Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
552
резултата от
206
текста с части от думите : '
Агне
'.
1.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
А именно въпросния процес се представя на наблюдението последния начин: Ние възприемаме с нашите сетивни факти, факти, които протичат напълно според законите на механиката, след това явления на топлина, на светлина, на м
агне
тизма, на електричеството, най-после процеси на живота и т.н.
Модерната естествена наука съобразно цялата нейна същност не може да вярва в идейното съдържание на познанието. Защото за нея идеята не е нещо първично, творящо, а последен продукт на материалните процеси. Обаче при това тя съвсем не осъзнава обстоятелството, че тези нейни материални процеси принадлежат само на света, който може да бъде наблюдаван със сетивата, който обаче схванат по-дълбоко, се прелива в идеята.
А именно въпросния процес се представя на наблюдението последния начин: Ние възприемаме с нашите сетивни факти, факти, които протичат напълно според законите на механиката, след това явления на топлина, на светлина, на магнетизма, на електричеството, най-после процеси на живота и т.н.
На най-висшата степен на живота намираме, че този живот се издига до образуването на понятия, на идеи, чиито носител е именно човешкият мозък. Ние намираме израстващ от една такава сфера, сфера на мислите нашия собствен "Аз". Този "Аз" изглежда, че е най-висшият продукт на един сложен процес, произведен чрез една редица от физически, химически и органически процеси. Обаче когато изследваме идейния свят, който съставлява съдържанието на въпросния "Аз", ние намираме в него съществено повече от чистия краен продукт на споменатия процес. Ние намираме, че отделните негови части /на процеса/ са свързани един с други по съвършено друг начин отколкото са частите на само наблюдавания процес.
към текста >>
2.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на м
агне
тизма и т.н.
При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа. В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения. Отношенията, в които стоят тези членове, не са определени чрез една чисто математическа закономерност, а чрез свойства на силите и движенията. Щом се абстрахираме от особеното съдържание на механическите формули, ние нямаме вече работа с механически, а само с математически закономерности. Както механиката се отнася към математиката, така и физиката се отнася към механиката.
Задачата на физиката е да приведе сложни процеси в областта на цветовете, на звуковите, топлинните явления, на електричеството, на магнетизма и т.н.
до прости процеси вътре в същата сфера. Той трябва да приведе например сложните цветни явления до най-простите цветни явления. При това той трябва да си служи с математическата и механическата закономерност, доколкото цветните процеси стават във форми, които могат да бъдат определени пространствено и числово. В областта на физиката на математическия метод отговаря не привеждането на цветните, звукови и т.н. процеси към явления на движението и отношения на сили сред една лишена от цветове и звук материя, а търсенето на връзки сред цветните, звукови и т.н. явления.
към текста >>
3.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Явленията на света на възприятията, светлина, топлина, електричество, м
агне
тизъм и т.н., могат да бъдат сведени до общото понятие на произвеждане на сила, т.е.
Оствалдовото понятие на енергията стои много по-близо до действителността отколкото предполагаемото "действителният" субстрат на Вундт.
Явленията на света на възприятията, светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., могат да бъдат сведени до общото понятие на произвеждане на сила, т.е.
на енергията. Когато светлината, топлината и т.н. предизвикват едно изменение в едно тяло, с това е извършено именно едно произвеждане на сила. Когато светлината, топлината и т.н. се посочват като енергия, учените са се абстрахирали от специфично свойственото на отделните сетивни качества и разглеждат една обща, общо полагаща им се качественост.
към текста >>
4.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато някой творец, например като Рихард В
агне
р, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение.
Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност. „Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално. Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер.
към текста >>
Рихард В
агне
р напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер.
Когато някой творец, например като Рихард Вагнер, в последния етап на своето творчество се превръща в привърженик на аскетичен идеал, това не е от голямо значение. Творецът поставя живота си над своите творби. Той гледа отгоре надолу към своите реалности. Той твори реалности, които не са неговата реалност. „Един Омир нямаше да създаде Ахил, един Гьоте - Фауст, ако Омир бе Ахил, а Гьоте - Фауст“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 4) Щом такъв творец започне да приема съществуването си твърде сериозно и пожелае да преобрази себе си и своите лични възгледи в реалност, тогава не е чудно, ако възникне нещо много нереално.
Рихард Вагнер напълно преобръща възгледите си за своето изкуство, когато се запознава с философията на Шопенхауер.
Дотогава музиката за него е изразно средство, което се нуждае от нещо, на което да придаде израз, нуждае се от драмата. В книгата си „Опера и драма“, написана през 1831 г., той казва, че най-голямата заблуда, в която човек може да изпадне във връзка с операта, е, „че едно средство на израза (музиката) се превръща в цел, а целта на израза {драмата} - в средство.“36
към текста >>
Този възглед въздейства върху Рихард В
агне
р.
Шопенхауер е на мнение, че чрез музиката ни говори същността на нещата. Вечната воля, която живее във всички неща, се въплъщава в останалите изкуства само в отраженията им, в идеите. Музиката не е прост образ на волята, в нея волята се изразява непосредствено. Каквото в нашите представи се явява само като отражение на вечната причина за всяко съществуване, волята, в музикалните звуци, вярва Шопенхауер, се възприема непосредствено. Музиката носи, според Шопенхауер, послания от отвъдното.
Този възглед въздейства върху Рихард Вагнер.
Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за телефон на отвъдното“. Рихард Вагнер не вярва вече, че изразява действителността в тонове. „Той изговаряше не само музиката, този вентрилоквист на Бога, той изговаряше метафизиката. Чудно ли е, че един ден накрая той изговаряше аскетични идеали!...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 5)
към текста >>
Рихард В
агне
р не вярва вече, че изразява действителността в тонове.
Музиката не е прост образ на волята, в нея волята се изразява непосредствено. Каквото в нашите представи се явява само като отражение на вечната причина за всяко съществуване, волята, в музикалните звуци, вярва Шопенхауер, се възприема непосредствено. Музиката носи, според Шопенхауер, послания от отвъдното. Този възглед въздейства върху Рихард Вагнер. Той вече не приема музиката за израз-но средство на реални човешки страдания, както те са въплътени в драмата, а за „един вид мундщук за нещата в себе си, за телефон на отвъдното“.
Рихард Вагнер не вярва вече, че изразява действителността в тонове.
„Той изговаряше не само музиката, този вентрилоквист на Бога, той изговаряше метафизиката. Чудно ли е, че един ден накрая той изговаряше аскетични идеали!...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 5)
към текста >>
Ако В
агне
р просто бе променил възгледа си за значението на музиката, Ницше нямаше да има причина да го упрекне в нещо.
Ако Вагнер просто бе променил възгледа си за значението на музиката, Ницше нямаше да има причина да го упрекне в нещо.
Тогава Ницше можеше да каже високо: освен своите творби Вагнер създаде също така и всевъзможни погрешни теории за изкуството. Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
към текста >>
Тогава Ницше можеше да каже високо: освен своите творби В
агне
р създаде също така и всевъзможни погрешни теории за изкуството.
Ако Вагнер просто бе променил възгледа си за значението на музиката, Ницше нямаше да има причина да го упрекне в нещо.
Тогава Ницше можеше да каже високо: освен своите творби Вагнер създаде също така и всевъзможни погрешни теории за изкуството.
Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
към текста >>
Фактът, че В
агне
р в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
Ако Вагнер просто бе променил възгледа си за значението на музиката, Ницше нямаше да има причина да го упрекне в нещо. Тогава Ницше можеше да каже високо: освен своите творби Вагнер създаде също така и всевъзможни погрешни теории за изкуството.
Фактът, че Вагнер в последния етап на своето творчество е въплътил в творбите си Шопенхауеровата вяра в отвъдното, че е употребил музиката за прослава на проклятието над реалността, е против вкуса на Ницше.
към текста >>
Но „Случаят В
агне
р“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става дума за значението на аскетичните идеали.
Но „Случаят Вагнер“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става дума за значението на аскетичните идеали.
Творците не стоят върху собствените си крака. Както Рихард Вагнер е зависим от Шопенхауер, така са били всички творци „във всички времена прислужници на някакъв морал, на някаква философия или религия.“38
към текста >>
Както Рихард В
агне
р е зависим от Шопенхауер, така са били всички творци „във всички времена прислужници на някакъв морал, на някаква философия или религия.“38
Но „Случаят Вагнер“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става дума за значението на аскетичните идеали. Творците не стоят върху собствените си крака.
Както Рихард Вагнер е зависим от Шопенхауер, така са били всички творци „във всички времена прислужници на някакъв морал, на някаква философия или религия.“38
към текста >>
Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят В
агне
р“, § 1) Понеже музиката на В
агне
р не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича.
Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм? Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен.
Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича.
„Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува. Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц. Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?...
към текста >>
„Моите възражения срещу В
агне
ровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува.
Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм? Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича.
„Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува.
Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц. Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?... Питам се какво всъщност иска тялото ми от музиката... Мисля, че иска да олекне, като че ли всички животински функции трябва да бъдат ускорени чрез леки, смели, свободни, себеуверени ритми; като че ли твърдият и тежък живот трябва да загуби тежестта си в потока от златни и нежни леещи се мелодии.
към текста >>
Затова се нуждая от музика.“ („Ницше contra В
агне
р“: „Където възразявам“)
Но не протестират ли също стомахът ми, сърцето ми, кръвообращението ми? Не се ли нарушава храносмилането ми? Не се ли сгорещявам внезапно?... Питам се какво всъщност иска тялото ми от музиката... Мисля, че иска да олекне, като че ли всички животински функции трябва да бъдат ускорени чрез леки, смели, свободни, себеуверени ритми; като че ли твърдият и тежък живот трябва да загуби тежестта си в потока от златни и нежни леещи се мелодии. Моята меланхолия иска да отпочине в убежищата и бездните на съвършенството.
Затова се нуждая от музика.“ („Ницше contra Вагнер“: „Където възразявам“)
към текста >>
Ето защо тогава той е бил привърженик на В
агне
р.
В началото на писателския си път Ницше се заблуждава относно това, което инстинктите му желаят от изкуството.
Ето защо тогава той е бил привърженик на Вагнер.
Чрез изучаването на Шопенхауеровата философия е изкушен от идеализма. Известно време вярва в идеализма и се заблуждава с идеални потребности. По-късно забелязва, че идеализмът се противопоставя на неговите инстинкти. Става по-искрен спрямо себе си. Казва как се е почувствал.
към текста >>
И това може да доведе само до пълно отрицание на В
агне
ровата музика, която придобива все по-аскетичен характер, който ние вече посочихме като характеристика на последната цел на В
агне
ровото дело.
Чрез изучаването на Шопенхауеровата философия е изкушен от идеализма. Известно време вярва в идеализма и се заблуждава с идеални потребности. По-късно забелязва, че идеализмът се противопоставя на неговите инстинкти. Става по-искрен спрямо себе си. Казва как се е почувствал.
И това може да доведе само до пълно отрицание на Вагнеровата музика, която придобива все по-аскетичен характер, който ние вече посочихме като характеристика на последната цел на Вагнеровото дело.
Естетите, възлагащи на изкуството задачата да онагледи идеята, да въплъти божественото, внасят в тази област подобен възглед, както правят философите нихилисти в областта на познанието и морала. Те търсят в обектите на изкуството отвъдното, което обаче се превръща в нищо пред действителността. Съществува също и естетически нихилизъм.
към текста >>
5.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят В
агне
р“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889).
Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889).
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя философски най-съдържателен израз. Това се вижда ясно от плана, отпечатан в приложението към споменатия том: 1. Антихрист. Опит за критика на християнството. 2. Свободният дух. Критика на философията като нихилистично движение.
към текста >>
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и В
агне
р.
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път.
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби.
към текста >>
В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и В
агне
р.
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път. В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер.
В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер.
Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби.
към текста >>
Ницше вярва, че в Рихард В
агне
р ще открие обновяване на дионисиевия дух.
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух.
Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек.
към текста >>
четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард В
агне
р в Байройт“.
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г.
четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“.
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух.
към текста >>
Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на В
агне
р.
Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“. По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия. Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек.
Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер.
И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен. Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух.
към текста >>
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард В
агне
р в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард В
агне
р като дионисиев дух.
Той не може повече да бъде естествен изразител на чувствата, защото думите постепенно все повече се пригаждат към това да станат изразител за нарастващата разсъдъчна култура на човека. Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства.
Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт.
към текста >>
И само в смисъла на посочената Ницшева книга В
агне
р може да бъде обозначен като дионисиев дух.
Ето защо обаче значението на думите става абстрактно и бедно. Те не могат повече да изразяват това, което усеща творящият от праволята дионисиев дух. Той не може вече да се изразява в словесната драма. Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух.
И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух.
Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти. Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер. Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт. Разбира, че не принадлежи на инстинктите си и се изкушава от неподходящо мнение да остави едно изкуство да въздейства върху инстинктите му, което изкуство е можело само да им нанесе вреда, да ги разболее.
към текста >>
Първоначално схваща В
агне
ровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер.
Нужно е да призове на помощ друго изразно средство, преди всичко музиката, но също и другите изкуства. Дионисиевият дух става дитирамбов драматург, като „това понятие обхваща едновременно актьора, поета, музиканта.“ „Както и да си представяме развитието на прадраматурга, в своята зрялост и завършеност той е фигура без задръжки и пропуски - истински свободният творец, който не прави нищо друго освен да мисли едновременно във всички изкуства, посредник и помирител на привид-но разделени сфери, реконструктор на единството и целостта на артистичните способности, които не могат да бъдат разгадани и открити, а само показвани чрез дело.“ („Рихард Вагнер в Байройт“, § 1) Ницше почита Рихард Вагнер като дионисиев дух. И само в смисъла на посочената Ницшева книга Вагнер може да бъде обозначен като дионисиев дух. Инстинктите му са насочени към отвъдното, чрез музиката си той иска да прозвучи гласът на отвъдното. Аз посочих вече, че по-късно Ницше става в състояние да разпознае характерната същност на своите насочени към този свят инстинкти.
Първоначално схваща Вагнеровото изкуство погрешно, защото разбира самия себе си погрешно, защото е оставил инстинктите си да бъдат тиранизирани чрез философията на Шопенхауер.
Като болестен процес по-късно в него се проявява подчинението на инстинктите му под чужда духовна власт. Разбира, че не принадлежи на инстинктите си и се изкушава от неподходящо мнение да остави едно изкуство да въздейства върху инстинктите му, което изкуство е можело само да им нанесе вреда, да ги разболее.
към текста >>
6.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард В
агне
р в Байройт“ през 1876 г.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г.
По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>
По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за В
агне
р, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят В
агне
р“ са насочени против В
агне
р.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г.
По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер.
В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>
В произведението „Рихард В
агне
р в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард В
агне
р и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер.
В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище.
Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>
Ницше не иска да даде вярна характеристика на В
агне
р, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записва не само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в „Случаят Вагнер“ са насочени против Вагнер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвели-чаването на Рихард Вагнер и изкуството му; гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина.
Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн.
към текста >>
В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и В
агне
р се представя като път на заблуда.
В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика. Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение.
В „Раждането на трагедията“ цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври-пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като път на заблуда.
„Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г.
към текста >>
(в „Случаят В
агне
р“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на В
агне
р през 1876 г., а по-късно представя явлението на В
агне
ровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура.
„Несвоевременни размишления“, над които започва да работи през 1873 г., започват с решителното намерение „да се изпее цялата музикална гама“ на неговата „неприязън“. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава на две личности. През 1888 г.
(в „Случаят Вагнер“) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г., а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура.
Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното: „Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на „отрицанието“ или на нуждата от отрицание на „волята“ - най-голямата психологическа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята. Ако погледнем по-внимателно, той се явява наследник на християнската интерпретация. Само че той също така одобрява отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл.“ Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога се е въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 до 1882 г., преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно.
към текста >>
7.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Походът му срещу В
агне
р е поход срещу самия него.
Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността. Това може да се разбере, ако се допусне, че прин-ципно той не се бори срещу външен враг, а срещу самия себе си. И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот.
Походът му срещу Вагнер е поход срещу самия него.
По едно време, когато се намира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с Вагнер. Сприятелява се с него. В очите му Вагнер е неизмерим. Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни!
към текста >>
По едно време, когато се намира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с В
агне
р.
Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начин и после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността. Това може да се разбере, ако се допусне, че прин-ципно той не се бори срещу външен враг, а срещу самия себе си. И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот. Походът му срещу Вагнер е поход срещу самия него.
По едно време, когато се намира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с Вагнер.
Сприятелява се с него. В очите му Вагнер е неизмерим. Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E.
към текста >>
В очите му В
агне
р е неизмерим.
Това може да се разбере, ако се допусне, че прин-ципно той не се бори срещу външен враг, а срещу самия себе си. И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот. Походът му срещу Вагнер е поход срещу самия него. По едно време, когато се намира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с Вагнер. Сприятелява се с него.
В очите му Вагнер е неизмерим.
Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер.
към текста >>
16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на В
агне
р.
В очите му Вагнер е неизмерим. Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр.
16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер.
Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта.
към текста >>
Той се идентифицира напълно с В
агне
р.
Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер.
Той се идентифицира напълно с Вагнер.
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия.
към текста >>
Това, което Ницше познава като В
агне
рова мисия, става съдържание на дейността му.
Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му.
Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед.
към текста >>
Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на В
агне
р напълно изтласква своя втори аз.
Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му.
Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз.
В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят.
към текста >>
В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото В
агне
рово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта.
16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз.
В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта.
Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал.
към текста >>
Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на В
агне
р, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия.
Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта.
Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия.
И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път.
към текста >>
По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на В
агне
ровия мироглед.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед.
Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно.
към текста >>
Защото реално не се бори срещу В
агне
р, а се бори срещу образа на В
агне
р, който по-рано си е създал.
В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят.
Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал.
Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време. Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен.
към текста >>
Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на В
агне
р, може би щеше по-късно също да стане В
агне
ров противник.
И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път.
Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник.
И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време. Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен. Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него. Една дълга история!
към текста >>
Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от В
агне
р, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време.
Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно.
Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време.
Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен. Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него. Една дълга история! Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал!
към текста >>
Казва: „Да обърна гръб на В
агне
р бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен.
Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време.
Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен.
Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него. Една дълга история! Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал! Може би себепревъзмогване.
към текста >>
Може би никой не се е сраствал по-опасно с в
агне
рианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него.
Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време. Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен.
Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него.
Една дълга история! Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал! Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си?
към текста >>
„Като В
агне
р съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си.
Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си? В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“. Срещу какво той повежда своята най-яростна битка? Срещу това, че е дете на своето време.
„Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си.
Философът в мен се бореше срещу себе си.“ (Съчинения, Том VIII)
към текста >>
Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард В
агне
р в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид В
агне
р, а самия себе си.
През есента на 1888 г.
Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си.
„Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
към текста >>
„Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на В
агне
р, няма абсолютно нищо общо с В
агне
р; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си.
През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си.
„Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си.
Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E.
към текста >>
Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „В
агне
р в Байройт“.
През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си.
Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“.
На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр.
към текста >>
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата В
агне
р.
През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен.
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета.
към текста >>
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на В
агне
р.
Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г.
към текста >>
Самият В
агне
р имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E.
„Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E.
Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал.
към текста >>
8.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на В
агне
р, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст.
Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му. Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи.
към текста >>
Шопенхауер с възгледа му за нищожността на битието и Рихард В
агне
р го срещат на житейския му път.
Изглежда, че две личности са го откъсвали от тази самота.
Шопенхауер с възгледа му за нищожността на битието и Рихард Вагнер го срещат на житейския му път.
Начинът, по който възприема двамата, разкрива ясно същността на неговия дух. Към Шопенхауер той чувства изключителна сърдечна преданост. И въпреки това учението му остава за него без значение. Мъдрецът от Франкфурт има безбройни привърженици, които са приемали религиозно всичко, което е казвал. Към тези вярващи Ницше никога не се е числял.
към текста >>
Тази воля го притегля също към Рихард В
агне
р.
Той не го вижда като учител, обича го като баща. Чувства героичното в мислите му, дори когато не е съгласен с тях. Отношението му към Шопенхауер е толкова интимно, че му е било необходимо да изповяда вярата си в него. Той обича своя „възпитател“ така, че му приписва своите собствени мисли, за да може да ги обожава при него. Той не иска в мислите си да бъде в съгласие с една личност, иска да живее в приятелство с нея.
Тази воля го притегля също към Рихард Вагнер.
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж.
към текста >>
Едно осъществяване е за него Рихард В
агне
р, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж.
Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен. Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия.
към текста >>
Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на В
агне
ровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен.
Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен.
Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия. Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с Вагнер.
към текста >>
Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с В
агне
р.
Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен. Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия.
Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с Вагнер.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“
към текста >>
Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард В
агне
р по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед.
Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард Вагнер по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед.
По този начин не извършва ли именно в своя смисъл най-голямата грешка? Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи. Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер. Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ.
към текста >>
Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее В
агне
р.
Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард Вагнер по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед. По този начин не извършва ли именно в своя смисъл най-голямата грешка? Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи.
Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер.
Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ. Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде. Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно.
към текста >>
За да може да намери във В
агне
р това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на В
агне
р до идеален образ.
Ницше вярва, че вижда в личността на Рихард Вагнер по-висшите светове, които биха могли да направят живота за него толкова поносим, колкото си го представя в смисъла на старогръцкия мироглед. По този начин не извършва ли именно в своя смисъл най-голямата грешка? Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи. Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер. Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование.
За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ.
Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде. Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер. И тогава той се отрича от Вагнер.
към текста >>
Ницше прави от него това, което В
агне
р никога не е могъл да бъде.
По този начин не извършва ли именно в своя смисъл най-голямата грешка? Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи. Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер. Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ.
Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде.
Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер. И тогава той се отрича от Вагнер. Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование.
към текста >>
Не вижда и не обожава истинския В
агне
р.
Той търси в живота това, което според неговите допускания животът не може никога да предложи. Иска да се извиси над живота, но се хвърля с всички сили в живота, който живее Вагнер. Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ. Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде.
Не вижда и не обожава истинския Вагнер.
А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер. И тогава той се отрича от Вагнер. Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование. Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него.
към текста >>
И когато В
агне
р постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния В
агне
р.
Ето защо е разбираемо, че неговото най-голямо преживяване трябва да бъде и неговото най-горчиво разочарование. За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ. Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде. Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно.
И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер.
И тогава той се отрича от Вагнер. Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование. Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него. То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят.
към текста >>
И тогава той се отрича от В
агне
р.
За да може да намери във Вагнер това, което търси, той трябва първо да издигне истинската личност на Вагнер до идеален образ. Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде. Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер.
И тогава той се отрича от Вагнер.
Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование. Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него. То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер.
към текста >>
Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския В
агне
р, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование.
Ницше прави от него това, което Вагнер никога не е могъл да бъде. Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер. И тогава той се отрича от Вагнер.
Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование.
Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него. То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си.
към текста >>
Това, което е търсил във В
агне
р, никога не го е открил в него.
Не вижда и не обожава истинския Вагнер. А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер. И тогава той се отрича от Вагнер. Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование.
Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него.
То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“.
към текста >>
То няма нищо общо с В
агне
р.
А в този идеален образ неговият аз се претопява напълно. И когато Вагнер постига това, към което се стреми, когато той осъществява целта си, Ницше започва да чувства дисхармонията между своя и реалния Вагнер. И тогава той се отрича от Вагнер. Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование. Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него.
То няма нищо общо с Вагнер.
То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен.
към текста >>
По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от В
агне
р.
И тогава той се отрича от Вагнер. Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование. Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него. То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят.
По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер.
Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
към текста >>
Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на В
агне
р, няма абсолютно нищо общо с В
агне
р; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си.
Психологически правилно обаче може да тълкува отстъпничество му само този, който казва: Ницше не се е отрекъл от истинския Вагнер, защото никога не е бил негов последовател; той просто е осъзнал своето разочарование. Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него. То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер.
Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си.
Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността.
към текста >>
Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „В
агне
р в Байройт“.
Това, което е търсил във Вагнер, никога не го е открил в него. То няма нищо общо с Вагнер. То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си.
Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“.
На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали.
към текста >>
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата В
агне
р.
То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен.
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява.
към текста >>
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на В
агне
р.
По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм.
към текста >>
Самият В
агне
р имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при В
агне
р, свободен от действителността.
Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността.
Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм. Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите.
към текста >>
Творбите му по времето на отстъпничеството му от В
агне
р стават обвинения срещу идеалите.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм.
Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите.
„Заблуда след заблуда се поставят върху лед, идеалът не се опровергава, той замръзва.“ Така се изказва през 1888 г. за целта на появилата се през 1878 г. книга ,Човешко, твърде човешко“. По-късно Ницше търси убежище в действителността. Потапя се в по-новата естествена наука, за да открие в нея истинска предводителка в реалността.
към текста >>
9.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Четвърта част: Рихард В
агне
р в Байройт.
Първо издание, 1873 г. Втора част: За ползата и вредата от историята за живота. Първо издание, 1874 г. Трета част: Шопенхауер като възпитател. Първо издание, 1874 г.
Четвърта част: Рихард Вагнер в Байройт.
Първо издание, 1876 г.
към текста >>
Случаят В
агне
р.
Случаят Вагнер.
Проблемът на един музикант. Първо издание, 1888 г.
към текста >>
Ницше contra В
агне
р.
Ницше contra Вагнер.
Записки на един психолог. Излиза през 1895 г. в Събрани съчинения за първи път. През 1888 г. книгата е готова за печат, но не е издадена.
към текста >>
Те съдържат следните творби: „Раждането на трагедията“, четвърто издание; „Несвоевременни размишления“, трето издание; „Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, четвърто издание; „Утринна заря“, второ издание; „Веселата наука“, второ издание; „Заратустра“, четвърто издание; „Отвъд доброто и злото“, пето издание; „Към генеалогията на морала“, четвърто издание; „Случаят В
агне
р“, трето издание; „Залезът на кумирите“, трето издание; „Ницше contra В
агне
р“; „Антихрист“; „Стихотворения“.
Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8 тома излизат през 1895 г. при К. Г. Науман в Лайпциг.
