Търсене в текстове за 'Безсъзнателност'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 19 резултата от 13 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Безсъзнателност'.

1. 18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване.
Аз действително съм възприел мисленето на другия. Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено възприятие се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене. Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания. В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване. Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото. Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване. - Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието. Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската литература. Мислителите би трябвало да търсят пътя към непредубеденото духовно-съобразно наблюдение; наместо това те вмъкват пред действителността някаква изкуствена понятийна конструкция. В статията си „Последни въпроси на теорията на познанието и на метафизиката" (в спис. „Цайтшрифт фюр филозофи унд филозофише критик", т.108, стр.55 сл.) Едуард фон Хартман отнася моята „Философия на свободата" към философското направление, което търсело опора в някакъв „гносеологичен монизъм".
към текста >>

2. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

То се развива в една блажена безсъзнателност.
Мистът сам си задавал въпроса за неговите собствени духовни сили и закони, които надвишават низшата му природа. Човекът с обикновен, сетивно-логически възглед за живота си създава Богове или, когато разбира техния произход, той ги отрича. Мистът знае, че той сам създава Боговете; той разбира защо ги създава. Той вижда, така да се каже, какво се крие зад това създаване и разбира неговата естествена закономерност. Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие. То се развива в една блажена безсъзнателност. Ако би знаело за своите закони, то би имало съвършено друго отношение спрямо себе си. Това, което лирикът чувствува, когато възпява растението; което ботаникът мисли, когато изучава неговите закони; всичко това би стояло от само себе си като идеал пред знаещото растение. Така е и с миста, по отношение на неговите собствени закони, на силите, действуващи в него. Като знаещ, той трябва да създаде над себе си нещо Божествено. Такова отношение са заемали и посветените спрямо това, което народът създавал свръх природата.
към текста >>

3. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност. Ето защо моля, това което ще си позволя да кажа, да се разбира като представяне на смисъла и духа на Гьотевото мислене, на Гьотевите представи; нещата тук са поставени така, че онзи, който се усеща, бих казал, призван да изложи пред Вас основните идеи на Гьотевия светоглед, да разполага с пълното право само и само да откриете пътя за разбирането на Гьоте да анализира Гьотевата фантазия, отделните персонажи от Приказката и техните взаимни връзки, по същия начин, както ботаникът показва, че растението се развива според откритите от него закони. Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги.
към текста >>

И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност. Ето защо моля, това което ще си позволя да кажа, да се разбира като представяне на смисъла и духа на Гьотевото мислене, на Гьотевите представи; нещата тук са поставени така, че онзи, който се усеща, бих казал, призван да изложи пред Вас основните идеи на Гьотевия светоглед, да разполага с пълното право само и само да откриете пътя за разбирането на Гьоте да анализира Гьотевата фантазия, отделните персонажи от Приказката и техните взаимни връзки, по същия начин, както ботаникът показва, че растението се развива според откритите от него закони. Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги. Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>

4. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня. Но разглеждането на "Същността на съня" ни показа, как тогава човек се намира в един действителен духовен свят, макар и да не знае нищо за това. Защото би било нелепо да се вярва, че това, което е душевен и духовен център на човека, изчезва през нощта, а сутринта отново се ражда; не, то действително продължава да живее и при състоянията от засипването до събуждане. Обаче това, което за днешния нормален човек е вътрешната сила, която му позволява да има съзнание даже и тогава, когато за съзнанието не идва никаква възбуда чрез впечатленията на сетивата или чрез работата на ума -, то липсва през време на съня. През време на съня душевният живот е така понижен, че човек не е в състояние да запали и да пробуди онова, което самата душа изживява вътрешно. Когато човек се събужда отново, отвън проникват изживяванията и понеже по този начин му се дарява едно съдържание на душата, той осъзнава и себе си при това душевно съдържание.
към текста >>

5. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън. Нека сега разгледаме състоянието на човека в Девакана след смъртта. Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в силите на живия етер. Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза?
към текста >>

6. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън. Нека сега разгледаме състоянието на човека в Девакана след смъртта. Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в силите на живия етер. Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза?
към текста >>

7. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано.
Ние можем да спрем погледа си на един процес, който играе важна роля в живота на човека, и като отделно същество, и като социален индивид, и който е претърпял от това време голямо изменение: това е смяната на бодърствуване и сън. В древните атлантски времена вие не бихте изживели такава смяна на бодърствуване и сън, както сега. Какво се явява в характерната разлика в сравнение със съвременното човечество? Когато физическото и етерното лежат в леглото, а астралното тяло и Аз излизат от тях, тогава това, което наричаме съвременно съзнание се потапя в неопределена тъмнина. Сутрин, когато астралното тяло и Аза отново влизат във физическото и етерното тяло, отново се ползват физическите органи, и тава съзнание отново се събужда. Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано. Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени. Така възприемал човекът всичките неща в тези времена. И ако такова е било дневното състояние, то какво е било нощното състояние? Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието.
към текста >>

Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност.
Сутрин, когато астралното тяло и Аза отново влизат във физическото и етерното тяло, отново се ползват физическите органи, и тава съзнание отново се събужда. Това състояние на дневно бодърствуване в съзнание и нощен сън в безсъзнателност не го е имало по-рано. Било е по-скоро така, ако ние можем да използваме това сравнение – за тогавашните отношения това не е било напълно така, ние можем да го ползваме за състоянието, в което човекът бил свързан със своето физическо тяло,доколкото тогава това било възможно, то той съвсем не е виждал физическите същества и вещи в такива очертания, както сега; а той виждал всичко в неопределени, разлети навън контури, подобно на това, когато вие вървите във мъгла по улиците и виждате фенери, обкръжени от мъгляви пръстени. Така възприемал човекът всичките неща в тези времена. И ако такова е било дневното състояние, то какво е било нощното състояние? Когато вечер човекът излизал от физическото тяло, той не е изпадал в абсолютна безсъзнателност. Това било само друг вид битие на съзнанието. В тези времена човекът възприемал още в своето обкръжение духовните събития и духовните същества, макар и не с такава точност, както действителното ясновидство, но като последни остатъци от него, съхранили се от древното ясновидство. През деня човекът живеел в свят с неопределени, разливащи се, мъгляви очертания. През нощта той е живеел сред духовните същества, които са го обкръжавали, както сега обкръжават древните предмети. Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят.
към текста >>

8. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност.
Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно. Искаме ли да разберем тогавашния човек, не бива да забравяме този факт: атлантците притежаваха така нареченото сумрачно ясновидство. Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност. Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес.
към текста >>

Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание.
Искаме ли да разберем тогавашния човек, не бива да забравяме този факт: атлантците притежаваха така нареченото сумрачно ясновидство. Ние ще разберем по-добре това ясновидско съзнание, ако го сравним с днешното съзнание. Днес от сутрин до вечер човекът възприема света с външните си сетива. Чрез дейността на сетивните си органи той непрекъснато стига до зрителни и слухови впечатления и т.н. Обаче с настъпването на нощта - що се отнася до човека - сетивният свят потъва в едно море на безсъзнателност. Впрочем за окултиста това не е никаква безсъзнателност, а само една по-ниска степен на съзнание. Сега е необходимо да припомним, че днешният човек има едно двойно съзнание: едно ясно дневно съзнание, и едно сънищно съзнание. В началото на Атлантската епоха това не беше така. Нека да разгледаме как изглеждаше прехода от будност в сън през онези времена. Тогава ставаше приблизително следното: периодически човекът се потопяваше в своето физическо тяло, обаче той не възприемаше предметите около себе си в техните резки очертания както прави това днес. Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца.
към текста >>

9. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането. Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин.
към текста >>

10. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане.
Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие. Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката красота. Обаче този стремеж към красотата ще срещне в бъдеще мъчнотии: външната красота няма никакво бъдеще. Красотата трябва да бъде смисъл, в който физическото Слънце и физическата Луна отиват към изсъхване, в този смисъл вътрешността /духовната страна/ на Слънцето и на Луната ще станат все по-лъчезарни, ще добият все по-голяма слава. От бъдещето разбират повече онези, които полагат грижи за развитието на душата и духа чрез Духовната Наука, отколкото онези, които отново подражават на гръцките състезателни игри, на гръцката физкултура. Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане. Фактът, че тялото изсъхва, това няма нищо общо с живота след смъртта, обаче когато човек не е развил нищо духовно-душевно, той няма какво да занесе със себе си в духовния свят. Колкото повече се е старал да се проникне с духовно съдържание, толкова по-добре му върви след смъртта. Хората ще се научат все повече и повече да станат независими от това, което е свързано с тялото. Духовната наука не ще запази винаги формата, която има днес. Езикът може да задоволи само по един външен незадоволителен начин, това което той би казал.
към текста >>

11. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието.
Неосъзнато стоим пред него всяка нощ. И този Пазач на прага всъщност се явява голям благодетел затова, че не дава да бъде видян, защото хората не биха го понесли. Да доведем до знанието си това, което изживяваме неосъзнато всяка нощ, означава всъщност да се срещнем с Пазача на прага. Обикновено хората отиват дотам, че стигат точно до границата, където, така да се каже, стои Пазачът на прага. Но в такъв момент с душите се случва нещо много специфично. А именно душата преживява този момент в помрачено състояние между съзнателността и безсъзнателността, тя не го допуска да стигне изцяло до съзнанието. Душата е склонна да вижда на границата самата себе си такава, каквато е, как със своите слабости и недостатъци е привързана към физическия свят. Но тя не може да понесе това и още предварително, когато всичко случващо се може да стигне до съзнанието, душата, така да се каже, замъглява своето съзнание с ужаса, който изпитва. И такива моменти, в които душата замъглява съзнанието си, са най-добрите точки за атака на ариманическите същества. Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят.
към текста >>

12. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността!
Двадесет и три годишен, той наема къщата, където е живял Бетовен и се застрелва в нея. От това виждате, че е имал анормална природа. Искам да спомена още нещо: Когато четете неговата последна книга, между всичко останало ще откриете едно интересно място. Там той казва: „Защо човекът не си спомня своя живот преди раждането? Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността! “ Споменавам само това – а бих могъл да дам хиляди примери, – за да покажа, че има много хора, които се намират много близо до духовната наука, но не могат да я намерят, понеже настоящето изобщо не иска да допусне хората до духовната наука. Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че човекът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност. Като нещо разбиращо се от само себе си той казва това, което казват и някои други хора днес, но по много пренебрежителен начин. Това обаче е основно изискване на нашето време – хората да се осмелят да възпитат в себе си силата, с която да застанат пред духовния свят с неговите конкретни форми на проявление. Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот.
към текста >>

13. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня.
Никой не може да опознае човешкото битие, ако не пожелае да се занимае с неговите скрити страни. Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него. Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл. Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие. А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество. Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня. Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта. Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него. Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание.
към текста >>

Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него.
Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл. Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие. А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество. Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня. Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта. Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него. Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание. Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата.
към текста >>

След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата. Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя. След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>

Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата. Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя. След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст. Това, което се нарича прагът на духовния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено.
към текста >>

0.91201114654541