Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
40
резултата от
30
текста с точна фраза : '
Библия
'.
1.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата
Библия
, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет. То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят.
към текста >>
Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата
Библия
.
Това, което съществуваше като вечна ядка в душата на Мойсей, трябваше да намери своята почва и да узрее върху това, което той можеше да получи от египетската култура. Че в лицето на Мойсей имаме работа с една душа, която имаше да даде това, което трябваше да даде като най-висшето, черпейки от вечните извори, това ни е посочено съгласно старите описания символично в затварянето на Мойсея в едно сандъче скоро след неговото раждане. Който познава такива описания в религиозното развитие, знае, че те винаги искат да обърнат вниманието на хората върху нещо много важно. От минали изложения на този цикъл от сказки знаем, че когато човекът иска да се издигне със своето познание до висшите духовни светове, той трябва да мине през определяни стадии на душевното развитие, като се изолира напълно от целия заобикалящ го свят и събужда най-елементарните духовни сили на своята душа. А когато трябва да ни се представи, че един такъв човек донася още с раждането си със себе си духовните блага, които водят до най-висшето нещо на човечеството, това не може да бъде представено по-добре, освен като се каже: За тази личност беше необходимо тя да мине чак до физическото през едно изживяване, чрез което нейните сетива, всичко, което тя има като дарба на схващане, е изолирано от физическия свят.
Тогава за нас става разбираемо, когато чуваме, че дъщерята на египетския цар, дъщерята на фараона, сама извади момчето от водата и го нарече "Мойсей" защото казваше: "Защото аз го извадих от водата." Този смисъл се крие в самото име за онзи, който разбира името на Мойсея, както за това се загатва и в самата Библия.
С това този разказ за Мойсея иска да каже, че представителката на египетската култура, дъщерята на фараона, отправи живота в една душа, която е изпълнена със съдържанието на вечността. Така ни се показва по един чудесен начин, как Вечното, което Мойсей имаше да донесе на човечеството, е облечено във външната дреха на египетската култура и мисия.
към текста >>
2.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Има отзвук от това в германската
Библия
.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова.
Има отзвук от това в германската Библия.
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
към текста >>
В германската
Библия
името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия.
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл.
(В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
(В българската
Библия
в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл.
(В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
– бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си. И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
Библия
на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията. В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н.
Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е.
е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
към текста >>
От една страна тогава, ние имаме древната
Библия
, донасяща ни по свой собствен начин тайните на схръх-сетивните светове и тяхната връзка със сетивния свят, и от друга страна ние имаме, в Духовната Наука, преките опитности на изследователя по отношение на духовния свят.
От една страна тогава, ние имаме древната Библия, донасяща ни по свой собствен начин тайните на схръх-сетивните светове и тяхната връзка със сетивния свят, и от друга страна ние имаме, в Духовната Наука, преките опитности на изследователя по отношение на духовния свят.
Това е наистина гледна точка, подобна на тази, която веднъж намерихме в зората на съвременната естествена наука.
към текста >>
И сега нека да разгледаме внимателно дали има в самата
Библия
нещо, което подкрепя такъв поглед върху нещата.
И сега нека да разгледаме внимателно дали има в самата Библия нещо, което подкрепя такъв поглед върху нещата.
към текста >>
3.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя
Библия
.
През Средните Векове няколко Братства виждаха в това Евангелие същинския извор на Християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези Братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
4.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Самата
Библия
, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер.
Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер.
Старият завет е женската мъдрост. Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини.
към текста >>
Това – че нещо по-добро може да дойде, само когато се появи една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана вече нито с женската, нито с мъжката мъдрост, нито с женската
Библия
, нито с мъжката Легенда за храма.
Но в края на краищата това е съвсем естествено; с развитието на материализма, свещеническата мъдрост наистина трябваше да отпадне. Какво може да се случи сега? Старата мъдрост е изчезнала. Ние трябва да живеем във външното. Какво произтича от това?
Това – че нещо по-добро може да дойде, само когато се появи една мъдрост, която отново е несексуална, която не е свързана вече нито с женската, нито с мъжката мъдрост, нито с женската Библия, нито с мъжката Легенда за храма.
Тази мъдрост намираме в теософията. В тази мъдрост се разбират и двата пола. Там мъжът, който е в жената, работи върху жената и върху мъжът работи това, което отново е несексуално. Мъжкият и женският принцип се срещат в познанието на висшите светове. Съвсем естествено е, че същинската окултна основа е донесена от Свободното масонство и че е поставено едно ново начало.