Те съдържат следните творби: „Раждането на трагедията“, четвърто издание; „Несвоевременни размишления“, трето издание; „Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, четвърто издание; „Утринна заря“, второ издание; „Веселата наука“, второ издание; „Заратустра“, четвърто издание; „Отвъд доброто и злото“, пето издание; „Към генеалогията на морала“, четвърто издание; „Случаят Вагнер“, трето издание; „Залезът на кумирите“, трето издание; „Ницше contra Вагнер“; „Антихрист“; „Стихотворения“.
към текста >>
10.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
36. „ че едно средство на израза...“: Рихард В
агне
р, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард В
агне
р, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231.
36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231.
към текста >>
11.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Агне
то, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството.
към текста >>
„И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е
Агне
то." (гл.21, ст.23).
Ето как нагледно Апокалипсисът описва всички опасности, с които антихристовите сили заплашват християнството и как накрая то ще победи въпреки всичко. Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост.
„И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23).
Тайната на „Йоановото Откровение" е, че Мистериите вече не са затворени. „И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото Бог е близо."
към текста >>
12.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
В явленията на м
агне
тизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност.
В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер. Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
към текста >>
13.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
За Хегел една такава задача би изглеждала също така абсурдна, както когато някой би искал от идеята за светлината да осветлява света; или от мисълта за м
агне
тизма да създаде един магнит.
беше също и тази, че те подеха борба срещу Хегел затова, защото той не е напреднал от сферата на чистата мисъл до религиозното схващане на личното Божество. Обаче Хегел никога не си е поставил една такава задача. Той я считаше като работа на религиозното съзнание. Фихте, Вайсе, Краузе, Дойтингер и др. искаха от светогледа да създадат една религия.
За Хегел една такава задача би изглеждала също така абсурдна, както когато някой би искал от идеята за светлината да осветлява света; или от мисълта за магнетизма да създаде един магнит.
Без съмнение, според неговия възглед, както цялата природа така и духовният свят произхождат от идеята. Ето защо човешкият дух може отново да намери тази идея в религията. Не както магнитът е бил създаден от мисълта за магнетизма преди раждането на човешкия дух и след това този дух следва само да разбере това раждане, така и религията се е развила от мисълта, преди тази мисъл да просветне в човешката душа като съставна част на светогледа. Ако би изживял религиозната критика на своите ученици, Хегел би се изказал така: Дигнете ръцете от всяко основание на една религия, от всяко създаване на религиозни представи, дотогава, докато искате да останете мислители, а не искате да станете месияси. Правилно разбран, светогледът на Хегел не може да действа обратно върху религиозното съзнание.
към текста >>
Не както магнитът е бил създаден от мисълта за м
агне
тизма преди раждането на човешкия дух и след това този дух следва само да разбере това раждане, така и религията се е развила от мисълта, преди тази мисъл да просветне в човешката душа като съставна част на светогледа.
Фихте, Вайсе, Краузе, Дойтингер и др. искаха от светогледа да създадат една религия. За Хегел една такава задача би изглеждала също така абсурдна, както когато някой би искал от идеята за светлината да осветлява света; или от мисълта за магнетизма да създаде един магнит. Без съмнение, според неговия възглед, както цялата природа така и духовният свят произхождат от идеята. Ето защо човешкият дух може отново да намери тази идея в религията.
Не както магнитът е бил създаден от мисълта за магнетизма преди раждането на човешкия дух и след това този дух следва само да разбере това раждане, така и религията се е развила от мисълта, преди тази мисъл да просветне в човешката душа като съставна част на светогледа.
Ако би изживял религиозната критика на своите ученици, Хегел би се изказал така: Дигнете ръцете от всяко основание на една религия, от всяко създаване на религиозни представи, дотогава, докато искате да останете мислители, а не искате да станете месияси. Правилно разбран, светогледът на Хегел не може да действа обратно върху религиозното съзнание. Който размишлява върху изкуството, той стои към него в същото отношение както стои към религията онзи, който иска да открие нейната същност.
към текста >>
14.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Шлегел, Хуербарт, Ваадер, В
агне
р, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта?
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването. Защото не изглежда ли, че ние днешните хора сме само гробари и поставители на паметници на философите, които втората половина на 18-то столетие роди, за да умрат в първата половина на настоящето столетие? Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр.
Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта?
Способни ли сме ние във втората полови на нашия век да изпратим също така една свещена група от мислители по-нататък? Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?... Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат. Те бързо се изхабяват и започват да копират самите себе си и да се повтарят, там където след побеждаването на неузрелите и несъвършените, едностранните и бурни младежки опити би трябвало да започне периодът на силното и съсредоточено действие. Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през глава в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..."
към текста >>
С това електричеството и м
агне
тизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления.
Едно такова важно средство откри в 1819 година Фридед в Копенхаген. Той констатира, че магнитната стрелка се отклонява от електрическия ток. В 1831 година Фарадей откри допълнително към това, че чрез доближаването на едни магнит в една навита на спирала медна жица може да се произведе електричество.
С това електричеството и магнетизмът бяха познати като сродни помежду си природни явления.
Двете сили не стояха вече изолирани една от друга; обърнато бе вниманието на това, че в материалното съществуване на тяхната основа стои нещо общо. Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение. Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа.
към текста >>
Един важен израз намери борбата, която материализмът трябваше да води, когато заставаха един срещу друг Гьотенгенския физиолог Рудолф В
агне
р и Карл Фогт.
Един важен израз намери борбата, която материализмът трябваше да води, когато заставаха един срещу друг Гьотенгенския физиолог Рудолф Вагнер и Карл Фогт.
В 1852 година в "Алгемайне Цайтунг" Вагнер се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма. Той говори за това, "че душата може да се дели, че детето наследява много неща от бащата и много неща от майката". Фогт отговори първо в своята книга "Картини из живота на животните". Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите!
към текста >>
В 1852 година в "Алгемайне Цайтунг" В
агне
р се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма.
Един важен израз намери борбата, която материализмът трябваше да води, когато заставаха един срещу друг Гьотенгенския физиолог Рудолф Вагнер и Карл Фогт.
В 1852 година в "Алгемайне Цайтунг" Вагнер се застъпи за една самостоятелна душевна същност против възгледа на материализма.
Той говори за това, "че душата може да се дели, че детето наследява много неща от бащата и много неща от майката". Фогт отговори първо в своята книга "Картини из живота на животните". Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души!
към текста >>
В
агне
р, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая.
Фогт отговори първо в своята книга "Картини из живота на животните". Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р.
Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая.
Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси.
към текста >>
Господин В
агне
р обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая.
Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
към текста >>
Борбата стана остра, когато в 1854 година В
агне
р държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма.
Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
към текста >>
Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против В
агне
р "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата.
Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция".
към текста >>
Неговото противоречие срещу първото твърдение на В
агне
р завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси.
Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси.
Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер.
към текста >>
А против В
агне
ровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи.
Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и В
агне
р.
Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция".
Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер.
Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин В
агне
р не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано.
На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
15.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Към тези, които още през време, когато Биран беше още жив, бяха посветени в неговите възгледи, принадлежащи на Ампер, който е известен като природоизследовател чрез разширяване на наблюденията на Осрецед върху отношението на електричеството и м
агне
тизма.
Към тези, които още през време, когато Биран беше още жив, бяха посветени в неговите възгледи, принадлежащи на Ампер, който е известен като природоизследовател чрез разширяване на наблюденията на Осрецед върху отношението на електричеството и магнетизма.
Бирановият начин на разглеждане на нещата е по-интимен, този на Ампер научно по-методичен. Ампер проследява от една страна, как в душата се свързват усещанията и представите, а от друга страна, как с помощта на мисленето духът стига до една наука на явленията на света.
към текста >>
16.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
В
агне
р/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа.
Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р.
Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа.
В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата.
към текста >>
17.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард В
агне
р един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието.
В началото на своя писателски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука. Той получи първо едно голямо впечатление от светогледа на Артур Шопенхауер. Страданието на основата на всяко съществуване е една представа, която той прие от Шопенхауер. Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването. Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването.
И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието.
Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство.
към текста >>
Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард В
агне
р, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер.
"Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха". Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите. Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура.
Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер.
Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване.
към текста >>
След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард В
агне
р.
Така описва и обяснява Ницше култа на древните служители на Дионисий, в който се намира коренът на всяко изкуство. Сократ е овладял този дионисийски стремеж благодарение на това, че е поставил ума като съдия над импулсите. Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа.
След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер.
Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа.
към текста >>
Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард В
агне
р; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа. Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване.
Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията. В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила.
към текста >>
Така стана чрез Ницше в неговия първи творчески период, който започна с "Раждането на трагедията" /1870 г./, и се изяви в неговите ненавременни четири разглеждания /Давид Щраус, последователя и еснафът; Относно ползата и вредата от историята; Шопенхауер като възпитател; Рихард В
агне
р Байройт/.
Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа. Тази също е причината, поради която онзи, който не иска да се сближи с това изложение като философия, може винаги да му се удивлява заради неговата поетическа сила. Колко различен е тонът, който се влива чрез Ницше в новото светогледно развитие, от този на Хамерлинг, Вундт, даже и на Шопенхауер! Тези последните търсят чрез разглеждане на нещата основата на съществуването и стигат до волята, която намират в глъбините на човешката душа. Тази воля живее в Ницше; и той приема в себе си философските идеи, разпалва ги със своята волева природа и представя след това нещо ново: Един живот, в който пулсират носената от волята идея, просветлената от идеята воля.
Така стана чрез Ницше в неговия първи творчески период, който започна с "Раждането на трагедията" /1870 г./, и се изяви в неговите ненавременни четири разглеждания /Давид Щраус, последователя и еснафът; Относно ползата и вредата от историята; Шопенхауер като възпитател; Рихард Вагнер Байройт/.
към текста >>
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард В
агне
р, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
В настоящето изложение трябваше да бъде описано развитието в същинската философска работа за разрешаване на мировите загадки.
Ето защо трябва да оставим настрана борбата на такива духове като Рихард Вагнер, Лев Толстой и други; колкото и важно да изглеждаше разглеждането на тази борба, когато би се касаело за това, да проследим теченията, които водят от философията в общата духовна култура, трябваше да се откажем от това намерение.
към текста >>
18.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Става антив
агне
рианец, приемайки само чистата музика.
Младият Щайнер е изключително социално ориентиран човек. Младежките му приятелства имат специално значение за него. Той винаги е на различно мнение и успява да го отстоява, запазвайки доверието и обичта на приятелите си.
Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика.
Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател. Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби.
към текста >>
19.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се з
агне
зди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера.
На планинския склон се намира един манастир на ордена на редемптористите. По време на разходките си често срещах монаси. Все още си спомням колко щях да се радвам, ако ме бяха заговорили. Но те никога не го правеха. И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време.
Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера.
И тук отново бях изпълнен с много въпроси, които трябваше да нося у себе си без отговор. Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен.
към текста >>
20.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
По това време в духовното обкръжение, в което се намирах, най-интензивно течеше „спорът около В
агне
р“.
За формата на преживяване на духа, която тогава исках да положа на сигурна основа, музиката беше от критично значение.
По това време в духовното обкръжение, в което се намирах, най-интензивно течеше „спорът около Вагнер“.
През детството и младежките си години използвах всяка възможност да обогатя музикалните си познания. Отношението, което имах към мисленето, изискваше това по подразбиране. За мен мисленето имаше съдържание само по себе си. То не го добиваше просто чрез възприятието, което изразява. Това обаче съвсем самопонятно водеше към преживяване на чистия музикален тон като такъв.
към текста >>
Че музиката би трябвало да „изразява“ още нещо отвъд тоновете, както по това време се твърдеше по всевъзможни начини от почитателите на В
агне
р, ми се струваше напълно „немузикално“.
Отношението, което имах към мисленето, изискваше това по подразбиране. За мен мисленето имаше съдържание само по себе си. То не го добиваше просто чрез възприятието, което изразява. Това обаче съвсем самопонятно водеше към преживяване на чистия музикален тон като такъв. Светът на тоновете сам по себе си за мен беше откровение на една от най-съществените страни на действителността.
Че музиката би трябвало да „изразява“ още нещо отвъд тоновете, както по това време се твърдеше по всевъзможни начини от почитателите на Вагнер, ми се струваше напълно „немузикално“.
към текста >>
Беше изцяло увлечен по в
агне
рианството.
Затова още през ученическите си години във Винер Нойщат, а след това във Виена, си бях създал много приятелства. Мнението ми рядко съвпадаше с това на приятелите ми. Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране. Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж. С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж.
Беше изцяло увлечен по вагнерианството.
Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери. Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност. С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери. Винаги бяхме на различно мнение. Крайниците ми натежаваха като олово, докато него „изразната музика“ го възпламеняваше до екстаз.
към текста >>
На дълги разходки или седейки на по чаша кафе той привеждаше „доказателства“, изречени с въодушевени думи, че всъщност едва с В
агне
р се е родила истинската музика и че всичко пораншно е било само нещо като подготовка за този „откривател на музиката“.
Споровете ни с този приятел се разтегляха до безкрай.
На дълги разходки или седейки на по чаша кафе той привеждаше „доказателства“, изречени с въодушевени думи, че всъщност едва с Вагнер се е родила истинската музика и че всичко пораншно е било само нещо като подготовка за този „откривател на музиката“.
Това ме караше да отстоявам мнението си по действително драстичен начин. Говорех за варварството на Вагнер, което представлява гробът на всяко истинско разбиране на музиката.
към текста >>
Говорех за варварството на В
агне
р, което представлява гробът на всяко истинско разбиране на музиката.
Споровете ни с този приятел се разтегляха до безкрай. На дълги разходки или седейки на по чаша кафе той привеждаше „доказателства“, изречени с въодушевени думи, че всъщност едва с Вагнер се е родила истинската музика и че всичко пораншно е било само нещо като подготовка за този „откривател на музиката“. Това ме караше да отстоявам мнението си по действително драстичен начин.
Говорех за варварството на Вагнер, което представлява гробът на всяко истинско разбиране на музиката.
към текста >>
Един ден у приятеля ми се появи странното желание да направим станалата почти ежедневна разходка по посока към една тясна уличка и да вървим няколко пъти нагоре-надолу по нея, спорейки за В
агне
р.
В определени случаи дискусиите с него се разгорещяваха твърде много.
Един ден у приятеля ми се появи странното желание да направим станалата почти ежедневна разходка по посока към една тясна уличка и да вървим няколко пъти нагоре-надолу по нея, спорейки за Вагнер.
Толкова се бях задълбочил в нашите разисквания, че едва малко по малко започна да ми просветва как се бе появило у него това желание. На прозореца на една от къщите на тази уличка по време на разходката ни седеше миловидна девойка. Отначало той нямаше с момичето друга връзка, освен тази, че почти всеки ден я виждаше да седи на прозореца и че понякога му се струваше, че тя му отправя по някой и друг поглед, докато минава по уличката.
към текста >>
Отначало забелязах само как застъпничеството му за В
агне
р, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните. Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град. Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства.
към текста >>
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антив
агне
рианство започна да се изразява в още по-силна форма.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма.
По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
към текста >>
Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с в
агне
рианството.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма. По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот.
Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството.
Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот.
към текста >>
При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на В
агне
р.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма. По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо.
При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот. През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на В
агне
р, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот. През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
21.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Така че с Рихард В
агне
р, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си.
Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си.
Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него. Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
22.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
С радост си спомням за изпълненията на В
агне
ровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар.
Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път.
към текста >>
Забележителен талант като певица имаше и г-жа
Агне
с Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра.
С радост си спомням за изпълненията на Вагнеровите музикални драми, на които присъствах във Ваймар. Директорът на театъра фон Бронсарт се отнасяше с особено разбиране и отдаденост именно към тази форма на театралното изкуство. Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма.
Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра.
Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях. Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен.
към текста >>
23.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както м
агне
тичната сила предизвиква привличането.
Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно". Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила".
Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането.
По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание. В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила.
към текста >>
24.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на
Агне
ца Божий - Христос.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос.
2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
25.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа м
агне
тично на този слой и го разстройва.
Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
26.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около
Агне
то, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена. Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната. Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество.
Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
към текста >>
27.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или
Агне
то.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето.
Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала.
към текста >>
И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или
Агне
то /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от
Агне
то.
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца.
И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
Той наричаше Себе си Агнец.
към текста >>
Той наричаше Себе си
Агне
ц.
Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
Той наричаше Себе си Агнец.
към текста >>
28.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Христос се нарича "
Агне
ц Божий".
Онези, които все още имаха стремеж към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето. По-рано, преди Слънцето да бе влязло в съзвездието на Овена, в азия преобладаваше култът към Телеца /Митра, Апис/. Тогава започна обожанието на Овена, отразено в легендата за Язон и Златното руно.
Христос се нарича "Агнец Божий".
Още по-рано откриваме персийския символ на Близнаци. Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възглед за доброто и злото.
към текста >>
29.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното
агне
, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин. Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете.
Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>
30.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на
Агне
ца Божий Христос.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос.
2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
31.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа м
агне
тично на този слой и го разстройва.
Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
32.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около
Агне
то, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена. Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната. Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество.
Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Агне
то и неговият противник.
Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс. Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките. Петте умни и петте глупави девици, притча за напредъка или изоставането на човешките същности. Символичният език на Апокалипсиса.
Агнето и неговият противник.
Числото 666.
към текста >>
34.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Представете си м
агне
тизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността.
Седмият пласт е земното огледало, наречен още земен фактор или рефлектор, и то по съвсем особени причини. Следва нещо, което може би е най-трудно да си го представим. Който не е запознат с така наречените седем неизговорими тайни на окултизма, ще приеме за гротеска съдържащото се в седмия пласт на вътрешността на Земята. Той крие в себе си всички природни сили, пренесени в духовността. Искам да се изразя разбираемо по следния начин.
Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността.
Един магнит привлича например желязо. Това е неорганично действие. Представете си това, пренесено в духовното, като че ли магнитът би привличал желязото от вътрешна душевна симпатия и представете си електрическия проводник, преобразен като духовно-морална същност, като че ли нашите природни сили не са механични безразлични сили, а имат морални въздействия. Силите на затоплянето, на отблъскването и привличането си ги представете като душевно-морални, представете си ги така, като че ли са искали да окажат нещо добро на хората и при това са имали душевни усещания. Представете си цялата природа първоначално морално.
към текста >>
35.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с м
агне
тична сила тези пет човека и те си отмъщават.
То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека.
Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават.
Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците.
към текста >>
36.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, м
агне
тизма и т. н.
В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство. Всички такива неща, както те ще могат да бъдат загатнати днес, често имат друго значение в обикновения живот. Но въпреки това нека се опитаме още днес да говорим по такива въпроси, които същевременно имат и практическо приложение. Тези, които не вярват, че въздействията, произлизащи от причини в духовния свят, са много по-силни от въздействията на физическия свят, естествено няма да имат много полза.
Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н.
Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране. Науката за духа се намира в няколко отношения с днешния културен живот. Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях. Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните.
към текста >>
37.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Може би никой не е докоснал екзотерично тази мистерия така, както Рихард В
агне
р в статията си за концепцията на «Парсифал».100 Там един екзотерик докосва най-дълбоките езотерични истини на мистериите.
Може би никой не е докоснал екзотерично тази мистерия така, както Рихард Вагнер в статията си за концепцията на «Парсифал».100 Там един екзотерик докосва най-дълбоките езотерични истини на мистериите.
Ако разглеждате този факт така, ще видите, че смисълът на християнството лежи, от една страна, в премахването на това, което свързва в племена, семейства и тясно ограничени общности, и от друга страна, в разделянето на хората на индивиди, така че отделният човек да се чувства като индивид и като член на цялото човечество. Двете неща са полярни. В древните времена, когато са съществували малките кръгове кръвни роднини, човекът се е чувствал като член на фамилията, като член на племето. Но индивидуалната самостоятелност ще израства и ще се увеличава в същата степен, в каквато кръвното родство умира.
към текста >>
100) Рихард В
агне
р, «Събрани съчинения и стихове», изд.
100) Рихард Вагнер, «Събрани съчинения и стихове», изд.
от Волфганг Голтер, Лайпциг, 10-ти том, «Изказвания за религията и изкуството», стр. 275 и сл.; «Героизъм и християнството», по-специално стр. 281. Сравни лекции в Ландин, 29 юли 1906 г., и Касел, 16 януари 1907 г., а също и в «Християнската мистерия» Събр. съч. 97.
към текста >>
38.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното
агне
?
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното
агне
с моите апостоли?
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода.
Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли?
Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
39.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Добрият Слънчев дух се нарича също
агне
то.
Добрият Слънчев дух се нарича също агнето.
Вече говорихме за пентаграма като символ на човека. Черният магьосник употребява пентаграма така, че двата «рога» сочат нагоре, а върхът надолу. След завършването на това развитие добрите ще са развили седем «рога». Това е знакът за Христовия дух.
към текста >>
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно
агне
, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението. «И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава?
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
към текста >>
Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на
агне
то е описан като животното с двата рога.
Този окултен знак стои в основата, когато в Апокалипсиса Йоан посочва тайните на мировото съществуване.
Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога.
Символът на слънчевия демон се означава така:
към текста >>
Това е окултното име на слънчевия демон, противника на
агне
то.
Тези букви символизират четирите принципа, които довеждат човека до пълно втвърдяване, ако не му се удаде да се преобрази. Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Waw – на етерното, чрез Resch – на астралното, чрез Taw – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Цялото се чете: Сорат.
Това е окултното име на слънчевия демон, противника на агнето.
Това е тайната, от която по-новата теология измисли, че означава Неро117. Наистина могат да се измислят големи басни. Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите духове на теологията. За това са написани дебели книги.
към текста >>
40.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не само теософите са чувствали това, но също и значими духове, както например Рихард В
агне
р...
Само който има дълбоко разбиране и понятие за същинските импулси на теософското дело, още днес знае какви възможности предлага в бъдеще теософията. Тя ще бъде връзката между това, което виждаме външно, и това, което изживяваме вътрешно. Този, който може да гледа надълбоко, съзира важна причина за разпокъсаността на днешните хора в дисхармонията между това, което съществува и което теософията иска.
Не само теософите са чувствали това, но също и значими духове, както например Рихард Вагнер...
към текста >>
Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард В
агне
р.
Антропософията може също и да се строи. Може да се внесе в архитектониката, във възпитанието и в социалните проблеми. Принципът на розенкройцерството е да се внесе духът в света, да се дойде до плодоносна работа за душата.
Ще се удаде също и изкуството да се издигне до мистерийно изкуство, за което така много копнееше Рихард Вагнер.
Имаме такъв опит в мистерийните драми на Едуард Шуре120. Тук Шуре се опитва да възобнови мистерийните игри. Каквото е замислил, е намерението да внесе теософията в строежа на света. Програмата беше в празничния цвят червено и имаше черен кръст с рози, обгърнат със синьо поле. Розенкройцерството провежда даденото от християнството в бъдещето.
към текста >>
41.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Това, което физическите сетива приемат за човек, в действителност е призрак, чиито отделни части се държат заедно чрез същевременно м
агне
тичната сила на аза.
Човекът изглежда за ясновидеца като сбор от мирови въздействия. Единствено реално нещо в този призрак остава за ясновидеца «азът». Това е истинската реалност, този работещ аз, който е причината всичко да бъде събрано, който работи, за да бъдат възприети всички такива влияния. Пред погледа на ясновидеца изчезват всички сборове, само азът е това, което остава като единствената истина. Азът, който толкова малко хора днес го приемат за действителност, е единственото, което остава.
Това, което физическите сетива приемат за човек, в действителност е призрак, чиито отделни части се държат заедно чрез същевременно магнетичната сила на аза.
Оптическа измама е всичко в човека, освен работещият аз.
към текста >>
42.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или
Агне
ца, се представя за благодетел на човечеството.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила.
И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството.
Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е.
към текста >>
Всички легенди за
Агне
то са създадени през това време.
Древните народи винаги дълбоко са чувствували това, което е свързано с това преминаване на Зодиака. Техните души с благоговение са усещали ето това: Слънцето се издига през пролетта по-високо заспалата през зимата природа се обновява, божествен пролетен лъч я пробужда от дълбокия сън. Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството.
Всички легенди за Агнето са създадени през това време.
Понятието за божественост съединяват с този символ. Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце. Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук.
към текста >>
43.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Природните сили, тези сили които карат растенията да поникват, животните да виреят, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, м
агне
тизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила наречете ги както желаете те не са просто бездуховни сили.
Всички тези същества имат мисия в световен план. Съществата наричани от древните персийци Амсхаспанди и Изарди, съществуват и у древните германци, древните троти и свещениците на друидите също са ги познавали, но са ги изброявали различно. Според някои предания те са 28, според други 30 или 31 на брой. Скоро ще чуем защо броят им не е установен. Тези същества, които персийците са наричали Амсхаспанди са по-висши духовни същества, които управляват и владеят природните сили около нас.
Природните сили, тези сили които карат растенията да поникват, животните да виреят, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила наречете ги както желаете те не са просто бездуховни сили.
Суеверие е да се вярва, че това са бездуховни сили. Те са външен израз на духовни същности. Великите сили на битието светлина, въздух, топлина, електричество, а също и химическите сили, които преминават през света, са външният израз на действуващите Амсхаспанди и техните войнства. Те действуват в тях. Ако мога да се изразя тривиално: те "готвят" света.
към текста >>
44.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард В
агне
р.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима.
В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер.
Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него.
към текста >>
Никога не бива да се казва, че Рихард В
агне
р е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер.
Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма.
Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
към текста >>
Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард В
агне
р.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи.
Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер.
Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
към текста >>
45.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това е знакът на животното или на
агне
то с два рога от Апокалипсиса.
Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността. Напротив, ако цялата Земя се беше отделила от Слънцето, но все още беше запазила в себе си Луната, щеше да настъпи много бързо вкостеняване и втвърдяване. Ако Земята беше запазила Луната в себе си, човечеството твърде бързо би се превърнало в един вид кукли в марионетки. Те щяха да се потопят прекалено дълбоко в материята, както в другия случай прекалено бързо щяха да се одухотворят. И всички тези сили, които бяха извикани навън и които днес владеят от Луната и упражняват влиянието си върху Земята отвън, всички тези сили се изобразяват събирателно в този знак, който изглежда като двойна кука.
