Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
13
резултата от
11
текста с корен от думите : '
Безпристрастност
'.
1.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото знаех, че тъкмо хората, професионално отговарящи за естествените науки, а и всички, зависещи в своите преценки от тях, не са в състояние да проявят необходимата
безпристрастност
.
Казвам това днес, като в същото време признавам, че тогава, през 1909 год. публикуването на книгата ми се струваше твърде рисковано.
Защото знаех, че тъкмо хората, професионално отговарящи за естествените науки, а и всички, зависещи в своите преценки от тях, не са в състояние да проявят необходимата безпристрастност.
към текста >>
2.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Засега човек не може да се изправя пред бъдещите събития с онази
безпристрастност
, с която гледа миналото.
Относно данните, засягащи бъдещето, духовният изследовател се намира в по-друго положение, отколкото в случая, когато става дума за данни, засягащи миналото.
Засега човек не може да се изправя пред бъдещите събития с онази безпристрастност, с която гледа миналото.
Това, което ще се случи в бъдещето, пробужда човешките чувства и воля; миналото се изживява по съвсем друг начин. Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим, че това твърдение е валидно дори за ежедневието. Този факт се засилва до неимоверна степен при скритите явления на живота и външно приема най-неочаквани форми; но това са неща, върху които може да се произнесе само човек, стигнал до свръхсетивното наблюдение. Поради тази причина познанието върху подобни неща е свързано и с точно определени граници.
към текста >>
3.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако наблюдаваме подобни случаи с онази
безпристрастност
, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран.
Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия.
Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран.
Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай.
към текста >>
4.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна
безпристрастност
, а от позицията на чистото философско мислене.
Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост. Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период? Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души. Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ.
И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене.
към текста >>
5.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И е много добре да възпитаваме себе си в пълна
безпристрастност
, когато става дума за тези трудни неща.
Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма. Обаче не бива да подреждаме живота си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме. Не бива да поставяме нещата в погрешна светлина чрез един или друг наш предразсъдък. Вие ще се съгласите, че тук сме изложени на големи опасности, възникващи главно от нашите предразсъдъци.
И е много добре да възпитаваме себе си в пълна безпристрастност, когато става дума за тези трудни неща.
към текста >>
6.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Трябва да се стои с пълна
безпристрастност
по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга.
Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието.
Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>
Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична
безпристрастност
.
Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите.
Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна
безпристрастност
симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят.
Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят.
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят.
За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
към текста >>
8.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни времена такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към
безпристрастност
та на нашите чувства.
Както в индивидуалния, така и в социалния живот някои импулси могат да се насочват и отправят в една или друга посока. Особено в социалния живот днес до голяма степен все още е възможно на помощ да се призове несъзнателното, тъй като всяка епоха си има своето несъзнателно. А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други въздействия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период. Следователно, когато днес се разчита на несъзнателното, нещата винаги се извличат мефистофелски или луциферически от Четвъртия следатлантски период.
Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни времена такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към безпристрастността на нашите чувства.
А коледно усещане е и решимостта да се изправиш пред сериозното в живота. В наше време коледното настроение не бива да се състои просто в блаженото отдаване на всичко онова, което наричат „свети чувства около коледната елха", а и в изживяването на връзката със сериозните и потресаващи събития на съвременността.
към текста >>
9.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и
безпристрастност
.
Скъпи мои приятели, необходимо е отново и отново да се посочва невероятната значимост на тези неща. Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка.
Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност.
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача. И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си.
към текста >>
С пълна
безпристрастност
да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача.
Скъпи мои приятели, необходимо е отново и отново да се посочва невероятната значимост на тези неща. Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка. Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност.
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача.
И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност.
към текста >>
10.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност,
безпристрастност
- водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка. Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения.
Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум.
Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно. Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
11.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна
безпристрастност
.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда.
Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност.
Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания. И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности. Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
НАГОРЕ