Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
507
резултата от
289
текста с части от думите : '
Бележки
'.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Някои за
бележки
, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
на това и на други 36 отбелязани от него места, носещи в предстоящия текст знака*, за
бележки
.
По-късно ще видим, че в безкрайното множество от растителни форми Гьоте търси едно първично растение (прарастение). И тази мисъл ние намираме отбелязана тук: “Всяко едно от нейните /на природата/ произведения има своя собствена същност, всяко едно от нейните явления най-изолираното понятие, и въпреки това всичко съставлява едно цяло”. Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейцария 1926 г.
на това и на други 36 отбелязани от него места, носещи в предстоящия текст знака*, забележки.
Той не може да осъществи това си намерение./
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни за
бележки
, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията.
На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”.
По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година. В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия. Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, за
бележки
към стр.316, 318, 344 и следв.).
Тук при Гьоте се касаеше преди всичко за това, да бъдат познати законите, според които природата образува органическите и предимно човешките форми, тенденцията, която тя преследва при формирането на същите. Както в редицата от безброй растителни форми той търси прарастенията, чрез което могат да се измислят растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които са напълно съобразни с тенденцията на природата и които биха съществували, ако биха били налице подходящите условия; така и по отношение на животните и на човека Гьоте залагаше на това, "да открие идеални характерни черти", които са напълно съобразени със законите на природата. Скоро след неговото завръщане от Италия ние научаваме, че Гьоте се занимава "усърдно с анатомия", и в 1789 година той пише на Хердер: "Имам да говоря за една новооткрита хармония на природата".
Това, което е било открито тук като нещо ново, би трябвало да бъде една част от прешленната теория за черепа* (*виж Естествени Науки, забележки към стр.316, 318, 344 и следв.).
Завършването на това откритие се пада обаче в 1790 година. Това, което той е знаел до тогава, е било, че всички кости, които образуват задната част на главата, представляват изменени три прешлена на гръбначния стълб. Гьоте си представяше нещата по следния начин: Мозъкът представлява само една маса от гръбначен мозък, доведен до най–висока степен.
към текста >>
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в за
бележки
те).
Идеята за животинския тип се съдържа в един широк смисъл в стихотворението "Метаморфоза на животните", което излезе в 1820 година във втората от Морфологическите Тетрадки* (*виж Естествените Науки I, стр.344 и следв., където отделни неща са казани и в забележките).
В началото на 1795 година Гьоте се намираше в Йена, където са се намирали също и братята фон Хумболдт, Якоби и Шилер. В това общество изнесе Гьоте своите идеи върху сравнителната анатомия. Приятелите намериха неговите изложения толкова важни, че го накараха да напише своите мисли. Както се вижда от едно писмо на Гьоте до Якоби старшия, Гьоте се е отзовал на това искане още в Йена, като е издиктувал схемата на една сравнителна остеология* (*Естествени Науки I, 239 и следв.) на Макс Якоби.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху за
бележки
те към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н. Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година.
Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи.
Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер. В тези статии ние още веднъж намираме в много съкратена форма принципите на Гьотевия възглед за природата.
към текста >>
5.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
/виж също: Рудолф Щайнер, ПисмаІ, издадени от Е.Фробьозе и В.Тайхерт, Дорнах/ Швейцария 1948 г., за
бележки
към писмо № 72,алинея 5,стр.285/.
Тя носи датата 15 януари 1798 година и е била изпратена на Шилер на 17 януари. Тя се оказва като продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Аз взех хода на мислите на статията от кореспонденцията между Гьоте и Шилер и го предадох в споменатия увод стр.ХХХІХ и след. точно по начина, който е изложен в намерената сега статия. По съдържание статията не прибавя нищо към моите изложения; обаче тя потвърди във всички точки моя възглед върху гьотевия метод и начин на познание, който аз бях добил от другите работи на Гьоте.
/виж също: Рудолф Щайнер, ПисмаІ, издадени от Е.Фробьозе и В.Тайхерт, Дорнах/ Швейцария 1948 г., забележки към писмо № 72,алинея 5,стр.285/.
към текста >>
6.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от
бележки
на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност.
А: - Що е това, което той върши, по неговата вътрешна същина? И с това пада онази разделяща стена, която разделя всяка наука на две сфери: В едно учение за съществуващото и в едно такова за това, което трябва да бъде. Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо.
Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност.
Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер.
към текста >>
7.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но нашите за
бележки
ни показаха и нещо друго.
Но нашите забележки ни показаха и нещо друго.
Видяхме, че не можем да говорим за един субективен характер на възприятията. Когато имаме едно възприятие, ние можем да проследим процесите от възбудителя до нашия централен орган; тук никъде не ще намерим една точка, където от обективността на невъзприеманото бихме искали да посочим към субективността на възприятието. С това е опроверган субективният характер на света на възприятията. Светът на възприятието съществува като основа на себе си съдържание, което предварително няма още нищо общо със субекта и обекта.
към текста >>
8.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол,
бележки
на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
Непонятно е, как Вундт може да твърди, че понятието за "лъчистата енергия" е по-невъзможно поради това, защото то съдържало една нагледна /възприемаема/ и една понятна съставна част. Философът Вундт не разбира следователно, че всяко понятие, което се отнася за една вещ на сетивния свят, за сетивната действителност, трябва по необходимост да съдържа една нагледна и една понятна съставна част.
Понятието "куб на каменната сол" /кубът, в който е кристализирана каменната сол, бележки на прев./ съдържа всъщност нагледната съставна част на сетивно възприемаемата каменна сол и другото, чисто мислителното, което стереометрията установява.
към текста >>
9.
20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, за
бележки
подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
Рудолф Щайнер издаде Гьотевите съчинения върху естествените науки в 1885-1897 г.с уводи, забележки подчерта и обяснения в "Германска Национална Литература" на Йозеф Кюршнер в четири /всъщност в пет, тъй като том 4.
има два раздела/ тома /Германската Национална Литература т.114-117. Съчинения на Гьоте ХХХІІІ-ХХХVІ, 1,2, Берлин и Щутгарт/. Едно неизменено напечатване на това издание, само с нови заглавни листове, излезе в 1921 година /Унион Германско Издателско Дружество, Щутгарт, Берлин, Лайпциг/. От първия и третия том на първото издание излязоха в 1947 и 1949 година фотомеханически копия в Издателство Трокслер, Берн. Те бяха поети от издателството на Администрацията на Рудолф Щайнеровото Наследство, Дорнах и могат още да се получат, докато т.2 и т.4 не са излезли вече от 1921 година насам.
към текста >>
В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за
бележки
, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г.
Едно специално издание на всички уводи, изготвено от самия Рудолф Щайнер, излезе първо в 1926 година в Дорнах. Рудолф Щайнер беше дал отчасти нови заглавия на главите.
В прегледаните от него печатни коректурни листове той беше отбелязал по-нататък 36 места, на които искаше да напише още за бележки, но не можа да осъществи това намерение поради настъпилата му смърт на 30 март 1925 г.
Събраните уводи излязоха в 1926 година под заглавието "Рудолф Щайнер, Гьотевите съчинения върху естествените науки." В 1949 година в издателството Новалис, Фрайбург, бе организирано едно патентно издание.
към текста >>
10.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Би могло да изглежда странно, че това съчинение от младините, което е вече 40 години старо, днес се преиздава неизменено, разширено само чрез някои за
бележки
.
Поставяйки днес отново тази теория на познанието пред себе си, тя ми се явява също като теоретико-познавателното основание и оправдание на всичко онова, което аз казах и публикувах по-късно. Тя говори за една същност на познанието, която разчиства пътя от сетивния свят към един духовен свят.
Би могло да изглежда странно, че това съчинение от младините, което е вече 40 години старо, днес се преиздава неизменено, разширено само чрез някои забележки.
В начина на изложението то носи признака на едно мислене, което се бе вживяло преди 40 години във философията на времето. Ако бих го написал днес, аз бих изразил някои неща по различен начин. Обаче все пак не бих искал да дам нищо друго като същност на познанието. Но това, което бих написал днес, не би могло да носи така вярно в себе си зародишите на застъпения от мен е духовен светоглед. Човек би искал да пише в такава зародишна форма само в началото на един познавателен живот.
към текста >>
11.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
А сега да преминем към основните въпроси на една наука на познанието отговаряща на тези предварителни за
бележки
.
А сега да преминем към основните въпроси на една наука на познанието отговаряща на тези предварителни забележки.
(науката на познанието опистемеология.
към текста >>
12.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Би трябвало просто да се заловим да записваме като несвързани
бележки
всичко, което възприемаме, и този сборник от такива
бележки
би бил нашата наука.
Трябва ли да считаме начина, по който досега се запознахме с опитността, като нещо основано в самата същност на нещата? Дали този начин е едно свойство на действителността? От отговора на този въпрос зависи извънредно много. Ако наистина този начин е едно съществено свойство на нещата на опитността, ако той е нещо, което в истинския смисъл на думата подхожда на тяхната природа, тогава въобще не можем да разберем, не можем да видим, как можем да се издигнем над тази степен на познанието.
Би трябвало просто да се заловим да записваме като несвързани бележки всичко, което възприемаме, и този сборник от такива бележки би бил нашата наука.
Защото, защо ще бъде нужно да търсим връзката на нещата, ако пълната им изолираност, която им е присъща във формата на опитността, би било тяхното истинско свойство? Съвършено различно биха стояли нещата, ако в тази форма на действителността бихме имали работа не с нейната същност, а с нейната съвсем незначителна външна страна, ако бихме имали пред нас само една обвивка на истинската същност на света, която ни закрива този свят и ни кара да го изследваме по-нататък. Тогава би трябвало да се стремим да проникнем през тази обвивка.
към текста >>
13.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни за
бележки
би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог. Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта. Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини.
Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения.
Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
14.
Съдържание
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Бележки
Бележки
към текста >>
15.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Би могло да се каже нещо по-конкретно, когато станат налични Ницшевите
бележки
към незавършените части на „Воля за власт“ във втория раздел на събраните му съчинения.
Засега не мога да имам определено мнение за това каква представа свързва Ницше с думите „вечно възвръщане“.
Би могло да се каже нещо по-конкретно, когато станат налични Ницшевите бележки към незавършените части на „Воля за власт“ във втория раздел на събраните му съчинения.
към текста >>
16.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Сред
бележки
те, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си.
Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си.
Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо не ми изглежда важно как човек сега приема, че при даден философ е проучено точно това, което той действително е учел. Такова познание най-малкото не е предназначено за хора, които търсят една философия за своя живот, а не нови знания за своята памет. И накрая за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва.“
към текста >>
17.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
бележки
бележки
към текста >>
18.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Привидното противоречие, което някои личности искат да видят в това, е изяснено в за
бележки
те към новото издание на моята книга "Теория на познанието в Гьотевия светоглед", стр.110/.
Ето защо Герсон укорява Руисбрьок, че той си въобразява, да притежава не само способността да вижда с яснота Всемирното същество, но че в самото това виждане се изразява една дейност на Всемирното същество. Руисбрьок не можеше да бъде разбран от Герсон. Двамата говореха за съвършено различни неща. Руисбрьок има предвид душевния живот, който се вживява в неговия Бог; а Герсон само такъв душевен живот, който иска да люби Бога, когото никога не може да изживее в самия себе си. Както и мнозина други, Герсон се бореше срещу нещо, което му беше съвършено чуждо, защото не можеше да го обхване с опитността*/*В моите трудове ще се намери, че аз говоря върху "мистиката" по различни начини.
Привидното противоречие, което някои личности искат да видят в това, е изяснено в забележките към новото издание на моята книга "Теория на познанието в Гьотевия светоглед", стр.110/.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
17.
БЕЛЕЖКИ
17.БЕЛЕЖКИ
към текста >>
20.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От за
бележки
като тези, относно източниците на Лука и т. н.
Към стр.7 и 8.
От забележки като тези, относно източниците на Лука и т. н.
не трябва да се вади заключение, че авторът на тази книга подценява историческото изследване. Това съвсем не е вярно. Историческо то изследване е напълно оправдано, само че то не трябва да проявява нетърпение спрямо схващането, кое то изхожда от духовна гледна точка. В настоящата книга не бе дадена тежест на това, да се изяснят при всеки случай всевъзможни цитати. Обаче онзи, който иска, може напълно да се увери, че когато изнесените тук подробности се разглеждат всестранно и безпристрастно, те никъде няма да влязат в противоречие с действително установените исторически факти.
към текста >>
21.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
22.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_9 Теософия
10. ЗА
БЕЛЕЖКИ
И ДОПЪЛНЕНИЯ
10. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
към текста >>
23.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
ЗА
БЕЛЕЖКИ
И ДОПЪЛНЕНИЯ
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
към текста >>
За
бележки
те относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки.
Описанието на "човешката аура", която давам в тази книга, няма за цел да задоволи "свръхсетивната" жажда за сензации, която "отвъдният свят" пробужда у много хора. Тази жажда ще бъде задоволена само там, където човешкото разбиране за Духа не се различава по нищо от разбирането за физическия свят.
Забележките относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки.
Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят. Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати.
към текста >>
24.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Някои необходими междинни за
бележки
128
Някои необходими междинни забележки 128
към текста >>
25.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
След тези предварителни за
бележки
тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша.
След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша.
Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент. Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р.
към текста >>
26.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗА
БЕЛЕЖКИ
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
Такива междинни за
бележки
са необходими тук, понеже сега ще се издигаме до още по-висши познания, отколкото са тези, които се намират в предишните лекции за “Хрониката Акаша”.
Такива междинни забележки са необходими тук, понеже сега ще се издигаме до още по-висши познания, отколкото са тези, които се намират в предишните лекции за “Хрониката Акаша”.
към текста >>
27.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
БЕЛЕЖКИ
КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
към текста >>
28.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Такъв е случаят със за
бележки
те върху „Аза", които Едуард фон Хартман прави на страница 55 и следващите в своята книга „Основи на психологията".
Правилното разбиране на „Аза" се затруднява от известни грешки в психологическите наблюдения, сходни с тези, които вече посочихме по отношение на паметовите възможности. Мнозина смятат, че могат да посочат примери, които са опровержение на казаното по-горе, макар че обикновено те се оказват примери на потвърждение.
Такъв е случаят със забележките върху „Аза", които Едуард фон Хартман прави на страница 55 и следващите в своята книга „Основи на психологията".
Той казва:
към текста >>
29.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни
бележки
“.
Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини. Ако се касаеше за символика или алегории, щях да пропусна това изложение.
Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни бележки“.
Но както по-рано, и този път изоставих този опит. Не ми е приятно да добавям такива неща към драмата, която трябва да говори чрез самата себе си. При замисъла и разработката на драмата такива абстракции не могат да играят никаква роля. Те биха действали тук само смущаващо. Изобразената духовна действителност застава пред душата със същата неизбежност, както нещата от физическото възприятие.
към текста >>
30.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Освен това кратките
бележки
в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето.
Едно такова ограничение е оправдано, защото това развитие действително представлява в себе си едно завършено цяло и би искало да бъде обрисувано и тогава, когато не се пише една книга за столетието. Обаче в моята душа философските възгледи на това последно столетие живееха така, че навсякъде при изложението на философските въпрос съзвучаха като унтертонове опитите за решение на развитието на светогледите от неговото начало насам. Това чувство ме завладя в повишен размер, когато пристъпих към обработването на едно ново издание. И с това е посочена причината, защо не се роди всъщност едно ново издание на старото, а една нова книга. Вярно е, че по същество съдържанието на старата книга е запазено почти дословно; обаче то бе предшествано от едно изложение в съкратена форма на философското развитие от 6-тото пред християнско столетие насам и във втори том ще бъде продължена характеристиката на философите до наше време.
Освен това кратките бележки в края на втори том, които по-рано бяха написани със заглавието "Изглед", бяха превърнати в едно подробно изложение на изгледите на философското познание в настоящето.
Без съмнение против композицията на книгата ще се направят някои възражения, защото обхватът на предишните изложения не беше съкратен, напротив характеристиката на философите от 6-тото предхристиянско столетие до 19-тото следхристиянско столетие бе представена само в кратък очерк. Но тъй като моята цел не е само тази, да дам една кратка скица на историята на философските въпроси, а да говоря върху тези въпроси и самите опити за тяхното решение чрез тяхното историческо разглеждане, счетох за правил но да запазя по-подробното изложение за последното столетие. Така както тези въпроси са били виждани и изложени от философите на 19-ия, това е още близо до привичните насоки на мисленето и на философските нужди на съвремието. Това, което е предхождало, означава за съвременния душевен живот нещо подобно само дотолкова, доколкото то хвърля светлина върху последния период от време. От същия стремеж, в историята на философиите да бъде развита самата философия, се родиха "Изгледите" на края на втори том.
към текста >>
31.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Колкото безусловно правилно намери Шопенхауер всичко, което Кант изнесе върху представния характер на света на възприятията, толкова малко се чувстваше той задоволен от неговите за
бележки
върху "вещта за себе си".
