Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
279
резултата от
153
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Английски
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
До това можаха да доведат изследванията на
английски
я ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа.
До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други.
Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>
2.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на
английски
я изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте.
Не стоят по-различно нещата и с по-новите научни направления.
Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте.
Един друг изследовател на нашето съвремие, К. Ф. В. Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали резултатите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията". Всеки един от изброените изследователи знае да изнесе безброй доказателства за съвпадението на неговото научно направление с разумните наблюдения на Гьоте. И щом всяко едно от тези становища с право би могло да се позове на Гьотевата мисъл, това би трябвало да хвърля твърде съмнителна светлина върху единността на тази мисъл.
към текста >>
3.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Английски
ят философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип.
Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието.
Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно. Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение. Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието.
към текста >>
4.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Слабите винаги господстват над силните, защото са мнозинство, а също са по-умни... Дарвин е забравил за духа (типично по
английски
!), слабите имат повече дух... Силните жертват духа.“ (Съчинения, Том VIII.
При Ницще това може да се забележи съвсем ясно. Той открива мисълта за борбата за съществуване при Дарвин. Не я отхвърля, но я тълкува съответстващо на неговата душевна чувствителност. „Тази борба е налице и излиза, за жалост, противоположното, а именно че школата на Дарвин желае, както и въобще може да се желае с нея, неблагосклонност към силните, привилегированите, към щастливите изключения. Видовете не се стремят към съвършенство.
Слабите винаги господстват над силните, защото са мнозинство, а също са по-умни... Дарвин е забравил за духа (типично по английски!), слабите имат повече дух... Силните жертват духа.“ (Съчинения, Том VIII.
стр. 128)
към текста >>
5.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски,
английски
и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет.
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет.
Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс. Именно тези предпоставки Рудолф Щайнер описва в своя труд от 1902 год.
към текста >>
6.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Чарлс Дарвин (1809-1882),
английски
естественик
Чарлс Дарвин (1809-1882), английски естественик
към текста >>
7.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500
английски
мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света.
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото". Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия.
Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света.
Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си. Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора. Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите.
към текста >>
Въз основа на точни анатомически изследвания
английски
ят природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
Естествената наука учеше ясно, че човекът не може да прави никакво изключение.
Въз основа на точни анатомически изследвания английският природоизследовател Хъксли можа да изкаже в 1863 година в своята книга "Свидетелства за положението на човека в природата" изречението сред редицата маймуни води до този един и същ резултат, че анатомическите различия, които отделят човека от горилата и шимпанзето, не са така големи колкото различията, които отделят тези човекоподобни маймуни от по-нисшите видове маймуни".
По отношение на такива факти можеше ли човек да се съмнява, че природосъобразното развитие, което направило да се родят чрез растеж и размножение, чрез наследственост, изменчивост на формите и чрез борбата за съществуване редицата органични същества чак до маймуните нагоре, накрая са създали и човека по съвършено същия път?
към текста >>
8.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Едно характерно за неговото време явление е личността на
английски
я държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
Едно характерно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
По отношение на всичко, което човек може да обясни, той застава на почвата на естествената наука и на нейното мислене. Той счита, че цялото познание се изчерпва в познаването на природата. Обаче същевременно твърди, че само онзи разбира правилно естественонаучното познание, който съзира, че нуждите на човешкото чувство и на човешкия ум никога не могат да бъдат задоволени от това познание. Нужно е само да се разбере, че в крайна сметка и в естествената наука всичко се свежда дотова, да се вярва в после дните истини, които не могат да се докажат. Обаче не вреди нищо, че в тази насока ние стигаме само до една вяра, защото тази вяра ни ръководи при нашите действия във всекидневния живот.
към текста >>
9.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Това става по време на Коледния курс пред
английски
педагози.
„Портата на посвещението".
Това става по време на Коледния курс пред английски педагози.
към текста >>
10.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и
английски
), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllegemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
11.
Съдържание
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Превод от
английски
:
Превод от английски:
към текста >>
12.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в
английски
я текст, с който работя.
[1] Бел.
пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в английския текст, с който работя.
Направих справка с оригинала, където на това място д-р Щайнер използва „die Weltkriegskatastrophe“. Този немски термин днес действително се превежда и като „Първа световна война“, но буквалното му значение е „Катастрофата на световната война“. Казано иначе, в тази статия от 1919 г. не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия преди началото ѝ. В известен смисъл той го прави, но само в смисъла, че ако Троичният социален ред не се приложи, ще се задълбочи социалният проблем и ще последват други катастрофи.
към текста >>
13.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници
английски
рицари и самата годеница на
английски
я крал.
При завръщането за Отечеството си той е изненадан от буря и отвлечен в неизвестна посока.
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал.
Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи. В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
към текста >>
14.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Само сред
английски
те теософи открих вътрешно съдържание, произхождащо от Блаватска и което по това време надлежно се разработваше от Ани Безант и други.
Тази страна от дейността на Теософското общество ме отблъскваше с присъщата ѝ тривиалност и дилетантство.
Само сред английските теософи открих вътрешно съдържание, произхождащо от Блаватска и което по това време надлежно се разработваше от Ани Безант и други.
Самият аз никога не бих могъл да работя в стила на тези теософи. Но това, което живееше в тях, разглеждах като духовен център, на който човек достойно може да се позове, ако взема в найдълбок смисъл на сериозно разпространението на духовното познание.
към текста >>
15.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
16.
Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Превод от
английски
: Радослав Радев
Превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
17.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Виж също лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена в Ок-сфорд на 22 Август 1922 год, излязла на
английски
в книгата “Човешкият Живот на Земята и в Духовния Свят”.
8 ) Адам Кадмон.
Виж също лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена в Ок-сфорд на 22 Август 1922 год, излязла на английски в книгата “Човешкият Живот на Земята и в Духовния Свят”.
към текста >>
18.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на
английски
.
15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”. Това е първият стих на сагата за Нибелунгите. Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, например в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken.
Das Nibelungenlied and Wilhelm Jordan”, изнесена в Дорнах на 28 март 1915 год, и все още непреведена на английски.
към текста >>
19.
Езотерична Космология
GA_92 Езотерична космология
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
20.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
(На
английски
и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак - бел.
По онова време желязото бе течна субстанция и металите се втвърдиха едва впоследствие. Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил.
(На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак - бел.
пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание. Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди. Земята е едновременно Марс и Меркурий. И това е, което Посветеният е втъкал в нашия език, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
към текста >>
21.
Легендата за храма. Свободното масонство и сродните окултни движения
GA_93 Легендата за храма
коригиран превод от
английски
:
коригиран превод от английски:
към текста >>
22.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Речта на
английски
я министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене.
Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум. Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море.
Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене.
Древният произход на свободно-масонските институции.
към текста >>
23.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на
английски
я министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето. Това е било известно на окултистите от 1879 г. насам.
към текста >>
24.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Миналият път ви прочетох една реч на
английски
я министър-председател Балфор/*21/.
Миналият път ви прочетох една реч на английския министър-председател Балфор/*21/.
Вече казахме, че някои неща, които са физически истини днес, са прастари окултни познания. Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който дума по дума описва онова, което физиците сега постепенно постигат. Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години.
към текста >>
25.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
/Думата "mason" на
английски
означава зидар.
И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения. Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек. Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари.
/Думата "mason" на английски означава зидар.
От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./. Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи. Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи.
към текста >>
26.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на
английски
в "Апокалипсиса на Св.
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св.
Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>
27.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Номерацията на забележките и самите забележки са оставени, както са в
английски
я текст.
Номерацията на забележките и самите забележки са оставени, както са в английския текст.
към текста >>
Нейните лекции, които тя държи на
английски
, са били превеждани от него на немски.
/*2/ – Ани Безант, 1847 – 1933, председател на Теософското общество от 1907, е говорила веднъж преди това в Берлин по случай основаването на Германската секция през октомври 1900. През септември 1904 г. тя прави един лекторски тур в няколко германски града по покана на Рудолф Щайнер.
Нейните лекции, които тя държи на английски, са били превеждани от него на немски.
към текста >>
/*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на
английски
я философ Г.
/*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г.
Р. С. Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.."
към текста >>
/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на
английски
под заглавието "Космична памет".
/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
към текста >>
В
английски
я превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
към текста >>
/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на
английски
от Уйлям Какстон.
/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон.
Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
към текста >>
Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в
английски
я текст.
Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно.
Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст.
към текста >>
Английски
преводи 1894 г.
/*24/ – Съчинено около 1200-1210 г. Най-напред издадено в 1477 г. Забравено за много години и отново станало известно в 1750 г. Първото критично издание на Лахман /1833/ последвано от множество други.
