Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
13
резултата от
10
текста с точна фраза : '
Безсъзнателност
'.
1.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава
безсъзнателност
, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване.
Аз действително съм възприел мисленето на другия. Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено възприятие се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене. Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания. В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване. Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото.
Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване.
- Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието. Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската литература. Мислителите би трябвало да търсят пътя към непредубеденото духовно-съобразно наблюдение; наместо това те вмъкват пред действителността някаква изкуствена понятийна конструкция.
към текста >>
2.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
То се развива в една блажена
безсъзнателност
.
Мистът сам си задавал въпроса за неговите собствени духовни сили и закони, които надвишават низшата му природа. Човекът с обикновен, сетивно-логически възглед за живота си създава Богове или, когато разбира техния произход, той ги отрича. Мистът знае, че той сам създава Боговете; той разбира защо ги създава. Той вижда, така да се каже, какво се крие зад това създаване и разбира неговата естествена закономерност. Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие.
То се развива в една блажена безсъзнателност.
Ако би знаело за своите закони, то би имало съвършено друго отношение спрямо себе си. Това, което лирикът чувствува, когато възпява растението; което ботаникът мисли, когато изучава неговите закони; всичко това би стояло от само себе си като идеал пред знаещото растение.
към текста >>
3.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята
безсъзнателност
не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова.
Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна
безсъзнателност
.
Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
4.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
От него нищо не се помни, защото това е състояние на
безсъзнателност
за физическото същество на обикновения човек.
А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние.
От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>
5.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
От него нищо не се помни, защото това е състояние на
безсъзнателност
за физическото същество на обикновения човек.
А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние.
От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>
6.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в
безсъзнателност
не го е имало по-рано.
Когато физическото и етерното лежат в леглото, а астралното тяло и Аз излизат от тях, тогава това, което наричаме съвременно съзнание се потапя в неопределена тъмнина. Сутрин, когато астралното тяло и Аза отново влизат във физическото и етерното тяло, отново се ползват физическите органи, и тава съзнание отново се събужда.
Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано.
Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени. Така възприемал човекът всичките неща в тези времена.
към текста >>
Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна
безсъзнателност
.
И ако такова е било дневното състояние, то какво е било нощното състояние?
Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност.
Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
към текста >>
7.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на
безсъзнателност
.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н.
Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност.
Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес.
към текста >>
Впрочем за окултиста това не е никаква
безсъзнателност
, а само една по-ниска степен на съзнание.
Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност.
Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание.
Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца.
към текста >>
8.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на
безсъзнателност
, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън.
То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>
9.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в
безсъзнателност
, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане.
Красотата трябва да бъде смисъл, в който физическото Слънце и физическата Луна отиват към изсъхване, в този смисъл вътрешността /духовната страна/ на Слънцето и на Луната ще станат все по-лъчезарни, ще добият все по-голяма слава. От бъдещето разбират повече онези, които полагат грижи за развитието на душата и духа чрез Духовната Наука, отколкото онези, които отново подражават на гръцките състезателни игри, на гръцката физкултура.
Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане.
Фактът, че тялото изсъхва, това няма нищо общо с живота след смъртта, обаче когато човек не е развил нищо духовно-душевно, той няма какво да занесе със себе си в духовния свят. Колкото повече се е старал да се проникне с духовно съдържание, толкова по-добре му върви след смъртта. Хората ще се научат все повече и повече да станат независими от това, което е свързано с тялото. Духовната наука не ще запази винаги формата, която има днес. Езикът може да задоволи само по един външен незадоволителен начин, това което той би казал.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но за над сетивното познание тази
безсъзнателност
изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
НАГОРЕ