Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2045
резултата от
682
текста в
3
страници с части от думите : '
Ария
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
250
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейц
ария
1926 г.
По-късно ще видим, че в безкрайното множество от растителни форми Гьоте търси едно първично растение (прарастение). И тази мисъл ние намираме отбелязана тук: “Всяко едно от нейните /на природата/ произведения има своя собствена същност, всяко едно от нейните явления най-изолираното понятие, и въпреки това всичко съставлява едно цяло”.
Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейцария 1926 г.
на това и на други 36 отбелязани от него места, носещи в предстоящия текст знака*, забележки. Той не може да осъществи това си намерение./
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със ст
ария
отшелник и там се занимавал с анатомия.
В тази година започна също и Гьотевото изучаване на подробностите на анатомията. На 22 януари той пише на Лаватер в 1776 година: “Херцогът ми изпрати шест черепа, аз направих прекрасни забележки, които стоят в услуга на ваше преподобие ако те бяха стигнали до вас без мене”. По-нататъшните подбуди за по-подробно изучаване на анатомията му предложиха отношенията с университета в Йена. Първите указания върху това ние имаме от 1781 година.
В издадения от Кайл дневник той от белязва под датата 15 октомври 1781 година, че е отишъл в Йена със стария отшелник и там се занимавал с анатомия.
Тук се намираше един учен, който подпомага извънредно много проучванията на Гьоте: Лодер.
към текста >>
3.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
/виж също: Рудолф Щайнер, ПисмаІ, издадени от Е.Фробьозе и В.Тайхерт, Дорнах/ Швейц
ария
1948 г., забележки към писмо № 72,алинея 5,стр.285/.
Тя носи датата 15 януари 1798 година и е била изпратена на Шилер на 17 януари. Тя се оказва като продължение на статията: "Опитът като посредник между субект и обект". Аз взех хода на мислите на статията от кореспонденцията между Гьоте и Шилер и го предадох в споменатия увод стр.ХХХІХ и след. точно по начина, който е изложен в намерената сега статия. По съдържание статията не прибавя нищо към моите изложения; обаче тя потвърди във всички точки моя възглед върху гьотевия метод и начин на познание, който аз бях добил от другите работи на Гьоте.
/виж също: Рудолф Щайнер, ПисмаІ, издадени от Е.Фробьозе и В.Тайхерт, Дорнах/ Швейцария 1948 г., забележки към писмо № 72,алинея 5,стр.285/.
към текста >>
4.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Естествената наука от ст
ария
стил се доближава до това изискване.
Основна грешка на модерната наука е, че тя счита възприятието на сетивата като нещо вече приключено, завършено. Поради това тя си поставя задачата, просто да фотографира това завършено в себе си битие. Последователен е в това отношение само позитивизмът, който просто отхвърля всяко едно излизане вън от възприятието. Въпреки това днес във всички науки виждаме стремежа да се счита за правилна тази гледна точка. В истинския смисъл на думата на това изискване би отговорила само една такава наука, която просто би изброявала и описвала нещата, както те съществуват едно до друго в пространството, и процесите, както те се редуват във времето.
Естествената наука от стария стил се доближава до това изискване.
По-новата наука наистина желае това, поставя една пълна теория на опитността, за да я пристъпи веднага, когато предприеме първата стъпка в действителната наука. Ние би трябвало да се откажем напълно от нашето мислене, ако бихме искали да се придържаме към чистата опитност. Ние понижаваме мисленето, когато му отнемаме възможността да възприема в самото себе си същности които са недостъпни за сетивата. В действителността трябва да съществува освен сетивните качества още един фактор, който бива обхванат от мисленето. Мисленето е един орган на човека, който е определен да наблюдава нещо по-висше от това, което сетивата предлагат.
към текста >>
5.
Фридрих Ницше-борец срещу своето време
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
© М
ария
Пашова, редактор
© Мария Пашова, редактор
към текста >>
6.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил ст
ария
Бог.
Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог.
„Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина?
към текста >>
7.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Както керванът на светостта и чистотата върви през ст
ария
свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си.
Както керванът на светостта и чистотата върви през стария свят, така въплъщението върви през християнството: Бог се низвергва в този свят, става плът и иска да го изкупи, което значи да го изпълни със себе си.
Така обаче Той е „идеята“ или „духът“, както човекът (например Хегел) провежда накрая идеята във всичко, в света, и посочва, „че идеята, че разумът е във всичко“. На това, което езическите стоици определят като „мъдрец“, отговаря днешният образ на „човека“, единият е като другия - едно безплътно същество. Нереалният „мъдрец“, този безплътен „светия“, стоикът, става реална личност, телесен „светия“, в приелия тяло Бог. Нереалният „човек“, безплътният аз ще стане реален във въплътения аз, в мен.
към текста >>
8.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унг
ария
) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
В Дорнах, Швейц
ария
, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
9.
ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
По негово време би било вече възможно, ст
ария
т начин на изследване да бъде напуснат, да бъде запазено мистичното настроение и да бъде прието модерното природно изследване, ако то би съществувало вече.
У такива личности ние виждаме, че в съвременното природно изследване е способно да добие едно мистично задълбочаване. Защото един Николай от Куза би искал да пренесе своето мислене в това изследване.
По негово време би било вече възможно, старият начин на изследване да бъде напуснат, да бъде запазено мистичното настроение и да бъде прието модерното природно изследване, ако то би съществувало вече.
към текста >>
Аз исках да изложа характера на средновековната мистика, за да обърна вниманието върху факта, как тя се развива като самостоятелна мистика откъснато от майчината почва, ст
ария
начин на мислене, но не може да се задържи, защото вече и липсва душевната импулсивност, която в минали времена и даваше самото изследване.
Аз исках да изложа характера на средновековната мистика, за да обърна вниманието върху факта, как тя се развива като самостоятелна мистика откъснато от майчината почва, стария начин на мислене, но не може да се задържи, защото вече и липсва душевната импулсивност, която в минали времена и даваше самото изследване.
към текста >>
10.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ст
ария
т спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос.
Не всяко човешко действие носи характера на свободата. Само онова действие е свободно, което във всяка негова част е разгорено от себенаблюдението. И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз.
Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос.
Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата.
към текста >>
11.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и ст
ария
завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата. Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О. Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/. Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление. Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме.
Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
към текста >>
12.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унг
ария
, Испания, Португалия и на Изток.
Парацелзий характеризира самия себе си, като записва пред своя портрет: "Слуга на друг не бива да бъде никой, който може да остане сам за себе си." Цялото негово становище към познанието се съдържа в тези думи. Той навсякъде иска да стигне до основите на природознанието, за да се издигне чрез собствената сила до най-висшите области на познанието. Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата. "Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления.
За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток.
Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството!
към текста >>
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бав
ария
, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
Мое е царството! "
към текста >>
13.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Колкото важен и значим да е един етически възглед между другото, той се среща и при отявлените гностици, а също и сред атеистите все пак възниква въпросът: дали един такъв възглед за християнството не представлява минимализиране и омаловажаване на онези големи картини, които ни представят Ст
ария
т и Новият завет?
Колкото важен и значим да е един етически възглед между другото, той се среща и при отявлените гностици, а също и сред атеистите все пак възниква въпросът: дали един такъв възглед за християнството не представлява минимализиране и омаловажаване на онези големи картини, които ни представят Старият и Новият завет?
Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
към текста >>
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Ст
ария
завет.
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет.
Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс. Именно тези предпоставки Рудолф Щайнер описва в своя труд от 1902 год.
към текста >>
14.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в ст
ария
.
„Живот и смърт има както в нашия живот, така и в нашето умиране." Какво друго иска да каже това, освен че животът се цени по-високо от смъртта само от гледището на преходното.
Умирането е преминаване, за да се направи място за нов живот, нов новия живот живее вечното, както и в стария.
Вечността се изявява както в преходния живот, така и в умирането. Когато човек е схванал веднъж тази вечност, тогава той гледа с еднакво чувство и на умирането и на живота. Само когато може да събуди в себе си тази вечност, тогава животът има за него особена стойност. Можем хиляди пъти да произнесем изречението „Всичко тече", но ако не го произнесем с това съдържание на чувството, то е нещо празно. Познанието за вечността е без никаква стойност, ако то не ни освобождава от нашата зависимост спрямо външния свят.
към текста >>
15.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Девицата се казваше М
ария
.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Девицата се казваше Мария.
Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>
16.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Марта и М
ария
побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък.
Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение.
към текста >>
17.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тук виждаме, че не става дума само за едно посвещение в ст
ария
смисъл, но за едно ново посвещение, което трябва да замени старото.
Тук виждаме, че не става дума само за едно посвещение в стария смисъл, но за едно ново посвещение, което трябва да замени старото.
Християнството не трябваше; да бъде за малцина избрани, както древните Мистерии. То трябваше да стане достояние за цялото човечество. Християнството трябваше да стане една народна религия; истината трябваше да бъде приготвена за всеки, „който има уши да чува". Древните мисти бяха избирани измежду мнозинството; тръбите на християнството прозвучават за всеки, който може да ги чуе. От него зависи да отиде той при тях.
към текста >>
18.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
За един мист, в ст
ария
смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува.
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше Божествено, се поражда една пропаст. Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство.
За един мист, в стария смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува.
Защото той наистина знае, че може да обхване Божественото само постепенно; но знае също, защо може да постигне само това. За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него. Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот. Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят.
към текста >>
19.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Описаното в Ст
ария
Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси.
Ето защо, когато човек създава форми и образи вътре в себе си, това не е само негова лична работа. Тези форми са вечната Мъдрост, те са космическият живот. Този възглед е в съгласие със схващането на Мистериите относно народните митове. Мистът търси в митовете дълбоката същност на мъдростта. Това, което мистът върши с езическите митове, Филон го върши с разказа на Мойсей за сътворението на света.
Описаното в Стария Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси.
Библията разказва за сътворението на света. Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина.
към текста >>
„Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Ст
ария
Завет.
„Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет.
към текста >>
20.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всички негови съмнения относно Новия и Ст
ария
Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа".
До такава висота се беше издигнал Августин. От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите. В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин. Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си. През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий.
Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа".
За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
към текста >>
21.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Известно е, че малките деца казват за себе си: "Карл е послушен" или "М
ария
иска това".
Известно е, че малките деца казват за себе си: "Карл е послушен" или "Мария иска това".
Ние намираме за напълно естествено те да говорят за себе си като за някой друг, понеже още не са осъзнали своя собствен Аз като самостоятелно същество и съзнанието за индивидуалност още не се е родило в тях. Чрез самосъзнанието човекът се определя като едно самостоятелно същество, отделено от целия останал свят, като "Аз".
към текста >>
22.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "М
ария
иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
КЪМ СТР.
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът". Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза.
към текста >>
23.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Умиращите части на ст
ария
свят продължават да са свързани с кълновете на новия живот.
Той по необходимост би бил сполетян от всеобща гибел, ако не би получил нов прилив на живот. Новият живот прераства в истинска борба срещу всеобщата гибел. От развалините на умиращия и затворен в себе си свят израстват кълнове на един нов свят. Ето защо ние се движим между живота и смъртта. Тези две състояния непрекъснато преминават едно в друго.
Умиращите части на стария свят продължават да са свързани с кълновете на новия живот.
Този факт е най-ясно подчертан при човека. Той носи като свои обвивки онова което е запазил от стария свят, но всред тях пониква зародишния кълн на едно бъдещо същество. Оттук идва и неговата двойственост той е едновременно и смъртен, и безсмъртен.
към текста >>
Той носи като свои обвивки онова което е запазил от ст
ария
свят, но всред тях пониква зародишния кълн на едно бъдещо същество.
От развалините на умиращия и затворен в себе си свят израстват кълнове на един нов свят. Ето защо ние се движим между живота и смъртта. Тези две състояния непрекъснато преминават едно в друго. Умиращите части на стария свят продължават да са свързани с кълновете на новия живот. Този факт е най-ясно подчертан при човека.
Той носи като свои обвивки онова което е запазил от стария свят, но всред тях пониква зародишния кълн на едно бъдещо същество.
Оттук идва и неговата двойственост той е едновременно и смъртен, и безсмъртен.
към текста >>
24.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек изгражда това душевно състояние като едно второ същество в себе си, докато предишното същество продължава ст
ария
си начин на живот.
Описанията в тази книга биха могли да бъдат сметнати за ясни и точни указания целящи пълно преобразуване на човешката личност. Ако човек ги чете правилно, ще установи: тяхната единствена цел е да посочи необходимото душевно състояние на този, който в точно определени моменти на своя живот се стреми да проникне в свръхсетивния свят.
Човек изгражда това душевно състояние като едно второ същество в себе си, докато предишното същество продължава стария си начин на живот.
към текста >>
25.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Предговор от М
ария
Щайнер към първото издание (1939) 249
Предговор от Мария Щайнер към първото издание (1939) 249
към текста >>
26.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И това, което в тази връзка се нарича Сатурн, Слънце, Луна, (или Ст
ария
т Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна) днес не съществува като физическа планета, както предишните въплъщения на един човек не съществуват вече наред с неговото днешно въплъщение.
Ние ще видим, че на първо време тези наименования нямат общо с днешните небесни тела, които носят тези имена във физическата астрономия, въпреки че в по-широк смисъл за един напреднал мистик съществува дадено отношение към тях. Казва се също, че преди да стъпи на Земята, човекът е обитавал други планети. Обаче под тези “други планети” трябва да разбираме предишните състояния от развитието на Земята и на нейните обитатели. Земята заедно с всички същества, които й принадлежат, е минала през трите състояния на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, преди да стане “Земя”. Сатурн, Слънце и Луна са така да се каже трите въплъщения на Земята в миналото време.
И това, което в тази връзка се нарича Сатурн, Слънце, Луна, (или Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна) днес не съществува като физическа планета, както предишните въплъщения на един човек не съществуват вече наред с неговото днешно въплъщение.
Как стои работата с това “планетно развитие” и на другите принадлежащи към Земята същества, именно това ще бъде обект на следващите изложения, почерпени от “Хрониката Акаша”. С това не искаме да кажем, че посочените три състояния не са били предхождани от още по-далечни минали състояния. Обаче всичко, което ги предхожда се губи в тъмнина и окултно-научното изследване засега не може да хвърли светлина върху тях. Защото това изследване не почива върху спекулация, върху размишление с обикновени понятия, а върху действителна духовна опитност. И както на физическото поле нашето физическо око може да вижда само до определена граница и не може да проникне зад хоризонта, така също и “духовното око” може да стигне само до определен момент.
към текста >>
27.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
до възрастта на ст
ария
човек.
Развитието на човечеството минаващо през седемте състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан бе сравнено в предидущите описания с минаването през живота между раждането и смъртта: с възрастта на бозайничето, детството и т.н.
до възрастта на стария човек.
Можем още да разширим сравнението. Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието. Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н. живеят един до друг. Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието.
към текста >>
Така на ст
ария
Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието.
до възрастта на стария човек. Можем още да разширим сравнението. Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието. Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н. живеят един до друг.
Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието.
Когато започна Сатурновото развитие, имаше същества със Слънчево съзнание, други с образно съзнание (Лунно съзнание), същества със съзнание подобно на съзнанието на съвременния човек, един четвърти род със себесъзнателно (психическо) образно съзнание, един пети със себесъзнателно (свръхфизическо) предметно съзнание и един шести род с творческо (духовно) съзнание. Но и с това редицата от същества не е изчерпана. След Вулкановата степен човекът ще се развие още по-нататък и ще се издигне до още по-високи степени на съзнанието. Както външното физическо око в далечината вижда мъгливо, така и вътрешното око на ясновидеца в далечините на духа вижда още 5 форми на съзнанието, за които обаче е невъзможно да се даде описание. В цялост може да се говори за 12 степени на съзнанието.
към текста >>
28.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
То е най-ст
ария
член на съвременната човешка природа.
Всички сили на тези планетни тела са работили върху това тяло, така че то постепенно е могло да стигне до неговата съвременна степен на съвъшенство.
То е най-стария член на съвременната човешка природа.
– Етерното тяло, така както то сега се представя у човека, въобще не е съществувало през време на Сатурновата епоха. То бе прибавено към човешкото същество едва през време на Слънчевото развитие. Следователно върху него не са работили силите на четирите планетни тела (инкарнации на Земята), както върху физическото тяло, а само силите на три такива планети: а именно силите на Слънцето, Луната и Земята. Едва в един бъдещ период на развитието то ще бъде така съвършено, както е днес физическото тяло. Астралното тяло е било присъединено към физическото и етерното тяло едва през време на Лунната епоха, а “Азът” през време на Земната епоха.
към текста >>
29.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
ПРЕДГОВОР ОТ М
АРИЯ
ЩАЙНЕР
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
към текста >>
30.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съвременният човек никога не би могъл да застане като наблюдател на Ст
ария
Сатурн.
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното животинско, растително и минерално царство. Едва ли е необходимо да отбелязваме, че току-що казаното практически никога не би могло да се осъществи.
Съвременният човек никога не би могъл да застане като наблюдател на Стария Сатурн.
Посоченият пример е само за по-добра нагледност. Съществата, които свръхсетивното познание различава на Стария Сатурн, са на съвършено друга еволюционна степен от днешните сетивно възприемаеми земни същества. Това познание се изправя най-напред пред такива Същества, които не разполагат с физическо тяло, каквото има съвременният човек.
към текста >>
Съществата, които свръхсетивното познание различава на Ст
ария
Сатурн, са на съвършено друга еволюционна степен от днешните сетивно възприемаеми земни същества.
В едно небесно тяло с подобни качества няма никакви условия за представителите на днешното животинско, растително и минерално царство. Едва ли е необходимо да отбелязваме, че току-що казаното практически никога не би могло да се осъществи. Съвременният човек никога не би могъл да застане като наблюдател на Стария Сатурн. Посоченият пример е само за по-добра нагледност.
Съществата, които свръхсетивното познание различава на Стария Сатурн, са на съвършено друга еволюционна степен от днешните сетивно възприемаеми земни същества.
Това познание се изправя най-напред пред такива Същества, които не разполагат с физическо тяло, каквото има съвременният човек.
към текста >>
В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на ст
ария
свят.
И все пак в много отношения народът остана прикован към физическия свят. Вместо звездните Духове, на преден план изпъкваха самите звезди, вместо духовните Същества техните земни аналози. Само Посветените стигаха до истински и дълбоки познания относно законите на свръхестествения свят и тяхното взаимодействие с физическите закони. Тук противоположността между знанието на Посветените и погрешната вяра на народа, се проявяваше по-силно откъдето и да е другаде. Съвсем други бяха отношенията в Южна Европа и Западна Азия, където процъфтя четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската.
В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят.
Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове. Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение. На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени. Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин. Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт.
към текста >>
31.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Трябваше да подчертаем, че зародишът на човешкото физическо тяло е възникнал още по времето на Ст
ария
Сатурн, и че за да стигне до своята днешна форма, физическото тяло е продължило да се развива, минавайки през Слънчевото, Лунното и Земното състояние.
Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество. После показахме как Земята, върху която се развива днешният човек, е преминала през предишните еволюционни степени, означени като Сатурново, Слънчево и Лунно състояние. Възприятията, чрез които разпознаваме съставните части на човешкото същество, както и предходните планетарни въплъщения на Земята, са част от имагинативното познание. По-нататък обаче е необходимо да вникнем в съотношенията между Сатурновото състояние и човешкото физическо тяло, между Слънчевото състояние и етерното тяло и т.н.
Трябваше да подчертаем, че зародишът на човешкото физическо тяло е възникнал още по времето на Стария Сатурн, и че за да стигне до своята днешна форма, физическото тяло е продължило да се развива, минавайки през Слънчевото, Лунното и Земното състояние.
Трябваше да посочим още и промените в човешкото същество, настъпили поради отделянето на Слънцето от Земята, а по-късно и поради отделянето на Луната. По нататък трябваше да обобщим факторите, които се намесиха в развитието на цялото човечество през Атлантската епоха и по време на последователните периоди, описани като древноиндийска, древноперсийска, египетска и т.н. епохи. Описанието на тези отношения идва не от имагинативното възприятие, а от познанието чрез Инспирация, от разчитането на скритата писменост. За това „разчитане" или „четене", имагинативните възприятия са като букви или звуци. Но то е необходимо не само за горните уточнения.
към текста >>
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид.
До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията.
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид.
Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията. Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот.
към текста >>
32.
Четири мистерийни драми
GA_14 Четири мистерийни драми
© М
ария
Пашова, редактор
© Мария Пашова, редактор
към текста >>
33.
ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
Мария
към текста >>
Филия, Астрид, Луна (приятелки на М
ария
, чиито първообрази се разкриват в хода на действието като духове на душевните сили на М
ария
)
Филия, Астрид, Луна (приятелки на Мария, чиито първообрази се разкриват в хода на действието като духове на душевните сили на Мария)
към текста >>
Другата М
ария
, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като душата на любовта
Другата Мария, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като душата на любовта
към текста >>
34.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Кажи го ти, М
ария
.
Кажи го ти, Мария.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
(която е влязла с Теодосий)
ДРУГАТА МАРИЯ (която е влязла с Теодосий)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Всички излизат, остават само М
ария
и Йохан.)
(Всички излизат, остават само Мария и Йохан.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
е повикана.)
(Хелена се връща.
Мария е повикана.)
към текста >>
35.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По-късно М
ария
.
Открита местност, скали, извори. Цялото обкръжение представлява картина в душата на Йохан Томасий. Всичко, което следва, е съдържание на неговата медитация.
По-късно Мария.
към текста >>
(Влиза М
ария
, която известно време остава незабелязана от Йохан.)
(Влиза Мария, която известно време остава незабелязана от Йохан.)
към текста >>
(Йохан сякаш идва на себе си и забелязва М
ария
.
(Йохан сякаш идва на себе си и забелязва Мария.
Медитацията преминава във вътрешна действителност.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Съзнаваш ли, М
ария
, до какво
Съзнаваш ли, Мария, до какво
към текста >>
36.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Бенедикт, Йохан, М
ария
, дете.
Стая за медитация.
Бенедикт, Йохан, Мария, дете.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(М
ария
извежда детето.)
(Мария извежда детето.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Телесната обвивка на М
ария
виждаш,
Телесната обвивка на Мария виждаш,
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
от празната обвивка на М
ария
,
от празната обвивка на Мария,
към текста >>
37.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Явява се другата М
ария
, също в душевна форма.)
(Явява се другата Мария, също в душевна форма.)
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
(Другата М
ария
изчезва.)
(Другата Мария изчезва.)
към текста >>
38.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Бенедикт, Теодосий, Романий, Ретардий; Феликс Балде, другата М
ария
.
Подземен скалист храм, скритото мистерийно място на йерофантите.
Бенедикт, Теодосий, Романий, Ретардий; Феликс Балде, другата Мария.
Йохан в медитация, както в предишната картина.
към текста >>
(Феликс Балде се явява в земния си облик, другата М
ария
– в душевна форма от скалите.)
(Феликс Балде се явява в земния си облик, другата Мария – в душевна форма от скалите.)
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
39.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, отначало от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
Духовната област.
Мария, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, отначало от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
О, ти ли си, М
ария
!
О, ти ли си, Мария!
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, от челото ти се вдига
Мария, от челото ти се вдига
към текста >>
което ти, М
ария
, приюти.
което ти, Мария, приюти.
към текста >>
(Йохан коленичи пред М
ария
.)
(Йохан коленичи пред Мария.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
40.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Йохан, М
ария
, Капезий; Щрадер.
Същата стая като в Първа картина.
Йохан, Мария, Капезий; Щрадер.
към текста >>
ЙОХАН (Стои пред статив, до него са Капезий и М
ария
.)
ЙОХАН (Стои пред статив, до него са Капезий и Мария.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Завесата пада, докато М
ария
и Йохан са още в стаята.)
(Завесата пада, докато Мария и Йохан са още в стаята.)
към текста >>
41.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Йохан, по-късно М
ария
.
Същата местност като във Втора картина.
Йохан, по-късно Мария.
към текста >>
(Идва М
ария
.)
(Идва Мария.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, осъзнаваш ли
Мария, осъзнаваш ли
към текста >>
42.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
където срещна Йохан и М
ария
.
където срещна Йохан и Мария.
към текста >>
Мощта им следват Йохан и М
ария
.
Мощта им следват Йохан и Мария.
към текста >>
(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и М
ария
.
(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария.
После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
към текста >>
После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата М
ария
, накрая Теодора.)
(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария.
После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
към текста >>
В душите на М
ария
и на Йохан
В душите на Мария и на Йохан
към текста >>
Душите на М
ария
и на Йохан
Душите на Мария и на Йохан
към текста >>
ТЕОДОСИЙ (към другата М
ария
)
ТЕОДОСИЙ (към другата Мария)
към текста >>
ДРУГАТА М
АРИЯ
ДРУГАТА МАРИЯ
към текста >>
в душата на М
ария
.
в душата на Мария.
към текста >>
ЙОХАН (към другата М
ария
)
ЙОХАН (към другата Мария)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
да озарявам волята на Йохан и М
ария
,
да озарявам волята на Йохан и Мария,
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Душите на М
ария
и на Йохан
Душите на Мария и на Йохан
към текста >>
43.
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
Мария
към текста >>
Монахът, минало превъплъщение на М
ария
Монахът, минало превъплъщение на Мария
към текста >>
Берта, тяхна дъщеря, минало превъплъщение на „другата М
ария
“ от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
Берта, тяхна дъщеря, минало превъплъщение на „другата Мария“ от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“
към текста >>
Същото (както показва изложението) изживяват същевременно М
ария
и Йохан, но не и Щрадер, чието предишно въплъщение се съзира само от Капезий, М
ария
и Йохан.
Събитията от Шеста, Седма, Осма и Девета картина са съдържание на духовното ретроспективно виждане на Капезий в предишния му живот.
Същото (както показва изложението) изживяват същевременно Мария и Йохан, но не и Щрадер, чието предишно въплъщение се съзира само от Капезий, Мария и Йохан.
Картините от ретроспективното виждане в 14-ти век са резултати на имагинативното познание и като такива представляват по отношение на историята идеализирано описание на житейски отношения, които във физическия свят могат да бъдат познати само от техните следствия. Начинът на повтаряне на живота (на събития от 14-ти век в настоящето) не трябва да се разбира като нещо всеобщо валидно, а като такова, което може да се случи само в повратна точка на времето. Оттам и конфликтите, представени тук като последствия от минал живот, са възможни само за такъв период от време.
към текста >>
44.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Бенедикт, М
ария
, след това духовни образи, представляващи душевните сили.
Стая за медитация във виолетов основен цвят. Сериозна, но не мрачна атмосфера.
Бенедикт, Мария, след това духовни образи, представляващи душевните сили.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, благородна болка те заставя
Мария, благородна болка те заставя
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
(след пауза на дълбоко вглъбяване)
МАРИЯ (след пауза на дълбоко вглъбяване)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(М
ария
потъва в дълбок размисъл.
(Мария потъва в дълбок размисъл.
Бенедикт излиза. Явяват се трите образа на душевните сили.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
(след кратка пауза)
МАРИЯ (след кратка пауза)
към текста >>
45.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
влиза по-късно; после духовните образи като душевни сили.
Стая в розовочервен основен цвят, приветливо настроение. Йохан пред един статив.
Мария влиза по-късно; после духовните образи като душевни сили.
към текста >>
М
ария
замълча пред моята картина,
Мария замълча пред моята картина,
към текста >>
(М
ария
влиза, без да бъде забелязана от Йохан.)
(Мария влиза, без да бъде забелязана от Йохан.)
към текста >>
(Той вижда М
ария
.)
(Той вижда Мария.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, трябва да те следвам аз!...
Мария, трябва да те следвам аз!...
към текста >>
46.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ще позволите ли на ст
ария
приятел
Ще позволите ли на стария приятел
към текста >>
предупреждението на М
ария
предупреждението на Мария
към текста >>
Обичам те, М
ария
...
Обичам те, Мария...
към текста >>
Ходът на действието ще покаже, че в тези събития Капезий, Томасий и М
ария
виждат своя минал живот на Земята.
Следващото представя картини на събития от първата третина на 14-ти век.
Ходът на действието ще покаже, че в тези събития Капезий, Томасий и Мария виждат своя минал живот на Земята.
към текста >>
47.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
, е душата на монаха,
Мария, е душата на монаха,
към текста >>
48.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
, Ариман.
Същата стая за медитация като във Втора картина.
Мария, Ариман.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Завесата пада, докато М
ария
е още в стаята.)
(Завесата пада, докато Мария е още в стаята.)
към текста >>
49.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, М
ария
.
Слънчевият храм, скритото мистерийно място на йерофантите.
Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, Мария.
към текста >>
(Явява се М
ария
.)
(Явява се Мария.)
към текста >>
се разделиха Йохан и М
ария
.
се разделиха Йохан и Мария.
към текста >>
М
ария
, в дрехи на монах, отвърна
Мария, в дрехи на монах, отвърна
към текста >>
М
АРИЯ
(обръщайки се към Луцифер)
МАРИЯ (обръщайки се към Луцифер)
към текста >>
Към теб, М
ария
, се обръщам аз:
Към теб, Мария, се обръщам аз:
към текста >>
50.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
10. М
ария
, ученичка на Бенедикт
10. Мария, ученичка на Бенедикт
към текста >>
5. М
ария
Тройфелс
5. Мария Тройфелс
към текста >>
51.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
АРИЯ
ТРОЙФЕЛС
МАРИЯ ТРОЙФЕЛС
към текста >>
52.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, М
ария
, Йохан Томасий.
Същото пространство като в предходната картина. Лицата, събрани в началото, напускат залата.
Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан Томасий.
От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.
към текста >>
Бе твоя вярна спътница М
ария
,
Бе твоя вярна спътница Мария,
към текста >>
На своите места остават само М
ария
и Томасий.
(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде.
На своите места остават само Мария и Томасий.
В залата притъмнява. След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария. Следва духовното преживяване на Томасий.)
към текста >>
След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват М
ария
.
(Хиларий Готгетрой с Беликозий, Торкваций и Траутман напускат залата. Също Щрадер и Феликс Балде. На своите места остават само Мария и Томасий. В залата притъмнява.
След кратка пауза влизат трите духовни образи – Филия, Астрид и Луна в светлинен облак – и застават така, че първоначално закриват Мария.
Следва духовното преживяване на Томасий.)
към текста >>
(Последните думи преминават непосредствено в това, което ще каже М
ария
, която е все още закрита от душевните образи и е невидима.
(Последните думи преминават непосредствено в това, което ще каже Мария, която е все още закрита от душевните образи и е невидима.
Отначало тя говори с призрачен, но задушевен глас.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
се вижда на старото си място.
(Духовните образи изчезват със светлинния облак.
Мария се вижда на старото си място.
Мария и Томасий стоят един до друг. От този момент преживяването преминава на физически план.)
към текста >>
М
ария
и Томасий стоят един до друг.
(Духовните образи изчезват със светлинния облак. Мария се вижда на старото си място.
Мария и Томасий стоят един до друг.
От този момент преживяването преминава на физически план.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
53.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Първоначално присъстват Душата на Капезий и М
ария
.
В царството на Луцифер. Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а от растителни, животински и други фантастични форми. Вляво е тронът на Луцифер.
Първоначално присъстват Душата на Капезий и Мария.
След известно време се явява и Луцифер. По-късно влизат Бенедикт, Томасий със своето етерно подобие (Двойника) и накрая Теодора.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, ти пред моя трон жадуваш
Мария, ти пред моя трон жадуваш
към текста >>
Един свещен обет М
ария
носи
Един свещен обет Мария носи
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Преди години срещна той М
ария
,
Преди години срещна той Мария,
към текста >>
с М
ария
разделен.
с Мария разделен.
Тогава той
към текста >>
щом чувства се привлечен от М
ария
.
щом чувства се привлечен от Мария.
към текста >>
Йохан М
ария
няма да обича
Йохан Мария няма да обича
към текста >>
с която той обичаше М
ария
.
с която той обичаше Мария.
към текста >>
по-рано той изпита към М
ария
,
по-рано той изпита към Мария,
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
която свързваше го със М
ария
.
която свързваше го със Мария.
към текста >>
И ученичеството ти, М
ария
,
И ученичеството ти, Мария,
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Но знай, че във сърцето на М
ария
,
Но знай, че във сърцето на Мария,
към текста >>
54.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
М
ария
, на която бе Томасий
Мария, на която бе Томасий
към текста >>
М
ария
трябваше да се откъсне
Мария трябваше да се откъсне
към текста >>
М
ария
в своето сърце правдиво,
Мария в своето сърце правдиво,
към текста >>
55.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Когато завесата се вдига, Капезий и М
ария
са на сцената.
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а оградено от дървоподобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността. Цялата сцена е оживена от природни процеси и понякога става бурна.
Когато завесата се вдига, Капезий и Мария са на сцената.
После идват Бенедикт, Филия, Астрид, Луна, Другата Филия, Луцифер, Ариман и движещи се танцувално същества, които представляват мисли. Накрая Душата на Госпожа Балде.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Бенедикт, Капезий и М
ария
излизат.)
(Навлиза мека светлина. Явяват се Филия, Астрид и Луна в светлеещ облак.
Бенедикт, Капезий и Мария излизат.)
към текста >>
Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява М
ария
, която първоначално е невидима за него.)
(Филия, Астрид и Луна изчезват.
Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Завесата пада, докато Бенедикт, Капезий и М
ария
, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
(Завесата пада, докато Бенедикт, Капезий и Мария, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
към текста >>
56.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пазачът, Томасий, М
ария
, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
Местност с фантастични форми, величествена със своята структура от завихрящи се водни маси, които образуват от едната страна фигури, а от другата – пламтящи огнени вихрушки. В средата се намира отверстие в Земята, от което искри огън, оформящ се като порта, която се намира пред планинско образувание, приемащо формата си от огън и вода.
Пазачът, Томасий, Мария, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
към текста >>
(Явяват се Томасий и М
ария
.)
(Явяват се Томасий и Мария.)
към текста >>
че е в духа наравно със М
ария
.
че е в духа наравно със Мария.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, виждаш ли там онзи старец,
Мария, виждаш ли там онзи старец,
към текста >>
М
ария
, виждаш ли?
Мария, виждаш ли?
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, но защо говориш тъй?
Мария, но защо говориш тъй?
към текста >>
57.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Хиларий, Фридрих Траутман, след това дванадесетте действащи лица от Първа картина, после Щрадер, по-късно Томасий и М
ария
, Пазачът и накрая Двойникът на Томасий.
Царството на Ариман. Тъмно урвесто пространство, обградено от планини, които представляват струпвания от черни каменни маси във фантастични форми и навсякъде показват скелети, които сякаш изкристализират от планинската маса, но са бели. Ариман е застанал на един склон.
Хиларий, Фридрих Траутман, след това дванадесетте действащи лица от Първа картина, после Щрадер, по-късно Томасий и Мария, Пазачът и накрая Двойникът на Томасий.
към текста >>
М
АРИЯ
ТРОЙФЕЛС
МАРИЯ ТРОЙФЕЛС
към текста >>
Явяват се М
ария
и Томасий, двамата в нормално съзнание, така че могат да чуват всичко, което се случва, и да говорят съзнателно.)
(Бързо си тръгва.
Явяват се Мария и Томасий, двамата в нормално съзнание, така че могат да чуват всичко, което се случва, и да говорят съзнателно.)
към текста >>
М
ария
, ужас носи се навред.
Мария, ужас носи се навред.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Продължава да говори така, че Томасий и М
ария
да могат да го чуват.)
(Продължава да говори така, че Томасий и Мария да могат да го чуват.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
58.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Обсъждайки разни теми, свободно влизат и излизат Бенедикт, Капезий, М
ария
, Томасий, Щрадер.
Приветлива слънчева утринна местност. На заден план се простира град с много фабрични сгради.
Обсъждайки разни теми, свободно влизат и излизат Бенедикт, Капезий, Мария, Томасий, Щрадер.
към текста >>
От другата страна влизат М
ария
и Томасий.)
(Двамата излизат.
От другата страна влизат Мария и Томасий.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
59.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – М
ария
, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.
Храмът на Мистичния съюз, който се явява в Първа и Втора картина. Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман.
После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.
към текста >>
(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, М
ария
, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер.
(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер.
Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)
към текста >>
Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, М
ария
с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)
(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер.
Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)
към текста >>
Със делото ви своето М
ария
Със делото ви своето Мария
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
БЕНЕДИКТ (обръщайки се към М
ария
)
БЕНЕДИКТ (обръщайки се към Мария)
към текста >>
Душата на М
ария
отклони
Душата на Мария отклони
към текста >>
бащата не изисква от М
ария
бащата не изисква от Мария
към текста >>
60.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
(Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена М
ария
Тройфелс.
3. Болногледачката на Щрадер.
(Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена Мария Тройфелс.
В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)
към текста >>
В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата М
ария
, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили.
3. Болногледачката на Щрадер. (Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена Мария Тройфелс.
В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили.
В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)
към текста >>
1. М
ария
.
1. Мария.
(Нейната индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Монах.)
към текста >>
Бенедикт и М
ария
се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер.
Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер.
В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий.
към текста >>
В Десета картина М
ария
се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий.
Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер.
В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий.
към текста >>
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, М
ария
, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини.
към текста >>
61.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Капезий, Бенедикт, М
ария
там
Капезий, Бенедикт, Мария там
към текста >>
62.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако не бе пробудила М
ария
ако не бе пробудила Мария
към текста >>
(М
ария
се явява като мисъл на Йохан.)
(Мария се явява като мисъл на Йохан.)
към текста >>
М
ария
тук пред мен?
Мария тук пред мен?
Но как така?
към текста >>
Той иска... не, това не е М
ария
,
Той иска... не, това не е Мария,
към текста >>
(М
ария
изчезва от Йохановото виждане.)
(Мария изчезва от Йохановото виждане.)
към текста >>
Обичал някога М
ария
, Йохан –
Обичал някога Мария, Йохан –
към текста >>
(М
ария
е отново видима за Йохановото виждане.)
(Мария е отново видима за Йохановото виждане.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, както искаш да я виждаш,
Мария, както искаш да я виждаш,
към текста >>
Това М
ария
е, каквато тя е
Това Мария е, каквато тя е
към текста >>
(До М
ария
се появява Бенедикт, също като мисъл на Йохан.)
(До Мария се появява Бенедикт, също като мисъл на Йохан.)
към текста >>
М
АРИЯ
(видима като мисъл на Йохан)
МАРИЯ (видима като мисъл на Йохан)
към текста >>
(Бенедикт и М
ария
изчезват.)
(Бенедикт и Мария изчезват.)
към текста >>
Той също чувства в тях М
ария
близо.
Той също чувства в тях Мария близо.
– – – –
към текста >>
(В този миг влиза М
ария
.
(В този миг влиза Мария.
Това дава възможност както на Йохан да каже последните думи на себе си, така и на Капезий да каже на себе си своите думи.)
към текста >>
(Капезий се обръща сега към М
ария
.)
(Капезий се обръща сега към Мария.)
към текста >>
М
ария
, идвате съвсем навреме.
Мария, идвате съвсем навреме.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Капезий сяда, потъва в кратък размисъл, по време на който на М
ария
се явява Луцифер.)
(Капезий сяда, потъва в кратък размисъл, по време на който на Мария се явява Луцифер.)
към текста >>
М
ария
, с ясновидската си сила
Мария, с ясновидската си сила
към текста >>
М
ария
се обръща малко повече към Капезий, за да го извади от размисъла му, от който той обаче сякаш излиза от само себе си.)
(Луцифер остава.
Мария се обръща малко повече към Капезий, за да го извади от размисъла му, от който той обаче сякаш излиза от само себе си.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(М
ария
обръща поглед към Луцифер и го чува да говори.)
(Мария обръща поглед към Луцифер и го чува да говори.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
ария
, ти не искай от Томасий
Мария, ти не искай от Томасий
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
не следват пътищата на М
ария
,
не следват пътищата на Мария,
към текста >>
63.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Щрадер се отвръща само за момент от своите събеседници; сега получава следното духовно видение: явяват се Бенедикт, М
ария
, Ариман като негова мисъл-форма, но в действително духовно общуване; първо Бенедикт с Ариман, след това М
ария
.)
(Щрадер се отвръща само за момент от своите събеседници; сега получава следното духовно видение: явяват се Бенедикт, Мария, Ариман като негова мисъл-форма, но в действително духовно общуване; първо Бенедикт с Ариман, след това Мария.)
към текста >>
(М
ария
излиза от бездната.)
(Мария излиза от бездната.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
Така М
ария
в бляна ти говори,
Така Мария в бляна ти говори,
към текста >>
М
ария
, откъде се раждат те?
Мария, откъде се раждат те?
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Образите на Бенедикт, Ариман и М
ария
изчезват, тоест външно погледнато, Щрадер се връща от своето духовно видение, оглежда се към Капезий, Феликс Балде и Госпожа Балде; те отново пристъпват към него, той е седнал на един скален стол.)
(Образите на Бенедикт, Ариман и Мария изчезват, тоест външно погледнато, Щрадер се връща от своето духовно видение, оглежда се към Капезий, Феликс Балде и Госпожа Балде; те отново пристъпват към него, той е седнал на един скален стол.)
към текста >>
64.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По-късно: Йохан, Двойникът на Йохан Томасий; Духът на младостта на Йохан; Пазачът на прага, Ариман; Бенедикт, М
ария
; Щрадер, Душата на Теодора.
Пейзажът от Втора и Трета картина. Управителят на кантората и Романий говорят, спирайки се от време на време в разходката си.
По-късно: Йохан, Двойникът на Йохан Томасий; Духът на младостта на Йохан; Пазачът на прага, Ариман; Бенедикт, Мария; Щрадер, Душата на Теодора.
към текста >>
(Пазачът на прага изчезва; на неговото място се явяват Бенедикт и М
ария
.
(Пазачът на прага изчезва; на неговото място се явяват Бенедикт и Мария.
Ариман изчезва.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Двойникът, Бенедикт и М
ария
изчезват.)
(Двойникът, Бенедикт и Мария изчезват.)
към текста >>
М
ария
, Бенедикт – как могат те
Мария, Бенедикт – как могат те
към текста >>
Със нас ли ще сте вие и М
ария
?
Със нас ли ще сте вие и Мария?
към текста >>
Със себе си М
ария
трябва Йохан
Със себе си Мария трябва Йохан
към текста >>
При бездната ми каза го М
ария
.