Английски преводи 1894 г.
в стихове; издадени в Ню Йорк 1961 г. и в класиците на Пенгуин 1980 г.
към текста >>
28.
Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията в свръзка с Йоановото Евангелие
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Превод от
английски
: РАДОСЛАВ РАДЕВ
Превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ
към текста >>
29.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
30.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
31.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
32.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
33.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
34.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
35.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
36.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
37.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
38.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
39.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
40.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
41.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
42.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
43.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
44.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
(На
английски
и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак бел.
По онова време желязото бе течна субстанция и металите се втвърдиха едва впоследствие. Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил.
(На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак бел.
пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание. Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди. Земята е едновременно Марс и Меркурий. И това е, което Посветеният е втъкал в нашия език, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
към текста >>
45.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
46.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
47.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Социален реформатор и създател на
английски
те жилищни сдружения.
27) Роберт Оуен, 1771–1858.
Социален реформатор и създател на английските жилищни сдружения.
Неговите, основани въз основата на обща собственост селища отвъд океана и в Англия се оказват нежизнеспособни. Сравни «Науката за духа и социалния въпрос» в «Луцифер-Гнозис, 1903–1908», Събр. съч. 34.
към текста >>
48.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На
английски
и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag.
Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна. Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн.
На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag.
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday. Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday – английски. Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея.
към текста >>
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag,
английски
– Tuesday.
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag.
Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday – английски. Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея. И отново се започва, понеже Вулкан е нов стадий на Сатурн.
към текста >>
Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday –
английски
.
Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag. Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
Следва сряда, едно повече екзотерично име, в древността е наричан ден на Меркурий, на френски – mercredi, старогермански – ден на Вотан (Водан) Wodanstag, понеже Водан е меркуриево същество, Woensdag – на холандски, Wednesday – английски.
Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея. И отново се започва, понеже Вулкан е нов стадий на Сатурн.
към текста >>
49.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882,
английски
прородоизпитател.
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател.
Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр. 492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.»
към текста >>
Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от
английски
от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр.
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател.
Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр.
492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.»
към текста >>
50.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Да започнем със съботата: това е денят на Сатурн на
английски
Saturday.
Да започнем със съботата: това е денят на Сатурн на английски Saturday.
След това неделя /Sonntag/ деня на Слънцето. Понеделник /Montag/ ден на Луната. После Марс вторник /Dienstag/, на древногермански ziutag или dinstag, на френски mardi, на италиански martedi. Сряда деня на Меркурий на италиански mercoledi, на френски – mercredi. Меркурий е същия бог, който е немския Вотан.
към текста >>
Тацит говори за "деня на Вотан", на
английски
и сега е Wednesday.
След това неделя /Sonntag/ деня на Слънцето. Понеделник /Montag/ ден на Луната. После Марс вторник /Dienstag/, на древногермански ziutag или dinstag, на френски mardi, на италиански martedi. Сряда деня на Меркурий на италиански mercoledi, на френски – mercredi. Меркурий е същия бог, който е немския Вотан.
Тацит говори за "деня на Вотан", на английски и сега е Wednesday.
След това деня на Юпитер: Юпитер на немски Donar, от тук и немския Donnerstag; на френски Jeudi, на италиански giovedi. Денят на Венера петък: Венера това е германската Фрея, от тук и Freitag; френското vendredi и италианското venerdi.
към текста >>
51.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат
английски
я език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
52.
Новото появяване на Христос в етерния свят
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
превод от
английски
: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
превод от английски: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
към текста >>
53.
1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В лекциите от 1910 г., публикувани тук заедно за първи път на
английски
, Рудолф Щайнер, пътувайки от Скандинавия през по-главните градове на Германия до Рим и Палермо и връщайки се в Хамбург през Хановер бе говорил на малки групи от подготвени слушатели относно идващото появяване на Христос в етерния, жизнен елемент на земята.
В лекциите от 1910 г., публикувани тук заедно за първи път на английски, Рудолф Щайнер, пътувайки от Скандинавия през по-главните градове на Германия до Рим и Палермо и връщайки се в Хамбург през Хановер бе говорил на малки групи от подготвени слушатели относно идващото появяване на Христос в етерния, жизнен елемент на земята.
В началото той ще бъде виждан само от малцина, ала с напредване на века все повече и повече човешки същества ще Го виждат и Той ще дава утешение и сила на хората. Щайнер специално указва на периода между 1930 и 1940 г. /също споменава 1950 г./ в това отношение. Годините 1933 и 1935 са специално подчертани в някои лекции години, които по-късно отбелязаха началото на събития, предшествуващи: Втората световна война, която доведе до ужасяващи страдания за безброй човешки същества. Щайнер обаче бе предупредил, че противодействуващи сили ще конспирират.
към текста >>
54.
Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкият свят. За естеството на нещата
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
превод от
английски
: РАДОСЛАВ РАДЕВ
превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ
към текста >>
55.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и
английски
), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, български, руски и английски), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат
английски
я език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22. Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>
56.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на
английски
.
А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател. „Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М.
Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски.
Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски. И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус? " и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията.
към текста >>
Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на
английски
.
„Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз. Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски.
Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски.
И така, един университетски професор обикаля Германия и чете лекции по въпроса „Съществувал ли е Исус? " и с оглед на изтъкнатите от мен факти, заявява: Нито един исторически документ не ни дава основание да приемем, че е съществувала личност като Исус. И като една от най-достоверните книги, на която човек може да се опре, е посочена именно книгата на Робертсън. Обаче тази книга особено що се от нася до историческото проучване на новозаветните текстове съдържа и един вид потвърждение на Антропософията. Ето за какво става дума.
към текста >>
57.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Ако например говорим за Духа на френския, на
английски
я, на немския и т.н.
Когато съвременният човек говори за Духа на един народ, той говори единствено - често съм ви обръщал внимание върху това - за числото на хиляди хора, живеещи на дадена територия. Когато духовната наука говори за Духа на един народ, тя обозначава с това индивидуалността на на този народ и не счита за това едно число, а една реална индивидуалност, каквато притежава вчастност всяко човешко същество. И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа.
Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н.
народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята. Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират. В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите.
към текста >>
58.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
59.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски,
английски
и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthropophische Gesellschaft, Postfach134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски, английски и български) с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
60.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
№93), превод от
английски
: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27.
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч.
№93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27.
Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
61.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
И тогава Хъксли, големият
английски
естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната.
И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни.
Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
62.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
И тогава Хъксли... доказва: Томас Хенри Хъксли, 1825-1895,
английски
зоолог.
И тогава Хъксли... доказва: Томас Хенри Хъксли, 1825-1895, английски зоолог.
Виж "Свидетелства за положението на човека в природата", три студии, Брауншвайг, 1863 г., стр. 117.
към текста >>
63.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Повечето водещи теософи, с изключение на
английски
я генерален секретар С.R.S.Меаd (1863-1933),поддържали това становище, което станало и външен повод за разрива между Теософското и антропософско направление.
*4. Кришнамурти псевдоним на едно индийско дете, в чиято аура Ани Безант и С.W.Leadbeaters твърде ли, че виждат „преродения Христос".
Повечето водещи теософи, с изключение на английския генерален секретар С.R.S.Меаd (1863-1933),поддържали това становище, което станало и външен повод за разрива между Теософското и антропософско направление.
към текста >>
64.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените
английски
теософи21, надхвърля всичко човешко.
Кармата доведе до това, че нашето движение беше първоначално част от общото Теософско движение. Много по-рано тази война показа това, което тя показва днес на немците. Тя напълно раздели нашето немско движение, откъсна го от теософското и посочи колко е необходимо тъкмо от немската субстанция да израсте онова духовно течение, което може да ни понесе и което трябва също така да понесе останалия свят. Можем да кажем, че като Антропософско движение вече години наред усещахме върху нашето специално поле на дейност особено много тъкмо английската омраза. Сега тя само се разраства, защото там не може да се мълчи.
Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи21, надхвърля всичко човешко.
