Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
35
резултата от
16
текста с части от думите : '
Арабски
'.
1.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тези двете после дни форми са
арабски
и Будазаф е същото име както Бодисатва.
Този човек се наричаше Балам и той спечели Йозафата за Християнството. И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието. А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат. Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф.
Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва.
Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума. Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин. Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така.
към текста >>
2.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И вместо да се роди една мъдрост, в сравнение с която всичко, което днес знаем във външния свят, би било дреболия, вместо по духовен начин да се появи мъдрост чрез откровение, която далеч да надвишава всичко, което постепенно трябва да се овладее чрез експериментиране и чрез естествената наука до 2493 година, вместо произлязлото от една блестяща величествена ученост са останали само остатъци в донесеното от
арабски
учени в Испания.
Това не успява да стане. Светът приема форма, различна от онази, която е щял да приеме, ако това е можело да се случи. Оттам целият натиск, който е щял да бъде упражнен върху западната култура от страна на Академията на Гондишапур, се притъпява.
И вместо да се роди една мъдрост, в сравнение с която всичко, което днес знаем във външния свят, би било дреболия, вместо по духовен начин да се появи мъдрост чрез откровение, която далеч да надвишава всичко, което постепенно трябва да се овладее чрез експериментиране и чрез естествената наука до 2493 година, вместо произлязлото от една блестяща величествена ученост са останали само остатъци в донесеното от арабски учени в Испания.
Но то вече е било притъпено. На негово място е останало мохамеданството, останал е Мохамед с неговото учение и само ислямът е дошъл на мястото на това, което би се появило от Академията на Гондишапур. Чрез Мистерията на Голгота светът бива отклонен от тази гибелна за него насока.
към текста >>
3.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на
арабски
език.
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите. Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на
арабски
, е представлявал нещо изключително забележително.
Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до
арабски
я.
Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на
арабски
те философи.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака
арабски
те учени.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени.
Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на
арабски
те учени със силата на Христа!
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени.
Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа!
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез
арабски
те науки в Европа.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа!
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-
арабски
ят учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма.
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение. Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака
арабски
те учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост. Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
В историята на древна Персия от Фердинанд Юсти, Берлин 1879, на стр.213 пише: „Чосро заповяда да се преведат Аристотел и Платон, а медицинските и логическите съчинения да бъдат прехвърлени от персийски на
арабски
“.
[iii] Гондишапур – град в Месопотамия, основан от Сасанид Шапур I и дълго време бил духовен център на сасанидите. Там произведенията на Аристотел са преведени на персийски. Чосро Ануширван (531-578) е спонсорирал тези преводи.
В историята на древна Персия от Фердинанд Юсти, Берлин 1879, на стр.213 пише: „Чосро заповяда да се преведат Аристотел и Платон, а медицинските и логическите съчинения да бъдат прехвърлени от персийски на арабски“.
към текста >>
Авицена – 980-1037
арабски
философ
Авицена – 980-1037 арабски философ
към текста >>
[ix] Аверое – 1126-1198,
арабски
философ и лекар
[ix] Аверое – 1126-1198, арабски философ и лекар
към текста >>
4.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Наистина е имало известно време, особено при
арабски
те лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял.
Днес се мисли, че ако човек приема като храна едно или друго вещество от външната природа, то остава в човешкия организъм всъщност същото. Това обаче не е истина. Почти същите остават само солите, но всичко от животинското и растителното царство напълно се променя в човешкия организъм. Човешкият организъм напълно го променя. Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене.
Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял.
Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее. Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест». Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето.
към текста >>
Известно време това действително е съществувало като възглед именно при
арабски
те лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
Някога се е знаело, че физическият човешки организъм в своя вътрешен състав «не е от този свят» и че разболяването не е нищо друго освен продължение на това, което става чрез човешкото хранене. Наистина е имало известно време, особено при арабските лекари, където всяко храносмилане се е трактувало като частичен болестен процес, където относно храносмилането е съществувал възгледът, който съвсем не е неправилен, че нахранил ли се е човекът, той е внесъл нещо чуждо в себе си и всъщност се е разболял. Сега той трябва да преодолее болестта чрез своя вътрешен организъм, чрез вътрешната органична функция. Така че ние всъщност непрекъснато живеем в състоянията «малко разболяване», «малко преодоляване на болестта», «малко оздравяване». Човек се храни, докато се разболее и храносмила, докато оздравее.
Известно време това действително е съществувало като възглед именно при арабските лекари, който - ако мога така да се изразя - съдържа нещо много здравословно, защото действително няма граница между това, което днес се нарича «хранене за здраве» и «хранене до болест».
Помислете си колко е лесно на човек да му стане лошо при храненето. Тогава това, което нормално може да се преодолее, веднага преминава в това, което не може повече да се преодолее. Тогава човек се разболява. Но границата наистина не може да се прокара. Също толкова трудно е например при контузии да се постави границата между това, което се поправя още по съвсем естествен начин, и това, което трябва да се подпомогне чрез лекуване.
към текста >>
5.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и
арабски
те школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Арабски
течения на 7-то и 9-то столетие.
Връзки на съдбата. Изследвания на ясновидството и разказвателния метод.
Арабски течения на 7-то и 9-то столетие.
Отношенията на Шуберт с барон фон Шпаун
към текста >>
7.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Хр.. В това въплъщение ние го виждаме като принадлежащ към онези мавърско-
арабски
хора, които в това време са дошли от Африка в Сицилия, влезли са в боеве също и с онези хора, които от Север са дошли в Сицилия.