Това е знакът на животното или на агнето с два рога от Апокалипсиса.
към текста >>
46.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в м
агне
тизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст.
В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота.
Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст.
Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>
47.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от
агне
то, знак за изкупителя.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека.
След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя.
Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Христос като "мистичен
Агне
ц" и човек.
Неговото появяване като "жертва". Зодиак. Възходящи и низходящи сили на Зодиака. Седемчленно същество на човека и неговото висше същество. Възприемащата дейност на човек, творяща висши същества. Значението на съзвездието Везни за Аз-развитието на човека.
Христос като "мистичен Агнец" и човек.
Неговата връзка с Зодиака.
към текста >>
Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен
Агне
ц", като "велика жертва на Земята".
Луната като планета на Мъдростта. Земята като планета на Любовта. Бъдещата планета Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тяхното взаимодействие при образуването на "индивидуалността" и "личността" на човека в хода на неговата инкарнация. Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето.
Христос като Слънчев Дух, като "Мистичен Агнец", като "велика жертва на Земята".
Тялото на човек между Духовете на Мъдростта и Йехова, господаря на формите, тяхното равновесие благодарение същество на Христос. Облагородяване и спиритуализация на човешкото тяло като "възкресение но плътта". Свободата като внедряване на изостаналите духове. Съобщаване с духа като вяра на Юпитер и като смисъл на Християнство. Описание на следатлантската културна епоха.
към текста >>
"Парцефал" на Рихард В
агне
р.
"Сребърен кодекс" на свещеника Вулофили. Зигфрид и съществото Христос.
"Парцефал" на Рихард Вагнер.
Съзнанието на днешния и атлантския човек. Смисъла на древните митове и саги. Връзката на етерното и физическото тяло и следствията от това за съвременния човек. Христос като праобраз за ново придобиване на древните спомени за правремената и всички пророчества за бъдещето. Синтез на празника Рождество и Пасха.
към текста >>
Рихард В
агне
р. Троица.
Разлика между "физическо" и "минерално". Отделяне на Аза и астралното тяло от физическото и етерното тяло по време на сън. Пронизване на физическото и етерно тяло от висши същества. Отделяне на частите на тези същества посредством лъжи /фантоми/, чрез лош социален ред /спектри/, натрапчива мисъл /демони/. Размекване на етерното тяло и неговото изпълване с духовни, т.е., религиозни и художествени представи.
Рихард Вагнер. Троица.
към текста >>
Изказвания на Рихард В
агне
р за музиката.
Беклин и неговата картина "Поета". Гръцкия храм, египетската, римската архитектура, готически събор. Пластиката като изкуство на етерното тяло. Живописта като изкуство на Чувствуващата душа, музиката като изкуство Разсъдъчната душа, поезията като изкуство на Съзнателната душа. Пример от "Фауст" на Гьоте.
Изказвания на Рихард Вагнер за музиката.
Неговия опит да обедини Шекспир и Бетовен. Деветата симфония. Обща характеристика на художествените цели на Рихард Вагнер. Значението на изкуството за бъдещия теософски живот. Художествено формиране на техническите съоръжения, такива като влака.
към текста >>
Обща характеристика на художествените цели на Рихард В
агне
р.
Живописта като изкуство на Чувствуващата душа, музиката като изкуство Разсъдъчната душа, поезията като изкуство на Съзнателната душа. Пример от "Фауст" на Гьоте. Изказвания на Рихард Вагнер за музиката. Неговия опит да обедини Шекспир и Бетовен. Деветата симфония.
Обща характеристика на художествените цели на Рихард Вагнер.
Значението на изкуството за бъдещия теософски живот. Художествено формиране на техническите съоръжения, такива като влака. Катакомбното християнство като праобраз за духовните стремежи на нашето време.
към текста >>
49.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В човешкото астрално тяло са се з
агне
здили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества.
В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за това неапетитно сравнение – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества.
Наистина към него се присъединяват, имайки да вършат нещо в астралното тяло, онези астрални същества, за които казах, че намират истинската си родина на Луната или на Марс, според това дали имат добра или лоша същност. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астрален свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,имаме известно откровение, но като прострени членове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човешкото тяло.
към текста >>
Така например, в произведенията на В
агне
р е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита.
Така посветените са изразили в митове великите принципи на битието. Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да намерим. И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същности, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи. И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние трябва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството.
Така например, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита.
Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пълнотата на духовното течение. Ако вие така успеете да видите и разберете какво пулсира в нашите времена, то ще възприемете цялото дълбоко значение на задачите на Духовната наука.
към текста >>
50.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Затова се обозначава като “Мистичния
Агне
ц” жертващ себе си, понеже
агне
цът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като
Агне
ц, отдаващ Себе си в жертва.
Това е Съществото, което има сила да пренесе велика жертва и което е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва.
Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва.
По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>
С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или
Агне
ц.
И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знака Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания.
С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец.
От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>
От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си
Агне
ц”.
И както човек насочва своя Аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като “Мистичния Агнец” жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин, Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговия Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам се установява тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец.
От самите небеса е произнесено името “Мистичен” или “Жертващ Себе си Агнец”.
към текста >>
51.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения
Агне
ц”.
В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека. Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената. Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на плодовете, каквито могат да съзреят само във времето. Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими. Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената.
За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”.
Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос. И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
към текста >>
Понеже “Свещеният
Агне
ц” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения.
Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената. Те можели с могъществото на своята мъдрост да издигнат човека и да го откъснат от Земята; но тогава хората би трябвало да се откажат от използването на плодовете, каквито могат да съзреят само във времето. Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими. Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената. За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”.
Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения.
Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос. И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
към текста >>
И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният
Агне
ц”.
Плодовете на любовта, на земния опит, не биха били достижими. Тайните, които притежават, и които трябвало да съблюдават съществата, за да дадат възможност на любовта да съзрее на Земята, за да отгледат земния опит били скрити от тези Духове на Кръговрата на времената. За това в Писанието се казва:”Те закрили своето лице пред Свещения Агнец”. Понеже “Свещеният Агнец” – това е Слънчевия Дух, който притежава тайната не само да издига от Земята духовете, но и да освобождава от Земята телата, да ги одухотворява след като те преминат през много въплъщения. Владеещият тайната на любовта е Духът на Слънцето, когото ние наричаме Христос.
И тъй като Той има отношение не само към индивидуалността, но и към всяка отделна личност на Земята, то затова Го наричаме “Великата жертва на Земята”, “Свещеният Агнец”.
към текста >>
52.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от В
агне
р.
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер.
И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер. Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите.
към текста >>
И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “В
агне
р.
От тези три открити лекции в Стокхолм, които трябваше да изнеса, едната трябваше да бъде посветена главно на идеята “Пръстена на Нибелунгите” от Вагнер.
И в същото време по афишните стълбове в града се известяваше за постановката на “Вагнер.
Рагнарьок – сумрака на богове”, като последната вечер се представяше този “Пръстен на Нибелунга”. Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип.
към текста >>
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард В
агне
р форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на В
агне
р първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот.
Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура.
Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Можем да се вслушаме в душата на Рихард В
агне
р, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура.
Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо.
Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
“Парсифал” на Рихард В
агне
р е подготовка за това.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен.
“Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това.
Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа. И този импулс е даден от явяването на Христос.
към текста >>
53.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Умове, подобни на Рихард В
агне
р, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи.
Колкото по-духовни са тези представи, които човек намира тук, във физическия свят, толкова повече взема той със себе си в етерното си тяло. Всички външни полезни представи, механични, производствени представи, които служат само на потребностите на външния живот, не могат да бъдат включени в етерното тяло. Напротив, представата за прекрасното, художественото и религиозното – а в сферата на мъдростта, изкуствата и религията всичко може да бъде потопено,всичко от този вид на представяне дава възможност на неговото етерно тяло способността и възможността да бъде самостоятелно организирано. Тъй като това се предвижда, тук не веднъж беше казано, че духовнонаучното мирово виждане трябва да изпрати своите импулси и въздействия в практичния живот, и че духовното виждане никога не трябва да остава, като предмет на разговор на чаша чай или на подобен род дейност, произтичаща от ежедневието, а то трябва да разработи целия ни културен живот. Когато с времето бъдат разбрани духовнонаучните мисли, тогава отново ще бъде разбрано, как всичко, което изпълва нашата епоха, трябва да бъде пронизано от духовните принципи.
Умове, подобни на Рихард Вагнер, в известни области на културата предчувствали това пронизване от духовните принципи.
Някога ще успеят така да построят влака, че той да излъчва мъдрост също както храма, ако той само може да съответства с външните си форми на това, което живее в него. Тук има още много да се прави. За това, трябва да подействат духовните импулси, и те ще действат според това, как все повече и повече ще расте разбирането на духовнонаучните мисли. Аз още живо си спомням, как преди 25 години един известен архитект говореше в своята ректорска реч за архитектурните стилове и изказа удивителна мисъл: “Архитектурните стилове не се изобразяват, архитектурните стилове израстват от духовния живот! ”. И тук посочи, защо нашето време макар и да издига различни архитектурни стилове, но, всъщност, възпроизвежда само архитектурата на миналото: понеже нашето време, като такова няма още вътрешен спиритуален живот.
към текста >>
54.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те образуват м
агне
тични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека.
Но за съществата, които имат за свой нисш член астрално тяло, е необходимо вече нещо друго тук на Земята, като връзка между духовните светове и нашата Земя. И такава връзка се явяват музикалното и фонетично изкуство. Пространството, изпълнено със звуците на музиката, дава повод за лекоподвижното определено в себе си астрално тяло на висшите същества да се изживеят в това пространство. Така изкуствата и това, което те се явяват за човека, получават много реално значение.
Те образуват магнетични сили за привличане на духовни същества, които, съгласно мисията си, своята задача, искат и трябва да направят с човека.
При такъв поглед върху нещата нашето чувство се задълбочава по отношение на човешкото художествено творчество. Но нашето чувство може още повече да се задълбочи, ако човешкия източник на художествено творчество и заедно с това ,художественото наслаждение ние възприемаме от духовна гледна точка. Ако искаме да направим това, то трябва малко по-подробно да разгледаме различните форми на съзнание на човека.
към текста >>
Тези две изказвания е направил Рихард В
агне
р, който е искал да даде на човечеството да почувства, че там, където се появява истинско изкуство трябва да има издигане над външно-чувственото.
Тези две изказвания е направил Рихард Вагнер, който е искал да даде на човечеството да почувства, че там, където се появява истинско изкуство трябва да има издигане над външно-чувственото.
Когато духовно научният възглед говори: в човека живее нещо превишаващо човека, нещо свръхчовешко, което трябва да се появява все по-съвършено в бъдещите инкарнации, то Вагнер предава това усещане с думите: Аз не искам такива фигури, които биха се движили по сцената като обикновени хора от земното ежедневие! Той иска хора, които биха се издигнали над ежедневието. За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството.
към текста >>
Когато духовно научният възглед говори: в човека живее нещо превишаващо човека, нещо свръхчовешко, което трябва да се появява все по-съвършено в бъдещите инкарнации, то В
агне
р предава това усещане с думите: Аз не искам такива фигури, които биха се движили по сцената като обикновени хора от земното ежедневие!
Тези две изказвания е направил Рихард Вагнер, който е искал да даде на човечеството да почувства, че там, където се появява истинско изкуство трябва да има издигане над външно-чувственото.
Когато духовно научният възглед говори: в човека живее нещо превишаващо човека, нещо свръхчовешко, което трябва да се появява все по-съвършено в бъдещите инкарнации, то Вагнер предава това усещане с думите: Аз не искам такива фигури, които биха се движили по сцената като обикновени хора от земното ежедневие!
Той иска хора, които биха се издигнали над ежедневието. За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен.
към текста >>
Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард В
агне
р в изкуството.
Тези две изказвания е направил Рихард Вагнер, който е искал да даде на човечеството да почувства, че там, където се появява истинско изкуство трябва да има издигане над външно-чувственото. Когато духовно научният възглед говори: в човека живее нещо превишаващо човека, нещо свръхчовешко, което трябва да се появява все по-съвършено в бъдещите инкарнации, то Вагнер предава това усещане с думите: Аз не искам такива фигури, които биха се движили по сцената като обикновени хора от земното ежедневие! Той иска хора, които биха се издигнали над ежедневието. За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото.
Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството.
Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си. Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие. В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка.
към текста >>
В драмата на Шекспир, счита Рихард В
агне
р, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка.
Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия. Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си. Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие.
В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка.
Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
И ние би трябвало да изминем дълъг път, ако бихме искали да покажем, как посредством своеобразни приложения, оркестъра на Рихард В
агне
р, се опитва да създаде велико съзвучие между Бетховен и Шекспир, за да може вътрешното да се изживява в звука и в същото време да се влива в действието.
От тези две видни изкуства, в неговата душа възникнала идея да съедини Бетховен и Шекспир!
И ние би трябвало да изминем дълъг път, ако бихме искали да покажем, как посредством своеобразни приложения, оркестъра на Рихард Вагнер, се опитва да създаде велико съзвучие между Бетховен и Шекспир, за да може вътрешното да се изживява в звука и в същото време да се влива в действието.
Разговорният език бил за него недостатъчен, тъй като той се явява средство за изразяване на събитията на физичен план. Само тази реч, която може да се даде в звуците на пеене, става за него средство за изразяване на това свръхчовешко, което прераства във физическо-човешкото в човека.
към текста >>
Рихард В
агне
р не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите. Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото.
Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет.
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят.
към текста >>
И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард В
агне
р в сливане на отделните средства за художествено изразяване.
Теософията съвсем не трябва да се изказва само в думи, да се проявява в мислите. Теософията е живот. Тя живее в мировия процес, и когато се говори, че тя трябва да слее в един велик поток различните разделени душевни човешки течения, то ние виждаме, как това чувство живее в художника, който се стреми да обедини отделните изразни средства на изкуството, за да може отделното да открие в себе си израз на това, което живее в цялото. Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена.
И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване.
В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
И най-важното в отделните изказвания на Рихард В
агне
р в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят.
И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора.
към текста >>
В музикално-поетичното изкуство на В
агне
р за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята.
Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде.
В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята.
Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата.
към текста >>
55.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* В
агне
р Рихард, 1813-1883, немски композитор, автор на музикалната драма “Тристан и Изолда” “тангейзер”, “Пръстена на Небелунгите”.
* Вагнер Рихард, 1813-1883, немски композитор, автор на музикалната драма “Тристан и Изолда” “тангейзер”, “Пръстена на Небелунгите”.
към текста >>
* не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта: Берн в своята книга говори както за сходство, така и за различия, кръвта е свързана с желязото подобно на това, както хлорофила с м
агне
зия.
* не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта: Берн в своята книга говори както за сходство, така и за различия, кръвта е свързана с желязото подобно на това, както хлорофила с магнезия.
към текста >>
”израз на В
агне
р, “Фауст” Гьоте, 1, Нощ.
* “колко далече сме отишли сега напред!
”израз на Вагнер, “Фауст” Гьоте, 1, Нощ.
към текста >>
* “Те закрили лицето си пред Свещения
агне
ц”: ср. Откр.4
* “Те закрили лицето си пред Свещения агнец”: ср. Откр.4
към текста >>
* когато пред мен звучи оркестърът: цитат от Рихард В
агне
р “Eine Pilgerfahrt zu Beethoven.
* когато пред мен звучи оркестърът: цитат от Рихард Вагнер “Eine Pilgerfahrt zu Beethoven.
към текста >>
56.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От друга страна са онези, които са успели да се свържат с Принципа на
Агне
то и подготвят бъдещите очертания на онова, което ще възникне на Юпитер: Новият Йерусалим.
Епохата на 7-те тръби ще бъде преживяна от хора, които са навлезли дълбоко в злото. И в далечно бъдеще, когато в сила ще бъде не 466, а 666, те вече няма да са в състояние да превърнат злото в добро. Сорат: противникът на Христовия Принцип. Злоупотребата с духовните сили и черната магия като отличителни белези на двурогия звяр. Вавилон като символ на втвърдената материя.
От друга страна са онези, които са успели да се свържат с Принципа на Агнето и подготвят бъдещите очертания на онова, което ще възникне на Юпитер: Новият Йерусалим.
Според християнско-розенкройцерския езотеризъм двурогия звяр, Драконът, ще бъде победен от Михаил, Геният на Слънцето.
към текста >>
57.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както в желязото може да дреме м
агне
тичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението. В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване. Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности.
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
към текста >>
58.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тя се явява там, където се казва, че единствено
Агне
то е достойно да отвори Книгата със 7-те печата.
1: "това е книгата на рождението на Исуса Христа, който е син Давидов, син Авраамов. Аврам роди Исаака, Исаак роди Якова и т.н.". Отново се изреждат родовете, изброяват се родовете. Изброява се това, което през дълги редици, протича през дълги редици. И отново изразът "Книга" се явява тук в Откровението на Йоана.
Тя се явява там, където се казва, че единствено Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те печата.
Изразът "Книга" винаги е употребен единично. Но ние трябва да се научим да разбираме свещените документи буквално. С този израз не се разбира една книга в смисъла, в който ние днес го употребяваме и разбираме. Много по-добре е запазено значението на думата книга в израза "поземлена книга". Тук думата книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи.
към текста >>
59.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество Христос или
Агне
.
После то ще има случай за това втори път и трети път. Следователно това слизане към злото се извършва постепенно. За епохата, когато Земята ще е преминала в духовно състояние, за тази епоха ще имаме работа с две възможности. Когато Земята отново ще се е съединила със Слънцето, онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, ще бъдат узрели да се издигнат в онези сили на Земята, които ще се съединят със Слънцето; ще бъдат изключени онези, които ще са приели в себе си заложбите на злото. С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си силите на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със силите на Слънцето.
Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество Христос или Агне.
Христос е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на Голгота/.
към текста >>
Но съществува също един Принцип, който е противник на
Агне
то, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на
Агне
то.
Този процес започва още в момента, когато стана събитието на Голгота.
Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето.
И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната. Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето. Всичко това е предназначено да изчезне в бездната, когато ще се изпълни числото 666. Но това число 666 е било винаги писано по един много тайнствен начин.
към текста >>
Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на
агне
то.
Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем. На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето.
В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак. За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха. /виж рис. № 10/.
към текста >>
11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на
агне
шки".
"Постави го в знаци! " Следователно трябва да ни бъде ясно, че най-важното, същинското съдържание на мистериите е предадено в знаци, в символи. Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци. Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст.
11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки".
А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща. Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60. Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666. Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето.
към текста >>
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на
агне
шките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща.
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666. Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето. Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога. Но там се явява също и техният изкусител, който притежава могъща сила и не ги оставя да се върнат отново към Слънцето.
към текста >>
Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на
Агне
то.
11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща. Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60. Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666.
Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето.
Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога. Но там се явява също и техният изкусител, който притежава могъща сила и не ги оставя да се върнат отново към Слънцето. Този изкусител е противникът на Христа. Самите хора не могат да бъдат никакви противници на Христа, те могат само, така да се каже, чрез това, което съществува в тях като лъжлива сила, да пропуснат да приемат Христовия Принцип.
към текста >>
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на
Агне
то.
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето.
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
към текста >>
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с
Агне
то.
И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето.
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
към текста >>
От една страна сватбата на
Агне
то, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон!
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон!
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето. И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666.
към текста >>
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с
Агне
то.
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон!
И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето.
И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим! Но преди това трябва да бъде изхвърлено онова, което е ознаменувано чрез Сорадт 666. Изхвърленото е това, което е попаднало под властта на принципа на звяра с двата рога, поради което се е втвърдило и превърнало в звяра със 7-те глави и 10-те рога.
към текста >>
60.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез
Агне
то, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч.
В последната глава на Откровението вие виждате, че този нов Йерусалим е описан като имащ формата на куб. Да опишем всичко, което се намира в този последен образ, това би ни довело твърде далече. Сега е необходимо да обърнем внимание на това, с каква цел е написана Откровението. Несъмнено би трябвало да говоря много, ако бих искал да опиша подробно, защо е написано Откровението. Но все пак вие трябва да вземете със себе си един намек, такъв намек, който проличава на едно точно определено място в това съчинение.
Този, който е написал Откровението, казва, че ще дойде време, когато действително ще се е развила онази висша степен на съзнанието, когато хората ще виждат в повишено съзнание съществата, които ръководят света; онези същества, които са охарактеризирани чрез Агнето, чрез явяването на Сина Человечески с огнения меч.
На нас ни се обръща вниманието върху това с такива тонове, които съдържат в себе си онова успокоение, за което говорихме. Авторът на Откровението, който е дълбок ясновидец, знае, че в древни време на човекът е бил надарен с едно сумрачно ясновидство.
към текста >>
61.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той казва: "Моето време не е дошло още, времето, когато ще мога да действувам чрез моята собствена сила." М
агне
тическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още: О, жено, това преминава от мене към тебе.
Прочетете оригиналния гръцки текст. Там не ще намерите нищо друго освен тези прости думи, чрез които Исус загатва за една тайна: "О, жено, това преминава от мене към тебе! " Тук той загатва за онази ефирна сила, която преминава от една душа към друга и която от него се предава на неговата майка. А именно от тази сила има той нужда в този момент. В този момент той не може да извърши висши "знамения"; за това е необходимо неговото време да узрее.
Той казва: "Моето време не е дошло още, времето, когато ще мога да действувам чрез моята собствена сила." Магнетическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още: О, жено, това преминава от мене към тебе.
Ако той би казал; Жено, какво общо има между мене и тебе, как би могла тя тогава да каже на слугите: "каквото ви каже да сторите, направете го"? Тя притежава древните сили, за които днес хората нямат никакъв спомен; и тя знае, че призовава силата на кръвта, която съединява сина с майката и от там да премине към другите. Тя знае, че тогава една невидима сила действува, която ще произведе нещо. И тук също четете много внимателно текста. Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше седем каменни делви, поставени, както се казва за да служат за "очищение на юдеите"; И след тази банална констатация идва чудото с превръщането на водата във вино.
към текста >>
62.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В кръговете около Рихард В
агне
р са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща.
Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща.
И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
към текста >>
И след това от кръга на В
агне
р Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски.
Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски. В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща.
И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски.
Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг. Там те се явяват един до друг.
към текста >>
63.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Децата на змията и образът на
Агне
ца.
Призванието на древноеврейския народ. Сливането на различните духовни течения на древността в Исус от Назарет. Отстъпването на древното ясновидство и значението на кръвното родство пред новото, което идва: осъществяването на Аза, на Царството Небесно. Подготовката за това от назореите. Йоановото кръщаване.
Децата на змията и образът на Агнеца.
Йоан Кръстител като изпълнител на новото време, в което духовният свят свети в душата на човека чрез явленията от външния свят.
към текста >>
64.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или
агне
.
Яков има дванадесет сина съответстващи на дванадесетте сектора на Зодиака, през които Слънцето се премества по небето, за да налага реда на звездите. Това е вътрешна закономерност. За нас тя действително се явява като отражение на числото и мярката, както господстват в небето, в живота и начина на наследяване на древноеврейския народ. Авраам е бил готов да принесе в жертва своя син Исаак. С това той отново приел от Яхве своята мисия.
Вместо Исаак в жертва бил принесен овен, или агне.
Какво означава това?
към текста >>
65.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на
Агне
ц.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили.
Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец.
Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение. Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята! Хората, който Йоан кръстил, били подготвени да разбират знаменията на времето, да разбират, че е настъпило толкова велико събитие.
към текста >>
Това видение на
Агне
ца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение.
Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили. Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят.
Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение.
Те са били тези, които са можели да си кажат, че човек трябва да стане съвсем друго, ново същество. Малцината, преживели това при Йоановото кръщение, са могли да кажат: настъпи велико, огромно събитие и човекът стана друг; сега азът доби господство на Земята! Хората, който Йоан кръстил, били подготвени да разбират знаменията на времето, да разбират, че е настъпило толкова велико събитие.
към текста >>
Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не
Агне
ца, а змията, ехидната.
От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си.
Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>
По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а
Агне
ц.
По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а Агнец.
По-нататък им казва, че не бива да си въобразяват, че техен баща е Авраам, защото при тях това би било празна дума; те се позовават на това, което е дошло от камъка на Синай, но е изгубило своето значение. Сега от света се приближава нещо, сякаш новородено и аз ви посочвам този Аз, – казва Кръстителят: аз ви показвам, как от юдаизма израства това, което действително се е износвало в продължение на поколения, и вече няма да се позовавате на единственият камък на Синай, а на това, което пребивава навсякъде около нас. Децата Божии могат да се появяват чрез духовното, което прозира зад сетивното. От тези камъни словото Божие може да въздигне деца на Авраам! Вие съвсем не разбирате какво означава „Отец ни Авраам“.
към текста >>
66.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И тогава обикновено съвсем не разбират, колко дълбоко е това, което граничи с манията за величие и колко дълбоко е з
агне
здено в душата.
Нищо не може толкова силно да подхранва лъжовността, като чистото визионерско ясновиждане, което не е обгърнато и контролирано от мисълта. От друга страна, такова ясновиждане подхранва и друго качество, а именно – известна самонадеяност, известно високомерие, което може да доведе до мания за величие. И колкото по не се забелязва, толкова по-опасно е то. Опасността е много голяма, защото мислят, че се държат за нещо по-добро, че виждат неща, които друг не вижда.
И тогава обикновено съвсем не разбират, колко дълбоко е това, което граничи с манията за величие и колко дълбоко е загнездено в душата.
Това по определен начин не се забелязва, особено поради това, че хората с безусловна убеденост се кълнат във виденията си и не търпят никакви възражения, така че може да се види, как хора вярват и на най-глупавото свидетелство, само защото им е съобщено от астралния план. На тях съвсем нямаше да им хрумне да приемат на вяра такива неща, ако са им казани от човек на физически план, но с робска доверчивост вярват на това, което им се казва от астралния план. Който се отучи от това, няма да се подаде на всевъзможни измами и мистификации. Но ако не се развива стремежът да се проверява, а преобладава желанието да се убеждаваме по удобен начин, ще се подадем. Не следва да се пестим в това отношение.
