Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
15
резултата от
13
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Алчност
'.
1.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Но тази
алчност
изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване.
Тя има надмощие над симпатията. В душевното пространство, тези формации играят една егоистична роля. Те отблъскват много неща, а привличат с любов само малко от тях. Ето защо те се подвизават в душевното пространство като неизменими форми. Чрез силата на симпатията, те се проявяват като алчни.
Но тази алчност изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване.
Ако сравним една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела. Тази област на душевната субстанция ще наречем област на горещото желание. Степента, до която то е примесено в душите на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти. Вторият вид душевни формации са тези, при които двете основни сили се поддържат в едно равновесие, при които, следователно, симпатията и антипатията действуват с еднаква сила. Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин.
към текста >>
И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от
алчност
та.
Степента, до която то е примесено в душите на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти. Вторият вид душевни формации са тези, при които двете основни сили се поддържат в едно равновесие, при които, следователно, симпатията и антипатията действуват с еднаква сила. Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин. Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят.
И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността.
Действието, което тук се има предвид, съществува, например, когато човек усеща някакъв цвят. Когато имам усещане за червения цвят, първоначално аз получавам една неутрална възбуда от моето обкръжение Едва когато към тази възбуда се прибави удоволствието от червения цвят, се появява и една друга душевна дейност. Това, което поражда неутралната възбуда, са душевните формации, намиращи се в такова взаимоотношение, че поддържат в равновесие симпатията и антипатията. Душевният елемент, който разглеждаме тук, се определя от неговата гъвкавост и подвижност. Той не се подвизава егоистично в душевното пространство, както първия вид, а така, че неговото съществуване е съпроводено с безброй впечатление, както и с определена близост и родство спрямо много от нещата, които го заобикалят.
към текста >>
2.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата:
алчност
, възбудимост, желание, удоволствие, страдание и т.н.
ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло.
Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение пораждат проявленията на душата: алчност, възбудимост, желание, удоволствие, страдание и т.н.
те действуват не само всред душевните формации, но се проявяват и спрямо съществата от другите светове, физическия и духовния. Докато душата живее в тялото, тя взема участие във всичко, което се извършва в него. Когато физическите процеси в човешкото тяло протичат правилно, тогава в душата възникват удоволствие и приятност; когато тези процеси са смутени, идват страданието и болката. От друга страна, душата участвува и в проявленията на Духа: една мисъл я изпълва с радост, друга с отвращение; едно правилно съждение получава одобрението на душата, а едно погрешно съждение нейното неодобрение. Наистина, еволюционната степен на един човек зависи от това, дали неговите душевни качества са насочени повече в една или друга посока.
към текста >>
3.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако се е стремял към нещо от
алчност
, ще установи колко разрушителна е всяка
алчност
.
За целта е необходимо да се запазва вътрешно спокойствие дори и в най-тежките житейски ситуации; окултистът трябва да възпитава в себе си изключително силно доверие в добрите сили на битието. Той трябва да разбере, че част от импулсите, които са го ръководили досега, ще отпаднат. Той ще проумее, че до сега е действувал и мислил по определен начин, само защото е бил в плен на незнанието. Много от предишните му основания и доводи ще загубят своята достоверност. Ако е правел нещо от суета, той ще види колко нищожна е всяка суета за знаещият.
Ако се е стремял към нещо от алчност, ще установи колко разрушителна е всяка алчност.
Той трябва да изгради съвършено нови мотиви за дейност и мислене. Тъкмо за тази цел са му необходими смелост и безстрашие. Преди всичко, тази смелост и това безстрашие трябва да проникнат в най-дълбоките сфери на мисловния живот. Окултният ученик не бива да се отчайва в случай на неуспех. Той трябва да се придържа към максимата: "Аз ще забравя, че вече съм претърпял неуспех и ще опитам отново сякаш нищо не се е случило." Ето как той може да напредва до убеждението, че неговите източници на сили в света са неизчерпаеми.