Колкото безусловно правилно намери Шопенхауер всичко, което Кант изнесе върху представния характер на света на възприятията, толкова малко се чувстваше той задоволен от неговите забележки върху "вещта за себе си".
Шулце също беше един противник на Кант по отношение на тези негови възгледи. Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една дума върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа? Шопенхауер трябваше да търси един друг път, за да стигне до "вещта в себе си". При търсенето той беше повлиян от съвременните нему светогледи много повече отколкото е допускал някога. Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811 година в Берлин.
към текста >>
32.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
1. Встъпителни за
бележки
към новото издание
1. Встъпителни забележки към новото издание
към текста >>
33.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗА
БЕЛЕЖКИ
КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Бележки
Бележки
към текста >>
35.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
На него му е невъзможно да се подготви, изучавайки наизуст своите
бележки
.
Да вземем например един сказчик, който говори основавайки се на резултатите от този нов метод на медитация. Той говори за тях не в отвлечени формули, а апелирайки към живи виждания.
На него му е невъзможно да се подготви, изучавайки наизуст своите бележки.
Защото наизуст може да се научи това, което се отнася за физическия свят, но не това, което се отнася за имагинативното съзнание, чието съдържание трябва да бъде постоянно пресъздавано. Разбира се, човек може да се подготви за това, но тази подготовка е равносилна на едно вътрешно упражнение. Тази дейност на душата е равносилна на добиването на една вътрешна способност.
към текста >>
36.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и
бележки
, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том.
Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа. За съжаление това не беше вече възможно.
Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том.
- Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на живота се стремят да стигнат до разбиране на живота в неговото великолепие и величие.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XVII. Критически за
бележки
върху етиката
XVII. Критически забележки върху етиката
към текста >>
Бележки
Бележки
към текста >>
38.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му за
бележки
за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя живот.
Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя дом. Там, освен нашия приятел, срещнахме още две дъщери на семейството, негови сестри, и един мъж, в когото скоро трябваше да разпознаем годеника на по-голямата дъщеря.
към текста >>
Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят за
бележки
за него.
Това беше бащата на брата и сестрите. Той хем беше там, хем не беше. От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност. Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая.
Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят забележки за него.
Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение. Усещаше се, че в негово лице те почитаха един значителен човек. Но също така се долавяше, че изпитваха голяма боязън да не би все пак по някаква случайност да се срещнем с него лице в лице.
към текста >>
Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити за
бележки
на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други.
Над тези съботни събирания цареше истинско обаяние. Когато се стъмнеше, запалваха една лампа, покрита с червен плат и се разполагахме в едно кръгло пространство от светлина, което внасяше тържествено настроение в цялата компания. Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно разговорлива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на живота в отзвук на тежки съдбовни дни. Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на живота и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места.
Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други.
към текста >>
39.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Над за
бележки
те ми в тази област веднъж започна да се замисля дори Шрьоер, който все така имаше голяма симпатия към частичното разглеждане на нещата.
Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси. Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно. Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството. И трябваше да боравя с гледната точка, произтичаща от този факт така, че пълната обосновка на това виждане да не доведе дотам, статията ми да изглежда като продукт на един „чужд на света идеалист“. Към това се прибавяше обстоятелството, че в тогавашна Австрия, особено поради въведената от министър Гауч „образователна реформа“, виждах ощетяване на културните интереси.
Над забележките ми в тази област веднъж започна да се замисля дори Шрьоер, който все така имаше голяма симпатия към частичното разглеждане на нещата.
Аз хвалех целесъобразните начинания, които беше предприел католически-клерикалният министър Лео Тун за австрийските гимназии още през петдесетте години, в противовес на непедагогическите мерки на Гауч. Когато Шрьоер прочете статията ми, каза: „Нима искате отново клерикална образователна политика в Австрия? “
към текста >>
40.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
От такива за
бележки
става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с обикновената форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят.
От такива забележки става ясно, че Гьоте е на мнение, че човекът с обикновената форма на съзнанието си се намира извън същността на външния свят.
Той трябва да премине към друга форма на съзнанието, ако иска да се съедини познавателно с тази същност. По време на пребиваването ми във Ваймар у мен винаги решително изникваше въпросът: как трябва да се надгражда върху основите на познанието, положени от Гьоте, за да може, изхождайки мисловно от неговия съзерцателен метод, да се премине към такъв, който да може да приеме в себе си духовния опит, такъв, какъвто ми се открива той?
към текста >>
41.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил
бележки
те със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил.
По отношение на книгата, възхвалявана в най-висша степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е слушал „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма.
След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил бележките със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил.
След изваждането им е съединил листчетата едно към друго и така се е получила книга. Разбира се, тази критика е преувеличена. Но усещането ми за живота ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение. Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени мисли, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения. Беше ми болно, че съвременниците ми смятаха тъкмо една такава книга за творение на дълбока личност, докато аз нямаше как да не твърдя, че такива мислители, шляпащи в плитчините на духовните води, ще изгонят от душите всичко дълбоко човешко.
към текста >>
42.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Той влизаше с дружелюбни и приветливи за
бележки
.
Всички работещи в Архива се радваха, когато се появеше Льопер.
Той влизаше с дружелюбни и приветливи забележки.
Даваха му работния материал, той се настаняваше и работеше часове наред с рядко срещана концентрация. Каквото и да ставаше около него, той не вдигаше поглед. Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н фон Льопер. Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка дума, която отправяше към някого. Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран.
към текста >>
43.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Критически за
бележки
върху етиката
Критически забележки върху етиката
към текста >>
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му за
бележки
в страничните полета от началото до края.
Веднага щом беше отпечатана, изпратих „Философия на свободата“ на Едуард фон Хартман.
Той явно я беше прочел с голямо внимание, защото скоро получих обратно неговия екземпляр на книгата с обстойните му забележки в страничните полета от началото до края.
Освен това той ми пишеше, между другото, че книгата би трябвало да носи заглавието „Теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм“. Той бе разбрал напълно погрешно изворите на идеите ми и моите цели. Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата. Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на възприятие, което обгръща душата със съзнанието.
към текста >>
44.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Екземпляр от книга на Емерсон, целият осеян с
бележки
в страничните полета, носещ всички следи от найотдадена преработка.
Г-жа Фьорстер-Ницше тогава ме помоли да приведа в ред неговата библиотека. Благодарение на това получих възможност да прекарам няколко седмици в Архива на Ницше в Наумбург. Така се сближих много и с Фриц Кьогел. Беше приятна задача да разглеждам книгите, които беше чел Ницше. Във впечатленията, които създаваха тези книги, оживяваше неговият дух.
Екземпляр от книга на Емерсон, целият осеян с бележки в страничните полета, носещ всички следи от найотдадена преработка.
Съчиненията на Гюйо със също такива следи. Книги със страстни критични забележки, излезли изпод неговата ръка. Огромен брой бележки в полетата, от които се вижда как покарват кълновете на неговите идеи.
към текста >>
Книги със страстни критични за
бележки
, излезли изпод неговата ръка.
Така се сближих много и с Фриц Кьогел. Беше приятна задача да разглеждам книгите, които беше чел Ницше. Във впечатленията, които създаваха тези книги, оживяваше неговият дух. Екземпляр от книга на Емерсон, целият осеян с бележки в страничните полета, носещ всички следи от найотдадена преработка. Съчиненията на Гюйо със също такива следи.
Книги със страстни критични забележки, излезли изпод неговата ръка.
Огромен брой бележки в полетата, от които се вижда как покарват кълновете на неговите идеи.
към текста >>
Огромен брой
бележки
в полетата, от които се вижда как покарват кълновете на неговите идеи.
Беше приятна задача да разглеждам книгите, които беше чел Ницше. Във впечатленията, които създаваха тези книги, оживяваше неговият дух. Екземпляр от книга на Емерсон, целият осеян с бележки в страничните полета, носещ всички следи от найотдадена преработка. Съчиненията на Гюйо със също такива следи. Книги със страстни критични забележки, излезли изпод неговата ръка.
Огромен брой бележки в полетата, от които се вижда как покарват кълновете на неговите идеи.
към текста >>
Докато четях една от
бележки
те в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше.
Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше.
В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици. Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената.
към текста >>
Както показват многобройните
бележки
с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията.
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга. На стр. 84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази мисъл, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава. Книгата се съхранява в библиотеката на Ницше.
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията.
Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми? Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението.
към текста >>
45.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
46.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Въз основа на тези за
бележки
изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена.
Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
47.
Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Термините, които по-късно бяха изключително използвани от Рудолф Щайнер, термините с които е свикнал днешният читател, ще бъдат открити в
бележки
те след края на лекциите.
Термините, които по-късно бяха изключително използвани от Рудолф Щайнер, термините с които е свикнал днешният читател, ще бъдат открити в бележките след края на лекциите.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
За
бележки
на издателя.
Забележки на издателя.
към текста >>
октомври 1905 г. /
Бележки
/
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21.
октомври 1905 г. /Бележки/
към текста >>
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
49.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Доколкото се налага, в началото на главата «За
бележки
» се намират описания на произхода на текстовете.
След смъртта на Мари Щайнер (18671948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том принадлежи към тези «Събрани съчинения».
Доколкото се налага, в началото на главата «Забележки» се намират описания на произхода на текстовете.
към текста >>
БЕЛЕЖКИ
ОТ РЕДАКТОРА НА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ
БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ
към текста >>
Що се отнася за за
бележки
те относно Свободното масонство трябва да бъде специално отбелязано, че по онова време Рудолф Щайнер възнамерява да основе втора секция на своята Езотерична школа, която да борави с култ и символизъм.
Що се отнася за забележките относно Свободното масонство трябва да бъде специално отбелязано, че по онова време Рудолф Щайнер възнамерява да основе втора секция на своята Езотерична школа, която да борави с култ и символизъм.
В нея трябваше се запази новата форма на "Царското изкуство", която се оформя като следствие от собствените му духовни изследвания. Подготвителните лекции изясняваха неговата същност и история, и посочваха, че човечеството стои на прага на една нова епоха в развитието на това царско изкуство, показвайки с това, какво би било неговото бъдещо съдържание.
към текста >>
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на
бележки
.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки.
Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст.
към текста >>
За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски
бележки
, те също са били използвани при проверката.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може.
За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката.
В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
В
бележки
те в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката.
В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници.
Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Голямото количество
бележки
имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста.
Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст.
Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста.
Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
[2] Виж За
бележки
.
[2] Виж Забележки.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
/Стенографския
бележки
от Мария Щайнер – фон Сиверс/
/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон Сиверс/
към текста >>
/Виж за
бележки
те/.
При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества. Той не само трябва да повтаря истини, но и да ги преживее и да реши, дали едно нещо е истинно или фалшиво. Това е, което се нарича "Подаването на змията от йерофанта". Това означава на духовното равнище същото, което на физическо равнище представлява начало на формиране на гръбначен стълб. В животинското царство преминаваме през рибите, амфибиите и т.н., докато стигнем до мозъка на гръбначните и човека.
/Виж забележките/.
Ние имаме също и духовен гръбнак, който определя дали ще развием духовен мозък. Човекът минава през този процес при тази степен на своето развитие. Той бива изведен навън от кама/чувства, страсти, желания и му се дава духовен гръбначен стълб, така че той да може да бъде издигнат нагоре в спиралата на духовния мозък. На духовното равнище извивките на лабиринта са същото, което са гънките на мозъка на физическо равнище. Човек може да влезе в лабиринта, в извивките вътре в духовната област.
към текста >>
52.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
[1] Виж в главата За
бележки
.
[1] Виж в главата Забележки.
към текста >>
53.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
[1] В стенограмата тук има пропуск; в
бележки
като текст се открива допълнението: (какво трябва да се излее в тези черупки като мисъл.
[1] В стенограмата тук има пропуск; в бележки като текст се открива допълнението: (какво трябва да се излее в тези черупки като мисъл.
Това обаче се знае),
към текста >>
[2] Това последно изречение се появява в
бележки
те на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>
54.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
БЕЛЕЖКИ
ОТ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
БЕЛЕЖКИ ОТ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
към текста >>
55.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Първият текст на отговора е взет от
бележки
на Щайнер, вторият текст – от
бележки
на Ребщайн /Reebstcin/.
Първият текст на отговора е взет от бележки на Щайнер, вторият текст – от бележки на Ребщайн /Reebstcin/.
към текста >>
56.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на
бележки
те на лекция 10/ е било поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон.
Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е било поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон.
След това Земята се облича отвън с едно етерно тяло и земната материя кристализира и се оформя. "Словото бе положено в нея. Това Слово е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят.
към текста >>
57.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
/
БЕЛЕЖКИ
/
/БЕЛЕЖКИ/
към текста >>
58.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Бих искал да кажа някои подробности, относно последните за
бележки
.
Днес бих искал да продължа с някои неща, свързани с въпросите, които възникнаха пред вашите души през последните дни.
Бих искал да кажа някои подробности, относно последните забележки.
към текста >>
59.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Номерацията на за
бележки
те и самите за
бележки
са оставени, както са в английския текст.
Номерацията на забележките и самите забележки са оставени, както са в английския текст.
към текста >>
Стенографски
бележки
на Франц Зайлер и съкратени стенографски
бележки
на Валтер Вегелан.
Стенографски бележки на Франц Зайлер и съкратени стенографски бележки на Валтер Вегелан.
към текста >>
Виж също лекция 5, държана на 4 ноември 1904г., която е включена в настоящия том и
бележки
те към нея.
/*8/ – Една от най-загадъчните и оспорвани личности на 18-то столетие. Неговата рождена дата и датата на неговата смърт, както и неговото истинско име не могат да бъдат установени със сигурност. Според една лекция, държана от Рудолф Щайнер в Нюшател на 27 септември 1911, името не се отнася само до една личност, а и до друго. В истинския носител на това име живее индивидуалността на Кристиян Розенкройц.
Виж също лекция 5, държана на 4 ноември 1904г., която е включена в настоящия том и бележките към нея.
към текста >>
/*9/ – Това се отнася до лекциите, държани през януари 1904, от които обаче няма никакви
бележки
.
/*9/ – Това се отнася до лекциите, държани през януари 1904, от които обаче няма никакви бележки.
към текста >>
/*10/ –
Бележки
те на Вегелан изразяват това по следния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
/*10/ – Бележките на Вегелан изразяват това по следния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
към текста >>
В
бележки
те на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове.
към текста >>
Стенографски
бележки
от Франц Зайлер и Валтер Вегелан и кратки
бележки
от Мария Щайнер.
Стенографски бележки от Франц Зайлер и Валтер Вегелан и кратки бележки от Мария Щайнер.
към текста >>
/*11/ – Този пасаж се явява в
бележки
те на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>
Отнесете се до
бележки
те за лекция 3, изнесена на 30 септември 1904 г.
/*17/ -"Нифелхайм" или "Имер Великанът".
Отнесете се до бележките за лекция 3, изнесена на 30 септември 1904 г.
/включена в този том/ и също към първата и 31-та лекции в "Основи на езотеризма", Рудолф Щайнер, 1982 г.
към текста >>
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските
бележки
на Мари Щайнер фон Сиверс.
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
Изреченията, поставени в двойни скоби, са корекции на редактора, където текстът е изглеждал недостатъчно ясен.
към текста >>
Щайнер и от
бележки
по полетата с почерка на Р.
По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии. Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р.
Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р.
Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том. /Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г. Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./
към текста >>
Стенографски
бележки
на Матилде Шоу, заедно с обикновени
бележки
от Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
/*1/ – В първоначалните
бележки
това е дадено като ХІV столетие.
/*1/ – В първоначалните бележки това е дадено като ХІV столетие.
Рудолф Щайнер понякога предаваше векове, както правят това италианците /кватроченто – ХV столетие/. В един ръчно написан документ от 1907 г. обаче, Рудолф Щайнер пише: "През първата половина на ХV столетие Кристиян Розенкройц.. "и др./Писма и документи 1901-1925/.
към текста >>
Проверени стенографски
бележки
от Франц Зайлер;
Бележки
от Матилде Шол; ръкописни
бележки
на Мари Щайнер – фон Сиверс.
Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер – фон Сиверс.
към текста >>
В ръчно написаното копие от
бележки
те на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа.
Всички източници сочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Особено заключението й е запазено само частично.
В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа.
Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер. Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/. В главата отнасяща се до манихейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използва за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която били публикувани първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан.
към текста >>
Главната стойност, която тези
бележки
имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер.
Всички източници сочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Особено заключението й е запазено само частично. В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа.
Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер.
Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/. В главата отнасяща се до манихейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използва за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която били публикувани първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан.
към текста >>
Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според
бележки
, на които липсва дата и указание за мястото/.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана.
Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/.
В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон.
към текста >>
В гореспоменатите
бележки
точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/.
В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр.
във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица.
