Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
419
резултата от
118
текста с корен от думите : '
Архаи
'.
1.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (
Архаи
), а в теософската литература те са наричани Азури.
Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството. Те имат да вършат важна работа над човека също и през следващите цикли. И тази работа винаги е свързана с внасянето на себичността. На техните действия трябва да се припише израждането на самоличността в себичност, но от друга страна те са творците на самостоятелността на човека. Без тях човекът никога не би станал едно затворено в себе си същество, една “личност”.
Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (Архаи), а в теософската литература те са наричани Азури.
към текста >>
5. в петия кръг Духовете на личността (Първични сили,
Архаи
)
5. в петия кръг Духовете на личността (Първични сили, Архаи)
към текста >>
2.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски
Архаи
, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
Сега те продължават своята работа през време на първата половина на първия Слънчев кръг, като постепенно повтарят изграждането на пълното с мъдрост устройство на човешкото физическо тяло. Малко по-късно към тази работа се присъединява онази на “Духовете на движението” (Динамис в християнския езотеризъм. Махат в теософската литература). С това бива повторен онзи период от Сатурновия цикъл, в който на човешкото тяло бе придадена способността за движение. Това тяло отново разгръща своята подвижност.
Също така повтарят по ред своята работа “Духовете на формата” (Ексузиаи, Власти), “Духовете на тъмнината” (по християнски Архаи, Начала, теософски Асурас), след това “Синовете на огъня (Архангели) и накрая “Духовете на сумрака” (Ангели).
към текста >>
Чрез подобен процес в това време “Духовете на тъмнината” (християнски
Архаи
или Начала, теософски Азурас) се бяха издигнали до степента на психическото съзнание, което човекът ще развие като съзнателно образно съзнание едва на бъдещия “Юпитер”.
Чрез подобен процес в това време “Духовете на тъмнината” (християнски Архаи или Начала, теософски Азурас) се бяха издигнали до степента на психическото съзнание, което човекът ще развие като съзнателно образно съзнание едва на бъдещия “Юпитер”.
Чрез това те идват до състоянието да могат да действат съзнателно от астралния свят. От астралния свят, може да бъде повлияно едно етерно тяло. “Духовете на тъмнината” сториха това по отношение на етерното тяло на човека. Те посадиха сега в него духа на собствената личност (самостоятелността и себичността, егоизма), както по-рано бяха сторили това с физическото тяло. Ние виждаме следователно, че егоизмът постепенно се внедрява от тези духове във всички членове на човешкото същество.
към текста >>
3.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Според езотеричното християнство: „
Архаи
", т.е.
В това Сатурново състояние се включват и такива Същества, чиято най-низша съставна част също е астралното тяло, които обаче са на такава степен от развитието си, че астралното тяло може да действува като един съвременен човешки „Аз". Чрез тези Същества „Азът" свежда поглед от мировите пространства към самия Сатурн. „Азът" предоставя своята природа на отделните Сатурнови Същества. Така от Сатурн се отделя нещо, което поема към обкръжението и всичко това изглежда като отправленията на човешката индивидуалност в съвременния свят. Съществата, които причиняват това, означаваме като „Духове на Индивидуалността" или „Духове на Личността".
(Според езотеричното християнство: „Архаи", т.е.
„Начала".) Те предават на Сатурновите тела в известен смисъл индивидуален, личностен характер. Не че личността се намира на Сатурн, а по-скоро нейното отражение, обвивката на личността. „Духовете на Личността" имат своята действителна „личност" в обкръжението на Сатурн. Поради това, че „Духовете на Личността" правят възможно Сатурновите тела да отразяват тяхната еманация, тези тела приемат онази фина субстанция, която беше описана като „топлина". В целия Сатурн няма никаква душевна дълбина; обаче „Духовете на Личността" познават образа на своята собствена душевна дълбина в еманацията на Сатурн, която ги облъхва като топлина.
към текста >>
4.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Над тях в йерархията са Архангелои,
Архаи
и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие. Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека. Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа. В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои).
Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>
А през първата древно-индийска културна епоха, когато следатлантският живот стигаше до такава висота в духовно отношение, каквато от тогава е недостижима и до днес една естествена висота под ръководството на Великите Учители самите Архангели бяха зависими, в същия смисъл, от
Архаи
те или Началата.
Само през третата културна епоха, египетско-халдейската, Ангелите (или низшите дхианически Същества в смисъла на ориенталската мистика) са били самостоятелни водачи на хората. За древно персийската епоха това не беше така. Тогава Ангелите бяха подчинени в много по-голяма степен на едно по-висше ръководство, отколкото през египетската епоха и действуваха според импулсите от по-висшата йерархия. Всичко беше под ръководството на Ангелите, обаче самите Ангели бяха зависими от стоящите над тях Архангели или Архангелои.
А през първата древно-индийска културна епоха, когато следатлантският живот стигаше до такава висота в духовно отношение, каквато от тогава е недостижима и до днес една естествена висота под ръководството на Великите Учители самите Архангели бяха зависими, в същия смисъл, от Архаите или Началата.
към текста >>
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат
Архаи
те, вдъхновителите на древната индийска култура.
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура.
През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос.
към текста >>
5.
10. 11. Принципи 76-78
GA_26 Мистерията на Михаил
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /
Архаи
или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа.
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /Архаи или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа.
Съдържанието на мислите върху третата Йерархия трябва да бъде духовно естество в психическата образност /душевна образност/.
към текста >>
6.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /
Архаи
, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане. Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
7.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили,
Архаи
, Начала/.
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
към текста >>
8.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Това са Първичните Сили, Началата или
Архаи
те.
Преди този период има един друг, в който хвърляйки поглед назад в миналото ние не намираме вече човека в неговото настоящо духовно-душевно устройство, а намираме света на божествено-духовните Същества, в лоното на които човекът се намира още като зародиш.
Това са Първичните Сили, Началата или Архаите.
към текста >>
Йерархията на
Архаи
те или на Първичните Сили счита като своя задача, да въведат всички прачовеци, у които и душевният живот отговаряше на тяхната едностранчива форма, в общата човешка форма.
Йерархията на Архаите или на Първичните Сили счита като своя задача, да въведат всички прачовеци, у които и душевният живот отговаряше на тяхната едностранчива форма, в общата човешка форма.
към текста >>
От нея
Архаи
те създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/. Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство. Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли.
От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
към текста >>
За да разберем правилно това, което извършиха
Архаи
те, цялата Йерархия на
Архаи
те, която в хор създаде човешката форма, трябва да помислим, че съществува огромна разлика между тази форма и физическо то тяло на човека.
За да разберем правилно това, което извършиха Архаите, цялата Йерархия на Архаите, която в хор създаде човешката форма, трябва да помислим, че съществува огромна разлика между тази форма и физическо то тяло на човека.
Физическото тяло е това, което в човешкото същество се развива физико-химически.
към текста >>
Същевременно се открива, каква дълбока връзка съществува между човека и Йерархията на
Архаи
те.
Човек, който насочва своя виждащ духовен поглед назад в миналото, вижда раждането на тази човешка форма като първи период, когато наблюдава съществуванията между смъртта и едно ново раждане.
Същевременно се открива, каква дълбока връзка съществува между човека и Йерархията на Архаите.
към текста >>
Йерархията на
Архаи
те твори именно в ритмически епохи върху развитие то на човешката форма.
Още в този период може да се говори за един нататък на разликата между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Йерархията на Архаите твори именно в ритмически епохи върху развитие то на човешката форма.
При това те веднъж насочват мислите, които ръководят волята на всеки един от тях, повече към извънземния Космос. Другият път те гледат към Земята. И от задружното действие на това, което е подбуждано от извънземния Космос и от Земята, се образува човешката форма, която по този начин е израз на това, че човекът е едновременно същество на Земята и на извънземния Космос.
към текста >>
Човешката форма, така както тя е описана тук като творение на Йерархията на
Архаи
те, не обхваща обаче само външните очертания на човека и повърхностната форма, каквито са дадени в ограничената от кожата форма, а също и формирането на силите, които стоят на основата на неговото държане, на неговата стойка, на неговата способност да се движи приспособена към земните условия, и на неговата способност да употребява своето тяло като изразно средство за неговата вътрешност.
Човешката форма, така както тя е описана тук като творение на Йерархията на Архаите, не обхваща обаче само външните очертания на човека и повърхностната форма, каквито са дадени в ограничената от кожата форма, а също и формирането на силите, които стоят на основата на неговото държане, на неговата стойка, на неговата способност да се движи приспособена към земните условия, и на неговата способност да употребява своето тяло като изразно средство за неговата вътрешност.
към текста >>
Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и крака от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на
Архаи
те.
Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и крака от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на Архаите.
Всичко това се подготвя в живота, който и за този период може да се нарече живот между смъртта и идно ново раждане. То се подготвя тук така, че после в третия период, който е нашият настоящ период, през времето между смъртта и едно ново раждане човекът има способността сам да работи в създаването на своята форма за неговото земно съществуване.
към текста >>
9.
45. Принципи 147-149
GA_26 Мистерията на Михаил
В един първи период човекът живее изцяло в Йерархията на
Архаи
те.
147. Съществуванията между смъртта и едно ново раждане също показва три периода.
В един първи период човекът живее изцяло в Йерархията на Архаите.
Те подготвят неговата по-късна човешка форма за физическия свят.
към текста >>
148. Така
Архаи
те подготвят човешкото същество да може по-късно да развие свободно себесъзнание; защото това свободно себесъзнание може да бъде развито само в същества, които могат да го проявят от един вътрешен подтик на душата чрез формите, която е създадено тук.
148. Така Архаите подготвят човешкото същество да може по-късно да развие свободно себесъзнание; защото това свободно себесъзнание може да бъде развито само в същества, които могат да го проявят от един вътрешен подтик на душата чрез формите, която е създадено тук.
към текста >>
10.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
През един втори период човекът минава от областта на
Архаи
те в тази на Архангелите.
През един втори период човекът минава от областта на Архаите в тази на Архангелите.
Обаче с тях той не е така свързан телесно-духовно, както преди това с Архаите. Неговата връзка с Йерархията на Архангелите е повече духовна. Но тя е все пак така вътрешна, че в тази епоха все още не можем да говорим за едно откъсване на човека от божествено-духовния свят.
към текста >>
Обаче с тях той не е така свързан телесно-духовно, както преди това с
Архаи
те.
През един втори период човекът минава от областта на Архаите в тази на Архангелите.
Обаче с тях той не е така свързан телесно-духовно, както преди това с Архаите.
Неговата връзка с Йерархията на Архангелите е повече духовна. Но тя е все пак така вътрешна, че в тази епоха все още не можем да говорим за едно откъсване на човека от божествено-духовния свят.
към текста >>
Йерархията на Архангелите дава на човека за неговото етерно тяло това, което в това тяло съответствува на формата във физическото тяло, която той дължи на
Архаи
те.
Йерархията на Архангелите дава на човека за неговото етерно тяло това, което в това тяло съответствува на формата във физическото тяло, която той дължи на Архаите.
Както чрез своята форма физическото тяло е приспособено към Земята, за да бъде то на тази Земя носител на Съзна
към текста >>
Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато
Архаи
те работеха над него.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят.
Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него.
Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>
Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на
Архаи
те /които се простират до оформянето на физическата материя.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него.
Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя.
Бележка на превод. /.
към текста >>
Това отново стана причина, да бъде запазено, макар и в смекчена, но все пак определена форма, прадревното диференциране на човеците, което съществуваше, когато човекът премина от Йерархията на Властите към тази на
Архаи
те.
С всичко това в човешкото развитие трябваше предварително да бъде заложено пълното по-късно себе съзнание.
Това отново стана причина, да бъде запазено, макар и в смекчена, но все пак определена форма, прадревното диференциране на човеците, което съществуваше, когато човекът премина от Йерархията на Властите към тази на Архаите.
Човекът изживя този стадий на развитието чувствувайки го и виждайки го, като в една космическа школа. Вярно е, че той не разви едно знание по въпроса, че това е една главна подготовка за неговата по-късна себесъзнателност. Обаче чувствуващото съзерцание на силите на неговото развитие беше все пак тогава важно за внедряването на себесъзнателността в астралното тяло и Аза.
към текста >>
В расите остават да действува
Архаи
те.
Първо един забележителен факт е това, че през втория стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане за всеки отделен човек действува цялата Йерархия на Архангелите. По-късно на тази Йерархия се възлага ръководството на племената на народите. един Архангел е дух на един отделен народ.
В расите остават да действува Архаите.
Всяка раса има за свой ръководител един Дух от Йерархията на Архаите.
към текста >>
Всяка раса има за свой ръководител един Дух от Йерархията на
Архаи
те.
Първо един забележителен факт е това, че през втория стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане за всеки отделен човек действува цялата Йерархия на Архангелите. По-късно на тази Йерархия се възлага ръководството на племената на народите. един Архангел е дух на един отделен народ. В расите остават да действува Архаите.
Всяка раса има за свой ръководител един Дух от Йерархията на Архаите.
към текста >>
11.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (
архаи
), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана.
В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими.
Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът. Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като Бог.
към текста >>
Да продължим към прасилите,
архаи
те, които стоят една степен по-високо от архангелите.
Да продължим към прасилите, архаите, които стоят една степен по-високо от архангелите.
Какво правят те в развитието на човечеството? Ако разгледаме способността им за възприемане, трябва да кажем, че минералното, растителното и животинското царство не съществуват за тях. Човешкото царство е това, което те възприемат като най-долно царство. Възприятията им се простират също над четири царства – човешкото, ангелското, архангелското и тяхното собствено царство. Надолу те стигат само до човека.
към текста >>
Точно както обликът на Земята се променя чрез ангелите и човешкият аз се ръководи отвътре, как народите се ръководят от архангелите, така следващите една след друга епохи се определят от прасилите –
архаи
те.
В четвъртия културен период – гръцкото време, човекът завоюва още една част от този свят чрез изкуството. Гръцкото изкуство е така значително, защото тук човекът отпечатва в материята своята собствена «азова форма». Следва нова епоха. И така, стъпка по стъпка продължава нататък. Ние ще видим как духът на времето се променя.
Точно както обликът на Земята се променя чрез ангелите и човешкият аз се ръководи отвътре, как народите се ръководят от архангелите, така следващите една след друга епохи се определят от прасилите – архаите.
Извънредно важно е да се разглеждат съществата, стоящи зад процесите.
към текста >>
Проследим ли нашата Земя назад до времето, когато се е породила, а и човека като постепенно изграждащо се същество, стигаме до прасилите,
архаи
те.
Нека да се издигнем до властите, ексусиаи, за които човекът като такъв изобщо не съществува. После ще можем по друг начин да си съставим представа какво участва в развитието на природните сили. За техните възприятия най-долното царство е това на ангелите. За тези високо издигнати същества ангелите са същото, което е за нас минералният свят. И при друг повод сме посочвали дейността на тези власти – всичко, което надхвърля отделните хора, което има общо с работите на цялата планета, е дейност на тези същества.
Проследим ли нашата Земя назад до времето, когато се е породила, а и човека като постепенно изграждащо се същество, стигаме до прасилите, архаите.
към текста >>
Сегашните власти, елохимите са били прасили,
архаи
на Луната.
Чухме също, че някои същества изостават в развитието.
Сегашните власти, елохимите са били прасили, архаи на Луната.
Има архаи на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили, архаи, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими. Най-изтъкнатото същество от тези прасили, което всъщност би трябвало да стои в ранга на властите, е нареченият от народа «Сатана». Той е с ранга на прасилите и би могъл дори да бъде от властите. Между духовете, които подтикват света напред, този дух на времето действа срещу другите. Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със силите на Старата Луна.
