Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
16
резултата от
12
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Благоразумие
'.
1.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на
благоразумие
то).
Мотив обаче може да бъде не самото удоволствие, а само представата за удоволствие. На характерологичното ми начало може да въздейства представата за едно бъдещо чувство, а не самото чувство. Защото в момента на действието самото чувство още не е налице, то тепърва трябва да бъде предизвикано чрез действието. С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм.
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи. Като друг мотив по-нататък трябва да се разглежда чисто понятийното съдържание на едно действие. В отличие от представата за собственото удоволствие, това съдържание е свързано не само с отделното действие, но и с обосноваването на едно действие, посредством система от нравствени принципи. Под формата на абстрактни понятия тези морални принципи могат да регулират нравствения живот, без индивидът да се интересува за произхода на понятията.
към текста >>
2.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, не е ли присъщо
благоразумие
то само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта?
Кой е храбър? пита Сократ. Онзи е храбър, който следва не своето тяло, а изискванията на своя Дух, дори и тогава, когато тези изисквания застрашават тялото. А кой е благоразумен? Не означава ли това качество „да не си завладян от желанията, а да си независим спрямо тях?
Следователно, не е ли присъщо благоразумието само на онези, които не ценят тялото, а живеят в любов към мъдростта?
" Според мнението на Сократ, така е и с всички други добродетели. Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание. Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения. Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво.
към текста >>
3.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото
благоразумие
и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък.
Обаче това запознаване е не цел, а само средство за постигане на целта. Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят. След "изпитанието с огъня" всеки кандидат все още може да се върне назад. Той ще продължи своето съществувание, укрепнал както физически, така и нравствено; а към истинското посвещение той ще се устреми едва в едно от следващите си прераждания. В своето сегашно въплъщение той става достоен индивид в човешката общност, какъвто по-рано не е можел да бъде.
В каквото и положение да попадне: неговата категоричност и себеупование, неговото благоразумие и разсъдливост, неговото благотворно влияние и решителност ще са претърпели значителен напредък.
Но ако след "изпитанието с огъня" кандидатът иска да напредва още по-нататък в окултното обучение, той трябва да получи достъп до една точно определена писмена система, употребявана в тайните школи. Тази писмена система съдържа в знаците си истинските окултни учения. Защото "скритият" (окултен) характер на нещата не може да бъде непосредствено изразен нито с думите на говоримия език, нито с която и да е от обикновените писмени системи. Онези, които минават през Посвещението, всъщност превеждат на обикновен език и доколкото това им се отдава, уроците на Тайната Наука. Окултната писменост се открива на душата, когато тя вече е постигнала един или друг вид духовни възприятия.
към текста >>
4.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта,
благоразумие
то на душата на желанията.
То съставлява един спомен за едно предиземно състояние. Мисълта така е обзела душата, че не се задоволява с нейното земно съществуване. Тя се е изявила на душата в едно предсъществуване /преди земното съществуване/ в света на духа /света на идеите/ и през време на своето земно съществуване душата я извлича чрез спомена от онзи живот, който тя е прекарала в духа. От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот. Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа.
Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията.
Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата. Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине. Ученикът на Платон, Аристотел /роден в 384 г. пр.Хр. в Стагира, Тракия, починал в 321 г. пр.Хр./ отбелязва наред със своя учител връхната точка на гръцкото мислене.
към текста >>
5.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Идващото от
благоразумие
то, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони.
У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното.
Идващото от благоразумието, така си казваше този „фантазьор“, не може да достигне до духовните региони.
Затова, за да изрази духа, човек не трябва да е благоразумен. Но Шеербарт не правеше и стъпката от фантастиката към фантазията. И така той пишеше, изхождайки от дух, който беше интересен, но си оставаше фиксиран в дивата фантастика, дух, в който цели космически светове проблясват и искрят като рамка за разкази, окарикатуряващи духовната област и все пак съдържащи възвишени човешки преживявания. Като например в „Таруб, знаменитата багдадска готвачка“. Но при лично запознанство човекът не изглеждаше такъв.