И така, вече трябва да кажем, че когато разглеждаме хода на нашето движение, виждаме кармата да протича през нашето движение така, че тя е в пълно съгласие с това, което също така ни показва днес великото движение в света. Това, че кармата ни доведе достатъчно рано към независимо утвърждаване на немския духовен живот, можем да окачествим като наша благоприятна карма, и фактът, че антропософията откри своя център в немския духовен живот, можем да разглеждаме като един вид сияеща зорница за нашите кармични потоци. И след като – бих казал – предзнаменованията, които са налице вън в света, при нас се показаха много по-рано, от външните отделни факти ние можем вече да изведем вярата, че в нашето движение е налице нещо от силата за всеобщото голямо движение на човечеството. Скъпи мои приятели, учете се да се доверявате на духовната сила в нашето движение, че тя принадлежи към най-доброто, с което душата ни може изобщо да се свърже. Да се учим да изживяваме цялата тежест и цялото значение на мисълта, на усещането и на волевия импулс, цялата тежест и цялото значение на това, което се казва: трябва да има отделни души, които по отношение на големите изисквания на нашето време разбират как духовните импулси следва да действат заедно с това, което трябва да се случи в бъдеще тук, на земята.
към текста >>
65.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените
английски
теософи: клеветите за Р.
21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи: клеветите за Р.
Щайнер, че е йезуит и т.н., в „Теософ“, февруари 1913 г. и декември 1914 г.
към текста >>
66.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Английски
и Френски империализъм.
Руското влияние в Сърбия. "Братството на десетката". Убийството като средство за политическа борба. Съперничещите си родове Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин.
Английски и Френски империализъм.
За избухването на войната.
към текста >>
Дума и мисъл във френския,
английски
я, немския и руския език.
Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи. За избухването на войната.
Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език.
Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения. Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина. Лорд Актън, Майкъл Фарадей.
към текста >>
Фридрих Пфалцки, зет на
английски
я крал Джейкъб I.
Съдбата на Е. П. Блаватска. Христос и отделният човек. Добрия Герхард и появата на комерциалното. Реформацията, Тридесетгодишната война.
Фридрих Пфалцки, зет на английския крал Джейкъб I.
Седемгодишната война и борбата за Индия и Америка. Ернст Аугуст Хановерски. За избухването на войната: Ракониджи 1909 г., Ернесто Натан. Бисмарк и Узедом. Австрия и Италия.
към текста >>
67.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Най-вече в
английски
окултни братства се сочела война, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна.
Обръщал съм Ви внимание върху това*6, че в някои окултни братства на Запада по мои данни през девет десетте години е ставало дума за сегашната световна война и че учениците в тези окултни братства са били обучавани с географски карти*7, на които било отбелязано как тази война щяла да промени Европа.
Най-вече в английски окултни братства се сочела война, която трябвало да настъпи, чисто настъпване буквално било направлявано, която била подготвяна.
Позовавам се изцяло на факти; и само по понятни причини се въздържам да Ви нарисувам географски карти, което лесно бих могъл да сторя и които безспорно са фигурирали в окултните братства на Запада.
към текста >>
в
английски
я парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г.
На 27. Ноември 1911 г.
в английския парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г.
би могло да се тълкува било от страна на френското, било на английското правителство в смисъл, че при известни обстоятелства то включва военна подкрепа по суша и по море и кои евентуално са тези обстоятелства. Отговорът се свежда до това, че дипломатическата под крепа не обуславя военна или морска. Същия ден сър Едуард Грей заявява: "Нека се опитаме да се освободим от цялото това подозрение за тайни спогодби. На долната камара предоставихме всички непубликува ни клаузи на споразумението с Франция от 1904 г. Не съществуват никакви други задължения.
към текста >>
"Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният
английски
цензор по печата мистър Ф. Е.
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г. безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си.
"Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е.
Смит през 1907 г. годината, когато Англия и Русия подписах; договора, който гарантираше и подкопаваше независимостта на Персия.
към текста >>
Същият
английски
писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
японската войска щурмува Порт Артур и четири дни наред безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство. "От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и осакатявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
към текста >>
От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато
английски
офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали.
"Следователно въпросът не се свежда толкова до това, от коя националност милитаризмът получава окраската си той навсякъде е доста сходен. На мен ми се ще мистър Арчър да се запознае с беседата за Германска Африка, изнесена от д-р Фьорингер*23 на 30 Януари 1915 г. в Хамбург.
От нея би научил какво е трябвало да препратят германските обитатели на Камерун петдесетина госпожи и господа, изненадани там от обявяването на войната, когато английски офицери накарали да ги затворят и ги оставили под надзора на чернокожи, които ги малтретирали.
Те страдали от глад и жажда. Помолели ли за вода, давали им я във ведра за нечистотии, а един британски офицер заявил: "Няма значение дали германските свине имат вода за пиене или не." Вода за миене също не получавали по време на пътуването си от Лаго до Англия."
към текста >>
По-нататък Георг Брандес казва: "Ето как изглежда
английски
ят милитаризъм.
В брошурата си не съм отегчавал никого с описването на такива факти; при все това ме упрекнаха, че не пригласям в същия тон, в който се приглася навред. Оспорваше се не казаното от мен в брошурата, ами се роптаеше, че в нея липсва онова, което се говори повсеместно. Към брошурата се отправяше упрекът, че не ругае така, както се pyгae на всяка крачка.
По-нататък Георг Брандес казва: "Ето как изглежда английският милитаризъм.
Да не би той да е значително по-добър от пруския, когато у англичаните,както и у другите народности на земята, националното чувство бъде разпалено до безумие?
към текста >>
68.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период
английски
говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период.
Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред. Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от
английски
говорещите народи.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент.
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на
английски
я елемент, защото такъв бил ходът на света.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи. Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено.
Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света.
Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
69.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене,
английски
мисловни форми за начина на държавното управление.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен. Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора.
За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление.
Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи.
към текста >>
70.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в
английски
те братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития. От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток.
И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
към текста >>
Няма никакво съмнение, че от едната страна се намира онова, за чието осъществяване през Петия следатлантски период е призван тъкмо
английски
ят народ, ала от една съвсем друга страна то постоянно бива осуетявано.
Няма никакво съмнение, че от едната страна се намира онова, за чието осъществяване през Петия следатлантски период е призван тъкмо английският народ, ала от една съвсем друга страна то постоянно бива осуетявано.
И макар хорът да разполага с чудесните гласове, за които споменах завчера, човек трябва да се вслушва и в разни други гласове. Ето защо бих искала да насоча вниманието Ви към едно изказване на лорд Роузбъри*88 от 1893 г. не защото точно това негово изказване е особено важно, а защото то представлява симптоматичен израз за нещо реално съществуващо. Лорд Роузбъри заявил:
към текста >>
Петият следатлантски период принадлежи единствено на
английски
говорещите народи, тъмна работа е да придадат на Земята такъв облик, какъвто се развива от тях.
Важно е да се знае, че във всемирния хор се вмесват и такива гласове. Точно в тази насока лорд Роузбъри всъщност не е бил бележита личност. Но в такъв един тон е прозвучало онова, което именно сме длъжни да изтъкнем. Важно е, че не от народа, а от един мъж, зад когото са стояли групи, е отправено изявлението, че целият свят придобива отпечатъка на английското. Това не е нищо друго освен отзвук от онова, което винаги се е преподавало в някои окултни братства*89, което например се е преподавало и с думите: латинската раса се намира в упадък и е нужно човек сам да реши тя повече да не ни досажда.
Петият следатлантски период принадлежи единствено на английски говорещите народи, тъмна работа е да придадат на Земята такъв облик, какъвто се развива от тях.
към текста >>
В такъв случай обаче ще трябва да каже "Крайната ми цел е да направя света
английски
", а не "Боря се за свободата и правата на малките народности".
Ако някой заеме становището на лорд Роузбъри, той не трябва да дискутира с него, защото при такива работи дискусията е съвсем ненужна. Не може също да се твърди, че нямал право да заема такова становище. Всеки е в правото си да застъпва становището на лорд Роузбъри.
В такъв случай обаче ще трябва да каже "Крайната ми цел е да направя света английски", а не "Боря се за свободата и правата на малките народности".
Ето за какво става дума. Погледнато от неговите позиции, лорд Роузбъри може да бъде разбран много добре; но не заеме ли неговото становище, човек по необходимост ще трябва да застъпи никакво друго, така че двете становища няма да се схождат и ще се наложи положението да бъде уравновесено чрез средствата, с които светът разполага за тази цел. Следователно такива становища понякога неминуемо трябва да довеждат до пламването на война. Това е напълно разбираемо, защото в противен случай би могло да се настоява другите доброволно да се подчинят на едно такова становище. И ако тяхното становище е те да не желаят това, тогава именно възникват конфликти.
към текста >>
Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от
английски
те напъни вече разполага със съгласието на Австрия.