към текста >>
4.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Принадлежащите на тази раса хора, които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили, многократно ги използваха за задоволяването на своите собствени желания и
алчност
.
Честолюбието, което се беше развило, се превърна в изразен егоизъм. И с това започна злоупотребата със силите. Когато се помисли, какво можеха да правят атлантците чрез владеенето на жизнената сила, ще се разбере, че тази злоупотреба трябваше да има мощни последствия. Една широка власт над природата можа да бъде поставена в служба на личното себелюбие. Това в широка степен се извърши от четвъртата подраса (пратуранците).
Принадлежащите на тази раса хора, които бяха запознати с владеенето на гореспоменатите сили, многократно ги използваха за задоволяването на своите собствени желания и алчност.
Обаче използувани по този начин, тези сили се разрушават, действайки едни срещу други. Подобно би било, ако краката на човека своеволно биха се движили напред, докато горната част на тялото би искала да върви назад. Такова разрушително действие можеше да бъде възпрепятствувано само благодарение на това, че в човека се разви една по-висша сила, една по-висша способност. А това беше силата на мисълта. Върху егоистичните лични желания логическото мислене действа задържащо.
към текста >>
5.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
роден от
алчност
и наслада.
Обратно връщате ме вие към собственото същество. Но как да се позная аз отново? Човешката ми форма се изгуби. И ето ме като ужасен дракон,
роден от алчност и наслада.
Усещам ясно как облак на заблуда е скривал досега противния ми облик. Да ме погълне трябва зверското от същността ми.
към текста >>
6.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна
алчност
и силно желание.
На Венера ние откриваме и втори вид същества, като в противоположност на меките, ласкавите – представят със себе си дивата, буйна дейност, най-важното занятие на която се явява взаимната война и грабеж. След това във висшите части на деваканично ниво ние откриваме същества с двойствен вид, които е много трудно да бъдат описани. Ние можем да ги опишем само сравнително, ако кажем, че те са безкрайно изобретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”. В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би погледнал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин. Така при тях тутакси се появява изобретение.
На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна алчност и силно желание.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват.
към текста >>
7.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Мнозина са обхванати от
алчност
та да уловят нещо от духовния свят и без наистина прецизно познание да се отнасят с това, което трябва да бъде завоювано на физически план.
За това тук трябва да има светлина, простата вяра няма да помогне. Важно е първо да се приеме формата, формата на добросъвестното и задълбочено размишление, за да получаваме благодарение на тази форма посланията от духовния свят. Можем да ги изследваме само ако владеем ясновиждане, но ако вече са изследвани, може да ги разбере всеки, който ги възприема по правилния начин. Ако се мисли така, всички опасности, които обикновено са свързани с това, което се нарича антропософско движение, ще бъдат повече или по-малко отстранени. Но опасностите веднага изскачат, ако хората развиват ясновидски способности и не се придържат към това, едновременно да обогатяват своето мислене и особено своето познание, с мисловни средства.
Мнозина са обхванати от алчността да уловят нещо от духовния свят и без наистина прецизно познание да се отнасят с това, което трябва да бъде завоювано на физически план.
Никой Бог няма да може да разбере света в мисълта, ако не се въплъти на тази физическа Земя. Той може да разбере света в съвсем друга форма; но за да го разбере в тази форма, той трябва да се инкарнира тук, на тази Земя. Размишлявайки над това, всеки може да си изясни, че развитието в себе си на способности, които след това не се използват правилно, е свързано с определени опасности. Който развива определено визионерско ясновидство и не го използва правилно, пресичайки възможността си да убеди света в това, който остава само на астрален план и не пренася опита си на физически план, се подлага на опасност да разтвори пропаст между виденията си и физическия план. Да предположим, че някой има съществени видения, които принадлежат на астралния план.