При бездната ми каза го Мария.
към текста >>
(Бенедикт и М
ария
се оттеглят малко назад; Щрадер остава сам, явява се Душата на Теодора.)
(Бенедикт и Мария се оттеглят малко назад; Щрадер остава сам, явява се Душата на Теодора.)
към текста >>
Бенедикт и М
ария
излизат сами на преден план.)
(Тя изчезва, Щрадер си отива.
Бенедикт и Мария излизат сами на преден план.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
65.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, М
ария
, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
Изглед от изпълнени със смисъл цветни потоци; нагоре червеникави, преливащи в огнено червено, надолу сини, преминаващи в тъмносиньо и виолетово. Долу символично действаща земна сфера. Образите, които се явяват, сякаш образуват едно цяло с цветната картина. Отдясно групата на гномите от Втора картина, пред тях е Хиларий, съвсем отпред – Душевните сили. Зад Хиларий, малко издигнат, се намира Ариман.
Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
към текста >>
по-късно има М
ария
, и трите душевни образа близо до Душата на Щрадер)
по-късно има Мария, и трите душевни образа близо до Душата на Щрадер)
към текста >>
(Явяват се душите на Бенедикт и М
ария
в средата на местността.
(Явяват се душите на Бенедикт и Мария в средата на местността.
Бенедикт като образ, който изобразява в малък мащаб конфигурацията на цялата сценична картина. Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около главата му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха. Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.)
към текста >>
М
ария
като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.)
(Явяват се душите на Бенедикт и Мария в средата на местността. Бенедикт като образ, който изобразява в малък мащаб конфигурацията на цялата сценична картина. Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около главата му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха.
Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ (образ на покаяница, жълтооранжева дреха със сребърен колан, тя се явява съвсем близо до М
ария
.)
ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ (образ на покаяница, жълтооранжева дреха със сребърен колан, тя се явява съвсем близо до Мария.)
към текста >>
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и М
ария
)
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и Мария)
към текста >>
66.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и М
ария
; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
Духовната област в същия вид както в предишната картина. Осветлението е топло и нюансирано, но не много ярко. Отляво стоят силфите. Отпред – Филия, Астрид, Луна.
Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
към текста >>
(Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на М
ария
до Пазача на прага.)
(Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
към текста >>
ДУШАТА НА М
АРИЯ
ДУШАТА НА МАРИЯ
към текста >>
ДУШАТА НА М
АРИЯ
ДУШАТА НА МАРИЯ
към текста >>
ДУШАТА НА М
АРИЯ
ДУШАТА НА МАРИЯ
към текста >>
ДУШАТА НА М
АРИЯ
ДУШАТА НА МАРИЯ
към текста >>
67.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на М
ария
; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций.
(Междинната завеса се вдига.
Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций.
Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред. След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво. Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара.
към текста >>
68.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Първо М
ария
сама в медитация; след това се явява Астрид, по-късно – Луна, Пазачът на прага и Бенедикт.
Малка, излъчваща сериозно настроение стая – като учебна стая – в дома на Хиларий.
Първо Мария сама в медитация; след това се явява Астрид, по-късно – Луна, Пазачът на прага и Бенедикт.
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Завесата пада, докато М
ария
, Астрид и Луна са още в стаята.)
(Завесата пада, докато Мария, Астрид и Луна са още в стаята.)
към текста >>
69.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
По-късно се явяват „Другата Филия“, М
ария
, Духът на младостта на Йохан, Луцифер, Бенедикт.
Същата стая както в Девета картина. Първо Йохан сам, медитирайки.
По-късно се явяват „Другата Филия“, Мария, Духът на младостта на Йохан, Луцифер, Бенедикт.
към текста >>
(М
ария
се явява на Йохан като мисловен образ.)
(Мария се явява на Йохан като мисловен образ.)
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
М
АРИЯ
МАРИЯ
към текста >>
(Докато М
ария
казва последните думи, се явява Луцифер.)
(Докато Мария казва последните думи, се явява Луцифер.)
към текста >>
В душата му обетът на М
ария
В душата му обетът на Мария
към текста >>
70.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Изрекохте, а също и М
ария
,
Изрекохте, а също и Мария,
към текста >>
напреднаха М
ария
и Томасий.
напреднаха Мария и Томасий.
към текста >>
Отвеждахме М
ария
и Томасий
Отвеждахме Мария и Томасий
към текста >>
71.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да се отскубнат Йохан и М
ария
да се отскубнат Йохан и Мария
към текста >>
Така стоят нещата и с М
ария
.
Така стоят нещата и с Мария.
към текста >>
72.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
като звезда духовна на М
ария
като звезда духовна на Мария
към текста >>
73.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унг
ария
) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
В Дорнах, Швейц
ария
, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
74.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
После идва известният спор между
ария
нци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос.
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос.
И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос.
към текста >>
Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до М
ария
не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие.
Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество. Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от Христос сили. Това поличава и от факта как съвременните хора гледат на Евангелията. Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна.
Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие.
До известна степен, това е вярно, само че тези мисли са внушени на нашето съвремие в тази форма от изостаналите през египетско-халдейската епоха духовни Същества. Чрез подобни внушения те принуждават хората да вярват, че Евангелията описват само алегории, които отразяват определени космически отношения. А в действителност нещата стоят така, че в Христос се проявява целият Космос и следователно можем да опишем живота на Христос само когато проследим отделните събития според космическите отношения, които чрез Христос непрекъснато проникват в Земната еволюция. Ето как едно правилно схващане на тези въпроси ще ни доведе до пълното и дълбоко възникване в земния живот на Христос, докато описаните заблуждения водят до извода: ето, в Евангелията животът на Христос отразява най-вече космическите констелации, следователно алегорично предоставени са само тези констелации и никакъв физически реален Христос не е съществувал на Земята.
към текста >>
75.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
(На "Ст
ария
Сатурн" възникват първите заложби на човешкото физическо тяло, на "Старото Слънце" първите заложби на етерното тяло, на "Старата Луна" първите заложби на астралното тяло, на сегашната планета "Земя" човек изгражда своя Аз.
2. Финото (етерно)тяло в елементарния обкръжаващ свят. Чрез него човекът познава себе си като съставна част от жизненото (етерно) тяло на Земята и наред с това, като участник в трите последователни планитарни състояния на нашата Земя*.
(На "Стария Сатурн" възникват първите заложби на човешкото физическо тяло, на "Старото Слънце" първите заложби на етерното тяло, на "Старата Луна" първите заложби на астралното тяло, на сегашната планета "Земя" човек изгражда своя Аз.
През следващите планетарни състояния "Юпитер", "Венера" и "Вулкан" човек ще развие съответно "Духът-Себе", "Духът-Живот" и "Човекът- Дух" /бележка на преводача/.
към текста >>
76.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
в Агригент/ беше една личност, в чиято душа ст
ария
т и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба.
Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр.
в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба.
Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание. Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
към текста >>
Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл ст
ария
т начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света.
Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести". Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>
Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Ст
ария
Завет.
Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм. Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./. Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия. Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта.
Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет.
Той тълкува мислително, алегорично това, което са разказвали като факти в този документ. Разказите на Завета стават за него символи за психически процеси, до които той се стреми да се приближи с мисълта. Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот.
към текста >>
77.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-ст
ария
мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта.
Декарт стои вече в една епоха в която може да бъде познат един нов импулс в светогледния живот. Епохата от началото на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък. Пробудената в Гърция мисъл е озарена от тази сила.
Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта.
Те проникват това изживяване с по-млади и по-елементарни импулси и с това го преобразяват. В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството. В такива процеси ще трябва да познае законите на развитието на човечеството. Те почиват на процеси на подмладяване на духовния живот. Постигнатите духовни сили могат да се развият по-нататък само тогава, когато са посадени в млади природни сили на човечеството.
към текста >>
78.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че ст
ария
главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг.
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения". В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ. Защото на него самия тази противоположност би му станала напълно ясна само тогава, когато той би се задълбочил в едно по-точно изследване на Кант. Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен".
към текста >>
79.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Ст
ария
и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
към текста >>
80.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на ст
ария
светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер.
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо.
към текста >>
81.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според ст
ария
философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа.
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват. Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи. Може да изглежда оправдано мнението, че чрез един подобен начин на описание е изразено ясно, колко богата на влияние е станала естествената наука за философския живот на съвремието.
към текста >>
82.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея ст
ария
т принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си.
към текста >>
С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в ст
ария
смисъл.
С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в стария смисъл.
Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла. Начинът на обяснение на органическото е станал еднакъв с този на неорганическото. Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението. Ние изследваме произхода, фактическите причини на съществата. Дуалистичното схващане, което обяснява, че органичното и не органичното трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение.
към текста >>
83.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
На брега на Голямата река, която беше силно придошла от проливните дъждове, живееше в малка колиба ст
ария
т Лодкар.
На брега на Голямата река, която беше силно придошла от проливните дъждове, живееше в малка колиба старият Лодкар.
Потънал в дълбок сън след напрегнатия ден, той изведнъж се събуди посред нощ от някакви странни гласове. Вероятно бяха пътници, защото той ги чу да казват, че искат да бъдат откарани на отсрещния бряг.
към текста >>
Дали не е възможно да повикаме отново ст
ария
Лодкар?
За съжаление, Красивата Лилия живее отвъд реката. „Отвъд реката ли? А ние накарахме да ни превозят от тази страна на реката. При това в такава бурна нощ! А колко зловеща изглеждаше реката!
Дали не е възможно да повикаме отново стария Лодкар?
"
към текста >>
Междувременно Златният Цар попита ст
ария
човек: „Ти колко тайни знаеш?
Междувременно Златният Цар попита стария човек: „Ти колко тайни знаеш?
" „Три", отвърна Старецът. „А коя е най-важната? ", попита Сребърният Цар. „Явната", каза Старецът. „Искаш ли да я разкриеш и на нас?
към текста >>
" Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча ст
ария
т мъж.
Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен! ", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа. „Донесете мъртвото канарче и го поставете също в кръга!
" Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж.
към текста >>
84.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тази карти на се намира в трапез
ария
та на манастира Санта М
ария
де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест.
Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото. Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж.
Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест.
И той описва младежките си впечатления по следния начин:
към текста >>
85.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката М
ария
фон Сиверс и нейната учителка М
ария
фон Щраух-Шпентини.
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария фон Сиверс и нейната учителка Мария фон Щраух-Шпентини.
Той прави същото и с Матилде Шол една от основателките на Антропософското Движение в Германия.
към текста >>
М
ария
фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре.
Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
Мистерийни драми: „Портата на посвещението".
към текста >>
86.
06. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПЕРСОНАЖИТЕ ОТ ПРИКАЗКАТА И ДЕЙСТВУВАЩИТЕ ЛИЦА В 'ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО'.
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Лилия - М
ария
Лилия - Мария
към текста >>
Змията -Другата М
ария
Змията -Другата Мария
към текста >>
87.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
1. Ст
ария
т Сатурн (трансово съзнание)
1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
към текста >>
Някои подробности от този конфликт са посочени от М
ария
Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр.
Според тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята. Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос" непрекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век. През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество.
Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр.
съч. 155).
към текста >>
По- късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейц
ария
, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, М
ария
Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По- късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
В Бълг
ария
Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.
134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейц
ария
(Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
*32.Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейц
ария
, южно от Базел.
*32.Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел.
Името „Гьотеанум" идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
към текста >>
88.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
След очертаващия се неизбежен крах, през 1917 год., Рудолф Щайнер потърси частни пътища за да запознае ръководните личности на Германия и Австро-Унг
ария
с предложенията си за лечебни мерки спрямо боледуващия социален организъм.
Според възгледите на Рудолф Щайнер, създател на Антропософията, Първата световна война възникване по силата на военна и световно-политическа необходимост, а до голяма степен поради неовладяни социални проблеми, които правителствата заобикалят, предпочитайки да търсят стълкновения с външния враг.
След очертаващия се неизбежен крах, през 1917 год., Рудолф Щайнер потърси частни пътища за да запознае ръководните личности на Германия и Австро-Унгария с предложенията си за лечебни мерки спрямо боледуващия социален организъм.
Гласът му не беше чут, а цялостната си концепция за оздравяване на правния, икономически и духовен живот той определи като „троично разделяне на социалния организъм". То идва след едно друго „троично разделяне" това на човешкия организъм, което свръхсетивните му изследвания отдавна подготвят за да намери завършен израз в излязлата през 1917 год. книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21). Там става ясно, че човешкият организъм е едно цяло само за външния и повърхностен поглед върху нещата.
към текста >>
89.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разбира се, голяма част от старите традиции са пренесени в новия стопански ред; от друга страна новите моменти са вече загатнати в ст
ария
стопански ред.
Затвореното семенно стопанство прераства в градско, а последното в държавно стопанство. Днес сме пред прага на една световна стопанска общност.
Разбира се, голяма част от старите традиции са пренесени в новия стопански ред; от друга страна новите моменти са вече загатнати в стария стопански ред.
Обаче днес съдбата на човечеството зависи от това, че в рамките на определени жизнени условия споменатата последователност на развитието се превръща в една доминираща сила.
към текста >>
90.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролет
ария
т.
Всички спорове около новия стопански живот, епохата на машините и капитализма, могат да са твърде полезни и да насочват към основните моменти на съвременното пролетарско движение; но това, което радикално обяснява сегашната ситуация в обществото, не произтича непосредствено от обстоятелството, че работникът е прикрепен до машината и че изобщо е поставен в капиталистическия порядък на живота. То произтича оттам, че в неговото класово съзнание израстват строго определени мисли, които са в пряка зависимост от капиталистическия стопански ред. Разбира се, мисловните стереотипи на епохата могат и да затруднят някого в стремежа му да обхване цялото значение на течи факти и да го подтикнат да вижда в тях само една диалектична игра на понятията. Напротив, тук трябва на заявим: Че за тези, които не са в състояние да различат същественото, шансът да се доберат до точен отговор на социалните въпроси е нищожен.
Който иска да разбере пролетарското движение, той трябва да знае препи всичко как мисли пролетарият.
Защото пролетарското движение от неговите реформаторски пориви по опустошителните му ексцеси се причинява не от „извънчовешки сили", не от „стопански импулси", а от хора, от техните представи и воля.
към текста >>
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролет
ария
нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание.
Ръководните идеи и волевите сили на съвременното социално движение не се намират в това, което машините или капитализмът внасят в пролетарското съзнание.
Това движение има своите идейни източници в по-новите научни дисциплини, защото машините и капитализмът не можаха да вложат в пролетария нищо, което да изпълни душата му с достойно съдържание.
Подобно съдържание средновековният майстор занаятчия откриваше чисто и просто в своята професия. В начина, по който този майстор занаятчия се сливаше човешки с професията си, имаше нещо, което издигаше живота в човешкото общество и то в една достойна светлина пред неговото собствено съзнание.
към текста >>
Те останаха всред такива области, където пролет
ария
т се усещаше съвсем чужд.
Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи. Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа. Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници.
Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд.
Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир.
към текста >>
Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от ст
ария
мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене.
Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота. Епохата на капитализма и техниката го засягаше по съвсем друг начин, отколкото останалите съсловни групи в обществото. И доколкото те дишаха в един жизнен порядък, формиран все още от душевните импулси на човечеството и имаха интерес да внесат всички постижения на новото време в рамките на старите традиции, работникът беше напълно откъснат от тях. Този жизнен порядък не можеше да роди в него усещането, че животът му е озарен от вътрешен смисъл и достойнство.
Единственото усещане, което изглеждаше, че идва от стария мироглед и подхранва неговата идентичност, се оказа не друго, а вярата в научното мислене.
към текста >>
Всъщност той остава в ст
ария
порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката.
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура.
Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката.
По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота. За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота. Определени представители на „ръководените" класи се изживяват като „образовани" и „свободомислещи". Наистина, в техните представи е налице „научният подход"; в дълбоките им усещания обаче пулсират невидимите остатъчни сили от една наследявана през стотици поколения вяра в живота.
към текста >>
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролет
ария
да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души. Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
към текста >>
Пречката е в това, че ст
ария
т свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип. Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания.
Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология.
Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология. Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>
В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролет
ария
т не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят.
Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят.
Напротив за него те са само отражения и сенки от първичния материален свят. Нима могат тези сили след като са вече възникнали и поели по околните пътища на човешките представи или чрез включването им във волевите импулси да въздействуват обратно върху материалния свят? Не, те възникват вторично от материалния свят и израстват като едни или други идеологически разклонения. От тях не може да се очаква никакво разрешаване на социалните проблеми. То е заложено само в материалните факти.
към текста >>
91.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Повече от 50 години Австро-Унг
ария
се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните.
към текста >>
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унг
ария
си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие.
Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унг
ария
, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности.
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унг
ария
в ужасите на войната.
И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена.
Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
Изградена беше една държава, която също както Австро-Унг
ария
, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата.
Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване. Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ. Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914. С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности.
към текста >>
92.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че ст
ария
т начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност.
Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава.
Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното. И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
93.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в ст
ария
му вид.
Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с държавата.
Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид.
Също така те не виждат, че в капитала е източникът на силите, които управляват стоките и контролират клоновете на производството. Човешкият дух насочва икономическия живот чрез средствата на капитала. И все пак чрез управлението на стоки и контролирането на производствените браншове човек не постига нищо, което да подхранва човешкия дух, който постоянно се нуждае от обновление и който трябва продължително да внася нови импулси в икономическия живот, ако не искаме той да претърпи пълен упадък.
към текста >>
94.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при ст
ария
строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“.
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>
95.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Би трябвало да е очевидно, че се налага създаване на нов стимул за работа в същия момент, в който се появи мисълта за елиминиране на ст
ария
стимул за егоистичната печалба.
Би трябвало да е очевидно, че се налага създаване на нов стимул за работа в същия момент, в който се появи мисълта за елиминиране на стария стимул за егоистичната печалба.
Стопанско управление, което не включва мотива за печалбата сред работните сили в икономиката, не може само по себе си да въздейства по какъвто и да било начин на човешката воля за работа. И точно понеже не може да го направи, се сблъсква със социалните искания, които голяма част от човечеството започва да повдига в наши дни. Тази част от човечеството вече не иска да бъде карано да работи заради икономическата принуда. То иска да работи заради мотиви, имащи отношение към човешкото достойнство.
към текста >>
96.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със ст
ария
принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси.
Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера.
Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси.
Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим.
към текста >>
97.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на ст
ария
интерес към работата.
След това хората ще се окажат между зъбните колелета на една бездушна социална машина и неизбежно ще бъдат пресушени от всичко, наподобяващо воля за живот. А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес. Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване.
Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на стария интерес към работата.
към текста >>
98.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Построяването на Гьотеанума, започнато през 1913 година от членовете на Антропософското общество дошли от всички страни, продължаваше само с много големи трудности от онези от "неутралните страни", които можаха да останат на територията на Швейц
ария
.
Но то се дължи на обстоятелствата, при които този курс се е родил и чийто произход ние ще обясним. Намираме се в 1922 година. Първата световна война е завършила. Приятелите и учениците на Рудолф Щайнер отново свързват контактите, които така дълбоко са им липсвали през време на мрачните години, когато границите бяха затворени. Постепенно с разкриване на възможностите, те хващат пътя за Дорнах.
Построяването на Гьотеанума, започнато през 1913 година от членовете на Антропософското общество дошли от всички страни, продължаваше само с много големи трудности от онези от "неутралните страни", които можаха да останат на територията на Швейцария.
От 1920 година и въпреки безредиците от войната в различни страни, там бе изнесен първият университетски курс. Словата за неговото откриване, които прозвучаха в този паметник от устата на Рудолф Щайнер, бяха произнесени за неговото освещаване като свободен Университет, който имаше за цел: да съедини отново; Науката, Изкуството, Религията
към текста >>
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от М
ария
де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на М
ария
де Сиверс в дома на Шуре в Елзас.
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас.
Това беше само външната приятна страна на една дълбока връзка между духовете.
към текста >>
99.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване ст
ария
т начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума.
Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>
100.
37. Принципи 134-136
GA_26 Мистерията на Михаил
Той би искал да направи отново да възкръсне в него ст
ария
т образ на човечеството.
134. През най-първото време на развитието на Съзнателната душа човекът чувствува, как даденият му по-рано по имагинативен начин образ на човечеството, на неговото собствено същество, е бил изгубен. Безсилен да го намери вече в Съзнателната душа, той го търси по пътищата на естествената наука или на историята.
Той би искал да направи отново да възкръсне в него старият образ на човечеството.
към текста >>
101.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като ст
ария
т умрял Макрокосмос се разпада.
Така надареното с духовно познание съзнание вижда същността на Земното. Това земно естество стои сред умрелия космос като нещо, което отново оживява този космос.
Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
към текста >>
102.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
154. За ясновидското съзнание тази "прашинка" се разкрива като зародишна заложба на един новораждащ се Макрокосмос, докато ст
ария
т Макрокосмос се оказва като мъртъв.
154. За ясновидското съзнание тази "прашинка" се разкрива като зародишна заложба на един новораждащ се Макрокосмос, докато старият Макрокосмос се оказва като мъртъв.
Той трябваше да умре, за да може човекът да се отдели с пълно себесъзнание от него.
към текста >>
103.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейц
ария
)/.
Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
104.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Формата на ди
ария
та, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата.
При тифуса е ясно, че болестното състояние се състои в едно недостатъчно превеждане на белтъчното вещество във формираща способност на кръвното вещество.
Формата на диарията, която се явява, показва, че неспособността за това превръщане започва още от червата.
Тежките увреждания на съзнанието, които се получават, показват, че азовият организъм е изтласкан от тялото и не може да действува. Причината за това е, че белтъчното вещество не идва до минерализиращите сили, в които може да действува азовият организъм. Едно доказателство за този възглед е също фактът, че изпражненията носят опасност на заразяване. В тях тенденцията за разрушение на формиращите сили се оказа завишена. Ако при тифусните явления приложим антимонови препарати в съответен състав, те се оказват като лечебно средство.
към текста >>
105.
Моят жизнен път - автобиография, Рудолф Щайнер
GA_28 Моят жизнен път
Превод от немски: М
ария
Пашова
Превод от немски: Мария Пашова
към текста >>
© М
ария
Пашова, преводач
© Мария Пашова, преводач
към текста >>
106.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Така че сега с часове стоях при него в канцел
ария
та му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище! “ Оттогава баща ми сам започна да ме учи.
Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
към текста >>
Другата се простираше към Унг
ария
над равнина, покрита с ниви и гори.
Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината. Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка.
Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори.
От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди.
към текста >>
По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унг
ария
.
Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия.
По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария.
Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика. Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах. Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
към текста >>
107.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Нойдьорфл се намираше в Унг
ария
, а Винер Нойщат в Долна Австрия.
Сегавсекидентрябвашеда изминавам пътя от Нойдьорфл до Винер Нойщат. Сутрин можех да пътувам с влака, а вечер трябваше да се прибирам пеш, тъй като нямаше влак в нужното време.
Нойдьорфл се намираше в Унгария, а Винер Нойщат в Долна Австрия.
Така че ежедневно ходех от „Транслейтания“ до „Цислейтания“. (Така се наричаха официално унгарската и австрийската територия.)
към текста >>
Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унг
ария
.
Защото в главата си той имаше всеобхватни, макар и хаотични разбирания за всичко, което беше успял да компилира. С баща ми обаче той политиканстваше. С най-голямо въодушевление заставаше на страната на турците. Баща ми пък страстно защитаваше руснаците. Той се числеше към хората, които тогава все още бяха благодарни на Русия за услугата, която беше оказала на австрийците по време на унгарските въстания (1849 г.).
Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария.
Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език.
към текста >>
Поради тези факти той недолюбваше Унг
ария
.
И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат.
Поради тези факти той недолюбваше Унгария.
И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много. Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, докато политическите им виждания – почти никак.
към текста >>
показаха на Унг
ария
„кой е господарят“.
Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г.
показаха на Унгария „кой е господарят“.
Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много. Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, докато политическите им виждания – почти никак. Защото тогава за мен беше далеч по-важно да си отговоря на въпроса: доколко може да бъде доказано, че в мисленето на хората действа реалният дух?
към текста >>
108.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Неговата собствена съдба беше тясно свързана с тази на немска Австро-Унг
ария
.
До мисли за австрийския обществен живот, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна. Нещата не отидоха по-далеч от наблюдението на изключително сложните отношения в него. По-дълбок интерес у мен можеха да предизвикат единствено беседите с Карл Юлиус Шрьоер. Точно по това време имах възможност да го посещавам често.
Неговата собствена съдба беше тясно свързана с тази на немска Австро-Унгария.
Той беше син на Тобиас Готфрид Шрьоер, който беше ръководил един лицей в Пресбург и писал драми, както и книги по история и естети-
към текста >>
Възгледите, с които са проникнати, са противоположни на господстващото тогава политическо течение в Унг
ария
.
ка. Последните са излезли под псевдонима Кр. Йозер и са се превърнали в любими учебници. Стихотворенията на Тобиас Готфрид Шрьоер, въпреки несъмнената им значимост и горещото признание, което намират в някои тесни кръгове, не стават известни.
Възгледите, с които са проникнати, са противоположни на господстващото тогава политическо течение в Унгария.
Затова тези стихове – без да се посочва името на автора – бяха частично публикувани зад граница в немскоговорещите държави. Ако идеологическото направление на автора е било станало известно в Унгария, той не само е щял да бъде отстранен от длъжност, но и да получи тежко наказание.
към текста >>
Ако идеологическото направление на автора е било станало известно в Унг
ария
, той не само е щял да бъде отстранен от длъжност, но и да получи тежко наказание.
ка. Последните са излезли под псевдонима Кр. Йозер и са се превърнали в любими учебници. Стихотворенията на Тобиас Готфрид Шрьоер, въпреки несъмнената им значимост и горещото признание, което намират в някои тесни кръгове, не стават известни. Възгледите, с които са проникнати, са противоположни на господстващото тогава политическо течение в Унгария. Затова тези стихове – без да се посочва името на автора – бяха частично публикувани зад граница в немскоговорещите държави.
Ако идеологическото направление на автора е било станало известно в Унгария, той не само е щял да бъде отстранен от длъжност, но и да получи тежко наказание.
към текста >>
Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унг
ария
немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин. След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин.
Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн.
Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>
След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унг
ария
“.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унг
ария
.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия. Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>
109.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Столицата на Унг
ария
, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко.
Един от моите приятели, родом от Трансилвания, за когото споменах преди и който през всичките години беше останал свързан с мен с рядка преданост, ме бе запознал с много от пребиваващите във Виена негови земляци. Така към моя станал вече много широк кръг познати се прибави и кръг от трансилванци. Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели. Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща.
Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко.
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек.
към текста >>
В главата на създателя на тази Унг
ария
, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек.
В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унг
ария
няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
Сега във вътрешността на Унг
ария
научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>
Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унг
ария
и Трансилвания.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад. Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед.
Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания.
Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса. На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания. Хората играеха с невероятна разпаленост, която всеки път избуяваше наново през интервали от половин час и се изразяваше под формата на душевни облаци, издигащи се над масата, които се борят помежду си като демони и изцяло поглъщат хората като в змийски кълба. Какво различие в начина на проявяване на страст у различните национални типове!
към текста >>
На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унг
ария
и Трансилвания.
Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад. Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед. Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса.
На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания.
Хората играеха с невероятна разпаленост, която всеки път избуяваше наново през интервали от половин час и се изразяваше под формата на душевни облаци, издигащи се над масата, които се борят помежду си като демони и изцяло поглъщат хората като в змийски кълба. Какво различие в начина на проявяване на страст у различните национални типове!
към текста >>
110.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на ст
ария
и началото на новия век по повод на неговото идейно направление.
По такъв противоречив начин у Хекел живееха две същества – един човек с благо, изпълнено с любов отношение към природата, а зад него нещо като сенчесто същество с не напълно премислени, тясно ограничени идеи, издишващи фанатизъм. Когато Хекел говореше, благостта му трудно позволяваше на фанатизма да се излее в слово. Беше така, сякаш естествено желаната от него мекота заглушава скритите демонични сили в речта му. Това беше загадъчна личност, която човек не можеше да не обикне, когато я види, но от която често можеше да изпадне в гняв, слушайки мненията, които изразява.
Такъв виждах пред себе си Хекел, когато през деветдесетте години на миналия век подготвяше това, което после доведе до ожесточени духовни борби, разбушували се в края на стария и началото на новия век по повод на неговото идейно направление.
към текста >>
111.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в ст
ария
работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
112.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Бащата на г-жа Нойфер, ст
ария
т Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си.
Бащата на г-жа Нойфер, старият Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си.
По-рано той беше упражнявал практична професия, след което обаче се бе пенсионирал. Сега живееше изцяло със съдържанието на една библиотека, която сам беше събирал и за другите беше много приятно да наблюдават как живее той в него. У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
към текста >>
113.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от ст
ария
социалдемократ Либкнехт (баща).
След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща).
За мен то се състоеше от мъже и жени от пролетариата. Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социалдемократи.
към текста >>
114.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на ст
ария
и началото на новия век.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
115.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Лудвиг Дайнхард, ст
ария
т теософ, приятел на Хюбе-Шлайденс, много бързо стана приближен член на този кръг.
В Мюнхен художествените възприятия в отделни кръгове доведоха до индивидуални потребности и аз изнасях лекции в тези кръгове. Постепенно съсредоточието на този кръг станаха личностите, които се групираха около графиня Паулине фон Калкройт и г-ца Софи Щинде, последната от които почина по време на войната. Този кръг уреждаше също така и публичните ми лекции в Мюнхен. Благодарение на все по-задълбочаващото се разбиране, тук се научиха прекрасно да възприемат това, което имах да кажа. И така, в този кръг антропософията се разгърна по начин, който наистина може да се определи като много радващ.
Лудвиг Дайнхард, старият теософ, приятел на Хюбе-Шлайденс, много бързо стана приближен член на този кръг.
И това беше много ценно.
към текста >>
116.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унг
ария
) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
В Дорнах, Швейц
ария
, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
117.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
в Дорнах, Швейц
ария
, 13 януари 1924
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г.
в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
към текста >>
118.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
в Дорнах, Швейц
ария
ОСНОВАВАНЕ НА ЕДИННОТО АНТРОПОСОФСКО ОБЩЕСТВО НА КОЛЕДНОТО СЪБРАНИЕ 1923 г.
в Дорнах, Швейцария
към текста >>
На Швейц
ария
, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм.
На мен се падна да открия и водя срещите. Откриването сторих с радостно сърце. До мен стоеше Алберт Щефен, швейцарският поет. Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни души. Те се бяха събрали на швейцарска земя, за да основат Антропософското Общество.
На Швейцария, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм.
В негово лице Швейцария стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове. И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейцария. След това го призовах да направи встъпителното обръщение.
към текста >>
В негово лице Швейц
ария
стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове.
Откриването сторих с радостно сърце. До мен стоеше Алберт Щефен, швейцарският поет. Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни души. Те се бяха събрали на швейцарска земя, за да основат Антропософското Общество. На Швейцария, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм.
В негово лице Швейцария стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове.
И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейцария. След това го призовах да направи встъпителното обръщение.
към текста >>
И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейц
ария
.
До мен стоеше Алберт Щефен, швейцарският поет. Антропософите от цялото събрание гледаха към него с благодарни души. Те се бяха събрали на швейцарска земя, за да основат Антропософското Общество. На Швейцария, в лицето на Алберт Щефен, те дължаха един от най-изтъкнатите си членове, на когото гледаха с истински ентусиазъм. В негово лице Швейцария стоеше пред мен представена от един от най-благородните си синове.
И първите ми думи бяха сърдечно поздравление към него и всички наши приятели в Швейцария.
След това го призовах да направи встъпителното обръщение.
към текста >>
Членове: М
ария
Щайнер
Членове: Мария Щайнер
към текста >>
119.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Книгата съдържа 18-те писма, които Рудолф Щайнер пише до членовете на Единното Антропософското общество, след неговото учредяване по време на Коледното събрание 1924/24 в Дорнах, Швейц
ария
.
Книгата съдържа 18-те писма, които Рудолф Щайнер пише до членовете на Единното Антропософското общество, след неговото учредяване по време на Коледното събрание 1924/24 в Дорнах, Швейцария.
Писмата са писани през последните девет месеца от неговата публична дейност.
към текста >>
120.
Стихове и медитации
GA_40 Стихове и медитации
© М
ария
Пашова, редактор
© Мария Пашова, редактор
към текста >>
121.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на ст
ария
, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
Но когато проследим тези индивидуална ядка на човешкото същество, която така да се каже можем да видим, че се явява в съществуването с раждането, когато я проследим по-нататък в течение на живота, тя се показва някакси в двояко отношение, преди всичко в подрастващия човек, в младостта. Тя се показва там като нещо, което обуславя едно възходящо развитие на целия човек. И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание.
Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
към текста >>
Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към ст
ария
жизнен процес се прибавя нещо ново.
Така ние можем да кажем, че онова смущение на жизнения процес, което настъпва чрез умората, ни показва още на една по-ниска степен, че това, което имаме в душевния живот, не се ражда направо от физическия живот, а се намира в пълно противоречие със законите на този живот. Противоречието между законите на съзнателния живот и законите на живота и на жизнените процеси единствено обяснява това, което ни е дадено в умората, за което сами можете да се убедите, ако размислите по-точно върху това. Ето защо можем да кажем, че умората е един израз на това, че всичко, което се прибавя към един жизнен процес, трябва да му бъде чуждо и затова то може само да го смущава. Но по същество жизненият процес може до изправи това, което е изхабено чрез умората, чрез съня и чрез почивката.
Но изхабяване се произвежда благодарение но това, че към стария жизнен процес се прибавя нещо ново.
към текста >>
122.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло ст
ария
т господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
към текста >>
Причината за това беше, че у ст
ария
господин РАТ бащините качества бяха овъншнени.
Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща.
Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени.
Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
към текста >>
Ст
ария
т майстор зидар Хебел беше предал вече много от това на своя син.
Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/. Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща. Който познава по-точно поета ХЕБЕЛ, той ще почувствува в цялата сурова особеност и своенравно на интересите един отзвук и от бащиното наследство.
Старият майстор зидар Хебел беше предал вече много от това на своя син.
към текста >>
123.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И както наричаме това, което духовният човек е по отношение на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим ст
ария
израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"!
Ако бихме предали с прости думи това, което искаше да обясни на своите ученици в убедителни учения, Заратустра казваше: Вижте как човекът, който стои пред нас, не е само физическо тяло, защото това тяло е само външен израз на Духа. Но както физическото тяло е само изява, откровение, кристализация на духовния човек, така и Слънцето, което ни се явява като физическо тяло от светлина, е само външното тяло на нещо Духовно, така да се каже на едно духовно Слънце.
И както наричаме това, което духовният човек е по отношение на физическия човек, негова аура можем да го наречем Аура или Ахура, ако употребим стария израз -, така и това, което е зад физическото Слънце, можем да го наречем "Велика Аура", една огромна Аура, като това, което е духовното зад физическия човек, можем да го наречем "малката аура"!
Ето защо Заратустра нарече това, което е зад физическото Слънце, "Великата Аура", Аурамазда или Ахура Маздао. Това беше духовното зад Слънцето, онова, което по отношение на всички духовни събития, на всички духовни състояния на битието ни засяга също така, важи за нас също така, както ни засяга и важи за нас физическото Слънце по отношение виреенето на растенията, на животните и на всеки живот на Земята. Зад физическото Слънце е духовният Господ и Творец, Ахура Маздао, Аурамазда! От това се получи после името Ормузд или "Дух на Светлината". Следователно, докато индийците гледаха мистично в своята вътрешност, за да стигнат по този начин до Брахман, до Вечното, което светеше като една точка от вътрешността на човека, Заратустра насочваше вниманието на своите ученици върху великата периферия на съществуването и показваше, как в тялото на Слънцето съществува великият Дух на Слънцето, Ахура Маздао, Духът на Светлината.
към текста >>
124.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Гранитът е само най-ст
ария
т продукт на това отделяне.
От това, което става в нашето минерално естество, ние сме доведени до Земята като до един организъм, да, ние виждаме вече сега, когато отиваме още по-далече в миналото, че сега не стигаме вече до един организъм, а до една форма на нашата планета, която е проникната и изпълнена от духовно-душевни действия. Ние не само не казваме, че животът произхожда от неживата материя, а казваме, че неживата материя е възникнала от живота чрез процеси на отделяне и считаме живота като нещо произхождащо от духовно-душевното. Колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до това, от което действително са произлезли минералите, растенията и т.н.: Ние се приближаваме до духовното и оставяме Духовната наука да ни каже, че това, което днес намираме пред нас в разнообразието на земните явления, не само че не произхожда от една нежива, огнена първична мъглявина, но че всичко се е образувало от духовното, че първоначално нашата земя е била само дух. Процесът е бил такъв, че от една страна от духовното са се отделили онези форми, които клонят повече към минералното, а от друга страна към това настъпи възможността да възникнат определени нови формации, които можеха да приемат една нова форма на духовни действия. Защото когато сега поемаме обратния път и казваме: в старите скални материали имаме нещо, което се е отделило от първоначалния организъм на Земята, и отиваме после по-нататък до нашето време, това отделяне става постоянно, непрекъснато.
Гранитът е само най-старият продукт на това отделяне.
Обаче процесите, които образуват отделения, ставата процеси все по-малко и по-малко изпълнени с живот, става все повече и повече химически, механически процеси, така щото накрая в нашата епоха имаме само онези действия на водата, които могат да бъдат наблюдавани, когато например една река отнася скален материал от едно място на друго. Но това, което срещаме тук като механически-химически процеси, то е само последен продукт, то е това, което се е превърнало в закономерен минерал, което е настъпило като последствено състояние на онова, което първоначално е ставало като жизнени действия. Ние виждаме следователно, как в течение на развитието на нашата Земя по отношение на това, което съставлява основата, върху която ходим, е станало нещо, което имаме по един подобен начин в отделния човешки или животински организъм. Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси.
към текста >>
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на ст
ария
веществен масив.
Ние виждаме, как този човек живее до определен момент, как след това минава през вратата на смъртта, полага своето тяло като мъртъв труп, и виждаме процесите, които са само минерални процеси, виждаме как тези процеси се продължават. През време на живота на тялото обаче тези химически и физически процеси бяха включени в духовно-душевни процеси. Така също ние стигаме до един момент на нашето земно съществуване, където процесите, които днес виждаме да се разиграват като химически и физически процеси, бяха обхванати и проникнати от органически и от духовно-душевни процеси. Обаче това, което става върху почвата на нашата Земя, то е така да се каже само едното течение, което е останало от предишни първо повече живи органически и после духовни процеси. Тази почва трябваше да се роди, да се образува, за да може върху нейната основа да се развие сега един различно устроен живот: онзи живот, който постепенно е станал нашият живот, за да могат така да се каже постепенно да се образуват в живите същества такива мозъчни инструменти, чрез които тези същества да могат да си представят духа вътрешно, да могат да си образуват вътрешно мисли и чувства, които един вид познавайки и чувствувайки повтарят външните процеси.
Ето защо цялата веществена маса на нашата Земя трябва първо да бъде "пресята", да бъдат отделени днешните мъртви минерали и да бъдат задържани онези, които днес могат да образуват организмите, които са проникнати само от една част на стария веществен масив.
Това са частите, които едва сега могат да се образуват например да образуват това, което е човекът днес. Духът, който живее в човешката глава, в човешкото сърце, който следователно живее в едно същество, което е така да се каже по-фино организирано отколкото общото същество планета Земя, този дух можеше да се роди само в едно такова същество, което е получило първо отделена от него другата веществена маса, която днес не принадлежи на органическия живот. Пренесен е бил целият веществен масив на нашата Земя и това, което е минало през ситото, е било направено основа, която е била предадена на чисто минералния живот, за да може да се развие върху него един нов живот, който виждаме сега да се явява в момента като най-нисшата форма, която геологията ни показва като най-простите същества появили се през следващото време в камбрийската форма.
към текста >>
Погледнато духовнонаучно-геологически, ние бихме се намирали вече отвъд половината на земното развитие започвайки от онази епоха, когато е бил отделен "най-ст
ария
т син на Земята" /гранитът/ и съществата, които образуват едно начало на бъдещето, ще се развиват по-нататък върху такава създадената основа.
Казвайки това, ние бихме имали пред себе си една мрачна картина. Но тази картина ще бъде мрачна само дотогава, докато се съмнява в духа и считаме духа свързан с материята, когато вярваме, че с отпадането на човека от живата земна форма /живото човешко тяло/ въобще е настъпил краят на човека. Обаче когато разглеждаме нещата така, както изисква едно здраво разглеждане на природата, ние трябва да си кажем: Някога ще трябва да се изпълни това, че не само отделният човек, но цялото човечество постепенно ще отхвърли земното тяло, за да може постепенно да се издигне в други области на развитието.
Погледнато духовнонаучно-геологически, ние бихме се намирали вече отвъд половината на земното развитие започвайки от онази епоха, когато е бил отделен "най-старият син на Земята" /гранитът/ и съществата, които образуват едно начало на бъдещето, ще се развиват по-нататък върху такава създадената основа.
към текста >>
125.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Ст
ария
Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава?
Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
Това се изтъква особено добре в тази нова книга.
към текста >>
126.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Ст
ария
Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно.
Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам. Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане.
към текста >>
Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от ст
ария
светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
Това, което можем да наречем: Съзнанието за съдържането на отделния човек в цялото човечество че един смисъл изпълва, пронизва развитието на човечеството от начало до край, че не само става повторение на същото то е същевременно в неговия най-дълбок смисъл християнско съзнание. Това принадлежи на Християнството и не може да бъде отделено от него.
Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл.
към текста >>
127.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Ст
ария
Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат.
Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век. Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век. За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията.
Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат.
В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
Това никак не е лесно, особено по отношение на Ст
ария
Завет.
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет.
То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят. Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда.
към текста >>
То е особено трудно по отношение на онези части на Ст
ария
Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея.
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход? Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет.
То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея.
Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят. Но след това се оказва, че едно описание, което първо говори за външни процеси и изживявания във външния свят, в изложението ..../липсва малко текст/... жава непосредствено в едно описание от съвършено друг род, което само трудно можем да различим от това, което предхожда. Разказват се пътувания и други външни изживявания, които трябва да вземем просто като такива.
към текста >>
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и ст
ария
т човешки душевен живот е имал.
