Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
32
резултата от
21
текста с корен от думите : '
Азовост
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Авторът й, който е неизвестен, обяснява, че всички неща в света са несъвършени и разделени в контраст със съвършеното, „което в себе си и в своето битие обхваща и съдържа всички битиета, и без него и извън него няма никакво истинско битие, а в него всички неща имат свое битие“, и казва, че човек може да проникне в него, когато „загуби креативност, дейност,
азовост
, себичност и всичко подобно“ и ги унищожи в себе си.
Проповедникът отрича, че реалният живот има смисъл в самия себе си и подлага на съмнение идеята, че такъв смисъл му е даден от по-висша воля. Той вижда живота на земята като несъвършен и му противопоставя друг, вечен, съвършен живот. Отричане от земното и обръщане към вечното, към неизменното, учи проповедникът. Бих искал да цитирам като показателно за проповедническия начин на мислене няколко изречения от известната книга „Немска теология“43, написана през 14-ти век, за която Лутер казва44, че от никоя книга, освен от тази, с изключение на Библията и свети Августин, не е научил повече за това, какво представляват Бог, Христос и човекът. Шопенхауер също смята, че духът на християнството е представен завършено и убедително в тази книга.
Авторът й, който е неизвестен, обяснява, че всички неща в света са несъвършени и разделени в контраст със съвършеното, „което в себе си и в своето битие обхваща и съдържа всички битиета, и без него и извън него няма никакво истинско битие, а в него всички неща имат свое битие“, и казва, че човек може да проникне в него, когато „загуби креативност, дейност, азовост, себичност и всичко подобно“ и ги унищожи в себе си.
Каквото е изключено от съвършеното и човек го познава като свой истински свят, се характеризира така: „Това не е истинско битие и няма друго битие, освен в съвършеното, това е случайност или отражение, привидност, която не е битие или няма друго битие, освен в огъня, от който се образува отражението, или в слънцето, или в една светлина“. Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното. То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си. Сега забележете. Когато творението приеме нещо добро, като съществуване, живот, наука, познание, имущество, или нещо, което може да се нарече добро, и мисли, че е добро или че е негово или че му принадлежи, или че произлиза от него, така то се отрича от себе си.
към текста >>
2.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
29, т.І/: "Дейността да се потопяваме в нещо друго ние наричаме "мислене"; в мисленето Азът е изпълнил своето понятие, той се е отказал от самата своя особеност; ето защо мислейки ние се намираме в една еднаква за всички ни сфера, защото принципът на отделеността, който се състои в отношението на нашия Аз към другите неща, е изчезнал в дейността на самозаличаване на отделния Аз, тук имаме работа с общата за всички
азовост
."
Моите органи са членове, части на пространствения свят, както другите неща, и техните възприятия са временни процеси, както другите. И тяхната същност ми се явява само тогава, когато те биват потопени във вътрешното изживяване. Следователно аз живея един двойствен живот: животът на една вещ между другите вещи, която живее вътре в едно тяло и чрез своите органи възприема това, което се намира вън от това тяло; и един по-висш от първия живот, който не познава никакво подобно вътрешно и външно, който се простира обгръщайки както външния свят така и самия себе си. Следователно ще трябва да кажа: Веднъж аз съм индивид, ограничен Аз; другият път аз съм все общ, всемирен Аз. И това Паул Асмес е изразил със сполучливи думи /виж неговата книга "Индогерманските религии в главните точки на тяхното развитие", стр.
29, т.І/: "Дейността да се потопяваме в нещо друго ние наричаме "мислене"; в мисленето Азът е изпълнил своето понятие, той се е отказал от самата своя особеност; ето защо мислейки ние се намираме в една еднаква за всички ни сфера, защото принципът на отделеността, който се състои в отношението на нашия Аз към другите неща, е изчезнал в дейността на самозаличаване на отделния Аз, тук имаме работа с общата за всички азовост."
към текста >>
3.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а
Азовост
та, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа.
На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
"Ако Бог би приел в себе си всички хора, които съществуват и са съществували някога, и би станал човек в тях, а те божествени в него, и ако това не би станало и с мене, тогава моето падение и моето отклонение никога не биха се поправили, защото това би станало и в мене. И в това изправяне и подобряване аз не мога и не смея и не трябва да направя нищо, освен само да страдам, следователно Бог сам да върши и действа в мене всички неща и аз да го понасям него и всичките му дела и неговата божествена воля. Но тъй като аз не искам да понасям това, а проявявам своята особеност, т.е. Моето и себе си, на мене и мене и тем подобни, това пречи на Бога да прояви свободно и без препятствие своето дело в мене. Вследствие на това моето падение и моето отклонение остават неизправени."
