Търсене в текстове за 'Благодарност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 135 резултата от 67 текста с точна фраза : 'Благодарност'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>

2. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

По повод на това той писа на 24 юни на философа: "Що се отнася за мене, аз ще ви дължа най-голяма благодарност, ако най-после ме помирите с философите, от които никога не мога да се лиша и с които никога не можах да се съединя." Това, което поетът беше търсил тук при Фихте, той го беше търсил по-рано при Спиноза; по-късно той го търси при Шелинг и Хегел: един философски възглед за света, който да бъде съобразен с неговия начин на мислене.
Йохан Готлиб Фихте изпрати през юни 1794 година на Гьоте първите коли на своята книга "Науко учение". По повод на това той писа на 24 юни на философа: "Що се отнася за мене, аз ще ви дължа най-голяма благодарност, ако най-после ме помирите с философите, от които никога не мога да се лиша и с които никога не можах да се съединя." Това, което поетът беше търсил тук при Фихте, той го беше търсил по-рано при Спиноза; по-късно той го търси при Шелинг и Хегел: един философски възглед за света, който да бъде съобразен с неговия начин на мислене. Обаче поетът не беше напълно задоволен от никое философско направление, с което той се запозна.
към текста >>

3. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

с благодарност да се отдадем свободно
с благодарност да се отдадем свободно
към текста >>

4. 02. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Това, което трябва да сторя още, е да изпълня едно приятно задължение, да изкажа най-дълбока благодарност на господин професора Кюршнер, който се отзова с извънредно благоволение към моите научни усилия и подпомогна издаването и на това малко съчинение.
Принципите, по които трябва да стане това, са обект на предстоящата книжка. Тя трябва да покаже, че това, което считаме като научни възгледи на Гьоте, е способно да бъде обосновано самостоятелно. С това считам да съм казал всичко, което трябва да предшествува следващото изложение. Това, което трябва да сторя още, е да изпълня едно приятно задължение, да изкажа най-дълбока благодарност на господин професора Кюршнер, който се отзова с извънредно благоволение към моите научни усилия и подпомогна издаването и на това малко съчинение.
към текста >>

5. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи. И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
към текста >>

6. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия. Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман. - Б. а./
към текста >>

7. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича.
Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм? Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича. „Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува. Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц. Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?...
към текста >>

8. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Заради това му дължа огромна благодарност.
Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер. Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си. Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо не ми изглежда важно как човек сега приема, че при даден философ е проучено точно това, което той действително е учел. Такова познание най-малкото не е предназначено за хора, които търсят една философия за своя живот, а не нови знания за своята памет. И накрая за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва.“
към текста >>

9. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят.
Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят. Той трябва да гледа своя личен живот като дар от целия Космос. Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик. Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания.
към текста >>

И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат.
Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик. Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания. Нищо към което аз не изпитвам любов, не може да се открие на моята душа. И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат.
към текста >>

10. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха.
Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи. Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана. Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство. И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи. Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта. Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха.
към текста >>

11. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Тях той трябва да приеме с благодарност.
За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят. В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите. (Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове. Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел. Тези упражнения са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло.
към текста >>

12. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

и с благодарност се възнасят
и с благодарност се възнасят
към текста >>

13. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

че най-голяма благодарност
че най-голяма благодарност
към текста >>

14. Интермецо GA_14 Четири мистерийни драми

Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си. Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов. Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот.
към текста >>

15. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

И благодарност аз дължа на Бенедикт.
И благодарност аз дължа на Бенедикт.
към текста >>

16. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

във къщичката ни със благодарност.
във къщичката ни със благодарност.
към текста >>

17. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен".
Религиозното чувство трябва да бъде нещо достойно. Всичко, което той казва върху това чувство, е отлично. Той е защитил родения от собствената воля морал, който се издига над границите на всяка традиция и на обществените понятия, който царува в Шлегеловото съчинение "Люсиида"; той можа да стори това, защото беше убеден, че човек може да бъде религиозен и тогава, когато в областта на морала извършва най-смелите неща. "Не съществува никакво здраво чувстване, което да не е религиозно", можа той да каже. Той е разбрал религиозността. Това, което Гьоте изисква в по-напреднала възраст в стихотворението "Трилогия на страстта": "В чистотата на нашите гърди се вълнува един стремеж да се отдадем от благодарност на нещо по-висше, чисто, неизвестно, разгадавайки си вечно Неназования; това ние наричаме: Да бъде човек религиозен". Шлайермахер познаваше това чувство. Ето защо той знаеше да опише религиозния живот. Той не искаше да познае обекта на отдаването. Всеки вид богословие може да определи по свой начин този обект. Шлайермахер искаше да създаде едно царство на религиозността, което е независимо от всяко знание за божественото.
към текста >>

18. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Поглеждайки назад, в съзнанието ми изплуват много човешки и житейски връзки, които и до днес битуват в душата ми в своята пълнота, свързани с чувство на любов и благодарност.
Поглеждайки назад, в съзнанието ми изплуват много човешки и житейски връзки, които и до днес битуват в душата ми в своята пълнота, свързани с чувство на любов и благодарност. Тук не мога да опиша всичко в подробности и трябва да оставя незасегнати някои неща в личните ми преживявания, които ми бяха и си остават близки.
към текста >>

19. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

А аз не чувствах тази потребност, тъй като не си търсех компания, а я приемах с благодарност, когато случаят ми я предостави.
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото общество“. Там в сумрачна цветна светлина се заседяваха преподавателите и учениците от художественото училище, актьори и музиканти. Който „си търсеше“ компания, изпитваше потребност да прекара вечерта там. А аз не чувствах тази потребност, тъй като не си търсех компания, а я приемах с благодарност, когато случаят ми я предостави.
към текста >>

Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане.
Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане. По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите. Но все пак ме интересуваше и всичко, което чувстваха другите, също толкова силно, колкото собствените ми усещания. И у мен започна да се развива двоен вътрешен душевен живот.
към текста >>

20. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
към текста >>

21. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето.
От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето. Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията. Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме. Това беше една част от техния звезден миров часовник. За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето. И те са гледали по-нататък нагоре, когато в много древни времена им било дадено учението, че движението на звездите е израз на мировия часовник.
към текста >>

Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма.
към текста >>

Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност. Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
към текста >>

22. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен!
Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет. По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума. Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение. Същественото е, че някой друг вместо Гьоте го е записал на хартия, но самата идея в своя начин на изразяване и изговаряне беше на Гьоте – и това е което се опитах да изясня. По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен! Ето така си представят нещата умовете на хора, които се мъчат да докажат, че в течение на времето някоя отделна част на Библията е била написана от този или онзи човек. Някои хора считат за най-важно кой е извършил записването, а не кой Дух е първопричината и източника. Но за нас същественото е да разберем как Библията можеше да бъде създадена от Духовете на онези, които виждаха в духовния свят и го изживяваха.
към текста >>

Но точно както по-рано не разбирах това, което сега ми е ясно, така по-късно аз ще разкрия онова, което има още по-дълбок смисъл." И тогава такъв човек с благодарност ще приеме това, което го обърква, оставяйки на бъдещето нещата, които не може още да си обясни.
Можем да минаваме от изречение на изречение и ще видим, че Библията навсякъде съдържа послания от Посветени към Посветени, събудени души говорят на събудени души. Духовното изследване по никакъв начин не ни отчуждава от Библията. Човек, подхождащ към Библията чрез духовно изследване, преживява изясняването на детайли, за които преди имаше съмнения, защото не можеше да ги разбере. Става ясно, че той правеше грешки, когато не можеше да разбира. Сега обаче той схваща онова, което му е избягало веднъж, и постепенно напредва към гледна точка, от която казва: “Сега разбирам определени неща и виждам тяхното дълбоко значение; други, отново изглеждат невероятни. Но точно както по-рано не разбирах това, което сега ми е ясно, така по-късно аз ще разкрия онова, което има още по-дълбок смисъл." И тогава такъв човек с благодарност ще приеме това, което го обърква, оставяйки на бъдещето нещата, които не може още да си обясни.
към текста >>

23. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност.
Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете. Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето. Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година?
към текста >>

И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи.
Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
към текста >>

24. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува.
То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>

Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>

25. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския живот в този град по-продължително време.
Преди всичко трябва да изкажем благодарност на нашите антропософски приятели от Нюрнберг, които смятам, че не ще бъдат по-малко радостни от този, който им говори, за това, че имаме възможност да се занимаваме с антропософския живот в този град по-продължително време. Именно в този град, наред с най-усърдния стремеж към познаване на великите антропософски истини бе проявено и най-дълбоко разбиране за антропософските въпроси и това, което е истински антропософски живот.
към текста >>

26. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност.
В образа на Озирис египтянинът виждаше Слънчевото действие върху нашата Земя по времето, когато около Земята все още се носеха повлекла от мъгли, без да има въздух; и той виждаше, че когато възникнаха първите наченки на дишането, в същия този момент единното дотогава Същество Озирис-Сет се раздели. Сет или Тифон направи така, че въздухът да навлезе в нас; Тифон, въздушното дихание, се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис продължи да се изявява само като светлина на Слънцето. Но това е същият момент, когато в човешкото същество навлязоха раждането и смъртта. В това, което действуваше формиращо и обезформиращо, което дотогава се проявяваше приблизително така, като че ли ние обличаме и събличаме една дреха, настъпи голяма промяна. Ако във времето, когато пораждащите се на Слънцето действия все още не бяха напуснали Земята, човекът би могъл да усети действията, упражнявани от онези висши Същества, които по-късно се присъединиха към Слънцето, той би погледнал нагоре към тези Слънчеви Същества с огромна благодарност. Обаче когато Слънцето продължи все повече и повече да се отделя от Земята, когато това, което беше парообразна сфера - впрочем за тогавашния човек тя беше царството на неговата по-висша природа - все повече и повече се префинваше, човекът все по-слабо възприемаше прякото действие на Слънцето и накрая стигна до съзнанието за това, което бяха силите в неговата низша природа: там той успя да обхване своя Аз. Едва когато потъваше в своята низша природа, едва тогава той стигаше до съзнанието за себе си.
към текста >>

27. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
към текста >>

28. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята.
Питайте следователно онзи, който преброжда Космоса с духовния поглед: от къде иде способността, че ние възприемаме нещо външно, гледаме или виждаме нещо, че човекът е възбуден да гледа? Трябва да си кажете: от това, което съществува физически или духовно в Слънцето. Ако запитате обаче: от къде идат причините на вътрешното изживяване, причините на мисленето, причините на чувствуването, причините например на съвестта и т.н.? Тогава трябва с благодарност да погледнете към Луната и да си кажете: благодарение на съществата, които отделиха нейните същества от Земята. Ако биха останали в Земята, лунните вещества биха възпрепятствували вътрешната подвижност на душевния живот.
към текста >>

29. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато човек развива такива чувства в своята душа, до него стига осъзнаването, че той има разум не само за да гледа нагоре, а и за да гледа надолу с благодарност към царствата под него.
Когато човек развива такива чувства в своята душа, до него стига осъзнаването, че той има разум не само за да гледа нагоре, а и за да гледа надолу с благодарност към царствата под него. Тогава душата се изпълва с това чувство на смирение и осъзнава колко безкрайно дълъг е пътят, водещ към съвършенство. Такова е обучението в истинско смирение.
към текста >>

30. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие? Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават. В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>

Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
към текста >>

се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н. се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>

Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса.
Тези са чувствата, които струят в нас, когато преминем Пазача на Прага и направим себе си способни да разпознаваме астралното тяло като реалност. Ако тези чувства са действително живи в някой човек, и той им се отдава с все по-голяма сила на чувствата на благодарност и задължение към развиващия се свят, ако оставя тези чувства да пулсират в душата му, тогава в него се отварят очите за ясновидство; истинската форма на собственото му астрално тяло, която в обикновеното му съзнание при събуждане бе дотогава скрита за него, застава пред очите му астралното тяло, родено от Макрокосмоса. Ако искаме да видим всичко това и да осъзнаем с достатъчна сила истината, че духът лежи зад цялото материално съществуване, тогава трябва да преминем Пазача на Прага.
към текста >>

Вече говорили за необходимостта от чувството на благодарност и от чувството на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет.
Вече говорили за необходимостта от чувството на благодарност и от чувството на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет. Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло.
към текста >>

Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ.
Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план. Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
към текста >>

31. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Вчера ние чухме за астрални качества чувството на безкрайна благодарност от една страна и, от друга, чувството на много силно задължение и отговорност, изживявани от мистика в неговото астрално тяло.
Така човек се връща назад до своята последна смърт, и впоследствие на този процес ние чухме за определени качества, които онзи, навлизащ в по-дълбоките форми на мистично изживяване, се учи да познава чрез своето Посвещение. Вчера ние чухме за астрални качества чувството на безкрайна благодарност от една страна и, от друга, чувството на много силно задължение и отговорност, изживявани от мистика в неговото астрално тяло. Днес чухме за "горния" и "долния" човек, за "горе" и "долу", изживявани от мистика, когато той се спуска в своето етерно тяло.
към текста >>

32. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете сътруднички от сърце изпълнено с благодарност.
Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място. И че само благодарение на всеотдайната и целесъзнателна дейност във вътрешна хармония с антропософските импулси стана възможно това, което с голямо задоволство трябваше да дадем, това най-добре зная аз самият. Ето защо за Вас ще бъде толкова по-понятно, защо при този случай изказвам тук тези думи за двете сътруднички от сърце изпълнено с благодарност. След това идва всеотдайната работа на тези, които непосредствено отдадоха своите сили за осъществяването на това, което подготвихме седмици наред.
към текста >>

Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност.
Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
към текста >>

От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност.
Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика.
към текста >>

33. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта.
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото. В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния. Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин. Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
към текста >>

Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин.
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото. В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния. Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин. Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
към текста >>

34. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност.
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо.
към текста >>

35. Съдържание GA_138 За инициацията

Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура.
Персефона: земни страдания, земни радости – душевно. Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>

Благодарност към д-р Унгер за лекциите.
Дионис: душевно, хармонизиращо с духовното. Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>

36. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност.
Трябва да кажем само няколко думи, за да характеризираме това, за което става въпрос тук. Тези думи могат да бъдат произнесени лесно, много лесно. Нужно е само да кажем: преди Елисейската мистерия да бъде реконструирана от многоуважаемия ни Едуард Шуре така, както можем да я видим днес, тя именно не е съществувала. А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура. И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>

Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха.
Такива чувства проникваха душата ми, когато миналата неделя видяхме да се спуска завесата след последната сцена на „Елисейската мистерия“. И ако човек иска да почувства така това, което се разигра, в самото усещане живее толкова много, че той може да му даде плодовитост и сила на въздействие в живота. И ако видяхме тази плодовитост, тази сила на въздействие по отношение на някои неща, би трябвало лесно да преодолеем и други, които днес не трябва да са тук, които обаче се противопоставят на тази плодовитост и може би ще се противопоставят още повече, отколкото през изминалите години. И фактът, че не съм сам с това усещане, ме научиха седмиците, предхождащи нашите Мюнхенски представления. През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
към текста >>

С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща.
През първите дни, през които в началото на времето ни в Мюнхен се изправяте срещу Мистерийните представления, виждате на сцената голям брой приятели и тъй като всички вие със сигурност познавате тези, които виждате, няма нужда да ви представям имената на всеки един поотделно. Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща. Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност. Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн. След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген. Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото.
към текста >>

37. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят. Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>

Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят. Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>

38. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И мъртвите приемат това, което им се предлага с най-дълбока благодарност.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта, тогава действуват също всички скрити сили и копнежи, това което той е подтиснал във физическия живот се явява като съдържание на пречистването в Камалока. Ние виждаме да минават през вратата на смъртта хора, които тук са били врагове на Духовната наука, обаче след смъртта те развиват силен копнеж за тази наука. Такива мразещи Духовната наука хора тогава се стремят към нея. Тогава се явява следното: Ако в живота на Земята бихме отишли при тях с една книга на Духовната наука, те биха ни отблъснали, обаче след смъртта не бихме могли да им направим една по-голяма услуга, освен ако им четем от една такава книга. Имаме много случаи в нашето духовно движение, където принадлежащите на това движение са умрели и останалите живи тук на Земята са им чели тук на Земята и са им пренесли голяма полза. И мъртвите приемат това, което им се предлага с най-дълбока благодарност. По този начин може да се развие един прекрасен съвместен живот между живите и умрелите. Тук можем да видим, какво може да означава Духовната наука в практиката. Духовната наука не е само теория, тя действува и в живота, трябва да премахне стената, която съществува между живите и умрелите, тази пропаст може да бъде премахната. Когато внасяме Духовната наука в живота с истинско убеждение, можем да имаме голяма полза. Не съществува никакъв по-добър съвет освен този, да четем на мъртвите.
към текста >>

39. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси.
Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане. Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33. И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
към текста >>

40. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

24. В началото на лекцията Рудолф Щайнер изказва следните думи на благодарност: „Благодаря от сърце за милите думи на генералния секретар на шведската секция майор Кинел и като отговор мога да произнеса към Вас само идващите от дълбочината на душата думи, че дълбоко в сърцето ми ме изпълва задоволството, че имам възможност при това пътуване от Хелзингфорс за Стокхолм отново няколко дни да говоря пред вас за тези неща и истини, които всички нас така дълбоко ни засягат.
24. В началото на лекцията Рудолф Щайнер изказва следните думи на благодарност: „Благодаря от сърце за милите думи на генералния секретар на шведската секция майор Кинел и като отговор мога да произнеса към Вас само идващите от дълбочината на душата думи, че дълбоко в сърцето ми ме изпълва задоволството, че имам възможност при това пътуване от Хелзингфорс за Стокхолм отново няколко дни да говоря пред вас за тези неща и истини, които всички нас така дълбоко ни засягат. Моят сърдечен поздрав е също така изпълнен с чувство на топлина, както са и милите думи на генералния секретар. „
към текста >>

41. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността).
Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>

42. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

От току-що описаното усещане може да бъде охарактеризирана една напълно определена точка на езотеричното изживяване, онази точка до която стигаме и която всъщност можем да изживеем само тогава, когато оставяме да дойде при нас всяко изживяване с всеотдайната благодарност и спокойствие.
От току-що описаното усещане може да бъде охарактеризирана една напълно определена точка на езотеричното изживяване, онази точка до която стигаме и която всъщност можем да изживеем само тогава, когато оставяме да дойде при нас всяко изживяване с всеотдайната благодарност и спокойствие. За това ни прави способни промяната на нашето етерно тяло, която става при едно правилно езотерично развитие и която наред с другите изисквания на развитието поставя също и това: да усвоим спокойствие, да усвоим едно действително разбиране на нашата карма, така че да не привличаме със симпатията и антипатията това което трябва да дойде, или да въставаме срещу това, което ни сполетява, а да се научим да понасяме нашата Карма в един равномерен поток на изживяването. Това научаване на понасяне на Кармата принадлежи към езотеричното развитие и това е, което ни дава възможност да преобразим нашето етерно тяло така, че то да се научи да усеща все повече и повече заобикалящия го външен етерен живот.
към текста >>

43. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>

По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв!
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене. По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност.
към текста >>

Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност. Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>

Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас. Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма. Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>

Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас. Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма. Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>

Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили.
Тогава тези Първични Сили или Духовете на Личността бяха човеци. Те са се развили по-нататък, добили са способността да действуват от свръхсетивната област. И как разгръщат те в нашето древно време, в нашата земна епоха, тази сила, която са добили, като тяхното развитие е напреднало до днешната Земя? Те са добили способността да работят от свръхсетивната област върху нашето собствено тяло, върху нашата обвивка така, че произвеждат в нашето етерно тяло сили, които се проявяват така, както бе описано. Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили. Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло. Това, което трябва да знаем за висшите светове, се добива постепенно чрез вътрешно изживяване, се добива чрез това, че ние се издигаме, че преминаваме от физическото изживяване в етерното изживяване.
към текста >>

Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността.
На стария Сатурн искам да приведа това още за пояснение на тези неща -, на стария Сатурн, както знаете, най-гъстото физическо състояние, до което се стигна в средата на Сатурновата епоха. И това, което съществуваше тогава като физически сатурнови действия, като сатурнови действия във физическото можете да прочетете това в моята книга "Тайната Наука" -, бяха течения на топлина и студенина. Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността. Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
към текста >>

44. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък. Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>

45. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Такъв човек ще проникне това удоволствие с един вид чувство на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира.
Който се проникне все повече и повече с познанията на Духовната наука в смисъла на завчерашната сказка, у него тази Духовна наука ще премине в инстинктивния живот и той ще развие така да се каже като една подбуда на неговата вътрешна съвест и спрямо насладите, спрямо удоволствията настроението: Ти не трябва да приемаш някоя наслада, някоя радост само заради себе си. Такъв човек ще проникне това удоволствие с един вид чувство на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира. Най-добре и най-сигурно можем да се справим с превръщането на онези наслади и радости, които са от духовно естество. Такива наслади и радости, които могат да бъдат задоволени само чрез телесните органи или въобще само чрез това, че на физическото поле човекът има едно тяло, също стоят пред нас в посочения период между смъртта и едно ново раждане като нещо, което трябва да бъде преобразено, ако не искаме постепенно да се задушим, да се изродим духовно. Ние чувствуваме необходимостта от тяхното превръщане, но чувствуваме също: че първо ще бъдат необходими много прераждания, за да можем в периодите между тези прераждания, когато се намираме в духовния свят, да произведем това превръщане.
към текста >>

46. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава. Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем. Когато възприемем това в смисъла на духовно-научното познание, се изпълваме с усещания и чувства на благодарност към цялата Вселена.
към текста >>

47. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
"Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет. Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух.
към текста >>

48. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Хората не са склонни да приемат истината, да я получават с трепет и благодарност; те се самопровъзгласяват за господари и собственици на истината.
Сега нека отново подчертаем съотношенията между душевната нагласа на човека и начина, по който се посреща истината. Поначало днешният човек не се обръща с доверие към истините, понеже изобщо не вярва, че истините са нещо, което може да слезе от духовния свят и да се намеси непосредствено в краткия му земен живот. Днешният човек вярва: истината е нещо абсолютно, и ти може да израсне единствено върху своите собствени основи. Днес един 20 годишен човек вече има едно или друго становище и не се нуждае от убеждение в името на истината; не се нуждае от откровенията на истината, той има свое становище. Днес всеки има свое собствено становище, и всеки вярва, че абсолютната и единствено сигурна истина може да израсне върху каквато и да е неподготвена почва. Хората не са склонни да приемат истината, да я получават с трепет и благодарност; те се самопровъзгласяват за господари и собственици на истината. Тази е една от характерните черти на съвременната епоха.
към текста >>

49. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите.
Че настоящото време се нуждае от обновяване на духовния живот, от събуждане на хората от някои спящи състояния, ще ви стане ясно също от начина, по който говорихме в тези разглеждания. Непрекъснато срещаме хора, които вярват: Сега се намираме във война, а после ще настъпи мир и с това се приключва. Нещата не стоят така. Днес се случват много важни знамения. Никой не може да разбере тези знамения, ако не иска да се задълбочи духовно-научно. И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите. Така чудесните намерения, които си поставиха цюрихските приятели, можаха да се реализират също и в това време, когато много трудно се намират възможности за изнасяне на лекции, поради нахлулите трудности на епохата. Искам специално да спомена, че тези трудности все повече ще зачестяват. И понеже през близкото бъдеще ще трябва да използваме времето, което още можем да си извоюваме за срещите ни, не искам да оставя неизговорена тази благодарност към нашите скъпи цюрихски приятели, които с големи усилия създадоха възможността да се проведат както откритите лекции, така и лекциите за членовете66. Когато по-късно си спомняме нещата, положително ще ни изглежда като нещо много значително, че точно в това време, в което се случват такива трагични световни събития, можахме да се съберем по този начин и да говорим, както го направихме. Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на фона на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително.
към текста >>

И понеже през близкото бъдеще ще трябва да използваме времето, което още можем да си извоюваме за срещите ни, не искам да оставя неизговорена тази благодарност към нашите скъпи цюрихски приятели, които с големи усилия създадоха възможността да се проведат както откритите лекции, така и лекциите за членовете66.
Днес се случват много важни знамения. Никой не може да разбере тези знамения, ако не иска да се задълбочи духовно-научно. И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите. Така чудесните намерения, които си поставиха цюрихските приятели, можаха да се реализират също и в това време, когато много трудно се намират възможности за изнасяне на лекции, поради нахлулите трудности на епохата. Искам специално да спомена, че тези трудности все повече ще зачестяват. И понеже през близкото бъдеще ще трябва да използваме времето, което още можем да си извоюваме за срещите ни, не искам да оставя неизговорена тази благодарност към нашите скъпи цюрихски приятели, които с големи усилия създадоха възможността да се проведат както откритите лекции, така и лекциите за членовете66. Когато по-късно си спомняме нещата, положително ще ни изглежда като нещо много значително, че точно в това време, в което се случват такива трагични световни събития, можахме да се съберем по този начин и да говорим, както го направихме. Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на фона на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително. Нещата, които можем да направим така, се вливат в потока на събитията и макар още да не са много видими днес, са от голямо значение. Проникнем ли се от тези мисли, те ще ни дават сила да продължим и сами ще станат силата, изпращаща по правилния начин лъчите си във времето. Времето трябва да възприеме такива мисли.
към текста >>

50. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време.
Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>

Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
към текста >>

51. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове. Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път. Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>

52. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене.
От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре. Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене. В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека. От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>

53. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат. Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>

54. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото. И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>

И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото. И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>

55. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>

Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>

Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта. Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз. Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>

И така ние виждаме този образ на ариманическата благодарност примесена в космическите имагинации, за които аз говорих.
И така ние виждаме този образ на ариманическата благодарност примесена в космическите имагинации, за които аз говорих. И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния стремеж, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност. Тези две течения живеят в душата при нейното слизане на Земята и тези две течения се изразяват чрез това, че съответната личност, когато тя отново стана личност в земния живот, потърси пътя към онези, които са били там, където е била тази душа в първата половина на 19-то столетие.
към текста >>

И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния стремеж, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност.
И така ние виждаме този образ на ариманическата благодарност примесена в космическите имагинации, за които аз говорих. И ние виждаме, как тази душа слиза от предземното в земното съществуване, от една страна с всички онези импулси, които бяха се породили в нея от времето, когато тя искаше да прави злато, с материализирането на духовния стремеж, докато от друга страна под влиянието на Ариман се разви нещо, което ясно може да се долови като чувство на срам поради неправилно проявеното чувство на благодарност. Тези две течения живеят в душата при нейното слизане на Земята и тези две течения се изразяват чрез това, че съответната личност, когато тя отново стана личност в земния живот, потърси пътя към онези, които са били там, където е била тази душа в първата половина на 19-то столетие.
към текста >>

