Търсене в текстове за 'Боб'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 401 резултата от 271 текста с части от думите : 'Боб'.

1. 07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Неговите закони са обобщения на отделни факти.
Неговите закони са обобщения на отделни факти. Той трябва винаги да очаква от отделните факти потвърждението на правилото. Нашият метод знае, че неговите закони са просто факти, които са изтръгнати от объркаността на случайността и са превърнати в нещо необходимо. Ние знаем, че когато факторите а и б са на лице, трябва да настъпи по необходимост определено следствие. Ние не излизаме вън от света на явлението. Съдържанието на науката, както ние го мислим, не е нищо друго освен обективен процес.
към текста >>

2. 08_б. ПСИХОЛОГИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Който би искал да каже, че тук не бихме имали работа също с нищо друго освен с типа на човечеството, той взема типа за обобщено понятие.
Когато духът притежава едно качество само дотолкова, доколкото сам си го приписват, психологическият метод е задълбочаването на духа в своята собствена дейност. Следователно тук методът е схващането на самия себе си. Естествено е, че с това не можем да ограничим психологията в това, тя да бъде една наука на случайните качества на някакъв (този или онзи) човешки индивид. Ние освобождаваме отделния дух от неговите случайни ограничения, от неговите странични признаци и се стремим да се издигнем до разглеждането на човешкия индивид въобще. Меродавно не е това, че разглеждаме съвсем случайната човешка отделна индивидуалност, а това, че постигаме яснота върху определящия се от себе си индивид въобще. Който би искал да каже, че тук не бихме имали работа също с нищо друго освен с типа на човечеството, той взема типа за обобщено понятие. За типа е съществено, че като нещо общо той стои срещу своите отделни форми. Но не е така с понятието за човешкия индивид. Тук общото е непосредствено действащо в отделното същество, само че тази дейност се проявява по различен начин, според обектите, върху които тя се насочва. Типът се проявява в отделните форми и в тези отделни форми той влиза във взаимодействие с външния свят. Човешкият дух има само една форма.
към текста >>

3. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_4 Философия на свободата

Обобщение на монизма
Обобщение на монизма
към текста >>

4. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>

За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме, как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивнофизически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и очна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>

5. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Това обяснение, забележете, се свежда до следното: Тъй като безброй пъти в живота си сме установявали, че смущението на покоя на малки тела съпътства движението на други намиращи се между тях тела, и понеже сме обобщавали връзките между такива смущения и такива движения, ние считаме това частно смущение за обяснено, щом открием, че то е пример именно за тази връзка." Погледнати по-точно, нещата се представят далеч по-иначе, отколкото са описани тук.
Един много четен съвременен философ /Хърбърт Спенсър/ описва духовния процес, който извършваме спрямо наблюдението, по следния начин: „Ако някой септемврийски ден, разхождайки се по полето, доловим на няколко крачки пред себе си шум и на страната на канавката, откъм която той явно идва, видим тревата да се движи, ние вероятно ще се отправим към мястото, за да разберем какво е причинило шума и движението. С приближаването ни от канавката излита яребица и с това нашето любопитство е задоволено: имаме онова, което наричаме обяснение на явленията. Това обяснение, забележете, се свежда до следното: Тъй като безброй пъти в живота си сме установявали, че смущението на покоя на малки тела съпътства движението на други намиращи се между тях тела, и понеже сме обобщавали връзките между такива смущения и такива движения, ние считаме това частно смущение за обяснено, щом открием, че то е пример именно за тази връзка." Погледнати по-точно, нещата се представят далеч по-иначе, отколкото са описани тук. Когато доловя някакъв шум, аз най-напред търся понятието за това наблюдение. Едва това понятие ме извежда отвъд шума. Който не продължава да размисля, той просто чува шума и с това се задоволява. Но чрез моя размисъл на мен ми е ясно, че един шум трябва да се схваща като следствие. Следователно едва когато свържа понятието следствие с възприятието шум, аз имам повод да изляза от отделното наблюдение и да потърся причината.
към текста >>

6. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

На мен самовъзприятието ми показва сбор от качества, които обобщавам в целостта на моята личност по същия начин, както обобщавам качествата жълто, с метален блясък, твърдо и т.н.
Сега въпросът изцяло се свежда до определяне мястото на съществото, което сме самите ние, спрямо другите същества. Това определяне трябва да се разграничи от простото осъзнаване на нашето себе. То - както и осъзнаването на всяко друго нещо - почива върху възприемането. На мен самовъзприятието ми показва сбор от качества, които обобщавам в целостта на моята личност по същия начин, както обобщавам качествата жълто, с метален блясък, твърдо и т.н. в единството „злато". Самовъзприятието не ме извежда извън сферата на онова, което принадлежи към мен. Това самовъзприемане трябва да се различава от мисловното самоопределяне. Точно както чрез мисленето включвам едно отделно възприятие от външния свят във взаимовръзката на света, така чрез мисленето аз включвам полученото за самия себе си възприятие в световния процес. Моето самовъзприемане ме затваря в рамките на определени граници; моето мислене няма нищо общо с тези граници.
към текста >>

7. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

При тази степен на нравствеността за всеобщи нравствени понятия (норми, закони) може да се говори само дотолкова, доколкото те следват от обобщаването на индивидуалните подтици.
Меродавно за едно интуитивно определено действие в конкретен случай е намирането на съответстващата, напълно индивидуална интуиция. При тази степен на нравствеността за всеобщи нравствени понятия (норми, закони) може да се говори само дотолкова, доколкото те следват от обобщаването на индивидуалните подтици. Всеобщите норми винаги предполагат конкретни факти, от които те могат да бъдат изведени. Фактите обаче се създават едва чрез човешката дейност.
към текста >>

8. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
към текста >>

9. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание.
Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“. Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение. Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание. Необходима е система на познанието, система от прости образи, без реалност, значение и цел“50. За Фихте „всяка реалност“ е чуден „сън без живот, който се сънува, и без дух, който сънува“; сън, „свързан със самия себе си в сън“51.
към текста >>

10. УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Авторът озаглави този труд „Християнството като мистичен факт", след като преди осем години той обобщи в него съдържанието на лекциите, които изнесе през 1902 година.
Авторът озаглави този труд „Християнството като мистичен факт", след като преди осем години той обобщи в него съдържанието на лекциите, които изнесе през 1902 година. Още със самото заглавие трябваше да бъде загатнат особеният характер на книгата. Тук се предприема не просто опит за историческо представяне на мистичния характер на християнството, а се описва самото възникване на християнството от мистичния възглед. В основата на всичко залегна мисълта", че в хода на това възникване действуваха духовни факти, които можеха да бъдат виждани само от мистична гледна точка. Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука".
към текста >>

11. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>

12. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Тъкмо тези възприятия позволяват да бъдат описани процесите в "царството на духовете" така, както беше направено това тук в обобщен вид.
По този начин тя е в състояние да възприема под формата на образи онези изживявания, които я очакват между смъртта и новото раждане. Тъкмо тези възприятия позволяват да бъдат описани процесите в "царството на духовете" така, както беше направено това тук в обобщен вид. Предлаганото описание може да бъде разбрано, само ако не забравяме, че цялостното състояние на душата във физическото тяло е коренно различно от това, което тя представлява в условията на чисто духовните опитност.
към текста >>

13. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности.
Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът. От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини. И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел.
към текста >>

14. ЖИВОТЪТ НА САТУРН GA_11 Из Хрониката Акаша

За по-голяма нагледност тук ще дадем едно обобщение на развитието на първата планета.
За по-голяма нагледност тук ще дадем едно обобщение на развитието на първата планета.
към текста >>

15. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество.
Представите за пространство, време, числа и т.н. биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва. Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум. При атлантците не съществуваше логика. Но всяка придобита по-рано душевна способност трябва да промени формата си, да потъне под прага на съзнанието, когато трябва да бъде придобита нова. Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество. – Атлантците също притежаваха способността по определен начин да владеят жизнената сила. Те строяха техните чудесни машини чрез тази сила. Но в замяна на това те не притежаваха нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дарба. При тях още не съществуваха митове и приказки. При хората принадлежащи към нашата раса, способността на атлантците да владеят жизнената сила се появи първо под маската на митологията.
към текста >>

16. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество.
Представите за пространство, време, числа и т.н. биха създавали съвършено други трудности, ако съвременният човек трябваше първо да ги изработва. Защото способността, която този съвременен човек трябва да усвои, е комбиниращият ум. При атлантците не съществуваше логика. Но всяка придобита по-рано душевна способност трябва да промени формата си, да потъне под прага на съзнанието, когато трябва да бъде придобита нова. Бобърът би трябвало да преобрази своята способност интуитивно да създава своите изкусни постройки в нещо друго, ако например той би станал внезапно едно мислещо същество. – Атлантците също притежаваха способността по определен начин да владеят жизнената сила. Те строяха техните чудесни машини чрез тази сила. Но в замяна на това те не притежаваха нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дарба. При тях още не съществуваха митове и приказки. При хората принадлежащи към нашата раса, способността на атлантците да владеят жизнената сила се появи първо под маската на митологията.
към текста >>

17. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако обаче човек добре вникне в казаното дотук, ще открие че практически свръхсетивният възглед никъде не се оказва в противоречие с истинската естествена наука нито когато подлага на анализ определени факти от естествената наука, нито когато с направените тук обобщения той влиза в непосредствени отношения със самия естественонаучен подход към света.)
Както светлината се проявява в седем цвята, а тонът в седем степени, така и цялостната човешка природа включва в себе си посочените седем части. Както числото седем не внася нищо „суеверно" в областта на музиката и цветовете, така стоят нещата и по отношение на седемстепенното разчленение на човека. (Когато преди време подобни описания бяха съобщени устно, някой възрази, че числото седем не може да се приложи в областта на цветовете, защото отвъд „червеното" и „виолетовото" съществуват такива „цветове", които чисто и просто окото не може да възприеме. Но дори и в този случай, сравнението с цветовете е уместно, защото отвъд физическото тяло от една страна, и отвъд Човека-Дух от друга страна, човешката природа също „продължава"; само че за средствата на духовното наблюдение тези продължения са „духовно невидими", както невидими за физическото око са и цветовете отвъд червеното и виолетовото. Тази забележка трябваше да бъде направена, защото мнозина смятат, че свръхестественият метод се разминава съществено с естественонаучното мислене и спрямо него той е направо дилетантство. Ако обаче човек добре вникне в казаното дотук, ще открие че практически свръхсетивният възглед никъде не се оказва в противоречие с истинската естествена наука нито когато подлага на анализ определени факти от естествената наука, нито когато с направените тук обобщения той влиза в непосредствени отношения със самия естественонаучен подход към света.)
към текста >>

18. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез сравняването на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят.
Ако обобщим казаното дотук, става ясно, че започвайки от средната епоха на Сатурновото развитие, степените на това развитие можаха да бъдат онагледени чрез сравняването на техните действия със сетивните усещания, характерни за съвременния свят. Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си.
към текста >>

19. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

По нататък трябваше да обобщим факторите, които се намесиха в развитието на цялото човечество през Атлантската епоха и по време на последователните периоди, описани като древноиндийска, древноперсийска, египетска и т.н. епохи.
После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание. По-нататък обаче е необходимо да вникнем в съотношенията между Сатурновото състояние и човешкото физическо тяло, между Слънчевото състояние и етерното тяло и т.н. Трябваше да подчертаем, че зародишът на човешкото физическо тяло е възникнал още по времето на Стария Сатурн, и че за да стигне до своята днешна форма, физическото тяло е продължило да се развива, минавайки през Слънчевото, Лунното и Земното състояние. Трябваше да посочим още и промените в човешкото същество, настъпили поради отделянето на Слънцето от Земята, а по-късно и поради отделянето на Луната. По нататък трябваше да обобщим факторите, които се намесиха в развитието на цялото човечество през Атлантската епоха и по време на последователните периоди, описани като древноиндийска, древноперсийска, египетска и т.н. епохи. Описанието на тези отношения идва не от имагинативното възприятие, а от познанието чрез Инспирация, от разчитането на скритата писменост. За това „разчитане" или „четене", имагинативните възприятия са като букви или звуци. Но то е необходимо не само за горните уточнения. Ние не бихме могли да разберем цялостния човек, ако се обръщаме към него само с имагинативното познание. Наистина, тогава бихме възприели, как при умирането душевно- духовната му същност се освобождава от това, което остава във физическия свят; обаче без да се ориентираме в самите имагинативни възприятия, ние не бихме могли да разберем връзките между това, което става след смъртта на човека, и предходните и следващи състояния, в които той навлиза.
към текста >>

20. ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека GA_13 Въведение в Тайната наука

Цялостното впечатление, което ясновидецът има от човешкото етерно тяло, можем да обобщим по следния начин: той е развил такава сила на волята, че дори и пред него да стои физически един човек той може да от клони вниманието си от това, което вижда физическото око, и чрез свръхсетивното съзнание да отправи своя взор в пространството, заето от физическия човек.
Цялостното впечатление, което ясновидецът има от човешкото етерно тяло, можем да обобщим по следния начин: той е развил такава сила на волята, че дори и пред него да стои физически един човек той може да от клони вниманието си от това, което вижда физическото око, и чрез свръхсетивното съзнание да отправи своя взор в пространството, заето от физическия човек. Разбира се, за да отклоним вниманието си не само от предмета на нашите мисли, но и от физическото му присъствие, е необходима изключително силна воля. Но това укрепване на волята е напълно възможно и то се постига благодарение на упражненията за свръх сетивно познание. Първоначално окултният ученик се добира до едно общо впечатление от етерното тяло. В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло.
към текста >>

21. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години.
Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години. Въпреки че обикновено споменът рядко се простира зад четвъртата година, трябва все пак да кажем, че действието на духовния свят, в смисъла по-сочен по-горе, обхваща първите три години. В края на този период човек вече е способен да свързва впечатленията си от външния свят с представата за своя Аз. Тази Азова представа стига до точката, до която се простира и споменът. И все пак ще подчертаем, че по правило споменът се простира назад до началото на четвъртата година от живота; само че за начеващото Азово съзнание той е толкова слаб, че остава незабелязан. Ето защо можем да обобщим, че онези висши сили, които формират човека през детските години, могат да действуват само три години. В днешния стадий от своето земно развитие човекът е така организиран, че може да приеме тези сили само три години.
към текста >>

22. ВТОРА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Голяма част от тях са обобщени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
Ако искаме чрез такива вътрешни изживявания да стигнем до действително важни резултати, трябва да ги практикуваме според определени изпитани закони, които са описани в Духовната Наука. Голяма част от тях са обобщени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? "
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ GA_17 Прагът на духовния свят

Обобщение
Обобщение
към текста >>

Обобщение
Обобщение
към текста >>

Обобщение
Обобщение
към текста >>

24. ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

ОБОБЩЕНИЕ
ОБОБЩЕНИЕ
към текста >>

25. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

По същия начин трябва да постъпи и обобщаващият светоглед; той трябва да се придържа към фактите, от тях да изследва общи истини в скромни граници и да не проявяват никакви претенции да проникне в областта на "неразбираемото".
Признаването на определени граници на човешкото познание, което мнозина природоизследователи показаха, подейства симпатично също и върху религиозно настроените души. Те си казваха: - Природоизследователите наблюдават органичните и неорганичните факти и чрез свързването на отделни явления се стремят да намерят общи закони, с помощта на които могат да бъдат обяснени процеси, даже и редовното протичане на бъдещите явления може да бъде определено. По същия начин трябва да постъпи и обобщаващият светоглед; той трябва да се придържа към фактите, от тях да изследва общи истини в скромни граници и да не проявяват никакви претенции да проникне в областта на "неразбираемото". Със своето пълно разделяне на "разбираемото" и "неразбираемото" Спенсер дойде до най-високата степен в помощ на такива религиозни нужди. Напротив тези религиозно настроени духове считаха идеалистичния начин на мислене за дръзновение. По принцип този начин на мислене не може да признае нещо неразбираемо, защото трябва да се придържа към това, че чрез потопяване във вътрешния живот на човека познанието е възможно не само по отношение навъншната страна на мировото съществуване, но също и по отношение на действителната ядка на същото.
към текста >>

26. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги. Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>

Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>

27. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията."
към текста >>

За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата
„обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата
към текста >>

28. 05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество GA_23 Същност на социалния въпрос

Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души. Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство. Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик.
към текста >>

29. Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата. Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“. Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>

30. Статия 12: Право и икономика GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Сред различните възражения спрямо троичния социален ред има едно, което обобщено звучи по следния начин: В последните години усилията на идеолозите в политиката са насочени отчасти към създаването на юридическа основа, съобразена със сегашните условия в икономическото производство.
Сред различните възражения спрямо троичния социален ред има едно, което обобщено звучи по следния начин: В последните години усилията на идеолозите в политиката са насочени отчасти към създаването на юридическа основа, съобразена със сегашните условия в икономическото производство. Може да се каже, че идеята за троичния ред изцяло пренебрегва всичката работа, извършена в тази област, и иска просто да отдели правната сфера от икономическата.
към текста >>

31. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Тогава обобщих това, което имах да кажа още в следните думи: „Значи, когато казваш „аз мисля“, ти твърдиш, че това е само необходимото следствие от процесите в нервната система на твоя мозък.
Веднъж разисквахме по този въпрос с особен плам. Приятелят ми всеки ден след лекции пътуваше от Виена до своето местожителство, което беше останало във Винер Нойщат. Често го придружавах по улиците на Виена до Южната гара. Един ден, когато вече бяхме на гарата и влакът скоро щеше да потегли, бяхме стигнали до нещо като кулминация в нашия спор за материализма. Тогава обобщих това, което имах да кажа още в следните думи: „Значи, когато казваш „аз мисля“, ти твърдиш, че това е само необходимото следствие от процесите в нервната система на твоя мозък. Тези процеси представляват цялата действителност. Така е и когато казваш „аз виждам“ това или онова, „аз вървя“ и т.н. Но виж, нали не казваш: „моят мозък мисли“, „мозъкът ми вижда“ това или онова, „мозъкът ми върви“? Ако наистина беше стигнал до виждането, че е вярно това, което теоретично твърдиш, ти би трябвало да коригираш начина си на изразяване. Ако все пак говориш за „Аз“, значи всъщност лъжеш.
към текста >>

32. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят.
Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот. Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят. „Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно. „Бялото“ – това не е светлина, а вече цвят.
към текста >>

„Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност.
По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот. Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят. „Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно. „Бялото“ – това не е светлина, а вече цвят.
към текста >>

Номиналистите, напротив, разглеждаха понятията единствено като измислени от хората названия за обобщение на многообразието в нещата, които обаче нямат собствено битие в тях.
Така за мен светлината стана реална същност в сетивния свят, която обаче сама по себе си не е възприемаема за сетивата. Сега пред душата ми застана противоположността между номинализъм и реализъм, както се е формирала в рамките на схоластиката. Реалистите твърдяха, че понятията са нещо същностно, което живее в нещата и се извлича от тях само от човешкото познание. Номиналистите, напротив, разглеждаха понятията единствено като измислени от хората названия за обобщение на многообразието в нещата, които обаче нямат собствено битие в тях. Усещах, че звуковите преживявания би трябвало да се разглеждат номиналистически, а преживяванията, явяващи се благодарение на светлината – реалистически. С подобна ориентация пристъпих към оптиката на физиците. Трябваше да отхвърля много неща в нея. Така стигнах до възгледи, които ми проправяха път към Гьотевото учение за цветовете. От тази страна си отворих вратата към естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>

33. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия.
С две лекции, които трябваше да изнеса скоро след началото на ваймарския си период, за мен са свързани важни спомени. Едната държах във Ваймар на тема „Фантазията като създател на културата“. Тя предшестваше гореописания разговор с Херман Грим за вижданията му относно историята на развитие на фантазията. Преди да изнеса лекцията, изхождайки от духовния си опит, се опитах да обобщя в душата си това, което можех да кажа за несъзнаваните духовни влияния на истинския духовен свят върху човешката фантазия. Струваше ми се, че от това, което живее във фантазията, само отнасящото се до нейното съдържание е стимулирано от човешките сетива. Същинското творческо в истинските форми на фантазията за мен се явяваше отражението на духовния свят, съществуващ извън човека. Исках да покажа, че фантазията е вратата, през която съществата от духовния свят въздействат непряко върху културното развитие чрез човека.
към текста >>

34. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г.
Това, което тогава, в средата на деветдесетте години, носех интензивно у себе си като свой възглед, по-късно обобщих в една статия, която написах през 1900 г. в брой 16 на „Списание за литература“, по следния начин: „Един научен анализ на нашата познавателна способност води... до убеждението, че въпросите, които имаме да поставим пред природата, са следствие от специфичната връзка, в която се намираме със света. Ние сме ограничени индивидуалности и поради това можем да възприемаме света само частично. Всяка част, разгледана по и за себе си, представлява загадка или, казано по друг начин, въпрос за нашето познание. Обаче с колкото повече подробности се запознаваме, толкова по-ясен ни става светът. Едно възприятие обяснява друго.
към текста >>

35. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания.
Но в лицето на неговите представители аз се научих да познавам определено художествено течение. То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години в Берлин. Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс. То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания. По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил.
към текста >>

36. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

В позитивната биологическа част, съставляваща една трета от книгата, виждах точно и кратко обобщение на фактите, отнасящи се до родството на живите същества.
Благодарение на преподаването на естествени науки преподавателската ми дейност сред работниците се разшири. Получавах покани от различни работнически съюзи да изнасям лекции по естествознание. Особено желани бяха разясненията на нашумялата по това време книга на Хекел „Световни загадки“. В позитивната биологическа част, съставляваща една трета от книгата, виждах точно и кратко обобщение на фактите, отнасящи се до родството на живите същества. И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до духовност, смятах за правилно да говоря за това и на работниците. Свързвах разсъжденията си с тази една трета от книгата и често повтарях, че другите две части не представляват никаква ценност и всъщност би трябвало да се изрежат от книгата и да бъдат унищожени.
към текста >>

37. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“. На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“. В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>

38. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност.
Но не се стига до атомистичен свят зад сетивния. Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят. Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата. Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране. Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност. Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност. А и при по-новите виждания не става дума за нещо по-различно.
към текста >>

39. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>

40. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Всичко назовано би могло да се обобщи с израза: усещане.
Третата съставна част на човешката природа е т. нар. сетивно или астрално тяло. То е носител на болката и удоволствието, на импулсите, копнежите, страстите и т.н. Всичко това, едно същество, което се състои само от физическо и етерно тяло, не притежава. Всичко назовано би могло да се обобщи с израза: усещане. Растението на притежава усещане. Ако в наше време някои учени изхождат от факта, че някои растения реагират на дразнение с движение или по друг начин и заключават, че растенията имат определена способност за усещане, с това те само показват, че не познават същността на усещането. Не става дума за това, че съответното същество реагира на дразнение, а по-скоро за това, че отражение на дразнението се явява един вътрешен процес, какъвто наблюдаваме при болката, удоволствието, желанието и т.н. Ако човек не се придържа към това схващане, би имал основание да каже, че синият лакмус изпитва усещане от определени субстанции, защото при допир с тях почервенява.
към текста >>

41. 6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи GA_39 Писма до членовете

За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде. За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават. Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>

42. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата.
Когато виждаме сега при човека, как с право у него ни интересува особената форма на черепа, ние трябва да си кажем: С особената форма на черепа се изразява фактически нещо от вътрешната същност на човека. Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп. Самопонятно е, че при това не трябва да гледаме на определени области на духовния живот, които отново се еманципират от свързаната с тялото душа. Но все пак съществува като една сигурна основа това, което можем да наречем израз на духа станал душа и което така неправилно е довело до възникването на френологията, до наблюдението на черепа и тем подобни. Защото същественото е именно това, да си изясним, че онези форми, които намират израз в човешкия череп, за човека като такъв, какъвто той стои пред нас като морално, интелектуално същество, са индивидуални, а не общи. Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата. По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство. В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения.
към текста >>

Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище. У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>

43. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина. И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина. Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии.
към текста >>

44. Първоначални импулс и на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Обобщени записки на слушателите
Обобщени записки на слушателите
към текста >>

Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване.
Съдържащите се в този том лекции на Рудолф Щайнер са от по-ранния период на лекторската му дейност, когато още не са били записвани от професионални стенографи. Тук са представени обобщения от отчасти непълни записки на слушателите, които първоначално не са били предназначени за отпечатване. Понеже не се касае навсякъде за буквално препредаване, мислите не винаги са ясно изразени. Поради съдържащите се в лекциите важни духовнонаучни аспекти, те се представят на читателите като част от цялото творчество на Рудолф Щайнер в неговите «Събрани съчинения».
към текста >>

45. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест. Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат. Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко. Който не е направил нищо, за да издигне душата си нагоре, не е направил нищо да извиси душата си, усеща разликата между духовното и сетивното като разлика в тежестта, като оловна тежест, закачена за него. Действително е като разлика в тежестта. Духовното обуславя съвсем друг начин и вид на възприятие, отколкото сетивното, и въпросният човек очаква, че духовното следва да бъде също материално и конкретно, но там, в духовния свят, разбира, че астралното е от съвсем друг вид.
към текста >>

46. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>

Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят.
18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите. Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят. Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
към текста >>

47. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна!
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>

Въздържайте се от бобените зърна!
А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>

48. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
Защото при храносмилането белтъчините отговарят на това, което в мисловната дейност става при създаването на мисловните представи. Същата дейност, която в горния организъм предизвиква плодоносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините. Ако те не се дават в уравновесено количество, тогава създават изобилие от сили, които в долната телесна дейност отговарят на образуването на представите в горния човек. Но човекът трябва винаги да бъде господар на мислите и представите си. Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен. Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
към текста >>

49. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта.
Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта. Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека, без той да чувства болка или удоволствие. Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела.
към текста >>

50. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения.
Старите религиозни документи говорят на хората с картини, а не с понятия. Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно. Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода. Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена. Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения. Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е. Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека. Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание. То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива. Това съзнание не е единственото.
към текста >>

51. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това са обобщаващи имена, показващи съответните стадии на дадена планета.
Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята. Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна. Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя като бъдещо състояние на Земята. Някога Земята ще достигне такова състояние. Венера не е небесното тяло, на което човекът ще живее в бъдеще, а Земята някога ще стане Венера. Това са обобщаващи имена, показващи съответните стадии на дадена планета.
към текста >>

52. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Миграцията на птиците. Бобрите.
Въздействие на антропософията върху човека. За груповите души на животните. Пример с промушените през стена пръсти. Миграцията на птиците. Бобрите. За пчелите. Груповият аз и растителният аз. Удоволствие и болка в растителния свят. Груповият аз на минералите във висшия девахан. Удоволствие и болка в минералното царство.
към текста >>

53. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Ако видим как бобърът си строи обиталището, ще разберем, че той строи по-мъдро от най-голямото инженерно умение.
Това население на астралния план е много по-умно от хората. Животинските групови азове на астралния план са много, много мъдри същества. Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през пролетта отново се завръщат. Когато проникнем дълбоко в мъдрите закономерности, трябва да запитаме: Кой е скрит зад стената, кой подрежда всичко това? Там са груповите азове. Ако видим как бобърът си строи обиталището, ще разберем, че той строи по-мъдро от най-голямото инженерно умение.
към текста >>

54. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове.
В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове. Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър. Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята.
към текста >>

Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър.
В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове. Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър. Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението.
към текста >>

55. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Ще дойде време, когато ще достигнем до обобщение на всички тези прозрения, само че трябва да имате търпение да опознаете всички детайли, за да се разкрие постепенно величието на Космоса.
Това отново е прозрение, което искаме да постигнем. Ще дойде време, когато ще достигнем до обобщение на всички тези прозрения, само че трябва да имате търпение да опознаете всички детайли, за да се разкрие постепенно величието на Космоса.
към текста >>

56. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр.
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател. Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр. 492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.»
към текста >>

57. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи.
Вие знаете, че сега на Земята се явява доста абстрактно понятие това, което се нарича душа на народа, душа на расата. Днес много предполагат, че действителна е само човешката душа, която живее в своето тяло, а ако се говори за немска, френска, руска родова душа, хората гледат на това като на нещо повече или по-малко абстрактно, като на обобщаващи понятия, като на качества, които притежават отделните членове на тези народи. За окултистът това изобщо не е така. За него, това, което се нарича народна душа немска, руска душа,е нещо което съществува напълно самостоятелно. Само че тази народна душа в нашия сегашен земен свят присъства само духовно, така че тя може да се възприема от този, който може да се издигне до астрално ниво. Там никой няма да я отрече, понеже присъства като реално живо същество. Там вие бихте срещнали народната душа, както срещате тук във физическия свят своите приятели.
към текста >>

58. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В откровението за да обобщим още веднъж всичко се сменя от инволюция в еволюция.
Това се има впредвид, когато в религиозните системи се говори за Сътворяването на света от нищото. И когато днес се спори за това, то това се случва, тъй като хората не разбират какво се съдържа в тези източници. В откровението за да обобщим още веднъж всичко се сменя от инволюция в еволюция. В основата на това лежи едно скрито творение от нищото, което се съединява с двоичността и става троичност. Троичността е връзката на божеството с откровението.
към текста >>

59. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати.
Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света. Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието. Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.
към текста >>

60. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с мисълта обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно.
Но там, където в днешния човек сухото, трезвено сетивно възприятие преминава в поетическото или художествено усещане, е само началото на това, което окултизмът трябва да даде все още не на разума, не на разсъдъка, не на главите, а на душите и на сърцата. Теософията ще се превърне в решаващ фактор в живота, едва когато вече не дава единствено едно обвързано с мисълта обобщение на всякакви събития във физическия, в астралния и в деваканския план, а когато се вживее в душите ни така, че те да започнат да чувстват различно, да желаят да се учат различно. Трябва именно да си изясним, че чрез теософията и окултизма все повече ще се проявява това, което подчертахме още във вчерашната ни лекция: човечеството ще се научава да вижда във външния свят, какъвто се представя на сетивата, какъвто се изразява, физиономията, жестовете, мимиката, чрез които в откровение се превръща, това което като душевно и духовно е скрито зад тях. Ще се научим да виждаме израз на духовното и душевното и н това, което се разиграва около земята, в движението на небесните тела, както например виждаме в жеста на ръката и в очите на някой човек израз на нещо душевно. Ще се научим да виждаме например в избистрянето на въздуха външното откровение на вътрешни процеси на духовните същества, които действително проникват въздуха, водата и земята.
към текста >>

61. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9.
С това се казва, че не бива да влиза никой, който не може да се издигне да лишеното от сетивност мислене. Той не изискваше обикновена геометрия. Тя и днес не се изисква от тези, които желаят да достигнат висшите светове. Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг.
към текста >>

Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене.
Днес това не би било и нужно поради вътрешни предметни причини. Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене.
Но посредством геометричните представи човека може да си състави една идея за това какво представлява лишеното от сетивност мислене. Ако поставите тук три бобени зрънца, и още три, и след това още три зрънца, то с помощта на това сетивно впечатление вие можете да научите, че 3 по 3 = 9. Детето или примитивният човек учи това с пръсти. Това е изпълнено със сетивност мислене. Когато вече не се нуждаете от бобени зрънца или от пръсти, а достигнете до същото знание по пътя на чистото духовно наблюдение, то това е вече освободено от сетивност мислене. По време на учението детето преминава през един мост от [бобените зрънца или пръстите], и едва по-късно се издига до освободеното от сетивност мислене. Ако нарисуваме на дъската един кръг, то в действителност това не ни дава кръг. Това, което рисуваме, е едно струпване на малки купчини тебешир. Единствено със сетивното си наблюдение вие няма да можете да схванете какво е действителен кръг. Само духовно виденият, вътрешно конструиран кръг е освободен от сетивност.
към текста >>

Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център.
към текста >>

62. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите.
Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие. Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите. В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки. Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата. Както при нас нисшо се явява физическото тяло, така мъдростта, която откриваме в обкръжението си е нисшия член на Духовете на Формата. След което Духовете на Формата имат Будхи и Атма /там където ние имаме нашето етерно тяло и астрално тяло/; и след това осми, девети, десети и единадесети член.
към текста >>

В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите. В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки. Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата. Както при нас нисшо се явява физическото тяло, така мъдростта, която откриваме в обкръжението си е нисшия член на Духовете на Формата. След което Духовете на Формата имат Будхи и Атма /там където ние имаме нашето етерно тяло и астрално тяло/; и след това осми, девети, десети и единадесети член. Така вие виждате, че си имаме работа с високо стоящи същества, към които ние отправяме своя взор и когато откриваме в обкръжението си мъдростта, то тогава ние виждаме само последния, нисшия член на тези възвишени същества.
към текста >>

63. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре.
Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре. Всичко беше замислено и насочвано към постигането на тази цел. Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето заро-дишно състояние още на Стария Сатурн. Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.
към текста >>

64. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>

65. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана.
Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана. Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
към текста >>

Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции.
А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11). Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции.
към текста >>

66. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството. И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
към текста >>

67. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно духовно въздействие.
Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно духовно въздействие. Това въздействие продължи и през четвъртата епоха, съсредоточи се в Христос Исус, и се прехвърли в петата културна епоха, за да продължи и в шестата епоха, която ще смени нашата съвременна културна епоха. И ние трябва да сме напълно наясно върху естеството на тези въздействия.
към текста >>

68. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл. Защото тук не става дума нито за алегорични, нито за символни тълкувания.
към текста >>

69. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде? И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция.
към текста >>

70. 1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед GA_110 Духовните йерархии

Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят.
Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества. Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят. Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>

71. 4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината. И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч.
към текста >>

Нека да обобщим: В определен момент на Стария Сатурн се появиха Престолите, които извлякоха от самите себе си първичната огнена субстанция.
Нека да обобщим: В определен момент на Стария Сатурн се появиха Престолите, които извлякоха от самите себе си първичната огнена субстанция. После дойдоха още по-висши Същества, Херувимите: Те поеха в себе си светлината, която се роди от огнената субстанция, издигайки я на по-висша степен от мировата еволюция. Обаче всеки път, когато в мировата еволюция настъпи някакъв напредък, винаги настъпва заради равновесието и някакво изоставане. За сметка на това, че Архангелите получиха възможност да раз ширят своето духовно присъствие в рамките на Слънчевите дни, през Слънчевите нощи Херувимите трябваше да работят със сгъстената до газ и дим огнена субстанция, създавайки от нея по-ниско стоящите животински форми.
към текста >>

72. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Трябва да се пазим от произволни обобщения и да помним, че нещата и Съществата в Космоса са твърде, твърде различни едни от други.
Нека да отбележим с този кръг физическото тяло, а над него, с все по-малки кръгове, да отбележим съответно етерното тяло, астралното тяло и накрая Аза. Вие вече знаете как протича човешкото развитие. В хода на своето Земно развитие, човекът изхождайки от силите на Аза започва да работи върху своето астрално тяло и да го преобразява все повече и повече. И в общи линии, ние можем да кажем: преобразеното чрез Аза астрално тяло, или с други думи, онази част от астралното тяло, която е вече под господството на Аза, се превръща в Манас, или Дух-Себе; следователно Манас, или Дух-Себе, не е някакъв нов елемент, както често можем да чуем тук или там, който се присъединява към останалите, а един продукт от преобразеното чрез Аза човешко астрално тяло. Добре запомнете, че нещата които описваме тук, се отнасят само за човека. Трябва да се пазим от произволни обобщения и да помним, че нещата и Съществата в Космоса са твърде, твърде различни едни от други.
към текста >>

73. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята "Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: "Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията. "
към текста >>

За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.
към текста >>

74. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят.
Т.е.: Не се ли покрива може би напълно духовният свят в своя външен израз със сетивния свят? Бихме могли да поставим въпроса и така: Намираме ли ние всички възможни духовни същества, когато изхождаме от това, което е външният израз във физическия свят, или има и други духовни същества, които нямат никакъв израз във физическия свят? Този въпрос бихме могли ние да поставим и за свръхсетивното съзнание той намира следния отговор: действително нещата стоят така, че зад всяко външно възприятие ние имаме зад него едно духовно същество или духовен факт, но при възлизането във висшите светове за свръхсетивното съзнание съществуват и духовни същества и факти, които нямат никакъв израз във физическия свят. Следователно за посветения съществуват и други опитности освен онези, които хвърлят своята проекция, своя сянков образ във физическия свят. А също така има духовни същества и факти, които не хвърлят своята сянка в нашия душевен живот, които следователно не намира никакъв израз във факти на съвестта, на мислите, на чувствата и на усещанията и т.н. Ако искаме да изразим накратко, обобщено това, което току що казахме, можем да кажем: за висшето съзнание духовният свят се представя като един далече по-богат свят отколкото неговия външен израз във физическия свят. За по-голяма част от Вас това никак не е чудно; но то трябва да бъде поставено ясно пред погледа на нашата душа. Трябва да бъде ясно, че съществуват не само забулени духовни явления и същества, както например огънят закрива стоящите зад него духове на елементите, но съществуват и скрити духовни същества и факти. И между тези същества и факти трябва да правим разлика, ако искаме сега да напреднем в нашето разглежда не и искаме да поставим пред душата си по-точно някои неща, които засегнахме още вчера.
към текста >>

75. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>

76. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Обобщавайки всичко това, ние стигаме до следния извод: през петото, шесто столетие преди нашето летоброене, в Индия живя великият Бодисатва, който имаше мисията да приближи до човечеството онези истини, които след време трябваше да се породят в самите човешки същества.
Обобщавайки всичко това, ние стигаме до следния извод: през петото, шесто столетие преди нашето летоброене, в Индия живя великият Бодисатва, който имаше мисията да приближи до човечеството онези истини, които след време трябваше да се породят в самите човешки същества. Подтикът за това беше даден от него и така той се издигна до степента Буда. По нататък той не потърси земно тяло и не влезе в ритъма на преражданията. Обаче след време се появи отново, този път в очертанията на Нирманакайя, в тялото на метаморфозите, съществуващо само в етерно-астралния свят. Ето какво видяха пастирите под формата на „небесното войнство", когато за миг се превърнаха в ясновидци и трябваше да разберат това, което им се възвестява. Същият той, в своята Нирманакайя, се насочи към детето, родено от Йосиф и Мария.
към текста >>

77. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ако бихме отишли в епохата преди Буда, щяхме да обобщим всички предшестващи епохи от историята на човечеството по следния начин: През всички тези епохи не би могъл да съществува нито един човек на нашата Земя, който да стигне по собствен път до учението за състраданието и любовта, намерило по-късен израз в „осемстепенния път".
Все някога съдържанието на будизма трябваше да бъде дадено на човечеството. Ако бихме отишли в епохата преди Буда, щяхме да обобщим всички предшестващи епохи от историята на човечеството по следния начин: През всички тези епохи не би могъл да съществува нито един човек на нашата Земя, който да стигне по собствен път до учението за състраданието и любовта, намерило по-късен израз в „осемстепенния път". Човешката еволюция все още не беше толкова напреднала, че една или друга душа да открие тези истини, потъвайки в лични, самостоятелни размишления. За всичко, което възниква в света, са необходими точно определени причини. По какъв начин, например, хората от предишните епохи можеха да следват принципите на осемстепенния път?
към текста >>

Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух.
Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия. Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух. Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме. Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете. И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя? Не, никога!
към текста >>

78. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция.
Цялото Земно развитие се ръководи от тази велика ложа, съставена от дванадесет Бодисатви. Тези дванадесет Бодисатви до голяма степен се покриват с понятието, което на една по-низша стенен, определяме като „Учител". Да, те са Учители, великите вдъхновители на една или друга част от това, което хората трябва да усвоят в хода на своята еволюция. Но откъде получават Бодисатвите това, което те периодически възвестяват на човечеството? Ако бихте могли да надзърнете в духовната ложа на Бодисатвите, в кръга на дванадесетте Бодисатви, Вие щяхте да установите, че всред тях се намира едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем „Учител" в същия смисъл, който влагаме в дванадесетте Бодисатви; то е Същество, от което блика самата субстанция на мъдростта. Ето защо, ако искаме да сме съвсем точни, ще обобщим: Дванадесетте Бодисатви стоят във великата духовна ложа около своя център; те са вглъбени в съзерцаването на космическата мъдрост, която влива в тях всичко, което те после ще изпълнят като своя мисия в името на общочовешката еволюция. С други думи, от тринадесетото Същество се разлива това, което другите по-късно ще възвестяват на човечеството. Те са Учителите, вдъхновителите, а тринадесетото Същество е само по себе си това, което другите ще проповядват в света всяка следваща епоха. Този тринадесетият е онзи, когото древните Риши наричаха Вишва Карман, а Заратустра наричаше Аура Маздао; той е същият, когото ние наричаме Христос. Ето какво е неговото отношение към всички Бодисатви; той е предводителят на тяхната ложа. Целият хор на Бодисатвите възпява учението за Христос, за Вишва Карман.
към текста >>

79. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука. Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е. всичко, което лежи в основата на неговите еволюционни закономерности, е било валидно винаги, и че това, което не е валидно днес, не е било валидно никога. Ето защо днешният човек толкова трудно възприема онези описания, които се отнасят до по-далечното минало, когато Христос е живял на Земята.
към текста >>

80. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим.
Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов. Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34). И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза. Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов. Да, Евангелието на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят. Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим. Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34). Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза*15. Следователно, горните думи означават нещо по-друго: Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата!
към текста >>

81. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вчера се опитахме да покажем по убедителен начин, какво всъщност стана в онзи момент от общочовешкото развитие, когато в продължение на три години Христос живя на Земята, а в предходните лекции се опитахме да обобщим как поначало стана възможно това събитие чрез сливането на споменатите две духовни направления.
Вчера се опитахме да покажем по убедителен начин, какво всъщност стана в онзи момент от общочовешкото развитие, когато в продължение на три години Христос живя на Земята, а в предходните лекции се опитахме да обобщим как поначало стана възможно това събитие чрез сливането на споменатите две духовни направления. Тъкмо евангелистът Лука ни представя по един вълнуващ начин цялата Христова мисия на Земята, стига да сме в състояние да разберем неговите описания в светлината на онези познания, които черпим от хрониката Акаша.
към текста >>

82. Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Текстови документи: двете първи лекции (11 и 18 октомври 1909 г.) са по силно съкратени обобщени бележки , първата от които се е отпечатала по записките на Якоб Мюлеталер, а втората, вероятно, по записките на Елис Кинкел.
Текстови документи: двете първи лекции (11 и 18 октомври 1909 г.) са по силно съкратени обобщени бележки , първата от които се е отпечатала по записките на Якоб Мюлеталер, а втората, вероятно, по записките на Елис Кинкел. Лекциите от 2,9 и 23 ноември 1909 г. са записани от г-жа Берта Ребстайн. Конспектите на лекциите от 13,14 и 19 ноември са записани от неизвестна ръка. Лекциите от 4 и 7 декември 1909 г. са отпечатани по записките на Камил Вандрей, а рождественските лекции от 21 и 26 декември 1909 г.
към текста >>

83. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Вследствие той могъл да постигне това, учението на Яхве, или Йехова, което дотогава било обобщение на външната действителност, на математическата система на света, да получи окраска и съдържание от вътрешната имагинация, която са имали в Египет.
Но това, от което този народ е бил лишен, била математическата логика, тоест този народ не е можел да прилага във физическия живот това, което е владеел като имагинация. Фараонът действително е бил неспособен да подрежда нещата, когато настъпи нещо безпрецедентно. Може да е притежавал имагинации, но когато е настъпил определен безпорядък, да се разсъждава разумно, да се борави с мерки и числа, да се подреждат условията – за това се е изисквала друга способност, която египтяните не владеели, но която притежавал Йосиф. Затова той е бил способен да дава правилни съвети в египетския двор. Така той бил истинското свързващо звено между древноеврейския народ и египтяните. Вследствие той могъл да постигне това, учението на Яхве, или Йехова, което дотогава било обобщение на външната действителност, на математическата система на света, да получи окраска и съдържание от вътрешната имагинация, която са имали в Египет.
към текста >>

84. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Искам да комбинирам нещата навън и искам да видя, че добивам обобщаваща мисъл.
Когато човекът от другите култури, които са се опирали на древното ясновиждане, е съзерцавал висшите светове, си е казвал: благодаря на Бога, който ми се открива отвътре. Отклонявайки погледа си от външното, божеството става най-висшето за мен. Когато не допускам погледът ми да бъде насочван навън, позволявам в мен да избухват инспирациите на това божество. Народът, произхождащ от Авраам, е трябвало да каже: „Аз се отказвам от инспирациите, които идват само отвътре; искам да се подготвя за това, да насочвам погледа си към околния свят. Искам да наблюдавам това, което се разкрива във въздуха и водата, в планините и полята, в звездните светове, искам да насочвам поглед нагоре, а след това да мога да премисля как едно нещо се съотнася към друго нещо. Искам да комбинирам нещата навън и искам да видя, че добивам обобщаваща мисъл. И когато пресовам това, което наблюдавам във външния свят в една единна мисъл, искам да нарека това, което ще ми каже външният свят Яхве, или Йехова. Искам да възприемам висшето чрез откровение, което говори чрез външния свят“.
към текста >>

85. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето как ние обобщихме няколко подробности, които ни изясняват понятието Карма.
Ето как ние обобщихме няколко подробности, които ни изясняват понятието Карма. Но тези подробности трябва да оживеят в самото понятие за Кармата за да не останем в плен на една абстрактна и мъртва дефиниция. Защото в този случай ние изобщо няма да стигнем до откровенията на Кармата в различните области на живота и света. А тези откровения ние съзираме най-напред там, където се сблъскваме с Кармата: в индивидуалния човешки живот.
към текста >>

86. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Да се замислим само как бобърът изгражда своето сложно устроено жилище.
Напротив, наблюдавайки животните, сме длъжни да признаем: Колко по-добре са поставени животните в това отношение! Да се замислим само как бобърът изгражда своето сложно устроено жилище. Той няма нужда да учи нищо; той просто може това, защото го носи в себе си като една вродена способност, също както и ние, хората, носим в себе си „изкуството" да сменяме млечните си зъби по време на нашата седма година. Няма нужда някой да ни учи на това. Така и всички животни носят в себе си качества, подобни на тези, за които стана дума при бобъра. Ако внимателно се вгледате в животинския свят, Вие наистина ще установите, че животните носят в себе си точно определени художествени дарби, чрез които те постигат неща, далеч по-съвършени от много произведения на човешкия ум.
към текста >>

Така и всички животни носят в себе си качества, подобни на тези, за които стана дума при бобъра.
Напротив, наблюдавайки животните, сме длъжни да признаем: Колко по-добре са поставени животните в това отношение! Да се замислим само как бобърът изгражда своето сложно устроено жилище. Той няма нужда да учи нищо; той просто може това, защото го носи в себе си като една вродена способност, също както и ние, хората, носим в себе си „изкуството" да сменяме млечните си зъби по време на нашата седма година. Няма нужда някой да ни учи на това. Така и всички животни носят в себе си качества, подобни на тези, за които стана дума при бобъра. Ако внимателно се вгледате в животинския свят, Вие наистина ще установите, че животните носят в себе си точно определени художествени дарби, чрез които те постигат неща, далеч по-съвършени от много произведения на човешкия ум.
към текста >>

Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си?
Но сега възниква въпросът: Как изобщо се стига до там, че новороденото човешко същество е много по-несръчно на пример от един петел или бобър и че то трябва упорито да заучава неща, които животните чисто и просто носят със себе си? Ето големият въпрос. Да, преди всичко трябва да усетим, че това е наистина един голям въпрос. Защото за целите на правилния човешки светоглед е решително не толкова да бъдат посочени важните факти, колкото умението да бъдат поставяни съществените въпроси, фактите могат и да са верни, но с това те все още не гарантират правотата на нашите възгледи. Макар че за причините на тези явления, ще говорим от антропософска гледна точка още днес, подробностите за всеки конкретен случай биха ни отклонили от вече избраната тема. И все пак нека да обърнем внимание върху следното.
към текста >>

Ако с антропософски поглед обхванем и най-отдалечените епохи на човешкото развитие, ще установим, че онези сили и елементи, които така да се каже, бяха предоставени на бобъра и на другите животни, за да проявяват те своите чудни умения, бяха достъпни също и за човека.
Ако с антропософски поглед обхванем и най-отдалечените епохи на човешкото развитие, ще установим, че онези сили и елементи, които така да се каже, бяха предоставени на бобъра и на другите животни, за да проявяват те своите чудни умения, бяха достъпни също и за човека. В онези далечни епохи човекът съвсем не беше обречен на несръчност; той също получи възможности да напредне в своите умения, и то дори в по-голяма степен, отколкото животните. Защото дори и животните да проявяват известни умения, практически те са твърде ограничени и едностранчиви. Общо взето, навлизайки в живота, човек не може да прави нищо; всичко, което се отнася до външния сетивен свят, той трябва тепърва да го учи. Макар и да звучи прекалено категорично, твърдението отговаря на истината. Но в хода на обучението се оказва, че той може да бъде по-многостранен, че относно „уменията", неговото развитие е много по-богато, отколкото това на животните.
към текста >>

Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация". Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>

Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация". Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>

Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация.
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация. Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили.
към текста >>

Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили.
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация. Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили.
към текста >>

Би могло да изглежда твърде странно, че тези „по-груби" същества все пак проявяват определени способности, чрез които в света наблюдаваме например мъдро изградените леговища на бобъра.
И така, ние виждаме, как наред с човека израсна и едно друго царство от организми, които запазвайки своя лунен характер станаха неспособни да приемат в себе си човешките индивидуалности. По същество, тъкмо тези организми са предшествениците на днешните животни. Би могло да изглежда твърде странно, че тези „по-груби" същества все пак проявяват определени способности, чрез които в света наблюдаваме например мъдро изградените леговища на бобъра. Но този факт е лесно разбираем, стига да не си представяме нещата прекалено опростени, а да запомним ясно: Тъкмо тези същества, които не бяха поели в себе си една или друга човешка душа, изградиха външните контури на животинската „архитектура", както и едно строго специфично устройство на нервната система и т.н., така че те се оказаха в пълно съзвучие със законите на Земята. Защото онези същества, които не бяха способни да приемат в себе си човешки души, оставаха непрекъснато свързани със Земята. Наистина и другите организми, които по-късно се усъвършенствуваха и започнаха да приемат в себе си човешките индивидуалности, бяха заедно със Земята; обаче поради това, че трябваше да понесат съответните промени, свързани с отделянето на Луната, те изгубиха тъкмо онези качества, които бяха натрупали до този момент.
към текста >>

87. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, можем да обобщим: За появата на такива абнормни състояния са от значение онези афекти, чувства и усещания, които се наслагват към вече напълно забравените впечатления от детството.
Следователно, можем да обобщим: За появата на такива абнормни състояния са от значение онези афекти, чувства и усещания, които се наслагват към вече напълно забравените впечатления от детството.
към текста >>

88. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И сега можем да обобщим: всъщност нашите грешки никога не остават безнаказани!
Накратко, ние виждаме как нашите грешки, произлизащи от ариманическия принцип в нас (а тук спадат и умишлените грешки като лъжата и склонността към неистината), се превръщат в болестотворни причини именно когато не ограничаваме човешкия живот в една единствена инкарнация, а проследяваме последиците от една инкарнация в следващата; виждаме още, как по същия начин се превръщат в болестотворни причини и луциферическите влияния. И сега можем да обобщим: всъщност нашите грешки никога не остават безнаказани! Ние сме белязани с печата на нашите грешки и го пренасяме в следващата инкарнация. Обаче ние правим това, ръководени от висшите сили, които през времето между смъртта и новото раждане имат задачата да подготвят за нас такова физическо тяло, което в следващия живот ще е достатъчно здраво и силно, за да не се поддаде на същите изкушения. Ето как болестите се явяват като едни от най-могъщите възпитатели в нашия живот.
към текста >>

89. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Съдържанието на вчерашната лекция е от огромна важност, както за обсъждането на следващите теми от нашия лекционен цикъл, така и за вникването в кармичните закономерности изобщо; ето защо тъкмо поради изключителната му важност позволете ми днес още веднъж да обобщя основните моменти от вчерашната лекция.
Съдържанието на вчерашната лекция е от огромна важност, както за обсъждането на следващите теми от нашия лекционен цикъл, така и за вникването в кармичните закономерности изобщо; ето защо тъкмо поради изключителната му важност позволете ми днес още веднъж да обобщя основните моменти от вчерашната лекция.
към текста >>

Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
В нейното начало аз изтъкнах, че за сравнително кратък период от последното столетие, възгледите относно лечимостта и нелечимостта на болестите претърпяха дълбоки и решителни изменения. После стана дума за това, как през 16 и 17 век се стигна до становището, основаващо се изцяло на принципа: За всяка болест, стига тя да има съответното название и стига хората да вярват в нейната точна терминология, би трябвало да съществуват едни или други лечебни средства. Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство. Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици. Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
към текста >>

90. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека още веднъж да обобщим казаното за същността на здравето и болестта: Болестта е абнормната будност на човешкото астрално тяло; здравето е нормалния сън на астралното тяло.
Болестта се свежда до една абнормна будност на нашето астрално тяло. Какво всъщност правим в нашето обикновено и нормално будно състояние? Ние сме будни за процесите и събитията в обикновения живот. Обаче, за да разполагаме с нормалното будно съзнание, необходимо е предварително да приведем астралното тяло в едно по-различно състояние, в състояние на сън. А когато през деня упражняваме нашето Азово съзнание, астралното тяло трябва да спи; ние можем да сме здрави, само ако нашето астрално тяло спи в нас. Нека още веднъж да обобщим казаното за същността на здравето и болестта: Болестта е абнормната будност на човешкото астрално тяло; здравето е нормалния сън на астралното тяло.
към текста >>

91. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако обобщим всичко, което разгледахме вчера и днес, неизбежно възникват въпросите: Защо след като луциферическото влияние от миналите инкарнации се трансформира в една или друга болест, то не предизвиква още в същия момент появата и на ариманическото влияние?
Ако обобщим всичко, което разгледахме вчера и днес, неизбежно възникват въпросите: Защо след като луциферическото влияние от миналите инкарнации се трансформира в една или друга болест, то не предизвиква още в същия момент появата и на ариманическото влияние? Защо ако Луцифер подготвя страданието и болката, не се намесва веднага и Ариман? И в какво ще се изрази неговата намеса? По какъв начин ариманическите изкушения метаморфозират в болестотворни причини? Как се проявяват те в следващата инкарнация?
към текста >>

92. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Сега вече можем да обобщим: От тази гледна точка следва, че понякога едва следващата инкарнация ще оправдае сегашния ни живот, както и много от нещата, които ни се случват, макар и наглед те да са съвсем чужди на нашата кармическа линия.
Над тези личности надвисват такива съдби, които нямат нищо общо с тяхната предишна Карма. Но след като една личност се инкарнира и разгърне необходимите според нея действия в живота между раждането и смъртта, тя създава и съответните кармически причини. Както е вярно, че един Лутер слезе от духовния свят заради човечеството и понесе изпитания, които нямат нищо общо с неговата предишна Карма, не по-малко вярно е, че в своята бъдеща Карма, той ще бъде дълбоко свързан със своите сегашни действия. Кармата е един всеобщ закон и всеки ръководи живота си според не го. Обаче ние не трябва да разбираме Кармата така, че да поглеждаме само към миналите прераждания, а да отправяме поглед и към бъдещите инкарнации. Сега вече можем да обобщим: От тази гледна точка следва, че понякога едва следващата инкарнация ще оправдае сегашния ни живот, както и много от нещата, които ни се случват, макар и наглед те да са съвсем чужди на нашата кармическа линия.
към текста >>

93. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация. И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм. Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти. По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно. Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане. Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена. Ясно виждате, колко много неща се определят кармически от живота в предишната инкарнация.
към текста >>

94. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него. Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>

Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят. Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети. А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>

95. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Нека да обобщим: онези духовни Същества, които следват своето нормално развитие, дават на земните култури всичко онова, което остава като трайна стойност за човечеството.
Откъснете тези културни потоци от цялостния напредък на човечеството, и ще имате пред Вас това, което нормално развиващите се духовни Йерархии вливат в човечеството под формата на все нови и нови импулси. Нека да обобщим: онези духовни Същества, които следват своето нормално развитие, дават на земните култури всичко онова, което остава като трайна стойност за човечеството. Необходимо е да поддържаме в съзнанието си тази съществена разлика: клоните и листата на дървото са едно, сърцевината му нещо съвсем друго.
към текста >>

96. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива.
От тази гледна точка, предстоящите лекции следва да бъдат посрещнати с известна доброжелателност; защото за да изнеса пред Вас всичко онова, което би послужило като основания и доказателства за нашата основна тема през следващите дни, се изисква много повече време. Ние не бихме, могли да продължаваме напред, ако именно по отношение на подобни разисквания не апелираме към доброжелателност и към едно добронамерено посрещане на духовните истини. Всъщност ние се докосваме до една област, която включително и до нашите дни е старателно отбягвана от окултисти, мистици и теософи; да, тя е отбягвана именно поради обстоятелството, че за да бъдат приети подобни обобщения от духовния свят, се изисква една висока степен на безпристрастие и, така да се каже, достатъчна липса на съпротива.
към текста >>

Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн. И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества. Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>

97. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот. Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст. И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества. Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период. През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи.
към текста >>

98. 5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. GA_121 Отделните души на народите

Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия. А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме. След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>

Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн. А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата. Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце. Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли. Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя. И всеки път онези Същества, които нарекохме Същества на Йерархиите, трябваше да си взаимодействуват по нов начин, само и само да бъдат изпълнени задачите на трите последователни планетарни въплъщения на нашата Земя, само и само да бъде подпомогнат човекът в изграждането на това, което днес представлява неговата цялостна организация.
към текста >>

99. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси.
Ако се замислите върху тези неща, Вие ще се изпълните с едно усещане за безкрайната мъдрост, на която са подчинени силите на Космоса. Вие ще се доближите също и до усещането за това, че познанието трябва непрекъснато да се разширява и че фактически то няма никаква граница; нещата са толкова сложни, че дори когато сметнем, че сме ги обхванали от една гледна точка, ние веднага сме принудени да преминем към друга гледна точка, от която погледът ни ще види нови подробности и факти. Ние можем да напредваме в нашето познание само бавно и постепенно, но все пак от вчерашното изложение и особено от заключителните думи, Вие несъмнено сте си изградили представа за това, което бих обобщил по следния начин: Тук става дума за такова взаимодействие между абнормните и нормални Духове на Формата, което не води до възникването на едно единно, разпростиращо се върху цялата Земя, еднородно по състав човечество, а до възникването на едно човечество, съставено от различни раси. За възникването на едно единно човечество, до което човекът отново може да стигне само в хода на Земната еволюция, би било необходимо само чистото действие на нормалните Духове на Формата. Това са онези духовни Същества, които библията нарича Елохими, и фактически в цялата Вселена, която обгръща Земята и образува едно цяло с нея, съществуват седем такива нормални Духове на Формата. Следователно, съществуват седем Духове на Формата или седем Елохими. Ако искаме да си представим тези седем Елохими, включително техните различни мисии и основната задача, състояща се в постигането на равновесието или любовта, ние трябва да сме наясно: в космически мащаб тези Духове на Формата си взаимодействуват по такъв начин, че фактически би трябвало да възникне най-вече това, което в една от лекциите определихме като „човекът във втората третина от неговия живот“. В този случай, ако всички тези седем Духове на Формата биха действували според собствените си намерения и изхождайки единствено от целите на своята общност, би трябвало да се роди Азовият човек.
към текста >>

100. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух.
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса.
към текста >>

101. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените. Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание.
към текста >>

102. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта.
Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта. За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране. Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние. Кармическата последица от луциферическото влияние се изразява именно в това, че човекът потъна прекалено навътре в материята нещо, което от друга страна трябваше да бъде уравновесено чрез болестта и смъртта.
към текста >>

103. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

В началото на тази последна лекция си позволявам да изтъкна, че всъщност би трябвало да говорим още твърде много, за да обобщим поне малка част от съдържанието на една толкова богата тема, каквато обсъждахме в хо да на настоящия лекционен цикъл.
В началото на тази последна лекция си позволявам да изтъкна, че всъщност би трябвало да говорим още твърде много, за да обобщим поне малка част от съдържанието на една толкова богата тема, каквато обсъждахме в хо да на настоящия лекционен цикъл. Позволявам си обаче да се надявам, че не за последен път говорим тук върху подобни теми и като начало следва да е достатъчно онова, което казахме през последните дни, понеже навлизането в по-големи подробности засега е свързано с известни затруднения. Вие забелязахте, че през последните лекции минаваше като една червена нишка нашето основно твърдение: Северно-германската митология или учение за Боговете съдържат нещо, което по един чудесен начин и в една имагинативна форма се свързва с всичко онова, което духовното изследване на нашата съвременна епоха извлича като ясно и точно познание. И тази е една от причините, поради която смеем да се надяваме, че онзи Дух на Народа, онзи Архангел, който върши своята възпитателна и ръководна задача тук върху тази страна, с всичко онова, което е развил през вековете като свои заложби и качества, ще проникне в онази област, която можем да наречем модерна философия, модерно духовно изследване, и че напредвайки по своя път, това модерно духовно изследване ще постигне тук своето естествено продължение.
към текста >>

104. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север. От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи. Става дума за един титаничен сблъсък между Иран и Туран. Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
към текста >>

105. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път.
Следователно, в една от предишните си инкарнации, Мойсей беше ученик на Заратустра. По онова време той прие мъдростта на Времето, както и онази тайна, за която ние загатнахме, а именно, че през всички епохи „новото" се сблъсква със „старото" и от този сблъсък възниква определена противоположност. Ако Мойсей трябваше да се намеси в общочовешката еволюция с тази мъдрост, тогава наложително беше той сам да се за познае с една друга, различно устроена мъдрост, каквато беше мъдростта на Хермес. И наистина се случи тъкмо това. Да обобщим: От Заратустра, Хермес получи директната мъдрост, така да се каже, Слънчевата мъдрост, или с други думи, познанието за онова, което непосредствено живее във външната физическа обвивка на светлината и на Слънчевото тяло, следователно онова, което следва своя директен път. При Мой сей нещата не стояха така. Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество? ", а мъдростта, която обхваща също и това, което се противопоставя на Слънчевата светлина, на Слънчевото благо; онази мъдрост, която преработва в себе си без да бъде накърнена от тях „земните" неща и изобщо всичко, което е станало земно, което се обособява на Земята като нещо втвърдено и старо, или накратко: Земната мъдрост, която живее в Слънчевата мъдрост, но все пак си остава Земна мъдрост. Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей.
към текста >>

Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока. Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото. Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова. Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>

106. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Да обобщим: Във вътрешните области на човешкото същество се развива нещо, което е слаб отзвук от онова, което наричаме хармония на сферите и жизнен етер.
Да обобщим: Във вътрешните области на човешкото същество се развива нещо, което е слаб отзвук от онова, което наричаме хармония на сферите и жизнен етер. Но в същата степен, в която човекът се чувствува вътрешно изпълнен с усещания, с възприятия, които отразяват външния свят и формират съвременния душевен живот, в същата степен за него изчезва и хармонията на сферите. Доколкото усещаше нарастващата сила на своя Аз, дотолкова угасна за него и непосредственото възприятие на пулсиращия през света божествен жизнен етер. Човекът извоюва своята сегашна степен за сметка на това, че загуби известна част от външния живот. Като Земно създание, човекът усещаше в себе си един капсулиран живот и не беше в състояние да го възприема като директно идващ от Слънцето; днес той усеща в себе си само един далечен и слаб отблясък от могъщия космически живот, от жизнения етер.
към текста >>

107. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа.
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание. Тук става дума за определени качества на човешката душа. Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си като една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път. Обаче преди инкарнацията на Гаутама Буда, т.е. преди издигането му в степента Буда, за човешката природа беше невъзможно да постигне тези качества. Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа.
към текста >>

108. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут.
И ако искаме да обобщим в едно изречение особеностите на стария вид посвещение, което се практикуваше в окултните школи и което, следователно, можеше да намери някакъв отзвук всред външния свят, трябва да кажем: Ако някой иска да мине през посвещението, той не бива да вярва, че може да запази същото Азово чувство, каквото има в Царството, в Малхут. Издигайки се в духовния свят, той изживява с необичайна сила и съвсем непосредствено онези три пъти по три качества, за които стана дума; обаче той трябва да се откаже от своето Азово чувство, от своите изживявания в сетивния свят. Това, което той изживява като Нецах, Йезод, Ход и т.н., не може да бъде пренесено в Царството и не може да остане свързано с обикновеното Азово чувство.
към текста >>

И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство. Гърците нарекоха това βασιλεια27. Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството. Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят. И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>

109. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Нека да обобщим: Христос Исус е представител на онази космическа сила, която даде на човечеството пълното съзнание за „Аз съм".
И за да разберем този по-различен отговор, нека внимателно да се вслушаме още веднъж в душите си и да си припомним това, което беше казано през последните дни относно мисията на Христос Исус според Евангелието на Матей: а именно, че чрез Христовия Импулс хората получиха възможност за изграждане на пълното Азово съзнание, на всичко онова, което лежи в основата на „Аз съм". Или с други думи: Дори и в хода на посвещението, занапред хората трябваше да израстват във висшите светове по такъв начин, че да не изгубват онова Азово съзнание, с което днес ние, като нормални хора, обхващаме физическия свят. Всичко това стана възможно само поради съществуванието на Христос Исус във физическия свят. Нека да обобщим: Христос Исус е представител на онази космическа сила, която даде на човечеството пълното съзнание за „Аз съм".
към текста >>

110. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека. От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи. По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло. Това е само един пример в най-общи линии. Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
към текста >>

Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство.
Но те имат също и една друга задача: да наблюдават външното човечество и евентуално появата на онази личност, която може да бъде насочвана по такъв начин, че да приеме в себе си слизащия от небето Бог. И когато слизащото от небето духовно Същество е от особено висш порядък, тогава съответната личност трябва да бъде подхваната и ръководена още от най-ранното й детство, за да се превърне един ден в негов подобаващ храм. Да, тези неща са напълно възможни, само че хората не ги забелязват. Едва след време, когато някой започне да описва живота на такива хора, излизат наяве известни закономерности, които са останали скрити до този момент. И когато бъдат съпоставени, дори откъм външната им страна, те показват голяма близост. Ето защо спокойно можем да обобщим: отправим ли поглед към миналите епохи от еволюцията на човечеството, ние откриваме тук или там определени личности, чиито външни биографии показват значително сходство. Това никой не може да отрече.
към текста >>

Ето защо ние следва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие застава пред нас напълно обективно и то не носи следи от противоречие, въпреки че е описано от четири различни гледни точки; напротив, ние вникваме истински в него тъкмо чрез обобщаването на различните гледни точки.
И така, ние сме изправени пред един факт, пред т.нар. от нас Христово Събитие, което е в основата на четирите Евангелия. Обаче всеки евангелист говори от онази гледна точка, която е възприел от самото начало, понеже всеки от тях счита за правилно да насочи своя ясновиждащ поглед към онова, за което беше подготвен; останалото може да бъде пропуснато. Ето защо ние следва да сме наясно: Необозримото Христово Събитие застава пред нас напълно обективно и то не носи следи от противоречие, въпреки че е описано от четири различни гледни точки; напротив, ние вникваме истински в него тъкмо чрез обобщаването на различните гледни точки. И сега ние намираме за напълно естествено, че забележителните думи на Петър, върху които се спряхме вчера, се намират единствено в Евангелието на Матей, а не и в другите Евангелия. Евангелистът Марко описва Христос като една Слънчева сила, като универсална космическа сила, която прониква по един съвсем непосредствен начин в нашата планета. Следователно, Марко описва могъщите първични въздействия на Слънчевата аура. Докато Евангелието на Лука, описвайки вътрешния свят на Христос Исус, се спира главно на астралното тяло, т.е. на това, как човекът живее сам за себе си.
към текста >>

Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл.
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл. Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква. Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква. Теолозите, които ги оспорват, в общи линии не представят сериозни аргументи, понеже не виждат никакви слаби места в тях. Един от тези теолози например твърди, че Евангелието на Марко предхожда всичките четири Евангелия; според него Евангелието на Матей и Евангелието на Лука са написани по-късно и само допълват казаното от Марко, и сега става ясно, че общо взето евангелистите Матей и Лука са преписали текстовете от Евангелието на Марко. И на евангелиста Матей в желанието си да укрепи религиозната общност просто му хрумва да прибави и думите: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност."
към текста >>

111. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Обобщавайки, можем да кажем: поместен в костното образувание на черепа, откриваме гръбначен мозък, който чрез прогресивно преобразоване се е превърнал в главен мозък и в своето развитие стои на второ стъпало; и същевременно в лицето на гръбначния мозък виждаме още един опит да се създаде такъв главен мозък, но само опит,и тук отново ще се осмелим да кажем опит, който ще претърпи неуспех, при което гръбначният мозък няма да може да прерасне в истински главен мозък.
Обобщавайки, можем да кажем: поместен в костното образувание на черепа, откриваме гръбначен мозък, който чрез прогресивно преобразоване се е превърнал в главен мозък и в своето развитие стои на второ стъпало; и същевременно в лицето на гръбначния мозък виждаме още един опит да се създаде такъв главен мозък, но само опит,и тук отново ще се осмелим да кажем опит, който ще претърпи неуспех, при което гръбначният мозък няма да може да прерасне в истински главен мозък.
към текста >>

112. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло.
В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система.
към текста >>

113. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа. Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
към текста >>

114. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>

115. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако си припомните последните думи от моята вчерашна лекция, вероятно Вие ще ги обобщите по следния начин: От Събитието на Палестина, от Мистерията на Голгота до настъпването на онази епоха, която многократно сме описвали и пред чиито порти, бих казал, се намираме в наши дни, Христовото Събитие беше от такова естество, че човекът можеше по различни екзотерични пътища да стигне до един вид изживяване на Христовия Импулс още преди същинското посвещение.
Ако си припомните последните думи от моята вчерашна лекция, вероятно Вие ще ги обобщите по следния начин: От Събитието на Палестина, от Мистерията на Голгота до настъпването на онази епоха, която многократно сме описвали и пред чиито порти, бих казал, се намираме в наши дни, Христовото Събитие беше от такова естество, че човекът можеше по различни екзотерични пътища да стигне до един вид изживяване на Христовия Импулс още преди същинското посвещение.
към текста >>

Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие?
Ако обобщите казаното до сега, у Вас лесно би могъл да възникне основателният въпрос: Как всъщност стоят нещата с отношението на официалното християнство към самото Христово Събитие? Всеки човек, който живее със своето съзнание в нашата съвременна епоха и който не е изпитал някакви специални мистични чувства, нито е минал през началните степени на езотеризма, ще констатира като нещо извънредно забележително, че един напълно определен вид душевни изживявания у всеки човек могат да са толкова зависими от един конкретен исторически факт, от Събитието на Голгота, и че по-рано за човешките души е било невъзможно това, което след Мистерията на Голгота става напълно възможно, а именно вътрешното изживяване на Христос.
към текста >>

116. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Нека съвсем точно да обобщим какво представлява Христос от Кръщението в реката Йордан до Мистерия та на Голгота: Едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, което прави това физическо тяло и етерно тяло видимо, понеже то все още съдържа следите от влиянието на Луцифер.
Нека съвсем точно да обобщим какво представлява Христос от Кръщението в реката Йордан до Мистерия та на Голгота: Едно физическо тяло, едно етерно тяло и едно астрално тяло, което прави това физическо тяло и етерно тяло видимо, понеже то все още съдържа следите от влиянието на Луцифер. Защото благодарение на факта, че Христовото Същество носи следите от онова астрално тяло, което Исус от Назарет имаше от раждането до своята 30-та година, благодарение на този факт физическото тяло е видимо като носител на Христос.
към текста >>

117. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история.
към текста >>

118. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
Чрез това, което описахме като розенкройцерско посвещение, и чрез това, което днес един човек изобщо може да получи като посвещение, се постига в известен смисъл, макар и с малко по-различни средства същото, а именно: създава се една свързваща нишка между човека, доколкото той е инкарниран във физическото тяло и това, което възкръсна от гроба на Голгота като същински първообраз на човешкото физическо тяло. От първите лекции на този цикъл ние знаем, че се намираме в изходната точка на една мирова епоха, в която трябва да очакваме едно събитие, което няма да се разиграе, както Събитието на Голгота, в условията на физическия свят, а ще се разиграе в по-висшите светове, в свръхсетивните светове, макар че то се намира в непосредствена връзка с многократно описваното от нас Събитие на Голгота. Докато последното имаше задачата отново да върне на човека същинското физическо тяло, фантома, който постепенно дегенерира в хода на Земното развитие; една задача, за чието изпълнение бяха необходими ред други събития, разиграли се на физическото поле в началото на нашето летоброене, то събитието, което очакваме, изобщо не е необходимо да се разиграва на физическото поле. Инкарнацията на Христовото Същество можа да стане само веднъж в хода на цялото Земно развитие. И когато някой твърди, че е възможна повторна инкарнация на това Същество, подобно твърдение означава пълно неразбиране на Христовия Импулс. А това, което ще настъпи и което принадлежи на свръхсетивните светове и може да бъде наблюдавано само в свръхсетивните светове, неотдавна беше обобщено в следното изречение: Христос става господар на човешката Карма.
към текста >>

119. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>

За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>

120. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на Старото Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време".
Нека отново да обобщим: Духовете на Времето започнаха своята работа още през епохата на Стария Сатурн, така че през епохата на Старото Слънце вече съществуваше това, което наричаме „време". Следователно, през епохата на Старото Слънце настъпва нещо, което на Стария Сатурн все още не съществуваше. Всичко това има отношение към способността да даваш от себе си, да даряваш. Но размислете и върху тази важна подробност: Какво би се случило с добродетелта да се себе-раздаваш, ако не съществуваше „времето"? В този случай не би могло да съществува никакво себе-раздаване! Защото то се състои от „даване", но и от „вземане".
към текста >>

Нека да обобщим: Зад всеки светлинен лъч, който лети през пространството, са скритите, Архангелите!
Какво представлява излъчената навън мъдрост, която сега отново се завръща към самата себе си? Светлината! Ето защо Архангелите са в същото време и създатели на светлината. Светлината далеч не е това, което ние възприемаме с физическите си очи във външната Майя; зад външната Майя ние трябва да различаваме не друго, а Духовете на Мъдростта и техните отразени космически дарове. А Съществата, които трябва да очакваме навсякъде зад външната илюзия на светлината, това са Архангелите. Нека да обобщим: Зад всеки светлинен лъч, който лети през пространството, са скритите, Архангелите! А че Архангелите „донасят" на човека светлината, се дължи единствено на факта, че те улавят и после връщат обратно всичко онова, което ги пресреща в Космоса под формата на космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта.
към текста >>

121. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и Старото Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси.
И така, ние трябва да свържем резигнацията, за която вече стана дума, с нещо чието възникване на Стария Сатурн сме вече обсъждали: А именно, с възникването на времето. Ние видяхме, че на Стария Сатурн времето възниква едва с появата на Архаите, или Духовете на Времето, така че да се говори за „време" преди Стария Сатурн просто няма никакъв смисъл. От тогава насам, както сме свикнали да казваме, „времето продължава". Качеството „продължава" се съдържа в понятието „време". Но тук има и нещо друго: Когато казваме, че „времето продължава", това всъщност означава следното: Навлизайки в Хрониката-Акаша, ние откриваме Стария Сатурн и Старото Слънце, и по-точно откриваме, че на Стария Сатурн времето възниква, и че на Старото Слънце то също е налице. И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и Старото Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси. Ние не бихме могли да изключим времето от нито един еволюционен процес. Ние видяхме, че Духовете на Време то се появиха на Стария Сатурн, и че от тогава времето беше един вид имплантирано във всеки отделен процес на битието. И сега ние трябва да свържем с времето всичко онова под формата на образи, на имагинации до което сме стигнали в мисловното обхващане на света. Следователно, ако в света ставаше само това, което може да се случи в условията на „жертвата" и „безкористната всеотдайност", тогава всичко щеше да се окаже подчинено на времето. В света не би съществувало нищо, което да остане неподчинено на времето.
към текста >>

122. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса.
И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса. Съгласете се, че не бихме могли да се изразим по друг начин, освен по този: Съществата, които жертват себе си пред по-висшите Същества, пренасят жертвената субстанция „горе" и тя става съставна част на по-висшите Същества, но ако жертвата бъде отхвърлена, жертвената субстанция остава вътре в самите тях. И не усещате ли, че сега тук просветват зародишните кълнове на нещо, което обикновено наричаме „егоизъм", на нещо, от което по-късно израстват пипалата на себелюбието, егоцентризма и т.н. Да, в хода на еволюцията целият този „наследствен дар" се промъква в самата природа на свръхсетивните Същества. И ние виждаме, как в неясните очертания на копнежа просветва макар и в едва доловими форми не друго, а егоизмът, и как този егоизъм все повече и повече навлиза в мировото развитие. Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен живот в самите себе си.
към текста >>

123. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета.
В последната лекция ние посочихме, че до определен напредък в еволюцията се стига именно, когато свръхсетивните Същества са готови да принесат своята космическа жертва, като в същото време тази жертва бива отхвърлена, отблъсната, и тъкмо в отхвърлената жертва ние се докосваме до едно от главните събития, които се разиграват през епохата на Старата Луна. Да, към най-дълбоката същност на Старата Луна принадлежи и тази особеност, че тогава определени свръхсетивни Същества трябваше да извършат своето жертвоприношение пред по-висши Същества, но стана така, че тези по-висши Същества отхвърлиха жертвата; или с други думи, жертвеният дим на Лунните Същества се издигаше към по-висшите Същества, но беше връщан обратно, под формата на жертвена субстанция, в Съществата, които искаха да принесат жертвата. И ние видяхме, че най-голямото своеобразие на Лунните Същества се изразяваше тъкмо в това, че те усещаха отхвърлената жертва, която се натрупваше в тях, като една истинска жертвена субстанция. Да, ние видяхме също, че това, което искаше, но не успяваше да се издигне до по-висшите Същества, се натрупваше в низшите свръхсетивни Същества, в тези, бих казал, Същества на отхвърлената жертва, като пораждаше в тях не друго, а силата на копнежа. Впоследствие ние установихме, че всичко онова, което изпитваме като копнеж в нашата собствена душа, е едно продължение, едно наследство от предишните Лунни процеси, което се състои в това, че тогавашните Лунни Същества видяха неприемането на своята жертва. Ние можем да обобщим целия характер на старото Лунно развитие и изобщо цялата духовна атмосфера на Старата Луна по следния начин: Старата Луна е обитавана от Същества, които настоятелно искат да принесат своята жертва, но виждат, че поради резигнацията на по-висшите Същества, тази жертва остава неприета. Ето на какво се дължи своеобразният меланхоличен характер на духовната атмосфера, в която протича епохата на Старата Луна: На отхвърлената жертва! И за нас отхвърлената жертва на Каин33, в чието лице е символично загатната изходната точка на общочовешката еволюция, идва като един вид повторение на това главно събитие от епохата на Старата Луна; само че сега то се разиграване на Старата Луна, а в душата на самия Каин, който вижда неприемането на своята жертва. А после от неговото огорчение, от страданието и болката възниква копнежа, какъвто беше и случаят със Съществата на Старата Луна.
към текста >>

124. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят.
В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“. Който взема под внимание само материалните факти, за него всичко това няма никакъв смисъл. За него не остава нищо друго освен първо да се удивлява на някои душевни качества на едно животно, а после да си мисли, че духът на животното е подобен на човешкия дух.
към текста >>

