Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
192
резултата от
84
текста с точна фраза : '
Архаи
'.
1.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (
Архаи
), а в теософската литература те са наричани Азури.
Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството. Те имат да вършат важна работа над човека също и през следващите цикли. И тази работа винаги е свързана с внасянето на себичността. На техните действия трябва да се припише израждането на самоличността в себичност, но от друга страна те са творците на самостоятелността на човека. Без тях човекът никога не би станал едно затворено в себе си същество, една “личност”.
Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (Архаи), а в теософската литература те са наричани Азури.
към текста >>
5. в петия кръг Духовете на личността (Първични сили,
Архаи
)
5. в петия кръг Духовете на личността (Първични сили, Архаи)
към текста >>
2.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски
Архаи
, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
Сега те продължават своята работа през време на първата половина на първия Слънчев кръг, като постепенно повтарят изграждането на пълното с мъдрост устройство на човешкото физическо тяло. Малко по-късно към тази работа се присъединява онази на “Духовете на движението” (Динамис в християнския езотеризъм. Махат в теософската литература). С това бива повторен онзи период от Сатурновия цикъл, в който на човешкото тяло бе придадена способността за движение. Това тяло отново разгръща своята подвижност.
Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски Архаи, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
към текста >>
Чрез подобен процес в това време “Духовете на тъмнината” (християнски
Архаи
или Начала, теософски Азурас) се бяха издигнали до степента на психическото съзнание, което човекът ще развие като съзнателно образно съзнание едва на бъдещия “Юпитер”.
Чрез подобен процес в това време “Духовете на тъмнината” (християнски Архаи или Начала, теософски Азурас) се бяха издигнали до степента на психическото съзнание, което човекът ще развие като съзнателно образно съзнание едва на бъдещия “Юпитер”.
Чрез това те идват до състоянието да могат да действат съзнателно от астралния свят. От астралния свят, може да бъде повлияно едно етерно тяло. “Духовете на тъмнината” сториха това по отношение на етерното тяло на човека. Те посадиха сега в него духа на собствената личност (самостоятелността и себичността, егоизма), както по-рано бяха сторили това с физическото тяло. Ние виждаме следователно, че егоизмът постепенно се внедрява от тези духове във всички членове на човешкото същество.
към текста >>
3.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Според езотеричното християнство: „
Архаи
", т.е.
В това Сатурново състояние се включват и такива Същества, чиято най-низша съставна част също е астралното тяло, които обаче са на такава степен от развитието си, че астралното тяло може да действува като един съвременен човешки „Аз". Чрез тези Същества „Азът" свежда поглед от мировите пространства към самия Сатурн. „Азът" предоставя своята природа на отделните Сатурнови Същества. Така от Сатурн се отделя нещо, което поема към обкръжението и всичко това изглежда като отправленията на човешката индивидуалност в съвременния свят. Съществата, които причиняват това, означаваме като „Духове на Индивидуалността" или „Духове на Личността".
(Според езотеричното християнство: „Архаи", т.е.
„Начала".) Те предават на Сатурновите тела в известен смисъл индивидуален, личностен характер. Не че личността се намира на Сатурн, а по-скоро нейното отражение, обвивката на личността. „Духовете на Личността" имат своята действителна „личност" в обкръжението на Сатурн. Поради това, че „Духовете на Личността" правят възможно Сатурновите тела да отразяват тяхната еманация, тези тела приемат онази фина субстанция, която беше описана като „топлина". В целия Сатурн няма никаква душевна дълбина; обаче „Духовете на Личността" познават образа на своята собствена душевна дълбина в еманацията на Сатурн, която ги облъхва като топлина.
към текста >>
4.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Над тях в йерархията са Архангелои,
Архаи
и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие. Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека. Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа. В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои).
Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>
5.
10. 11. Принципи 76-78
GA_26 Мистерията на Михаил
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /
Архаи
или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа.
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /Архаи или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа.
Съдържанието на мислите върху третата Йерархия трябва да бъде духовно естество в психическата образност /душевна образност/.
към текста >>
6.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /
Архаи
, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане. Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
7.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили,
Архаи
, Начала/.
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
към текста >>
8.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (
архаи
), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана.
В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими.
Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът. Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като Бог.
към текста >>
Сегашните власти, елохимите са били прасили,
архаи
на Луната.
Чухме също, че някои същества изостават в развитието.
