Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
46
резултата от
40
текста с корен от думите : '
Биология
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В Гьотевите понятия ние получаваме също едно идейно обяснение за открития от Дарвин и Хекел факт, че историята на развитието на индивида е едно повторение на развитието на рода (на езика на
биология
та: Онтогенезата е повторение на филогенезата.
В Гьотевите понятия ние получаваме също едно идейно обяснение за открития от Дарвин и Хекел факт, че историята на развитието на индивида е едно повторение на развитието на рода (на езика на биологията: Онтогенезата е повторение на филогенезата.
Бел.на прев.). Защото това, което Хекел предлага тук, не може да бъде взето за нещо повече от един необоснован факт. Това е фактът, че всеки индивид преминава в съкратена форма онези стадии на развитието, които същевременно палеонтологията ни посочва като отделни органически форми. Хекел и неговите последователи обясняват това чрез закона на наследствеността. Обаче този закон не е самият той нищо друго освен един съкратен израз за посочения факт.
към текста >>
2.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Обаче как днешната органика (наука за организмите,
биология
) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата?
При това се изпуска изпредвид, че обектите, на които искаме да наложим нашия начин на разглеждане, може би съвсем не го понасят. Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата. Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката. Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят.
Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата?
Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи. Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия. Условията могат да имат едно определящо влияние, но те не са една съдържаща причина. Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-органичното не може да бъде извлечено отвъншните условия. Едно органическо същество би имало съществените свойства а, в, с; но в своето развитие то е попаднало под влиянието на определени външни условия.
към текста >>
3.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Така е с някои истини на астрономията, на
биология
та и пр.
Естествено той е вярвал в неща, в които хората от неговата епоха не можели да се съмняват. Но ние също вършим това днес по отношение на това, което днес важи като "факти". Нима смятаме, че следващите векове не ще хвърлят в стаята за непотребни вещи някои неща от това, което днес смятаме за несъмнени факти, окачествявайки ги като "сляпо" суеверие? Във всеки случай аз съм убеден, че в познаването на фактите от страна на човека има действителен напредък. Когато бе открит "фактът", че Земята е кръгла, всички предишни предположения бяха изхвърлени в областта на "суеверието".
Така е с някои истини на астрономията, на биологията и пр.
Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма. Въпреки това за мене е много ясно, че в научните трудове и трактати по естествена наука от наше време има някои "факти", които за бъдещите векове съвсем не ще изглеждат факти, както и за нас не са факти някои неща, които Агрипа и Парацелзий твърдят. Важно не е това, какво те са считали за "факти", а това, в какъв дух се тълкували те тези факти.
към текста >>
4.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на
биология
та, физиологията.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа.
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват. Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи. Може да изглежда оправдано мнението, че чрез един подобен начин на описание е изразено ясно, колко богата на влияние е станала естествената наука за философския живот на съвремието.
към текста >>
5.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Математиката е най-долното стъпало; после следват физиката, химията, след това науката на живите същества /
биология
та/; завършекът е образуван от социологията, познанието на човешкото общество.
Чрез това неговият светоглед добива нещо мъртво, сковано. Целият свят се представя като механизъм с колела на една машина. Навсякъде Конт минава покрай живото; той прогонва живота и духа от нещата и обяснява след това само онова, което у тях е механично, машиноподобно. В неговото изложение пълносъдържателният исторически живот на човека се представя като един образ от понятия, който астрономът начертава за движението на небесните тела. Конт е построил една стълба на науката.
Математиката е най-долното стъпало; после следват физиката, химията, след това науката на живите същества /биологията/; завършекът е образуван от социологията, познанието на човешкото общество.
Неговият стремеж е насочен към това, да направи всички тези науки така прости, каквито е математиката. Явленията, с които отделните науки се занимават, са винаги различни; обаче законите са всъщност винаги същите.
към текста >>
Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /
биология
та/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед.
В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия. По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите.
Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед.
То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли. Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н. ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт.
към текста >>
6.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Наясно съм, че още в най-близко бъдеще
биология
та, физиологията, както и самата естествена наука ще се развият в такава насока по отношение на човешкия организъм, която ще им позволи да вникнат в това, как тези три системи нервно-сетивната, ритмичната и веществообменната поддържат основните процеси в човешкия организъм тъкмо поради обстоятелството, че те действуват в значителна степен самостоятелно и че не са подчинени на каквато и да е абсолютна централизация, а всяка от тях изгражда свое специфично отношение спрямо външния свят.