Ние виждаме тук как с египетския народ се потвърждава това, което за душевните сили е по необходимост свързано с това, което се нарича ясновидска култура. След това, което до сега бе изнесено в тези сказки, вие не ще предположите, че аз искам да поставя човека близо до животинската природа. Но това, което трябва да бъде изяснено тук, може най-добре да бъде разбрано, когато вземем изходната точка от животинската организация. Трябва да си представим, че цялото животинско мислене и животинският душевен живот е нещо съновидно, нещо тъпо в сравнение с човешкото, именно по отношение на интелектуалния душевен живот.
Въпреки че старото човешко ясновидство не трябва никак да бъде поставено наравно с животинския душевен живот и се различава коренно от него, все пак с животинския душевен живот, с инстинктивния живот на животното можем да изясним една черта, която и старият човешки душевен живот е имал.
Макар и в съответните списания да е преувеличено, все пак има нещо вярно на основата на това, че там, където стават земетресения, изригвания на вулкани и т.н., животните побягват с дни по-рано. Докато хората, които разбират всичко от техния интелект, остават на място, животните са раздрусани. Така в тъпия инстинктивен живот на животното ние виждаме, че то е тясно свързано с живота в природата и виждаме, как то действува. Описанията във връзка с това са често пъти преувеличени. Обаче който познава Духовната наука, знае, че животинската природа е така вплетена в целия окръжаващ живот на природата, че при животното можем така да се каже да говорим за едно "знание", което в неговите елементарни сили регулира живота на животното и което човекът не притежава затова, защото той развива своя по-висш интелект, който го прави способен да обхваща нещата чрез понятия, който обаче от друга страна го е откъснал от вплитането в природата.
към текста >>
Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със ст
ария
елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд! Това старо, инстинктивно чувство на природата беше достигнало в упадък при тях и те не можеха да се вживеят в новото, интелектуално съзнание. Ето защо те стояха безпомощни пред Червено Море и объркани, заблудени чрез тяхното немеродавно вече съзнание и налетяха на нещастието.
Така ние виждаме, как новият елемент на Мойсея направо контрастира със стария елемент, виждаме старото ясновидство стигнало в такъв упадък, че то трябва да се заблуди и чрез неприспособяването към новото време да си приготви гибелта.
към текста >>
128.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Ст
ария
т Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното.
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава. Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието.
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното.
С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина. Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
към текста >>
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от ст
ария
топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
към текста >>
129.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Ст
ария
Завет.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
към текста >>
Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Ст
ария
Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията. В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания.
Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век.
към текста >>
Ст
ария
т и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани.
Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета.
Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани.
Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване.
към текста >>
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Ст
ария
Завет.
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва.
Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет.
Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията. И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
към текста >>
Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Ст
ария
и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки.
Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там.
към текста >>
Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Ст
ария
т Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека.
Самият Стар Завет може да послужи за тема на много спорове, защото събитията там са станали смътни.
Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Старият Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека.
Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят. Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил? " Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
към текста >>
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Ст
ария
Завет изчезват.
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват.
Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ. Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията. Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука. Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове".
към текста >>
130.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Дева М
ария
също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко.
Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк. Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада. В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа. Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново.
Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко.
Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса. Петата коренна раса трябва да развие човешката интелигентност. Човешката интелигентност е крайно безплодна, когато е обърната само към себе си. Когато тя има нещо, което може да се нарече съдържание, тогава интелигентността може да бъде приложена към него. Интелигентността е мрежа, оплетена около нещата, които имаме от друго място.
към текста >>
131.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Докато имаше свещеници в ст
ария
смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света.
Там ние имаме важен преход. Духовният живот слиза за пръв път в средата на четвъртата подраса. За пръв път ние имаме нещо общо с физическа борба. Посредством това се поражда нещо забележително. Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение.
Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света.
Кама причини разделяне, причини това съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло. По онова време хората не можеха да оценят войната със стандартите за добро и зло. Те не биха казали “войната е добра” или “войната е лоша” повече, отколкото че лъвът е добър или лош; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен. Именно тогава възникна съзнателната война.
към текста >>
132.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Ст
ария
завет от синовете на Каин, слугите на света.
Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм. Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и синовете човешки /потомци на Каин/. Обединяването на двата потока в Христос Исус.
Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света.
Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане. Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста. Различаването от апостол Павел на закона и благодатта. Връзката на закона и греха в Стария завет и на закона и любовта в Новия завет.
към текста >>
Връзката на закона и греха в Ст
ария
завет и на закона и любовта в Новия завет.
Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане. Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста. Различаването от апостол Павел на закона и благодатта.
Връзката на закона и греха в Стария завет и на закона и любовта в Новия завет.
към текста >>
133.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
От това съчетание се получи една раса от хора/*8/, която в публикуваните книги на Ст
ария
завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи.
От това съчетание се получи една раса от хора/*8/, която в публикуваните книги на Стария завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи.
Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите. Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството. Някои неща бяха запазени и пренесени и в новия свят. Потопът разруши Атлантида.
към текста >>
и няколко предсказания за М
ария
Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г.
и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили.
В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
134.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
/Стенографския бележки от М
ария
Щайнер – фон Сиверс/
/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон Сиверс/
към текста >>
135.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
А самите титани са синове на най-ст
ария
от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея.
Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус.
А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея.
На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята". Искам специално да подчертая, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия. Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей. Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс.
към текста >>
136.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на М
ария
-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди.
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди.
Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден. Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура. Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно.
към текста >>
137.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
В него се разказва, че преди избухването на Френската революция, графиня д’Адемар, една от придворните дами на М
ария
Антоанета била посетена от граф Сен Жермен./*6/ Той поискал да бъде представен на кралицата и да помоли за аудиенция при краля.
Наистина Френската революция произтече от такива неща. Има един добре известен разказ, съдържащ се в трудовете на графиня д’Адемар /d’Аdhеmar/.
В него се разказва, че преди избухването на Френската революция, графиня д’Адемар, една от придворните дами на Мария Антоанета била посетена от граф Сен Жермен./*6/ Той поискал да бъде представен на кралицата и да помоли за аудиенция при краля.
Министърът на Людвиг ХVІ бил неприятел на граф Сен Жермен и той следователно не бил допуснат да се яви пред краля. Ала той с голяма точност и подробности описал пред кралицата главните опасности, които предстояли. За съжаление неговите предупреждения били игнорирани. Във връзка с този случай той произнесъл своето изказване, което се базирало на истината: «Които се ветрове, ще пожъне бури"/*7/ и прибавил, че бил произнесъл тези думи още преди хилядолетия, а покъсно те били повторени от Христос. Това са били думи, непонятни за обикновения човек.
към текста >>
[2] Това последно изречение се появява в бележките на М
ария
Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>
138.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди ст
ария
Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън.
Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
към текста >>
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен ст
ария
т свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството.
към текста >>
Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Ст
ария
съюз.
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе.
Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз.
Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
към текста >>
Ст
ария
т е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството.
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе. Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз.
Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството.
Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
към текста >>
139.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
За това трябваше да се погрижи Ст
ария
т завет.
Човек живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у дома си тук на Земята.
За това трябваше да се погрижи Старият завет.
Чрез изкуствата на каиновия род, трябваше да се доведат човешките синове в света и чрез тези човешки синове трябваше да се произведат всички външни неща, които служат на физическото, етерното и астралното тяло. Какви са тези външни неща?
към текста >>
Така, през времето на Ст
ария
завет синовете на Каин строяха троичния храм.
Така, през времето на Стария завет синовете на Каин строяха троичния храм.
Той е това, което е направено от нашите външни съоръжения, в които можем да включим нашите жилища и инструменти, социални и политически органи, моралната система – всичко това е изградено от синовете на Каин и обслужва по-нисшите членове на човешката природа.
към текста >>
Затова беше като една подготовка, каквото синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Ст
ария
завет, а като пророческа насока за бъдещето беше онова, което направиха пророците, пазителите на Кивота на завета.
Така човекът е ангажиран в едно изкачване. Но това не става чрез някакво външно приспособление или конструкция, а чрез живото себе, което се събужда в нас, което не използва само външните строителни камъни, а работи по един творчески и растящ начин. Тази сила на живота трябва да навлезе в еволюцията и трябва най-напред да обхване човешкото най-вътрешно същество; неговият религиозен живот трябва да бъде обхванат от живи сили.
Затова беше като една подготовка, каквото синовете на Каин направиха за низшите членове на човешката природа по време на Стария завет, а като пророческа насока за бъдещето беше онова, което направиха пророците, пазителите на Кивота на завета.
божественото би трябвало да слезе в Кивота на завета, в душата, че като най-святото самото то да може да живее в храма.
към текста >>
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Ст
ария
завет, който е Жезълът на Мойсей.
Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони.
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей.
Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
към текста >>
На него му бе ясно, че Ст
ария
т завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста. С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма. Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани.
На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши.
Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне.
към текста >>
Грях и закон принадлежат един на друг в Ст
ария
завет, законът и любовта са обединени в Новия завет.
Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона.
Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет.
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Един отрицателен закон е свързан със Ст
ария
завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет.
Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет.
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет.
Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Този е преодолял закона на Ст
ария
завет, който го е обединил със своя собствен живот.
Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет.
Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот.
Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Скръбта на жените при кръста се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на М
ария
и М
ария
Магдалена.
Отговор:/1/ Тази легенда е съществувала по времето на мистериите, ала не е била записана. Мистериите на Антиохия са били мистерии на Адонис. В тях е било празнувано Разпятието, Погребението и Възкресението като външен образ на посвещение.
Скръбта на жените при кръста се явява още там; тя отново ни се явява в лицата на Мария и Мария Магдалена.
Това се свързва с една версия, подобна на тази в легендата, която също е подобна в мистериите на Апис и Митра, и която се намира в мистериите на Озирис. Онова, което бе все още апокалиптично там, е изпълнено в християнството. Както Йоан обрисува бъдещето в своето Откровение, така старите апокалиптични предсказания се проявяват в нови легенди.
към текста >>
140.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми. Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото. Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна.
Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>
141.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Самата Библия, Ст
ария
т завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер.
Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер.
Старият завет е женската мъдрост. Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини.
към текста >>
Ст
ария
т завет е женската мъдрост.
Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер.
Старият завет е женската мъдрост.
Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини. Храмовата легенда го разказва така:
към текста >>
Той беше, който продължаваше ст
ария
вид на размножаване.
Това са онези, които можаха да се родят само след разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата жена. Огънят е активната сила в мъжкото семе. В мъжкото семе огънят живее в окултен смисъл. Йехова трябваше да създаде тази основна сила, така че родът да може да се размножава. Но той е противник на промяната.
Той беше, който продължаваше стария вид на размножаване.
към текста >>
Този син не е нищо друго освен новият вид човек, който един ден ще вземе мястото на ст
ария
, на настоящия; новият човек, при когото няма вече да бъде необходимо двата пола да се съединяват един с друг, а размножението отново ще се извършва в единия човешки индивид.
Хирам-Абиф е призван да предприеме отливането на Бронзовото море, което означава преобразяването на минералното царство чрез изкуството. На него му бе казано, че ще му се роди син, който – макар и той самият да не го види – ще създаде един нов човешки род.
Този син не е нищо друго освен новият вид човек, който един ден ще вземе мястото на стария, на настоящия; новият човек, при когото няма вече да бъде необходимо двата пола да се съединяват един с друг, а размножението отново ще се извършва в единия човешки индивид.
Това се отнася до едно далечно бъдеще. Старата женска култура беше заместена от мъжката култура. Женското като физическа форма ще отмре. Тогава мъжкото ще трябва да има в себе си силата да произведе от себе си друг индивид. И къде се намира тази сила.
към текста >>
Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева М
ария
.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно.
Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария.
Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел. Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
Култът на Дева М
ария
произхожда именно оттук.
Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария. Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел.
Култът на Дева Мария произхожда именно оттук.
към текста >>
142.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Ст
ария
т завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса.
Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време.
Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?
към текста >>
Когато Ст
ария
т завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало. То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса. Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща.
Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина.
Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо. Трябва да си изясним защо?
към текста >>
Външният израз на това разцепление Ст
ария
завет ни представя в една чудесна картина.
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление.
Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина.
В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н. на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.
към текста >>
И така от монашеството съзнателно възникна култът към М
ария
.
Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената.
И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария.
Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
към текста >>
Този орден /йезуитският орден/ избра идеалния мъж като контраст на култа към М
ария
.
Съществуваха също сили, които искаха да превземат отново света за древната свещеническа мъдрост. За това бе основан един орден с целта да спечели отново Земята за древната свещеническа мъдрост.
Този орден /йезуитският орден/ избра идеалния мъж като контраст на култа към Мария.
Този орден използваше окултни сили, за да създаде нещо като бент, за да попречи и противодейства на целия поток независим живот, като консервира онова, което иска да се държи към кръста. Той представяше мъжкия принцип, представляваше кръста сам по себе си, без розите. Обаче друг орден прибави розите към кръста. И нов живот произтече от тях.
към текста >>
Другият заобиколи с рози ст
ария
кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
И така ние имаме два съвременни потока. Единият въведе старинното в настоящето и иска да спре прогреса с всички сили.
Другият заобиколи с рози стария кръст, присади нов израстък – кръстът, заобиколен с рози.
Тези две течения вървят паралелно едно до друго, единият орден, имащ кръст без рози, а другият, който почита розите на един нов кръст, новото, което трябва да дойде. Те са розенкройцерите. Теософското движение израстна от това течение; то произтича от новорастящия филиз на розата, който трябва напълно да израсне в бъдеще.
към текста >>
143.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои ст
ария
т сексуален символ в началото на Свободното масонство.
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство.
Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст». Там има все още множество тайни/*31/, които следва да бъдат разкрити.
към текста >>
Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда ст
ария
т сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство.
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство.
Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство.
Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст». Там има все още множество тайни/*31/, които следва да бъдат разкрити.
към текста >>
144.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
Горният текст се намира само като ръкопис на М
ария
Щайнер фон Сиверс.
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св. Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на М
ария
Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св.
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св.
Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>
145.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Стенографски бележки от Франц Зайлер и Валтер Вегелан и кратки бележки от М
ария
Щайнер.
Стенографски бележки от Франц Зайлер и Валтер Вегелан и кратки бележки от Мария Щайнер.
към текста >>
/*3/ – Енох, Апокрифната книга на Ст
ария
завет.
/*3/ – Енох, Апокрифната книга на Стария завет.
към текста >>
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Ст
ария
завет.
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет.
Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр. в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване. Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
към текста >>
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на М
ария
Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От ст
ария
Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>
/*13/ -М
ария
-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия М
ария
Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен.
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен.
към текста >>
Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на М
ария
Щайнер фон Синверс.
Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс.
Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10. лекция, "Земен и космичен човек", 7. лекция, "Неща от настоящето и миналото в духа на човека", 6 лекция, "Метаморфози на душата", 1. лекция. След лекцията за Прометей, Рудолф Щайнер говорил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя".
към текста >>
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от М
ария
Щайнер фон Сиверс.
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за М
ария
Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
към текста >>
Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от ст
ария
дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г. Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса.
Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
1.; "Ако би било възможно да бъде склонена мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Блаватска, да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по-правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото досега това е било възможно".
към текста >>
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от М
ария
Щайнер фон Сиверс.
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
Хартата Колон от 1535, заедно с най-ст
ария
устав на "Страсбургската ложа" от 1459 г.
/*2/ – Според едни труд на Фридрих Хелдман, съдържащ се в частната библиотека на Р. Щайнер, "Трите най-стари исторически документи на немското Свободно масонско братство".
Хартата Колон от 1535, заедно с най-стария устав на "Страсбургската ложа" от 1459 г.
и неговата поправка от 1563 г. образуват най-старите документи на немското Свободно масонство, Хекетрон, обаче между другото смята че това е апокрифно или фалшиво /Виж също бел. 11 на тази лекция/.
към текста >>
Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Ст
ария
завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
/*6/ – Според Хекетрон името Зеруббабел е "една съчетана дума, означаваща: "светлия господар, Слънцето". Той въздига наново храма и следователно представлява отново изгряващото Слънце".
Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
към текста >>
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на М
ария
Щайнер фон Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран.
към текста >>
/*3/ – В бележките на М
ария
Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали.
към текста >>
Тези думи обаче не се появяват в Новия завет, а в Ст
ария
завет, Осия, гл.
/*7/ – Според изложението на мадам Идамер графът й казал: Мадам, онези които сеят ветрове, ще пожънат бури: Това е, което е казал Исус в Евангелията, може би не преди мене, но неговите думи са запазени писмено". Цитирано от Хейър: /не се чете/, /издание 1956 г./.
Тези думи обаче не се появяват в Новия завет, а в Стария завет, Осия, гл.
8, ст. 7. /Виж също изказването в лекция 5 на 4. ноември 1904 г./.
към текста >>
Емил Бок в неговата "История на Ст
ария
завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
/*7/ – Първа Книга на царете, гл. 6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената". Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат".
Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
към текста >>
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – ст
ария
т поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
/*11/ – Този пасаж е много непълен. В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека".
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
към текста >>
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на М
ария
Щайнер фон Сиверс.
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Ст
ария
завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
към текста >>
Стенографски рапорт на Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман, а също и обикновен доклад на М
ария
Щайнер фон Сирверс.
Стенографски рапорт на Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман, а също и обикновен доклад на Мария Щайнер фон Сирверс.
към текста >>
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от М
ария
Щайнер фон Сиверс.
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
към текста >>
В книгата е дадено, както е коригирано от М
ария
Щайнер в текст 1.
/*10/ – Това изречение е непълно във всички бележки.
В книгата е дадено, както е коригирано от Мария Щайнер в текст 1.
към текста >>
146.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Пътуването, което ми беше позволено да предприема за разпространяването на теософското движение, ме доведе през Лайпциг, Щутгарт, Баден-Баден до Елзас, Швейц
ария
и Бав
ария
.
Може би бихме могли да хвърлим кратък ретроспективен поглед върху тази обиколка в началото на зимните ни разглеждания.
Пътуването, което ми беше позволено да предприема за разпространяването на теософското движение, ме доведе през Лайпциг, Щутгарт, Баден-Баден до Елзас, Швейцария и Бавария.
Можах да изнеса лекции в Лайпциг, Щутгарт, Баден-Баден, Колмар, Страсбург, Фрайбург в Брайсгау, Хайделберг, Базел, Берн, Санкт Гален, Регенсбург, Нюрнберг и Ваймар.
към текста >>
147.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ст
ария
т порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос.
Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса. Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си. Те винаги биха били обвързани с обкръжението.
Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос.
В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да реформира света по друг начин, освен чрез развитието на душите. Всичко останало би било дилетантско пророчество.
към текста >>
148.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди нея са били Старото Слънце и Ст
ария
т Сатурн.
Човекът не е станал веднага такъв, какъвто е днес. Той е преминал през дълго развитие. Каквото днес стои пред вас като човек, каквото се състои от тези четири части, е преминало през дълго развитие не само на тази външна земна планета. То е предхождано от друга планета, предшественик на нашата планета. Това е Старата Луна.
Преди нея са били Старото Слънце и Старият Сатурн.
Представете си го, както преминаването на човека през неговите превъплъщения. Също и Земята е преминала през подобни състояния. Можем да проследим четири такива състояния. Тук поглеждаме към неизмеримо дълги периоди. Но навсякъде вече е имало нещо от това физическо човешко тяло.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн са съществували вече първите зародиши на физическото тяло.
Представете си го, както преминаването на човека през неговите превъплъщения. Също и Земята е преминала през подобни състояния. Можем да проследим четири такива състояния. Тук поглеждаме към неизмеримо дълги периоди. Но навсякъде вече е имало нещо от това физическо човешко тяло.
На Стария Сатурн са съществували вече първите зародиши на физическото тяло.
По това време още не е съществувало сегашното етерно тяло, нищо от астралното, да не говорим от аза на човека. Оттук следва, че физическото тяло е преминало през четири стадия. Някога на прадревната планета, Стария Сатурн48, то се появява като просто физическо тяло, подобно на основен скелет49. След това то преминава в състояние на преобразуване и настъпва едно духовно състояние, така наречената пралая. Появява се Старото Слънце, което е съвсем различно от днешното Слънце, и физическото тяло се издига на по-висша степен.
към текста >>
Някога на прадревната планета, Ст
ария
Сатурн48, то се появява като просто физическо тяло, подобно на основен скелет49.
Тук поглеждаме към неизмеримо дълги периоди. Но навсякъде вече е имало нещо от това физическо човешко тяло. На Стария Сатурн са съществували вече първите зародиши на физическото тяло. По това време още не е съществувало сегашното етерно тяло, нищо от астралното, да не говорим от аза на човека. Оттук следва, че физическото тяло е преминало през четири стадия.
Някога на прадревната планета, Стария Сатурн48, то се появява като просто физическо тяло, подобно на основен скелет49.
След това то преминава в състояние на преобразуване и настъпва едно духовно състояние, така наречената пралая. Появява се Старото Слънце, което е съвсем различно от днешното Слънце, и физическото тяло се издига на по-висша степен. Едва сега може да се прибави етерното тяло. Етерното тяло е много по-младо от физическото.
към текста >>
Ако бихте отишли назад до Ст
ария
Сатурн и изследвате най-първите заложби на физическото човешко тяло, когато не може и да става въпрос за по-късните етерно, астрално тяло и аз, ако изследвате онова своеобразно физическо тяло, както е изглеждало в прадревните времена, напразно бихте търсили първите заложби на очите.
Ако бихте отишли назад до Стария Сатурн и изследвате най-първите заложби на физическото човешко тяло, когато не може и да става въпрос за по-късните етерно, астрално тяло и аз, ако изследвате онова своеобразно физическо тяло, както е изглеждало в прадревните времена, напразно бихте търсили първите заложби на очите.
Вие не бихте могли да ги намерите, защото по това време те не са съществували.
към текста >>
Те дори са били предварително заложени, още когато човекът е дошъл на Ст
ария
Сатурн от съвсем други светове.
В Сатурновото тяло бихте намерили вече заложбите на човешките уши. Тук имате разлика във възрастта, която ще ви стане ясна, ако помислите, че физическото тяло е преминало през толкова много степени, колкото планетни въплъщения е имало. На първата степен е стигнало дотам, че ушите са били напълно изградени според тяхното устройство.
Те дори са били предварително заложени, още когато човекът е дошъл на Стария Сатурн от съвсем други светове.
Човекът е встъпил в тази еволюционна верига вече с устройството за чуване. На тази първа планета той е добавил устройството за това, което може да се нарече сетиво за топлината, би могло също да се каже, топлоусещането. Общо взето се говори за осезание. Но трябва съвсем точно да се различават две неща. Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното.
към текста >>
Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Ст
ария
Сатурн.
Но трябва съвсем точно да се различават две неща. Първо имаме сетиво за докосването, осезанието, което възприема твърдото и мекото, и освен това топлоусещането, което възприема топлото и студеното. Сега говорим за това топлоусещане. Получава се следната поредица. Първо имаме слуха, после топлоусещането.
Сетивото за топлината е образувано на планетната инкарнация на Земята, която наричаме Стария Сатурн.
Такова сетиво естествено се преобразува на различните степени на еволюцията. Когато се появи за пръв път, е съвсем различно от това, в което по-късно се е преобразувало. Онзи прадревен слух, с който хората са встъпили в планетното развитие, е бил съвсем своеобразен слух. Можем най-добре да го характеризираме, когато кажем: Физическото човешко тяло всъщност е било голямо ухо. Когато започва планетното развитие, по онова време човекът е бил целият ухо, слух.
към текста >>
По време на Ст
ария
Сатурн се прибавя и сетивото за топлина.
Това се отпечатва в тялото. Появяват се определени органи, които стават посредници само на звука, а други само за възприемане на топлината. Така с всяко ново появяване на физическото тяло се променя целият човек. Сетивата му се специализират и от просто същество той се превръща в невероятно сложно. Следователно човекът встъпва в Сатурновото развитие с устройството на слуха.
По време на Стария Сатурн се прибавя и сетивото за топлина.
През следващото слънчево развитие човекът добива зрението. Заложбата за зрение по време на Старото Слънце е третият етап, в който другите сетива се преобразуват по съответния начин, така че на Старото Слънце човекът става чуващо, чувстващо и един вид виждащо същество.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн, когато човекът встъпва в своята еволюция, то съществува като зародиш.
Нека да останем първо при слуха. Това сетиво е преминало цяла редица степени.
На Стария Сатурн, когато човекът встъпва в своята еволюция, то съществува като зародиш.
Какво следователно се случва? Физическото сатурново развитие довежда слуха крачка напред и прибавя първия зародиш на топлоусещането. Идва слънчевото развитие и към физическото тяло се прибавя етерното. С това към човешката природа се добавя нов член и той се включва в работата по преобразяването на сетивата. На Старата Луна работи и астралното тяло, а в земното развитие също и азът.
към текста >>
Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Ст
ария
Сатурн.
От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела. Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека. Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл.
Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн.
Само че това устройство се проявява едва на Земята. Съвсем буквално трябва да се приема следното изречение: «В началото бе словото.»50 Такива места в евангелията не бива да се разбират само символично, а техният смисъл трябва да се прозре така, че да могат да бъдат разбрани буквално. Словото е началото също и на вечното в човека. Затова словото, произнесеното и чутото слово, е първото от човека, което ще намери приложение в бъдещото мирово изграждане. Всичко, което създават останалите сетива, не е необходимо за еволюцията, която Земята още следва да измине.
към текста >>
Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Ст
ария
Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви.
Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества.
Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>
149.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на ст
ария
.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време. Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време. Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57.
Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария.
Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове. Но никой не може да го прави без указанията на някой учител. Тук само споменаваме за какво всъщност става въпрос.
към текста >>
150.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мъдростта на Ст
ария
завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали.
Душите, живеещи днес в телата ви, някога са живели в общата божествена духовна субстанция и там са били просветлявани сомнамбулно. Без азово съзнание те са могли да възприемат как творят духовно-божествените сили. По-късно душите били разделени. Поради това предишното им възприятие е ставало все по-смътно и те били лишени дори от възможността то да бъде изкуствено възпроизведено, както е било възможно още в туранските школи на адептите. Религиозните учения и форми, произлезли от прамъдростта, създала света, са само ехо на усещанията, които могат да се споделят от човек на човек.
Мъдростта на Стария завет е произлязла от праидеите, от лежащата в основата на нещата прамъдрост, която душите ви някога са поемали.
В бъдеще отново ще избликва в душата на хората това, което първоначално те са притежавали в смътното съноподобно съзнание, но придружено от светло, ясно съзнание. Човекът ще има своето настоящо светло, ясно съзнание и към него ще се прибави просветлението. За постигането на самосъзнанието човекът е трябвало да изгуби първоначалното ясновидство и колкото то потъмнявало, толкова повече разцъфвало вътрешното азово съзнание.
към текста >>
151.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тази планета се нарича Ст
ария
т Сатурн.
Старото Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея. Затова наистина е необходимо висше посвещение.
Тази планета се нарича Старият Сатурн.
Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
Старото Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея. Затова наистина е необходимо висше посвещение. Тази планета се нарича Старият Сатурн.
Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
към текста >>
Че нашето днешно човечество е било някога на Ст
ария
Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа.
Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга?
Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа.
Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята. Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна.
към текста >>
Завърнем ли се назад до Ст
ария
Сатурн, човекът, тогавашният физически предшественик на човека, още е нямал заложбата на физическото тяло.
Както човекът стои пред вас, той се състои от физическо тяло, което има същите вещества, съдържащи се в целия минерален свят. Освен това притежава и етерно тяло, каквото има също и растението, астрално тяло, каквото има животното, и аз.
Завърнем ли се назад до Стария Сатурн, човекът, тогавашният физически предшественик на човека, още е нямал заложбата на физическото тяло.
Заложбата на етерното тяло той е получил първо на Старото Слънце, заложбата на астралното тяло – на Старата Луна, и азът се развива на Земята. Това е смисълът на следващите една след друга степени на развитието.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн не е съществувало нещо като днешното физическо човешко тяло.
На Стария Сатурн не е съществувало нещо като днешното физическо човешко тяло.
Когато Старият Сатурн е бил най-сгъстен, е изглеждало така: Ако говоря, предизвиквам трептения на въздуха. Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли примерно да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни. Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу.
към текста >>
Когато Ст
ария
т Сатурн е бил най-сгъстен, е изглеждало така: Ако говоря, предизвиквам трептения на въздуха.
На Стария Сатурн не е съществувало нещо като днешното физическо човешко тяло.
Когато Старият Сатурн е бил най-сгъстен, е изглеждало така: Ако говоря, предизвиквам трептения на въздуха.
Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли примерно да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни. Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух.
към текста >>
Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Ст
ария
Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние.
Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли примерно да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни. Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух.
Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние.
Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела.
към текста >>
Всичко това е живяло някога на Ст
ария
Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя.
Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние.
Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя.
Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция.
към текста >>
Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Ст
ария
Сатурн.
Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние. Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя.
Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн.
Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция. За сравнение си представете хладниевите звукови фигури.
към текста >>
Същото е с растенията и животните, които на Ст
ария
Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция.
Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние. Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн.
Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция.
Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция. За сравнение си представете хладниевите звукови фигури. Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
към текста >>
Творящите духове на Ст
ария
Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела.
Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние. Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето.
Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела.
Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция. За сравнение си представете хладниевите звукови фигури. Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
към текста >>
На Старото Слънце се прибавя етерното тяло и то одухотворява част от формите, изкристализирали на Ст
ария
Сатурн.
На Старото Слънце се прибавя етерното тяло и то одухотворява част от формите, изкристализирали на Стария Сатурн.
Одухотворената от него форма се издига до един вид растително съществуване. На Старата Луна се прибавя астралното тяло. Тук съществата, поучили астрално тяло, се издигат до един вид животинско съществуване. На Земята се прибавя одухотворяването с аза. Но човекът е можел да се породи на Земята само чрез това, че от предшественичката на Земята е изхвърлено всичко, което е днешната физическа лунна материя.
към текста >>
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий. Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна.
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag. Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
към текста >>
152.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало ст
ария
гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството. Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене.
И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух.
към текста >>
Това се крие също зад описанията на първата глава на Ст
ария
завет.
Това се крие също зад описанията на първата глава на Стария завет.
Оттук виждате, че кръвта представлява външен израз на вътрешната творческа душа. Поради какво човекът изгубва спомена назад в поколенията? Чрез какво съзнанието и паметта му са се ограничили само до собствения му живот?
към текста >>
За ст
ария
инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество.
Има привидно противоречие. Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз. Чрез какво следва да се изгради той? Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети дух. В какво се състои то.
За стария инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество.
Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето. Всеки човек трябва да стане притежател на истината и мъдростта. Истината е протичала в отделния човек, който е трябвало да я достигне, от най-висшия връх. С разпространяването на мъдростта трябва да съответства и развитието, с индивидуализирането на човечеството – основаването на големия братски съюз на човечеството. Двете неща не могат да вървят паралелно едно до друго, те трябва да вървят заедно.
към текста >>
Тогава казах, че той трябва да е живял в Горна Бав
ария
, или най-малкото да е общувал с горнобаварските селяни.
99) «Друг път с Анценгрубер на разходка» ...Приказвахме за поетично творчество и поетични материали.
Тогава казах, че той трябва да е живял в Горна Бавария, или най-малкото да е общувал с горнобаварските селяни.
Неговите селски образи напомняха много на този вид хора. Той постави очилата на орловия си нос и каза: Когато забеляза учудването ми, отбеляза: < Не се нуждая от това. Трябва да видя някой от тях само отдалеч, да чуя няколко общи думи, да видя някой жест и вече познавам човека отвътре и отвън. – , – каза той, – «Събрани съчинения на Петър Розегер», Лайпциг, 1914–16, том 36. «Добри другари – Лични спомени на известни и характерни съвременници», стр.
към текста >>
153.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тези физически последствия са посочени в Ст
ария
завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Каквото описах тук като потопяване на душата във физическото тяло, има също и своята физическа страна, има също и физически последствия.
Тези физически последствия са посочени в Стария завет с думите: «И Бог вдъхна в човека живия одем и той стана жива душа.» В действителност в човека някога не е вдъхнат само въздух, а това, което го оживява като духовна същност.
Трябва да сте наясно, че това, което живее около нас като материя, в никакъв случай не е само материя, само вещество.
към текста >>
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Ст
ария
завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук.
Когато усещате въздуха, трябва да сте наясно, че е обгръщаща физическото тяло духовна същност и с всяко вдишване не поемате само физически въздух, а вдишвате дух.
Напълно вярно е, че някога, с вдишването на физическия въздух, по начина както става сега при човека в съвременния му образ – това е посочено в Стария завет, – във физическата обвивка се е потапяло всичко, нарисувано тук.
Бихте запитали: Какво е представлявало тялото на човека някога, когато душата е слязла от лоното на Божеството? Тялото е било въздух и днес дишате още това, което някога се е потопило в тялото на човека. Защото това, което наричаме дух, е във въздуха. Въздухът е само тялото, веществото на този дух.
към текста >>
154.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Ст
ария
завет.
Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет.
От една страна, Исус казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително. Той поставя свободните, любвеобилни отношения на хората един към друг на мястото на това, което днес е регулирано чрез закона. Със закони е регулиран начинът, по който хората живеят заедно, каквото всеки един трябва да прави и постига за другия. Но ще дойдат времена, когато всеки непосредствено ще чувства и знае какво е нужно на ближния му и какво може да му даде.
към текста >>
Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над ст
ария
свят, където законът регулира отношенията.
Другите хора няма да ме приемат. И какво прави? Той поправя нещо от това, което преди като нечестен управител е извършил като зло. Опростява на хората нещо, което означава, че определя цени, които са човечни. Той взима от нечестния Мамон нещо, което преди е спечелил за господаря си.
Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията.
Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят.
към текста >>
Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от ст
ария
закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените.
Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят.
Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените.
Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
към текста >>
Къде са хората, които не следват повече ст
ария
закон?
Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват.
Къде са хората, които не следват повече стария закон?
Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили? Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла. Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия.
към текста >>
Това се среща на много места в Ст
ария
завет, както в еврейския така и в гръцкия текст.
116) числото на звяра: Откровение: 13.18. Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри.
Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст.
В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля.
към текста >>
155.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Новите имат отношение към Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, Меркурий, Венера.
Там са и седемте мотива на колоните за времето, в което ще могат да се строят сгради, импулсирани от теософията. Мотивите на колоните са извлечени от ученията на посветените от прадревни времена. Антропософията ще има възможността наистина да даде нови мотиви за колоните на архитектониката. Древните колони всъщност отдавна не казват нищо повече на човека.
Новите имат отношение към Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, Меркурий, Венера.
Закономерността се изразява в капителите. Между колоните поставихме седемте апокалиптични печати в розенкройцерски стил. Емблемата на Граала се появява за първи път публично.
към текста >>
156.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унг
ария
) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
В Дорнах, Швейц
ария
, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
157.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на М
ария
Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
към текста >>
След смъртта на М
ария
Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки.
След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки.
Настоящият том е съставна част от тези Събрани съчинения. Доколкото е необходимо, в началото на отдел «Бележки» са дадени указания за източниците на текстовете.
към текста >>
158.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Развитието на Ст
ария
Сатурн.
Четирите царства на сетивния свят. Трите елементарни царства. Взаимовръзката им с по-висшите полета. Същност на минерала, растението, животното и човека. Четиричленният човек.
Развитието на Стария Сатурн.
Кръв, нерви, жлези и сетива. Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство. Въздействия от астралното поле върху човека през нощта. Седемте елементарни царства.
към текста >>
Развитието на Земята, минаващо през Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце и Луната.
Същност на излагането на окултни факти.
Развитието на Земята, минаващо през Стария Сатурн, Старото Слънце и Луната.
Описание на Старата Луна. Начало на земното състояние. Топлинният орган на човека горе в главата. Земята като светлинно същество. Нервната система.
към текста >>
159.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
В тази отслабена слънчева светлина, в тази лунна светлина, която осветява Земята, езотеричният християнин вижда физиономичния израз на древния Йехова принцип, израза за религията на Ст
ария
закон.
Езотеричният християнин поглежда и към Луната, вижда как Луната отразява светлината на Слънцето, но тя е по-слаба от самата светлина на Слънцето и си казва: «Гледам ли с моите физически очи към Слънцето, съм заслепяван от неговата блестяща светлина; поглеждам ли Луната, не съм заслепяван, тя ми отразява блестящата слънчева светлина».
В тази отслабена слънчева светлина, в тази лунна светлина, която осветява Земята, езотеричният християнин вижда физиономичния израз на древния Йехова принцип, израза за религията на Стария закон.
Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на справедливостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази справедливост на Земята.»
към текста >>
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Ст
ария
закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс.
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс.
И с последователите на най-древните мистерии дори и по време на Средновековието езотеричният християнин вижда в Слънцето израза на управляващата Земята духовна светлина – Христовата светлина, а в Луната – израза на отразената Христова светлина, която в своето непосредствено лъчене би заслепявала хората. А в самата Земя езотеричният християнин, заедно с последователите на най-древните мистерии вижда това, което понякога му скрива, загръща ослепяващата слънчева светлина на духа. В Земята, както и във всички останали тела той вижда физическия израз на нещо духовно. Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот. В израстващите от почвата растения, в лицето на животните, които по това време разгръщат своята плодовитост, езотеричният християнин вижда по един външен физически начин същия принцип, който е същността, на която Слънцето е външният израз.
към текста >>
От най-ст
ария
от присъстващите членове на братството бива обяснено на поклонника Марко, че това, което те вършат тук заедно, се прави в духа, че това е духовен живот.
От най-стария от присъстващите членове на братството бива обяснено на поклонника Марко, че това, което те вършат тук заедно, се прави в духа, че това е духовен живот.
Тази работа за човечеството на духовния план означава нещо особено. Братята са изживели радостите и страданията на живота. Те са преминали през борби, вършили са работа вън в света. Ето че са тук, но и тук продължават да работят върху развитието на човечеството. На брат Марко му се обяснява: «Ти видя сега толкова много тук, колкото може да се покаже на ученика, пред когото се отваря първата порта.
към текста >>
Суровостта на ст
ария
изчезна,
Суровостта на стария изчезна,
към текста >>
160.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Ст
ария
т Завет е създаден част по част.
Преди дълги, дълги столетия по-голямата част от човечеството не е можела да чете Библията; хората обаче са чували по нещо от това, което има в нея. Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията.
За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част.
Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга. Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове. Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.
към текста >>
161.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Разгледаме ли самия човек, трябва да го разберем по следния начин. Имаме физическото, етерното, астралното тяло и аза. Тук често е посочвано, че е важно да сме наясно за съотношенията между четирите същности. Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето.
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
към текста >>
Днешният минерал е застинала степен на битието, той е съхранил тази степен, на която е било физическото тяло по времето на Ст
ария
Сатурн.
Това става най-напред по време на сатурновото развитие. Тогава е първата фаза на развитието за предшественика на нашето физическо тяло. По това време физическото тяло на човека е имало космическата стойност на минерал.
Днешният минерал е застинала степен на битието, той е съхранил тази степен, на която е било физическото тяло по времето на Стария Сатурн.
При това не бива да си представяте, че физическото тяло е изглеждало като днешните минерали, това е напълно погрешно. Днешните минерали са най-младото образувание на развитието. По онова време човешкото тяло не е било толкова сгъстено, твърдо, гъстотата му е била минимална.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн топлината е била субстанцията на физическото тяло на човека.
На Стария Сатурн топлината е била субстанцията на физическото тяло на човека.
На Старото Слънце физическото човешко тяло се сгъстява до гъстотата на въздуха, към него се прибавя етерното или жизненото тяло и то преобразява физическото тяло. Тогава имаме физическо човешко тяло и в него вработено етерно тяло.
към текста >>
Тя е останала на същата степен, на която физическото тяло е било на Ст
ария
Сатурн.
Това етерно тяло по време на Старото Слънце е едночленно, а физическото тяло е двучленно. Във физическото тяло на Старото Слънце трябва да отличаваме една по-съвършена и една несъвършена част, такава, която още не е проникната от етерното тяло. При тази картина на физическото тяло на Старото Слънце трябва да си представим, че вътрешността не е получила нищо от етерното тяло.
Тя е останала на същата степен, на която физическото тяло е било на Стария Сатурн.
Така имаме една част, стояща вече на степента на растението, която е проникната от друга част, стояща още на степента на минерала, но и двете напълно се проникват (виж рис. 1).
към текста >>
Но на астралното поле ще намерите такава прииждаща и оттегляща се топлина, такъв огън, който се носи като самостоятелна същност и в него са въплътени същества, каквито самите ние сме били на Ст
ария
Сатурн.
Това, което трябва да бъде в човешкото тяло още от сатурновото време – огъня, топлината. Това са духовете, които никога не слизат до физическото поле – духовни същности, които живеят на астралното поле и имат тяло от огън. В минералното царство всяко нещо има определен градус топлина. Срещате топлината в околността си като свойство на твърдите, течните и въздухообразните тела. Представете си веднъж топлината отделена – това не съществува на физическото поле.
Но на астралното поле ще намерите такава прииждаща и оттегляща се топлина, такъв огън, който се носи като самостоятелна същност и в него са въплътени същества, каквито самите ние сме били на Стария Сатурн.
Те навлизат през нощта в кръвта и я оживяват със своята топлина. Трябва обаче да стане още нещо, защото кръвта е напусната и от астралното тяло, но и то е необходимо за нейното образуване. Не е достатъчно само тези азови същества да се намесят през нощта и да работят с топлинното си тяло в човека, а трябва да дойдат и същества, които могат да обработват кръвта така, както го прави астралното тяло. Тези същества имат своя аз в девахана; техният аз има много по-висше тяло, което не се е сгъстило дори до топлината. Азът, който първо описах, никога не е слизал до физическия свят, той е останал на астралния план.
към текста >>
162.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
На Ст
ария
Сатурн се поставя зародишът на физическото тяло, на Старото Слънце – зародишът на етерното тяло, на Старата Луна – на астралното тяло.
След това се пораждат две тела. Когато нашата Земя се развива, от тъмнината на Космоса изплува едно мирово тяло. То се разделя по-късно на две. След това и Луната се отделя от Земята, така че вече имаме три мирови тела: Слънце, Луна и Земя. С всички тези въплъщения е свързано и човечеството.
На Стария Сатурн се поставя зародишът на физическото тяло, на Старото Слънце – зародишът на етерното тяло, на Старата Луна – на астралното тяло.