към текста >>
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези
бележки
.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
към текста >>
/От предишни непубликувани
бележки
/.
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г. по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества".
/От предишни непубликувани бележки/.
През 1915 г. Р. Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та сфера. Виж: "Окултното движение през ХІХ столетие", особено 4-та и 5-та лекция.
към текста >>
/*28/ – В стенографските
бележки
на Франц Зайлер се появяват няколко изречения в края.
/*28/ – В стенографските бележки на Франц Зайлер се появяват няколко изречения в края.
Не е много ясно, дали това е отговор на един въпрос:
към текста >>
Новопроверените стенографски
бележки
от Франц Зайлер, както и обикновени
бележки
от Мария Щайнер фон Сиверс.
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Стенографски
бележки
на Франц Зайлер, отново редактирани за публикуване.
Стенографски бележки на Франц Зайлер, отново редактирани за публикуване.
към текста >>
Стенографските
бележки
на Франц Зайлер и обикновени
бележки
на Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран.
към текста >>
/*3/ – В
бележки
те на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали.
към текста >>
ноември 1904 г., макар че не е отбелязано в
бележки
те.
/*4/ -Това положително стана по време на лекция 5, дадена на 4.
ноември 1904 г., макар че не е отбелязано в бележките.
към текста >>
/*21/ – Това не е било записано в
бележки
те, които имаме.
/*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме.
Във връзка със самата реч виж бел. 19 на предишната лекция и следващата на тази бележка.
към текста >>
Само от стенографските
бележки
на Франц Зайлер, отново прегледани за публикация на немски в 1979 г.
Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прегледани за публикация на немски в 1979 г.
към текста >>
Стенографските
бележки
на Франц Зайлер, Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман.
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман.
към текста >>
Стенографски
бележки
от Валтер Вегелан и от Берта Рибщайн-Леман.
Стенографски бележки от Валтер Вегелан и от Берта Рибщайн-Леман.
към текста >>
/*4/ – Според
бележки
на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г.
/*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г.
той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло? Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло. Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло.
към текста >>
/*6/ – Тук е преведено от
бележки
те на Берта Рибщайн-Леман.
/*6/ – Тук е преведено от бележките на Берта Рибщайн-Леман.
Валтер Вегелановият запис е само откъслечен. Той е даден така".. Храмът е така оформен, че включва петорното човешко същество. Това .. е най-важното нещо за храма. Квадратът е свещен, покривът, покривното покритие и страничните колони заедно оформят.. пред олтара стояха двама херувими".
към текста >>
Стенографските
бележки
на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени
бележки
на Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Трябва да се има предвид, че
бележки
те в някои части са много недостатъчни и може да не бъдат считани като устни доклади.
Трябва да се има предвид, че бележките в някои части са много недостатъчни и може да не бъдат считани като устни доклади.
към текста >>
Обикновени
бележки
от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.
Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
/Към
бележки
те на Ана Вайсман бе прибавена забележката, че тази лекция е била държана пред един много ограничен кръг/.
/Към бележките на Ана Вайсман бе прибавена забележката, че тази лекция е била държана пред един много ограничен кръг/.
към текста >>
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез
бележки
те на лекция 15 от 21.
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21.
октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
към текста >>
и допълнителните
бележки
на лекцията от 21.
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21. октомври 1905 г.
и допълнителните бележки на лекцията от 21.
октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност".
към текста >>
Стенографски
бележки
на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Стенографски
бележки
от Франц Зайлер; отново проверени за публикуване.
Стенографски бележки от Франц Зайлер; отново проверени за публикуване.
към текста >>
Стенографски
бележки
от Франц Зайлер с допълнителен материал, даден на присъствуващите от трима анонимни членове.
Стенографски бележки от Франц Зайлер с допълнителен материал, даден на присъствуващите от трима анонимни членове.
към текста >>
1. Обикновени
бележки
от неизвестна ръка, най-пълните.
1. Обикновени бележки от неизвестна ръка, най-пълните.
към текста >>
2. Написано на пишеща машина копие от стенографските
бележки
на Франц Зайлер.
2. Написано на пишеща машина копие от стенографските бележки на Франц Зайлер.
Оригиналното стенографско копие също не беше пълно; първото е било попълвано и реставрирано по време на писането на машина от Зайлер, понякога с помощта на текст, който очевидно е бил на негово разположение.
към текста >>
5.
Бележки
на Мари Щайнер фон Сиверс.
5. Бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
6.
Бележки
от неизвестна ръка.
6. Бележки от неизвестна ръка.
към текста >>
Места в текста, които не са попълнени в никой от текстовете на разположение, са указани в следващите
бележки
.
Места в текста, които не са попълнени в никой от текстовете на разположение, са указани в следващите бележки.
към текста >>
/*7/ – Това в стенографските
бележки
на Зайлер в текст 1 е дадено: "така наречен шотландски?
/*7/ – Това в стенографските бележки на Зайлер в текст 1 е дадено: "така наречен шотландски?
Или същият ритуал като този, който в специфично отношение съответства на ония, който се нарича Египетски, Мизраим- или Мемфиски ритуал". Текстът на Рибщайн казва само: "Шотландски или Приет ритуал – Мемфиски ритуал".
към текста >>
В стенографските
бележки
на Зайлер тези думи липсват.
/*9/ – В текста 1 "в мистериите" е заменена с "духовен свят".
В стенографските бележки на Зайлер тези думи липсват.
За неговото машинописно копие той очебиещо е използвал текст 1.
към текста >>
/*10/ – Това изречение е непълно във всички
бележки
.
/*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки.
В книгата е дадено, както е коригирано от Мария Щайнер в текст 1.
към текста >>
Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските
бележки
тук имат пропуск.
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото.
Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск.
В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността". Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.
към текста >>
Бележки
те на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили".
Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.
към текста >>
В стенографските
бележки
тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста".
В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство. Той не е нищо друго освен кръста. Само едно рамо липсва. Изоставено е минералното царство, за да се достигне до кръста. Ако позволите да влезе растителното царство, получавате нагоре сочещия Кръст".
В стенографските бележки тук има пропуснато след думите: "за да се дойде до кръста".
Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие.
към текста >>
Курсовете представляват повече или по-малко точни
бележки
, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам.
Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година.
към текста >>
60.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Според непрегледани от лектора записки и
бележки
,
Според непрегледани от лектора записки и бележки,
към текста >>
Доколкото се налага, в раздел «
Бележки
» се намират описания за произхода на текстовете.
След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези «Събрани съчинения».
Доколкото се налага, в раздел «Бележки» се намират описания за произхода на текстовете.
към текста >>
61.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Бележки
към това издание.
Бележки към това издание.
към текста >>
62.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Виж «
Бележки
към това издание» в края на книгата.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
Виж «Бележки към това издание» в края на книгата.
към текста >>
63.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Още няколко за
бележки
за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса.
Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса.
към текста >>
64.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
БЕЛЕЖКИ
КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
към текста >>
65.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
Издадени по непроверени от лектора записки и
бележки
от
Издадени по непроверени от лектора записки и бележки от
към текста >>
Доколкото е необходимо, в началото на отдел «
Бележки
» са дадени указания за източниците на текстовете.
След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки. Настоящият том е съставна част от тези Събрани съчинения.
Доколкото е необходимо, в началото на отдел «Бележки» са дадени указания за източниците на текстовете.
към текста >>
66.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
За
бележки
към новите слушатели.
Забележки към новите слушатели.
Групови души на животните. Пример с пъхнатите през една стена пръсти. Двете групи същества на астралното поле. Крещящи лунни същества. Добронамерени марсови същества.
към текста >>
Хановер, 24 февруари 1908 (
бележки
).
Хановер, 24 февруари 1908 (бележки).
към текста >>
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
67.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Хановер, 24 февруари 1908 г., (
бележки
).
Хановер, 24 февруари 1908 г., (бележки).
към текста >>
68.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
Събраните в този том преписи и
бележки
от осемнадесет, изнасяни на различни места единични и двойни лекции от 1907 г.
Събраните в този том преписи и бележки от осемнадесет, изнасяни на различни места единични и двойни лекции от 1907 г.
и 1908 г., са били изнасяни по същото време, както Берлинските лекции в тома «Въздействието на духовните същества в хората», Събр. съч. 102, и поради това образуват допълнение към Берлинските лекции. Заглавието на целия том и на отделните лекции, доколкото не се опират на предишни публикации, са дадени от издателя.
към текста >>
За
бележки
те им са приети в съществената им част.
Лекциите в Кьолн, на 25 декември 1907 г., 7 и 9 юни 1908 г. са от Ернст Шайдман, лекциите в Мюнхен на 4 декември 1907 г. и 14 юни 1908 г. са преработени и издадени като отделни лекции от Ц. С. Пихт.
Забележките им са приети в съществената им част.
към текста >>
Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в за
бележки
те на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
В Тимей се казва: Бог раздели мировата душа на две части, «преплете двете части под формата на буквата Chi (X) и зави от всяка един кръг, така че двете части се срещнаха всяка с двата си края срещу средата както и всяка със себе си. На двете части той даде същата форма и в това пространство извършващото се движение на кръговрата, и единия от тези кръгове го направи външен, а другия вътрешен» (цитиран по превода на Ото Апел «Философска библиотека» том 179, Лайпциг 1919 г.). За възгледите на древните във Вселената е имало два кръга от най-голямо значение: екваторът и еклиптиката.
Оттам преводачът отбелязва към това място на Тимей: «И така, в забележките на Платон в следствие на един мистериозен процес самата душа се разпростира в пространствената структура на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два огромни кръга един към друг могат да се илюстрират с формата на гръцката буква X (Chi, която буква да си представим, че стои не вертикално, а хоризонтално положена), това е много подходящо сравнение. Защото тези два кръга се пресичат под ъгъл от 23 1/2°. Въртенето на екватора е от изток на запад (съответно от дясно на ляво, тъй както древните при определяне на мировите области са си представяли погледа обърнат на север), въртенето в еклиптиката от запад на изток.»
към текста >>
36. Виж
бележки
те от лекцията в Берлин, 18 март 1904 г.
36. Виж бележките от лекцията в Берлин, 18 март 1904 г.
в № 29 на «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Великден 1970.
към текста >>
69.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
14.
БЕЛЕЖКИ
14. БЕЛЕЖКИ
към текста >>
70.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Затова е разбираемо, че в тях се срещат отделни за
бележки
, които могат да се сторят афористични.
Тези лекции, които провеждаме вече няколко вечери на събранията на нашата група, трябва, всъщност да послужат за допълнение и разширение на едно или друго, което ни е занимавало през тази зима.
Затова е разбираемо, че в тях се срещат отделни забележки, които могат да се сторят афористични.
Понеже ние още веднъж искаме в тези разглеждания да завършим или оформим тази или онази мисъл, тази или онази представа, които са възникнали в нас.
към текста >>
71.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
ЗА
БЕЛЕЖКИ
ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
72.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Бележки
на преводача.) От тази мъглявина, така се приема, чрез един процес на сгъстяване се е образувало нашето Слънце и движещите се около него планети.
В материалистичната наука, с изключение на някои кръгове, които в последно време са се насочили към едно друго обяснение, е прието раждането на нашата днешна слънчева система да се описва така: Слънчевата система се е образувала от един вид първична мъглявина, която е обхващала едно пространството до отвъд границата на Нептун, т.е. до пътя на най-външната планета на нашата слънчева система (по времето, когато Р. Щайнер изнася тези сказки, планетата Плутон не беше още открита.
Бележки на преводача.) От тази мъглявина, така се приема, чрез един процес на сгъстяване се е образувало нашето Слънце и движещите се около него планети.
Както отбелязахме, малцина учени са се насочили към един друг възглед; но и те не донасят още нищо съществено за нас, които стоим на почвата на един духовен светоглед. Следователно така се приема, че се е образувало нашето Слънце и въртящите се около него планети.
към текста >>
Тук тези, които ще изучават медицина, ще могат да открият някои неща, за които днешната медицина, която, между другото казано, е само сбор от
бележки
, даже и не сънува.
Всичко, което е днес човекът, се е получило чрез развиването на онази първична форма, чрез разделянето на нейните части по най-разнообразен начин. Органи, които днес стоят отделени един от друг, по-рано са би сраснати. Но всички те са запазили тяхното сродство. Това сродство се проявява често пъти при болести. Тогава става ясно, как разболяването на един орган води след себе си разболяването на един друг.
Тук тези, които ще изучават медицина, ще могат да открият някои неща, за които днешната медицина, която, между другото казано, е само сбор от бележки, даже и не сънува.
Тогава медицината действително ще научи някои неща върху истинската природа на човека. Казвам всичко това, за да изтъкна, колко различна е била формата на първите хора от тези на днешните! Само постепенно в тази човешка форма се включват твърдите части.
към текста >>
73.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните за
бележки
, които направихме.
Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните забележки, които направихме.
Много неща дава той, много от това, което ние наричаме Антропософия, антропософски истини. Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света. Той ни довежда да Духа, до образа, който ни е даден в последния печат: там ние виждаме, как на него му се явява Новият Йерасалим в неговата съвършена правилност. (Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга. Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението.
към текста >>
Следователно, ако сте приели нещо от това, което можа да бъде казано, бъдете уверени, че тук можахме да дадем за сега само най-горната повърхност и от тази повърхност само отделни за
бележки
.
Защото много, много се крие под повърхността, която имахме възможност да повдигнем, да разкрием. И ако продължавате по-нататък пътя, който в известно отношение започнахте, като насочихте вашето внимание върху обяснението на Откровението на Йоана, вие постепенно ще навлезете в дълбочините на духовния живот. Ще навлезете в такива дълбочини, които днес не е възможно да бъдат изказани, защото не могат да бъдат осъзнати, за щото никой не би имал такива уши, с които да ги чуе. Първо чрез такива обяснения, които дадохме сега, трябва да бъдат подготвени ушите, за да могат да слушат. Тогава постепенно ще има такива уши, които ще могат да чуят Словото, което така дълбоко тече през Откровението.
Следователно, ако сте приели нещо от това, което можа да бъде казано, бъдете уверени, че тук можахме да дадем за сега само най-горната повърхност и от тази повърхност само отделни забележки.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
11.
Бележки
11. Бележки
към текста >>
75.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
76.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви
бележки
: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
Стъпка по стъпка ни води Рудолф Щайнер по-надълбоко в Тайните на Християнството. Първата основа за това бе положена в сказки изнесени в Мюнхен, Базел, Хамбург, в Стокхолм.
Две гледища действуваха в изграждането на тези сказки, които бяха изнасяни без никакви бележки: равнището на публиката, известна степен на познания у някои от слушателите, а от друга страна чувството за това, което липсваше още у другите, и за това, което трябваше да им се даде, за да могат да разберат.
към текста >>
77.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И той също се опитал да съчини една "Навзикаа", но само на основата на Гьотевите
бележки
.
Шерер, който навсякъде се основавал само на това, което е черно на бяло в документите, казвал: една Гьотева "Навзикаа" може да се претвори въз основа на съществуващия материал.
И той също се опитал да съчини една "Навзикаа", но само на основата на Гьотевите бележки.
Тогава Херман Грим казал: но ако се е случило, щото слугата на Гьоте да е взел някои от бележките на своя господар, в които може би е било записано най-важното, и с тях е запалил печката? Има ли някаква гаранция съществуващите бележки да имат стойността на тези, които са били изгорени?
към текста >>
Тогава Херман Грим казал: но ако се е случило, щото слугата на Гьоте да е взел някои от
бележки
те на своя господар, в които може би е било записано най-важното, и с тях е запалил печката?
Шерер, който навсякъде се основавал само на това, което е черно на бяло в документите, казвал: една Гьотева "Навзикаа" може да се претвори въз основа на съществуващия материал. И той също се опитал да съчини една "Навзикаа", но само на основата на Гьотевите бележки.
Тогава Херман Грим казал: но ако се е случило, щото слугата на Гьоте да е взел някои от бележките на своя господар, в които може би е било записано най-важното, и с тях е запалил печката?
Има ли някаква гаранция съществуващите бележки да имат стойността на тези, които са били изгорени?
към текста >>
Има ли някаква гаранция съществуващите
бележки
да имат стойността на тези, които са били изгорени?
Шерер, който навсякъде се основавал само на това, което е черно на бяло в документите, казвал: една Гьотева "Навзикаа" може да се претвори въз основа на съществуващия материал. И той също се опитал да съчини една "Навзикаа", но само на основата на Гьотевите бележки. Тогава Херман Грим казал: но ако се е случило, щото слугата на Гьоте да е взел някои от бележките на своя господар, в които може би е било записано най-важното, и с тях е запалил печката?
Има ли някаква гаранция съществуващите бележки да имат стойността на тези, които са били изгорени?
към текста >>
От тези за
бележки
можете да направите извода, че някой от онези, които са запознати с подобни въпроси, няма да дойде до мисълта, че описанието на Акашовите записи биха могли да бъдат само един отзвук на това, което се знае вече от външната история.