Способността на бобъра на строи така изкусно би трябвало да се промени в нещо друго, ако например той изведнъж стане мислещо същество.
Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива. Защото способността, която съвременният човек трябва да усвои, е комбинативното мислене. При атлантците не е имало логика. Сега обаче всяка по-рано спечелена душевна сила трябва да се оттегли в собствената си форма, да се потопи под прага на съзнанието, ако трябва да се придобие някоя нова такава. Способността на бобъра на строи така изкусно би трябвало да се промени в нещо друго, ако например той изведнъж стане мислещо същество. Например атлантците са имали способността да властват над жизнената сила. Те са конструирали удивителните си машини чрез тази сила. Но те са нямали нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дар да разказват. При тях не са съществували митовете и приказките. Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията.
към текста >>

125. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи.
Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот. За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи. Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял свят потъналото в дълбините на душевния ни живот. Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи. Това ще стане най-добре по следния начин.
към текста >>

126. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология.
Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб. Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология. Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда. Щом вече видяхме, че отношенията на Съществата на по-висшите йерархии са други спрямо неподвижната звезда и други спрямо планетата, други спрямо Луната, ние трябва да вземем предвид още следното, за да охарактеризираме разликата между луната, планетата и неподвижната звезда. Нека отделим от планетна система всичко това, което представляват луните на планетите, т.е.
към текста >>

127. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот.
Но, виждате ли, ако продължим да размишляваме върху Азът, скоро ще установим, че тук нещо не е наред. Когато се обръщате към хората и им говорите за себе си, Вие казвате "Аз" и с това "Аз" обобщава те силите, които крепят Вашето съзнание по време на този земен живот. Това фундаментално усещане за Азът е накарало много философи (също и днес) да смятат Азът преди всичко за основния център, от който трябва да се тръгне, ако искаме да узнаем нещо за същността на човека. Вникнем ли в новата философия, ние също откриваме нейния постоянен стремеж да се позовава на Азът, да се свързва с Азът. От Фихте до Бергсон1 навсякъде този стремеж е явен и несъмнен и той води до забележителни резултати. Обаче през погледа на този, който мисли по-дълбоко, внезапно блясва една друга мисъл, една друга идея: Да, ти постоянно говориш за този твой Аз и си убеден, че той е нещо устойчиво и неизменно в земния живот, но всъщност ти познаваш ли този Аз, можеш ли да го опишеш? Ако човек сериозно се замисли, той вижда, че този Аз далеч на е толкова устойчив и неизменен.
към текста >>

128. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Така че бихме могли да обобщим: Взаимната принадлежност на "глава" и "крака" в този случай определяме като "Близнаци".
Нека започнем с това, че към този хоризонтално поставен човек наистина прибавим двата нееднакви "Близнаци". Двустранните придатъци към хоризонтално поставения човек ние също наричаме "Близнаци". Така че бихме могли да обобщим: Взаимната принадлежност на "глава" и "крака" в този случай определяме като "Близнаци".
към текста >>

129. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Точно тази е причината, поради която в моята книга "Християнството като мистичен факт", излязла преди повече от 10 год., аз трябваше да обобщя нещата по един твърде особен начин.
Точно тази е причината, поради която в моята книга "Християнството като мистичен факт", излязла преди повече от 10 год., аз трябваше да обобщя нещата по един твърде особен начин. Там аз трябваше да кажа приблизително следното: Някога на тази Земя е живял Христос. В този Христов живот са се преплитали различни процеси. И как са описани тези процеси? Най-подходящият начин да бъдат описани, се оказал този, който загатвал за нещо от жизнения път на един древен посветен. Но това, което у древните посветени се постигало в техните мистерийни школи, при Христос се развива спонтанно, превръщайки се в един исторически факт.
към текста >>

130. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И така, след като обобщим всичко казано до тук, ние можем да разграничим три състояния на съзнанието.
И така, след като обобщим всичко казано до тук, ние можем да разграничим три състояния на съзнанието. Първо обикновеното физическо съзнание. После това, което се постига при първата степен на посвещението, и като пример за такова изживяване, аз Ви загатнах образа, включващ "смъртта на Луцифер" или "Христос и Луцифер в историята с изкушението". Следващата степен на съзнание беше тази, която позволява на човека да види пред себе си седемте Духове на планетите. Аз Ви илюстрирах тази степен с примера за Буда и начина, по който може да се проследи неговата съдба, при условие, че той не би могъл вече да се върне в земната инкарнация. Да, така ние стигнахме до трите вида съзнание при човека.
към текста >>

Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек.
Нека обобщим: доколкото човек е минал през всичките три състояния, той е станал физически човек; доколкото е минал само през Слънчевата и Лунната епохи, той е станал етерен човек; и доколкото е минал единствено през Старата Луна, той е станал астрален човек. Едва там към неговото съзнание се включват и мислите, чувствата, волята. Едва когато се издигнете над това, което е вътрешно, телесно и външно, Вие стигате до астралния човек, който като такъв собствено е невидим, чиито прояви обаче са пред нас като мисли, чувства и воля. И сега ние идваме до това, което Земята е направила от човека и до това, което тя тепърва ще направи от него: Пълното преобразяване на неговия Аз, който в хода на своето Земно развитие ще се устреми към висшите степени: Духът-Себе (Geistselbst), Духът-Живот (Lebensgeist;), Човекът-Дух (Geisteselbsch) Манас, Буди, Атман. И сега вече самият човек повече не съществува.
към текста >>

Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек?
към текста >>

131. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Ще трябва да говорим за всичко, което се излъчва там във връзка с това, което може да се обобщи в така противопоставените една на друга представи: вечност и миг, духовна светлина и житейски мрак.
В този кратък лекционен цикъл ще имаме да разискваме важни въпроси на духовния живот, въпроси, които засягат този духовен живот в най-широк смисъл. Ще говорим за това, което се намира в основата на тъй наречената инициация или посвещение, и – след като загатнем за някои тайни и закони на тази инициация – за значението на това, което се излъчва в течение на развитието на човечеството за живота на инициацията и на инициираните. Ще трябва да говорим за всичко, което се излъчва там във връзка с това, което може да се обобщи в така противопоставените една на друга представи: вечност и миг, духовна светлина и житейски мрак. След това от гледната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разгледаме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем към силата на инициацията и силата на инициираните. Тези обсъждания следователно ще бъдат ограничени от принципа на инициацията.
към текста >>

132. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от следващата такава. Не е добре, ако не може да се научи да прави тази разлика. По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат.
към текста >>

133. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо. Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи.
към текста >>

Подобен начин на мислене няма нищо общо с честната и сериозна характеристика на нещата, също както е недопустимо да твърдим, че солта и черният пипер, както и захарта и червеният пипер са само различни форми на „едно и също“ вещество, което обобщено наричаме „хранителна подправка“.
Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума. Черният пипер и солта, захарта и червеният пипер са подправки и винаги стоят на масата; всички те са „едно и също“ нещо, а именно хранителни подправки. Обаче никой не би се съгласил тъй като са „едно и също“ нещо да ги размени и, примерно, да сложи в кафето черен пипер или сол вместо захар. Това, което не може да се върши по този начин в живота, не може да се върши и в духовната област. Недопустимо е да се казва, че общо взето Кришна или Заратустра, Орфей или Хермес са само отделни разновидности на „едно и също“ нещо. Подобен начин на мислене няма нищо общо с честната и сериозна характеристика на нещата, също както е недопустимо да твърдим, че солта и черният пипер, както и захарта и червеният пипер са само различни форми на „едно и също“ вещество, което обобщено наричаме „хранителна подправка“. Много важно е тази методологическа забележка да бъде действително разбрана и да не прибягваме до удобни спекулации по пътя си към истината.
към текста >>

За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята.
Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ. За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята. За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум. Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици.
към текста >>

134. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота. Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота. Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение. Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма. До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>

135. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Следователно, първото равнище на разбиране бихме могли да обобщим по следния начин: Учениците на Христос Исус можаха да вникнат в Мистерията на Голгота и да проумеят свръхземното, космическото естество на този факт.
Следователно, от кого най-вече би трябвало да очакваме, или от кого би трябвало да изискваме възможно най-дълбокото разбиране на Христовите думи за космическите отношения? От тези, които Той избра за свои ученици. Следователно, първото равнище на разбиране бихме могли да обобщим по следния начин: Учениците на Христос Исус можаха да вникнат в Мистерията на Голгота и да проумеят свръхземното, космическото естество на този факт. Точно това бихме могли и да очакваме от учениците, които Той сам избра.
към текста >>

136. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин.
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото. Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие. Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин. Нека да не забравяме тази пълна противоположност между Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел нито за миг.
към текста >>

към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете.
Ето как Арджуна се обръща към своята по-висша същност, т.е. към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка. Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
към текста >>

137. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>

За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>

138. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий.
Да обобщим накратко как всъщност стоят нещата с Йохан Томасий. Ако погледнем назад към „Портата на посвещението“, там имаме Йохан Томасий, който, така да се каже, преживява висшия свят. Но как го преживява той? Със сигурност може да се каже: ако вземем само тази част от драмите, „Портата на посвещението“, и наблюдаваме Йохан Томасий в нея, всъщност няма да стигнем много далеч. Той не отива по-далече от това, което може да се нарече имагинативни душевни преживявания с всичките им едностранчивости и грешки. Всичко представено там се явява субективни преживявания, с изключение на картините, които не спадат към действието – пролога и интермецото преди Осма картина.
към текста >>

139. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И обобщавайки мислите си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече немислими на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
Това беше едно невъобразимо болезнено и разтърсващо изживяване за Исус, което го принуди да си каже: Някога евреите можеха да разбират пророците, някога еврейският народ разбираше езика на Бога, обаче днес никой не го разбира. Днес подобни думи и проповеди са неуместни; липсват ушите, които биха могли да ги разберат. Безполезно и без никаква стойност е всичко онова, което би могло да се даде на народа по стария начин. И обобщавайки мислите си, Исус от Назарет се обърна към своята майка: Откровенията на древното юдейство са вече немислими на тази Земя, понеже древните юдеи вече не са тук, за да ги възприемат.
към текста >>

140. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Нека да обобщя нещата с няколко думи.
За какво всъщност исках да загатна в моето изложение? Нека да обобщя нещата с няколко думи. Аз исках да загатна, че Мистерията на Голгота настъпи в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човечеството не беше подготвено да я разбере; дори в нашето съвремие хората все още не са подготвени за това.
към текста >>

141. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят. В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей. Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
към текста >>

142. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”. И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право. В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия. Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример.
към текста >>

представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления.
Номинализмът, т.е. представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления. На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува. Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция.
към текста >>

Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”.
На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н. Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува. Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен. Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен.
към текста >>

Погрешно е само обобщението.
Ние започваме да разбираме защо съществуват толкова много мирогледи на този свят. Общо взето, хората не са склонни, ако те вече са разбрали нещо, да търсят разбиране и на нещо друго. Ако някога в някоя отделна област даден човек стигне до извода: „Общите понятия нямат никакво съществуване! ”, тогава той разширява този извод върху всички области на живота. Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем. Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена. Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост.
към текста >>

143. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи".
Когато оставим да ни действува това, което се даваше на кандидатите за посвещение в езическите мистерийни центрове, то тогава това, което им се даваше, беше Мъдростта. На евреите беше дадена Волята чрез Законите, а на учениците на езическите мистерийни школи беше дадена Мъдростта. Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи". Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля. Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си". Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
към текста >>

144. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име.
Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
към текста >>

145. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст.
А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте. Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал. Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст. Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха.
към текста >>

146. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

се обобщава:
В края на това писмо от Април 1914 г. се обобщава:
към текста >>

Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе.
Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението. Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари. Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване.
към текста >>

147. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към народи.
Продължавайки започнатите преди осем дни разсъждения, бих искал още веднъж да отбележа: за да не възникват недоразумения, нека казаното да се схваща така, че един или друг народ като цяло или народът като такъв в никакъв случай да не се засяга от една оценка, която трябва да се направи въз основа на фактите. Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към народи. Повечето хора изобщо не знаят за какво собствено става дума, когато казвайки "Аз също съм от този народ! " се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е представителна или поне изглежда представителна за този или онзи народ. Казват го, без да имат някаква представа. А какво ще се постигне с оценките на хората, ако те биват давани, без оценката всъщност да засяга нещо по друг начин освен словесно чрез фразата, докато в действителност не може да засегне нищо, тъй като при такова оценяване човек въобще не се добира до реалните, истинските факти?
към текста >>

148. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131. Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране. Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки. И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
към текста >>

Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание. За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности.
към текста >>

149. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г.
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г. Там заострих вниманието върху това, че би могло да става дума за социален карцином*231. Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
към текста >>

150. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Искам да започна с нещо много общо разглеждането, което ще ни покаже, как в най-абстрактното и най-обобщаващото може с една проста мисъл да бъде обхванато взаимодействието на духовното и физическото, на извънземното и земното.
Тази вечер ще посветим разглеждането на взаимодействието между духовния и физическия свят. Говорили сме вече за това във връзка с други теми. Но днес това ще ни бъде основната тема. Искам да започна с нещо много общо разглеждането, което ще ни покаже, как в най-абстрактното и най-обобщаващото може с една проста мисъл да бъде обхванато взаимодействието на духовното и физическото, на извънземното и земното. И от общите разсъждения да преминем към основната тема: за взаимоотношенията на развъплътените, преминали през портата на смъртта, с тези, които още са въплътени в този земен живот.
към текста >>

Само си представете, какво разстояние отделя такова обобщаващо разглеждане на фактите от конкретното познание на детайлите: на всичко, което като растителен свят, покрива нашата Земя.
Ние навсякъде сме обкръжени от тайни и тяхното опознаване, стремежа за научаването им ни стимулират към най-дълбока скромност. Само си представете, какво разстояние отделя такова обобщаващо разглеждане на фактите от конкретното познание на детайлите: на всичко, което като растителен свят, покрива нашата Земя. Разкрива се необозримо поле за познание. Във всеки един момент от нашия живот ние стоим пред необозримото. И човек трябва да носи срещу света съзнанието за това, че опознавайки го, ние навсякъде се вглеждаме в безкрая на битието. Чрез това чувстваме връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието. И това чувство трябва да го носим срещу всички детайли, които ни разкрива духовната наука, тъй като без това чувство на благоговение пред безкрайното, нищо в духовната наука не може да бъде правилно възприето.
към текста >>

151. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание.
Антропософията отговаря на потребност на души, които само по този път могат да намерят именно това, което търсят. Антропософията не съществува поради нечия воля, а защото тя отговаря на потребностите на душата на съвременния човек. Това не се опровергава от наличието на хора, които я отричат, тъй като много неща в душата на човека живеят подсъзнателно и безсъзнателно и – правилно разбрано, това отричане не е нещо друго, а несъзнателна тъга по Антропософията. Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример. В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията. Стремях се да покажа, че Антропософията, благодарение на своите познания за духовния свят, може по-дълбоко да вникне във великите неизчерпаеми тайни на пракнигата на човечеството, на Библията. След лекцията към мен се приближиха двама католически свещеника, присъствали на лекцията.
към текста >>

152. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но това е още далеч, от тези обобщаващи, съвсем абстрактни и празни, нищо не казващи мисли, да се проникне до тези духовни сфери, където в конкретния случай се разбира, как в сетивната действителност твори Духът.
Основната особеност на нашите духовнонаучни разглеждания не се оценява достатъчно още в нашите кръгове. Възможно е даже на мнозина сред нас да им се струва странно, когато в началото се говори абстрактно за тези особености на нашето духовнонаучно движение, и те си мислят: че как иначе, това се разбира от самосебе си! – И въпреки всичко, това не е така. Тази основна особеност, която имам предвид, се състои в това, че нашата духовна наука не само изобщо твърди, че духовният свят е действителността, че вътре в духовния свят действително живеят и действат духовни същества, но и че въз основа на отделни явления, на конкретни случаи, отново и отново показва, че около нас и вътре в нас самите по време на земния ни живот, всичко е творчество на Боговете. Казвам, че може да се мисли, че когато сериозно се насочи духовен поглед към духовния свят, става от самосебе си разбиращо се да се разглежда обкръжаващото ни като творение на духовния свят. Но това е още далеч, от тези обобщаващи, съвсем абстрактни и празни, нищо не казващи мисли, да се проникне до тези духовни сфери, където в конкретния случай се разбира, как в сетивната действителност твори Духът. Ще ви покажа това днес с един своеобразен пример. С пример, който едновременно ще покаже, колко далеч е съвременното човечество, поне да предчувства, какво значи това: сетивният свят около нас, както го преживяваме между раждането и смъртта, да е творение на духовната действителност.
към текста >>

153. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни.
Но ако още преди възникването на тези събития казано в антропософски смисъл -, човек можеше да огледа с будно око нещата около себе си, той неизбежно щеше да забележи какво всъщност нахлу така стремително в нашия свят. Много от нашите приятели ще си спомнят налага се да го подчертая, за стереотипния отговор на един въпрос, който често възникваше тук или там по време на публичните лекции. Вие добре знаете този въпрос: Каква е връзката между учението за прераждането и статистически доказаното нарастване на населението? Населението на Земята постоянно расте; от друга страна антропософията твърди, че се инкарнират едни и същи души как се отнасят двата факта по между си? И аз постоянно трябваше да обяснявам: Да, външно погледнато статистиката е съвсем права населението на Земята расте, само че тези обобщения се градят върху крайно недостатъчен интервал от време, и в основата си те са погрешни. И аз винаги трябваше да внасям поправка: Ние сме съвсем близо до епохата, когато хората с ужас ще разберат населението на Земята не нараства, а постоянно намалява.
към текста >>

154. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нека отново обобщим: Физическото тяло не е нещо монолитно, то идва със заложбите, които носи още от Сатурновата епоха.
Вие добре знаете, че аз многократно съм изтъквал:човекът е много по-сложен, отколкото обикновено се мисли. Нека отново обобщим: Физическото тяло не е нещо монолитно, то идва със заложбите, които носи още от Сатурновата епоха. После идва етерното тяло и слага своя отпечатък върху физическото тяло, т.е. става елемент от физическото тяло; после астралното тяло става елемент от физическото тяло. Така, че това физическо тяло е съставено от четири елемента една част от физическото тяло е подчинена на самото него, друга част е подчинена на етерното тяло, трета на астралното тяло, и четвърта на Аза. Нека за миг да се абстрахираме от етерното тяло, което впрочем е съставено от три елемента, от три члена единият е поверен на самото него, вторият на астралното тяло, и третият на Аза. С други думи, нека останем при физическото тяло.
към текста >>

И ако един от опитите му не сполучи, хората не следва да бързат с погрешни обобщения.
Към тези истини трябва да се отнесем извън редно сериозно. Ако тези истини не бъдат разбрани и приложени в земния живот, еволюцията на човечеството не може да продължи нататък. Защото Боговете искат да направят хората не просто автомати, те не искат да ръководят хората автоматично, а пожелаха да ги направят свободни същества, които сами могат да разберат какво е нужно,за да вървят напред. Така че възражението: "Защо Боговете са безучастни, защо не се намесват? " е лишено от всякакви сериозни основания Днес човекът трябва сам да се доближи до духовното познание. И ако един от опитите му не сполучи, хората не следва да бързат с погрешни обобщения. Напротив съвременниците трябва да уловят още по-здраво импулса за издигане в духовния свят и да вложат в него своите собствени сили, а не своите разлагащи съмнения.
към текста >>

155. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Казано с помощта на един парадокс (естествено, парадоксите ни кога не отразяват действителното състояние на нещата), ние бихме могли да обобщим: именно защото във всичките си душевни и чувствени импулси Лутер беше свързан с Четвъртата следатлантска епоха, той из общо не разбра какво носят в сърцата си материалистичните хора на Петата следатлантска епоха.
И какво трябваше да донесе тя? Един дълбок и всеобщ материализъм, който постепенно щеше да нахлуе във всички области на човешкия живот. Казано с помощта на един парадокс (естествено, парадоксите ни кога не отразяват действителното състояние на нещата), ние бихме могли да обобщим: именно защото във всичките си душевни и чувствени импулси Лутер беше свързан с Четвъртата следатлантска епоха, той из общо не разбра какво носят в сърцата си материалистичните хора на Петата следатлантска епоха. Тяхната духовна проблематика, естеството на техните многобройни конфликти и на цялостното им поведение се изправиха в съвсем неясен вид пред душата на Лутер; той вникна в тях инстинктивно, несъзнавано, с душевната нагласа на човек от Четвъртата следатлантска епоха. Тук са и корените на неговото сурово, ярост но предупреждение: От заниманията със световните дела, от грижите за външния свят не може да се очаква нищо добро. Вие трябва да се освободите от всичко, което ви свързва с външния свят, от всичко, което ви дава външният свят. Вие трябва да намерите преди всичко достъпа до духовния свят, и вие ще изградите моста от земния към духовния свят не с помощта на знанието, а с помощта на вярата, която живее във вашите сърца. Суровото предупреждение на Лутер израства точно от тази неангажираност с видимия околен свят: вие трябва да разчитате само на вярата, само тя ще ви открие духовния свят.
към текста >>

156. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно.
Естествено, скъпи мои приятели, ние не трябва прекалено да насилваме думите, защото обикновено този похват днес води до много грешки. Може и някому да се струва, че когато говоря за доктрините на Уилсън или Лойд Джордж, аз искам да засегна американския народ или англо-американската раса. Обаче това съвсем не е вярно. Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно. Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва. И мистър Уилсън не може да претендира за някаква награда, тъй като тирадите му наистина не са оригинални. Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални. Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него. Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател.
към текста >>

157. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото.
Защото той навсякъде виждаше духовното. У Гьоте имаме едно ново еволюционно учение, което носи в себе си устрема към най-висшите сфери и което може да бъде приложено в областта на душата и Духа. Ако в своето учение за метаморфозата Гьоте постави само началото на органическото развитие, то в Петата следатлантска културна епоха ние стигаме до еволюцията на Духа, защото, както казах в предишните лекции, човекът все повече и повече се вглъбява в себе си. Гьотеанизмът може да си извоюва велико бъдеще, защото цялата антропософия следва неговата линия на развитие. Дарвинизмът разглежда физическото развитие само от физическа гледна точка: външни импулси, борба за съществувание, естествен подбор и т.н., като по този начин той представя низходящото развитие, изобщо всичко онова, което великите импулси от миналите времена слагат като свой отпечатък върху органическия живот. Ако искаме да разберем Дарвин, ние трябва да обобщим всички закони, които са били изнамерени в миналото. Ако искаме да разберем Гьоте, ние трябва да се извисим до новите закономерности, които ще определят бъдещото развитие на човека и света. Необходими са и двете направления. И грешката не се състои в това, че тук съществува гьотеанизъм, а там – дарвинизъм, а в това, че хората искат да се придържат или към едното, или към другото направление, а не към едното и към другото. Ето кое е важното!
към текста >>

158. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността. Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа. Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността. Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах.
към текста >>

159. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха.
Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха. Но хората все още са твърде малко настроени да разчитат предзнаменованията на времето.
към текста >>

160. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията.
Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим. Това означава да мислим едновременно и за духа. Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и духа. Това трябва да го учим, скъпи приятели.
към текста >>

161. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то. В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество. В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света.
към текста >>

162. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тогава казах, че в съвременното обществено устройство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.!
Тогава казах, че в съвременното обществено устройство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.!
към текста >>

163. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения.
“ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави. На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите. Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението. Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова? “ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща. След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения. Трябва да вземем под специално внимание тези пет изречения, тъй като те са много важни.
към текста >>

Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение. Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос. Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос? “ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има предвид какво пише в Евангелията, както е предадено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии. Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
към текста >>

Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до учител.
Имало е отделни хора, като например Тиндал, живял между 1657 и 1733 г., който е написал книгата „Християнството старо като Сътворението“. Тази книга до известна степен е много важна за познаването същността на Просвещението, която същност е станала повърхностна чрез волтерианството и други течения. Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до учител. Христос става учител, независимо дали го наричат месия или майстор, или каквото и да е било още – той става учител. Тук става въпрос не толкова за самия Христос, колкото за това, че той е там и преподава определено религиозно съдържание, което е най-скъпото и същевременно общо за останалото човечество.
към текста >>

164. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно.
към текста >>

165. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа. А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това?
към текста >>

166. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Сега само ще обобщя накратко.
периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно. Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение. Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.
към текста >>

167. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света.
А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света. Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза. Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека.
към текста >>

И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание.
Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения. Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното. Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа. И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание.
към текста >>

168. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Сега бих желал още веднъж да обобщя това, което през последните дни изнесох пред Вас относно познанието на душевния и духовен живот на човека.
Сега бих желал още веднъж да обобщя това, което през последните дни изнесох пред Вас относно познанието на душевния и духовен живот на човека. Мисля и за онези подробности, които ще трябва да се добавят, за да получим един, макар и временен завършек на нашето разглеждане. Но днес аз бих искал да говоря по-скоро за резултатите; защото процесът на наблюдението беше достатъчно обсъждан през последните дни.
към текста >>

169. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество. И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>

170. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата.
Сега имаме пълното право да обобщим: Доколкото чрез нашите сетива проникваме навън в света, всъщност ние проникваме в онзи свят, който принадлежи към Духовете на формата.
към текста >>

След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят.
След като обобщихме, че чрез сетивния свят се приближаваме до Духовете на Формата, сега можем да отправим поглед и към нашия вътрешен свят. Той се намира в толкова дълбоки и интимни връзки с външния свят, че ние сме в състояние да го отразим вътрешно, да отразим външния свят и да извлечем от него нещо, което е близо до спомените, нещо, което има характера на спомени. Или с други думи, ние можем да се придвижим от сетивния свят навътре към нашия мисловен свят.
към текста >>

Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз. Обаче във всичко останало, в нашата фантазия и сънища, в езиковия и мисловен свят, в сетивата навсякъде напират такива духовни Същества, които ни пронизват от край до край.
към текста >>

Защото както от спомените може да се изгради една чудесна представа за нашия живот, така и от антропософското познание могат да се извлекат така да се каже откъслечни и обобщени спомени за света; нещо повече: Антропософското познание е идентично със спомените за света, с мировите процеси, с космософията.
Обаче в същото време Антропософията е и космософия. Защото както от спомените може да се изгради една чудесна представа за нашия живот, така и от антропософското познание могат да се извлекат така да се каже откъслечни и обобщени спомени за света; нещо повече: Антропософското познание е идентично със спомените за света, с мировите процеси, с космософията. Антропософията е космософия. Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно. Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека. Ето защо в моята „Тайна Наука“ когато описвам развитието през Сатурн, Слънце, Луна и т.н.
към текста >>

171. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>

Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят. И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите. Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>

Нека отново обобщим: През миналите епохи човекът беше проникнат от нещо свръхчовешко.
Нека отново обобщим: През миналите епохи човекът беше проникнат от нещо свръхчовешко. И развивайки се от животинските форми, отхвърляйки животинските форми, той се превърна в един вид „свръх-животно“.
към текста >>

Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология.
Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>

Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност.
към текста >>

172. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нека обобщим: Доколкото външният свят прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило.
По този въпрос хората имат невероятни и напълно погрешни представи. Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова. И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не и позволяваме да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота. Хранителните вещества, както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме. Нека обобщим: Доколкото външният свят прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило. Тук би трябвало да подберем най-точната и изразителна дума, но в днешния език тя просто не съществува. Така или иначе, Вие трябва да разберете за какво става дума.
към текста >>

Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена, участвуващи във формирането на човешкото същество.
Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена, участвуващи във формирането на човешкото същество. Първите четири звена ни отпращат навън в Космоса; последните четири звена ни свалят обратно на Земята, а самите звезди идват в съображение само дотолкова, доколкото са покрити от Земята. При средните четири звена звездите и Земята са в равновесие. Там човекът е в своя „вътрешен свят“.
към текста >>

173. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>

Така че можем да обобщим: Когато дишаме, образите например образът на бъбрека
В която и посока да се обърнем, виждаме някакво „контра-действие“. Да, тези образи нахлуват в нас, иначе ние просто не бихме притежавали никакви органи. Обаче от всякъде дебне едно или друго „контра-действие“. Така че можем да обобщим: Когато дишаме, образите например образът на бъбрека
към текста >>

Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
към текста >>

174. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало.
Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност.
Вие помните моите думи: В сетивните органи съществува малко или много нещо като един физикален апарат. Окото например е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло. Така стоят нещата и с останалите части на главата, например с нервната тъкан. Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност. И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
към текста >>

Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало.
Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването? наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
към текста >>

175. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нека да обобщя: Фактически представите съдържат имагинации, само че тези имагинации не стигат до съзнанието.
Нека да обобщя: Фактически представите съдържат имагинации, само че тези имагинации не стигат до съзнанието. В обикновения живот ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации. Имагинирането, имагинациите, са насочени навътре към тялото, а това, което стига до нашето съзнание, е бледото им отражение под формата на представи.
към текста >>

Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация.
Сега вече мога да обобщя: Прониквайки навътре към чувствата, ние имаме в тяхно лице обаче само в неясна и съноподобна форма не друго, а една скрита инспирация. Една скрита инспирация се промъква надолу и навлиза в ритмичната дейност, в дишането, в кръвната циркулация. И ако правилно вникнем в същността на един човек, който мисли и чувствува, ние бихме могли да му кажем: Добре, ти работиш с определени представи, ти мислиш и това ти го знаеш добре; обаче от твоите представи постоянно се отделят и гравитират надолу, завладяващи цялото ти тяло, пулсиращи, живи имагинации и те са тези, които поддържат твоя жизнен тонус, твоята витална сила. Ти чувствуваш; и тогава започват да се отделят инспирации и да се вливат навътре в дишането, в кръвната циркулация.
към текста >>

176. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Бих желал да обобщя накратко последните си лекции тук в Дорнах.
Бих желал да обобщя накратко последните си лекции тук в Дорнах. Ние разгледахме формата на човешкото тяло като последица от такива причини, които трябва да се търсят в небето на неподвижните звезди, респективно в неговите „представители“ съзвездията на животинския кръг. Да, ако искаме да разберем изграждането на човешката форма, ние трябва да се обърнем към съзвездията на животинския, кръг.
към текста >>

177. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята.
През последните дни се спряхме на дълбоките връзки, които съществуват между човешката фигура, степените на човешкия живот, душевните и духовни сили на човека от една страна, и Космоса от друга. И ако накратко обобщим най-същественото от досегашните лекции, пред погледа ни ще се оформи следната картина: В дълбоките пластове на човешкото същество дреме волята. Ако мога така да се изразя, волята е най-загадъчният и тайнствен елемент от човека. Поискаме ли да обхванем моралния живот на човека, трябва да си припомним как нашите грешки, нашите склонности и влечения, които често са просто в разрез със световния ред, идват от същите тези дълбоки пластове, как всичко, което възниква в душата ни като мъчителни угризения на съвестта и себеупреци, се надига от дълбоките подземия на волята.
към текста >>

“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>

178. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия.
Ако проследим човешкия душевен живот от сутринта до вечерта, т.е. ако проследим човека в неговото будно състояние, ние ще установим, че Азът и астралното тяло като волеви и чувствени импулси работят вътре във физическото и етерното тяло. И ако обобщим всичките си душевни изживявания по време на бодърствуване, ще установим, че те се опират на свързаните със физическото тяло сетивни възприятия. Да, тогава стигаме до това, което е последица от нашите сетивни възприятия; стигаме до нашите мисли, до нашите представи. И ние добре знаем, че целият този представен свят докато сме будни е пронизан с елементи на волята и чувствата.
към текста >>

Обикновено нещата се представят по следния начин: Разбира се, аз само обобщавам в няколко думи това, което съм излагал често пред Вас в моите лекции.
Аз многократно съм изтъквал, че когато трябва да се произнесе върху съотношенията между физическото и етерното тяло от една страна и заспиването от друга, днешното повърхностно мислене прави голяма грешка. Обикновено нещата се представят по следния начин: Разбира се, аз само обобщавам в няколко думи това, което съм излагал често пред Вас в моите лекции. Накратко, хората смятат, че напрежението, мускулната работа, движенията и т.н. уморяват човека, и той трябва да заспи, понеже сънят ще премахне умората. Обаче това не е вярно; не винаги умората е тази, която влече след себе си заспиването. Представете си например един добре на хранен и отпочинал рентиер, който се заслушва в една антропософска лекция и още след първите изречения се унася в дълбока дрямка едва ли от умора! Но ако човек вникне правилно в тези неща, той ще установи, че тук обикновеното мислене просто смесва причината със следствието.
към текста >>

179. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Тук ние можем да обобщим: при физическото тяло нещата изглеждат така, че то бива облъчвано отгоре надолу; при етерното тяло не е така, там имаме излъчване и то протича отвътре навън.
Тук ние можем да обобщим: при физическото тяло нещата изглеждат така, че то бива облъчвано отгоре надолу; при етерното тяло не е така, там имаме излъчване и то протича отвътре навън. Наред с всичко друго, човешкият сън има и своето космическо значение.
към текста >>

180. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>

181. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Днес ще разгледаме няколко теми, които могат да обобщят, за един широк кръг антропософи, много истини, които са ни вече познати.
Днес ще разгледаме няколко теми, които могат да обобщят, за един широк кръг антропософи, много истини, които са ни вече познати. Познавате, може би, жанра на описанието, който дадох в моята книга "Теософия"*, където говорих за световете, които човекът трябва да премине между смъртта и едно ново раждане./* Виж: Рудолф Щайнер, "Теософия", Монтесен, Новалис 1995 г./. Днес ще опиша определени аспекти на тези светове, най-напред от една гледна точка,малко различна от гледната точка на тази книга.
към текста >>

Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас. Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот. Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>

182. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>

Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>

183. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ще продължа тези разглеждания и така ще ги обобщя, че, от една страна, да ни се изясни историята, като изхождаме от човека, от друга страна - човекът от историята.
Тези неща са важни както за разбирането на здравия човешки организъм, така и за разбирането на болния човешки организъм. И ще се види как това допълнение е необходимо за науката и може да дойде само от страна на антропософската наука за духа. Ще продължа тези разглеждания и така ще ги обобщя, че, от една страна, да ни се изясни историята, като изхождаме от човека, от друга страна - човекът от историята.
към текста >>

184. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства.
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства. Тук на Земята лятната топлина и зимният студ са нещо общо за всички хора. В живота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера. И това е едно от най-странните изживявания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина.
към текста >>

185. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята. Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната. Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве. Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>

186. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>

187. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>

188. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл. В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси. И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>

Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения.
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот. Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения. Ние просто трябва да наблюдаваме един или друг феномен, където има взаимодействие между природните сили. Такъв феномен е годишният цикъл.
към текста >>

Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето. И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в отношението ни към времето и неговото протичане.
към текста >>

189. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека!
Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение. Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос. Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество. Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека! И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален.
към текста >>

Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Тези неща трябва да се разберат особено добре от антропософите, иначе те не биха могли да работят за напредъка на нашето дело. Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път. Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ. Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество.
към текста >>

190. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета.
и така нататък. В това, което се въвежда като число, няма никаква вътрешна същност. И така е с всичко. Кой днес се интересува, да кажем, в една област, каквато е систематиката на растенията, може ли да се прояви някакъв вид троичност! Хората откриват един вид до друг вид, една закономерност до друга закономерност. Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета. Обаче действието, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
към текста >>

Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>

191. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта. В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>

192. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Така виждате, че не просто обобщено-абстрактно говорим за връзката с металното в Земята.
Така виждате, че не просто обобщено-абстрактно говорим за връзката с металното в Земята. Но когато се сродим с металното, пазещо в себе си спомени за земните събития, тогава действително можем да разкажем за това, което тук се помни. Тогава действително се намира това, за което ви говорих днес.
към текста >>

193. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му.
И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му. А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
към текста >>

А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му. А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така:
към текста >>

В тези думи се обобщавали преживяните усещания.
В тези думи се обобщавали преживяните усещания. След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя:
към текста >>

След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя:
В тези думи се обобщавали преживяните усещания. След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя:
към текста >>

194. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

От моята книга «Християнството като мистичен факт» може да се види, че това, което е станало на Голгота, по определен начин обобщава всичко, което е било разпределено по Земята в различните Мистерии.
От моята книга «Християнството като мистичен факт» може да се види, че това, което е станало на Голгота, по определен начин обобщава всичко, което е било разпределено по Земята в различните Мистерии. Но Мистерията на Голгота се отличавала от всички други Мистерии, за които ви разказах, с това, че тя стои на историческата арена пред целия свят, докато древните Мистерии се разигравали в сумрачните глъбини на храмовете и са изпращали в света своите импулси от тези сумрачни храмови глъбини.
към текста >>

195. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
към текста >>

196. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

И всичко онова, което през далечните древни епохи се даваше на окултните кандидати като поука и наставления в мистерийните храмове, може да се обобщи приблизително със следните думи.
И всичко онова, което през далечните древни епохи се даваше на окултните кандидати като поука и наставления в мистерийните храмове, може да се обобщи приблизително със следните думи.
към текста >>

197. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре.
Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре. На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека.
към текста >>

198. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

или както иначе се казва в такива случаи, а избоботил: веднага!
Един мой приятел го посетил веднъж; почукал много учтиво на вратата. Не зная, дали това иначе е прието в Бавария, но той не казал «влез»! или както иначе се казва в такива случаи, а избоботил: веднага! ». Искал е да каже, че скоро или веднага ще бъде готов.
към текста >>

199. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо. Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
към текста >>

200. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Пиша: на главата /виж обобщение на стр. 186/.
По време на земния живот ние се нуждаем от Слънцето, за да може изобщо да бъде възможен животът на главата ни като земен човек. Това, което Слънцето ни дарява със своите лъчи, въздейства върху нашия организам и дава възможност да се прояви всъщност живота на нашата глава. Това е същата онази част от човека, която е обусловена от слънчевото съществуване. Това е онази част от човека, която се дължи на действията на главата. Пиша: на главата /виж обобщение на стр. 186/. Под живот на главата обхващам всъщност всичко, което е живот на сетивата и живот на представите.
към текста >>

Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/.
Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето. Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/. Ето защо тези заложби на здравето също са свързани с живота на главата. Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.
към текста >>

201. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране. Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност. И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>

202. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение.
Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката. Новият човек бавно и постепенно се освобождава от своя посветител, от своя гуру. Първоначално посвещението е ставало в напълно трансово съзнание, но е било съоръжено със средствата да отпечатва във физическото тяло спомените за това, което се е случвало вън от физическото тяло. Затова е било необходимо заедно с астралното тяло да се отдели и етерното тяло, което е носител на паметта. И двете тела са се потопявали в морето на мъдростта, в Махадева, в светлината на Озирис.
към текста >>

203. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това може да бъде обобщено така:
Това може да бъде обобщено така:
към текста >>

204. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>

205. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека ,нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>

За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>

206. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И тогава, обхващайки в известна степен многото казани неща, бих могъл с цел обобщение да използвам абстрактните безкръвни понятия: теза, антитеза и синтеза.
Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата. Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното. И тогава, обхващайки в известна степен многото казани неща, бих могъл с цел обобщение да използвам абстрактните безкръвни понятия: теза, антитеза и синтеза. Но като отделно изказване това е невъзможно. Трябва да имаме усещането за това, кога нещо е един организъм.
към текста >>

207. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
към текста >>

208. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим. За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>

Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието.
Следователно, възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност, която то е извършвало преди своето раждане. Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек! Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
към текста >>

209. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята.
Да, с физическите субстанции ние предприемаме нещо съвсем различно от това, което правят с тях животните или растенията. Субстанциите, които Земята приема с човешкия труп, са преобразени субстанции и се различават от субстанциите, които изграждат физическото тяло на новороденото. Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят. Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята. Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят. Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло.
към текста >>

(Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система.
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите. Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости. (Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>

210. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните. Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>

Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните. Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>

Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>

И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>

Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>

211. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>

212. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата градина е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот.
Първото, което извършвате, е умозаключението; после идва съждението; и чак накрая стигате до понятието. Естествено Вие не подозирате, че сте непрекъснато отдадени на този вид дейност; но ако не я осъществявате, няма да разполагате и с никакъв съзнателен живот, в чиито рамки но не и без помощта на говора Вие разбирате другите човешки същества. Обикновено се приема, че най-напред човек тръгва от понятието. Това не е вярно. Първото нещо в съзнателния живот са умозаключенията. Нека да обобщим: първото нещо, което извършваме в зоологическата градина е умозаключението; влизането там, както и сетивното възприемане на лъва, са само фрагменти от нашия цялостен живот. А той далеч не започва от мига, когато влизаме в зоологическата градина и насочваме погледа си към лъва. Тези фрагменти се наслагват към нашия до сегашен опит.
към текста >>

213. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

За сангвиничните и флегматични деца могат да се правят обобщения.
Когато децата са закусили, внимават по-добре, отколкото ако са с празни стомаси. Когато са преяли, както често се наблюдава при флегматичните деца, тогава нищо не могат да научат. На сангвиничните деца не би трябвало твърде много месо, а на флегматичното яйца. Меланхоличните деца пък могат да получават разнообразна храна, но без много корени и зеле. При меланхоличните деца храненето е твърде индивидуално и трябва да се наблюдава. За сангвиничните и флегматични деца могат да се правят обобщения.
към текста >>

214. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Да предположим, че имаме една купчинка боб или топчета.
Да изходим от действие събиране, и по-точно от това как разбираме ние събирането. Да предположим, че имаме една купчинка боб или топчета. За днешния случай бих искал да допуснем, че децата вече могат да броят, което трябва първо да са научили. Детето брои, стига до 27. "27", казвам аз, "е сумата". Ние изхождаме от сумата, а не от събирането. Психологическото значение на това можете да проследите в моята теория на познанието.
към текста >>

215. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Б. предава своето обобщено представяне на темпераментите и тяхното овладяване.
Б. предава своето обобщено представяне на темпераментите и тяхното овладяване.
към текста >>

216. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ. прави накрая следното обобщение: При тази дискусия излезе същността на нещата, за които става дума.
Р.Щ. прави накрая следното обобщение: При тази дискусия излезе същността на нещата, за които става дума. Първото, което трябва да се направи, е да се опитате грижливо да установите дали се касае за основателно отличаване на надарените ученици, които могат да постигнат повече. При това трябва да се внимава да не премине голямата дарба в егоизъм. Трябва да се опита това, което те могат да направят в повече да бъде от полза за останалите. Един такъв отличник трябва да използува големите си умения, за да направи нещо, което ще бъде добро за другите, така че да работя не само за себе си, но и за другите. Може ли той да смята по-добре, нека да се остави да помага на другите и те да се "прилепят" към него.
към текста >>

217. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ. обобщава: Принципите са правилни; да се отклони възхищението, да се отклони предаността.
Р.Щ. обобщава: Принципите са правилни; да се отклони възхищението, да се отклони предаността. Само че Вие няма да постигнете много, ако приказвате с тези деца, защото на тях това много ще им хареса. Влюбването им много повече се основава на чувствата и страданията, а не на представите и би било изключително тежко, ако на това страдание се излезе с чести срещи.
към текста >>

218. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
към текста >>

219. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

I. Да се представи едно обобщаващо представяне на изученото до сега по ботаника
I. Да се представи едно обобщаващо представяне на изученото до сега по ботаника
към текста >>

220. 12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Някои курсисти предлагат обобщеното представяна на разгледаното до сега по ботаника.
Някои курсисти предлагат обобщеното представяна на разгледаното до сега по ботаника.
към текста >>

221. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

През последните седмици на учебната година материалът се преговаря, така че се прави един вид обобщение за учебната година.
Това, което тук би могло да бъде порицано е, че децата ще забравят нещо, нещо ще изчезне от паметта им, което е било преминато като един вътрешно свързан материал, но това трябва да бъде заместено от икономичността на урока и усърдието на учителите. През последните седмици на учебната година материалът се преговаря, така че се прави един вид обобщение за учебната година. По този начин детето изцяло враства в дадения материал.
към текста >>

222. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Той е синтез, той е едно обобщение и тъкмо в човека се съдържа разрешението на всемирната загадка.
В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас. Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки. Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси? Истинският отговор е именно само един: Човекът. Светът ни разкрива загадките и тогава пред нас застава човекът. Той е синтез, той е едно обобщение и тъкмо в човека се съдържа разрешението на всемирната загадка.
към текста >>

223. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция.
Тъй че нека да обобщим: По този начин, редом с другите два потока, възникна и един трети поток, за който ще говорим в следващата лекция. Роди се пролетарският човек. Това, което се носи като тътен в пролетарския човек, живее под формата на определено становище за капитализма, за труда. Хората са принудени да поставят този въпрос. Едва сега еволюцията на човечеството става настояще.
към текста >>

224. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато говорим за археуса, както говори Парацелзий и когато говорим за археуса, както говорим за етерното тяло на човека, тогава всъщност обобщаваме нещо съществуващо, което обаче не бива проследявано в същинския му произход.
Така Парацелзий, а по-късно под негово влияние и други, приемат за основа на действието на течностите в организма археуса. Той приема археуса така, както ние например говорим за етерното тяло на човека. Когато говорим за археуса, както говори Парацелзий и когато говорим за археуса, както говорим за етерното тяло на човека, тогава всъщност обобщаваме нещо съществуващо, което обаче не бива проследявано в същинския му произход. Защото, ако бихме го проследили според същинския му произход, то би трябвало да подходим по следния начин. Би трябвало да кажем: човекът има физически организъм /виж рис. 1/.
към текста >>

И така, това което преди е било определя но просто като космично в човека, и което с хипократовата медицина залязва, това Парацелзий го обобщава в своите възгледи за етерния организъм, залегнал в основата на физическия.
Нашият физически организъм е в известен смисъл отрязък от целия организъм на Земята. Нашето етерно тяло, а също така археуса на Парацелзий представляват отрязък от това, което не принадлежи на Земята, т.е. което от всички страни на Космоса въздействува върху земното. И така, това което преди е било определя но просто като космично в човека, и което с хипократовата медицина залязва, това Парацелзий го обобщава в своите възгледи за етерния организъм, залегнал в основата на физическия. По-нататък той не продължава да изследва, в детайли той намеква, но не изследва, във връзка с какви извънземни сили е това, което всъщност действува в този археус.
към текста >>

Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки.
Сега обаче искам да обърна внимание на това, че през следващите две десетилетия след появата на "Патологоанатомията" на Рокитански всъщност се полагат основите на атомистично-материалистичния възглед в медицинското дело. По многостранен начин старото все още присъствува в представите, формира ли се през първата половина на 19 век. Тук е интересно да наблюдаваме, как например Шван, който, бихме могли да кажем, че е откривателя на растителната клетка, как той все още има възгледа, че в основата на образуването на клетката стои един вид безформена течна формация която той определя като област, изхождайки от тази течна формация се втвърдява клетъчното ядро и около него се включва клетъчната протоплазма. Интересно е да се наблюдава, как Шван все още поставя в основата един течен елемент, който крие в себе си свойствата, позволяващи му да се диференцира и как чрез тази диференциация възниква клетъчното. Интересно е да се проследи как по-късно постепенно се оформя възгледът, който бихме могли да обобщим с думите: човешкият организъм е изграден от клетки. Това е възглед, който днес вече е почти изживян, че клетката представлява вид елементарен организъм, и че човешкият организъм е изграден от клетки. Само че този възглед, който Шван бих желал да кажа съвсем ясно влага между редовете, даже повече отколкото между редовете, този възглед в основата си е последния остатък от старата медицина, защото той не се отнася до атомистичното. Той разглежда това, което се проявява атомистично, същността на клетката, като изходяща от нещо, което, ако разглеждаме правилно нещата, никога не може да бъде представено атомистично. Това той разглежда от гледна точка на една течна същност, съдържаща в себе си сили, която същност вече диференцира от себе си атомистичната структура. И така, през две десетилетия, през 40-те и 50-те години на 19 век старият възглед, който е по-универсален отива към своя край и отстъпва на това, което е атомистично-медицинския възглед.
към текста >>

225. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията.
Винаги е необходимо, поне при поставянето на диагноза, да си припомним, че нещата стоят така; при диагнозата винаги да се връщаме към онова, което именно в процеса на създаване на човека посочва истинската причина. В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част на тялото, бива изместен по посока на сърцето. Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание. Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност. И не един лекар би се справил с всички свои възгледи, ако при всички тези процеси, разгръщащи се например при еднокардит (Endocarditis възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните кухини бел. прев.), така също и при острия ендокардит, си постави въпроса по следния начин, ако се каже: бих желал да узная как в една по-ранна възраст са се разгръщали тези болестни прояви, които по някакъв начин са свързани с пневмонията или с плеврита. Това ще ни доведе до там, да видим, че при децата пневмонията или плевритните явления не бива да бъдат преждевременно и твърде бързо подтиснати.
към текста >>

И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото.
прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози.
към текста >>

226. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>

Това е може би само една образна представа, един вид имагинация, само че, скъпи мои приятели, то същевременно е и нещо, което, ако го възприемем по правилен начин, може да действува като един съвсем порядъчен, редовен образ, редовен принцип, и което може да ни насочи, та тъкмо това, което виждаме в подробностите, да го обобщим по правилен начин.
Това е може би само една образна представа, един вид имагинация, само че, скъпи мои приятели, то същевременно е и нещо, което, ако го възприемем по правилен начин, може да действува като един съвсем порядъчен, редовен образ, редовен принцип, и което може да ни насочи, та тъкмо това, което виждаме в подробностите, да го обобщим по правилен начин. Сега вече изградих повечето от основните, нужни за специалните разглеждания, и което ще бъде основа и за отговора на многостранно поставените ми въпроси.
към текста >>

227. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина.
Сега става дума затова, в известна степен да се научим да отмерваме как въздействуват тези неща, как например да прилагаме соли на силициевата киселина, при което непрекъснато трябва да изследваме метала по отношение на родството му с тези три представители. А от друга страна трябва да сме наясно, че долната част на човека е сродна с медта, с меркурий (живак бел. прев.), със среброто и че при всички въглекиселинни процеси трябва да обръщаме внимание на това, доколко да прилагаме метала, сродни на горепосочените метали, или да прилагаме самите метали, или по някакъв начин да ги свързваме с процесите, образуващи въглена киселина. По този начин обобщаваме това от земния елемент, което обусловено от извънземния елемент, е с метален характер, и това, което иначе носи скален характер, както и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на въглената киселина и това, което се формира под влиянието на принципа на образуване на силициева киселина. Тук ние бавно се доближаваме до възможността да конкретизираме нещата от външния свят, които трябва да въведем в човешкия организъм, за да му донесем в един или друг случай излекуване. При това винаги ще трябва да обръщаме внимание на следното, че всичко онова, което в слаба степен въздействува върху нисшите сетива, което слабо въздействува върху обонянието и върху вкуса, т.е. което бих желал да кажа не разкрива ярко навън същността си, то може да действува в много силни разреждания, докато по-слаби разреждания са нужни от тези вещества, които ярко изявяват същността си на обонянието и на вкуса. Тези субстанции, които са силни на мирис и вкус, т.е. ако сме наясно в какво се състои лечебната сила, са често в основата си, такива каквито са, изключително добри лечебни средства, а именно, когато тяхното лечебно въздействие не бъде премахнато чрез обичайната диета.
към текста >>

228. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което сега Ви казах, можете да го разберете в обобщен вид, ако си представите следната картина.
Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т. е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване. И така, на това, което протича под влиянието на carbo vegetabilis, от едната страна се противопоставя образуването на светлина. Това, което сега Ви казах, можете да го разберете в обобщен вид, ако си представите следната картина. Ако си представите: тук на Земята (виж рис.21) Земята е обгърната с въздух, а тук след въздуха следва нещо друго. Това, което следва след въздуха, е нещо, което можем да наречем един вид топлинно покривало на Земята. Ако човек поеме по път отдалечаващ го от Земята биха се установили съвсем различни температурни отношения, силно биха изненадали хората. На известно разстояние от Земята, това, което е заложено в топлинните сили, играе роля, идентична на ролята на атмосферата, разположена под това топлинно покривало. Ако ето тук оставим тези топлинни въздействия, т.е.
към текста >>

229. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне.
към текста >>

230. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Доколкото разглеждания материал може да бъде овладян, на базата на този материал от последния час аз трябва да обобщя някои неща, с което едва ще се осветли цялото и което всъщност ще направи цялото плодотворно.
Доколкото разглеждания материал може да бъде овладян, на базата на този материал от последния час аз трябва да обобщя някои неща, с което едва ще се осветли цялото и което всъщност ще направи цялото плодотворно. И затова ще бъде добре, макар че всичко това може да бъде само едно начало, ако сме в състояние да прибавим още два дни. Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху болния човек. Не е добре, ако разискванията като вчерашните бъдат взети в твърде материалистичен смисъл, защото в този случай действително става дума за следното в това, което външно се проявява да кажем в разрушаването на зъбите, да виждаме именно само външния симптом за един определен вътрешен процес, за един процес, който всъщност остава скрит за външното възприемане, и който има за последица външно проявеното. Вие ще разберете целия формиращ зъбен процес, ако го разгледате заедно с други процеси в човешкия организъм, който в основата си са видимо силно отдалечени от този, формиращ зъбите процес, ако например го разгледате заедно с едно явление, което на Вас Ви е доволно познато, но чиято вярна оценка може да бъде извършено само ако това явление бъде правилно разгледано съвместно с процеса, формиращ зъбите. Това е явлението, че момичетата имат съвсем здрави зъби и след като минат през първото раждане, след това зъбите им се разрушават.
към текста >>

Това е нещо, което изключително основно изяснява връзката между зъбобола, между зъбните увреждания и цялата конструкция на организма.
И затова ще бъде добре, макар че всичко това може да бъде само едно начало, ако сме в състояние да прибавим още два дни. Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху болния човек. Не е добре, ако разискванията като вчерашните бъдат взети в твърде материалистичен смисъл, защото в този случай действително става дума за следното в това, което външно се проявява да кажем в разрушаването на зъбите, да виждаме именно само външния симптом за един определен вътрешен процес, за един процес, който всъщност остава скрит за външното възприемане, и който има за последица външно проявеното. Вие ще разберете целия формиращ зъбен процес, ако го разгледате заедно с други процеси в човешкия организъм, който в основата си са видимо силно отдалечени от този, формиращ зъбите процес, ако например го разгледате заедно с едно явление, което на Вас Ви е доволно познато, но чиято вярна оценка може да бъде извършено само ако това явление бъде правилно разгледано съвместно с процеса, формиращ зъбите. Това е явлението, че момичетата имат съвсем здрави зъби и след като минат през първото раждане, след това зъбите им се разрушават. Това е нещо, което изключително основно изяснява връзката между зъбобола, между зъбните увреждания и цялата конструкция на организма.
към текста >>

231. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В това отношение бих желал още веднъж накратко до обобщя нещата, произтичащи от цялостния дух на моите лекции.
В това отношение бих желал още веднъж накратко до обобщя нещата, произтичащи от цялостния дух на моите лекции. Днес ние отново посочихме лимфо-кръвотворната дейност в човека. Тя представлява полярност на това, което се проявява в минерализиращия процес при медта. Ето защо съществува родство между тези процеси и медта. Задачата би се състояла в следното, да се изясни, че тези процеси принадлежат и на долния човек, само на най-горната част на долния човек, и по тази причина съществува подобно родство с медта, което родство е силно насочено към самата мед-образуваща сила, такава, каквато осъществява тя на Земята. Защото всичко, което е свързано с долната част на човека, е свързано със земните процеси.
към текста >>

Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в болния човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека.
Но това е едно отклонение. И това отклонение може да бъде преодоляно, ако подходим по начина, който аз се опитах да изложа елементарно в общи линии. По тази причина засега аз избрах за начало най-горния етаж. Това може да бъде коригирано, ако чрез подобно вътрешно разглеждане на човешката и на извън човешката природа достигнем до ограничаване сферата на действие на лечебното средство, до ограждане то на тази сфера. Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в болния човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека. По този начин във външния свят биват ограничени съвсем определени области, имащи своето отношение към човека.
към текста >>

232. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

От долу нагоре чрез силиция човекът бива обобщен, недиференциран, от горе надолу той бива диференциран, разграничен.
Всичко, което представлява същия процес, но по отношение на силите е възможно по-слаб процес на образуването на кварца, действа в противоположен смисъл (виж рис.5, жълто), то действа диференциращо, излъчващо. От долу нагоре чрез силиция човекът бива обобщен, недиференциран, от горе надолу той бива диференциран, разграничен. По отношение на човека това означава, че органично наличните сили в главата биват диференцирани в тяхното въздействие върху отделните органи. Те биват, така да се каже, импулсирани чрез своеобразния кварцов процес в главовия организъм да действат правилно в своите органи, да се разпределят правилно в сърцето, черния дроб и т.н.
към текста >>

233. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала. Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането. Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
към текста >>

[7] действие на боба при проблеми с бъбреците и т.н.
[7] действие на боба при проблеми с бъбреците и т.н. - Бел. ред.
към текста >>

234. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н. Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н. А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>

Като обобщите това, което представих, можете да си кажете: Най-близкото до външната природа е веществообменно-двигателната система.
Могат да се вземат и солени бани, по-концентрирани солени бани, но организмът трябва да се направи склонен да преработи вътрешно всичко това, да противопостави нещо отвътре навън. Може да имате следното съображение, то ще последва от обсъденото тук миналата година. Искаме ли да поощрим организма да развие отвътре дейност, която да регулира във взаимодействията някои външни организационни сили, тогава ще приложим живак в малки хомеопатични дози. В такъв случай живакът е важно лечебно, регулиращо средство. Именно тук трябва да се има предвид това, което общо взето се наблюдава при дозирането. Като обобщите това, което представих, можете да си кажете: Най-близкото до външната природа е веществообменно-двигателната система. Ако в нея нещо липсва, ако трябва да се направи нещо там, необходимо е да се вземат ниски потенции. Премине ли се към средния човек, трябва да се вземат средни потенции. Ако искаме обаче да действаме от главата, ако изобщо искаме да въздействаме от това, което има общо с духовността в главата, трябва да работим с високите потенции. В този случай имаме работа с белодробната дейност, значи с нещо, което принадлежи към средния човек. Живачните дози трябва да са средните.
към текста >>

235. ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Нещата са такива, че се налага да се каже: Трябваше да се обобщи всичко, което се получава от такава правилна интерпретация на наблюдението, за да се стигне до този резултат, и вие можете да бъдете сигурни, защото първоначално е направено само това, което почива на такава всеобхватна интерпретация на наблюдението.
Особено интересно е да се разгледат в този смисъл отделните метали, като с това разглеждане се стигне до гледните точки, показани на тази таблица, като важещи за нашите минерални лекарства. Нещата са такива, че се налага да се каже: Трябваше да се обобщи всичко, което се получава от такава правилна интерпретация на наблюдението, за да се стигне до този резултат, и вие можете да бъдете сигурни, защото първоначално е направено само това, което почива на такава всеобхватна интерпретация на наблюдението. Можем и тук да вземем на помощ тази интерпретация. Защото за мен е важно не по някакъв начин да ви покажа още веднъж таблицата; а това в нея, което ще трябва да се допълни, може и трябва да стане при писменото излагане на нещата. За мен не е важно да покажа пак таблицата, а да насоча мисленето ви в тази посока, в която се появи нещо именно като тази таблица. [3]
към текста >>

236. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Нека обобщим: Онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.
Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен. За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят. В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "кръв". Нека обобщим: Онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.
към текста >>

237. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област. И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
към текста >>

238. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И така, скъпи мои приятели, нека днес да пристъпим към един вид обобщение на въвеждащите лекции, а от утре ще преминем към практическото разглеждане на някои отделни случаи.
И така, скъпи мои приятели, нека днес да пристъпим към един вид обобщение на въвеждащите лекции, а от утре ще преминем към практическото разглеждане на някои отделни случаи. Нещата стоят така, че едно точно наблюдение върху същността на така наречените душевни заболявания по необходимост ни отвежда и до отправната точка на лечението. Причината, че лечението на възрастните с нашите методи днес все още среща известни трудности, се корени в това, което аз изложих: за работа с душевно болни трябва да има определени условия, които в тази област изобщо не могат да бъдат създадени от нашето антропософско Общество, докато отношенията в заобикалящия ни свят са такива, каквито са те днес. Напротив, при децата нещата стоят така, че тук възпитанието може да постигне твърде много. Но както вече видяхте, скъпи мои приятели, при душевните заболявания
към текста >>

И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот. Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>

Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи.
Тъкмо при тези деца по най-удивителен начин забелязваме какво всъщност върши подсъзнанието, намесвайки се в живота на усещанията. На първо място, то е ужасно умно. То отпечатва във възможно най-ясни понятия онова, което протича във вътрешната конституция и в отношенията между човека и неговото обкръжение. Всичко това се разиграва в подсъзнанието, без да намира достъп до съзнанието. Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи. – И ето, сега той се проявява. Забелязваме го. Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на мисленето. И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да усетите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите. Разбира се, детето няма да има никаква полза, ако фактически Вие вършите всичко онова, което то трябва да извърши.
към текста >>

239. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Да, скъпи мои приятели, отношенията в живота са твърде сложни и е много трудно да се обхванат в тяхната цялост, но все пак, при един такъв случай е възможно да стигнем до някакво обобщение.
Да, скъпи мои приятели, отношенията в живота са твърде сложни и е много трудно да се обхванат в тяхната цялост, но все пак, при един такъв случай е възможно да стигнем до някакво обобщение. И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване. Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност. Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката.
към текста >>

240. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения.
Мислите ли, че той наистина е първият, който се е опитвал да работи с такива деца. Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения. Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек. Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна. А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси. От друга страна, тъкмо вникването в човека води до най-дълбоките прозрения на самата антропософия.
към текста >>

241. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Обобщение: Праприрода = Отец, Свръхприрода = Дух, Среда = Христос.
Древната мистерийна медицина и нейното обновяване в днешно време. Обобщение: Праприрода = Отец, Свръхприрода = Дух, Среда = Христос. Патология на развиващото се човечество. Смъртта на Голгота: лечебния процес. Пътят на лекаря. Пътят на пастора.
към текста >>

242. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина.
Скъпи приятели! В този курс за първи път обединихме членовете на два духовни кръга на действие, и това обединяване означава нещо много особено. Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване. Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си. Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име. Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума. Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в смисъла на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици. За подобна съвместна работа често се е говорило, и се обръщало внимание, че тъкмо антропософското движение трябва да разчита на тази съвместна работа.
към текста >>

243. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други.
Скъпи мои приятели! Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот. Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност. Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер. И всичко, което се отклонява от този тип, бе обявено за патологично. И тъй като геният се отклоняваше в една посока, безумието в друга посока, то и двете бяха по някакъв начин патологични.
към текста >>

244. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И ако за целта на Вашето езотерично вглъбяване, скъпи мои приятели, Вие желаете да отнесете от пасторската медицина със себе се едно обобщение на този курс, тогава вземете със себе си тези слова, които гласят:
И ако за целта на Вашето езотерично вглъбяване, скъпи мои приятели, Вие желаете да отнесете от пасторската медицина със себе се едно обобщение на този курс, тогава вземете със себе си тези слова, които гласят:
към текста >>

245. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления.
Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей. Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3]. И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>

И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
към текста >>

– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
към текста >>

И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността.
И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор. Когато орбитите на планетите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли. Но и тези възли не са постоянни точки. Линиите, които, придвижвайки се, съединяват тези възли (рисунката на стр.33, К и К1), също се явяват линии на отклонението на равнините една от друга. И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността. Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие. Разбира се, стигайки до такъв момент, за удобство може да се каже: безусловно, в действителността съществуват различни смущения и тя само приблизително се обхваща от нашите понятия. – И след това може с това удобство да продължаваме да плуваме в теориите. Но се отплува толкова далеч, че при опит от теорията да се конструират фантастични образи, които трябва да съответстват на действителността, се оказва, че те не съответстват на действителността.
към текста >>

246. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>

Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя.
В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4]. Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя. Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка. – Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна. Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав! Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално.
към текста >>

247. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада. Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето.
към текста >>

248. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение.
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение. Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор. Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия? Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени.
към текста >>

Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други.
Оттук бих искал да премина към това, което ще ви покаже, какво значение има този феноменологичен подход. Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин.
към текста >>

Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>

249. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури.
В конвенционалното селско стопанство все повече се разчита на химически и биотехнически средства. Изтъква се, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти винаги само в по-големи жизнени общности. Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда. Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури. Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни. Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите. Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940).
към текста >>

250. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот.
Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях. Когато човек погледне тези растения, вече може да каже:наистина долу в земята има нещо, което се нуждае от азот така, както белите дробове се нуждаят от кислород. И това е варовикът. Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород. И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки.
към текста >>

251. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато човек иска да изследва тези неща, винаги може да вземе за сравнение присъщите свойства на зърнените растения, на житото, от една страна, и от друга страна, подобните свойства на еспарезета та, на бобовите растения, и по този начин могат да се направят интересни опити със семеобразуването.
Сравнително лесно могат да се назначат опити по тези въпроси. Да кажем, насаждате на две лехи една до друга жито и еспарезета. Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция. Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена. При еспарзетата образуването на семе напълно ще се потисне или много ще се забави. Когато човек иска да изследва тези неща, винаги може да вземе за сравнение присъщите свойства на зърнените растения, на житото, от една страна, и от друга страна, подобните свойства на еспарезета та, на бобовите растения, и по този начин могат да се направят интересни опити със семеобразуването.
към текста >>

252. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тъкмо от антропософския възглед обобщенията, абстракциите нямат абсолютно никаква стойност и те имат най-малка стойност, когато се навлезе в практиката.
Климатът, почвата и други условия дават най-дълбоките основи за индивидуалността на един имот. Един имот в Силезия не е като имот в Тюрингия или в Южна Германия. Те са наистина отделни индивидуалности. Тъкмо от антропософския възглед обобщенията, абстракциите нямат абсолютно никаква стойност и те имат най-малка стойност, когато се навлезе в практиката. Какъв смисъл има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата.
към текста >>

253. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи. Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни. Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>

254. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Обобщение
Обобщение
към текста >>

255. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Обобщено, за улеснение, можем да вземем схемата от таблица 1.
Обобщено, за улеснение, можем да вземем схемата от таблица 1.
към текста >>

Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви.
1. Земя и Космос. Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос. Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята. Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.
към текста >>

256. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения.
Като увод Рудолф Щайнер казва: „Едва ли има област на живота, която да не спада към земеделието. Погледнато от каквато и да било страна, откъм какъвто и да било ъгъл, се вижда, че всички интереси на човешкия живот са насочени и се събират в земеделието.“ Това прави земеделието така интересно и комплицирано. Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност.
към текста >>

Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>

В заключение се стига до това: различните методи на разглеждане да бъдат обобщени и да се съгласуват един с друг.
Този аспект е описан при Щайнер главно в неговите книги „Тайната наука“[14] и „Из акашовата хроника“[15], но освен това също и в много лекции.[16] Там Сатурн, Юпитер и Марс представляват далече отминали степени от развитието на Земята и заедно с нея също и развитието на човека. В заключение се стига до това: различните методи на разглеждане да бъдат обобщени и да се съгласуват един с друг.
към текста >>

257. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Обобщено се описват следните отношения:
Обобщено се описват следните отношения:
към текста >>

Относно бобовите растения
Относно бобовите растения
към текста >>

Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена. Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва.
към текста >>

Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат. Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва. Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>

Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат. Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва. Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>

258. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили.
Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота. Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили. Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили. Винаги се касае за слънчеви сили. Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в растениевъдството.
към текста >>

259. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Така, като обобщим осмата лекция, можем да кажем, че наторяването трябва да се състои не само в етеризиране и астрализиране на почвата и растенията, но и чрез него да се внесе зараждаща се азова сила.
Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално? Носи ли със себе си етерното и астралното? Дали азовото устройство на растението внася в храната условията за волевата намеса на човешкия Аз в неговата обмяна на веществата? Така, като обобщим осмата лекция, можем да кажем, че наторяването трябва да се състои не само в етеризиране и астрализиране на почвата и растенията, но и чрез него да се внесе зараждаща се азова сила.
към текста >>

260. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

Обобщение
Обобщение
към текста >>

Да обобщим Курса още веднъж.
Да обобщим Курса още веднъж. Всяка лекция е като една нова голяма крачка на Рудолф Щайнер, един нов основен аспект за селското стопанство, за живота, за природата и за човека, които в крайна сметка се обединяват в едно цяло.
към текста >>

261. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас.
Наистина е ужасно в какви дебри е вкаран този проблем, колко е омотан. На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли. Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга. Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас. Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме. И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз». Така твърди този господин.
към текста >>

Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме.
Наистина е ужасно в какви дебри е вкаран този проблем, колко е омотан. На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли. Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга. Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас. Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме. И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз». Така твърди този господин.
към текста >>

И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз».
На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли. Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга. Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас. Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме. И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз». Така твърди този господин.
към текста >>

Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек.
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно. Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек. «Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата.
към текста >>

«Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение.
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно. Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек. «Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък.
към текста >>

И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз».
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно. Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек. «Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници. Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»! » Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>

Обаче авторът обобщава, обединява само войниците: на командира се пада чисто представителна роля, той е само представител.
Вижте, господа, как мисли този господин. Тази книга е написана на високо научно ниво, може да се предположи, че тя представлява връх в научните достижения. Авторът на книгата казва: това са рота войници и нейният командир. Обаче авторът обобщава, обединява само войниците: на командира се пада чисто представителна роля, той е само представител. Същото нещо става с представите и чувствата (на отделния човек). Авторът обединява, обобщава всички представи и чувства, при което «аза» той дарява с чисто представителна роля, «азът» е нищо повече от техен представител.
към текста >>

Авторът обединява, обобщава всички представи и чувства, при което «аза» той дарява с чисто представителна роля, «азът» е нищо повече от техен представител.
Вижте, господа, как мисли този господин. Тази книга е написана на високо научно ниво, може да се предположи, че тя представлява връх в научните достижения. Авторът на книгата казва: това са рота войници и нейният командир. Обаче авторът обобщава, обединява само войниците: на командира се пада чисто представителна роля, той е само представител. Същото нещо става с представите и чувствата (на отделния човек). Авторът обединява, обобщава всички представи и чувства, при което «аза» той дарява с чисто представителна роля, «азът» е нищо повече от техен представител.
към текста >>

262. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Нека да обобщим това, което разглеждахме.
Добро утро, господа! Нека да обобщим това, което разглеждахме. В края на последното занятие ви казах за възражението, което обикновено се прави: може би всичко, което се казва за живота преди влизането в земното тяло, за предшестващите земни животи, е правилно, но защо нищо не помним за това? Днес ми се иска подробно да отговоря на въпроса: Защо не помним и как можем да придобием такъв спомен?
към текста >>

263. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух[1].
Ако човек се вгледа в природата - изобщо той я гледа без да се замисля, - за него настъпва такъв момент, когато започва истински да се замисля над природните явления и разбира, че в цялата природа присъства духът, навсякъде присъства духовното; и на него, бих казал, му става любопитно: а как този дух действа в природата? Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух[1]. Днес бих искал да ви покажа нещо друго.
към текста >>

Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода!
Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество. Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека. Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода! Всички тези неща се обединяват едно с друго. С примери за неща, които ще разширяваме, ще видите, че истинска наука, която разбира всичко това, може да възникне само в Антропософията.
към текста >>

[1] «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» – вж.
[1] «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» – вж. лекцията от 10 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр. съч. 348.
към текста >>

264. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт.
Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт. Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем.
към текста >>

265. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

1. «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» - вж.
1. «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» - вж. лекцията от 10 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр. съч. 348.
към текста >>

266. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Господа, искам да направя обобщение в допълнение към изнесените по-рано лекции.
Господа, искам да направя обобщение в допълнение към изнесените по-рано лекции. Следващия път ще ви помоля отново да зададете въпроси по една или друга естественонаучна тема.
към текста >>

пр.) - днес трябва само да обобщя този материал, - това са отровите на насекомите, отровите на змиите.
След това съществуват растителни отрови - отрови от растителен произход, - например отровата, съдържаща се в беладоната, или отровата, съдържаща се в черния блян, Hyoscyamus niger, или в напръстника, Digitalis purpurea. Това са растителни отрови. Трети вид са отровите от животински произход, за които говорихме наскоро (вж. Събр. съч. 351 -бел. пр.) - днес трябва само да обобщя този материал, - това са отровите на насекомите, отровите на змиите. Сред отровите от животински произход особено страшна, особено ужасна е отровата на бесните кучета, отровата на бяса при кучетата.
към текста >>

И така, обобщавайки, може да се каже: отровите от животински произход действат всъщност само в кръвта, те не действат в храносмилателната система.
В стомаха змийската отрова се оказва съвсем неотровна. По подобен начин действат и другите животински отрови, например отровите на насекомите. И само отровата на бяса е такава, че преди всичко попада в слюнката и от слюнката след това преминава в кръвта. Затова при известни обстоятелства тя може да предизвика вредно въздействие даже попадайки в стомаха; макар и далеч не толкова вредно, както в случай на ухапване от куче. Отровата на бяса преминава от слюнката в кръвта. И така, обобщавайки, може да се каже: отровите от животински произход действат всъщност само в кръвта, те не действат в храносмилателната система.
към текста >>

267. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Въглехидратите се съдържат например в картофите, в боба и, разбира се, във всички зърнени култури.
Трети вид хранителни продукти, приемани от човека, са веществата, представляващи въглехидрати. Въглехидратите се съдържат например в картофите, в боба и, разбира се, във всички зърнени култури. Тук се съдържат въглехидрати. В много от тези култури се съдържа захар; тя или непосредствено се съдържа в употребяваните от нас продукти, или се произвежда от въглехидратите, които се съдържат в употребяваните от нас продукти, например картофите. В картофите се съдържа главно нишесте. Тази нишестена маса се превръща вътре в нас отначало в декстрин, а после в захар. Така че, употребявайки за храна картофи, вие, по същество, се храните със захар, защото картофената маса, нишестената маса се превръща в човешкия организъм в захар.
към текста >>

Да допуснем, че на 22 януари сте се нахранили с картофи, с боб и към това сте пийнали и алкохол.
пр.) Но ако виното попадне в стомаха, от него се образуват вещества, влизащи в състава на хранителните продукти. И така, съществуват вещества, които имат тенденция към ферментация; това са нишестето и захарта. Нишестето и захарта в човешкия организъм се стремят главно към ферментация, искат да ферментират. Ако пиете алкохол, тогава този алкохол прогонва от главата силите, които препятстват в човека ферментацията на нишестето и захарта, появяваща се от нишестето. Да разгледаме цялата тази история по-подробно. Да допуснем, че на 22 януари сте се нахранили с картофи, с боб и към това сте пийнали и алкохол. Е, добре. Ако не сте пили алкохол, главата ви ще остане трезва. Картофите и боба съдържат нишесте и захар, които се образуват от нишестето: главата би имала сили по нормален начин да възпрепятства ферментацията на нишестето и захарта. Но когато сте пили алкохол, главата е изгубила способността да препятства ферментацията на получаваните от картофите нишесте и захар; картофите и боба, а също и други продукти, зърнените култури например, започват да ферментират вътре във вас.
към текста >>

Картофите и боба съдържат нишесте и захар, които се образуват от нишестето: главата би имала сили по нормален начин да възпрепятства ферментацията на нишестето и захарта.
Ако пиете алкохол, тогава този алкохол прогонва от главата силите, които препятстват в човека ферментацията на нишестето и захарта, появяваща се от нишестето. Да разгледаме цялата тази история по-подробно. Да допуснем, че на 22 януари сте се нахранили с картофи, с боб и към това сте пийнали и алкохол. Е, добре. Ако не сте пили алкохол, главата ви ще остане трезва. Картофите и боба съдържат нишесте и захар, които се образуват от нишестето: главата би имала сили по нормален начин да възпрепятства ферментацията на нишестето и захарта. Но когато сте пили алкохол, главата е изгубила способността да препятства ферментацията на получаваните от картофите нишесте и захар; картофите и боба, а също и други продукти, зърнените култури например, започват да ферментират вътре във вас.
към текста >>

Но когато сте пили алкохол, главата е изгубила способността да препятства ферментацията на получаваните от картофите нишесте и захар; картофите и боба, а също и други продукти, зърнените култури например, започват да ферментират вътре във вас.
Да разгледаме цялата тази история по-подробно. Да допуснем, че на 22 януари сте се нахранили с картофи, с боб и към това сте пийнали и алкохол. Е, добре. Ако не сте пили алкохол, главата ви ще остане трезва. Картофите и боба съдържат нишесте и захар, които се образуват от нишестето: главата би имала сили по нормален начин да възпрепятства ферментацията на нишестето и захарта. Но когато сте пили алкохол, главата е изгубила способността да препятства ферментацията на получаваните от картофите нишесте и захар; картофите и боба, а също и други продукти, зърнените култури например, започват да ферментират вътре във вас.
към текста >>

Сега бих искал да обобщя за вас всичко това, което казах последния път.
Сега бих искал да обобщя за вас всичко това, което казах последния път. Знаете какво говорихме: ако човек е приел някаква отрова, той трябва да използва като противоотрова течен белтък.
към текста >>

268. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото.
Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи. Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
към текста >>

269. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т.
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т. н., какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>

Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах.
Въпрос: Бих искал да задам на господин доктора въпрос за хранителните продукти, за боба, ряпата и т. н., какво влияние оказват те върху тялото? За картофите господин докторът вече говори. Може би бихме могли да чуем и за другите хранителни продукти. Някои вегетарианци не ядат виещи се растения, боб и грах. При вида на житно поле например се появяват различни мисли за хляб, разни вариации на който имат, по всяка вероятност, всички народи по Земята.
към текста >>

270. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Разказвах ви за това как за храненето на всеки човек са необходими четири неща: соли, след това нещо, което се нарича въглехидрати - преимуществено се съдържа в картофите, но особено в зърнените култури, в житните растения от нашите поля, а също и в бобовите.
Днес бих искал да допълня още малко към това, което беше казано последния четвъртък в отговор на въпроса на господин Бурле. Разказвах ви за това как за храненето на всеки човек са необходими четири неща: соли, след това нещо, което се нарича въглехидрати - преимуществено се съдържа в картофите, но особено в зърнените култури, в житните растения от нашите поля, а също и в бобовите. После казах, че човек се нуждае и от мазнини. Необходим му е също така и белтък. Също така ви показах разликата между формите на хранене при човека, например в случай на употреба на белтък и соли. Солта човек всмуква в своето тяло чак до главата включително, при това така, че тази сол си остава сол и нейното изменение се състои само в това, че тя се разтваря. Но тя запазва силите си на сол като такива, прониквайки чак до човешката глава включително.
към текста >>

Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата.
И по доста подобен начин това става и с мазнините. Собственият си белтък ние сами изработваме; от чуждия белтък използваме само въглерода. Собствена мазнина ние също изработваме самостоятелно. Обаче за тази мазнина използваме - макар и съвсем малко - част от този азот, който приемаме при храненето. Следователно работата стои така, че и белтъка, и мазнината произвеждаме самостоятелно. Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата. Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости.
към текста >>

271. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение - днес успях да дам само основите, - за да може това да бъде разбрано още по-добре.
В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам как стоят нещата. Но всички тези лекции бяха предвидени по такъв начин, че по задаваните въпроси да се установи какво вие бихте искали да научите, господа. Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение - днес успях да дам само основите, - за да може това да бъде разбрано още по-добре. Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво всъщност иска духовната наука.
към текста >>

НАГОРЕ

7.619735956192