Първо се ражда нещо като спомен за това, което е било изживяно в образното изграждане на неправилната и повърхностна благодарност - всичко това става, бих искал да кажа, автоматично, - след това се пробужда онова, което живее там и аз описах това като чувство за срам от собственото човешко недостойнство.
Първо се ражда нещо като спомен за това, което е било изживяно в образното изграждане на неправилната и повърхностна благодарност - всичко това става, бих искал да кажа, автоматично, - след това се пробужда онова, което живее там и аз описах това като чувство за срам от собственото човешко недостойнство. Това обхваща тази душа. Но тъй като е ариманизирано - разбира се, повлияно също и от кармата на по-предишни времена, - то се разлива в нещо като ужасна омраза към всичко онова, към което този човек първоначално се е обърнал. И преобърнатото чувство на срам се превръща, трансформира се в една бясна враждебност, едновременно съединена с извънредно голямото разочарование от това, че подсъзнателното е намерило толкова малко удовлетворение. То би намерило удовлетворение, ако можеше да настъпи нещо подобно на онова, каквото е било налице при неправомерното изкуство за правене на злато.
към текста >>

56. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот. И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас.
към текста >>

Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг. В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение. Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>

57. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
към текста >>

И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
към текста >>

При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче.
към текста >>

Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
към текста >>

Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
към текста >>

За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>

Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>

Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>

И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
към текста >>

Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
към текста >>

И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
към текста >>

Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>

Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването.
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет.
към текста >>

Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас.
Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах. Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори.
към текста >>

За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>

58. Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това предложение беше прието с благодарност.
Нашите приятели се събраха в свободна Швейцария и издействаха разрешение за строеж върху хълма над Дорнах, който усамотен се издигаше в полето и служеше за летуване на някои базелчани. Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък. Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки.
към текста >>

59. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
към текста >>

60. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

61. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук. Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>

62. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото днес човекът рядко намира възможност в хода на своето възпитание, в хода на своето развитие, да изгради в себе си нещо, което бих желал да нарека: чувство на благодарност за това, което Духът на Космоса е дал на човека.
Когато някой е нещастен вътре в себе си, основателно нещастен, все пак съществува възможността човек да отправи поглед към нещо в Космоса, за да намери равновесие в своето вътрешно нещастие. Но това зависи от обстоятелствата дали в правилния момент човекът ще открие в своята душа нещо, което да го доведе до подобно уравновесяване. Едно вътрешно отношение спрямо духовния свят винаги може да помогне за откриването на това равновесие. Един светоглед, насочен единствено към сетивния свят, не може да стори това. Но съвременния човек не е достатъчно силен, та когато е съкрушен от нещо лично, да потърси утеха в съзерцанието на Космоса. Защо? Защото днес човекът рядко намира възможност в хода на своето възпитание, в хода на своето развитие, да изгради в себе си нещо, което бих желал да нарека: чувство на благодарност за това, което Духът на Космоса е дал на човека.
към текста >>

Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили.
към текста >>

Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя.
към текста >>

Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили.
Всъщност всички наши по-висши усещания би трябвало да започват с едно основно чувство на благодарност, че космическият свят ни е родил от себе си и ни е поставил вътре в себе си. Един светоглед, една философия, ограничаваща се с абстрактни възгледи, в които струи благодарност на чувствения живот спрямо Космоса, такава философия не е пълноценна. Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача.
към текста >>

Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя.
Това е философия за умствено занимание, не за изживяването на целия човешки организъм. Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>

Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>

Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>

Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
към текста >>

Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
Единствено от интелекта не може да произлезе възпитателно изкуство: то може да произлезе само от това, което намира откровение в описаната благодарност и в любовта към възпитаването.
към текста >>

Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
към текста >>

63. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство