Търсене в текстове за 'Атлантида'

21. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Това са тайни, които произтичат от древна Атлантида.
В школата, основана от ландграфа на Хесен, също е имало две главни занимания: Философският камък и знанието за пентаграма. Свободното масонство, основано от ландграфа на Хесен по онова време продължило да съществува в една малко променена форма. Всъщност, цялото това масонство, както го описах, наричат египетския обред, обреда на Мемфис и Мизраим. Последното име се проследява назад до цар Мизраим, който идва от Асирия – от Ориента – и след завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии. Това са тайни, които произтичат от древна Атлантида. От онова време насам съществува традиционна приемственост. Съвременното Свободно масонство е само продължение на онова, което бе установено тогава в Египет.
към текста >>

22. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/ GA_93 Легендата за храма

Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето. Той наричаше Себе си Агнец.
към текста >>

23. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Докато човечеството до времето на Атлантида се намираше в слизащата дъга, беше включено в един вид слизащо развитие, като се потопи в най-големите дълбини на материалния живот, сега то отново се изкачва към духовното развитие.
Как човекът всъщност е достигнал до това, което ние наричаме негова свобода, това означава до неговата способност да различава добро и зло и в свобода да върши или доброто или злото? Вие знаете, че човекът е минал през дълга еволюция, преди да дойде до степента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на развитието. Приблизително в средата на атлантската епоха, която предшества нашата собствена епоха лежи средата на цялото човешко развитие. Сега вече сме преминали тази средна точка. Поради това ние сме първите мисионери на втората половина, първите вестители на една възкачваща се дъга. Докато човечеството до времето на Атлантида се намираше в слизащата дъга, беше включено в един вид слизащо развитие, като се потопи в най-големите дълбини на материалния живот, сега то отново се изкачва към духовното развитие.
към текста >>

24. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи.
В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено. Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които човечеството вече е преминало. Всяка планета повтаря в своите първоначални стадии преминалите степени на своята еволюция., Винаги накратко се преповтаря онова, което е станало преди. Същото е и с расите. Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област. Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи. Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена. Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола. След това последва разделянето на два пола. Мъжко-женското стана мъжко и женско. На духовно ниво нещо подобно се повтаря в нашата епоха.
към текста >>

25. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>

Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности. Този народностен елемент живее в африканските народи. Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен. Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>

26. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове.
към текста >>

/*4/ – "Историята на Атлантида" от У.
/*4/ – "Историята на Атлантида" от У. Скот-Елиот, Виж също: "Космическа памет, Атлантида, Лемурия".
към текста >>

Скот-Елиот, Виж също: "Космическа памет, Атлантида, Лемурия".
/*4/ – "Историята на Атлантида" от У. Скот-Елиот, Виж също: "Космическа памет, Атлантида, Лемурия".
към текста >>

След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
към текста >>

Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
към текста >>

В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество.
Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството. В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество. Вие това не го знаете, слава Богу! В противен случай Земята отново би била страна на дявола.."
към текста >>

Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида.
Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида. През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха . Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно. Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло?
към текста >>

Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години. Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>

По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала.
/*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития. Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години. Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>

27. ІІ. Мисията на Манихейството. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него. Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име. Следи от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време. Окултните предсказания винаги предшестват достоверната история.
към текста >>

Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които последваха тези на Атлантида.
Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които последваха тези на Атлантида. Фокусната точна на съзнание при атлантите лежеше извън челото, в етерната глава. Днес тя лежи вътре във физическата глава, малко над носа.
към текста >>

28. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>

29. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Окултната наука ни отвежда назад отвъд тази Каменна ера до епохата на Атлантида.
Окултната наука ни отвежда назад отвъд тази Каменна ера до епохата на Атлантида. В онези времена външният вид на човека изобщо не бе същият като днес. Известно е, че челото на праисторическия човек не беше развито, защото в действителност развитието на челото и предната част на главата върви паралелно с развитието на мозъка и на мисленето. В онези минали дни физическият мозък бе много по-малък от съответстващата етерна форма, която се простираше отвъд него на всички страни. В хода на еволюцията етерният и физическият мозък станаха повече или по-малко еднакви по размер. Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа.
към текста >>

До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>

Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна речта, т.е.
Ако отидем още по-назад в историята на Атлантида, ние стигаме до много отдалечен период, когато за пръв път стана възможна речта, т.е. изразяването в членоразделни звуци. Това бе епохата, когато човекът започна да ходи изправен, тъй като речта и изразяването в членоразделни звуци може да бъде способност само на същества, стоящи изправени.
към текста >>

30. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Атлантида се къпеше в горещи пари.
Когато по-далеч се връщаме в периодите на еволюцията, толкова температурата става по-висока. Атлантида се къпеше в горещи пари. В още по-ранни времена въздухът бе чиста топлина; а преди това, огън. Там огънят бе на мястото на въздуха. Лемурийците дишаха огън. Ето защо е окултните писания се казва, че първите Учители на хората бяха Духовете на Огъня. Когато на Земята се появи физическият човек, въздухът стана негов жизнено необходим елемент.
към текста >>

31. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за “Аз”.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за “Аз”. Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>

В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготвена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме. В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготвена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
към текста >>

32. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Също и потъването на Атлантида, описано ни като потоп, е във връзка с морала на атлантските народи.
Също и потъването на Атлантида, описано ни като потоп, е във връзка с морала на атлантските народи. От всичко това обаче се намират само бегли следи. Въпреки това до известна степен можем да покажем взаимната връзка между живота на хората и такива явления в природата. Но при изтъкването на такива взаимовръзки трябва да бъдем много предпазливи, понеже, разбира се, лесно могат да се промъкнат фантазии. Необходимо е да се основаваме само върху окултно изследвани факти. Окултистите се опитват да установят какво е предизвикало избухването на Везувий през 79-та година след Хр., земетресението в Калабрия13, земетресението по времето на Христос или земетресението в Лисабон през 1755-та година.
към текста >>

33. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Да се поставим в Атлантида и още по-рано.
Днес Земята има съвсем определена конфигурация, съвсем определена форма. Нека се върнем назад в развитието на Земята. Някога тя е имала съвсем друга форма. Да се поставим в Атлантида и още по-рано. Там стигаме до все по-високи температури, при които металите са текли наоколо, както сега тече водата. Поради това всички метали са станали като жили в Земята, понеже преди са текли като потоци. Точно както оловото днес е твърдо, а живакът течен, така оловото е било някога течно, така и живакът някога ще стане твърд метал. Земята е променлива и човекът е преминал през различните етапи на развитието. Във времената, за които говорихме, физическият човек още не е съществувал.
към текста >>

34. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа.
Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци. Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа. В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида. Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис. Някога човекът много повече разбирал езика на природата.
към текста >>

В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида.
Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци. Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа. В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида. Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис. Някога човекът много повече разбирал езика на природата. За древния атлантец е било разбираемо това, което днес говори на човека от плискането на вълните, повея на вятъра, шумоленото на листата, тътнещите гръмотевици, но той не го разбира.
към текста >>

Атлантида я е възприемала.
Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца кънтял звукът Тао – това съм аз. В този звук живее истинската същност, пронизваща цялата природа. Атлантида я е възприемала. По-късно Тао се изразява с буквата Т. Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на Бог-Отец.
към текста >>

35. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато се върнем назад през днешната епоха към гръко-латинската, египетско-асирийско-халдейската, до персийската и индийската култура, ако продължаваме назад, стигаме постепенно до големия атлантски потоп, който е посочен в легендите на всички народи за потопа, а по-нататък стигаме до онези предци, които са живели в страната, лежаща между Европа и Америка, която наричаме Атлантида.
Когато се върнем назад през днешната епоха към гръко-латинската, египетско-асирийско-халдейската, до персийската и индийската култура, ако продължаваме назад, стигаме постепенно до големия атлантски потоп, който е посочен в легендите на всички народи за потопа, а по-нататък стигаме до онези предци, които са живели в страната, лежаща между Европа и Америка, която наричаме Атлантида. Продължим ли назад, стигаме до предците, живели в страната, намирала се между Австралия и Индия. Едва в средата на тази епоха горната троичност на човека – дух-себе, дух-живот, човек-дух – се е съединила с четирите нисши членове на човешката природа – физическо, етерно, астрално тяло и аза.
към текста >>

36. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

88) Туранците са били четвъртата подраса на Атлантида.
88) Туранците са били четвъртата подраса на Атлантида. Виж Рудолф Щайнер: Нашите атлантски предци в «Хрониката Акаша», Събр. съч. 11.
към текста >>

37. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила.
В Атлантида са живели нашите предци, хората на четвъртата главна епоха, които още не са били организирани в обществено-социална организация като днес, където е нямало закони и правила. Нямало е също и логическо мислене и смятане. Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата. Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно.
към текста >>

38. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега.
Изгубване на чувството за годишните празници. За елементарните същества и отношението им към хората и животните. Силфи, ундини, гноми, саламандри. Груповите души на животните. Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега. Германците при Тацит. Времето на патриарсите на еврейския народ. Същност на груповите души на животните. Откъсване от груповата душа. Новообразуване на групови души при хората чрез овътрешняване на идеалите.
към текста >>

Развитие то на етерното тяло (етерната глава) от Атлантида до днес.
За елементарните същества. Въздействия на висши същества в човека по време на сън. Пораждане на елементарни същества от лошите качества на хората. Фантоми, спектри, демони. Развитие то на етерното тяло (етерната глава) от Атлантида до днес. Постепенното разхлабване на етерната глава в бъдеще. Необходимост от духовното учение. За Бьоклиновата «Пиета». Въздействие на духовни същества във формите на строителното изкуство. Идеята на Петдесятница.
към текста >>

39. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

През времето, което наричаме атлантска епоха, нашите предци, това означава нашите собствени души, са живеели в съвсем други тела в древна Атлантида, оттатък Запад между днешна Европа и Америка.
За да разберем това, трябва да се върнем в предишни времена в развитието на човечеството. Човечеството е преминало през дълго развитие. През времето, което наричаме атлантска епоха, нашите предци, това означава нашите собствени души, са живеели в съвсем други тела в древна Атлантида, оттатък Запад между днешна Европа и Америка. Тогава нахлуват онези водни маси, потопът, за който разказва Библията и другите легенди, онзи потоп, който предизвиква загиването на древна Атлантида. Следва следатлантското развитие, в което все още се намираме.
към текста >>

Тогава нахлуват онези водни маси, потопът, за който разказва Библията и другите легенди, онзи потоп, който предизвиква загиването на древна Атлантида.
За да разберем това, трябва да се върнем в предишни времена в развитието на човечеството. Човечеството е преминало през дълго развитие. През времето, което наричаме атлантска епоха, нашите предци, това означава нашите собствени души, са живеели в съвсем други тела в древна Атлантида, оттатък Запад между днешна Европа и Америка. Тогава нахлуват онези водни маси, потопът, за който разказва Библията и другите легенди, онзи потоп, който предизвиква загиването на древна Атлантида. Следва следатлантското развитие, в което все още се намираме.
към текста >>

40. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Нека да проследим развитието на човечеството назад до древна Атлантида.
Човекът е стигнал до своя днешен аз постепенно. По-рано той също е имал групова душа и едва постепенно се е развила индивидуалната душа. Нека да проследим развитието на човечеството назад до древна Атлантида. По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан. Някога сибирските полета са били големи морета. Средиземно море е било съвсем различно. И в нашите европейски области е имало обширни езера. Колкото отиваме по-назад в древното атлантско време, толкова жизнените условия са по-различни, толкова повече будното съзнание на човека се различава от сънното съзнание.
към текста >>

По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан.
Човекът е стигнал до своя днешен аз постепенно. По-рано той също е имал групова душа и едва постепенно се е развила индивидуалната душа. Нека да проследим развитието на човечеството назад до древна Атлантида. По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан. Някога сибирските полета са били големи морета. Средиземно море е било съвсем различно. И в нашите европейски области е имало обширни езера. Колкото отиваме по-назад в древното атлантско време, толкова жизнените условия са по-различни, толкова повече будното съзнание на човека се различава от сънното съзнание.
към текста >>

41. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Така е било при човека в древна Атлантида.
Ако се върнем достатъчно назад в древното атлантско развитие, ще видим, че постепенно откриваме хора със съвсем друг облик. Нека мисловно да се върнем приблизително в средата на атлантското време. Там би трябвало да си представим, че частта от астралното тяло на тогавашните хора, която днес се намира в главата ни, по онова време е стърчала далеч извън физическата глава, както ясновидецът и сега я възприема при коня. Особено ясно се вижда това и при слона. Той има голямо образувание пред сегашната си физическа глава и над нея. Така е било при човека в древна Атлантида. Напредването в развитието се състои в това, че тези части се дръпват назад, така че етерната и физическата глава на човека днес почти се покриват.
към текста >>

42. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида.
Макар Акашовата летопис да се намира в Девакан, тя се простира надолу, в астралния свят, така че в него често може да се срещнат картини от тази хроника, подобно, както се вижда мираж в пустинята. Но те често са несвързани и ненадеждни, и това е важно да се помни, когато започваш да изследваш миналото. Опасността свързана с тези грешки ще поясним с един пример. Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида. Но тези събития се повторили още веднъж по друг начин. Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е. в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития. Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи. Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка.
към текста >>

в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития.
Но те често са несвързани и ненадеждни, и това е важно да се помни, когато започваш да изследваш миналото. Опасността свързана с тези грешки ще поясним с един пример. Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида. Но тези събития се повторили още веднъж по друг начин. Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е. в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития. Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи. Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка. Този, който следи астралните картини в Акашовата летопис, а не картините, които се намират в Девакана, може да не различи повторението на древните атлантски събития от самите събития. Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан. Това беше необходимо да се каже.
към текста >>

Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан.
Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е. в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития. Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи. Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка. Този, който следи астралните картини в Акашовата летопис, а не картините, които се намират в Девакана, може да не различи повторението на древните атлантски събития от самите събития. Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан. Това беше необходимо да се каже. В момента, в който разбереш, къде е източника на заблудата, става по-лесно да се оценят тези факти по достойнство.
към текста >>

43. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Та част от човечеството, която се спасила, отишла в страната, наричана от нас Атлантида и намираща се основно между сегашната Европа и Америка.
Всички вие сте живели тогава наистина вашите души се спасили от бурната огнена маса на Лемурия. Та част от човечеството, която се спасила, отишла в страната, наричана от нас Атлантида и намираща се основно между сегашната Европа и Америка. От тук започнал да се разпространява човешкия род. Постепенно атмосферата на Земята така се изменила, че изчезнали последните остатъци от стария дим и въздухът останал обременен само от мощна маса мъгла. Споменът за това се е съхранил в германския мит за Нифелим, или Мъглявата страна, над която винаги са висели такива тежки мъгли.
към текста >>

Така, чувствайки във въздуха Божествената телесност, хората преминавали към епохата на Атлантида, чиято суша сега образува дъното на Атлантическия океан.
Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност. Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова. В повея на вятъра се усещало това, което ръководило и управлявало Земята. Така, чувствайки във въздуха Божествената телесност, хората преминавали към епохата на Атлантида, чиято суша сега образува дъното на Атлантическия океан.
към текста >>

44. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>

45. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше.
Беше казано, че хората в древна Атлантида можеха да черпят мъдрост от всичко, което ги обкръжаваше. Колкото по-далече отиваме в древното минало, толкова повече откриваме такива състояния на съзнанието, благодарение на които бяха способни да възприемат творящите сили пронизващи света, и духовните същества около нас. Всичко, което ни обкръжава, възниква благодарение на тези творящи същества, и да ги виждаме това означава да ги познаваме.
към текста >>

46. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно възприятие, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида.
Значението на окултните знаци и символи. Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно възприятие, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида. Връзките на физическото тяло на човека с астралния свят, представен посредством германската легенда за възникването на света. Нифлхайм и Муспелхайм. Образуването на мозъчно-нервната система, на кръвната и храносмилателната система. Достигането до Азово съзнание чрез сливането на етерната глава с физическата. Дървото на света Игдразил.
към текста >>

47. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции. Знаете, че нашето сегашно време се предхожда от една епоха, която наричаме атлантска. Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода. Тази земя обитаваха нашите предци. В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от изтока, а от запад и представлява потомството на атлантците. От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан.
към текста >>

Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
Междувременно човечеството преминаваше през различни стадии на развитие. То не можеше да застине на стъпалото на притъпеното ясновидство, нужно беше да навлезе в днешния начин на възприятие чрез сетивата. Затова ясновидството трябваше да отстъпи на заден план за известно време, за да бъде възможно в бъдещето да се извоюва наново и да се прибави към днешното ясно дневно съзнание. Това, което ние днес определяме като основа на външната култура употребата на разума, разсъдъка, не беше свойствено за древните атлантски ясновидци, то трябваше да бъде извоювано от тях. Човекът трябваше да насочи своите очи и уши, възприемателните си органи навън, а вътрешното духовно око отстъпи за известно време на заден план. Когато предците ни се преселиха от Атлантида на изток, този процес същевременно беше свързан със загубата на древното ясновидство и с придобиването на външни сетивни възприятия, с усвояването на способности като броене, смятане и преценяване.
към текста >>

Нека сега се поставим в душата на атлантците, нека се пренесем в онези древни времена, когато етерната глава на човека се намираше много извън физическата, и нека се пренесем в края на Атлантида, когато двете вече съвпадаха.
Вече споменах, че в онази малка група на север, в близост до днешна Ирландия, се състоя едно събития, което превърна смятането, броенето и комбинирането в способности, присъщи на човека. И преди съм казвал, че за тази цел етерната глава на човека се измести изцяло във физическата му глава. Докато преди тази част на етерната глава, която се намира около веждите беше извън физическия мозък, то сега тя също се вмести в него и двете станаха едно цяло. Така човекът доби свойството на самосъзнанието, Азовото съзнание, той спечели способността да преценява и да наблюдава предметите. Етерната глава, чиято форма днес съвпада с тази на физическата, при древните атлантци беше издадена силно напред, откъдето идва тяхното ясновидство, виждането им в духовния свят. Нека сега се поставим в душата на атлантците, нека се пренесем в онези древни времена, когато етерната глава на човека се намираше много извън физическата, и нека се пренесем в края на Атлантида, когато двете вече съвпадаха. Атлантецът можеше да вижда как етерната глава постепенно се измества, та нали той все още беше ясновиждащ, той можеше да наблюдава този процес. Как виждаше той това изместване на етерната глава във физическата? Този процес му се струваше като нещо много особено. Нека разгледаме това по-отблизо, бих желал да ви го опиша.
към текста >>

Това, което днес се излъчва в света от вас, по времето на Атлантида все още се влъчваше във вас.
Вие ще видите духовните същества наоколо. Физическият свят ще се изпълни със същества от астралния, от духовния план и вие ще ги видите. Откъде ще дойде това? От вашите собствени способности, които сега се таят в душите ви, и които тогава вие ще развиете. Ще ви се струва, че нещо се излъчва от вас самите. Това, което днес се излъчва в света от вас, по времето на Атлантида все още се влъчваше във вас. Всички възгледи, които човек днес може да си състави за духовния свят под формата на голи понятия, по онова време бяха живи същества за него, и атлантецът виждаше как нещо се вселяваше в него и събуждаше способностите му. Той си казваше: аз започвам да виждам нещата с очите си, с ушите си да чувам звуци, тонове, започвам да виждам това, което е възприемаемо навън със сетивата. Откъде идват тези способности? Те проникват в човека отвън.
към текста >>

Нека обърнем поглед още веднъж към древна Атлантида.
Нека обърнем поглед още веднъж към древна Атлантида. Земята беше покрита с големи маси водна пара. През първия и през последния атлантически период тези маси имаха различна плътност, и именно в близост до днешна Ирландия те бяха по-различни от тези в останалите части на земята. Най-напред водните маси и мъглите бяха топли и горещи. В южната част на Атлантида те все още бяха топли, а на места и горещи, като топли, горещи облаци пушек; на север те бяха по-студени. В края на атлантската епоха настъпи едно голямо охлаждане.
към текста >>

В южната част на Атлантида те все още бяха топли, а на места и горещи, като топли, горещи облаци пушек; на север те бяха по-студени.
Нека обърнем поглед още веднъж към древна Атлантида. Земята беше покрита с големи маси водна пара. През първия и през последния атлантически период тези маси имаха различна плътност, и именно в близост до днешна Ирландия те бяха по-различни от тези в останалите части на земята. Най-напред водните маси и мъглите бяха топли и горещи. В южната част на Атлантида те все още бяха топли, а на места и горещи, като топли, горещи облаци пушек; на север те бяха по-студени. В края на атлантската епоха настъпи едно голямо охлаждане. Това именно изстудяване на мъглите донесе на хората новите възгледи, новия душевен живот. В горещината на юга никога нямаше да е възможно интелектът, способността за преценка в човечеството да се развие най-рано. Атлантецът от местността близо до Ирландия чувстваше как в него нахлуват способности, които така го изпълват, че той става способен да вижда нещата навън със сетивните си органи, да чува и т.н. Той усещаше нещата така, сякаш те се дължат на изстудяването на въздушните маси.
към текста >>

Това преобразование на сърцето никога нямаше да се състои в студените части на Атлантида.
Това виждаше той. Нервите, които вие имате в себе си, в неговите възприятия представляваха дванадесет спускащи се в него течения. Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго. Преди да бъдат образувани сетивните органи сърцето имаше съвсем различна функция. Циркулацията на кръвта трябва да е била различна при едно същество, което възприема по ясновидски път цветовете и звуците наоколо, от тази на атлантския човек, който постепенно започва да възприема околната среда с външните сетива. Това преобразование на сърцето никога нямаше да се състои в студените части на Атлантида. То трябваше да дойде от външна намеса в организацията на човека. Преобразованието на сърцето дойде от по-топлата, от южната част на Атлантида.
към текста >>

Преобразованието на сърцето дойде от по-топлата, от южната част на Атлантида.
Ако тези дванадесет нервни нишки се дължаха на обстоятелството, че въздухът охладня и цялата Нифлхайм се превърна в студена земя, то за образуването на сетивните органи на човека беше необходимо и нещо друго. Преди да бъдат образувани сетивните органи сърцето имаше съвсем различна функция. Циркулацията на кръвта трябва да е била различна при едно същество, което възприема по ясновидски път цветовете и звуците наоколо, от тази на атлантския човек, който постепенно започва да възприема околната среда с външните сетива. Това преобразование на сърцето никога нямаше да се състои в студените части на Атлантида. То трябваше да дойде от външна намеса в организацията на човека. Преобразованието на сърцето дойде от по-топлата, от южната част на Атлантида.
към текста >>

Той също е творение на Атлантида.
Той съществуваше още при древните лемурийци, но стигна до съзнанието на човека едва с навлизането на азовото съзнание. Преди това човекът беше повече или по-малко неосъзнат. Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си. И третото, което той получи, беше езикът. Той също е творение на Атлантида. Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност. Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му. Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност.
към текста >>

48. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена. Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток. Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури. В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят. Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха. Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план.
към текста >>

Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена. Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток. Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури. В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят. Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха. Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план. Те действително изтичат през шестте отвора на главата, през двете очи, двете уши и двете ноздри.
към текста >>

49. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи.
От различните лекции, държани от мен на едно или друго място, вие знаете, че някога се състоя едно велико преселение от запад на изток, по време на което от запад на изток се пресели и една голяма част от населението на Атлантида, която донесе със себе си спомените за състоянието на древна Атлантида и за по-ранни епохи. Който наблюдава тези заселили се тук или там народи с обострен чрез духовната наука поглед, ще намери в техните легенди скрити дълбоки прозрения за древните епохи. Тогава не само мисленето ни, не само философствуването ни, а и чувствата ни, които могат да бъдат дълбоко разтърсени от тези мъдрости, ще се вживеят в божествения световен ред. Защото колкото повече мъдростта бърза към разума, толкова по-студена, по-безчувствена става тя. А изкачвайки се нагоре към висшите региони на действителния духовен живот, мъдростта става все по-топла, все по-пропита от чувства.
към текста >>

Този разказ не е нищо друго освен един спомен за достигналото най-далече на изток племе, което е знаело за древна Атлантида, за пра състоянието на човечеството, когато човекът все още е бил много близо до духовните светове и е можел да вижда в тях.
Този разказ не е нищо друго освен един спомен за достигналото най-далече на изток племе, което е знаело за древна Атлантида, за пра състоянието на човечеството, когато човекът все още е бил много близо до духовните светове и е можел да вижда в тях.
към текста >>

50. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари.
Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти. Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност. Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете.
към текста >>

Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари.
И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е. онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти. Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност. Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете. Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй като хората вече не притежаваха ясновидство.
към текста >>

Нека сега си спомним, как тежките мъгли на древна Атлантида постепенно се придвижиха надолу, как Атлантида беше залята от огромни водни маси, и как от чистещия се въздух постепенно се изяви физическото.
Нека сега си спомним, как тежките мъгли на древна Атлантида постепенно се придвижиха надолу, как Атлантида беше залята от огромни водни маси, и как от чистещия се въздух постепенно се изяви физическото. Нека си спомним, как възникна това, което не бе съществувало никога преди, и което можеше да възникне едва, когато почнаха дъждовете и въздухът бавно се избистри. Дъгата беше едно явление, което хората видяха за първи път с потъването на Атлантида. Поради това, че потъна и древното ясновидство на хората, те можаха да видят за първи път дъгата, която трябваше да представлява мостът между тях и боговете. Това е мостът Бифрьост. Хората наистина видяха всичко това, и в легендите единствено е препредадено това, което те видяха.
към текста >>

Дъгата беше едно явление, което хората видяха за първи път с потъването на Атлантида.
Нека сега си спомним, как тежките мъгли на древна Атлантида постепенно се придвижиха надолу, как Атлантида беше залята от огромни водни маси, и как от чистещия се въздух постепенно се изяви физическото. Нека си спомним, как възникна това, което не бе съществувало никога преди, и което можеше да възникне едва, когато почнаха дъждовете и въздухът бавно се избистри. Дъгата беше едно явление, което хората видяха за първи път с потъването на Атлантида. Поради това, че потъна и древното ясновидство на хората, те можаха да видят за първи път дъгата, която трябваше да представлява мостът между тях и боговете. Това е мостът Бифрьост. Хората наистина видяха всичко това, и в легендите единствено е препредадено това, което те видяха.
към текста >>

Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида.
Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана. Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит. Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици.
към текста >>

Отделните нива на съзнание у хората бяха съвсем различни по времето на древна Атлантида от днешните.
Когато атлантците постепенно се подготвиха за следващата следатлантска епоха, се стигна и до нещо друго. Отделните нива на съзнание у хората бяха съвсем различни по времето на древна Атлантида от днешните. Днес вече говорихме за това, че все още беше налице определена степен на ясновидство, то обаче беше причина атлантецът да не познава разликата между будно и спящо състояние, така както ние я познаваме днес. Голямата разлика между будното и спящото състояние всъщност възникна едва през следатлантската епоха. Това естествено се подготвяше бавно, но подготовката даде само повод за това, което в следатлантската епоха означаваше смяната между будност и сън.
към текста >>

Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм.
към текста >>

Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре.
към текста >>

То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път.
Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство. Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове. При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия. Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар.
към текста >>

51. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток. Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток. Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>

Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток.
А сега нека скицираме накратко персийския мит за сътворението на света и човешките способности. При това обаче ще имаме предвид, че праперсийският народ древноперсийският народ, не този, който познавате от историята, а този от който произхождат тези сказания за боговете принадлежеше към най-напредналите народни маси, които се преселиха от древна Атлантида на изток. Когато Атлантида потъна, народи те, които по-късно се преселиха в Индия и се смесиха с уседналите там народности и тези, които се заселиха в днешна Персия, Бахрейн, Мидия, бяха тези, които стигнаха най-далеч на изток. Останалите народи се бяха установили на територията на днешна Европа.
към текста >>

Кога то мъглите на Атлантида се изгубиха и слънцето се освободи, те се намесиха в слънчевите лъчи и изпълниха въздуха.
Нека сега си представим добрите духове, без значение дали ще ги наречем както в персийския мит Ормузд или както в германския Вотан, Вили и Ве, нека си представим как тези слънчеви сили се спускат. Кога то мъглите на Атлантида се изгубиха и слънцето се освободи, те се намесиха в слънчевите лъчи и изпълниха въздуха. Затова светлинните духове са едновременно и духове на въздуха, които се описваха като волния отряд на Вотан. Тези духове биваха усещани в трите части Вотан, Вили и Ве. Нека си съставим един образ за това, което се е представяло пред астралния ясновидец. Вземете един човек в неговото растително съществуване, съставен от физическо и етерно тяло. Слънцето му въздействува със силата си: чрез Вотан в мисленето, чрез Вили (нем.
към текста >>

52. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

По-рано Атлантида беше така изпълнена с плътни маси мъгли, че предметите не се разграничаваха пространствено един от друг.
Атлантският континент, който се разпростираше между днешна Европа и Америка в средата на Атлантическия океан, се населяваше от нашите предшественици, които разбира се бяха от съвсем различно естество от днешните хора. Зрението им не беше като нашето, в определено отношение те бяха ясновиждащи. В хода на развитието на атлантците съществуваха различни степени на виждането. Последната от тях беше като един вид отзвучаване на много по-висши степени. Например атлантецът можеше да възприеме външен предмет едва към края на атлантската епоха. По-рано Атлантида беше така изпълнена с плътни маси мъгли, че предметите не се разграничаваха пространствено един от друг. В ранните стадии на атлантското развитие начинът на възприемане беше съвсем различен. Атлантецът не виждаше най-напред силуета, физиономията на човека или на предмета, когато се приближаваше до тях, а по-скоро около него се изграждаше един образ от цветове, който му казваше, дали съответния човек или предмет може да му бъде полза или би му навредил. Ако например насрещният изпитваше жажда за отмъщение към другия, то в него това се изразяваше посредством определен цвят, и той можеше да избяга. Ако към него се приближеше диво животно, човекът също можеше да го разпознае и да избяга. В тази последна фаза на ясновидството си атлантецът възприемаше душевните състояния на околната си среда.
към текста >>

Тогава, когато човекът прекрачи вълните на Атлантида, тялото му беше образувано така, че отговаряше на съотношението 3 : 5 : 30.
Физическото тяло на човека показва много закономерности, които имат дълбоко значение. Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло. С други думи: с това е дадено съотношението на едно правомерно разчленение на човешкото тяло. Тогава, когато човекът прекрачи вълните на Атлантида, тялото му беше образувано така, че отговаряше на съотношението 3 : 5 : 30. В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече Бог на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти."
към текста >>

53. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нека се пренесем в онова време, когато настъпваше краят, потъването на Атлантида.
Ако имаме пред погледа си това, то ние ще разберем какво се разигра към края на атлантската епоха. Нека се пренесем в онова време, когато настъпваше краят, потъването на Атлантида. По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпределението на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси. Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа. Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек.
към текста >>

По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпределението на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси.
Ако имаме пред погледа си това, то ние ще разберем какво се разигра към края на атлантската епоха. Нека се пренесем в онова време, когато настъпваше краят, потъването на Атлантида. По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпределението на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси. Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа. Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство.
към текста >>

Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно.
Ако имаме пред погледа си това, то ние ще разберем какво се разигра към края на атлантската епоха. Нека се пренесем в онова време, когато настъпваше краят, потъването на Атлантида. По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпределението на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси. Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа. Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство. Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие. Тялото на човека трябваше да се измени.
към текста >>

Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег.
Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес. Това е дълбоката мистерия на Ноевия ковчег. Ако се научим да различаваме в Библията дълбочината на тайно научното значение, то над този източник ще се разлее блясъка на мъдростта и безкрайната възвишеност.
към текста >>

Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя.
Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес. Това е дълбоката мистерия на Ноевия ковчег. Ако се научим да различаваме в Библията дълбочината на тайно научното значение, то над този източник ще се разлее блясъка на мъдростта и безкрайната възвишеност. Човекът живееше на превозни средства, тъй като трябваше да усвои усещането за затвореност в кожата си.
към текста >>

Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана.
Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес. Това е дълбоката мистерия на Ноевия ковчег. Ако се научим да различаваме в Библията дълбочината на тайно научното значение, то над този източник ще се разлее блясъка на мъдростта и безкрайната възвишеност. Човекът живееше на превозни средства, тъй като трябваше да усвои усещането за затвореност в кожата си. Така посветените векове наред въздействуваха на възпитанието на човека.
към текста >>

54. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида.
Нека сега се пренесем във времето около прехода от атлантската към следатлантската епоха. Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла. А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси. Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество. Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло.
към текста >>

В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла.
Нека сега се пренесем във времето около прехода от атлантската към следатлантската епоха. Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла. А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси. Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество. Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло. Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина.
към текста >>

Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество.
Нека сега се пренесем във времето около прехода от атлантската към следатлантската епоха. Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла. А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси. Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество. Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло. Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина. При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата.
към текста >>

При човека също беше така, и едва към края на Атлантида двете съвпаднаха.
Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество. Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло. Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина. При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата. При човека също беше така, и едва към края на Атлантида двете съвпаднаха. Една точка, която днес се намира в рамките на главата, преди беше извън нея и едва постепенно се измести. Двете точки все повече се изместваха една към друга и в последната третина на атлантската епоха съвпаднаха. Това беше по времето, когато от североизток на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса. Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство.
към текста >>

Това беше по времето, когато от североизток на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса.
При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата. При човека също беше така, и едва към края на Атлантида двете съвпаднаха. Една точка, която днес се намира в рамките на главата, преди беше извън нея и едва постепенно се измести. Двете точки все повече се изместваха една към друга и в последната третина на атлантската епоха съвпаднаха. Това беше по времето, когато от североизток на Атлантида, от областта на днешна Ирландия се изсели пра семитската раса. Тогава човекът се сдоби със способността, чрез която двете точки съвпаднаха и се припокриха. Поради това, че етерното тяло на главата му се намираше извън нея, атлантският човек имаше едно мъгливо ясновидство. Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта. Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава.
към текста >>

55. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Непосредствено изживяване на свръхсетивния свят /Атлантида/ и религия на спомените /следатлантско време/.
Непосредствено изживяване на свръхсетивния свят /Атлантида/ и религия на спомените /следатлантско време/. Саги и митове. Възникване на Йога. Култа на предците и възникналите от него религиозни системи. Философия Венданта, система на евреите, египтяните. Гръцка религиозна система, гръцка архитектура. Готика.
към текста >>

56. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

При атлантския човек горната част на етерната глава също и другите части на етерното тяло са се простирали далече извън неговата физическа глава, и постепенно, едва в края на Атлантида етерната глава напълно се потопила във физическата глава.
Защо в древните времена духовните възприятия били естествени? Защото тогава е съществувала и друга взаимовръзка между физическото и етерното тяло. Днешната взаимовръзка е възникнала за пръв път през последното следатлантско време. При атлантския човек горната част на етерната глава също и другите части на етерното тяло са се простирали далече извън неговата физическа глава, и постепенно, едва в края на Атлантида етерната глава напълно се потопила във физическата глава. Това довело почти до съвпад на етерното и физическото тяло. Чрез това сливане на етерната и физическа глава било предизвикано по-късното състояние на съзнанието, което станало присъщо за хората в следатлантските времена: възможността да възприемат физически предмети в техните отчетливи граници. Че той може да чува тонове, да усеща аромати, да вижда цветовете на повърхностите, когато повече не се явяват свидетелство на духовното от вътрешното съдържание на нещата; всичко това е свързано с по-силното сливане на физическото и етерното тяло, което тогава е ставало постепенно.
към текста >>

57. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното.
При това ще си спомним за някои неща, които на това или онова място вече упоменахме, че всъщност понятието религия се явява нещо, което има смисъл едва в следатлантското време. До великия атлантски потоп, това, което се нарича религия, въобще не е могло да съществува, защото религията предполага, че човекът няма възприятия и видения за свръхсетивните светове, или че по-голямата част от хората нямат никакви възприятия. Религията служи за съединяване на човека със свръхсетивното, тогава, когато за по-голямата част от хората свръхсетивното не се възприема, а само може по различни начини, чрез поетите, виждащите, мъдреците, мистериите да си представят; така както това е намирало място в последните столетия. При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното. По времето, когато самите хора са живеели в духовния свят, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия. След края на атлантското време за преобладаващото мнозинство свръхсетивния опит бил угаснал. На негово място настъпил отчетливия сетивен опит, който човечеството има днес. Какво останало от древното атлантско време?
към текста >>

58. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В древната Атлантида не е било така.
Сега да си спомним нещо друго, за което сме говорили. Ние посочихме, че при хората от последната трета на атлантската епоха, при хората до атлантическия потоп отношението на човешкото етерно тяло към физическото тяло било съвсем друго, отколкото в предшестващите времена. В днешно време в областта на човешката глава това отношение е такова, че етерната част и физическата част на главата, се покриват. В древната Атлантида не е било така. Тогава етерната част на главата, и именно в областта на челото, излизала далече извън физическата част. Тъй като имаме в етерното тяло на главата и във физическото тяло на главата приблизително между надвеждните кости централна точка. Двете точки съвпаднали в последната третина на атлантската епоха и сега една друга се покриват. Благодарение на това човекът получил способността да казва на себе си “Аз” и да чувства себе си самостоятелен човек. По този начин етерното тяло на главата и физическото тяло на главата са слели заедно.
към текста >>

59. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

После идва Атлантската епоха, когато в по-голямата си част човечеството е живяло в древния континент Атлантида, една обширна територия, която днес лежи под водите на Атлантическия океан.
После идва Атлантската епоха, когато в по-голямата си част човечеството е живяло в древния континент Атлантида, една обширна територия, която днес лежи под водите на Атлантическия океан. Този континент потъна след големия атлантски потоп, споменът за който е запазен в преданията на почти всички народи. Поредните въплъщения на човека продължават и през Следатлантските епохи. Всъщност нашите души се въплъщават за пръв път в троичните организми, съставени от физическо, етерно и астрално тяло, именно по време на Лемурийската епоха. Предхождащите етапи ще разгледаме по-късно.
към текста >>

60. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
към текста >>

На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно. Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята.
към текста >>

61. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Този континент, който наричаме древната Атлантида, в бил населен от нашите предшественици.
Вече стана дума за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан. Този континент, който наричаме древната Атлантида, в бил населен от нашите предшественици. Ако проучим последните периоди от Атлантската епоха на човечеството, ще установим, че в тези твърде отдалечени времена, човекът не се е различавал съществено, от съвременния човек. Но ако вникнем в началните периоди на Атлантида, ще открием огромни разлики. Нека сега да се отправим още по-назад в миналото.
към текста >>

Но ако вникнем в началните периоди на Атлантида, ще открием огромни разлики.
Вече стана дума за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан. Този континент, който наричаме древната Атлантида, в бил населен от нашите предшественици. Ако проучим последните периоди от Атлантската епоха на човечеството, ще установим, че в тези твърде отдалечени времена, човекът не се е различавал съществено, от съвременния човек. Но ако вникнем в началните периоди на Атлантида, ще открием огромни разлики. Нека сега да се отправим още по-назад в миналото.
към текста >>

Когато проследяваме формите на лемурийския човек, както те застават пред погледа на ясновидеца, се натъкваме на огромните им различия спрямо формите на съвременния човек, и съвсем не е необходимо да описвам с точни подробности човешките форми от Лемурия и ранна Атлантида.
Преди Атлантската епоха, човекът населявал една територия, която днес наричаме Лемурия. Тя също е унищожена от планетарните катастрофи, засягащи цялата Земя. Лемурия се простирала приблизително на онова място, което днес лежи между Южна Азия, Африка и Австралия. Когато проследяваме формите на лемурийския човек, както те застават пред погледа на ясновидеца, се натъкваме на огромните им различия спрямо формите на съвременния човек, и съвсем не е необходимо да описвам с точни подробности човешките форми от Лемурия и ранна Атлантида. Ако все пак попаднете на някои техни описания, които антропософията дава, ще се убедите в невероятните им различия спрямо формите на днешния човек. Обаче, ако искаме да разберем човешките промени, настъпили в хода на Земното развитие, все пак се налага да ги опишем до известна степен, макар и само външно.
към текста >>

Дълбоко греши всеки, който смята, че в началото на Атлантида човеците са изглеждали като днешните и че са можели да се движат като тях.
Това състояние продължи до идването на Атлантската епоха. Дълбоко греши всеки, който смята, че в началото на Атлантида човеците са изглеждали като днешните и че са можели да се движат като тях. Човеците постепенно слязоха от въздушните области в областите на по-гъстата материя. А преди всичко, животните бяха тези, които не можаха да изчакат своето физическо въплъщение и изостанаха, понеже Земята не беше достатъчно узряла, за да предостави “материал” на човеците. Животните изостанаха на по-низши степени, защото не можаха да изчакат своето слизане.
към текста >>

62. ОСМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нашите предшественици са живели в древната Атлантида.
Често сме споменавали, че в далечното минало нашите предшественици са живели в една обширна територия на запад, която днес е покрита от Атлантическия океан. Нашите предшественици са живели в древната Атлантида. Завчера загатнахме за това, как са изглеждали външните тела на тези наши атлантски предшественици. Видяхме, че това, което днес външните сетива възприемат от човека, а именно физическото тяло, всъщност бавно и постепенно е стигнало до своята днешна плътност. Споменахме още, че едва през последните периоди на Атлантската епоха, човекът се приближава в известна степен до своята днешна форма. Но дори и към последната третина на Атлантската епоха, тогавашният човек съществено се различаваше от днешния, въпреки външната прилика.
към текста >>

Ако искаме да разберем съвременния етап на еволюцията, трябва да обърнем поглед и към физическите съотношения в древна Атлантида.
В миналото тези две точки бяха разделени. Етерната точка се намираше извън мозъка. Постепенно тези две точки се покриха и когато се сляха в една, човекът за пръв път можа да назове себе си “Аз”; тогава възникна и това, което вчера нарекохме Съзнаваща Душа. Чрез това сливане между етерната и физическата глава, с последната настъпиха значителни промени. Защото при древния атлантец физическата глава изглеждаше съвсем различно от тази на днешния човек. Ако искаме да разберем съвременния етап на еволюцията, трябва да обърнем поглед и към физическите съотношения в древна Атлантида.
към текста >>

Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина.
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера.
към текста >>

Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха.
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно.
към текста >>

Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга!
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>

На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга.
Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>

През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
към текста >>

В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия.
През последните периоди на Атлантската епоха, западните брегове на Атлантида постепенно потънаха в океана. Европа все повече и повече заемаше своите днешни очертания. Азия изглеждаше така, че обширните сибирски пространства все още бяха покрити с водни маси, но южните области на Азия бяха сравнително добре очертани, макар и далеч от сегашния им вид. По-слабо напредналите народи отчасти се присъединиха към основния човешки поток, преминаващ от запад на изток; едни от тях го следваха по-далеч, други изостанаха. Обаче основното европейско население, в голямата си част, възникна в резултат на преселението, при което много хора останаха в древна Европа. В това преселение взеха участие и народи, които бяха изтласкани към Азия от други области на Атлантида, включително и от древна Лемурия. Така че в Европа и Азия се настаниха народи с най-различни качества и дарования, народи с най-различни духовни способности. Малката група хора, водена от онази велика духовна личност, се спря в Азия, за да развие там възможно най-висшия духовен живот. От този културен център поеха културни течения към най-различни области на Земята и към най-различни народи.
към текста >>

Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания.
Да се пренесем мислено в средата или в първата третина на Атлантската епоха. Как изглеждаше тогавашният човек? Сутрин той се събуждаше. Неговото астрално тяло се прибираше в неговото физическо и етерно тяло. Но тогава предметите от физическия свят не бяха така ясно и рязко очертани, както днес. Представете си светлинната аура около уличните лампи в нощната мъгла: приблизително така са изглеждали и физическите предмети в Атлантида, без ясни и точни очертания. Не съществуваше рязка граница и между двете основни състояния на съзнанието, между ясното дневно съзнание и нощното безсъзнание, каквато настъпи едва през следатлантската епоха. Наистина, през нощта астралното тяло напускаше очертанията на етерното и физическото тяло, но понеже етерното тяло оставаше частично свързано с астралното тяло, винаги бяха налице и проблясъци от духовния свят. Човекът непрекъснато разполагаше с едно сумрачно ясновидство, непрекъснато проникваше в духовния свят и се виждаше там, заобиколен от духовни Същества, от духовни процеси.
към текста >>

Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида.
Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида. Какво беше характерно за Атлантида? Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”?
към текста >>

Какво беше характерно за Атлантида?
Където и да бихте надникнали в Европа, щяхте да се убедите в живите спомени за древната Атлантида. Какво беше характерно за Атлантида? Нещо, което може да се нарече съжителство, естествено съжителство между човека и духовния свят, между човека и това, което днес наричаме “небето”. Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят.
към текста >>

63. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази.
Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности. Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”. Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”.
към текста >>

Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности.
Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности. Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”. Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”. Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
към текста >>

В миналото, още преди потъването на Атлантида, човекът изгради първата предпоставка, за да стане носител на това себесъзнание: той изгради физическите наченки на мозъка и формите на самото физическо тяло.
Нека да си припомним как изглеждаха нещата непосредствено преди атлантската катастрофа. Ние посочихме, че етерната глава започна да навлиза във физическото тяло и човекът получи първите предпоставки, за да се обърне към себе си с “Аз-съм”. Когато настъпи ат-лантската катастрофа, човешкото физическо тяло вече беше обхванато от силата на “Аз-съм”; а това означава, че вече беше подготвен физическият инструмент за Азовото съзнание или себепознанието. Нека добавим: Ако се върнем назад, към средата на атлантската епоха, там нито един човек не би бил в състояние да постигне онова себесъзнание, което би му позволило да изговори от самия себе си “Аз съм един Аз” или “Аз съм”. Това можеше да настъпи само тогава, когато онази част на етерната глава, за която споменахме, се окаже свързана с физическата част на главата. В миналото, още преди потъването на Атлантида, човекът изгради първата предпоставка, за да стане носител на това себесъзнание: той изгради физическите наченки на мозъка и формите на самото физическо тяло. Следователно, още преди атлантската катастрофа, човешкото физическо тяло беше узряло дотам, че да стане носител и на Аза.
към текста >>

64. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването.
Още в първата сказка можахме да обърнем вниманието върху това, как човекът се издига по степени; първо той се издига в света, който наричаме имагинативен /света на астралните образи, бележка на преводача./, където в смисъла на християнството се запознава със 7-те печата; после той стига до това, което наричаме инспиративно /вдъхновено/ познание, при което чува "седемте тръби"; най-после посветеният се издига до една още по-висока степен при която може да прозре истинското значение и същност на духовните същества, степента на така нареченото интуитивно познание, при което се запознава със седемте чаши на гнева. Но сега ние трябва да вземем под внимание една определена степен на посвещението. Да си представим човека достигнал онази степен на посвещението, при която той изпитва това, което описахме в края на последната сказка. Да си го представим стигнал точно до границата между най-тънките същества на физическия свят и следващия по-висш свят, астралния свят, където му е позволено да застане като на един връх и гледа на долу. Какво може да види човек на този първи връх на посвещението? Тук той вижда духом всичко онова, което е станало, според неговата вътрешна същност, от времето на Атланския потоп, който разруши континента Атлантида, и откакто следатлантският човек навлезе в съществуването. Той вижда да се редуват един след друг циклите на културите до момента, където нашата епоха също ще стигне до нейния залез, за да се роди една нова епоха. Чрез това, което наричаме война на всички против всички, чрез ужасни опустошителни морални преплитания ще намери своя край нашата Следатлантска епоха. А тази велика епоха от Атлантския потоп до ужасната война на всички против всички, нея разделяме ние отново на 7 редуващи се главни културни епохи, както това може да се види от следващата скица.
към текста >>

Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската.
Сега трябва да запомним това, че първо може да се достигне един връх, от който можем да обгърнем с поглед 7-те културни епохи на голямата Следатлантска епоха, както от върха на една планина виждаме да се простира пред нас обширното поле. Ние всички познаваме вече тези културни епохи. Знаем, че Антлантският потоп заличи от лицето на Земята старата Атлантида, че след това се разви и разцъфтя първата, древно-индийската култура, която бе последвана от Древно-персийската. Знаем, че тази последната бе последвана от Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската култура, след нея дойде четвъртата култура, Гръцко-римската, а след тази Петата, т.е. епохата, в която ние сега живеем. През Шестата културна епоха, която ще последва нашата, ще се развие в известно отношение плодът на това, което ние имаме да изградим като духовна култура. Седмата културна епоха ще завърши с войната на всички против всички. Тогава ще дойде онова ужасно опустошение на културата и само една малка група хора, която ще е възприела духовния принцип, ще може да се спаси от всеобщата гибел чрез егоизма.
към текста >>

Атлантида беше епохата, когато постепенно се развиха 7 редуващи се велики раси.
Посветеният вижда тяхното значение. Те представляват това, което се разгръща на нашето физическо поле като човешки култури. Ето защо ние говорим за културни епохи, в противоположност на расите. Всичко което е свързано с понятието "раса", е остатък от епохата, която е предхождала нашата, а именно Атлантската. Ние живеем в епохата на културните периоди. Атлантида беше епохата, когато постепенно се развиха 7 редуващи се велики раси. Естествено плодовете на това образуване на расите се простира и до нашата епоха; ето защо и днес все още се говори за раси. Обаче днес това се за мъглени понятия на онези резки различия, които съществуваха между отделните раси. Днес понятието "култура" вече замени понятието "раса". Ето защо ние говорим за древната Индийска култура, а културата, за която ни разказват свещените индийски книги, Ведите, е само един неин отзвук. Древната Индийска култура е първо утринно зазоряване на Следатлантската епоха; тя следва непосредствено атлантската епоха.
към текста >>

Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа.
Нека още веднъж си представим, как е живеел човекът през онова време, което отстои на 10 или 8 хиляди години зад нас. Когато говорим за действителни епохи, важат именно тези числа. Културата, за която говорим, се намираше непосредствено под влиянието на Атлантския потоп, или на великата епоха, както тя се нарича в съвременната наука. Атлантида потъна постепенно; един откъс след друг бяха погълната от потопа. След това на Земята живее един човешки род, от който една част се издига до най-висока степен на развитието, която можеше да се постигне. Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества.
към текста >>

Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане.
Това беше древно-индийският народ; това беше един човешки род, който обитаваше отвъд в далечна Азия и живееше повече със спомена за старите минали времена, отколкото в настоящето. Това е величието и могъществото на онази култура, за която това, което Ведите и Бхагават Гита пишат, са вече само отзвуци, че хората живееха тогава в спомена за това, което те са изживявали през Атлантската епоха. Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества. Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно. Те живееха между духове, общуваха с богове и духове. Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат.
към текста >>

65. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена.
Така стана и при преминаването от Четвъртия цикъл /Атлантската епоха/ към нашия настоящ цикъл. Онзи, който може да проследи с ясновидски поглед течението на времето в миналото, минавайки през епохите, които разгледахме /Гръцко-римската, Египто-халдейската, Древно-персийската и Древно-индийската/ и мине отвъд великия потоп, той стига след това в Атлантската епоха. Не е необходимо да разглеждаме подробно тази епоха, но трябва най-малко да си изясним, как тази Атлантска епоха се е развила и преминала в нашата. И там също е било така, че голямата част на населението на Атлантида не беше узряло да се развива по-нататък, беше неспособно да премине в нашите времена. Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток. Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток. Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме.
към текста >>

66. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга.
към текста >>

Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде.
към текста >>

Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде. Едвам когато сгъстяването на водите доведе до потопа, когато потопът обхвана Земята, едва тогава дъгата можеше да се роди физически.
към текста >>

Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде. Едвам когато сгъстяването на водите доведе до потопа, когато потопът обхвана Земята, едва тогава дъгата можеше да се роди физически.
към текста >>

Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде.
Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес. Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде. Едвам когато сгъстяването на водите доведе до потопа, когато потопът обхвана Земята, едва тогава дъгата можеше да се роди физически.
към текста >>

А сега да хвърлим поглед назад в древната Атлантида.
А сега да хвърлим поглед назад в древната Атлантида. Вече казахме, че тогава човекът живееше в едно друго състояние на съзнанието, че неговата памет беше различна от тази на днешния човек; но разликата е още по-голяма. Ако отидем не само до последните времена на Атлантида, а до нейното начало, тогава ще открием, че човешкото съзнание беше твърде различно от това, което днес имаме.
към текста >>

Ако отидем не само до последните времена на Атлантида, а до нейното начало, тогава ще открием, че човешкото съзнание беше твърде различно от това, което днес имаме.
А сега да хвърлим поглед назад в древната Атлантида. Вече казахме, че тогава човекът живееше в едно друго състояние на съзнанието, че неговата памет беше различна от тази на днешния човек; но разликата е още по-голяма. Ако отидем не само до последните времена на Атлантида, а до нейното начало, тогава ще открием, че човешкото съзнание беше твърде различно от това, което днес имаме.
към текста >>

А как е било през време на Атлантида?
После сутринта, когато астралното тяло и Азът се потопяват във физическото и етерното тела, физическите неща отново се появяват. А как е било през време на Атлантида? Нека вземем онзи момент, когато сутрин човекът се потопява във физическото и етерното тела. Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят като днешния. Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха като заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а като цветни окрайнини около уличните лампи.
към текста >>

Така е било през древна Атлантида.
Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно.
към текста >>

Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл.
към текста >>

Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида.
Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида. Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл. Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят. Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители.
към текста >>

Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове.
Затова и когато вечер човекът се е излъчвал от своето физическо тяло и е заспивал да речем -, положението е било съвършено различно. Всъщност това не е било никакво заспиване в днешния смисъл. Обаче целият свят от мъгляви физически форми изчезваше, но в замяна на това се появяваше един духовен свят. Човекът преминаваше в един духовен свят без резки граници. Духовните същества бяха негови съжители. Така се меняха ден и нощ през първите времена на Атлантида; когато човекът се потопяваше в неговото физическо тяло, той имаше пред себе си само неясни, замъглени образи на физическото; но когато нощем напускаше своето физическо тяло, той имаше възможност макар и малко неясно, да живее духовно между духове, да се движи между духове. И преди всичко целият чувствен живот на човека беше съвсем различен през Атлантската епоха. Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка. Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност. Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло. Там той почиваше.
към текста >>

Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния.
Тогава излизайки от своето физическо и етерно тяло човекът не чувствуваше умора, не чувствуваше нужда от почивка. Но той и не би намерил почивка, защото навлизаше в духовния свят и там беше сферата на неговата дейност. Напротив, когато се съмваше, той чувствуваше нужда от почивка и търсеше своето легло, което беше неговото собствено тяло. Там той почиваше. Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня. Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния. Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото. Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден. Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание.
към текста >>

Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам.
За химика кръвта протекла на Голгота е същата както и всяка друга кръв. Обаче тази кръв е съвършено различна. Тя означава, че материята на кръвта изтича на Земята, но че Духът, който отговаря на това, изпълва земната аура с нови импулси и нови сили, които имат своето значение за бъдещето на човечеството. От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците. Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам? Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия свят. Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят. Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори.
към текста >>

А какво е добил човекът от Атлантида насам?
Обаче тази кръв е съвършено различна. Тя означава, че материята на кръвта изтича на Земята, но че Духът, който отговаря на това, изпълва земната аура с нови импулси и нови сили, които имат своето значение за бъдещето на човечеството. От нея се излъчват силите, които изменят Земята; от там се излъчват те и проникват човеците. Само малка част от това, което се вля тогава в земната аура, се е изпълнело до днес. Но хората ще се научат все повече и повече да разбират, какво е станала Земята чрез онзи момент на Голгота, какво може да стане човекът в онова съзнание, което той е добил по описания начин от Атлантида насам. А какво е добил човекът от Атлантида насам? Две неща е добил той: съзнанието за своя Аз, себесъзнанието и способността да вижда вън във физическия свят. Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят. Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него.
към текста >>

67. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

През време на Атлантида той още притежаваше едно смътно ясно виждане.
По-рано той беше горе в духовния свят. През време на Атлантида той още притежаваше едно смътно ясно виждане. Сега той слиза долу и достига линията, когато започвайки от Рим световната империя се разширява и в тази световна империя човекът добива пълно съзнание за себе си като външно сетивно същество, като личност. Това стана тогава, когато римското понятие за правото се появи на света, когато всеки искаше да бъде една отделна личност, един отделен гражданин. Тогава човекът достигна линията на физическото поле. В тази точка беше възможно той или да се обърне нагоре, или да потъне още по-дълбоко. Сега фактически ние сме стигнали, а всичко, което казвам, отговаря напълно на изложението на Откровението -, сега сме стигнали до една точка в развитието на човечеството, където в известно отношение човечеството е изправено пред едно решение.
към текста >>

68. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури.
Така беше и когато се роди нашата Следатлантска епоха. Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа. Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури. Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа. Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там. Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме. Така вие виждате, че нашата съвременна култура произхожда от една малка група атлантци.
към текста >>

Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме.
Така беше и когато се роди нашата Следатлантска епоха. Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа. Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури. Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа. Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там. Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме. Така вие виждате, че нашата съвременна култура произхожда от една малка група атлантци.
към текста >>

Именно през Петата атлантска степен или раса започна въпросното преселение; така щото най-отбраният народ на древна Атлантида, който стои на основата на нашата култура, произхожда от петата атлантска раса на Атлантида ние трябва да говорим за раси.
Но и тази Атлантска епоха имаше 7 редуващи се една след друга степени, както и нашата Следатлантска епоха има 7 степени, които ние познаваме като Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета културна епоха и още две следващи културни епохи. Именно през Петата атлантска степен или раса започна въпросното преселение; така щото най-отбраният народ на древна Атлантида, който стои на основата на нашата култура, произхожда от петата атлантска раса на Атлантида ние трябва да говорим за раси. Последвали бяха още една шеста и една седма раса. Това бяха така да се каже хладките раси. Те също надживяха големия потоп, но в тях нямаше жива, разцъфтяваща сила. Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на дървото се отнася към сочното стъбло. Така двете раси, които последваха истинската основна родова раса, не бяха способни да се развиват; те бяха, така да се каже, презрели раси.
към текста >>

През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз".
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз". Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама.
към текста >>

Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой.
През онова време (в края на Атлантида), когато етерното тяло на човека се оттегли вътре във физическото тяло, беше моментът, когато в човека бе положена първата заложба, за да може той да каже на себе си "Аз". Китайците са пропуснали този момент; несъмнено чрез това те са развили онази висока култура, която е известна, но която е неспособна да се развива. Петата атлантска раса изпрати навсякъде хора на своята култура, които създадоха нови, постоянно усъвършенствуващи се, растящи култури на народите. Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>

Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида.
Да, този растеж започна от Древно-индийската епоха и продължава и днес. Шестата и седмата раси на Атлантида бяха изпаднали във втвърдяване и затова бяха достигнали в застой. Както казахме, китайската култура е един остатък от това; тя не може да излезе сама. В древната китайска култура тя беше се сдобила с едно чудесно атлантско наследство, но не можа да се издигне над връхната точка на това наследство. Обаче нищо не остава неповлияно от друго. Достатъчно е да погледнете древната китайска литература; тя е била повлияна отвсякъде; обаче нейният основен тон запазва характера на Атлантида. Тази затвореност в себе си, това правене на открития и спиране при тях, тази неспособност да могат някога да се издигнат над определената степен, всичко това носи характера на Атлантската култура.
към текста >>

Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида.
Така вие виждате, че на нашата Земя имаме 7 културни степени, 7 периода на развитието. Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие. Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят.
към текста >>

Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида.
Така вие виждате, че на нашата Земя имаме 7 културни степени, 7 периода на развитието. Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие. Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят.
към текста >>

Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби.
Първите два съвсем не могат да се уподобят на нашата; третата се е развила върху онази част на земното кълбо, която се намира между днешната Африка, днешна Азия и днешна Австралия, върху така наречения континент Лемурия. И тогава между хората е имало една малка група, в който са се намирали най-напредналите човеци. Тази група се намираше в последната лемурийска раса. Следователно в последната Лемурийска раса се намираше една малка група, която можа да се изсели и да основе след това 7-те раси на Атлантида. Последната от расите на Лемурия основа расите на Атлантида. Петата от расите на Атлантида основа нашите раси (по-добре казано нашите култури), шестата от наши раси (култури) ще основе бъдещата култура след войната на всички против всички, а най-последната от нейните под култури ще основе онези култури, които са обозначени чрез 7-те тръби. А какво ще стане след тази 7-ма епоха? Тогава нашата Земя ще е стигнала до целта на своето физическо развитие. Тогава всички неща и същества на Земята ще се изменят.
към текста >>

Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът.
към текста >>

Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно.
Още веднъж нека се пренесем заедно в най-старото атлантско време; в онова време, за което казахме, че въздухът беше пропит с вода. Човекът беше устроен още за водата. Едвам към средата на Атлантида той беше стигнал вече дотам, да се откъсне от водата и да стъпи на твърдата почва. До момента, когато Земята се намираше в средата на своето развитие, ние трябва да схващаме водата също така като носител на човешкото развитие, както по-късно негов носител става твърдата почва. Твърдата почва става така да се каже едвам по-късно арена на човеците. Когато се говори за цялата Атлантида като за една суха страна, като за една суша, това е само наполовина вярно. В много отношения тя не е покрита от море, но от нещо междинно, като въздух наситен с вода. А тази вода-въздух принадлежи на елемента, в който живееше човекът. Едвам по-късно той стана способен да живее в свободния въздух и да стои на твърдата почва. А това е относително не много отдавна; така щото, когато обгръщаме с поглед земното развитие, ние казваме изразено символично: От една страна имаме земя, от другата страна вода, това е миналото време. А от водата се издига една от Силите, от сушата се издига другата от Силите, така до края на първата половина на развитието.
към текста >>

69. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова душа, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек.
Кога на човек е била дадена възможността да превъзмогне животинския тип в астралното тяло? Нека си припомним, че ние говорихме за 7-те епохи на Атлантското развитие. Тези 7 епохи обхващат 4 първи и 3 последни епохи. Първите 4 са били такива, че човекът е бил още напълно групова душа. После в 5-та епоха е бил даден импулсът за индивидуалната душа. Следователно на Атлантида имаме 4 степени на развитие, в които човекът се развива като групова душа, и на всяка една от първите 4 атлантски раси отговаря една от типичните животински форма лъв, орел, телец, човек. През 5-та епоха това преминава вътре в човека. Тогава тези типични форми се изгубват. Помислете само, че в своето днешно време човекът се прониква от Христовия Принцип и с това все повече и повече побеждава животинското. Но когато не се прониква от Христовия Принцип, той не може да победи животинското, животното в себе си. 4-те типични глави; лъв, орел, телец и човек, остават така да се каже като нещо, което отново приема своята форма, когато им се даде такава възможност; а към тях се прибавят още 3 други, именно тези от 3-те последни раси на атлантското развитие, когато човекът започва да бъде човек.
към текста >>

Както в миналото на Атлантида възникнаха 4-те глави, човекът животно така от преобразената Земя ще изникнат 7 такива типични глави.
Следователно, как ще се яви онзи човек, който не е приел в нашата епоха Христовия Принцип, как ще се яви той на одухотворената Земя? Той ще се яви в материята отново в онези форми, от които е произлязъл. Той е имал тези животински форми и докато стигне до днешната форма и минал още през 3 междинни форми. Това, което би могло да победи, да превъзмогне животинското, е останало неизползувано от него. Животинското отново излиза наяве, а именно в 7 форми. Както в миналото на Атлантида възникнаха 4-те глави, човекът животно така от преобразената Земя ще изникнат 7 такива типични глави. И ще се повтори зрелището, което се е разиграло в миналото. Духовният човек съществуваше в своята духовна заложба, но той не можеше още да си изгради една индивидуална форма. Той изгради 4-те животински глави. В своята заложба човекът е представен и за миналото време под образа на жена, която ражда човека. Също и човекът на бъдещето е представен под образа на жената, която ражда духовния човек.
към текста >>

70. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7.
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7. И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7. Сега ние ще извикаме пред нашия поглед основните черти на мировото развитие и ще видим, че числото 7 царува във всички части на това мирово развитие.
към текста >>

71. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ето защо аз със право трябваше да поставя съвременното състояние на развитието не в средата, а оттатък средата, защото през времето на Атлантида започна тъмната епоха, която ще се простира до Шестата епоха, дотогава, когато групата на избраните се явява в бели дрехи.
И така в това деление се крие една действителна истина, истината, че човечеството живее в една тъмна епоха, в епохата на тъмнината и в тази епоха бе внесен Христовия Импулс, за да може човечеството да бъде изведено в епохата на светлината. Ето защо аз със право трябваше да поставя съвременното състояние на развитието не в средата, а оттатък средата, защото през времето на Атлантида започна тъмната епоха, която ще се простира до Шестата епоха, дотогава, когато групата на избраните се явява в бели дрехи. Там, където тази група на избраните се явява като първите, които отново са в състояние при обикновените нормални условия да виждат около себе си духовния свят, там ще завърши епохата на тъмнината
към текста >>

72. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние стигаме до онази епоха, когато нашите души живееха в тела съвършено различни от днешните, ние стигаме до древната Атлантида, до онези пра-древни епохи, за които днешната наука не може да ни даде почти никакви обяснения.
Древният Египет е бил предхождан от още по-стари култури. С помощта на окултното изследване ние можем да се върнем много по-назад в най-далечните времена от общочовешкото развитие, когато Земята е изглеждала по съвсем друг начин, отколкото днес. Лицето на Земята е било твърде различно в Азия и Африка. Ако насочим ясновиждащия поглед достатъчно назад във времето, ние ще стигнем до онази епоха, когато нашата Земя е била сполетяна от една ужасна катастрофа, предизвикана от водните стихии, която основно е променила нейния външен вид. Ако отидем още по-назад, ние ще стигнем до пра-древни времена, в които Земята е имала съвършено друг облик, тогава стигаме до онези времена, когато това, което днес представлява дъното на Атлантическия океан, разположен между Европа и Америка, е било на повърхността, било е суша. Ние стигаме до онази епоха, когато нашите души живееха в тела съвършено различни от днешните, ние стигаме до древната Атлантида, до онези пра-древни епохи, за които днешната наука не може да ни даде почти никакви обяснения.
към текста >>

После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи.
После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние.
към текста >>

В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания.
Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души. Тогава водната катастрофа предизвика едно вътрешно раздвижване на атлантските народи: едно голямо преселение от Запад на Изток. Тези народи бяхме самите ние. В края на Атлантида самите ние бяхме тези, които се преселиха от Запад на Изток, през Ирландия, Шотландия, Холандия, Франция и Испания. Така атлантските народи се придвижиха на Изток и се заселиха в Европа, Азия и северните части на Африка.
към текста >>

Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа.
За да направим по-разбираема тази тайнствена закономерност, трябва да добавим следното. Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците. Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората. Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества. При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа. Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено. Обаче през Седмата следатлантска епоха ще настъпи групиране от съвсем друг вид. Ако през Първата следатлантска епоха авторитетът беше този, който посочва мястото на всеки определен човек, в Седмата епоха нещата ще са съвсем различни; тогавашните хора ще се групират според обективни, реални гледни точки. Нещо подобно виждаме при мравките: те изграждат една държава, която в чудното си устройство, както и в способността да се справя с изключително сложни задачи остава не-достижима за нито една човешка държава. И точно там ние виждаме един нагледен пример за това, което изглежда толкова чуждо на днешния човек, а именно: кастовата система, която определя задачата на всяка отделна мравка.
към текста >>

73. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи. Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички. Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>

Епохата след Атлантида също ще загине.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи. Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички. Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>

В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида.
Вчера ние се опитахме да разгледаме определени връзки и отношения, засягащи както живота, така и духовните процеси в така наречените следатлантски епохи. Ние видяхме, как Първата културна епоха от това време ще се повтори в последната, Седмата следатлантска епоха, как персийската култура ще се повтори в Шестата културна епоха, и как културната епоха, която ще разгледаме през следващите дни, египетската, се повтаря в нашия живот и нашите съдби сега, в Петата културна епоха. За четвъртата култура, гръцко-латинската, ние вече казахме, че тя си е запазила едно изключително положение и че тя няма да претърпи никакво повторение. После насочихме вниманието си върху тайнствените връзки, определящи културите на следатлантското време, което настъпи след загиването на Атлантида в резултат на стихийни водни катастрофи. Епохата след Атлантида също ще загине. В края на нашата Пета следатлантска епоха също ще се разразят катастрофи, чиито последици ще са сходни с тези от края на Атлантида. Седмата следатлантска култура ще намери своя край чрез войната на всички против всички. Това са извънредно важни зависимости и връзки; ние ги описахме от различни гледни точки, и ако ги проследим още по-внимателно, те ще хвърлят ясна светлина в нашия душевен живот.
към текста >>

И след като Лемурийската епоха приключи в резултат на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
Времето, когато Луната се отдели от Земята и човекът получи нови възможности за развитие, това време наричаме Лемурийска епоха. И след като Лемурийската епоха приключи в резултат на стихийни огнени катастрофи, настъпиха онези условия, които позволиха възникването на древната Атлантида.
към текста >>

В условията на Атлантида човекът изглеждаше съвсем различно от днешния човек - ние ще се спрем на това по-късно - но, така или иначе, през Атлантската епоха той беше дотолкова напреднал, че можеше да се придвижва като една мека, плуваща, бих казал висяща маса, която насочваше своите жизнени сили нагоре към въздушната обвивка на Земята.
Тогава от водните маси се издигнаха първите наченки на сушата. Това се случи дълго време след отделянето на Луната. Обаче Земята можа да се развие по един благоприятен начин, тъкмо поради това отделяне на Луната. В условията на Атлантида човекът изглеждаше съвсем различно от днешния човек - ние ще се спрем на това по-късно - но, така или иначе, през Атлантската епоха той беше дотолкова напреднал, че можеше да се придвижва като една мека, плуваща, бих казал висяща маса, която насочваше своите жизнени сили нагоре към въздушната обвивка на Земята. Едва по-късно, много бавно, се разви костната система. А към средата на Атлантската епоха човекът беше стигнал толкова далеч в своето развитие, че изглеждаше до голяма степен подобен на днешния човек. Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно. Искаме ли да разберем тогавашния човек, не бива да забравяме този факт: атлантците притежаваха така нареченото сумрачно ясновидство.
към текста >>

Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно.
Това се случи дълго време след отделянето на Луната. Обаче Земята можа да се развие по един благоприятен начин, тъкмо поради това отделяне на Луната. В условията на Атлантида човекът изглеждаше съвсем различно от днешния човек - ние ще се спрем на това по-късно - но, така или иначе, през Атлантската епоха той беше дотолкова напреднал, че можеше да се придвижва като една мека, плуваща, бих казал висяща маса, която насочваше своите жизнени сили нагоре към въздушната обвивка на Земята. Едва по-късно, много бавно, се разви костната система. А към средата на Атлантската епоха човекът беше стигнал толкова далеч в своето развитие, че изглеждаше до голяма степен подобен на днешния човек. Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно. Искаме ли да разберем тогавашния човек, не бива да забравяме този факт: атлантците притежаваха така нареченото сумрачно ясновидство.
към текста >>

Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
После стигаме до втория период. Сега ние виждаме Слънцето като едно самостоятелно небесно тяло, видимо като аура, а Земята+Луната като един свят на Злото. После стигаме до третия период: Луната също се отделя от Земята, а на Земята продължават да действуват силите, произтичащи от тази троичност. След това стигаме до един четвърти период. Сега вече човекът е едно същество във физическия свят, който му изглежда като обвит в мъгла; а докато спи остава спътник на божествените Същества. Тази епоха, която завършва със стихийни водни катастрофи, е епохата на Атлантида.
към текста >>

Той изгуби най-вече едно нещо, което лесно можем да си представим, ако вникнем в описанието на древна Атлантида.
Но какво изгуби човекът в хода на своето развитие. Той изгуби най-вече едно нещо, което лесно можем да си представим, ако вникнем в описанието на древна Атлантида.
към текста >>

Точно както в древните времена на Атлантида нашите души вече съществуваха, вече живееха в съответните тела, така те съществуваха и във времето, когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, а и в още по-стари времена.
Обаче ние знаем, че душите остават същите, че те се прераждат. Точно както в древните времена на Атлантида нашите души вече съществуваха, вече живееха в съответните тела, така те съществуваха и във времето, когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, а и в още по-стари времена. Човекът присъствуваше дори и по-рано, в това, което нарекохме „етерен прах”. И сега петте културни епохи на следатлантското време, така както са представени в техните мирогледи, в техните религии, не са нищо друго, освен спомените за древните епохи на Земята.
към текста >>

А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура.
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура. Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете.
към текста >>

Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло.
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура. Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете. В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите
към текста >>

И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете.
А това, което човекът изживяваше в своето съзнание през Четвъртата Земна епоха, епохата на Атлантида, като близост с Боговете, всичко това се проявява като спомен в рамките на гръцко-латинската култура. Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете. В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите
към текста >>

Гърците можеха да си спомнят най-вече образите на Боговете от Атлантида.
Сега ние се намираме в Петата следатлантска културна епоха. За какво можем да си спомняме сега ние? Първата културна епоха, тази на древните индийци, можеше да си представи първата Земна епоха; персите можеха да си спомнят втората Земна епоха, принципа на доброто и злото; древните египтяни си представяха третата Земна епоха с нейната троичност. Гръцката, древно-германската, римската културна епоха имаха своя Олимп. Гърците можеха да си спомнят най-вече образите на Боговете от Атлантида. После дойде новото време, Петата следатлантска епоха. За какво можеше да си спомня тя?
към текста >>

74. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство. Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна. Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците. Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят.
към текста >>

Съвършено друго беше положението при по-напредналите, при учениците от мистерийните центрове, при тези, които се стремяха да постигнат посвещението на древна Атлантида.
Съвършено друго беше положението при по-напредналите, при учениците от мистерийните центрове, при тези, които се стремяха да постигнат посвещението на древна Атлантида. Нека по духовен път да се пренесем в един такъв център за посвещение и да потърсим онова, което учителите откриваха на учениците. Но какво представляваше този древен атлантски учител?
към текста >>

Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида.
За да вникнем напълно в по-нататъшното изложение, ние трябва да вземем предвид следното. Ние трябва да сме наясно, че в хода на времето духовните съставни части на човека изгубиха своята власт върху неговото физическо тяло почти напълно. Макар и днешният човек да движи своите ръце и крака, да натиска педалите на велосипеда, макар и да владее своята физиономия, накратко, макар и да има известна власт над тялото, всичко това е само един последен, нищожен остатък от онази власт над физическото тяло, която съществуваше в древна Атлантида. Тогава мисълта, чувството имаше едно много по-голямо въздействие върху физическото тяло. Това, което човекът мисли, тогава упражняваше едно много по-голямо влияние върху физическото тяло. Ако днес някому се даде една мисъл за седмици, месеци или години, той само в изключителни случаи ще може да упражни някакво влияние по-далеч от етерното тяло. Много рядко пъти например медитацията би могла да окаже някакво влияние върху физическото тяло. Ако чрез подобно усилие някой би могъл, примерно, да промени формата на челото си, следователно да упражни някакво действие върху костите, това би представлявало днес едно изключително постижение.
към текста >>

75. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент.
Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство. Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека. Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание. И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>

76. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Учениците на Ришите се нуждаеха от учители, които им разказваха какво се е случило в древна Лемурия, какво се е случило в древна Атлантида, когато човекът все още притежаваше своето ясновидство.
В предишните епохи човекът се нуждаеше от учители; посветените също имаха своите учители, да кажем, в древната Индийска епоха. От какви учители се нуждаеха посветените? Необходимо беше посветеният изкуствено да бъде довеждан дотам, че отново да вижда това, което по-рано всеки човек можеше да възприема в своето сумрачно ясновидство. Кандидатът за посвещение трябваше да бъде връщан назад във времето: той трябваше да бъде отново издиган в духовния свят, в предишното си духовно отечество, за да е в състояние да предаде на другите това, което научаваше чрез своите изживявания. За тази цел той се нуждаеше от учители. Учениците на Ришите се нуждаеха от учители, които им разказваха какво се е случило в древна Лемурия, какво се е случило в древна Атлантида, когато човекът все още притежаваше своето ясновидство. Същото беше и при древните перси.
към текста >>

77. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие. В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен. Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават.
към текста >>

Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида.
Голяма част от онова, което представляваше тайните на Атлантската епоха, беше пренесено в проповедите на Буда. Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери. Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>

В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида.
Онова, което изживя Буда, е нещо, което и Боговете бяха изживели в духовните сфери, което също и човеците бяха изживели, когато самите те пребиваваха в същите духовни сфери. Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>

Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида.
Когато учението на Вотан отново се появи по този начин, то се оказа едно учение, което не обръщаше голямо внимание на физическия свят, а само подчертаваше, че физическият свят е място на болката и че основното е спасението от него, защото голяма част от мъдростта на Вотан отново прозвуча в проповедите на Буда. Ето защо най-дълбокото разбиране за учението на Буда проявиха онези, които запазиха нещо от основното настроение на Атлантсаката епоха. Всред азиатските народи се очертаха и такива, които - дори като раси - бяха изостанали на степента, присъща за Атлантида. Естествено, външно те трябваше да вървят в крак със Земното развитие. В монголските народи има много нещо, което е дошло от Атлантида. Уседналият характер на монголското население е част от наследството на Атлантида. Ето защо учението на Буда служи главно на такива народи и всред тях будизмът е осъществил най-големия си напредък.
към текста >>

78. Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение. GA_106 Египетски митове и мистерии

Едни бяха формите в Лемурия, а съвсем други в Атлантида.
Той все още виждаше Божествата с глави, наподобяващи животинските глави. Ето защо с оглед на окултното виждане беше напълно оправдано, когато такива форми бяха представяни според разказите на посветените, примерно с глава на сокол или на овен. Боговете бяха представяни във формата, под която те ходеха по Земята. Външните изображения следваха приблизително това, което посветеният виждаше, но все пак те бяха много точни. Тези различни божествени Същества се преобразяваха непрекъснато. Едни бяха формите в Лемурия, а съвсем други в Атлантида. През онези епохи Съществата се променяха много по-бързо, отколкото днес. Тогава те бяха по-одухотворени, и когато отправим поглед в миналото към тези форми, ние ги виждаме в техните три тела, обаче изцяло протъкани и озарени от астралното тяло и от етерното тяло. И това беше много точно пресъздавано в съответните образи. Съвременният човек може и да се усмихва, гледайки тези форми, обаче той дори не подозира колко реалистични са те.
към текста >>

79. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Но като цяло, груповото съзнание изчезна в края на Атлантида.
В тези описания ние откриваме как съзнанието на отделния човек се поражда най-напред в общото съзнание, как все още властва Духът на племето, как например херуските все още се усещаха не като личности, а като частици, свързани със своето племе. И това съзнание беше толкова силно, че отделният човек автоматически отмъщаваше за всеки друг представител на същата група. Оттук идва и обичаят за кръвното отмъщение. Следователно, елементи от груповата душевност все още бяха запазени в тези области. Далечни отзвуци от тази групова душевност продължиха да живеят и в по-късните следатлантски времена. Но като цяло, груповото съзнание изчезна в края на Атлантида. Тук ние посочихме отделни негови следи. Всъщност по-късното човечество нямаше никаква представа за груповите души, обаче през атлантските времена човекът знаеше за тях. Тогава той все още не можеше да се обърне към себе си с думата „Аз”. И това усещане за групова душевност отчасти се пренесе и върху следващите поколения.
към текста >>

80. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Когато тези хора умираха, според физическите закони на Атлантида, физическото тяло се разлагаше.
Важно е да знаем, че през Атлантската епоха имаше такива човешки индивидуалности, които в своите физически и етерни тела носеха един или друг Архангел. И ако ясновиждащият поглед би срещнал такъв човек, той би видял физическото му тяло, но зад физическото тяло, зад физическия човек той би видял как една гигантска фигура се издига нагоре и как постепенно ти изгубва своите очертания в невидимия свят: Така изглеждаше инспириращият Архангел. Една такава личност, над която се издигаше инспириращият Архангел, проявяваше известна двойственост. Когато тези хора умираха, според физическите закони на Атлантида, физическото тяло се разлагаше. Да, физическото тяло се разтваряше, въпреки че беше инспирирано от Архангела, обаче етерното тяло не се разтваряше!
към текста >>

81. Съдържание GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Оракулите на Атлантида.
Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
към текста >>

82. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

През последните времена на Лемурия и първите времена на Атлантида стана сливането на човешките души.
В момента, когато Луната напусна Земята, тази последната носеше само ограничен брой души, които се прераждат по-късно; защото човешките души бяха отлетели на различните небесни тела. През последните времена на Лемурия и първите времена на Атлантида стана сливането на човешките души. Казах Ви, че редки екземпляри човешки същества бяха могли да надживеят критическия период на Лемурия, само най-силните. Когато после всичко, което се беше втвърдило през лунната криза, отново омекна и когато нови поколения се появиха, които не бяха ограничени във форма със сковани очертания, от всяка една от планетите се върнаха душите, които се въплътиха. Все пак физическите форми, които се бяха образували непосредствено след отделянето на Луната, бяха неподвижни и се предадоха на техните потомци. Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост.
към текста >>

Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна.
Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство. А колкото идваме повече към близкото минало, толкова повече това съзнание изчезва, за да отстъпи място на не зависимостта на човека, който развива своето индивидуално себе, своя индивидуален Аз, противопоставяйки го на груповия Аз. Следователно в човека се намират в борба две царства: божествените същества, които свързват хората помежду им, но чрез кръвните връзки; луциферическите същества, които полагат усилия да отделят човека от човека. Тези две сили са действували през цяла та Атлантска епоха, а даже и по-късно, когато континентът Атлантида загина във великата катастрофа, коя то е предшествувала настоящето състояние на Земята, и потъвайки създаде един нов океан между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Те продължават да действуват и в наши дни.
към текста >>

Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
Още през Атлантската епоха се наложи едно действие противоположно на това на луциферическите същества, за да се възстанови равновесието. Още през онези времена е имало хора, които бяха работили над себе си, за да попречат на влиянието на Луцифер да вземе надмощие в тяхното астрално тяло, които бяха почувствували, че страстите, инстинктите, желанията на техните души идват от Луцифер. Когато успяха да ги изкоренят, те отново добиха възможността да съзерцават това, което човек би могъл да вижда, ако не беше претърпял влиянието на Луцифер и Ариман. Чрез един чист живот и едно основно познание на самите себе си, някои от жителите на Атлантида отхвърлиха от себе си влиянието на Луцифер. Тогава те бяха способни, в тази епоха, когато още съществуваха остатъци от първичното ясновидство, да потопят своя поглед в духовния свят, да виждат по-високо отколкото онези, в които влиянието на Луцифер беше причинило нарастване на властта на материята. Тези хора станаха ръководители на Атлантската епоха или посветени на Атлантида.
към текста >>

83. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Оракулите на Атлантида.
Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
към текста >>

Ние видяхме, че човечеството имаше вече духовни ръководители още през Атлантския период, наречен така, защото човечеството е обитавало тогава, древната Атлантида; и ние видяхме също, колко много са е различавал животът на хората от онези времена от съвременния живот, особено що се отнася за личното съзнание.
Ние видяхме, че човечеството имаше вече духовни ръководители още през Атлантския период, наречен така, защото човечеството е обитавало тогава, древната Атлантида; и ние видяхме също, колко много са е различавал животът на хората от онези времена от съвременния живот, особено що се отнася за личното съзнание. Това съзнание се е развило само постепенно и е заменило един вид смътно ясновидство. Знаем също, че през време на Атлантската епоха човешкото тяло беше съставено от много по-гъвкава материя от по-пластично вещество сравнение с днешното. Ясновиждащото съзнание ни учи, че тогавашният човек не е възприемал външните предмети с ясните очертания, които ние днес виж даме. Атлантецът е възприемал вече минералите, растенията, животните но той ги е виждал неясно. Също както вечер при мъгливо време ние виждаме уличните светлини заобиколени от един цветен ореол, от една "аура".
към текста >>

От това може да се разбере, че на старата Атлантида е имало специални светилища за тези, които бяха слезли от Марс и които бяха способни да изучават мистериите на Марс, други за тези, слезли от Венера, които изучаваха мистериите на Венера.
И, според своя духовен произход, хората виждаха различни духовни същества. Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше. Но най-издигнатите човешки души, тези, които бяха устояли на лунната криза, можаха да стигнат постепенно да виждат не само духовните същества на Марс, Юпитер или Венера, но и тези на самото Слънце. От това може да се разбере, че на старата Атлантида е имало специални светилища за тези, които бяха слезли от Марс и които бяха способни да изучават мистериите на Марс, други за тези, слезли от Венера, които изучаваха мистериите на Венера. Ако на зовем тези институции, тези места с едно име, появило се по-късно, а именно с името "оракул", ще кажем, че на Атлантида е имало един "оракул на Марс" където се изучавали мистериите на Марс и т.н. Най-висшият от тези оракули бил "оракул на Слънцето", а най-великият от посветените бил този, който стоял начело на слънчевите посветени*. /* Рудолф Щайнер: Духовна наука/.
към текста >>

Ако на зовем тези институции, тези места с едно име, появило се по-късно, а именно с името "оракул", ще кажем, че на Атлантида е имало един "оракул на Марс" където се изучавали мистериите на Марс и т.н.
Имаше човешки души, които идваха от Марс; побеждавайки в себе си луциферическите влияния, те стигаха до по-висока степен на едно по-чисто ясновиждане и виждаха духовните същества от царството, от където те самите бяха дошли, от царството на Марс. Тези, които бяха дошли от Сатурн, можеха да виждат съществата на Сатурн; тези, които бяха дошли от Юпитер или от Венера, виждаха духовните същества от тези небесни тела. Всеки виждаше това, което му съответствуваше. Но най-издигнатите човешки души, тези, които бяха устояли на лунната криза, можаха да стигнат постепенно да виждат не само духовните същества на Марс, Юпитер или Венера, но и тези на самото Слънце. От това може да се разбере, че на старата Атлантида е имало специални светилища за тези, които бяха слезли от Марс и които бяха способни да изучават мистериите на Марс, други за тези, слезли от Венера, които изучаваха мистериите на Венера. Ако на зовем тези институции, тези места с едно име, появило се по-късно, а именно с името "оракул", ще кажем, че на Атлантида е имало един "оракул на Марс" където се изучавали мистериите на Марс и т.н. Най-висшият от тези оракули бил "оракул на Слънцето", а най-великият от посветените бил този, който стоял начело на слънчевите посветени*. /* Рудолф Щайнер: Духовна наука/.
към текста >>

Атлантида изчезна.
Двете тела, физическо и етерното съвпаднаха още в края на Атлантската епоха, но връзката, който ги съединяваше, не беше още така здрава; достатъчно беше едно усилие на волята от страна на учителя, за да освободи отново етерното тяло на ученика; без съмнение това не ставаше вече така, че всичко, което живееше в учителя, да се предаде напълно в ученика; но учителят още имаше силата да излъчи етерното тяло и да накара ученика да вижда това, които той сам виждаше. Тогава дойде голямата катастрофа, която помете Атлантския континент. Страшни бури във въздуха и водата, дълбоки смущения на сушата преобразиха постепенно цялото лице на Земята. Европа, Азия и Африка, които само в малката си част бяха суша, изникнаха из водите заедно с Америка. Атлантида изчезна. Хората се изселиха на запад и на изток и образуваха най-различни колонии. След тази огромна катастрофа, човечеството беше напреднало. В отношенията между физическото и етерното тяло настъпи една нова промяна. Сега тези тела се свързват още по-тясно едно с друго. Учителят нямаше вече възможност да излъчи етерното тяло на ученика чрез един акт на волята, за да отпечати в него това, което той виждаше.
към текста >>

84. 10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Ето защо още на Атлантида съществуваха различни оракули.
След това срещаме духовни същества, които са първообрази на животинските видове от рода на орела; и накрая имаме духовни същества, които уравновесяват хармонично първите три типа като в една велика синтеза, духовете-човеци. Тези последните бяха тогава най-напредналите. Нека сега се върнем отново към древното посвещение. То даваше на човека възможност да вижда лице с лице висшите духовни същества, които бяха предшествували човека. Но според планетите, от които, в даден момент на тяхното развитие, бяха слезли човеците, Марс, Юпитер, Венера, посвещението приемаше различна форма. Ето защо още на Атлантида съществуваха различни оракули. Някои от тях насочваха с предпочитание своето духовно виждане към духовете-орел, други към духовете-лъв, духовете-телец или духовете-човеци, според собствената природа на тези, които трябваше да бъдат посветени. Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още дълго време. Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел. Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава.
към текста >>

85. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

На Атлантида хората бяха надарени със съновидното ясновидство; после те постепенно добиха съзнание за външните предмети; сега им остава да достигнат едно ясновиждащо съзнание, което да бъде съединено с чувствуването на Аза.
В течение на последните сказки ние видяхме, как се развило човешкото съзнание. В началото на своето развитие човекът не е произлизал от животните, но от една форма, която притежавате известни дарби на ясно виждане. Първоначално човекът беше ясновидец, но в замяна на това той не можеше да каже на себе си: Аз Съм. 3а да добие постепенно своето себесъзнание, човекът трябвало да се откаже от своето ясновидство. В бъдеще ще дойде отново време, когато всички човеци ще бъдат ясновиждащи, запазвайки същевременно напълно своето себесъзнание, Тези са трите етапа на развитието, които човечеството отчасти е изминало вече и които му остават да завърши сега. На Атлантида хората бяха надарени със съновидното ясновидство; после те постепенно добиха съзнание за външните предмети; сега им остава да достигнат едно ясновиждащо съзнание, което да бъде съединено с чувствуването на Аза. Така човекът минава от едно несъзнателно ясновидство към едно външно съзнание за предметите; след това той ще се издигне до съзнателното ясновидство.
към текста >>

86. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>

Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии.
към текста >>

Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно.
Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии. Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
към текста >>

Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия.
към текста >>

Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци.
към текста >>

Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност.
Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
към текста >>

Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
към текста >>

Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи.
към текста >>

87. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
към текста >>

88. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия.
Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство. Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание. Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл.
към текста >>

89. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости.
Така Христос наистина беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбиране бяха най-ограничени. Трябваше да бъдат положени грижи за следващите времена; всички древни мъдрости трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат поставени в служба на разбирането на Христа. Това можа да стане по следния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите. Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости. В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното. Това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да се оттегли у отделни личности на Запада. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен. Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие.
към текста >>

В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното.
Така Христос наистина беше дошъл в света, но през негово време средствата за разбиране бяха най-ограничени. Трябваше да бъдат положени грижи за следващите времена; всички древни мъдрости трябваше отново да оживеят, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат поставени в служба на разбирането на Христа. Това можа да стане по следния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите. Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости. В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното. Това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да се оттегли у отделни личности на Запада. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен. Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие. И онзи, който познава същността на европейските мистерии, поглежда нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос.
към текста >>

Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена.
Това можа да стане по следния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мистериите. Хората, които бяха преминали от древната Атлантида в Европа и по-нататък, бяха донесли със себе си велики мъдрости. В древна Атлантида по-голяма част от хората бяха инстинктивно ясновиждащи, те можеха да виждат в областта на духовното. Това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да се оттегли у отделни личности на Запада. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен. Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие. И онзи, който познава същността на европейските мистерии, поглежда нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос.
към текста >>

Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра.
Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
към текста >>

90. Съдържание GA_114 Евангелието на Лука

Окултните центрове на древна Атлантида.
Окултните центрове на древна Атлантида. За отношението на Буда и неговата Нирманакайя към Натановото дете Исус. Адамовата душа преди грехопадението. Прераждането на Заратустра в Соломоновото дете Исус.
към текста >>

91. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида.
Както знаем, днешното човечество е минало през различни епохи на своето развитие; то произлиза от едно прачовечество на Древноатлантската епоха, предхождано от прачовечеството на Лемурия. Антропософията е в състояние да ни предостави съвършено други факти за еволюцията на човечеството, отколкото официалната наука, която се опира само на материалните процеси. Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха. Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн. В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно. Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида. Атлантските човеци, както често съм споменавал, бяха устроени по съвсем друг начин. Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на изток, а отчасти и на запад.
към текста >>

Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида.
Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха. Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн. В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно. Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида. Атлантските човеци, както често съм споменавал, бяха устроени по съвсем друг начин. Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на изток, а отчасти и на запад. Онези, които се отправиха на запад, създадоха предшествениците на бъдещото американско население. И така, ние трябва да търсим предшествениците на съвременното човечество там, всред древните атлантци.
към текста >>