До към 1908, че даже и до 1909 г. в Англия имало широки кръгове, които стояли доста близо дори до крал Едуард VIІ*94 или, по-точно казано, до които той стоял доста близо и които смятали за невъзможно Русия някога да пристъпи до Цариград и да разполага с толкова желаното от нея съвсем свободно преминаване през Дарданелите. По онова време обаче станало едно събитие, което за броени месеци променило много неща. В онези дни разговаряли двама мъже*95, от които особено единият разбирал невероятно много от гадаене. Ставало дума по-специално за това, да се получи съгласието на Австрия за свободното руско преминаване през Дарданелите като компенсация за анексирането на Босна и Херцеговина.
Това целяла Русия и Изволски*96, един умен човек, който обаче се смятал за по-умен, отколкото бил в действителност, просто решил, че независимо от английските напъни вече разполага със съгласието на Австрия.
Ала не било така и затуй трябвало да се вземе друг курс.
към текста >>
Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред
английски
я народ.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно? Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия. Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна.
Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ.
Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай! Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа. Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>
Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на
английски
министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа.
Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай!
Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа.
Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>
Редно и справедливо е да се каже, че
английски
ят народ не е искал война.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война.
Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини. Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет. То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има.
към текста >>
Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият
английски
народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война. Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае.
Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини.
Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет. То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има. И историята някой ден ще установи, че неутралитетът на Белгия никога нямало да бъде нарушен, стига сър Едуард Грей да направел декларацията, която нищо не му пречело да направи, ако можел да следва волята си. Но тъй като не бивало да следва своята воля, а някакъв импулс, идващ от другаде, той трябвало да на прави декларация, чрез която възникнала необходимостта да бъде нарушен неутралитетът на Белгия.
към текста >>
Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред
английски
я народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война. Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини.
Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет.
То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има. И историята някой ден ще установи, че неутралитетът на Белгия никога нямало да бъде нарушен, стига сър Едуард Грей да направел декларацията, която нищо не му пречело да направи, ако можел да следва волята си. Но тъй като не бивало да следва своята воля, а някакъв импулс, идващ от другаде, той трябвало да на прави декларация, чрез която възникнала необходимостта да бъде нарушен неутралитетът на Белгия. На това обръща внимание Георг Брандес.
към текста >>
71.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един
английски
крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята. Причините скоро ще Ви станат ясни.
В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой.
Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>
Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че
английски
ят лорд-канцлер отправя критика към Англия.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече.
Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия.
Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Говорейки за Англия, той знае, че
английски
ят народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция.
Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че
английски
ят народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност.
Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на
английски
те министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм".
Това са думи на лорд-канцлера Томас Мор. Всъщност днес е достатъчно да се препише казаното някога от него относно войските на Франция.
Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм".
Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е намирало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого.
към текста >>
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че
английски
ят народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
72.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на
английски
.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски.
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя.
към текста >>
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за
английски
говорещите народи.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски.
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
към текста >>
По-нататък в
английски
те братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище.
Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми. Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
към текста >>
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че
английски
ят език е останал на степента на готския.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен.
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския.
Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief.
към текста >>
Затова, ако искате да откриете
английски
я, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен. Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския.
Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад.
Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick.
към текста >>
Вземете немската дума Tag ден; за да минете към
английски
, ще трябва да се движите не напред, а назад: day.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен. Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад.
Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day.
Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>
Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към
английски
deep.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен. Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day.
Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep.
Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>
Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад:
английски
thief.
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten.
Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief.
При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>
При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите
английски
thick.
Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief.
При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick.
Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>
Следователно при преминаване от нововисоконемски към
английски
движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick.
Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>
Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на
английски
я искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския.
Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на английския искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския.
В еволюцията си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент. Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка. Приведената от мен закономерност е един добре известен езиков закон така нареченият закон за звукоизместването. Представих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система. Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството.
към текста >>
От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи
английски
я крал при едно пътуване в Африка.
Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика.
От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка.
Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената. Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>
73.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
„Жадуваното от всички
английски
държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
към текста >>
Силната централна власт, жадувана от всички
английски
държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
към текста >>
Съвсем не е необходимо към
английски
я манталитет и английската народност да се изпитва същата неприязън, каквато днес се надига у мнозина, смятащи себе си за добри англичани, когато човек направи някоя преценка, намирана може би от доста англичани за невярна, подобно на направената от мен вчера по адрес на сър Едуард Грей*139.
Времената, както виждате, се менят, ала хората продължават да вярват във възможността формулираните от тях преценки да бъдат безусловни и изживяват огромно задоволство от безусловните си преценки.
Съвсем не е необходимо към английския манталитет и английската народност да се изпитва същата неприязън, каквато днес се надига у мнозина, смятащи себе си за добри англичани, когато човек направи някоя преценка, намирана може би от доста англичани за невярна, подобно на направената от мен вчера по адрес на сър Едуард Грей*139.
Но аз нямам навик да давам преценки, без да съм ги опрял на нещо, и то откъм страната, която с пълно право може да се приеме за аргументираща. Те могат да кажат: Авторът на тази преценка не е англичанин, а и не познава сър Едуард Грей отблизо. Сега обаче ще Ви прочета преценката на един мъж, който е англичанин и познава сър Едуард Грей отблизо, тъй като са били колеги като министри. През зимата на 1912-1913 г. този мъж е дал за сър Едуард Грей следния отзив:
към текста >>
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на
английски
те капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>
Да вземем
английски
я народ.
Да вземем английския народ.
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война. Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя.
към текста >>
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от
английски
я народ, тогава поради своеобразието на
английски
я народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Да вземем английския народ.
Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
към текста >>
Защото същностната черта на
английски
я народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Да вземем английския народ. Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
към текста >>
Английски
ят народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има.
Да вземем английския народ. Ако се осъществява онова, което през Петия следатлантски период по необходимост подлежи на осъществяване именно от английския народ, тогава поради своеобразието на английския народностен дух не е възможно точно Англия някога да доведе до избухване на война. Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има.
При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
към текста >>
В същността на
английски
я народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха. То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
Но в същността на
английски
я народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на
английски
я национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият
английски
народностен характер следва да съзре световната си мисия.
Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха. То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на
английски
я народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл.
Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от
английски
я нрав.
В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски. През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в.
Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте. Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и
английски
я.
Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския.
Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
Английски
ят народностен характер пък притиска мисълта под думата, така че, пронизвайки думата, мисълта търси изява отвъд нея:
Английският народностен характер пък притиска мисълта под думата, така че, пронизвайки думата, мисълта търси изява отвъд нея:
към текста >>
Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на
английски
или на френски.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата. И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат.
Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски.
Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език. Такива неща улесняват общуването. Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>
Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на
английски
е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат.
Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
Такива неща улесняват общуването. Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>
Английски
ят народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта. Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са.
Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано.
С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н. Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
към текста >>
С това не се отправя упрек към
английски
я народностен характер, а само се посочва един факт.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта. Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано.
С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт.
В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н. Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос. Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието.
към текста >>
В рамките на
английски
я народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта. Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт.
В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано.
Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н. Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос. Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието.
към текста >>
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен
английски
спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа.
Нека да приемаме нещата такива, каквито са; днес всеки народ естествено е способен да разбира всичко; истина все пак е, че целият действително плодоносен английски спиритуализъм в най-добрия смисъл на думата е импортиран, че той произхожда от Централна Европа.
Първоизточникът му е Централна Европа, тоест той е нещо заимствано от другаде. И тъй като в Англия е налице особено развита интелектуалност, там заимстваното може да бъде систематизирано, може да бъде и организирано. Във Франция например, един ум като Якоб Бьоме*156 би бил немислим; но след като Якоб Бьоме се появява изцяло като рожба на духовното мислене в Централна Европа, той се сдобива с многобройни съмишленици чрез Сен Мартен*157, така наречения philosophe inconnu непознатия философ, който бил последовател на Якоб Бьоме.
към текста >>
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо
английски
ят народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция. И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
Предвид голямата предразположеност именно на
английски
я народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света. И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
По отношение на всичко научно
английски
ят народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране. Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър.
По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света.
И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
Необходимо е например, преди всичко в
английски
я народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение.
Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока.
И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм.
към текста >>
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре
английски
я рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
Той прозира мистичния елемент, заложен в
английски
я империализъм.
За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм.
Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в
английски
я империализъм.
Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм.
Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм.
А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
74.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с
английски
я принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница.
Сетне Герхард, търговецът от Кьолн, узнал, че сред жените имало една, чиято особена стойност се състояла в това, че била дъщеря на норвежкия крал, която ведно с придружвачките си само няколко от онези там, останалите били от другаде претърпяла корабокрушение и била взета в плен от езичниците. Останалите били от Англия.