към текста >>
Има
архаи
на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили,
архаи
, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими.
Чухме също, че някои същества изостават в развитието. Сегашните власти, елохимите са били прасили, архаи на Луната.
Има архаи на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили, архаи, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими.
Най-изтъкнатото същество от тези прасили, което всъщност би трябвало да стои в ранга на властите, е нареченият от народа «Сатана». Той е с ранга на прасилите и би могъл дори да бъде от властите. Между духовете, които подтикват света напред, този дух на времето действа срещу другите. Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със силите на Старата Луна. Той е майсторът на всички пречки и затруднения, които се противопоставят на напредналите духове на епохата.
към текста >>
12.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това
Архаи
те; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими.
Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими.
Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
към текста >>
Сега, да преминем към йерархията на
Архаи
те.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите.
Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството.
към текста >>
Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с
Архаи
те то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите.
Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека.
След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи.
към текста >>
Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за
Архаи
те се явява човекът; най-нисшият свят.
Сега, да преминем към йерархията на Архаите. Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат.
Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят.
Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има “Дух на Епохата”. Ние тук неведнъж сме говорили за “Духа на Епохата”.Ние казахме, например, че в първата култура на следатлантския период, в древноиндийския народ, духът на епохата се е състоял в това, че хората страстно са се стремили назад към древните атлантски времена, когато смътно са възприемали около себе си висшите царства. Така е възникнала системата Йога, с чиято помощ те искали отново да се издигнат във висшите светове.
към текста >>
Такива са
Архаи
те.
Спомнете си макар и Джордано Бруно. Ако Джордано Бруно се бе родил в VІІІ век, той не би станал такъв, какъвто е станал през периода, когато е господствал този дух на епохата, чийто изразител е станал. Той е бил оръдие на духа на времето: така е било и в други случаи. Но съществува и обратната възможност: ако Джордано Бруно се бе родил през VІІІ век, то духът на епохата не би могъл да намери такъв израз, какъвто е намерил в Джордано Бруно. С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи.
Такива са Архаите.
Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните. Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите. Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора.
към текста >>
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на
Архаи
те.
Той е бил оръдие на духа на времето: така е било и в други случаи. Но съществува и обратната възможност: ако Джордано Бруно се бе родил през VІІІ век, то духът на епохата не би могъл да намери такъв израз, какъвто е намерил в Джордано Бруно. С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи. Такива са Архаите. Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните.
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите.
Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора.
към текста >>
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до
Архаи
те.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите.
Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
към текста >>
Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента
Архаи
.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите.
Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи.
Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата.
към текста >>
Така има
Архаи
, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи.
Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти.
Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух.
към текста >>
И така, сред
Архаи
те има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали.
И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света.
към текста >>
И към тези
Архаи
, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят.
Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>
Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели,
Архаи
– чак до тези, които ние нарекохме епохални духове.
По този начин ние се издигнахме до много високите Духове, които се наричат “Екскузиаи”, “Откровения”. Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме като Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите. Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора.
Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове.
Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
към текста >>
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за
Архаи
те и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите,
Архаи
те и Властите.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н.
Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
13.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността,
Архаи
те, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът.
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
14.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала,
Архаи
или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности.
Това са така наречените Духове на Времето. Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи. Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани
Архаи
.
На още по-висока степен стоят онези Същества, които наричаме Пра-начала, Архаи или Духове на Личността, и ние ги откриваме, когато обгърнем с поглед цели епохи и много народи, и вникнем в техните отношения и противоположности. Това са така наречените Духове на Времето.
Ако например разгледаме нашата епоха, ще установим, че тя е ръководена от тези по-висши Същества, наричани Архаи.
Има и още по-висши Същества, които според християнския езотеризъм носят името Власти, Ексузиаи, или Духове на Формата. Следователно, с нашата Земя са свързани безброй Същества, които се присъединяват към човека като един вид стъпала на стълбата от Земята към небето.
към текста >>
15.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели,
Архаи
.
Това бяха пари, пронизани от светлина и топлина. Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство.
Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината. Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта.
към текста >>
16.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Характеристика на третата Йерархия: Ангелите поддържат спомените на човека за миналите му прераждания, Архангелите се грижат за хармонията между индивида и общността,
Архаи
те подреждат физическите отношения и връзки на цялото човечество.
Характеристика на третата Йерархия: Ангелите поддържат спомените на човека за миналите му прераждания, Архангелите се грижат за хармонията между индивида и общността, Архаите подреждат физическите отношения и връзки на цялото човечество.
Втората Йерархия се грижи за прехода на човека в следващото планетарно въплъщение. Космогонията а Птоломей и Коперник. Синовете на Венера и синовете на Меркурий като учители на човечеството.
към текста >>
17.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели,
Архаи
, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
Ако биха чули думата
Архаи
, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и
Архаи
те, и т.н.
Изобщо тук ние сме изправени пред един стих от божествената песен на Изтока, който е изключително труден за разбиране от страна на всички онези, които искат да вникнат в същността на езотеричния живот.
И те биха могли да вникнат в него само ако го разглеждат в светлината на духовното познание, в светлината, която идва от окултните школи на древността и подмладена от християнството продължава своя път нататък, за да открием отново връзките между Луната и Ангелите, между Меркурий и Архангелите, между Венера и Архаите, и т.н.
И ние действително ще открием ключа за разбирането на подобни текстове, като този, на който се спряхме, само ако го разглеждаме в светлината на старото духовно познание. Да, тръгвайки тази вече от този пасаж на божествената Бхагавад Гита, които остава непонятен за екзотеричния живот, ние ще намерим ключа, които ще ни отвори пътя към духовните Йерархии.
към текста >>
18.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат
Архаи
, или Духове на Личността.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня.
Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността.
И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна. Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а
Архаи
те или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на
Архаи
те, или Духовете на Личността.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии.
така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността.
И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха. Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където
Архаи
те постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии. така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността. И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.
Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид.
Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя.
В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент. Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън. И те правеха точно това: На Стария Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела. Техните тела се състояха само от топлина.
към текста >>
Следователно, на Стария Сатурн Духовете на Личността,
Архаи
те, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела.
Какво представляваха тези "яйца от топлина"? Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Стария Сатурн. Бихме могли да се изразим и така: Носейки се над топлината, Духовете, като един вид квачки, мътеха първите огнени тела. В мировото пространство бяха измътени първите огнени тела. Или, ако бихме могли да си послужим с този израз, външните "яйца от топлина" претърпяха един вид коагулация в мировото пространство под въздействието на идващият отвътре огън.
Следователно, на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела.
Старият Сатурн беше изграден само от огън.
към текста >>
Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на
Архаи
те, Духовете на Личността.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици. Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността.
Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
И така, какво постигнаха
Архаи
те, или Духовете на Личността, в хода на своето собствено развитие?
И така, какво постигнаха Архаите, или Духовете на Личността, в хода на своето собствено развитие?
Това, че в Космоса изобщо можа да се появи едно Слънце! В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина Архаи, но ето че сега Архаите предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце. На Сатурн Архангелите получиха възможността да се издигнат до своята "човешка" степен. Те можаха да кажат: Ние бяхме предхождани от Началата, от Духовете на Личността. Като техни пратеници, излъчващи светлина, ние възвестяваме на Космоса някогашното битие на огнения, протъкан от вътрешна топлина, Сатурн.
към текста >>
В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина
Архаи
, но ето че сега
Архаи
те предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце.
И така, какво постигнаха Архаите, или Духовете на Личността, в хода на своето собствено развитие? Това, че в Космоса изобщо можа да се появи едно Слънце!
В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина Архаи, но ето че сега Архаите предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце.
На Сатурн Архангелите получиха възможността да се издигнат до своята "човешка" степен. Те можаха да кажат: Ние бяхме предхождани от Началата, от Духовете на Личността. Като техни пратеници, излъчващи светлина, ние възвестяваме на Космоса някогашното битие на огнения, протъкан от вътрешна топлина, Сатурн. Ние сме пратениците, вестителите на Архаите.
към текста >>
Ние сме пратениците, вестителите на
Архаи
те.
Това, че в Космоса изобщо можа да се появи едно Слънце! В противен случай мировата еволюция би стигнала само до Сатурновата степен, при която биха съществували само изпълнените с топлина Архаи, но ето че сега Архаите предоставиха на Сатурн споменатите "яйца от топлина", така че Сатурн можа да се превърне в Слънце. На Сатурн Архангелите получиха възможността да се издигнат до своята "човешка" степен. Те можаха да кажат: Ние бяхме предхождани от Началата, от Духовете на Личността. Като техни пратеници, излъчващи светлина, ние възвестяваме на Космоса някогашното битие на огнения, протъкан от вътрешна топлина, Сатурн.
Ние сме пратениците, вестителите на Архаите.
към текста >>
Вестители означава Ангели,
Архаи
означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на
Архаи
те от миналите епохи.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи.
Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели. Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>
Тъкмо тези пратеници на
Архаи
те станаха "човеци" на Старото Слънце.
Вестители означава Ангели, Архаи означава Начала; следователно тези Архангели не бяха нищо друго, освен пратениците, които възвестиха действията на Архаите от миналите епохи. Ето защо те се наричат Ангели на Началата, Архангели, към които по-късно хората започнаха да се обръщат е името Архангели.
Тъкмо тези пратеници на Архаите станаха "човеци" на Старото Слънце.
към текста >>
19.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Духовете на Личността, Началата, или
Архаи
те, не могат да създадат субстанцията.
И всичко това, което живее по този начин, което изобщо проявява тази усилена вътрешна подвижност и деятелност, съществува само защото те се ръководят от определени духовни Същества. Наистина, ние казахме, че чрез своята мисловна сила Духовете на Личността изграждат съответните яйцевидни форми. Да, обаче първото условие за това и Вие ще се съгласите с мен е, че по-напред трябва да съществува субстанцията, от която ще бъдат изградени яйцевидните форми.
Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията.
Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент? Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен. За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества.
към текста >>
На Стария Сатурн животът на
Архаи
те, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината.
Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или
Архаи
те.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами.
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
към текста >>
На тях се падна задачата да помогнат на
Архаи
те.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
На тях се падна задачата да помогнат на Архаите.
И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества.
към текста >>
И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или
Архаи
те.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите.
И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите.
Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността.
към текста >>
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят
Архаи
те.
Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите. И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите.
Едва после идват Престолите.
към текста >>
20.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои,
Архаи
.
Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме.
Това са онези Същества, които са разположени непосредствено над човека; християнският езотеризъм ги нарича Ангели, Архангели и Начала, или с други думи: Ангелои, Архангелои, Архаи.
В антропософската литература вместо "Архангели" често казваме "Духове на Огъня", а вместо "Начала" употребяваме названието "Духове на Личността".
към текста >>
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или
Архаи
.
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или Архаи.
Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния живот на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло. Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето. Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса.
към текста >>
И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг
Архаи
.
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето. Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса. Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ.
И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг Архаи.
Тъкмо на тези Духове на Времето, респективно Духове на Личността следва да приписваме факта, че в определени епохи се появяват точно определени личности. Несъмнено, Вие разбирате, че понякога земните задачи трябва да се решават от тази или онази историческа личност. Защото в планетарното развитие на Земята би настъпил истински хаос, ако съответната епоха изисква раждането на Лутер или Карл Beлики, а те поради някаква случайност се родят в някоя друга епоха. Ето защо всичко трябва да бъде съобразено с цялостната еволюция на човечеството, така че в конкретната историческа епоха да се инкарнират онези души, от които се нуждае цялото човечество. Точно тази е задачата на Архаите, или Духовете на Личността.
към текста >>
Точно тази е задачата на
Архаи
те, или Духовете на Личността.
И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг Архаи. Тъкмо на тези Духове на Времето, респективно Духове на Личността следва да приписваме факта, че в определени епохи се появяват точно определени личности. Несъмнено, Вие разбирате, че понякога земните задачи трябва да се решават от тази или онази историческа личност. Защото в планетарното развитие на Земята би настъпил истински хаос, ако съответната епоха изисква раждането на Лутер или Карл Beлики, а те поради някаква случайност се родят в някоя друга епоха. Ето защо всичко трябва да бъде съобразено с цялостната еволюция на човечеството, така че в конкретната историческа епоха да се инкарнират онези души, от които се нуждае цялото човечество.
Точно тази е задачата на Архаите, или Духовете на Личността.
към текста >>
Издигайки се над
Архаи
те, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни Същества, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата.
Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни Същества, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата.
Тяхната мисия надхвърля планетарното тяло на Земята.
към текста >>
По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на
Архаи
те, или Духовете на Личността.
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността.
Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята.
към текста >>
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на
Архаи
те, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии. Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите.
И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>
21.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън". И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на
Архаи
те само в елемента "огън".
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността. При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня.
Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън".
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на
Архаи
те, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
И накрая ние стигаме до онези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността. При тях тук долу на рисунката ние бихме могли да обозначим само физическото тяло, всичко останало е горе в духовния свят. Едно такова физическо тяло може да живее само в огъня. Да, Вие бихте могли да усетите физическото тяло на Архаите само в елемента "огън".
И всеки път, когато виждате oгнената диря на светкавицата, Вие би трябвало да си казвате: тук наистина е скрито нещо от тялото на Архаите, но само горе в духовния свят, с помощта на ясновидството, аз ще открия духовното съответствие на физическото му тяло.
към текста >>
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в сферата на
Архаи
те.
Духовно-научното изследване протича сравнително лесно именно в сферата на Архаите.
Припомнете си, че тези Духове на Личността се намират в космическата област, която се проектира до астрономическия Меркурий, респективно до Венера в смисъла на древните Мистерии. Да предположим, че даден човек е напреднал до такава степен, че може да наблюдава тези Духове на Личността, чиято сфера на действие се определи от Меркурий. Когато насочва своя ясновиждащ поглед към Венера, за да наблюдава там цялата общност, съставена от Духовете на Личността, той знае: В огненото тяло на тази светкавица се отразяват Духовете на Личността, защото там, в светкавицата, се намира-тяхното физическо тяло.
към текста >>
22.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели,
Архаи
, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път.
Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ. И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл. Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите.
към текста >>
Духовете на Личността, или
Архаи
те, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател".
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до
Архаи
те, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове?
към текста >>
Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за
Архаи
те?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс? За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък.
Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите?
Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове? Ето как изглеждат големите логически въпроси! И последната лекция от този цикъл трябва да бъде посветена на тях и най-вече: Какво е значението на човека за Космоса, какво е отношението на човека към висшите Йерархии и към кои степени от Йерархиите води неговият път?
към текста >>
23.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ангелите, Архангелите и
Архаи
те минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек.
Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново.
Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек.
Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл. И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята. А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
към текста >>
24.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели,
Архаи
и т.н.
*12. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели Архангели, Архаи и т.н.
всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р.Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни духове", макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите
Архаи
, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
25.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "
Архаи
" или "Начала".
Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели. Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие. Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях.
Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "Архаи" или "Начала".
Тези Духове на Личността преработеха, така да се каже, това, което бяха дали Престолите. Така чрез съчетаното действие на тези два вида същества се роди първият зачатък на човешкото физическо тяло. Изминаха огромни периоди от време. След това както видяхме -, настъпи една мирова нощ, след която се появи второто въплъщение на Земята, Слънчевото развитие. Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/.
към текста >>
26.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това
Архаи
(Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели.
Дванадесет Същества действат, влизат във взаимоотношения едно с друго и ако опишем техните действия, това ще ни покаже какво наближава да се случи в Света на Духа. Съответно всичко, което има отношение към тези Същества, трябва да бъде свързано с числото 12; всичко онова, което има отношение към фактите, трябва да бъде свързано с числото 7. Само вместо имената на зодиакалните съзвездия се нуждаем от това да имаме имената на съответните Същества. Тези имена винаги са били известни в Духовната Наука.
