се съгласува по един чудесен начин с това, което днес ни показва духовното изследване.
И тук в Генезиса ви е дадено едно учение за еволюцията, в сравнение с което всички еволюционни учения, с които нашето съвремие се гордее, не са нищо друго освен фантазия, дилетантизъм.
Защото Генезисът ни въвежда във вътрешното развитие, показва ни, какво трябваше да стане в свръхсетивната област, преди човекът да може да премине към сетивното съществуване. Така следователно ние можем да кажем: Човекът трябваше още да остане в етерното осъществяване, докато другите същества се сгъстиха физически в кръга на въздухообразния и на водния елемент. И по-нататък трябва да кажем: Сгъстяването на човека до етерното тяло става в онази епоха, която в Библията носи името ден пети. Там следователно ние не намираме още човека между физическите земни същества. Едва в периода, който носи името ден шести на сътворението, ние трябва да търсим човека между същинските земни същества.
към текста >>
283.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от
божествено
-духовни Същества.
Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили?
Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества.
Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>
284.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно
божествено
дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество.
Това е станало по същото онова време, когато беше станало в Космоса онова повдигане, което нарекохме космически напредък на Елохимите, тяхното издигане до състоянието на Явех-Елохим. Ние трябва да си представим това издигане съвпадащо с началото на действието на Луната отвън. Само че това действие на Луната, т.е. на онова Същество, което беше свързано с отделянето на Луната, с действието на Луната отвън, ние трябва да си го представим в общността на Елохимите това, което наричаме Явех-Елохим. Така щото бихме могли да кажем: Действието на Луната върху Земята през неговия първи стадий отговаря на всичко онова, което можем да наречем внедряване на земно-лунното вещество в човешкото тяло.
На това човешко тяло, което до тогава се е състояло само от топлина, бе внедрено онова, което обикновено е преведено с думите: Явех-Елохим вдъхна на човека едно божествено дихание и човекът стана жива душа, но по-добре бихме казали живо същество.
При това не трябва да изпускаме изпредвид, отново да обърнем вниманието върху сполучливостта, величието и мощността на библейските изрази. Аз можах да обърна вниманието ви върху това, че същинското земно развитие на човека се състои в това, че в своето духовно естество човекът трябваше да изчака, трябваше да остане в едно духовно състояние до тогава, докато в Земното развитие се появят подходящите условия, така че, приемайки своето тяло, той да стане едно зряло същество. Ако би трябвало да слезе по-рано от своето духовно състояние в едно физическо тяло, например през време на онези процеси, които се описват в така наречения ден пети на сътворението, той би могъл да стане само едно същество, което физически би било подобно на онези същества, които Библията ни описва като живеещи във въздуха и водата. Следователно, как ни се представя всъщност това същество на човека? Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази.
към текста >>
Тук ние стигаме до едно друго паралелизиране на древното еврейско
учение
с нашата Антропософия.
А с това, че в човека се внедрява един по-висш член, чрез това този същият човек става едно живо същество. Забележете сега, какво безкрайно плодотворно и пълно със значение понятие внася именно Библията в учението за еволюцията, за развитието. Без съмнение, би било глупаво да не признаем по отношение на външното оформяване, че човекът принадлежи на горната степен на животинското царство. Тази тривиалност нека я оставим на Дарвинизма. Но същественото е това, че човекът не е станел едно живо същество по същия начин, както другите нисши същества, той не е станал по същия начин едно същество, чийто характер да може да бъде назован с думата "нефиш", а първо трябваше да бъде надарен с един по-висш член на неговото същество: един по-висш член, който по отношение на неговата духовно-душевна природа е бил подготвен от по-рано.
Тук ние стигаме до едно друго паралелизиране на древното еврейско учение с нашата Антропософия.
Когато говорим за душевната природа на човека, ние различаваме Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ние знаем, че първоначално в тяхната духовно-душевна форма те са възникнали през време на онези периоди, които в Библията са назовани с първите три дни на сътворението. Тогава те се образуваха в тяхната заложба. Обаче самото обличане, същинското отпечатване, така щото едно физическо тяло да стане израз на тази вътрешна същност на душевната природа на човека, стана по-късно. Следователно ние трябва да запомним това, че така да се каже първо се ражда духовното, че след това тази духовна природа се облича с едно астрално тяло и след това се сгъстява все повече и повече стигайки до етерно-физическата форма и че едва тогава духовното се внедрява, т.е.
към текста >>
И тази е голямата разлика между едно истинско
учение
за еволюцията и едно измислено такова.