към текста >>
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като
Азовост
и като Себичност.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/. Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи.
към текста >>
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността,
азовост
та, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е.
към текста >>
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята
азовост
, своята себичност.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност. "защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/.
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност.
Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е. Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др.
към текста >>
Ако гледа на своята
азовост
като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството.
Това значи, че всяко създание трябва да бъде наблюдавано и считано като нещо създадено и сътворено, поради което е невъзможно да се познаем като Азовост и като Себичност. "защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/. Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното.
Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството.
"когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е. Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др. Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та глава/.
към текста >>
Без себичност, без
азовост
, мое, на мене, мене и др.
Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е.
Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др.
Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та глава/.
към текста >>
Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и
азовост
; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно.
А това направление е онова, което води до побеждаването на себичността чрез самата тази себичност. В Аза на човека просиява най-висшата светлина. Но тази светлина дава на неговия свят от представи истинския отблясък само тогава, когато той забелязва, че това не е неговата собствена светлина, а всеобщата мирова Светлина. Ето защо не съществува познание по-важно от себепознанието; и не съществува никакво друго познание, което да изведе човека така съвършено над самия него. Когато "Азът" правилно познава себе си, това не е вече никакъв "Аз".
Авторът изразява във въпросното съчинение това така: "защото качеството на Бога е да бъде съблечен от това и онова, да бъде без себичност и азовост; а естество и качество на създанието е то да търси себе си и своето, и "това" и "онова" и да го иска; и във всичко, което върши или изоставя, то иска да получи това, което му липсва и му е нужно.
А там където създанието или човекът изгубва своята особеност, своята себичност и самия себе си и излиза из себе си, там бог се съединява с това, което е негово, т.е. с неговата себичност." /24та глава/.
към текста >>
4.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В това те чувствуваха своята собствена
Азовост
.
„Синовете на Живота" поглеждаха към принадлежащите им човешки групи, в отделното човешко същество те се виждаха като умножени в много екземпляри.
В това те чувствуваха своята собствена Азовост.
Те като че ли се отразяваха в човеците. В това се състоеше и задачата на човешките сетива през тогавашната епоха. Вече показахме, че тези сетива не служеха за възприемането на външни обекти. Те отразяваха същността на „Синовете на Живота". Това което „Синовете на Живота" възприемаха чрез тези отражения, им даваше тяхното „Азово съзнание".
към текста >>
5.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Фихте прие всичко вътре в
азовост
та; Шелинг разпростря
азовост
та над всичко.
С такива възгледи Шелинг се оказа като най-дръзкият и най-смел от онези философи, които се оставиха да бъдат подбудени от Кант към един идеалистичен светоглед. Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките сетива наблюдават, и което мисленето казва върху наблюденията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди. Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето. Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният.
Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко.
Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност. Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество. Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум.
към текста >>
Той не искаше както Фихте да покаже, че
азовост
та е всичко, а напротив, че всичко е
азовост
.
Философстването върху неща, които се намират отвъд онова, което човешките сетива наблюдават, и което мисленето казва върху наблюденията, е било изоставено под влиянието на тези подбуди. Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето. Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко.
Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност. Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество. Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум. Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ.
към текста >>
6.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на
азовост
та на Човека-дух.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието.
На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух.
Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.
към текста >>
7.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Човешките азове ще бъдат родени в тяхната
азовост
и тогава хармониите на сферите ще станат ехо на думите, в които се заключва Мистерията на Голгота: «Господи мой, Господи мой, как си ме прославил!
Човешкото развитие произлиза от единна божествена същност и ще се завърне до единна божествена същност. Различните азове ще са индивидуални, но същевременно, след като се обединят в братски съюз, ще образуват единство, което ще роди нова звезда, новата звезда, наречена в Апокалипсиса «новия Йерусалим».
Човешките азове ще бъдат родени в тяхната азовост и тогава хармониите на сферите ще станат ехо на думите, в които се заключва Мистерията на Голгота: «Господи мой, Господи мой, как си ме прославил!