В началото на християнската ера имаше една езотерична Школа, която възприе следните имена за Духовните Същества, съответстващи на зодиакалните съзвездия: Серафими, Херувими, Престоли, Кариотетес, Динамис, Екскузиаи, след това Архаи (Праначала или Духове на Личността), и после Архангели и Ангели.
Десетата категория е самият Човек на своя сегашен етап на развитие. Тези имена означават десет ранга. Човекът обаче се развива напред и впоследствие ще достигне степени, вече постигнати от други Същества. Следователно един ден той ще участва във формирането на 11-та и 12-та категория. В този смисъл трябва да мислим за 12 духовни Същества.
към текста >>
Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (
Архаи
) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества. Всяко описание на онова, което те правят, ще трябва да се занимава с планетарните тела и техните движения.
Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
27.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността,
Архаи
те или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн.
Макар и да са осъществявали своята човешка степен, те не са живеели в тяло от плът, както днешния човек. Само тяхната еволюционна степен отговаряше на тази, която е характерна за днешния човек. Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек.
И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн.
И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества. Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>
Можем, следователно, да обобщим нещата така:
Архаи
те бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
Но ние откриваме и още по-висши Същества, които са минали през своята човешка степен не на Старата Луна, а на Старото Слънце. Това са Архангелои, или Архангелите. Тези Същества стоят две степени над човека и те са осъществили своята човешка степен две епохи по-рано от днешния човек. И ако се върнем още по-назад, към първото въплъщение на нашата Земна планета, към Стария Сатурн, ние откриваме още по-висши Същества, Духовете на Личността, Архаите или Началата, за които установяваме, че те са осъществили своята човешка степен именно през епохата на Стария Сатурн. И така, започвайки с тези Същества които, следователно са били „човеци“ през епохата на Стария Сатурн и проследявайки планетарните въплъщения на Земята до наши дни, ние добиваме сравнително точна представа за еволюцията на свръхсетивните Същества.
Можем, следователно, да обобщим нещата така: Архаите бяха човеци на Стария Сатурн; Архангелите, или Архангелои бяха човеци на Старото Слънце; Ангелите, или Ангелои бяха човеци на Старата Луна; хората са човеци на нашата Земя.
към текста >>
Докато Духовете на Времето насърчават Духовете на Народите, за да бъде изпълнена една или друга велика мисия, Ангелите осъществяват връзката между
Архаи
те и отделните хора така, че последните също да се включат в изпълнението на съответната мисия.
Духовете на Времето трасират основните насочващи линии за отделните епохи. А Духът на Времето се разпростира върху цялата Земя благодарение на отделните народи и техните специфични особености.
Докато Духовете на Времето насърчават Духовете на Народите, за да бъде изпълнена една или друга велика мисия, Ангелите осъществяват връзката между Архаите и отделните хора така, че последните също да се включат в изпълнението на съответната мисия.
Да, за да се превърнат отделните хора в надеждни инструменти за постигането на йерархическата мисия, която имат Духовете на Народите, са необходими онези Същества, които се намират в областта между хората и Духовете на Народите, и това са Ангелои, или Ангелите.
към текста >>
28.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Тези физически отношения биват подреждани от
Архаи
те.
Тук аз посочвам един исторически факт. Помислете обаче, колко сложни физически процеси бяха необходими, за да се случи всичко това! Най-напред трябваше да бъдат изработени лещите, да бъдат шлифовани и съчетани по съответния начин. Тук ние наистина бихме могли да си послужим с думата „случайност“, само че при това положение ние никога няма да стигнем до закономерността на събитията.
Тези физически отношения биват подреждани от Архаите.
И огледалният образ на тяхната дейност е това, което съсредоточава в една точка на Земята всички онези сили, които иначе се проявяват по всевъзможни начини като Дух на Времето. Помислете само, колко много физически процеси не биха могли да настъпят, ако Архаите вече не бяха свършили своята работа във Вашите физически тела.
към текста >>
Помислете само, колко много физически процеси не биха могли да настъпят, ако
Архаи
те вече не бяха свършили своята работа във Вашите физически тела.
Помислете обаче, колко сложни физически процеси бяха необходими, за да се случи всичко това! Най-напред трябваше да бъдат изработени лещите, да бъдат шлифовани и съчетани по съответния начин. Тук ние наистина бихме могли да си послужим с думата „случайност“, само че при това положение ние никога няма да стигнем до закономерността на събитията. Тези физически отношения биват подреждани от Архаите. И огледалният образ на тяхната дейност е това, което съсредоточава в една точка на Земята всички онези сили, които иначе се проявяват по всевъзможни начини като Дух на Времето.
Помислете само, колко много физически процеси не биха могли да настъпят, ако Архаите вече не бяха свършили своята работа във Вашите физически тела.
към текста >>
Но ако тези
Архаи
действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция?
Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон. Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество. Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как
Архаи
те, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество.
Но ако тези Архаи действуват по този начин и направляват Духа на Времето, ние отново бихме могли да поставим въпроса: Добре, но как всъщност Духовете на Времето тласкат напред общочовешката еволюция? Това става с помощта на интуицията и на пръв поглед изглежда така, сякаш някакво физическо събитие отваря очите на човека. Припомнете си само катедралата в Пиза и нейния подвижен полилей, благодарение на който Галилей откри закона на махалото; припомнете си още откритията на Кеплер и Нютон.
Има стотици и хиляди примери на непосредствена връзка между физически събития и човешко мислене, от които ясно би могло да се види как Архаите, или Пра-началата, стават причина за едни или други интуиции, за едни или други епохални идеи, предизвикващи на свой ред бурен напредък на цялото човечество.
Да, в тази област също наблюдаваме едно съдружно действие между Съществата, които по нормален път са станали Духове на Личността в хода на нашето Земно съществувание и други Същества, които поради обстоятелството, че са изостанали на степента, отговаряща на Старата Луна сега са не Духове на Формата, или Власти, каквито би трябвало да бъдат на Земята, а действуват именно като Духове на Личността.
към текста >>
29.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните
Архаи
.
Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция.
Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи.
Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди. Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи. Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими. Това може да продължи столетия наред.
към текста >>
Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на
Архаи
те съвсем явни, външно видими.
Но в общата тъкан, изтъкана от Архангела, действува и онова, което нарекохме абнормни Архангели, Духовете на езика, в смисъла на моята вчерашна лекция. Обаче ние описахме също и начина, по който действуват абнормните Духове на Личността, абнормните Архаи. Сега ние можем да насочим поглед към сферата, където Архангелът огласява своите заповеди, които Ангелите ще пренесат в съзнанието на отделните човешки индивиди. Обаче Архангелът може да се намеси и в сферата, обитавана от абнормните Духове на Личността защото те преследват съвсем други цели от тези на Архангела и тогава в известен смисъл намеренията на Архангела се осуетяват. Да, когато намеренията на тези две Йерархии се окажат противоположни, тогава ние установяваме, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи.
Обстоятелството, че в рамките на един и същ народ се образуват отделни групи със специални задачи, прави действията на Архаите съвсем явни, външно видими.
Това може да продължи столетия наред. И Вие например сте имали възможност да видите това противопоставяне между Архангела на германците и абнормните Духове на Личността тъкмо в областта, където днес протича нашата основна духовно-научна работа, в Германия. Раздробяването на общата германска нация е именно израз на взаимодействията между абнормните Духове на Личността и Архангела.
към текста >>
30.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Над него са разположени Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
И сега ние поставяме следния въпрос: Как всъщност действуват духовните Същества от по-висшите Йерархии в този или онзи конкретен случай? И добре би било, ако днес изградим една здрава основа за разбиране на нещата, като преди всичко се опитаме да вникнем в същността на Йерархиите, към които, както знаем, принадлежи също и човекът, макар и той да заема най-ниското място. Ако си припомните това, което вече обсъдихме, Вие ще се съгласите с нашето твърдение, че човекът действително заема най-ниското място в градацията на Йерархиите. Под него са разположени трите природни царства: Животинското, растителното и минералното царство.
Над него са разположени Ангелите, Архангелите и Архаите.
И така, издигайки се над човека, ние определяме тази формация като Първа Йерархия. Втората Йерархия включва:
към текста >>
Към нея на първо място принадлежат
Архаи
те, които действуват като Духове на Времето.
И така, отправяйки поглед към мировото пространство, ние виждаме първо Слънцето, където тези сили са концентрирани заради нашата, човешка еволюция, и после виждаме как от това пространство към Земята се носят струящият живот, тъчащите звуци, формиращата светлина, троичността на втората Йерархия. А отдолу бликат към нас силите на най-висшата Йерархия, Серафимите, Херувимите и Престолите. Докато силите на първата Йерархия са вплетени във всички тези действия, макар че се проявяват главно във вътрешния свят на съществата.
Към нея на първо място принадлежат Архаите, които действуват като Духове на Времето.
Тези Духове на Времето се включват във всичко онова, което по-висшите Йерархии са подготвили за тях, и пораждат това, което наричаме човешка история и културен напредък. После в обкръжението на Земята ние откриваме Архангелите, Духовете на Народите и накрая -посредниците между отделния човек и Архангелите: Ангелите.
към текста >>
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и
Архаи
.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия. А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме.
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
31.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на
Архаи
те, или Духовете на Времето.
А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция.
След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето.
Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса? За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха. Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други.
към текста >>
32.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името
Архаи
или Духове на Личността.
После ние стигаме до халдейските народи.
Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността.
Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено.
към текста >>
Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за
Архаи
те, или Духовете на Личността.
После ние стигаме до халдейските народи. Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността.
Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността.
Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието. Гърците се намираха по-близо до германските народи. Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него.
към текста >>
Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на
Архаи
те.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените.
Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите.
Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание. И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
към текста >>
33.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите
Архаи
, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>
34.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за
Архаи
или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е.
От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те? За да се ориентираме напълно, ние трябва да можем да подредим така да се каже тези Същества в реда на йерархиите. От сказките, които в течение на годините бяха изнесени пред нас, вие си спомните всички, а може да прочетете това и в моята книга "Тайната наука", че в реда на йерархиите, започвайки първо от горе, различаваме една троица, която наричаме Серафими, Херувими и Престоли. Знаете, че след това имаме следващата йерархия, която наричаме Кириотетес или Господства, Динамис или Сили и Ексузиаи или Откровения, Власти.
Вземайки после най-ниската троица и употребявайки християнските наименования ние говорим за Архаи или Първични Сили или Начала или още Духове на Личността, за Архангели и за Ангели, т.е.
за онези духовни същества, които стоят най-близо до човека. Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията.
към текста >>
От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване
Архаи
те или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес.
за онези духовни същества, които стоят най-близо до човека. Едва тогава в реда на йерархиите стигаме до човека като десети член в нашия йерархичен ред. А сега трябва да се запитаме: на кое място в този ред стоят Елохимите? За да си отговорим на тези въпрос, трябва да насочим нашия поглед върху втората от троицата, върху онези Същества, които наричаме Ексузиаи, Власти или Духове на Формата. Тези Същества отговарят в реда на йерархиите на Елохимите от Библията.
От това, което сме описвали в течение на годините, знаем, че през време на старото Сатурново съществуване Архаите или Духовете на Личността се намираха на онази човешка степен, на която се намираме ние днес.
През време на старото Слънчево състояние Архангелите се намираха на човешката степен, а през време на старото Лунно съществуване Ангелите се намираха на тези човешка степен. Сега през време на Земното съществуване човекът се намира на човешката степен. Една степен над Духовете на Личността имаме Духовете на Формата или Ексузиаи, същите, които в Библията се наричат Елохими. Следователно това са духовна Същества, които през време, когато нашето планетарно съществуване беше започнало със стария Сатурн, бяха преминали вече своята човешка степен; това бяха висши духовни Същества, които бяха изминали своята човешка степен още преди времето на стария Сатурн. Представяйки си това, ние добиваме едно понятие за възвишеността на Елохимите и знаем, че те стоят с четири степени в йерархическия ред на човешката степен.
към текста >>
Първо нас ще ни интересува, какво е станало в смисъла на Генезиса с онези, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността.
Сега, след като казваме това, в нас трябва да възникне въпросът: как стои работата с другите Същества на йерархиите?
Първо нас ще ни интересува, какво е станало в смисъла на Генезиса с онези, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В смисъла на нашия йерархичен ред те са първите след Елохимите по посока надолу. Още веднъж искаме да запомним, че в лицето на Елохимите имаме възвишени Същества, които още през време на старото Сатурново съществуване бяха надминали човешката степен. Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в старото Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване. Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях?
към текста >>
Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с
Архаи
те или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
Тези Същества на Елохимите съпровождаха творейки и внасяйки ред в старото Сатурново, Слънчево и Лунно съществуване и действуваха и в Земното съществуване. Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това?
Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността? Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса. Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия. Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава.
към текста >>
Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например
Архаи
те или Духовете на Личността?
Какво можем сега да очакваме от онези йерархия, която стои непосредствено под йерархията на Елохимите, от Духовете на Личността? Не ни ли разказва Генезисът /Битието/ нищо за тях? Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности?
Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността?
Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса. Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия. Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха.
към текста >>
Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или
Архаи
в смисъла не тези първични думи.
Тук имаме същото нещо, каквото се крие и зад друга подобна на нея дума. В повече от арийските езици има сродство между думите "деус" и "днес", които означават Бог и ден. Тези думи са вътрешно сродни по същество и в древни времена хората са чувствували напълно родството между "ден" и едно същество. Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е разбирало не само откъси от време, а с думата "диес" са разбирали същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества. Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове.
Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи.
Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите. Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето. Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в големи линия, като план. Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една голяма система.
към текста >>
Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох
Архаи
те също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето.
Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е разбирало не само откъси от време, а с думата "диес" са разбирали същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества. Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове. Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи. Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите.
Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето.
Това бяха Съществата служещи на Елохимите, тях Елохимите един вид поставиха, за да изпълнят това, което бяха начертали в големи линия, като план. Така и за нашата мъдрост всичко се подрежда в една голяма система. Обаче само когато проследите години наред това, което е казано вие ще добиете един общ поглед за начина, как действително всичко се подрежда в едно цяло. Следователно можем да кажем: Елохимите действуваха в това тъкане едно в друго на различните етери, на въздуха, водата и земята; те поставиха като свои служители ако можем да употребим този тривиален израз намиращите се под тях Същества. Те им предадоха така да се каже заповеди.
към текста >>
35.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вчера обърнахме вниманието на това, че думата "Йом" ден не е онова отвлечено нещо, онова отвлечено време, което днес наричаме ден, а с тази дума са обозначени същества, а именно онези същества, които в реда на йерархиите наричаме Духове на Личността или Духове на Времето,
Архаи
.
Вчера обърнахме вниманието на това, че думата "Йом" ден не е онова отвлечено нещо, онова отвлечено време, което днес наричаме ден, а с тази дума са обозначени същества, а именно онези същества, които в реда на йерархиите наричаме Духове на Личността или Духове на Времето, Архаи.
Изказването, което често пъти тук вече направихме: че зад това тъкане и зад този живот на елементарното съществуване навсякъде трябва да виждаме нещо душевно-духовно, което ни се описва в Генезиса, това изказване трябва да се разбира много по-дълбоко, отколкото сме го разбирали до сега. Също и зад някои други неща, които срещаме в Генезиса, ние трябва да виждаме не отвлечености, а живи същества. Естествено, лесно ще бъде да виждаме живи същества там, където е писано: Духът на Елохимите Руах Елохим. Но ако искаме да разберем смисъла на древните предания, ние трябва да търсим живи същества не само зад такива изрази, където и днешното схващане още се решава да вижда живи същества, а трябва да издирваме такива живи същества навсякъде. И така не ще бъде неоправдано, когато възникне въпросът: Какво трябва да мислим за това, което се крие например зад израза: И вътрешно раздвиженото беше "тоху-ва-боху", както ви го описах: Тъмнина беше върху елементарното съществуване на материята.