Но когато ясновиждащият носи в себе си тази "fable convenue", а в Акашовите записи, нещата му се представят съвършено различно, трудно му е да повярва в образите на Акашовите записи. И хората, които принадлежат на външната публика, ще го упрекнат, ще се противопоставят, когато въз основа на Акашовите записи той представя нещата различно. Ето защо за този, който е запознат с тези неща, е най-лесно да говори за древните времена, за които няма никакви документи, да говори за отдавна минали стадии на развитието на нашата Земя. Върху тези неща няма никакви документи. Акашовите записи предават най-вярно събитията, защото тогава окултният изследовател е най-малко смущаван от външната история.
От тези забележки можете да направите извода, че някой от онези, които са запознати с подобни въпроси, няма да дойде до мисълта, че описанието на Акашовите записи биха могли да бъдат само един отзвук на това, което се знае вече от външната история.
към текста >>
78.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
11.
Бележки
11. Бележки
към текста >>
79.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
80.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Текстови документи: двете първи лекции (11 и 18 октомври 1909 г.) са по силно съкратени обобщени
бележки
, първата от които се е отпечатала по записките на Якоб Мюлеталер, а втората, вероятно, по записките на Елис Кинкел.
Текстови документи: двете първи лекции (11 и 18 октомври 1909 г.) са по силно съкратени обобщени бележки , първата от които се е отпечатала по записките на Якоб Мюлеталер, а втората, вероятно, по записките на Елис Кинкел.
Лекциите от 2,9 и 23 ноември 1909 г. са записани от г-жа Берта Ребстайн. Конспектите на лекциите от 13,14 и 19 ноември са записани от неизвестна ръка. Лекциите от 4 и 7 декември 1909 г. са отпечатани по записките на Камил Вандрей, а рождественските лекции от 21 и 26 декември 1909 г.
към текста >>
81.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В този смисъл сега ще бъдат направени определени допълнителни за
бележки
.
Само имайки това в предвид, ние можем да видим в правилната светлина много от казаното в предишните лекции. Там трябва да има призив към всяка душа да види дали не може да намери в себе си възможността за разбиране на представеното тук. Под внимание бе взет фактът, че разбирането не може да бъде незабавно, а само когато импулсът е пуснал корени в сърцето, пониква там и става действена сила.
В този смисъл сега ще бъдат направени определени допълнителни забележки.
към текста >>
82.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
83.
БЕЛЕЖКИ
GA_120 Откровенията на Кармата
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
84.
Съдържание
GA_121 Отделните души на народите
12.
Бележки
12. Бележки
към текста >>
85.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
86.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Относно онова топлинно състояние на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои за
бележки
, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание.
Ето защо моят цикъл в Прага ще бъде предшествуван от две публични сказки, от които едната е назована: Как се оборва Антропософията? и втората: Как се обосновава Антропософията? Тези сказки аз ще изнеса след това и на други места и хората ще видят тогава, че ние самите можем да кажем всичко, че имаме съзнание за всичко, което може да се възрази от този или онази страна против това, което се учи на антропософска почва. Антропософията е здраво обоснована в себе си и онези, които мислят, че могат да я опровергаят, съвсем не я познават. Това достатъчно ще бъде показано с течение на времето.
Относно онова топлинно състояние на стария Сатурн бих могъл да изтъкна още някои забележки, които направих в моята книга "Тайната наука", с които могат да се успокоят и онези,които се чувствуват принудени да направят възражения против това изхождайки от тяхното научно възпитание.
към текста >>
87.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Сега, обични мои антропософски приятели, това са само отделни за
бележки
.
Сега, обични мои антропософски приятели, това са само отделни забележки.
В последната сказка трябва винаги да се правят допълващи забележки. Защото ако искаме да развием една такава тема по съответния начин във всички направления, тогава би трябвало да говорим месеци наред: защото този Генезис съдържа извънредно много неща. С нашите цикли ние можем винаги да даваме само подбуди. Това именно исках аз и този път. Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места.
към текста >>
В последната сказка трябва винаги да се правят допълващи за
бележки
.
Сега, обични мои антропософски приятели, това са само отделни забележки.
В последната сказка трябва винаги да се правят допълващи забележки.
Защото ако искаме да развием една такава тема по съответния начин във всички направления, тогава би трябвало да говорим месеци наред: защото този Генезис съдържа извънредно много неща. С нашите цикли ние можем винаги да даваме само подбуди. Това именно исках аз и този път. Още веднъж бих искал да подчертая изрично, че никак не ми беше лесно да пристъпя към развитието на този цикъл; защото, след като някой е слушал тези неща, той не може лесно да си създаде една представа за това, колко е труден пътят, който води до тези по-дълбоки основи на библейския разказ за сътворението, колко е трудно да се намери успоредността между намерените по-рано духовнонаучни факти и съответните библейски места. Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа.
към текста >>
88.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
13.
Бележки
13. Бележки
към текста >>
89.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче днес биографите не разполагат с духовната гледна точка, а си служат с купища от
бележки
и справки, засягащи само най-външните подробности от живота на подобни личности.
Обаче днес биографите не разполагат с духовната гледна точка, а си служат с купища от бележки и справки, засягащи само най-външните подробности от живота на подобни личности.
Жалко, но хората днес се интересуват тъкмо от тези неща.
към текста >>
90.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
91.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
92.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
93.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
номер 523), където сред за
бележки
те, явно отнасящи се към реинкарнациите, редом до името на Хипатия е поставено името на Алберт Велики (1193-1280) (От за
бележки
те към дорнахското издание от 1992 г.).
5. Върху това изказване за по-късна инкарнация на Хипатия хвърля особена светлина записка, направена от ръката на Щайнер в неговото тефтерче (арх.
номер 523), където сред забележките, явно отнасящи се към реинкарнациите, редом до името на Хипатия е поставено името на Алберт Велики (1193-1280) (От забележките към дорнахското издание от 1992 г.).
към текста >>
94.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
95.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
96.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
97.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки
бележки
ще бъде казано в днешната лекция.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот. От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения.
Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция.
Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели. Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
към текста >>
98.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Бележки
от лекция в Кьолн, 29.
Бележки от лекция в Кьолн, 29.
Януари 1911 .....................421
към текста >>
Бележки
от лекция в Кьолн,
Бележки от лекция в Кьолн,
към текста >>
Бележки
от лекция в Сент Гален,
Бележки от лекция в Сент Гален,
към текста >>
99.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Предлаганите лекции – наред с кратките
бележки
от изнесеното в Касел – представляват отчасти фрагментарни откъси, отчасти допълнително скрепени
бележки
.
Обаче самите лекции не са съхранени в техния цялостен вид поради липсата на пълни записки. Фактът, че не можахме да осигурим опитен и сигурен в своята работа стенограф, ни изглежда като един ответен удар от страна на противниковите сили.
Предлаганите лекции – наред с кратките бележки от изнесеното в Касел – представляват отчасти фрагментарни откъси, отчасти допълнително скрепени бележки.
Обаче главните насочващи линии са запазени. Направен беше и опит те да бъдат свързани. Опитът не винаги постига стилово убедителна форма, но за сметка на това Духът е още повече насърчен да изостри своята мисловна и познавателна сила.
към текста >>
Общото протичане на лекциите можа да бъде възпроизведено главно с отделни образи – а що се отнася до логическите връзки, записките се оказаха твърде недостатъчни и събраните от тук и там
бележки
, както и ключови думи, следва да се разглеждат само като спомагателни знаци – но въпреки това насоката на духовните импулси, дадени от д-р Щайнер, е съвсем ясна и може би оправдава опита за това сбито изложение; така чрез медитативна работа и задълбочавайки нашите души, тези духовни импулси могат да продължат своето по-нататъшно действие.
Наред с изтъкването на особения характер, присъщ на следхристиянската Духовна наука, целта на изнесените през 1911 и 1912 година лекции беше: Да посочи значението на Кармата като фактор, определящ съдбата и възможността за вникване в нейните интимни подробности.
Общото протичане на лекциите можа да бъде възпроизведено главно с отделни образи – а що се отнася до логическите връзки, записките се оказаха твърде недостатъчни и събраните от тук и там бележки, както и ключови думи, следва да се разглеждат само като спомагателни знаци – но въпреки това насоката на духовните импулси, дадени от д-р Щайнер, е съвсем ясна и може би оправдава опита за това сбито изложение; така чрез медитативна работа и задълбочавайки нашите души, тези духовни импулси могат да продължат своето по-нататъшно действие.
към текста >>
100.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Бележки
от лекция в Кьолн, 29.
Бележки от лекция в Кьолн, 29.
Януари 1911
към текста >>
101.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Бележки
от лекция в Кьолн, 28.
Бележки от лекция в Кьолн, 28.
Ноември 1911
към текста >>
102.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Бележки
от лекция в Сент Гален, 19.
Бележки от лекция в Сент Гален, 19.
Декември 1912
към текста >>
103.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на
бележки
те, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29.
Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч. 15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том.
Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29.
Януари 1911. Бележките от лекцията в Сент Гален от 19. Декември 1912 следва да бъдат съпоставени с лекционния цикъл „Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане” (Събр.Съч. 140), както и с лекциите в Касел от 29. Януари, Виена, 8.
към текста >>
Бележки
те от лекцията в Сент Гален от 19.
Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч. 15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том. Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29. Януари 1911.
Бележките от лекцията в Сент Гален от 19.
Декември 1912 следва да бъдат съпоставени с лекционния цикъл „Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане” (Събр.Съч. 140), както и с лекциите в Касел от 29. Януари, Виена, 8. и 9. Февруари 1912, включени в цикъла „Прераждане и Карма тяхното значение за съвременната култура” (СЪбр.
към текста >>
Други представляват само съкратени или само бедни, откъслечни
бележки
.
Самите записки са много различни. Едни от тях могат да се считат като добри, почти дословно предадени думи от Рудолф Щайнер. При други се чувствуват празноти.
Други представляват само съкратени или само бедни, откъслечни бележки.
Това важи особено за лекциите изнесени в Кьолн на 29. І. 1911 г. в Щутгарт на 28. ХІ. 1911 г. и в Сент Гален на 19.
към текста >>
Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто разбиране на оскъдните
бележки
, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І.
Темите са по-нататъшни разширения на описанията дадени в малката книжка "Духовното ръководство на човека и на човечеството", "Духовнонаучни резултати за развитието на човечеството", която излезе в 1911 г., следователно малко преди първата лекция на този том.
Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто разбиране на оскъдните бележки, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І.
1911 г. Напротив относно бележките върху лекциите от Сент Гален, изнесена на 19. ХІІ. 1912 г. трябва да се има предвид томът "Окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане"/1911-13 г., пълно издание 1961 г. / и изнесените в Касел на 29. І.
към текста >>
Напротив относно
бележки
те върху лекциите от Сент Гален, изнесена на 19. ХІІ.
Темите са по-нататъшни разширения на описанията дадени в малката книжка "Духовното ръководство на човека и на човечеството", "Духовнонаучни резултати за развитието на човечеството", която излезе в 1911 г., следователно малко преди първата лекция на този том. Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто разбиране на оскъдните бележки, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І. 1911 г.
Напротив относно бележките върху лекциите от Сент Гален, изнесена на 19. ХІІ.
1912 г. трябва да се има предвид томът "Окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане"/1911-13 г., пълно издание 1961 г. / и изнесените в Касел на 29. І. , във Виена на 8 и 9. ІІ. 1912 г.
към текста >>
Към стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук
бележки
те са само обяснителни и евентуално даже погрешни.
Към стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни.
към текста >>
104.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
11.
БЕЛЕЖКИ
11. БЕЛЕЖКИ
към текста >>
105.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
106.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
6.
БЕЛЕЖКИ
6. БЕЛЕЖКИ
към текста >>
107.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити за
бележки
, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство!
Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство!
Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>
108.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
109.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
Бележки
от Рудолф Щайнер .
Бележки от Рудолф Щайнер .
. . . . . . . . . . . . . . . 32
към текста >>
Бележки
от Рудолф Щайнер .
Бележки от Рудолф Щайнер .
. . . . . . . . . . . . . . 47
към текста >>
Бележки
към това издание .
Бележки към това издание .
. . . . . . . . . . . 163
към текста >>
110.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж
бележки
те в края на статията, стр. 33./
В подобно положение като италианския мислител се намира днес антропософът. Въз основа на своето знание той трябва да каже за душевното това, което Реди е казал за живота. Той трябва да твърди: Душевно може да произхожда само от душевно. И ако естествената наука се придвижва напред в същата посока, в която е поела от седемнадесети век насам, ще дойде времето, когато тя – по необходимост – ще застъпи този възглед. Защото – това трябва да се подчертава отново и отново – в антропософския възглед се застъпва същото мнение, както в научното твърдение, че насекоми, червеи и риби не произлизат от тинята, а от живи микроорганизми.
А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж бележките в края на статията, стр. 33./
към текста >>
Бележки
от Рудолф Щайнер
Бележки от Рудолф Щайнер
към текста >>
111.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Картина за връзката между причина и следствие в тази област ни предоставя сравнението за съня1 /* Виж
бележки
те в края на статията, стр. 47/.
Това сравнение онагледява пътищата на човешкия дух в по-голяма степен, отколкото човек е склонен да приема при едно повърхностно наблюдение. Защото съществува една идея за това, по какъв начин са свързани отделните прераждания, през които преминава този човешки дух. В статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“ беше изложено, че съвременният естественонаучен начин на представяне, ако действително разбира самия себе си, води към древното учение за развитието на човешкия дух през множество животи. По необходимост възниква въпросът за това познание: Как са свързани един с друг отделните животи? В какъв смисъл животът на един човек е следствие от неговите предишни превъплъщения и как се превръща в причината за по-късните?
Картина за връзката между причина и следствие в тази област ни предоставя сравнението за съня1 /* Виж бележките в края на статията, стр. 47/.
Сутрин се събуждам. През нощта ежедневната ми дейност е прекъсната. На сутринта аз не мога да я възобновя по произволен начин. С това, което съм правил вчера, съм подготвил предпоставките за това, което имам да правя днес. Трябва да продължа, като съблюдавам резултатите от вчерашната си дейност.
към текста >>
Бележки
от Рудолф Щайнер
Бележки от Рудолф Щайнер
към текста >>
112.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Към
бележки
те, които можахме да направим за духовните факти и същества от по-висшите светове и които бяха прекъснати от нашето общо събрание, ще добавим още нещо, което може да ни разясни някои факти във връзка с настоящото развитие на човека.
Към бележките, които можахме да направим за духовните факти и същества от по-висшите светове и които бяха прекъснати от нашето общо събрание, ще добавим още нещо, което може да ни разясни някои факти във връзка с настоящото развитие на човека.
Докато разсъжденията, които направихме през есента, трябваше да ни отведат в по-голяма степен към процесите в по-висшите йерархии, днес ще разгледаме някои неща, свързани по-непосредствено с човешките дела.
към текста >>
113.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
БЕЛЕЖКИ
КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
към текста >>
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения в
бележки
те са отбелязани с библиографичните им номера.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения в бележките са отбелязани с библиографичните им номера.
Виж също и прегледа в края на тома.
към текста >>
Стр.69. към за
бележки
те... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч.
№ 132.
към текста >>
114.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Бележки
те на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей.
С Теософското движение се осъществява това, което изискват за нашето време духовните сили. В настоящето търсещи души изискват отговори на загадки, възникнали под натиска на практическите интереси на живота, както в книгата на Ратенау „Към критиката на времето“. Херман Грим искаше да осветли нуждите на времето. За Микеланджело това му се удава, за Рафаело – не, тъй като се провали по отношение на разбирането за инкарниращата се отново душевна индивидуалност (Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис). Гьоте обясни образа на Рафаело от свръхсетивното.
Бележките на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей.
Духовни сили действат като реални сили през времето. Гьотевият Вилхелм Майстер, двойната Порта на посвещението и духовният живот на нашето време. Христовата тайна като сила на мировото развитие. Духовната наука дава това, което е необходимо на времето. Отговорите на братята Хумболт на духовни въпроси.
към текста >>
Бележки
.
Бележки .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 151
към текста >>
115.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните
бележки
към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му.
Не бих искал да ви давам теоретични обяснения. Смятам теоретичните обяснения за извънредно едностранчиви, дори да са най-добрите. За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти.
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му.
Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
към текста >>
116.
Бележки
GA_138 За инициацията
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в
бележки
те с библиографския им номер.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер.
Виж също Прегледа в края на книгата.
към текста >>
149 във встъпителните
бележки
: Херман Грим, Фрагменти: Първи том, Берлин и Щутгарт, Verlag W.
149 във встъпителните бележки: Херман Грим, Фрагменти: Първи том, Берлин и Щутгарт, Verlag W.
Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
към текста >>
117.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Бележки
Бележки
към текста >>
118.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И там, където след края на лекциите е прието да се задават въпроси от страна на слушателите, техните
бележки
често пъти съдържат безкрайните повторения: Какво е Бог?
Обаче ние не спираме, описвайки едно нещо с помощта на друго. Повечето хора смятат, че задават напълно логични въпроси, когато питат, примерно, по току-що посочения начин за лъва, бозайника, живото същество и така нататък. Но дори и когато става дума за духовни факти, даже за духовни факти от най-висш порядък, хората задават своите въпроси по същия начин: Какво е лъв? Какво е хищник? И така нататък.
И там, където след края на лекциите е прието да се задават въпроси от страна на слушателите, техните бележки често пъти съдържат безкрайните повторения: Какво е Бог?
Или: Какво представлява началото на света? Или: Какъв ще е краят на света? Сякаш много хора не искат да научат нищо друго, освен: Какво е Бог? Какво представлява началото на света? Какъв ще е кpaят на света?
към текста >>
119.
Бележки
GA_139 Евангелието на Марко
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
120.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
По записки и
бележки
непрегледани от сказчика.
По записки и бележки непрегледани от сказчика.
Издадено от администрацията на Рудолф Щайнер. Издаването уредено от Х. Р. Нидерхойзер и Йохан Вегер, по наследство на Рудолф Щайнер.
към текста >>
121.
Съдържание
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
7.
БЕЛЕЖКИ
7. БЕЛЕЖКИ
към текста >>
122.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
123.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Бележки
Бележки
към текста >>
124.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
От тези две лекции има само непълни
бележки
.
1. Лекциите в Мюнхен от 8. Януари 1912 „Как се обосновава Теософията? “ и от 10. Януари 1912 „Как се основава Теософията“.
От тези две лекции има само непълни бележки.
Съответните паралелни лекции в Берлин от 31 Октомври и 7. Ноември 1912 са включени в „Резултати от духовното изследване“ в Събр. съч. № 62.
към текста >>
За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки за
бележки
“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр.
17. Тези изрази се отнасят към Гьоте.
За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр.
съч., стр. 107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „. За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.
към текста >>
Септември 1924, както и допълващите го
бележки
, стр.
Рафаел Санти (1483-1520), сравни лекцията от 30 Януари 1913 в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. № 62; хронологичен преглед върху лекции на Рудолф Щайнер, в които се намират изказвания за Рафаел и неговото творчество, е публикуван в поредицата „Статии относно събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ тетрадка 82, Дорнах, Коледа 1983. За обсъдената тук поредица инкарнации пророк Илия Йоан Кръстител Рафаел-Новалис сравни също и изказването от 28.
Септември 1924, както и допълващите го бележки, стр.
176 в „Езотерични разглеждания на кармични взаимовръзки, четвърти том“, Събр. съч. № 238.
към текста >>
Сравни също и въвеждащите за
бележки
„Към това издание“.
58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис.
Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“.
към текста >>
125.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
Доколкото е необходимо, в раздел „
Бележки
“ се намират описания за произхода на текстовете.
След смъртта на Мария Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези „Събрани съчинения“.
Доколкото е необходимо, в раздел „Бележки“ се намират описания за произхода на текстовете.
към текста >>
126.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
127.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните
бележки
към „Пробуждането на душите“.
Ако си спомняте за случилото се на сцената през последните дни, ще видите, че то предлага много неща, които могат да се свържат с обсъжданията от този лекционен цикъл.
Смея да кажа, че след различни запитвания всяка година правех опит не само с перо, но до известна степен разработих и нещо като обяснение, като своего рода коментар към нашите Мистерийни драми, но все отново отлагах тази работа поради основанията, които отчасти очертах в предварителните бележки към „Пробуждането на душите“.
Неохотно ми е със задна дата да коментирам разсъдъчно това, което наистина няма теоретичен, разсъдъчен произход, това, което стои пред нас в своите образи като вдъхновение от духовния свят и за което така и не мога да говоря разсъдъчно другояче, освен по начина, по който може да говори и някой друг, който е вникнал в нещата. Съществува известна потребност нещата, дадени по този начин, да се оставят да говорят сами за себе си и да не ги нагласяме, така да се каже, към разводнени представи, които никога не могат да бъдат нещо друго освен разсъдъчно мислене и теоретизиране. Все пак в този цикъл лекции може би е възможно да се опрем на някои неща. И днес бих искал преди всичко да насоча вашето внимание към това, което ви беше представено в Девета, Десета и Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“. Именно в тези картини имаме пред себе си нещо, което би могло да се нарече прости образни впечатления, докато вероятно мнозина биха могли да очакват, че след сценичните действия, отнасящи се до духовната област и египетското посвещение, пред душевния взор ще бъде представено нещо по-бурно, по-трагично, би могло да се каже нещо по-гръмогласно, а не протичащо в тишината на душата.
към текста >>
128.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко
бележки
.
Скъпи мои приятели теософи!
Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко бележки.
Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля. Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят. За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности. И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област.
към текста >>
129.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
бележки
те към стр. 13
които да могат да станат Кришнамурти: Тук Рудолф Щайнер се позовава на разпространяваната по негово време от Ани Безант очаквана новопоява на Христос, за носител на когото е било определено индийското момче Кришнамурти. По-късно то се дистанцира от тази му предопределена роля. Вж.
бележките към стр. 13
към текста >>
130.
Съдържание
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Бележки
Бележки
към текста >>
131.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
132.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените за
бележки
върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни.
Аз не премълчах най-различните неща, през които трябва да се мине, преди търсещата душа да намери това, което можем да наречем резултат на изследването от духовния свят. Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща. И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя. И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати.
Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни.
Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение. И много добре са познати някои средства, когато се касае за подобни неща.
към текста >>
133.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки
бележки
, своите малки гравюри.
Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването. В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите. Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност. От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат.
Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри.
Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице. Обаче за нашия човешки живот това не е достатъчно.
към текста >>
134.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
6.
Бележки
6. Бележки
към текста >>
135.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче този човек, чиито критични
бележки
Ви прочетох, не е изключил себе си.
За да отговорим на този въпрос, най-напред ще се наложи да видоизменим начина на разглеждане така, че в автора на едно или друго съждение да виждаме още един човек.Днес ние казваме: Онези, които са считали Гьотевия „Фауст“ за едно изключително и велико произведение на изкуството, още на времето са се стремели към малко или много обективна преценка, като напълно са изключвали самите себе си.
Обаче този човек, чиито критични бележки Ви прочетох, не е изключил себе си.
Как стига човек изобщо дотам, че да разсъждава обективно? Хората разсъждават до такава степен необективно, че никога не си задават въпроса: Как се стига въобще дотам, че да не разсъждаваме обективно? До необективните разсъждения човек стига поради своите симпатии и антипатии. Ако нямаше симпатии или антипатии, човекът никога не би допускал необективни разсъждения.
към текста >>
136.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
137.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Бележки
.
Бележки .
към текста >>
138.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
139.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Бележки
Бележки
към текста >>
140.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива
бележки
.
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки.
Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни. По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава. Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там?
към текста >>
141.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Днес бих искал да добавя още няколко
бележки
към онова, което подхванах в последната лекция.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция.
Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно. Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни. Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време. Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
142.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Франц взе един том от тях и откри по полетата му многобройни
бележки
, нанесени от ръката на каноника, който в този миг се отдели от младия монах и йезуита и дойде при него.
"Да, именно боландистите, доста францисканска книжнина, Майстер Екхарт, свещенически наръчници, Катарина Генуезка, мистиката на Гьорес и символиката на Мьолер. Философията бе застъпена по-широко: целият Кант ведно с изданията на кантианското дружество, Упанишадите на Дойсен и неговата история на философията, Файингеровата философия на "като че ли" и всякакви писания относно критиката на познанието. Сетне гръцките и римските класици, Шекспир, Калдерон, Сервантес, Данте, Макиавели и Балзак в оригинал, но измежду германците само Новалис и Гьоте, последният в различни издания, а природонаучните му съчинения във ваймарското издание.
Франц взе един том от тях и откри по полетата му многобройни бележки, нанесени от ръката на каноника, който в този миг се отдели от младия монах и йезуита и дойде при него.
Той каза: Природонаучните съчинения на Гьоте не са известни никому. За съжаление! В тях старият езичник, какъвто той несъмнено трябва да е бил, изведнъж изглежда съвсем другояче и едва тогава става понятен и краят на Фауст. Аз никога не съм могъл да си представя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда разговор за природонаучните съчинения
към текста >>
143.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
След тези предварителни
бележки
бих искал да се върна малко назад в историята.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята.
Причините скоро ще Ви станат ясни. В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>
144.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни
бележки
.
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131. Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране.
Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
към текста >>
Сега първо ще направя няколко предварителни
бележки
, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството. Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
Бих желал да изхождам от отделни за
бележки
, само че действително sine ira*132
В случая обаче за твърде много хора е много важно да не се наложи да признаят чувството си на омраза, а да го приглушат и да се извисят над него, изричайки всевъзможни неща, които трябва да изличат омразата и да я заместят с някаква уж обективна, справедлива преценка. По такъв начин всичко се поставя в неправилна светлина. Когато някой признава честно, че ненавижда този или онзи, с него може или пък не може да се разговаря в зависи мост от степента на ненавистта. Но истина, реална истина спрямо себе си и света е необходима във всички неща и не разберем ли тъкмо тази необходимост от истина във всички неща, ние не ще можем да превърнем нерва на онова, което сега трябва да бъде именно Духовна Наука за човечеството, в най-съкровения импулс на собственото ни сърце и на собствената ни душа. В такъв случай можем да си речем: „Да, от Духовната Наука искаме една част, която не се занимава точно с нашите симпатии или антипатии и ни се отразява ползотворно; ала ако нещо не ни харесва, ще го отхвърлим." Това гледище може да се заеме, но като гледището не е благодатно за развитието на съвременното човечество.
Бих желал да изхождам от отделни забележки, само че действително sine ira*132
към текста >>
145.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защото изключая отделни
бележки
поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
Неща, които по онова време са съществували и са подхождали на времето си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи. Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание. Дори напротив познанието открито признава безсилието си да го разбули. Откъслеци са запазени в така нареченото предание за богинята Херта или Ерта или Нертус.
Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите."
към текста >>
146.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще започна най-напред с няколко
бележки
.
Ще започна най-напред с няколко бележки.
От мои по-раншни изявления, правени пред Вас, Вие донякъде сте осведомени за нашите коледни мистерийни сценки*177. Затова днес едва ли е нужно да повтарям неща, които можете да намерите в коледните беседи за тези мистерийни сценки. Ще ми се да се спра накратко само на един израз, който може би не се разбира напълно, за да знаете какво се крие зад него. Дяволът казва:
към текста >>
147.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко
бележки
от по-новата история.
Когато развие усет за намиращото се зад Майя, човек може да разбере, че външните средства, външните мерки донякъде могат да имат различна стойност, различна тежест в общата взаимовръзка. Нека се спрем на един случай от по-новата история.
Разказах Ви толкова много окултни факти, че в известен смисъл изчерпах времето си и сега остава да Ви предложа още няколко бележки от по-новата история.
Това е извън предвиденото време. Никой не бива да казва, че съм отнел от времето, посветено на окултизма,понеже тези неща също така са важни.
към текста >>
148.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сега за изходна база ще избера нещо, което лесно би могло да породи недоразумения, поради което преди нашите разсъждения държа да направи николко
бележки
.
Сега за изходна база ще избера нещо, което лесно би могло да породи недоразумения, поради което преди нашите разсъждения държа да направи николко бележки.
Привеждам го, за да Ви покажа донякъде с помощта на един модел как се издирва истината. Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия. Според мен не може да се отрече, че ако сър Едуард Грей беше отговорил положително, нещата щяха да протекат съвсем иначе; защото в такъв случай накърняването на неутралитета на Белгия щеше да отпадне.
към текста >>
149.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни
бележки
, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г. Там заострих вниманието върху това, че би могло да става дума за социален карцином*231.
Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
към текста >>
150.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*155. Върху лист с
бележки
на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni.
*155. Върху лист с бележки на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni.
Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928.
към текста >>
151.
Съдържание
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Бележки
Бележки
към текста >>
152.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
153.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други за
бележки
, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка.
Лесно мога да си представя, че от вчерашния обзор, някой може да стигне да извода, че личностите, които принадлежат към народите, към групите на човечеството, които чак в шестата културна епоха ще осъществяват своята специфична мисия, тъй като те – така звучи това от духовния свят – принадлежат към епоха, в която развитието ще тръгне по низходяща линия, че те имат по-малко значение от тези, които принадлежат към човешките групи от възходящото развитие. Казвам, че лесно мога да разбера ако някой стигне до такива изводи.
С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други забележки, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка.
Така може да стане, особено по отношение на такива въпроси, – на това ви и обърнах внимание, – че нещо, което се говори на едно място, на друго води до неправилно разбиране. И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти. Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени. Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
към текста >>
154.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ще започнем с няколко за
бележки
за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
Едва ли в някоя друга епоха на човешкото развитие, както в съвременната, е било толкова необходимо задълбочаването в загадките на свръхсетивния живот, – макар едва ли в кое да е друго време това задълбочаване в свръхсетивните проблеми да е срещало такова противодействие. Сякаш далеч стоящи въпроси, трябва да бъдат особено близки на съвременните човешки души. И затова днес ще се обърнем именно към това, което материалистичното съзнание на съвременността счита за необходимо да отхвърли, но което, въпреки това, е безкрайно необходимо за човешкия живот. И осъзнаването колко близко на човешката душа е това отхвърляно, принадлежи към най-належащите задачи на съвременността.
Ще започнем с няколко забележки за нещо добре известно, за да разгледаме материала, който досега сме разглеждали от една или друга гледна точка, от по-различен ъгъл.
към текста >>
155.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Искам само да предпоставя някои
бележки
, за да ви бъде ясно от какво изхождам, осветлявайки този въпрос.
Искам само да предпоставя някои бележки, за да ви бъде ясно от какво изхождам, осветлявайки този въпрос.
В лекциите, които изнесох в Дорнах в Гьотеанума, никога не съм бягал от отговора на този въпрос и никога не съм затаявал своите възгледи, които могат да бъдат изречени при всякакви обстоятелства пред целия свят. Не споделям мнението, че непредубеден, обективен отговор на този въпрос, може да даде само бъдещето, че трябва да го предоставим на историята. В бъдеще, именно по силата на запазващите се предразсъдъци, ще бъдат не по-способни от днес, да си съставят здраво и обективно съждение по отношение на този въпрос. Съвсем не мисля, че обективно съждение по този въпрос ще стане по-възможно в бъдеще.
към текста >>
Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки
бележки
, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции.
Но това ни е необходимо само като симптом за това, за което искам да ви кажа. В течение на цялата нова история, макар това обикновено да не се забелязва, за европейската история източният въпрос е постоянен дискусионен проблем. На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира. Това отива далеч в миналото, чак до откриването на възможностите на морския път до Индия. По същество, с това събитие започва, преминавайки през много околни пътища, съвременната английска политика, тя цялата е тук, ако я характеризираме накратко, схематично.
Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции.
Ето откъде минава той: от Англия през океана, около Африка, към Индия. Тази линия на пътя значи изключително много. Това е линията, за която за осъществяването на своята мисия, както то е разбира, англосаксонското ще се бие до предела на своите сили, ако се наложи и срещу Америка, също до предела на своите сили. Друга също толкова важна линия е тази, която върви по суша и е играла толкова важна роля в средните векове, но във връзка с откриването на Америка и нахлуването на турците в Европа, е изгубила предишното си стопанско значение. Но между тези линии са разположени Балканите, и англосаксонската политика е насочена към такова разрешение на балканския проблем, което напълно би изключило тяхната роля в стопанското развитие, така че за стопанския обмен да остане само морският път.
към текста >>
Тъй като все пак вярвам, че сред младежта на Германия има личности, които отново ще намерят пътя към истинското в германския народ, в които съзнанието, сърцето и душата са отворени за познанието за Истината, затова, тъй като тук имах възможност да говоря с млади хора, може би, с най-добрата част от нашата младеж, затова взех решението да изляза пред вас с тези кратки
бележки
.
Многоуважаеми слушатели!
Тъй като все пак вярвам, че сред младежта на Германия има личности, които отново ще намерят пътя към истинското в германския народ, в които съзнанието, сърцето и душата са отворени за познанието за Истината, затова, тъй като тук имах възможност да говоря с млади хора, може би, с най-добрата част от нашата младеж, затова взех решението да изляза пред вас с тези кратки бележки.
към текста >>
156.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
Изказването на Гьоте (дословно: "Мъдростта е само в Истината") се намира в естественонаучните трудове на Гьоте, издадени с увод,
бележки
и пояснения в текста на Рудолф Щайнер в 4-ти том, във втората част "Изявления в проза".