За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата. От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически. Следователно в процеса на наблюдение в образа, който отначало може да бъде обхванат само духовно, физическото се явява като едно кристализиране в духовното. С това ние обърнахме вниманието и върху факта, че в далечното минало човекът не можеше да бъде намерен с физическите очи /той беше невидим за тези очи/. До шестия съответно до седмия ден на сътворението, следователно до нашата Лемурийска епоха, едно физическо око не би могло да види човека, защото той съществуваше само духовно.
И тази е голямата разлика между едно истинско учение за еволюцията и едно измислено такова.
Последното вярва, че само физическото развитие съществува. Човекът не се ражда чрез това, че стоящите под него същества се развиват някакси нагоре до човешката форма. Това е най-фантастичното, което можем да си представим, че именно една животинска форма се превръща в по-висшата форма на човека. През време когато тези животински форми възникват, през време, когато те образуват тяхната физическа форма, човекът вече отдавна съществуваше. Само че той слиза долу по-късно и застава наред със слезлите по-рано животински същества.
към текста >>
Това е истинското
учение
за еволюцията.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон. Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята.
Това е истинското учение за еволюцията.
И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>
И това
учение
на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон. Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята. Това е истинското учение за еволюцията.
И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското
учение
да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света.
Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
към текста >>
Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското
учение
.
Нека тези учения, тези истини, които се вляха в нас от едно по-точно разглеждане на Генезиса, да действуват в душата ни като сили, макар и да забравим нещо от подробностите. Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот.
Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло. Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
Това антропософско
учение
ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Това трябва може би да кажем като завършек на тези дни, през които отново можахме да плуваме за кратко време в потока на антропософския живот: Нека се постараем да вземем от истините онези сили с нас, които могат да се получат от такива истини. Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение.
Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора. Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
Чрез това, че приемаме в нас антропософското
учение
, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора.
Да изнесем тези сили навън, да направим тези сили да принесат плод в нашия външен живот! Каквото и да вършим, в каквато и област на съществуването, в каквито и професии да действуваме: тези сили могат да разгорят, да оплодят нашето творчество, нашата дейност, но също и нашата радост, блаженството на нашия живот. И никой, който е разбрал в правилния смисъл великия произхода на човешкото съществуване, не може да влезе в по-нататъшното съществуване, без да приеме тези учения, тези истини като семена за развитието на един блажен живот, на един изпълнен с радост живот. Когато искате да извършите дела на Любов, направете така, че от вашите очи да блести истината относно великия произход, относно великото предназначение на човека, тогава вие най-добре ще изнесете пред външния свят това, което е антропософското учение. Това антропософско учение ще покаже своята истинност на дело, разливайки щастие около човека, разливайки блаженство, радост, здраве за нашето собствено духовно естество, за нашата собствена душа, за нашето собствено тяло.
Чрез това, че приемаме в нас антропософското учение, ние трябва да бъдем по-добри, по-здрави, по-силни хора.
Той не трябва да бъде нищо друго освен едно семе, което се потопява в душата на слушателите, покълва, израства и дава вън в света плодовете за окръжаващия свят. Така ние се разделяме физически, но оставаме съединени духом и искаме да действуваме заедно чрез това, че пренасяме учението в живота. Нека се проникнем от този дух, да не отслабваме в този дух, до онзи момент, когато ще видим осъществени не само в духовната област, но и във физическата област думите, които и този път ще изговоря като последни:
към текста >>
285.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, ако трябва да преобразим това, което е
божествено
у човека и което е сля зло от
божествено
-духовните висини, не бива да се ограничаваме само с това, което се намира у човека, а трябва да преобразим и целия останал свят.
Той далеч не казваше: Да, навън се простира само Майя, но аз ще я преодолея в себе си и по този начин ще се издигна в духовния свят. Не, той казваше друго: Човекът принадлежи към целия видим свят, той е само една част от него.
Следователно, ако трябва да преобразим това, което е божествено у човека и което е сля зло от божествено-духовните висини, не бива да се ограничаваме само с това, което се намира у човека, а трябва да преобразим и целия останал свят.
към текста >>
В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има
Божествено
-духовни Същества, които са навсякъде.
Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене. Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия.
В крайна сметка, той добре знаеше какъвто е случаят и с днешния сетивен човек че съществуват растения, живот ни и т.н., че има Божествено-духовни Същества, които са навсякъде.
Той знае също, че те са онези всесилни Същества, които стоят зад физическите същества. Той ги познава достатъчно добре, за да изисква от тях, без много усилия от негова страна, да му осигурят живота, след като сами са го свалили тук от духовния свят. Бихме могли да си послужим с много примери, които илюстрират светоусещането на тези астрално виждащи хора. Нека да се спрем само на следната подробност.
към текста >>
Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от
божествено
-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините.
Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от божествено-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините.
Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък. Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе.
към текста >>
286.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако Заратустра трябваше да изложи своето
учение
в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха.
В древновавилонските школи, където беше учител също и на Питагор, Заратустра поднасяше своето знание само по онзи начин, по който това беше възможно за тогавашните човешки физически тела.
Ако Заратустра трябваше да изложи своето учение в цялата му слънчева същност така, както някога го беше доверил на Хермес и Мойсей, ако трябваше да го покаже в една нова и съответствуваща на времето форма, той трябваше да разполага също и с такива телесни обвивки, които да са съвършен инструмент, нагоден към новата историческа епоха.
Заратустра отново можа да възпроизведе всичко онова, което в миналото повери на Питагор, на еврейските мъдреци, на халдейските и вавилонските мъдреци, които тогава, през шестото столетие преди Христос бяха готови да слушат, обаче той постигна това единствено под онази форма, която отговаряше на едно физическо тяло, родено в древен Вавилон. Познанието на Заратустра всъщност беше от такова естество, сякаш нека да си послужим с един пример Слънчевата светлина би била първоначално уловена от Венера и не би могла да стигне направо до Земята; или с други думи, сякаш Заратустровата мъдрост не би могла да изгрее в своята първоначална, а в една отслабена, приглушена светлина. Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага. Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската.
към текста >>
Всичко, което у атлантските народи беше от
божествено
-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като
божествено
съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока.
Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова. Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
287.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за
божествено
-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
към текста >>
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за
божествено
-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
към текста >>
Винаги и навсякъде е съществувало познание за
божествено
-духовния свят.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация. Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят.
Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност.
към текста >>
За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на
божествено
-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация. Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ.
За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>
Обаче това цялостно обхващане на
божествено
-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от
божествено
-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят.
Обаче това цялостно обхващане на божествено-духовния свят далеч не настъпи веднага, така че отделният човек не би могъл да каже: Ето сега аз се потопявам в моята вътрешна същност; стремя се да я обхвана до краен предел, след което откривам една частица от божествено-духовното битие, и тя ми дава представа за качествата на всичко онова, което живее и пулсира в духовния свят.
към текста >>
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за
божествено
-духовния свят, мистерийното познание.
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание.
То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите. През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят.
към текста >>
Както казах, през древната Атлантска епоха
божествено
-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание.
Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите.
През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото. В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят.
към текста >>
В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в
божествено
-духовния свят.
Но в хода на общочовешката еволюция винаги е съществувало и едно по-висше познание за божествено-духовния свят, мистерийното познание. То е независимо от другите, така да се каже, „частни" форми на познание. Както казах, през древната Атлантска епоха божествено-духовния свят можеше да бъде възприеман с помощта на астрално-етерното ясновидство; обаче отделни хора можеха да развиват своите душевни сили и да се издигат до мистерийното познание, до оракулите. През епохата, когато древно-еврейското познание се утвърди като нещо „нормално", също имаше окултни центрове, където духовното познание се осъществяваше не в тялото какъвто беше случаят с потомците на Авраам а извън тялото.
В тези центрове духовното познание се осъществяваше от гледна точка на вечността; там окултните ученици издигаха своята вечна същност до непосредственото виждане в божествено-духовния свят.
към текста >>
Той се научи да вниква в
божествено
-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо.
Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия
божествено
-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери. При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя! Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
към текста >>
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в
божествено
-духовните сфери.
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си.
Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери.
При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя! Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
към текста >>
Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на
божествено
-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
Ришите казваха: За да стигнем до най-висшия божествено-духовен свят, трябва да считаме целия видим свят, какъвто се представя той на нашите външни сетива, за Майя или илюзия; ние трябва да се отвърнем от него и изцяло да насочим погледа си навътре и тогава в душата ни възниква един съвършено различен свят от този, който сме свикнали да виждаме пред себе си. Следователно, учението на древните индийски Риши се свеждаше до това, че с отхвърлянето на илюзорния сетивен свят и с нарастването на вътрешните си душевни сили, човекът може да се издигне в божествено-духовните сфери. При Заратустра нещата не стояха така. Той не отхвърляше външните проявления на сетивния свят. Той не казваше: Външният свят е само илюзия, Майя!
Напротив, той казваше: Тази Майя или илюзия е всъщност откровението, истинската дреха на божествено-духовното съществувание; ние не бива да се отвръщаме от нея, а напротив: Трябва да я изследваме; в светлинното тяло на Слънцето, ние трябва да виждаме външната тъкан, протъкана от живота на Аура Маздао.
към текста >>
От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в
божествено
-духовния свят.