Жените били англичанки, а младежите и старците англичани, поели на път с английския принц Уилям, който отивал да доведе норвежката си годеница.
Но когато той взел годеницата си от Норвегия, в морето ги сполетяла беда и цялата компания била отнесена навътре. Принц Вилхелм бил напълно откъснат от другите, те не знаели къде е по-паднал и го смятали за изчезнал. Но упоменатите от мен жените и кралската дъщеря от Норвегия, дванайсетте благородни младежи от Англия, дванайсетте благородни старци, другите жени, участвали с Вилхелм в отвеждането на кралската дъщеря, претърпели корабокрушение и попаднали във властта на този езически княз. Тях значи искал да му продаде езическият вожд за неговата ориенталска стока. Много сълзи изплакал Герхард, ала не заради стоката,а напротив защото в замяна на стоката си щял да получи такава драгоценност и с чиста съвест приел сделката.
към текста >>
75.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на
английски
говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси.
Ако освен туй приемете за вярно казаното от мен преди известно време, че в съзряващите и разрастващи те се особено от Джейкъб І*199 насетне окултни братства от векове се преподавало като непоклатима истина, че цялото световно господство през Петия следатлантски период трябвало да се поеме от англосаксонската раса така се казва в тази взаимовръзка, това вече го обясних, тогава ще откриете една истинска система в това надмогване и в известен смисъл ликвидиране на морското господство на другите.
А прибавили се и споменаваното също от мен относно преподаваното някога и сега, че тази пета следатлантска раса на английски говорещите народи, както се казва, трябвало да надмогне народите от латинската раса, тогава вече ще установите систематичното в историческите процеси.
към текста >>
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между
английски
говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език. При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на
английски
говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
Става дума за това, че през цялата по-нова история ние си имаме работа с едно противоречие между старата романско-латинска същност и същността няма да кажа на
английски
я народ (той много добре би се спогодил със света), а онази същност, която в предостатъчно охарактеризирания от мен смисъл бива получена или трябва да бъде получена от
английски
я народ, ако той не и се противопостави.
Става дума за това, че през цялата по-нова история ние си имаме работа с едно противоречие между старата романско-латинска същност и същността няма да кажа на английския народ (той много добре би се спогодил със света), а онази същност, която в предостатъчно охарактеризирания от мен смисъл бива получена или трябва да бъде получена от английския народ, ако той не и се противопостави.
За противоречие то на тези два елемента става дума.
към текста >>
Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в
английски
говорещата пета следатлантска раса.
Нека се спрем на един по-късен момент. Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201. Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно. А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства.
Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
към текста >>
Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на
английски
я трон, Хановер трябвало да бъде отделен.
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история.
Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен.
На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност.
към текста >>
На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на
английски
я двор.
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен.
На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор.
Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери.
към текста >>
Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с
английски
я, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд.
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор.
Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд.
Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян.
към текста >>
Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер,
английски
те вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне!
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер.
Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне!
Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите. Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив.
към текста >>
По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше
английски
поданик.
Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик.
Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>
76.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август
английски
ят министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия?
При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия?
И че отговорът на този въпрос е бил уклончив! От начина, по който е бил поставен въпросът, никой не бива да се съмнява, че ако в момента от говорът е бил утвърдителен, неутралитетът на Белгия нямало да бъде накърнен.
към текста >>
Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите
английски
колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор.
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници).
Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор.
Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>
Английски
те държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин.
Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор.
Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин.
Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство!
към текста >>
При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от
английски
моряк.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано.
При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк.
Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден.
към текста >>
Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден
английски
ят моряк.
Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк.
Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк.
Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г.
към текста >>
По онова време случайно се удавил някакъв
английски
моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне!
По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца.
Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай.
към текста >>
Вече бе казано: точно както не би имало смисъл по някакъв начин да се омаловажава английската култура,
английски
ят бит или английската цивилизация, така няма смисъл да се приема, че в цялостната взаимовръзка на английското развитие такова нещо е можело и да не настъпи.
Вече бе казано: точно както не би имало смисъл по някакъв начин да се омаловажава английската култура, английският бит или английската цивилизация, така няма смисъл да се приема, че в цялостната взаимовръзка на английското развитие такова нещо е можело и да не настъпи.
към текста >>
77.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на
английски
я народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната.
Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>
Уилям Арчър,
английски
писател,преводач на Ибсен, виден журналист.
*16. Жорж Клемансо (1841-1929), 1917-1920 министър-председател на Франция.
Уилям Арчър, английски писател,преводач на Ибсен, виден журналист.
Георг Брандес (1842-1927). Статията е озаглавена "Farbenbli nde Neutralitat" (Страдащ от далтонизъм неутралитет), сп. "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр. 633 сл. и представлява отговор на William Archer, "Colour-blind Neutrality, аn Open Letter to Doctor George Brandes" (Страдащ от далтонизъм неутралитет, отворено писмо до д-р Георг Брандес), Лондон, 1916.
към текста >>
*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на войната
английски
министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.
*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на войната английски министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.
към текста >>
*160. John Emrich Acton (1834-1902),
английски
историк.
*160. John Emrich Acton (1834-1902), английски историк.
към текста >>
*227. John Stuart Mill (1806-1873),
английски
философ и икономист.
*227. John Stuart Mill (1806-1873), английски философ и икономист.
към текста >>
78.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Противоположност между същността на германския и
английски
я народ.
Отхвърлянето на Антропософията от Ани Безант. Важните /съществените/ черти на руския народ. Използването на тези качества от властимащите. Необходимостта от възприемане на средноевропейския импулс от руския народ.
Противоположност между същността на германския и английския народ.
Целите на англосаксонските окултисти. Развитието на Елена Петровна Блаватска. Машинациите на френските окултисти в разгръщането на войната.
към текста >>
79.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И това е, което отличава германския народ от френския и
английски
я.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата.
И това е, което отличава германския народ от френския и английския.
Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
Само терминологията, само наименованията са взети от френския и
английски
я език.
Какво още трябва да се добави, скъпи мои приятели? Ако в развитието, започвайки от средновековието чак до наши дни, не се намесваха ариманичните влияния, ако развитието на духовното познание в Европа вървеше органично, без ариманично влияние, тогава днес би било видно съвсем ясно, че всичко, което Западът е достигнал чрез духовната наука, е израснало от германската същност. Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция.
Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския език.
Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
към текста >>
Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и
английски
окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
Какво още трябва да се добави, скъпи мои приятели? Ако в развитието, започвайки от средновековието чак до наши дни, не се намесваха ариманичните влияния, ако развитието на духовното познание в Европа вървеше органично, без ариманично влияние, тогава днес би било видно съвсем ясно, че всичко, което Западът е достигнал чрез духовната наука, е израснало от германската същност. Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция. Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския език.
Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
към текста >>
Вторият е, че тя остави след себе си своеобразна тайна наука в английска драпировка, че тя крачка след крачка напълно, чрез различни заблуди, врасна в това, към което се стреми
английски
ят окултизъм, отчасти поради заблуди, предизвикани от голямата дарба на тази жена. Е.П.
Първият е, че Е.П.Блаватска беше рускиня, израсна от руското.
Вторият е, че тя остави след себе си своеобразна тайна наука в английска драпировка, че тя крачка след крачка напълно, чрез различни заблуди, врасна в това, към което се стреми английският окултизъм, отчасти поради заблуди, предизвикани от голямата дарба на тази жена. Е.П.
Блаватска беше, бих казал, в известно отношение медиум и в окултно-душевното можеше да израсне само в руския народ. Това, което изобщо е свойствено на руския народ, при Е.П. Блаватска беше особено силно по отношение на окултното. И затова стана така, че тя беше завладяна първо от френския, а след това от британския окултизъм от определен вид, който си постави за цел да влее в нейната душа англосаксонска същност. Смятаха чрез руската душа да дадат на света англосаксонското.
към текста >>
Естествено, тя каза това на
английски
, но на
английски
това звучеше още по-отчетливо /бележка 50/.
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някой може и да му бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми – толкова ясно помня, как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия, и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век? И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ.
Естествено, тя каза това на английски, но на английски това звучеше още по-отчетливо /бележка 50/.
Настъпи време, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука, и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа. И тогава беше приложено това, което по-късно в окултните кръгове беше наречено "окултния плен" на Блаватска. Нищо друго не можеше да се направи. И в последната третина на XIX век на събрания на честните, или във всеки случай в по-голямата си част честни окултисти, беше взето решение за окултния плен на Блаватска.