»
към текста >>
8.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бихме могли да кажем, че божеството гледаше как телата се подготвяха долу, за да могат, когато божеството спусне капките
азовост
да достигнат зрелостта да приемат тази
азовост
.
В тази празнина се спуска на капки Азът и най-напред се свързва с астралното тяло, като по стига в него това картинно съзнание, което ви описах. Така човекът се превърна в едно много съставно същество. Азът се съедини с това, което се беше подготвяло през трите стадии на Сатурн, Слънце и Луна, докато Азът се намираше горе в лоното на божеството. По време на Сатурн, Слънце и Луна Азът, който сега обитава във всички, беше едно с божеството горе, а долу се подготвяха телата ви, вашето физическо тяло по времето на Сатурн, вашето етерно тяло по времето на Слънцето и астралното ви тяло на Луната. Това се подготвяше долу.
Бихме могли да кажем, че божеството гледаше как телата се подготвяха долу, за да могат, когато божеството спусне капките азовост да достигнат зрелостта да приемат тази азовост.
Това, което днес живее във вас тогава живееше в божеството и гледаше отгоре трите тела. Ако тогава вашата душа, вашият Аз можеха да чувстват битието си както днес, то те щяха да го усетят като наричаха родина та си "небеса". Защото те бяха в небесата, те притежаваха само едно притъпено, сумрачно съзнание, но се намираха в небесата.
към текста >>
В началото на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като
азовост
, все още се намираха в "небесата".
А сега настъпи моментът, в който протичащият равномерно по-ранен стадии се раздели на две.
В началото на земното съществуване хората бяха в едно състояние, в което те като съзнателни хора, като азовост, все още се намираха в "небесата".
И сега в телата се спусна на капки Азът. Тогава беше създадена разлика та между това, където хората пребиваваха преди и това, в което те се намират сега: небе и земя. Това е изживяването на вашия Аз при слизането му на земята. Какво е написано в началото на Сътворението?
към текста >>
9.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар:
Азовост
та!
Когато стъпи на Земята, човекът се състоеше от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и той продължи да ги развива по-нататък.
Но от определени висши Същества, имащи за обиталище най-вече Слънцето и Луната, той получи големия дар: Азовостта!
Тези Същества, тъй да се каже, работеха в името на Аза. Обаче имаше и други Същества, които в хода на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие не бяха напреднали до такава степен, че да сътрудничат за присъединяването на Аза. Те можеха да вършат само това, което бяха научили на Луната. Ето защо те трябваше да се ограничат единствено върху работата си над човешкото астрално тяло, така че в астралното тяло на човека беше включено нещо, което не принадлежеше към неговите най-благородни сили и идваше не от висшите Същества, а от закъснелите, изостаналите натрапници. Ако тези Същества биха сторили това на Старата Луна, то би се оказало нещо изключително възвишено.
към текста >>
Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че
Азовост
та се отпечата прекалено силно в кръвта.
Нека да си припомним факта, че външният физически израз на Аза, това е кръвта. Онова, което физически действува в силите на кръвта, е физическият израз на Аза.
Само че в хода на еволюцията настъпи едно прекалено голямо усилване на егоизма, така че Азовостта се отпечата прекалено силно в кръвта.
И този „излишък” на егоизъм трябваше да бъде отхвърлен от човечеството, понеже човечеството отново трябваше да поеме пътя към духовния свят. И в същия миг, в който кръвта на Спасителя изтече от раните Му и напои хълма на Голгота, в същия миг настъпиха и други процеси, засягащи духовния свят. В материалния свят кръвта на Спасителя потече надолу, обаче нагоре в духовния свят пое това, което беше излишъкът от егоизъм. Излишъкът от егоизъм трябваше да изчезне от света, и началния импулс за това беше даден на Голгота. Вместо в егоизма, днешното човечество трябва да напредва в общочовешката любов.
към текста >>
10.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на
Азовост
та или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
към текста >>
11.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята
Азовост
съвсем ясно от предметите и другите същества.
Вчера беше казано, че когато човек преминава в Макрокосмоса, той не се чувства както ако срещаше предмети във физическото съществуване, а както ако беше вътре във всеки предмет на Елементарния Свят; той се чувства обединен с него.
Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества.
Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото. Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него. Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение.
към текста >>
12.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Също както със собствената си
Азовост
ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло.
Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност.
Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло.
От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>
13.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така, получавайки носителя на своята
азовост
, човекът е добил един по-висш член.