Аз вече посочих, как космическите тайни бяха изразявани в Мистериите чрез езика на звездите и как самите космически тайни бяха използвани като изразно средство. Имаше времена когато тези изразни средства се свеждаха до едни или други звездни констелации.
От звездните орбити и констелации посветените извличаха образи, чрез които изразяваха духовните опитности на онзи човек, който се издигаше в божествено-духовния свят.
И какво прочиташе мистерийната мъдрост в тази звездна писменост? Тайните на вездесъщия и всепроникващ Бог! Звездните констелации бяха видимият израз на Бога. Посветеният отправяше поглед към Космоса и казваше: Там, в констелациите и хармониите на звездите, се изявява вездесъщият Бог. Да, посветените извличаха своите възгледи за вездесъщия Бог от констелациите на звездите.
към текста >>
288.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго
учение
; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия.
Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло. В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло. В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия.
Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа. До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво
учение
, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят.
Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето
учение
разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение.
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение.
Те минаваха през посвещение, което чрез ясновиждането можеше да породи едно истинско разбиране за значението на юдаизма относно Христовото Събитие. Ето до какво се свеждаше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните последователи бяха посвещавани, за да вникнат още по-дълбоко в забележителната връзка между юдаизма и Христовото Събитие. Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам. Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вложена онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения.
към текста >>
За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата еволюция на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката еволюция, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво
божествено
-духовно Същество.
За да проумеете как чрез една личност като Авраам може да произлезе нещо изключително важно за цялата еволюция на човечеството, необходимо е да се съсредоточите върху едно изречение, върху една важна истина: когато една личност е предопределена да послужи като специален инструмент за общочовешката еволюция, в тази личност винаги се налага непосредствената намеса на някакво божествено-духовно Същество.
към текста >>
Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно
божествено
-духовно Същество.
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух. Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека.
Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество.
Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
към текста >>
Едно
божествено
-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух. Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество.
Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
към текста >>
И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с
божествено
-духовния свят.
И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят.
Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел. Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята. Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията.
към текста >>
Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно
божествено
Същество, което все още не е слязло в материята.
И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел.
Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята.
Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през четиридесет и две степени, през четиридесет и две поколения. Обаче есеите можеха и нещо друго.
към текста >>
Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на четиридесет и две поколения, за да стигне до това
божествено
Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през четиридесет и две степени; следователно, то трябва да измине обратния път.
Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през четиридесет и две степени, през четиридесет и две поколения. Обаче есеите можеха и нещо друго.
Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на четиридесет и две поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през четиридесет и две степени; следователно, то трябва да измине обратния път.
Ако човекът се нуждае от четиридесет и две степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от четиридесет и две степени, за да слезе на Земята като човек между човеците.
към текста >>
Според есейското
учение
, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва.
Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие.
към текста >>
Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го
божествено
-духовно Същество е успяло да слезе през четиридесет и две поколения.
, 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския на род, целия народностен Дух, Духа на Яхве.
Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през четиридесет и две поколения.
към текста >>
Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Космоса естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в
божествено
-духовния свят.
Ето как, ако искате да си изградите един образ, вие следва да си представите окръжността на духовната област именно там, в дванадесетте зодиакални съзвездия, а самия човек в нейния център. Духовната област е така структурирана, че той, в желанието си да я достигне, не може да се насочи от нея към центъра, а, така да се каже, трябва да се „разлее" под формата на спирала, следвайки седем спирални извивки, като по хода на всяка от тях, той преминава и през всичките 12 зодиакални съзвездия, така че той наистина минава през 7 х 12 точки.
Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Космоса естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в божествено-духовния свят.
В този случай се получава така, че вместо да гледа към Космоса, изхождайки от своя център, човекът гледа от духовното обкръжение, от дванадесетте точки; ето как той стига до външния свят. Да, ето през какво трябва да мине той, ако иска да види нещата във външния свят. Съвсем не е достатъчно да застанем на една гледна точка; трябва да застанем на 12 гледни точки. Който иска да се издигне в божествено-духовния свят, трябва да мине през 11x7 степени; а когато стигне до 12 х 7, той е вече в духовния свят.
към текста >>
Който иска да се издигне в
божествено
-духовния свят, трябва да мине през 11x7 степени; а когато стигне до 12 х 7, той е вече в духовния свят.