Изказването на Гьоте (дословно: "Мъдростта е само в Истината") се намира в естественонаучните трудове на Гьоте, издадени с увод, бележки и пояснения в текста на Рудолф Щайнер в 4-ти том, във втората част "Изявления в проза".
Рудолф Щайнер е избрал това изречение като епиграф към "Основните положения", които той е дал в 1913 година на отново основаното Антропософско Общество.
към текста >>
Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална литература" естественонаучните трудове на Гьоте със свои
бележки
и встъпителна статия.
Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална литература" естественонаучните трудове на Гьоте със свои бележки и встъпителна статия.
Тази встъпителна статия била издадена през 1973 година самостоятелно под заглавието "Естественонаучните трудове на Гьоте". СС № 1. В 1897 година излязло първото издание на книгата на Щайнер "Гьотевият светоглед". СС № 6.
към текста >>
157.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Бележки
Бележки
към текста >>
158.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Естествено, Вие може да съберете всевъзможни документи, да нахвърляте едни или други
бележки
върху Лутер,външно погледнато Вие може да изградите един правдоподобен и точен образ: Само че ако не се устремите към това, което би му придало истинска духовна тежест, той ще остане в духа на моето сравнение само една фигура от велпапе.
Разбирате ли, Лутер получава духовна тежест само тогава, когато човек знае независимо от днешното впечатление, което Лутер оставя върху нас защо той казва това или онова. Само тогава Лутер може да бъде разбран, само тогава той получава истинската си духовна тежест. Но ето че идват стотици и хиляди теолози, историци, литератори и започват да описват своите собствени впечатления, те описват всичко друго, но не и Лутер; духовната тежест на описанието липсва, има само имитации на тежести, има само тежести от велпапе. И разбирате ли какво е необходимо сега на нашата съвременна епоха? Тя трябва да се извиси до съзнанието за онези фактори, които придават духовна тежест на околния свят, до съзнанието, че Духът живее във всичко наоколо, и до съзнанието, че този Дух може да бъде намерен само с помощта на антропософията.
Естествено, Вие може да съберете всевъзможни документи, да нахвърляте едни или други бележки върху Лутер,външно погледнато Вие може да изградите един правдоподобен и точен образ: Само че ако не се устремите към това, което би му придало истинска духовна тежест, той ще остане в духа на моето сравнение само една фигура от велпапе.
Разбира се, трудно е да се признае, че днес дори най-образованите хора са длъжни да съчиняват посредствени описания, които могат да се сравняват с тежести от велпапе. Да, досега беше така красиви, изискани описания! А занапред дали ще ни радват, дали ще ни задоволяват подобни описания?
към текста >>
159.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
160.
Съдържание
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Бележки
към текста
Бележки към текста
към текста >>
161.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Затова накрая трябва да направя още няколко за
бележки
.
Тази представа дадох като пример за много други, така че да не казваме: «Можем да чакаме», а че от същността на човека зависи дали развива сетивни или свръхсетивни представи, дали подготвя следващия си живот по единия или по другия начин. Животът му след смъртта естествено е съвсем друг, но той произлиза от живота тук. Това е същественото, което човек трябва да има предвид. Някои неща от страна на духовната наука изглеждат по-различно, отколкото се предполага.
Затова накрая трябва да направя още няколко забележки.
към текста >>
162.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Към това ще прибавим и други за
бележки
.
Във връзка с лекциите, които имам да изнасям сега в Цюрих67, отново установих, че почти не може да се влезе в контакт с духовния живот на този град, без вниманието да се спре на това, което днес се нарича аналитична психология или психоанализа68. Различни съображения, свързани с тази точна формулировка ми дават основание да започна с кратка забележка относно някои неща от аналитичната психология, от психоанализата.
Към това ще прибавим и други забележки.
Знаем колко е важно за антропософски ориентирания духовен изследовател да свързва разглежданията си с характерното за времето, с вълненията на съвремието. Може да се каже, че към психоанализата днес се чувстват привлечени хора, които сериозно търсят духовните основи на съществуването, душевността на човека и в известен смисъл за съвременната епоха е характерно, че много от нашите съвременници се интересуват от съвсем определени, своеобразни сили в човешката душа. И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния живот, принадлежат психоаналитиците.
към текста >>
163.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Мога да направя само отделни за
бележки
.
Мога да направя само отделни забележки.
Предоставям на вашето собствено вникване и медитиране да работите по-нататък в тази област. В много отношения нещата са афористични. Но представени така, както показаният тук Зодиак (виж рис., стр. 206), ако наистина ги използвате като медитация, ще имате възможност да почерпите доста много.
към текста >>
164.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
БЕЛЕЖКИ
КЪМ ТЕКСТА
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА
към текста >>
с «Общи за
бележки
» и «Допълнения».
24. Излиза през 1877 г.
с «Общи забележки» и «Допълнения».
В предговора на 8-то издание на «Философия на несъзнателното» от 1878 г. Хартман пише за въпросното произведение: «...излиза разширеното второ издание на произведението с моето име. Първото, анонимното издание беше общопризнато като най-доброто от всички критики на философията на несъзнателното и същевременно като блестящо оправдание на естественонаучния механистичен мироглед срещу философския идеализъм. Разкритието, че това произведение е написано от мен, както и прибавеното във второто издание детайлно опровержение на критиката, би трябвало да е достатъчно доказателство за моето владеене на съвременната естественонаучна гледна точка, за да ми осигури отсега нататък защита срещу всяко обвинение за недостатъчни познания в тази област. Всъщност целта беше да се даде урок на най-старите по чиновническа длъжност и на професионално надутата неспособност, когато благоволих като допълнение да добавя детайлното опровержение на от проф.
към текста >>
и
бележки
те там.
107. Виж също края на предходната лекция от 10 ноември 1917 г.
и бележките там.
Сравни също лекцията от 31 август 1921 г. в «Антропософия, корените й и жизнени плодове» (8 лекции, Щутгарт, 1921 г.), Събр. съч. 78.
към текста >>
165.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Бележки
към това издание .
Бележки към това издание .
. . . . . . . . . 190
към текста >>
Бележки
към текста .
Бележки към текста .
. . . . . . . . . . . . . . 192
към текста >>
166.
Бележки към това издание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
167.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
БЕЛЕЖКИ
КЪМ ТЕКСТА
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА
към текста >>
съч.), в
бележки
те се обозначават с библиографския им номер.
Трудове на Рудолф Щайнер, включени в Събраните съчинения (Събр.
съч.), в бележките се обозначават с библиографския им номер.
към текста >>
168.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iii] Окултистите от собствената му страна – тук вероятно става дума за С.Г.Харисън и неговата „Трансцедентална вселена“, немското издание от 1897 г., където в
бележки
те под линия към шеста лекция, където концепцията за максималното щастие е определена като “чисто дяволска“.
[iii] Окултистите от собствената му страна – тук вероятно става дума за С.Г.Харисън и неговата „Трансцедентална вселена“, немското издание от 1897 г., където в бележките под линия към шеста лекция, където концепцията за максималното щастие е определена като “чисто дяволска“.
към текста >>
169.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но понякога трябва да правя едни или други за
бележки
.
[vi] Като допълнение и само като допълнение искам да кажа нещо: не се поддавам на никакви илюзии. Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука.
Но понякога трябва да правя едни или други забележки.
За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии. Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата. И зад това стои определена воля, която е по-важна от това, което може да бъде казано в частност, и с която много сериозно трябва да се съобразяваме.
към текста >>
За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други за
бележки
, и не бих искал , да се отдават на илюзии.
[vi] Като допълнение и само като допълнение искам да кажа нещо: не се поддавам на никакви илюзии. Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука. Но понякога трябва да правя едни или други забележки.
За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии.
Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата. И зад това стои определена воля, която е по-важна от това, което може да бъде казано в частност, и с която много сериозно трябва да се съобразяваме. И така, поглеждайки това, което стана през последните дни, бих искал да кажа следното.
към текста >>
170.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Такива, изглеждащи странични за
бележки
в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични за
бележки
е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
171.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В началото ще направя някои
бележки
относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания.
В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
172.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера направих две за
бележки
, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък.
Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства. Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин. Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е.
към текста >>
173.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни за
бележки
, възможни в нашето време, и че в печалните за
бележки
, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е. той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
174.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
(тази и всички следващи
бележки
под черта са на преводачa).
[2] Бел. прев.
(тази и всички следващи бележки под черта са на преводачa).
към текста >>
175.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Бележки
на преводача/.
Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия. Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се".
Бележки на преводача/.
Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем.
към текста >>
176.
Съдържание
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ето защо стана възможно без никакво колебание отпечатаните лекции само за разпространение всред членовете (на Антропософското Общество) да се четат и от други читатели, обаче, трябва да се примирим с факта, че може и грешки да има включени в тези
бележки
взети от записки, които аз допълнително не съм прегледал.
Никога нищо не е казано, което да не е до най-висока степен най-чист резултат на развиващата се Антропософия... Който чете тази частно издадена материя трябва да може да я възприеме в пълна смисъл съдържаща онова, което Антропософията има да каже.
Ето защо стана възможно без никакво колебание отпечатаните лекции само за разпространение всред членовете (на Антропософското Общество) да се четат и от други читатели, обаче, трябва да се примирим с факта, че може и грешки да има включени в тези бележки взети от записки, които аз допълнително не съм прегледал.
към текста >>
177.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
12.
Бележки
12. Бележки
към текста >>
178.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
179.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Тези устни съобщения бяха предназначени следователно, за една по-собствена публика, с определени
бележки
, които намираме развити именно в писмените трудове на Рудолф Щайнер* /* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г.
Текстове, като този настоящият, не бяха предназначени за публикуване. В действителност, те са препис на лекции, които Рудолф Щайнер изнесе пред членовете на Теософското Общество, направен после, от 1913 г., нататък в Антропософско Общество, невидяни повече от Рудолф Щайнер.
Тези устни съобщения бяха предназначени следователно, за една по-собствена публика, с определени бележки, които намираме развити именно в писмените трудове на Рудолф Щайнер* /* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г.
в "Човешки въпроси, космични отговори", Женева, EAR, 1988г./.
към текста >>
От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези
бележки
не съставят една чиста и първична информация.
От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация.
За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на отношението на всеки към действителността.
към текста >>
180.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Шилер си постави този въпрос по свой начин, под формата на абстрактно мислене и изрази това, което имаше да изразява в своите "
Бележки
върху естетичното възпитание на човека"* /* Публикувано през 1795 г.
Но това противопоставяне се прояви щом, в 90-те години на ХVІІІ век, се представи и на двамата, на Гьоте и на Шилер, този въпрос: Как постига, всъщност, човешкото същество едно съществувание, достойно за човека?
Шилер си постави този въпрос по свой начин, под формата на абстрактно мислене и изрази това, което имаше да изразява в своите "Бележки върху естетичното възпитание на човека"* /* Публикувано през 1795 г.
същата година, като на "Приказка за зелената змия и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно. Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти". Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./. В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума.
към текста >>
Помислете как, съставяйки своите "Естетически
бележки
" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "
Бележки
върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма.
В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер.
Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот.
към текста >>
Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически
бележки
.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство.
Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки.
От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество. Но Шилер се бори тук, изхождайки от своята абстрактна гледна точка, която го беше повела към интелектуализма, в посока на западния духовен живот. Да премине от тази гледна точка, която беше негова, към истинската реалност, беше вън от неговата достъпност. Той не можеше да достигне друго, освен чистата външност на красотата.
към текста >>
Когато тези "
Бележки
върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан.
Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан.
Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен. Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем. Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки".
към текста >>
Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични
бележки
".
Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан. Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен. Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем. Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността.
Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки".
към текста >>
Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични
бележки
" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече. Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния.
Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
към текста >>
181.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Доколкото е необходимо, в началото на отдел «
Бележки
» са дадени указания за източниците на текстовете.
След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки. Настоящият том е съставна част от тези Събрани съчинения.
Доколкото е необходимо, в началото на отдел «Бележки» са дадени указания за източниците на текстовете.
към текста >>
182.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То обаче ще бъде разбрано по правилния начин, когато се потърси духовното просвещение и Христовата човешка любов, както ви посочих.*(*В края на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции в Лондон Рудолф Щайнер казва следното: «И така, скъпи приятели, за сбогуване съм длъжен да направя няколко за
бележки
и ви моля да ги приемете като съобщения за клона.)
Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък. Неговото царство е такова, че духът ще господства тук, на Земята. А това ще стане, когато човечеството разбере по правилния начин господството на Михаил.
То обаче ще бъде разбрано по правилния начин, когато се потърси духовното просвещение и Христовата човешка любов, както ви посочих.*(*В края на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции в Лондон Рудолф Щайнер казва следното: «И така, скъпи приятели, за сбогуване съм длъжен да направя няколко забележки и ви моля да ги приемете като съобщения за клона.)
към текста >>
183.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Става въпрос не за четене от
бележки
те, а да се остане в активност, която да е дейност на главата.
По-рано винаги си помагах, като всичко, което беше изследвано така, веднага го записвах или си съставях илюстрации, при което само главата е активна. Това не е медиумно писане, не е написано и за да може да се чете по-късно, което би било невероятно трудно при сегашния ми живот. Когато бях в Берлин, аз отново видях колко много бележници са се събрали там. Ако трябваше да ги чета, нямаше да мога, защото съм или в Дорнах, или в Щутгарт.
Става въпрос не за четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата.
Тогава имагинативното мислене се свързва с обикновеното мислене. Тогава то може да се припомни и да се изнесат лекции. Ако не се направят такива усилия, човек би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както ретроспекцията след смъртта изчезва след три дни.
към текста >>
184.
Указания към това издание.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Бележки
те на Рудолф Щайнер към Лондонските лекции са публикувани в «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, № 106, 1991 г.
Бележките на Рудолф Щайнер към Лондонските лекции са публикувани в «Приложения към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, № 106, 1991 г.
към текста >>
185.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
13.
БЕЛЕЖКИ
13. БЕЛЕЖКИ
към текста >>
186.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
187.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете за
бележки
те на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите.
Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
188.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим
бележки
не само в главата си, но също и в бележник.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на
бележки
дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували.
Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече.
В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували.
В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
189.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За
бележки
Забележки
към текста >>
190.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това са само бегли за
бележки
за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята. Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас. Духовното още проникваше във физическото земно съществуване.
към текста >>
191.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той всъщност отново взима своите стари
бележки
и ги допълва само с някои остри изречения.
Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така. Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал. След това отново написва един въодушевен химн, и после написва всичко това, което е имал против. Всъщност целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година. Само че Ницше го е оставил настрана, изключил го е и е напечатал само онова, което е било неговият въодушевен химн.
Той всъщност отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
към текста >>
192.
Забележки
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
ЗА
БЕЛЕЖКИ
ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
За
бележки
към това издание
Забележки към това издание
към текста >>
Тук, със странични за
бележки
на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
193.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
За
бележки
: Относно това издание / За
бележки
към текста
Забележки: Относно това издание / Забележки към текста
към текста >>
(сравни за
бележки
те на ръба на текста в лекциите
(сравни забележките на ръба на текста в лекциите
към текста >>
и текста в началото на «За
бележки
»)
и текста в началото на «Забележки»)
към текста >>
194.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени предпочитания към
бележки
те, които хората записват в дневника си.
Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени предпочитания към бележките, които хората записват в дневника си.
Някои бележки в дневника могат да бъдат написани твърде повърхностно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърхностен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки.
към текста >>
Някои
бележки
в дневника могат да бъдат написани твърде повърхностно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърхностен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки.
Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени предпочитания към бележките, които хората записват в дневника си.
Някои бележки в дневника могат да бъдат написани твърде повърхностно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърхностен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки.
към текста >>
195.
Забележки
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
ЗА
БЕЛЕЖКИ
ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
За
бележки
към това издание на
Забележки към това издание на
към текста >>
В «За
бележки
те» се посочват значителните промени както и местата, които са многозначителни в стенограмата.
Документи: Лекциите са стенографирани от професионалната стенографка Хелене Финкх (1883-1960), която от 1916 записва по-голямата част от лекциите на Рудолф Щайнер и след това ги превежда на обикновен шрифт. Този неин шрифт лежи в основата на печатния текст. През 1973 за първи път от първото напечатване на текста през 1934, при обработването на новото издание се разгледаха и оригиналните стенограми. При това се установи, че при преведеният от стенограмата текст, който се е пишел на пишеща машина под натиска на времето, както се е изразила стенографката, са се получили някои грешки, които бяха поправени. Промяната на някои места в текста на старите издания се дължи на този факт.
В «Забележките» се посочват значителните промени както и местата, които са многозначителни в стенограмата.
към текста >>
Тук, със странични за
бележки
на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
196.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
За
бележки
Към това издание
Забележки Към това издание
към текста >>
За
бележки
към текста
Забележки към текста
към текста >>
197.
Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
(сравни за
бележки
те на ръба на текста в лекциите
(сравни забележките на ръба на текста в лекциите
към текста >>
и текста в началото на «За
бележки
»)
и текста в началото на «Забележки»)
към текста >>
198.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични за
бележки
, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден.
Нещо забележително се беше случило например в цистерциенския орден, когато Аланус аб Инсулис, Аланус от Лил беше облякъл цистерциенската одежда, ставайки със своя платонизъм цистерциенски свещеник. Всъщност това остана свързано с този орден.
И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден.
Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт. Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах. Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола». И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия.
към текста >>
199.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Достатъчно е тогава само да се помисли, какви за
бележки
на Ариман се намират в «Антихрист».
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист».
Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист».
Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений. Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род.
към текста >>
200.
Забележки Към това издание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
ЗА
БЕЛЕЖКИ
ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
За
бележки
към това издание
Забележки към това издание
към текста >>
Тук, със странични за
бележки
на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
201.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
За
бележки
към текста:
Забележки към текста:
към текста >>
202.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Допълнителни за
бележки
към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
към текста >>
За
бележки
към това издание
Забележки към това издание
към текста >>
За
бележки
към текста
Забележки към текста
към текста >>
203.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
[2] в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични за
бележки
и допълнения» (към 9.
[2] в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични забележки и допълнения» (към 9.
издание 1918).
към текста >>
204.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Естествено в списанието «Гьотеанум» аз можах да разкажа само външната страна на тези неща, а статиите ще излязат под формата на книга, със за
бележки
, в които ще бъде взето под внимание тогава също и вътрешната страна.
Такива неща са възпитаващи за живота. Това беше през 1889 година.
Естествено в списанието «Гьотеанум» аз можах да разкажа само външната страна на тези неща, а статиите ще излязат под формата на книга, със забележки, в които ще бъде взето под внимание тогава също и вътрешната страна.
към текста >>
205.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите
бележки
за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин. Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон.
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал. Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае. Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон.
към текста >>
206.
Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Допълващи за
бележки
Допълващи забележки
към текста >>
207.
Забележки към това издание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
ЗА
БЕЛЕЖКИ
ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
За
бележки
към това издание
Забележки към това издание
към текста >>
Тук, със странични за
бележки
на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание.
Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации.
към текста >>
208.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
За
бележки
към текста
Забележки към текста
към текста >>
30. в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични за
бележки
и допълнения» (към 9.
30. в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични забележки и допълнения» (към 9.
издание 1918).
към текста >>
159. как Хебел си прави за
бележки
за една драма: Дневници на Хебел, Nr.
159. как Хебел си прави забележки за една драма: Дневници на Хебел, Nr.
1336 в Събр. съч. на Хебел, 9. част, Немско издателство Бонг & Co. Щутгарт.
към текста >>
209.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
За
бележки
:
Забележки:
към текста >>
За
бележки
към текста.
Забележки към текста.
към текста >>
210.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в
бележки
те).
Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, или по-точно сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във време, когато и камъните, съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма. Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация.
При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките).
Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука. Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми. Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното.
към текста >>
211.
Забележки: Към това издание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
ЗА
БЕЛЕЖКИ
ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
212.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
За
бележки
към текста
Забележки към текста
към текста >>
съч.) в за
бележки
те ще бъдат дадени с библиографския им номер.
Произведенията на Рудолф Щайнер от Събраните му съчинения (Събр.
съч.) в забележките ще бъдат дадени с библиографския им номер.
към текста >>
198. Гарибалди, Виктор Емануел, Кавур, Мацини: Сравни
бележки
те към стр.
198. Гарибалди, Виктор Емануел, Кавур, Мацини: Сравни бележките към стр.
20 и 61.
към текста >>
214. Карл Велики, Харун ал Рашид: Сравни
бележки
те към стр. 53.
214. Карл Велики, Харун ал Рашид: Сравни бележките към стр. 53.
към текста >>
213.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Отказахме се от прибавянето на за
бележки
и указания, за да запазим интимния характер на тези устни съобщения, отначало не предназначени за печатане Относно предаването на други хора на казаното в тези сказки Рудолф Щайнер отбелязва в сказката от 22 юни 1924 година, че то не трябва да става по друг начин, освен чрез четене на точния текст.
Тези сказки държани само пред членове на Антропософското Общество са определени като работен материал за такива читатели, които са запознати с написаните трудове на Рудолф Щайнер и с изнесените от него сказки. Текстът се придържа колкото е възможно към стенографските записи.
Отказахме се от прибавянето на забележки и указания, за да запазим интимния характер на тези устни съобщения, отначало не предназначени за печатане Относно предаването на други хора на казаното в тези сказки Рудолф Щайнер отбелязва в сказката от 22 юни 1924 година, че то не трябва да става по друг начин, освен чрез четене на точния текст.
към текста >>
214.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са
бележки
във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея.
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
към текста >>
215.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Сега бих искал да направя някои за
бележки
върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес.
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел. Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие. Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел.
Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес.
към текста >>
216.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е позволявало воденето на
бележки
.
Текстът на упражненията и мантрите в настоящето издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер.
Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е позволявало воденето на бележки.
По-точни сведения за съдържанието и писмените документи са дадени в послесловието на издателя.
към текста >>
217.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
А настоящите предварителни
бележки
са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение.
Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично. С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание.
А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение.
Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
към текста >>
218.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
към текста >>
Бележки
от езотеричния час в Берлин, 13.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13.
Април 1906, Разпети петък. За обединението на отражението с първообраза. АУМ и Великденската мисъл
към текста >>
Бележки
от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906.
За изграждане на духовното тяло чрез медитация
към текста >>
Бележки
от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември.
Събуждане на човека за самосъзнанието
към текста >>
Бележки
от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907.
Основите за едно езотерично обучение
към текста >>
Кратки
бележки
от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
Значението на 1879 година Една медиативна формула 144
към текста >>
Бележки
от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908.
За дихателния процес
към текста >>
Бележки
Бележки
към текста >>
219.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от лекция на Рудолф Щайнер в Берлин през 1903 или 1904
Бележки от лекция на Рудолф Щайнер в Берлин през 1903 или 1904
към текста >>
[2]
Бележки
те от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
[2] Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>
220.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
18) се намира в Гьотевите «
Бележки
и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
[1] Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр.
18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>
221.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Във всеки случай тя се споменава за първи път в
бележки
те на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908.
[1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908.
От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>
222.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Единствени
бележки
на един езотеричен час написани от Рудолф Щайнер[1]
Единствени бележки на един езотеричен час написани от Рудолф Щайнер[1]
към текста >>
223.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от езотеричния час в Берлин на 13 Април 1906, Разпети петък[1]
Бележки от езотеричния час в Берлин на 13 Април 1906, Разпети петък[1]
към текста >>
224.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от езотеричния час в Берлин на 2.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2.
Октомври 1906[1]
към текста >>
225.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от езотеричния час в Берлин на 14.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14.
Ноември 1906[1]
към текста >>
[1] Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
226.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от езотеричния час в Мюнхен на 6.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6.
Юни 1907[1]
към текста >>
[1] Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
227.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
към текста >>
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите
бележки
на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
№ 243.
към текста >>
228.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележки
от езотеричния час в Мюнхен 16.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен 16.
Януари 1908[1]
към текста >>
[1] Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275.
към текста >>
229.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Неговият ръкописен пренос на тези
бележки
се намира днес в архива.
[1] Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива.
Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>
«...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в
бележки
те е: «не последвал».
«...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в бележките е: «не последвал».
към текста >>
230.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
(
бележки
те са разпределени в темите с изключение на 39-та, която не е намерена)
(бележките са разпределени в темите с изключение на 39-та, която не е намерена)
към текста >>
2.
Бележки
те от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>
18) се намира в Гьотевите «
Бележки
и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр.
18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>
Във всеки случай тя се споменава за първи път в
бележки
те на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908.
24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908.
От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>
34. Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
35. Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
36. Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
към текста >>
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите
бележки
на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
№ 243.
към текста >>
37. Текст според налични ръкописни
бележки
на слушател.
37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275.
към текста >>
Неговият ръкописен пренос на тези
бележки
се намира днес в архива.
38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива.
Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер.
към текста >>
«...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в
бележки
те е: «не последвал».
«...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в бележките е: «не последвал».
към текста >>
231.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Основни елементи на езотериката (
Бележки
от един езотеричен курс в 31 лекции) Събр.Съч.
Основни елементи на езотериката (Бележки от един езотеричен курс в 31 лекции) Събр.Съч.
№ 93а
към текста >>
232.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1а. Естественонаучните съчинения на Гьоте с обяснителни
бележки
в текста, 5 тома, 1883-1897
1а. Естественонаучните съчинения на Гьоте с обяснителни бележки в текста, 5 тома, 1883-1897
към текста >>
233.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
"Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и
бележки
те в края на петата лекция в тази книга бел. англ.
"Добрият съвет е безценен", казва поговорката. Какво щеше да стане? И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен". (Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та.
"Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ.
пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
към текста >>
(Виж
бележки
те в края на петата лекция бел. англ.
Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата. И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше.
(Виж бележките в края на петата лекция бел. англ.
пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят. Книгата задоволи всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване.
към текста >>
234.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Виж
бележки
те след края на петата лекция бел.
Разбира се, учението за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини. Но тук е вмъкнат материализъм във всички тези истини. В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света. Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера".
(Виж бележките след края на петата лекция бел.
англ. пр.)
към текста >>
Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж
бележки
те след петата лекция бел. англ.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска.
Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ.
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти.
към текста >>
Виж също
бележки
те след края на петата лекция бел. англ.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год.
Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ.
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>
235.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Виж
бележки
те в края на тази лекция бел. англ.
Наистина е много трудно да се говори за т.н. Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение.
(Виж бележките в края на тази лекция бел. англ.
пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
към текста >>
Следователно ще трябва да вземете афористичните за
бележки
, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера. Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея.
Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса.
Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>
БЕЛЕЖКИ
НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ
БЕЛЕЖКИ НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ
към текста >>
Тъй като литературата, съдържаща повечето преки потвърждения на казаното от д-р Щайнер не винаги е лесно достъпна и може би е непозната на читателите на тези лекции, следващите
бележки
и цитати могат да им бъдат полезни.
Тъй като литературата, съдържаща повечето преки потвърждения на казаното от д-р Щайнер не винаги е лесно достъпна и може би е непозната на читателите на тези лекции, следващите бележки и цитати могат да им бъдат полезни.
към текста >>
Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж
бележки
те по-надолу).
(2) "Осмата Сфера": В "Тайната Доктрина", част I, стр. 186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата. Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж.
Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу).
В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.
към текста >>
236.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Виж
бележки
те в края на тази лекция бел.
Например, в света действително съществува Орден, който води някои хора към запознаване с тези тайнствени същества без никаква подготовка. Във всички такива хора се подбуждат инстинкти за унищожение, така че този Орден всъщност е отговорен за изпращането в света на човешки същества с разрушителни инстинкти. В един пасаж от свой труд Ницше загатна за съществуването на този Орден, без да познава точните обстоятелства.
(Виж бележките в края на тази лекция бел.
англ. пр.)
към текста >>
237.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Няколко за
бележки
, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на
бележки
върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни за
бележки
, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството.
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
към текста >>
НЯКОЛКО ЗА
БЕЛЕЖКИ
НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ
към текста >>
238.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични за
бележки
върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли.
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
към текста >>
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко за
бележки
, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие. Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване.
към текста >>
239.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и за
бележки
.
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки.
От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.
към текста >>
240.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
9.
Бележки
9. Бележки
към текста >>
241.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
242.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Бележки
. Към настоящето издание.
Бележки. Към настоящето издание.
към текста >>
Бележки
. Към текста.
Бележки. Към текста.
към текста >>
243.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Бих искал да направя някои за
бележки
по темата, по която вчера си бях отбелязал разни неща, за които така и не остана време да бъдат казани.
Бих искал да направя някои забележки по темата, по която вчера си бях отбелязал разни неща, за които така и не остана време да бъдат казани.
към текста >>
Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните за
бележки
за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция.
Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция.
Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си.
към текста >>
По-нататък бих искал да направя някои за
бележки
относно нещо, за което се спомена, че е било открито.
По-нататък бих искал да направя някои забележки относно нещо, за което се спомена, че е било открито.
То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу.
към текста >>
Вчера бяха поставени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на за
бележки
, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното.
Вчера бяха поставени различни въпроси, които очевидно се позовават на предварителните изказвания под формата на забележки, които направих в първия час по рецитация[4] и които бяха във връзка с изложеното от г-н Бауман по отношение на музикалното.
Разбира се, относно най-важното бих ви насочил към следващите ми часове по декламация, но още сега бих могъл да отбележа някои неща накратко.
към текста >>
Но може би бихме могли също да направим още няколко за
бележки
по въпроса, като предварително само ще отбележа част от онова, което трябва да бъде казано още в тази връзка в следващите часове и което тук може да се изложи само в афористична форма.
Аха, мимиката като телесно красноречие? Добре, щом това се е имало предвид, това е истинско окултно изказване.
Но може би бихме могли също да направим още няколко забележки по въпроса, като предварително само ще отбележа част от онова, което трябва да бъде казано още в тази връзка в следващите часове и което тук може да се изложи само в афористична форма.
Бих искал да поговоря за начина на декламиране и на игра в театралното изкуство - те също в най-широк смисъл са претърпели история на развитие. Достатъчно е само да си припомним факта, че Гьоте например е разучавал своята „Ифигения“ заедно с актьорите, използвайки диригентска палка, следователно е придавал на метрума много голямо значение. И вероятно хората от втората половина на 19-ти век биха описали това. което Гьоте окачествява като красиво в своето театрално изкуство, като един вид монотонно и еднообразно пеене или нещо подобно. Наистина на метрума е била придавана голяма стойност.
към текста >>
244.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако аз самият направя някои за
бележки
в тази връзка, бих го направил до известна степен в насоката, че по въпроса всъщност изобщо не би трябвало да се дискутира, затова пък той би могъл да се доразработи.
Ако аз самият направя някои забележки в тази връзка, бих го направил до известна степен в насоката, че по въпроса всъщност изобщо не би трябвало да се дискутира, затова пък той би могъл да се доразработи.
Дори вярвам с това да говоря напълно в смисъла на д-р Томастик. От изключително голямо значение за излагането на идеите, които бяха поднесени в лекцията, е да стигнем до принципите, съгласно които трябва да се употребяват материалите за инструментите.
към текста >>
Това бяха само някои за
бележки
към интересната лекция.
Това бяха само някои забележки към интересната лекция.
към текста >>
245.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Може би става въпрос за припомнителни
бележки
във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер.
Записки от Матилде Шол от 1905 (1906?) г. Измежду писмата от Матилде Шол, една от първите теософски ученички на Рудолф Щайнер, се намериха и по-долу отпечатаните записки. То- ва са ръкописни записки с дата 22 и 23 януари 1905 г., без по-подробни сведения за какво става въпрос. Според съдържанието им те принадлежат към поредицата от първите четири лекции на този том.
Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер.
22.01.1905 г. Пластиката е изкуството на физическия свят, на пространство и време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго. Рисуването е изкуството на астралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите. Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето.
към текста >>
246.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
С цел да бъдат улеснени изследванията на читателя, който се интересува по-дълбоко от антропософското схващане за музикалното, в края на
бележки
те е даден списък на съответните места.
В събраните съчинения на Рудолф Щайнер обаче се намират разпръснати многобройни изказвания за музиката.
С цел да бъдат улеснени изследванията на читателя, който се интересува по-дълбоко от антропософското схващане за музикалното, в края на бележките е даден списък на съответните места.
към текста >>
247.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
съч.) ще бъдат обозначавани в
бележки
те с библиографския им номер.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (Събр.
съч.) ще бъдат обозначавани в бележките с библиографския им номер.
към текста >>
248.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места за
бележки
за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
Първите три от посочените тома се разглеждат като цяло, тъй като почти във всички от съдържащите се в тях лекции, кратки статии и приветствия се засягат също и музикални въпроси.
Към учителските конференции, в които се намират разпръснати на много места забележки за музиката и музикалната педагогика, в Том III е даден регистър с ключови думи.
към текста >>
Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните за
бележки
(стр.
Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г. излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл". Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности.
Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр.
26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин. При музиката той е възможен тъкмо поради това, че вътрешните съотношиния на Аза се отразяват без остатък в Астралното като несъзнателни съотношения. При живописта например при отразяването нещо отпада от частите на Астралното тяло и се спуска във физическото тяло. При скулптурата две части на Етерното тяло отпадат от физическото и навлизат във външната действителност. Още по-сложно е при архитектурата, при която трите съставни части падат в подсетивната действителност.
към текста >>
249.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Бележки
Бележки
към текста >>
250.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
След като изключихме възможността от педантични за
бележки
относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
към текста >>
251.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Водете си кратки
бележки
върху това, което Ви идва наум и по-късно ще ги обсъждаме.