към текста >>
8.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако се употреби думата „горене“ за
алчност
, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот. Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове. В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове.
Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове.
Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове. С това не се има предвид някакъв символ, а нещо напълно реално, действително, реално духовно. Например Луцифер никога не би казал: Това или онова ме изгаря, както един човек в сетивното битие би могъл да каже за омразата, че го изгаряла.
към текста >>
9.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително
алчност
, или най-дълбоко отвращение.
Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие. В началото на Атлантската епоха стана едно второ събитие. То отново се сведе до това, че Съществото, което по-късно се роди като Натанов Исус, беше изпълнено с душевната сила на Христовото Същество. По този начин беше предотвратено едно друго нещастие, което можеше да сполети човешката природа. Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи.
Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение.
Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка. Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха. Но човекът беше застрашен и от едно трето нещастие, едно нещастие, което би засегнало неговото астрално тяло, респективно правилно взаимодействие между мислене, чувства и воля.
към текста >>
10.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на
алчност
, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса. И необходимо беше сега отново да бъдат смекчени тези космически сили, които обуславяха човешките жизнени органи.
Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алчност, би се нахвърлял с необуздана алчност върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса. Всичко това са не ща, които ни се разкриват като мирова тайна, първо като космическа тайна, когато се опитаме да проникнем ясновидски в тайните на света. Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството действие. И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзможността развитието на човечеството да върви по-нататък. И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух.
към текста >>
Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята
алчност
, би се нахвърлял с необуздана
алчност
върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса.
Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса. И необходимо беше сега отново да бъдат смекчени тези космически сили, които обуславяха човешките жизнени органи. Ако развитието би продължило така, както биха го устроили тези космически сили под влиянието на Луцифер и Ариман, би се получило така, че човекът би имал в тези жизнени органи или само органи на алчност, на жажда или органи на отвращение, на погнуса.
Например човекът не би могъл само да яде, а при всяко ядене не би могъл да обуздае своята лакомия, своята алчност, би се нахвърлял с необуздана алчност върху яденето или би бил отблъснат от него с ужасно отвращение и погнуса.
Всичко това са не ща, които ни се разкриват като мирова тайна, първо като космическа тайна, когато се опитаме да проникнем ясновидски в тайните на света. Отново в самите духовни светове трябваше да стане нещо, за да не настъпи това унищожаващо за човечеството действие. И ето, същото онова същество, което по-късно се роди на Земята като Натаново момче Исус, което, както обяснихме, в по-старо време обитаваше на Слънцето и беше одухотворено там от Христовото Същество, от висшия Дух на Слънцето, това същество тръгна сега от планета на планета, трогнато най-дълбоко от невъзможността развитието на човечеството да върви по-нататък. И това, което то преживя, отново подействува така силно върху него, минавайки последователно от една планета на друга и въплъщавайки се на всяка планета, че в определено време, на Атлантската епоха бе отново проникнато от Христовия Дух. И благодарение на това, което стана сега чрез проникването на същото това същество с Христовия Дух, бе създадена възможността в жизнените органи на човеците да бъде внесено смекчаването, умереността; както по-рано сетивните органи получиха спокойната мъдрост, така сега жизнените органи получиха умереността.
към текста >>
11.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната
алчност
на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава.
Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва. Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце. Друга последица от тази пагубна система е много високата цена на хранителните стоки в много области. Ала това не е всичко. Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце.
Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава.
Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора. Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба." Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало. Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна.
към текста >>
12.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма
алчност
своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението. При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно.
Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу.
Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
13.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно
алчност
та, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата.
Така ние тръгваме от цялото и преминаваме към събираемите, към частите, като по този начин постигаме едно живо възприятие за събирането. Защото това, до което се свеждат нещата при събирането, е винаги сбора и частите: частите са това, което по определен начин трябва да се съдържа вътре в сбора. Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж.
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата.
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото. Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
към текста >>
НАГОРЕ