Духовната област е така структурирана, че той, в желанието си да я достигне, не може да се насочи от нея към центъра, а, така да се каже, трябва да се „разлее" под формата на спирала, следвайки седем спирални извивки, като по хода на всяка от тях, той преминава и през всичките 12 зодиакални съзвездия, така че той наистина минава през 7 х 12 точки. Да, човекът се разширява бавно и спиралообразно в Космоса естествено, всичко това е само символичен израз на неговите опитности и когато, кръжейки, би минал за седми път през дванадесетте зодиакални съзвездия, той би се оказал в божествено-духовния свят. В този случай се получава така, че вместо да гледа към Космоса, изхождайки от своя център, човекът гледа от духовното обкръжение, от дванадесетте точки; ето как той стига до външния свят. Да, ето през какво трябва да мине той, ако иска да види нещата във външния свят. Съвсем не е достатъчно да застанем на една гледна точка; трябва да застанем на 12 гледни точки.
Който иска да се издигне в божествено-духовния свят, трябва да мине през 11x7 степени; а когато стигне до 12 х 7, той е вече в духовния свят.
към текста >>
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как
божествено
-духовните сили се спускат през 11x7 степени.
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени.
Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука. И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
към текста >>
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на
божествено
-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
към текста >>
289.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно
божествено
същество.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество.
Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера. Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически Същества.
към текста >>
Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в
божествено
-духовната сфера.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество.
Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера.
Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар. луциферически Същества.
към текста >>
Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно
божествено
-духовно същество.
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука.
Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество.
Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си
божествено
-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество.
Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова
божествено
-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации.
Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл.
Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации.
И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности. Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
към текста >>
И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато
божествено
-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
Другото, което сега трябва да изтъкнем, се свежда до следното: Онзи, който след 77 степени постигаше в Мистериите душевно пречиства не от всичко, с което човечеството е било натоварено в хода на Земната еволюция, се издигаше до онова състояние, което днес е възможно само тогава, когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и в Аза. Сега вече той може да се разлее над всичко онова, от което е възникнала самата Земя, над целия Космос, над цялата космическа система. Ето какво трябваше да се случи. И тогава той се приближава до онази сила, която навлезе в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
към текста >>
И така, Евангелието на Лука ни описва
божествено
-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници.
И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Докато Евангелието на Матей ни описва онази
божествено
-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници. И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
към текста >>
И така, налице беше едно
учение
, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
Тайната, отнасяща се до бъдещата инкарнация на Заратустра, на Заратас или Назаратос, не беше чужда на халдейските Мистерии. Обаче есеите, издигащи се по съответните четиридесет и две степени, говореха и за още нещо: за тайнствената кръв на еврейския народ която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра. Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от Евангелието на Матей. От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската кръв; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите.
И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
към текста >>
Защото този Йешуа бен Пандира, който е добре познат на окултистите, имаше петима ученици, всеки от които следваше едно строго определено направление от общото
учение
на Йешуа бен Пандира.
Един от верните и изтъкнати ученици на нецерите беше този, който вчера определих като техен учител, а именно Исус, син на Пандира.
Защото този Йешуа бен Пандира, който е добре познат на окултистите, имаше петима ученици, всеки от които следваше едно строго определено направление от общото учение на Йешуа бен Пандира.
Тези петима ученици на Йешуа бен Пандира носеха следните имена: Матай, Накай, третият ученик понеже беше особено близък до нецерите се казваше Нецер, и останалите Бони и Тона. Тези ученици или апостоли на Йешуа бен Пандира, който през първото столетие преди нашето летоброене загина от мъченическа смърт поради обвинение в ерес и богохулство, доразвиха в пет различни направления неговото велико и всеобхватно учение.
към текста >>
Тези ученици или апостоли на Йешуа бен Пандира, който през първото столетие преди нашето летоброене загина от мъченическа смърт поради обвинение в ерес и богохулство, доразвиха в пет различни направления неговото велико и всеобхватно
учение
.
Един от верните и изтъкнати ученици на нецерите беше този, който вчера определих като техен учител, а именно Исус, син на Пандира. Защото този Йешуа бен Пандира, който е добре познат на окултистите, имаше петима ученици, всеки от които следваше едно строго определено направление от общото учение на Йешуа бен Пандира. Тези петима ученици на Йешуа бен Пандира носеха следните имена: Матай, Накай, третият ученик понеже беше особено близък до нецерите се казваше Нецер, и останалите Бони и Тона.
Тези ученици или апостоли на Йешуа бен Пандира, който през първото столетие преди нашето летоброене загина от мъченическа смърт поради обвинение в ерес и богохулство, доразвиха в пет различни направления неговото велико и всеобхватно учение.
към текста >>
Това духовно-
божествено
съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите.
Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност. Той не е силен в овладяването на външната мъдрост и външното познание; но за сметка на това излъчва необичайно дълбока сърдечност и безгранична готовност да обича, понеже в неговото етерно тяло пулсираше онази сила, която води началото си от епохата, когато човекът все още не беше навлязъл в поредицата от инкарнации и водеше едно чисто духовно съществувание.
Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите.
Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните. И така, той беше постигнал внушителен напредък спрямо вътрешния си душевен живот, но остана плах и неуверен спрямо всичко, което човечеството постига на Земята в хода на поколенията. Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства.
към текста >>
290.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче, макар и без да знае, човекът е включен в
божествено
-духовния свят и по един друг начин.
Тази е само една от характеристиките на човешкия живот в Макрокосмоса.
Обаче, макар и без да знае, човекът е включен в божествено-духовния свят и по един друг начин.
Наистина, в мига на пробуждането той се потопява във физическото и етерното тяло, обаче му липсват каквито и да е възприятия за това потопяване, понеже в същото време неговите възприятия се отклоняват в посока към външния свят. Ако той би се потопявал съзнателно в своето физическо и етерно тяло, възприятията му щяха да са коренно различни.
към текста >>
291.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова
божествено
-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество. Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност.
към текста >>
С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това
божествено
-духовно Същество.
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество.
Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност.
към текста >>
И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата сфера на
божествено
-духовните сили.
И все пак онзи, който навремето навлизаше в духовните светове чрез едно посвещение, опиращо се на проникване във вътрешната човешка природа, беше въвеждан и в самата сфера на божествено-духовните сили.
Той виждаше как тези сили формират физическото и етерното тяло. Подобен човек ставаше непосредствен свидетел на тайните в духовния свят. И той можеше да разказва на своите близки как чрез Мистериите е проникнал в своята вътрешна природа, а наред с това и в самия духовен свят. Но какво беше същественото в този случай? Когато един такъв посветен навлизаше в духовните светове, той знаеше: Да, аз можах да съзерцавам духовния свят, обаче не и с моите собствени сили; аз бях подпомогнат.
към текста >>
В езика на древноюдейското окултно
учение
, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум е било обозначавано като „царство", Малдут.
Разгледайте сега още по-внимателно момента на пробуждането. Този момент ни се представя по такъв начин, сякаш човекът слиза от висшите светове и се потопява в своето физическо и етерно тяло. Обаче пробуждането далеч не означава, че човекът се доближава до вътрешните процеси на физическото и етерното тяло, понеже възприемателните му способности веднага биват отклонени към околния свят.
В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум е било обозначавано като „царство", Малдут.
И така, какво означаваше древноеврейският израз „царство"? С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято помощ човешкият Аз можеше да остане буден. Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято помощ човешкият Аз постига своето присъствие. Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз.
към текста >>
За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на
божествено
-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие.
Както знаете, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В известен смисъл Азът е най-висшата съставни, част на човешка; но такъв, какъвто е днес, Азът представлява, така да се каже, бебето измежду всичките четири съставни части. Макар и да съдържа в себе си най-висшите заложби на човешкото същество, според днешната си еволюционна степен, Азът стои на най-долното стъпало.
За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие.
Дори астралното тяло също е по-съвършено от човешкия Аз. Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него. Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя организъм, и там той ще открие своя Аз! Помислете само: Колко далеч е човекът от тайните на физическото тяло!
към текста >>
Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони
божествено
-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура.
Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура.
Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране.
към текста >>
Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите
божествено
-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите
божествено
-духовни сили и Същества.
Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране.
Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
към текста >>
Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-
божествено
.
Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състояние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло.
Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено.
Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени.
към текста >>
И това, което човекът сега виждаше, древноеврейското окултно
учение
обозначаваше с три израза, които трудно бихме могли да преведем на някои съвременни езици, а именно с изразите Гедулах, Тиферет и Гевурах.
И това, което човекът сега виждаше, древноеврейското окултно учение обозначаваше с три израза, които трудно бихме могли да преведем на някои съвременни езици, а именно с изразите Гедулах, Тиферет и Гевурах.
Нека да се опитаме да стигнем до някаква представа за тези три израза.
към текста >>
Обаче древноеврейското окултно
учение
обединява тези две понятия в едно: Тиферет.
А „покоят в себе си", т.е. онази вътрешна сила, която макар и да се проявява във външния свят, постига това не с агресивност, а с един друг вид енергия, до чиято същност бихме се доближили, ако обединим двете понятия за „добро" и „красота" ето какво означава Тиферет. Когато едно същество проявява своята скрита, интимна природа, пораждайки едни или други външни форми, то се явява за нас като нещо красиво; а когато едно същество проявява своята вътрешна чистота, то се явява за нас като нещо добро.
Обаче древноеврейското окултно учение обединява тези две понятия в едно: Тиферет.
