Търсене в текстове за 'Благородна'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 75 резултата от 57 текста с части от думите : 'Благородна'.

1. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
Неговите велики идеи го придружават и в Италия. През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се домогва и до понятия относно формата на човека. На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен. Тук вниманието на човека е постоянно завладяно чрез наблюдение на статуите, обаче по един по-висш начин. При нашата медицинско-хирургическа анатомия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул. Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
към текста >>

2. 04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма.
Такова начало може да бъде направено само с непосредствено дадения образ на света, т.е. с този образ на света, който стои пред човека, преди той да го е подложил на някакъв начин на процеса на познанието, преди той да е направил и най-малкото изказване върху него, преди да е предприел и най-малкото негово определение чрез мисленето. Това, което тогава преминава покрай нас и ние преминаваме покрай него, това е един лишен от всякаква връзка и все пак неразделен на индивидуални части образ на света/1/, в който нищо не е отделено едно от друго, нищо не е обусловено едно от друго и нищо не се определя едно от друго, това е непосредствено даденото. /*1 Разделянето на индивидуални части от съвършено слято дадения образ на света е вече акт на мислителната дейност/. На тази степен на съществуванието ако можем да употребим този израз нито един предмет, нито едно събитие не се явява по-важно, по-значително от друго. Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма. До момента на всяка познавателна дейност в образи на света нищо не се явява като субстанция, нищо като случайност, нищо като причина или действие; противоположностите на материята и духа, на тялото и душата, още не са създадени. Но за намиращия се на тази степен образ на света ние трябва да се въздържаме от всяко друго сказуемо. Този образ на света ни може да бъде разбираем нито като субективен или обективен, нито като случаен или необходим; дали той е вещ в себе си или просто представа, това не бива да решаваме на тази степен. Както вече видяхме, познанията на физиката и физиологията, съблазняващи ни да подведем даденото под една от посочените категории, не могат да бъдат поставени начело на теорията на познанието.
към текста >>

3. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико.
Солидността и мощта на оригинала не могат да се изразят от сферично нежния и слаб струнен звук. Докато оригиналният тон буди дела, неволи, ужас, струнният звук ни приспива и ни превръща в изнежени наслаждаващи се; сякаш е направен аранжимент на героична симфония за две флейти, предназначен за употреба на сънуващи пушачи на опиум.“ („История“, § 6) Миналото може истински да разбере само този, който живее здраво в настоящето, който има силни инстинкти, чрез които може да открие и разгадае инстинктите на предците си. Такъв човек се интересува от фактическото по-малко, отколкото от това, което може да се разгадае от фактите. „Бихме могли да си представим някакво историческо описание, което не притежава и капка от обикновената емпирична истина и въпреки това да претендира в най-висша степен за обективност.“ („История“, § 6) Майстор на такова историческо описание би бил този, който търси навсякъде в историческите личности и събития това, което е скрито зад простата фактология. Затова обаче той трябва да води един силен личностен живот, защото човек може да наблюдава непосредствено инстинкти и импулси само в своята личност. „Само от най-висшата сила на настоящето можете да тълкувате миналото: само с най-огромно усилие на вашата най-благородна самобитност ще разгадаете това, което е достойно за знаене и опазване, което е велико. Подобно чрез подобно! Иначе миналото ви принизява.“
към текста >>

Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност.
В християнството възражението срещу грижата за здравия живот е станало религия. („Антихрист“, § 5) Основателят на тази религия учи, че от Бог е презряно имащото стойност за хората. В „царството божие“ християнинът иска да открие реализирано всичко, което на земята му изглежда несъвършено. Християнството е религията, която желае да отнеме на човека всички грижи за земния живот. То е религията на слабите, които с удоволствие приемат повелята „Не се противопоставяй на злото и понасяй всяка несгода“, защото те не са достатъчно силни за съпротива. Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност. Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
към текста >>

4. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро.
Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемаемият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца". Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление. Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
към текста >>

Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено- сини цветове. Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
към текста >>

5. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.
Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.
към текста >>

6. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Една чиста и благородна мисъл се проявява под формата на червено-виолетово излъчване.
астрално тяло. Астралното тяло е възприемаемо само от ясновидеца. Можем да го сравним с един малко или много светещ духовно-душевен облак, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия"). В астралния организъм стават видими по духовен път човешките инстинкти, желания, страсти и представи. Например чувствените желания биват възприемани под формата на тъмно-червени излъчвания. Една чиста и благородна мисъл се проявява под формата на червено-виолетово излъчване.
към текста >>

7. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

да разцъфтят чрез огъня на благородната ти сила
да разцъфтят чрез огъня на благородната ти сила
към текста >>

Ако плодът на благородна вяра
Ако плодът на благородна вяра
към текста >>

8. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

На красотата благородната природа,
На красотата благородната природа,
към текста >>

9. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

която с пламенна и благородна сила
която с пламенна и благородна сила
към текста >>

10. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Мария, благородна болка те заставя
Мария, благородна болка те заставя
към текста >>

Да, твоята любов е благородна
Да, твоята любов е благородна
към текста >>

11. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

душата ти със благородна реч.
душата ти със благородна реч.
към текста >>

12. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Ще те открия, благородна сила,
Ще те открия, благородна сила,
към текста >>

13. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

от благородната духовна светлина.
от благородната духовна светлина.
към текста >>

14. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

духовна, благородна красота.
духовна, благородна красота.
към текста >>

15. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

от благородна братска обич, що
от благородна братска обич, що
към текста >>

16. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена. Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката. Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник. От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>

С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне.
олтара, отправяйки се през тайни галерии към техния дворец; а хората се разпръснаха из храма, за да задоволят своето любопитство. С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне.
към текста >>

17. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер.
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер. В тази Приказка Гьоте довежда поривите на своята фантазия до онази граница, след която те прерастват в един вътрешен душевен процес, който ни приближава до истинското познание на духовните светове. Потопявайки се в тази творба, аз вярвах, че прониквам в най- скритите дълбини на Гьотевата душа.
към текста >>

18. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество.
В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел. В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество. Нека той проникне тези приветствени думи, които произнасям от дъното на сърцето. От все сърце също пожелавам да изработим заедно и да формулираме това, което ще осветли най-различните области на науката и на живота, за да могат всички, които са дошли тук, да се завърнат при техните огнища с едно несъмнено задоволство в сърцето. Всички онези, които от години работят в Гьотеанума, ще се чувстват особено щастливи, ако след това ще могат да извикат в съзнанието си мисълта за това задоволство, което нашите посетители извличат от своето идване. Позволете ми още веднъж да ви поздравя в този смисъл и да ви благодаря, че сте дошли тук.
към текста >>

19. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Ние, младите, имахме възможност да представяме това, което раждаше духът ни, а Шрьоер обсъждаше всичко с нас и възвисяваше душите ни чрез великолепния си идеализъм и благородната си способност да въодушевява.
Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „упражненията по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във висшето училище. От тях ние тримата, а и някои други, получавахме най-голямо вдъхновение. Ние, младите, имахме възможност да представяме това, което раждаше духът ни, а Шрьоер обсъждаше всичко с нас и възвисяваше душите ни чрез великолепния си идеализъм и благородната си способност да въодушевява.
към текста >>

20. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Дълги години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия.
Една немалка част от младежкия ми живот беше свързана с тази задача, която ми стана толкова близка. Дълги години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия. Постепенно успях да приключа с частните уроци, които продължавах да давам и на други дори след започването на тази ми възпитателна дейност, и така ми остана време да продължа собственото си следване.
към текста >>

21. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>

22. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

Там активно се проявяваше най-благородна хуманност.
Обичах този пасторски дом, в който човек можеше да намери толкова много топлина. Там активно се проявяваше най-благородна хуманност.
към текста >>

23. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Само че при Гьоте те се появяват в по-красива, по-благородна, по-художествена форма на фантазията, докато преди все пак са носели по-малко художествен характер.
Приказните образи на Гьоте ни връщат към имагинациите, явяващи се често на търсачи на духовното преживяване на душата още много преди Гьоте. Известно подобие на тримата царе от приказката може да се открие в „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц. Други образи са повторение на образите от предишни времена на човека, поел по пътя на познанието. Само че при Гьоте те се появяват в по-красива, по-благородна, по-художествена форма на фантазията, докато преди все пак са носели по-малко художествен характер.
към текста >>

24. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост. Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>

25. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство. Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>

26. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи.
И тъй, какво е Светият Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда? Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот. Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл. Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи.
към текста >>

27. Бележки. GA_93 Легендата за храма

От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>

28. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена.
Чрез това обаче личността става безлична. Може да се направи и нещо друго. Може да се облагороди. Не е необходимо да се умъртви в нейната сила. Може да се насочи към по-висши неща. Тогава не е нужно личността да изгуби силата си и въпреки това ще става по-благородна и по-божествена. Не е необходимо да се умъртвят страстите, а да се преобразят във фини и благородни желания, тогава могат да се изживяват със същата интензивност. Един пример. Представете си едно кръчмарско увеселение. Който не присъства на него, не означава, че е аскет. Той е преобразувал само нисшите си желания в по-висши, така че ще скучае на него.
към текста >>

29. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Виждате какво правите духовно, когато се грижите да се изгради интелектуалността, етичността да стане по-чиста и благородна и естетическото чувство да се пречисти.
Не е така при лимфата. В нея не живее нашият аз, а други същества, астрални същества, чиято родина са Луната и Марс. Докато се образува и разгражда лимфата, тези същества навлизат в човека и също както лимфата протича в него, така преминават и силовите линии, делата на тези същества. Помислете, че азът въздейства облагородяващо върху астралното тяло. В същата степен, в която човекът става господар на астралното си тяло, той става господар и на духовете или на техните въздействия, които протичат в тялото чрез лимфата, така че чрез пречистване и облагородяване на астралното си тяло човекът все повече ограничава своеволието на тези същества. Виждате какво правите духовно, когато се грижите да се изгради интелектуалността, етичността да стане по-чиста и благородна и естетическото чувство да се пречисти. С това променяте въздействията, които произлизат от споменатите същества на астралния план. Тези същества изгубват терена си във вас. В това се състои по-висшето развитие – човекът все повече и повече да става израз на своята собствена същност.
към текста >>

30. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички.
За следващата епоха, която ще замени всички други, това ще бъде малко различно. Там не ще има една колония, ограничена на определено място, но от цялата човешка маса ще се отберат навсякъде онези, които ще са узрели, за да образуват добрата, благородната, красивата страна на следващата култура, след войната на всички против всички. Това отново е един напредък по отношение на предишната Атлантска епоха, тъй като тогава на едно малко място се разви колонията, а при нас е дадена възможността да се подберат върху цялата Земя и от всички племена онези, които действително разбират зова на мисията на Земята, които разбират да оживят в себе си Христа, да развият принципа на братската Любов по цялата Земя; а именно да го развият в правилния смисъл, в смисъла на християнските изповедания, в смисъла на истинското езотерично християнство, което може да възникне от всички култури. Онези, които разбират този християнски Принцип, те ще бъдат там в онази епоха, която ще следва великата война на всички против всички. Нашата сегашна култура, нашата чиста култура на ума, всичко това, което в нашата епоха се развива все повече и повече към бездната на ума а това вие можете да изпитате във всички области на живота -, ще бъде последвано от една епоха, в която човекът ще бъде роб на ума, на интелигентността, на личността, в която той ще загине.
към текста >>

31. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

За да могат силите на Озирис да действуват в него и за да се развие по-благородната му част, човекът трябваше да постигне нещо изключително важно: с горната си част да приведе гръбначния мозък от хоризон-тално във вертикално положение.
Впрочем човекът трябваше да се измъкне от това положение. Той можа да постигне това, само защото изостави животинската форма и защото започна да сгъстява своята духовна горна половина на тялото. Ние видяхме, че всички по-благородни части можеха да се развият само чрез действието на силите, идващи от Изис и Озирис. За да могат силите на Озирис да действуват в него и за да се развие по-благородната му част, човекът трябваше да постигне нещо изключително важно: с горната си част да приведе гръбначния мозък от хоризон-тално във вертикално положение. Всичко това стана чрез влиянията на Изис и Озирис. Слънцето и Луната, намиращи се в равновесие, водеха човека от една степен в друга степен. Когато човекът постигна физическата си форма до половината, тогава Слънцето и Луната се намираха в равновесие; ето защо средищната част на хълбоците е наречена „везни”. По същото време Слънцето беше в съзвездието Везни.
към текста >>

32. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система.
В човешкия организъм имаше нещо, което оставаше недостъпно за посветения от преди-християнските времена. Това бяха колкото и чудно да изглежда то твърде тънките процеси, които стоят на основата на костната система. До кръщението на Христа Исуса от Йоана никога, в цялото течение на развитието, не е имало, нито между посветените нито между другите хора, едно човешко същество, което би могло да действува върху физико-химическите процеси на костите. Чрез слизането на Христа в тялото на Исуса от Назарет, Христовият Аз става господар на цялото тяло, включително и на, костната система. Последствието от това беше, че на Земята е живяло едно тяло способно да въплъти в развитието на Земята формата на костната система, духовната природа на тази форма. От целия човешки живот не би останало нищо в земното развитие, ако човек не би успял да въплъти по този пачки благородната форма на своята костна система в това развитие, ако той не би добил постепенно власт над законите, които царуват над костната система. Твърде често старите предания потвърждават това, което окултизмът казва; така смъртта е рисувана под формата на скелет. Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности.
към текста >>

Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела.
Тук "нощем" иска точно да каже, че тази среща между Исуса и Никодима е станала в астралния свят, в духовния свят, а не в рамките на дневното съзнание, Христос разговаря с Никодима намирайки се вън от физическото тяло, "нощем" когато астралното тяло е напуснало физическото и етерното тела. Така трите телесни обвивки на Исуса от Назарет бяха издигнати от Христа на висотата на действията, които трябваше да следват. Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела. Това е нещо съвършено различно отколкото да бъде упражнявано просто едно влияние, както описахме това вчера. Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото. За да може де бъде видян Христос в своето тяло, без той да присъствува физически, необходимо беше още нещо друго; това нещо беше необходимо и за да бъде той видян и от други хора освен от неговите ученици. Трябва да четем правилно това място от Евангелието /гл.VІ, ст.22/, защото някой би могъл да каже: Аз искам да вярвам, че учениците му са го видели, но не, че и други хора са го видели.
към текста >>

33. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина. Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
към текста >>

34. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато човек излезе от своето физическо тяло по един такъв неподготвен начин, тогава той не е едно същество с една по-висша, по-благородна, по-чиста форма отколкото е била онази, която е имал във физическото тяло, а е едно същество имащо всички несъвършенства, с които е натрупвал своята карма.
Онова, което сме дезорганизирали в самите нас от едно въплъщение в друго в течение на нашия земен живот; но сега, когато излизаме вън, нашето астрално тяло и нашето етерно тяло имат онова, което са придобили от един живот в друг, без корекция; сега те изглеждат така, както трябва да изглеждат според това, което сами са направили от себе си. Когато човек излезе от своето физическо тяло по един такъв неподготвен начин, тогава той не е едно същество с една по-висша, по-благородна, по-чиста форма отколкото е била онази, която е имал във физическото тяло, а е едно същество имащо всички несъвършенства, с които е натрупвал своята карма. Всичко това остава невидимо, дока то храмът на нашето физическо тяло приема нашето етерно тяло, нашето астрално тяло и нашият Аз. Но то става видимо в момента, когато с нашите по-висши членове излизаме от физическото тяло. Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания.
към текста >>

35. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Описвайки душевния свят на човека, те започвали с това, което ние определяме като „етерно тяло", но са го назовавали Трептикон; нашето „астрално" или „сетивно тяло" те обозначавали с чудния термин Естетикон; нашата Сетивна Душа (или Усещаща Душа) те обозначавали като Оректикон, Разбиращата Душа като Кинетикон, а Съзнаващата Душа, най-благородната част на душата, която човек развива в сегашната си еволюционна степен като Дианоетикон.
В света на Ориента нещата не стоят точно така. И напълно прави са били онези, които не са спазвали тази периодизация. Обаче за Запада тя е наложителна. Гърците например, макар и с други думи, са имали предвид същите подробности, за които говорим ние. Описвайки душевния свят на човека, те започвали с това, което ние определяме като „етерно тяло", но са го назовавали Трептикон; нашето „астрално" или „сетивно тяло" те обозначавали с чудния термин Естетикон; нашата Сетивна Душа (или Усещаща Душа) те обозначавали като Оректикон, Разбиращата Душа като Кинетикон, а Съзнаващата Душа, най-благородната част на душата, която човек развива в сегашната си еволюционна степен като Дианоетикон. Ето как изглежда точното и прецизно описание на човешкото същество.
към текста >>

36. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците.
А как самият Христос виждаше тази индивидуалност на Йоан? Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците. Да, „законът и пророците" стигат до Йоан. И той трябваше още веднъж да заяви пред хората, до какво се свежда старото учение и в какво се състои старата душевна нагласа. Впрочем как се проявяваше тази стара душевна нагласа преди появата на Христовия Принцип?
към текста >>

37. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Там, където духът живее в благородна духовна общност, там и Гьоте винаги е усещал стремеж да насочи поглед към истинския християнски дух.
Там, където духът живее в благородна духовна общност, там и Гьоте винаги е усещал стремеж да насочи поглед към истинския християнски дух. За него това също е било и потребност да позволи на този християнски дух да проникне от сърцата към очите. В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар.
към текста >>

38. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>

С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>

39. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие.
В специалната подготовка за това развитие участвува и онази индивидуалност, която около сто години преди нашето летоброене беше много оклеветена и за която макар и в изопачена форма се говори твърде подробно в еврейската литература: Йешу бен Пандира; Исус, синът на Пандира. От моите лекции, изнесени в Берн*51, мнозина от Вас знаят, какво точно е допринесъл този Йешу бен Пандира за Христовото Събитие, възпитавайки своите ученици, един от които, например, се явява като учител на автора, написал Евангелието на Матей. Йешу бен Пандира, една благородна личност от Ордена на есеите, предхожда Исус от Назарет само с едно столетие. Но докато Исус от Назарет е търсел близост с есеите, в лицето на Йешу бен Пандира ние имаме пред себе си един истински представител на есеите.
към текста >>

40. Предговор от Рудолф Щайнер GA_139 Евангелието на Марко

Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства. Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо. Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти. А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>

41. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Но в същото време ние не бива да я отъждествяваме с едно отделно растение, а да я разглеждаме като най-висшето и най-чистото във формата; така че навсякъде ние сме изправени не само пред това, което е същността, а пред факта, че тази същност се проявява в най-чистата, най-благородната, най-висшата форма.
Следователно, в смисъла на този цитат, навсякъде, където проникваме зад нещата и търсим истинската същност на нещата, ние стигаме до същността на Кришна. Нека да вземем известен брой растения от един и същ вид. В този случай ние търсим основното и определящото, което е невидимо, обаче стои в основата на видимите растителни форми. И какво стои зад „есенцията“ на тези растения? Кришна! Но в същото време ние не бива да я отъждествяваме с едно отделно растение, а да я разглеждаме като най-висшето и най-чистото във формата; така че навсякъде ние сме изправени не само пред това, което е същността, а пред факта, че тази същност се проявява в най-чистата, най-благородната, най-висшата форма.
към текста >>

42. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека. Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>

И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>

Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука.
Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука. Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят. Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия учител. Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изследвани по ясновидски път. Така възникнаха и всички съобщения за Христос Исус и за Мистерията на Голгота.
към текста >>

43. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Обаче най-благородната част на мозъкът може да се храни само от съединението на най-тънките сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти.
Имагинация на рая. Човек вижда подвижните процеси на етерното тяло в тяхното протичане във време то. Той е отделен чрез пропастта на общия миров етер от него, оттатък брега, а след това изживява като едно отиване към своето етерно тяло и прониква с погледа вътре: явява се едно същество, като затворено от скални стени. Нашият череп е като един замък, в който се вливат етерните сили на нервни те нишки като един самоизкован меч, и на кръвта като едно окървавено копие. Обаче най-благородната част на мозъкът може да се храни само от съединението на най-тънките сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти. Всичко това предадено в образи даде Легендата за Граала.
към текста >>

44. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Даже етерното тяло отблъсква от една част на мозъка, от една малка благородна част на мозъка това, което идва от растителното царство, и допуска в една малка благородна част на мозъка само минералния екстракт; и тук то събира този минерален екстракт с най-благородни влъчвания на сетивните органи.
Да, видите ли, тук аз се връщам от една друга гледна точка към това, което засегнах вече тези дни. Човек може да се храни колкото иска от животинското царство: всичко това не е използваемо за определени части на мозъка, всичко това е само излишен товар. Други органи могат да бъдат хранени с това, обаче в мозъка съществува нещо, за което етерното тяло веднага отблъсква всичко, което идва от животинското царство. Даже етерното тяло отблъсква от една част на мозъка, от една малка благородна част на мозъка това, което идва от растителното царство, и допуска в една малка благородна част на мозъка само минералния екстракт; и тук то събира този минерален екстракт с най-благородни влъчвания на сетивните органи. Най-благородното на светлината, най-благородното на звука, най-благородното на топлината се докосва тук с най-благородните произведения на минералното царство. Защото от свързването на най-благородните впечатления на сетивата с най-благородните произведения на минералното царство се храни най-благородната част на човешкия мозък. От тази най-благородна част на човешкия мозък етерното тяло отделя всичко, което идва от растителното и от животинското царство.
към текста >>

Защото от свързването на най-благородните впечатления на сетивата с най-благородните произведения на минералното царство се храни най-благородната част на човешкия мозък.
Да, видите ли, тук аз се връщам от една друга гледна точка към това, което засегнах вече тези дни. Човек може да се храни колкото иска от животинското царство: всичко това не е използваемо за определени части на мозъка, всичко това е само излишен товар. Други органи могат да бъдат хранени с това, обаче в мозъка съществува нещо, за което етерното тяло веднага отблъсква всичко, което идва от животинското царство. Даже етерното тяло отблъсква от една част на мозъка, от една малка благородна част на мозъка това, което идва от растителното царство, и допуска в една малка благородна част на мозъка само минералния екстракт; и тук то събира този минерален екстракт с най-благородни влъчвания на сетивните органи. Най-благородното на светлината, най-благородното на звука, най-благородното на топлината се докосва тук с най-благородните произведения на минералното царство. Защото от свързването на най-благородните впечатления на сетивата с най-благородните произведения на минералното царство се храни най-благородната част на човешкия мозък. От тази най-благородна част на човешкия мозък етерното тяло отделя всичко, което идва от растителното и от животинското царство.
към текста >>