към текста >>
67.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или м
агне
тизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
Дългата коса задържа повече електричество и м
агне
тизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
68.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е м
агне
тизъм.
До Атлантида земният процес е бил прогресивен, ала оттогава насетне е процес на загиване* */Виж. отговора на въпроса в края/. Какво е светлината? Светлината се разлага и разложената светлина е електричеството. Електричеството е светлина, която се разлага вътре в материята.
А химическата енергия, която претърпява трансформация в земната еволюция е магнетизъм.
И още една трета сила ще влезе в действие. И ако електричеството изглежда да прави чудеса днес, то тази трета сила ще повлия на цивилизацията по още по-фантастичен начин. Колкото повече от тази сила употребяваме, толкова по-бързо земята ще се превърне в труп и нейната духовна част ще се подготви за Юпитерово превъплъщение. Сили трябва да бъдат приложени, за да се разруши земята и човечеството да се освободи от земята и земното тяло да отпадне. Докато земята е била включена в прогресивен процес, не е правено такова разрушаване, защото само умиращата земя може да използува големите постижения на електричеството.
към текста >>
Когато физическата реакция е пренесена под физическото поле в злия Деваканичен свят, се образува м
агне
тизъм.
Когато физическата реакция е пренесена под физическото поле в злия Деваканичен свят, се образува магнетизъм.
Когато светлината е натикана надолу в субматериалния, т.е. в положение по-ннско от материалния свят, тогава възниква електричеството. Ако това, което живее в хармонията на сферите, бъде вкарано още по-надолу във владението на Азурас, една още по-ужасна сила се поражда, която не ще е възможно да остане скрита още дълго време. Да се надяваме, че когато тази сила дойде сила далеч по-могъща от най-силните електрически изпразвания можем само да се надяваме, че преди някой откривател да даде тази сила в ръцете на човешкия род, в хората няма да е останало нищо неморално.
към текста >>
69.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Истинското понятие за душа ще им бъде отнето и ще се каже, че така както има електричество, както има м
агне
тизъм, така също има и по-висши сили.
И нещата биват така направлявани, че тези хора имат заседания по същия начин, както бе случаят със сеансите, които ставаха през втората половина на 19-тото столетие, за които вече често говорих. И тогава може да се случи и аз ви моля това добре да запомните че онова, което става в тези сеанси, се направлява от ложата с помощта на въпросните мъртви. Истинската цел на майсторите на тези ложи обаче е, щото човешките същества да не знаят, че имат работа с мъртвите, а че имат работа с по-висшите сили на природата. Хората по този начин вярват, че това са по-висши сили на природата, че психизмът и други подобни са само по-висши сили на природата.
Истинското понятие за душа ще им бъде отнето и ще се каже, че така както има електричество, както има магнетизъм, така също има и по-висши сили.
Фактът, че тези сили се извличат от души го крият от онези, които направляват ложата. Чрез това обаче тези безвредни души постепенно стават напълно зависими, зависими в душите си от ложата, без да осъзнават какво ги подчинява, без да осъзнават източника на онова, което ги направлява.
към текста >>
70.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, м
агне
тическите сили и външните механични сили.
Аз преднамерено често съм ви обръщал внимание, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със силите на разпадането. При два случая аз съм казвал в публични лекции в Базел, че в нашата нервна система ние умираме. Тези сили, тези сили на умиране ще стават все повече и повече силни.
Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили.
До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили. Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили. Първата проблема, е да се свържат човешките същества с механичното, което все повече ще преобладава в бъдеще. Втората проблема се състои в повикване помощта на духовните обстоятелства. Това обаче може да бъде правено само когато времето е узряло и когато достатъчно число хора са подготвени за него по правилния начин.
към текста >>
Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и м
агне
тични сили.
Аз преднамерено често съм ви обръщал внимание, дори и в публични лекции, на факта, че съзнанието на човешкото същество е свързано със силите на разпадането. При два случая аз съм казвал в публични лекции в Базел, че в нашата нервна система ние умираме. Тези сили, тези сили на умиране ще стават все повече и повече силни. Ще се установи връзка между тези сили, умиращи вътре у човека, които са в отношение към електрическите, магнетическите сили и външните механични сили. До известна степен човекът ще остави своите намерения, ще бъде в състояние да отправя своите мисли в механичните сили.
Все още неоткрити сили вътре в човешката природа ще бъдат открити, сили, които ще въздействуват върху външните електрични и магнетични сили.
Първата проблема, е да се свържат човешките същества с механичното, което все повече ще преобладава в бъдеще. Втората проблема се състои в повикване помощта на духовните обстоятелства. Това обаче може да бъде правено само когато времето е узряло и когато достатъчно число хора са подготвени за него по правилния начин. Трябва обаче да дойде времето, когато духовните сили ще бъдат направени достатъчно подвижни, за да овладеят живота по отношение на болест смърт. Медицината ще бъде одухотворена, силно одухотворена.
към текста >>
Над всичко те се стремят да експлоатират електричеството и особено земния м
агне
тизъм, да имат влияние по цялата земя.
Онези, които се занимават с въвеждане на Антихрист на мястото на Христос правят усилия да експлоатират онова, което работи особено много чрез най-материалистичните енергии, обаче работи духовно с тези материалистични енергии.
Над всичко те се стремят да експлоатират електричеството и особено земния магнетизъм, да имат влияние по цялата земя.
Аз съм ви показал как в онова, което нарекох човешки двойник възникват земни енергии. Ще се проникне в тази тайна. Това ще бъде американска тайна да се използува магнетизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува магнетизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята. Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам. Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача.
към текста >>
Това ще бъде американска тайна да се използува м
агне
тизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува м
агне
тизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята.
Онези, които се занимават с въвеждане на Антихрист на мястото на Христос правят усилия да експлоатират онова, което работи особено много чрез най-материалистичните енергии, обаче работи духовно с тези материалистични енергии. Над всичко те се стремят да експлоатират електричеството и особено земния магнетизъм, да имат влияние по цялата земя. Аз съм ви показал как в онова, което нарекох човешки двойник възникват земни енергии. Ще се проникне в тази тайна.
Това ще бъде американска тайна да се използува магнетизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува магнетизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята.
Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам. Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача. /Засега аз мога да дам само известни указания/. От едно небесно направление духовни същества непрекъснато работят. Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота.
към текста >>
Погледнете м
агне
тичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам.
Онези, които се занимават с въвеждане на Антихрист на мястото на Христос правят усилия да експлоатират онова, което работи особено много чрез най-материалистичните енергии, обаче работи духовно с тези материалистични енергии. Над всичко те се стремят да експлоатират електричеството и особено земния магнетизъм, да имат влияние по цялата земя. Аз съм ви показал как в онова, което нарекох човешки двойник възникват земни енергии. Ще се проникне в тази тайна. Това ще бъде американска тайна да се използува магнетизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува магнетизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята.
Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам.
Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача. /Засега аз мога да дам само известни указания/. От едно небесно направление духовни същества непрекъснато работят. Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота. Въпросът ще се отнася само до натрупване съмнителната смелост за да се извършват тези неща.
към текста >>
Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния м
агне
тизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота.
Това ще бъде американска тайна да се използува магнетизмът на земята в неговата "двойнственост", да се използува магнетизмът на Север и Юг, за да се изпращат направляващи енергии, които работят духовно по земята. Погледнете магнетичната карта на земята и я сравнете с това, което сега ви казвам. Наблюдавайте протичането на линията, където магнитната игла отскача на Изток и Запад и където изобщо не отскача. /Засега аз мога да дам само известни указания/. От едно небесно направление духовни същества непрекъснато работят.
Необходимо е да се поставят тези духовни същества в служба на земното съществувание и, поради това че тези духовни същества, работещи от космоса са в състояние да проникнат тайната на земния магнетизъм, в тази тайна ще може да се проникне и може да доведе, да бъде многозначително използувана, от груповия егоизъм по отношение на трите неща злато, здраве и продължение на живота.
Въпросът ще се отнася само до натрупване съмнителната смелост за да се извършват тези неща. Това положително ще бъде извършено от някои кръгове.
към текста >>
Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на м
агне
тизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии.
Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм. Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен м
агне
тизъм.
Онези, които търсят да постигнат всичко чрез дуализма на полярността, чрез положителни и отрицателни енергии, не ще се занимават с тези енергии. Духовните тайни, които дават възможност на духовността да протича от космоса с помощта на двойнствените енергии на магнетизма, от положителното и отрицателното изкачат във вселената от Близнаци; това са енергиите на пладне.
Още в древността се е знаело, че това има нещо общо с космоса и дори и днес се знае от екзотеричните учени, че, зад Близнаци в Зодиака, по някакъв начин се скрит положителен и отрицателен магнетизъм.
Ще се направи усилие да се парализира онова, което ще може да се спечели от разкриване дуализма в космоса, и то да се парализира по един материалистичен, егоистичен начин чрез
към текста >>
71.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Той ще бъде м
агне
тично привличан към такива обстоятелства, които ще пораждат изключителни трудности, така че неговото себесъзнание просто ще води непрекъснат бунт срещу съответния строеж на физическото, етерното и астралното тяло.
А това, което ще се разиграе през следващата инкарнация, едва ли ще проникне в полето на съзнанието; малко или много, то ще остане в областта на подсъзнанието. Въпросният индивид ще се устреми към такава съдба в следващата си инкарнация, която ще го сблъска с най-яростните предизвикателства спрямо Азът, спрямо себе съзнанието, така че той ще е принуден да се бори с всички сили за своето себесъзнание.
Той ще бъде магнетично привличан към такива обстоятелства, които ще пораждат изключителни трудности, така че неговото себесъзнание просто ще води непрекъснат бунт срещу съответния строеж на физическото, етерното и астралното тяло.
към текста >>
72.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
В тази област, всичко има своя първоначален импулс в любовта от най-обикновените начини за лечебно повлияване, до това, което днес твърде лаически хората наричат „м
агне
тизъм".
Този чуден характер на прибавена, на влята любов, е присъщ на всички онези лечебни похвати, които малко или много се опират на това, което наричаме „психическо лечение" или „психотерапия". Под една или друга форма, те винаги показват някакво родство с любовта. Какво друго, ако не любов, е онзи душевен балсам, който даваме на другия човек? Всичко, което правим в тази област, се свежда до любовта. Да, дори когато апелираме към най-простите душевни фактори, дори когато само улесняваме някого да излезе от своята подтиснатост, ние вършим това със силите на любовта.
В тази област, всичко има своя първоначален импулс в любовта от най-обикновените начини за лечебно повлияване, до това, което днес твърде лаически хората наричат „магнетизъм".
А какво се пренася в действителност от лечителя към този, който трябва да бъде излекуван?
към текста >>
73.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Ние приписваме това действие на Земния м
агне
тизъм.
Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука. Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля. За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея!
Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм.
Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н. не в самите народи, а в Космоса? Дори и напълно да се абстрахирахме от антропософския възглед, за който висшите духовни Същества са една реалност, съдържанието на тези лекции включва в себе си нещо твърде особено. В основата на отделните народи и тяхната еволюция ние поставяме една по-висша духовна действителност и именно там търсим силите, които движат тази еволюция.
към текста >>
И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, м
агне
тизъм, поляризирана светлина и ред други.
Аз не се поколебах да използвам за висшите духовни Същества онези имена, които са били употребявани в първите християнски столетия. Източният човек би избрал за тях други имена. Въпреки че използването на такива имена днес да не изглежда достатъчно „научно“, аз сметнах, че не бива да се отказвам от тях; първо по този начин се подчертава християнският характер на нашата западно-европейска култура, и второ, те все пак позволяват едно по-добро разбиране на нещата, отколкото ако бих прибягнал до съвсем нови имена, или ако бих възприел източните названия, истинското съдържание на които обаче е достъпно единствено на онзи, който е потопен в душевната атмосфера на съответните културни условия.
И все пак, струва ми се, че онзи, който наистина иска да проникне в тези духовни връзки, стига да не ги отхвърля като такива, не би се почувствувал отблъснат от име на като Ангели, Архангели, Престоли и т.н., както и в областта на физиката не би се почувствал отблъснат от термини като положително и отрицателно електричество, магнетизъм, поляризирана светлина и ред други.
към текста >>
74.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Както е вярно, че гравитацията, електричеството и м
агне
тизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред.
Бих могъл да кажа: В описанието дадено в моята книга аз се предпазих от всичко това, то не бе вмъкнато в "Тайната наука". Аз поставих там като основа само изследванията от гледището на Духовната наука. Там луциферическото влияние се явява на определено място, идвайки от съвършено друга страна. Но когато това влияние е открито, тогава в описанието на Духовната наука се засяга точно онази епоха, която в Библията ни е описана като така нареченото изкушение на човека чрез змията, чрез Луцифер. Ние откриваме после този паралелизъм допълнително.
Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред.
И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията.
към текста >>
75.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард В
агне
р2.
Това изкуство, което ние характеризираме като гръцко изкуство, което, така да се каже, просто е имало предвид човека, което изцяло и напълно е изобразявало само човешкото, работата на "аза" с "аз", понеже "азът" се изразява в чувствено-физическия материал, това изкуство е имало своето време. В наше време у действително великите художествени личности като че инстинктивно е възникнало стремление да превърнат изкуството в своего рода жертвено служение на божествено-духовните светове; това означава например, да гледаш на това, което е облечено в звук, като на интерпретация на духовни мистерии.
Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард Вагнер2.
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
към текста >>
Ние видяхме как, така да се каже, чисто човешката работа със звуците, чисто формалната музика, която Рихард В
агне
р искаше да преодолее, ожесточено се защитаваше от неговите противници, тъй като те не бяха в състояние да почувстват, че инстинктивно у Рихард В
агне
р възниква, като утринна зора, новият импулс.
Всъщност остатъците на старата култура и зазоряването на новата култура си противостоят в наше време рязко, ожесточено даже, едно на друго.
Ние видяхме как, така да се каже, чисто човешката работа със звуците, чисто формалната музика, която Рихард Вагнер искаше да преодолее, ожесточено се защитаваше от неговите противници, тъй като те не бяха в състояние да почувстват, че инстинктивно у Рихард Вагнер възниква, като утринна зора, новият импулс.
към текста >>
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард В
агне
р дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика.
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика.
Тези негови критици и отрицатели имали своего рода предводител в лицето на извънредно талантливия музиковед Едуард Ханслик3 във Виена, който написал интересната книжка "За музикално-прекрасното". Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята? Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно.
към текста >>
Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард В
агне
р; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно.
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика. Тези негови критици и отрицатели имали своего рода предводител в лицето на извънредно талантливия музиковед Едуард Ханслик3 във Виена, който написал интересната книжка "За музикално-прекрасното". Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята? Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик?
Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно.
Музиката - това са "арабески в звуци". Това бил любимият израз на Ханслик. Това значи: подобно на арабеските съчетание на тоновете, а музикално-естетическото наслаждение се заключава в това, чисто човешки да се радваш как тоновете звучат един в друг и един след други. Ханслик казвал: "Рихард Вагнер въобще не е музикант, той не разбира същността на музикалното. Същността на музиката трябва да е изключително в архитектониката на звуковия материал".
към текста >>
Ханслик казвал: "Рихард В
агне
р въобще не е музикант, той не разбира същността на музикалното.
Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно. Музиката - това са "арабески в звуци". Това бил любимият израз на Ханслик. Това значи: подобно на арабеските съчетание на тоновете, а музикално-естетическото наслаждение се заключава в това, чисто човешки да се радваш как тоновете звучат един в друг и един след други.
Ханслик казвал: "Рихард Вагнер въобще не е музикант, той не разбира същността на музикалното.
Същността на музиката трябва да е изключително в архитектониката на звуковия материал".
към текста >>
От негова гледна точка може да се каже: Рихард В
агне
р не е музикант.
Какво може да се каже за такова явление? Нищо друго от това, че Ханслик е бил изтъкнат реакционер на четвъртата културна епоха. Той е бил прав относно тази културна епоха; но което е вярно за една културна епоха, не става за следващата.
От негова гледна точка може да се каже: Рихард Вагнер не е музикант.
Но след това трябва да се каже по-нататък: това време вече е минало, ние трябва да сме доволни от това, което произлиза от тази епоха, ние трябва да се примирим с това, че музикалното в смисъла на Ханслик се разширява, издигайки се над самото себе си към нещо ново. И такъв род стълкновение на старото и новото можем да изучаваме в много области на нашата културна епоха. Особено интересно е това в отделни отрасли на науката. Бихме отишли твърде далеко, ако бихме искали да покажем как навсякъде има и реакционери, и такива, които правят от отделните науки това, което науката трябва да стане - израз на намиращото се зад явленията божествено-духовно. Основният елемент, с който трябва да се проникне съвременността, за да поставяме все по-съзнателно за цел на нашата работа божествено-духовното, трябва да е именно науката за духа, и науката за духа трябва да пробужда навсякъде импулси, насочени отдолу нагоре; тя навсякъде трябва да призовава човешките души към жертва, тоест към принасяне на това, което ние придобиваме чрез външни впечатления, в жертва на това, което трябва да достигнем чрез работа, насочена нагоре в областите на Духа Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
2. Рихард В
агне
р (1813-1883).
2. Рихард Вагнер (1813-1883).
към текста >>
76.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Природните сили, тези сили, които карат растенията да поникват, животните да се развиват, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, м
агне
тизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила - наречете ги както желаете - те не са просто бездуховни сили.
... Тези същества, които персийците са наричали Амшаспанди са по-висши духовни същества, които управляват и владеят природните сили около нас.
Природните сили, тези сили, които карат растенията да поникват, животните да се развиват, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила - наречете ги както желаете - те не са просто бездуховни сили.
Суеверие е да се вярва, че това са бездуховни сили. Те са външен израз на духовни същности. Великите сили на битието - светлина, въздух, топлина, електричество, а също и химическите сили, които преминават през света, са външният израз на действащите Амшаспанди и техните войнства... В продължение на шест месеца, месец след месец Амшаспандите си прехвърлят водачеството. Това е свързано с преминаването на слънцето през дванадесетте зодиакални знака. След всеки шест месеца отново на ред идва един Амшаспанд и поема водачеството, така че едното ръководство на Амшаспанда се пада през лятото, а другото през зимните месеци.
към текста >>
77.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Нека тук да си припомним най-вече лекциите в Локарно и Нойенбург, изнесени от нашата скъпа сътрудничка
Агне
с Фрийдлендер, намерила смъртта си в резултат на белодробно възпаление през 1942 в един концлагер.
Ето защо д-р Щайнер – както и някои други – след като беше отпътувал за Италия, можа да говори само в по-интимен кръг от негови последователи. Стенографи не можаха да бъдат осигурени. Все пак същественото беше запазено, благодарение на неколцина предани сподвижници, които водеха записки, въпреки че накрая ръцете им натежаха в огъня и вдъхновението на изговорените думи.
Нека тук да си припомним най-вече лекциите в Локарно и Нойенбург, изнесени от нашата скъпа сътрудничка Агнес Фрийдлендер, намерила смъртта си в резултат на белодробно възпаление през 1942 в един концлагер.
Тя принадлежеше към тези, чиите души бяха дълбоко завладени от преобразяващите импулси на Христовата Мистерия.
към текста >>
78.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
А химическата сила, която претърпява едно преобразуване в хода на Земното развитие е м
агне
тизъм.
Самата светлина се разрушава в нашия следатлантски Земен процес. До времето на Атлантида Земният процес беше прогресиращ, оттогава насам той е разрушаващ се, разлагащ се. Какво представлява светлината? Тя се разлага и разлагащата се светлина е електричество. Това, което познаваме като електричество, е светлина, която сама се разрушава сред материята.
А химическата сила, която претърпява едно преобразуване в хода на Земното развитие е магнетизъм.
Но ще се появи още една сила, трета сила. И ако днес за хората електричеството се явява като нещо, което произвежда чудеса, тази трета сила ще повлияе върху културата по един още по-чуден начин. И колкото повече ще прилагаме тази сила, толкова повече Земята ще се превърне в един мъртъв труп, за да може това, което е духовното естество на Земята, да премине и да се превърне в Бъдещия Юпитер. Силите трябва да бъдат приложени, за да разрушат Земята, за да може човекът да се освободи от Земята и с това Земното тяло да отпадне. Докато Земята се намираше в един възходящ процес, хората не правеха това, защото само разлагащата се Земя може да използува голямото културно постижение на електричеството.
към текста >>
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда м
агне
тизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е.
Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е.
с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството. Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна. Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>
79.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от м
агне
тичната сила на Доброто.
Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима. Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда. Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък.
Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто.
Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото. Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>
80.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард В
агне
р, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност.
Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата.
Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност.
Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>
81.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен м
агне
тизъм.
Децата трябва да имат ясни разбирания. Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми. Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела.
Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм.
Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес. Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта. – Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото. Мировият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата. Извънредно важно е да можем винаги да се учим, да можем постоянно да останем млади, независимо от нашето физическо тяло.
към текста >>
82.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Там той беше един вид жертвеното
агне
и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение.
Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс.
Там той беше един вид жертвеното агне и можем да отбележим като един вид разпятие на Буда това, че той се остави да бъде въвлечен в това войствено обкръжение.
Буда извърши това дело на Марс в служба на Кристиян Розенкройц. Така действуват във Вселената ръководещите Същества, не само на Земята, а от една планета те се пренасят на друга.
към текста >>
83.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Имаше например един почитател на В
агне
р – някой може да е екзалтиран от В
агне
р и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на В
агне
р.
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството. Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света.
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека.
към текста >>
84.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард В
агне
р*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция. Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък.
Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв. А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
Можем да прочетем това у Рихард В
агне
р там, където той говори върху значението на Христовата кръв.
В известен смисъл нашата епоха е вече узряла, за да могат онези, които се отличават с пасивност в душевното си развитие, да постигнат настроение на всеотдайност а с друго настроение не може да се навлезе в духовните светове -, и то ще им позволи да разберат основния факт, който днес поставихме в центъра на нашето изложение: Че след Мистерията на Голгота, планетарното тяло на Земята пое в себе си, като един вид капка, определена духовна субстанция. Днес човешките души са вече достатъчно узрели, за да проумеят този факт! В противен случай просто не биха се случили много от нещата, на които сме свидетели напоследък. Достатъчно е да припомня само следното: Ако великата душа на Рихард Вагнер*30 не би узряла по един подобен пасивен начин, ако не би предусетила как след Мистерията на Голгота в духовната атмосфера на Земното човечество се влива нещо съвършено ново, тогава ние нямаше да имаме неговия „Парсифал“.
Можем да прочетем това у Рихард Вагнер там, където той говори върху значението на Христовата кръв.
А в нашата епоха Вие ще откриете и много други личности, които просто улавят това, което се носи в атмосферата около тях.
към текста >>
85.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „м
агне
тични“.
Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус.
И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
86.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*30. Рихард В
агне
р (1813-1883); текстът за „Христовата кръв се намира в съчинението му „Езичество и християнство“
*30. Рихард Вагнер (1813-1883); текстът за „Христовата кръв се намира в съчинението му „Езичество и християнство“
към текста >>
87.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
И така, кой ще се усъмни в това, че идеите на Коперник са се з
агне
здили дори в детската душа?
За мен винаги е бил силно показателен фактът, че когато бях малко момче, учението за земното въртене ми бе изнесено първо от един пастор, а не от някой учител.
И така, кой ще се усъмни в това, че идеите на Коперник са се загнездили дори в детската душа?
Сега обаче не бихме искали да говорим за това дали те са истина или заблуда.
към текста >>
88.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, м
агне
тизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята.
Природните закони не са нищо действително за окултиста. Когато природоизследователят говори за природни закони и ги комбинира външно, окултистът знае, че тези природни закони се разкриват в тяхната истинност тогава, когато човек се вслушва с пробуденото астрално тяло в това, което Духовете на циклите на времената казват, и как те разпореждат, дирижират природните духове. Това се изразява в света на илюзията, в майя, като външно явление в природните закони. И обикновено нормалното съзнание не отива по-далече. Обикновено нормалното съзнанието не отива до отпечатъка на Духа на планетата във външния свят.
Нормалното съзнание на днешното човечество говори за външния свят на възприятията, за фактите, които възприемаме, говори за природни сили, светлина, топлина, магнетизъм, електричество и т.н.; сила на привличане, сила на отблъскване, тежест и т.н.: това са онези същини на майа, на основата на които стои в действителност светът на природните духове, които съставляват етерното тяло на земята.
След това официалната наука говори за природни закони; това отново е една майа, една илюзия. На основата на тези природни закони стои това, кое-то днес описахме като свят на Духовете на циклите на времената. Едвам когато проникнем по-нататък, ние стигаме също до отпечатъка на Духа на планетата, във външния сетивен свят. Днес науката не прави това. Онези, които още правят това днес, на тях не им вярват.
към текста >>
89.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от
агне
та и т.н.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
към текста >>
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието
агне
, това са само понятия.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия.
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
към текста >>
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой
агне
та както е известно вълкът яде
агне
та и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само
агне
та.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н. И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното.
Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз.
към текста >>
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от
агне
тата.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от
агне
та.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне. Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно
агне
.
"Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета.
Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно. Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
Щом той не е станал никакво
агне
, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата. Това, което можете да видите на вълка, което е достъпно за Вашите сетива, произхожда само от агнета. Опитайте се тогава да изведете резултата, дали вълкът е станал едно агне.
Щом той не е станал никакво агне, вие нямате тогава никакво право да казвате, че това, което имате като понятие на вълка, се изчерпва в онова, което може да бъде възприемано физически, а в него се намира нещо свръхсетивно.
Това свръхсетивно нещо не може да бъде намерено освен тогава, когато човек се издигне в свръхсетивния свят; там то се представя така, че също както нашите десет пръста принадлежат към една душа, така всички вълци принадлежат заедно към един групов Аз. И светът, в който намираме груповите азове на животните него наричаме ние първо съвсем конкретно астрален свят.