към текста >>
5.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя
Библия
.
През Средните векове няколко братства виждаха в това Евангелие същинския извор на християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
6.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
107) «
Библия
и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година.
107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година.
От лекцията от 25 април няма записки. Лекцията от 26 април се съдържа в «Познанието за свръхестественото в наше време и неговото значение за живота днес», Събр. съч. 55.
към текста >>
7.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената
Библия
-небесна дъга.
Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част.
Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга.
Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове. Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.
към текста >>
8.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната
библия
, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България.
Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви. Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала.
към текста >>
9.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа
Библия
вътре в древните спомени.
Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството.
Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>
10.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една
библия
.
нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички. А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя?
Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия.
Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
към текста >>
11.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но това, което днес се предлага като
Библия
, е оцветено от съвременния мироглед.
И така, имаме дванадесет съзвездия. Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му. В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата. Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока!
Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед.
Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
към текста >>
12.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата
Библия
.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога.
Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия.
Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
към текста >>
13.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в
Библия
та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро!
Не сте ли се замисляли, защо в края на всеки „ден" от историята на сътворението, както е описана в Библия та, е поставено изречението: „И Елохимите погледнаха своето дело, и видяха, че то беше много добро!
, че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"!
към текста >>
14.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Знаете, че в латинската
Библия
на това място се намира думата "небесна твърд".
Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център. И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах. Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята. Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно. Ето защо душата, която в Битието се употребява за обозначение на това отделяне, трябва да се схваща идейно.
Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд".
В оригиналния текст думата е "ракиах". Тази дума съвсем не означава нещо, което може да се тълкува по един външен сетивен начин, а тя означава именно разделянето на две силови направления.
към текста >>
15.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата
Библия
.
Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности? Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността? Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса.
Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия.
Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха. Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи. Сега искам да употребя думите на модерните езици в качество на заместители те не са правилни и ще ги използувам само временно.
към текста >>
16.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И когато самата
Библия
, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука.
Хората не ще могат да разберат своя собствен произход до тогава, докато не се решат да си представят този произход така, че първоначално в Земното естество е съществувало едно духовно-душевно същество, след това едно астрално същество, после едно етерно същество; че след това от физическите състояния е съществувало първо топлинното състояние и едва след това въздухообразното състояние. Даже и в момента, за който ни се разказва след шестте дни на сътворението: "И Явех-Елохим вдъхна на човека живото дихание", докато хората не ще могат да си представят, че този човек се е състоял физически само от топлина и въздух, докато те вярват, че тогава е съществувал един човек от плът, те не ще могат да разберат себе своя собствен произход. По-грубото се ражда от по-тънкото, а не по-тънкото от по-грубото. Естествено за днешното съзнание е твърде чуждо да се мисли така, но тази е истината. Когато обгърнем с поглед това, ще ни стане също обяснимо, защо в толкова много писания върху сътворението се говори за това, че развитието на човека трябва да се схваща като едно слизане от окръжността на Земята.
И когато самата Библия, след като ни е говорила за дните на сътворението, ни говори за така наречения рай, и зад това предание ние трябва да търсим нещо по-дълбоко; и ние ще открием истината, когато върху този въпрос се разберем в светлината на Духовната наука.
За този, който познава нещата, е действително странно, когато между тълкувателите на Библията се спори, дали раят е бил разположен на това или онова място на Земята, от което място след това хората са се изселили. Твърде ясно е показано в някои писания върху сътворението, а и в Библията също, че реят като такъв не е съществувал върху земната почва, че напротив той е бил високо над земната почва, така да се каже във висините на облаците, и че човекът, когато той е живеел в рая, е бил още едно топлинно-духовно същество. Действително тогава човекът не е ходел на два крака по лицето на Земята; това е само материалистична фантазия. Следователно, трябва да си представим, че и след изтичането на дните на сътворението, както те са наречени обикновено, човекът е едно същество, което принадлежи не на земната почва, а на земната окръжност.
към текста >>
17.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
От това той би могъл да направи една
Библия
на дъгата.
