Търсене в текстове за 'Благоговение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 104 резултата от 68 текста с която и да е от думите за : 'Благоговение'.

1. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов.
Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр. 218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
към текста >>

2. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха.
И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила. Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи. И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха. Който не беше посветен, стоеше напълно под магическото влияние на посветените. И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили. Те проникваха с поглед в творческата работилница на природата. Това, което изживяваха, беше едно общение със съществата, които строят в самия свят.
към текста >>

3. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения.
към текста >>

4. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота. Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща. В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
към текста >>

5. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение.
Той хем беше там, хем не беше. От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност. Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая. Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят забележки за него. Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение. Усещаше се, че в негово лице те почитаха един значителен човек. Но също така се долавяше, че изпитваха голяма боязън да не би все пак по някаква случайност да се срещнем с него лице в лице.
към текста >>

Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно.
Въпреки това не мога да повярвам, че не съществуват средства, с които да се издигнем над дълбокия песимизъм, идващ от това познание. Това издигане се получава, когато погледна в света на нашата душевност, когато пристъпя по-близо до същността на нашия идеален свят. Той е един затворен в себе си, съвършен в себе си свят, който не може да спечели или пък да загуби нещо от преходността на външните неща. Та не са ли нашите идеали, ако са истински живи индивидуалности, същности сами по себе си, независими от благосклонността или неблагосклонността на природата? Макар и листата на прекрасната роза да могат да бъдат завинаги откъснати от безмилостния порив на вятъра, все пак тя е изпълнила своето послание, защото е зарадвала стотици човешки очи. Ако утре на унищожителната природа ѝ се прииска да унищожи цялото звездно небе, все пак хората хилядолетия наред са вдигали към него поглед, изпълнен с благоговение, и това е достатъчно. Не съществуването във времето, не, вътрешната същност на нещата ги прави съвършени.
към текста >>

6. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Но в свещеното си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си.
Същевременно обаче в разбирането на Гьотевото познание за природата се заключаваше изискването да се даде представа за същността на това съдържание от идеи-образи по отношение на самата духовна действителност. Идеите-образи са оправдани единствено тогава, когато се отнасят до такава духовна действителност, която стои в основата на сетивното. Но в свещеното си благоговение пред необятното богатство на действителността Гьоте се въздържа да пристъпи към изобразяване на духовния свят, след като е довел сетивния до духовен образ-форма в душата си.
към текста >>

7. 11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания.
До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи. Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен. Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл. И колкото по-ясно осъзнаваме това, толкова повече в душата се увеличава благоговението пред духовния живот. Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания. То трябва да бъде един от основните тонове. Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
към текста >>

Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен. Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл. И колкото по-ясно осъзнаваме това, толкова повече в душата се увеличава благоговението пред духовния живот. Това благоговение трябва да присъства във всички антропософски описания. То трябва да бъде един от основните тонове. Там където подобно благоговение липсва, там липсва силата за разискване на антропософските истини.
към текста >>

8. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух. Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение.
към текста >>

9. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала.
Гьоте, който наред с това, че беше един велик поет, беше също един велик мислител върху природата, е чувствувал особено дълбоко, когато е заставал пред това най-старо скално образуване на нашата Земя, гранита, как този зърнест скален материал е нещо, върху което другото се издига като върху един скелет на Земята. Това вдъхваше на Гьоте нещо, което за него беше като отзвук на първичната тишина на нашата планета и той наблюдаваше с благоговение тази скала. Един такъв човек не можеше другояче, освен да наблюдава процесите сред нашето земно развитие не само с ума, но и със сърцето, да чувствува също, какво ни разкриват тези остатъци на нашето земно развитие. Дълбоко затрогващи и още по-дълбоко водещи в тайните отколкото всяко мислене са думите, които Гьоте произнася в присъствието на този "най-стар син на природата", както той се произнася стоейки пред гранита:
към текста >>

10. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите.
Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа. Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/.
към текста >>

11. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество.
Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия".
към текста >>

12. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>

Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>

Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>

Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>

Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина.
Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина. И ако някой изпрати благоговейна мисъл на друг, чрез това му предлага възможността, собственото му същество да потече в това празно пространство. Така се проникват лицето, към което е отправено благоговението и лицето, което проявява благоговението.
към текста >>

13. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълвало сърцата им.
Събирали се заедно и в тъмнината оставали в дълбоко мълчание. Оставали часове наред в тъмното помещение, докато настъпи среднощ. Мисли за вечността са изпълвали душата им. Срещу полунощ прозвучавали тайнствени, засилващи се и отслабващи звуци, изпълващи пространството. Учениците, които възприемали тези тонове, знаели, че това е музиката на сферите. Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълвало сърцата им. Тогава бавно просветлявало. Светлината идвала от слабо осветен диск. Тези, които го виждали, знаели, че този диск представлява Земята. Леко осветеният диск ставал все по-тъмен и накрая съвсем черен. Същевременно пространството наоколо просветлявало.
към текста >>

14. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ.
към текста >>

15. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи.
Така посветените са изразили в митове великите принципи на битието. Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да намерим. И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи. И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние трябва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството. Така например, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита. Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пълнотата на духовното течение. Ако вие така успеете да видите и разберете какво пулсира в нашите времена, то ще възприемете цялото дълбоко значение на задачите на Духовната наука.
към текста >>

16. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>

17. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>

18. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания. Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>

Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания. Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>

Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества. Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>

19. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията.
Отскоро е започнало разпространението на Евангелията по цялото човечество. До изобретяването на книгопечатането Евангелията, всъщност, са били на разположение на малцина, доста разумни хора, които са ги изучавали и са превръщали това в дело на своя живот. И това дело съвсем не стои така, че колкото по-назад се връщаме във времето, да откриваме изказвания от сорта: тук има противоречия, тук нещо противоречи на истината. Напротив, колкото по-назад се връщаме, толкова повече намираме, че тези противоречия не са били усещани, че имайки пред себе си всичките четири Евангелия, не виждали противоречията. Цялото настроение, което хората от първите християнски столетия имали по отношение на Евангелията, било съвсем различно. Ако искаме да характеризираме това настроение, би трябвало да кажем, че хората от първите християнски столетия са били изпълнени с нечувано благоговение по отношение на изобразеното в Евангелията. Цялото това настроение е било проникнато със съзерцание на великия образ на Христос Исус.
към текста >>

Който притежава необходимото благоговение пред толкова велика индивидуалност, каквато е бил Христос, ще каже: аз мога да получа всеобхватен образ именно благодарение на това, че всеки един от авторите на Евангелията е дал най-доброто от това, което е бил в състояние да даде.
Можем да получим съвършен образ на Христос Исус благодарение на това, че в четирите Евангелия е изобразено това, което е било особено близко на четирите личности, на авторите на четирите Евангелия. Който притежава необходимото благоговение пред толкова велика индивидуалност, каквато е бил Христос, ще каже: аз мога да получа всеобхватен образ именно благодарение на това, че всеки един от авторите на Евангелията е дал най-доброто от това, което е бил в състояние да даде. Но затова е необходимо също, това, което се казва в духовната наука опирайки се на някое от четирите Евангелия, четвъртото или третото или второто или първото, да не се приема така, сякаш в него е цялата истина за Христос Исус. При слушането на различните лекции, изнесени тук и там, лесно би могло да се появи мнението, че сега е изобразен Христос Исус, и би било много интересно Той да бъде изобразен, базирайки се на друго Евангелие. Това не е така. Изобразявайки Христос Исус според едно Евангелие, получаваме едностранчив образ. Би следвало да очакваме, в хода на нашето духовно движение Христос Исус да бъде изобразен във връзка с всичките четири Евангелия.
към текста >>