Аз вече опитах, в пълно съзвучие с днешните естественонаучни разработки, поне отчасти да формулирам „троичното устройство" на човешкия организъм в моята книга „Върху загадките на душата".
Наясно съм, че още в най-близко бъдеще биологията, физиологията, както и самата естествена наука ще се развият в такава насока по отношение на човешкия организъм, която ще им позволи да вникнат в това, как тези три системи нервно-сетивната, ритмичната и веществообменната поддържат основните процеси в човешкия организъм тъкмо поради обстоятелството, че те действуват в значителна степен самостоятелно и че не са подчинени на каквато и да е абсолютна централизация, а всяка от тях изгражда свое специфично отношение спрямо външния свят.
Главовата система чрез сетивата, ритмичната система чрез дишането и веществообменната система чрез изхранването и двигателната активност.
към текста >>
7.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Ако физиката, химията и
биология
та останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
Разбира се, можех ясно да видя, че предвидливите мислители не стигат до тези заключения, че те просто приемат това, което им се струва, че им казват природните факти, и при това си мислят, че човек би трябвало да остави значението на духовно-моралното за света да почива на самото себе си. Но това изобщо не ми изглеждаше важно. За мен не беше важно, че се казва: „В смисъла на природните явления човек трябва да мисли за моралното по един индиферентен начин, а това, което мисли по този начин, са просто хипотези. За моралното всеки може да има собствени мисли.“ Казвах си, че който мисли дори за най-дребното в природата по приетия за това време начин, не може да припише на духовно-моралното никаква съществуваща сама по себе си, поддържаща се действителност.
Ако физиката, химията и биологията останат такива, каквито са – а на всички те се струват непоклатими, – тогава същностите, които биват смятани за действителност, ще погълнат всяка действителност и духовно-моралното не би могло да се явява нещо повече от пяна, образуваща се от тази действителност.
към текста >>
8.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията,
биология
та и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет. Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
към текста >>
9.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и
биология
та не могат да кажат нищо за тях.
Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа. Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука. Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му.
Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях.
Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие.
към текста >>
10.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията,
биология
та, астрономията и т.н.
Тъй като науката е била в период на груб материализъм. Той не е толкова далече зад нас. Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго. Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното. Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории.
Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н.
Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт.
към текста >>
11.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той е изучавал история, изучавал е геология,
биология
, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията.
Някой, който не е запознат с тези неща, би могъл да каже: "когато вие ни разказвате за миналите времена, ние считаме всичко това за фантазиране”. Защото Вие знаете от историята, какво е извършил Цезар и чрез Вашето силно въображение вярвате, че виждате някакви акашови записи. "Обаче, който е запознат с тези неща, той знае, че колкото по-малко познаваме фактите на историята, толкова по-лесно е да ги четем в Акашовите записи”. Защото външната история и нейното познаване оказва едно силно смущаващо действие върху ясновиждащия. Когато сме достигнали определена възраст, ние сме възприели възпитанието на своята епоха до момента, когато се ражда неговият виждащ Аз.
Той е изучавал история, изучавал е геология, биология, изучавал е това, което ме предават историята на културата и археологията.
Всичко това смущава погледа и може да се създаде в него пристрастие по отношение на това, което може да бъде прочетено в Акашовите записи. Защото във външната история не може да се намери същата обективност и същата сигурност, каквито са възможни при разчитането на Акашовите записи. Помислете само от какво зависи, това или онова да стане "история". За дадено събитие са оста нали запазени тези или онези документи, докато други може би точно най-важните са изчезнали. Искам да покажа само с един пример, колко несигурна може да бъде всяка история.
към текста >>
12.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така както сега е особено важно за един редовен професор по
биология
да има колкото е възможно по-силен микроскоп, да използува колкото е възможно по-точни лабораторни методи, така в бъдеще, когато науката ще стане по-одухотворена, важното ще бъде дали някой провежда даден процес сутрин, вечер или по обяд и дали позволява онова, което той е извършил сутринта да попадне под по-нататъшното влияние на действени фактори през вечерта, или дали космичното влияние от сутринта до вечерта да се изключва, парализира.
Докато науката вече векове се е държала за процеси, ставащи на земята и е отхвърляла проучването на онова, което вече се приближава като най-важните извънземни явления, то точно в Петата Следатлантска епоха ще започне експлоатирането на енергиите, идващи от космоса.
Така както сега е особено важно за един редовен професор по биология да има колкото е възможно по-силен микроскоп, да използува колкото е възможно по-точни лабораторни методи, така в бъдеще, когато науката ще стане по-одухотворена, важното ще бъде дали някой провежда даден процес сутрин, вечер или по обяд и дали позволява онова, което той е извършил сутринта да попадне под по-нататъшното влияние на действени фактори през вечерта, или дали космичното влияние от сутринта до вечерта да се изключва, парализира.