Сегашните власти, елохимите са били прасили, архаи на Луната.
Има архаи на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили, архаи, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими. Най-изтъкнатото същество от тези прасили, което всъщност би трябвало да стои в ранга на властите, е нареченият от народа «Сатана». Той е с ранга на прасилите и би могъл дори да бъде от властите. Между духовете, които подтикват света напред, този дух на времето действа срещу другите. Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със силите на Старата Луна.
към текста >>
Има
архаи
на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили,
архаи
, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими.
Чухме също, че някои същества изостават в развитието. Сегашните власти, елохимите са били прасили, архаи на Луната.
Има архаи на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили, архаи, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими.
Най-изтъкнатото същество от тези прасили, което всъщност би трябвало да стои в ранга на властите, е нареченият от народа «Сатана». Той е с ранга на прасилите и би могъл дори да бъде от властите. Между духовете, които подтикват света напред, този дух на времето действа срещу другите. Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със силите на Старата Луна. Той е майсторът на всички пречки и затруднения, които се противопоставят на напредналите духове на епохата.
към текста >>
9.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента
Архаи
.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите.
Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи.
Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата.
към текста >>
Така има
Архаи
, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи.
Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти.
Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух.
към текста >>
И към тези
Архаи
, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>
Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели,
Архаи
– чак до тези, които ние нарекохме епохални духове.
По този начин ние се издигнахме до много високите Духове, които се наричат “Екскузиаи”, “Откровения”. Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме като Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите. Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора.
Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове.
Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
към текста >>
10.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала,
Архаи
или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи. Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани
Архаи
.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности. Това са така наречените Духове на Времето.
Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи.
Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
11.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели,
Архаи
.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство.
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
към текста >>
12.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели,
Архаи
, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
Ако биха чули думата
Архаи
, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
13.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат
Архаи
, или Духове на Личността.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.
Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността.
И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид.
Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент. Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън. И те правеха точно това: На Стария Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела. Техните тела се състояха само от топлина.
към текста >>
В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина
Архаи
, но ето че сега Архаите предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце.
И така, какво постигнаха Архаите, или Духовете на Личността, в хода на своето собствено развитие? Това, че в Космоса изобщо можа да се появи едно Слънце!
В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина Архаи, но ето че сега Архаите предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце.
На Сатурн Архангелите получиха възможността да се издигнат до своята "човешка" степен. Те можаха да кажат: Ние бяхме предхождани от Началата, от Духовете на Личността. Като техни пратеници, излъчващи светлина, ние възвестяваме на Космоса някогашното битие на огнения, протъкан от вътрешна топлина, Сатурн. Ние сме пратениците, вестителите на Архаите.
към текста >>
Вестители означава Ангели,
Архаи
означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи.
Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели. Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>
14.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои,
Архаи
.
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме.
Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или
Архаи
.
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или Архаи.
Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния живот на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло. Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето. Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса.
към текста >>
И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг
Архаи
.
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето. Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса. Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ.
И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг Архаи.
Тъкмо на тези Духове на Времето, респективно Духове на Личността следва да приписваме факта, че в определени епохи се появяват точно определени личности. Несъмнено, Вие разбирате, че понякога земните задачи трябва да се решават от тази или онази историческа личност. Защото в планетарното развитие на Земята би настъпил истински хаос, ако съответната епоха изисква раждането на Лутер или Карл Beлики, а те поради някаква случайност се родят в някоя друга епоха. Ето защо всичко трябва да бъде съобразено с цялостната еволюция на човечеството, така че в конкретната историческа епоха да се инкарнират онези души, от които се нуждае цялото човечество. Точно тази е задачата на Архаите, или Духовете на Личността.
към текста >>
15.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън". И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
16.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели,
Архаи
, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ. И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл. Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите.
към текста >>
17.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели,
Архаи
и т.н.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н.
всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите
Архаи
, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
18.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "
Архаи
" или "Начала".
Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели. Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие. Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях.
Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "Архаи" или "Начала".
Тези Духове на Личността преработеха, така да се каже, това, което бяха дали Престолите. Така чрез съчетаното действие на тези два вида същества се роди първият зачатък на човешкото физическо тяло. Изминаха огромни периоди от време. След това както видяхме -, настъпи една мирова нощ, след която се появи второто въплъщение на Земята, Слънчевото развитие. Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/.