Над хората стоят по-висши същества. Когато Земята е била свързана със Слънцето и Луната, те не са можели да продължат по-бързото си развитие. Затова е трябвало да се отделят и вземат със себе си най-добрите субстанции, така че Слънцето се обитава сега от издигнати същества, които наричаме божествените творци на хората. Те обитават Слънцето. Това, което протича със светлината, обитава Слънцето.
към текста >>
163.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
А още по-рано нашата Земя е била Ст
ария
т Сатурн.
Знаете, че Земята, преди да е станала Земя, е била друга планета. Предишното въплъщение на нашата Земя го наричаме Старата Луна. Тя не е нашата сегашна Луна, която е само отделена част от нея. Още по-рано Земята е била това, което наричаме Старото Слънце. С това също нямаме предвид днешното Слънце.
А още по-рано нашата Земя е била Старият Сатурн.
Как се отнася нашето днешно Слънце към Старото Слънце, когато Земята е била още слънце?
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на Старото Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът.
Положението на Слънцето в мировото пространство още не е било днешното, защото по онова време е нямало още отделено от Земята слънце. Това, което тогава сте били всички, което е било подготовката за днешното физическо, етерно и астрално тяло, е живяло в самото Старо Слънце.
На Стария Сатурн е била породена първата заложба на физическото тяло, на Старото Слънце – етерното тяло, на Старата Луна – астралното тяло и на Земята се прибавя азът.
Сравнете това със сегашното състояние и ще разберете как сте живели на Старото Слънце. Животът ви е бил само живот на физическото и етерното тяло, азът и астралното ви тяло още не са били в тялото. Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце.
към текста >>
Представете си Ст
ария
Сатурн, който е представлявал някога Земята, след това е преминал през Старото Слънце, Старата Луна и е стигнал до днешната Земя.
Познавате днешния зодиак, който стои подреден в съзвездия, намиращи се в определени отношения с нашия живот и съществуване. Това не винаги е било така. То се развива от един вид мъглявина.
Представете си Стария Сатурн, който е представлявал някога Земята, след това е преминал през Старото Слънце, Старата Луна и е стигнал до днешната Земя.
И той е бил вече обкръжен от нашия зодиак, но тогава нашият зодиак не е бил диференциран в съзвездия, а е бил като мъглявина. С напредването на Стария Сатурн до Старото Слънце и Старата Луна, мъглявината се сгъстява и диференцира, като заблестяват днешните съзвездия.
към текста >>
С напредването на Ст
ария
Сатурн до Старото Слънце и Старата Луна, мъглявината се сгъстява и диференцира, като заблестяват днешните съзвездия.
Познавате днешния зодиак, който стои подреден в съзвездия, намиращи се в определени отношения с нашия живот и съществуване. Това не винаги е било така. То се развива от един вид мъглявина. Представете си Стария Сатурн, който е представлявал някога Земята, след това е преминал през Старото Слънце, Старата Луна и е стигнал до днешната Земя. И той е бил вече обкръжен от нашия зодиак, но тогава нашият зодиак не е бил диференциран в съзвездия, а е бил като мъглявина.
С напредването на Стария Сатурн до Старото Слънце и Старата Луна, мъглявината се сгъстява и диференцира, като заблестяват днешните съзвездия.
към текста >>
Откъде се е появил този зодиак, който обкръжава Ст
ария
Сатурн и който ще изчезне, понеже е свършил службата си, когато нашето Слънце някога се превърне в зодиак?
Откъде се е появил този зодиак, който обкръжава Стария Сатурн и който ще изчезне, понеже е свършил службата си, когато нашето Слънце някога се превърне в зодиак?
Можете да си представите, че Старият Сатурн е бил предхождан от други степени на развитието. Едно по-раншно слънце, светило над по-раншните въплъщения на нашата Земя, когато тя е била Сатурн, се е пожертвало и превърнало в този зодиак. Ако окултно разгледаме този зодиак, виждаме, че се е породил чрез голяма жертва.
към текста >>
Можете да си представите, че Ст
ария
т Сатурн е бил предхождан от други степени на развитието.
Откъде се е появил този зодиак, който обкръжава Стария Сатурн и който ще изчезне, понеже е свършил службата си, когато нашето Слънце някога се превърне в зодиак?
Можете да си представите, че Старият Сатурн е бил предхождан от други степени на развитието.
Едно по-раншно слънце, светило над по-раншните въплъщения на нашата Земя, когато тя е била Сатурн, се е пожертвало и превърнало в този зодиак. Ако окултно разгледаме този зодиак, виждаме, че се е породил чрез голяма жертва.
към текста >>
Това, което беше описано като творческите същности за нашите същества, когато Земята е била още Ст
ария
т Сатурн, по това време е било съединено със ст
ария
зодиак.
Субстанции и същества, предхождали нашето съществуване, са се пожертвали и образували този зодиак, първоначално като мъглявина, а след това като съзвездия.
Това, което беше описано като творческите същности за нашите същества, когато Земята е била още Старият Сатурн, по това време е било съединено със стария зодиак.
Всички възвишени същества, които по-рано вече са преминали през една висша степен, е трябвало да действат долу. Те изливат заложбата за физическото тяло. Това е, което е налице като тайна на битието на света – че всички същества се издигат от същества, които получават, в същества, които произвеждат и творят. Целта на съществата е да станат творци.
към текста >>
Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Ст
ария
Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло.
Така се научаваме все повече и повече да прозираме в мировото пространство и в това, което се носи в него. А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества. Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция. Това е мощното магическо действие. Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция.
Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло.
Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>
164.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Ст
ария
т Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Знаем също как да си представим сатурновото състояние. Не можем да си представяме, че той е бил изграден от материя, подобна на нашата днешна материя. Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината. Ако бихме се доближили до Стария Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка. В тази огнена материя се поражда първата заложба на физическото тяло.
към текста >>
Ако бихме се доближили до Ст
ария
Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка.
Знаем, че сегашното въплъщение на Земята се предхожда от три други – Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Знаем също как да си представим сатурновото състояние. Не можем да си представяме, че той е бил изграден от материя, подобна на нашата днешна материя. Ние различаваме като твърда материя нашата материална Земя, течната материя – нашата вода, газообразната – въздуха, и първото фино състояние – топлината.
Ако бихме се доближили до Стария Сатурн, щяхме да го забележим само поради това, че се намираме в по-топло пространство, като в една печка.
В тази огнена материя се поражда първата заложба на физическото тяло. Това обаче е било само огледално отражение, което се отпечатва в космическото пространство.
към текста >>
След една пралая Ст
ария
т Сатурн преминава в Старото Слънце.
След една пралая Старият Сатурн преминава в Старото Слънце.
Материята се сгъстява и става газообразна. Човешкото тяло се прониква с етерно тяло, но всичко е още много рядка газообразна материя. Това, което представляват физическото и етерното тяло, се вижда като фата моргана, като въздушно отражение в това Старо Слънце.
към текста >>
Това, което се поражда там, е различно от Ст
ария
Сатурн.
Едва тогава достига до своята собствена земна форма. Че тя е имала огнено естество, е нещо, което се е запазило като полуспомен. Физиците казват, че Земята се е развила от едно огнено състояние. Но огненото състояние не е било газообразно, както си представяте, а съвсем различно от газ. Там вътре отново се формира първата заложба на физическото тяло.
Това, което се поражда там, е различно от Стария Сатурн.
Защото то вече е узрявало в предишните състояния – сатурновото, слънчевото и лунното. Сега то е резултат от предишните състояния – сложна човешка заложба от фина етерна субстанция. Земята е представлявала конгломерат от такива човешки заложби. Тя е изглеждала като къпина във фината топлинна материя. Не е била нищо друго освен съвкупност от човешки заложби в топлинната материя.
към текста >>
Така е било още когато Ст
ария
т Сатурн се преобразува в Старото Слънце.
Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние. Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората. Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес. Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина.
Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце.
Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство. Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние. Тя се прониква от светлина и я излъчва в космическото пространство. Земята става, така да се каже, слънце. Светлината е причина за нещо друго, то прониква в тъмната топлинна материя.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн е имало вече същества, които са прекарвали там своята човешка степен.
Тогава се отделят и малки капки. Тези, които правят експеримента, забравят обаче, че те стоят там и въртят. Как би изглеждал експериментът без тях, не казват. Духовни същества са били свързани с това газообразно тяло, с топлинната материя. Причината защо планетите са се отделили, са, че на нашата Земя са се развивали не само хора, но и същества, стоящи по-високо или по-ниско от хората.
На Стария Сатурн е имало вече същества, които са прекарвали там своята човешка степен.
Днес те са надминали човешката степен. Огнените духове на Старото Слънце се намират днес две степени по-високо, а лунните хора са една степен по-високо от хората. Хората на Сатурн са били духовете на личността, но тогава там са живели и още по-висши същества, които по-преди са били хора. Всички тези същества остават свързани с планетната система.
към текста >>
165.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на ст
ария
императорски Рим.
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим.
Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора. Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени. Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура! Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено.
към текста >>
166.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Ст
ария
т завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: . И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>
Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна Бълг
ария
.
57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски.
Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България.
Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа. Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви. Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала.
към текста >>
Най-ст
ария
т екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България.
Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви. Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала.
към текста >>
167.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унг
ария
) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
В Дорнах, Швейц
ария
, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
168.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със ст
ария
бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината.
Балдур олицетворявал това, което продължава да се развива, което носи светлина на Земята. Локи, обратно, представя тъмните сили, изостаналото, той ненавижда прогресивното, развиващото се по-нататък. За това Локи е противник на Балдур. Нито едно земно същество не било в състояние да направи нещо срещу Балдур, бога, дал на Земята светлина понеже те били такива, като него, също изминали път на развитие.
Само това, което останало на лунен стадий на развитие, това, което се чувствало свързано със стария бог на тъмнината, било способно да убие бога на светлината.
Имелът това е и специално лечебно средство, както са лечебни изобщо всички отрови. Така в най-дълбок смисъл в народните легенди и обреди ние откриваме космическата мъдрост.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина.
Планетните образования ставали все по-плътни и по-плътни.
Старият Сатурн в своето най-плътно състояние притежавал само топлина.
Най-плътното състояние на Слънцето било това, което ние днес възприемаме като газ, въздух. Наистина, трябва да си представяме тези вещества малко по-плътни, от днешната топлина и газ. На Луната, газовата субстанция на Слънцето се уплътнила дотолкова, че се получила тази кашообразна, гъстоводниста, набухваща маса, от която се състояли всички същества на Луната, в това число и висшите, човекоживотни. Ако вие си представите веществото малко по-плътно от белтъка на яйце, то ще получите приблизително тази субстанция и ето в такъв състав в човека била включена нервната система.
към текста >>
169.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Постепенно атмосферата на Земята така се изменила, че изчезнали последните остатъци от ст
ария
дим и въздухът останал обременен само от мощна маса мъгла.
Всички вие сте живели тогава наистина вашите души се спасили от бурната огнена маса на Лемурия. Та част от човечеството, която се спасила, отишла в страната, наричана от нас Атлантида и намираща се основно между сегашната Европа и Америка. От тук започнал да се разпространява човешкия род.
Постепенно атмосферата на Земята така се изменила, че изчезнали последните остатъци от стария дим и въздухът останал обременен само от мощна маса мъгла.
Споменът за това се е съхранил в германския мит за Нифелим, или Мъглявата страна, над която винаги са висели такива тежки мъгли.
към текста >>
170.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ние стигнахме сега до епохата, когато ст
ария
двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото.
Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото.
В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството. В човека се съчетава действието на старото, женското начало груповата душа и новото, мъжкото индивидуализиращия елемент.
към текста >>
Чувствувайки така, той казва: моят образ се появява срещу мен от този ручей; това е знак за мен, че на Ст
ария
Сатурн всичко се отразявало в космическото пространство.
вождът не можеше да повелява със слова. Тези хора притежаваха способността да разбират езика на природата. Сегашния човек няма никаква представа за това, той трябва да се учи на това отново. Представете си, например, ручей, в който се отразява вашия образ. В душата на окултиста, виждащ това, възниква особено чувство.
Чувствувайки така, той казва: моят образ се появява срещу мен от този ручей; това е знак за мен, че на Стария Сатурн всичко се отразявало в космическото пространство.
Ако окултистът види в ручея своя образ, в него изплува спомена за Сатурн. Така е и в ехото, връщащо произнесения звук, се таи спомена за това, как на Сатурн всичко, което се огласяло в мировото пространство, се връщало обратно като ехо. Или пък виждате мираж отражение във въздуха, при което въздухът сякаш приема в себе си някакви картини, а след това ги предава на вас. Бидейки окултисти, вие ще видите в това спомена на слънчевата епоха, когато газообразното Слънце е приемало всичко, което идвало към него от Космоса, преработвало го в себе си, след това го отразявало, придавайки на отразеното своята собствена природа. На планетата Слънце вие бихте видели, че нещата там се подготвят във вид на мираж, във вид на някаква въздушна картина в газовата среда на слънчевото въплъщение.
към текста >>
Ст
ария
т авторитет, старото влияние изчезва; човекът става същество все повече вътрешен, неговите вътрешни действия все повече носят белега на неговия вътрешен живот.
Ние с вас живеем в петата епоха. Как е изразен в нея смисълът на цялото развитие?
Старият авторитет, старото влияние изчезва; човекът става същество все повече вътрешен, неговите вътрешни действия все повече носят белега на неговия вътрешен живот.
Родовете връзки се разпадат, човек все повече се индивидуализира. За това тук се заражда религия, казваща така: "Който не остави баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик". Трябва да изчезне всяка любов, основана върху природните връзки; човекът трябва да застане през човека, душата трябва да намери пътя към душата.
към текста >>
В ст
ария
човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подложена на разпад.
Всичко, което човекът придобил преди от духовната сфера, всичко това трябвало да се спусне по-ниско от самото себе си, за да се издигне след това отново. И в това е задачата на нашето време.
В стария човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подложена на разпад.
Една духовна любов трябва да дойде на нейно място тогава ние ще можем да се върнем към духовното. Това, че ние се спуснахме, че се отклонихме от духовното е оправдано, понеже хората трябваше да извървят този път надолу, за да могат със свои сили да намерят възможността да се върнат към духовността, и мисията на теософското течение се състои до това, да показва на човека пътя за изкачване нагоре.
към текста >>
171.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Онзи, който желае да върви по ст
ария
, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот.
Това са двата най-важни пътя на езотеричното ученичество на Запад. Всичко, което е свързано с нашата култура и животът, който водим и трябва да водим, всичко това се извисява и възкачва по принципа на посвещение на християнското и розенкройцерско ученичество. Чистото християнство е малко тежко за сегашния човек, и по тази причина, човека е принуден да живее в условията на нашето време беше въведен розенкройцерския път.
Онзи, който желае да върви по стария, чисто християнски път през съвременния живот, трябва да има възможността по някое време да се отдели от външния живот, за да може в последствие по-интензивно да навлезе в този живот.
по розенкройцерския път може да върви всеки, каквито и да биха били неговите занимания и сфера на живот.
към текста >>
172.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от ст
ария
си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур.
Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки.
към текста >>
173.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Генезисът, Ст
ария
т завет, нарича тези обитатели на слънцето Елохими, светлинни същества.
От какво можеше да бъде предизвикано това състояние, което астралният ясновидец да вижда по такъв велик, внушителен начин, ако се върнеше в онова времето, състоянието описано в персийския мит, който е само един преразказ на резултатите от астралното наблюдение? Това състояние беше предизвикано от факта, че със слънцето са свързани духовни същества. За материалиста от слънцето се излъчват единствено физическите слънчеви лъчи. За този, който вижда нещата окултно това е така, че със слънчевата светлина на земята идват и духовните обитатели на слънцето. Точно както земята е населена от хора, така и слънцето е населено с мощни същества, които се различават от земните по това, че са много, много по-развити от хората.
Генезисът, Старият завет, нарича тези обитатели на слънцето Елохими, светлинни същества.
Както хората имат тяло от плът, така те имат тела от светлина. Те са светлинни същества. А силите им не са ограничени в тясно пространство, те могат да се излъчват чак долу на земята. Със слънчевата светлина всички земни същества се стремят към делата на слънчевите духове, Елохимите. Във всеки лъч светлина, във всеки слънчев лъч ние трябва да виждаме делата на обитателите на слънцето.
към текста >>
174.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Ст
ария
Сатурн.
Растението няма астрално тяло, така че не познава удоволствие и болка като човека и животното. Ако естествоизпитателят днес говори за усещанията на растенията, то това се базира на пълно отричане на всичко, което е същността на усещането. Действителна представа за това астрално тяло ще добием едва, когато проследим развитието, което то е претърпяло през времето. Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята.
То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн.
Тогава, преди дълго време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Стария Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло. Всички останали негови тела, като етерно, астрално и т.н., отсъствуваха. Едва когато земята навлезе във второто си въплъщение, това на Старото Слънце, човекът получи и етерно тяло. Тогава тази форма на пентаграм на етерното тяло беше най-ясно изявена. По-късно тя малко се модифицира, поради това, че земята навлезе в третото си въплъщение, Старата Луна, и се прибави и астралното тяло.
към текста >>
Тогава, преди дълго време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Ст
ария
Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло.
Ако естествоизпитателят днес говори за усещанията на растенията, то това се базира на пълно отричане на всичко, което е същността на усещането. Действителна представа за това астрално тяло ще добием едва, когато проследим развитието, което то е претърпяло през времето. Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята. То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн.
Тогава, преди дълго време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Стария Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло.
Всички останали негови тела, като етерно, астрално и т.н., отсъствуваха. Едва когато земята навлезе във второто си въплъщение, това на Старото Слънце, човекът получи и етерно тяло. Тогава тази форма на пентаграм на етерното тяло беше най-ясно изявена. По-късно тя малко се модифицира, поради това, че земята навлезе в третото си въплъщение, Старата Луна, и се прибави и астралното тяло. След това Старата Луна се превърна в земя и към трите тела се прибави и Азът.
към текста >>
Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Ст
ария
Сатурн?
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество?
Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн?
Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства.
към текста >>
То се намираше около Ст
ария
Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята.
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество? Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло.
То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята.
Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали.
към текста >>
Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Ст
ария
Сатурн.
Сега бихме могли да попитаме: Къде се намираха тези три тела преди да станат част от човешкото същество? Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята.
Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн.
По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера. Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства. Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце.
към текста >>
175.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бир
ария
и т.н.
Нека ви стане ясно, как отделния занаятчия изпитваше радост от всеки предмет, как той отразяваше душата си в него. Във всяко нещо се съдържаше частица от душата му. А там, където душата присъствува във външната форма, душевните сили също се изливат върху това, което той гледа и вижда. Сравнете това с един днешен град. Къде е днес душата в нещата?
Днес има магазин за обувки, за ножове, месарница, бирария и т.н.
към текста >>
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Ст
ария
Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Как изглеждаха нещата, когато земята беше преминала от състоянието на Сатурн в това на Слънцето? Човекът беше едно въздушно същество, той не познаваше смъртта и умирането в днешния им смисъл. Той се преобразяваше. Нека си изясним с една схематична рисунка как човекът достигна до днешното си съзнание за смъртта и умирането. Когато земята премина от състоянието Сатурн в това на Слънцето, душата на човека живееше в заобикалящата Слънцето атмосфера, но тя беше във връзка с това, което се намираше като тяло долу.
Както в днешно време през нощта астралното тяло на човека принадлежи към физическото му тяло, въпреки че го е напуснало, така беше и на Стария Сатурн и на Старото Слънце, с единствената разлика, че душата никога не се вмъкваше във физическото тяло.
Към едно определено тяло се числеше душа, която имаше духовно съзнание, но тя дирижираше тялото отвън. Представете си го така: Душата беше нещо "външно". Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес.
към текста >>
Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Ст
ария
Сатурн.
Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си. Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека. Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера.
Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн.
Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела. Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество. Отделната пчела е съхранила във формата си това, което човекът преживя на Стария Сатурн. Духът на пчелния кошер стои по-високо от духа на отделния човек, той днес вече е достигнал до съзнание-Венера. Пчелата е символ на Духа-Човек, който не познава смъртността.
към текста >>
Отделната пчела е съхранила във формата си това, което човекът преживя на Ст
ария
Сатурн.
Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела. Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество.
Отделната пчела е съхранила във формата си това, което човекът преживя на Стария Сатурн.
Духът на пчелния кошер стои по-високо от духа на отделния човек, той днес вече е достигнал до съзнание-Венера. Пчелата е символ на Духа-Човек, който не познава смъртността. Духовността, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено състояние [Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в състоянието Венера. Затова в окултизма пчелата се посочва като топлинно или огнено същество.
към текста >>
176.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме, че той притежаваше известна безсмъртност на Ст
ария
Сатурн поради това, че дирижираше тялото си от вън, че части от тялото му се отчупваха и се сменяха с нови, така че човекът не преминаваше през смърт и умиране.
Двойственост, върху която човекът може много да разсъждава през живота се е следната: вчера разгледахме различни състояния, през които човекът е минал, преди да стане обитател на днешната земя.
Видяхме, че той притежаваше известна безсмъртност на Стария Сатурн поради това, че дирижираше тялото си от вън, че части от тялото му се отчупваха и се сменяха с нови, така че човекът не преминаваше през смърт и умиране.
Но съзнанието му тогава не беше като днешното му съзнание, то беше притъпено, сумрачно съзнание. Едва на нашата земя човекът извоюва едно съзнание, което е свързано със себесъзнанието. Едва тук той се превърна в същество, което знаеше нещо за себе си и можеше да се различава от предметите. За това то не трябваше просто да дирижира тялото отвън, а да се вмъкне в това тяло на промеждутъци де свикне се него, да го нарече "Аз". Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание.
към текста >>
На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Ст
ария
Сатурн в първото.
Това ще се случи по-късно. Днес човекът е творец в сферата на минералното царство. То се предхожда от три други, наречени елементарни царства, минералното царство е четвъртото подред. Като цяло съществуват седем такива природни царства. Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън.
На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн в първото.
На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем. Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението.
към текста >>
177.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но тогава човекът няма да има физически образ като днешния, а ще е преминал към онзи образ, който притежаваше на Ст
ария
Сатурн огнената материя.
И в края ще бъде словото, а творението е осъществяване на словото. Това, което ще произлезе от човека в бъдеще, ще е осъществяването на това, което днес е слово.
Но тогава човекът няма да има физически образ като днешния, а ще е преминал към онзи образ, който притежаваше на Стария Сатурн огнената материя.
Така творческата сила в началото на световното развитие се свързва с нашата собствена творческа сила в края на световното развитие.
към текста >>
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Ст
ария
Сатурн и на останалите планети.
Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека.
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети.
На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите.
към текста >>
178.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От учението за развитието, както е даденото в нашата теософска космология, знаете, че физическото тяло получи зачатъка си още на Ст
ария
Сатурн и след това, по време Старото Слънце, Старата Луна и Земята, премина през следващи степени на усъвършенствуване.
От учението за развитието, както е даденото в нашата теософска космология, знаете, че физическото тяло получи зачатъка си още на Стария Сатурн и след това, по време Старото Слънце, Старата Луна и Земята, премина през следващи степени на усъвършенствуване.
Знаете, че на Старото слънце към него се присъедини и етерното тяло, което днес се намира една степен по-ниско в развитието си от физическото. Знаете, че на Старата Луна се присъедини и астралното тяло, зад гърба си то има единствено съществуването си на Старата Луна и тази част от земното съществуване, която е преминало до момента. Азът слезе едва на Земята, той е "бебето" сред четирите части на човешката природа. Всъщност онази мъдрост, за която говорихме вчера, и която пресича груповите души на животинското царство е втъкана във физическото тяло на човека, което е построено с мъдрост. Етерното тяло е на пътя към усъвършенствуването си, в хода на земното развитие то ще приеме в себе си всичко, което му е нужно за това усъвършенствуване.
към текста >>
Затова Божият Ангел се обръща към М
ария
с думите: "Аве, М
ария
!
Това, което ви съобщих като един факт за отношението на по-висшите светове към но-нисшите, беше направен опит да се изрази символично в учението за еволюцията чрез една игра на думи. Когато хората встъпиха в земното си съществуване, те слязоха от едно духовно състояние в едно сетивно чрез Ева. В Ева виждаха онова състояние, когато духовното човечество стана физическо, и оттам грешно. Ако човечеството трябва отново да бъде отведено в духовното, и ако трябва да бъде изразено противоположното на жената, която внесе в света смъртното, то онова, което отново трябва да донесе безсмъртието на човечеството, трябва да бъде изразено обратно. Името трябва да се преобърне.
Затова Божият Ангел се обръща към Мария с думите: "Аве, Мария!
" От Ева става Аве. Това преобръщане има символичен характер. Какво би казала една повече или по-малко обърната филология не е от значение. От значение е да се покаже как в окултизма символичното действува в словослагателството. С тези думи се целеше да се предизвика изговарящия думите човек да осъзнае окултния факт, че теченията на физическия и на духовния свят имат противоположни посоки.
към текста >>
179.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът е имал дълбоко трансово съзнание на едно проследимо за нас въплъщение на земята, на Ст
ария
Сатурн.
(По време на тези изложения пише на дъската, отдолу нагоре: Дневно съзнание, картинно съзнание, сънно съзнание, дълбоко трансово съзнание. Виж рисунката.) Можем да свържем тези четири видове съзнание в една линия (рисува се: права линия от горе до долу). Но човекът не се развива като тази линия. Ако човекът се развиваше така, той щеше да изхожда от дълбоко трансовото съзнание, би си изкачил до съзнанието по време на сън, след това до картинното, и най-сетне до днешното дневно съзнание. Но човекът не е толкова просто устроен, а трябва да премине през различни междинни стадии.
Човекът е имал дълбоко трансово съзнание на едно проследимо за нас въплъщение на земята, на Стария Сатурн.
Там той беше развил това съзнание на различни степени. Ще го нарисуваме така, че да оставим съзнанието да се развива по тази линия.
към текста >>
180.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По време на първото си въплъщение Ст
ария
Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака.
То има своята причина в световното битие. Ако проследим развитието от най-древното сатурново съществуване до сегашното земно, то ние скоро ще открием как то е обосновано в човешкото съществуване.
По време на първото си въплъщение Стария Сатурн, земята беше заобиколена от дванадесетте зодиакални знака.
Те дадоха първия зачатък на физическото тяло. Чрез влиянието на съответните знаци върху тялото възникна това съотношение на числото 12 към отделните съставни части на физическото тяло. Върху етерното тяло въздействуваха седемте планети. Когато земята се намираше в състоянието на Старото Слънце, около нея бяха разположени останалите планети, и така числото седем прояви влиянието си върху етерното тяло. Когато земята навлезе във въплъщението си като Старата Луна, най-напред върху нея действуваше слънцето.
към текста >>
181.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Начало на нашия свят в Ст
ария
и Новия Завет.
Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха.
Начало на нашия свят в Стария и Новия Завет.
Християнството като религия на човечеството.
към текста >>
182.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
А сега си припомнете развитието на Ст
ария
Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя.
А сега си припомнете развитието на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя.
Този Сатурн, се появи някога, така да се каже, в мировото пространство, както появата на утринната зора на нашето планетно битие. Вие, също така знаете, че на Стария Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло. Но дори в най-плътното си състояние, този Сатурн далече не е бил така плътен физически, както е нашата Земя сега. Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”.
към текста >>
Вие, също така знаете, че на Ст
ария
Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло.
А сега си припомнете развитието на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Този Сатурн, се появи някога, така да се каже, в мировото пространство, както появата на утринната зора на нашето планетно битие.
Вие, също така знаете, че на Стария Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло.
Но дори в най-плътното си състояние, този Сатурн далече не е бил така плътен физически, както е нашата Земя сега. Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”. Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са сега. Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга.
към текста >>
Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Ст
ария
Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са сега.
Този Сатурн, се появи някога, така да се каже, в мировото пространство, както появата на утринната зора на нашето планетно битие. Вие, също така знаете, че на Стария Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло. Но дори в най-плътното си състояние, този Сатурн далече не е бил така плътен физически, както е нашата Земя сега. Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”.
Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са сега.
Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга. Те толкова слабо светели, наподобявайки по-скоро светлинни ивици, като че ли изхождащи от Сатурн. Вие най-добре ще си представите това, като Стария Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръжена от Зодиака. И в хода на земното развитие тези светлинни маси са се уплътнили в звездните маси на съвременния Зодиак – така, че абстрактно изразявайки се, ние можем да кажем, че Зодиакалния кръг се е диференцирал от първоначалните маси на огнените ивици. Но откъде са се появили масите на тези огнени ивици?
към текста >>
Тези зодиакални образи са обграждали тогава Ст
ария
Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга.
Вие, също така знаете, че на Стария Сатурн са се развили първите зачатъци на нашето физическо тяло. Но дори в най-плътното си състояние, този Сатурн далече не е бил така плътен физически, както е нашата Земя сега. Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”. Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са сега.
Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга.
Те толкова слабо светели, наподобявайки по-скоро светлинни ивици, като че ли изхождащи от Сатурн. Вие най-добре ще си представите това, като Стария Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръжена от Зодиака. И в хода на земното развитие тези светлинни маси са се уплътнили в звездните маси на съвременния Зодиак – така, че абстрактно изразявайки се, ние можем да кажем, че Зодиакалния кръг се е диференцирал от първоначалните маси на огнените ивици. Но откъде са се появили масите на тези огнени ивици?
към текста >>
Вие най-добре ще си представите това, като Ст
ария
Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръжена от Зодиака.
Той е имал фино, тънко битие. Неговата материя е била това, което сега пронизва всички същества като топлина и което в окултизма се нарича “огън”. Ние можем да си го представим, че в обкръжението на Стария Сатурн, тази първа утринна зора на нашето планетарно битие, са стояли образите на Зодиака – разбира се още не такива, каквито са сега. Тези зодиакални образи са обграждали тогава Стария Сатурн в такъв вид, че отделните звезди едва са се различавали една от друга. Те толкова слабо светели, наподобявайки по-скоро светлинни ивици, като че ли изхождащи от Сатурн.
Вие най-добре ще си представите това, като Стария Сатурн, обкръжен от светлинни ивици, подобно на нашата Земя, обкръжена от Зодиака.
И в хода на земното развитие тези светлинни маси са се уплътнили в звездните маси на съвременния Зодиак – така, че абстрактно изразявайки се, ние можем да кажем, че Зодиакалния кръг се е диференцирал от първоначалните маси на огнените ивици. Но откъде са се появили масите на тези огнени ивици?
към текста >>
И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Ст
ария
Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.
Те са възникнали от още по-древна планетарна система, която е предшествала нашата. Нали Сатурн също са го предшествали планетарни развития, протичащи във времето, което ние – казано наистина астрономически – окултно – вече не можем да означим като “време” в нашия смисъл, защото то е имало малко по друг характер, отколкото нашето “време”. Ние можем да кажем, че за съвременното човешко разбиране и представи то се явява донякъде баснословно понятие, и нямаме думи, за да го изразим.
И нереално, бихме могли да кажем само по аналогия, че силите на по-ранното планетарно битие, предшествали нашата планетарна система, са се разтворили в световни късчета, и само в центъра на една незначителна част от предишната материя са се образувала тази първа утринна звезда на Земята, Стария Сатурн, а от вън, от Вселената, са светили надолу сили, които са били най-отгоре в зодиакалния кръг.
към текста >>
По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Ст
ария
т Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака.
И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си! И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума.
По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака.
Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре.
към текста >>
183.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
към текста >>
Само от едни физически човешки тела е бил съставен Ст
ария
Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела.
Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето.
към текста >>
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Ст
ария
Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред.
към текста >>
Сред тях има същества, които на Ст
ария
Сатурн са достигнали това, което сега човек се явява на Земята.
Тези духовни същества стоят на различни степени на развитие. Те имат минало на Сатурн, Слънцето и Луната, и сега им предстои да приложат в своята дейност това което са научили; но всички те стоят на различни степени на развитие.
Сред тях има същества, които на Стария Сатурн са достигнали това, което сега човек се явява на Земята.
Те са минали човешката степен още на Сатурн и по този начин стоят по-горе, отколкото се намирал човекът в началото на развитието; те стоят много над човека. Има и други същества, които са минали своята човешка степен на Слънцето; и такива, които са я преминали на Луната. На човека му предстои да мине през човешката степен на Земята. Когато разглеждаме макар и само тези същества на четиричленната йерархия, то вече ние имаме пред себе си едно многообразие от различни същества на различни степени на развитие.
към текста >>
Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Ст
ария
Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна.
Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на развитие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от общата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната. По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето.
Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна.
Сега, когато Слънцето е било още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново.
към текста >>
184.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Ст
ария
Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя.
Топлината на низшето животно съответства на топлината на неговото обкръжение. Амфибията няма своя вътрешна топлина, а има само топлината на своето обкръжение; то е хладно или топло съответно на своето обкръжение. Човек има своя собствена вътрешна постоянна топлина, каквато му е необходима. Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло. Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина.
Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя.
Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина. За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце. Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка. Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн.
към текста >>
Ако бихме се приближили към Ст
ария
Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло!
Неговият организъм трябва да се грижи, при наличие на външен хлад да запазва своята топлина на известно ниво; и вие знаете, че когато настъпят нарушения на тази вътрешна топлина, като например при простуда или подобно на това, настъпва и нарушение на здравето на физическото тяло. Вие знаете, че всъщност човек може да запази до определена степен топлината си; и той трябва да мисли, че в основата на тази вътрешна топлина лежи нещо като сила, която поражда тази топлина. Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина. За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце.
Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло!
Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка. Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн. Това е фино материално състояние, за което днешния човек едва ли би могъл да си състави правилна представа, а още по-малко учения физик; но то съществува – това състояние, което е по-фино от газ, по-фино от въздуха, и от всичко това, каквото тогава е бил човек, именно първите зачатъци на физическото тяло, които се състояли тогава от това вещество. Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека. Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее.
към текста >>
Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Ст
ария
Сатурн.
Тази сила – не е вода, не е земя, не е въздух, а е особен елемент, и този особен елемент е бил единственото, което е съществувало на Стария Сатурн, първото въплъщение на нашата Земя. Ако бихме могли да отидем в това време на мировото пространство – разбира се, това е фантазия, но тук е необходима, за да си представим какво е било тогава, то вие не бихте видели Сатурн, тъй като в своето древно състояние не е излъчвал никаква светлина. За да станат светещи, мировите тела трябвало в началото да станат Слънце или да имат връзка с някакво Слънце. Ако бихме се приближили към Стария Сатурн, то бихме забелязали: Тук е топло! Бихте го изживели като запълнено от топлина пространство, като един вид напалена печка.
Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн.
Това е фино материално състояние, за което днешния човек едва ли би могъл да си състави правилна представа, а още по-малко учения физик; но то съществува – това състояние, което е по-фино от газ, по-фино от въздуха, и от всичко това, каквото тогава е бил човек, именно първите зачатъци на физическото тяло, които се състояли тогава от това вещество. Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека. Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н. не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн.
към текста >>
не може да се живее така, както човек е живял на Ст
ария
Сатурн.
Само посредством тези топлинни сили би възвестил за себе си Стария Сатурн. Това е фино материално състояние, за което днешния човек едва ли би могъл да си състави правилна представа, а още по-малко учения физик; но то съществува – това състояние, което е по-фино от газ, по-фино от въздуха, и от всичко това, каквото тогава е бил човек, именно първите зачатъци на физическото тяло, които се състояли тогава от това вещество. Ако вие сега можехте да отстраните от себе си всичко, освен топлината на кръвта, то бихте имали пред себе си първите зачатъци на човека. Но за нас това е невъзможно, защото сега така не може да се живее. С нашето минерално царство и т.н.
не може да се живее така, както човек е живял на Стария Сатурн.
Тогава е било възможно. И така, вие трябва мислено да отстраните всичко в себе си, например, като соковете, като твърдите съставни части, да отстраните също и това, което побирате в себе си като кислород от въздуха. Трябва да мислите за себе си така, че от вас да остане само топлината, която се съдържа в нашата кръв – разбира се, също в съвсем друг вид, физически човек който е съставен само от топлина!
към текста >>
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Ст
ария
Сатурн.
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн.
Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака. Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие. И така, от изброените духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества. Както човек е получил от Слънцето етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благодарение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.
към текста >>
Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Ст
ария
Сатурн.
Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение. Ще имаме правилна картина на това, което е ставало тогава на Сатурн, с физическите зачатъци на човека, ако си представим, че пред нас стои човек и ние гледаме в очите му: вие изпращате своята светлина в очите на другия, и вашият образ сияе срещу вас от неговите очи.
Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Стария Сатурн.
Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло. Дори вече на Стария Сатурн човекът бил, в буквален смисъл, подобие на своето Божество.
към текста >>
Дори вече на Ст
ария
Сатурн човекът бил, в буквален смисъл, подобие на своето Божество.
Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение. Ще имаме правилна картина на това, което е ставало тогава на Сатурн, с физическите зачатъци на човека, ако си представим, че пред нас стои човек и ние гледаме в очите му: вие изпращате своята светлина в очите на другия, и вашият образ сияе срещу вас от неговите очи. Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Стария Сатурн. Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло.
Дори вече на Стария Сатурн човекът бил, в буквален смисъл, подобие на своето Божество.
към текста >>
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Ст
ария
Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло.
Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло. Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ. Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето. Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Ст
ария
Сатурн към Слънцето.
Ако ние преминем по-нататък, към Слънцето, което възникнало от Стария Сатурн, то това развитие се изразява в това, че Духовете на Формата не се нуждаят повече от етерното или жизненото тяло, те отдават етерното тяло. Те вече не изпращат повече надолу оплодотворяваща жизнена основа, а те отдават етерното тяло, и благодарение на това първите физически зачатъци на хората се пронизват от етерното тяло. Етерното тяло, което хората получили на Слънцето, преди всичко се е образувало от етерното тяло на Духовете на Формата и е било част от тяхното етерно тяло. Тези небесно-духовни Същества са се отразявали в топлината на Сатурн и благодарение на това, че те му принесли жертва и създали образи те станали самостоятелни за великото деяние – да отдадат своето етерно тяло, да се пожертват и да пронижат сега със живот, със собствените си жизнени сили това, което са създали в началото като образ.
Ако това отражение което сияе срещу вас от очите на вашия близък, бихте можели да го дарите с живот и би могло да излезе от очите навън – тогава бихте имали това деяние, което Духовете на Формата са извършили при прехода от Стария Сатурн към Слънцето.
Това е била голяма крачка напред в нашето космическо развитие.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмосферата на Сатурн.
Да си припомним, как ние разглеждахме тази крачка напред, която била направена в развитието при прехода от Сатурн към Слънцето.
На Стария Сатурн животворните сили са се изливали надолу, отразявали се обратно и са се възприемали отново от покрова, атмосферата на Сатурн.
В древногръцкият мит топлинното кълбо Сатурн е наречено “Гея”, а атмосферата “Кронос”. Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит.
към текста >>
185.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Ст
ария
Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Ст
ария
Сатурн е било само огън, топлина.
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Стария Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Стария Сатурн е било само огън, топлина.
Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо. Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина. Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина.
към текста >>
Ако бихте посетили, така да се каже, Ст
ария
Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Ст
ария
Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина.
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Стария Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Стария Сатурн е било само огън, топлина. Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо.
Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина.
Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област. И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина.
към текста >>
И така, Ст
ария
т Сатурн се е състоял изключително от топлина.
Ако още веднъж хвърлим бегъл поглед на далечната епоха на Стария Сатурн, то ще си припомним – за това вече говорихме, че от всички елементи и телесни състояния, които има сега на Земята, твърдо или земно, течно или водно, въздухообразно или огнено, на Стария Сатурн е било само огън, топлина. Правилно ще си представим битието на първото въплъщение на Земята, ако осъзнаем следното: Сатурн не е имал още в себе си нито газове, нито водни части, да не говорим за нещо твърдо. Ако бихте посетили, така да се каже, Стария Сатурн – при положение, че вие тогава сте можели да бъдете такива, каквито сме сега, то приближавайки се до Стария Сатурн, вие не бихте срещнали никаква течна или някаква друга материя, а само кълбо, което се е състояло изключително от топлина. Вие бихте го усетили само като преход в друга, топлинна област.
И така, Старият Сатурн се е състоял изключително от топлина.
към текста >>
Да, но къде е разликата между състоянието на Ст
ария
Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Ст
ария
Сатурн?
Да, но къде е разликата между състоянието на Стария Сатурн и това състояние на Земята, което повтаря състоянието на Стария Сатурн?
Има различие и то много съществено! И то се състои в това, че човешките тела – които излизат сега ,както новите растения се развиват от семената – са преминали през три предишни степени на развитие. Те са построени много по-разнообразно и сложно; понеже всички сили, които действали в Сатурн, съществуват в това първо състояние на Земята. В него има също и от Старото Слънце и от Старата Луна. Те се съединили в началото на земното развитие и станали отново едно тяло.
към текста >>
186.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И в противоположност на Ст
ария
Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото!
Това са национални, племенни, родови религии, които съществуват заедно с народа, от който са възникнали; религии, ограничени в своята вътрешна същност, тъй като те изхождат още по определен начин от груповите души и са свързани с тях. С християнската религия в развитието на човечеството влиза елемент, който се явява истински елемент на развитието на Земята. В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни принципи. То рязко противопоставя себе си с думите: “Аз и отец Авраам едно сме”. То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”.
И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото!
”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека. Първоначална е не светлината, първоначално е словото.
към текста >>
187.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вече получихме представа за това, че през времето на Ст
ария
Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие.
Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес.
Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”. Така за нас Ангелите се явяват същества, които още на Луната, планетарната предшественица на нашата Земя, достигнали човешко съзнание, и които сега стоят на една степен по-горе от човека. Самият човек на Юпитер ще има такова съзнание, каквото сега се явява съзнанието на съществата, наричани от нас Ангели.
към текста >>
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Ст
ария
Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”.
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
188.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Ст
ария
Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Ст
ария
Сатурн.
Днешното обсъждане засяга темата, която ще ни запознае със съществата, които стоят, така да се каже, по-ниско от нас, когато ние разглеждаме себе си като духовни същества, и чието описание в нашите предишни разглеждания играеше незначителна роля. При всичките наши теософски изследвания ние, естествено, поставяхме човекът като микрокосмос в центъра на нашето внимание. Но, за да разберем човека, за да опознаем неговата еволюция, ние в повечето случаи вдигахме поглед от човека към другите същества, към висшите духовни същества, които в еволюцията на нашата земна планета са играли преди такава роля, каквато по отношение на нашата Земя играе сега човекът.