При шваба Фишер ние биваме доведени в миналото до най-близкото меродавно въплъщение - помежду може да има едно или друго несъществено, може да има дори по-кратко земно съществуване, но това сега не е важно, - в което е бил подготвен неговият настоящ земен живот, настоящ в по-широк смисъл, понеже той е починал още в края на 80-те години, - бил е подготвен кармически неговият последен земен живот. Това въплъщение се намира в осмото столетие след Р.
Хр.. В това въплъщение ние го виждаме като принадлежащ към онези мавърско-арабски хора, които в това време са дошли от Африка в Сицилия, влезли са в боеве също и с онези хора, които от Север са дошли в Сицилия.
към текста >>
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този
арабски
свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.
към текста >>
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на
арабски
я свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма.
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
8.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато хвърлим поглед върху религиозната форма, в която мохамеданизмът се е появил в неговия
арабски
вид, ние първо имаме скования монотеизъм, всемогъщото единно Божество, което за религиозния живот включва в себе си нещо фатално, един фаталистичен елемент.
Когато хвърлим поглед върху религиозната форма, в която мохамеданизмът се е появил в неговия арабски вид, ние първо имаме скования монотеизъм, всемогъщото единно Божество, което за религиозния живот включва в себе си нещо фатално, един фаталистичен елемент.
Съдбата на хората е предварително определена. Човек трябва да се подчини на тази съдба, или най-малкото да се чувства подчинен на нея. Тази е религиозната форма. Обаче този арабизъм - така искаме да го наречем, - е произвел още съвършено друго нещо. Забележителното е, че от една страна този арабизъм се разпространява по съвършено войнствен начин, по пътя на войните, че народите са обезпокоени от онова, което изхожда като войни от арабите.
към текста >>
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много
арабски
.
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски.
Да, тогава ние откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън. И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид. От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, той има впечатлението, че хората просто са се обърнали.
към текста >>
Този
арабски
импулс външно исторически пресъхва, но чрез Чарлз Дарвин[9], - следващото превъплъщение на Тарик - се появява отново през 19-то столетие в модерната форма на арабизма в Западните европейски области.
Обаче под повърхността на историята то не пресъхва, а се разпространява в духовния живот. И отново този Тарик внася в историческото развитие това, което, бихме искали да кажем, първоначално е пренесъл в Испания на бурните криле на войната. Несъмнено по своите военни пътища арабите не искаха само да убиват хора, а искаха да разпространят арабизма. Те имаха културни задачи. Онова, което Тарик е принесъл в Испания през 8-то столетие, той отнася със себе си, когато минава през вратата на смъртта.
Този арабски импулс външно исторически пресъхва, но чрез Чарлз Дарвин[9], - следващото превъплъщение на Тарик - се появява отново през 19-то столетие в модерната форма на арабизма в Западните европейски области.
към текста >>
Бихме искали да кажем, че това, което се беше вляло в Европа като големи, а също така и като малки импулси - не е нужно да изброявам всичките малки импулси, - което се беше вляло като големи и като малки импулси в Европа, от това нейно обхващане от две страни от
арабски
я свят, след като външното историческо развитие пресъхна, ни показва, как арабизмът по духовен начин продължава да живее по-нататък, как това обхващане продължава да съществува.
Бихме искали да кажем, че това, което се беше вляло в Европа като големи, а също така и като малки импулси - не е нужно да изброявам всичките малки импулси, - което се беше вляло като големи и като малки импулси в Европа, от това нейно обхващане от две страни от арабския свят, след като външното историческо развитие пресъхна, ни показва, как арабизмът по духовен начин продължава да живее по-нататък, как това обхващане продължава да съществува.
към текста >>
п.. Обаче именно защото
арабски
ят свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това.
Кръстоносците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват. Това, което се разпространява през Африка, Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация - винаги се намират подходящи възможности. Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което носеха в себе си с това, което съществуваше там, защото когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, то въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др.
п.. Обаче именно защото арабският свят вярваше в един строг детерминизъм, това, което първо трябваше да бъде импулсирано по военен път, продължи да действа по духовен път, когато се предложи възможностт за това.
Появи се също и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия. Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове можаха да действат в това направление.
към текста >>
9.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Едното течение беше застъпено при
арабски
те философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения.
Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес.
Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение. В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения.
към текста >>
10.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на
арабски
я елемент.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение. Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята. И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент.
То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм.
към текста >>
11.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-
арабски
.
Да вземем един пример. Нека вземем за пример един човек, който е живял по времето, когато арабите нахлуват от Азия през Северна Африка в Европа, носейки импулса на мохамеданството и заплашват да установят в Испания мавърско и арабско господство. Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на познанието. Имаше един такъв човек. В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски.
Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност. И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
към текста >>
Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си
арабски
възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно.
Нека вземем за пример един човек, който е живял по времето, когато арабите нахлуват от Азия през Северна Африка в Европа, носейки импулса на мохамеданството и заплашват да установят в Испания мавърско и арабско господство. Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на познанието. Имаше един такъв човек. В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски.
Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно.
В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност. И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер. Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
12.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат
арабски
я начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта.
Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
към текста >>
13.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50
арабски
, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г.
[6] Крал на Испания Алфонс – Алфонс X от Кастилия, 1223-1284. На него принадлежи изказването: „Ако Бог се бе посъветвал с мен, когато е създавал света, бих го посъветвал да го устрои по-просто“.
Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г.
са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
към текста >>
14.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за
арабски
те учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята.
Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип
Арабски
, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива?
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
към текста >>
16.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип
Арабски
, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива?
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
към текста >>
НАГОРЕ