към текста >>
19.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това
Архаи
(Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели.
Дванадесет Същества действат, влизат във взаимоотношения едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа. Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с числото 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с числото 7. Само вместо имената на зодиакалните съзвездия се нуждаем от това да имаме имената на съответните Същества. Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука.
В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели.
Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга. Човекът обаче се развива напред и впоследствие ще достигне степени, вече постигнати от други Същества. Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория. В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества.
към текста >>
Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (
Архаи
) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества. Всяко описание на онова, което те правят, ще трябва да се занимава с планетарните тела и техните движения.
Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
20.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Но ако тези
Архаи
действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
21.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните
Архаи
.
Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция.
Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи.
Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди. Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред.
към текста >>
22.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и
Архаи
.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия. А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме.
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името
Архаи
или Духове на Личността.
После ние стигаме до халдейските народи.
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността.
Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено.
към текста >>
24.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите
Архаи
, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>
25.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за
Архаи
или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е.
От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите. От сказките, които в течение на годините бяха изнесени пред нас, вие си спомните всички, а може да прочетете това и в моята книга "Тайната наука", че в реда на йерархиите, започвайки първо от горе, различаваме една троица, която наричаме Серафими, Херувими и Престоли. Знаете, че след това имаме следващата йерархия, която наричаме Кириотетес или Господства, Динамис или Сили и Ексузиаи или Откровения, Власти.
Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за Архаи или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е.
за онези духовни същества, които стоят най-близо до човека. Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията.
към текста >>
Първо нас ще ни интересува, какво е станало в смисъла на Генезиса с онези, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността.
Сега, след като казваме това, в нас трябва да възникне въпросът: как стои работата с другите Същества на йерархиите?
Първо нас ще ни интересува, какво е станало в смисъла на Генезиса с онези, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В смисъла на нашия йерархичен ред те са първите след Елохимите по посока надолу. Още веднъж искаме да запомним, че в лицето на Елохимите имаме възвишени Същества, които още през време на старото Сатурново съществуване бяха надминали човешката степен. Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в старото Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване. Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях?
към текста >>
Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или
Архаи
в смисъла не тези първични думи.
Тук имаме същото нещо, каквото се крие и зад друга подобна на нея дума. В повече от арийските езици има сродство между думите "деус" и "днес", които означават Бог и ден. Тези думи са вътрешно сродни по същество и в древни времена хората са чувствували напълно родството между "ден" и едно същество. Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е разбирало не само откъси от време, а с думата "диес" са разбирали същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества. Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове.
Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи.
Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите. Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето. Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в големи линия, като план. Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една голяма система.
към текста >>
26.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вчера обърнахме вниманието на това, че думата "Йом" ден не е онова отвлечено нещо, онова отвлечено време, което днес наричаме ден, а с тази дума са обозначени същества, а именно онези същества, които в реда на йерархиите наричаме Духове на Личността или Духове на Времето,
Архаи
.
Вчера обърнахме вниманието на това, че думата "Йом" ден не е онова отвлечено нещо, онова отвлечено време, което днес наричаме ден, а с тази дума са обозначени същества, а именно онези същества, които в реда на йерархиите наричаме Духове на Личността или Духове на Времето, Архаи.
Изказването, което често пъти тук вече направихме: че зад това тъкане и зад този живот на елементарното съществуване навсякъде трябва да виждаме нещо душевно-духовно, което ни се описва в Генезиса, това изказване трябва да се разбира много по-дълбоко, отколкото сме го разбирали до сега. Също и зад някои други неща, които срещаме в Генезиса, ние трябва да виждаме не отвлечености, а живи същества. Естествено, лесно ще бъде да виждаме живи същества там, където е писано: Духът на Елохимите Руах Елохим. Но ако искаме да разберем смисъла на древните предания, ние трябва да търсим живи същества не само зад такива изрази, където и днешното схващане още се решава да вижда живи същества, а трябва да издирваме такива живи същества навсякъде. И така не ще бъде неоправдано, когато възникне въпросът: Какво трябва да мислим за това, което се крие например зад израза: И вътрешно раздвиженото беше "тоху-ва-боху", както ви го описах: Тъмнина беше върху елементарното съществуване на материята.