Ние виждаме, че нашата Земя, преди да встъпи в сегашното си състояние, е била такава, че ние свикнахме да я наричаме Старата Луна, и ние осъзнахме, че известни духовни същества, които сега стоят над човека, които имат способности, които човекът ще придобие едва в бъдещето състояние на Земята, са били тогава на Луната на степен човечество, които стоят на две степени над човека, Архангелите или Духовете на Огъня, те са преминали човешката степен на Стария Сатурн, точно като Азурите, Духовете на Личността, Архаите, превишаващи днес с добро или зло човека, преминали човешката степен на Стария Сатурн.
Така в потока на времето ние разгледахме цял ред същества, които са взели участие в развитието на живот ни и цялото битие. Ние научихме за същества, към които до известна степен бяхме длъжни да вдигнем поглед нагоре. За този, който съзерцава тези неща ясновидски, открива големи различия между тези същества и човека.
към текста >>
189.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Да разгледаме втория етап от развитието на човечеството – междините етапи ще ги пропуснем – този етап, който показва историята на патриарсите от Ст
ария
Завет.
Да разгледаме втория етап от развитието на човечеството – междините етапи ще ги пропуснем – този етап, който показва историята на патриарсите от Стария Завет.
За какво, всъщност се говори там вече споменахме. Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг живот. Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници. Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори.
към текста >>
И народът от Ст
ария
Завет е изразил това в думи, имащи еднакво значение за всеки отделен човек, изповядващ Ст
ария
Завет: “Аз и отец Авраам едно сме”.
Адам е не нещо различно от име, което се е задържало толкова дълго, колкото дълго човекът можел да помни себе си. Който не знае, че преди, имената били давани по съвсем различен начин, той никога няма да разбере тези неща. Представете си, че праотецът имал две деца, всяко от тях имало отново по две деца, следващото поколение също по две деца и т.н. При всички, паметта обхващала назад чак до праотеца, и те чувствали себе си единни в паметта, която, така да се каже, се обединявала на върха в една точка.
И народът от Стария Завет е изразил това в думи, имащи еднакво значение за всеки отделен човек, изповядващ Стария Завет: “Аз и отец Авраам едно сме”.
Така отделният човек се чувствал скрит в съзнанието на груповата душа, в отеца Авраам.
към текста >>
Именно такъв е бил народа придържащ се към Ст
ария
Завет.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията. Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа.
Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет.
Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков. Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство. Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка?
към текста >>
190.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Първият зачатък, който човек е получил на Ст
ария
Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек.
Ние от други разглеждания вече знаем, че този съвременен човек се е създал бавно и постепенно. Ние знаем, че в най-древното въплъщение на нашата Земя, което наричаме Сатурн, той получава първия зачатък на физическото тяло. Знаем, че по време на второто въплъщение на нашата Земя, Старото Слънце, той е получил към физическото тяло етерно или жизнено тяло, в третото въплъщение на нашата Земя – Старата Луна, е получил астрално тяло; и на Земята, сегашното въплъщение на нашата планета, той е получил Аза. Така човекът се е развивал съвсем бавно и постепенно; това физическо тяло, което има сега човек, наистина е най-древната част от него, която е преминала през най-много изменения. То се е изменило четири пъти.
Първият зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек.
Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало. Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи. На Слънцето към това се присъединява етерното тяло. Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези. Тогава те били още твърде несъвършени, но вече съществували в своя първичен вид, сетивните органи се усъвършенствали.
към текста >>
Те били съвсем други органи на Ст
ария
Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало.
Ние знаем, че в най-древното въплъщение на нашата Земя, което наричаме Сатурн, той получава първия зачатък на физическото тяло. Знаем, че по време на второто въплъщение на нашата Земя, Старото Слънце, той е получил към физическото тяло етерно или жизнено тяло, в третото въплъщение на нашата Земя – Старата Луна, е получил астрално тяло; и на Земята, сегашното въплъщение на нашата планета, той е получил Аза. Така човекът се е развивал съвсем бавно и постепенно; това физическо тяло, което има сега човек, наистина е най-древната част от него, която е преминала през най-много изменения. То се е изменило четири пъти. Първият зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек.
Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало.
Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи. На Слънцето към това се присъединява етерното тяло. Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези. Тогава те били още твърде несъвършени, но вече съществували в своя първичен вид, сетивните органи се усъвършенствали. По-нататък на Луната към това се присъединяват тези органи, които ние сега, след като, благодарение отпечатването на астралното тяло, физическото тяло се преобразувало за трети път, означаваме като органи на нервната система.
към текста >>
Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Ст
ария
Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи.
Знаем, че по време на второто въплъщение на нашата Земя, Старото Слънце, той е получил към физическото тяло етерно или жизнено тяло, в третото въплъщение на нашата Земя – Старата Луна, е получил астрално тяло; и на Земята, сегашното въплъщение на нашата планета, той е получил Аза. Така човекът се е развивал съвсем бавно и постепенно; това физическо тяло, което има сега човек, наистина е най-древната част от него, която е преминала през най-много изменения. То се е изменило четири пъти. Първият зачатък, който човек е получил на Стария Сатурн и който тройно се е усъвършенствал от тогава – веднъж на Слънцето, втори път на Луната и, накрая, на Земята, този зачатък изразява себе си в сетивните органи които има сега човек. Те били съвсем други органи на Стария Сатурн; тогава те вече съществували в своя първичен зачатък, а всичко останало от човешкото тяло още не е съществувало.
Като същество само с едни сетивни органи, можем да разглеждаме Стария Сатурн, изцяло покрит само със сетивните органи.
На Слънцето към това се присъединява етерното тяло. Човешкото етерно тяло се преобразува и възникват тези органи, които ние означаваме сега като жлези. Тогава те били още твърде несъвършени, но вече съществували в своя първичен вид, сетивните органи се усъвършенствали. По-нататък на Луната към това се присъединяват тези органи, които ние сега, след като, благодарение отпечатването на астралното тяло, физическото тяло се преобразувало за трети път, означаваме като органи на нервната система. И, накрая, на нашата Земя към това се присъединява кръвоносната система, тъй като тя е израз на Аза, подобно на нервната система която е израз на астралното тяло, а системата на жлезите е израз на етерното тяло.
към текста >>
То е било на Луната, на Слънцето, на Ст
ария
Сатурн, но там то всеки път е било различно.
В предишните лекции ние вече видяхме, че кръвоносната система се е появила за първи път в нашето земно развитие. Ние разглеждахме сега физическото тяло и се питаме: защо в съвършеното човешко образувание тече кръв в кръвоносната система? Ние казахме: тази кръв е израз на Аза – така ние веднага можем да посочим възможно недоразумение, а именно, че човек, всъщност, неправилно разбира съвременното физическо тяло. Това съвременно физическо тяло е, така да се каже, само една от формите, в които може да се изяви физическото човешко тяло.
То е било на Луната, на Слънцето, на Стария Сатурн, но там то всеки път е било различно.
На Луната например, още не е имало това царство на природата в нашия смисъл, което ние сега наричаме минерално царство на Земята; на Слънцето още не е имало животинското царство в нашия смисъл; бил е само човекът в своя първи физически зачатък. Ако ние обмислим това, то за нас трябва да стене ясно, че сегашното човешко тяло е не само физическо тяло, а физическо-минерално тяло, и че е към закона за физическия свят, благодарение на което то е наречено “физическо” тяло, то е присъединило в себе си законите и субстанциите на минералното царство, които сега го пронизват. На Луната това физическо тяло още не е било усвоило за себе си законите на минералното царство; ако тогава бяха го изгорили, то не би останала никаква минерална пепел. Тъй като минерали в сегашния земен смисъл тогава още не е имало. И така, да отбележим: физическото битие и минералното битие всъщност са две различни неща.
към текста >>
191.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
създадено на 24.12.1991 е оторизирано от Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Дорнах, Швейц
ария
да издава съчиненията на Рудолф Щайнер в техните български преводи.
създадено на 24.12.1991 е оторизирано от Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Дорнах, Швейцария да издава съчиненията на Рудолф Щайнер в техните български преводи.
Неговата цел е да запознае българския читател с
към текста >>
член на Антропософското Общество в Дорнах, посвети своя земен живот на това да проправи пътя на антропософията в Бълг
ария
.
член на Антропософското Общество в Дорнах, посвети своя земен живот на това да проправи пътя на антропософията в България.
към текста >>
Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейц
ария
, разполагащ с авторските права на оригиналнoто произведение:
Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейцария, разполагащ с авторските права на оригиналнoто произведение:
към текста >>
М
ария
Магдалина и Възкръсналият.
„Фотизмос” или просвет- ление. „Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух. След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята.
Мария Магдалина и Възкръсналият.
Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят. Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>
192.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А “Старото Слънце” е предхождано от това, което наричаме “Ст
ария
Сатурн”.
Всичко в Макрокосмоса и в Микрокосмоса е подчинено на закона на прераждането. Преди да получи сегашния си облик, нашата Земя е преминала през едно състояние, което ние наричаме “Старата Луна”, защото днешната Луна е само един остатък от тази древна планета. Следователно, когато говорим за “Старата Луна”, нямаме предвид днешната Луна, а една друга планета, подобна на днешната Земя. Както при човека съществува даден период от време между едно въплъщение и едно ново раждане, така съществува и период от време между онова планетарно въплъщение, което наричаме Земя, и планетарното въплъщение, което отбелязваме като “Старата Луна”. Така стоят нещата и с едно още по-древно състояние на нашата планета, което наричаме “Старото Слънце”.
А “Старото Слънце” е предхождано от това, което наричаме “Стария Сатурн”.
Така ние можем да проследим трите предишни въплъщения на нашата планета.
към текста >>
Нашето човешко физическо тяло получава първите си наченки на Ст
ария
Сатурн.
Нашето човешко физическо тяло получава първите си наченки на Стария Сатурн.
Тогава на този Стар Сатурн действително се образуват - в съвършено различен вид от днешното човешко тяло - първите наченки на човешкото физическо тяло. От човека, на Стария Сатурн не е съществувало нищо друго, освен неговото физическо тяло. Едва след като “Сатурн” се превърна в “Слънце”, т.е. по време на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, към физическото тяло се прибави етерното тяло; то проникна, импрегнира физическото тяло. И какви бяха последиците?
към текста >>
От човека, на Ст
ария
Сатурн не е съществувало нищо друго, освен неговото физическо тяло.
Нашето човешко физическо тяло получава първите си наченки на Стария Сатурн. Тогава на този Стар Сатурн действително се образуват - в съвършено различен вид от днешното човешко тяло - първите наченки на човешкото физическо тяло.
От човека, на Стария Сатурн не е съществувало нищо друго, освен неговото физическо тяло.
Едва след като “Сатурн” се превърна в “Слънце”, т.е. по време на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, към физическото тяло се прибави етерното тяло; то проникна, импрегнира физическото тяло. И какви бяха последиците? Най-вече тези, че физическото тяло на човека претърпя едно голямо преобразувание: то постигна съвършено друга форма и друг начин на съществувание. И така, по време на Слънчевото въплъщение на нашата Земя, човешкото физическо тяло се издига на втората степен от своето съществувание.
към текста >>
Някой би могъл да каже: Добре, току-що научихме, че на Ст
ария
Сатурн нашето физическо тяло все още не е било проникнато от етерното, нито от астралното тяло, нито от Аза, защото те се присъединяват към него едва на Старото Слънце, Старата Луна и Земята; следователно, физическото тяло на човека е било подобно на минерала.
Някой би могъл да каже: Добре, току-що научихме, че на Стария Сатурн нашето физическо тяло все още не е било проникнато от етерното, нито от астралното тяло, нито от Аза, защото те се присъединяват към него едва на Старото Слънце, Старата Луна и Земята; следователно, физическото тяло на човека е било подобно на минерала.
към текста >>
Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Ст
ария
Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие.
Обаче аз вече посочих, как това физическо тяло е минало от Стария Сатурн насам - през четири последователни степени на развитие.
Днешният минерал, който Вие разглеждате като нещо мъртво, също не може да съществува, ако носи в себе си само едно физическо тяло. Разбира се, в нашия физически свят, това е вярно: минералът има само физическо тяло. И все пак горното твърдение не е абсолютно вярно. Както физическото тяло съдържа в себе си своето етерно тяло, своето астрално тяло и своя Аз, които му принадлежат, така и минералът има не само физическо тяло, но също и свои етерно тяло, астрално тяло и Аз; само че тези по-висши съставни части на минерала се намират в по-висшите духовни светове. Минералът разполага с етерно тяло, само че то е в т.нар.
към текста >>
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Ст
ария
Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз.
Ако проследите цялата еволюция на човечеството от Стария Сатурн, през Старото Слънце, Старата Луна и стигнете до сегашната планета Земя, Вие ще си кажете: На Сатурн вече е съществувало човешкото физическо тяло, но там във физическото тяло не е имало дори следа от човешко етерно тяло, от човешко астрално тяло, от човешки Аз.
Но и тогава това физическо тяло не би могло да съществува само за себе си, също както днес камъкът не може да съществува сам по себе си. На Сатурн физическото тяло можеше да съществува само благодарение на факта, че то беше проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза на определени божествено-духовни Същества. Тези Същества продължават да живеят в него. И когато на Слънцето това физическо тяло се обогатява със свое собствено етерно тяло, тогава по-малкото човешко етерно тяло, така да се каже, се смесва с предишното етерно тяло на божес-твено-духовните Същества. Така беше и на Сатурн; на Сатурн физическото тяло беше протъкано от божествено-духовни Същества.
към текста >>
Тези духовни съставки са били във физическото тяло още когато човекът е бил на Ст
ария
Сатурн, когато е преминал на Слънцето, а също и в сегашния момент от развитието.
Следователно, човекът все още не може да овладява физическото и етерното тяло чрез своя Аз. Той ще може това, едва когато изработи в себе си Буди и Атма. Обаче физическото и етерното тяло трябва да бъдат овладяни по духовен начин. Това, което някога човек сам ще може да предостави на физическото и етерното тяло, се намира в тях и сега. Това, което някога Азът ще ни предостави, се намира и днес като духовни съставки в етерното и във физическото тяло.
Тези духовни съставки са били във физическото тяло още когато човекът е бил на Стария Сатурн, когато е преминал на Слънцето, а също и в сегашния момент от развитието.
Християнският езотеризъм е прав: Дори и днес в човешкото физическо тяло е стаено това, което ще се прояви един ден, когато човекът ще стигне до върховата точка на своята еволюция;
към текста >>
Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето заро-дишно състояние още на Ст
ария
Сатурн.
Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре. Всичко беше замислено и насочвано към постигането на тази цел.
Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето заро-дишно състояние още на Стария Сатурн.
Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн преминава в следващата планетарна степен: Старото Слънце; към човешкото физическо тяло се присъединява и етерното тяло.
А сега да направим крачка напред в развитието на света.
Старият Сатурн преминава в следващата планетарна степен: Старото Слънце; към човешкото физическо тяло се присъединява и етерното тяло.
Но какво трябваше да настъпи, за да поеме еволюцията по своя верен път?
към текста >>
193.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И този Дух на Светлината, който доброволно се отказа от Слънчевата степен и предпочете Луната, е същият, който Ст
ария
т Завет нарича “Яхве” или “Йехова”.
В началото на Земното развитие съществуваше младият детински човек, който трябваше да приеме Любовта и който беше готов за приемането на Аза, а от друга страна Слънцето се беше отделило и поело към една по-висша степен от своето съществувание. На това Слънце можаха да се развият седем представителни Духове на Светлината, които същевременно бяха и Духове, раздаващи Любовта. Само шест от тях направиха от Слънцето свое обиталище; и това, което чрез Слънчевата светлина фактически се влива в нас, съдържа в себе си духовните сили на Любовта, излъчвана от тези шестима Духове на Светлината, или шестте Елохими, както ги нарича Библията. Един от тях се отдели и пое друг път, в името и за благото на човека; за свое обиталище той избра не Слънцето, а днешната Луна.
И този Дух на Светлината, който доброволно се отказа от Слънчевата степен и предпочете Луната, е същият, който Старият Завет нарича “Яхве” или “Йехова”.
Той предпочете Луната и от нея излъчваше Мъдрост към Земята и по този начин подготвяше Любовта.
към текста >>
Човекът от Ст
ария
Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”.
Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек.
Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”.
Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”. Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин. Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно. Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.”
към текста >>
194.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За целта някой трябваше да бъде посветен по ст
ария
начин, но в смисъла на християнския езотеризъм.
Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии. Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно. Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги. Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време!
За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм.
Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар. “Тази болест не е смъртоносна” (11, 4), се казва там; тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина. Този факт е вън от съмнение. Вие ще се убедите, че под твърде завоалираното описание - ако човек изобщо може да го разбули - се крие не друго, а самият процес на посвещението.
към текста >>
Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на ст
ария
Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил.
Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил.
Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.
към текста >>
Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме ст
ария
принцип на посвещение!
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение!
към текста >>
Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при ст
ария
начин, по който се даваха личните имена.
Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго? В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния човек, намиращ се между раждането и смъртта.
Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при стария начин, по който се даваха личните имена.
към текста >>
195.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всред хората, изповядващи Ст
ария
Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв. Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници.
към текста >>
Народът на Ст
ария
Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство.
Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници. Бракосъчетанията вече ставали и извън племето, но не и извън етническата общност.
Народът на Стария Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство.
“Евреин” е този, който е евреин по кръв.
към текста >>
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на ст
ария
континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите.
На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
към текста >>
От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Ст
ария
Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет.
Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес.
От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет.
Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>
Тогава дойде една жена от Сам
ария
, за да черпи вода.
Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода.
към текста >>
Нека само да си припомним псалмите от Ст
ария
Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят.
А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма.
Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят.
Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми. Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си. Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус.
към текста >>
196.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако се върнем до Ст
ария
Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим.
Нека да застанем в самото начало на нашата днешна планета Земя. Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме “Космос на Мъдростта”. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия.
Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим.
От всичко това там нямаше и следа. Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ. Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му. От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества.
към текста >>
Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Ст
ария
Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Нека да застанем в самото начало на нашата днешна планета Земя. Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме “Космос на Мъдростта”. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа.
Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му. От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества.
към текста >>
Единствената реалност на Ст
ария
Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му.
Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме “Космос на Мъдростта”. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа. Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му.
От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества.
към текста >>
От Ст
ария
Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества.
На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа. Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ. Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му.
От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества.
към текста >>
Обаче Ст
ария
т Сатурн не е бил още газообразен.
Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела.
Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен.
Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Ст
ария
Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета.
Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен. Газообразното състояние е много по-плътно от най-плътното състояние на Сатурн. В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята.
Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета.
Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно. Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние.
към текста >>
Дали наистина Ст
ария
т Завет пророчески говори за подготовката, чрез която човечеството ще може да приеме Импулса, който е скрит във въплътеното “Аз-съм”?
Вече видяхме какво означава “Аз-съм” в Евангелието на Йоан. Дали и това “Аз-съм” е дадено на човека бавно и постепенно? Бавно и постепенно ли е възвестено то?
Дали наистина Старият Завет пророчески говори за подготовката, чрез която човечеството ще може да приеме Импулса, който е скрит във въплътеното “Аз-съм”?
към текста >>
Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Ст
ария
Завет.
Нека да си припомним, как всичко, което настъпва в хода на времето, е подготвено бавно и постепенно.
Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет.
И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни. А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ.
към текста >>
И това, което беше подготвено в съвременниците на Ст
ария
Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни.
Нека да си припомним, как всичко, което настъпва в хода на времето, е подготвено бавно и постепенно. Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет.
И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни.
А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ.
към текста >>
Огромната част от хората на Ст
ария
Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло.
Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство. Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
към текста >>
197.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всички знаем, че преди да се превърне в сегашната “Земя”, нашата планета е минала през трите въплъщения на Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че предходното въплъщение на нашата Земя беше това на Старата Луна.
Нека да се обърнем към Събитието на Голгота от друга гледна точка. Досега разгледахме еволюцията на човека и еволюцията на Земята от различни страни.
Всички знаем, че преди да се превърне в сегашната “Земя”, нашата планета е минала през трите въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, така че предходното въплъщение на нашата Земя беше това на Старата Луна.
към текста >>
198.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче само представителите на Ст
ария
Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията.
Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха.
Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията.
Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос. За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент. Това е едно от големите пророчества на Стария Завет.
към текста >>
Това е едно от големите пророчества на Ст
ария
Завет.
Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това! ” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос. За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент.
Това е едно от големите пророчества на Стария Завет.
към текста >>
Тук ние сме отпратени към едно място от Ст
ария
Завет, където се казва:
Исай “говори с Него”! С кого говори Исай?
Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва:
към текста >>
Едва когато проумеем, че и в Ст
ария
Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип.
към текста >>
”, той ще отговори: “Майката на Исус е М
ария
!
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус?
”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария!
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”.
към текста >>
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича М
ария
.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария!
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария.
Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
Никога не се произнася името “М
ария
”.
”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5).
Никога не се произнася името “Мария”.
И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
„При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, М
ария
Клеопова, и М
ария
Магдалина” (19, 25).
„При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25).
към текста >>
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и М
ария
от Магдала.
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала.
Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ”
към текста >>
Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името М
ария
?
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала.
Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария?
Днес това е необичайно! ”
към текста >>
И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата М
ария
, ясно е, че майката на Исус не се казва М
ария
.
Обаче това е било необичайно също и тогава!
И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария.
В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”.
към текста >>
В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, М
ария
Клеопова, и М
ария
от Магдала”.
Обаче това е било необичайно също и тогава! И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария.
В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”.
към текста >>
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на М
ария
и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38).
към текста >>
199.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
От Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос.
Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не!
От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос.
Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.
към текста >>
В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име М
ария
.
Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде? И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”.
В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария.
Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция. И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”. С това той показва, че не иска да назове нейното име и че не иска да го оповести публично. В езотеричните кръгове тя винаги е била наричана “Дева София”.
към текста >>
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена М
ария
, и поставя до нея сестра й М
ария
, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция.
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
С това той показва, че не иска да назове нейното име и че не иска да го оповести публично. В езотеричните кръгове тя винаги е била наричана “Дева София”. Тя беше и онази, която представлява “Дева София” като конкретна историческа личност.
към текста >>
Да. В него се разказва, че М
ария
от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан?
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
А М
ария
стоеше при гроба отвън и плачеше.
А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше.
към текста >>
Въпреки, че учениците и М
ария
от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности.
Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите:
към текста >>
200.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Достатъчно е само да вземем един пример: Ст
ария
Завет, който също е едно предвестие.
Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса. Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие.
Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. "
към текста >>
Вие можете да намерите това в Ст
ария
Завет.
Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества.
Вие можете да намерите това в Стария Завет.
към текста >>
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Ст
ария
Завет.
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет.
Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията. Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
към текста >>
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Ст
ария
Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
към текста >>
201.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е още по-ясно изразено у народа, който изповядва Ст
ария
Завет.
Това е още по-ясно изразено у народа, който изповядва Стария Завет.
Там всеки отделен човек се е чувствувал като член на народа. У този народ е било така, че когато отделният човек изговаряше обикновената ду ма "Аз", той не говореше във висшия смисъл за себе си, а чувствуваше нещо по-дълбоко, когато казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той имаше определено съзнание, което се простираше чак до Авраама, което преминаваше през всички поколения от Авраама до всеки отделен член на Еврейския народ. Това, което беше родствено по кръв, беше включено в един Аз. Една обща групова душа-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
към текста >>
Това са същите онези Същества, които на Ст
ария
Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло.
Ако би останало само на вас, поради това, че всяка нощ напускате вашата кръвоносна и нервна система, физическото тяло би загинало. То би загинало в същия момент, когато астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тела. Обаче погледът на ясновидеца вижда, как тогава го изпълват други същества, по-висши духовни Същества. Той вижда, как те влизат в него и вършат това, което човекът не върши именно през нощта: Да подържа своята кръвоносна и нервна система. Но това са същите онези Същества, които са сътворили човека, доколкото той се състои от физическо тяло и етерно тяло, не просто днес, от едно въплъщение в друго.
Това са същите онези Същества, които на Стария Сатурн направиха да се роди първата заложба на физическото тяло и които на Слънцето създадоха етерното тяло.
Тези Същества, които са царували във физическото и в етерното тяло от самото начало на Сатурн и на Слънцето, те също властвуват всяка нощ, докато човек небрежно напуска своето физическо и етерно тела, предадени така да се каже на смъртта; те проникват в спящия човек и подържат неговата кръвоносна и нервна система.
към текста >>
202.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в ст
ария
смисъл.
Човекът действува чрез това, което се намира в неговата вътрешност. Чрез това, че има една вътрешна същност, той може да изследва външното. Само поради това, че беше надарен с душа, той можеше да изследва движението на звездите, да изнамери геометрията. Това се е наричало изследване чрез словото, което в Откровението на Йоана е изразено с "меча излизащ от устата". Ето защо този, който заповядва да на пишат това послание, обръща вниманието върху това, че силата на тази епоха е едно остро слово, един двуостър меч.
Това е Хермесовото слово на древните жреци, това е словото, чрез което човекът изследва природните сили и звездите в стария смисъл.
Това е онази култура, която се добива предимно чрез вътрешните астрално-душевни сили на човека тук на физическо поле. Ако човечеството още продължава да я добива в онази стара форма, тогава тя наистина е един двуостър меч. Тук мъдростта стои на ръба на това, което е бяла и черна магия; между това, което води до блаженство, и това, което носи поквара. Ето защо той казва, че добре знае, какво там, където живеят представителите на тази епоха, се намира престолът на Сатаната. Това загатва за всичко, което може да отклони човечеството от великите цели на развитието.
към текста >>
203.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тя се намира, например, когато отворите Ст
ария
Завет в Книга I.
Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места. Това не бива да се изпускаме изпредвид.
Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I.
на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
към текста >>
За Ст
ария
Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта.
Но ние трябва да се научим да разбираме свещените документи буквално. С този израз не се разбира една книга в смисъла, в който ние днес го употребяваме и разбираме. Много по-добре е запазено значението на думата книга в израза "поземлена книга". Тук думата книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи. Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава.
За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта.
Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история. Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи.
към текста >>
204.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
А тази планета Слънце е също така превъплъщение на ст
ария
Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя.
И ние ще сторим това до толкова, доколкото то е необходимо за обяснение на Откровението. Ние вече познаваме основните черти на това, за което се касае тук. Вие знаете, че нашата Земя, така както тя днес съставлява место обиталището на човека, е започнала своето съществуване някога в нашето минало, но че като Земя тя е превъплъщение на една друга планетарна същност, която Окултизмът нарича "Луна" или също Космос на Мъдростта или планета на Мъдростта, противоположно на нашата днешна Земя, която наричаме Космос или планета на Любовта. Но и този Космос на Мъдростта или старата Луна не е друго освен превъплъщение на едно още по-предно състояние, което наричаме планета Слънце, т.е. не днешната неподвижна звезда Слънце, а едно минало състояние на нашата Земя, носещо името старото Слънце.
А тази планета Слънце е също така превъплъщение на стария Сатурн (не днешната планета Сатурн), така че имаме четири редуващи се едно след друго състояния на нашето планетарно съществувание, които наричаме Сатурн, Слънце, Луна и Земя.
към текста >>
Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на ст
ария
Сатурн.
Там не съществува още нищо от нашите земни животински и растителни светове, нищо от това, което наричаме течни вещества или вода; не съществува нищо от това, което днес познаваме като въздух или газове. Ако бихте си представили, че с днешните очи които разбира се тогава не съществуваха бихте се намирали някъде в мировото пространство и бихте се приближили до този Сатурн, вие не бихте видели нищо в неговото начално състояние; защото той не светеше. Следователно вие не бихте могли да видите отвън този Сатурн с вашите очи в първата половина на неговото съществуване. Ако бихте се приближили до него и бихте проникнали в пространството, което той заемаше, вие бихте почувствували (ако бихте могли да употребите вече вашите днешни сетива) -, като че се вмъквате в една пещ. Бихте могли да различите това пространство от останалото само чрез това, че това сферично пространство е по-топло от заобикалящата го среда.
Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на стария Сатурн.
Обаче това е особен вид топлина. Тази топлина не се проявява еднакво на всички места. Вие бихте открили, че на някои места, тя е по-висока, а на други места по-ниска. Отделните места са по-топли, друг и по-студени, така щото, ако бихте съединили местата с еднаква топлина чрез линии, биха се получили фигури, които биха се различавала само чрез различните топлинни състояния. Всичко на стария Сатурн е топли на, обаче организирана, диференцирана топлина.
към текста >>
Всичко на ст
ария
Сатурн е топли на, обаче организирана, диференцирана топлина.
Топлината е единственото от днешните състояния, което ние бихме намерили на стария Сатурн. Обаче това е особен вид топлина. Тази топлина не се проявява еднакво на всички места. Вие бихте открили, че на някои места, тя е по-висока, а на други места по-ниска. Отделните места са по-топли, друг и по-студени, така щото, ако бихте съединили местата с еднаква топлина чрез линии, биха се получили фигури, които биха се различавала само чрез различните топлинни състояния.
Всичко на стария Сатурн е топли на, обаче организирана, диференцирана топлина.
Ако бихте изходили целия Сатурн по този начин, вие бихте си казали: "Там има вече нещо, но нещо, което аз мога да възприемам само чрез различните състояния на топлина. "
към текста >>
Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на ст
ария
Сатурн.
Тази диференцирани топлинни състояния са единственото, което е съществувало тогава от сегашните признаци на нашата планета Земя. А в такава топлина беше изразена тогава първата заложба на човешкото физическо тяло. Това, което съществуваше там, днес вие още го имате във вас. Само че от външното пространство то се е пренесло във вашата вътрешност. Това е топлината на вашата кръв.
Ако от топлината на вашата кръв бихте образували фигури, вие бихте имали един отзвук от това, което съществуваше от вашето физическо тяло на стария Сатурн.
Топлината, която днес носите във вашата кръв, е първата заложба на физическото тяло, неговата най-стара част; така щото бихте могли също да кажете: целият Сатурн се състоеше от кръвна топлина. Но вие бихте могли да намерите също нещо подобно като фигурите, които бихте получили днес съединявайки различните пътища на вашата кръв според различните топлинни състояния. Това е физическото състояние на този стар Сатурн. От днешните състояния на материята там имаше само топлина. От всички същества, които днес населяват Земята, там съществуваше само човекът и то само тази заложба на неговото физическо тяло.
към текста >>
205.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха ст
ария
Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа. Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества.
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
към текста >>
Ст
ария
т Завет го нарича Яхве или Явех /Йехова/.
Библията ги нарича Елохими, Духове на Светлината. Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята. Следователно в началото тези Елохими бяха 7. Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце. Единият от тях се отдели и остана първо свързан със Земята.
Старият Завет го нарича Яхве или Явех /Йехова/.
Той ръководи и насочва развитието на Земята от вътре, докато другите шест действуват отвън. Така беше за известно време.
към текста >>
206.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Представете си последователите на Ст
ария
Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност.
Действително съзнанието, че човекът е едно отделно същество, беше нещо, което се е образувало само постепенно. През време на Атлантската епоха не можеше да става дума, човекът да се чувствува като такова отделно същество. Но това продължи до голяма степен и по-късно. Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената. Иначе те биха разбрали, как тогавашните хора са се чувствували.
Представете си последователите на Стария Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност.
Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Стария Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той се чувствуваше подслонен в тази общност, която достигаше нагоре чак до Авраама, чиято кръв течеше през поколенията надолу и до най-малкия потомък. И тогава той казваше: Аз чувствувам, че не съм един изгубен член, когато долавям, че моята кръв е същата, както тази на Отца Авраама. И такъв човек се стремеше да проследи общността още по-нататък, още по-надалече. Той се чувствуваше едно с Ной, с Адама.
към текста >>
Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Ст
ария
Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно.
През време на Атлантската епоха не можеше да става дума, човекът да се чувствува като такова отделно същество. Но това продължи до голяма степен и по-късно. Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената. Иначе те биха разбрали, как тогавашните хора са се чувствували. Представете си последователите на Стария Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност.
Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Стария Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно.
Защото той се чувствуваше подслонен в тази общност, която достигаше нагоре чак до Авраама, чиято кръв течеше през поколенията надолу и до най-малкия потомък. И тогава той казваше: Аз чувствувам, че не съм един изгубен член, когато долавям, че моята кръв е същата, както тази на Отца Авраама. И такъв човек се стремеше да проследи общността още по-нататък, още по-надалече. Той се чувствуваше едно с Ной, с Адама.
към текста >>
207.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но ако искаме да разберем днешния човек, ние трябва да говорим още по-точно Вие ще си спомните, че физическото тяло е било създадено в неговата зачатъчна форма на ст
ария
Сатурн, етерното тяло на старото Слънце, астралното тяло на старата Луна и че Азът е бил създаден и трябва да се развие на Земята и той вече се е развил до определена степен.
Когато разглеждаме така този седмочленен човек, ние не сме разбрали още напълно човека, който днес стои пред нас. Вярно е, че когато обгърнем с поглед в общи черти и изцяло човека, ние можем да говорим за тези 7 члена.
Но ако искаме да разберем днешния човек, ние трябва да говорим още по-точно Вие ще си спомните, че физическото тяло е било създадено в неговата зачатъчна форма на стария Сатурн, етерното тяло на старото Слънце, астралното тяло на старата Луна и че Азът е бил създаден и трябва да се развие на Земята и той вече се е развил до определена степен.
към текста >>
208.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека насочим погледа назад към ст
ария
Сатурн!
Ние вече описахме 3-те състояния, които са предхождали Земята. Сега трябва да си изясним, какъв е смисълът на цялото това развитие, защо Земята минава през тези 7 състояния. Тези 7 състояния съвпадат именно с развитието на човешкото съзнание. Всяко едно от тези състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан характеризират едно определено състояние на човешкото съзнание.
Нека насочим погледа назад към стария Сатурн!
Знаем, че това което съществува днес от човека, не съществуваше още тогава, а само първоначалната заложба на неговото физическо тяло. Естествено тази първоначална заложба не можеше да развие у човека едно такова съзнание, каквото той има днес. Други същества имаха човешко съзнание, а самият човек имаше тогава едно съзнание, каквото имат днес минералите на физическото поле. Ние наричаме това съзнание дълбоко трансово съзнание.
към текста >>
Такова съзнание имаше първата човешка заложба на ст
ария
Сатурн.
Такова съзнание имаше първата човешка заложба на стария Сатурн.
Това Сатурново развитие е протекло с цел човекът да може постепенно да се издигне до своите по-висши състояния на съзнанието. Следователно Сатурновото развитие съвпада с дълбокото трансово съзнание на човека, т.е. с първата степен на това съзнание.
към текста >>
Нашата Земя е била някога ст
ария
Сатурн.
(Виж рис. № 7) Всяко състояние на съзнание то може да бъде изминато само протичайки в 7 състояния на живота. Всяко състояние на живота протича в 7 състояния на формата. Така се получават 7х7х7 = 343 състояния. Фактически цялото развитие, през което минава Земята, протича през 7х7х7 =343 състояния.
Нашата Земя е била някога стария Сатурн.
Този Сатурн е минал през 7 състояния на живота, а всяко състояние на живота през 7 състояния на формата. Така на стария Сатурн имате 49 състояния на формата, на старото Слънце 49, на старата Луна 49, и т.н., или 7х49 = 343 състояния на формата. През 343 състояния минава човекът. Когато Сатурн беше съвсем в началото на своето развитие, той започна първо от най-висшата духовна форма, до която можем да стигнем, като една формация, която се намираше във висшия Девакан. Това беше първото състояние на формата; то беше на пълно минерално.
към текста >>
Така на ст
ария
Сатурн имате 49 състояния на формата, на старото Слънце 49, на старата Луна 49, и т.н., или 7х49 = 343 състояния на формата.
Всяко състояние на живота протича в 7 състояния на формата. Така се получават 7х7х7 = 343 състояния. Фактически цялото развитие, през което минава Земята, протича през 7х7х7 =343 състояния. Нашата Земя е била някога стария Сатурн. Този Сатурн е минал през 7 състояния на живота, а всяко състояние на живота през 7 състояния на формата.
Така на стария Сатурн имате 49 състояния на формата, на старото Слънце 49, на старата Луна 49, и т.н., или 7х49 = 343 състояния на формата.
През 343 състояния минава човекът. Когато Сатурн беше съвсем в началото на своето развитие, той започна първо от най-висшата духовна форма, до която можем да стигнем, като една формация, която се намираше във висшия Девакан. Това беше първото състояние на формата; то беше на пълно минерално. След това той слезе до физическото състояние на формата и отново се издигна до висшия Девакан. Но тук започва голямата трудност, защото сега би трябвало да кажете, ако употребите споменатите изрази: човекът преминава в следващото царство.
към текста >>
Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към ст
ария
Сатурн.
И при планетите е както при човека. Планетите също минават през една междинна духовна степен; тази степен се намира винаги между посочените състояния. Когато ви стане ясно, че в течение на нашето развитие имаме 7 състояния на съзнанието, вие ще разберете също така, как това може да се свърже с описаното в различните книги на теософската литература. Това са космически системи. Казва се, че нашата Земя е започнала някога своето съществуване и от една стара планетарна система се е развило това, което се нарича Луна.
Но трябва да се отиде по-далеч в миналото, като от Луната се мине към старото Слънце, от старото Слънце към стария Сатурн.
Всяко едно от тези състояния се разпада на 7 състояния или степени на живота наречени обикновено цикли; циклите отговарят на това, което ние нарекохме степени на живота. А това, което тук нарекохме състояния на формата, в теософската литература е наречено глобуси. Това може да заблуди извънредно много
към текста >>
През толкова различни състояния ще мине човекът между ст
ария
Сатурн и бъдещия Вулкан:
Но нашата схема не е завършена още. Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и войната на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи. Бележка на преводача). За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва. Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската.
През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан:
към текста >>
209.
Египетски митове и мистерии
GA_106 Египетски митове и мистерии
с предговор от М
ария
Щайнер
с предговор от Мария Щайнер
към текста >>
Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейц
ария
, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner "Aegyptische Mythen und Mysterien", GA 106
Издаването на този превод става с разрешението на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Швейцария, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner "Aegyptische Mythen und Mysterien", GA 106
към текста >>
210.
Съдържание
GA_106 Египетски митове и мистерии
Предговор от М
ария
Щайнер
Предговор от Мария Щайнер
към текста >>
211.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Предговор от М
ария
Щайнер
Предговор от Мария Щайнер
към текста >>
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-М
ария
, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят. Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-М
ария
, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
М
ария
Щайнер
Мария Щайнер
към текста >>
212.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха ст
ария
характер на атлантците.
В края на Атлантида хората се различаваха твърде много едни от други. Едните бяха съхранили до голяма степен древното ясновидство. Техните ясновидски способности не изчезнаха внезапно; те продължиха да живеят у мнозина от тези, които взеха участие в голямото преселение от запад на изток; докато при другите хора ясновидството постепенно угасна.
Имаше както напреднали, така и изостанали хора, и лесно можеше да се отгатне, че според характера на тогавашното развитие най-малко напреднали бяха тъкмо онези, които продължиха да са ясновиждащи, понеже те изостанаха на една предишна еволюционна степен и запазиха стария характер на атлантците.
Най-напредналите се оказаха тези, които първи усвоиха физическото възприемане на света, които първи се доближиха до нашето днешно предметно съзнание. Това бяха най-напредналите, които нощем престанаха да проникват по ясновидски начин в духовния свят, а денем започнаха да възприемат все по-резките очертания на физическия свят. И тъкмо онази малка група, за която вече споменах, ръководена от един голям, от най-големия посветен, наричан обикновено Ману, тъкмо тези хора бяха отведени дълбоко навътре в Азия. Там тази малка група, която първа изгуби старите ясновидски дарби, така да се каже оплоди заварените културни традиции. За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят.
към текста >>
Повечето хора развиха компромисни представи от ст
ария
атлантски и от новия следатлантски вид.
Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат. Те се съобразяваха с онези душевни особености, които заварваха в съответните земи. Създаваше се едно уравновесяване и се вземаха под внимание всички потребности и нужди на местното население. Трябваше да се държи сметка за религиозните възгледи, които се основаваха върху спомена от старите времена, от старите ясновидски способности. При това напълно естествено беше, че само при една малка група от най-напредналите хора можаха да се развият чистите представи.
Повечето хора развиха компромисни представи от стария атлантски и от новия следатлантски вид.
Ето защо навсякъде всред тези големи човешки маси, както в Индия, така и в Персия, и в Египет, навсякъде, където възникваха различните следатлантски култури, ние намираме и не толкова напреднали, не толкова култивирани религиозни представи, които обаче не бяха нищо друго, освен един вид продължение на старите атлантски представи. И сега, за да разберем какви бяха тези представи в народните религии, ние трябва да си изградим един образ за тях. Ние трябва да се пренесем в душите на последните атлантски жители.
към текста >>
213.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в душата си като Брахман, това, което имам в душата си като първично Слово, то е съществувало още на Ст
ария
Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”. И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”. Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция. Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура.
И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в душата си като Брахман, това, което имам в душата си като първично Слово, то е съществувало още на Стария Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
към текста >>
Но развитието продължи през планетарните състояния Слънце, Луна и Земя; Словото все повече се сгъстяваше и приемаше все по-плътни форми, и образът на човека в първичното семе на Земята вече беше едно сгъстяване на онова състояние, в което първичното Слово се намираше в условията на Ст
ария
Сатурн.
Но развитието продължи през планетарните състояния Слънце, Луна и Земя; Словото все повече се сгъстяваше и приемаше все по-плътни форми, и образът на човека в първичното семе на Земята вече беше едно сгъстяване на онова състояние, в което първичното Слово се намираше в условията на Стария Сатурн.
Какво беше станало?
към текста >>
Ние знаем, че физическото тяло възникна на Ст
ария
Сатурн, етерното тяло - на Старото Слънце, астралното тяло - на Старата Луна и Азът - на Земята; обаче истинската, първичната заложба на човека, първичното Слово „Вха” вече носеше в себе си трите следващи съставни части.
Ние знаем, че физическото тяло възникна на Стария Сатурн, етерното тяло - на Старото Слънце, астралното тяло - на Старата Луна и Азът - на Земята; обаче истинската, първичната заложба на човека, първичното Слово „Вха” вече носеше в себе си трите следващи съставни части.