Който може това, тогава той не трябва да се вглежда по-нататък в Библията, защото тук се намира думата "толедот", която означава "следващите родове, следващите поколения" и тук на същото място стои тази дума, както при Ной, когато става дума за следващите поколения, за следващите родове. И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной. Ние трябва да четем това място по смисъл, както следва: "Това, което следва, това, за което ще се говори в следващото, това са потомците на небесните и земни същества, които бяха създадени от Елохимите и бяха продължение от Яхве-Елохим. И така, и в смисъла на Библията ние трябва да считаме човека на Яхве като потомък на човека на Елохимите. Който иска да приеме едно ново съобщение за сътворението, понеже става дума за това, че Бог е създал човеците, него аз бих съветвал да счита, че има и едно трето съобщение, един трети разказ за сътворението, поради това, че и в една следваща глава, в пета глава, която обикновено започва с думите: Това е книгата за родовете /там се намира, както и на други места, думата "толедот"/, се говори за дъгата.
От това той би могъл да направи една Библия на дъгата.
Тогава ще имаме една Библия скърпена от отделни парчета; тогава ще имаме парцали, а не Библия. Ако бихме могли да отидем по-нататък, ние бихме обяснили и това, което се казва и в пета глава.
към текста >>
Тогава ще имаме една
Библия
скърпена от отделни парчета; тогава ще имаме парцали, а не
Библия
.
И така тук се говори за човеците за Яхве като потомци, като следващи родове на небесните същества също както там се говори за потомците на Ной. Ние трябва да четем това място по смисъл, както следва: "Това, което следва, това, за което ще се говори в следващото, това са потомците на небесните и земни същества, които бяха създадени от Елохимите и бяха продължение от Яхве-Елохим. И така, и в смисъла на Библията ние трябва да считаме човека на Яхве като потомък на човека на Елохимите. Който иска да приеме едно ново съобщение за сътворението, понеже става дума за това, че Бог е създал човеците, него аз бих съветвал да счита, че има и едно трето съобщение, един трети разказ за сътворението, поради това, че и в една следваща глава, в пета глава, която обикновено започва с думите: Това е книгата за родовете /там се намира, както и на други места, думата "толедот"/, се говори за дъгата. От това той би могъл да направи една Библия на дъгата.
Тогава ще имаме една Библия скърпена от отделни парчета; тогава ще имаме парцали, а не Библия.
Ако бихме могли да отидем по-нататък, ние бихме обяснили и това, което се казва и в пета глава.
към текста >>
18.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Един вид
библия
на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“.
Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи.
към текста >>
Новата
библия
е написана под впечатлението на дарвиновите представи.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука.
Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина.
към текста >>
19.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Всичко, което Духовната наука, окултното изследване, установява за пророк Илия, напълно се потвърждава от онова, което е записано в самата
Библия
, макар че при повърхностен прочит на съответните глави несъмнено много неща остават доста неясни.
Всичко, което Духовната наука, окултното изследване, установява за пророк Илия, напълно се потвърждава от онова, което е записано в самата Библия, макар че при повърхностен прочит на съответните глави несъмнено много неща остават доста неясни.
Тук ще отбележа само едно от тях.
към текста >>
20.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата
Библия
ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла. Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната.
И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус.
Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост? Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос?
към текста >>
Защото не иска ли тази
Библия
да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае?
Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение.
Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае?
Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост? Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос? Както казахме, това можем да поставим само като въпрос. То принадлежи към множеството въпроси, които без съмнение можем да поставим към Библията и които ще бъдат по-важни от всички критики на Библията от 19-то столетие.
към текста >>
21.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И ако отидем сега по-нататък нека се опитаме да извикаме пред душата си всичко това, което намираме в древността на еврейския народ предадено в самата
Библия
.
Идва Атина Палада и свързва от духовните висини духовната искра с човека. Прометей формира душата в символа на пеперудата. Богът Яхве формира човека от земята, от пръстта; и той, богът Яхве, който в течение на развитието беше станал господар на Земята, той, богът Яхве, вдъхва на човека от своята собствена субстанция живата душа. Така Яхве се съединява чрез своето дихание с това, което е формирано от земята. И той иска да живее в своя син, в своето живо дихание, в Адама и в неговите потомци, синовете на Земята, в онези същества, чиято дреха да формира от земята богът Яхве считаше като своя задача.
И ако отидем сега по-нататък нека се опитаме да извикаме пред душата си всичко това, което намираме в древността на еврейския народ предадено в самата Библия.