към текста >>
И също както напредналите Духове на Личността Йом са поставени на тяхното място от Елохимите, така, за да се произведе целият ред, цялата закономерност на нашето Земно развитие, са използувани и изостаналите
Архаи
, онези Духове на Личността, които се изявяват не чрез светлината, а чрез тъмнината.
0нези, които не стават университетски професори, те са много по-добре на своето място, отколкото биха били напредналите. По всяка вероятност университетските професори биха били малко подходящи педагози за 7, 8, 9, 10-годишните деца. Така е и в космическото цяло. Онези, които достигат своята цел, биха били твърде малко подходящи за определени задачи в Космоса. За тези задачи местата трябва да бъдат запълнени от другите, които можем също така добре да кажем са изостанали чрез самоотрицание.
И също както напредналите Духове на Личността Йом са поставени на тяхното място от Елохимите, така, за да се произведе целият ред, цялата закономерност на нашето Земно развитие, са използувани и изостаналите Архаи, онези Духове на Личността, които се изявяват не чрез светлината, а чрез тъмнината.
Те са поставени на съответното място, за да дадат по подходящ начин своя принос в закономерното развитие на нашето съществуване. Колко важно е това, можем да разберем от разглеждането на нещо, което вземаме от нашето обикновено дневно съществуване, Светлината, за което се говори тук в Генезиса, не е тази светлина, която може да бъде видяна с външните физически очи. Това е един по-късен израз на светлината, за която се говори в Генезиса /Битието/. Също така това, което наричаме физическа тъмнина, което съществува около нас през нощта, когато Слънцето не грее, е един израз на онова, което в Генезиса е наречено тъмнина. Ако се запитаме сега: Има ли за човека някакво значение тази физическа дневна светлина, такава, каквато я виждаме днес?
към текста >>
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите
Архаи
.
И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи.
Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
към текста >>
Изостаналите в развитието
Архаи
действуват в тъмнината.
Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи.
Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината.
Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността.
към текста >>
Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските
Архаи
, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината.
Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени.
към текста >>
И това са също онези
Архаи
, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии?
към текста >>
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие
Архаи
, онези, които свързват своята работа с напредналите
Архаи
.
Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня.
към текста >>
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите
Архаи
и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях?
към текста >>
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на
Архаи
и които регулират живота.
Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота.
Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност.
към текста >>
Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред
Архаи
, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината.
За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите. Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили. Така щото би трябвало да кажем: Елохимите направиха да бъде Светлина; те самите се изявяваха чрез Светлината.
Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред Архаи, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината.
Наред с "Йом" те поставиха "Лилле", което обикновено се превежда с нощ. След това обаче става дума да се пристъпи по-нататък, да се специализира по-нататък развитието. За целта от реда на йерархиите трябваше да бъдат взети други Същества. Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от Архаите, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите. И те им предадоха онази дейност, възложиха им онази дейност, която трябва да се влива отвън върху нашата Земя, за да може да се развива не само растителността, но и животинските видове, които имат един вътрешно тъчащ живот в представи и усещания.
към текста >>
27.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата,
Архаи
или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване.
А сега, когато минете през целия Генезис, когато разгледате цялото царуване и тъкане на мировото развитие, така както ни го съобщава Генезисът, вие ще откриете, че всички минали степени, които са се развили през време на съществуването на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна, се повтарят в Земното развитие и накрая като венец на това развитие се явява човекът. Така трябва да схващаме ние този разказ за Генезиса /Битието/, че цялото тъкане и съществуване на йерархиите се преплита в това, което става и че всичко това се концентрира един вид в последното произведение на Земното развитие, в онова свръхсетивно същество /защото отначало то е едно свръхсетивно същество/, за което се казва: Елохимите решиха, като казаха: Сега нека да направим човека. Тогава те втъкаха в едно всичко, което можеха да направят по отделно, втъкаха го в едно общо творение. Всички дейности, които бяха донесени със себе си от предишни степени, те ги втъкаха заедно, за да произведат накрая човека.
Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване.
И когато проследим това, което Генезисът ни разказва, до онова увенчание на сградата, което се явява с човека в така наречения ден шести на сътворението, когато разгледаме цялото тъкане и съществуване така да се каже на Земното развитие преди човека, ние намираме вече там всичките различни йерархии. И всички тези йерархии трябваше да съдействуват, за да подготвят това, което се явява в човека.
към текста >>
28.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>
29.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после
Архаи
или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят.
Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива, доминиращи човека. Сега ще разгледаме как тези различни духовни същества се намесват в нашия живот.
към текста >>
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои,
Архаи
- ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни.
Достигаме до нивото на Властите (Ексузиай): тук имаме работа с изцяло различни сили.
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни.
Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
към текста >>
Те не представят забележителни разлики за делото на
Архаи
, Арханглои и Ангелои.
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части.
Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
към текста >>
Ние бихме могли да си представим едно разделение между
Архаи
и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека.
Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
30.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
III.
Архаи
, Архангели, Ангели
III. Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
31.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
32.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва
Архаи
или Духове на Времето.
И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя.
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като създание на жертвата.
към текста >>
33.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
34.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или
Архаи
, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
35.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или
Архаи
, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава?
Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество.
Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество. Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>
36.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и
Архаи
; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите.
Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна. Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път. До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба.
След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите.
Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата. В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества. Видяхме, че от човека до Духовете на Времето имаме работа със Същества, които играят първо роля в човешкия исторически културен процес. Така щото в тези Същества на третата йерархия трябва да виждаме онова, което в течение на самото земно развитие води човека стъпка по стъпка напред, което ръководи културното развитие.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме
Архаи
или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната.
Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу. */виж рис. 1/
към текста >>
37.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия
Архаи
, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>
38.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или
Архаи
; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас.
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
39.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели,
Архаи
и т. н.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек.
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
един свят, който по-рано е бил празен за него. Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
40.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
41.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Днес ние говорим за
Архаи
, Архангели, Ангели*10 и т.н.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н.
В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
42.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
43.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели,
Архаи
и други.
Техните излъчвания чрез впечатленията на външните сетива ни проникват в душата. И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората.
Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други.
Във физическия свят казваме, че виждаме растения, животни, хора, – когато встъпваме в духовния свят, ние трябва да кажем: ние преживяваме в себе си нещо и това преживяване обозначава, че върху нас пада духовният поглед на друго същество, нас ни възприемат. Това усещане да бъдеш възприемаем, това знание, че гледат към теб, отличава живота ни в духовния свят от живота във физическия свят.
към текста >>
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели,
Архаи
.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен.
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и
Архаи
пронизват духовното на човека.
Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили.
Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека.
Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите.
към текста >>
44.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и
Архаи
.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи.
Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал.
към текста >>
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и
Архаи
, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане.
Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и
Архаи
и се предават на всеобщия миров етер.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност.
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер.
Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер. Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно.
към текста >>
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и
Архаи
, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
към текста >>
45.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и
Архаи
.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете. Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
към текста >>
46.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа.
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано.
към текста >>
47.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Tpeтa Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Tpeтa Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели,
Архаи
и т.н.
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н.
всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>
48.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели,
архаи
, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии.
Вижте, скъпи приятели, когато от детството нататък постепенно развиваме съзнанието си, знаем как това съзнание израства и се развива. Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за живота между смъртта и ново раждане. След смъртта не е така, както когато вървим по Земята, събираме опит и имаме преживявания, там това не ни е необходимо. Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло. Когато преминем през портата на смъртта и влезем в отношения с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука.
Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии.
Тук светът се намира извън нас. Светът на минералите, растенията и животните е в нашата околност. Когато преминем през портата на смъртта, тези духовни същества, които изброяваме като висши йерархии, дори техните светове се намират в нас. Ние сме свързани с тях и първоначално не можем да се отличим от тях. Ние живеем вътре в тях, те ни изпълват.
към текста >>
Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и
архаи
от по-висшите йерархии.
Ние живеем вътре в тях, те ни изпълват. Това вече е трудно понятие, но трябва да го усвоим. Тук се намираме извън света, там сме вътре в света. Нашето същество се разширява и разпростира над целия свят, но ние не можем да отличим себе си. След смъртта сме в известна степен напълно сраснали със съществата на висшите йерархии и с това, което тези йерархии правят.
Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и архаи от по-висшите йерархии.
Не можем да стигнем до пълноценно азово съзнание оттатък - в цикли и лекции вече съм описвал от други гледни точки това узряване на азовото съзнание, - ако не можем да намерим силата да различаваме в нас кое са ангели или елохими, какво представлява едно същество от йерархията на ангелите, какво е едно същество от йерархията на ексусиаи, духовете на формата. Отвъд трябва да се научим да различаваме, да имаме силата да се отделим от това, което е свързано с нас, това, което искаме да опознаем, иначе то остава в нас, не стои извън нас. Тук трябва да се срещнем с това, което е вън, да го разгледаме, а там трябва да го отделим от нас, за да можем да се свържем с него.