В бъдеще ще се окаже, че такива процеси са необходими, те също ще започнат да стават. Разбира се, много вода ще изтече, докато материалистични ориентираните университетски лаборатории и т.н. бъдат предадени на духовни учени, ала тази промяна ще трябва да стане, за да не дойде човечеството до пълен декаданс. Тази лабораторна работа ще трябва да бъде заменена от работа, в която, например когато се отнася до доброто, което трябва да се постигне в бъдеще някои процеси ще стават сутрин и ще се прекъсват през деня; космичният поток преминава през тях отново сутринта и това се продължава ритмично, докато отново е сутрин. Процесите се провеждат по такъв начин, че някои космически въздействия винаги се прекъсват през деня и космичните процеси на сутринта и вечерта се проучват.
към текста >>
13.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката,
биология
та, физологията и т.н.
Какво правят те? Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед. Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп. Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса.
Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н.
Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят.
към текста >>
14.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и
биология
могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология. Сравнете тези изкривени, абстрактни представи, с живия живот, и ще разберете: в тези книги по ботаника и зоология стои това, което днес се открива в природата на човешкия дух. Такава ботаника, такава зоология, с които толкова се гордее съвременното човечество, не са можели да съществуват в онези далечни времена.
Ако сравните това, което днешните ботаника, зоология и биология могат да кажат за природата, за това, което в древните времена е покълвало, разцъфтявало и разклонявало в природата за човешкото съзнание, стигаме до съвсем друга душевна настройка.
Такава ботаника, такава зоология тогава биха били съвсем невъзможни; имало е и нещо друго, което е много малко разбираемо за съвременния човек. То идвало от самата природа. Бих нарекъл това, изпълнено със светлина, звучащо Слово. Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност. И всеки човек в известни състояния на своето съзнание е можел да преживява това атавистично ясновиждане, когато природата е звучала срещу него, изпълнена със светлина, с изговарящо се Слово.
към текста >>
15.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но официалната
биология
напълно е отишла в задънената улица на безжизненото, и от нейна гледна точка такава представа е малко смешна, празна фантазия.
Да се формира такава представа, методически да се разработи, би било крайно необходимо.
Но официалната биология напълно е отишла в задънената улица на безжизненото, и от нейна гледна точка такава представа е малко смешна, празна фантазия.
Официалната наука няма всеобемащи понятия и най-малко тя е способна да каже нещо истинно за политическия или социалния съвместен живот на хората. Не следва да се надяваме, че от този строго естественонаучен поглед върху света може да израсне нещо толкова необходимо на човечеството – оживяването и обновяването на понятията. Именно в най-важните области, обхващащи живота на хората, това не може да стане. Това ще стане ясно с едно понятие, което ще се опитаме да осмислим духовнонаучно.
към текста >>
16.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и
биология
та са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да мислят във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления.
Самият той го умее, но не го разбира. Това може да се умее и инстинктивно. Той казва: методите са прекрасни, трябва само да се усвоят, няма за какво да се обмислят. Изхождайки от това, Оскар Хертвиг стига до следните странни мисли. Той говори за това, как с естественонаучните методи трябва да се провежда изследване на обкръжаващата ни действителност.
Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и биологията са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да мислят във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления.
Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят! – Но помислете, какво значи това? Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях. И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл.
към текста >>
17.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената
биология
с нейните неотменими природни закони.
Оскар Хертвиг пише в края на своята отлична книга «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността», че нещо като мироглед, какъвто е дарвинизмът, не застава само като теоретична сграда, а навлиза в целия човешки живот и в известна степен обхваща и това, което хората вършат, желаят, чувстват и мислят. Той казва: «Интерпретирането на учението на Дарвин, което със своите неопределености може да се тълкува по много различни начини, позволи многостранно приложение в другите области на стопанския, социалния и политическия живот.
Като от делфийски оракул всеки можеше, според това, което желае, да извлече от него полза за заниманията си със социални, политически, хигиенни, медицински и други въпроси и за потвърждение на своите твърдения да се позове върху учението на дарвинистки нагласената биология с нейните неотменими природни закони.