Това може да Ви покаже пътя за самостоятелен отговор на двата въпроса, които си поставихме за утре.
Водете си кратки бележки върху това, което Ви идва наум и по-късно ще ги обсъждаме.
Винаги трябва да остава време на учителите за подобни обсъждания. При тези обсъждания, които носят повече "републикански" характер, трябва да се намери възможност за едно ръководство, подобно на това в ректората, така че всеки един учител винаги да взема участие в работата и интересите на останалите. Затова утре ще започнем с един своеобразен диспут. Искам да Ви дам една схема, по която ще можете да работите.
към текста >>
252.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Ако си спомняте един цикъл от лекции, които изнасях "Връзката на евангелието на Йоханес с другите три евангелията", ще откриете там
бележки
за връзката на детето с родителите.
Р.Щ.: Ако си спомняте един цикъл от лекции, които изнасях "Връзката на евангелието на Йоханес с другите три евангелията", ще откриете там бележки за връзката на детето с родителите.
Ще откриете силното въздействие на бащиния принцип върху физическото тяло и "аз"-а, а майчиният преобладава в етерното и астралното тяло. Гьоте е почувствувал това и го е казал много хубаво:
към текста >>
Р.Щ. прави различни междинни
бележки
.
Р.Щ. прави различни междинни бележки.
Целесъобразно е да бъдат оставени децата да им омръзне и сами да се успокоят. Трябва да се прави разлика дали нещо се извършва от злоба или от непослушание и палавост.
към текста >>
253.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Според свидетелството на Роберт Хамерлинг той е имал почти по всичко добри
бележки
, но не и по немско съчинение.
Р.Щ.: Определено не вреди. Дори Шилер би седял между слабаците.
Според свидетелството на Роберт Хамерлинг той е имал почти по всичко добри бележки, но не и по немско съчинение.
Там оценките му били по-ниски от нормалното.
към текста >>
254.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ. прави многократни
бележки
между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище. Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното.
към текста >>
255.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
256.
БЕЛЕЖКИ
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
257.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, аз Ви моля, по възможност до утре, или ако не може, до други ден, до този час да оставите своите
бележки
за желаното от Вас.
В тази част бих желал да отговоря на въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е мислимо. И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих желал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би желал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно. Чрез тази четвърта част на програмата, която обаче, както казахме, трябва да бъде вработена в другите три части, искам да постигна, да не си тръгнете от курса с чувството, че не сте чули може би тъкмо това, което сте желаели да чуете. Ето защо бих желал така да построя курса, че всичко, което ще изразите като въпроси, като желания, да бъде разгледано по време на курса.
И така, аз Ви моля, по възможност до утре, или ако не може, до други ден, до този час да оставите своите бележки за желаното от Вас.
Мисля, че така най-добре ще постигнем някаква пълнота, така както е възможно в рамките на този курс.
към текста >>
258.
Терапията от гледната точка на науката за духа
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Оригиналните рисунки на Рудолф Щайнер към лекциите в този том (сравни
бележки
те към рисунките в полето и текста в началото на
Бележки
, стр. 168),
Оригиналните рисунки на Рудолф Щайнер към лекциите в този том (сравни бележките към рисунките в полето и текста в началото на Бележки, стр. 168),
към текста >>
Доколкото се налага, в началото на раздел «
Бележки
» се намират описания за произхода на текстовете.
След смъртта на Мария Щайнер (1867–1948) започва из даването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези «Събрани съчинения».
Доколкото се налага, в началото на раздел «Бележки» се намират описания за произхода на текстовете.
към текста >>
259.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Бележки
Бележки
към текста >>
260.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
[2] Относно рисунките виж глава
Бележки
към това издание
[2] Относно рисунките виж глава Бележки към това издание
към текста >>
261.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Щайнер си е правил
бележки
към лекцията на д-р Шайдегер (виж приложение стр. 46).
Публикува голям брой произведения за физиологията и патологията, «Очерк за патологията и терапията на сърдечните заболявания», Берлин 1899 г. В библиотеката на Рудолф Щайнер има малко произведение от Розенбах със заглавието «Енергетика и медицина» от 1897 г. В изданието от 1963 г. името Розенбах е променено в Райхенбах, понеже името Розенбах не се среща често и се смята, че се дължи на слухова грешка. В стенограмата обаче ясно е написано Розенбах, потвърдено в блежника към този курс, защото Р.
Щайнер си е правил бележки към лекцията на д-р Шайдегер (виж приложение стр. 46).
Тази грешка би могла да се направи, понеже през 1963 г. не е бил на разположение бележникът, а и библиотеката на Рудолф Щайнер не е била още така достъпна, за да се ползват всички материали.
към текста >>
262.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Основание за това обсъждане вероятно е бил съставеният от д-р Шмидел списък на 45 препарата, към който има още едно предложение с 39 препарата, отчасти с ръкописни за
бележки
от Рудолф Щайнер.
[3] Не дълго след приключването на курса би трябвало да се е състояло едно обсъждане в къщата на Рудолф Щайнер на 19.04.1921 г., за да се направи преглед на тогавашното състояние на производството на лечебните средства. Освен различните лекари, участие взимат и ръководителите на двете лаборатории – д-р Шмидел за Дорнах и д-р Келер за Schwäbisch Gmünd.
Основание за това обсъждане вероятно е бил съставеният от д-р Шмидел списък на 45 препарата, към който има още едно предложение с 39 препарата, отчасти с ръкописни забележки от Рудолф Щайнер.
Подробности в «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», брой 118/119: «Рудолф Щайнер и основаването на ВЕЛЕДА».
към текста >>
263.
Бележки
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
В
бележки
те към 4-то издание от 1984 г.
В бележките към 4-то издание от 1984 г.
се казва, че има две различни пренасяния в обикновен шрифт, от които едното не е намерено, но е служило за основа на първия ръкопис. Първото издание от 1963 г. в рамките на Събраните съчинения е направено според пренесения от стенограмата текст на госпожа Финкх и сравнен с ръкописа от 1921 г. Корекциите на текста, които са били необходими, са означени в Бележки с означението «според стенограмата». След прецизно разглеждане се установи, че всички досегашни издания се базират на стенограмата на госпожа Финкх.
към текста >>
Корекциите на текста, които са били необходими, са означени в
Бележки
с означението «според стенограмата».
В бележките към 4-то издание от 1984 г. се казва, че има две различни пренасяния в обикновен шрифт, от които едното не е намерено, но е служило за основа на първия ръкопис. Първото издание от 1963 г. в рамките на Събраните съчинения е направено според пренесения от стенограмата текст на госпожа Финкх и сравнен с ръкописа от 1921 г.
Корекциите на текста, които са били необходими, са означени в Бележки с означението «според стенограмата».
След прецизно разглеждане се установи, че всички досегашни издания се базират на стенограмата на госпожа Финкх. Поради свободното редактиране на напечатания ръкопис от 1921 г. е възможно да има варианти на текста, които създават впечатлението, че става въпрос за две различни, малко различаващи се копия. Не е така обаче.
към текста >>
На управлението на наследството на Рудолф Щайнер е дадена възможността да фотокопира бележниците и
бележки
те на Рудолф Щайнер, които са се намирали в това наследство, и да ги ползва за издаването на въпросните цикли.
За бележника: Бележникът към настоящия том (NB 610), намерен в наследството на Ита Вегман и заедно с нейното писмено наследство предаден на сбирката от ръкописи при университетската библиотека в Базел.
На управлението на наследството на Рудолф Щайнер е дадена възможността да фотокопира бележниците и бележките на Рудолф Щайнер, които са се намирали в това наследство, и да ги ползва за издаването на въпросните цикли.
Бележникът NB 610 (липсващ в бълг. издание) се намира особено съдържателен и подробен и в немското издание е представен напълно, доколкото се отнася до настоящия курс.
към текста >>
Необходимите основания се намират в
Бележки
към текста.
Промени в сравнение с предишни издания: Доколкото се отнася до промени само в интерпунктуацията и маловажна смяна на местата на думите, което да улесни четящия, те не са документирани поотделно. Отделни думи са сменени въз основа на предишните проверки на стенограмата и изясняват по-добре фактическото съдържание. Тези, както и места, където има промяна в съдържанието, са изброени в листа на корекциите.
Необходимите основания се намират в Бележки към текста.
На някои места има думи от издателя, които не се съдържат в пренасянето на стенограмите в обикновен шрифт. Те са указани със скоби и служат за допълването на изречението и изясняването на съдържанието
към текста >>
264.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Също така от направените вчера за
бележки
върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
към текста >>
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от
бележки
или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
към текста >>
265.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Бележки
към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика.
Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>
Бележки
към настоящото издание
Бележки към настоящото издание
към текста >>
266.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
в
бележки
те подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie).
Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста. При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети. Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г.
в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie).
Юрген Мозер (Jurgen Moser), един от основателите на тази теория, в 1975 г. в своята лекция (Wolfgang Pauli-Vorlesung) в Техническия университет в Цюрих вдъхновено изложил историята на небесната механика и преглед на тази теория. В 1996 г, в специализираното списание „Mitteilungen der Deutschen Mathematiker- Vereinigung“ 4/1996, авторът за пръв път публикува този доклад, обаче го допълва с приложение, където той обсъжда най-важните резултати от изследванията от последно време. Решаващи за възлаганите надежди тогава са били резултатите от изследванията на Ласкар (J. Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми?
към текста >>
267.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива за
бележки
): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе?
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе?
Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
към текста >>
Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж
бележки
те на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е. не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П. Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература.
Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>
268.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки
бележки
по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид.
От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
269.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Дали поради това, че предметът на обсъждането се е отклонил много от основната тема, или защото постскриптът за това място е бил непълен и неясен, но в първото издание това място, както е посочено в
бележки
те, е било пропуснато.
[1] да помисли по-нататък по изложените тук неща – при четенето е забелязано, че между тези и следващите думи има пропуск. Пропуснатото място се отнася до детайли, които са станали предмет на дискусия по време на лекцията.
Дали поради това, че предметът на обсъждането се е отклонил много от основната тема, или защото постскриптът за това място е бил непълен и неясен, но в първото издание това място, както е посочено в бележките, е било пропуснато.
Но оскъдните думи имат точна и важна математическа основа и хвърлят нова светлина върху такава важна за целия курс лемниската. Следващите думи са отговор на поставен в хода на лекцията въпрос:
към текста >>
270.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този опит и характерните за
бележки
към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции.
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883).
Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции.
Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие.
към текста >>
271.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Бележки
към настоящото издание
Бележки към настоящото издание
към текста >>
115), за който отново ще стане дума в
бележки
те.
Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката. Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр.
115), за който отново ще стане дума в бележките.
И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща. Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка.
към текста >>
Към дадения курс съществуват 114 страници
бележки
в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр.
Бележка 88 се спира на това още по-подробно. Разбира се, примката с добра видимост сутрин не съвпада с примката с добра видимост вечер. Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение. Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории.
Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр.
65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки.
към текста >>
65 се намират също
бележки
за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия.
Разбира се, примката с добра видимост сутрин не съвпада с примката с добра видимост вечер. Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение. Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории. Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр.
65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия.
– От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки. Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия.
към текста >>
От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни
бележки
.
Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр. 65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция.
От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки.
Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия. Съдържанието на курса, за разлика от повечето антропософски изяви на Рудолф Щайнер, не произтича от духовно съзерцание, а е чисто разсъдъчно. По такъв начин, това е съдържание за здравия човешки разсъдък, който е толкова здрав, че, както често се е изразявал Рудолф Щайнер, може да съди за резултатите от духовното съзерцание.
към текста >>
Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без
бележки
те под линия.
65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки.
Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия.
Съдържанието на курса, за разлика от повечето антропософски изяви на Рудолф Щайнер, не произтича от духовно съзерцание, а е чисто разсъдъчно. По такъв начин, това е съдържание за здравия човешки разсъдък, който е толкова здрав, че, както често се е изразявал Рудолф Щайнер, може да съди за резултатите от духовното съзерцание.
към текста >>
272.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
18.
Бележки
18. Бележки
към текста >>
273.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
До колко са използвани
бележки
и на други участници в курса не може да се каже.
Лекциите от този курс бяха официално стенографирани от Курт Валтер от Берлин. Неговият текст беше в основата на първото издание от 1925. За второто издание от 1929 за сравнения бяха използва ни допълнително и стенограмите на госпожа д-р. Л. Колиско и бяха направени поправки на текста.
До колко са използвани бележки и на други участници в курса не може да се каже.
към текста >>
(
бележки
те са разпределени и към темите)
(бележките са разпределени и към темите)
към текста >>
274.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични за
бележки
.
Портман основно разработи тезата, че при животните има много явления, които не могат да се обяснят от дарвинизма. Тогава как да бъдат обяснени? Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на животното.
Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични забележки.
Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене.
към текста >>
Тези кратки аподиктични за
бележки
не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене.
Портман основно разработи тезата, че при животните има много явления, които не могат да се обяснят от дарвинизма. Тогава как да бъдат обяснени? Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на животното. Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични забележки.
Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене.
към текста >>
Бележки
от 14 лекции.
Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция. Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература. Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„.
Бележки от 14 лекции.
Сс 95. Също и Сс 136. Едно концентрирано написано изложение от Щайнер/Вегман се намира в първата глава „Основи за разширяването на лечителското изкуство„ Сс 27.
към текста >>
275.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Със своите
бележки
относно еманципацията Щайнер указва факти, които от четвъртата лекция нататък той разглежда във връзка с тяхното опознаване и прилагане при производството на препаратите.
Със своите бележки относно еманципацията Щайнер указва факти, които от четвъртата лекция нататък той разглежда във връзка с тяхното опознаване и прилагане при производството на препаратите.
На първо място обаче става въпрос за обвързването на нееманципираните растения с условията на тяхното обкръжение.
към текста >>
276.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
[21] Виж за
бележки
те на Р.
[21] Виж забележките на Р.
Щайнер в изказването към 8. Лекция,
към текста >>
277.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил
бележки
, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си.
При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил бележки, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си.
В своите бележки към Селскостопанския курс той си записва:
към текста >>
В своите
бележки
към Селскостопанския курс той си записва:
При подготовката си за лекциите Щайнер често е правил бележки, които, по негови думи, не да се ръководи от тях, а със записването да запечати съдържанието в паметта си.
В своите бележки към Селскостопанския курс той си записва:
към текста >>
278.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
В неговите подготвителни към Курса
бележки
стои:
Той произлиза от поетата от почвата вода и сега е естествено във въздушна форма, във форма на газ. Но растението изразходва в процеса на дишането отново част от образуваната захар и с това се сдобива с жизнена енергия особено за образуване на белтък и на веществата на вторичната веществообмяна.[7] При това отново се получава въгледвуокис, който се отделя; и се освобождава топлина, която растението също не може да складира. В цветовете има почти само тази разграждаща страна на веществообмяната. Там има само остатък от изграждане, от водни ароматни вещества, които изпълват околността с ухание. Така се приближаваме до разбиране на бележката на Щайнер в края на седмата лекция, че растението живее чрез отделянето на въздух и топлина.
В неговите подготвителни към Курса бележки стои:
към текста >>
[8] В Щайнеровите
бележки
към Селскостопанския курс лист 41, Сс 327.
[8] В Щайнеровите бележки към Селскостопанския курс лист 41, Сс 327.
към текста >>
279.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
280.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение,
бележки
под линия и коментари от Р.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
281.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
(
Бележки
те са разпределени и към отделните теми.
(Бележките са разпределени и към отделните теми.
Номерата са по сканираното копие от книгата)
към текста >>
Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение,
бележки
под линия и коментари от Р.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.
Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
282.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
283.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Канех се да направя някои
бележки
към изказването на господин Мюлер, които биха могли да бъдат интересни за вас, макар, разбира се, още да не е време да се внедряват такива неща в практиката на пчеларството.
Добро утро, господа!
Канех се да направя някои бележки към изказването на господин Мюлер, които биха могли да бъдат интересни за вас, макар, разбира се, още да не е време да се внедряват такива неща в практиката на пчеларството.
За самата практика на пчеларството трябва да се каже съвсем малко, даже почти нищо, тъй като господин Мюлер много добре ви разказа като цяло за всичко, което днес тук се прави.
към текста >>
Иска ми се да ви запозная само с тези за
бележки
, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
Казах ви някои от нещата, които искам да кажа. В сряда ще е следващото занятие. Може да се заемем и с други въпроси. Може би и на самия господин Мюлер ще му хрумне нещо друго.
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
Макар и някои неща, възможно е, да изискват по-нататъшно допълнително изясняване.
към текста >>
284.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Би било много интересно да направим днес няколко за
бележки
по повод на тази статия.
Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия.
Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата. Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска от температурата на кипене.
към текста >>
285.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
286.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
287.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
288.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Бележки
.
Бележки.
към текста >>
289.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ
към текста >>
НАГОРЕ