към текста >>
6.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост,
благоразумие
, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
Тук би се показало, че всяка отделна религия достига кулминацията на разцвета си, с което тя се доближава до онзи главен водач и посредник, да, напълно се съединява с него. Епохите трябваше да се въплътят и фиксират в дванадесет представители, така че всяко признаване на Бог и всяка добродетел, показана в най-прекрасен образ, трябва да бъде приемана с голямо уважение и любов. След дълъг взаимен живот Хуманос може да се раздели с тях, понеже духът му се е въплътил във всички тях, принадлежи на всички, и повече не се нуждае от собствено земно облекло. Ако съгласно тази скица слушателят, участникът се повежда в духа през всички страни и времена, и узнае навсякъде най-приятното, което Божията любов и любовта на хората произвежда в толкова много форми, би трябвало от това да се породи най-приятното усещане, без да се появи нито отклонение, злоупотреба, или извращение, заради които всяка религия е мразена в определени епохи. Понеже цялото това действие протича през Страстната седмица, и главната отличителна черта на това общество е кръст, обвит с рози, може лесно да се прозре, че утвърдената чрез Великден вечна продължителност на издигнатите човешки състояния и тук при напускането на Хуманус ще продължи да се разкрива.
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
Ако това стихотворение беше завършено преди тридесет години, когато беше замислено и започнато, то би изпреварило до известна степен времето. Но дори и днес, въпреки че от онази епоха насам идеите се разшириха, чувствата се просветлиха и възгледите изясниха, общопризнатото може би със задоволство би се видяло в поетична форма и от това биха се укрепили възгледите, в които човекът съвсем сам може да намери щастие и мир на своя собствен връх. 25. Стихът «Където и той поглед да насочи...» липсва в повечето Гьотеви издания, но според един ръкопис на Гьоте той е бил първоначално предвиден за «Тайните». Виж Произведенията на Гьоте, Ваймарско издание, том 16, стр. 436. 26. Гьоте «Фауст», част I, Пролог в рая.
към текста >>
7.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост,
благоразумие
и широко разбиране на нещата.
Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести. По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание.
Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка. Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието. Това създава мъдрост в следващото прераждане. Никой, страхливо бягайки от болката, не можещ да я понесе, не създава за себе си основа за мъдрост. Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме.
към текста >>
8.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега лесно ще разберем и друго: елементарното
благоразумие
например никога няма да позволи на един човек да застане на такова място, където ще бъде ударен от мълния.
Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития. Ако сте разбрали, че човек може да пробуди в себе си и по-дълбоките пластове от своето съзнание, Вие ще сте в състояние да проумеете и човек сам търси не само външните болестотворни причини, а и външните удари на съдбата, чиято логика, макар и да му изглежда непонятна, упражнява своите въздействия върху по-дълбоките пластове на неговото съзнание.
Сега лесно ще разберем и друго: елементарното благоразумие например никога няма да позволи на един човек да застане на такова място, където ще бъде ударен от мълния.
Със своето „горно" съзнание, той винаги ще отбягва подобна ситуация. Обаче в него би могло да се пробуди едно много по-дълбоко съзнание и тъкмо то ще го отведе там, където ще бъде поразен от мълнията. Предвидливото „горно" съзнание ще замлъкне, понеже една много по-могъща сила тласка човека към трагичното събитие; нещо повече: той сам крачи към мястото, където ще бъде ударен от мълнията! И така, днес се постарахме да разберем, как с помощта на кармическите последици от своите предишни инкарнации, човекът сам търси злополуките и нещастните случаи, както и външните болестотворни причини. А как става това в конкретния случай, как се намесват силите, бликащи от по-дълбоките пластове на съзнанието и дали „горното" съзнание може да избегне подобни злополуки, всички тези въпроси ще разгледаме в следващите лекции.
към текста >>
9.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство,
благоразумие
, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо.
Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път. Днешният наивен филистер представете си живо тази картина мисли че основава някакво сдружение, и вярва че го прави според едни или други идеали. Но вътре в себе си, ние имаме право да кажем: С този твой идеал след като мине сравнително кратко време и се включиш в развитието на света ти ще причиниш нещо съвсем обратно на твоя идеал; и тогава ти не би бил някакъв идеалист, а същински дявол. Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия.
към текста >>
10.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи
благоразумие
то на Христовия импулс.
Към нея се достига по пряк път: към вярата в това, че има Бог. За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог. Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс.
Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс.
За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите. Човек има глава, значи го има и Христовият импулс. Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос? “. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин. Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите!