към текста >>
90.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на м
агне
тизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Знаем това може да бъде тук само засегнато -, че на нас минералният свят ни се явява, поне отчасти, така оформен, щото чувствуваме тези форми като нещо подходящо за минералната природа. Когато виждаме едно тяло имащо формата на куб и друго имащо друга форма, ние знаем, че тези форми не са нещо случайно, а че те са свързани по определен начин с природата на минерала. Окултното изследване ни учи, че тези форми в минералното царство, които назоваваме също кристални форми, трябва да бъдат приписани на начина на действие на Духовете на Формата. Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии.
Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата.
Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала.
към текста >>
91.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, В
агне
р, Брукнер.
Можете следователно да си представите: Първо вие живеете по-нататък като един облак, който не е достатъчно осветлен, след това отразявате обрат но светлината на Космоса и след това се разкривате /разтваряте/. Съществува един такъв момент, когато човекът отразява космическата светлина. До там може да се издигне той. Данте казва в своята "Божествена комедия", че в определена част на духовния свят ние виждаме Бога като човек. Тази част на "Божествената комедия" трябва да се разбира като нещо поетическо красиво, както правят това естетиците, но тя не може да бъде разбрана в нейното вътрешно съдържание.
Това е отново един такъв случай, където виждаме духовния свят отразен в творенията на художника: така е също при творбите на великите музиканти от последно време: Бетховен, Вагнер, Брукнер.
Тук нещата изглеждат някому така, както ми се случи на мене преди няколко дена, когато аз се бранех против едно познание, защото то беше твърде фрапиращо. Във Флоренция съществува капелата на Медичите, където Микеланджело е създал двата паметника на Медичите и четири аналогични фигури, "Ден, Нощ, Утринен и Вечерен здрач". Хората говорят лесно за някаква студена алегория, обаче когато гледаме четирите фигури, те се явяват съвършено различно от някаква студена алегория. Там има една фигура "Нощта". Работата не стои особено добре с изследването в тази област и в всичко което съм чел от това изследване, навсякъде се казва, че от двата паметника на Медичите /четирите алегорични фигури/, този на Лоренцо и на Джулиано, Лоренцо е онзи, който се счита за мислещият.
към текста >>
92.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се з
агне
здили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили.
Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия.
Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
към текста >>
93.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Нека си представим как човек вижда едно
агне
и един вълк18.
Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим.
Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18.
Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда.
към текста >>
Той може да възприеме това
агне
и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот.
Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18.
Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот.
И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
И така, тук стои това
агне
като материалното
агне
и вълкът като материален вълк.
За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот.
И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк.
Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
Човек може да разпознае и други
агне
та и вълци и отново ги нарича „
агне
“ и „вълк“.
Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк.
Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“.
Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
Това означава, че той има един понятиен образ за
агне
и също един такъв за вълк.
Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“.
Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк.
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда. Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на
агне
то и на вълка изобщо не се вижда.
Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк.
Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда.
Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и
агне
, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и
агне
.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с
агне
та, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от
агне
шката материя.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал
агне
!
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне!
Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
Ако се установи, че вълкът не е станал
агне
, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне. Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя. И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне!
Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
Не белият цвят на
агне
то се вижда там и не звуците, които
агне
то издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва
агне
то и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят.
Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта.
Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят.
На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си. И така е с всички явления от физическия свят. Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване. И когато тук той изпита усещането, че някога е виждал нещо по друг начин, тогава заедно с удивлението, с учудването, надолу слиза и познанието.
към текста >>
На същото място, на което стои
агне
то, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си.
Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят.
На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си.
И така е с всички явления от физическия свят. Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване. И когато тук той изпита усещането, че някога е виждал нещо по друг начин, тогава заедно с удивлението, с учудването, надолу слиза и познанието.
към текста >>
94.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази м
агне
тична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия.
Така разгледахме четири образа като отделни личности. Това беше западноевропейски възглед. Сега идва духовно-научното задълбочаване.
Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия.
Тези неща днес могат само да се загатнат; ще преминат няколко десетилетия и хората тогава ще разбират нещата, които се твърдят с това по същия начин, както днес разбират естественонаучните факти; че именно същата индивидуалност е живяла в пророк Илия, в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис. Първо ще познаят личностите, а после как индивидуалността преминава през тях. И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат.
към текста >>
95.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обвързването към м
агне
тични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси.
Изживяването на ледената самотност като противовес на вземането надмощие на егоизма в астралното тяло. Когато след това то се разширява до интересите на света, с идването близо до имагинацията на рая и два също моментът на срещата с Пазачът на Прага.
Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси.
Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва.
към текста >>
96.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се з
агне
здва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>
97.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Той чувствува, как е привличан, живо привличан от всички страсти, а факти, които продължават да действуват от личния живот, който е водил някога на физическото поле защото като стотици и много стотици м
агне
тични привличащи сили действуват все по-силно и по-силно личните интереси, които човек постепенно е усвоил на физическото поле.
И така е именно също по отношение на такива важни и мощни имагинации, каквито е онази, която бе описана в имагинацията на рая. Който действително изживява тази имагинация на рая, който следователно може да я има пред себе си като едно постижение на висшето изживяване, той се чувствува стоящ в едно вътрешно душевно вълнуване, чувствува се обхванат от едно вътрешно душевно вълнуване и чувствуване, как може да се заблуди към споменатите вчера две направления.
Той чувствува, как е привличан, живо привличан от всички страсти, а факти, които продължават да действуват от личния живот, който е водил някога на физическото поле защото като стотици и много стотици магнетични привличащи сили действуват все по-силно и по-силно личните интереси, които човек постепенно е усвоил на физическото поле.
към текста >>
Това, което човек влече със себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици м
агне
тични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
От друга страна обаче той чувствува още нещо друго. Колкото повече се приближаваме, колкото повече и по-ясно може да се вижда тази имагинация на рая, толкова по-голяма мощност добиват тези сили, които привличат човека надолу към личните интереси, и това, което те произвеждат в него, е; те все повече и повече заличават за него тази имагинация на рая, или по-добре казано, те не я оставят да се роди правилно, човек бива като зашеметен, заглушен.
Това, което човек влече със себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици магнетични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
към текста >>
тази имагинация става все по-жива и по-жива и когато след това срещне Пазача на прага, той чувствува много силно описаните м
агне
тични сили и когато стои пред Пазача на прага, той чувствува себе си и това е едно страшно потресаващо чувство -, той се чувствува като обвързан, окован, като затворен.
Трудно е да охарактеризираме наведнаж този Пазач на прага аз сторих това на различни места на нашите разглеждания. Днес ще бъде по-малко важно да охарактеризираме този Пазач на прага, отколкото вътрешно изживяване при човешките тела и при човешкото Себе. Следователно, човек стига до имагинацията на рая, т. е.
тази имагинация става все по-жива и по-жива и когато след това срещне Пазача на прага, той чувствува много силно описаните магнетични сили и когато стои пред Пазача на прага, той чувствува себе си и това е едно страшно потресаващо чувство -, той се чувствува като обвързан, окован, като затворен.
към текста >>
Защото всички тези м
агне
тични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
Защото всички тези магнетични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: човек се съединява с имагинацията на рая, става едно с нея.
към текста >>
98.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
То просветва и у Рихард В
агне
р*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма.
Тъкмо във връзка с тази част от Петото Евангелие аз исках да отбележа, как за нашата епоха в известен смисъл отново се превръща в нещо важно да разберем Парсифаловото настроение. Ние наистина трябва да го разберем.
То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма.
Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал". Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна. Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор. А последното, в общи линии, вече е налице. Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят В
агне
ровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор.
Тъкмо във връзка с тази част от Петото Евангелие аз исках да отбележа, как за нашата епоха в известен смисъл отново се превръща в нещо важно да разберем Парсифаловото настроение. Ние наистина трябва да го разберем. То просветва и у Рихард Вагнер*47, който се опита да го въплъти в едноименната музикална драма. Съвсем не искам да се впускам в големия спор, който днес се разгаря във външния свят относно „Парсифал". Духовната Наука не е тук, за да вземе една или друга страна.
Ето защо тя е твърде далеч от това, да се намесва в спора между онези, които в Байройт се опитват да съхранят Вагнеровия „Парсифал" впрочем засега най-забележителният документ за днешния свят относно Парсифаловото настроение, и хората, които смятат, че трябва да го отнесат към царството на Клингзор.
А последното, в общи линии, вече е налице. Тук бих искал да посоча и нещо друго: че в продължаващото действие на Христовия Импулс, там, където нито разсъдъчната способност, нито „горното" съзнание са достатъчно укрепнали, но където „горното" съзнание все повече и повече ще се отваря за духовния светоглед, там Парсифаловото настроение също трябва да е винаги будно, както и още нещо, за което ще стане дума в хода на тази зима.
към текста >>
99.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*47. Рихард В
агне
р, 1813-1883 Парсифал".
*47. Рихард Вагнер, 1813-1883 Парсифал".
Виж Бел. №34.
към текста >>
100.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният хляб, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард В
агне
р /в неговата последна опера "Парсифал".
И сега ние си спомняме, че в легендата на Парсифал се подчертава, че във всеки разпяти петък, следователно към Великден, от небето идва нафорният хляб, потопява се в Граала, обновява се, потопява се като подмладяваща храна в Граала, на Великден, когато отшелникът отново обръща вниманието на Парсифал върху Граала, на Великден, чието значение за Граала е посочено отново на човечеството също от Рихард Вагнер /в неговата последна опера "Парсифал".
Бележка на преводача./
към текста >>
101.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард В
агне
р в Байрот”.
С тези думи аз накратко скицирах пред вас какво изпита душата на Нитче в хода на неговия живот. Ако се опитате да вникнете в първите му произведения, вие ще ги разберете най-вече чрез разположението на мистицизма в знака на идеализма.
През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”.
Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма. После душата на Нитче рязко поема напред. Настъпва една втора епоха. Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „Весела наука”. Тук емпиризмът стои в знака на рационализма.
към текста >>
През третия период, инспирирани от духовно-задиакалната опозиция, се появяват онези съчинения, които са свързани с волята за власт, които са протъкани от сили, от мощ: „Отвъд доброто и злото”, „Генеалогия на морала”, „Случаят В
агне
р”, „Залезът на идолите”, „Антихрист”, „Тъй рече Заратустра”.
Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма. После душата на Нитче рязко поема напред. Настъпва една втора епоха. Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „Весела наука”. Тук емпиризмът стои в знака на рационализма.
През третия период, инспирирани от духовно-задиакалната опозиция, се появяват онези съчинения, които са свързани с волята за власт, които са протъкани от сили, от мощ: „Отвъд доброто и злото”, „Генеалогия на морала”, „Случаят Вагнер”, „Залезът на идолите”, „Антихрист”, „Тъй рече Заратустра”.
към текста >>
102.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Накратко казано, цялата човешка форма ни се явява като нещо светещо, звучащо, като нещо м
агне
тично-електрично, изпращащо лъчения; естествено тези изрази са несръчни, защото те са взети от физическия свят.
Но от това, което стои там, ние виждаме първо само бихме могли да кажем външната форма, обаче преобразена. Очите, това, което беше очи, светят като две слънца, обаче вътрешни слънца, трептящи в блясъка на светлината, искрящи, разискрящи се и в искренето заздрачаващи се слънца, които пръскат лъчезарна светлина; така се явяват очите на преобразената човешка форма. Ушите започват да звучат по определен начин. Това, което на физическия свят виждаме от ушите, сега не го виждаме, но чуваме определено звучене. Цялата кожа лъчезари в един вид лъчи, които повече чувствуваме отколкото бихме могли да ги видим.
Накратко казано, цялата човешка форма ни се явява като нещо светещо, звучащо, като нещо магнетично-електрично, изпращащо лъчения; естествено тези изрази са несръчни, защото те са взети от физическия свят.
Така стои светът пред нас и това е сега нашият свят при описаното начало на ясновиждащото изживяване: блестящият в светлина човек, цялата кожа в един чувствуван блясък, и едно чувствувано блестене, очите нещо, което виждаме, ушите нещо, което чуваме! И когато имаме това впечатление, ние знаем вече: ти си видял, ти си гледал твоето тяло, твоето физическо тяло намирайки се вън от него. Ние знаем: Виждано от гледището на духа, така изглежда физическото тяло.
към текста >>
103.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен м
агне
тично от пространственото съществуване.
Пред нас се изправя изкушението да станем арелигиозни за царството на духа. Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа.
И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване.
Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството. Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка.
към текста >>
Този е също моментът, когато се явява онова м
агне
тично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството.
Това изкушение ни обзема толкова повече, понеже в никой момент от развитието на човечеството Луцифер няма по-голяма сила над човека отколкото в този момент, когато той му нашепва: Използувай сега случая; ти можеш да останеш в духа, можеш да пренесеш в духовната светлина всичко, което си развил! И Луцифер се стреми, колкото е възможно, да направи душата да забрави това, което съществува още като заложби, което стои там в далечния храм на далечния бряг на битието на времето. Такова, каквото е човечеството сега, никой човек не би бил в състояние да противостои в тази точка на изкушението на Луцифер, ако работите на човека не биха били поети сега от Духовете, чийто противник е Луцифер. И настава една борба на Боговете, които водят човека напред към неговия идеал, на боговете, които изповядват божествената религия на човешкия идеал, настава една борба с Луцифер за една човешка душа. И резултатът от тази борба е, че първообразът, който човекът си е образувал за своето земно съществуване, е изхвърлен вън от времето в пространството, този първообраз е привлечен магнетично от пространственото съществуване.
Този е също моментът, когато се явява онова магнетично привличане чрез двойката родители, когато човекът е пренесен в сферите на пространството, добива сродство със сферата на пространството.
Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие.
към текста >>
104.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-м
агне
тични сили.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно.
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
Тези духовно-м
агне
тични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно. И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
105.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като м
агне
тически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали.
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява един спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали. И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле".
И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали.
Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия. Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане. За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с конкретни изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
към текста >>
Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е м
агне
тичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо. Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот.
Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта.
Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път. Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело. Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност".
към текста >>
106.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният м
агне
тизъм и т.н.
Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман. Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди.
Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н.
са основните движещи сили в материалния свят. Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен.
към текста >>
107.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
42. „Но истинска наслада е, простете...“: думи на В
агне
р във „Фауст“ на Гьоте, Първа част, Нощ, стр.
42. „Но истинска наслада е, простете...“: думи на Вагнер във „Фауст“ на Гьоте, Първа част, Нощ, стр.
28, превод Любомир Илиев, изд. Атлантис – КЛ, 1999
към текста >>
108.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била
агне
то, а другата вълкът.
"Мистър Арчър изхожда от постановката, че единствено Централните сили (известни лица от тези сили) били виновни за войната и се били подготвяли за нея.
Това е все същата постановка, на която човек непрестанно се натъква при съюзниците:недостатъчната подготвеност за войната доказвала, че едната страна била агнето, а другата вълкът.
към текста >>
109.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била з
агне
здила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>
110.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В тези години на тежки изпитания мнозина от нашите човешки братя преждевременно преминават портата на смъртта не вследствие на болести, тоест на това, което е з
агне
здено в самия техен организъм, а в резултат на насилие.
В тези години на тежки изпитания мнозина от нашите човешки братя преждевременно преминават портата на смъртта не вследствие на болести, тоест на това, което е загнездено в самия техен организъм, а в резултат на насилие.
И това е съществена разлика: дали човек умира на младини вследствие на болест или животът му прекъсва от куршум или по някакъв друг насилствен начин. Вече говорих за това вчера: всичко, което става между раждането и смъртта, всичко има значение в общия ход на живота; трябва да приемаме това като кармични взаимовръзки, като дадено от кармата. Всичко, което става с човека и около човека, има кармично значение. Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия.
към текста >>
111.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния м
агне
тизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг.
Понятията, които формира естествознанието, са изпълнени с духовност, добросъвестно и методично използваеми – но само за външната природа. В наше време всеки работи в своята тясна област, понятията не се разширяват, не се пренасят от една област в друга, в цялата съвкупност на човешкия мироглед. Да вземем само един пример и лесно ще разберете, какво имам предвид.
Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг.
Той обяснява това със свойствата на цялата Земя, той търси причините навън в Космоса. В тази сфера на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти. Затова и на никой на ум не му идва да търси в самата магнитна стрелка силите, обръщащи я винаги в определената посока. Насочващата сила я виждат в северния и южен магнитни полюси на Земята.
към текста >>
112.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и
агне
то: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен
агне
то; ако действително материалното във вълка и
агне
то е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в
агне
, или поне да приеме формата на
агне
.
И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията.
От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето. Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата.
към текста >>
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на
агне
то.
И тук ще дадем пример. Вече съм цитирал тук думите, които често употребяваше моят стар приятел Винценц Кнауер /бележка 104/, автор на трудове по история на философията. От своето възпитано в средновековната схоластика мислене, той опроверга тези, които твърдяха за еднородността на материята – е, бих искал да видя еднородността на материята при вълка и агнето: ако изолираме вълка, така, че да не може да се храни с нищо друго, освен агнето; ако действително материалното във вълка и агнето е еднородно, вълкът постепенно би трябвало да се превърне в агне, или поне да приеме формата на агне.
Това показва с цялата яснота, че в това, което формира вълка – наричаме го групова душа, – в това живо, което формира структурата на вълка, стои нещо по-различно, отколкото в структурата на агнето.
Да се вижда само голото материално оформление, а не одухотвореното материално, не води до разбиране на сътворения свят, а ни отдалечава от него. Животните около нас са създадени в най-многообразни форми. Помислете, как в това отношение човекът е сътворен по-различно. Замислете се ясно, в какво тук е работата. Хората по цялата Земя са формирани еднотипно, като изключим малките расови различия, които са осезаеми, но не достигат до значителните разлики в света на животните. Защо?
към текста >>
113.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: В
агне
р би бил един Фауст спрямо В
агне
ровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука!
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
към текста >>
Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се з
агне
здили в главите на хората.
И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците.
Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.
Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот. Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>
114.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния м
агне
тизъм болести в Америка.
Вие ще кажете: «Не сме чули такова нещо от историята». Да, историята в много отношения наистина е Fable convenue, една легенда, защото в по-старите столетия от европейското развитие са пътували кораби от Норвегия, от тогавашна Норвегия за Америка. Естествено, тя не е била наричана Америка, тогава е имало други имена. В Америка се е познавала областта, където се излъчват особено магнитни сили, чрез които хората влизат в отношения с двойника. Защото най-силните въздействия, свързани с този двойник, произлизат от онези области на Земята, където е американският континент и през по-старите столетия се е отивало в Америка с норвежките кораби и са се изучавали болестите там.
Пътниците от Европа са изучавали предизвиканите в известна степен от влиянията на земния магнетизъм болести в Америка.
И тайнственият произход на по-старата европейска медицина трябва да се търси там. Там може да се наблюдава протичането на болестите, което не е възможно да се наблюдава в Европа, където хората са по-чувствителни срещу влиянието на двойника. Постепенно се налага - и най-същественото за това прави римокатолическата църква чрез своите едикти - да се забрави връзката с Америка и едва след като започва петата следатлантска културна епоха, Америка отново е открита по физическо-сетивен начин. Но това е повторно откриване, което е така значително затова, защото силите, взели участие в потулването, действително успели да премахнат от всички документи сведенията за старите отношения на Европа с Америка. А там, където са останали някои сведения, те не се разпознават, понеже не се знае, че нещата се отнасят за връзките в старите времена между Европа и Америка.
към текста >>
115.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
По-късно те се обясняват от влиянието на Шопенхауер и В
агне
р87.
и през цялото време, докато Ницше чете произведенията му, се намира сред борбата на духовете, разгаряща се горе. Това, което Шопенхауер инспирира в Ницше, го възприема сам във връзка с борбата на духовете, в която е включен. През 1879 година тези духове са свалени от небето на Земята. До 1879 г. виждаме духовното развитие на Ницше да поема много странни пътища.
По-късно те се обясняват от влиянието на Шопенхауер и Вагнер87.
В моето произведение «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»88 ще видите някои опорни точки за това. Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята. Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба.
към текста >>
В
агне
ровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята.
През 1879 година тези духове са свалени от небето на Земята. До 1879 г. виждаме духовното развитие на Ницше да поема много странни пътища. По-късно те се обясняват от влиянието на Шопенхауер и Вагнер87. В моето произведение «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»88 ще видите някои опорни точки за това.
Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята.
Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер.
към текста >>
Защото В
агне
р е роден през 1813 г.
До 1879 г. виждаме духовното развитие на Ницше да поема много странни пътища. По-късно те се обясняват от влиянието на Шопенхауер и Вагнер87. В моето произведение «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»88 ще видите някои опорни точки за това. Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята.
Защото Вагнер е роден през 1813 г.
През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
към текста >>
Но В
агне
р умира през 1883 г.
В моето произведение «Фридрих Ницше, борец срещу своето време»88 ще видите някои опорни точки за това. Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята. Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба.
Но Вагнер умира през 1883 г.
Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата.
към текста >>
Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на В
агне
р.
Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята. Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г.
Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер.
Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите.
към текста >>
Но В
агне
р влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер.
Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
към текста >>
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, В
агне
р е горе, когато те вече са паднали.
През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята.
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали.
Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г. всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
към текста >>
Влиянието на В
агне
р след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше.
започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали.
Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше.
Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г. всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
към текста >>
В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард В
агне
р, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите.
В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
към текста >>
всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на В
агне
р след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите. В бъдеще ще се напише биография на Ницше според това, че е бил повлиян от онзи Рихард Вагнер, който е роден през 1813 г., изживял е до 1879 г.
всичко, довеждащо до блестящото същество, което охарактеризирах в моята книга; че от 16-та си година нататък е бил под влиянието на Шопенхауер, но Шо-пенхауер е присъствал в духовния свят по време на духовната борба преди 1879 г., че е изложен на влиянието на Вагнер след като той посмъртно се намира в духовния свят, а Ницше е бил на Земята, където са слезлите долу духове на мрака.
към текста >>
Юнг допуска, че Ницше фактически намира един демон, проектира го навън върху В
агне
р.
Юнг допуска, че Ницше фактически намира един демон, проектира го навън върху Вагнер.
Проекции, наклонност, интровертни и екстровертни човешки типове - всичко това са думи за абстракции, но не за действителности! Вижте, скъпи приятели, нещата са много важни. И не е така, че човек агитира само за мироглед, в който е убеден, а точно това, което се намира извън този мироглед, показва колко е необходим този мироглед на днешното човечество.
към текста >>
116.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Рихард В
агне
р не я е прекарал; той е роден през 1813 г.
За това обаче е необходимо човек да има смелостта да достигне до конкретното действие на духовните светове, да има смелост да признае, че в наше време живеем в криза, свързана в по-голямата си част с кризата, която констатирахме за 1879 година и под чието въздействие се намираме. Още вчера казах, че някои неща трябва да се разглеждат по различен начин от начина, по който ги разглежда материалистическата нагласа на нашето време и посочих за пример Ницше107. Ницше е роден през 1844 г.; през 1841 г. започва борбата в духовния свят, за която говорих; три години Ницше се намира вътре в тази борба.
Рихард Вагнер не я е прекарал; той е роден през 1813 г.
Следователно три години Ницше живее в духовния свят, когато тази борба вече се води. Той поема всички импулси, които може да поеме в духовния свят под влиянието на тази борба, и с тях слиза долу. Прочетете в първите произведения на Ницше108 как настроението на борбата се придава в това, което пише, как във всяко изречение, бих казал, има полъх от това, което е изживял през трите години на присъствието си в духовния свят от 1841 г. до 1844 г. Чрез това първите произведения на Ницше получават своята особена окраска.
към текста >>
Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с В
агне
р.
Какво иска Шопенхауер? Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си. Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това. Още докато наблюдава в духовния свят борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината, той иска да продължи своите произведения, внася в душата на Ницше импулсите да продължи мислите му.
Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с Вагнер.
Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като писател.
към текста >>
В
агне
р пристъпва в духовния свят.
Наближава 1879 г. Борбата, приключила в духовния свят, продължава долу, след като духовете на мрака падат. През 1889 г.
Вагнер пристъпва в духовния свят.
Чрез цялата карма, в която включих конкретното му отношение с духовния свят, Ницше е изложен на определена опасност. Той е изложен на опасността духовете на мрака да го поведат по особено лоши пътища. Шопенхауер проявява, бих казал, трансцендентален егоизъм. Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание.
към текста >>
Но когато В
агне
р влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали.
Той е изложен на опасността духовете на мрака да го поведат по особено лоши пътища. Шопенхауер проявява, бих казал, трансцендентален егоизъм. Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание. Егоистичното не е нужно винаги да е нещо лошо.
Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали.
В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера. Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин. Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области. Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят.
към текста >>
В
агне
р става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин.
Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание. Егоистичното не е нужно винаги да е нещо лошо. Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали. В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера.
Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин.
Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области. Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят. Това, което Вагнер наистина иска за Ницше, е, колкото е възможно да го предпази в кармата му от слезлите вече на Земята духове на мрака.
към текста >>
Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард В
агне
р въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят.
Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали. В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера. Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин. Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области.
Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят.
Това, което Вагнер наистина иска за Ницше, е, колкото е възможно да го предпази в кармата му от слезлите вече на Земята духове на мрака.
към текста >>
Това, което В
агне
р наистина иска за Ницше, е, колкото е възможно да го предпази в кармата му от слезлите вече на Земята духове на мрака.
В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера. Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин. Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области. Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят.
Това, което Вагнер наистина иска за Ницше, е, колкото е възможно да го предпази в кармата му от слезлите вече на Земята духове на мрака.
към текста >>
117.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Иска се да се отнеме на хората действителното понятие за същността на душата и се казва: «Както има електричество и м
агне
тизъм, така има и такива по-висши сили.» Именно от водещите в ложата се прикрива, че това идва от душите на мъртвите, но поради това другите, безобидните души постепенно стават зависими, душевно зависими от ложата, без да знаят от какво са зависими, откъде всъщност се ръководят.