Човекът очаква проявлението на трите по-висши съставни части; едва тогава той ще бъде истинско подобие на творящото Слово, на първичното Слово. И ученикът не биваше да забравя, че истинската природа на физическото, етерното и астралното тяло е известна само на посветения. Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен свят: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази дума. Другите съставни части също се проявяват, обаче той не ги осъзнава. Но в четвъртата съставна част се изявява „Вха”.
към текста >>
214.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Също и на Ст
ария
Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо.
Сега нека да погледнем към самата Земя. Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали. Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко.
Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо.
Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина. От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око. И ако някой би могъл да проникне там с някое от своите сетива, това кълбо би му се явило като едно пространство, наситено с топлина; то би изглеждало като вътрешността на една пещ. Обаче много скоро тази мъглявина започна да свети. А кълбото, което се беше образувало, съдържаше в себе си всички зародиши, за които току що говорихме.
към текста >>
Така ние имаме една форма, представена от Ст
ария
Завет много добре като съблазняващата змия, която също е едно земноводно същество.
А другата част на човека, която беше поданик на светлината, е представяна като едно същество, което не може да слезе долу, което води борба с низшата природа, като например Архангел Михаил, умъртвяващ Дракона, или борещия се със змея св. Георги и т.н. Също и в лицето на Зигфрид, побеждаващ змея, ние имаме - впрочем доста видоизменен - образа на това, което тогава съществуваше като двуделно състояние на човешката природа. В горната част на Земята, следователно също и в горната част на физическия човек проникваше топлината и образуваше там нещо като един огнен дракон. Обаче над него се издигаше етерното тяло, което носеше в себе си силата на Слънцето.
Така ние имаме една форма, представена от Стария Завет много добре като съблазняващата змия, която също е едно земноводно същество.
към текста >>
215.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за ст
ария
свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис!
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа.
В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис!
Сега човекът се намираше извън този свят, извън лоното на Боговете.
към текста >>
216.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Ст
ария
Завет: И нито една Негова кост да не строшите!
Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено. Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана!
Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите!
Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция.
към текста >>
217.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Само когато изповядващият Ст
ария
Завет произнасяше тези думи, само тогава той наистина се чувствуваше сигурен в себе си.
Докъдето даден човек си спомняше през вековете, дотам му се даваше и неговото име. Адам беше, тъй да се каже, Азът, който течеше с кръвта през поколенията. Едва когато познаваме тези реални факти, ние знаем как стои работата с тези неща. Човекът се чувствуваше подслонен в тази редица от поколения. Ето какво има предвид Библията, когато казва: „Аз и Отец Авраам сме едно”.
Само когато изповядващият Стария Завет произнасяше тези думи, само тогава той наистина се чувствуваше сигурен в себе си.
Този вид съзнание беше налице и при първите следатлантски хора, дори и при египтяните. Хората живо усещаха спояващата сила на кръвта. И това имаше твърде особени последици за духовния живот.
към текста >>
- И той имаше предвид не само Ст
ария
Завет, а главно Новия Завет.
Сега ние нямаме възможност дори само с примери да посочим до каква дълбока степен големите истини все още не са забравени от нашия народ, макар и той да не ги разбира напълно; обаче Парацелз успя да си послужи с тях. Той често пъти казваше, че е открил една книга с дълбоки медицински истини. И коя книга посочваше той? - Библията!
- И той имаше предвид не само Стария Завет, а главно Новия Завет.
Ако правилно четем Библията, ние ще открием в нея това, което откри и Парацелз. И какво остана от медицината на Парацелз? Фактически тя е един древен спомен от египетските лечебни методи. Обаче поради това, че Парацелз прие тайните на християнството, т.е. импулса от висшите светове, неговите произведения бяха проникнати от спиритуална мъдрост, или с други думи бяха християнизирани.
към текста >>
218.
Съдържание
GA_110 Духовните йерархии
Еволюцията на Ст
ария
Сатурн: вътрешна и външна топлина.
Следващото планетарно въплъщение на нашата Земя. Земята и пробуждането на човешкия Аз.
Еволюцията на Стария Сатурн: вътрешна и външна топлина.
Обективиране на част от топлинния елемент чрез Духовете на Личността. Космическата роля на Престолите. Архангелите и как те постигат своята "човешка" степен на Старото Слънце.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн като пример за възникване на едно небесно тяло.
Старият Сатурн като пример за възникване на едно небесно тяло.
Първите наченки на човешкото физическо тяло (Сърцето възникващо в областта на Лъва и т.н.). Върху охладения до "водно състояние" Марс човекът получава първите астрални елементи. Първите проявления на човешкия Аз през Лемурийската епоха и тяхното отражение в египетските Мистерии.
към текста >>
219.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Ст
ария
Сатурн.
Точно както човекът преминава от едно въплъщение в друго въплъщение, от една метаморфоза в друга метаморфоза, така и всички Същества от Вселената, от най-малкото до най-голямото, дори едно такова същество, каквото е нашата Земя, следователно, едно планетарно Същество преминава през поредица от последователни въплъщения. Нашата Земя далеч не винаги е съществувала в сегашния си вид; ние знаем, че тя е била предшествувана от едно друго планетарно въплъщение. В нашите антропософски кръгове често сме обсъждали, че както в сегашната си инкарнация човекът е превъплъщение на един минал живот, така и Земята е превъплъщение на една древна планета, която е съществувала преди нея. Ние наричаме тази предшествуваща планета с името Старата Луна, без да имаме предвид днешната Луна, която е само един малък остатък от Старата Луна; Старата Луна е предишната планетарна инкарнация на нашата Земя; някога тя наистина е съществувала, после е навлязла в един период на чисто духовен живот, който обикновено наричаме Пралайя. На свой ред Старата Луна също е била предшествувана от една още по-древна планетарна инкарнация Cтapoтo Слънце.
А това Старо Слънце, следователно, не днешното Слънце, е превъплъщение на последната планета, която можем да видим в миналото: Стария Сатурн.
И така ние имаме четири последователни въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя.
към текста >>
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Ст
ария
Сатурн.
Онези Същества, които стоят една степен над Ангелите, или две степени над човека, се наричат Архангели, Архангелои или Духове на Огъня. Онези Същества, които в случай че минават през етапите на своето нормално развитие, и стоят една степен над Архангелите, се наричат Архаи, или Духове на Личността. И така, засега ние разглеждаме тези три категории Същества, които стоят на три различни степени над човешкото царство. Всичките вече са минали през своята "човешка" степен. Съществата, които днес наричам Ангели ако разглеждаме нещата според хронологията на Космоса са минали през своята “човешка" степен сравнително скоро те бяха "човеци" на Старата Луна; както Вие можете да крачите по Земята поради специфичните условия, които тя Ви предлага, така и Ангелите, минавайки през своята "човешка степен" можеха да обитават именно Старата Луна.
Архангелите постигнаха своята човека" степен на Старото Слънце, а Архаите или Духовете на Личността сториха това на Стария Сатурн.
към текста >>
Ако например се обърнем назад към Ст
ария
Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
Следователно, тези Същества постепенно се отделиха от човешкото царство и днес те изпълняват своите задачи в висшите духовни Йерархии. така, ако се опитаме да изброим разбира се, в духовен смисъл тези еволюционни степени, би трябвало да кажем: В условията на Земята видими са минералното царство, растителното царство, животинското царство и човешкото царство, а после ние се издигаме в невидимия свят, където са царствата на Ангелите, на Архангелите, или Духовете на Огъня, и на Архаите, или Духовете на Личността. И докато всички тези Същества напредваха в своето развитие и се издигаха, така да се каже, от "човеци" в Богове, или във Вестители на Боговете, докато те напредваха в чисто духовните измерения на съществуванието, променяха се и планетите, на които и заради които те живееха.
Ако например се обърнем назад към Стария Сатурн, където Архаите постигнаха своята "човешка" степен, ние ще установим, че планетарните условия там бяха твърде различни от тези на нашата Земя.
към текста >>
За първите три от тях, на Ст
ария
Сатурн изобщо не можеше да става дума.
Вчера ние посочихме, че на нашата Земя различаваме четири елемента: Земя, вода, въздух, огън или топлина.
За първите три от тях, на Стария Сатурн изобщо не можеше да става дума.
От тези четири елемента на Стария Сатурн съществуваше само огънят, или топлината. Днешният материалистично образован философ ще каже: Добре, обаче топлината може да се прояви само външно, топли могат да бъдат твърдите тела, водата; но топлината не може да съществува сама по себе си. Точно това вярва материалистично образованият философ, обаче то изобщо не отговаря на истината.
към текста >>
От тези четири елемента на Ст
ария
Сатурн съществуваше само огънят, или топлината.
Вчера ние посочихме, че на нашата Земя различаваме четири елемента: Земя, вода, въздух, огън или топлина. За първите три от тях, на Стария Сатурн изобщо не можеше да става дума.
От тези четири елемента на Стария Сатурн съществуваше само огънят, или топлината.
Днешният материалистично образован философ ще каже: Добре, обаче топлината може да се прояви само външно, топли могат да бъдат твърдите тела, водата; но топлината не може да съществува сама по себе си. Точно това вярва материалистично образованият философ, обаче то изобщо не отговаря на истината.
към текста >>
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Ст
ария
Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите?
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите?
Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина.
към текста >>
Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Ст
ария
Сатурн.
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите?
Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн.
Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня.
към текста >>
Там, където се намираше Ст
ария
т Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина!
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите? Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн.
Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина!
Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня. И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина.
към текста >>
Да, ако бихте могли да прелетите през Ст
ария
Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ.
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите? Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина!
Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ.
Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня. И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина. Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня!
към текста >>
Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Ст
ария
Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха.
Ако Вие бихте могли да наблюдавате Стария Сатурн с помощта на днешните сетива, какво щяхте да установите? Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ.
Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха.
Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня. И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина. Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено!
към текста >>
Следователно, Ст
ария
т Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня.
Нека да предположим естествено, това е само една хипотеза че Вие бихте могли да прелетите обратно през мировото пространство и да попаднете на Стария Сатурн. Там, където се намираше Старият Сатурн, Вие не бихте видели нищо; там Вие бихте усетили само едно: Топлина! Да, ако бихте могли да прелетите през Стария Сатурн, Вие щяхте да получите усещането, че прелитате през една разпалена пещ. Там не бихте могли да доловите никакъв полъх от вятъра, нито бихте могли, примерно, да плувате, защото на Стария Сатурн въздухът и водата все още не съществуваха. Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина.
Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня.
И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина. Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено! Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн. Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите.
към текста >>
Защото Земята е само едно превъплъщение на Ст
ария
Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Ст
ария
Сатурн.
Там Вашите ръце не биха могли да докоснат нищо; цялата Сатурнова сфера беше проникната само от топлина. Следователно, Старият Сатурн се състоеше само от елемента на топлината, или огъня. И така, първата метаморфоза на нашата Земя започна под формата на една планета, съставена от топлина. Ето защо Вие се досещате колко прав е Хераклит*15 когато казваше: Всичко е възникнало от огъня! Да, естествено!
Защото Земята е само едно превъплъщение на Стария Сатурн и всичко на Земята е родено от огъня на Стария Сатурн.
Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид. Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя. В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент. Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън.
към текста >>
И те правеха точно това: На Ст
ария
Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела.
Хераклит беше запознат с тази истина в Мистериите. Като потвърждение на този факт може да послужи и обстоятелството, че Хераклит посвещава книгата, в която описва тази истина, на богинята от Ефес, и я полага върху нейния олтар.*16 Това означава само едно: Хераклит напълно е съзнавал, че дължи тази истина на Ефеските Мистерии, където учението за Сатурн, или първичния огън, все още е било проповядвано в неговия чист вид. Вие се досещате, че тези Същества, които наричаме Архаи или Духове на Личността, са постигнали своята "човешка" степен при съвсем други условия, отколкото са тези на сегашната Земя. В своето тяло, в своята костна и кръвна система днешният човек може да възприеме твърдия, течния и въздушния елемент. Сатурновите "човеци", или Духовете на Личността, трябваше да изграждат телата си само от топлина, от огън.
И те правеха точно това: На Стария Сатурн Духовете на Личността имаха огнени тела.
Техните тела се състояха само от топлина.
към текста >>
Особеното в еволюцията на Ст
ария
Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема.
Вчера аз споменах пред Вас, че топлината, така да се каже, има две страни. От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет.
Особеното в еволюцията на Стария Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема.
Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, тогава, навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете: О, каква приятна топлина цари тук! Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.
към текста >>
Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Ст
ария
Сатурн, тогава, навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете: О, каква приятна топлина цари тук!
Вчера аз споменах пред Вас, че топлината, така да се каже, има две страни. От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет. Особеното в еволюцията на Стария Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема.
Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, тогава, навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете: О, каква приятна топлина цари тук!
Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.
към текста >>
Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Ст
ария
Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.
Вчера аз споменах пред Вас, че топлината, така да се каже, има две страни. От една страна тя може да бъде вътрешно възприемана като вътрешна топлина; ние чувствуваме себе си топли или студени, без да се налага да докосваме някакъв предмет от външния свят; обаче ние можем да усетим топлината също и външно, когато докосваме някакъв топъл предмет. Особеното в еволюцията на Стария Сатурн е, че в началото на планетарното развитие топлината беше вътрешна, а в края тя стана все по-външна и все по-възприемаема. Следователно, ако бихте могли да предприемете едно пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, тогава, навлизайки в Сатурновото пространство, Вие нямаше да получите никакво външно усещане за топлина, обаче вътрешно Вие щяхте да кажете: О, каква приятна топлина цари тук!
Да, ако бихте извършили това пътуване през първите етапи от развитието на Стария Сатурн, Вие щяхте да получите едно усещане, което може да бъде сравнено само с това, което днес изживяваме като душевна топлина.
към текста >>
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Ст
ария
Сатурн, ако размислите върху следното.
Вие бихте могли да получите още по-ясна представа за съотношенията на Стария Сатурн, ако размислите върху следното.
Вие добре знаете, че съществува определена разлика, ако наблюдавате, примерно, една червена и една синя повърхност. Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ. Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина.
към текста >>
Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Ст
ария
Сатурн израстват Духовете на Личността.
Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ. Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън.
Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността.
Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло. И какво се получава всъщност сега? Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване. Докато те се въплъщават, образува се и външната топлина. И ако бихте предприели едно пътуване в по-късните етапи на Сатурновото развитие, Вие щяхте да правите ясна разлика между топлите и студени места в Сатурновото тяло.
към текста >>
Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Ст
ария
Сатурн.
Цялата Сатурнова повърхност беше покрита с едни вид "яйца от топлина" Погледнат отвън, Сатурн би наподобявал на един къпинов плод. Какво представляваха тези "яйца от топлина"?
Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Стария Сатурн.
Бихме могли да се изразим и така: Носейки се над топлината, Духовете, като един вид квачки, мътеха първите огнени тела. В мировото пространство бяха измътени първите огнени тела. Или, ако бихме могли да си послужим с този израз, външните "яйца от топлина" претърпяха един вид коагулация в мировото пространство под въздействието на идващият отвътре огън. Следователно, на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела. Старият Сатурн беше изграден само от огън.
към текста >>
Следователно, на Ст
ария
Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела.
Какво представляваха тези "яйца от топлина"? Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Стария Сатурн. Бихме могли да се изразим и така: Носейки се над топлината, Духовете, като един вид квачки, мътеха първите огнени тела. В мировото пространство бяха измътени първите огнени тела. Или, ако бихме могли да си послужим с този израз, външните "яйца от топлина" претърпяха един вид коагулация в мировото пространство под въздействието на идващият отвътре огън.
Следователно, на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела.
Старият Сатурн беше изграден само от огън.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн беше изграден само от огън.
Не друго, а телата, с които разполагаха Духовете на Личността, и тъкмо чрез вътрешната си топлина тези Духове на Личността пораждаха външната топлина на Стария Сатурн. Бихме могли да се изразим и така: Носейки се над топлината, Духовете, като един вид квачки, мътеха първите огнени тела. В мировото пространство бяха измътени първите огнени тела. Или, ако бихме могли да си послужим с този израз, външните "яйца от топлина" претърпяха един вид коагулация в мировото пространство под въздействието на идващият отвътре огън. Следователно, на Стария Сатурн Духовете на Личността, Архаите, или както още ги наричаме, Азурас, се въплътиха в тези огнени тела.
Старият Сатурн беше изграден само от огън.
към текста >>
Всъщност Духовете на Личността непрекъснато пораждаха тези "яйца от топлина" и отново ги разтваряха в общата топлинна маса на Ст
ария
Сатурн.
В определен момент от Сатурновото развитие Духовете на Личността получиха възможност отново да превръщат външната топлина във вътрешна. Този процес не беше ясно очертан, той беше по-скоро вътрешно подвижен.
Всъщност Духовете на Личността непрекъснато пораждаха тези "яйца от топлина" и отново ги разтваряха в общата топлинна маса на Стария Сатурн.
Сега Вие бихте могли да си представите този процес още по-нагледно. Нека да предположим, че след като сме пътували из Сатурн, ние забелязваме как в определени Сатурнови епохи просто липсва каквато и да е външно възприемаема топлина, а е налице само вътрешната, приятна, уютна топлина; като после отново са появяват "яйцата от топлина". В този случай Вие бихте могли да говорите за един вид дишане от страна на целия Сатурн, и по-скоро за едно вдишване и издишване на огън. Вие бихте добавили и друго: Да, някога аз съм бил вътре в този Стар Сатурн, когато цялата външна топлина се е сгъстявала, изчезвала, превръщайки се във вътрешна душевна топлина. И ето, сега Сатурн вдишва топлината.
към текста >>
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Ст
ария
Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици.
Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване.
Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността. Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Ст
ария
Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици. Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване. Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността.
Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината.
Въздухът все още не съществуваше. Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина. Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Ст
ария
Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина.
Виждате ли, древните Риши съзнателно пораждаха тази представа у своите ученици. Те ги пренасяха така да се каже по духовен път назад към Стария Сатурн и им позволяваха да усетят как една цяла планета участвува в един процес, който прилича на днешното вдишване и издишване. Те предизвикваха у тях следната представа: Огънят поема навън и се превръща в безброй топлинни тела, после той поема навътре, бива всмукнат и се превръща в Азовата субстанция на Архаите, Духовете на Личността. Ето защо те сравняваха живота на тази планета с един вид вдишване и издишване, само че на Стария Сатурн вдишвана и издишвана беше само топлината. Въздухът все още не съществуваше.
Нека да предположим, че би се случило следното: Че всички Духове на Личността, обитаващи Стария Сатурн, винаги биха вдишвали и издишвали топлина.
Тогава те биха минали по нормалния път на своето развитие, и последиците биха били тези, че след известно време всичко щеше отново да се превърне във вътрешна топлина, и Сатурн като външна огнена планета просто би изчезнал, отново би се разтворил в духовния свят.
към текста >>
Някои от Духовете на Личността предпочетоха да поемат само една част от издишаната топлина, така че много от "топлинните яйца" вече не потъваха в дълбините на Ст
ария
Сатурн, а оставаха на повърхността.
Обаче нещата не се развиха така.
Някои от Духовете на Личността предпочетоха да поемат само една част от издишаната топлина, така че много от "топлинните яйца" вече не потъваха в дълбините на Стария Сатурн, а оставаха на повърхността.
Така постепенно на Стария Сатурн възникна една двойнственост: вътрешната топлина и редом с нея външната топлина, въплътена в Сатурновите яйца. Духовете на Личността, така да се каже, предоставиха част от издишаната топлина на самата нея. Защо те постъпиха по този начин? Те трябваше да постъпят по този начин; иначе те не биха могли да станат "човеци" в условията на Стария Сатурн.
към текста >>
Така постепенно на Ст
ария
Сатурн възникна една двойнственост: вътрешната топлина и редом с нея външната топлина, въплътена в Сатурновите яйца.
Обаче нещата не се развиха така. Някои от Духовете на Личността предпочетоха да поемат само една част от издишаната топлина, така че много от "топлинните яйца" вече не потъваха в дълбините на Стария Сатурн, а оставаха на повърхността.
Така постепенно на Стария Сатурн възникна една двойнственост: вътрешната топлина и редом с нея външната топлина, въплътена в Сатурновите яйца.
Духовете на Личността, така да се каже, предоставиха част от издишаната топлина на самата нея. Защо те постъпиха по този начин? Те трябваше да постъпят по този начин; иначе те не биха могли да станат "човеци" в условията на Стария Сатурн.
към текста >>
Те трябваше да постъпят по този начин; иначе те не биха могли да станат "човеци" в условията на Ст
ария
Сатурн.
Обаче нещата не се развиха така. Някои от Духовете на Личността предпочетоха да поемат само една част от издишаната топлина, така че много от "топлинните яйца" вече не потъваха в дълбините на Стария Сатурн, а оставаха на повърхността. Така постепенно на Стария Сатурн възникна една двойнственост: вътрешната топлина и редом с нея външната топлина, въплътена в Сатурновите яйца. Духовете на Личността, така да се каже, предоставиха част от издишаната топлина на самата нея. Защо те постъпиха по този начин?
Те трябваше да постъпят по този начин; иначе те не биха могли да станат "човеци" в условията на Стария Сатурн.
към текста >>
По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Ст
ария
Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Ст
ария
Сатурн.
Букетът от цветя е там, аз съм тук; аз се разграничавам като Аз от обекта. И Духовете на Личността непрекъснато биха разпръсквали своя Аз, ако не бяха оставили "вън" нещо, което да им оказва известно съпротивление: Сега това нещо е "вън", и аз разграничавам себе си от обективирания топлинен елемент. Духовете на Личността се издигнаха до съзнанието за своя Аз, до своето себесъзнание, благодарение на това, че те изтласкаха част от Сатурновите Същества до степента на едно чисто външно топлинно съществувание. Те си казваха: Аз трябва да отделя нещо от себе си и да го оставя встрани от себе си, за да се различавам от него, за да се пробудя за моето Азово съзнание. Следователно, те създадоха едно царство редом със самите тях, и в негово лице те имаха отражението на самите себе си.
По този начин обаче, след като, така да се каже, животът на Стария Сатурн беше привършил, Духовете на Личността просто не бяха в състояние да допуснат изчезва нето на Стария Сатурн.
Той би изчезнал, само ако те биха вдишали цялата топлина; но те вече не бяха в състояние да вдишат всичко онова, което бяха изнесли извън себе си. Те трябваше да предоставят онова поле, което им позволи да се издигнат до самосъзнанието, на самото него.
към текста >>
Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Ст
ария
Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността.
Състоянието Пралайя никога не би могло да възникне на Стария Сатурн, ако това зависеше само от Духовете на Личността.
За тази цел трябваше да се намесят по-висши Същества; те трябваше, така да се каже, отново да разтворят всичко, създадено до този момент, за да настъпи междинното състояние, Пралайя. Да, по-висши Същества, чието име сега само споменаваме, Престолите, трябваше да се намесят и да разтворят, да заличат всичко.
към текста >>
И така, когато животът на Ст
ария
Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития: Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-низше царство.
И така, когато животът на Стария Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития: Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-низше царство.
Сега се намеси царството на Престолите, които разтвориха, заличиха всичко, и Старият Сатурн потъна в едни вид планетарна нощ.
към текста >>
Сега се намеси царството на Престолите, които разтвориха, заличиха всичко, и Ст
ария
т Сатурн потъна в едни вид планетарна нощ.
И така, когато животът на Стария Сатурн се приближи до своя край, се разиграха следните събития: Духовете на Личността бяха постигнали своето себесъзнание и отново погълнаха в себе си част от топлината; укрепвайки своето самосъзнание, те отделиха от себе си едно по-низше царство.
Сега се намеси царството на Престолите, които разтвориха, заличиха всичко, и Старият Сатурн потъна в едни вид планетарна нощ.
към текста >>
Всичко онова, което някога съществуваше като "Ст
ария
Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно.
Но след нея настъпи планетарното утро.
Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно.
Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят. В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието. Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце.
към текста >>
Ако поради вдишването на цялата топлина Ст
ария
т Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят.
Но след нея настъпи планетарното утро. Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно.
Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят.
В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието. Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце. И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце?
към текста >>
Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Ст
ария
Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности.
В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане. Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго. По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието. Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце. И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце?
Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Стария Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности.
Обаче издишаните от тях "топлинни яйца" също се появяват и започват все повече и повече да се отделят от общата планетарна маса. А последицата беше тази, че сега тези Духове на Личността се оказват свързани с онова, което самите те отделиха от себе си. Ако биха отнесли всичко в духовния свят, те нямаше да се окажат свързани със Слънцето и нямаше да са принудени да слязат отново във второто планетарно въплъщение; но сега те трябваше да го сторят, понеже бяха оставили част от своята собствена същност и точно ти ги принуждаваше да слязат и да продължат своето съществувание.
към текста >>
Понеже на Ст
ария
Сатурн Духовете на Личността не бяха поели всичко в себе си, те си подготвиха една Карма, която ги принуди да се върнат долу; и долу те завариха като един вид наследство от Ст
ария
Сатурн онова, което бяха създали самите те.
Тази беше именно Кармата на Сатурн, тази беше мировата Карма, космическата карма.
Понеже на Стария Сатурн Духовете на Личността не бяха поели всичко в себе си, те си подготвиха една Карма, която ги принуди да се върнат долу; и долу те завариха като един вид наследство от Стария Сатурн онова, което бяха създали самите те.
И какво стана сега, когато Духовете на Личността се срещнаха с подготвената от самите тях Карма? Стана онова, което вчера аз се опитах да охарактеризирам с най-общи думи: Топлината се раздели на две, като от едната страна се получи светлината, а от другата димът. Така изглеждаше възкръсналият Сатурн: От една страна, от "топлинните яйца" възникна една нова планета, съставена от газ, въздух или дим все едно как ще го наречем, а от друга страна възникна светлината, и то така, сякаш топлината се издигна в по-висше състояние. Вътре в преобразения Сатурн: Дим, газ, въздух, а от друга страна: Светлина! И ако сега бихте предприели едно пътешествие в пространството, където някога се намираше Старото Слънце, Вие щяхте да възприемате окова, което се носеше там като светлина, твърде отдалеч, понеже на преден план изпъкваше не друго, а димът.
към текста >>
Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Ст
ария
Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.
И ако Вие бихте пристъпили към повърхността на това светещо кълбо, щяхте да усетите не само топлина, а вихри, въздух, подвижни газообразни формации. Така топлинното кълбо се превърна в светлинно кълбо възникна едно Слънце. С пълно право то е наречено Слънце. На днешните Слънца се разиграват същите процеси: Вътрешно те са съставени от газообразни формации, а външно от газообразните формации се поражда светлината и те я разпръскват в мировото пространство. Следователно, в поредицата от планетарни въплъщения на Земята, светлината възникна именно сега.
Първоначално Духовете на Личността станаха "човеци" именно в топлината на Стария Сатурн; а в светлината, която започна да струи от Слънцето, можаха да станат "човеци" онези Същества от висшите Йерархии, които ние наричаме Архангели или Архангелои.
И наистина, ако бихте се приближили до Слънцето, така, както прави това ясновидецът, Вие щяхте да възприемете не просто светлината, която струи от Слънцето, а в светлината на Слънцето Вие щяхте да различите действията на Архангелите.
към текста >>
Да, на Ст
ария
Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес.
И сега те вече можеха да различават своето собствено газообразно тяло от общата маса на Слънцето. Сблъсквайки се с определени външни формации, те успяха да пробудят своето себесъзнание. Обаче това себесъзнание можа да се развие до все по-висши и по-висши степени само поради обстоятелството, че ако можем да си позволим този израз въпросните Архангели предпочитаха да останат в това газообразно тяло. Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес!
Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес.
Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината. Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ. После те издишваха и тогава Слънцето се изпълваше с потоци от дим, като в същото време то започваше да свети; настъпваше Слънчевият ден. Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.
към текста >>
220.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Ст
ария
Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят. Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Ст
ария
Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят.
Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Ст
ария
Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита. Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят.
Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
И така, коя сила пулсираше в Духовете на Личността, обитаващи Ст
ария
Сатурн?
И така, коя сила пулсираше в Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн?
Тази сила беше не друга, а тази, която днес пулсира в човека като сила на мисленето. Защото, общо взето, на Стария Сатурн Духовете на Личността не вършеха нищо друго, освен да упражняват силата на своите мисли. Пораждайки "яйцата от топлина", те трябваше да стигнат и до известна представа за тях. Силата, пораждаща представи, с която разполагаха Духовете на Личността, беше много по-могъща от тази, с която си служи днешният човек.
към текста >>
Защото, общо взето, на Ст
ария
Сатурн Духовете на Личността не вършеха нищо друго, освен да упражняват силата на своите мисли.
И така, коя сила пулсираше в Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн? Тази сила беше не друга, а тази, която днес пулсира в човека като сила на мисленето.
Защото, общо взето, на Стария Сатурн Духовете на Личността не вършеха нищо друго, освен да упражняват силата на своите мисли.
Пораждайки "яйцата от топлина", те трябваше да стигнат и до известна представа за тях. Силата, пораждаща представи, с която разполагаха Духовете на Личността, беше много по-могъща от тази, с която си служи днешният човек.
към текста >>
Обаче на Ст
ария
Сатурн положението беше друго; там Духовете на Личността бяха вълшебници с огромна мощ.
Какво представлява тази сила у днешния човек? Когато днес Вие, скъпи мои приятели, изграждате една представа, тогава в астралния свят просто възниква една форма, представата намира своето продължение в астралния свят. В сетивно-физическия свят останки от тази форма не съществуват.
Обаче на Стария Сатурн положението беше друго; там Духовете на Личността бяха вълшебници с огромна мощ.
Благодарение на своята мисловна сила те формираха Сатурновите топлинни яйца и пак благодарение на своята мисловна сила те ги превръщаха в нещо трайно. И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце.
към текста >>
И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Ст
ария
Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Какво представлява тази сила у днешния човек? Когато днес Вие, скъпи мои приятели, изграждате една представа, тогава в астралния свят просто възниква една форма, представата намира своето продължение в астралния свят. В сетивно-физическия свят останки от тази форма не съществуват. Обаче на Стария Сатурн положението беше друго; там Духовете на Личността бяха вълшебници с огромна мощ. Благодарение на своята мисловна сила те формираха Сатурновите топлинни яйца и пак благодарение на своята мисловна сила те ги превръщаха в нещо трайно.
И общо взето, тъкмо чрез силата, която упражняваха Духовете на Личността, стана възможно съхраняването на определени останки от Стария Сатурн, които се появяваха отново и отново, за да бъдат включени накрая в следващото планетарно въплъщение: Старото Слънце.
към текста >>
Сега ние разбираме как едно същество, минаващо през своята "човешка" степен, извлича от своето обкръжение определени форми защото топлинните яйца възникнаха oт общата маса на Ст
ария
Сатурн като впоследствие тези топлинни тела бяха един вид омагьосани, запазени за една следваща степен от еволюцията.
Сега ние разбираме как едно същество, минаващо през своята "човешка" степен, извлича от своето обкръжение определени форми защото топлинните яйца възникнаха oт общата маса на Стария Сатурн като впоследствие тези топлинни тела бяха един вид омагьосани, запазени за една следваща степен от еволюцията.
към текста >>
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Ст
ария
Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината.
И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове. Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч.
към текста >>
И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Ст
ария
т Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове.
Следователно сега, когато съотношенията все още не са прекалено объркани, ние бихме могли да обобщим: Ето, нека отново да погледнем Сатурновия огън, нека да погледнем всичко онова, което беше непрекъснато одухотворявано от Стария Сатурн, онова, което беше непрекъснато връщано обратно в духовния свят като вътрешен огън, като душевен огън, като уют от топлината.
И ако всичко би се изчерпало, свършило до тук, Старият Сатурн би се разтворил, просто би изчезнал в духовните светове.
Но онова, което се сгъсти до сетивно възприеманата външна топлина, трябваше да се роди отново, и то наистина се появи отново във второто планетарно въплъщение: Старото Слънце. Ние вече обяснихме, че онези Същества от духовните Йерархии, които наричаме Архангели, Архангелои или Духове на Огъня, постигнаха своята "човешка" степен именно на Старото Слънце, и че топлинният елемент от една страна се сгъсти в дим, в газ, превръщайки Слънцето в едно газообразно кълбо, но от друга страна процесите на изгаряне обхванаха този газ по такъв начин, че в мировото пространство се появи не друго, а светлината. Именно Архангелите, или Духовете на Огъня, са тези, чийто живот протича в излъчването на светлината, именно те поглъщат, а после разпращат светлината в мировото пространство. Както вече казах, ако тогава бихте могли да предприемете едно пътешествие до Старото Слънце, Вие бихте видели неговите отблясъци още отдалеч. А във вътрешността на Старото Слънце Вие бихте доловили различни газови потоци, наподобяващи един процес на вдишване и издишване.
към текста >>
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Ст
ария
Сатурн и Старото Слънце.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце.
Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации. Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце.
към текста >>
Описвайки Ст
ария
Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става.
Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации.
Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество. То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината. Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Ст
ария
Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество.
Нека още веднъж да отправим душевен поглед към Стария Сатурн и Старото Слънце. Ние видяхме, че в тези две планетарни тела цари живот и подвижност, че там винаги нещо става. Описвайки Стария Сатурн, ние казахме, че с изключение на определени останки, там непрекъснато възникват и изчезват въпросните яйцевидни формации.
Ето защо, ако никой би наблюдавал тази вътрешна подвижност на Стария Сатурн, той би казал: Всъщност този Сатурн е едно огромно живо същество.
То живее; то живее в самото себе си и от своя собствен живот то непрекъснато създава нови форми. И в още по-голяма степен това важи за Старото Слънце. То представлява един сбор от Слънчевите дни и нощи, от вдишването и издишването на светлината. Старото Слънце оставя впечатление не за едно мъртво тяло, а за едно пълно с живот небесно тяло.
към текста >>
Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Ст
ария
Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен.
Да, обаче първото условие за това и Вие ще се съгласите с мен е, че по-напред трябва да съществува субстанцията, от която ще бъдат изградени яйцевидните форми. Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията. Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент?
Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен.
За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества. Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас.
към текста >>
За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Ст
ария
Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества.
Духовете на Личността, Началата, или Архаите, не могат да създадат субстанцията. Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент? Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен.
За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества.
Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас. Същото се отнася и за етерното тяло.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн човекът получи първите заложби на своето физическо тяло.
На Стария Сатурн човекът получи първите заложби на своето физическо тяло.
През това време той не можеше да стори нищо друго, освен така да се каже да получи първите заложби на своята човешка степен. Така стояха нещата и по-късно, през епохите на Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той получи своя Аз и сега се подготвя да включи деятелността на Аза в преобразяването на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Така той постепенно се превръща в едно същество, което може да "дава" в космическия смисъл на тази дума. Той израства от степента "вземам" в степента "давам".
към текста >>
Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Ст
ария
Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч. Ако например определени Същества биха могли да дават не друго, а просто своите мисли, те общо взето не напредват кой знае колко в своето развитие, защото ако някой има излишък от мисли и идеи, сподели ги с другите и отмине по своя път, той си остава предишния човек. Той не е дал на другите нещо видимо, нещо субстанциално.
Обаче после идва един момент, когато Съществата могат да дават не само мисли, идеи или нещо подобно, а много повече, когато, примерно, те могат да дават от себе си тъкмо това, от което се нуждаеха Духовете на Личността през епохата на Стария Сатурн: Субстанцията на топлината, на огъня.
към текста >>
И кои Същества бяха на тази толкова висока степен на развитието, че можеха да излъчат от своите собствени тела субстанцията на топлината, на огъня, и да я предоставят на Ст
ария
Сатурн?
И кои Същества бяха на тази толкова висока степен на развитието, че можеха да излъчат от своите собствени тела субстанцията на топлината, на огъня, и да я предоставят на Стария Сатурн?
Това бяха онези Същества, които ние наричаме Престоли.
към текста >>
И така, ние виждаме: Ст
ария
т Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки.
Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Ст
ария
Сатурн.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки.
Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината.
Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн. Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Ст
ария
Сатурн.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса.
И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн.
Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Ст
ария
Сатурн.
И така, ние виждаме: Старият Сатурн се образува по такъв начин, сякаш Престолите се събират в една точка от Вселената и там, бих казал, те извършват в космически мащаб това, което прави копринената буба, когато тя изтъкава своето собствено тяло от тънките копринени нишки. Престолите извличат топлинната субстанция навън и я принасят в жертва пред олтара на Стария Сатурн. На Стария Сатурн животът на Архаите, или Духовете на Личността, в общи линии, се свежда до това да свържат личността, Азовото съзнание, с топлината. Сега тази топлинна субстанция, разлята от висшите духовни Същества, Престолите, се носи из Космоса. И ние вече знаем от какво бяха съставени топлинните яйца на Стария Сатурн.
Те бяха изтъкани от Престолите, и по-точно от техните собствени тела, принесени в жертва пред олтара на Стария Сатурн.
към текста >>
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Ст
ария
Сатурн.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн.
Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами. За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите. На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас.
към текста >>
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Ст
ария
Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
Но дори Духовете на Личността и Престолите да бяха работили съвместно, това нямаше да е достатъчно, за да съществуват вътрешният живот и подвижността на Стария Сатурн. Духовете на Личността имаха силата да формират топлинната субстанция, обаче те не можеха да го сторят сами.
За да съществуват вътрешният живот и вътрешната подвижност на Стария Сатурн, той трябваше да бъде населен и с други духовни Същества, стоящи по-ниско от Престолите, но по-високо от Духовете на Личността, или Архаите.
На тях се падна задачата да помогнат на Архаите. И ние бихме могли да си изградим представа за тази помощ, ако си припомним, че над нас се простира светът на Ангелските Същества, или Ангелои, Архангелските Същества, или Архангелои и Духовете на Личността, или Архаите. Тези Същества принадлежат към Йерархията, която се намира непосредствено над нас. Но Престолите не са непосредствено над Духовете на Личността. Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите.
Между Духовете на Личността и Престолите е разположена дpyгa духовна Йерархия, част от която са именно онези Същества, които ние наричаме Власти, или Ексузиаи, според Дионисий Аеропагита. Следователно, "Власти" е немското име, с което ние наричаме тези Същества. Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис.
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите.
И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите. Едва после идват Престолите.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите.
Властите стоят една степен над Духовете на Личността. Те се отнасят към Духовете на Личността така, както Ангелите се отнасят към човеците. А една степен над Властите са онези Същества, които ние наричаме Сили, или Динамис. На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архангелите. И една степен над Силите са онези Същества, които ние наричаме Господства, или Кириотетес.
На Стария Сатурн те се отнасят към Духовете на Личността така, както днес към нас се отнасят Архаите.
Едва после идват Престолите.
към текста >>
И така, на Ст
ария
Сатурн ние имаме цяла по-редица от духовни Същества: Духовете на Личността, които пробуждат Азовото съзнание.
И така, на Стария Сатурн ние имаме цяла по-редица от духовни Същества: Духовете на Личността, които пробуждат Азовото съзнание.
Ние имаме Престолите, които са четири степени над Дуковете на Личността, които пораждат топлината. А между тях, в посока отдолу нагоре, ние имаме Властите, Силите и Господствата, респективно Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. Така изглежда, ако ми позволите този израз, "населението" на Стария Сатурн.
към текста >>
Така изглежда, ако ми позволите този израз, "населението" на Ст
ария
Сатурн.
И така, на Стария Сатурн ние имаме цяла по-редица от духовни Същества: Духовете на Личността, които пробуждат Азовото съзнание. Ние имаме Престолите, които са четири степени над Дуковете на Личността, които пораждат топлината. А между тях, в посока отдолу нагоре, ние имаме Властите, Силите и Господствата, респективно Ексузиаи, Динамис и Кириотетес.
Така изглежда, ако ми позволите този израз, "населението" на Стария Сатурн.
към текста >>
И така, както днес преди обед описахме, Ст
ария
т Сатурн се превръща в Слънце; в същото време Съществата, които изброихме, също се издигат една степен по-високо, и сега през своята "човешка" степен минават Архангелите.
И така, както днес преди обед описахме, Старият Сатурн се превръща в Слънце; в същото време Съществата, които изброихме, също се издигат една степен по-високо, и сега през своята "човешка" степен минават Архангелите.
Външно погледнато, топлината се сгъстява и превръща в газ. Слънцето е едно тяло, съставено от газ. И докато Старият Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи. Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително голяма важност. Разликата в живота, произтичащ през Слънчевите дни от една страна, и през Слънчевите нощи от друга страна, е огромна.
към текста >>
И докато Ст
ария
т Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи.
И така, както днес преди обед описахме, Старият Сатурн се превръща в Слънце; в същото време Съществата, които изброихме, също се издигат една степен по-високо, и сега през своята "човешка" степен минават Архангелите. Външно погледнато, топлината се сгъстява и превръща в газ. Слънцето е едно тяло, съставено от газ.
И докато Старият Сатурн беше едно тъмно, топлинно тяло, Слънцето започна да свети, редувайки онези състояния, които бихме могли да наречем Слънчеви дни и Слънчеви нощи.
Нека да напомним, че смяната и редуването на Слънчевите дни и Слънчевите нощи е от изключително голяма важност. Разликата в живота, произтичащ през Слънчевите дни от една страна, и през Слънчевите нощи от друга страна, е огромна. Ако не би настъпило нищо друго, освен това, което описах в последната лекция, тогава Архангелите, които на Старото Слънце постигнаха своята "човешка" степен, през Слънчевите дни биха политали из Космоса заедно със светлинните лъчи, а през Слънчевите нощи би трябвало отново да се връщат в Слънцето. В такъв случай би трябвало да настъпи едно вдишване и издишване на светлината, респективно на живеещите в нея духовни Същества. Обаче нещата се развиха по друг начин.
към текста >>
Както по-рано Престолите осигуриха на Ст
ария
Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
Нека да си представим, че този кръг е кълбото на Старото Слънце. Архангелите непрекъснато се стремят да се откъснат от Старото Слънце и да разпръснат в духовен смисъл своите сили из мировото пространство. И сега, в помощ на Архангелите идват други духовни Същества.
Както по-рано Престолите осигуриха на Стария Сатурн огнения елемент, така и сега Архангелите биват подпомогнати от други Същества, които стоят по-високо от Престолите; и те им помагат по такъв начин, че Архангелите могат да остават все по-продължително време в духовния свят.
към текста >>
Докато на Ст
ария
Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце.
Обаче върху този светлинен елемент можеше да се оказва влияние само по време на Слънчевия ден, докато светлината се носеше из мировото пространство. Но идваше ред и на Слънчевите нощи, светлината не се носеше из мировото пространство, обаче Херувимите оставаха на небето. И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце.
Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце.
На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство. Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство. Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
Както на Ст
ария
Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство.
И сега, когато Слънчевата планета потъваше в мрак, ти се състоеше от съчетанието топлина-газ и естествено не светеше; само топлинни и газови потоци течаха в планетарното тяло на Слънцето. А навсякъде около Слънцето бяха Херувимите; сега те упражняваха своите влияния главно върху тъмните газови формации. Следователно, когато тези Херувими не можеха да упражняват "нормално" влияние върху Архангелите, те започваха да вършат това върху тъмните димни и газови формации на Старото Слънце. Докато на Стария Сатурн влиянията бяха упражнявани върху топлината, сега те започнаха да бъдат упражнявани върху сгъстената топлина на Старото Слънце. На тези влияния следва да припишем забележителния факт, че на Старото Слънце бяха формирани първите заложби на това, което днес наричаме животинско царство.
Както на Стария Сатурн възникнаха първите заложби на човешкото физическо тяло, така и на Старото Слънце от димните и газовите формации възникнаха първите заложби на животинското царство.
Да, в топлите Слънчеви потоци от дим и въздух, отразяващи Херувимите и техните форми, възникнаха първите подвижни наченки, първите подобни на дим заложби на физическите животински тела.
към текста >>
На Ст
ария
Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите.
На Стария Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите.
На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми. И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака. Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни. Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно.
към текста >>
Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце Вие имате дванадесет различни Сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Ст
ария
Сатурн.
Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход. Формите на нашите животни, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на Старото Слънце. Някой би могъл да възрази, че тук са изброени само четири имена от Зодиака. Но те са само главните изрази за Херувимите, защото всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители.
Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце Вие имате дванадесет различни Сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн.
Да, ние имаме пред себе си дванадесет такива Сили, принадлежащи към царството на Херувимите, и всяка от тях имаше да изпълнява своята космическа задача, своята космическа мисия.
към текста >>
Нека да обобщим: В определен момент на Ст
ария
Сатурн се появиха Престолите, които извлякоха от самите себе си първичната огнена субстанция.
Нека да обобщим: В определен момент на Стария Сатурн се появиха Престолите, които извлякоха от самите себе си първичната огнена субстанция.
После дойдоха още по-висши Същества, Херувимите: Те поеха в себе си светлината, която се роди от огнената субстанция, издигайки я на по-висша степен от мировата еволюция. Обаче всеки път, когато в мировата еволюция настъпи някакъв напредък, винаги настъпва заради равновесието и някакво изоставане. За сметка на това, че Архангелите получиха възможност да раз ширят своето духовно присъствие в рамките на Слънчевите дни, през Слънчевите нощи Херувимите трябваше да работят със сгъстената до газ и дим огнена субстанция, създавайки от нея по-ниско стоящите животински форми.
към текста >>
221.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Ст
ария
Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Ние вече проследихме въздействията, които висшите духовни Същества упражняваха в нашия Космос, като описахме събитията, разиграли се през епохите на Стария Сатурн и неговото следващо планетарно въплъщение: Старото Слънце.
Сега смятам за необходимо да навлезем в самото духовно царство, където се намират тези висши духовни същества и да разгледаме тяхната природа от друга гледна точка. В хода на следващите николко лекции, скъпи мои приятели, ще се наложи да повторя някои неща, които мнозина от Вас вече са чували тук или там. Но дори ако се абстрахираме от факта, че днес присъствуват много нови слушатели, които не са запознати с предпоставките за разбиране на подобна тема; смятам отново да повторя някои положения, още повече, че с този лекционен цикъл ни предстои да се издигнем още по-високо в сферите на самия духовен живот.
към текста >>
Естествено, Ст
ария
т Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн.
От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са участвували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни Същества. И какво представлява, общо взето, този Стар Сатурн? Нека да си изградим една още по-точна представа за него.
Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн.
Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн. Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн. Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система. Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
към текста >>
Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Ст
ария
т Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Ст
ария
Сатурн и произлязоха от него.
От казаното досега Вие разбирате, че в развитието на нашата мирова система са участвували, и тo по твърде сложен начин, цяла поредица от духовни Същества. И какво представлява, общо взето, този Стар Сатурн? Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн.
Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него.
Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн. Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн. Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система. Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
към текста >>
Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Ст
ария
Сатурн.
И какво представлява, общо взето, този Стар Сатурн? Нека да си изградим една още по-точна представа за него. Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн.
Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн.
Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система. Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
към текста >>
Вчера ние казахме: Когато Ст
ария
т Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн.
към текста >>
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Ст
ария
Сатурн.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите.
Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн.
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн. Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие.
към текста >>
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Ст
ария
Сатурн.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите. Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн.
Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн.
Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите. В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие. В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
Но в обкръжението на Ст
ария
Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите.
Вчера ние казахме: Когато Старият Сатурн минаваше през своята метаморфоза, превръщайки се в по-късното Слънце, това стана с помощта на Херувимите. Нека да си представим, че Херувимите, които действуваха в обкръжението на Старото Слънце, съществуваха от по-рано, а именно в обкръжението на Стария Сатурн. Но там те все още не бяха, така да се каже, призовани да започнат своето дело; или, грубо казано, те все още не бяха достатъчно издигнати, за да се заемат с такава висша мисия, но така или иначе, те присъствуваха в обкръжението на Стария Сатурн.
Но в обкръжението на Стария Сатурн присъствуваха и други духовни Същества, които биха с една степен над Херувимите това са Серафимите.
В същата област се намират и Престолите. Нека да си представим как субстанцията на Престолите, които стоят една степен по-ниско от Херувимите, се утаява под тях, изграждайки топлинната субстанции на Сатурн. Следователно, ние можем да си представим Сатурн като едно огромно топлинно кълбо, обградено от духовни Същества с изключително висока степен на развитие. В смисъла на християнския езотеризъм, ние ги наричаме Престоли, Херувими, Серафими, а според източното учение това са Дианическите Същества.
към текста >>
Ние знаем, че ти е произлязла от Ст
ария
Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна.
И откъде идва този космически танц на висшите Същества? Всичко в света и в Космоса се развива. Ако действително искаме да узнаем откъде идват тези Херувими, Серафими и Престоли, ще бъде добре, ако най-напред се размислим върху нашата собствена Слънчева система и се запитаме какво ще стане един ден с нея? Нека накратко да скицираме развитието на нашата Слънчева система.
Ние знаем, че ти е произлязла от Стария Сатурн, след което той се преобрази в Старото Слънце, а то на свой ред се превърна в Старата Луна.
През периода, когато Старото Слънце се превърна в Луна, настъпи едно особено събитие. Старата Луна произлезе от Старото Слънце и в нейно лице ние имаме едно небесно тяло, което се намира извън Слънцето. По този начин, отхвърляйки от себе си най-грубите субстанции, то можа да напредне още повече в своето развитие. Същото се отнася и за нашата Земя. Тя можа да възникне едва след като Слънцето отхвърли от себе си грубите субстанции, а те са, така да се каже, носители на "грубите" Същества.
към текста >>
Тогава всички Същества, чиито зародишни кълнове са съществували на Ст
ария
Сатурн, ще бъдат одухотворени в най-висша степен; те ще се превърнат не само в Слънце, а в нещо, което бих могъл да на река Свръх-Слънце.
И тогава те ще са достатъчно подготвени, за да се съединят отново със Слънцето. А с настъпването на Бъдещата Венера, в Слънцето ще бъдат приети всички Същества, които обитават нашата Земя, като по този начин самото Слънце ще се издигне до една още по-висша степен от своето развитие, именно защото то ще приеме в себе си всички онези Същества, които по-рано е отхвърлило. И накрая идва Бъдещият Вулкан, най-висшата степен от нашата система. Защото тя включва седем еволюционни степени: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. И какво ще настъпи през последната еволюционна степен, наричана Вулкан?
Тогава всички Същества, чиито зародишни кълнове са съществували на Стария Сатурн, ще бъдат одухотворени в най-висша степен; те ще се превърнат не само в Слънце, а в нещо, което бих могъл да на река Свръх-Слънце.
Вулкан ще е повече от Слънце и ще е постигнал онази зрелост, която ще му позволи да принесе себе си в жертва, зрелостта да заличи себе си и да се разтвори в Космоса.
към текста >>
Защо обаче Престолите можаха да извлекат от присъщата си субстанция всичко онова, от което се нуждаеше Ст
ария
т Сатурн?
Защо обаче Престолите можаха да извлекат от присъщата си субстанция всичко онова, от което се нуждаеше Старият Сатурн?
Защото в една предишна мирова система Престолите бяха вече подготвени чрез пробни седем състояния, през които ceгa минава нашата Слънчева система. Преди една мирова система от Престоли, Херувими и Серафими да се появи в Космоса, тя трябва да е минала през етапите на Слънчевата система; а това означава: Когато едно Слънце е напреднало дотам, че отново се съединява със своите планети, тогава то се превръща в един вид обкръжение, нещо повече, тогава самото то става Зодиак! Онези величествени духовни Същества, които гледат към нас от Зодиака, са само останките от една древна Слънчева система, които са успели да достигнат до нашия миров цикъл. Всичко онова, което по-рано е еволюирало в рамките на една Слънчева система, сега може отново да прояви своите сили в Космоса, пораждайки от тях една нова Слънчева система. Ето защо тези Същества, Серафими, Херувими, Престоли са за нас най-висшата Йерархия сред Божествените Същества: защото те вече са преминали през своята еволюция в рамките на съответстващата им Слънчева система и са узрели за космическата саможертва.
към текста >>
Ако погледнем назад към Ст
ария
Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица.
Ако погледнем назад към Стария Сатурн, ние си казваме: Преди да е съществувало каквото и да е на този Стар Сатурн, неговият план е бил, така да се каже, в ръцете на Божествената Троица.
Обаче за да осъществи своя план, Троицата се нуждае от изпълнители и това са Съществата от висшите Йерархии. А те, от своя страна, трябва да са достатъчно узрели за тази цел. Първите Същества, които са в непосредствена близост до Троицата и са в състояние, както добре се казва в западноевропейския езотеризъм, "да се радват, че направо могат да виждат Бога", това са Серафимите, Херувимите и Престолите. От Божествената Троица от която произлизат те получават плановете за изграждането на една нова мирова система. Естествено, Вие разбирате, скъпи мои приятели, че се налага да говоря образно, и то в по-голяма степен, от колкото обикновено, защото тук с човешки думи трябва да бъде описана една толкова величествена дейност, за която фактически думи не съществуват.
към текста >>
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Ст
ария
Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Ст
ария
Сатурн?
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн?
Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн. Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Ние ще ги открием във вътрешността на Ст
ария
Сатурн.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите?
Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн.
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн. Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Ст
ария
Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Ст
ария
Сатурн.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн.
Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Ст
ария
Сатурн.
Но къде бяха Съществата от тази втора Йерархия през епохата на Стария Сатурн, след като казахме, че по същото време първата Йерархия се намираше в обкръжението на Стария Сатурн? Къде следва да търсим Господствата, Силите и Властите? Ние ще ги открием във вътрешността на Стария Сатурн. Ако Престолите се намираха на самата граница, отделяща Стария Сатурн от околния свят, то Господствата, Силите и Властите ние трябва да търсим във вътрешността на Стария Сатурн.
Съществата от втората Йерархия действуваха в самата субстанция на Стария Сатурн.
към текста >>
Те работят както в обкръжението на Ст
ария
Сатурн, така и в неговата вътрешност.
Това ще потвърдят бъдещите поколения. Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си. Възниква и друг въпрос: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение?
Те работят както в обкръжението на Стария Сатурн, така и в неговата вътрешност.
В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
към текста >>
Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Ст
ария
Сатурн и външния свят.
И каква е по-точно задачата на най-напредналите Същества от втората Йерархия?
Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния свят.
Във вътрешността на Сатурн всичко трябва да бъде така ориентирано, че да има пълно съответствие между "вътре" и "вън". Следователно това, което Серафими, Херувими и Престоли поемат от Божията ръка, трябва да бъде така подредено, че на Стария Сатурн Божиите заповеди да се изпълнят от начало до край. Или с други думи, чрез посредничеството на най-висшите Йерархии, Господствата, или Кириотетес, извличат от обкръжението на Сатурн онези субстанции, които те ще видоизменят и включат в структурата на Сатурновото кълбо.
към текста >>
Следователно това, което Серафими, Херувими и Престоли поемат от Божията ръка, трябва да бъде така подредено, че на Ст
ария
Сатурн Божиите заповеди да се изпълнят от начало до край.
И каква е по-точно задачата на най-напредналите Същества от втората Йерархия? Първоначално Господствата, или Кириотетес, приемат това, което Престолите, така да се каже, са свалили от Универсума и го подреждат по такъв начин, че да се постигне хармония между небесното тяло на Стария Сатурн и външния свят. Във вътрешността на Сатурн всичко трябва да бъде така ориентирано, че да има пълно съответствие между "вътре" и "вън".
Следователно това, което Серафими, Херувими и Престоли поемат от Божията ръка, трябва да бъде така подредено, че на Стария Сатурн Божиите заповеди да се изпълнят от начало до край.
Или с други думи, чрез посредничеството на най-висшите Йерархии, Господствата, или Кириотетес, извличат от обкръжението на Сатурн онези субстанции, които те ще видоизменят и включат в структурата на Сатурновото кълбо.
към текста >>
Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Ст
ария
Сатурн, в лицето на Силите ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите".
Силите, или Динамис, продължават започнатото от Господствата. А Властите, или Ексузиаи, имат друга задача, която след време ще обсъдим в подробности: Доколкото е необходимо, те трябва да съхранят всичко, което беше изградено до този момент според намеренията на Божествената Троица. Те са "пазителите".
Така в лицето на Господствата ние имаме "разпоредителите" на Стария Сатурн, в лицето на Силите ние имаме "изпълнителите" и в лицето на Властите, както казах, ние имаме "пазителите".
към текста >>
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Ст
ария
Сатурн към Старото Слънце.
Нека днес да не се занимаваме с дейността на следващата Йерархия: Духовете на Личността, Духовете на Огъня и Ангелите, а с помощта на новопридобитите познания да разгледаме още веднъж прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце.
Основните процеси аз описах още вчера. Същественото в този преход е, че първичният огън преминава в газообразно състояние, във въздух, така че всъщност Старото Слънце се състои от това, което е останало от първичния огън. Да, към този първичен огън се прибави това, което се сгъсти до газ или дим. Следователно, тук са налице две субстанции: първичният огън и част от първичния огън, която се сгъсти до газ, въздух или дим. Това е най-същественото за Старото Слънце и не се отнася за нашето Слънце.
към текста >>
в прехода от Ст
ария
Сатурн към Старото Слънце?
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е.
в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце?
Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер. Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн. А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер.
към текста >>
Следователно, големината на Ст
ария
Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн.
Кои духовни Същества взеха участие в сгъстяването на Сатурновата субстанция, т.е. в прехода от Стария Сатурн към Старото Слънце? Това са онези Същества, които ние наричаме Господства. Първоначално те упражняваха своите въздействия по-скоро външно и успяха да "свият" огромната Сатурнова маса, така че планетарното тяло на Сатурн значително намали своя обем. И натискът на Господствата продължи дотогава, докато Старото Слънце прие размерите на едно небесно тяло, което бихте могли да си представите, ако в центъра му се намира Слънцето, а периферията му се покрива с днешната орбита на Юпитер.
Следователно, големината на Стария Сатурн беше още по-внушителна: В средата би се намирало днешното Слънце, а периферията би се покривала с орбитата на днешния Сатурн.
А Слънцето, за което говорим, се простираше до орбитата на днешния Юпитер. Тя маркира външната граница на Старото Слънце. Добре е, ако периодически Вие си представяте планетарните орбити като външни граници на старите небесни тела.
към текста >>
222.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Нека да повторим: Човечеството се развива през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Бъдещия Юпитер, Бъдещата Венера и Бъдещия Вулкан.
Духовните Същества, които направляват мисията на цялото човечество от едно планетарно въплъщение в друго, това са Властите, или Духовете на Формата, и тяхната сфера на действие се простира до Слънцето. Още през епохата на Старата Луна Слънцето беше едно особено небесно тяло; и то ще остане такова както през епохата на Земята, така и през епохата на Бъдещия Юпитер. Ето защо животът на Слънцето следва да бъде свързван с онези духовни Същества, чиято сфера на действие също надвишава сферите на отделните планети. Изключителният характер на Слънцето се определя именно от Съществата, чиято сфера на действие надвишава сферите на отделните планети. Ние виждаме, че всъщност външното обиталище на Йерархиите се намира не толкова върху самите планети, колкото в пространството, което се включва вътре в техните орбити.
към текста >>
223.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека да започнем от възникването на Ст
ария
Сатурн, който стои в началото на нашата еволюция.
Нека да започнем от възникването на Стария Сатурн, който стои в началото на нашата еволюция.
Аз вече казах: Първоначално този Стар Сатурн беше толкова голям, колкото, в общи линии, е днешната Слънчева система. И още нещо: ние не трябва да си представяме Стария Сатурн като някакво материално кълбо.
към текста >>
И още нещо: ние не трябва да си представяме Ст
ария
Сатурн като някакво материално кълбо.
Нека да започнем от възникването на Стария Сатурн, който стои в началото на нашата еволюция. Аз вече казах: Първоначално този Стар Сатурн беше толкова голям, колкото, в общи линии, е днешната Слънчева система.
И още нещо: ние не трябва да си представяме Стария Сатурн като някакво материално кълбо.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн беше съставен само от топлина или огън; там не бихме могли да открием някакви твърди, течни или въздушни тела.
Старият Сатурн беше съставен само от топлина или огън; там не бихме могли да открием някакви твърди, течни или въздушни тела.
към текста >>
От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни Същества, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Ст
ария
Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Ст
ария
Сатурн.
Нека да си представим, че с този вътрешен кръг обозначаваме именно това прадревно топлинно кълбо.
От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни Същества, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Стария Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Стария Сатурн.
И така, нека да си представим как около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак. С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн.
към текста >>
И така, нека да си представим как около Ст
ария
Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак.
Нека да си представим, че с този вътрешен кръг обозначаваме именно това прадревно топлинно кълбо. От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни Същества, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Стария Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Стария Сатурн.
И така, нека да си представим как около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак.
С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн. Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>
Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Ст
ария
Сатурн.
От предишните лекции Вие веднага ще си спомните и друго: когато Сатурновото кълбо постепенно се превърна в Слънчево кълбо, над последното ясно се очертаха онези духовни Същества, които впоследствие изградиха Зодиака Обаче аз още тогава загатнах, че същият този Зодиак, макар и не като толкова плътна, толкова компактна маса, вече съществуваше и през епохата на Стария Сатурн; да, Зодиакът беше налице още през епохата на Стария Сатурн. И така, нека да си представим как около Стария Сатурн кръжат Престолите, Херувимите, Серафимите, и че първоначално за нас те са в духовен смисъл не друго, а самият Зодиак. С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции.
Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн.
Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите. Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн. А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация.
към текста >>
Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Ст
ария
Сатурн.
С този вътрешен кръг би трябвало да обозначим, в духовен смисъл, Зодиака. Сега Вие бихте могли да поставите въпроса: А как се отнася това описание към днешните части на Зодиака? Работата е там, че нещата напълно съвпадат, както сами ще се убедите в хода на следващите лекции. Засега е достатъчно да си представите, че бихте могли да се пренесете в някоя точка от тялото на Стария Сатурн. Ако тръгнете в посока нагоре, ще се окажете в областта на Престолите, Херувимите и Серафимите.
Ако се придвижите встрани, Вие също ще се натъкнете на други Престоли, Херувими и Серафими, защото тези три категории свръхсетивни Същества изграждат един вид пръстен около Стария Сатурн.
А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н. Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества.
към текста >>
Нека първо да се обърнем към Престолите, респективно към действията, които те упражняват на огненото кълбо, наречено от нас Ст
ария
Сатурн.
Нека първо да се обърнем към Престолите, респективно към действията, които те упражняват на огненото кълбо, наречено от нас Стария Сатурн.
В своето развитие те са напреднали до такава степен, че могат да пожертват своята собствена субстанция. Те позволяват на своята топлинна субстанция, бих казал, да се импрегнира в общата Сатурнова маса. И както Ви казах, по този начин възникват онези странни образувания, които нарекохме с гротескния израз "топлинни яйца"; изразът е гротескен, но формите, които описвам, са точно такива.
към текста >>
Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Ст
ария
Сатурн".
Сега Вие бихте могли да попитате: Но какво всъщност представлява тази топлинна субстанция? Как е изглеждала тя в миналото? В миналото тя е била близка до това, което ние бихме могли да наречем "неутрален космически огън", който, общо взето, е идентичен с космическото пространство.
Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Стария Сатурн".
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума. Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта. Те действуват във вътрешността на Сатурн. От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните" Същества.
към текста >>
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Ст
ария
Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума.
Сега Вие бихте могли да попитате: Но какво всъщност представлява тази топлинна субстанция? Как е изглеждала тя в миналото? В миналото тя е била близка до това, което ние бихме могли да наречем "неутрален космически огън", който, общо взето, е идентичен с космическото пространство. Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Стария Сатурн".
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума.
Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта. Те действуват във вътрешността на Сатурн. От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните" Същества.
към текста >>
Днешният Сатурн също е възникнал по този начин, защото фактически той се е "установил" на определено място, не точно мястото, заемано от Ст
ария
Сатурн, защото поради известни причини нещата са един вид изместени, обаче процесът на възникване на днешния Сатурн е същият.
Следователно, накрая яйцата се оказват на мястото, където са възникнали, и остават в покой. И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно голямо кълбо. Естествено, това кълбо възниква постепенно в хода на времето. То представлява, така да се каже, най-гъстата огнена материя, и същевременно е идентично с онова, което в по-тесен смисъл на думата можем да наречем Сатурн, защото е разположено на същото място, където се намира днешният Сатурн. И понеже в известен смисъл всичко се повтаря, същите процеси се разиграват и при възникването на нашата Земя.
Днешният Сатурн също е възникнал по този начин, защото фактически той се е "установил" на определено място, не точно мястото, заемано от Стария Сатурн, защото поради известни причини нещата са един вид изместени, обаче процесът на възникване на днешния Сатурн е същият.
Накратко: От огромния, първоначален Сатурн се ражда едно малко Сатурново кълбо и това става благодарение на всички сили и Същества, които принадлежат към висшите Йерархии.
към текста >>
Сега нека да се спрем на този момент, когато всички тези кълбовидни формации се струпват на Ст
ария
Сатурн.
Сега нека да се спрем на този момент, когато всички тези кълбовидни формации се струпват на Стария Сатурн.
За този момент древните посветени казват следното. На този Стар Сатурн възникват първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло. В своя първоначален вид, те са извлечени именно от топлината, като това топлинно тяло вече съдържа в себе си зародишните кълнове на всички по-късни органи. В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето. Първите заложби на сърцето възникват там, където движението спира и се възцарява обратното състояние състоянието на покой.
към текста >>
Сега нека да се абстрахираме от обстоятелството, че след време Ст
ария
т Сатурн ще изчезне, ще се разтвори.
Сега нека да се абстрахираме от обстоятелството, че след време Старият Сатурн ще изчезне, ще се разтвори.
Нека да си представим накъде тръгва развитието след приключването на почивния период, който наричаме Пралайя. Следователно, след изчезването на Сатурн, започва един вид нова еволюция. Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната фаза на Стария Сатурн. А след повторението на Сатурновата фаза, приблизително някъде към нейната средищна точка, започва нещо съвсем ново. Сега ние навлизаме в онзи етап от планетарната еволюция, който наричаме Старото Слънце.
към текста >>
Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната фаза на Ст
ария
Сатурн.
Сега нека да се абстрахираме от обстоятелството, че след време Старият Сатурн ще изчезне, ще се разтвори. Нека да си представим накъде тръгва развитието след приключването на почивния период, който наричаме Пралайя. Следователно, след изчезването на Сатурн, започва един вид нова еволюция.
Първото, което става, е точно повторение на процесите от началната фаза на Стария Сатурн.
А след повторението на Сатурновата фаза, приблизително някъде към нейната средищна точка, започва нещо съвсем ново. Сега ние навлизаме в онзи етап от планетарната еволюция, който наричаме Старото Слънце.
към текста >>
Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Ст
ария
Сатурн.
Сега саможертва извършват не Престолите, а други Същества от духовните Йерархии, които познаваме под името Господства, или Духове на Мъдростта.
Престолите са помощни Същества; те могат да извлекат от себе си физическата топлинна субстанция, за да я включат в изграждането на Стария Сатурн.
Обаче Господствата, или Духовете на Мъдростта, могат да пожертвуват само своето етерно тяло, което е много по-фино. Човекът вече разполага с наченките на физическото тяло; сега Господствата, или Духовете на Мъдростта, му подаряват неговото етерно тяло. И това става в едно, бих казал, второ обкръжение. Тук, на рисунката, ние бихме имали първоначалната големина на Старото Слънце, и тя е доста по-малка от предишната планетарна сфера. Намалявайки своя обем, Старото Слънце става все по-плътно и по-плътно.
към текста >>
Тук се повтарят същите процеси, както и на Ст
ария
Сатурн.
Тук се повтарят същите процеси, както и на Стария Сатурн.
Образуват се определени течения: Те са предизвикани от Духовете на обкръжението, като сега се намесват и Господствата. По този начин въпросните течения се оказват по-плътни от предишните, които бяха образувани от Престолите. Планетарната маса на Старото Слънце продължава да се свива и вече представлява едно въздушно кълбо, намиращо се между тези две течения. Слънчевото кълбо се различава от Сатурновото кълбо по това, че Сатурн и Сатурновите същества са съставени само от топлинна субстанция, докато Слънчевото кълбо е изтъкано от етер. Да, то е плътно като въздух и е изтъкано от етер.
към текста >>
И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Ст
ария
Сатурн приключва.
Сега Вие трябва да си представите, че първоначално тези кълбета възникват не в Лъва, а в една друга област от Зодиака, а именно тази, която аз споменах още в началото: Орела. И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго. Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани.
И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва.
Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени. Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
към текста >>
Следователно, животът на Ст
ария
Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени.
Сега Вие трябва да си представите, че първоначално тези кълбета възникват не в Лъва, а в една друга област от Зодиака, а именно тази, която аз споменах още в началото: Орела. И след като тези живи кълбета преминат през целия кръг, те отново се връщат в областта на Орела. Сега обаче настъпва нещо съвсем друго. Докато по-рано, възниквайки в тази точка, те се пробуждаха за вътрешен живот, сега, завръщайки се на същото място, чрез същото въздействие, което първоначално ги оживотворяваше, те биват умъртвявани. И когато са умъртвени всички кълбета и не възникват нови, тогава животът на Стария Сатурн приключва.
Следователно, животът на Стария Сатурн се състои в следното: на това място възникват нови кълбета, които после, очертавайки един пълен кръг, се връщат на същото място и биват умъртвени.
Това смъртоносно убождане се нарича "убождането на Скорпиона" И така, в тази област от Зодиака, където мъртвата материя се пробужда за живот, ние имаме Орела, но същевременно тук са представени и силите, които умъртвяват живота, и тогава ние имаме Скорпиона.
към текста >>
Ще изтъкна само една важна особеност и тя е следната: Какво впрочем представляваше Ст
ария
т Сатурн?
Нека да продължим нататък. След като двата процеса са пред очите ни, ще се въздържа от по-подробно описание на следващите етапи от развитието.
Ще изтъкна само една важна особеност и тя е следната: Какво впрочем представляваше Старият Сатурн?
Той представляваше едно тяло, съставено от топлина. Вие бихте изпаднали в голяма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс. Старият Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство. И фактът, че Вие го виждате по един или по друг начин, се дължи на това, че Вие го виждате през едно светло пространство. Представете си как изглежда един неосветен предмет, който Вие наблюдавате през едно осветено пространство?
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство.
Нека да продължим нататък. След като двата процеса са пред очите ни, ще се въздържа от по-подробно описание на следващите етапи от развитието. Ще изтъкна само една важна особеност и тя е следната: Какво впрочем представляваше Старият Сатурн? Той представляваше едно тяло, съставено от топлина. Вие бихте изпаднали в голяма грешка, ако допуснете, че Сатурн може да бъде сравнен с друго небесно тяло, примерно с Юпитер или с Марс.
Старият Сатурн не е нищо друго, освен едно топлинно пространство.
И фактът, че Вие го виждате по един или по друг начин, се дължи на това, че Вие го виждате през едно светло пространство. Представете си как изглежда един неосветен предмет, който Вие наблюдавате през едно осветено пространство? Той изглежда оцветен в синьо. Проверете това е помощта на една обикновена запалена свещ: в средата на пламъка виждаме синьо, а около него един светъл кръг. Винаги, когато Вие наблюдавате мрака през едно осветено пространство, той изглежда син.
към текста >>
Така стоят нещата и с днешния Юпитер, който е повторение на ст
ария
Юпитер.
Бихме се отклонили прекалено много, ако трябва да обясняваме как днешната физика разглежда възникването на Сатурновите пръстени, защото ти също се поддава на илюзията, че зад осветеното пространство вижда някакви пръстени, съставени от ситен прах. А това е една пълна оптическа измама. Дори и днес Сатурн е едно небесно тяло, изградено от топлинна субстанция. Естествено, тези неща трябва да се разглеждат във връзка с промените, които са настъпили междувременно; в противен случай те не биха могли да бъдат разбрани правилно. Говорейки за всеки Сатурн, ние трябва да имаме предвид, че той е съставен от топлинна субстанция; а всеки Юпитер не е нищо друго, освен една Слънчева степен, една формация, изградена главно от въздух и от топлина.
Така стоят нещата и с днешния Юпитер, който е повторение на стария Юпитер.
Естествено, пространствените съотношения, както и планетарните движения не са същите. Днешният Юпитер не заема мястото на предишния Юпитер, обаче в общи линии, изнесеното от мен отговаря на истината.
към текста >>
Но както на Ст
ария
Сатурн кръгообразното движение беше спряно от Лъва, както на Ст
ария
Юпитер, или на Старото Слънце, това стори Скорпионът, приблизително същото стана и с водните кълба на Марс.
Но нека да продължим нататък и да си обясним по същия начин Марс. Би трябвало да си го представим като едно планетарно тяло, охладено до течно състояние, като впоследствие на точно определено място от общата водна маса се обособяват отделни водни кълба.
Но както на Стария Сатурн кръгообразното движение беше спряно от Лъва, както на Стария Юпитер, или на Старото Слънце, това стори Скорпионът, приблизително същото стана и с водните кълба на Марс.
Днешният Марс е едно повторение на Старата Луна. Той стои на същото място, докъдето се простираше Старата Луна. Той е другата част от Старата Луна. Едната част това е нашата Луна, която представлява, бих казал, отпадъчният продукт; а живата част, т.е. другият полюс това е днешният Марс.
към текста >>
И на тази Стара Луна или, ако предпочитате другото име, Ст
ария
Марс към човека беше присъединено астралното тяло, а това означава: първичното съзнание.
Той е другата част от Старата Луна. Едната част това е нашата Луна, която представлява, бих казал, отпадъчният продукт; а живата част, т.е. другият полюс това е днешният Марс. В известен смисъл Марс отговаря на третата степен от нашето планетарно развитие: Старата Луна. По същество той е едно течно тяло.
И на тази Стара Луна или, ако предпочитате другото име, Стария Марс към човека беше присъединено астралното тяло, а това означава: първичното съзнание.
Според състава на своето тяло, тогавашният човек беше изграден от Марсовата субстанция, или Лунната вода. Както днес човешкото тяло е изградено от Земните субстанции, така и тогава човешкото тяло беше изградено от огън, въздух и вода. И според най-гъстата от тези три субстанции, Вие бихте могли да наречете тогавашния човек воден човек или Водолей. Особеният момент тук е, че астралното тяло беше един вид импрегнирано в етерно-физическия човешки организъм. Не Азово-надарен, а астрално-надарен: Такъв беше човекът на Старата Луна.
към текста >>
И така, през епохата на Старата Луна, или Ст
ария
Марс, в зодиакалния знак Водолей тогавашният човек след еднократно кръгообразно движение получи своето първично съзнание.
И според най-гъстата от тези три субстанции, Вие бихте могли да наречете тогавашния човек воден човек или Водолей. Особеният момент тук е, че астралното тяло беше един вид импрегнирано в етерно-физическия човешки организъм. Не Азово-надарен, а астрално-надарен: Такъв беше човекът на Старата Луна. Това стана възможно, след като на определено място от Старата Луна възникна раздвижване на общата маса; после настъпи кръгообразното движение, както и при миналите планетарни състояния, завършващо в първоначалния изходен пункт. Тази област от Зодиака ние отбелязваме с името Водолей.
И така, през епохата на Старата Луна, или Стария Марс, в зодиакалния знак Водолей тогавашният човек след еднократно кръгообразно движение получи своето първично съзнание.
към текста >>
Тук също имаме един вид повторение на трите предишни състояния: Първо се образува Ст
ария
т Сатурн, после се образува Старото Слънце, от което се отделя Юпитер, който е повторение на Слънцето; образува се Старата Луна, от която се отделя Марс; и накрая възниква Земята, която по-късно претърпява огромни промени: от нейното тяло се отдели Слънцето, а по-късно и Луната.
Сега ние се приближаваме до Земята. В хода на развитието тя е четвъртата планетарна степен.
Тук също имаме един вид повторение на трите предишни състояния: Първо се образува Старият Сатурн, после се образува Старото Слънце, от което се отделя Юпитер, който е повторение на Слънцето; образува се Старата Луна, от която се отделя Марс; и накрая възниква Земята, която по-късно претърпява огромни промени: от нейното тяло се отдели Слънцето, а по-късно и Луната.
Вие знаете, че човекът получи първите Азови заложби през древната Лемурийска епоха, когато сегашната Луна се отдели от Земята. Това можа да се случи понеже отново настъпи едно раздвижване на общата планетарна маса, което също беше предизвикано от Духовете на обкръжението; последва едно пълно завъртане и едва тогава човекът се оказа достатъчно зрял, за да приеме в себе си първите Азови заложби. Всичко това стана през древната Лемурийска епоха. Така ние стигаме до онази област от Зодиака, която днес наричаме Телец, и то главно поради факта, че през епохите, когато се даваха тези наименования, хората възприемаха света предимно в образи.
към текста >>
224.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Да предположим, че бихме искали да проследим възникването на нашата Земя, а не примерно на Ст
ария
Сатурн, където условията бяха, така да се каже, уникални.
Нещата не стоят така. Нека да повторим: когато една планета достигне онази точка, за която говорих вчера, тогава за нея просто започва един нов еволюционен период.
Да предположим, че бихме искали да проследим възникването на нашата Земя, а не примерно на Стария Сатурн, където условията бяха, така да се каже, уникални.
Земната епоха започва е един вид повторение на процесите, разиграли се никога на Стария Сатурн: Най-напред възниква едно огромно топлинно или огнено кълбо, където в съкратен вид протичат основните Сатурнови процеси. После настъпи онзи момент, когато под влиянието на зодиакалната област Лъв, от това огромно и въртящо се около себе си огнено кълбо, се отдели днешната планета Сатурн и това стана във върховата точка от повторението на Сатурновото състояние. Така възникна първата отделна, самостоятелна планета.
към текста >>
Земната епоха започва е един вид повторение на процесите, разиграли се никога на Ст
ария
Сатурн: Най-напред възниква едно огромно топлинно или огнено кълбо, където в съкратен вид протичат основните Сатурнови процеси.
Нещата не стоят така. Нека да повторим: когато една планета достигне онази точка, за която говорих вчера, тогава за нея просто започва един нов еволюционен период. Да предположим, че бихме искали да проследим възникването на нашата Земя, а не примерно на Стария Сатурн, където условията бяха, така да се каже, уникални.
Земната епоха започва е един вид повторение на процесите, разиграли се никога на Стария Сатурн: Най-напред възниква едно огромно топлинно или огнено кълбо, където в съкратен вид протичат основните Сатурнови процеси.
После настъпи онзи момент, когато под влиянието на зодиакалната област Лъв, от това огромно и въртящо се около себе си огнено кълбо, се отдели днешната планета Сатурн и това стана във върховата точка от повторението на Сатурновото състояние. Така възникна първата отделна, самостоятелна планета.
към текста >>
През периода, когато се образуваше Ст
ария
т Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Ст
ария
т Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии. Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии.
През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е.
сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн. Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек. Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Стария Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака.
към текста >>
Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Ст
ария
Сатурн.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии. Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии. През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния.
Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн.
Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек. Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Стария Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака. И така, когато Сатурн се намираше в знака на Лъва, възникнаха първите наченки на сърцето, а когато Сатурн преминаваше през Рака, възникнаха първите наченки на гръдния кош. А първоначалната възможност за симетрично изграждане на човешкия организъм, възможността за "лява" и "дясна" половина на човешкото тяло се появи, когато Сатурн преминаваше през съзвездието Близнаци. Да, по този начин ние можем да проследим изграждането на човешкото тяло частица по частица.
към текста >>
Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Ст
ария
Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака.
През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн. Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек.
Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Стария Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака.
И така, когато Сатурн се намираше в знака на Лъва, възникнаха първите наченки на сърцето, а когато Сатурн преминаваше през Рака, възникнаха първите наченки на гръдния кош. А първоначалната възможност за симетрично изграждане на човешкия организъм, възможността за "лява" и "дясна" половина на човешкото тяло се появи, когато Сатурн преминаваше през съзвездието Близнаци. Да, по този начин ние можем да проследим изграждането на човешкото тяло частица по частица. Поглеждайки нагоре към съзвездието Овен, ние вече знаем: първите наченки на нашата глава, и особено нейната горна част, са възникнали тогава, когато Старият Сатурн е стоял в знака на Овена. А първите наченки на нашия говорен апарат са вложени в нас, когато Сатурн е стоял в знака на Телеца.
към текста >>
Поглеждайки нагоре към съзвездието Овен, ние вече знаем: първите наченки на нашата глава, и особено нейната горна част, са възникнали тогава, когато Ст
ария
т Сатурн е стоял в знака на Овена.
Там физическото тяло още не беше проникнато нито от етерното тяло, нито от астралното тяло, обаче още тогава то носеше в себе си потенциалната готовност да стане носител на онзи духовен заряд, който е присъщ на Земния човек. Много бавно и постепенно това човешко физическо тяло напредна в своето развитие, успоредно с развитието на Стария Сатурн, който въртейки се го поставяше в определено отношение с всеки знак от зодиака. И така, когато Сатурн се намираше в знака на Лъва, възникнаха първите наченки на сърцето, а когато Сатурн преминаваше през Рака, възникнаха първите наченки на гръдния кош. А първоначалната възможност за симетрично изграждане на човешкия организъм, възможността за "лява" и "дясна" половина на човешкото тяло се появи, когато Сатурн преминаваше през съзвездието Близнаци. Да, по този начин ние можем да проследим изграждането на човешкото тяло частица по частица.
Поглеждайки нагоре към съзвездието Овен, ние вече знаем: първите наченки на нашата глава, и особено нейната горна част, са възникнали тогава, когато Старият Сатурн е стоял в знака на Овена.
А първите наченки на нашия говорен апарат са вложени в нас, когато Сатурн е стоял в знака на Телеца. Размишлявате ли върху човека по този начин, тогава поглеждайки към Зодиака Вие ще откриете съзидателните, творческите сили на звездното небе, които са основата на всички човешки органи и системи.
към текста >>
Тази истина просветва и в Ст
ария
Завет, и по-точно в еврейското тайно учение, което споменава за Адам Кадмон, от което произлиза Ст
ария
т Завет.
Вас е огромният космически човек, за когото говорят всички митове и легенди по света и от когото са произлезли отделните човешки същества. Припомнете си великана Ямир, който се носи из необятния Космос и неговия далечен потомък: микрокосмическия човек. Макрокосмическият човек, като един вид създател, съдържа външно всичко онова, което микрокосмическият човек съдържа вътре в себе си. В основата на такива митове откриваме една извънредно дълбока истина, която малко или много е била достъпна за древното ясновидство.
Тази истина просветва и в Стария Завет, и по-точно в еврейското тайно учение, което споменава за Адам Кадмон, от което произлиза Старият Завет.
към текста >>
Нека да се обърнем към Ст
ария
Сатурн.
Ако си припомните, че отделните небесни тела запазват своето движение, дори и след като, така да се каже, са приключили развитието си, Вие ще разберете какво означава да се говори за Карма на небесните тела. В мига, когато една планета е приключила своето развитие, онези Същества, които са свързани с нея, получават нова задача: сега те трябва да подготвят нейното разтваряне, нейното изчезване.
Нека да се обърнем към Стария Сатурн.
Обособяването на Стария Сатурн от първичния огън е един възходящ процес, но в същото време той е и низходящ, понеже в случая настъпва един процес на сгъстяване. В мига, когато Сатурн започва да се върти т.е. още в началото на Сатурновото развитие ние имаме пред себе си целия Сатурн, цялото Сатурново кълбо и изобщо всичко, което е характерно за Сатурн. Сега обаче духовните Същества трябва да се съобразят с разтварянето на планетата, както и с всичко, което е предшествувало нейното развитие, и това е Кармата.*41 Нищо не може да се направи срещу простото правило: след като са били създадени, нещата трябва да бъдат премахнати. Първата половина от еволюцията намира своето кармическо продължение във втората половина от еволюцията.
към текста >>
Обособяването на Ст
ария
Сатурн от първичния огън е един възходящ процес, но в същото време той е и низходящ, понеже в случая настъпва един процес на сгъстяване.
Ако си припомните, че отделните небесни тела запазват своето движение, дори и след като, така да се каже, са приключили развитието си, Вие ще разберете какво означава да се говори за Карма на небесните тела. В мига, когато една планета е приключила своето развитие, онези Същества, които са свързани с нея, получават нова задача: сега те трябва да подготвят нейното разтваряне, нейното изчезване. Нека да се обърнем към Стария Сатурн.
Обособяването на Стария Сатурн от първичния огън е един възходящ процес, но в същото време той е и низходящ, понеже в случая настъпва един процес на сгъстяване.
