Търсене в текстове за 'Алт'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 28 резултата от 24 текста с корен от думите : 'Алт'.

1. 00. УВОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Имена като тези на Фойгт, Неес фон Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г.
Всички тези пречки трябваше да бъдат отстранени от пътя чрез отделни опитности. Ето защо тези опитности не бяха никога за Гьоте самоцел; те трябваше да бъдат направени, за да потвърдят онова централно откритие. Не може да се отрече, че съвременниците на Гьоте рано или късно стигнаха до същите наблюдения и че може би днес всички те бяха били познати и без Гьоте. Биха били познати стремежи; но още по-малко може да се отриче, че неговото велико, обгръщащо цялата органическа природа откритие не е било изказано до днес по такъв сполучлив начин от някой естественик независимо от Гьоте.*(* С това съвсем не искаме да кажем, че в това отношение Гьоте въобще не е бил разбран. Напротив: В настоящето издание многократно ще използваме случая да обърнем вниманието върху редица мъже, които се явяват за нас като продължители и преработватели на идеите на Гьоте. Имена като тези на Фойгт, Неес фон Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г. Карус, Мерциус и др. принадлежат към тази поредица. Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено. Изобщо явява се безразлично, дали Гьоте първи е открил един факт или го е преоткрил; но този факт добива своето истинско значение едва чрез начина, по който той го включва в своя възглед за природата.
към текста >>

2. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>

3. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства.
При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда. Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане. Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>

4. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Той избра тази последната алтернатива.
При голяма част този начин на мислене трябваше да произведе едно раздвоение в схващането на света. Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби. Той вярваше, че трябва да допусне, че разумът предоставен на самия себе си не води до ученията на вярата, а до възгледа, до който беше стигнал Спиноза, а именно, че светът се владее от вечни, необходими закони. Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания. Той избра тази последната алтернатива. Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия. Ти се придържаш към вярата в Бога; аз към виждането".
към текста >>

5. 08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи GA_23 Същност на социалния въпрос

И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности. Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>

И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности. Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>

6. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.).
Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.). А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа. В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си.
към текста >>

7. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат".
/*7/ – Първа Книга на царете, гл. 6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената". Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат". Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
към текста >>

Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>

8. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една антропософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен.
към текста >>

9. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Както чрез сексуалността е ставал все по-егоистичен, така чрез отпадането на сексуалността отново ще става алтруистичен.
Всичко низше у човека ще отпадне от него. В човека вече се подготвя това, което той ще стане по-късно. Той ще е творец, но не по днешния начин. Ще твори, но не изхождайки от низшите си страсти. Както днес произнася словото, което може да изкаже най-висшето, така все повече той ще твори чрез словото. Както чрез сексуалността е ставал все по-егоистичен, така чрез отпадането на сексуалността отново ще става алтруистичен. Каквото днес се създава чрез въздушната струя от ларинкса, т. е. словото, то ще бъде творческо в бъдещето на човечеството. Мутирането, промяната на гласа се появява във връзка с половата зрялост. Гласът ще стане творящ. И когато словото стане творящо – в бъдеще, понеже отношенията ще се обърнат, – то същевременно ще е израз на господството на човека над въздуха.
към текста >>

10. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят. И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>

11. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: тайните фигури на розенкройцерите: Тайните фигури на розенкройцерите от 16-то и 17-то столетие, 3 тетрадки, Алтона 1785-88 г. /анонимно/.
Към стр...: тайните фигури на розенкройцерите: Тайните фигури на розенкройцерите от 16-то и 17-то столетие, 3 тетрадки, Алтона 1785-88 г. /анонимно/. Тетрадка І съдържа една студия от Хинрекус Мадатанус Теософус: излиза 1621 г.
към текста >>

12. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>

13. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм.
Нека разгледаме живота. Да опитаме да проверим, колко често това, което наричаме любов, е егоистично. Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е. то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие. И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен. Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
към текста >>

И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен.
то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие. И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен. Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
към текста >>

14. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г. (не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия. Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>

15. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува!
За всички нас трябва да е пределно ясно: Нашата епоха не спира да ни призовава ежечасно, ежеминутно хора, бъдете будни! Антропософията ще бъде разбрана само от онези, които са в състояние да видят решителната алтернатива, пред която е изправено човечеството: Или Духът ще бъде приет, или Хаосът ще продължи да съществува!
към текста >>

16. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И ние трябва да сме съвсем наясно пред нас е надвиснала алтернативата: или ще продължим всеобщото сгромолясване, или ще изковем нови понятия, нови представи за комплицираното естество на човека.
Този хаос възникна именно, защото действителността е много по-различна и по-богата, отколкото хората си въобразяват с техните празни мозъци. И ние трябва да сме съвсем наясно пред нас е надвиснала алтернативата: или ще продължим всеобщото сгромолясване, или ще изковем нови понятия, нови представи за комплицираното естество на човека. Вътре в самото човечество трябва да съществува едно духовно течение, което да осигури на хората нови и съответствуващи на реалността понятия. Защото другите, стари понятия и идеи, които вдигат толкова много празен шум в човешките глави а те ще стават все повече и повече имат една важна последица: те изпълват телата с ариманическа духовност; тези стари идеи искат да вдъхновят човека от външния, пространствен свят спомнете си древните гърци! само че днес това е невъзможно. Нека да не се заблуждаваме: Изправени сме пред едно настъпателно движение на външния свят. Навремето Вселенският събор в Константинопол премахна Духа от човека и забрани да се говори за Дух.
към текста >>

17. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива.
Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително. След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива. Да, сега човек трябва или напълно да се преобрази, или да се превърне в „проклетника“, който е навсякъде в безкрайността. И тогава нещата не опират вече до това, дали тук имаме една миля повече или по-малко, и дали Земният диаметър е по-голям или по-малък от Слънчевия. Тук всички неща стават относителни. Теорията на относителността възникна именно защото гледната точка беше изнесена навън в безкрайния свят. Ако гледаме на нещата с чист и непредубеден поглед, всичко е относително.
към текста >>

18. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>

19. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно.
А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността. Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
към текста >>

20. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии. И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>

21. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект.
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето. Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново дойде в нашата епоха като Уодроу Уилсън.
към текста >>

22. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век. Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето. Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция. От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля. Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция. По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>

23. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство.
През 1920 Рудолф Щайнер е помолен да проведе курс за земеделци. Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни положения. Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература. Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство. Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания.
към текста >>

Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство.
Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература. Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство. Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания. То има значителни последствия за практиката.
към текста >>

24. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало.
към текста >>

НАГОРЕ

0.58753705024719