По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили. Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век. Възможно е това, което става на тези сеанси - моля да го имате предвид, - да се ръководи от ложата с помощта на мъртвите. Но според истинските намерения на майсторите (учителите), които са в тези ложи, хората не бива да знаят, че имат работа с мъртвите, а да вярват, че имат работа просто с по-висши природни сили. Желателно е да се покаже на хората, че това са по-висши природни сили като психизъм и други подобни по-висши природни сили.
Иска се да се отнеме на хората действителното понятие за същността на душата и се казва: «Както има електричество и магнетизъм, така има и такива по-висши сили.» Именно от водещите в ложата се прикрива, че това идва от душите на мъртвите, но поради това другите, безобидните души постепенно стават зависими, душевно зависими от ложата, без да знаят от какво са зависими, откъде всъщност се ръководят.
към текста >>
118.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният м
агне
тизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя.
От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно.
От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя.
Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания.
към текста >>
Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният м
агне
тизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно.
От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно. От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя. Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие.
Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно.
Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания. От определена небесна посока постоянно действат духовни същества. Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм. Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
към текста >>
Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния м
агне
тизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм.
Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания. От определена небесна посока постоянно действат духовни същества.
Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм.
Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
към текста >>
Духовните тайни, които могат да оставят духовността да протече от космоса на Земята - с помощта на двустранните сили на м
агне
тизма, позитивния и негативния, - идват от всемирното пространство, от посоката на Близнаци.
За тези сили няма да се грижат там, където се опитват да постигнат всичко чрез дуализма и полярността, чрез позитивни и негативни сили.
Духовните тайни, които могат да оставят духовността да протече от космоса на Земята - с помощта на двустранните сили на магнетизма, позитивния и негативния, - идват от всемирното пространство, от посоката на Близнаци.
Това са обедни сили. Още в древността се е знаело, че там става въпрос за космически сили и днес също екзотерично е познато на учените, че в Зодиака зад Близнаци по някакъв начин стои позитивен и негативен магнетизъм. Там ще става въпрос да се парализира това, което следва да се извлече от космоса чрез разкриването на двойнствеността; да се парализира по материалистически егоистичен начин, чрез сили, предимно протичащи към човечеството от Близнаци, и да може изцяло да се постави в служба на двойника.
към текста >>
Още в древността се е знаело, че там става въпрос за космически сили и днес също екзотерично е познато на учените, че в Зодиака зад Близнаци по някакъв начин стои позитивен и негативен м
агне
тизъм.
За тези сили няма да се грижат там, където се опитват да постигнат всичко чрез дуализма и полярността, чрез позитивни и негативни сили. Духовните тайни, които могат да оставят духовността да протече от космоса на Земята - с помощта на двустранните сили на магнетизма, позитивния и негативния, - идват от всемирното пространство, от посоката на Близнаци. Това са обедни сили.
Още в древността се е знаело, че там става въпрос за космически сили и днес също екзотерично е познато на учените, че в Зодиака зад Близнаци по някакъв начин стои позитивен и негативен магнетизъм.
Там ще става въпрос да се парализира това, което следва да се извлече от космоса чрез разкриването на двойнствеността; да се парализира по материалистически егоистичен начин, чрез сили, предимно протичащи към човечеството от Близнаци, и да може изцяло да се постави в служба на двойника.
към текста >>
119.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
87. Рихард В
агне
р, 1813 - 1883, немски оперен композитор.
87. Рихард Вагнер, 1813 - 1883, немски оперен композитор.
Ницше скъсва с Вагнер през 1878 г.
към текста >>
Ницше скъсва с В
агне
р през 1878 г.
87. Рихард Вагнер, 1813 - 1883, немски оперен композитор.
Ницше скъсва с Вагнер през 1878 г.
към текста >>
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и писателят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за живота» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард В
агне
р в Байройт» (1876 г.).
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и писателят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за живота» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард Вагнер в Байройт» (1876 г.).
към текста >>
109. Преди всичко: «Случаят В
агне
р» (1888 г.) - «Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка» (1889 г.) - «Антихрист» (1888 г., изд.
109. Преди всичко: «Случаят Вагнер» (1888 г.) - «Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка» (1889 г.) - «Антихрист» (1888 г., изд.
1894 г.) - «Ecce homo» (1888 г. изд. 1908 г.).
към текста >>
120.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Фауст и В
агне
р.
Отношения между живите и мъртвите. Заспиване и събуждане. Мъртвите като съветници на живите. Лойд Джордж, Матиас Ерцбергер. Развитието на Гьоте.
Фауст и Вагнер.
Мефистофел, Луцифер и Ариман. Психоанализата. Ото Вайнингер. Макс Десоар. Оскар Хертвиг. Гибон. Трайчке.
към текста >>
121.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Забележително е, че Рихард В
агне
р го е знаел.
Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят. Когато изживеете нещо в даден момент, то изчезва само за физическото съзнание. Духовно погледнато, то не е изчезнало. Можете отново да го погледнете, както отново виждате дървото.
Забележително е, че Рихард Вагнер го е знаел.
Това показват думите му: „Времето тук се превръща в пространство“. Тайна е, че в духовното всъщност има разстояния, които не се проявяват тук, на физическия план. Отминаването на дадено събитие означава само, че то се е отдалечило от нас. Моля, в случая, който разглеждаме сега, това особено да се вземе под внимание. Защото за земния обитател във физическо тяло е така, че в момента на събуждането моментът на заспиването вече е отминал.
към текста >>
122.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Влиза В
агне
р.
С чий дух е сродèн той? Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира! Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност. Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука.
Влиза Вагнер.
Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер. Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече! Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж.
към текста >>
Това е отговорът: Ти си сродèн с В
агне
р, не с мен!
Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира! Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност. Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука. Влиза Вагнер.
Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен!
Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер. Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече! Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж. Но тълкувателите на Фауст и изобщо хората искат да направят нещата възможно най-удобни за себе си.
към текста >>
На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза В
агне
р.
Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст.
На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер.
Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече! Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж. Но тълкувателите на Фауст и изобщо хората искат да направят нещата възможно най-удобни за себе си. Често се цитира: „…всичко е чувство! Името е само дим и звук.“, макар че Фауст го казва за едно шестнадесетгодишно момиче.
към текста >>
Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че В
агне
р да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече!
“ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер.
Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече!
Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж. Но тълкувателите на Фауст и изобщо хората искат да направят нещата възможно най-удобни за себе си. Често се цитира: „…всичко е чувство! Името е само дим и звук.“, макар че Фауст го казва за едно шестнадесетгодишно момиче. Значи една юношеска мъдрост всъщност винаги се представя за философска мъдрост.
към текста >>
Казаното от В
агне
р е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж.
Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер. Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече!
Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж.
Но тълкувателите на Фауст и изобщо хората искат да направят нещата възможно най-удобни за себе си. Често се цитира: „…всичко е чувство! Името е само дим и звук.“, макар че Фауст го казва за едно шестнадесетгодишно момиче. Значи една юношеска мъдрост всъщност винаги се представя за философска мъдрост. Както казах, Вагнер се изправя пред Фауст, за да провокира неговото самопознание.
към текста >>
Както казах, В
агне
р се изправя пред Фауст, за да провокира неговото самопознание.
Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж. Но тълкувателите на Фауст и изобщо хората искат да направят нещата възможно най-удобни за себе си. Често се цитира: „…всичко е чувство! Името е само дим и звук.“, макар че Фауст го казва за едно шестнадесетгодишно момиче. Значи една юношеска мъдрост всъщност винаги се представя за философска мъдрост.
Както казах, Вагнер се изправя пред Фауст, за да провокира неговото самопознание.
Изложих това и понататък в моята малка книжка, но в края на краищата Фауст всъщност е докоснат от духа. Земният дух му се е явил, той е достигнал до духовния свят и трябва да продължи, трябва сам да навакса каквото е пропуснал до четиридесетата си година. Фауст е на четиридесет години, когато се появява в началото на поемата. Да, той трябва да навакса и това, което не е изживял – Библията. Пред него се представя един вид ретроспекция на пропусната му младост.
към текста >>
След самопознанието чрез В
агне
р, отново друго самопознание.
Земният дух му се е явил, той е достигнал до духовния свят и трябва да продължи, трябва сам да навакса каквото е пропуснал до четиридесетата си година. Фауст е на четиридесет години, когато се появява в началото на поемата. Да, той трябва да навакса и това, което не е изживял – Библията. Пред него се представя един вид ретроспекция на пропусната му младост. Тогава към него пристъпва още едно самопознание – Мефистофел.
След самопознанието чрез Вагнер, отново друго самопознание.
Но се появява нещо своеобразно. През деветдесетте години, по-точно през 1797 г. Шилер настоява пред Гьоте да продължи своя „Фауст“. През 1797 година Гьоте е на четиридесет и осем години. Отново важен житейски момент.
към текста >>
123.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
46. Рихард В
агне
р, 1813–1883.
46. Рихард Вагнер, 1813–1883.
Времето тук се превръща в пространство: Думи на Гурнеманц в Първо действие на „Парсифал“.
към текста >>
124.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или м
агне
тизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред.
Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред.
Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост. Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и м
агне
тизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост.
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
125.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен м
агне
тизъм.
Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото.
Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм.
Но това, от което се свени, е основано само на съвременни предразсъдъци.
към текста >>
Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният м
агне
тизъм, дава направлението на магнитната стрелка.
Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците.
Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка.
Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>
126.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той различава два вида м
агне
тизъм, северен и южен м
агне
тизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата.
Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
към текста >>
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен м
агне
тизъм или положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>
127.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен м
агне
тизъм и т.н.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм.
Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н.
Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
128.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това се з
агне
здило във всички мирогледи.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Това се загнездило във всички мирогледи.
Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
129.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича м
агне
тизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и човека.
Това, което се явява сега, подчовешките същества, които в техния главен характер имат един импулс, който съвпада много силно с човешката воля, с човешката сила на волята. Те идват така да се каже от долу, докато онези пълчища или сили, които бяха свалени от Михаела, дойдоха от горе. И докато тези последните завладяха човешката способност на мисленето, първите завладяват силата на човешката воля, съединяват се с нея и са същества, които са създадени от царството на Ариман. Това бяха ариманически влияния, които действуваха чрез тези затъмнени съзнания.
Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и човека.
Защото природата, която днешното природоизследване си представя, човекът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
към текста >>
130.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард В
агне
р Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
към текста >>
131.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Там материята постоянно се н
агне
тява, за да се раздроби и разпадне навън в света.
Нещо се разпада навън в целия свят. В Луната материята не понася ни каква средищна точка, никакъв център. Материята се концентрира според Лунния център, но не понася ни какъв център; прави така, че се разпръсква навън като космически прах. Само за обикновеното сетивно възприятие Луната изглежда спокойна, дремеща и неподвижна. Но Луната не е спокойна.
Там материята постоянно се нагнетява, за да се раздроби и разпадне навън в света.
към текста >>
132.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и н
агне
тен там, вътре в човешкия организъм.
Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис.
11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото.
към текста >>
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и н
агне
тили вътре в нас.
Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот. Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм.
Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас.
Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека. Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание.
към текста >>
133.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард В
агне
р беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е.
само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
към текста >>
134.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на
Агне
ца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще оживява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня.
И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на Агнеца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще оживява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня.
И в образа на Агнеца Божи ние ще открием колко сполучливо е изразена тази жертвена природа на човека, който потъва там, в дълбините на съня. Така ние стигаме до онзи момент, когато от съкровищата на инстинктивната мъдрост проблясва и жадуваната помощ, от която се нуждае Азът в своето земно развитие, понеже в съня той става жертва на самия себе си.
към текста >>
И в образа на
Агне
ца Божи ние ще открием колко сполучливо е изразена тази жертвена природа на човека, който потъва там, в дълбините на съня.
И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на Агнеца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще оживява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня.
И в образа на Агнеца Божи ние ще открием колко сполучливо е изразена тази жертвена природа на човека, който потъва там, в дълбините на съня.
Така ние стигаме до онзи момент, когато от съкровищата на инстинктивната мъдрост проблясва и жадуваната помощ, от която се нуждае Азът в своето земно развитие, понеже в съня той става жертва на самия себе си.
към текста >>
135.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения
Агне
ц, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
Виждането на Гьоте за природните царства с подвижни понятия, изходна точка на имагинативен поглед, чрез опозицията на Линей. Възприемането на растителните форми чрез инспирация, на човешкия Аз чрез интуицията. Външното и вътрешно изразяване на различните съставни части на човека /физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз/ в човешката форма.
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство.
към текста >>
136.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, м
агне
тично поведение и т.н.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят.
Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н.
Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият
Агне
ц", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият
Агне
ц!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на
Агне
ц, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
Този начин за говорене представя реалности по отношение на древните форми на виждане; но най-напред ни е нужно да свикнем да изразяваме тези реалности така, както бяха изразявани, например, още в епохата на Мистерията на Голгота и да ги изпитаме като очевидци.
Само така ще можем да напредваме малко по малко в разбирането за това, което беше представено, например, много отдавна там долу, в Азия, в летящите Херувими, в Египет в Сфинкса, това, което ни е представено в Светия Дух, под формата на гълъб и което ни е представено даже в Христос, под формата на Агнец, което беше, в действителност, инспирация или по-добре казано, една инспирирана имагинация чрез която Христос беше постоянно представян в най-древните времена.
към текста >>
137.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия
Агне
ц, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения
Агне
ц, за самия Христос.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
към текста >>
138.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя В
агне
р да търси в лабораторията своя хомункулос.
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос.
Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят. Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите.
към текста >>
139.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тя има една вещественост съвършено различна от тази на Земята, но е оставила в Земята това, което в по-далечен смисъл можем да наречем земен м
агне
тизъм; силите на Земята, а именно силите на притеглянето, действията, които наричаме тегловни действия, са останали от Луната.
Самата тя се е отделила от Земята. Луната е онази колония в мировото пространство, за която аз Ви говорих от духовния аспект през неотдавнашните дни.
Тя има една вещественост съвършено различна от тази на Земята, но е оставила в Земята това, което в по-далечен смисъл можем да наречем земен магнетизъм; силите на Земята, а именно силите на притеглянето, действията, които наричаме тегловни действия, са останали от Луната.
И така ние можем да кажем: Тук имаме /Сатурново и Слънчево състояние/ главно топлинната, проникнатата от светлината метаморфоза, ако вземем и двете заедно; тук имаме /Лунно и Земно състояние/ носената от Луната, течната метаморфоза, която се образува през време на Лунната метаморфоза и остава след това през време на Земната метаморфоза; твърдата материя е предизвикана именно чрез силите на притеглянето, чрез силите на тежестта.
към текста >>
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния м
агне
тизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото.
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото.
След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н. И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така щото днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце. И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата метаморфоза.
към текста >>
Едвам когато Земята се сгъсти, получи вода, когато тя получи м
агне
тичните сили на Луната, нещата се измениха и настъпи едно диференциране.
Ето защо пеперудите също не бяха още така чупливи, нееластични и никак не биха поверили техните яйца на Земята. Те ги поверяваха същевременно на Слънцето, като ги поверяваха на Земята. Така тогава се яви едно диференциране. Тук, при първите две метаморфози, можем да говорим само за прадедите на света на насекомите. Но да се повери тогава на Космоса нещо, на външните планети, това означаваше то да бъде поверено и на Земята.
Едвам когато Земята се сгъсти, получи вода, когато тя получи магнетичните сили на Луната, нещата се измениха и настъпи едно диференциране.
към текста >>
140.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Даже карталът /лешоядът/, когато открадва
агне
то, чувства това така, че
агне
то е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята.
Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух. И прилепът се различава от птицата чрез това, че когато гледа, птицата има винаги в окото това, което се намира във въздуха.
Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то, чувства това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята.
И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
към текста >>
И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към
агне
то, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух. И прилепът се различава от птицата чрез това, че когато гледа, птицата има винаги в окото това, което се намира във въздуха. Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то, чувства това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята.
И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
към текста >>
141.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния м
агне
тизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И така ние можем също да разберем, как при земноводните животни и при влечугите тази глава е устроена недодялано. Тя е всъщност действително така устроена, че имаме напълно чувството както е също правилно тук от устата се влиза веднага направо в стомаха. Тук няма много посредничество.
към текста >>
Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги поставя в нейна служба, че тези крайници се поставят в земното равновесие на притеглянето и на м
агне
тичните сили.
Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги поставя в нейна служба, че тези крайници се поставят в земното равновесие на притеглянето и на магнетичните сили.
И същевременно с това израстване надолу се развиват различните животински класи.
към текста >>
142.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен м
агне
тизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу.
Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността.
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и м
агне
тична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия м
агне
тизъм.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността.
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
143.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, м
агне
зий - следователно определен брой метали.
Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв.
Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали.
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
към текста >>
144.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, м
агне
зий и т.н.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо.
Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н.
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>
145.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има м
агне
зий, а можем да назовем и много други.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали.
Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други.
Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената. Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека.
към текста >>
146.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард В
агне
р в Байройт».
В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката». Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер.
към текста >>
Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард В
агне
р, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард В
агне
р.
В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката. После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт». Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката».
Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер.
към текста >>
По-късно отново започва да пише за В
агне
р.
По-късно отново започва да пише за Вагнер.
Това е нещо забележително до най-висока степен! Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се представя в една странна форма. Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, величествен, гениално въодушевяващ. В последната епоха излиза книгата: «Случаят Вагнер». В тази книга се намира всичко, което може да се каже против Вагнер.
към текста >>
Прочетете ли днес книгата «Рихард В
агне
р в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард В
агне
р, величествен, гениално въодушевяващ.
По-късно отново започва да пише за Вагнер. Това е нещо забележително до най-висока степен! Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се представя в една странна форма.
Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, величествен, гениално въодушевяващ.
В последната епоха излиза книгата: «Случаят Вагнер». В тази книга се намира всичко, което може да се каже против Вагнер.
към текста >>
В последната епоха излиза книгата: «Случаят В
агне
р».
По-късно отново започва да пише за Вагнер. Това е нещо забележително до най-висока степен! Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се представя в една странна форма. Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, величествен, гениално въодушевяващ.
В последната епоха излиза книгата: «Случаят Вагнер».
В тази книга се намира всичко, което може да се каже против Вагнер.
към текста >>
В тази книга се намира всичко, което може да се каже против В
агне
р.
По-късно отново започва да пише за Вагнер. Това е нещо забележително до най-висока степен! Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се представя в една странна форма. Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, величествен, гениално въодушевяващ. В последната епоха излиза книгата: «Случаят Вагнер».
В тази книга се намира всичко, което може да се каже против Вагнер.
към текста >>
Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард В
агне
р в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал.
Когато някой иска да бъде тривиален, той казва: - Ницше е преоседлал, изменил е своя възглед. Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така.
Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал.
След това отново написва един въодушевен химн, и после написва всичко това, което е имал против. Всъщност целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година. Само че Ницше го е оставил настрана, изключил го е и е напечатал само онова, което е било неговият въодушевен химн. Той всъщност отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
към текста >>
Всъщност целият «Случай В
агне
р» е написан още през 1876 година.
Когато някой иска да бъде тривиален, той казва: - Ницше е преоседлал, изменил е своя възглед. Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така. Защото когато Ницше написва няколко страници в своята книга «Рихард Вагнер в Байройт», той написва също така и всичко онова, което е имал срещу него - срещу това, което сам е казал. След това отново написва един въодушевен химн, и после написва всичко това, което е имал против.
Всъщност целият «Случай Вагнер» е написан още през 1876 година.
Само че Ницше го е оставил настрана, изключил го е и е напечатал само онова, което е било неговият въодушевен химн. Той всъщност отново взима своите стари бележки и ги допълва само с някои остри изречения.
към текста >>
Вероятно е, че ако ръкописите, които е оставил настрана като несъвпадащи с написаното в книгата «Рихард В
агне
р в Байройт», биха били унищожени от огън, ние не бихме имали никакъв «Случай В
агне
р».
Но все пак през този трети и последен период от своя живот той е имал тенденцията да атакува всичко онова, което е оставил, така да се каже, настрана в първата епоха на своя живот.
Вероятно е, че ако ръкописите, които е оставил настрана като несъвпадащи с написаното в книгата «Рихард Вагнер в Байройт», биха били унищожени от огън, ние не бихме имали никакъв «Случай Вагнер».
към текста >>
147.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Пленена от Хайнрих III (1017-1056), след смъртта му освободена от съпругата му
Агне
с, регентка на Хайнрих IV, а съпругът и получава обратно отнетото му в Лотарингия.
[7] Беатрис от Тусция, 1015-1075, дъщеря на херцог Фридрих от Горна Лотарингия и братовчедка на крал Хайнрих III. В първия си брак женена с Бонифаций III от Тусция, във втория си брак женена за братовчед си Готфрид Брадатия от Лотарингия.
Пленена от Хайнрих III (1017-1056), след смъртта му освободена от съпругата му Агнес, регентка на Хайнрих IV, а съпругът и получава обратно отнетото му в Лотарингия.
към текста >>
148.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която В
агне
р изработва Хомункулус в колбата[4].
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4].
Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо.
към текста >>
Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, В
агне
р трябва да притежава познанието на слънчевите същества.
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4].
Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества.
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо.
към текста >>
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя В
агне
р така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества.
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо.
към текста >>
В
агне
р без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества.
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества.
Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо.
към текста >>
[4] онази сцена, в която В
агне
р създава в епруветката Хомункулус: «Фауст» II част, 2-ри акт: Лаборатория.
[4] онази сцена, в която Вагнер създава в епруветката Хомункулус: «Фауст» II част, 2-ри акт: Лаборатория.
към текста >>
149.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е з
агне
здило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
150.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер В
агне
р[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин В
агне
р си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение.
Но има още нещо, за което искам да припомня днес. Първото, което съобщих тогава на един много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически упражнения за кармата». Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение.
И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер Вагнер[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин Вагнер си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение.
Тези лекции не можаха да бъдат изнесени. Не можахме да развием онази езотерика срещу теченията, които произхождаха от теософското движение, не можахме да развием онази езотерика, която действително открито и безпристрастно говори за това, което всъщност винаги беше налице теоретически.
към текста >>
[2] Гюнтер В
агне
р, 1842-1930.
[2] Гюнтер Вагнер, 1842-1930.
Основател на фабриката Пеликан в Хановер
към текста >>
151.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
16. Гюнтер В
агне
р, 1842-1930.
16. Гюнтер Вагнер, 1842-1930.
Основател на фабриката Пеликан в Хановер
към текста >>
152.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
М
агне
тичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
към текста >>
153.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно
агне
и един вълк.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
към текста >>
По отношение на тези две животни, на
агне
то и на вълка, номиналистите бяха казали:
агне
то не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
към текста >>
Това, което е осъществено в
агне
то като форма, като идея на
агне
то в
агне
шкото месо: то е само едно име.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име.
"Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк.
към текста >>
"
Агне
" е само едно име, като идея то не е нещо действително.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име.
"Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително.
Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
към текста >>
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само
агне
шко месо: щом "идеята"
агне
няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в
агне
то е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в
агне
.
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
към текста >>
Обаче той не се превръща в
агне
.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
Обаче той не се превръща в агне.
На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
към текста >>
При това, което имаме пред себе си като
агне
, идеята
агне
и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на
агне
; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
"Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк.
При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
към текста >>
154.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Записката е била направена за госпожа Анна В
агне
р в Лугано, която не е могла да присъства на урока.
[1] Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок.
Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока.
Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щай-нер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество. В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>
155.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на м
агне
тичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока.
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока.
За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока.
По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
към текста >>
156.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Записката е била направена за госпожа Анна В
агне
р в Лугано, която не е могла да присъства на урока.
31. Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок.
Записката е била направена за госпожа Анна Вагнер в Лугано, която не е могла да присъства на урока.
Цитираното там изречение «По сияйно от Слънцето... » не е от Рудолф Щайнер, а е първата медитация, получавана от всички ученици на Езотеричната школа на Теософското общество. В оригиналния английски текст тя гласи:
към текста >>
157.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В явленията на м
агне
тизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Това и нищо друго лежи в основата на усилията да се внесе теория в природните явления. Най-високата точка на естествената наука би била пълното одухотворяване на всички природни закони в закони на наблюдението и мисълта. Явлението (материалното) трябва напълно да изчезне, и да остане самият закон (същественото). Ето защо се случва, че колкото повече законите се съобразяват със самата природа, толкова повече завесата изчезва, самите явления стават по-духовни и накрая изчезват напълно. Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност.
В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения.
Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност. Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н. нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание. Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание."
към текста >>
158.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
По-нататъшното развитие на тези мисли от Рихард В
агне
р.
Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за специфичното значение на музиката.
По-нататъшното развитие на тези мисли от Рихард Вагнер.
Разглеждане на значението на музиката от окултна гледна точка. Преобразяването на низшите същностни членове чрез въздействието на музиката. Отговор на въпрос.
към текста >>
159.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард В
агне
р[1].
Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер[1].
Душата на Вагнер се опитва по свой начин да проникне в смисъла на световните загадки. Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да могат да се ослушат, за да чуят какво им говорят боговете. Рихард Вагнер е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата. В нашето материалистично време човек вижда по друг начин. Гьоте съзира в нещата и между тях това, което природата се е стремяла да изрази.
към текста >>
Душата на В
агне
р се опитва по свой начин да проникне в смисъла на световните загадки.
Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер[1].
Душата на Вагнер се опитва по свой начин да проникне в смисъла на световните загадки.
Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да могат да се ослушат, за да чуят какво им говорят боговете. Рихард Вагнер е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата. В нашето материалистично време човек вижда по друг начин. Гьоте съзира в нещата и между тях това, което природата се е стремяла да изрази. Гьоте пише от Италия:[2] Когато заставам пред художествени творби, в които живее голямото изкуство, виждам, че нещо като Бог говори от тях.
към текста >>
Рихард В
агне
р е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата.
Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер[1]. Душата на Вагнер се опитва по свой начин да проникне в смисъла на световните загадки. Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да могат да се ослушат, за да чуят какво им говорят боговете.
Рихард Вагнер е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата.
В нашето материалистично време човек вижда по друг начин. Гьоте съзира в нещата и между тях това, което природата се е стремяла да изрази. Гьоте пише от Италия:[2] Когато заставам пред художествени творби, в които живее голямото изкуство, виждам, че нещо като Бог говори от тях. А през 1805 година той пише в своята книга за Винкелман: Когато природата съчетае всички свои сили, ред, мярка и хармония, тогава получаваме чувството за изкуство. Друг път той казва: Нещата в природата не са напълно довършени, сякаш все още някаква тайна витае над тях.
към текста >>
Рихард В
агне
р чувства същото.
Рихард Вагнер чувства същото.
Той иска да проникне до праизвора на нещата. Намерението трябва да пристъпи на сцената и затова той се нуждае от един друг език за тези свръхчовешки образи. Така той прибягва към музиката, за да изрази това.
към текста >>
Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард В
агне
р?
Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард Вагнер?
За да схванем какво е живяло в този човек, трябва да се опитаме да вникнем дълбоко в световната същност, защото Шопенхауер е само философ, не и окултист. Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:[3] Всичко горе е както долу. Един такъв голям посветен разпознава физическия израз на духовните същества. Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тялото.
към текста >>
В
агне
ровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло.
В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно.
Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло.
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7]. Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят.
към текста >>
Така чрез В
агне
ровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво В
агне
р е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло.
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7].
Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
Това са почувствали Шопенхауер и В
агне
р и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7]. Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят.
Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
Характерното при В
агне
р е това, че неговата музика упражнява необикновено голямо въздействие върху етерното тяло.
Чрез изкуството се създава леглото за астралното и деваканическото влияние.
Характерното при Вагнер е това, че неговата музика упражнява необикновено голямо въздействие върху етерното тяло.
Това го чувстват дори немузикални хора. Музиката въздейства по заобиколен път през етерното тяло върху астралното тяло. Бах беше много по-абстрактен, той не притежаваше непосредствеността на Вагнер. Големият музикант, всеки музикант е изработил своята дарба в по-ранни инкарнации. Сега трябва да се вземе под внимание, че ако някой човек е напреднал в музикално отношение, не е нужно да се е усъвършенствал и в другите неща, например в морално отношение.
към текста >>
Бах беше много по-абстрактен, той не притежаваше непосредствеността на В
агне
р.
Чрез изкуството се създава леглото за астралното и деваканическото влияние. Характерното при Вагнер е това, че неговата музика упражнява необикновено голямо въздействие върху етерното тяло. Това го чувстват дори немузикални хора. Музиката въздейства по заобиколен път през етерното тяло върху астралното тяло.
Бах беше много по-абстрактен, той не притежаваше непосредствеността на Вагнер.
Големият музикант, всеки музикант е изработил своята дарба в по-ранни инкарнации. Сега трябва да се вземе под внимание, че ако някой човек е напреднал в музикално отношение, не е нужно да се е усъвършенствал и в другите неща, например в морално отношение. Човек е така многообразен. Той трябва да бъде преценяван по това, което е, а не по това, което не е. Правило ми е особено впечатление при моите лекции за Гьоте, че хората търсят с такова удоволствие негативното пред позитивното, това, което човек няма, вместо това, което има.
към текста >>
[1] Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард В
агне
р: Рихард В
агне
р, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г.
[1] Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г.
се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
също писмото на Рихард В
агне
р до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
[1] Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж.
също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
[7] В
агне
р... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
[7] Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
В последната творба В
агне
р се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
[7] Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
160.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Със същия успех, с който можете да кажете: В
агне
р - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: В
агне
р - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза.
Към казаното за темпераментите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не.
Със същия успех, с който можете да кажете: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза.
Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното, и другото!
към текста >>
161.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И ако се е появил някой като Рихард В
агне
р, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството.
Следователно, когато се върнем към по-ранните форми на театралното изкуство и на мимиката, имаме работа едновременно с родеене на театралното представление с музикалното и с пластичното. За изкуството се отнася това, че определени праформи са си го поделили така, че от онова, което в дълбока древност е било вид певческо изкуство, са възникнали отделните форми, диференцираните форми на изкуството.
И ако се е появил някой като Рихард Вагнер, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството.
Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло. Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс. Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно.
към текста >>
Наистина видът музикално усещане е съвсем различен при Дебюси, отколкото дори при В
агне
р.
Наистина видът музикално усещане е съвсем различен при Дебюси, отколкото дори при Вагнер.
Можем да кажем това, нали така?
към текста >>
Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: В
агне
р - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата.
Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата.
Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното. И тогава, обхващайки в известна степен многото казани неща, бих могъл с цел обобщение да използвам абстрактните безкръвни понятия: теза, антитеза и синтеза. Но като отделно изказване това е невъзможно. Трябва да имаме усещането за това, кога нещо е един организъм.
към текста >>
Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за В
агне
р, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното.
Вчера тук имахме един така забележителен случай - някой каза: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовната наука трябваше да представлява синтезата.
Да, виждате ли, подобно изказване би било поставено на подходящото място, когато например съм казал нещо смислено за Вагнер, а след това съм казал нещо разумно за Брукнер и след това съм добавил нещо за традиционно разумното.
И тогава, обхващайки в известна степен многото казани неща, бих могъл с цел обобщение да използвам абстрактните безкръвни понятия: теза, антитеза и синтеза. Но като отделно изказване това е невъзможно. Трябва да имаме усещането за това, кога нещо е един организъм.
към текста >>
162.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
38. Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард В
агне
р: Рихард В
агне
р, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г.
38. Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г.
се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
също писмото на Рихард В
агне
р до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
38. Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях. „Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път. Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж.
също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
44. В
агне
р... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
44. Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
В последната творба В
агне
р се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
44. Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
163.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
28 март (Рихард В
агне
р I) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
28 март (Рихард Вагнер I) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
13, № 44-45 х 5 май (Рихард Вагнер II) "Новинарски вестник", 1936 г., год. 13, № 45
към текста >>
13, № 44-45 х 5 май (Рихард В
агне
р II) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
28 март (Рихард Вагнер I) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
13, № 44-45 х 5 май (Рихард Вагнер II) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
13, № 45
към текста >>
х 12 май (Рихард В
агне
р ІІІ) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
х 12 май (Рихард Вагнер ІІІ) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
13, № 46-47
към текста >>
19 май (Рихард В
агне
р IV) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
19 май (Рихард Вагнер IV) "Новинарски вестник", 1936 г., год.
13, № 47-50
към текста >>
10 февруари – (Рихард В
агне
р и мистиката)
10 февруари – (Рихард Вагнер и мистиката)
към текста >>
29 юли 97 Християнската мистерия Тайната на Граала в творчеството на Рихард В
агне
р
29 юли 97 Християнската мистерия Тайната на Граала в творчеството на Рихард Вагнер
към текста >>
29 ноември - (Рихард В
агне
р и мистиката)
29 ноември - (Рихард Вагнер и мистиката)
към текста >>
4 декември х (Рихард В
агне
р и мистиката)
4 декември х (Рихард Вагнер и мистиката)
към текста >>
28 март 55 Познание за свръхсетивното Рихард В
агне
р и мистиката
28 март 55 Познание за свръхсетивното Рихард Вагнер и мистиката
към текста >>
24 октомври 56 Познанието за душата и духа 3-та лекция 2 декември х (Рихард В
агне
р и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год.
24 октомври 56 Познанието за душата и духа 3-та лекция 2 декември х (Рихард Вагнер и мистиката) "Тройката" 1928/29 г., год.
8,10-ти свитък "Човешко училище" 1965 г., год. 39, 6-ти свитък
към текста >>
25 февруари х (Рихард В
агне
р и духовния свят)
25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят)
към текста >>
Рихард В
агне
р в светлината на духовната наука.
Съдържание: Хелмут фон Вартбург: За излизането на тома "Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека" / Цитати от Рудолф Щайнер за музиката: I. Същност и значение на музикалното от окултна гледна точка. Хармонии на сферите /II.
Рихард Вагнер в светлината на духовната наука.
/ III. История на развитие на човечеството и на музиката. / IV. За физиологията и психологията на слуховия процес и на музикалното изживяване. / V.
към текста >>
164.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при м
агне
тизма сили на привличане и отблъскване.
Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота.
Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване.
Всичко се проявява в двойственост. ДВЕ, двойствеността е числото на явяването, на проявяването.
към текста >>
165.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от
агне
то в центъра на печата, мистичното
Агне
, знакът на Спасителя.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз. Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството.
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя.
Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
към текста >>
166.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Рихард В
агне
р и Едуард Ханслик.
Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля. Разликата между зрителните и слуховите възприятия.
Рихард Вагнер и Едуард Ханслик.
„Майсторите - певци от Нюрнберг". Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата. Жестоките заблуждения на Кантовата философия. До истинската действителност човек стига в мига, когато минава през Портата на смъртта.
към текста >>
Квинтесенцията на В
агне
ровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата.
Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля. Разликата между зрителните и слуховите възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите - певци от Нюрнберг".
Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата.
Жестоките заблуждения на Кантовата философия. До истинската действителност човек стига в мига, когато минава през Портата на смъртта.
към текста >>
167.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард В
агне
р „Майсторите певци от Нюрнберг"*40.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40.
Какво точно представлява Бекмесер? Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес. Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци.
към текста >>
Рихард В
агне
р, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40. Какво точно представлява Бекмесер? Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес.
Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата.
Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата.
към текста >>
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на В
агне
ровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на В
агне
ровите звуци.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40. Какво точно представлява Бекмесер? Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес. Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно.
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци.
Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата. Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на В
агне
ровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата.
Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан.
С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата.
Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между В
агне
р и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик.
Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата.
Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик.
Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
168.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
В други моменти главата би искала да заприличате на
агне
, на червей, на дракон.
Главата е в тясна връзка с формообразуването. Да, обаче дали именно тя създава човешкото тяло, човешката фигура? Отговорът е: Не! Налага се да приемете, че главата непрекъснато и тайно иска да прави нещо съвсем различно от Вашите лични на мерения. Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк.
В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон.
Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него.
към текста >>
Същото става и ако от главата се опита да израсне едно
агне
.
Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му. А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават.
Същото става и ако от главата се опита да израсне едно агне.
към текста >>
169.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*40 Рихард В
агне
р, 1813 1883 „Майсторите певци от Нюрнберг"
*40 Рихард Вагнер, 1813 1883 „Майсторите певци от Нюрнберг"
към текста >>
170.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния м
агне
тизъм и земната електрическа енергия.
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия.
По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата. Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния. Тук откриваме полярността, двете страни на немската същност, която се намира във всяко нещо.
към текста >>
171.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко з
агне
зден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Докато в Германия човек има усещането: Духовният живот е така дълбоко загнезден в правовия живот, че първо трябва да му се помогне, за да застане сам на краката си.
Тук имаме усещането: Духовният живот е толкова самостоятелен, че той изобщо не се грижи за другите две части. Ако мислим реалистично за социалния въпрос на съвременната епоха и за основния импулс на социалния въпрос в наши дни, това внася един съществен отпечатък върху целия този проблем.
към текста >>
172.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Флуор, м
агне
зий.
Растителен белтък. Отношението на елементите кислород, азот, въглерод и водород към бъбрека, черния дроб, белия дроб, сърцето. Медитативен метод. Желязно лъчение, противодействие на белтъка. Растителен и животински въглерод.
Флуор, магнезий.
Кариес на зъбите и малокръвие. Силиций. Основи и киселини. Храносмилане и солеобразуване. Външна терапия.
към текста >>
173.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и м
агне
зият.
Виждате ли, в духовната наука често е трябвало да подчертаваме, че човекът има свои жизнени периоди. Жизненият период на детството до смяната на зъбите, жизненият период, продължаващ до половата зрялост, и след това третият жизнен период, траещ до началото на 20-те години. Тези жизнени периоди действително са свързани с интимните процеси в човешкия организъм и може да се каже: първият жизнен период, приключващ със смяната на зъбите, е действително това, което често съм характеризирал като себеограничаване, в известна степен, концентриране на цялата човешка органна дейност върху обособяването на твърдия скелет, върху изграждането на здравия скелет. Крайната точка е достигната, когато този твърд скелет изтласне навън зъбите. Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията.
Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият.
Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения.
към текста >>
Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и м
агне
зият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите.
Жизненият период на детството до смяната на зъбите, жизненият период, продължаващ до половата зрялост, и след това третият жизнен период, траещ до началото на 20-те години. Тези жизнени периоди действително са свързани с интимните процеси в човешкия организъм и може да се каже: първият жизнен период, приключващ със смяната на зъбите, е действително това, което често съм характеризирал като себеограничаване, в известна степен, концентриране на цялата човешка органна дейност върху обособяването на твърдия скелет, върху изграждането на здравия скелет. Крайната точка е достигната, когато този твърд скелет изтласне навън зъбите. Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият.
Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите.
Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека.
към текста >>
Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на м
агне
зиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно м
агне
зиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията.
Тези жизнени периоди действително са свързани с интимните процеси в човешкия организъм и може да се каже: първият жизнен период, приключващ със смяната на зъбите, е действително това, което често съм характеризирал като себеограничаване, в известна степен, концентриране на цялата човешка органна дейност върху обособяването на твърдия скелет, върху изграждането на здравия скелет. Крайната точка е достигната, когато този твърд скелет изтласне навън зъбите. Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите.
Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията.
Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е.
към текста >>
Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а м
агне
зият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата.
Крайната точка е достигната, когато този твърд скелет изтласне навън зъбите. Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията.
Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата.
Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е. между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят.
към текста >>
Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на м
агне
зий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани.
Ясно е като на длан, че това обособяване на твърдото в този, в голямата си част все още течен човек, това обособяване на твърдото би трябвало да има много общо с цялостното оформяне на човешката фигура по посока на периферията. Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата.
Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани.
Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е. между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят. При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала.
към текста >>
Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на м
агне
зий в съответните им съединения.
Забележителното тук е, че във всичко това, което се извършва тук, трябва да бъде приписано интимно участие на двете субстанции, на които иначе се обръща твърде малко внимание в човешкия организъм; това е флуорът и магнезият. Бих казал в това разреждане, в което се срещат в човешкия организъм, флуорът и магнезият изпълняват важна роля именно в този детски период до смяната на зъбите. Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани.
Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения.
Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека. Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е. между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят. При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала. Ако вземете третия жизнен период при човека, то за него по подобен начин влиза в съображение правилното равновесие на везните между желязото и самия белтък, и цялото образуване на белтъци.
към текста >>
Ние срещаме това взаимодействие между м
агне
зий и флуор, т.е.
Това, което се извършва с включването на процеса на втвърдяване в човешкия организъм, това е едно постоянно взаимодействие на магнезиевите сили с флуорните сили, при което силите на флуора поемат ролята на пластичен ваятел в човека, който закръгля, задържа лъченията, а именно магнезиевите сили действуват лъчисто, организирайки съединителните снопчета и други подобни, за да може след това, там вътре да се организира субстанцията. Ако Вие кажете: зъбът възниква просто поради това, че по отношение на неговия размер, по отношение на цемента си той бива оформен от ваятеля флуор, а магнезият влива в него това, което трябва да бъде оформено; ако вие кажете това, вашето твърдение всъщност съвсем няма да е обезсмислено, но ще бъде нещо, което не вероятно много съответствува с всичко, протичащо в природата. Ето защо има тъй голямо значение в ранната детска възраст в известна степен да бъдат правилно поставени везните между доставянето на магнезий и доставянето на флуор и Вие винаги ще се убеждавате, че зъбите рано се повреждат ако тези везни не са правилно регулирани. Необходимо е още с поникването на първия зъб да бъде наблюдава но формирането на зъбите у детето дали развива по-малко емайл, дали зъбите са склонни да останат малки; върху това ние ще говорим по-подробно, но сега бих желал кръгообразно да се приближа към въпроса, при това е необходимо да се погрижим чрез съответната диета да се подпомогне единия или другия недостатък, или чрез приема на флуор, или чрез приема на магнезий в съответните им съединения. Това ни позволява да погледнем направо във формообразуващия процес при човека.
Ние срещаме това взаимодействие между магнезий и флуор, т.е.
между нещо, което съобразно устройството на своята субстанция е в силна степен извънчовешко, именно в първите години от живота, тъй като действително в тези първи години на своя живот човекът е в силна степен само част от външния свят. При това флуорът бива взет от външния свят, от сферата на извън човешкото, за да се устреми срещу лъчистото влияние на метала. Ако вземете третия жизнен период при човека, то за него по подобен начин влиза в съображение правилното равновесие на везните между желязото и самия белтък, и цялото образуване на белтъци.
към текста >>
174.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ала най-страшното е онази своеобразно съпротивителна сила, която антимонът притежава срещу силите, които аз, в хода на дните, през които Вие сте тук, описах като подземни сили, силите, разгръщащи себе си в електричеството и в м
агне
тизма.
Едно друго свойство на антимона се състои в това, че когато бъде нагрят антимонът може да оксидира, може да изгори по един определен начин. Белият пушек, образуващ се при това, проявява определено родство със студените тела, към които той прилепва, и известните антимонови цветя показват нещо, при което, облягайки се на други тела, била разтворена кристализационната сила.
Ала най-страшното е онази своеобразно съпротивителна сила, която антимонът притежава срещу силите, които аз, в хода на дните, през които Вие сте тук, описах като подземни сили, силите, разгръщащи себе си в електричеството и в магнетизма.
Когато по определен начин обработим антимона чрез електролиза и след това го поднесем към катода, и след като докоснем утайката от антимон по катода с метален връх, тогава антимонът избухва, тогава той предизвиква малка експлозия. Ако я подпомогнем тази съпротива на антимона срещу електрическия елемент е силно характерна за антимона.
към текста >>
175.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Електричество и м
агне
тизъм и тяхното приложение в терапията.
Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят. Същност на светлината и лечение високо в планината. За храненето.
Електричество и магнетизъм и тяхното приложение в терапията.
към текста >>
Олово, м
агне
зий, калай, желязо, мед, злато, живак, сребро.
Понятието за отровата. Преформиране на хомеопатичното правило. Солевият процес. Металният процес. Лъчевото въздействие на металите.
Олово, магнезий, калай, желязо, мед, злато, живак, сребро.
Отговори на въпроси: за лечението на астмата. За парентералната белтъчна терапия. Простуда. Връзка между мускули и кости. За изследването на вкуса. Вещество и процес в организма.
към текста >>
176.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тази външна наука казва например, че в човешкия организъм има силиций, флуор, м
агне
зий, калций.
Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи. Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него. Това ще го видим в следващите лекции. Само че относно изследванията в тази насока трябва да бъдем извънредно предпазливи. Какво прави, да речем, външната наука, когато изследва човешкия организъм?
Тази външна наука казва например, че в човешкия организъм има силиций, флуор, магнезий, калций.
Външната наука казва за силиция, че е в косите, в кръвта и в урината. Но нека да вземем тези два случая - силиций в косите и в урината.
към текста >>
Нека да вземем за пример м
агне
зия.
В урината имаме силиций, защото там той е нещо излишно. Той не е нужен там и се отделя. Напълно безразлично е, че е вътре, там той не действа, а се изхвърля това, което не е нужно да действа, което е прекалено много. Това е именно онзи силиций, който не бива да остава в организма, който няма ни най-малкото значение за него. Така е, когато изследваме някои отделни вещества.
Нека да вземем за пример магнезия.
Ако в зъбите няма магнезий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в магнезиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им. Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5]. Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото. В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма.
към текста >>
Ако в зъбите няма м
агне
зий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в м
агне
зиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им.
Той не е нужен там и се отделя. Напълно безразлично е, че е вътре, там той не действа, а се изхвърля това, което не е нужно да действа, което е прекалено много. Това е именно онзи силиций, който не бива да остава в организма, който няма ни най-малкото значение за него. Така е, когато изследваме някои отделни вещества. Нека да вземем за пример магнезия.
Ако в зъбите няма магнезий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в магнезиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им.
Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5]. Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото. В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма. Магнезият няма какво да търси в млякото.
към текста >>
Но материалистическата наука казва, че м
агне
зият се намира в млякото.
Това е именно онзи силиций, който не бива да остава в организма, който няма ни най-малкото значение за него. Така е, когато изследваме някои отделни вещества. Нека да вземем за пример магнезия. Ако в зъбите няма магнезий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в магнезиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им. Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5].
Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото.
В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма. Магнезият няма какво да търси в млякото. Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили. Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там.
към текста >>
В млякото обаче м
агне
зият няма никакво значение.
Така е, когато изследваме някои отделни вещества. Нека да вземем за пример магнезия. Ако в зъбите няма магнезий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в магнезиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им. Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5]. Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото.
В млякото обаче магнезият няма никакво значение.
Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма. Магнезият няма какво да търси в млякото. Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили. Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там. В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля.
към текста >>
Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли м
агне
зия, който е вътре в организма.
Нека да вземем за пример магнезия. Ако в зъбите няма магнезий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в магнезиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им. Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5]. Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото. В млякото обаче магнезият няма никакво значение.
Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма.
Магнезият няма какво да търси в млякото. Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили. Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там. В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля. Същото се отнася например за флуора, който е нещо съществено в глечта на зъбите, без който не можем да разберем целия процес на израстването на зъбите.
към текста >>
М
агне
зият няма какво да търси в млякото.
Ако в зъбите няма магнезий, те няма да са зъби, понеже за зъбите в магнезиевия процес се намират онези сили, които взимат извънредно голямо участие в изграждането им. Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5]. Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото. В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма.
Магнезият няма какво да търси в млякото.
Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили. Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там. В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля. Същото се отнася например за флуора, който е нещо съществено в глечта на зъбите, без който не можем да разберем целия процес на израстването на зъбите. В урината той също се намира, но като нещо, което се изхвърля, което вътре няма значение.
към текста >>
Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква м
агне
зиевите сили.
Чухте това от лекцията на професор Рьомер[5]. Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото. В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма. Магнезият няма какво да търси в млякото.
Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили.
Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там. В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля. Същото се отнася например за флуора, който е нещо съществено в глечта на зъбите, без който не можем да разберем целия процес на израстването на зъбите. В урината той също се намира, но като нещо, което се изхвърля, което вътре няма значение. Флуорът в урината е това, което организмът изхвърля, понеже не се нуждае от него.
към текста >>
Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как м
агне
зият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там.
Но материалистическата наука казва, че магнезият се намира в млякото. В млякото обаче магнезият няма никакво значение. Там млякото е достатъчно мощно, за да изхвърли магнезия, който е вътре в организма. Магнезият няма какво да търси в млякото. Можем естествено да анализираме, но при лактацията нещата са такива, че лактационният процес може да се породи чрез това, че отблъсква магнезиевите сили.
Ние узнаваме нещо за тази своеобразна противоположност в изграждащия зъбите процес и в лактацията само чрез това, че знаем как магнезият, който участва в изграждането на зъбите, е нещо съществено, нещо, което динамично е необходимо там.
В лактацията той е нещо като петото колело на колата и се изхвърля. Същото се отнася например за флуора, който е нещо съществено в глечта на зъбите, без който не можем да разберем целия процес на израстването на зъбите. В урината той също се намира, но като нещо, което се изхвърля, което вътре няма значение. Флуорът в урината е това, което организмът изхвърля, понеже не се нуждае от него.
към текста >>
177.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Един процес на Земята, или сбор от процеси, които са тясно свързани с това, което трябва да наречем земно и извънземно, е действащото между същностите на електричеството и м
агне
тизма.
След това обаче е от особено значение следното.
Един процес на Земята, или сбор от процеси, които са тясно свързани с това, което трябва да наречем земно и извънземно, е действащото между същностите на електричеството и магнетизма.
Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива. Ако схематично си представите земната повърхнина (виж рис.9, стр. 60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и магнетизма, има вътрешна връзка със земното като такова. Знаете, че електричеството се провежда само от един земен проводник към друг, от един морзов апарат към друг, винаги има само кабелна връзка, кръгът се затваря под Земята, там имаме работа с това електрическо поле, което Земята вече си е присвоила. Можем да кажем, че скритото в електричеството и магнетизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено).
към текста >>
Електричеството и м
агне
тизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива.
След това обаче е от особено значение следното. Един процес на Земята, или сбор от процеси, които са тясно свързани с това, което трябва да наречем земно и извънземно, е действащото между същностите на електричеството и магнетизма.
Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива.
Ако схематично си представите земната повърхнина (виж рис.9, стр. 60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и магнетизма, има вътрешна връзка със земното като такова. Знаете, че електричеството се провежда само от един земен проводник към друг, от един морзов апарат към друг, винаги има само кабелна връзка, кръгът се затваря под Земята, там имаме работа с това електрическо поле, което Земята вече си е присвоила. Можем да кажем, че скритото в електричеството и магнетизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено). Това са всички електрични и магнетични влияния, които имаме в нашите електрични и магнетични полета.
към текста >>
60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и м
агне
тизма, има вътрешна връзка със земното като такова.
След това обаче е от особено значение следното. Един процес на Земята, или сбор от процеси, които са тясно свързани с това, което трябва да наречем земно и извънземно, е действащото между същностите на електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива. Ако схематично си представите земната повърхнина (виж рис.9, стр.
60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и магнетизма, има вътрешна връзка със земното като такова.
Знаете, че електричеството се провежда само от един земен проводник към друг, от един морзов апарат към друг, винаги има само кабелна връзка, кръгът се затваря под Земята, там имаме работа с това електрическо поле, което Земята вече си е присвоила. Можем да кажем, че скритото в електричеството и магнетизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено). Това са всички електрични и магнетични влияния, които имаме в нашите електрични и магнетични полета.
към текста >>
Можем да кажем, че скритото в електричеството и м
агне
тизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено).
Един процес на Земята, или сбор от процеси, които са тясно свързани с това, което трябва да наречем земно и извънземно, е действащото между същностите на електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива. Ако схематично си представите земната повърхнина (виж рис.9, стр. 60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и магнетизма, има вътрешна връзка със земното като такова. Знаете, че електричеството се провежда само от един земен проводник към друг, от един морзов апарат към друг, винаги има само кабелна връзка, кръгът се затваря под Земята, там имаме работа с това електрическо поле, което Земята вече си е присвоила.