към текста >>
И по-нататък видяхме, че те поставят един вид като свои служители Духовете на Личността и че зад израза "Йом" ден трябва да виждаме едно от тези Същества поставени от Елохимите и принадлежащо на чина на
Архаи
те.
В областите на пространството, където както казва физиката трябва да търсим това, което се явява като материя, там не съществува в действителност нищо друго освен определена степен на тъмнина; и това тъмно съдържание на пространството е изпълнено с душевно-духовни същества, които са сродни с това, което намираме описано и в Генезиса там, където говори за тъмнината и се казва, че тази тъмнина царуваше над елементарното съществуване. Всички тези неща са извънредно по-дълбоки отколкото си въобразява съвременната естествена наука. Следователно, когато в Генезиса се говори за тъмнина, имаме работа с откровението, с изявата на съществата изостанали назад на сатурновата степен на развитие; и когато се говори за светлина, имаме работа с изявата на напредналите същества. Те действуват и тъкат едни в други. Вчера ние обърнахме вниманието ви върху това, че главната линия, така да се каже по-големите черти на развитието са дадени от онези Същества, които поставихме на степента на Духовете на Формата, Ексузиаи, така щото те дават също и големите линии в действията на светлината.
И по-нататък видяхме, че те поставят един вид като свои служители Духовете на Личността и че зад израза "Йом" ден трябва да виждаме едно от тези Същества поставени от Елохимите и принадлежащо на чина на Архаите.
Трябва също така да предположим, че както от едната страна действуват така да се каже в положителен смисъл тези служители на Елохимите, тези Духове на Личността, които са назовани с думата "Йом" ден -, противоположно на тях изпълняват определена роля и изостаналите духовни същества, които действуват чрез тъмнината. Можем даже да кажем: Тъмнината е нещо, което Елохимите предварително намират, а светлината те самите създават чрез своето мислене. Когато те чрез мисленето създават това, което беше останало като остатък от старото съществуване, двата комплекса, за който говорих, оказа се, че във всичко това беше вплетена тъмнината като израз на изостаналите в своето развитие същества. А светлината те самите пръскат. Но както на светлината Елохимите поставят онези същества, които са назовани с името "Йом" ден -, и от тъмнината се появява същата степен същества, само че изостанали на една предишна степен на съществуването.
към текста >>
А сега трябва да се запитаме: какво стои срещу непосредствените служители в светлината, срещу
Архаи
те, срещу тези, които са назованите името "Йом" ден?
Можем даже да кажем: Тъмнината е нещо, което Елохимите предварително намират, а светлината те самите създават чрез своето мислене. Когато те чрез мисленето създават това, което беше останало като остатък от старото съществуване, двата комплекса, за който говорих, оказа се, че във всичко това беше вплетена тъмнината като израз на изостаналите в своето развитие същества. А светлината те самите пръскат. Но както на светлината Елохимите поставят онези същества, които са назовани с името "Йом" ден -, и от тъмнината се появява същата степен същества, само че изостанали на една предишна степен на съществуването. Следователно можем да кажем: Срещу Елохимите стои от една страна всичко онова, което се изявява като тъмнина.
А сега трябва да се запитаме: какво стои срещу непосредствените служители в светлината, срещу Архаите, срещу тези, които са назованите името "Йом" ден?
Какво стои срещу тях като съответни изостанали назад същества? За да не се получат тук недоразумения, добре ще бъде, ако предварително отговорим на един друг въпрос: дали под тези изостанали назад в развитието същества трябва да виждаме винаги нещо зло, нещо неправилно в мировото отношение? Отвлечено мислещият човек, който се придържа само към понятия, лесно може да стигне до там да се разгневи така да се каже срещу тези изостанали назад същества; или пък може да изпадне в другото настроение, да изпитва състрадание към бедните изостанали същества. Всичко това биха били чувства и понятия, които не би трябвало да храним спрямо тези велики съществени неща на вселената. Тогава ние бихме напълно сгрешили.
към текста >>
И също както напредналите Духове на Личността Йом са поставени на тяхното място от Елохимите, така, за да се произведе целият ред, цялата закономерност на нашето Земно развитие, са използувани и изостаналите
Архаи
, онези Духове на Личността, които се изявяват не чрез светлината, а чрез тъмнината.
0нези, които не стават университетски професори, те са много по-добре на своето място, отколкото биха били напредналите. По всяка вероятност университетските професори биха били малко подходящи педагози за 7, 8, 9, 10-годишните деца. Така е и в космическото цяло. Онези, които достигат своята цел, биха били твърде малко подходящи за определени задачи в Космоса. За тези задачи местата трябва да бъдат запълнени от другите, които можем също така добре да кажем са изостанали чрез самоотрицание.
И също както напредналите Духове на Личността Йом са поставени на тяхното място от Елохимите, така, за да се произведе целият ред, цялата закономерност на нашето Земно развитие, са използувани и изостаналите Архаи, онези Духове на Личността, които се изявяват не чрез светлината, а чрез тъмнината.
Те са поставени на съответното място, за да дадат по подходящ начин своя принос в закономерното развитие на нашето съществуване. Колко важно е това, можем да разберем от разглеждането на нещо, което вземаме от нашето обикновено дневно съществуване, Светлината, за което се говори тук в Генезиса, не е тази светлина, която може да бъде видяна с външните физически очи. Това е един по-късен израз на светлината, за която се говори в Генезиса /Битието/. Също така това, което наричаме физическа тъмнина, което съществува около нас през нощта, когато Слънцето не грее, е един израз на онова, което в Генезиса е наречено тъмнина. Ако се запитаме сега: Има ли за човека някакво значение тази физическа дневна светлина, такава, каквато я виждаме днес?
към текста >>
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите
Архаи
.
И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи.
Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
към текста >>
Изостаналите в развитието
Архаи
действуват в тъмнината.
Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината. Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи.
Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината.
Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността.
към текста >>
Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските
Архаи
, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити. Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината.
Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени.
към текста >>
И това са също онези
Архаи
, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии?
към текста >>
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие
Архаи
, онези, които свързват своята работа с напредналите
Архаи
.
Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня.
към текста >>
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите
Архаи
и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен. И това са също онези Архаи, които и днес още действуват в нас през време на нощния сън, действуват като съграждащи сили върху нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи.
Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината.
Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии? Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня. Не ни ли говори Генезисът нищо за тях?
към текста >>
Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо
Архаи
те, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня.
Този пълен с тайнственост израз, който се намира в Генезиса Лилле -, който е дал повод за всевъзможни митологически съчинения, не е нито нашата абстрактна "нощ", нито нещо друго, което би дало повод да се мисли за неща митологическо, той не е нищо друго освен името на изостаналите назад в своето развитие Архаи, онези, които свързват своята работа с напредналите Архаи. Следователно с това на определеното място в Генезиса е казано: Елохимите начертаха големите линии на съществуването; на второстепенната, на изпълнителската работа те поставиха напредналите Архаи и като помощници им дадоха онези,които, за да може да се подържа съществуването, с примирение бяха приели да изостанат назад на сатурновата степен в тъмнината. Така следователно ние имаме "Йом" и "Лилле" като две противоположни групи от същества, които са помощници на Елохимите и които се намират на степента на Духовете на Времето, на Духовете на Личността. Ние виждаме, как съществуването се изтъкава от Духовете на Формата и от Духовете на Личността, от напредналите и изостаналите същества на двете съответни степени. Макар и според изложеното да сме отговорили до известна степен задоволително но този въпрос, зад всички тези неща стоят още безкрайно много други -, сега би могъл да възникне един друг въпрос и този въпрос ще застане на устните на всеки един от вас -: Как стои сега въпросът с другите йерархии?
Слизайки надолу от Духовете на Формата, ние различаваме първо Архаите, или Духове на Личността, след това по-нататък така наречените Архангели или Духове на Огъня.
Не ни ли говори Генезисът нищо за тях? Нека се вгледаме по-отблизо и да си изясним, как стои всъщност въпросът с тези Духове на Огъня. Знаем, че през време на Слънчевото съществуване те премениха своята човешка степен на развитие. След това са се развили по-нататък, минавайки през Лунното съществуване и са стигнали до Земното съществуване. Те са онези Същества, които са вътрешно свързани с всичко онова, което можем да наречем слънчево естество; защото именно през време на Слънчевото съществуване те бяха достигнали своята човешка степен.
към текста >>
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на
Архаи
и които регулират живота.
Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година.
Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота.
Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност.
към текста >>
Духовете на Времето,
Архаи
те, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите.
Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година. Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота.
Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите.
След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите.
към текста >>
След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на
Архаи
те, да се групира вътре в тази дейност.
Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията? Когато искаме да преведем това място истински и вярно, с онова чувство, което един древен еврейски мъдрец е свързвал с тези думи, когато постъпим с филологическа задълбоченост при превеждането, ние трябва да кажем: И тук не става дума за знаци, а за живи същества, за онези Същества, които действуват и се изявяват в редуването на това, което става във времето. И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година. Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите.
След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност.
А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите. Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от
Архаи
те.
И един правилен превод би бил този: И Елохимите поставиха на тяхното място разпоредителите на течението на времето за съществата на Земята, разпоредителите, регулаторите на особено характерните моменти няма тук никаква дума, която да означава ден -, регулаторите на по-големи или по-малки периоди от време, което обикновено се превежда с ден и година. Следователно тук са посочени регулаторите, които стоят под степента на Архаи и които регулират живота. Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите.
Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите.
Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите. Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите. Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи. За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко.
към текста >>
А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от
Архаи
те.
Духовете на Времето, Архаите, имат задачата да вършат това, което стои с една степен по-ниско от задачата на Елохимите. След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност.
А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите.
Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите. Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи. За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите.
към текста >>
Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят
Архаи
те.
След това идват регулаторите, маркаторите /тези, които маркират/ за това, което също трябва да се подреди вътре в дейности на Архаите, да се групира вътре в тази дейност. А това не са някои други Същества освен Архангелите. Ето защо можем да кажем: В момента, когато обръща вниманието ни на това, че не само в тялото на Земята става нещо, а отвън действуват сили, Генезисът прави да се явят Съществата, които бяха вече свързани със Слънчевото съществуване: регулиращите Архангели, които стоят с една степен по-ниско от Архаите. Докато тези последните действуват така да се каже като Еони, те използуват като средство за разгръщане на своите сили Архангелите, носителите на светлина, които действуват в нашата окръжност. А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите.
Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите.
Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи. За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите. Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили.
към текста >>
Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят
Архаи
те това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите.
А това значи, от космическото пространство действуват чрез констелациите на обкръжаващите Земята светещи небесни тела Архангелите, те действуват така, че сега се изпълняват големите предписания, които всъщност се давани от Архаите. Онези, които взеха участие в цикъла от сказки в Християния, ще си спомнят, че зад това, което днес се нарича Дух на Времето, и днес още стоят Архаите. Когато хвърлим един обгръщащ поглед в света върху устройството на нашите мирови работи, ние намираме, че например във всяко време имаме определен брой народи. За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите.
Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите.
Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили. Така щото би трябвало да кажем: Елохимите направиха да бъде Светлина; те самите се изявяваха чрез Светлината. Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред Архаи, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината. Наред с "Йом" те поставиха "Лилле", което обикновено се превежда с нощ. След това обаче става дума да се пристъпи по-нататък, да се специализира по-нататък развитието.
към текста >>
Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред
Архаи
, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината.
За тези народи можете да кажете: За определено време царува един Дух на Времето, който обгръща всичко. Наред с това обаче царуват Духовете от по-ниската класа, отделните Духове на народите. Както днес царуват Духовете на Времето и зад тях стоят Архаите това аз описах в моите сказки в Християния -, Архангелите стоят зад това, което наричаме Духове на народите, те са всъщност по определен начин Духове на народите. Самото Битие /Генезисът/ ни показва, че и за времената, когато човекът всъщност не съществуваше още, тези същества бяха регулиращите Сили. Така щото би трябвало да кажем: Елохимите направиха да бъде Светлина; те самите се изявяваха чрез Светлината.
Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред Архаи, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината.
Наред с "Йом" те поставиха "Лилле", което обикновено се превежда с нощ. След това обаче става дума да се пристъпи по-нататък, да се специализира по-нататък развитието. За целта от реда на йерархиите трябваше да бъдат взети други Същества. Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от Архаите, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите. И те им предадоха онази дейност, възложиха им онази дейност, която трябва да се влива отвън върху нашата Земя, за да може да се развива не само растителността, но и животинските видове, които имат един вътрешно тъчащ живот в представи и усещания.
към текста >>
Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от
Архаи
те, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите.
Така щото би трябвало да кажем: Елохимите направиха да бъде Светлина; те самите се изявяваха чрез Светлината. Обаче за по-малките дейности сред светлината те поставиха стоящите по-ниско от тях в Йерархическия ред Архаи, които са назовани с думата Йом и наред с тях поставиха Съществата, които по необходимост трябваше да бъдат втъкани в мрежата на съществуването, за да може наред с дейността в Светлината да дойде и принадлежащата към това дейност в тъмнината. Наред с "Йом" те поставиха "Лилле", което обикновено се превежда с нощ. След това обаче става дума да се пристъпи по-нататък, да се специализира по-нататък развитието. За целта от реда на йерархиите трябваше да бъдат взети други Същества.
Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от Архаите, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите.
И те им предадоха онази дейност, възложиха им онази дейност, която трябва да се влива отвън върху нашата Земя, за да може да се развива не само растителността, но и животинските видове, които имат един вътрешно тъчащ живот в представи и усещания. Така следователно ние виждаме, как Генезисът ни описва съвършено обективно и тези Архангели, когато правилно можем да го четем и разбираме. Ето защо, когато четете обикновените тълкувания на Библията вие навсякъде ще чувствувате незадоволност. Но когато вземете на помощ това, от което се е родил Генезисът, Тайната наука, вие навсякъде ще можете да проникнете с пълна светлина този Генезис. Всичко ще ви се яви в една нова светлина; и този документ, който поради невъзможността да бъдат преведени на наш език древните живи думи, би останал иначе неразбран, този документ ще бъде запазен за човечеството като един говорещ за всички времена документ.
към текста >>
36.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата,
Архаи
или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване.
А сега, когато минете през целия Генезис, когато разгледате цялото царуване и тъкане на мировото развитие, така както ни го съобщава Генезисът, вие ще откриете, че всички минали степени, които са се развили през време на съществуването на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна, се повтарят в Земното развитие и накрая като венец на това развитие се явява човекът. Така трябва да схващаме ние този разказ за Генезиса /Битието/, че цялото тъкане и съществуване на йерархиите се преплита в това, което става и че всичко това се концентрира един вид в последното произведение на Земното развитие, в онова свръхсетивно същество /защото отначало то е едно свръхсетивно същество/, за което се казва: Елохимите решиха, като казаха: Сега нека да направим човека. Тогава те втъкаха в едно всичко, което можеха да направят по отделно, втъкаха го в едно общо творение. Всички дейности, които бяха донесени със себе си от предишни степени, те ги втъкаха заедно, за да произведат накрая човека.
Следователно всички тези йерархии, които предхождаха човешката йерархия и които наричаме Серафими, Херувими, Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Архаи или Духове на Личността, Духове на Огъня или Архангели и Ангели; всички тези Същества ние ги намерихме тъчащи и действуващи при цялото това съществуване.
