Търсене в текстове за 'Благополучие'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 34 резултата от 25 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Благополучие'.

1. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм.
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието). Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>

Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието). Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>

Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие.
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието). Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>

Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм. Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието). Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>

2. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее.
Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата за виждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени в ада, мечтаят за „свръхсетивен“ ред на нещата. Също и те са на мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели и да отиде в едно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност. Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване на сили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата на духа; за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее. („Антихрист“, § 21) Тъкмо затова християнството определя природното като „осъдително“. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; волята за нищо е обявена за святост. („Антихрист“, § 5 ) Затова Ницше се бори в първата книга на „Преоценка на всички ценности“ срещу християнството. Също иска да се бори във втора и в трета книга срещу философията и морала на слабите, които откриват наслада само в ролята си на зависими. Понеже типът на човека, който Ницше иска да види култивиран, не иска да омаловажава този живот, а го приема с любов и го поставя твърде високо, за да може да вярва, че трябва да бъде изживян само веднъж, затова той „изпитва пламенна страст към вечността“ („Заратустра“, Трета част, „Седемте печата“) и иска този живот да може да се изживява безброй пъти.
към текста >>

3. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния.
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за Началото онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното. Без способността за този спомен, без изживяването на святото човекът би останал индиферентен към различните явления в света. След победния ход на материалистическия светоглед човечеството е склонно да възприема религиозното, святото само като една степен от развитието на съзнанието. Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време. Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния. Но дали наистина това е така, дали най-дълбокият смисъл на християнството се изчерпва само с това?
към текста >>

4. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него.
Подобен усет на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене. Сега вече аз се обръщам, примерно към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано. Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него. И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата съдба! " И тогава бързо стигам до мисълта, че този мой събрат би бил съвсем друг, ако учителите, работили с мен биха се занимавали и с него. Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него.
към текста >>

5. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности.
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>

Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
към текста >>

6. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука. За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
към текста >>

7. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Сега в най-широк мащаб е разпространено заблуждението, че благосъстоянието и благополучието на отделната личност е възможно без благосъстоянието и благополучието на всички хора по Земята.
Сега в най-широк мащаб е разпространено заблуждението, че благосъстоянието и благополучието на отделната личност е възможно без благосъстоянието и благополучието на всички хора по Земята. Дори това да не се казва направо, то практически всичко в нашия живот се основава на това, че отделният човек живее за сметка на другите; и общо разпространено се явява мнението, че благосъстоянието на отделния човек не зависи от благосъстоянието на другите. Бъдещето развитие ще доведе до пълна съобщност на духа, така че на Юпитер ще властва увереността, че не съществува никаква доброта и щастие за отделния човек без благото и щастието за всички останали отделни хора. Християнството подготвя този възглед и е дошло за да направи тази подготовка. Първоначално общността на хората на Земята се е развила благодарение на любовта, свързана с кръвта. С това е бил преодолян ниския егоизъм.
към текста >>

8. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората.
Нито дума няма да бъде казана тук против големия напредък, направен от културата в наши дни; тези постижения са важни за благополучието и свободата на хората. Но каквото и да бъде постигнато по пътя на външен прогрес в овладяване силите на природата, то е нещо дребно и незначително в сравнението благословението, дарено на индивид, който изживява пробуждането на душата си чрез Христос Който сега ще действува в човешката култура и нейните задачи. Каквото бъде чрез това събудено в хората, ще бъде обединяващи положителни сили. Христос носи градивни сили в човешката култура и цивилизация.
към текста >>

9. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

В края на краищата духовните Същества, за чието съществуване хората досега са нямали понятие, са се погрижили добре за тяхното благополучие; не може ли това да продължи така?
Така духът работи върху нашето вътрешно същество. Но някой може да каже: Повод за голямо безпокойство е, че вниманието започва да се насочва към такива неща. Нима човешките същества досега не съществуваха напълно щастливо между двете граници, в жизненото пространство, което се простира между Малкия и Големия Пазач на Прага? В края на краищата духовните Същества, за чието съществуване хората досега са нямали понятие, са се погрижили добре за тяхното благополучие; не може ли това да продължи така? Дори да не го поставят в думи, хората днес мислят, че би трябвало да предпочитат да оставят живота точно такъв, какъвто е бил досега. Те казват: Ако искаме да погледнем в себе си, ние ще станем съзнателни за това как светлината и тъмнината се смесват вътре в нас. Досега духовните Сили са се грижили всичко това да продължава така, както би трябвало; ако ние сега се опитаме да се намесим, може да навредим, така че е по-добре да оставим това на мира. Отношението на много хора днес е, че те ще продължат яденето и пиенето и ще оставят всичко друго на боговете.
към текста >>

10. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят.
Нека да разгледаме детето. Ние веднага виждаме, че при него на преден план изпъкват естествените потребности. Потребностите на тялото стоят над всичко друго. Душевните потребности все още са скрити в тялото и не се проявяват навън. Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят. Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност. Но детето израства. Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност. Чисто телесните усещания, болки и потребности отстъпват на заден план; на преден план идват душевните качества. После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа.
към текста >>

11. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души.
Какво означава, когато хората нищо не искат да знаят за духовната наука? Те нямат интерес към това, което се намира тук. Защото, който не познава Сатурн, който не познава същността на Слънцето и не иска да опознае Старата Луна, той не познава и Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е тогава, когато хората нямат интерес към света. Интерес към всичко съществуващо това е човешко задължение. И така, нека обичаме Слънцето с неговата творческа сила, с неговата любов към растежа и благополучието на Земята и на човешките души. Тогава изучаването на развитието на Земята ще бъде духовният посев на любовта в света, защото духовна наука без обич би била опасност за човечеството. Но ние не бива да проповядваме любовта, а тя ще може да дойде и тогава ще дойде тази любов в света, когато ние разпространим познанието за действителните духовни неща. Духовната наука и истинските действия от любов трябва да станат едно цяло.
към текста >>

12. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята.
Павел беше минал през школата на еврейските пророци от своето време. Той знаеше съвсем точно: Благополучието на човешката еволюция зависи само до определен момент от привързаността към Бога на Земята, от убеждението, че мисията на Яхве е свързана със Земята. Но ще дойде време Павел знаеше това, когато предимство отново ще получи „горното", онова, което Земята получава от Космоса. И сега, особено важно е, хората да разберат: преди да продължи своята мисия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос имаше и друга мисия в космическите сфери, че Христос живееше в области извън Земята. По-големи подробности по този въпрос аз съобщих в цикъла, който, неотдавна държах в Лайпциг.
към текста >>

13. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род.
Да се размишлява за нещо с вярно чувство, с верни представи, представлява първоначални стъпки към духовната наука. И мисли като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество. Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане. Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло.
към текста >>

14. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата. Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос.
към текста >>

15. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>

16. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Нали дадено произведение може да притежава теоретическа важност най-много като поучение, тъй като благополучието на света не може да зависи от това, че хората четат едно или друго.
А сега искам да спомена едно произведение, излязло преди години. Естествено Вие можете да кажете: Толкова много произведения излизат и какво значение има това? Нали дадено произведение може да притежава теоретическа важност най-много като поучение, тъй като благополучието на света не може да зависи от това, че хората четат едно или друго. От това обаче зависи повече, отколкото се предполага, когато биват разпространявани някакви идеи, някакви прозрения. Ако в душата си обгърнете с поглед още веднъж тъкмо онова, което съм изрекъл в последните две-три лекции, Вие сами ще можете да потвърдите това.
към текста >>

Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете.
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз? Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време. И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>

17. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
към текста >>

18. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни.
А сега да разгърнем нашите хипотези така, че и тази трета сила да попадне сред тях. Нека си представим, че по източната и западната си граница ние нямахме морската шир, която ни дава достъп до пътищата на световната търговия, и че има една трета сила,географски разположена така сполучливо, че откъм сушата не може да бъде нападната, а в същото време държи под пряк контрол нашите единствени изходни точки към море. Приемаме, че за нашето благополучие външната търговия е далеч по-важна, отколкото е в действителност; че нашето благосъстояние във висша степен е обусловено от експорта ни. Приемаме, че споменатата въпросна сила е достатъчно богата, за да поддържа един флот, чиято големина е колкото на шия собствен заедно с този на една друга велика сила, с която бихме могли да сключим съюз, и тази трета сила не крие намерението си чрез запазване на това съотношение на силите да запази превъзходството си по море. Приемаме, че господството по море дава възможност на тази сила да прерязва международни кабели и да допуска до обществеността само толкова от онова, което вършим и което другите предприемат срещу нас, колкото изглежда да е от полза за нейната политика. Накрая приемаме, че тази сила се е споразумяла с другите две гореспоменати сили и ние би трябвало да се боим, че ти ще се присъедини към едно съвместно нападение срещу нас.
към текста >>

19. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н.
На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, се забраняваше най-строго да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>

В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение. Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план. Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>

Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората.
Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората. Но нека схванем нещата правилно, скъпи мои приятели, нека да не се заблуждаваме относно тяхното величие, относно техния напредък. Културата също трябва да напредва в технически, индустриален и комерсиален смисъл. Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план. Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото благоденствие на физическия план.
към текста >>

Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план.
Аз вече споменах тези елементарни Духове са всъщност враждебно и войнствено настроени спрямо благополучието на хората. Но нека схванем нещата правилно, скъпи мои приятели, нека да не се заблуждаваме относно тяхното величие, относно техния напредък. Културата също трябва да напредва в технически, индустриален и комерсиален смисъл. Обаче културата, която напредва по този начин изобщо не е в състояние да служи за благоденствието, за благополучието на хората във физическия план. Вярна на своята дълбока същност, тази култура може само да разруши човешкото благоденствие на физическия план.
към текста >>

20. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Защото онези, които изсипват такива изказвания, междувременно са същите, които се чувстват удовлетворени от тях и не търсят нататък, а с такива размити понятия сочат към нещо, което иска да навлезе в света, но самите те принадлежат към онези, които са прекалено лениви, за да се захванат с необходимото за сериозното изучаване на духовната наука, което наистина трябва да проникне и обхване човешката душевност, ако свързаното с действителността следва да се срасне с хода на развитието, за да може да възникне благополучие от това.
Човек изобщо не бива да се възхищава на такива изказвания, понеже те не бива да ни потапят в някакво заблуждение, че от някаква страна отново някой е забелязал, че зад духовнонаучното движение наистина има нещо. Това би било дори много вредно. Защото онези, които изсипват такива изказвания, междувременно са същите, които се чувстват удовлетворени от тях и не търсят нататък, а с такива размити понятия сочат към нещо, което иска да навлезе в света, но самите те принадлежат към онези, които са прекалено лениви, за да се захванат с необходимото за сериозното изучаване на духовната наука, което наистина трябва да проникне и обхване човешката душевност, ако свързаното с действителността следва да се срасне с хода на развитието, за да може да възникне благополучие от това. Естествено, по-лесно е да се говори за «прибой» и «космически чувства», отколкото някой сериозно да се захване с онези неща, които според изискването на времето трябва да се оповестят на човечеството сега. Затова ми се струва необходимо тъкмо тук да се кажат нещата, които са изнесени и по-нататък ще се изнасят в публичните лекции135, именно със силното подчертаване на съществуващата разлика между изживяното, нежизнеспособното, довело до катастрофалното време, и това, което човешката душа наистина трябва да обхване, ако изобщо ще се правят някакви крачки напред.
към текста >>

21. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

„Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“.
„Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“.
към текста >>

22. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И така този човек, който нямаше нищо общо с онези суеверия, които бяха управлявани от него, който нямаше нищо общо с онези разочарования, копнежи и надежди, беше интимен приятел на Шуберт, до най-висока степен вземаше участие в неговото материално и духовно благополучие.
И така този човек, който нямаше нищо общо с онези суеверия, които бяха управлявани от него, който нямаше нищо общо с онези разочарования, копнежи и надежди, беше интимен приятел на Шуберт, до най-висока степен вземаше участие в неговото материално и духовно благополучие. Всъщност човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът. Съществува една биография на Шуберт, която описва външността на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър. Изобщо не може да става дума за нещо подобно! Той дори е имал много симпатично лице! Но е бил беден.
към текста >>

23. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите светове изисква преодоляване, изисква да се превъзмогне страданието.
Не говоря това, за да обезсърчавам, макар че за мнозина днес то звучи като обезсърчаване; говоря просто самата истина. Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите светове изисква преодоляване, изисква да се превъзмогне страданието.
към текста >>

24. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение.
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение.
към текста >>

25. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие.
Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда! Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света. Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17085003852844