към текста >>
11.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност,
благоразумие
.
И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото. Ето как бяха усещани тези неща през древността. И ако тук горе (Рис. 15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “Познание за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”. Тъкмо през тази част от годината човекът трябваше да развива това, което и бездруго съществуваше в него като природни дейности: Хитростта, лукавството, стремежът към разбиране и към търсене на полезното.
Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие.
Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии. Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен. И сега, вече преминал през цялата тази вътрешна метаморфоза, а именно от просветление към познание, от познание за Духа към познание за природата, сега той трябваше да извърши прехода от познанието за природата към съзирането на Злото. И на учениците от Мистериите, които през лятото получаваха мантрата “Приеми светлината”, а през есента мантрата “Виж около себе си”, сега през зимата им се казваше: Пази се от Злото
към текста >>
Разчиташе се на това, че чрез
благоразумие
и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им позволи да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси.
Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии. Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен. И сега, вече преминал през цялата тази вътрешна метаморфоза, а именно от просветление към познание, от познание за Духа към познание за природата, сега той трябваше да извърши прехода от познанието за природата към съзирането на Злото. И на учениците от Мистериите, които през лятото получаваха мантрата “Приеми светлината”, а през есента мантрата “Виж около себе си”, сега през зимата им се казваше: Пази се от Злото
Разчиташе се на това, че чрез благоразумие и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им позволи да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси.
Именно през периода след най-дълбоката зима човекът трябваше да осъзнае отклонението си от моралните импулси, породено от съзирането на Злото, както и преодоляването му чрез покаянието. Ето защо тази мъдрост съдържаше всичко, което насочваше хората към покаяние, отнасящо се до всичко онова, което беше един вид отклонение от моралните импулси, получени чрез просветлението. Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
към текста >>
15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “
Благоразумие
”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
Разчиташе се на това, че чрез благоразумие и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им позволи да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси. Именно през периода след най-дълбоката зима човекът трябваше да осъзнае отклонението си от моралните импулси, породено от съзирането на Злото, както и преодоляването му чрез покаянието. Ето защо тази мъдрост съдържаше всичко, което насочваше хората към покаяние, отнасящо се до всичко онова, което беше един вид отклонение от моралните импулси, получени чрез просветлението. Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис.
15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието. Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”. Ако още веднъж се замислите върху душевното състояние на човека през зимния период, когато се появяваше “изкушението чрез Злото”, Вие ще трябва да кажете: Да, в този момент човекът се чувствуваше обгърнат от Земния мрак. Както през връхната точка на лятото той беше изтеглен над самия себе си, както душевната му същност беше изтеглена нагоре и извън него, така и сега, за да не бъде вътрешно обгърнат от Злото през периода на зимата, душевните му сили трябваше да бъдат свободни. Така през зимния период той представляваше една противоположност на това, което беше през лятото.
към текста >>
Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “
Благоразумие
”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
Ето защо тази мъдрост съдържаше всичко, което насочваше хората към покаяние, отнасящо се до всичко онова, което беше един вид отклонение от моралните импулси, получени чрез просветлението. Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”. И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието.
Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
Ако още веднъж се замислите върху душевното състояние на човека през зимния период, когато се появяваше “изкушението чрез Злото”, Вие ще трябва да кажете: Да, в този момент човекът се чувствуваше обгърнат от Земния мрак. Както през връхната точка на лятото той беше изтеглен над самия себе си, както душевната му същност беше изтеглена нагоре и извън него, така и сега, за да не бъде вътрешно обгърнат от Злото през периода на зимата, душевните му сили трябваше да бъдат свободни. Така през зимния период той представляваше една противоположност на това, което беше през лятото. През връхната точка на лятото природните явления му говореха по духовен начин. Зад мълниите и гръмотевиците човекът търсеше говора на Небето.
към текста >>
15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при
благоразумие
то, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Вместо пред истината, аз съм застанал пред една лъжа! Естествено, за днешните хора такива думи изглеждат като лудост, но въпреки всичко те са истина. Когато един ден човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито символ имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона! Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис.
15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа?
към текста >>
12.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Поради
благоразумие
той не постъпва така.
Сега обаче се налага да се спрем на нещо друго. Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода. Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса. С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят. Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата.
Поради благоразумие той не постъпва така.
Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества. Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена.
към текста >>
НАГОРЕ