И когато проследим това, което Генезисът ни разказва, до онова увенчание на сградата, което се явява с човека в така наречения ден шести на сътворението, когато разгледаме цялото тъкане и съществуване така да се каже на Земното развитие преди човека, ние намираме вече там всичките различни йерархии. И всички тези йерархии трябваше да съдействуват, за да подготвят това, което се явява в човека.
към текста >>
37.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на
Архаи
те и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове. Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване.
Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
Ето защо естествено е, че ни се разказва за тези Същества защото само те са всъщност индивидуалности през това време на Земното развитие -, защото със съдбата на тези Същества ни се описва и съдбата на човешката заложба. Но, ако човекът действително трябваше някога да стъпи на Земята и да я насели, трябва както лесно можете да си представите това да настъпи нещо, което можем да наречем едно постепенно сгъстяване, втвърдяване на човека. Това душевно-духовно естество трябва постепенно да се облече в едно тяло. Следователно накрая на това, което в Библията е описано като ден трети не сътворението, ние имаме един душевно-духовен човек в неговата заложба, така както днес говорим за Съзнателната душа, Разсъдъчната или Чувствуваща душа и Сетивната душа. Всичко това трябва един вид да се облече в една външна дреха.
към текста >>
38.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>
39.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после
Архаи
или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят.
Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива, доминиращи човека. Сега ще разгледаме как тези различни духовни същества се намесват в нашия живот.
към текста >>
Когато говорим за
Архаи
те или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа.
Тук говорим за духове на народа, подреждащи и ръководещи съдбите на цели народи. Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие.
Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа.
Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята. Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега.
към текста >>
За най-същественото водачи на епохите са
Архаи
те.
народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята. Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите.
За най-същественото водачи на епохите са Архаите.
Те са в същото време Духове на времето.
към текста >>
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои,
Архаи
- ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни.
Достигаме до нивото на Властите (Ексузиай): тук имаме работа с изцяло различни сили.
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни.
Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
към текста >>
Те не представят забележителни разлики за делото на
Архаи
, Арханглои и Ангелои.
За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части.
Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
към текста >>
На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на
Архаи
те, на Архангелоите.
Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество.
На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите.
Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му.
към текста >>
Ние бихме могли да си представим едно разделение между
Архаи
и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и
Архаи
те действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека.
Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
И те бяха наистина едва в началото на техните открития, тези, които казваха в синагогите: когато Той говори имаме чувсвото, че Властите са тези, които говорят, не само
Архаи
те, Духовете на времето или Духовете на народа.
Но в обучението на писарите в синагогите, чието съдържание произлизаше от субстанцията, донесена от Духовете на времето и Духовете на народите, не се намираше нищо, което би могло да провокира откровенията на природата. В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше към тях, изявяваше се нещо като природна сила, като една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени. Хората започнаха да предчувстват това, което реално беше проникнало Исус от Назарет в събитието, символизирано от кръщението в река Йордан.
И те бяха наистина едва в началото на техните открития, тези, които казваха в синагогите: когато Той говори имаме чувсвото, че Властите са тези, които говорят, не само Архаите, Духовете на времето или Духовете на народа.
към текста >>
40.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и
Архаи
те са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн.
Ние трябва да изживеем един период от време, когато казваме: Да, нашата земна мисия беше да развием нашия Аз. Обаче ние виждаме, че ще развием предварително, един вид пророчески, нещо, което трябва да развием истински едва на Юпитер. – Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения.
Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн.
За тях съществуваше също и тогава един вид четвърта съставна част, която те са развивали. А после, във втората половина на съответните планетарни въплъщения те получиха предварително това, което трябва да завършат в себе си на Земята, както ние ще развием Духът-Себе на Бъдещия Юпитер. Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре към него.
към текста >>
41.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Духовете на Личността –
Архаи
те, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството.
Различните духовни Същества действуват по различен начин в различните времена. Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата.
Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството.
Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха. Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило.
към текста >>
Особено силни бяха действията на
Архаи
те през Египетско-халдейската епоха.
Чрез това всяка епоха има своя собствен характер, както и всяка възраст има своята задача. Би действувало разрушително, подкопаващо, ако бихме искали да въведем египетски учения, които имаха своите корени в атавистичното ясновидство на народа и са се запазили като вяра в свръхсетивния свят, макар и под изменена форма. Обект на вярата е не това, което умът вижда, т.е. външната страна на света; вярата има своите дълбоки корени в минали опитности на душата. Духовете на Личността – Архаите, са невидими и въпреки това те са налице и действуват в еволюцията на човечеството.
Особено силни бяха действията на Архаите през Египетско-халдейската епоха.
Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило. В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения.
към текста >>
Оттогава
Архаи
те се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове.
Тогава Духовете на Личността бяха особено привлечени от Земната сфера. Сега вече положението е друго. Сега те изобщо не са привлечени от това, което става на Земята. От 1250 година насам положението се е изменило. В тринадесетото столетие стана една важна промяна в Земните отношения.
Оттогава Архаите се оттеглиха от човечеството, за да работят в по-висшите светове.
По-рано тяхната дейност се упражняваше повече на Земята. Такива събития трябва да бъдат съответно оценени, защото оттогава насам са валидни други закони.
към текста >>
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на
Архаи
те действуват по този начин в сетивния Земен свят.
Виното става противник, враг в собственото тяло на човека. Въздържанието от вино е правило за онзи, който иска да прониква в духовните светове. Обаче мечтателният антиалкохолизъм и вегетарианството си остават твърде абстрактни идеали. Същото е например с фантазирането за гръцка култура на тялото, за олимпийски игри и така нататък. Днешната приумица за студените душове също принадлежи към тези неща.
Така екзалтацията на пияните прераства в дива склонност към престъпност, защото противниците на Архаите действуват по този начин в сетивния Земен свят.
към текста >>
42.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
III.
Архаи
, Архангели, Ангели
III. Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
43.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: и следва: Противниците на
Архаи
те... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни.
Към стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни.
към текста >>
44.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
45.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или
Архаи
те.
Сега вече времето не е онова абстрактно понятие, с което обикновено си служим, сега то е една самостоятелна същност, едно самостоятелно Същество. Едва сега ние имаме право да употребим думата „започва". Времето започва да „тече" с раждането на Съществата на времето.
Раждат се Същества, които са изтъкани само от време; и това са Духовете на Личността или Архаите.
В рамките на Стария Сатурн те са изтъкани само от време. Днес ние ги описваме като Духове на Времето, като Духове, които управляват времето. Обаче на Стария Сатурн те действително са Същества, които са изтъкани само от време.
към текста >>
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват
Архаи
те или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
За да не обремени прекалено много човешката глава, моята „Тайна наука" описва преди всичко външните условия на Стария Сатурн. И все пак, за хора, които са свикнали да разсъждават единствено според законите на днешното естествено-научно мислене, тази книга е истинско безумие.
Но припомнете си какво казвам там аз: Главното, което става на Стария Сатурн, е че определени свръхсетивни Същества, принадлежащи към Духовете на Волята, извършват своята жертва в името на Херувимите; че от дима на жертвата възниква времето, че после идват Архаите или Духовете на Времето, и че топлината е само външният отблясък на тази жертва, или с други думи нейната Майя.
И всичко това отговаря на истината: Външната топлина е само илюзия, Майя, и ако трябва да говорим в духа на истината, следва отново да напомним: Навсякъде, където съществува един или друг вид топлина, зад нея е в действителност скрита една голяма жертва жертвата на Престолите.
към текста >>
И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето,
Архаи
те.
" често се споменава, както впрочем и в голяма част от моите лекции, че изграждането на имагинации12 е втората степен от розенкройцерското посвещение. До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ.
И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите.
Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ. Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>
Тази драматична поява на
Архаи
те поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ.
До тези имагинации антропософът трябва да стигне като изхожда от напълно верни представи за физическия свят. Той може да издигне своето мислене на по-високо равнище и да го разгърне в една имагинация, за която са нужни силите на здравата човешка фантазия: Престолите, Духовете на Волята, смирено коленичат пред Херувимите, но в тяхното смирение има и много смелост, тяхното смирение не произтича от усещането за незначителност, а от съзнанието, че притежават нещо, което могат да принесат в жертва. Ето, преливащи от сила и жертвоготовност, те коленичат пред Херувимите и издигат нагоре своята жертва като един вид жива, пулсираща топлина, така че димът от жертвата се понася нагоре към летящите Херувими! Точно така би могъл да изглежда този образ. И сега от тази жертва представете си за миг, че изговаряме една дума и тя политва във въздуха, за да се превърне във „време", в Съществото „време" сега от целия този процес възникват Духовете на Времето, Архаите.
Тази драматична поява на Архаите поражда у нас един изключително богат, грандиозен образ.
Този образ, заставащ после пред нашата душа, действува извънредно стимулиращо върху определени имагинации, към които ние винаги трябва да се стремим в областта на окултното познание.
към текста >>
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва
Архаи
или Духове на Времето.
И така, разглеждайки условията на Стария Сатурн, днес ние се опитахме, и то по-скоро във вътрешен, душевен смисъл, да проникнем в това древно планетарно въплъщение на нашата Земя.
Същото ще се опитаме да направим и по отношение на Старото Слънце и Старата Луна, за да стигнем до такива понятия, които едва ли ще са по-малко грандиозни от тези, с чиято помощ описахме коленичилите Духове на Волята, тяхната жертва в името на Херувимите и възникващите от тази жертва Архаи или Духове на Времето.
Защото всъщност времето е последица от жертвата, още в самото начало то възниква като нещо живо, като създание на жертвата.
към текста >>
46.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез
Архаи
те, чрез Духовете на Началата.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето. Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите?
Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата.
Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи. Пратеници на Началата ето какво представляват те!
към текста >>
47.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ние видяхме, че на Стария Сатурн времето възниква едва с появата на
Архаи
те, или Духовете на Времето, така че да се говори за „време" преди Стария Сатурн просто няма никакъв смисъл.
И така, ние трябва да свържем резигнацията, за която вече стана дума, с нещо чието възникване на Стария Сатурн сме вече обсъждали: А именно, с възникването на времето.
Ние видяхме, че на Стария Сатурн времето възниква едва с появата на Архаите, или Духовете на Времето, така че да се говори за „време" преди Стария Сатурн просто няма никакъв смисъл.
От тогава насам, както сме свикнали да казваме, „времето продължава". Качеството „продължава" се съдържа в понятието „време". Но тук има и нещо друго: Когато казваме, че „времето продължава", това всъщност означава следното: Навлизайки в Хрониката-Акаша, ние откриваме Стария Сатурн и Старото Слънце, и по-точно откриваме, че на Стария Сатурн времето възниква, и че на Старото Слънце то също е налице. И ако обобщим всички подробности относно Стария Сатурн и Старото Слънце, за които стана дума през последните две лекции, ще видим, че впоследствие „времето" се явява като един универсален елемент за всички еволюционни процеси. Ние не бихме могли да изключим времето от нито един еволюционен процес.
към текста >>
48.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
49.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или
Архаи
, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
А именно определени потомци на
Архаи
те са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха.
Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха.
Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината. Така ние виждаме, че от Съществата, които представляват нашата връзка с най-близкия до нас по-висш свят като трета йерархия, са изпратени долу в царствата на елементите, във Въздуха, Водата, Земята, в газообразната, течната и твърдата материя определени същества, за да изпълняват там служби, за да работят сред елементите и функционират така да се каже като по-нисши потомци на Съществата на третата йерархия, като природни духове. Следователно можем да говорим за едно родство на природните духове със Съществата на третата йерархия.
към текста >>
50.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето,
Архаи
те.
Ние поста вихме вече едно начало на това запознаваме в първите три сказки. Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят. Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои.
И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите.
Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
51.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или
Архаи
, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество.
Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава?
Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество.
Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество. Но нека предположим: въпреки това тези същества биха пожелали да изживеят в тяхната вътрешност нещо, което не изявяват непосредствено навън... тогава те би трябвало да приемат една друга природа.
към текста >>
52.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и
Архаи
; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите.
Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна. Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път. До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба.
След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите.
Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата. В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества. Видяхме, че от човека до Духовете на Времето имаме работа със Същества, които играят първо роля в човешкия исторически културен процес. Така щото в тези Същества на третата йерархия трябва да виждаме онова, което в течение на самото земно развитие води човека стъпка по стъпка напред, което ръководи културното развитие.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме
Архаи
или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел. Архангелът, който ръководи духовно живота на народа, съществува на Луната в неговите характерни особености, той ни говори, когато насочваме окултния поглед върху Луната.
Когато обгърнем с поглед същността на онези духовни същества, които наричаме Архаи или Духове на Времето, на онези същества, които поемат земното развитие от една епоха в друга и го ръководят по-нататък, например от Египетската Култура до Гръцката Култура или от Гръцката Култура до нашата настояща Култура -, когато си създадем едно окултно виждане за силите, които царуват при ръководенето на развитието от Духовете на Времето, тогава намираме същата характерна форма, същия характерен вид сили, когато разглеждаме това, което ни гледа от Луната.
Следователно както за планетата можахме да назовем като нейна сфера съществата на духовните йерархии до Духовете на Формата, така също на Луната можем да теглим една граница и да кажем: сферата на Луната се простира до областта на Архангелите надолу. */виж рис. 1/
към текста >>
53.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от
Архаи
те; Знаем след това, че над
Архаи
те стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението.
Знаем, че отделният човек е ръководен първо от това, което нарича ме неговия Ангел, знаем, че народите са ръководени духовно първо от съответните Духове на народите, от Архангелите.
Народите са нещо различно от расите; знаем, че редуващите се културни епохи са ръководени от Духовете на Времето, от Архаите; Знаем след това, че над Архаите стои онази категория на йерархиите, който наричаме Духове на Формата и над тях Духовете на Движението.
Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък. Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето. Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението. Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата.
към текста >>
54.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия
Архаи
, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>
*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на
Архаи
те, или духовете на Личността.
*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността.
Занапред те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман. Докато Луцифер се проявява в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл. 4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали". Нищо друго не подпомага Азурас така, както възгледът, че човек произлиза от животното.
към текста >>
55.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява
Архаи
те (Духовете на Личността).
Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят.
В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността).
По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
56.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или
Архаи
; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас.
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
57.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели,
Архаи
и т. н.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек.
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
един свят, който по-рано е бил празен за него. Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
58.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
*19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на
Архаи
те или на Духовете на Личността (Виж Бел.
*19. В антропософската терминология Духовете на Времето са синоним на Архаите или на Духовете на Личността (Виж Бел.
№18); те ръководят развитието на отделната културна епоха.
към текста >>
59.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Днес ние говорим за
Архаи
, Архангели, Ангели*10 и т.н.
Днес ние говорим за Архаи, Архангели, Ангели*10 и т.н.
В миналото те са мислели така, както ние мислим днес. И онова, което те са мислили, е останало като тяхна памет и тази тяхна памет ние откриваме във видимия природен свят. Ние можем вътрешно да видим в себе си само това, за което си спомняме през време на Земната епоха. Това, което Боговете са мислили през миналите планетарни състояния, се е превърнало в нещо външно и сега ние го виждаме като външен природен свят.
към текста >>
60.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
7.
Архаи
Духове на Личността
7. Архаи Духове на Личността
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
61.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на
архаи
те.
Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби.
Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите.
Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).
към текста >>
62.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето,
архаи
те.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено. Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му.
Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите.
Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
63.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с
Архаи
те и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят.
Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят.
Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>
През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на
Архаи
те и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните анатоми, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с Духа, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина.
