Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
23
резултата от
14
текста с която и да е от думите за : '
Благовестие
'.
1.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското
благовестие
, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност.
А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
към текста >>
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото
благовестие
на другите религии.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>
2.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното
благовестие
, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята.
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята.
Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса. И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта.
към текста >>
3.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това
благовестие
е именно Антропософията.
Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството.
Това благовестие е именно Антропософията.
към текста >>
4.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е
благовестие
на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>
5.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Всяко едно
благовестие
, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми.
култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил.
Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми.
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин.
към текста >>
6.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А това ще постигнем, само ако вникнем в разликата между онова
благовестие
, което Буда донесе на Индия впрочем за нашата цел ние го описахме достатъчно подробно и благовестието, с което беше удостоен еврейският народ чрез Мойсей и древноеврейските пророци.
Все някога ние трябва да си изясним природата на онова свръхсетивно същество, с което се срещаме в лицето на Йоан Кръстител.
А това ще постигнем, само ако вникнем в разликата между онова благовестие, което Буда донесе на Индия впрочем за нашата цел ние го описахме достатъчно подробно и благовестието, с което беше удостоен еврейският народ чрез Мойсей и древноеврейските пророци.
към текста >>
Това, което имаше да каже по-късно Съществото, инкарнирано в тялото на Натановия Исус, представляваше едно
благовестие
за цялото човечество.
Това, което имаше да каже по-късно Съществото, инкарнирано в тялото на Натановия Исус, представляваше едно благовестие за цялото човечество.
То беше нещо, което трябваше да издигне човечеството над всяко кръвно родство. То трябваше да се опира не на кръвното родство, не на това, което свързва баща и син, брат и сестра, а към обичта, произтичаща от кръвното родство, то трябваше да прибави онази всеобща човешка любов, която напира от една душа към друга душа и която стои над всяка кръвна връзка. Точно това трябваше да донесе Съществото, което по-късно се прояви в Натановия Исус. То трябваше да пробуди една нова любов, която няма нищо общо с кръвното родство. Обаче за тази цел Съществото, обитаващо тялото на Натановия Исус, трябваше от личен опит да узнае какво точно означава да нямаш никакви кръвни връзки с други хора.
към текста >>
7.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче всичко, за което става дума, вече предполага, че ние разбираме: във всички учения, предшествуващи „Христовото"
благовестие
, има нещо, което остава свързано с наследствената линия, с мъжките и женски зародишни клетки; то предполага още, че ние трябва да сме наясно: Христос Исус се обръща към онези способности, които нямат нищо общо със земния зародиш, към онези способности, които идват от духовните светове.
Обаче всичко, за което става дума, вече предполага, че ние разбираме: във всички учения, предшествуващи „Христовото" благовестие, има нещо, което остава свързано с наследствената линия, с мъжките и женски зародишни клетки; то предполага още, че ние трябва да сме наясно: Христос Исус се обръща към онези способности, които нямат нищо общо със земния зародиш, към онези способности, които идват от духовните светове.
Всички пророци преди Христос можеха да се обръщат към хората, служейки си единствено с онези способности, които имаха земен произход. Всички пророци и учители, колкото и високо да стояха, дори и когато слизаха като Бодисатва, прибягваха до онези човешки способности, които идваха от земния зародиш. Обаче Христос Исус се обръща към онази част от човека, която произлиза не от земните зародишни сили, а от царството Божие. Ето за какво загатва Христос в Евангелието на Лука, когато разяснява на своите ученици същността на Йоан Кръстител:
към текста >>
Тъкмо Евангелието на Лука ясно показва целия смисъл на новото
благовестие
.
Тъкмо Евангелието на Лука ясно показва целия смисъл на новото благовестие.
Когато някой, който носеше на челото си знака на Йона, т.е. един от древните посветени, ходеше между хората, той беше смятан за човек, който може да говори за духовните светове. Обаче как изглежда такъв посветен, знаеха само тези, които бяха обучени, за да го разпознаят; за да се разбере знакът на Йона, беше необходима специална подготовка. Обаче, за да бъдат разбрани новите пътища на душата, които се издигат над Соломон и над Йона, беше необходима съвсем нова подготовка. Първоначално съвременниците на Христос Исус можеха да разберат само стария път, само стария начин за проникване в духовните светове, и един от най-известните беше този на Йоан Кръстител.
към текста >>
А вие трябва да положите усилия, за да разберете новото
благовестие
в неговите нови форми (Лука 5,36-37).
Но че сега Христос Исус донесе нещо съвършено ново, че всред хората той търсеше онези души, които се различаваха от предишната представа за тях всичко това остана за съвременниците му нещо напълно чуждо. Те предполагаха, че той ще остане при онези, които практикуваха старите методи и че на тях ще повери своето учение. Обаче той им каза: „Ако бях възвестил на човечеството това, което мога да му дам, по стария начин, ако вместо старите форми не бих предложил нови форми, аз бих сторил същото, каквото прави този, който зашива нови кръпки на старата дреха или налива ново вино в старите мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството, е много повече от знака на Соломон и този на Йона, и то трябва да бъде излято в нови мехове.
А вие трябва да положите усилия, за да разберете новото благовестие в неговите нови форми (Лука 5,36-37).
към текста >>
8.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Кой би могъл, навлизайки в тези дълбини на Матеевото Евангелие, все още да се съмнява, че тук действително става дума за едно
благовестие
, което ни връща към Заратустра, понеже тъкмо той беше онзи, който пръв насочи човечеството към духа на Слънцето; който беше един от първите мисионери, направили достъпна и разбираема поне за тези, които бяха възприемчиви за нея спускащата се към Земята магична сила на Слънцето?
Кой би могъл, навлизайки в тези дълбини на Матеевото Евангелие, все още да се съмнява, че тук действително става дума за едно благовестие, което ни връща към Заратустра, понеже тъкмо той беше онзи, който пръв насочи човечеството към духа на Слънцето; който беше един от първите мисионери, направили достъпна и разбираема поне за тези, които бяха възприемчиви за нея спускащата се към Земята магична сила на Слънцето?
към текста >>
9.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново
благовестие
за човечеството.
Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще.
От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството.
Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило. При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало. Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
към текста >>
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото
благовестие
, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново
благовестие
, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията.
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Тази е задачата на това ново
благовестие
: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
10.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо
благовестие
.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие.
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще. И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това
благовестие
би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие.
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
11.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Това прекрасно, тържествено
благовестие
на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука.
Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството.
Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
12.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно
благовестие
от самото Небе?
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе?
Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира. Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая. За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>
И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно
благовестие
от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят.
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди.
И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят.
А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта.
към текста >>
13.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото
благовестие
на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
14.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново
благовестие
.
Цели библиотеки и целият сбор от монистични възгледи днес заявяват: Ето доказателствата за дрехата на Христовото Същество, и тези доказателства са верни! На особена почит днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост. Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата.
Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново благовестие.
Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната еволюция.
към текста >>
НАГОРЕ