Търсене в текстове за 'Благосклонност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 9 резултата от 9 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Благосклонност'.

1. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ (1895) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Не бих могъл да завърша това кратко предисловие, без сърдечно да благодаря4 на госпожа Фъорстер-Ницше5, сестрата на Ницше, за проявената и благосклонност, докато пишех тази книга.
Моята книга показва, че никъде в идеите на Ницше няма и следа от мистицизъм. Няма да се опитвам да опровергавам мнението на госпожа Саломе, че Ницшевите мисли в „Човешко, твърде човешко“ са повлияни от изказванията на Паул Рее2, автор на „Психологически наблюдения“, „Изворът на моралните усещания“ и др. Един толкова посредствен ум като Паул Рее не би могъл да има каквото и да е въздействие върху Ницше. Не бих се занимавал тук с тези неща, ако книгата на госпожа Саломе не допринасяше толкова много за разпространяването на подобни противни мнения за Ницше. Фриц Къогел3, превъзходният издател на Ницшевите трудове, в „Списание за литература“ е дал подходящо опровержение на тази неумела работа. Не бих могъл да завърша това кратко предисловие, без сърдечно да благодаря4 на госпожа Фъорстер-Ницше5, сестрата на Ницше, за проявената и благосклонност, докато пишех тази книга. Благодарение на преживените часове в „Архива на Ницше“ в Наумбург6, придобих настроението, от което се родиха следващите мисли. Ваймар, април 1895 г. Рудолф Щайяер
към текста >>

2. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Истинското себепознание например сочи: възможно е да проявиш благосклонност към някого, и въпреки това в душата си да храниш скрита завист или омраза.
По-рано той не е усещал тази грозота, защото никога не е прониквал съзнателно в своята същност. Едва сега той забелязва как обича в себе си това, което в този момент е длъжен да усеща като нещо грозно. Мощта на себелюбието блясва в пълната си сила. Но наред с това става ясно колко малко е склонен днешният човек да се откаже от себелюбието. Дори когато става дума за душевни качества, свързани с обикновения живот и с отношенията към другите, трудността, която възниква, е достатъчно голяма. Истинското себепознание например сочи: възможно е да проявиш благосклонност към някого, и въпреки това в душата си да храниш скрита завист или омраза. Човек разбира, че тези непроявени досега чувства един ден сигурно ще поискат да се проявят. И човек забелязва, че би било съвсем повърхностно да си каже: Добре, сега ти вече разбра как стоят нещата с теб, следователно можеш да изкорениш и завистта, и омразата. Но човек открива още, че с подобна мисъл ще се окаже твърде уязвим и слаб, когато поривът да се удовлетворят омразата и завистта избухне в душата като една природна сила. Такива нюанси в себепознанието възникват според едни или други качества на душата. Те се проявяват с настъпването на онези изживявания, които протичат вън от сетивното тяло, защото себепознанието е вече истинно и не може да бъде помрачено от желанието да гледа на себе си, опирайки се на едни или други предпочитания.
към текста >>

3. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата?
Но тъкмо по това време у мен започнаха да узряват първите мисли за появилата се по-късно „Философия на свободата“. В гореспоменатото непубликувано съчинение за деле Грацие, „Природата и нашите идеали“, в следните изречения се намират зародишите на тази книга: „Нашите идеали вече не са толкова повърхностни, за да се задоволяват с често толкова плоска, толкова празна действителност. Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание. Това издигане се получава, когато погледна в света на нашата душевност, когато пристъпя по-близо до същността на нашия идеален свят. Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата? Макар и листата на прекрасната роза да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи. Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно. Не съществуването във времето, не, вътрешната същност на нещата ги прави съвършени. Идеалите на нашия дух представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа. Какво заслужаващо съжаление същество щеше да бъде човекът, ако не можеше да намери удовлетворение в собствения си идеален свят, а се нуждаеше от съдействието на природата за това?
към текста >>

4. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си.
Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот. Можем да го кажем и така. Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна, можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си.
към текста >>

5. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави.
Може ли човек да развие тези елементи? Едно просто размишление може да покаже, че съществува един по-особен свят, отколкото този на простото размишление. Той е налице, когато можем да си кажем: Като хора, ние влагаме морал в нашите чувства. Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот.
към текста >>

6. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека.
А как стоят нещата с Азът? Азът също напуска физическото и етерното тяло и бива изграден в съответствие със силите на духовните Същества от Космоса. Ако Азът би постигнал съзнанието на „Човека-Дух“, той съвсем не би започнал да говори просто за себе си, както астралното тяло; ако Азът би се „въоръжил“ със съзнанието, което действува във физическото тяло, ако човекът би предоставил на своя Аз онова съзнание, с което той обитава нощем духовния свят, тогава човек би изживял не само сбора от „съдебните констатации“ отправени срещу него, а би доловил очертанията, както и самите зародишни сили на своя следващ земен живот. За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух. Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена. И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество.
към текста >>

7. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено.
Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот. Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено. То не може да проникне в това слънчево съществуване. В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята лоша карма, преди в определен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане. Злото не може да влезе в слънчевото съществуване. Има една поговорка, която в съзнанието на днешните хора се отнася обаче само за физическите въздействия на Слънцето. Тази поговорка гласи, че Слънцето огрява еднакво доброто и злото[3].
към текста >>

8. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност.
Тези неща трябва да се считат като произтичащи от естеството на самата тема. Ще трябва да се подтикнем да вземем всички тях под внимание. Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивост. Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества. Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност. Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си. Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго.
към текста >>

9. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността.
Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността. Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус. Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство. Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това. Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия. Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света. Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания. Това е било обичайно в древността, когато хората са били други.
към текста >>

0.67784190177917