От тази най-благородна част на човешкия мозък етерното тяло отделя всичко, което идва от растителното и от животинското царство.
Човек може да се храни колкото иска от животинското царство: всичко това не е използваемо за определени части на мозъка, всичко това е само излишен товар. Други органи могат да бъдат хранени с това, обаче в мозъка съществува нещо, за което етерното тяло веднага отблъсква всичко, което идва от животинското царство. Даже етерното тяло отблъсква от една част на мозъка, от една малка благородна част на мозъка това, което идва от растителното царство, и допуска в една малка благородна част на мозъка само минералния екстракт; и тук то събира този минерален екстракт с най-благородни влъчвания на сетивните органи. Най-благородното на светлината, най-благородното на звука, най-благородното на топлината се докосва тук с най-благородните произведения на минералното царство. Защото от свързването на най-благородните впечатления на сетивата с най-благородните произведения на минералното царство се храни най-благородната част на човешкия мозък. От тази най-благородна част на човешкия мозък етерното тяло отделя всичко, което идва от растителното и от животинското царство.
към текста >>

Само най-благородната част на мозъка трябва да бъде хранена от най-красивото слива не на сетивните впечатления и най-благородния пречистен екстракт на минералното царство.
След това всички неща, които човекът приема като своя храна, проникват нагоре, мозъкът има също по-неблагородни части; те се хранят от всичко, което протича нагоре и от което се храни именно организмът. Само най-благородната част на мозъка трябва да бъде хранена от най-красивото слива не на сетивните впечатления и най-благородния пречистен екстракт на минералното царство. Тук ние се запознаваме с една чудесна космическа връзка на човека с целия Космос.
към текста >>

Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка.
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка. И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство. И след това през време на съня, когато мисленето не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
към текста >>

И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство.
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка. И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство. И след това през време на съня, когато мисленето не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
към текста >>

И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там. И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня. Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме. Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала. И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>

съдът, чашата за най-благородната храна на човешкия герой, когото иначе всичко друго убива и който лежи в замъка на мозъка всичко това ни е представено в Легендата на Граала.
Тази небесна храна е това, което се намира вътре в свещения Грал (който е една чаша. Бележка на преводача). И това, което става иначе, което се стича нагоре от другите природни царства, ние го наричаме достатъчно представено, когато се върнем назад към първоначално написаната Легенда на Граала, там където сме заведени пред една трапеза, на която е сложена първо една сърна. Проникването нагоре в мозъка, където постоянно витае Граалът т. е. съдът, чашата за най-благородната храна на човешкия герой, когото иначе всичко друго убива и който лежи в замъка на мозъка всичко това ни е представено в Легендата на Граала.
към текста >>

Чувствувайки действително дълбоко това, то позволява фактически на човека да види тази благородна част на човешкия организъм като размножения свещен Граал.
Чувствувайки действително дълбоко това, то позволява фактически на човека да види тази благородна част на човешкия организъм като размножения свещен Граал. И с тези две указания аз исках днес да покажа, как имагинациите се явяват типично, как за действителното ясновидство гледането на физическото тяло постепенно преминава в имагинации. И към най-великите имагинации, които човек може да изживее, принадлежат, поне за земното време, имагинацията на Рая и тази на Граала.
към текста >>

45. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Ние чухме, какво разкрива свещеният Граал. Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата. Да, на кого трябва да бъде подадена тази храна? Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи човек, който е добил едно разбиране за това, което прави човека узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал. Чрез какво добива човек способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
към текста >>

46. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Той знае, че в основата на човешката душа чрез обръщението, чрез изопачението на най-благородната воля за пожертвуване, може да се роди желанието да се убие своя себеподобен.
Когато човек е имал това имагинативно изживяване, обични приятели, тогава той знае, за какво всичко може да бъде в състояние една човешка душа и знае преди всичко едно нещо: че, когато тази душа бъде обърната в нейната противоположност, най-благородните неща на духовните светове могат да се превърнат в най-ужасните неща на физическия свят. Той знае, че в основата на човешката душа чрез обръщението, чрез изопачението на най-благородната воля за пожертвуване, може да се роди желанието да се убие своя себеподобен.
към текста >>

47. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица!
Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година. От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята. Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща. Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия.
към текста >>

48. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с един от незначителните поети на старата школа.“
За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с един от незначителните поети на старата школа.“
към текста >>

49. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица.
Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман. Тази наука има чисто ариманически характер. На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните. Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел. "и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
към текста >>

50. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание.
Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота. Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание. И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
към текста >>

51. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност.
Той беше намерил един действителен приятел. Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност. Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
към текста >>

52. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт. И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
към текста >>

53. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той развива една благородна, но същевременно навсякъде сполучлива полемика най-напред всред средноевропейската цивилизация.
Ние получаваме приблизително впечатление за Лесинг, когато обгърнем с поглед силата, с която той запраща своите изречения, за да улучи противника. Той развива една благородна, но същевременно навсякъде сполучлива полемика най-напред всред средноевропейската цивилизация. При това, когато искаме да проследим връзките на неговия живот, трябва да разгледаме една особена отсенка в неговия характер. От една страна, който има чувство за точност, за често пъти хаплива острота, която се явява например в такива съчинения като «Хамбурска драматургия», не ще намери лесно прехода - но той трябва да се намери, за да се разбере Лесинг, - към това, как Лесинг пише в едно писмо[4], когато му се ражда син, който веднага след раждането умрира. Той пише приблизително така: - Да, той от своя страна веднага се сбогува с този свят на мъките. С това той направи най-доброто, което един човек може да направи. - Така приблизително е написано в това писмо, сега не мога да го цитирам дословно.
към текста >>

54. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Защото ако излезеш вън от това, ако действуваш като царството, което възбужда човешките горещи желания, ако не останеш при благородната форма, тогава в твоята област не може да се прояви нищо добро.
"Но ти не трябва да отидеш нито стъпка по-нататък, по-далече отколкото си отишла! Трябва да останеш напълно във формата. Защото само до духовете на формата и до техните области трябва да бъде доведено онова, което се намира в тебе. Защото ако излезеш вън от това, ако действуваш като царството, което възбужда човешките горещи желания, ако не останеш при благородната форма, тогава в твоята област не може да се прояви нищо добро. Обаче ако останеш в онзи благороден скелет на формата, тогава ще можеш да влееш в онази форма това, което ще бъде възможно едвам в едно далечно бъдеще. И тогава, въпреки че хората не са достигнали онази форма, в която могат да преживеят в чиста форма онова, което днес е дадено в тях на съвършено други сили, тогава ти трябва да им покажеш, какво ще могат да преживеят хората в едно от най-пречистените форми върху бъдещата планета Венера, когато тяхната форма ще е станала съвършено друга. Тогава в сравнение с днешната човешка форма ти можеш да обърнеш внимание върху това, колко чиста и девствена ще бъде човешката форма в бъдеще".
към текста >>

55. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Една напълно безкористна, напълно чиста, напълно благородна телесност говори от тази картина на този, който я съзерцава.
Като че ли цветовете на тялото само си играят, сякаш то не приема светлината, допуска само да го заобикалят светлинни форми, но нищо не иска да приеме отвън. Една напълно безкористна, напълно чиста, напълно благородна телесност говори от тази картина на този, който я съзерцава.
към текста >>

56. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята. Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>

57. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Казах ви: тук, в окото, влиза това, което се нарича «аз», тази най-благородна, свръх-сетивна част на човека.
Сега, господа, трябва да се осведомим, поради какво обвивката, обуславяща синия, кафяв или черен цвят (на очите), при някои хора е по-дебела или по-тънка. Казах ви: тук, в окото, влиза това, което се нарича «аз», тази най-благородна, свръх-сетивна част на човека. Тук влиза «азът». «Азът» при различните хора е различен, или е силен, или слаб. Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото. И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря.
към текста >>

Науката е в неведение - доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга, - смята екскременти-те, отпадъците за най-благородната съставна част на човека.
Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - както се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв. Това хората, разбира се, не знаят, но те го чувстват и затова науката предизвиква в тях възмущение. Това възмущение може да се разбере. Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-лоши. Науката е в неведение - доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга, - смята екскременти-те, отпадъците за най-благородната съставна част на човека. Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни. Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля.
към текста >>

НАГОРЕ

2.9720380306244