Но ако тези мними закони не са истински закони, при тяхното многостранно приложение в другите области не биха ли могли да се породят и социални опасности? Наистина не може да се вярва, че в продължение на половин столетие човешкото общество може да използва подобно на насъщен хляб понятия като непрекъсната борба за съществуване, избиране на подходящото, полезното, целесъобразното, усъвършенстване чрез подбор на развъждане и др., като ги пренася в различните области, без изцяло да бъде трайно повлияно в създаването на своите идеи! Доказателството за това твърдение може лесно да се покаже в много явления на новото време. Точно затова преценяването на истината и заблужденията на дарвинизма надхвърля границите на биологичните науки.»
към текста >>
18.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И също както за редовния професор по
биология
е от особена важност днес да има възможно най-силния микроскоп, възможно най-точните лабораторни методи и т.
Това, което професор, д-р теол., д-р фил. мъгляво нарича «космическо чувство», от мнозина - за съжаление също и от мнозина в егоистичен смисъл - се проповядва на хората като космическо познание. Докато столетия наред науката поглежда само това, което действа едно до друго на Земята, не хвърля поглед към най-важното, което се проявява в процесите на извънземното, тъкмо през петия следатлантски период става въпрос за използване на силите, идващи от космоса.
И също както за редовния професор по биология е от особена важност днес да има възможно най-силния микроскоп, възможно най-точните лабораторни методи и т.
н., сега се касае дали определени процеси се извършват сутрин, на обяд или вечер, дали това, което е направено сутринта, бива излагано някак си на влиянието на вечерта или космическото влияние се изключва от сутринта до вечерта и се парализира. Такива процеси ще станат необходими в бъдеще и ще бъдат провеждани. Естествено, още доста вода ще трябва да изтече от
към текста >>
19.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията,
биология
та или анатомията, изобщо не разбира човека.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
20.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а
биология
та обяснява жизнените отношения.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед.
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения.
Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
21.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
„В
биология
та проблемите най-често възникват тогава, когато се спори за функцията на един орган.
„В биологията проблемите най-често възникват тогава, когато се спори за функцията на един орган.
Общо взето, предпоставките за тази функция са неизвестни, за тях все още се гадае.“
към текста >>
„Всички тези неуредици в
биология
та няма да се отстранят, докато не се предприеме една голяма реформа в медицинското възпитание и обучение на преподавателите.
„Всички тези неуредици в биологията няма да се отстранят, докато не се предприеме една голяма реформа в медицинското възпитание и обучение на преподавателите.
На кандидат, който не представи доказателство, че е преминал през сериозна математическа и техническа подготовка, не трябва да се поверява изследователска, а още по-малко преподавателска дейност. С личната си дарба човек постига много, обаче без сериозна математическа подготовка, той куца и винаги ще куца.“
към текста >>
22.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката,
биология
та и т.н.
Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции. Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед. Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм.
Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н.
напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони. Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>
23.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
До определена степен този антропософски импулс беше прокаран в отделните области на науката, но не и до там, че Антропософията да заприлича на днешната химия, на днешната физика или
биология
.
От едната страна стоеше Антропософското Движение, което тъкмо тогава набираше сили и определяше своите конкретни цели. То не позволи никакво объркване в специалните изследователски области, които се разкриваха в хода на неговото развитие. От своя страна научните занимания в тези области не попречиха на самото Антропософско Движение. Ние трябва да сме наясно: Антропософският импулс беше този, който ръководеше Антропософското Движение. Обстоятелството, че в хода на времето възникна едно или друго поле за научна работа вътре в Антропософското Движение, не доведе до никакво отслабване на общия антропософски импулс.
До определена степен този антропософски импулс беше прокаран в отделните области на науката, но не и до там, че Антропософията да заприлича на днешната химия, на днешната физика или биология.
Естествено, това не трябва да става. Тук нещата опират до самия жизнен нерв на Антропософското Движение. Става дума, че Антропософското Движение трябва да съхрани не само духовната си чистота, но и своята духовна енергия.
към текста >>
24.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Занимават се с анатомия, зоология,
биология
, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош.
Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо.
към текста >>
25.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в
биология
та, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс.
Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
26.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Днешната физиология и
биология
е по отношение на тези неща още почти напълно незнаеща; обаче това ще стане една много разпространена наука.
При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме. Това дишане, тази пластика в нейната ритмика прониква в мозъка и отново излиза от него. Става един процес, който съдействува в човешкото изживяване. Това е нещо, което става в подсъзнанието и за което душата не знае нищо.
Днешната физиология и биология е по отношение на тези неща още почти напълно незнаеща; обаче това ще стане една много разпространена наука.
към текста >>
27.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Не това, което само
биология
та признава, е нашият организъм, а той е най-чудесният музикален инструмент.