За това още съществува един израз, който Аристотел употребява: "сфайрестай". Аристотел употребява този израз в смисъла, че иска един вид да каже: Без съмнение, външно взето, по отношение на външното тяло в човека има същите функции както в животинката природа; не така, както те се намират в животинската природа, те действуват господствуващо. В човека те са свалени от престола за тяхното господство и трябва да се подчиняват на един по-висш принцип: това означава "сфайрестай". И това се намира също в основата на библейското сътворение на света. Чрез внедряването на "нешама" по-нисшите членове бяха свалени от тяхното господствуващо положение.
Така, получавайки носителя на своята азовост, човекът е добил един по-висш член.
Но чрез това също естеството, което той притежава по-рано, което беше повече етерно, бе диференцирано един вид с една степен по-долу. Той получи един външен телесен член и един вътрешен повече етерен член: едното се разредява, другото се сгъстява. При човека се повтаря това, с което ние се запознахме като смисъл на цялото развитие. Ние видяхме, как топлината от една страна се сгъстява и се превръща във въздух, а от друга се разредява и се превръща в светлина; как по-нататък въздухът се сгъстява от една страна и се превръща във вода /течност/, а от друга страна се разредява и се превръща в звуков етер. Същият процес става на по-високи степени и за човека.
към текста >>
14.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи: Навлизайки в своята вътрешна природа, човекът веднага попада в силовото поле на своята
Азовост
, попада там, където той не е в състояние да проявява други стремежи, освен тези, които са характерни за Аза, попада там, където не може да стори нищо друго, освен да задоволи своите желания и страсти, попада там, където именно злото, спотаено в него, се опитва да обсеби неговия Аз.
Или с други думи: Навлизайки в своята вътрешна природа, човекът веднага попада в силовото поле на своята Азовост, попада там, където той не е в състояние да проявява други стремежи, освен тези, които са характерни за Аза, попада там, където не може да стори нищо друго, освен да задоволи своите желания и страсти, попада там, където именно злото, спотаено в него, се опитва да обсеби неговия Аз.
към текста >>
15.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме
Азовост
, самия Аз.
Нека при разглеждането на отделните природни царства да изходим първо от човека.
Вие знаете, че когато разглеждаме човека, ние говорим първо за това, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрал но тяло и от това, което наричаме Азовост, самия Аз.
Това четиричленно човешко същество, къде се намира то първо за духовно-научното разглеждане? Видите ли, това четиричленно човешко същество се намира във физическия свят; Защото, което изброихме сега от човека, действува върху нас сред физическия свят. Сега нека преминем към животинския свят. Когато разглеждаме животното, тогава няма никакво съмнение, че също и при животното намираме едно физическо тяло сред нашия обикновен сетивен свят, както и при човека. В това не може да има никакво съмнение.
към текста >>
16.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нервност и
Азовост
Нервност и Азовост
към текста >>
Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и
Азовост
» от 11.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11.
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
17.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
НЕРВНОСТ И
АЗОВОСТ
НЕРВНОСТ И АЗОВОСТ
към текста >>
18.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята
азовост
през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>
19.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска
азовост
от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
И, колкото и странно да звучи, това животно на храносмилането се състои всъщност главно от духовно вещество, в което е впрегната и разпръсната физическа материя, която е консумирана. Тук в кравата имаме духовно вещество /нарисувано е на дъската/, и физическата материя прониква тук навсякъде и бива преработена, приета от духовното вещество. За да стане това напълно основно, затова работата на храносмилането при кравата толкова подробна, толкова основно. Това е най-основната храносмилателна работа, която можем да си представим, и в това отношение кравата се грижи и снабдява бих могъл да кажа най-основно животинското съществувание. Кравата е основно животно.
Тя донася фактически това животинско съществувание, този животински егоизъм, тази животинска азовост от Вселената на Земята в областта на гравитацията на Земя та.
към текста >>
20.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Фихте събра всичко в
азовост
та; Шелинг разпростря
азовост
та върху всичко.
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света. Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен.
Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко.
Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
към текста >>
Той не желаеше, както Фихте, да покаже че
азовост
та е всичко, а напротив, че всичко е
азовост
.
Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко.
Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен.
към текста >>
21.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
18 юли 169 Мирова същност и
азовост
.
18 юли 169 Мирова същност и азовост.
7-ма лекция
към текста >>
НАГОРЕ