Знаем, ние подчертахме това, че Земята развива определени сили. Гьоте, Джордано Бруно и други сравняват тези сили със силите на вдишването и издишването на човека. Земята развива определени сили, сили на вдишването и издишването, които произвеждат приливите и отливите, нарастването и спадането на водата, вътрешни сили на Земята, същите сили обаче, които движат Луната около Земята. Това са тези сили на Земята. Във водните сили Библията ни рисува потопа като едно по-нататъшно важно събитие след сътворението на Адама, на земния човек.
към текста >>
22.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата
библия
или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител.
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата.
Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/. Това е съвсем едно и също – само сферите на поклонение са различни!
към текста >>
23.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В един южногермански град изнасях лекция на тема "
Библия
и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията.
Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на импулсите и потребностите на съвременността, пътя на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос. За тези, които дълги години живеят в Антропософията, тези обобщени, абстрактни фрази, които сега произнесох, ще са пълни със съдържание. И работата е именно в това, смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот и на нашата душевна настройка. Давал съм вече и тук този особено характерен пример.
В един южногермански град изнасях лекция на тема "Библия и мъдрост", в която се стремях да покажа, как и привърженика на традиционното християнство, ако добре се замисли, може, изхождайки от Библията, да намери пътя към Антропософията.
Стремях се да покажа, че Антропософията, благодарение на своите познания за духовния свят, може по-дълбоко да вникне във великите неизчерпаеми тайни на пракнигата на човечеството, на Библията. След лекцията към мен се приближиха двама католически свещеника, присъствали на лекцията. От думите им беше ясно, че те, не като свещеници, а като теолози, изхождайки от тяхното учение за християнството, собствено, нищо не могат да ми възразят. Но, подминавайки същината на въпроса, те казаха: Да, видите ли, срещу това, което днес казахте, от наша позиция възражения няма, освен едно: когато ние говорим, говорим така, че нас всеки ще ни разбере. Вие, разбира се, също говорите за християнството, но за тези, които са достигнали определено ниво на образованост или са специално подготвени.
към текста >>
24.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
е така), в английската
библия
е така, а в немската е използвано името „Старецът“.
[iv] Старият по дни – в Кабала често се използва това име на Бога. Терминът идва от Стария завет. В книгата на пророк Даниил 7,9 и 13 е използвано арамейското име „attiq Yomin” – Старият по дни (в българското издание от 2005 г.
е така), в английската библия е така, а в немската е използвано името „Старецът“.
към текста >>
25.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата
Библия
.
Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание. Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи. Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения. Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени.
Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия.
Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот. Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен.
към текста >>
26.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако от нашата
Библия
разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане.
Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане.
За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет. Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца.
към текста >>
27.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Вие знаете, че неговата книга "Старата вяра и новото" е нещо като
Библия
на материализма.
В тези дни трябва често да си помисляме за хората от средата на XIX век, или от последната му третина, които от определен материалистичен манталитет говореха съвсем различно от начина, по който много хора говорят днес. Те говореха по-честно отколкото повечето хора днес. Бих искал да ви припомня една личност, един истински материалистичен ум Давид Фридрих Щраус.
Вие знаете, че неговата книга "Старата вяра и новото" е нещо като Библия на материализма.
към текста >>
28.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната
Библия
усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята.
Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>
29.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обикновеният вярващ не е държал в ръцете си
Библия
.
Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго. Би било оценено като нещо ужасно, ако в това древно време преди кръстоносните походи някой би прочел Библията, Новия Завет. Това не се разрешавало. Вследствие на казаното се знаело само това, на което учели свещениците.
Обикновеният вярващ не е държал в ръцете си Библия.
към текста >>
30.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но това, което съдържа например немската
Библия
в превода на Лутер, е непонятно, недостъпно за разбиране, ако се отнесем към него честно.
Някаква непонятна книга! Невъзможно е да се разбере какво стои в Библията в превода на Лутер, ако бъдем честни. Може да вярваме на това, но в действителност не можем да го разберем, доколкото Европа тогава вече е встъпила в периода, когато за духа не са знаели нищо повече. В Библията има Дух! И Библията е трябвало да бъде преведена именно по духовен начин.
Но това, което съдържа например немската Библия в превода на Лутер, е непонятно, недостъпно за разбиране, ако се отнесем към него честно.
Така стоят нещата и във всички други области, с изключение на най-външното естество-знание, което обаче в този свят не ни въвежда в това, което е действително, то не води към реалността. И ако Европа иска да направи нещо в Азия, на зададения въпрос аз трябва да отговоря така: Европа ще успее да направи нещо само тогава, когато тя самата се вразуми.
към текста >>
НАГОРЕ