Ако бих Ви описал всичко, тогава бих имал да Ви описвам една чудесна вътрешна човешка музика, която наистина не се чува, но бива вътрешно изживяна. Това, което изживяваме музикално, не е всъщност нищо друго освен идването насреща на едно вътрешно пеене на човешкия организъм. По отношение на това, което аз сега описах, човешкият организъм е точно едно копие на Микрокосмоса: че ние носим в нас в конкретните закони, в най-конкретните закони, по-строги от природните закони, тази лира на Аполон, върху която космосът свири в нас.
Не това, което само биологията признава, е нашият организъм, а той е най-чудесният музикален инструмент.
към текста >>
28.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на
биология
та дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път.
Към това, което вече казах, аз мога да прибавя следното: една голяма част от работата, която ми предстоеше през тези 35 години, през които аз трябваше да подложа на проверка първоначалното схващане за това разделяне на човешката природа, тъй както излагам това схващане днес, една голяма част от това време бе отделена за труда да бъде проследено във всички области на физиологията, на природната наука изобщо, на биологията дали тези неща могат да бъдат потвърдени и по един външен естествено-научен път.
Днес аз не бих разказвал тези неща, ако нямах тези опорни точки. И аз спокойно мога да посоча, че много от това, което казвам, може да бъде доказано по естествено-научен път.
към текста >>
29.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една
биология
и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това.
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение.
Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
към текста >>
30.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата
биология
.
Разбира се от само себе си, че само една малка част от всичко онова, което вие вероятно очаквате от бъдещето на медицината, ще може да бъде засегнато в този курс, защото всички вие ще се съгласите с мен, че действителната, осигуряваща бъдещето, дейност в медицинската област зависи от една реформа в самото медицинско образование. С това, което може да бъде изложено в един курс, такава реформа на медицинското образование не може да бъде стимулирана дори в най-общи линии, най-много е възможно в определен брой хора да възникне стремежът да участвуват в такава една реформа.
Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата биология.
Чрез тази подготовка мислите на медиците биват предварително насочвани в определена насока, а преди всичко от тази насока трябва да бъдат отклонени хората.
към текста >>
31.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията,
биология
та и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство.
Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство.
Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>
32.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от
биология
та, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден.
Всичко, което твърдя, може изцяло да бъде подкрепяно със съответните факти от биологията, докато противоположният възглед за единствената принадлежност на нервната система към душевния живот никак не може да бъде потвърден.
Бих желал да видя, как, разсъждавайки разумно, фактът, че ако прережем тъй нар. моторен нерви ако прережем и един сезитивен нерв и ги оставим да сраснат, при което отново се изгражда единен нерв, как този факт може да бъде свързан с друго едно допускане, а именно, че съществуват сензитивни и моторни нерви. Защото такива не съществуват. Това, което наричаме моторни нерви, не е нищо друго, освен сензитивни нерви, възприемащи движението на собствените крайници, т.е. това, което се извършва във вещество обмяната на крайниците ни, когато прилагаме воля.
към текста >>
33.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или
биология
или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
към текста >>
34.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията,
биология
та могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека.
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
35.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме
биология
, имаме математика и т.н.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н.
Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление.
към текста >>
Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от
биология
та и така нататък.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература.
Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък.
Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота.
към текста >>
Вие знаете, че в съвременната
биология
голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща.
Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека.
Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
към текста >>
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата
биология
, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката?
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
към текста >>
36.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в
биология
та на 19-ия век.
Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове.
Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век.
Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>
37.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика,
биология
, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>
38.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Портман 1973: „
Биология
и Дух„ издателство Зуркамп Франкфурт/М.
[6] А.
Портман 1973: „Биология и Дух„ издателство Зуркамп Франкфурт/М.
към текста >>
39.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на
биология
та, която работи с естественонаучни методи.
[8] „Разбирането„ Вилхелм Дилтей (1833 1911) го противопоставя на „обясняването„. Той беше психолог и имаше предвид това за психологията.
Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на биологията, която работи с естественонаучни методи.
Под „обясняване„ той разбираше естественонаучния начин за поставяне една до друга на частите и обяснението изхождайки от тяхното външно взаимодействие. С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната жива общност. Той насочи към зависимостта на изживяването на света от състоянието на наблюдателя.
към текста >>
40.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната
биология
, когато експериментира с живи същества.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества.
Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото.
към текста >>
Нейните резултати имат голямо значение за
биология
та, включително за
биология
та на човека.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества.
Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека.
Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените.
към текста >>
НАГОРЕ