към текста >>
49.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели,
архаи
и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог. Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>
50.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и
Архаи
.
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали.
към текста >>
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и
Архаи
.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и
Архаи
, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло.
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
към текста >>
51.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и
Архаи
, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си.
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
към текста >>
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели,
Архаи
– създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на
Архаи
, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно.
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и
Архаи
, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това е случай, когато човек като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят. И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият човек вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен.
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това са изключително важни факти.
към текста >>
52.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме
Архаи
, Архангели и Ангели.
Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта. Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна метаморфоза на нашата планета.
Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като
Архаи
.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата. В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата.
Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи.
Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират. Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като
Архаи
и се маскират.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата. В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата. Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи.
Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират.
Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
Съществата, които са Духове на Формата, но се маскират като
Архаи
, са били определени според своето същество за непространственото.
Съществата, които са Духове на Формата, но се маскират като Архаи, са били определени според своето същество за непространственото.
Но те встъпват в пространството, действат в пространството. Техният ариманически характер се определя от това, че тези духовни същества, които по своята същност са определени да бъдат непространствени, предпочитат да действат в пространството. Вследствие на това в пространството се появява възможност да се формира така, че това формиране да не изхожда пряко от непространственото, а пространственото отново да образува пространствено, едно пространствено да се образува чрез друго.
към текста >>
53.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели,
Архаи
и т. н.
Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
Това са невидими Същества. Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго?
към текста >>
54.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените
Архаи
, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха. През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като
Архаи
, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>
55.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на
Архаи
чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
към текста >>
56.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и
Архаи
, Първичните Същества, Духовете на Времето.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето.
Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
Архаи
, Духове на Времето
Архаи, Духове на Времето
към текста >>
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на
Архаи
.
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
В настоящето космическо развитие, тези Архаи имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
към текста >>
В настоящето космическо развитие, тези
Архаи
имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
В настоящето космическо развитие, тези Архаи имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
към текста >>
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на
Архаи
, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
към текста >>
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на
Архаи
.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане.
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи.
С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис.
към текста >>
И така, ние навлизаме в сферата на
Архаи
и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа.
Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е.
към текста >>
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои,
Архаи
.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи.
От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите.
към текста >>
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои,
Архаи
, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
57.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че
Архаи
са направили това по времето на Старият Сатурн.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса.
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
58.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои,
Архаи
и т.н.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
59.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
7.
Архаи
= Духове на Личността
7. Архаи = Духове на Личността
към текста >>
60.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и
Архаи
, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
към текста >>
61.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тогава вместо да оставаме при сетивния свят, ние ще се издигнем в света на
Архаи
.
Светът на интуицията ние ще изживеем по-късно.
Тогава вместо да оставаме при сетивния свят, ние ще се издигнем в света на Архаи.
към текста >>
Когато обаче сме напреднали до света на
Архаи
, за нас е дори възможно с помощта на
Архаи
отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
Тези духовни Същества винаги са били известни под името
Архаи
.
Солта се разтваря напълно и водата остава прозрачна. Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и
Архаи
.
Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане.
Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи.
Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на
Архаи
ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества.
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния свят, ние отправяме поглед към Елохимите. Ако обаче погледнем навътре към нашето телесно устройство, към това, което изгражда нашите органи, тогава ние трябва да отидем още по-нататък. От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Духовете на формата се намират и други свръхсетивни Същества. И тези други Същества те се намират не просто извън човека; те действуват вътре в човека.
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества.
С други думи, ние извличаме нещо от свръхсъзнателните си опитности за тези Същества, които след това пренасяме в нашата вътрешна организация. Практически докато сме живи ние носим света на Йерархиите в себе си.
към текста >>
62.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и
Архаи
.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси. Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане.
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи.
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
към текста >>
63.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите
Архаи
.
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи.
Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период. Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война. Задачата на Антропософията за показването на човека и историческите събития като отражение на свръхсетивното.
към текста >>
65.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тези Начала, тези
Архаи
, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните
Архаи
.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват
Архаи
, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба.