В мига, когато Сатурн започва да се върти т.е. още в началото на Сатурновото развитие ние имаме пред себе си целия Сатурн, цялото Сатурново кълбо и изобщо всичко, което е характерно за Сатурн. Сега обаче духовните Същества трябва да се съобразят с разтварянето на планетата, както и с всичко, което е предшествувало нейното развитие, и това е Кармата.*41 Нищо не може да се направи срещу простото правило: след като са били създадени, нещата трябва да бъдат премахнати. Първата половина от еволюцията намира своето кармическо продължение във втората половина от еволюцията. Възникването на света означава поражда не на Карма; заличаването на света, в най-общия смисъл на думата, не е нищо друго, освен да се понася страдание под ударите на Кармата, или иначе казано, да се поставя ред в Кармата.
към текста >>
Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Ст
ария
Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството.
Същото наблюдаваме и при отделните народи. Представете си един народ, който влиза в своята младежка възраст: Той е преизпълнен с енергия и сили; представете си как този народ непрекъснато внася изненадващи елементи в общото културно развитие и как всичко това ще го отведе до неговия апогей, като в същото време се натрупва и съответната Карма, която той ще трябва да понесе.
Както през епохата на Сатурновото развитие се натрупва планетарната Карма, изискваща да бъдат понесени всички последици от възникването на Стария Сатурн, така се натрупва Карма и у един народ, който активно участвува в културния напредък на човечеството.
И тази Карма стига до връзката си точно тогава, когато неговите първични, елементарни сили станат неовладяеми и потърсят поле за изява във външния свят.
към текста >>
Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Ст
ария
Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си.
Нека да си припомним цялото многообразие от събития и факти, които разгледахме през последните дни. И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос. Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията.
Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си.
Особено подчертана беше жертвата на Престолите. Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Ст
ария
Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И така понятието "развитие" включва в себе си две фази: Едната е на "вземането" а другата на "даването", когато съществата започват да излъчват от себе си определени сили, когато те започват да творят. Всяко същество се издига от степента "създание" до степента "Създател".
Духовете на Личността, или Архаите, станаха "човеци" през епохата на Стария Сатурн, Архангелите станаха "човеци" през епохата на Старото Слънце, Ангелите през епохата на Старата Луна; ние, Земните човеци сме тук, за да продължим развитието, а от друга страна, винаги ще има същества, които да са устремени към своята "човешка" степен.
И нима това ще продължава до безкрайност? Нима има само един вечен кръговрат, при който на Слънцето се повтаря това, което вече е станало на Сатурн, само и само за да се включат и други същества? Защото Духовете на Огъня наистина идват по-късно от Духовете на Личността. Нима действително нещата са така устроени, че непрекъснато ще има същества, които ще започват от началната степен на безпомощни "създания", за да се издигнат до степента, при която ще могат да пожертвуват себе си?
към текста >>
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Ст
ария
Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
Не, нещата изобщо не са така устроени!
Обаче сега възниква големият въпрос: Дали "човешката" степен, която Духовете на Личността постигнаха на Стария Сатурн, респективно "човешката" степен, която Архангелите постигнаха на Старото Слънце, и "човешката" степен, която Ангелите постигнаха на Марс, е същата, към която се стремим ние на Земята?
И ако се замислим, например, върху природата на Ангелите, ще открием ли в тяхно лице нашия собствен образ през епохата на Бъдещия Юпитер? И ще открием ли в лицето на Архангелите образа на онези същества, които ние ще представляваме през епохата на Бъдещата Венера? Имаме ли достатъчно основания, за да си кажем: Да, ние стоим тук на нашата Земя и в хода на мировото развитие ще се издигнем до все по-висши степени, ние сами ще се изкачим до висшите Йерархии; Съществата, в които ще се превърнем, всички те вече съществуват, а нашата сегашна степен е била постигната по-рано от други Същества? Дали наистина е така? Ето големият логически въпрос, който би трябвало да възникне у всеки непредубеден слушател на тези лекции.
към текста >>
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Ст
ария
Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
Накратко: дали ние имаме работа с една вечно повтаряща се "човешка" степен, което ще ни доближи до Архаите, постигнали тази степен на Стария Сатурн, до Архангелите, постигнали тази степен на Старото Слънце и до Ангелите, постигнали тази степен на Марс?
За нас всичко това може и да е важно, обаче за Боговете то би означавало само умножаване на техните създания и те не биха го приели като някакъв напредък. Един друг въпрос гласи: А дали някога хората поради обстоятелството, че постигат своята човешка степен именно на Земята ще се превърнат в такива същества, които ще могат да вършат неща, какви то са непосилни както за Ангелите, така и за Архангелите, а дори и за Архаите? Дали сътворението на света е извлякло някаква поука от това, че след Архангелите и Ангелите, то създаде и човека? Дали самото сътворение на света е осъществило някакъв напредък? Дали поради по-дълбокото потъване в материята човекът има изгледи за по-мощно израстване в духовните светове?
към текста >>
225.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Когато в хода на еволюцията изгря Лемурийската епоха, човекът беше напреднал до такава степен, че можа да повтори всичко, което беше натрупал в себе си през епохите на Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
Първото уточнение, което правя, е много трудно, а може би и невъзможно за разбиране от страна на нашите съвременници; но така или иначе, не е зле да се съобразяваме с този факт. А именно въпросът: Какво става всъщност с тези планетарни формации? От духовна гледна точка, за Вас е ясно: Духовните Същества се издигат до все по-висши степен, и издигайки се, те трябва да напуснат старите си обиталища, които за определен период от време са им помагали да развият определени качества, каквито иначе те не биха могли да постигнат.
Когато в хода на еволюцията изгря Лемурийската епоха, човекът беше напреднал до такава степен, че можа да повтори всичко, което беше натрупал в себе си през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.
И тогава той стъпи на новото си обиталище, нашата Земя, която в този си вид се появи за пръв път в Космоса. После той премина през цялата Лемурийска и Атлантска епоха, до стигайки до наши дни, и напредвайки от една инкарнация в друга, той върви към следващите степени от своето развитие. И един ден той ще напусне Земята, понеже тя вече няма да му предлага никакви възможности за по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Онова, от което тръгна нашето Земно развитие още преди Ст
ария
Сатурн, ние би трябвало да го търсим отвъд Зодиака.
Онова, от което тръгна нашето Земно развитие още преди Стария Сатурн, ние би трябвало да го търсим отвъд Зодиака.
Не случайно първичната мъдрост го нарече кристалното небе, и в това кристално небе биха "депонирани" действията на онези Същества, които принадлежат към по-ранната еволюция. Те изградиха, така да се каже, фундамента, върху който новите Същества започнаха своята съзидателна дейност.
към текста >>
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Ст
ария
Сатурн.
Ние казахме, че развитието на нашата планета започва от Стария Сатурн.
И това действително е така. После става образуването на Юпитер. Както знаете, в изграждането на Юпитер бяха ангажирани всички Същества от околното космическо пространство. Но както се развиваха Съществата, намиращи се вътре в планетарната система, така се развиваха и Съществата от околното космическо пространство. Сгъстяването и обособяването на Юпитер беше дело на такива Същества, които впоследствие се оттеглиха и, строго погледнато, нямат нищо общо с нашето развитие; те са по-скоро свързани с развитието на Марс, Уран и Нептун.
към текста >>
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Ст
ария
Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система.
Следователно, ние виждаме, че тези две планети, които днешната астрономия разглежда като напълно равноправни с другите планети, всъщност се движат в друга сфера и общо взето нямат нищо общо с нашия свят.
Те са израз именно на онези светове, които са възникнали още през епохата на Стария Сатурн, когато определени Същества са участвували в нашето развитие, а по-късно са се оттеглили извън нашата планетарна система.
От тук Вие бихте могли да си обясните и ред други факти, например това, че Луните на тези планети се въртят в обратна посока.
към текста >>
Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Ст
ария
Сатурн.
Видимият израз на Аза, това е кръвта.
Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн.
А космическото Христово Същество трябваше да се появи по два начина: най-напред в огъня. Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз. Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек. И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от силите на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта. Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни Същества, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
226.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
1. Ст
ария
т Сатурн (трансово съзнание)
1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейц
ария
, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, М
ария
Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
В Бълг
ария
Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.
134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейц
ария
(Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието "антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Ст
ария
т Сатурн
Старият Сатурн
към текста >>
227.
Евангелието на Йоан, в отношение с другите три евангелия
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
издадени от М
ария
Щайнер
издадени от Мария Щайнер
към текста >>
228.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
1. ПРЕДГОВОР от М
АРИЯ
ЩАЙНЕР
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
към текста >>
229.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
ПРЕДГОВОР ОТ М
АРИЯ
ЩАЙНЕР
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
към текста >>
М
ария
Щайнер
Мария Щайнер
към текста >>
230.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да отворим Ст
ария
Завет:
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет. Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана?
Да отворим Стария Завет:
към текста >>
Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Ст
ария
Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него!
Нека си представим това състояние на нещата: "Духът Божи се носеше над водите". Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от божествения Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите. Какво казва авторът на Евангелието на Йоана?
Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него!
"
към текста >>
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Ст
ария
Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде. В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет.
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
към текста >>
231.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-ст
ария
т елемент на човешката природа.
Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното.
Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа.
То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн".
към текста >>
Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "ст
ария
т Сатурн".
Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята. Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята.
Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн".
Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/. Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес.
към текста >>
Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на ст
ария
Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята.
Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн. Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди.
към текста >>
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, ст
ария
Сатурн.
Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята. Първият зародиш на нашето физическо тяло е бил положен на стария Сатурн* /* Рудолф Щайнер "Духовна наука"/.
Бихме могли също да кажем: нищо от това, което днес ни заобикаля, растително, животинско, минерално царства, не съществуваше на тази първична планета, стария Сатурн.
Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце".
към текста >>
232.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На ст
ария
Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство.
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство.
Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца. Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки. Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли".
към текста >>
Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на ст
ария
Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли".
На стария Сатурн съществуваха само зачатъците на човешкото физическо тяло; там нямаше никаква следа от животинско, растително и минерално царство. Цялото Сатурново кълбо беше съставено само от тези зачатъци, както един къпинов плод е съставен от отделни зрънца. Всичко, което упражняваше действие върху това кълбо, действуваше от вън, в атмосферата. От къде е дошло това "нещо", което е положило тогава първия зачатък на човешкото физическо тяло? В определен смисъл можем да кажем, че това "нещо" е дошло от две различни посоки.
Висши духовни Същества са разлели своето собствено вещество и са извършили на стария Сатурн една велика жертва; езотеричното християнство нарича тези същества "Престоли".
Нито човешката мисъл, нито даже ясновиждането не могат да претендират да проникнат с поглед в това възвишено развитие, което Престолите са осъществили, преди да стигнат до там да се жертвуват и дадат веществото за образуването на първия зачатък на човешкото тяло. Нека само се опитаме да си представим, какво значи подобна жертва.
към текста >>
Върху ст
ария
Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие.
Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите. Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство. Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество. Един материалист може да се запита, как същества, достигнали да могат да жертвуват това, което е тяхно собствено същество, могат да продължават още да съществуват и се издигат, защото според него след такава жертва от тези същества не би останало нищо. Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели.
Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие.
Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието. Веществото, което се разля от Престолите, бе първото начало на веществото, от което бе образувано човешкото физическо тяло. Други Същества, по-малко издигнати от Престорите, се присъединиха после към тях. Това бяха Духовете на Личността, или както ги нарича езотеричното Християнство "Архаи" или "Начала". Тези Духове на Личността преработеха, така да се каже, това, което бяха дали Престолите.
към текста >>
На ст
ария
Сатурн той се намираше само на степен та на минерала; защото нашите днешни минерали имат само физическо тяло.
След това както видяхме -, настъпи една мирова нощ, след която се появи второто въплъщение на Земята, Слънчевото развитие. Развитието на човешкия зачатък се възобновява и върху него работят сега и други Същества: Духовете на Огъня или както ги нарича езотеричното християнство "Архангелите", а заедно с тях и Духовете на Мъдростта /Кириотетес, Господства/. Те се заловиха да развият по-нататък човешкото физическо тяло. Тези Духове на Мъдростта можаха тогава да пожертвуват своето собствено вещество, за да се появи във физическо тяло това, което наричаме етерно или жизнено тяло. Духовете на Огъня или Архангелите присъединиха своите усилия към тези на Духовете на Личността и чрез това човекът се издигна на степента на растенията.
На стария Сатурн той се намираше само на степен та на минерала; защото нашите днешни минерали имат само физическо тяло.
На старото Слънце човешкото същество вече имаше физическо и етерно тяло. Това, което става след това, ще ни разкрие един факт, който има решаващо значение за разбирането на развитието.
към текста >>
Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на ст
ария
Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал.
Така някои от Духовете на Личността, които на Сатурн трябваше да се издигнат на определена степен, бяха изостанали назад, неизвършвайки всичко, което трябваше, за да направят човека да стигне до степента на минерал, да измине своята първа степен на развитие. Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня.
Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал.
Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни. Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
Те са се образували, защото на Земята са продължили да действуват Съществата, които работеха още на ст
ария
Сатурн, Духовете на Личността.
За да можете да си представите, по какъв начин минералното царство се е образувало така бавно чрез отделяне от другите царства, помислете за това, което днешната наука описва: каменните въглища са едно минерално вещество, което днес копаем от Земята; но какво е било то по-рано? Тези блокове от каменни въглища са били дървета, растения, които са загинали, натрупали са се и са се минерализирали. Така всичко, което образува твърдата земя, е резултат от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства. Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от охлювите, на мидите и т. н. Така на Земята са се появили минералите.
Те са се образували, защото на Земята са продължили да действуват Съществата, които работеха още на стария Сатурн, Духовете на Личността.
Но ако развитието би продължило по този начин, цялата Земя постепенно би изсъхнала и се вкаменила.
към текста >>
233.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Ст
ария
Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили.
Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили.
Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос.
към текста >>
Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано ст
ария
т Сатурн.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите. Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем. Самата Земя е минала през преобразувания.
Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн.
Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>
Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и М
ария
съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!
Често пъти е необходимо да се покрие с було това, което стои зад окултните факти. И това трябва да бъде така. Защото този, който иска да разбере добре този вид тайни, трябва първо да работи чрез себе си и да превъзмогне привидните трудности. Чрез това неговият дух расте и укрепва. Чрез усилието, което прави, за да намери своя път през това, което му се казва, той достига да открие духа там, където същият се крие.
Спомнете си, че когато се говори за "живота", който напуснал Лазара и Марта и Мария съжаляват, че този живот не е бил запазен за техния брат, Исус отговаря: "Аз Съм възкресението и животът!
" Животът трябва да се върне в Лазара, В Евангелията всичко трябва да се взема буквално. Не внасяйте в тях лъжливи по тънкости, но вземайте думите буквално. "Аз Съм животът и възкресението! "Следователно, какво донася Христос, когато възкресява Лазара? Какво преминава от него в Лазара?
към текста >>
234.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и М
ария
от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин.
Но не трябва да мислите, че такава дълбока промяна е могла да стане внезапно. Тя трябваше бавно да проникне в развитието и да добие постепенно своята сила. Необходимо беше следователно да стане един преход чрез възкресението на Лазара, който също трябваше да бъде потопен три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта. Въпреки това, трябва да си дадем сметка, че това състояние е било различно от онова на древните посветени. То не е било предизвикано изкуствено, както това ставаше при древните процедури, които излъчваха етерното тяло по начин, който не мога да опиша тук.
У Лазара всичко става естествено; Вие знаете вече от Евангелията, че Христос познаваше Лазара и, неговите сестри Марта и Мария от по-рано; защото казва се: "Господ го обичаше", което означава, че Христос отдавна упражняваше своето мощно влияние върху Лазара... И го беше подготвил по този начин.
Следователно не беше необходимо да предизвика по изкуствен начин онова трансово състояние, което да отдели етерното тяло; това състояние настъпи от само себе си под могъщото действие на Христа. Лазар умря така да се каже за външния свят в течение на три дни и половина; през това време той доби съществени опитности и само последният акт, събуждането, имаше нужда от намесата на Христа. Този, който знае, какво е станало в този момент, намира отново отзвука на древните посвещения в думите, който Христос произнесе тогава:
към текста >>
235.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
" С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със ст
ария
начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно!
" С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло.
към текста >>
Когато почитателите на Ст
ария
Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно! " С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки.
Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере.
Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно. Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама. Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло. Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло.
към текста >>
Но този, който наистина вярваше в Ст
ария
Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама.
Едни от най-знаменателните думи, които той е произнесъл, са тези: "преди Авраам да бъде, беше "Аз Съм”! А също и следните: "Аз и Отец сме едно! " С това той искаме да каже, че за онези, които са свързан и със стария начин на живот, Азът се чувствува в сигурност само в лоното на едно братство основано на кръвните връзки. Когато почитателите на Стария Завет чуваха думите: "Аз и Отец Авраам сме едно" те чувствуваха нещо, което съвременният човек съвсем не може да разбере. Това, което човекът нарича своя индивидуален аз, което се развива между пределите на раждането и смъртта, може да му изглежда краткотрайно, преходно.
Но този, който наистина вярваше в Стария Завет и беше получил ученията изпълващи душата на човечеството през онези древни времена той не говореше алегорично, но конкретно, когато казваше: "без съмнение Аз съм един индивид, но същевременно Аз съм свързан с великия организъм, който се простира до Отца Авраама.
Пръстът няма съзнание за тялото освен до тогава, докато е свързан с него; така и Аз нямам спомени освен докато се чувствувам свързан с великия организъм на моя народ, който се простира до Отца Авраама. Аз завися също така тясно от моя народ както моят пръст зависи от моето тяло. Ако този пръст бъде отрязан, той престава да бъде вече пръст; неговият живот е осигурен само докато той е свързан с моята ръка, моята ръка с моето тяло. Иначе той няма смисъл да съществува. Аз също имам смисъл да съществувам само когато се чувствувам като член на една редица от поколения, през които тече кръвта на отца Авраама.
към текста >>
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Ст
ария
т Завет.
Силата на вътрешната опитност, предаде на в думите: Аз и Отец Авраам сме едно, е тази, която е предизвикала събитията, които днес наричаме чудеса, с които е изпълнен Старият Завет.
Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля. Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки. У тях Христос не би на мерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души. Той се обърна към онези, у които смешението на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде у галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смешение то на кръвта беше станало до значителна степен.
към текста >>
Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Ст
ария
Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа. В извършеното преди това чудо на него все още му беше необходима помощта на бащата. Сега неговата сила прониква в душата на болния и това, което му дава още повече сила е, че действието се извършва в съботен ден.
Съвременният човек е изгубил смисъла, на тези неща; обаче този, който живееше в духа на Стария
към текста >>
236.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Ст
ария
т Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
Това, което текущо казах, е резултат на ясновидското наблюдение. Еван-гелистите го казват с други думи като описват кръщението.
Това кръщение от Йоан Кръстителя, което доставяше на другите хора различни опитности, бе за Исуса от Назарет моментът, когато в неговите тела проникна Христос, същият този Дух, за който Старият Завет казва: "и Духът Божи се носеше над водите, и така, този Божествен Дух на нашата слънчева система се въплъти по един начин, който сега трябва да обясним”.
Трябва да си дадете сметка, че е твърде трудно да се схване това, което е станало в този момент, което без съмнение е най-великото събитие в цялото земно развитие. Ще трябва да обясня още някои неща, които може би ще шокират онзи, който не е още готов да ги приеме; но такъв човек трябва да си каже тогава, че човешката душа се намира на Земята, за да се усъвършенствува все повече и повече, даже и по отношение на познанието, и че много често това, което отначало може да шокира, става съвършено ясно впоследствие. Ако това не беше така, тогава би трябвало да се отчаяме по отношение развитието на човешката душа. Въпреки че човек може да се учи, неговата душа може все повече да се усъвършенствува и да стигне до там да разбира все по-добре и по-добре.
към текста >>
Този разказ от Ст
ария
Завет описва същото положение както това на умножаването на хлябовете за петте хиляди души.
Този разказ от Стария Завет описва същото положение както това на умножаването на хлябовете за петте хиляди души.
Как да се учудват тогава хората пред тези чудеса, които са били вече вършени и които може ха да бъдат прочетени в Писанието?
към текста >>
237.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от ст
ария
начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това ст
ария
т принцип изчезваше.
Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше.
Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
към текста >>
238.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и М
ария
, с които е свързана сектата на християните.
Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз.
Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните.
Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера. Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
към текста >>
239.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Както ст
ария
т Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
Ако едно същество, застанало на някое небесно тяло, би могло да наблюдава; чрез ясновидство Земята преди Христа, то би видяло как аурата на Земята постепенно затъмнява и достига своята най-тъмна точка през времето, когато се извърши Голготската тайна. Но след това то би видяло как тази аура започва да блести с нови цветове. Защото Голготската тайна проникна Земята с астрална светлина, която постепенно се превръща в етерна светлина след това във физическа светлина. Защото всичко във вселената се изменя, развива се. Това, което днес е "Слънце", в миналото е било планета.
Както старият Сатурн се превърна в старото Слънце, така нашата Земя, днес планета, ще се превърне в Слънце.
Първият тласък, който тя е получила в този смисъл, бе даден, когато от раните на Спасителя потече кръвта на Голгота. Тя започна да блести с една светлина първо астрална и възприемаема само за ясновидеца; но тази астрална светлина ще стане физическа светлина и Земята ще бъде една светеща звезда, едно слънце.
към текста >>
Посветен в смисъла на Ст
ария
Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ. Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта. Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята.
Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет.
По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
240.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
На ст
ария
Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
Ако би виждал действителния образ на нещата, той би изгубил сетивния образ и би имал този на духа. Ако би виждал смъртта под нейния истински образ, той би видял в нея израза, който сетивният свят трябва да има, за да може да изрази божествения дух на Отца. За да може да се образува нашата Земя, трябваше първо един свръхсетивен свят да се сгъсти във физическата материя, във вещество в земя. Чрез това външният свят можа да служи като израз на един духовен свят, от тоя момент духовният свят съдържа създания, които са като в страни от него, вън от него. Всичко, което се бе образувало преди живота на нашето земно кълбо, беше повече или по-малко включено в съществото на Бога.
На стария Сатурн нямаше още нито въздух, нито вода, нито твърда материя, никакво твърдо тяло.
Съществата само едно тяло от топлина, едно пространство от топлина; а съществата на Сатурн бяха още в божественото лоно на Отца. Същото беше на старото Слънце, въпреки че там сгъстяването беше стигнало до въздухообразно състояние. Тази планета съдържаше в своето лоно лоното на духовните същества всички създания, и същото е и на старата Луна. Едва със Земята творението е изхвърлено вън от лоното на духовните същества и започва да живее на страна от тях. Към физическата природа на човека постепенно се присъединиха изоставащи духове, които я отклониха от пътя, благодарение на който тя беше едно отражение на Божеството.
към текста >>
"А М
ария
стоеше вън, близо до гроба, като плачеше.
"А Мария стоеше вън, близо до гроба, като плачеше.
И плачейки, тя се наведе и погледна в гроба.
към текста >>
"Исус и каза: М
ария
!
"Исус и каза: Мария!
Тя се обърна и каза: Рабуне! /което значи. Учителю/
към текста >>
А това би трябвало да помислим за М
ария
/или за онази която беше наричана "М
ария
"/, ако приемем, че всяко физическо око би могло да познае Христа и да го види, както го е виждало физически преди неговата смърт.
Ако познавате някого добре и сте го видели преди няколко дни и след това отново го срещате, мислите ли, че бихте го познали? Нима ще го сметнете за градинаря и ще го питате, къде е сложил онзи, когото търсите, ако той беше същият?
А това би трябвало да помислим за Мария /или за онази която беше наричана "Мария"/, ако приемем, че всяко физическо око би могло да познае Христа и да го види, както го е виждало физически преди неговата смърт.
Но четете Евангелието по дух!
към текста >>
241.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машин
ария
, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието.
Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело.
към текста >>
242.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Ст
ария
т Сатурн.
Ако искаме да разберем това, трябва отново да си припомним някои неща, които са ви познати. Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения.
Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн.
Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн. Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло. Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя.
към текста >>
Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Ст
ария
т Сатурн.
Ако искаме да разберем това, трябва отново да си припомним някои неща, които са ви познати. Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения. Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн.
Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн.
Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло. Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя. Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя. Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето.
към текста >>
Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Ст
ария
Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя.
Всички Вие знаете, че човешката природа се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз и че тази четиричленост на човешката природа се дължи на цялото създаване, на цялото развитие на човека. Знаем, че човекът, когато го разглеждаме като цяло, е получил своето начало не на Земята, но че тази Земя е била предхождана от други въплъщения. Насочвайки нашия духовен поглед от Земята назад, ние откриваме едно предхождащо въплъщение на същата, която наричаме Старата Луна; по-нататък откриваме едно още по-ранно въплъщение на Земята като Старо Слънце и още по-далече в миналото откриваме първото въплъщение на Земята, наречено Старият Сатурн. Казваме: преди да се роди Земята, в света е съществувала една прастара планетарна формация, която наричаме Старият Сатурн. Върху този Стар Сатурн се роди първият зачатък на нашето днешно физическо тяло; на Старото Слънце се прибави етерното тяло, а на Старата Луна астралното тяло.
Едва на Земята към тази създадена по-рано троична при рода на човека се присъедини Азът, така щото ние дължим зачатъка на нашето физическо тяло на Стария Сатурн, зачатъка на нашето етерно тяло на Старото Слънце, зачатъка на нашето астрално тяло на Старата Луна, а зачатъка на нашият Аз на днешната Земя.
Но от различните сказки знаем, че това развитие съвсем не е протекло така просто, че първо просто е съществувал Сатурн, че той се е превърнал после в Слънцето, от това последното е възникнала Луната и от нея Земята, а знаем, че това развитие има един много по-сложен характер. Когато първо си кажем: съществуваше Сатурн, той се превърна в Старото Слънце и това последното се превърна в Старата Луна ако останем тук, защото това е приблизително вярно за нашите отношения ние не трябва да се спрем до тук при самото лунно развитие, което непосредствено е предхождало нашата Земя. Аз ви обърнах вниманието върху това, че през време на Лунното развитие настъпи едно разделяне между Земята и Слънцето /Земята беше тогава Луна/, с други думи между Луната и Слънцето. Докато Сатурн и Слънцето говорим като за единни, неразделени небесни тела, при Лунното развитие трябва да кажем: единното тяло се раздели на две тела, така щото известно време съществуваше Старата Луна и същевременно Старото Слънце. След това двете отново се съединиха, минаха едно междинно състояние и се появиха отново като Земно развитие.
към текста >>
243.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на ст
ария
Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие.
Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна.
Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги.
към текста >>
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на ст
ария
Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна.
Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна. Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност.
Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна.
Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове. Така нашето Земно развитие е било предхождано не само от три въплъщения на това наше земно кълбо, но също и от три духовни светове, три мощни мирови царства.
към текста >>
Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на ст
ария
Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята.
Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън.
Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн.
към текста >>
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено ст
ария
т Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на ст
ария
сатурнов огън.
Вие си спомняте това, което казах, че старото Сатурново развитие е било по същество едно топлинно, едно огнено развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв.
В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън.
Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята. Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху ст
ария
Сатурн.
Но ако днес бихте искали непосредствено да приложите това, което свързвате с понятието топлина или огън, към топлинното или огнено развитие на стария Сатурн, това не би ви дало едно напълно правилна, вярна представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съвсем не бихте могли да сравните този сатурнов огън, който получавате, когато запалвате дърва или с онзи огън, който употребявате, когато разтопявате метали или т. н. Има само едно нещо, с което бихте могли да сравните онзи сатурнов огън, а това е огънят, който като топлина прониква със своите струи вашата кръв. В този бихме могли да кажем жив огън, в тази топлина, която същевременно е животворното във Вас, Вие имате нещо, което можете да сравните с веществото, от което се е състояло единствено старият Сатурн, докато това, което днес е физически огън, е един потомък, едно произведение на стария сатурнов огън. Тази форма на огъня, който виждате вън в пространството с физическите очи, се е родила едва на Земята.
Само топлината на нашата кръв ни припомня още физически за това, което е съществувало през епохата на физическото развитие върху стария Сатурн.
Така, следователно, вие виждате, че съществуват само малко неща, които сред нашата днешна опитност биха могли да се сравнят със свойствата, които са съществували през тези далечни състояния на развитието, така щото намираме три състояния предхождащи земното днешно състояние, които са твърде различни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.
към текста >>
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на ст
ария
Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна; то само се е изменило.
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна; то само се е изменило.
Това, което е било заложено на стария Сатурн първо като зародиш, като зачатък и се е развило по-нататък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съдържа в нашето Земно развитие; и всичко, което се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие. Но от тези изменени състояния ние винаги можем да покажем, какво стои от неговата основа на предишните състояния на развитие. Някак си старият Сатурн, старото Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
към текста >>
Това, което е било заложено на ст
ария
Сатурн първо като зародиш, като зачатък и се е развило по-нататък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съдържа в нашето Земно развитие; и всичко, което се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие.
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна; то само се е изменило.
Това, което е било заложено на стария Сатурн първо като зародиш, като зачатък и се е развило по-нататък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съдържа в нашето Земно развитие; и всичко, което се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие.
Но от тези изменени състояния ние винаги можем да покажем, какво стои от неговата основа на предишните състояния на развитие. Някак си старият Сатурн, старото Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
към текста >>
Някак си ст
ария
т Сатурн, старото Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
Но сега трябва да бъдете на ясно, че в същност в нашето Земно развитие отново се съдържа по определен начин всичко, което е съществувало през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна; то само се е изменило. Това, което е било заложено на стария Сатурн първо като зародиш, като зачатък и се е развило по-нататък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съдържа в нашето Земно развитие; и всичко, което се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие. Но от тези изменени състояния ние винаги можем да покажем, какво стои от неговата основа на предишните състояния на развитие.
Някак си старият Сатурн, старото Слънце, старата Луна са тайнствено вместени в нашата Земя.
към текста >>
Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на ст
ария
Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна.
А сега нека се занимаем малко по-точно с това, как тези неща са вместени тайнствено в нашето Земно развитие. Ако си припомните това, което бе казано в предидущите сказки, можете да си кажете, че някога Земя та заедно със Слънцето и Луната са били едно тяло.
Тогава в тази Земя се е намирало и всичко, духовни Същества, физически вещества, които са съществували през време на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна.
Всичко това и обитавало заедно в началото на Земната епоха така щото можем да охарактеризираме това начало на Земната епоха както следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три предхождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на духовните същества, които са съществували по-рано. Всичко това живееше на нашата Земя. Но когато се представите, че тези Същества имат различни степени на развитие, трябва да си кажете: Някой, който наблюдава тази Земя, трябва да може да различава между тези три различни духовни същества и вещества; за началото на земното развитие той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предшествувано от сатурновото развитие тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие. Така щото нашето Земно развитие е било предхождано от три състояния, които в началото на Земното развитие отново се намират в това земно тяло.
към текста >>
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от ст
ария
Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят.
И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна.
Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна. А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя.
към текста >>
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на ст
ария
Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Това по-нататъшно развитие протича така, че Слънцето се отделя от Земята и след това се отделя и Луната. В тези процеси участвуват духовни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества отделят Слънцето от Земята и също така духовни Същества отделят и Луната от Земята.
Следователно, как участвуват отделните, духовни Същества на стария Сатурн, тези на старото Слънце, тези на старото царство на Луната в различните процеси?
Те се намират на различни степени на развитие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо имаме една група духовни Същества това са онези, които през време на старото Слънчево развитие са минали определено развитие, което за тях беше толкова важно, както Земното развитие за човека. Следователно Съществата, които са изминали едно такова развитие, че именно старото Слънце беше предвидено да им служи като арена, които са така да се каже нагодени към старото Слънце, които принадлежат към това старо Слънце. Това са онези Същества, които през време на Земното развитие отделиха Слънцето от Земята, защото още през време на старото Слънце бяха толкова напреднали, че тогава бяха свързани с него така, как то човечеството днес е свързано със Земята. Те са така напреднали, че за своето по-нататъшно развитие се нуждаеха от Слънцето.
към текста >>
Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на ст
ария
Сатурн; това е едно и също.
На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши. През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования?
Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието.
към текста >>
Всичко онова, което причисляваме към царството на ст
ария
Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн.
През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн.
А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието. Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове. Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята.
към текста >>
Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в ст
ария
Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество.
Когато насочим назад ясновидското съзнание към образа на древния Индра, как ни се представя този негов образ? Тогава ни се показва следното: има една определена точка в развитието, когато относно този Индра нещо твърде забележително. За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията. Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек.
Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество.
Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас".
към текста >>
244.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Ст
ария
Сатурн до земната епоха.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият.
към текста >>
245.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху ст
ария
Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
към текста >>
Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от ст
ария
Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване.
Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка.
към текста >>
Докато това, което става на ст
ария
Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху ст
ария
Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото.
към текста >>
Както новият хляб трябва да вземе една част от ст
ария
като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет. Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
към текста >>
246.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на М
ария
.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява.
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
към текста >>
Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и М
ария
предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука.
Следователно, ние имаме два разказа за Исус от Назарет, преди Той да приеме в себе си Христос.
Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука.
към текста >>
247.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по ст
ария
път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази.
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
към текста >>
248.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше ст
ария
будизъм като едно ортодоксално учение.
Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки духовен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг. Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа. Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди.
Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение.
Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда. Той прие силите, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин.
към текста >>
249.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние знаем, че Земята е едно прераждане на други планетарни състояния, а именно на Старата Луна, Старото Слънце и Ст
ария
Сатурн.
След като вникнем в данните на хрониката Акаша, ние вече сме наясно за цялата предистория на Земята и знаем, например, че Лемурийската епоха беше предхождана от една друга епоха.
Ние знаем, че Земята е едно прераждане на други планетарни състояния, а именно на Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн.
Знаем още, че в хода на своето постепенно развитие, Земята беше призвана, да прибави към трите тела, които човекът изгради за себе си по времето на предишните планетарни въплъщения т.е. на Стария Сатурн физическото тяло, на Старото Слънце етерното тяло и на Старата Луна астралното тяло и четвъртата съставна част на човешкото същество: Аза. Всичко, което е предхождало епохата на Лемурия, можем да разглеждаме като един вид подготовка за тази Земна мисия. Тогава, през Лемурия, човекът формира себе си по такъв начин, че занапред да изгради и своята четвърта съставна част: Аза. По същото време в трите човешки тела се образуваха и първите наченки, първите заложби на Аза.
към текста >>
на Ст
ария
Сатурн физическото тяло, на Старото Слънце етерното тяло и на Старата Луна астралното тяло и четвъртата съставна част на човешкото същество: Аза.
След като вникнем в данните на хрониката Акаша, ние вече сме наясно за цялата предистория на Земята и знаем, например, че Лемурийската епоха беше предхождана от една друга епоха. Ние знаем, че Земята е едно прераждане на други планетарни състояния, а именно на Старата Луна, Старото Слънце и Стария Сатурн. Знаем още, че в хода на своето постепенно развитие, Земята беше призвана, да прибави към трите тела, които човекът изгради за себе си по времето на предишните планетарни въплъщения т.е.
на Стария Сатурн физическото тяло, на Старото Слънце етерното тяло и на Старата Луна астралното тяло и четвъртата съставна част на човешкото същество: Аза.
Всичко, което е предхождало епохата на Лемурия, можем да разглеждаме като един вид подготовка за тази Земна мисия. Тогава, през Лемурия, човекът формира себе си по такъв начин, че занапред да изгради и своята четвърта съставна част: Аза. По същото време в трите човешки тела се образуваха и първите наченки, първите заложби на Аза. С други думи: благодарение на промените, които настъпиха на Земята, върху човека се упражниха такива въздействия, че той можа да стане носител на Аза. Земята беше населена и преди Лемурийската епоха.
към текста >>
Преди всичко, те не можеха да носят в себе си никакъв Аз, понеже разполагаха само с качествата, развити на Ст
ария
Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, респективно физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; и ние знаем какви процеси трябваше да настъпят в целия Космос, за да бъде постигната необходимата зрялост от страна на човека.
Тогава, през Лемурия, човекът формира себе си по такъв начин, че занапред да изгради и своята четвърта съставна част: Аза. По същото време в трите човешки тела се образуваха и първите наченки, първите заложби на Аза. С други думи: благодарение на промените, които настъпиха на Земята, върху човека се упражниха такива въздействия, че той можа да стане носител на Аза. Земята беше населена и преди Лемурийската епоха. Тогавашните човеци обаче имаха съвсем друг облик.
Преди всичко, те не можеха да носят в себе си никакъв Аз, понеже разполагаха само с качествата, развити на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, респективно физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; и ние знаем какви процеси трябваше да настъпят в целия Космос, за да бъде постигната необходимата зрялост от страна на човека.
към текста >>
В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „М
ария
" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
С други думи: Откъде дойде оживотворяващата сила в тялото на Исус? Тя дойде от ложата майка на човечеството, която великият слънчев посветен, Ману, управлява.
В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „Мария" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул.
В това дете беше вложена най-добрата и силна част от онази индивидуалност. Коя индивидуалност?
към текста >>
Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и М
ария
, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество.
Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения. Запазени бяха тъкмо тези първични сили на Адам.
Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество.
към текста >>
Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и М
ария
?
О, тази душа наистина беше запазена съвсем млада. Тя не премина през никакви прераждания и в известен смисъл изостана в своето развитие, също както в споменатия преди малко хипотетичен пример.
Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария?
Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам". Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам.
към текста >>
Родоначалникът на човечеството, „ст
ария
т Адам", но като един „нов Адам".
О, тази душа наистина беше запазена съвсем млада. Тя не премина през никакви прераждания и в известен смисъл изостана в своето развитие, също както в споменатия преди малко хипотетичен пример. Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария?
Родоначалникът на човечеството, „старият Адам", но като един „нов Адам".
Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам. Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
към текста >>
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и М
ария
, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Ето как с детето Исус, родено от Йосиф и Мария, се свърза онзи безкрайно млад дух, незасегнат от никакви земни прераждания, онази млада душа, чиито сили трябва да търсим в древна Лемурия.
Единствено този дух беше достатъчно мощен, за да озари астралната майчина обвивка и след като тя бъде отхвърлена да и предостави силите, от които тя се нуждаеше, за да се слее с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>
Същият той, в своята Нирманакайя, се насочи към детето, родено от Йосиф и М
ария
.
Обобщавайки всичко това, ние стигаме до следния извод: през петото, шесто столетие преди нашето летоброене, в Индия живя великият Бодисатва, който имаше мисията да приближи до човечеството онези истини, които след време трябваше да се породят в самите човешки същества. Подтикът за това беше даден от него и така той се издигна до степента Буда. По нататък той не потърси земно тяло и не влезе в ритъма на преражданията. Обаче след време се появи отново, този път в очертанията на Нирманакайя, в тялото на метаморфозите, съществуващо само в етерно-астралния свят. Ето какво видяха пастирите под формата на „небесното войнство", когато за миг се превърнаха в ясновидци и трябваше да разберат това, което им се възвестява.
Същият той, в своята Нирманакайя, се насочи към детето, родено от Йосиф и Мария.
Неговата мисия продължаваше!
към текста >>
Сега ние разбираме кой се роди във Витлеем, след като Йосиф и М
ария
отпътуваха за там от Назарет; сега ние знаем кой беше възвестен на пастирите.
Но това съвсем не са всички факти, чрез които би могла да бъде разбрана дълбоката мистерия на Палестина; това е само едната страна.
Сега ние разбираме кой се роди във Витлеем, след като Йосиф и Мария отпътуваха за там от Назарет; сега ние знаем кой беше възвестен на пастирите.
Но това не беше всичко. За да се осъществи най-великото събитие от общочовешката еволюция, в началото на нашето летоброене се случиха и други странни неща. Ние ще се доближим до това велико събитие, само ако разгледаме, макар и накратко, някои от тях.Знаем, че един от родовете на древноеврейския народ беше родът на Давид. Всички представители на този род имаха своя родоначалник в лицето на Давид. От Библията знаем, че Давид имал двама сина; Соломон и Натан.
към текста >>
Той беше сгоден за жена на име М
ария
.
От Библията знаем, че Давид имал двама сина; Соломон и Натан. (2. Сам. 5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата. Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род. И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф.
Той беше сгоден за жена на име Мария.
А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф. Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията.
към текста >>
Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „М
ария
", както ги назовава Библията.
5,14) Следователно, от Давид тръгват две родословни линии: Соломоновата и Натановата. Ако оставим настрана междинните поколения, излиза че в началото на нашето летоброене, там, в Палестина съществуваха потомци както от Соломоновата линия, така и от Натановата линия на Давидовия род. И като потомък от Натановата родословна линия, в Назарет живееше един мъж на име Йосиф. Той беше сгоден за жена на име Мария. А по същото време във Витлеем живееше потомък от Соломоновата линия на Давидовия род, който също се казваше Йосиф.
Никак не е чудно, че двама мъже от Давидовия род, носещи името „Йосиф", имаха за жени по една „Мария", както ги назовава Библията.
към текста >>
Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и М
ария
.
Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и Мария.
Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е. от „царствената линия"; а другата родителска двойка, тази от Назарет, произхожда от Натановата линия, с други думи от „свещеническата линия " на Давидовия род. Тъкмо в нея, в Натановата родителска двойка се роди детето Исус, за което Ви говоря вчера и днес. И тъкмо това дете можа да предостави такава астрална майчина обвивка, която по-късно беше приета от Нирманакайя на Буда. И когато наближи раждането на детето, точно тази родителска двойка от Натановата линия се отправи от Назарет към Витлеем както казва Лука „за преброяването" (Лука 2, 4 5).
към текста >>
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и М
ария
, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>
250.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и М
ария
според Евангелието на Лука.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и М
ария
, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
Например в Ст
ария
Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия.
За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото. Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия. Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра. Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят.
Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия.
Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло.
към текста >>
Всички подробности от Ст
ария
и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша.
Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия. Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра. Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия.
Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша.
Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото. На египетската и древноеврейска култура в лицето на Хермес и Мойсей той беше предоставил всичко, което се намираше в неговото астрално и етерно тяло. Сега той отново трябваше да обедини тези сили. От Египет той трябваше, така да се каже, отново да си възвърне силите на своето етерно тяло. И сега пред нашия поглед се разкрива една дълбока тайна: Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, който беше прероденият Заратустра, трябваше да бъде отведен в Египет, и той наистина беше отведен там!
към текста >>
Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на М
ария
, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21).
една истина, която лесно може да се потвърди от всеки. Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия. Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят. Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин.
Когато се инкарнира една велика индивидуалност, духовният свят известява събитието, но в случая не на Мария, а на бащата, на Йосиф (Матей 1, 20-21).
Тази подробност съвсем не е случайна.
към текста >>
Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и М
ария
, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус.
Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус.
към текста >>
НАГОРЕ