Именно оттук възниква обективното благоговение пред Евангелията, когато виждаме това, което отново се изправя от тях срещу нас.
Нищо от това, което е казано от мен, не е произведено на основата на Евангелията. Единственият документ за духовния изследовател е това, което се нарича Акаша хроника, това, което може да се наблюдава с ясновиждане. Ако всички Евангелия изчезнат вследствие на някаква катастрофа, въпреки това, може да бъде казано всичко, което се казва за Христос в духовната наука. Всичко това се обляга на духовното изследване. Това, което в резултат дава духовното изследване, се сравнява с това, което стои в Евангелията. Именно оттук възниква обективното благоговение пред Евангелията, когато виждаме това, което отново се изправя от тях срещу нас. Не можете да пренебрегнете тази гледна точка. Изобщо нищо не е взето от Евангелията; това, което сега ви разказвам, също не е взето от Евангелията. Но впоследствие можем да го сравним с това, което стои в Евангелията и ще намерим тук пълно съответствие, пълно съзвучие.
към текста >>

20. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Предварително систематично преработвайки това, в дълбоко благоговение пред великите истини на нашия земен цикъл, трябва след това да се опитаме да разберем всичко, което е свързано с името на Христос Исус.
В течение на трите последни години не придобихме, всъщност, нищо ново, но в това, което беше изпълнено в течение на първите четири години, внесохме висшите истини и се издигнахме до разбирането на най-висшата индивидуалност, която е крачила по нашата Земя, индивидуалността на Христос Исус, което нямаше да можем да направим, ако имахме работа само с някакви непознати представи. Успяхме да говорим за Христос едва тогава, когато бяха изговорени нещата за природата на човека изобщо. Можем да разберем как е станало действието на Христос, чак след като разберем човешката природа и цялата ѝ градация. Тези, които чуха в Базел лекциите за Евангелието от Лука, а също и тези, които са чули нещо за това, знаят, че се говореше за доста сложни процеси. Как, например, би могло да се разбере, че на дванадесетата година от живота с едното от момчетата Исус е станало нещо важно, без да се знае, какво изобщо става между дванадесетата и петнадесетата година от живота. Предварително систематично преработвайки това, в дълбоко благоговение пред великите истини на нашия земен цикъл, трябва след това да се опитаме да разберем всичко, което е свързано с името на Христос Исус. Това беше като изкачване на висока планина. Стана така, че можахме да разгледаме Христос Исус във връзка с Евангелията от Йоан и от Лука. Още тогава, в Базел, се подчерта, че никой не трябва да смята, че ако е чул всички тези истини във връзка с двете Евангелия, вече знае каква е природата и същността на това висше духовно същество. Такъв човек е научил нещата едностранчиво. Съвсем недопустимо е да се смята, че е излишно или е само допълване на истината, ако се чуе нещо и от друга страна.
към текста >>

Когато сравним това, което е получено от чистите източници, намиращи се на разположение на духовното изследване, с великите документи, с Евангелията, откриваме чудно съответствие, което ни изпълва с велико благоговение пред Евангелията, които съзерцаваме, и ни става ясно, от какви висши източници идват те.
Духовното изследване черпи не само от Евангелията, но също и от духовния свят, от непреходната Акаша хроника. Ако вследствие на някаква земна катастрофа загинат всички Евангелия, все пак може да бъде казано това, което духовното изследване трябва да каже за събитията в Палестина. Когато сравним това, което е получено от чистите източници, намиращи се на разположение на духовното изследване, с великите документи, с Евангелията, откриваме чудно съответствие, което ни изпълва с велико благоговение пред Евангелията, които съзерцаваме, и ни става ясно, от какви висши източници идват те. Защото авторите на Евангелията ни говорят неща, които разбираме, само когато сме обучени на възгледа, с който ни въоръжава духовната наука.
към текста >>

Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията.
Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията. Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията. Отново пред нас е произведение, което може да разшири нашето разбиране за Христовото събитие. Както ученията на Буда и Заратустра, така и съществото на еврейския народ – всичко това се вляло в Христовото същество. Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-висш облик. Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши.
към текста >>

21. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие.
Как тези, които са стояли начело на духовния живот и в течение на миналите столетия са държали в ръцете си Евангелията, са могли да се примирят с това, което днес наричаме противоречия? Тези хора от миналите времена са изпитвали нечувано, съвсем не днес измислено благоговение пред великото Христово събитие благодарение на четирите Евангелия, и по странен начин са усещали, че, понеже са имали четири Евангелия, толкова повече е трябвало да почитат и ценят това събитие. Как е възможно това? Възможно е, защото древното тълкуване на Евангелията е вземало предвид нещо съвсем различно, отколкото се взема днес. Днешните критици не правят това по-умно от някой, който снима букет цветя от едната страна и получава определена снимка на букета. След това той показва на света тази снимка. Хората я разглеждат и си казват: сега имам точна представа за букета цветя.
към текста >>

22. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Външно това явление се трансформира чрез благоговение.
Външно това явление се трансформира чрез благоговение. Вие знаете, че някои братства притежават изкуството да създават илюзии. И тъй като хората не знаят колко разпространена е вече илюзията всъщност, те лесно могат да бъдат измамени чрез изкуствено създадени илюзии. Това се извършва по следния начин: Онова което някой човек желае да постигне бива облечено във формата на благоговение. Представете си, че имам група хора, роднинско племе, че аз съм подредил предварително като "зъл" брат възможността, щото етерното тяло на един праотец да бъде заето от едно демонично същество. И аз казвам, на тази роднинска група, че те трябва да благоговеят пред този праотец.
към текста >>

Това се извършва по следния начин: Онова което някой човек желае да постигне бива облечено във формата на благоговение.
Външно това явление се трансформира чрез благоговение. Вие знаете, че някои братства притежават изкуството да създават илюзии. И тъй като хората не знаят колко разпространена е вече илюзията всъщност, те лесно могат да бъдат измамени чрез изкуствено създадени илюзии. Това се извършва по следния начин: Онова което някой човек желае да постигне бива облечено във формата на благоговение. Представете си, че имам група хора, роднинско племе, че аз съм подредил предварително като "зъл" брат възможността, щото етерното тяло на един праотец да бъде заето от едно демонично същество. И аз казвам, на тази роднинска група, че те трябва да благоговеят пред този праотец. Праотецът е просто онзи, който е изоставил своето етерно тяло, което пък било заето от демони чрез машинации на ложата. Това е начинът, по който възниква благоговението пред праотците. Тези праотци, които се обожествяват обаче са просто демонични същества вътре в етерното тяло на съответния праотец.
към текста >>

23. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Но той трябва също да може да не възприема само този образ на себе си, а също и друг образ, който му казва: Ако сега работиш върху себе си, ако направиш възможно най-много за да развиеш зародишните качества, лежащи в твоята най-дълбока природа, тогава ти можеш да се превърнеш в същество като онзи, който стои до теб като идеал, когото ти не можеш да погледнеш без да бъдеш обхванат от благоговение и обезсърчение.
Тази опитност му дава богата възможност да изгуби своята увереност в себе си, своята надежда в себе си. Най-добрата му защита срещу тази загуба на собствената увереност е преди навлизането във висшия свят да е извършил вътрешна подготовка, водеща до мъдро осъзнаване, че както сега е несъвършен, така винаги има възможност за добиване на способности, които ще му позволят да израсне във висшия свят. Той трябва да обучи себе си да осъзнава своите недостатъци и трябва също да бъде способен да понесе гледката на онова, което може да стане след преодоляване на тези несъвършенства и добиване на способностите, които сега му липсват. Има едно чувство, което трябва да дойде до човешката душа, когато прагът, водещ в Макрокосмоса, бива пресичан съзнателно. Човек трябва да се научи да вижда себе си като несъвършено същество, да понесе осъзнаването: Когато погледна назад към моя сегашен живот и в моите предишни инкарнации, аз виждам, че те са онези, които са ме направили това, което съм. Но той трябва също да може да не възприема само този образ на себе си, а също и друг образ, който му казва: Ако сега работиш върху себе си, ако направиш възможно най-много за да развиеш зародишните качества, лежащи в твоята най-дълбока природа, тогава ти можеш да се превърнеш в същество като онзи, който стои до теб като идеал, когото ти не можеш да погледнеш без да бъдеш обхванат от благоговение и обезсърчение.
към текста >>

24. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва. Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание. Крайното последствие на Духовната Наука е, че като молитва кънтят думите:
към текста >>

Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание. Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни. Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>

25. 3. СКАЗКА ТРЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
При някои неща, които трябва да бъдат казани в този цикъл от сказки и които въобще се казват в течение на нашите антропософски беседи може да се стори особено за външния свят, който е още малко запознат с чувствата, които царуват в нашите антропософски кръгове -, като че аз изпитвам някакво задоволство и радост, когато съм принуден да кажа това или онова в противоречие със съвременната наука. Бих желал действително по този въпрос да не бъда криво разбран. Всички вие трябва да бъдете убедени, че за мене винаги представлява една остра борба, за да мога да надделея себе си, когато се налага да застана, в противоречие с това, което днес се нарича научно твърдение. Това аз не бих сторил при никой случай, освен там, където имам възможност да развия аз самият действително това, което днес науката има да каже относно възникнал даден въпрос. Аз имам, изпитвам дълбокото чувство на отговорност, да не изнасям нищо противоречащо на съвременната наука, ако не бих имал възможност да изнеса това, което тази съвременна наука има да каже върху дадения въпрос. И изхождайки от тази гледна точка, ние ще можем да се приближим към такива въпроси, каквито са тези, за които ще говорим тези дни, само тогава, когато вършим това с определено свещено благоговение и със съответното чувство на отговорност.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива.
Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата. Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива. И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие. Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>

26. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи. Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи. Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем.
към текста >>

Когато е насочвал своите чувства към седемте Елохими, за него е било така, като че с цялото смирение и благоговение, с които е гледал към тях, той трябваше да си каже: човекът е нещо мощно в света, защото трябваше да се слеят в едно седем групи дейности, за да го произведат.
С това ние показахме нещо извънредно важно. С това ние така да се каже засегнахме въпроса, който съставлява човешкото достойнство. Религиозното съзнание на някои епохи е изпитвало в чувствата, които са възниквали при определени думи, много по-точно отколкото днес, как всъщност стоят нещата. Също и древноеврейският мъдрец е чувствал това. Когато е насочвал своите чувства към седемте Елохими, за него е било така, като че с цялото смирение и благоговение, с които е гледал към тях, той трябваше да си каже: човекът е нещо мощно в света, защото трябваше да се слеят в едно седем групи дейности, за да го произведат. Човешката форма на земята е една цел на Боговете. Почувствувайте цялата тежест на тези думи: човешката форма на земята е една цел на Боговете! Защото когато почувствувате цялата тежест на тези думи, тогава вие ще си кажете: човешката форма е нещо, спрямо което отделната душа има извънредно голяма отговорност, има задължението да я направи колкото е възможно по-съвършена. Възможността за усъвършенствуването беше дадено в момента, когато Елохимите взеха общото решение да влеят в една цел всичко, което можеха. Това, което е наследство от Боговете, е предадено на човека, за да го развие той все по-високо и по-високо в бъдещите времена.
към текста >>

27. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка.
" и някому може си прави удоволствие да каже: "Духовният изследовател съвсем не иска да знае за това! Материята е само едно низше съществуване! Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>

Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло.
Материята е само едно низше съществуване! Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>

28. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение? навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът. Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>

29. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса.
И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества.
към текста >>

30. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност!
Бих могъл да насоча още вниманието ви върху много неща. Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението.
към текста >>

31. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно.
В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно. Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция.
към текста >>

Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.
Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител. Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел. И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуство по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.
към текста >>

32. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52).
В Евангелието на Лука ние срещаме едно забележително място, което загатва за нещо, което може да бъде разбрано единствено с помощта на окултното изследване. Вие знаете, че след сцената с „12-годишния Исус в храма“, в Евангелието на Лука е казано: „И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоговение пред Бога и човеците“ (Лука 2, 52). Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време!
към текста >>

Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма.
Така гласи преводът на Вайцзекер. Лутер превежда: „И Исус растеше в мъдрост, във възраст и в благоволение пред Бога и човеците“. Това също не е много смислено. След като четем думите „Исус растеше във възраст“, много бих искал да зная, какво точно означава едно 12-годишно момче да „расте във възраст“? Нали за да напредва във възрастта, е необходимо чисто и просто време! Но в действителност, ако възстановим евангелския текст чрез Хрониката Акаша, този пасаж вече означава нещо друго: А именно, че Исус израства във всичко онова, в което може да израсне едно астрално тяло: В мъдрост; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно етерно тяло: А именно в качества, свързани с доброта, благоговение и т.н.; че той израства във всичко онова, в което може да израсне едно физическо тяло: А именно в пластичните очертания на външната му физическа форма. С всичко това е загатнато следното: Поради особеностите на това момче Исус, до своята 12-та година то остана незасегнато от луциферическите и ариманически сили, понеже то изобщо не носеше в себе си една такава индивидуалност, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Евангелието на Лука много ясно напомня за този факт, когато проследява наследствената линия на Исус, изброявайки поколенията нагоре през Адам чак до Бог, с което потвърждава, че тук ние сме изправени пред една субстанция, която е останала незасегната от всичко онова, което съпътства човешките инкарнации.
към текста >>

33. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно.
Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух. Само трябва да се покаже как работи законът на кармата във физическия живот. Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение. Той носи превърналите се в качества на неговата същност резултати от преживяванията си в предишния си живот. За да се разбере значението на това, е достатъчно да си изясним този процес с помощта на един пример. Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно. И Кант се е опитал през 1755 г. да обясни постепенното формиране на космоса в един от основополагащите си трудове. Човек обаче също така не може да възприеме факта за моралния закон без обяснение. Също и този морален закон не е възникнал от нищото. В началните превъплъщения, през които човекът е преминал, моралният закон не е говорил така, както е говорил в Кант.
към текста >>

34. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

35. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие.
Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели. Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи. Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята. Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие. Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество. Поетическият гений на Християн Моргенщерн създаде един конгениален заключителен акорд към сказките.
към текста >>

36. Съдържание GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и почит към скритото.
Антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и почит към скритото.
към текста >>

37. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят.
Когато разберем това, тогава Духовната наука се превръща в едно благоговение, като в една мощна молитва, защото каквото друго е една молитва освен онова, което протъкава света, свързва нашата душа с божествено-духовното, което прониква сетивният свят. Тази молитва е това, което може да бъде днес една молитва. Ние трябва да я завоюваме, като живеем в сетивният свят. Когато се стремим съзнателно към това, тогава това което можем да знаем, се превръща съвсем самостоятелно в една молитва. Тогава духовното познание се превръща непосредствено в изживяване, в чувство, в усещане. И това трябва да стане то, тогава то може да работи колкото си иска с понятия и идеи.
към текста >>

38. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото.
Там ясновидецът има впечатлението: Колко безкрайно богато е това, което става в този свръхсетивен свят и само една малка част се осъществява в нашия сетивен свят! Когато човекът чувствува това, той чувствува това, той чувствува също: Безкрайно много неща лежат в основата на съществуването. Това чувство ще се разкрие чрез антропософски разглеждания. Хората ще получат едно чувство за това, че във всяка точка, където се намира нещо външно действително зад него стои нещо друго. Зад всяко цвете, зад всеки кристал, стоят безкрайно много възможности. Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е. кой му говори. Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
към текста >>

39. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>

40. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение?
Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност?
към текста >>

41. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра.
В последните седмици често ми се налагаше да чувам именно такова съждение: ако Австрия не беше започнала война със Сърбия, това би била проява на търпимост. Точно същата работа. Този, на когото искат да отсекат ръката, го призовават да бъде търпелив: – имаме много възможности да се учим на обективност в разиграващите се около нас трагични събития, но за това е нужно да може да се мисли. Да се научим да мислим е също една от задачите на Теософията. Има цикъл за душите на народите. Ако сега, в тези тежки обстоятелства не го приемем с цялата сериозност и благоговение, то тогавашната ни работа над разбирането му ще се окаже безплодна теоретична игра. Необходимо е тези неща да станат наша плът и кръв, за да ги почувстваме, за да ни донесат те ясно разбиране. В предпоследната лекция от този цикъл се опитах да покажа, че различните души на народите, по отношение на трите душевни сили взаимодействат така помежду си, както това е показано в последната картина на драмата-мистерия "Вратата на посвещението". Съдържанието на думите, които там изрича всеки от тримата персонажи, би трябвало да бъдат възпроизвеждани точно, тъй като всеки от персонажите представлява една от трите способности /члена/ на душата /бележка 10/ В предпоследната лекция на цикъла за душите на народите се посочва, че в народите на Италия и Испания звучи в наши дни отзвук от следатлантската култура: техният народен характер е акцентиран в сетивната душа. Във Франция това е разсъдъчната душа, в Англия съзнателната душа и в Средна Европа – Азът.
към текста >>

42. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И това чувство трябва да го носим срещу всички детайли, които ни разкрива духовната наука, тъй като без това чувство на благоговение пред безкрайното, нищо в духовната наука не може да бъде правилно възприето.
Само си представете, какво разстояние отделя такова обобщаващо разглеждане на фактите от конкретното познание на детайлите: на всичко, което като растителен свят, покрива нашата Земя. Разкрива се необозримо поле за познание. Във всеки един момент от нашия живот ние стоим пред необозримото. И човек трябва да носи срещу света съзнанието за това, че опознавайки го, ние навсякъде се вглеждаме в безкрая на битието. Чрез това чувстваме връзката между отделното ограничено съществуване на човека и безкрайното битие на мирозданието. И това чувство трябва да го носим срещу всички детайли, които ни разкрива духовната наука, тъй като без това чувство на благоговение пред безкрайното, нищо в духовната наука не може да бъде правилно възприето. Трябва от време на време да освежаваме в себе си това чувство, за да отвикнем да гледаме на познанието, като на нещо, добивано пътьом, докато в действителност то трябва да бъде най-свято духовно преживяване в нашия живот.
към текста >>

И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно.
Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм. Това е двоен въпрос-загадка. Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум. Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената. И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му. Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока загадка, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна. Но ако пристъпва към този въпрос изпълвайки душата си с благоговейна откритост към Космоса, тогава могат да му се открият отговорите на тези въпроси-загадки.
към текста >>

43. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си. И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение. Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>

Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение. Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>

44. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения.
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание. От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание.
към текста >>

45. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това?
към текста >>

46. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
към текста >>

Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>

И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>

Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота.
Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота. Нещо се излива в душата на този, който онемява в своите мисли и думи, който не иска да се помръдне, когато божествено-духовното в него го насочва към Мистерията на Голгота.
към текста >>

То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение.
Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи. И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание. Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното.
към текста >>

Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру.
Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи. И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание. Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност.
към текста >>

Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност. Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>

47. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота. Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот. И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане.
към текста >>

49. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии. Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
към текста >>

н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи. Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография. Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
към текста >>

Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи. Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография. Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
към текста >>

50. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени.
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени. Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз. И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас.
към текста >>

51. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>

И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи. И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
към текста >>

И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
Когато изпълняваме един истински култ за умрелите, на този култ за умрелите отговаря един свръхсетивен начин на действие. Това действа заедно. И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят. Те вибрират заедно. Тогава духовният свят и физическият свят действат заедно.
към текста >>

52. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тези неща не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен с благоговение, с онова благоговение, което древните мистерии са наричали благоговение пред горния свят.
Тези неща не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен с благоговение, с онова благоговение, което древните мистерии са наричали благоговение пред горния свят. Защото то постоянно ни насочва да виждаме това, което става на Земята, във връзка с това, което става в мощната величествена писменост на звездите. И всъщност, животът, който днес хората водят, е един твърде ограничен живот в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия живот.
към текста >>