Да, в древна Атлантида имаше забележителни светилища.
Да, в древна Атлантида имаше забележителни светилища. Те бяха така замислени, че едни от тях с право бяха наричани Марсови оракули, други Юпитерови оракули, Сатурнови оракули и т.н. Светилищата бяха различни, понеже и човеците бяха различни. Онези човешки души, които бяха чакали на Марс, трябваше да бъдат ръководени от Марсовите оракули, душите, които бяха чакали на Юпитер трябваше да бъдат ръководени от Юпитеровите оракули и т.н. През Атлантската епоха само малък брой избрани хора можеха да бъдат обучавани в централния, във великия Слънчев оракул. Тъкмо те бяха онези от потомците, стоящи най-близко до първоначалната двойка, устояла през цялата Земна „криза" и наречена в Библията с имената Адам и Ева.
към текста >>

92. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна.
Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус. И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята. Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха. Именно през Следатлантската епоха възникнаха различните култури: древноиндийската култура, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-римската и тази, в която живеем днес.
към текста >>

Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха.
Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус. И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята. Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха. Именно през Следатлантската епоха възникнаха различните култури: древноиндийската култура, древноперсийската, египетско-халдейската, гръцко-римската и тази, в която живеем днес.
към текста >>

93. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Опирайки се на общата логика, можем да твърдим, че в древна Атлантида хората в общи линии са гледали в духовния свят.
Опирайки се на общата логика, можем да твърдим, че в древна Атлантида хората в общи линии са гледали в духовния свят. Даже ако само посветените са можели да имат висши преживявания, все пак всеки е имал поне понятие за духовния свят, тъй като в определени междинни състояния всеки човек от атлантското време още е можел да гледа в духовната област. Но тази способност е трябвало да бъде сменена от способността на човека, която днес е най-важна: дейността на разума, разбирането на външния свят с физическите сетивни органи, накратко – животът във физическия външен свят. Бавно и постепенно това се развивало в дохристиянските времена, така че можем да кажем, че в древноиндийския народ още е имало, всъщност, богат остатък от древното ясновиждане. Това, на което са учили свещените Риши, също е било наследство от древното време, било е прадревната мъдрост. Също и във втората културна епоха на следатлантското време, в персийската епоха, още е съществувало това, което са знаели учениците и адептите на Заратустра, опирайки се на наследството от древното ясновиждане.
към текста >>

94. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което днес наричаме раси, са само остатъци на значителните разлики между хората, които в древна Атлантида са били нещо обикновено.
С това описахме нещо доста съществено в развитието. Ако искаме да разберем това от една по-друга страна, можем да кажем, че в развитието на човечеството все повече се губи понятието, в което най-вече е изразено значението на груповата душевност, а именно – понятието за раса. Връщайки се назад, преди великата атлантска катастрофа, виждаме как се подготвят човешките раси. В древното атлантско време хората непременно са се групирали по външните признаци на тяхното телосложение доста по-силно, отколкото днес. Това, което днес наричаме раси, са само остатъци на значителните разлики между хората, които в древна Атлантида са били нещо обикновено. Така че истинското понятие за раса е приложимо само в древна Атлантида. Затова, отчитайки действителното развитие на човечеството, в следатлантското време съвсем не употребяваме понятието раса в неговия същностен смисъл. Не говорим за индийска раса, персийска раса и така нататък, защото това вече няма да е вярно. Говорим за древноиндийски културен период, за древноперсийски културен период и така нататък.
към текста >>

Така че истинското понятие за раса е приложимо само в древна Атлантида.
С това описахме нещо доста съществено в развитието. Ако искаме да разберем това от една по-друга страна, можем да кажем, че в развитието на човечеството все повече се губи понятието, в което най-вече е изразено значението на груповата душевност, а именно – понятието за раса. Връщайки се назад, преди великата атлантска катастрофа, виждаме как се подготвят човешките раси. В древното атлантско време хората непременно са се групирали по външните признаци на тяхното телосложение доста по-силно, отколкото днес. Това, което днес наричаме раси, са само остатъци на значителните разлики между хората, които в древна Атлантида са били нещо обикновено. Така че истинското понятие за раса е приложимо само в древна Атлантида. Затова, отчитайки действителното развитие на човечеството, в следатлантското време съвсем не употребяваме понятието раса в неговия същностен смисъл. Не говорим за индийска раса, персийска раса и така нататък, защото това вече няма да е вярно. Говорим за древноиндийски културен период, за древноперсийски културен период и така нататък.
към текста >>

95. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако се задълбаем по-навътре в древността идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан.
В началото ще трябва да се върнем до по-ранни периоди в еволюцията на човечеството. Често сме поглеждали назад към по-ранни периоди на нашата земна еволюция. Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа. Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля. Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския. Ако се задълбаем по-навътре в древността идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан. Този катаклизъм постепенно погълна континента и чрез това даде настоящото изображение на нашата твърда земя. Ако отидем още по-назад идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на живот, които се развиха върху този Атлантски континент, цивилизациите на Атлантските раси. И даже още по-ранни условия предшествуват тях.
към текста >>

96. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Чрез по-раншните периоди ние се връщаме назад до Древна Атлантида.
Преди тази Тъмна Епоха или Кали Юга цялото човешко мислене, всички човешки душевни енергии все още са били по-другояче подредени в известен смисъл. В периода преди годината 3101 пр.Хр. това е една приблизителна дата, от която еволюцията постепенно се придвижва от един характер към друг съществуваше онова, което може да се определи като последен остатък от старото ясновидство. В течение на човешката еволюция следващите периоди следват един след друг: Крита Юга, Трета Юга, Двапара Юга, Кали Юга. Последната е, от която се интересуваме специално днес. Чрез по-раншните периоди ние се връщаме назад до Древна Атлантида. В древни времена все още съществуваха остатъци от старото ясновидство, така че преди Тъмната Епоха човек все още имаше непосредствено съзнание за съществуването на един духовен свят, защото можеше да вижда в този духовен свят.
към текста >>

97. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Древното ясновидство на Атлантида биде преустановено в 3101 г.
Почти няма исторически век, който да не може да не бъде описан като преходно време. Всеки век твърди, че е такъв повече или по-малко оправдание. Нашето време обаче, през което стават такива основни събития с право може да бъде наречено преходна епоха. За да се разберат дълбоките основи на нашето време необходимо е да разгледаме някои твърде добре известни факти. Ние приближаваме епохата, в която възкачването до по-висшите светове трябва да стане с ясно, ясновидско съзнание. Древното ясновидство на Атлантида биде преустановено в 3101 г. пр. Хр., а след това дойде времето, когато, човешките същества започнаха да виждат всичко около себе си с разбиране, свързано с мозъка. /Тази дата не трябва да бъде взета абсолютно, а като приблизителна дата/. Ясновидското съзнание на човечеството трябваше да бъде затъмнено за известно време, за да може човекът напълно да овладее физическата област. По-малката Кали Юга, или Тъмният Век, тогава започна и трая 5000 г.; нейното време изтече в 1899 г. Сега се подготвя време, през което ще стане възможно за хората да разгънат нежните ясновидски способности, дори без специално обучение.
към текста >>

98. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

До Атлантида земният процес е бил прогресивен, ала оттогава насетне е процес на загиване* */Виж.
Самата светлина се разпада в тези Следатлантски земни процес. До Атлантида земният процес е бил прогресивен, ала оттогава насетне е процес на загиване* */Виж. отговора на въпроса в края/. Какво е светлината? Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството. Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята. А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм.
към текста >>

99. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Настоящата ни епоха последва тази на Атлантида, а Лемурийската епоха предшестваше Атлантида.
И така ние виждаме как, спускайки се в собственото си същество достатъчно дълбоко за да има познание за физическото си тяло отвътре, човек стига до една точка, където излиза, достига извън себе си. Какво друго може да се очаква? Чрез своето астрално тяло ние сме свързани с животните, чрез етерното си тяло с растенията и чрез физическото си тяло с минералите. Нищо чудно, че когато се спускаме до физическото си тяло, ние стигаме до минералното царство и преминаваме в него. Наистина, не в минералното царство каквото е то сега, а каквото е било по времето, когато то възникна в древната Лемурийска епоха. Настоящата ни епоха последва тази на Атлантида, а Лемурийската епоха предшестваше Атлантида. Допреди голямата Атлантска катастрофа лицето на Земята бе съвсем различно от онова, което е днес. Ние живеехме върху голям континент, простиращ се между Европа и Африка от едната страна и Америка от другата. Това бе Атлантската епоха. В още по-ранна епоха очертанията на Земята отново бяха различни. Човешките същества ние самите в по-ранни инкарнации живееха на континент, простиращ се между Австралия, Африка и Азия.
към текста >>

100. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

нашите собствени души живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време.
Замислете се само, как нашите далечни предшественици т.е. нашите собствени души живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време. Едва от скоро европейските народи можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида. Но тези процеси също се управляват от великите закони на Кармата. Дали ще бъде направено едно или друго откритие, с което да повлияем на Кармата в едно или друго отношение, не зависи от волята и прищевките на хората, а настъпва тогава, когато трябва да настъпи.
към текста >>

Едва от скоро европейските народи можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида.
Замислете се само, как нашите далечни предшественици т.е. нашите собствени души живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време. Едва от скоро европейските народи можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида. Но тези процеси също се управляват от великите закони на Кармата. Дали ще бъде направено едно или друго откритие, с което да повлияем на Кармата в едно или друго отношение, не зависи от волята и прищевките на хората, а настъпва тогава, когато трябва да настъпи.
към текста >>

101. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия.
Всички тези особености бяха подготвени още в най-ранните етапи от развитието на нашата Земя. Ако бихме се върнали назад до древната Лемурийска епоха, ние бихме могли да открием самото възникване на човешките раси именно в териториите на днешна Африка и Азия. После ние бихме установили едно придвижване на човека в посока към Запад и проследявайки расово-определящите сили на Запад, стигаме до измирането на индианците. Да, човечеството трябваше да се отправи на Запад, за да постави началото на това, което наричаме отмиране на расите. За да се освежи с нови, младенчески сили, човечеството трябваше да предприеме похода на Изток, похода от Атлантида през Европа към Азия. После става едно повторение на похода към Запад. Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя.
към текста >>

102. 6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята.
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-конкретни представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата. Същевременно ние очертахме общата картина, такава каквато я установяваме в една определена точка. Обаче това, което споменах за различните точки на Земята, е в сила само за определен момент от развитието. То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци. Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята. Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания. Всичко, което ставаше на Земята, се ръководеше от Мистериите.
към текста >>

Редно е да предположим, че този център е съществувал през епохата на Старата Атлантида.
Отговорът е следният: Първоначално този човек, чрез Елохимите, беше определен, или призван да осъществи в себе си общочовешките качества, взети в тяхната тотална цялост. Обаче от центъра на Меркурий започнаха да действуват, и то с огромна сила, абнормните Духове на Формата и видоизмениха човека така, по такъв начин, че се стигна до формата на етиопската раса. По сходен начин стана и формирането на всяка една от другите раси. А благодарение на обстоятелството, че преселенията на народите бяха направлявани от първоначалния център по един строго определен начин, можа да възникне и тази линия, която аз начертах преди няколко дни. Следователно, Вие трябва да си представите, че Духовете на Формата насочват своите сили от един определен център. Редно е да предположим, че този център е съществувал през епохата на Старата Атлантида. И тогава ние се доближаваме до това, което един вид се спуска към континента Атлантида и го моделира така, че човешките духове попадат под господството на абнормните Духове на Формата.
към текста >>

И тогава ние се доближаваме до това, което един вид се спуска към континента Атлантида и го моделира така, че човешките духове попадат под господството на абнормните Духове на Формата.
Обаче от центъра на Меркурий започнаха да действуват, и то с огромна сила, абнормните Духове на Формата и видоизмениха човека така, по такъв начин, че се стигна до формата на етиопската раса. По сходен начин стана и формирането на всяка една от другите раси. А благодарение на обстоятелството, че преселенията на народите бяха направлявани от първоначалния център по един строго определен начин, можа да възникне и тази линия, която аз начертах преди няколко дни. Следователно, Вие трябва да си представите, че Духовете на Формата насочват своите сили от един определен център. Редно е да предположим, че този център е съществувал през епохата на Старата Атлантида. И тогава ние се доближаваме до това, което един вид се спуска към континента Атлантида и го моделира така, че човешките духове попадат под господството на абнормните Духове на Формата.
към текста >>

И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида.
Представете си нагледно, как тези двама души застават един срещу друг, как сърцата им трепват, защото единият е току-що пристигнал от Европа, а другият е представител на онези ранни народи, които са потеглили на запад още когато расите е трябвало да бъдат разпръснати по лицето на Земята. И тогава индианците пренесоха на запад всичко онова, което е имало стойност за Атлантската културна епоха. И кое беше за индианеца най-важното, най-забележителното? Това, че той все още можеше да предусеща нещо от древното величие и слава на една епоха, когато разделянето на расите не беше напреднало, когато хората можеха да отправят поглед към Слънцето и да възприемат проникващите през морето от мъгли Духове на Формата. През едно море от мъгли атлантецът поглеждаше нагоре към това, което за него все още не беше разделено на шест или седем части, а действуваше задружно. И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида. Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер. А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало. Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо.
към текста >>

103. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа.
Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период.
към текста >>

104. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
В северно-германските области деятелността на Ангелите и Архангелите в човешката душа съществуваше не като някакъв спомен, а така,сякаш още по времето, когато Христос Исус ходеше по Земята, хората все още можеха да я виждат и да участвуват в нея наред с Ангелите и Архангелите. Докато при тези душевни изживявания гръцко-латинските народи си спомняха за нещо, което никога не са изпитвали, германските народи живееха в този елемент като в своя собствена среда. Техният Аз се беше пробудил на онази еволюционна степен, при която в душата все още работеха Духовете на Народите и онези духовни Същества, които принадлежаха на по-низшите Йерархии. Ето защо тези народи стояха най-близко до това, което познаваме като процеси на древната Атлантида.
към текста >>

В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството.
В древната Атлантида хората насочваха поглед към духовните сили и говореха за един вид единно Божество, именно защото те разполагаха с непосредственото възприятие, присъщо за една прадалечна еволюционна степен от развитието на човечеството. Тогавашните хора все още имаха непосредствени възприятия за действията на тези същества, докато по-късно индийците стигаха до тях само с помощта на Хрониката Акаша. Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели.
към текста >>

И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани.
Западните народи се намираха една степен над това равнище и те непосредствено изживяха прехода от старите форми на съзнанието в нови. Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>

Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази.
Да, те имаха непосредствен поглед в действията и живота на реалните духовни сили и то през една епоха, когато Азът още не беше пробуден. Обаче в същото време те виждаха как Азът постепенно се пробужда и как Ангелите и Архангелите работят като ваятели на човешката душа. Тъкмо на този преход те бяха непосредствени свидетели. Те пазеха спомена от предишни епохи, когато целият свят беше потопен в едно подвижно море от мъгли и виждаха как от мъглите се появяват онези божествено-духовни Същества, които стоят непосредствено над човека. И древните Богове, които бяха участвували в създаването на света, още преди появата на сегашните Богове в човешката душа, онези божествени Същества от прадалечното минало, от епохата на древната Атлантида, те нарекоха Вани. Излизайки от епохата на древна Атлантида, хората започнаха да виждат и разпознават действията на Ангелите и Архангелите; и тях те нарекоха Ази. Това бяха онези Същества, които като Ангели и Архангели имаха грижата за човешкия Аз, кой то сега се пробуждаше в най-долната точка от своето развитие. Те бяха предводители на онези народи. А това, което другите източни народи проспаха, а именно възможността да видят как душата се издига благодарение на различните сили, идващи от нормалните и абнормните ангелски и архангелски Същества, европейските народи трябваше да постигнат, започвайки отдолу; те трябваше да станат непосредствени участници в онези процеси, които постепенно доведоха до узряването на човешката душа.
към текста >>

105. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят.
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека. В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят. И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя.
към текста >>

106. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна. Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг. Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура.
към текста >>

Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност. Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.
към текста >>

107. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си.
Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях. Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните. И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство.
към текста >>

108. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
*18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха. Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
към текста >>

109. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението.
Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята?
към текста >>

110. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве.
Това означава "почивката" от земната работа, това означава съботния ден, седмия ден на сътворението. А сега трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Ако всичко това, което казах сега, е правилно, тогава трябва да схващаме човека на Явех, в когото Яхве беше отпечатал своето собствено същество, като непосредствен потомък на човека, който бе създаден като един вид по-ефирен, по-мек човек в шестия ден на сътворението. Следователно една права линия води човека, който беше още мъж-жена едновременно, който беше още в етерно състояние, до физическия човек. Физическият човек е потомъкът, един вид сгъстено състояние на етерния човек. Следователно, когато бихме искали да опишем човека на Яхве, който преминава на Атлантида, ние би трябвало да кажем: "И човекът, който бе създаден от Елохимите в така наречения ден шести на сътворението, се разви по-нататък до еднополовия човек, до човека на Яхве. Това, което иде след седмия ден на сътворението, са потомците на човеците на Елохимите, това са потомците на онова, което се яви в съществуването в шестия ден на сътворението. Тук Библията отново ни се показва в своето величие, когато във втора глава ни разказва, как фактически човекът на Яхве е един потомък на ако можем така да се изразим небесния човек, на човека, който Елохимите създадоха на шестия ден на сътворението. Точно както синът е потомък на бащата, така човекът на Яхве беше потомък на човека на Елохимите. Това ни разказва Библията, когато в стих 4 от 2-ра глава казва: Това,което ще следва сега, са потомците, следващите родове на небесните същества. Това е записано там.
към текста >>

111. 1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек.
Сега на първо място трябва да ни интересува следното: Какъв беше мирогледът, душевната конфигурация на тези две групи народи или поне на техните основни представители, които бяха принудени да напуснат Древна Атлантида и да се отправят на изток, фактически положението беше такова, че през първия следатлантски период от време, цялото душевно устройство на човека се различаваше коренно от това, в каквото то се превърна по-късно и най-вече от душевното устройство на днешния човек. У всички тези представители на древното човечество все още съществуваше едно ясновиждащо възприятие на околния свят. Тогавашните хора все още можеха да виждат в духовния свят, а дори и това, което днес виждаме физически, те го възприемаха по един по-скоро духовен начин. Следователно през онова време съществуваше една по-скоро ясновиждаща форма на живот и на душевни изживявания. Обаче твърде важно е да знаем, че това ясновидство, присъщо на коренното следатлантско човечество, беше в известен смисъл доста различно от ясновидството на атлантците, каквото те имаха в разцвета на Атлантската епоха*6.
към текста >>

112. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ.
Защото, ако Заратустровата мъдрост би искала да изгрее в своята истинска светлина, Заратустра първо би трябвало да се инкарнира в едно подходящо за целта тяло. А до това подходящо тяло може да се стигне само по един специален начин, който ще охарактеризираме веднага. Вчера споменахме, че в Азия съществуваха три вида Народностни Души: Индийската на юг, иранската и северноазиатско-туранската. Посочихме още, че те възникнаха след като северното разклонение на атлантското човечество се придвижи към Азия и се установи там. Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото.
към текста >>

113. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях. И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога. Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно. Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>

114. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно.
От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно. Аз посочих и друго: Един от тези велики посветени беше предводител на всички атлантски Оракули; като „Слънчев посветен", той стоеше над останалите мистерийни центрове, където се обучаваха Меркуриевите, Марсовите, Юпитеровите посветени и т.н. Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е. от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура. Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези големи мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ. Същият този велик, тайнствен посветен предаде своето посвещение и на Заратустра или Зороастер.
към текста >>

от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура.
От моята книга „Тайната наука" Вие знаете, че в древната Атлантида имаше посветени, известни като „свещеници на оракулите", макар че в случая името не е важно. Аз посочих и друго: Един от тези велики посветени беше предводител на всички атлантски Оракули; като „Слънчев посветен", той стоеше над останалите мистерийни центрове, където се обучаваха Меркуриевите, Марсовите, Юпитеровите посветени и т.н. Обърнах внимание още и на следното: този велик Слънчев посветен, предводителят на Слънчевия Оракул, същевременно беше и предводител на най-изтъкнатата културна колония, която се придвижи от запад на изток, т.е. от Атлантида към вътрешността на Азия, за да основе там следатлантска култура. Да, този велик посветен се оттегли дълбоко във вътрешността на Азия, като предостави на онези големи мъдреци, които наричаме свещените Риши, възможността да се превърнат в Учители на своя народ. Същият този велик, тайнствен посветен предаде своето посвещение и на Заратустра или Зороастер.
към текста >>

115. Лекция първа GA_126 Окултна история

Вече мога да кажа, че този път на Запад е не нещо друго, а странстване в търсене на тайните на древната Атлантида, в търсене на тези събития, които са до великата атлантска катастрофа.
Вече мога да кажа, че този път на Запад е не нещо друго, а странстване в търсене на тайните на древната Атлантида, в търсене на тези събития, които са до великата атлантска катастрофа. Натам тръгва Гилгамеш. Много интересно е това, че той трябва да премине врати, които се охраняват от грамадни скорпиони, че духът го въвежда в царството на смъртта, че той влиза в царството на Ксисуфр и в това царство на Ксисуфр той узнава, че всички хора трябва все повече да се проникват от съзнанието за своята смъртност в следатлантската епоха.
към текста >>

116. Лекция втора GA_126 Окултна история

Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр.
След това той трябвало да премине нещо като посвещение, като бил доведен до такива видения, каквито собствената му душа имала по време на атлантските му инкарнации. Това, което митът изобразява като морско плаване и пътуване от Гилгамеш на Запад, е не нещо друго, а вътрешно странстване на неговата душа13 към посвещението, благодарение на което тя се издига към духовните висоти, където може да възприеме това, което я е обкръжавало в древното атлантско време, когато душата все още ясновидски се е вглеждала в духовния свят. Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр. Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина.
към текста >>

117. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

До времето на Атлантида Земният процес беше прогресиращ, оттогава насам той е разрушаващ се, разлагащ се.
Самата светлина се разрушава в нашия следатлантски Земен процес. До времето на Атлантида Земният процес беше прогресиращ, оттогава насам той е разрушаващ се, разлагащ се. Какво представлява светлината? Тя се разлага и разлагащата се светлина е електричество. Това, което познаваме като електричество, е светлина, която сама се разрушава сред материята. А химическата сила, която претърпява едно преобразуване в хода на Земното развитие е магнетизъм. Но ще се появи още една сила, трета сила.
към текста >>

118. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Седем от тези дванадесет мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси, така да се каже, като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството, донесена от Атлантида.
От тринадесетото столетие в духовния живот на човечеството навлезе онова духовно движение, което е свързано с името на Кристиян Розенкройц. За да може това, което е свързано с това име, да навлезе въобще в духовното движение на по-новото време, през тринадесетото столетие беше станало необходимо едно напълно определено духовно мероприятие. Тогава, когато духовният свят се беше затворил напълно за виждането на хората, се събра един важен колегиум от дванадесет мъдри мъже. Този колегиум обединяваше всичко онова, което беше натрупано дотогава като духовно вникване във връзките на света. Седем от тези дванадесет мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси, така да се каже, като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството, донесена от Атлантида. Четири от тези мъдри мъже бяха съединили в себе си чрез съответните окултни процеси онова, което се отнасяше за свещените тайни на индийците, персийците, египтяните и на Гръцкоримската епоха. А приносът на Петата следатлантска епоха беше представен в мъдростта на дванадесетия. Целият обхват на духовния живот беше открит пред очите на тези дванадесет мъдреци.
към текста >>

119. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта.
В действителност не се губи нищо от способностите, които душата е придобила по време на своето развитие. Но ако се придобива една нова способност, предишната възприема друга форма. Тя не се изживява вече сама за себе си, а като основа за новата способност. Например при атлантците е била развита способността за запаметяване. Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец. Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта. Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива. Защото способността, която съвременният човек трябва да усвои, е комбинативното мислене. При атлантците не е имало логика. Сега обаче всяка по-рано спечелена душевна сила трябва да се оттегли в собствената си форма, да се потопи под прага на съзнанието, ако трябва да се придобие някоя нова такава.
към текста >>

израстват от основата, която е била положена в Атлантида.
Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот. Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия. Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове. Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>

120. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Да, това, което съпровождаше прехода от древната Атлантида към следатлантските епохи, беше само едно изменение на формите.
Но при смяна на две големи епохи, винаги се стига до външно изменение на формите. Естествено, преходът от Древно-персийската епоха към Египетско-халдейската епоха беше свързан с друг вид изменение на формите, различен от изменението на формите при прехода от Египетско-халдейската епоха в Гръцко-римската епоха. Преходът от Древно-индийската епоха към Древно-персийската епоха също беше различен, но и той беше свързан с изменение на формите. Да, това, което съпровождаше прехода от древната Атлантида към следатлантските епохи, беше само едно изменение на формите. Придържайки се изцяло към смисъла на философията Санкхия, ние бихме могли да проследим тези изменения, при което ще стигнем до следния извод: Макар и да изживява себе си в тези форми, душата не зависи от тях; Пуруша остава незасегната. Тук ние виждаме един особен род изменения, които са характерни за философията Санкхия и могат да бъдат описани тъкмо с понятията на философията Санкхия. Обаче зад тези изменения на формите стои Пуруша, индивидуалната душевна същност на всеки човек. Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми. Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми.
към текста >>

121. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Към това се прибави като трето нещо отблясъкът, отсянката на това, което съществото Исус изживя със Слънцето, Луната и Земята още като свръхземно същество в древни времена /в по-късните времена на Атлантида/.
Към това се прибави като трето нещо отблясъкът, отсянката на това, което съществото Исус изживя със Слънцето, Луната и Земята още като свръхземно същество в древни времена /в по-късните времена на Атлантида/. Ако искаме да охарактеризираме това, можем да кажем: Христос се вдушеви /както бихме казали "се въплъти"/ в едно ангелско същество. Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология.
към текста >>

122. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток.
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха. Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците. Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело. В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве.
към текста >>

123. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас. И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос? Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
към текста >>

124. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

По времето на Атлантида четвъртата културна епоха е била тази, в която е трябвало да бъдат заложени зародишите на нашата съвременна култура.
По времето на Атлантида четвъртата културна епоха е била тази, в която е трябвало да бъдат заложени зародишите на нашата съвременна култура. В наше време петата културна епоха е тази, в която са заложени семената на културата, която ще последва след нашата, следатлантска. И какво е особено характерно за тази следатлантска пета култура, какво трябва да се развие в нея ?
към текста >>

125. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно.
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу. Течението на живота се състои в преживяването по направлението горе и долу. Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно. Но тази противоположност на горно и долно се е усещала в древните времена като противоположност на съзнателния и обективния свят, на съзнателния и несъзнателния свят. При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта. Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното.
към текста >>

126. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>

Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>

127. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи. Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия. Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>

Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха.
И в това тъкане той е възприемал съществата от третата йерархия. Азия той е възприемал в своето обичайно състояние на сън наяве, тоест в това, което е било, така да се каже, ежедневното съзнание на това време. През нощта в съня той е възприемал третата йерархия. А от време на време в съня му е влизало още по-приглушено съзнание, но такова, което дълбоко е засягало човешкия характер. По такъв начин, тези източни народи са имали, първо, своето ежедневно съзнание, в което всичко се е видоизменяло в имагинации и образи. Тези образи не са били толкова реални, както в по-древните времена, например времената на Атлантида и Лемурия или в лунната епоха. Въпреки това, те присъствали все още по времето на това азиатско развитие.
към текста >>

128. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Тогава аз отново се върнах към самото съчинение на Шелинг за възрастите на света, което също е написано малко абстрактно, но при което човек веднага вижда: Тук вътре има нещо, като описание на древната Атлантида по един напълно духовен начин, всеячески окарикатурено чрез абстракции, но в него се намира нещо.
Тогава аз отново се върнах към самото съчинение на Шелинг за възрастите на света, което също е написано малко абстрактно, но при което човек веднага вижда: Тук вътре има нещо, като описание на древната Атлантида по един напълно духовен начин, всеячески окарикатурено чрез абстракции, но в него се намира нещо.
към текста >>

129. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво.
В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
към текста >>

130. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха.
в Берлин. В течение на 1904 год. бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити. Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните.
към текста >>

Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос.
Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция.
към текста >>

един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита?
Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество.
към текста >>

Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен.
Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество. Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен. По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно.
към текста >>

131. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Те покриват Атлантида.
Нека ясно да си представим времето назад в края на Атлантската епоха. Човек все още е имал някакво ясновиждане: въздухът е бил наситен с водни изпарения. С този гъст, водняв въздух, Слънцето и звездите не са били могли да бъдат виждани: не е било възможно да се образува дъга: гъсти, тежки, мъгливи маси, покривали Земята. Ето защо легендата разказва за Нифлхейм, за мъгливия дом. След това водите, които били разпростряни из въздуха, се кондензират. Те покриват Атлантида. Потопът означава огромна кондензация на масите, от мъгли, във вода. Човекът, само тогава е могъл да види себе си, когато е видял другите предмети наоколо си.
към текста >>

Когато човекът излязъл от Потопа на Атлантида, пропорциите на неговото физическо тяло съответствувала на тези мерки.
Човешкото тяло е с множество пропорции, които имат много по-дълбоко значение. Едно от тях е следното. Ако човек направи един ковчег – височината, ширината и дължината на който да бъдат в съотношение: три, към пет, към тридесет, като дължината съответствува на телесната дължина, тогава височината и ширината също ще съответствуват на пропорциите на тялото. С други думи, тук са дадени пропорциите на едно нормално развито човешко /същество/ тяло. Когато човекът излязъл от Потопа на Атлантида, пропорциите на неговото физическо тяло съответствувала на тези мерки. Това е много красиво изразено в Библията със следните думи:
към текста >>

132. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Мъгла е заобикаляла Атлантида.
Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида. Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия. С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство. Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване. Човешките тела, също е трябвало да се променят.
към текста >>

Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия.
Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида. Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия. С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство. Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване. Човешките тела, също е трябвало да се променят. Вие бихте се учудили, ако видехте картини на първите атлантийци.
към текста >>

Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж?
Ако това състояние би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло. Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години. Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават. Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки. Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове.
към текста >>

Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето.
За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки. Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето. Това с дълбоката тайна на Ноевия Ковчег. Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина. Излъчване на Мъдрост и безбрежна възвишеност заобикаля тези първични документи /записвания/, когато вникнем дълбоко в тях.
към текста >>

133. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период.
С други думи, до последния ледников период всичко това, което е заложено в смяната на годишните времена, е оказвало по-голямо влияние върху човека, отколкото след този ледников период. И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния. Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период. Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път. И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>

[2] описах условията на древна Атлантида – в книгата „Хрониката Акаша“ GA11, в главата „Нашите атлантски предци“
[2] описах условията на древна Атлантида – в книгата „Хрониката Акаша“ GA11, в главата „Нашите атлантски предци“
към текста >>

134. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове.
За споменатия в доклада процес на образуване на пчелите от осите, той, отговаряйки на зададен въпрос, каза: «Този процес е съществувал още в древна Атлантида, когато отделните животински форми още не са били така здраво затворени в себе си, както сега, когато още не са съществували такива резки граници между различните видове. Днес би било невъзможно да се осъществи такова нещо».
към текста >>

135. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
към текста >>

136. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида.
Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали. Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида.
към текста >>

НАГОРЕ

2.5780041217804