Виждате, че човекът постепенно е слизал надолу.
През Втория следатлантски период неговото съзнание още се извисявало до областта на Архаите и той още можел да си казва: Като човек аз съм не само съставената от мускули и плът марионетка, както твърдят днешните анатоми, физиолози и биолози, но съм и същество, което изобщо не може да бъде разбрано, ако не се разглежда във връзка с Духа, ако не се разглежда в живото сплитане на светлина и тъмнина в него; защото аз съм плод от сплитането на светлина и тъмнина.
към текста >>
На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на
Архаи
те, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите.
Отпосле, начиная с Четвъртия следатлантски период, самата природа постепенно станала за човека, така да се каже, действителност. Преди туй за природа в смисъла, в който днес говорим за природата, изобщо не се говорело. Човекът трябвало да излезе вън от духовния свят и донякъде отделно от духовния свят, за да остане насаме с природата. Но чрез едно събитие трябвало да му се даде възможност наново да се присъединява към духовния свят.
На него божественото му се явявало съответно през Втория следатлантски период в областта на Архаите, през Третия в областта на Архангелите, през Четвъртия в областта на Ангелите.
През Петия трябва да го познае като човек, след като то се е подготвило, понеже в средата на Четвъртия следатлантски период то се е явило като човек в Христос. Ще рече, Христос трябва да бъде разбиран все по-добре и по-добре, да бъде разбиран в своята взаимовръзка с човека. Защото Христос се е явил като човек, само за да може човекът да открие взаимовръзката на човечеството с Христос. С това всеки е длъжен да бъде особено наясно във връзка с Коледното тайнство: Връзката на човечеството с духовния свят трябва да бъде намерена такава, каквато е изглеждала, след като човечеството излязло вън от духовния свят, за да заживее в природата. Като факт това се подготвило през Четвъртия следатлантски период.
към текста >>
64.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели,
Архаи
и други.
Техните излъчвания чрез впечатленията на външните сетива ни проникват в душата. И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората.
Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други.
Във физическия свят казваме, че виждаме растения, животни, хора, – когато встъпваме в духовния свят, ние трябва да кажем: ние преживяваме в себе си нещо и това преживяване обозначава, че върху нас пада духовният поглед на друго същество, нас ни възприемат. Това усещане да бъдеш възприемаем, това знание, че гледат към теб, отличава живота ни в духовния свят от живота във физическия свят.
към текста >>
Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта.
Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Всички те живеят в мен. И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели,
Архаи
.
От тази гледна точка да погледнем към тези, които са преминали портата на смъртта. Те встъпват в свят, за който трябва да кажат: все повече се уча да зная, че мен ме възприемат, че в мен се втичат представи, възприятия и чувства на развъплътени хора, на елементарни същества и същества от йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Всички те живеят в мен.
И ние вдигаме поглед към такъв починал и предчувстваме: както тук в света на /външните/ сетива се изправя пред нас човек, и ние през неговата кожа отгатваме кръвта му и в чертите на лицето му отгатваме /усещаме/ работата на неговата нервна система, така, когато гледаме към духовния, развъплътен човек, отгатваме, предчувстваме, как в това, което преживяваме във връзка с него, действат мислите и възприятията на Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото
Архаи
те вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили.
И ако в човека не живееше минералното, във физическия свят никога не би могъл да бъде възприет съвременният човек, тъй като само благодарение на включването в неговото същество на минералното, той става възприемаем във физическия свят. Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите.
И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили.
Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество.
към текста >>
Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и
Архаи
пронизват духовното на човека.
Както тук във физическия свят във физическото на човека ние виждаме животинската природа, така в духовния свят, когато ние стоим пред духовно същество, виждаме, как в това, което се втича в него като мисли и възприятия, душевно действат Ангелите. Това, което преживяват Ангелите, долу организирано се спуска до човешката телесност. Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили.
Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека.
Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите.
към текста >>
Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на
Архаи
те.
Както горе се организира животинското в човека, така долу се организира това, което в духовния свят вибрира в душевния живот на човека от Ангелите. И както горе е организиран растителния свят в човека, така долу е организирано в духовния облик на човека това, което струи в него от Архангелите. И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз.
Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите.
Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима.
към текста >>
Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят
Архаи
те и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество.
И така, както минералното царство проблясва в сетивния човек и го прави възприемаем, така духовният човек, който идва насреща ни в духовния свят, става затворена в себе си имагинация, защото Архаите вливат в човека своите формообразуващи, творящи облика, сили. Както тук във физическия свят трите природни царства пронизват физическото на човека, така в духовния свят Ангели, Архангели и Архаи пронизват духовното на човека. Когато човек е преминал през портата на смъртта, той дълго още остава свързан със своето астрално тяло и със своя Аз. Но такъв, какъвто е тогава, запазвайки от земното на човека своето астрално тяло и Аз, той става достъпен за въздействие от Духовете на Формата и тези духове, които познаваме, като принадлежащи към йерархията на Архаите. Техните въздействия правят човека възприемаем.
Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество.
И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата. И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/.
към текста >>
И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /
Архаи
те/.
Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима. Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата.
И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/.
Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>
65.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и
Архаи
.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи.
Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал.
към текста >>
Да, Ангелите, Архангелите и
Архаи
те също са дейни.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи. Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините?
Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни.
Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така.
към текста >>
И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те за тяхната дейност им е нужен материал.
Представете си сега, че имаме работа не с хора, които създават машини от природни материали, а със същности от най-близката до нас висша йерархия, със същностите, които наричаме Ангели, Архангели и Архаи. Да си зададем въпроса: в какво се състои дейността на тези същности? Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят.
И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал.
Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
към текста >>
За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно.
Няма ли в тяхната дейност нещо, което може да се уподоби на описаната дейност на хората, по създаването на машините? Да, Ангелите, Архангелите и Архаите също са дейни. Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал?
За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно.
Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му.
към текста >>
Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и
Архаи
те нашите мисли са материал, над който те работят.
Тази дейност протича в духовния свят. И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така.
Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят.
Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и
Архаи
, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане.
Това, което така можем да дадем на тези същности, на Ангели, Архангели и Архаи, остава в нашето полезрение в течение на целия живот между смъртта и новото раждане.
Знаем, че то се отнема от нас в близките дни след смъртта. Но душевният ни взор неотклонно е насочен към това, което сме били в състояние да дадем на всеобщата тъкан на мировия етер. Сега отново трябва да се участва във формирането на това, което после ще се съедини с физическата материя, за да ни даде новата инкарнация, и в тази наша работа дейно ще бъде това, което самите ние сме успели да дадем на света. Накратко, много ще зависи от това, ще можем или няма да можем да намерим в това, което сами сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството на своята следваща инкарнация. Много ще зависи от това, в каква степен ще бъдем в състояние да работим над своята нова инкарнация.
към текста >>
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и
Архаи
и се предават на всеобщия миров етер.
Докато не сме преминали портата на смъртта, мислите ни не можем да ги откъснем от нашата телесност.
След това те в известна степен ни се отнемат, творчески се преработват от Ангели, Архангели и Архаи и се предават на всеобщия миров етер.
Те съществуват сега не вътре в нас, а навън, извън нас. Духовнонаучно, за да го поясним отчетливо и медитативно, можем да охарактеризираме това с думите: вътрешното става външно. Тъй като съвсем както тук с физическите очи гледаме планините, реките, облаците, звездите, съвсем по същия начин след смъртта ние гледаме като на външно, на изтъканото от нашето мислене, взето от нас и втъкано в мировия етер. Сега това е за нас външният свят, възвисяващ или натъжаващ, укрепващ или отслабващ външен свят. Вътрешното е станало външно.
към текста >>
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и
Архаи
те в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации. Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците.
към текста >>
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и
Архаи
, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
към текста >>
66.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Съществата, които отнасяме към йерархията на
Архаи
те или Духовете на Личността, тогава още, в известна степен, са се спускали на Земята и са се включвали в развитието на човечеството; те са инспирирали и са дарявали с интуиции човечеството.
В първия следатлантски период човек, доживявайки в своето индивидуално развитие до 48 години, се е съединявал с възрастта на човечеството. Тогава, в първия период, на Земята още се е запазвал вътрешният контакт между човека и висшите Йерархии.
Съществата, които отнасяме към йерархията на Архаите или Духовете на Личността, тогава още, в известна степен, са се спускали на Земята и са се включвали в развитието на човечеството; те са инспирирали и са дарявали с интуиции човечеството.
Благодарение на това, че човечеството е могло да се развива така дълго, че човек едва в късните години на своя индивидуален живот е враствал във възрастта на човечеството. Благодарение на това тук, на Земята, се установявала особена връзка на човечеството с Архаите. Във втория период такава връзка се установявала с Архангелите, в третия – с Ангелите. Но в четвъртия, гръко-римски период човекът бил предоставен сам на себе си. Значи в третия период Ангелите още се спускали към човечеството, инспирирали и интуирали човечеството, дарявали имагинации.
към текста >>
Благодарение на това тук, на Земята, се установявала особена връзка на човечеството с
Архаи
те.
В първия следатлантски период човек, доживявайки в своето индивидуално развитие до 48 години, се е съединявал с възрастта на човечеството. Тогава, в първия период, на Земята още се е запазвал вътрешният контакт между човека и висшите Йерархии. Съществата, които отнасяме към йерархията на Архаите или Духовете на Личността, тогава още, в известна степен, са се спускали на Земята и са се включвали в развитието на човечеството; те са инспирирали и са дарявали с интуиции човечеството. Благодарение на това, че човечеството е могло да се развива така дълго, че човек едва в късните години на своя индивидуален живот е враствал във възрастта на човечеството.
Благодарение на това тук, на Земята, се установявала особена връзка на човечеството с Архаите.
Във втория период такава връзка се установявала с Архангелите, в третия – с Ангелите. Но в четвъртия, гръко-римски период човекът бил предоставен сам на себе си. Значи в третия период Ангелите още се спускали към човечеството, инспирирали и интуирали човечеството, дарявали имагинации. След това настъпил гръко-римският период. Духовете на висшите Йерархии не можели вече така лесно да се спускат към човека, и той е трябвало да започне като махало да се маха нагоре-надолу, нагоре в духовното и отново надолу в земното.
към текста >>
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, и са общували с тях.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
към текста >>
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и
Архаи
.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете. Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
към текста >>
67.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме
Архаи
или Духове на Личността.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа.
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано.
към текста >>
68.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Tpeтa Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Tpeтa Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели,
Архаи
и т.н.
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н.
всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>
69.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели,
архаи
, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии.
Вижте, скъпи приятели, когато от детството нататък постепенно развиваме съзнанието си, знаем как това съзнание израства и се развива. Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за живота между смъртта и ново раждане. След смъртта не е така, както когато вървим по Земята, събираме опит и имаме преживявания, там това не ни е необходимо. Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло. Когато преминем през портата на смъртта и влезем в отношения с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука.
Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии.
Тук светът се намира извън нас. Светът на минералите, растенията и животните е в нашата околност. Когато преминем през портата на смъртта, тези духовни същества, които изброяваме като висши йерархии, дори техните светове се намират в нас. Ние сме свързани с тях и първоначално не можем да се отличим от тях. Ние живеем вътре в тях, те ни изпълват.
към текста >>
Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и
архаи
от по-висшите йерархии.
Ние живеем вътре в тях, те ни изпълват. Това вече е трудно понятие, но трябва да го усвоим. Тук се намираме извън света, там сме вътре в света. Нашето същество се разширява и разпростира над целия свят, но ние не можем да отличим себе си. След смъртта сме в известна степен напълно сраснали със съществата на висшите йерархии и с това, което тези йерархии правят.
Но преди всичко става въпрос да можем да отделим йерархията на ангели, архангели и архаи от по-висшите йерархии.
Не можем да стигнем до пълноценно азово съзнание оттатък - в цикли и лекции вече съм описвал от други гледни точки това узряване на азовото съзнание, - ако не можем да намерим силата да различаваме в нас кое са ангели или елохими, какво представлява едно същество от йерархията на ангелите, какво е едно същество от йерархията на ексусиаи, духовете на формата. Отвъд трябва да се научим да различаваме, да имаме силата да се отделим от това, което е свързано с нас, това, което искаме да опознаем, иначе то остава в нас, не стои извън нас. Тук трябва да се срещнем с това, което е вън, да го разгледаме, а там трябва да го отделим от нас, за да можем да се свържем с него.
към текста >>
70.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите,
архаи
те от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане. По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н. Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него.
Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
към текста >>
71.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели,
архаи
и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог. Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>
72.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и
Архаи
.
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали.
към текста >>
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и
Архаи
.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
И благодарение на това, че
Архаи
те, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е.
Благодарение на това, че върху нас действа йерархията Архангели, ние чувстваме своята принадлежност към цялото човечество. Можем също да кажем, че благодарение на това, че Архангелите просветляват нашето духовно-душевно битие, че те го инспирират, ние, собствено, се усещаме хора.
И благодарение на това, че Архаите, Духовете на Времето, импулсират нашето същество, дават му интуиции, ние се усещаме като земни същества, т.е.
принадлежащи не само към съвременното човечество, а към цялото земно човечество, съществуващо от началото до края на развитието на Земята. Тоест, благодарение на това, ние се чувстваме членове на цялото земно развитие. Но ние чувстваме това само смътно, доколкото също така смътно чувстваме в себе си Духовете на Времето.
към текста >>
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на
Архаи
те.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе.
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и
Архаи
, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло.
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
към текста >>
73.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и
Архаи
, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си.
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
към текста >>
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
към текста >>
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на
Архаи
те.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите.
Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях. Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот. Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек. Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век. Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
Това чувство на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с
Архаи
те в периода между заспиването и пробуждането.
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Това чувство на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с Архаите в периода между заспиването и пробуждането.
Така че в периода между заспиването и пробуждането ние трябва да поддържаме връзка с тази трета духовна йерархия.
към текста >>
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели,
Архаи
– създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и
Архаи
те действат в историческия живот.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот.
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот.
Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и
Архаи
те; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
към текста >>
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на
Архаи
, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно.
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
Ангелите, Архангелите и
Архаи
те са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно. Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена. Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността.
Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега.
Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
душата още не е могла да се намира в такова положение, защото тогава тя още е достигала самия духовен свят; но сега, започвайки от това време, някои души са се оказали в доста своеобразно положение: те не могат да се отклонят от действителността, в действителността те естествено се намират вътре в това, което са сътворили Ангелите, Архангелите и
Архаи
те; но отричат това в своето съзнание и приемат в него само това, което тук на Земята е направено от хората.
Голям брой такива души живеят в настояще време, и помислете само, в какво своеобразно положение се намират такива души! До 333 г.
душата още не е могла да се намира в такова положение, защото тогава тя още е достигала самия духовен свят; но сега, започвайки от това време, някои души са се оказали в доста своеобразно положение: те не могат да се отклонят от действителността, в действителността те естествено се намират вътре в това, което са сътворили Ангелите, Архангелите и Архаите; но отричат това в своето съзнание и приемат в него само това, което тук на Земята е направено от хората.
към текста >>
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и
Архаи
, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това е случай, когато човек като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят. И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият човек вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен.
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна.
Това са изключително важни факти.
към текста >>
В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на
Архаи
те, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин.
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в живота. Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина. Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали.
В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин.
Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост. Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам.
към текста >>
Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и
Архаи
те; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата.
Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>
74.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме
Архаи
, Архангели и Ангели.
Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта. Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна метаморфоза на нашата планета.
Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
От тези същества нас ни интересуват преди всичко
Архаи
те, наричани още Пра̀сили или Начала.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала.
Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата. В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата. Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи. Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират.
към текста >>
Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на
Архаи
те до известна степен са в служба на Духовете на Формата.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите.
Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата.
В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата. Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи. Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират. Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
В нашето човешко същество действат
Архаи
те, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата.
В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата.
Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи. Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират. Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като
Архаи
.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата. В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата.
Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи.
Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират. Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като
Архаи
и се маскират.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите. Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата. В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата. Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи.
Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират.
Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
Съществата, които са Духове на Формата, но се маскират като
Архаи
, са били определени според своето същество за непространственото.
Съществата, които са Духове на Формата, но се маскират като Архаи, са били определени според своето същество за непространственото.
Но те встъпват в пространството, действат в пространството. Техният ариманически характер се определя от това, че тези духовни същества, които по своята същност са определени да бъдат непространствени, предпочитат да действат в пространството. Вследствие на това в пространството се появява възможност да се формира така, че това формиране да не изхожда пряко от непространственото, а пространственото отново да образува пространствено, едно пространствено да се образува чрез друго.
към текста >>
75.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, също и с по-горните Йерархии.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии.
Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация. През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот. И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>
76.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И ако преминем към
Архаи
те, към Духовете на Времето, следователно към онези Същества, които съвсем особено действуват в нашето земно развитие, те се намират вече на степента на развитие, до която човекът ще достигне на бъдещия Вулкан.
Ако преминем след това към Архангелите, те се намират на степента на развитие, на която човекът ще бъде едвам на бъдещата Венера.
И ако преминем към Архаите, към Духовете на Времето, следователно към онези Същества, които съвсем особено действуват в нашето земно развитие, те се намират вече на степента на развитие, до която човекът ще достигне на бъдещия Вулкан.
към текста >>
77.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели,
Архаи
и т. н.
Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
Това са невидими Същества. Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго?
към текста >>
Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите,
Архаи
те и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин.
Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго? Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така. Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие.
Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин.
Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.
към текста >>
78.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените
Архаи
, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха. През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като
Архаи
, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>
79.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на
Архаи
чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
към текста >>
80.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и
Архаи
, Първичните Същества, Духовете на Времето.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето.
Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
И когато накрая, се издигнем до
Архаи
те, в тяхно лице ние имаме вече направляващите Същества, които действуват над отделните народи и подготвят смяната на епохите.
И когато накрая, се издигнем до Архаите, в тяхно лице ние имаме вече направляващите Същества, които действуват над отделните народи и подготвят смяната на епохите.
Естествено, това не е единствената функция на тези Същества, но засега по този начин си изграждаме най-добрата представа за тях.
към текста >>
Архаи
, Духове на Времето
Архаи, Духове на Времето
към текста >>
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на
Архаи
.
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
В настоящето космическо развитие, тези Архаи имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
към текста >>
В настоящето космическо развитие, тези
Архаи
имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
В настоящето космическо развитие, тези Архаи имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
към текста >>
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на
Архаи
, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
към текста >>
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на
Архаи
.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане.
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи.
С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис.
към текста >>
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от
Архаи
те към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек.
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
към текста >>
Но щом навлезем в областта на
Архаи
те, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят.
Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
И точно в мига, когато минаваме през
Архаи
те, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят. Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената.
И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н.
така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
И когато определяме позициите на това, което е Слънцето, спрямо тези звезди, а изобщо и позициите му спрямо неподвижните звезди, тогава в констелациите на Слънцето към тези неподвижни звезди, ние имаме нещо, което властвува в сферата на
Архаи
те.
И когато определяме позициите на това, което е Слънцето, спрямо тези звезди, а изобщо и позициите му спрямо неподвижните звезди, тогава в констелациите на Слънцето към тези неподвижни звезди, ние имаме нещо, което властвува в сферата на Архаите.
Волята, която властвува там и която пронизва тези закони, е волята на Архаите.
към текста >>
Волята, която властвува там и която пронизва тези закони, е волята на
Архаи
те.
И когато определяме позициите на това, което е Слънцето, спрямо тези звезди, а изобщо и позициите му спрямо неподвижните звезди, тогава в констелациите на Слънцето към тези неподвижни звезди, ние имаме нещо, което властвува в сферата на Архаите.
Волята, която властвува там и която пронизва тези закони, е волята на Архаите.
към текста >>
И така, ние навлизаме в сферата на
Архаи
и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа.
Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е.
към текста >>
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои,
Архаи
.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи.
От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите.
към текста >>
Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на
Архаи
те, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане.
Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите. Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>
Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от
Архаи
те.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ.
Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите.
Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара
Архаи
те да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят. И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на
Архаи
те, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело. Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои,
Архаи
, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
81.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че
Архаи
са направили това по времето на Старият Сатурн.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса.
От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
82.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои,
Архаи
и т.н.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
83.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
7.
Архаи
= Духове на Личността
7. Архаи = Духове на Личността
към текста >>
84.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и
Архаи
, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
към текста >>
85.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Към всичко, което описваме, се намесва и Йерархията на
Архаи
те.
В периодите на свръхсъзнание ние буквално се движим всред тях. Ние просто живеем всред тях. И от тях ние узнаваме много повече, отколкото можем да научим нещо като обикновени хора. Ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само онова, което ни позволява нашият собствен Аз, ние изобщо нямаше да изживеем всички онези процеси за тях вече стана дума, които са безусловно необходими за следващата инкарнация. Ние можем да постигнем това само чрез ритмичната смяна между нормалните състояния на съзнанието от една страна и съзнанието на Архангелои от друга.
Към всичко, което описваме, се намесва и Йерархията на Архаите.
Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата. И така, между смъртта и новото раждане, ние притежаваме онази степен на съзнание, която описахме вчера, но тя бива прекъсвана от периодично настъпващи състояния на свръхсъзнание. По време на тези състояния ние постигаме едно свръхчовешко познание и едва то ни дава възможността да подготвим следващата си земна инкарнация при това не произволно, а с оглед необходимостта.
към текста >>
Архаи
те проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата.
Ние просто живеем всред тях. И от тях ние узнаваме много повече, отколкото можем да научим нещо като обикновени хора. Ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само онова, което ни позволява нашият собствен Аз, ние изобщо нямаше да изживеем всички онези процеси за тях вече стана дума, които са безусловно необходими за следващата инкарнация. Ние можем да постигнем това само чрез ритмичната смяна между нормалните състояния на съзнанието от една страна и съзнанието на Архангелои от друга. Към всичко, което описваме, се намесва и Йерархията на Архаите.
Архаите проникват в нормалното съзнание между смъртта и новото раждане като един вид спомени, също както в земното подсъзнание се появяват сънищата.
И така, между смъртта и новото раждане, ние притежаваме онази степен на съзнание, която описахме вчера, но тя бива прекъсвана от периодично настъпващи състояния на свръхсъзнание. По време на тези състояния ние постигаме едно свръхчовешко познание и едва то ни дава възможността да подготвим следващата си земна инкарнация при това не произволно, а с оглед необходимостта.
към текста >>
Тогава вместо да оставаме при сетивния свят, ние ще се издигнем в света на
Архаи
.
Светът на интуицията ние ще изживеем по-късно.
Тогава вместо да оставаме при сетивния свят, ние ще се издигнем в света на Архаи.
към текста >>
Когато обаче сме напреднали до света на
Архаи
, за нас е дори възможно с помощта на
Архаи
отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
И ние ще открием, че зад
Архаи
те в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
Когато обаче сме напреднали до света на Архаи, за нас е дори възможно с помощта на Архаи отново да от правим поглед назад към всичко онова, което вече сме изживели всред висшите Йерархии по времето на един или друг предишен живот между смъртта и поредното ново раждане.
И ние ще открием, че зад Архаите в този свръхсетивен свят лежат онези Същества, които Библията нарича Елохими, същите, които в моята „Тайна Наука“ ще откриете под името Духове на Формата.
към текста >>
Тези духовни Същества винаги са били известни под името
Архаи
.
Солта се разтваря напълно и водата остава прозрачна. Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим.
Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват
Архаи
те.
Ако обаче охладим чашата, водата помътнява, защото солта започва да кристализира. Подобни процеси на „помътняване“, на „сгъстяване“ настъпват и в самите нас, докато мислим. Да, докато мислим, в нас се разиграва един вид процес на минерализация. А духовните Същества които всъщност пронизват нашия мисловен свят се свързват тъкмо с този процес на минерализация, възникващ у нас докато мислим. Тези духовни Същества винаги са били известни под името Архаи.
Нека повторим: в акта на сетивното възприятие се намесват Елохимите, Духовете на Формата; в акта на мисленето, в целия наш мисловен живот, действуват Архаите.
към текста >>
Да, така изглежда действието на
Архаи
те във външния свят.
Когато днес изследваме външния свят с обикновеното дневно съзнание, ние стигаме до т.нар. природни закони. Впрочем тези природни закони са пълна абстракция. Ако обаче се издигнем до имагинативното познание, ние съвсем няма да боравим с тези абстрактни природни закони, които могат да бъдат формули рани с думи и изречения; тогава ние ще се потопим в един живот, изграден от образи и протичащ в образи. Но това не са образите, за които говорих преди малко; тези по-неясни и плътни образи са като вмъкнати в образите, които ние получаваме, отправяйки поглед към Елохимите.
Да, така изглежда действието на Архаите във външния свят.
И ние сме в състояние да проследим това действие както във външния, така и във вътрешния свят.
към текста >>
Както в мисловния свят живеят
Архаи
те, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои.
Както в мисловния свят живеят Архаите, така и в езиковия елемент, в езиковия свят живеят Архангелои.
И точно защото Архангелои, или Архангелите живеят в езиковия гений, те са наред с всичко друго и това, кое то наричаме водещи Духове на един народ, това, което наричаме Народностни Духове. Те живеят именно в езиковия елемент.
към текста >>
В тази област действуват
Архаи
те.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене. Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят. Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли.
В тази област действуват Архаите.
Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент. Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни. Хората се диференцират според езика; обаче все пак в езика те имат нещо независимо дали индивидът принадлежи към един по-малък или по-голям народ което ги сближава и с другите.
към текста >>
Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и
Архаи
.
Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане.
Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи.
Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на
Архаи
ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества.
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния свят, ние отправяме поглед към Елохимите. Ако обаче погледнем навътре към нашето телесно устройство, към това, което изгражда нашите органи, тогава ние трябва да отидем още по-нататък. От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Духовете на формата се намират и други свръхсетивни Същества. И тези други Същества те се намират не просто извън човека; те действуват вътре в човека.
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества.
С други думи, ние извличаме нещо от свръхсъзнателните си опитности за тези Същества, които след това пренасяме в нашата вътрешна организация. Практически докато сме живи ние носим света на Йерархиите в себе си.
към текста >>
86.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и
Архаи
.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси. Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане.
Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи.
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими.
към текста >>
87.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя духовен начин, тя употребява думи, имащи едно малко
архаи
чно отекване.
Очевидно е, неговата умисъл тук е просто иронична.
Но вижда се, че тя не е само иронична, когато по своя духовен начин, тя употребява думи, имащи едно малко архаично отекване.
Това показва следният пасаж: Но тогава, заедно с национализма, идва изобретяването на парната машина, която прави революция във всичко и преобразява основно и напълно образа на икономиката. До тогава природата служеше; сега тя става роб, който човек е вкарал в робство, и подигравателно нейната работа се измерва в конски сили. От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата. С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид.
към текста >>
88.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели.
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с
Архаи
те.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства.
От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите.
Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
Преминаване на администрирането на мислите към
Архаи
те от 4-ти век сл. Хр.
Елохимите като носители на Космическите мисли.
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр.
и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите
Архаи
.
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи.
Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период. Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война. Задачата на Антропософията за показването на човека и историческите събития като отражение на свръхсетивното.
към текста >>
Предаването на мислите от Духовете на Формата на
Архаи
те и развитието на независимо мислене и морални импулси.
Предаването на мислите от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо мислене и морални импулси.
„Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание. Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време. Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка.
към текста >>
90.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (
Архаи
те), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата -
Архаи
те са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Това е свързано с необходимостта му да стане свободно същество. Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата.
И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето. Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види
Архаи
те, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на
Архаи
те такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето.
Ако той в своето детство не е получил при възпитанието и обучението си познания за духовния свят, то по време на сън се чувства хилав. И при това настъпва не само това, за което ви говорих вчера по отношение на речта, но настъпва още нещо съвсем друго. Настъпва това, че човек, макар и да преживява в наделементарния свят Архангелите, той е лишен от възможността да се обяснява с тях. Но, това което той повече не може да преживява, или е способен съвсем оскъдно да преживява, това е света на Началата. И започвайки от 15-то столетие това стана особеност на човека, особеност на човешкото развитие, че Азът и астралното тяло по време на съня на човека жадно се стремят към установяване на връзки с Началата (Архаите), но не могат да ги достигнат, чувстват се по отношение на тях безсилни, като че в омагьосано състояние, но Началата - Архаите са нужни за това, за да може човек при пробуждането си достатъчно интензивно да се потопи в своето етерно тяло.
Разберете ме правилно: вчера аз ви разясних, че ако човек не възприеме никакви духовни познания, то по време на сън той не може да види Архаите, тогава когато има животрептуща потребност да достигне в състояние на сън по отношение на Архаите такава жива връзка с тях, каквато той има тук на Земята, във физическо състояние, по отношение на Слънцето.
Това е извънредно важно. И, ако достатъчно внимателно и честно разгледаме хода на нещата, то това можем да забележим в характерни исторически събития.
към текста >>
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то
Архаи
те трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Гьоте работи в течение на цялата първа половина на своя живот над това, по правилен начин да овладее етерното си тяло.
И ако ние можем да водим, така да се каже, повече или по-малко основния си живот, когато по време на сън имаме възможност да встъпим в известни отношения със света на Ангелите и Архангелите, то Архаите трябва да ни помогнат правилно да координираме живота в съня и бодърстването.
Живота по време на бодърстването физическото и етерното тяло водят благодарение на природните сили, външно възприемани и намиращи се в трите природни царства. А животът по време на сън протича по правилен начин, когато човек живее по правилен начин в елементарните царства през времето между заспиването и пробуждането, и достига, изхождайки от тези елементарни царства, взаимоотношения с Ангелите и Архангелите. Но на човек му е необходимо и нещо повече. Видите ли, схематически това можем да нарисуваме така: в будно състояние физическото и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите природни царства .
към текста >>
За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на
Архаи
те, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите. Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях. С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване.
За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към
Архаи
те, към Началата.
Привличането на Гьоте към Италия е било обусловено от стремежа за установяване на правилно отношение към Архаите, към Началата.
Тези Начала имат работа с цялото човечество, доколкото му се налага да бъде ту в будно, ту в спящо състояние. И сънят не носи нужното укрепване, а животът на Земята не носи тези плодове, които би трябвало да донесе, ако не е установено правилното отношение с Началата, което настъпва благодарение на развитието от човека в себе си на тези мощни вътрешни сили, които са необходими за разбирането на духовната спиритуална наука.
към текста >>
Ако прочетете моето «Въведение в тайната наука», то вие ще намерите там, че
Архаи
те са били първите от свръхземните същества, пристъпили към развитието на човека още във времената на стария Сатурн.
И действително това, което е окачено към главата, се превърна при съвременния човек в по-голяма или по-малка степен в машина. Това стана възможно в следствие на това, че –ако можем така да се изразим – този флуид, или флуидна сила, с помощта на която душевно-духовното на човека овладява своите физическо и етерно тяло, може правилно да се развива само тогава, когато човек установи правилно отношение с Началата.
Ако прочетете моето «Въведение в тайната наука», то вие ще намерите там, че Архаите са били първите от свръхземните същества, пристъпили към развитието на човека още във времената на стария Сатурн.