Можем да кажем, че скритото в електричеството и магнетизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено).
Това са всички електрични и магнетични влияния, които имаме в нашите електрични и магнетични полета.
към текста >>
Това са всички електрични и м
агне
тични влияния, които имаме в нашите електрични и м
агне
тични полета.
Електричеството и магнетизмът са област, която следва задълбочено да бъде изследвана по отношение на здравия и болния човек, при което обаче най-често оставаме несигурни, понеже нещата са такива. Ако схематично си представите земната повърхнина (виж рис.9, стр. 60), тук вътрешността, тук външното, тогава това, което представлява електричеството и магнетизма, има вътрешна връзка със земното като такова. Знаете, че електричеството се провежда само от един земен проводник към друг, от един морзов апарат към друг, винаги има само кабелна връзка, кръгът се затваря под Земята, там имаме работа с това електрическо поле, което Земята вече си е присвоила. Можем да кажем, че скритото в електричеството и магнетизма, всъщност е извънземно и вътрешно земно (жълто); Земята обаче си присвоява електричеството и има в себе си (синьо) електрически въздействия, които са извънземни, но те могат да бъдат и задържани в обкръжението на Земята, без да бъдат присвоени от нея (червено).
Това са всички електрични и магнетични влияния, които имаме в нашите електрични и магнетични полета.
към текста >>
Нам
агне
тизираме ли желязо, по отношение на Земята това означава, че правим магнита един малък крадец.
Намагнетизираме ли желязо, по отношение на Земята това означава, че правим магнита един малък крадец.
Ние му предаваме способност, която Земята всъщност иска да поеме от Всемира, открадваме я, преди тя да я поеме, и я задържаме за себе си. Ние правим малък крадец от магнита. Той си присвоява това, което Земята желае, защото вътрешно притежава силата да го задържи за себе си. Всички електрични и магнетични полета в околността на Земята са нещо, което сме откраднали от Земята за човешките нужди, като подмамваме природата сама да открадне там, където задържаме извънземното горе. Там ние имаме нещо крайно извънземно, което дори по хитър начин го задържаме над Земята, въпреки че Земята иска да го получи с всичката си сила, с която разполага, за да действа отвътре навън.
към текста >>
Всички електрични и м
агне
тични полета в околността на Земята са нещо, което сме откраднали от Земята за човешките нужди, като подмамваме природата сама да открадне там, където задържаме извънземното горе.
Намагнетизираме ли желязо, по отношение на Земята това означава, че правим магнита един малък крадец. Ние му предаваме способност, която Земята всъщност иска да поеме от Всемира, открадваме я, преди тя да я поеме, и я задържаме за себе си. Ние правим малък крадец от магнита. Той си присвоява това, което Земята желае, защото вътрешно притежава силата да го задържи за себе си.
Всички електрични и магнетични полета в околността на Земята са нещо, което сме откраднали от Земята за човешките нужди, като подмамваме природата сама да открадне там, където задържаме извънземното горе.
Там ние имаме нещо крайно извънземно, което дори по хитър начин го задържаме над Земята, въпреки че Земята иска да го получи с всичката си сила, с която разполага, за да действа отвътре навън. Ние обаче не й позволяваме да действа отвътре навън, ние го задържаме. И затова в електричните и магнетичните полета трябва да видим борци срещу неритмичните човешки процеси и би трябвало да се развие една терапия, при която в близост до човешкия организъм да се постави - не да се положи върху човека - силен магнит, например при силна аритмия или друго силно смущение, или нещо слабо, появило се в човешката ритмична система - при слабото дори е по-добре, - да се постави просто по-близо или по-далеч, като трябва да се изпробва. Разстоянието трябва да се узнае чрез изпробване. Искам да ви кажа как най-добре можем да приложим тук научните изследвания, не толкова, за да ви посоча един интересен факт, понеже той още не е напълно узрял за външната наука, а да насоча вниманието ви към нещо, като при това отново трябва да се съобразим с един съвсем друг мисловен комплекс.
към текста >>
И затова в електричните и м
агне
тичните полета трябва да видим борци срещу неритмичните човешки процеси и би трябвало да се развие една терапия, при която в близост до човешкия организъм да се постави - не да се положи върху човека - силен магнит, например при силна аритмия или друго силно смущение, или нещо слабо, появило се в човешката ритмична система - при слабото дори е по-добре, - да се постави просто по-близо или по-далеч, като трябва да се изпробва.
Ние правим малък крадец от магнита. Той си присвоява това, което Земята желае, защото вътрешно притежава силата да го задържи за себе си. Всички електрични и магнетични полета в околността на Земята са нещо, което сме откраднали от Земята за човешките нужди, като подмамваме природата сама да открадне там, където задържаме извънземното горе. Там ние имаме нещо крайно извънземно, което дори по хитър начин го задържаме над Земята, въпреки че Земята иска да го получи с всичката си сила, с която разполага, за да действа отвътре навън. Ние обаче не й позволяваме да действа отвътре навън, ние го задържаме.
И затова в електричните и магнетичните полета трябва да видим борци срещу неритмичните човешки процеси и би трябвало да се развие една терапия, при която в близост до човешкия организъм да се постави - не да се положи върху човека - силен магнит, например при силна аритмия или друго силно смущение, или нещо слабо, появило се в човешката ритмична система - при слабото дори е по-добре, - да се постави просто по-близо или по-далеч, като трябва да се изпробва.
Разстоянието трябва да се узнае чрез изпробване. Искам да ви кажа как най-добре можем да приложим тук научните изследвания, не толкова, за да ви посоча един интересен факт, понеже той още не е напълно узрял за външната наука, а да насоча вниманието ви към нещо, като при това отново трябва да се съобразим с един съвсем друг мисловен комплекс.
към текста >>
178.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на м
агне
зия, като приготвим подходящ препарат.
Човек трябва да си изгради способността за наблюдение на подобно нещо. Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб. Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм. Ще превърнем целия човек в зъб.
Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на м
агне
зия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб. Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм. Ще превърнем целия човек в зъб. Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
179.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Такива излъчващи действия се появяват под друга форма при другите метали, например при м
агне
зия.
Нека от тази гледна точка да разгледаме металите- искам по-добре да кажа металността, - ако разгледаме металността от тази гледна точка, имаме това, което току-що характеризирах като излъчване под различна форма. То може да се появява в крайната форма на излъчването, разрушението на земното в космическото пространство. Това е така, особено при действията на оловото. На човек му се иска да каже, че чрез оловните действия в човека като организъм се внедряват онези сили, които искат просто да го разпръснат в света. Чрез оловните въздействия е налице тенденцията на това разпръсване навън в света и затова оловните въздействия най-добре могат да се разглеждат като излъчвания.
Такива излъчващи действия се появяват под друга форма при другите метали, например при магнезия.
Те много ясно се забелязват и на това почива именно действието на магнезия в зъбите. В човешкия организъм трябва да се стигне до металните въздействия и това също става. Но излъчванията могат и да метаморфозират. Ако излъчването започне да метаморфозира, то става нещо, което искам да означа по следния начин: Лъчът е вече само посока, но каквото става, е всъщност отклонение около линията на посоката, едно осцилиране, трептене, спираловидно движение.
към текста >>
Те много ясно се забелязват и на това почива именно действието на м
агне
зия в зъбите.
То може да се появява в крайната форма на излъчването, разрушението на земното в космическото пространство. Това е така, особено при действията на оловото. На човек му се иска да каже, че чрез оловните действия в човека като организъм се внедряват онези сили, които искат просто да го разпръснат в света. Чрез оловните въздействия е налице тенденцията на това разпръсване навън в света и затова оловните въздействия най-добре могат да се разглеждат като излъчвания. Такива излъчващи действия се появяват под друга форма при другите метали, например при магнезия.
Те много ясно се забелязват и на това почива именно действието на магнезия в зъбите.
В човешкия организъм трябва да се стигне до металните въздействия и това също става. Но излъчванията могат и да метаморфозират. Ако излъчването започне да метаморфозира, то става нещо, което искам да означа по следния начин: Лъчът е вече само посока, но каквото става, е всъщност отклонение около линията на посоката, едно осцилиране, трептене, спираловидно движение.
към текста >>
Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на м
агне
зия.
Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло. И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща.
Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия.
Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно. Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите. Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек.
към текста >>
Употребите ли някаква м
агне
зиева сол, да речем, сярно-кисел м
агне
зий (м
агне
зиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек.
Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите. Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно.
към текста >>
Първо, имате действието на м
агне
зия, което обаче престава там, където стоят зъбите.
Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите.
Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество.
към текста >>
М
агне
зиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница.
Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно. Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите.
Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница.
Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество. Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
към текста >>
И това е въз-можно, ако вземем м
агне
зиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на м
агне
зия навътре до силите на главата.
Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно. Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите. Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек.
И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата.
Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество. Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно. С другата половина трябва да се придържаме към магнезия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното. Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, получени само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума.
към текста >>
Знаете, че емпирично и там също е прилаган м
агне
зиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество.
Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
С другата половина трябва да се придържаме към магнезия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното. Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, получени само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума.
към текста >>
С другата половина трябва да се придържаме към м
агне
зия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното.
Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата. Оттам ги оставяте отново да се излъчват обратно. И тогава действително ще бъде породен процесът, изхождащ от етерното, хомеопатезиран до етерното процес, където вече имаме само сили, където няма никакво вещество, където сме тръгнали от съвсем друго вещество. Знаете, че емпирично и там също е прилаган магнезиев сулфат, но той може да се приложи рационално само когато се прозре тази взаимовръзка, защото веднага ще забележим, че можем да се придържаме например към сярната киселина само наполовина, не напълно.
С другата половина трябва да се придържаме към магнезия, така че оттам този, който вярва, че може да се вземе друг сулфат, не улучва правилното.
Това е, което се вярва, когато се изхожда от съображения, получени само с помощта на методите на външния сетивен свят и разума.
към текста >>
180.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това е един процес, който можем почти да докоснем с ръка при разглеждането на полярността между изтласкващите сили на м
агне
зия и силите на флуора, които закръглят.
В човека те са силите, образуващи пластично органите, докато другите сили, изграждащите сили са тези, които изтласкват органите от духовно-етерния във физическия свят.
Това е един процес, който можем почти да докоснем с ръка при разглеждането на полярността между изтласкващите сили на магнезия и силите на флуора, които закръглят.
И това е процес, който се проявява навсякъде. При зъбите той протича от долу нагоре и горе се закръгля, но той протича и отпред назад, отзад напред и от горе надолу, закръгляйки се долу. И вие можете, пак искам да кажа, да го докоснете с ръце, когато си представите, че с тенденцията да се избута напред отвън навътре нещо кръгло, се образува нещо и срещу него застава от долу нагоре[1] един образуващ кълбо процес (виж рис.24, червено).
към текста >>
181.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
"скелет", така че те не могат да се отделят, а така да се каже "н
агне
тяват" духовно-душевното.
По един съвсем обратен начин действуват определени соли, т.е. това което е не "изгарящо", а "разтворимо" във вода, и което при охлаждане на водата има свойството да се отделя и утаява. Тези соли, карбонати и други соли действуват обратно и предизвикват една прекалено голяма свързаност на духовно-душевните сили, т.е. на Азовата дейност с т.н.
"скелет", така че те не могат да се отделят, а така да се каже "нагнетяват" духовно-душевното.
И тук Вие отново можете да приложите лечебно средство: Това постигате, ако намалите тази свързаност. Така че сега имаме право да заявим: Ако правилно разбираме това, което се извършва в едно или друго вещество, когато го внасяме в организма; ако правилно разбираме това как това вещество повлиява целия организъм, тогава ние се научаваме да разбираме, как може да противодействуваме на един процес, който протича абнормно.
към текста >>
Другият възразява: Жалко, ако подковеш с това коня си, защото тук е събрана много м
агне
тична сила, това впрочем е магнит.
ако ги приложите в живота, ако запитате живота Вие ще се уверите, че те отговарят, че те напълно отговарят на истината. Вие ще се уверите, че практиката изцяло потвърждава резултатите на духовното изследване. Аз бих дал следното сравнение за тези хора, които под претекст че не успяват да стигнат до съзерцание в духовния свят, отхвърлят и самия духовен свят. Двама души разглеждат парче желязо и спорят. Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон.
Другият възразява: Жалко, ако подковеш с това коня си, защото тук е събрана много магнетична сила, това впрочем е магнит.
Обаче първият е категоричен: аз не виждам тук никаква магнетична сила, за мен това е чисто и просто една подкова.
към текста >>
Обаче първият е категоричен: аз не виждам тук никаква м
агне
тична сила, за мен това е чисто и просто една подкова.
Вие ще се уверите, че практиката изцяло потвърждава резултатите на духовното изследване. Аз бих дал следното сравнение за тези хора, които под претекст че не успяват да стигнат до съзерцание в духовния свят, отхвърлят и самия духовен свят. Двама души разглеждат парче желязо и спорят. Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон. Другият възразява: Жалко, ако подковеш с това коня си, защото тук е събрана много магнетична сила, това впрочем е магнит.
Обаче първият е категоричен: аз не виждам тук никаква магнетична сила, за мен това е чисто и просто една подкова.
към текста >>
182.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се з
агне
здват тук.
Но може да се получи и обратното. Двигателно-веществообменната система може да изпитва прекалено силно привличане към сярата: тогава белтъкът се насища с прекалено големи количества сяра. Тогава в белтъка имаме въглерод, кислород, азот, водород и в сравнение с тях прекалено много сяра.
В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук.
И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на органите, за които стана дума миналия път. Застоят предизвиква гърчови състояния. Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват. Ние се опитваме да обогатим детето с впечатления, обаче не постигаме нищо: определени впечатления, поради своите особени качества, просто изчезват в наситената със сяра белтъчна субстанция.
към текста >>
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се з
агне
здват там и не могат да мръднат навън.
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
Ние много скоро ще забележим тази особеност при детето. Детето вероятно ще бъде подложено на депресивни, на меланхолни състояния. Тези скрити в него впечатления ще го измъчват. И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен.
към текста >>
183.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния м
агне
тизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай.
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай.
Едва така се научаваме да вникваме в човешката същност. Тук утре ще продължим.
към текста >>
184.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на В
агне
р.
Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц.
Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер.
И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг.
към текста >>
185.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разговор на В
агне
р с Фауст
[2] днес сме се придвижили извънредно далеч – от “Фауст” на Гьоте, 1 ч., Нощ (готическа стая).
Разговор на Вагнер с Фауст
към текста >>
186.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния м
агне
тизъм.
Ако се опитват да обяснят отклоненията на магнитната стрелка на земната повърхност само с това, което може да се наблюдава вътре в пространството, в което се намира магнитната стрелка, от самосебе си се разбира, че това би ни се сторило като нещо невъзможно.
Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния магнетизъм.
Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята. Следователно, ако става дума за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност. Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за определени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността. Обаче то не се съблюдава, когато става дума за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
към текста >>
Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния м
агне
тизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята.
Ако се опитват да обяснят отклоненията на магнитната стрелка на земната повърхност само с това, което може да се наблюдава вътре в пространството, в което се намира магнитната стрелка, от самосебе си се разбира, че това би ни се сторило като нещо невъзможно. Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния магнетизъм.
Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята.
Следователно, ако става дума за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност. Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за определени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността. Обаче то не се съблюдава, когато става дума за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
към текста >>
Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния м
агне
тизъм при разглеждането на магнитната стрелка.
Това, което казах сега, трябва внимателно да се разгледа със същата методологическа необходимост, както и земния магнетизъм при разглеждането на магнитната стрелка.
към текста >>
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния м
агне
тизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности.
Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот. Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
187.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Калий м
агне
зий.
Калий магнезий.
към текста >>
188.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се з
агне
здват там.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична. Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ.
Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там.
Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>
189.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с м
агне
зиев сулфат.
В 1920 химикът на BASF д-р Щрайхер го запитва дали може да каже нещо относно производството и прилагането на минералните торове, което да доведе до нещо ново.
Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат.
Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста. Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години. Следователно десетилетия по-късно. Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
към текста >>
Че острият недостиг на м
агне
зий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години.
В 1920 химикът на BASF д-р Щрайхер го запитва дали може да каже нещо относно производството и прилагането на минералните торове, което да доведе до нещо ново. Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат. Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста.
Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години.
Следователно десетилетия по-късно. Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
към текста >>
190.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен кварца, трябва да се имат предвид най-различните силикатни минерали като фелдшпат и слюда; към варовика трябва да се назоват калцият, калият, натриевата субстанция; поне м
агне
зият трябва да се причисли.
В първата лекция след описаните полярно разграничени жизнени сили, следва описание на полярността на кварцовите и варовиковите вещества, които се представят като земните носители-посредници на тези сили.
Освен кварца, трябва да се имат предвид най-различните силикатни минерали като фелдшпат и слюда; към варовика трябва да се назоват калцият, калият, натриевата субстанция; поне магнезият трябва да се причисли.
към текста >>
191.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Това не важи по същия начин, както за съжаление много примери показват, за варовика и „варовитите“ вещества като калций, м
агне
зий, калий, натрий.
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно планинско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на растението реагира положително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Това не важи по същия начин, както за съжаление много примери показват, за варовика и „варовитите“ вещества като калций, магнезий, калий, натрий.
Как стоят нещата в това отношение трябва да се изпитва на място и в течение на годините да се контролира!
към текста >>
192.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Електродвигателят действа на основата на м
агне
тизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател.
Казвал съм ви, че до смяната на зъбите, до седмата година главният мозък фино се формира. Да разгледаме главния мозък на току-що родено дете и главния мозък на седемгодишно дете. При седемгодишното става нещо, което формира неговия главен мозък. Сам по себе си главният мозък нищо не може да направи.
Електродвигателят действа на основата на магнетизма, цялото движение във фабриката зависи от този електродвигател.
Но отначало трябва да се включи електрическият ток, иначе този електродвигател няма да заработи и ще си остане неподвижен. Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот. В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота. Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие.
към текста >>
193.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Знаем, че м
агне
тизмът в магнита се проявява двояко: и двата вида м
агне
тизъм ги има.
Ако имате магнит, знаете, че той привлича желязото.
Знаем, че магнетизмът в магнита се проявява двояко: и двата вида магнетизъм ги има.
Имаме положителен магнетизъм и отрицателен магнетизъм. Единият край на магнита привлича, другият отблъсква.
към текста >>
Имаме положителен м
агне
тизъм и отрицателен м
агне
тизъм.
Ако имате магнит, знаете, че той привлича желязото. Знаем, че магнетизмът в магнита се проявява двояко: и двата вида магнетизъм ги има.
Имаме положителен магнетизъм и отрицателен магнетизъм.
Единият край на магнита привлича, другият отблъсква.
към текста >>
Ако имаме работа с положителния м
агне
тизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо.
В областта на физическото, на телесното нищо не ни притеснява да даваме имена на нещата, да въвеждаме термини. На човек са му нужни названия. Аз сега ви описах ставащото на телесно, на душевно и на духовно ниво; всеки от вас винаги може да възприеме това, да го види, всеки от вас може да си изясни това. Но са ни необходими названия.
Ако имаме работа с положителния магнетизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо.
И така, в желязото присъства нещо невидимо.
към текста >>
Що за м
агне
тизъм приписваш на желязото?
Несъгласният с това, че вътре в желязото се намира нещо невидимо, ще каже: какъв си глупак!
Що за магнетизъм приписваш на желязото?
Това е просто подкова. С такива съм подковавал коня си. Трябва да си просто идиот, да не се съгласиш, че в желязото има нещо невидимо и да използваш магнит за подковаване на коне, нали така? Защото тази «подкова», притежаваща магнитни свойства, трябва да се използва не за подковаване на коне, а съвсем иначе.
към текста >>
194.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вътре във вас, във вашата глава, става н
агне
тяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
195.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вътре, в Земята, навсякъде присъстват м
агне
тизмът и електричеството.
Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха.
Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството.
Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно!
към текста >>
Земята изцяло е пълна с м
агне
тизъм и електричество.
Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството.
Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество.
В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена.
към текста >>
В това, че в Земята навсякъде присъстват м
агне
тизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество.
В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена. Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там.
към текста >>
196.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
То се е з
агне
здило вътре.
Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
То се е загнездило вътре.
Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.
към текста >>
197.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Телеграфната връзка в местностите, където няма мравешки купчинки, се осъществява по-трудно, отколкото в местностите, където има мравешки купчини, тъй като електричеството и м
агне
тизмът, на чиято основа се осъществява телеграфната връзка, зависят от мравчената киселина.
Телеграфната връзка в местностите, където няма мравешки купчинки, се осъществява по-трудно, отколкото в местностите, където има мравешки купчини, тъй като електричеството и магнетизмът, на чиято основа се осъществява телеграфната връзка, зависят от мравчената киселина.
Ако телеграфните проводници са прекарани през градове, където няма мравки, електрическата и магнитна проводимост се снижават и електродвижещите сили на тези участъци трябва да се компенсират за сметка на тези участъци, където проводниците минават през полята (от електротехниката най-малкото е известно, че киселинността на средата рязко повишава електрическата проводимост на тази среда - бел. пр.). Но, разбира се, мравчената киселина се разпространява и в градския въздух.
към текста >>
198.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед м
агне
тизира етерното тяло на човека.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед. Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск.
Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека.
В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга. Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва. И ако човек има нечиста съвест, нещото, което тежи на съвестта, се оказва разхлабено и се издига по-нагоре, като безпокои астралното тяло и «аза». Като следствие, в резултат на това ставащо посредством етерното тяло разхлабване на съвестта, човек прави такива признания, осъзнава се за такива неща, за които в други случаи не би си признал.
към текста >>
Но ако етерното тяло е м
агне
тизирано с такъв поглед, то се разхлабва.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед. Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск. Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека. В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга.
Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва.
И ако човек има нечиста съвест, нещото, което тежи на съвестта, се оказва разхлабено и се издига по-нагоре, като безпокои астралното тяло и «аза». Като следствие, в резултат на това ставащо посредством етерното тяло разхлабване на съвестта, човек прави такива признания, осъзнава се за такива неща, за които в други случаи не би си признал.
към текста >>
- Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се м
агне
тизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът.
Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството. Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои!
- Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът.
Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия. Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода. Нито един човек няма право да се стреми да получи власт над друг човек по такъв начин!
към текста >>
199.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Агне
ц Божий. Дарохранителницата.
Преход от образа на Добрия Пастир към образа на Разпнатия и раждането на догмата за непорочното зачатие. Трихотомията като ерес през Средновековието.
Агнец Божий. Дарохранителницата.
Полумесецът като символ на турците. Евхаристийните противоречия. Тридесетгодишната война. Светият Дух действа в появата на протестантството. «Евангелска хармония» на Отфрид и «Хелианд».
към текста >>
200.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал
агне
!
Раджите са вземали от втората каста, от кастата на воините. Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени. Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически. Между тези касти е имало строго разделение.
В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне!
Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни. Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик. Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора. Така е било в Индия.
към текста >>
201.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес нерядко се казва, имайки предвид Христа: «
Агне
ц Божий».
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част.
Днес нерядко се казва, имайки предвид Христа: «Агнец Божий».
Това е било видно на изображенията, достигнали от първите векове. Част от такава картина, изобразяваща агънце, намиращо се на рамената на Христос, още се е запазила. Запазила се е само тази част. Въобще в древността са наричали човека по някаква част. Например наричат човека Капа, има такова име - някога малката шапка се е наричала капа.
към текста >>
Така и името «
Агне
ц Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение.
Запазила се е само тази част. Въобще в древността са наричали човека по някаква част. Например наричат човека Капа, има такова име - някога малката шапка се е наричала капа. И от тази шапка някои хора са получавали името си, прякора. Ако са наричали някого «Орел», той е можел да сложи орел в герба си и т. н.
Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение.
През VI век сл. Р. Хр. всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба. Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос. Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в.
към текста >>
202.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Наричат го м
агне
тизъм.
Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос. Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед?
Наричат го магнетизъм.
Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита. И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм». Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това. Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «м
агне
тизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм.
Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм». Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това. Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «м
агне
тизъм».
Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм».
Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това. Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
Само шарлатаните още говорят, че човек може да м
агне
тизира, обаче те вече нямат никаква представа за това.
Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита. И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм».
Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това.
Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
203.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например те имат престилка от
агне
шка кожа.
Разбира се, лесно можем да недооценим тези неща. Важно е и следното: масоните имат определени одежди за своите церемонии.
Например те имат престилка от агнешка кожа.
Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти. И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това. Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека.
към текста >>
И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от
агне
шка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти.
Разбира се, лесно можем да недооценим тези неща. Важно е и следното: масоните имат определени одежди за своите церемонии. Например те имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така.
И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти.
И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това. Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека. Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
към текста >>
204.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ - вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, - особено ако той отначало е бил някъде силно н
агне
тен, в него се развива страшна топлина.
Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън. Същото нещо става в близост до Земята. Близо до Земята въздухът също получава сила да се разширява.
Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ - вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, - особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, в него се развива страшна топлина.
Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат. Тук той не може да излезе навън, а се насочва тук. Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където й се оказва най-малко съпротивление. Мълнията -това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
към текста >>
205.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Това е произведението «Парсифал», по което В
агне
р[8] е написал либрето и музика!
Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век. Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал.
Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика!
Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише. Волфрам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
към текста >>
[8] Рихард В
агне
р — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождест-венско представление, като поема се е появило в 1877 г, а в музикално оформление е завършено в 1882 г.
[8] Рихард Вагнер — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождест-венско представление, като поема се е появило в 1877 г, а в музикално оформление е завършено в 1882 г.
към текста >>
206.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
38. Рихард В
агне
р — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождест-венско представление, като поема се е появило в 1877 г, а в музикално оформление е завършено в 1882 г.
38. Рихард Вагнер — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождест-венско представление, като поема се е появило в 1877 г, а в музикално оформление е завършено в 1882 г.
към текста >>
НАГОРЕ