към текста >>
80.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до
английски
я народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление.
Наистина, само истината може да помогне на такъв човек. Не трябва да изглежда, сякаш духовната наука се оказва несъстоятелна, фактите трябва да бъдат поставени по местата си, животът се развива кармично. В нашите кръгове и в детайлите трябва да се изявява правилното, както то се проявява в принципно важното. Помислете, че още в 1911 година бяха прекъснати връзките с Теософското Общество на госпожа Безант, а войната на Англия срещу Германия се разрази чак в 1914 година. Това дава възможност да се каже: Антропософското Общество е действало пророчески /бележка 88/.
Много хули се чуват, разбира се, но моите думи в никакъв случай не се отнасят до английския народ, а до хулителите, които така изкривяват националното чувство, но госпожа Безант да клевети Антропософското Общество и мен лично, това все пак е рядко явление.
И след като създадохме популярност в Германия на книгата на Шюре "Великите посветени" и поставихме пиесите му, сега се налага да понасяме немислими нападки от негова страна /бележка 89/. Тези факти се разиграват все пак малко отдалечено. Но враговете започват да се проявяват и в близост.
към текста >>
81.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на
английски
те претенции.
Но това ни е необходимо само като симптом за това, за което искам да ви кажа. В течение на цялата нова история, макар това обикновено да не се забелязва, за европейската история източният въпрос е постоянен дискусионен проблем. На обективния наблюдател не му остава нищо друго, освен да си каже: събитията от световната история на новото време са благоприятствали Англия в осъществяването на нейната мисия – мисията и, както тя я разбира. Това отива далеч в миналото, чак до откриването на възможностите на морския път до Индия. По същество, с това събитие започва, преминавайки през много околни пътища, съвременната английска политика, тя цялата е тук, ако я характеризираме накратко, схематично.
Това, за което говоря, ако трябва да я характеризираме напълно, ще е необходима многочасова лекция, но по въпроса за виновниците за войната мога да дам само кратки бележки, и в тях вие имате това, което бих нарекъл влак на световното развитие, от гледна точка на английските претенции.
Ето откъде минава той: от Англия през океана, около Африка, към Индия. Тази линия на пътя значи изключително много. Това е линията, за която за осъществяването на своята мисия, както то е разбира, англосаксонското ще се бие до предела на своите сили, ако се наложи и срещу Америка, също до предела на своите сили. Друга също толкова важна линия е тази, която върви по суша и е играла толкова важна роля в средните векове, но във връзка с откриването на Америка и нахлуването на турците в Европа, е изгубила предишното си стопанско значение. Но между тези линии са разположени Балканите, и англосаксонската политика е насочена към такова разрешение на балканския проблем, което напълно би изключило тяхната роля в стопанското развитие, така че за стопанския обмен да остане само морският път.
към текста >>
Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на
английски
я посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти.
Това е било недопустимо, тъй като нахлуването е можело да бъде успешно само в условията на пълна неподготвеност на противника. Попитах, знаел ли е за това райхсканцлерът? Отговорът беше: Да, той знаеше. Значи, в Средна Европа е трябвало в политиката да се опасяват от приказливостта, и аз ви питам: Не е ли това чудовищна трагедия, ако трябва да се води политика в такива условия? – това напълно потвърждава думите на изобщо неприятния ми Тирпиц /бележка 122/ за Бетман-Холвег, че той е паднал на колене и е проявил пълната си политическа нищожност.
Тази нищожност се прояви по-късно и в това, което той заяви в присъствието на английския посланик, че ако Англия все пак встъпи във войната, цялата му политика ще рухне като къща от карти.
Така стана в действителност и тази къща от карти рухна, и началникът на Генералния щаб, характеризирайки обстановката в събота вечер, беше принуден да напише в своите мемоари: ситуацията ставаше все по-изострена и аз стоях пред нея съвсем сам.
към текста >>
82.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само
английски
.
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
към текста >>
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня
английски
детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
«Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията.
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
към текста >>
От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг език освен на
английски
.
Цялата болест започва с това събитие.
От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг език освен на английски.
към текста >>
83.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882,
английски
естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
към текста >>
15. Сър Джеймс Девар, 1842 - 1923,
английски
физик и химик, професор в Кембридж и Лондон.
15. Сър Джеймс Девар, 1842 - 1923, английски физик и химик, професор в Кембридж и Лондон.
Откривател на термофора.
към текста >>
147. Избрани есета на Prentice Mulford, преведени от
английски
и редактирани от сър Галахад (псевдоним за Берта Екщайн-Динер), Мюнхен, недатирана (1909 г.).
147. Избрани есета на Prentice Mulford, преведени от английски и редактирани от сър Галахад (псевдоним за Берта Екщайн-Динер), Мюнхен, недатирана (1909 г.).
към текста >>
84.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
111. Сър Хенри Кемпбъл-Банерман, 1836–1908,
английски
министър-председател от 1906 до 1908 г.
111. Сър Хенри Кемпбъл-Банерман, 1836–1908, английски министър-председател от 1906 до 1908 г.
към текста >>
130. Едуард Гибон, 1737–1794,
английски
историк.
130. Едуард Гибон, 1737–1794, английски историк.
„История на упадъка и падението на Римската империя“, 6 тома, Лондон, 1776–88 г.
към текста >>
Оттам Трайчке каза: „Това, за което съзнателно или несъзнателно се лъже в
английски
те и френските вестници, е депримиращо доказателство за често повтаряното твърдение на Трайчке, че страстта и глупостта са великите сили на историята“ (Е.
Оттам Трайчке каза: „Това, за което съзнателно или несъзнателно се лъже в английските и френските вестници, е депримиращо доказателство за често повтаряното твърдение на Трайчке, че страстта и глупостта са великите сили на историята“ (Е.
Ролфс, виж забележката към стр. 127).
към текста >>
85.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона
английски
философ, Бентам[ii].
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно. Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм. Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа.
И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii].
Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред. Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Да разгледаме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята.
към текста >>
И така, от една страна е
английски
ят философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е
английски
ят спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да следва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства.
Не се опитвам да ви демонстрирам собственото ми отношение към това, а просто предавам това, което са казали другите.
И така, от една страна е английският философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е английският спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да следва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства.
Демонстрирах ви тук само един факт от духовния живот, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мироглед.
към текста >>
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при
английски
я утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма. Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще.
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция.
Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>
86.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Казах ви:
английски
те спиритуалисти в бъдеще ще разгърнат голяма битка срещу общата английска народна култура.
Тези мисли стоят в основата на този спиритуализъм, за който говорих вчера.
Казах ви: английските спиритуалисти в бъдеще ще разгърнат голяма битка срещу общата английска народна култура.
Цветът на тази народна култура е утилитаризмът; и това, което този утилитаризъм провъзгласява при Бентам, е, всъщност, основното положение, което може да се нарече максимизация на щастието. Все повече този утилитаризъм овладява мисленето. Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение. Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден.
към текста >>
87.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в
английски
я и американския, т.е.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е.
в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс.
към текста >>
88.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[v] Роджър Бейкън – 1214-1294,
английски
философ и алхимик, францисканец, преподавател в университетите в Париж и Оксфорд, удостоен поради обширните си познания с титлата Доктор Мирабилис.
[v] Роджър Бейкън – 1214-1294, английски философ и алхимик, францисканец, преподавател в университетите в Париж и Оксфорд, удостоен поради обширните си познания с титлата Доктор Мирабилис.
Включва научното мислене в теологията.
към текста >>
89.
Вътрешният аспект на социалния въпрос
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Превод от
английски
: Иван Стаменов
Превод от английски: Иван Стаменов
към текста >>
90.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ето защо именно при този случай, когато отново имам възможност да говоря пред един по-голям брой от нашите
английски
приятели, ще изходя днес в моите разглеждания именно от самата наша сграда.
Тези приятели ще са видели, че нашата сграда на Гьотеанума е напреднала в нейния строеж в тежките години на войната. Тя не можа обаче да бъде завършена до днешен ден, и едва ли бихме могли също и днес да предскажем със сигурност момента, когато тя ще може да бъде завършена. Обаче онова, което вече съществува днес, ще Ви покаже, от какви духовни основи е израснала тази сграда и как тя е свързана с духовното Движение, което застъпваме тук.
Ето защо именно при този случай, когато отново имам възможност да говоря пред един по-голям брой от нашите английски приятели, ще изходя днес в моите разглеждания именно от самата наша сграда.
След това, в двата следващи дни към това, което ще може да бъде казано във връзка със строежа, ще бъдат приба-вени и други неща, за които можем да твърдим, че именно днес е важно да говорим върху тях.
