Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
8
резултата от
8
текста с точна фраза : '
Безграничното
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Трябваше да бъде намерено определено редуване, определена поредица, в която всяко растение да стои на определено място, така щото във всеки момент то да може лесно да се намери, за да има човек въобще едно средство за ориентиране в
безграничното
множество на подробностите.
Стремежите на Лине бяха да достави една систематична прегледност в познанието на растенията.
Трябваше да бъде намерено определено редуване, определена поредица, в която всяко растение да стои на определено място, така щото във всеки момент то да може лесно да се намери, за да има човек въобще едно средство за ориентиране в безграничното множество на подробностите.
За тази цел живите същества трябваше да бъдат изследвани по степента на тяхното родство и да бъдат съответно събрани в групи. Тъй като при това се касаеше преди всичко за да бъде познато всяко едно растение по-лесен начин, а също и неговото място в системата лесно да се намери, трябваше да се държи сметка особено за онези признаци, които различават растенията едни от други. За да се направи невъзможно смесването на едно растение с друго, търсеха се предимно тези различаващи признаци.
към текста >>
2.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той говори за този свой копнеж към Всемирното същество не като за нещо, което иска да обгърне с мисли; той говори като за едно естествено влечение, което опиянява неговата душа за унищожаване на нейното отделно съществуване и за възкръсването и във всемирната дейност на
безграничното
същество.
Майнрих Сузо и Йоханес Руисбрьок притежаваха едно устройство на Духа, което бихме могли да наречем гениалност на сърцето. Тяхното чувство е привлечено от нещо инстинктивно в онази посока, където чувствата на Екхарт и на Таулер са доведени чрез един по-висш живот на представите. Пламенно се обръща сърцето на Сузо към едно Първично същество, което обгръща както отделния човек така и целия свят и в което, забравяйки себе си, той иска да се влее, както капка вода във великия океан.
Той говори за този свой копнеж към Всемирното същество не като за нещо, което иска да обгърне с мисли; той говори като за едно естествено влечение, което опиянява неговата душа за унищожаване на нейното отделно съществуване и за възкръсването и във всемирната дейност на безграничното същество.
към текста >>
3.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Аз ще се върна обратно в
безграничното
царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад.
Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца.
Животът ми не е бил напразен. Аз добре съм използувал силата, която съм притежавал. Разделям се със Земята с твърдата вяра, че всичко ще се изгради по-добро и по-красиво! ” (От вярата към знанието. Един поучителен път на развитие, описан достоверно от Куно Фрайданк).
към текста >>
4.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
На основата на тези описания лежи винаги неизказаното предположение, че тези личности са стигнали до твърденията, за които говори преданието, чрез едно несъвършено наблюдение на природата: Талес, че основната същност и произходът на всички неща трябва да се търси във "водата", Анаксимандър в "
безграничното
", Анаксимен във "въздуха", Хераклит в огъня.
Който признава предидущите изложения, той ще може да одобри едно представяне на тези личности, което трябва да се отклони от приетите исторически описания на философите.
На основата на тези описания лежи винаги неизказаното предположение, че тези личности са стигнали до твърденията, за които говори преданието, чрез едно несъвършено наблюдение на природата: Талес, че основната същност и произходът на всички неща трябва да се търси във "водата", Анаксимандър в "безграничното", Анаксимен във "въздуха", Хераклит в огъня.
към текста >>
5.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Безграничното
чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това.
Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства. Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл. Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина.
Безграничното чувство за истина на Ницше се стреми да заличи всичко това.
Така той стига до краен позитивизъм. Съществуването на духовен свят зад материалния за него се превръща в лъжа. Той обаче може да твори единствено от собствената си душа. И да твори така, че да му се струва, че истинното творчество придобива смисъл само когато улавя в идеи съдържанието на духовния свят. Но това съдържание той отхвърля.
към текста >>
6.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Също така отбелязах, че преживяването протича така, че себевживяването в елементарното или етерното тяло се отличава като един вид изтичане в далнините на света – при което човек напълно запазва съзнанието, че струи от един център, а именно от собствената си телесност, – към всички посоки в
безграничното
.
Вчера се опитах да характеризирам разликата между изместването извън физическото тяло към преживяването, чувстването в етерното или елементарното тяло и в астралното тяло с думи, които са възможни само за описанието на такива неща.
Също така отбелязах, че преживяването протича така, че себевживяването в елементарното или етерното тяло се отличава като един вид изтичане в далнините на света – при което човек напълно запазва съзнанието, че струи от един център, а именно от собствената си телесност, – към всички посоки в безграничното.
Обаче преживяването в астралното тяло се представя така, че се възприема като едно изскачане извън себе си и скок в астралното тяло, така че човек едва сега се чувства като преживяващ наистина дотолкова извън физическото си тяло, че усеща всичко, което е бил във физическото си тяло, което нарича „себе си“ във физическото си тяло, като нещо, което има извън себе си, като нещо биващо извън себе си. Човек е вътре в някой друг. Още вчера загатнах за това, че светът, срещу който се намира той тогава, съгласно с моята „Теософия“ например трябва да носи наименованието духовната страна. Също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план, защото би било неправилно да смятаме, че когато по правилен, безкористен начин съумява да живее в астралното тяло, човек се намира в това, което обикновено наричат астрален свят, тъй като с тази дума се свързва нещо нисше.
към текста >>
7.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в
безграничното
, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
8.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Бихте видели в
безграничното
въздушно море това, което след някое време е изчезнало.
Ето така трябва да си представяте как е изглеждала Земята някога. Ако вие бихте се намирали на тази Земя с днешните очи, не бихте открили такова зрелище, като намиращите се навън звезди, Слънце и Луна. Звезди вие не бихте видели.
Бихте видели в безграничното въздушно море това, което след някое време е изчезнало.
Ако би се наложило да живеем тогава, притежавайки днешните сетивни органи, ние бихме били вътре в мировото яйце, от което не може да се надникне навън. Ние бихме били вътре в мировото яйце! И вече можете да си представите, че и Земята е изглеждала съвсем различно. Била е напълно запълнена от гигантски яйчен жълтък, уплътнена течност с много плътно въздушно обкръжение - атмосфера, подобна на белтъка, намиращ се в яйцето днес.
към текста >>
НАГОРЕ