Ето как изглеждат Съществата, респективно техните три основни качества, с които се срещаме, когато слизаме в етерното тяло.
към текста >>
В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните
божествено
-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране.
После идва ред на слизането във физическото тяло.
В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране.
Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно
учение
окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост.
След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост.
Човекът отправя поглед към мъдростта като към един идеал; изпълвайки се с мъдрост, той усеща извисена цялата си душа. Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации. Притежател на мъдростта може да бъде само онзи, който опознае всичките и страни. Човекът заставаше пред Съществата, преизпълнени с мъдрост, пред Съществата, чиито основни качества се свеждаха до могъщите изблици на чиста и висша мъдрост. Древноеврейското окултно учение обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост".
към текста >>
Древноеврейското окултно
учение
обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост".
След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост. Човекът отправя поглед към мъдростта като към един идеал; изпълвайки се с мъдрост, той усеща извисена цялата си душа. Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации. Притежател на мъдростта може да бъде само онзи, който опознае всичките и страни. Човекът заставаше пред Съществата, преизпълнени с мъдрост, пред Съществата, чиито основни качества се свеждаха до могъщите изблици на чиста и висша мъдрост.
Древноеврейското окултно учение обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост".
към текста >>
Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно
учение
нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина.
Един особен нюанс на тази мъдрост е нейното, така да се каже, огрубяване; у човека то също се проявява като един вид огрубяване на мъдростта, която той постига в рамките на своята индивидуалност.
Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина.
Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум. Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени. Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах. Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море.
към текста >>
Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно
учение
сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море.
Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина. Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум. Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени. Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах.
Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море.
Ето как трябваше да бъде изразена тази груба, примитивна разновидност на Хохмах.
към текста >>
Ето първоначалното
учение
на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство. Гърците нарекоха това βασιλεια27.
Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството.
Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят. И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>
И ако искаме да обобщим неговото
учение
, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство. Гърците нарекоха това βασιλεια27. Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството. Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят.
И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>
Поради своето
учение
Йешуа бен Пандира беше обявен за богохулник и умъртвен с камъни: подобно
учение
изглеждаше като най-тежко оскверняване в очите на онези, които не можеха да допуснат и не искаха да видят, че нещо, което за своето време е правилно, в следващата епоха се превръща в нещо неправилно, понеже човечеството непрекъснато се развива.
Поради своето учение Йешуа бен Пандира беше обявен за богохулник и умъртвен с камъни: подобно учение изглеждаше като най-тежко оскверняване в очите на онези, които не можеха да допуснат и не искаха да видят, че нещо, което за своето време е правилно, в следващата епоха се превръща в нещо неправилно, понеже човечеството непрекъснато се развива.
към текста >>
Всъщност Вие следва да търсите източниците и съставните елементи на Матеевото Евангелие не само в тайното
учение
на есеите, но по начало в целия древноеврейски и гръцки свят.
Ето колко дълбок е смисълът на онова, което Вие трябва да търсите в Евангелието на Матей.
Всъщност Вие следва да търсите източниците и съставните елементи на Матеевото Евангелие не само в тайното учение на есеите, но по начало в целия древноеврейски и гръцки свят.
към текста >>
292.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
С други думи, всичко дори и що се отнася до основното
учение
трябваше да бъде повторено.
С други думи, всичко дори и що се отнася до основното учение трябваше да бъде повторено.
Обаче ние не бива да се учудваме, че относно старите учения сега възниква съществена разлика: Това, което по-рано не можеше да бъде постигнато чрез Аза, сега вече може да бъде постигнато в Аза. Да предположим, че Христос се обръща към онези, на които повери тази велика истина, според която древните са приемали ученията в Мистериите, за да си кажат, вдигнали поглед към небесните Царства: Ето, от горе, но без да прониква в нашия Аз се спуска всичко онова, което ни носи блаженство. В този случай Христос би трябвало да съхрани предишното разбиране за божествения произход на битието, защото този произход или както още се изразяваме, „Отец" беше постижим чрез издигането на „понижения Аз" в духовните сфери, като промени само определени нюанси. И той би трябвало, примерно, да говори по следния начин: Ако по-рано се твърдеше, че вие би трябвало да гледате нагоре към Царствата, където се намира божественият Отец, и да изчакате просветлението, което той сваля за вас от Царствата небесни, днес е редно да добавим: Не само че той ви озарява от духовния свят, но и всичко, което се разиграва горе, трябва да проникне дълбоко навътре в Азовата природа на човека и да намери там своето подобаващо място.
към текста >>
Най-важно тук е следното: В нито едно
учение
не се казва, че Царството трябва да слезе долу на Земята.