към текста >>
91.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Грубо изразено аз казвам сега нещо, което трябва да завърши съвсем актуално тази сказка, както нюансът на тези три сказки бе даден именно чрез приятното присъствие на известен брой
английски
приятели: днес можем да говорим за победители и победени.
Днес можем да кажем, че някои неща, които са станали, може би биха били по-правилно изразени, ако бих ме променили гледните точки.
Грубо изразено аз казвам сега нещо, което трябва да завърши съвсем актуално тази сказка, както нюансът на тези три сказки бе даден именно чрез приятното присъствие на известен брой английски приятели: днес можем да говорим за победители и победени.
Очебийно е, една очебийна гледна точка, но може би това не е най-важното. Може би една друга гледна точка е много по-важна, и тази друга гледна точка би могла да бъде взета може би от следното.
към текста >>
92.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И нещо друго: когато в областите говорещи
английски
език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
И нещо друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на изток. И наред с това знаменателно положение бихте могли да намерите още много доказателства за безплодието на духовния живот в западните страни. И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от осамостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм.
към текста >>
В действителност Хегел не може да бъде преведен на
английски
език, това е една невъзможност.
Онова, което е духовен живот, онова, което е правов живот, това са чужди растения И това са най-много чужди растения моля да вземете това под внимание това са толкова повече чужди растения, колкото повече отиваме на запад в европейската цивилизация. Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една борба против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна. Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия.
В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност.
Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре!
към текста >>
93.
Мировата Нова година и новогодишни мисли
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
превод от
английски
: РАДОСЛАВ РАДЕВ
превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ
към текста >>
94.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Можем да разберем
английски
те философи само ако ясно схванем икономическата основа на тяхната среда.
Нека вземем характерен пример. Такива философи, такива учени на естествената наука като Нютон, Дарвин, Хюм, Мил, Спенсър могат да бъдат разбрани само ако видим как те са се развили от стопанския живот, как са се стремели да поемат път нагоре. Мил, например, като държавен икономист, може да бъде разбран само ако разберем обкръжаващото го икономическо положение.
Можем да разберем английските философи само ако ясно схванем икономическата основа на тяхната среда.
Тази основа е нещо неделимо от третия поток, потокът на "Мистериите на Земята", потокът който движи своя път отдолу нагоре. Този, третият поток, засега е съвсем непречистен.
към текста >>
95.
Търсенето на новата Изис-Божествената София
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
превод от
английски
: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
превод от английски: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
към текста >>
96.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Нека да си помислим за 18 век и за
английски
я философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
към текста >>
97.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*4. Едуард Булвър-Лайтън (1803 1873),
английски
писател и политик, автор на „Занони“ и „Последните дни на Помпей“.
*4. Едуард Булвър-Лайтън (1803 1873), английски писател и политик, автор на „Занони“ и „Последните дни на Помпей“.
към текста >>
98.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
и на
английски
език Occult Science An Outline.
Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline.
към текста >>
99.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те не говорят
английски
, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
Нещата са такива, каквито ги посочих също в конференциите за възпитанието: при А, изпитваме нещо като учудване. Приемаме по определен начин това учудване в нашата душа, като не казваме обаче А, а Ах /Ach/, което ще рече: А=Аз се учудвам е учудването влиза в мен: х /ch/ и ако сега сложа още едно m от пред и кажа mach /аз правя/, имам развитието на това, което ме учудва, сякаш то се приближава към мен, пристъпвайки m и съм напълно вътре! Често по този начин на разбира, чрез звучности, идват отговори те на мъртвите.
Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
към текста >>
100.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си скромност въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на
английски
под заглавието "An Onthene of Occult Science".
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си скромност въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на английски под заглавието "An Onthene of Occult Science".
В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от Изтока имаше нужда от Мистериите на небето, как гърците имаха нужда от Мистериите на Земята. И човекът би трябвало също да наблюдава в настоящата епоха какво от всичко това има в модерното посвещение и за неговата връзка с хората.
към текста >>
101.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
102.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
превод от
английски
: Радослав Радев
превод от английски: Радослав Радев
към текста >>
103.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В този случай
английски
ят езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много. Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област.
В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
Това е извънредно подходящо наименование, понеже далакът е свързан с всички занимания на човека, които надхвърлят аза, които вече се доближават до духа-себе, а далакът е дори точно органът на духа-себе. Това вече навлиза напълно в духовното. Само че е така, че човек трябва да го понесе. Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави. Те биват настроени именно надолу.
към текста >>
[2] На
английски
Spleen означава: 1. анат.
[2] На английски Spleen означава: 1. анат.
далак, сплина; 2. злоба, лошо настроение; 3. меланхолия, сплин, тъга. Бел. пр.
към текста >>
104.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно
английски
-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот.
Спомнете си, скъпи приятели, това, което веднъж казах най-напред в Дорнах: «Точно английски-говорещото население на Земята, чрез ролята, която има след ужасната война, има голяма отговорност да поеме разпространението на духовния живот.
Това може наистина да се направи чрез навлизането, мощното навлизане на антропософския импулс. Дори обществото тук да е малко - вярвайте на идеалната магия, то ще може да стане голямо тъкмо защото тук е налице силен копнеж по духовния живот. След всичко, което, от една страна, се проявява като ужасен упадък, който не може да се отрече, при някои хора, може би съвсем несъзнателно се надига копнеж към духовния живот. И ако цари въодушевление и активен живот в антропософския импулс, тогава би могло точно тук добре да се напредне със спецификата на антропософията.
към текста >>
105.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От време на време ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на
английски
под заглавието: «The Way of Initiation».[2]
Днес по-малко ще говоря за начина, по който се постига това екзактно ясновидство.
От време на време ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на английски под заглавието: «The Way of Initiation».[2]
към текста >>
106.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за
английски
те посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото.
Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата.
Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение. И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу нагоре, това са процесите на обмяната на веществата
към текста >>
107.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[7] 1561-1616,
английски
държавник и философ.
[7] 1561-1616, английски държавник и философ.
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[4] Франсис Бейкън от Верулам, 1561-1616,
английски
държавник и философ.
[4] Франсис Бейкън от Верулам, 1561-1616, английски държавник и философ.
към текста >>
109.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на
английски
език и извънредно силно бива завладяна от стила й.
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й.
В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада. Този е моят стил, този е стилът, от който аз се нуждая, на него трябва да се възхищавам, него трябва да усвоя. -
към текста >>
110.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[7] Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834,
английски
поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
[7] Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
към текста >>
111.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до
английски
я поет лорд Байрон.
Но чрез какво аз можах да продължа?
Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
към текста >>
112.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834,
английски
поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
към текста >>
113.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични
английски
приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
към текста >>
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на
английски
.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски.
Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./.
към текста >>
След това следващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Последва
английски
ят превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/.
А сега, аз искам да дам тези указания; те ще бъдат допълнени по-нататък в течение на сказките и от тях ще се получат и други неща. Но преди да говоря за минали земни съществувания на Дарвин и на други, исках първо да обърна вниманието Ви върху това, в каква духовна атмосфера, от каква духовна светлина осветени трябва да виждаме такива неща.
След това следващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Последва английският превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/.
към текста >>
114.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на
английски
/.
Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р.
Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/.
към текста >>
115.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите
английски
приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа. Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа. В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума.
Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения.
Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на
английски
под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
към текста >>
116.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Самата моя книга "Философия на свободата", която на
английски
е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот.
Аз винаги съм бил близо до това.
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
към текста >>
117.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху
английски
я запад, върху изхождащото от този
английски
запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния.
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
118.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В оригиналния
английски
текст тя гласи:
[1] Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока. Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество.
В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>
119.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Блаватска на
английски
език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П.
Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>
По отношение на превеждането на
английски
те наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби.
Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>
В оригиналния
английски
текст тя гласи:
31. Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок. Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока. Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щайнер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество.
В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>
120.
Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
превод от
английски
: РАДОСЛАВ РАДЕВ
превод от английски: РАДОСЛАВ РАДЕВ
към текста >>
121.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на
английски
език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го позволява; те могат да бъдат разказани и друг път. Едно нещо обаче трябва да добавя.
към текста >>
122.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
БЕЛЕЖКИ НА
АНГЛИЙСКИ
Я ПРЕВОДАЧ
БЕЛЕЖКИ НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ
към текста >>
123.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В едно от своите изказвания известният
английски
писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
Ще взема един пример.