Виждате ли, когато вземем под внимание тези връзки и сме в състояние да приемем с благоговение такива взаимовръзки в нашите души, тогава може да кажем: - Всичко, което става тук на Земята, има своя корелат, своя насрещен образ в духовните светове.
Виждате ли, когато вземем под внимание тези връзки и сме в състояние да приемем с благоговение такива взаимовръзки в нашите души, тогава може да кажем: - Всичко, което става тук на Земята, има своя корелат, своя насрещен образ в духовните светове. И в писмеността на звездите се изразява, каква е връзката между това, което става тук на Земята, с това, което - когато говорим от гледна точка на Земята - известно време преди това е станало в духовния свят. И всъщност всяко разглеждане на кармата трябва да се извършва с такова едно страхопочитание, с такова благоговение пред космическите тайни.
към текста >>

И всъщност всяко разглеждане на кармата трябва да се извършва с такова едно страхопочитание, с такова благоговение пред космическите тайни.
Виждате ли, когато вземем под внимание тези връзки и сме в състояние да приемем с благоговение такива взаимовръзки в нашите души, тогава може да кажем: - Всичко, което става тук на Земята, има своя корелат, своя насрещен образ в духовните светове. И в писмеността на звездите се изразява, каква е връзката между това, което става тук на Земята, с това, което - когато говорим от гледна точка на Земята - известно време преди това е станало в духовния свят. И всъщност всяко разглеждане на кармата трябва да се извършва с такова едно страхопочитание, с такова благоговение пред космическите тайни.
към текста >>

А сега нека се приближим с такова страхопочитание, с такова благоговение към някои кармически разглеждания, които в близко време ще бъдат направени тук.
А сега нека се приближим с такова страхопочитание, с такова благоговение към някои кармически разглеждания, които в близко време ще бъдат направени тук. Нека вземем първо следното: Тук седят определен брой хора, една част от това, което наричаме Антропософско общество.
към текста >>

53. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
към текста >>

Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци.
към текста >>

54. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма.
Едно чисто външно разглеждане на онова, което от някои хора е било извършено на Земята, показва, че някога е съществувало вече нещо като един вид прамъдрост. Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква. Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо. Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания. Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма. И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>

55. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна!
към текста >>

56. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>

57. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици.
към текста >>

58. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано.
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
към текста >>

59. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Сега мога обаче да кажа, че работата се разви по такъв начин, щото от Коледното Тържество насам не само не се получи едно задържане на откровенията от духовния свят, а напротив, духовния свят гледа с още по-голямо благоговение на това, което става чрез Антропософското Движение в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество насам даровете от духовния свят станаха всъщност още по изобилни.
Сега мога обаче да кажа, че работата се разви по такъв начин, щото от Коледното Тържество насам не само не се получи едно задържане на откровенията от духовния свят, а напротив, духовния свят гледа с още по-голямо благоговение на това, което става чрез Антропософското Движение в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество насам даровете от духовния свят станаха всъщност още по изобилни. Така що то в това езотерично отношение ние можем да гледаме с пълно задоволство назад към Коледното Тържество.
към текста >>

60. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената.
към текста >>

61. Предговор към българското издание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание. Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли. При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>

62. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това трябва да се прави с пълно благоговение, Devotion (Andacht).
След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен божествен идеал. Това трябва да се прави с пълно благоговение, Devotion (Andacht).
към текста >>

Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.
Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.
към текста >>

63. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро».
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

64. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>

65. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение.
Мъдростта може да се появи и представи под формата на красота и да се разкрие под формата на религиозен импулс. Тогава ще изживеем това, което без съмнение принадлежи на далечното бъдеще: че самите ние намираме определен синтез между олтар и лабораторна маса. Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение. И ако като хора напълно се проникнем с онези похвати, с онези средства, които съответстват на едно такова разбиране на природата, на духа и на душата, тогава всички дейности на науката, от своя страна, ще протичат в красиви форми.
към текста >>

66. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго.
към текста >>

67. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали. Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
към текста >>

68. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло.
Изгарящия при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло. Благодарение на предчувствието хората изживявали в изгарящия восък как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си. Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло. Пчелите тогава, разбира се, са били още диви и хората гледали на тях като на някакво откровение. По-късно те влезли в домакинството на човека. Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства какво представлява пчелата.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1162660121918