Ето как са компилирани изреченията в „Отче наш". Молитвата е тук, само че липсват нюансите, липсва най-важното, а то трябва да бъде внесено в „Отче наш", ако искаме да сме наясно с огромното значение на Христовото Събитие.
Най-важно тук е следното: В нито едно учение не се казва, че Царството трябва да слезе долу на Земята.
Казва се: „Нека твоето царство да властва сега и завинаги", но не и: „Твоето царство да дойде при нас". А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател. „Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него.
към текста >>
Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват
божествено
-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество.
Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата.
Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество.
Там просветва Азът. Следователно, за Разсъдъчната Душа доколкото тя постига Христовата сила следва да се говори по различен начин, отколкото за по-низшите съставни части. В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества. Обаче това, което се изгражда в областта на Разсъдъчната Душа особено когато тя развива Христовите качества, се превръща преди всичко в специфично човешки качества. Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от божествено-духовните сили на околния свят.
към текста >>
Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от
божествено
-духовните сили на околния свят.
Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество. Там просветва Азът. Следователно, за Разсъдъчната Душа доколкото тя постига Христовата сила следва да се говори по различен начин, отколкото за по-низшите съставни части. В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества. Обаче това, което се изгражда в областта на Разсъдъчната Душа особено когато тя развива Христовите качества, се превръща преди всичко в специфично човешки качества.
Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от божествено-духовните сили на околния свят.
към текста >>
293.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние нямаме никакво предпочитание към едно или друго източно религиозно
учение
, понеже живеем единствено заради истината.
Ако правилно вниква в подобни учения, които възникват тук или там по света, той ще се предпазва както от едната, така и от другата грешка; а после той рано или късно ще навлезе в най-дълбокия исторически факт на нашето съвремие: Колкото по-дълбоко проникваме в духовния живот, в толкова по-голяма степен бихме могли да бъдем удостоени с един вид обновено есейство, което в миналото чрез устата на Йешуа бен Пандира най-напред възвести Христовото Събитие като нещо, което ще се разиграе във физическия свят. И ако в наши дни учението на есеите трябва да бъде обновено, ако искаме да живеем не с традициите на стария Бодисатва, а в живия Дух на един нов Бодисатва, тогава ние можем да потърсим инспирации от онзи Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. И този Бодисатва ни инспирира по такъв начин, че ние се досещаме: Наближава времето, когато Христос ще се яви в нова форма, в етерно тяло, и то ще бъде истинска благодат за онези хора, които чрез обновената мъдрост на есеите развиват нови сили в епохата, когато новото идване на етерния Христос ще ги пробуди за съвсем нов живот. Да, ние трябва да говорим напълно в смисъла на инспириращия Бодисатва, който някога ще стане Майтрейя Буда. Тогава ние знаем, че говорим за Христос не в смисъла на някакво религиозно вероизповедание, според което той винаги следва да бъде възприеман във физическия свят, и се осмеляваме да заявим: За нас би било безразлично, ако се наложи да твърдим нещо друго, защото ние стигаме до него чрез познанието на истината.
Ние нямаме никакво предпочитание към едно или друго източно религиозно учение, понеже живеем единствено заради истината.
Ние си служим с изразите, които извличаме от инспирациите на самия Бодисатва, а те ни показват как ще изглежда бъдещото идване на Христос.
към текста >>
294.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото
учение
можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила.
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила.
Всичко това е представено в т.нар. изцеления. После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години. Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи. Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици.
към текста >>
Ние се опитахме да покажем същността на това
учение
, което Христос Исус повери на своите ученици.
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила. Всичко това е представено в т.нар. изцеления. После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години. Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи.
Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици.
Той представляваше един вид фокусен център, една събирателна точка за макро космическите сили, вливащи се в Земята; тъкмо тези сили трябваше да влязат в душите на учениците и те можеха да бъдат обединени в едно цяло само благодарение на Христос Исус. Силите, които иначе проникват в човека по несъзнателен път по време на съня, сега бяха привлечени от мировите пространства тъкмо чрез Христос Исус, който ги насочи към учениците, вече като поучаващи и животворни сили на самия Космос. Естествено, ние можем да пристъпим към по-подробно обяснение на тези сили, които осветляват произхода на битието само ако се запознаем с различните констелации в Космоса. Доколкото Евангелието на Матей разглежда тази мистерия, ние ще се докоснем до нея още днес. Обаче преди това, нека да си изясним как учениците укрепваха в своята мъдрост и как навлизаха в планетарните тайни на Земята благодарение на Христовите сили, които се изливаха върху тях.
към текста >>
НАГОРЕ