След това към тях се присъединяват Архангелите и едва тогава се образува човека. И те, все пак, са първите от тези, които трябваше да напуснат подсъзнанието на човека и за да ги достигне пак, човек трябва да изходи от своето съзнание.
към текста >>
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато
Архаи
те, Началата, се намираха още в живо общение с човека.
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека.
Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание. И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с
Архаи
те.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите.
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат.
към текста >>
И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с
Архаи
те.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята. Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите.
И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите.
Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на
Архаи
те.
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
към текста >>
И
Архаи
те пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата.
Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
към текста >>
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на
Архаи
те, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н.
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към
Архаи
те, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите.
Заедно с това ние идваме и към точката от развитието на човечеството, от която за човека въобще започва напълно да се затъмнява всякакъв поглед в свръхсетивния свят. Прекратява се това съзнание на душата, което и е давало възможност за свръхсетивно зрение, за възприемане на свръхсетивното; душата се отдава на светското. Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна. В какво, именно, се състои това, на което искам да наблегна? То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се чувстват като индивидуалности.
Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите.
И когато човек започва да вижда свръхсетивното, тогава той получава следното впечатление, тогава той си казва: да, ето този свят, този сетивен свят, който аз виждам. Жълтото, това е страната, обърната към външните ми сетива, а червеното- това е вече скрита, недостъпна за външните ми сетива страна.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала,
Архаи
те.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и.
И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите.
И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят.
към текста >>
Но, от друга страна, би могло да се попита и за това, какво биха могли да дадат тези полуварварски народи за европейската цивилизация, ако не бяха възприели нещото, което го имаше в гръко-римската цивилизация и което беше прието от Духовете на Личността,
Архаи
те.
Но, от друга страна, би могло да се попита и за това, какво биха могли да дадат тези полуварварски народи за европейската цивилизация, ако не бяха възприели нещото, което го имаше в гръко-римската цивилизация и което беше прието от Духовете на Личността, Архаите.
към текста >>
Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността,
Архаи
те, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи.
Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли.
По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно. Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси. И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тези Начала, тези
Архаи
, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните
Архаи
.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
След изтичане на това време Духовете на Формата, Властите, предават управлението на мислите на
Архаи
те, Началата.
Но след изтичане на това време положението на нещата се изменило.
След изтичане на това време Духовете на Формата, Властите, предават управлението на мислите на Архаите, Началата.
Но как управляват Началата тези мисли? Сега вече не така, както преди, не така, като че ли сами се разпореждат с мислите и ги внедряват в човека, вливат отвън в човека, а така, че му дават възможност сам да развива тези мисли. Как е станало възможно това?
към текста >>
Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония
Архаи
те, което те и вършат в нашата епоха.
Духовете на Формата сякаш черпели мисли от всеобемащия космически резервоар на мислите, за да ги донесат на човека отвън. Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата. В това време светът на мислите е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека. Но при това човек, намирайки се вътре в Космоса, е бил несвободно същество! И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени мисли.
Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония Архаите, което те и вършат в нашата епоха.
към текста >>
И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват
Архаи
, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба.
Но с тези средства, с които разполага това, което е прието да се нарича наша външна цивилизация, няма да може да ликвидира този раздор. Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията.
И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба.
И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира? Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли. Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>
Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от
Архаи
те, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли. Това е трябвало да стане. Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите мисли от Космоса. Той е трябвало да ги откъсне от Космоса, за да стане свободно същество. Но след това те трябва отново да бъдат свързани с Космоса.
Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
към текста >>
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с
Архаи
те.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода. И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се
Архаи
, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
към текста >>
Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към
Архаи
те, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят.
Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора.
към текста >>
Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на
Архаи
те, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време.
Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат
Архаи
те?
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора.
Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните
Архаи
и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
В този смисъл може да има двояк подход към националността.
Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност. Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли. Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>
Същото, което говоря днес, оставайки на плоскостта, характеризираща Духовете на Формата и
Архаи
те, същото говорих и преди няколко години за да охарактеризирам «14-те точки» на Удроу Уилсън за мира, като донесли толкова много нещастия и хаос в света.
Виждате ли, за такива неща може да се говори, разглеждайки ги в различни плоскости.
Същото, което говоря днес, оставайки на плоскостта, характеризираща Духовете на Формата и Архаите, същото говорих и преди няколко години за да охарактеризирам «14-те точки» на Удроу Уилсън за мира, като донесли толкова много нещастия и хаос в света.
към текста >>
И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се
Архаи
.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене. Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли.
И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи.
В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
към текста >>
94.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои,
Архаи
– не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои,
Архаи
просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете.
Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
към текста >>
95.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите.
В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране. И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта.
към текста >>
96.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели,
Архаи
.
И би могло да се помисли, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от мисленето, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света. Но това не е така; всъщност става нещо друго.
Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
към текста >>
97.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите,
Архаи
те.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове.
Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите.
Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия.
към текста >>
И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, по радиално направление.
И така, преди всичко ние намираме природни духове в качеството на същества, в които проникваме със света на нашите жестове. Обаче ние намираме и света на Ангелите, Архангелите, Архаите. Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно.
И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление.
Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
към текста >>
И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и
Архаи
.
Навлизаме също и в него. Потапяме се в деянията на ангелския свят посредством нашите спомени. Ние се потапяме в същностното на ангелския свят с нашето, от нас самите отпечатано физиономично и жестообразно. И това проникване в съня е такова, че можем да кажем: Когато пренасяме нашия живот в природата, това проникване в природата ни се представя така: ето тук е кожата на нашето тяло (рисува се); колкото по-далеч излизаме извън пределите й, толкова повече встъпваме в областта на Ангелите, Архангелите и Архаите, по радиално направление. Тук ние встъпваме в третата Йерархия.
И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи.
Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден.
към текста >>
Третата Йерархия - Ангели, Архангели,
Архаи
- сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
Тук ние встъпваме в третата Йерархия. И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата.
Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>
98.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те и живеем сред тях.
И така, през деня хората имали образи.
А в съня те са имали преживяване, което може да се облече в следните слова: ние дремем по отношение на обичайното земно съществуване, затова пък влизаме в царството на Ангелите, Архангелите и Архаите и живеем сред тях.
Душата се освобождава от телесността и живее сред съществата от висшите йерархии.
към текста >>
99.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Архаи
, Архангели, Ангели,
Архаи, Архангели, Ангели,
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели,
Архаи
.
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят. Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук?
- Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили. Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения. И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и
Архаи
, ние влизаме в определени отношения.
И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията. Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили.
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения.
И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н..
към текста >>
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и
Архаи
те и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
Първият свят беше светът, в който ние всъщност не усещаме никаква зависимост - минералният свят.
Вторият свят е онзи, в който живеят Ангелите, Архангелите и Архаите и откъдето израства растителният свят, който ни придава нашите вътрешни качества, откъдето внасяме в живота си приятни и неприятни състояния, чувстваме се нещастни до смърт чрез самите нас, или се чувстваме щастливи чрез самите нас.
От този свят е взето онова, което се проявява в нашата съдба в зависимост от нашето вътрешно устройство, от цялата наша етерна човешка същност. Сега ние стигаме до това, което по-нататък дълбоко обуславя нашата съдба, нашите симпатии и антипатии. И тези симпатии и антипатии, в крайна сметка ни донасят онова, което принадлежи на нашата съдба в много по-висока степен отколкото само растежните сили.
към текста >>
Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и
Архаи
, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
В това царство действат съществата на първата ангелска йерархия: Серафими, Херувими и Престоли.
Защото за да бъде ръководено това, което действа тук, за да бъде то ръководено така, че да бъде предвидена всяка стъпка на човека, всеки душевен импулс, за да се изградят съдбите на хората, за това се изисква по-голяма сила от тази, която действа в растителното царство, по-голяма сила от тази, която има йерархията на Ангели, Архангели и Архаи, а също и от тази, която има йерархията на Власти, Сили и Господства.
За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества. Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята.
към текста >>
101.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели,
Архаи
.
Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера.
Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е. с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели,
Архаи
.
Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е.
с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Третата йерархия, Ангели, Архангели и
Архаи
, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>
Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия.
Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас. Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа.
Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия.
С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма. И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия.
към текста >>
102.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на
Архаи
те.
Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята.
Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите.
към текста >>
103.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели,
Архаи
, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.
Човекът казва за себе си «аз». Обаче този аз стои вътре в множество действия.
Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели,
Архаи
.
Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека.
Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи.
Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.
към текста >>
В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и
Архаи
.
В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм.
От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго.
Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм.
Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
към текста >>
Всъщност Ангелите, Архангелите и
Архаи
те ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота.
Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система.
И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите.
Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, имат за задача да работят върху нашето душевно естество.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите.
Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество.
Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/.
Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена. От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него.
към текста >>
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и
Архаи
те имат най-силно разбиране.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране.
И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>
След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и
Архаи
те и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн.
След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен.
- Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери. Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма.
Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тези същества на третата йерархия го втъкават сега в човека, така че той сега съдържа вписано в себе си това, което трябва да направи, което трябва да изправи.
към текста >>
Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и
Архаи
те действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата.
Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата.
към текста >>
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Това те го постигат. Тук те са многообещаващи личности.
към текста >>
Ангелите, Архангелите и
Архаи
те ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
- Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.
към текста >>
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели,
Архаи
, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
към текста >>
104.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те, които сега действат вътре в човека.
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
към текста >>
105.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели,
Архаи
.
Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня.
В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи.
През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели,
Архаи
.
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
към текста >>
През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели,
Архаи
, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр.
И ние виждаме още нещо.
През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр.
278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие. Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и
Архаи
те за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
към текста >>
Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло.
Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
към текста >>
106.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ангели, Архангели,
Архаи
всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат.
Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите.
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Приема се от Ангели, Архангели,
Архаи
Приема се от Ангели, Архангели, Архаи
към текста >>
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели,
Архаи
се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера.
към текста >>
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и
Архаи
, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е.
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
към текста >>
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те го пренасят по-нататък, в следващия период
към текста >>
Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели,
Архаи
, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан.
Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
към текста >>
107.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и
Архаи
.
Но съществува и един трети случай. В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство.
И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи.
И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето. С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества. И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път.
към текста >>
Ангели, Архангели,
Архаи
стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало. И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята. Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето.
Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>
108.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и
Архаи
.
Тук в областта на Земята, където прекарваме живота си между раждането и смъртта, ние сме заобиколени от това, което виждаме като различни царства на природата - от минералното, от растителното, от животинското царство, от физическото човешко царство. Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека. Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство.
Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи.
След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество.
към текста >>
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели,
Архаи
, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/.
към текста >>
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и
Архаи
и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и
Архаи
, виждаме как те се отнасят помежду си.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот. И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива.
Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си.
Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и
Архаи
виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
109.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това са съществата от йерархията на
Архаи
- Прасилите.
И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота. Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера.
Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите.
И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае.
към текста >>
110.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на
Архаи
; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот.
към текста >>
111.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и
Архаи
; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
към текста >>
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат
Архаи
, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал.
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви!
към текста >>
В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели,
Архаи
и техните взаимни действия.
Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви.
В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия.
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст». Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
112.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели,
Архаи
и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат
Архаи
, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с
Архаи
, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на
Архаи
, Архангели и Ангели.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето.
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели.
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
към текста >>
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на
Архаи
, Архангели и Ангели.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели.
Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
към текста >>
113.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В най-долното в известна степен царство са
Архаи
, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими.
Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства.
В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими.
В течение на тези лекции ние представихме, как човекът живее между смъртта и едно ново раждане с истинската същност на звездите и поради това с тези висши йерархии. Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи следното:
към текста >>
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и
Архаи
.
В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии. Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи.
Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се). Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на
Архаи
, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение. Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията.
Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели. - За духовните същества аз винаги употребявам имената на старата християнска традиция, която притежаваше още духовното, макар и че бих могъл да ги нарека с други имена.
към текста >>
Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат
Архаи
, Архангели и Ангели.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели.
- За духовните същества аз винаги употребявам имената на старата християнска традиция, която притежаваше още духовното, макар и че бих могъл да ги нарека с други имена.
към текста >>
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и
Архаи
биха го въвели в ясновидството.
Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система. В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите. И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот.
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството.
Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен живот, той може да се постави в своя предишен земен живот с една, така да се каже, космическа нагласа.
към текста >>
114.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до
Архаи
, Архангели и Ангели.
За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
115.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всички онези Същества от йерархията на Ангелите, Архангелите,
Архаи
те, които принадлежаха към михаеловото течение, взеха участие в тази Школа.
И тогава в 15-то столетие продължавайки в 16-то столетие, отношенията на времето са съвършено други за духовния свят през 15-то столетие стана в свръхсетивния свят, проведено бе в свръхсетивния свят онова учение, което самият Михаел предаваше на своите последователи. Беше основано тогава така да се каже една духовна Школа, една Школа, в която самият Михаел беше Учител, една Школа, в която взеха участие съответните човешки души, които в миналото бяха вдъхновени именно от последната епоха на Михаел /по времето на Александър Велики/, след това вдъхновени чрез вживяването в Християнството по начина, който Ви описах. Всички обезплътени човешки души, които бяха последователи на Михаел, взеха участие в тази велика школа, която работи в 14-то, 15-то, 16-то столетие.
Всички онези Същества от йерархията на Ангелите, Архангелите, Архаите, които принадлежаха към михаеловото течение, взеха участие в тази Школа.
Участие взеха също многобройни елементарни същества.
към текста >>
116.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели,
Архаи
и т.н.
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели, Архаи и т.н.
Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност.
към текста >>
7.
Архаи
Духове на Личността.
7. Архаи Духове на Личността.
към текста >>
Трета Йерархия:
Архаи
, Архангели, Ангели
Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели
към текста >>
117.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако се издигнем по-нагоре в онези региони, които са достъпни само за свръхсетивното, имаме продължението на тези царства: царството на Ангелите, на Архангелите, на
Архаи
те, на Властите, на Силите, на Господствата и т. н.
Например можем да си кажем: Когато насочим очите си или другите сетивни органи в будно състояние към нашата физическо-етерна среда, тогава възприемаме три природни царства, респективно четири царства: минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Ако се издигнем по-нагоре в онези региони, които са достъпни само за свръхсетивното, имаме продължението на тези царства: царството на Ангелите, на Архангелите, на Архаите, на Властите, на Силите, на Господствата и т. н.
(виж рисунката на стр. 157).
към текста >>
То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на
Архаи
те, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
И така, в развитието на човечеството тогава наближи онова четвърто следхристово столетие.
То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
към текста >>
Тогава Праначалата,
Архаи
те, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите.
Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н. Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на
Архаи
-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите. Такива събития има в свръхсетивния свят. Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н.
Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на
Архаи
те.
В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към
Архаи
те, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото
Архаи
те живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите.
В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание? То се състои във факта, че хората усещат все повече и повече своята индивидуалност.
Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите.
И когато човек започва да вижда свръхсетивно, той има следното впечатление: Сега това е светът, който наблюдавам като сетивен. Да кажем, жълтото (виж рис. на 160 стр.) е страната, обърната към моите сетива, червеното е вече скритата, отвърнала се от сетивата страна.
към текста >>
Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и
Архаи
те.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения.
Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия. Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите.
към текста >>
Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на
Архаи
те, като приближаващи се към него самия.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения. Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите. Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим.
Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия.
Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите. Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол. След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния свят. Ето как възниква илюзията, че човекът сякаш сам създава мислите.
към текста >>
118.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето,
Архаи
те.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение.
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите.
Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас.
към текста >>
НАГОРЕ