В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
В други отношения изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен. Онези, четящи това изказване по начина, по който обикновените читатели са свикнали да четат а за повечето хора днес няма разлика между четенето на написано от Гарлайл и на статия във вестник няма да намерят нищо кой знае колко поразително. Но вниманието на някой, поел нещо от Духовната Наука не само в мозъка си като теория, но и в своите чувства, може да бъде привлечено от този пасаж. Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение. Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте.
към текста >>
124.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
БЕЛЕЖКА НА
АНГЛИЙСКИ
Я ПРЕВОДАЧ
БЕЛЕЖКА НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ
към текста >>
125.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Английски
ят език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг.
Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат
английски
език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие.
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
към текста >>
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от
английски
език.
Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие. Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
към текста >>
126.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики; своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на
английски
лорд с енфие в носа." Разликата, е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век.
Херман Грим е описвал Фридрих Велики, Глакаули също.
Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики; своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на английски лорд с енфие в носа." Разликата, е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век.
А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното като правилно, а другото като погрешно.
към текста >>
В своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на
английски
лорд с енфие в носа." Разликата е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век.
Херман Грим е описвал Фридрих Велики, Макаули също. Но той създава един съвсем различен образ на Фридрих Велики.
В своя труд Грим дори е направил своеобразна рецензия на произведението на Макаули и споделя от своя историческа гледна точка: "Фридрих Велики на Макели е един сложен образ на английски лорд с енфие в носа." Разликата е само в това, че Херман Грим е германец на 19 век, а Макаули е англичанин на 19 век.
А този трети, който ще оценява двамата би бил съвсем тесногръд, ако определи едното като правилно, а другото като погрешно.
към текста >>
127.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
IV. Как се формира поетичното в
английски
я и френския.
IV. Как се формира поетичното в английския и френския.
Как да се научат децата да откриват поетичното в английския и френския език.
към текста >>
Как да се научат децата да откриват поетичното в
английски
я и френския език.
IV. Как се формира поетичното в английския и френския.
Как да се научат децата да откриват поетичното в английския и френския език.
към текста >>
128.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-
английски
те страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството.
Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма. Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството.
Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
129.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Изключително значително е това, което например
английски
ят лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците.
Да вземем един отделен факт.
Изключително значително е това, което например английският лекар д-р Клифърд Албът13 е извел от своите изследвания за влиянието на грижата върху развитието на вътрешните органи, особено бъбреците.
Хора, поставени силно под влиянието на някаква грижа, след известно време показват влошаване на бъбречните функции. Такъв един многозначителен природонаучен резултат ни отвежда до пътя за изследване на духовната страна на света. Но този път трябва да бъде продължен. И това може да стане единствено чрез духовнонаучните методи. Чрез тях по един нагледен начин целият човек бива възприет като едно духовно същество и едва по този начин може да бъде хвърлена правилна светлина върху подобен природо-научен факт.
към текста >>
130.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език,
английски
или френски език.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок.
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език.
Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език.
към текста >>
131.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към
английски
я стопански живот.
И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот.
към текста >>
132.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на
английски
, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците?
към текста >>
133.
БЕЛЕЖКИ
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
4. Томас Хъксли, 1825-1895,
английски
естественик, биолог и философ
4. Томас Хъксли, 1825-1895, английски естественик, биолог и философ
към текста >>
26. Херберт Спенсер, 1820-1903,
английски
философ
26. Херберт Спенсер, 1820-1903, английски философ
към текста >>
134.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в
английски
я свят.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай. Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид. Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета.
Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят.
Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
135.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само
английски
.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше.
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски.
Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския.
към текста >>
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на
английски
я.
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация.
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския.
Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
към текста >>
– “Geh aweg.” – И по това, как
английски
ят език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти.
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване.
към текста >>
136.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Този възглед се дължи главно на
английски
я философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата.
Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
137.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[7] Исак Нютон, 1642-1727,
английски
математик, физик, астроном.
[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном.
Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика. Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687.
към текста >>
138.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
[2] Нютон Исак: 1643-1727,
английски
физик, математик и астроном.
[2] Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
139.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Английски
те инженери останали на брега.
Например имаше цяла история с един параход. Подражавайки на европейците, японците поискали самостоятелно да управляват парахода. По-рано винаги са го управлявали европейци. Те, така да се каже, командвали парада. Но ето че на японците им се приискало да управляват самостоятелно.
Английските инженери останали на брега.
Японците, без да предупредят, излезли в морето, но явно се оплели, защото параходът почнал да се върти около своята ос. На тях не им се удавало да приведат въртеливото движение в постъпателно. Европейците, които знаели къде е проблема, подхилвайки се, стояли на брега. И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно мислене, което на европейците се е удало да развият в резултат на общуването с обкръжаващата среда. Японците ще разработват всички европейски изобретения; но да измислят нещо самостоятелно на японците едва ли ще се удаде.
към текста >>
140.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
[3] Уилям Крукс: 1832-1919,
английски
физик и химик.
[3] Уилям Крукс: 1832-1919, английски физик и химик.
към текста >>
141.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
8. Нютон Исак: 1643-1727,
английски
физик, математик и астроном.
8. Нютон Исак: 1643-1727, английски физик, математик и астроном.
Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р. Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер, 1883-1897 г., 3 том (Приложение към оптиката; Учение за цвета 1), библ. №1.
към текста >>
31. Уилям Крукс: 1832-1919,
английски
физик и химик.
31. Уилям Крукс: 1832-1919, английски физик и химик.
към текста >>
142.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като
английски
ят Орден на жартиерата.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим.
На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата.
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
143.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Английски
ят физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото.
Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята. С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната. Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече.
към текста >>
144.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но даже и днес в случая с
английски
я шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10].
Например те броели парите, използвайки числата шестдесет и дванадесет. Едва по-късно се появила десетичната система за изчисляване, смятането по десетки.
Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10].
И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята. Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека.
към текста >>
[10] Но даже и днес в случая с
английски
я шилинг: Английската валута беше приведена към десетичната система.
[10] Но даже и днес в случая с английския шилинг: Английската валута беше приведена към десетичната система.
към текста >>
145.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и
английски
я, в немския и холандския.
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека? Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма. Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство.
Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския.
И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство. Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>
146.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
В
английски
я език вие и сега още можете да чуете, ако се говори за нещо, на което не може веднага да му се даде название: thing = Ding, това наричали Tageding (делови ден).
Стотиците имали свои събрания, областите - свои. Хората, имащи право да присъстват на такива събрания, свободно се ползвали от пълна демокрация. Това, което функционирало тогава, са наричали не градски съвет, не райхстаг - всички тези думи се появили по-късно. Доколкото такива събрания били насрочвани за определен ден, тях така и ги наричали («райхстаг» буквално означава «държавен ден» - бел. пр.), докато всичко, което не е било така регламентирано, наричали динг (нещо, вещ).
В английския език вие и сега още можете да чуете, ако се говори за нещо, на което не може веднага да му се даде название: thing = Ding, това наричали Tageding (делови ден).
Думата Ding днес не се ползва с уважение, не предизвиква доверие към себе си. На мен ми се наложи да се сблъскам с това. Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding». И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора!
към текста >>
147.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Четох за това в немски,
английски
и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен.
Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет. Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете. И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа.
Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен.
Така стои работата по този въпрос.
към текста >>
148.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881),
английски
държавен деец и писател.
[4] един от най-значителните държавни дейци на XIX в.
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и писател.
към текста >>
149.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
[4] Едмунд Халей (1656-1742),
английски
астроном.
[4] Едмунд Халей (1656-1742), английски астроном.
към текста >>
150.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
6. Но даже и днес в случая с
английски
я шилинг: Английската валута беше приведена към десетичната система.
6. Но даже и днес в случая с английския шилинг: Английската валута беше приведена към десетичната система.
към текста >>
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881),
английски
държавен деец и писател.
43. един от най-значителните държавни дейци на XIX в.
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и писател.
към текста >>
56. Едмунд Халей (1656-1742),
английски
астроном.
56. Едмунд Халей (1656-1742), английски астроном.
към текста >>
151.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора
английски
я лекар Макензи и т. н.
Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това.
Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н.
Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
към текста >>
152.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
[3] Сър Франсис Дрейк - 1540-1596, знаменит
английски
мореплавател и пират.
[3] Сър Франсис Дрейк - 1540-1596, знаменит английски мореплавател и пират.
към текста >>
153.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
33. Сър Франсис Дрейк - 1540-1596, знаменит
английски
мореплавател и пират.
33. Сър Франсис Дрейк - 1540-1596, знаменит английски мореплавател и пират.
към текста >>
НАГОРЕ