Но с тези средства, с които разполага това, което е прието да се нарича наша външна цивилизация, няма да може да ликвидира този раздор. Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията.
И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба.
И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира? Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли. Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се
Архаи
, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
към текста >>
Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните
Архаи
и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
В този смисъл може да има двояк подход към националността.
Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност. Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли. Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>
И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се
Архаи
.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене. Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли.
И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи.
В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
към текста >>
66.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои,
Архаи
– не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои,
Архаи
просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете.
Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
към текста >>
67.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели,
Архаи
.
И би могло да се помисли, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от мисленето, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света. Но това не е така; всъщност става нещо друго.
Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
към текста >>
68.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и
Архаи
.
Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия.
И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи.
Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден.
към текста >>
Третата Йерархия - Ангели, Архангели,
Архаи
- сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>
69.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Архаи
, Архангели, Ангели,
Архаи, Архангели, Ангели,
към текста >>
70.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели,
Архаи
.
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят. Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук?
- Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения. И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и
Архаи
, ние влизаме в определени отношения.
И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили.
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и
Архаи
, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли.
Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества. Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>
71.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели,
Архаи
.
Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера.
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели,
Архаи
.
Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е.
с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Третата йерархия, Ангели, Архангели и
Архаи
, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>
72.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели,
Архаи
, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.
Човекът казва за себе си «аз». Обаче този аз стои вътре в множество действия.
Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели,
Архаи
.
Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека.
Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи.
Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.
към текста >>
Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и
Архаи
.
В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели,
Архаи
, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
към текста >>
73.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели,
Архаи
.
Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня.
В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи.
През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели,
Архаи
.
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
към текста >>
През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели,
Архаи
, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр.
И ние виждаме още нещо.
През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр.
278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие. Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>
74.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ангели, Архангели,
Архаи
всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат.
Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
Приема се от Ангели, Архангели,
Архаи
Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
към текста >>
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели,
Архаи
се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
към текста >>
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и
Архаи
, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е.
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
към текста >>
Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели,
Архаи
, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан.
Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и
Архаи
.
Но съществува и един трети случай. В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство.
И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи.
И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето. С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества. И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път.
към текста >>
Ангели, Архангели,
Архаи
стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало. И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята. Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето.
Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>
76.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и
Архаи
.
Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека. Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи.
След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели,
Архаи
, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/.
към текста >>
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и
Архаи
и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и
Архаи
, виждаме как те се отнасят помежду си.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот. И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива.
Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си.
Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и
Архаи
виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
77.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това са съществата от йерархията на
Архаи
- Прасилите.
И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота. Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера.
Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите.
И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае.
към текста >>
78.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на
Архаи
; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот.
към текста >>
79.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и
Архаи
; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
към текста >>
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат
Архаи
, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал.
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви!
към текста >>
В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели,
Архаи
и техните взаимни действия.
Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви.
В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия.
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст». Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
80.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели,
Архаи
и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат
Архаи
, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с
Архаи
, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на
Архаи
, Архангели и Ангели.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето.
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели.
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
към текста >>
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на
Архаи
, Архангели и Ангели.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели.
Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
към текста >>
81.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В най-долното в известна степен царство са
Архаи
, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими.
Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства.
В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими.
В течение на тези лекции ние представихме, как човекът живее между смъртта и едно ново раждане с истинската същност на звездите и поради това с тези висши йерархии. Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи следното:
към текста >>
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и
Архаи
.
В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии. Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи.
Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се). Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на
Архаи
, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение. Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията.
Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели. - За духовните същества аз винаги употребявам имената на старата християнска традиция, която притежаваше още духовното, макар и че бих могъл да ги нарека с други имена.
към текста >>
Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат
Архаи
, Архангели и Ангели.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели.
- За духовните същества аз винаги употребявам имената на старата християнска традиция, която притежаваше още духовното, макар и че бих могъл да ги нарека с други имена.
към текста >>
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и
Архаи
биха го въвели в ясновидството.
Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система. В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите. И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот.
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството.
Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен живот, той може да се постави в своя предишен земен живот с една, така да се каже, космическа нагласа.
към текста >>
82.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до
Архаи
, Архангели и Ангели.
За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
83.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели,
Архаи
и т.н.
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели, Архаи и т.н.
Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на
Архаи
-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н.
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>
НАГОРЕ