Търсене в текстове за 'Август'

34. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг.
Така хората мислят, че могат да обгърнат и да проникнат с погледа всичко. И впечатлението на астрономическото познание беше толкова голямо, че то можеше да даде една такава цел. Но ние трябва да кажем, че чрез всички тези мисли бе добито първоначално твърде малко за една теория за възникването на света. Защо? За да не попаднем още от самото начало на това, което Духовната наука има да каже и което лесно може да бъде атакувано от противниците, трябва да хвърлим поглед върху идеите, които са имали такива хора, които са стояли сред духовния живот и сред идеалите на онова време. Можем да се убедим по най-прост начин за това, как са се разиграли тези неща, ако насочим по-отблизо поглед върху онази реч "Върху границите на природопознанието", която Дю Боа-Реймонд е държал на 14 август 1872 година на събранието на естествениците в Лайпциг. В тази реч Дю Боа-Реймонд възхвали във всички нюанси този идеал на астрономическото познание и каза, че истинска естествена наука има само там, където сме в състояние да сведем отделните природни явления към една астрономия на атомите и молекулите, а всичко останало не важи като обяснение на природата. Следователно според това изказване някой би обяснил природонаучно човешкия душевен живот, ако би успял да покаже, как трябва да се групират в човека атомите и молекулите по образеца на астрономическите движения, за да направят да се яви един човешки мозък. Обаче същевременно Дю Боа-Реймонд обърна вниманието на това, че всъщност за обяснението на душата и на нейните факти не е направено още нищо чрез едно такова астрономическо обяснение, защото казваше той: Да предположим, че бихме постигнали идеала, че бихме могли действително да кажем: така и така стават движенията на атомите в човешкия мозък според образеца на астрономическите движения: при възприятието на тона до диез бихме видели този комплекс от движения, при възприятието на червения цвят един друг комплекс тогава от гледището на естествената наука ние бихме задоволили нашата причинна нужда. Обаче никой човек, подчерта Дю Боа-Реймонд, не би могъл да разбере, защо определен вид движения се превръща в нашия душевен живот именно в изживяването: виждам червено, чувам оргелов тон, изпитвам миризма на рози или тем подобни. Защото Дю Боа-Реймонд обърна вниманието върху нещо, което всъщност още Лайбниц беше подчертал и срещу което не може да се възрази нищо: Да си представим ако въпросът би се касаел само за движение да си представим човешкия мозък уголемен до огромни размери, така щото тогава бихме го имали пред нас така, че бихме могли да ходим из него като из една фабрика, където можем да наблюдаваме всички движения на колелетата и на ремъците и бихме могли да покажем: тук има определено движение него бихме могли тогава да нарисуваме и да го изчислим, както можем да изчислим движенията на планетите около Слънцето.
към текста >>

35. Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Виж също лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена в Ок-сфорд на 22 Август 1922 год, излязла на английски в книгата “Човешкият Живот на Земята и в Духовния Свят”.
8 ) Адам Кадмон. Виж също лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена в Ок-сфорд на 22 Август 1922 год, излязла на английски в книгата “Човешкият Живот на Земята и в Духовния Свят”.
към текста >>

36. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Виж "Изтокът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г.
/*11/ – За тези две течения...възглед върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните народи. Виж "Изтокът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г.
към текста >>

/*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
/*6/ – Сравни също: "Човешкият живот на Земята и в духовните светове", 2-ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
към текста >>

/*7/ – Витрувиес Пилио, царски архитект при Цезар Август, който написва своята 10-томна творба, "За архитектурата", между 16.
/*7/ – Витрувиес Пилио, царски архитект при Цезар Август, който написва своята 10-томна творба, "За архитектурата", между 16. и 13. в. пр. Хр., черпейки от гръцки източници и собствените си опитности.
към текста >>

/*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата година в превод със следното заглавие: /не се чете/.
/*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата година в превод със следното заглавие: /не се чете/.
към текста >>

37. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сравни лекцията от 24 август 1911 г.
3. Същества, които са от голямо значение за еволюцията на човечеството. «Тези висши същества са завършили пътя си, който останалото човечество още има да изминава. Те действат като великите учители на мъдростта и съзвучието на човешките усещания, чувства.» (От писмо на Р. Щайнер, Берлин, 20 януари 1905 г). Сравни лекцията от 24 август 1911 г. в Събр. съч. 129, 26 декември 1909 г. в Събр. съч. 117.
към текста >>

38. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

99; Щутгарт, 3 август 1908 г., в «Свят, Земя и хора», Събр.
46) За пораждането на сетивните органи във връзка с планетното развитие виж по-специално лекциите в Мюнхен, 1 и 2 юни 1907 г. в «Теософия на розенкройцерите», Събр. съч. 99; Щутгарт, 3 август 1908 г., в «Свят, Земя и хора», Събр. съч. 105. Изглежда важно, че Рудолф Щайнер разглежда този въпрос на Генералното събрание на немската секция на Теософското общество. По същия повод през 1909 г. в цикъла си лекции «Антропософия», 23-25 октомври, включени в «Антропософия, психософия, пневматософия», Събр. съч. 115, той представя духовното учение за сетивата, с което, според неговите думи, дава солиден фундамент за ръководеното от него европейско духовнонаучно движение.
към текста >>

39. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

75) Сравни с лекцията в Щутгарт, 26 август 1906 г.
75) Сравни с лекцията в Щутгарт, 26 август 1906 г. в «Пред портата на теософията», GA 95.
към текста >>

40. 1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тези сказки аз държах през август 1909 година в Мюнхен.
Тези сказки аз държах през август 1909 година в Мюнхен. Те са свързани с представянето на драмата "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. Особено първата сказка е на годена в нейното устройство към това представяне. Който обгръща с поглед застъпената от мене антропософска Духовна наука, може да знае, че начинът, по който аз се изразявам, когато търся формата на това изразяване единствено въз основа на импулси те на тази Духовна наука, се различава от този употребяван в сказките. Но действителното духовно познание не трябва да бъде едностранчиво догматично. То може да прокара нишките към най-различните сродни възгледи, свързвайки ги помежду си.
към текста >>

41. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед.
Когато се издигне в свръхсетивните светове, човек постепенно се научава да разчита тази космическа писменост. Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало. Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед. Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото.
към текста >>

42. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

През август 1909 г.
Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие. Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва". Поне пред част от Вас аз вече съм обяснявал същността на Бодисатвите, и то от различни гледни точки. В цикъла „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят", изнесен през април 1909 в Дюселдорф, аз показах как се отнасят Бодисатвите към цялото космическо развитие. През август 1909 г. в Мюнхен изнесох цикъла „Изтокът в светлината на Запада" и разгледах нещата от друга гледна точка*5. Днес отново ще разгледаме същността на Бодисатвите, естествено по друг начин, и Вие постепенно ще откриете съзвучието между отделните истини.
към текста >>

43. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август.
В 1821 г. той имал за това особен повод. Хората от княжеството, на което Гьоте посветил толкова от своите сили, обединили усилия за да направят висше училище за градското население. Това било като подарък за княза на Ваймар. Гьоте решил, че най-добре ще се отпразнува този малък импулс на духовен прогрес, като призове известен брой хора в навечерието на Рождество и отбележи този духовен прогрес със стихове, които те могат да напишат съобразно възможностите си. След това събрал излезлите от народа стихотворения, сам написал поетично предисловие към тях, а бъдещият велик херцог Карл Александър, който по това време бил тригодишно момченце, трябвало да предаде под коледната елха книжката на княз Карл Август. Коледната елха била вече установил се символ в 1821 г..
към текста >>

44. 1. ВЪВЕДЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИЗДАТЕЛ GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен.
В няколко от тези лекции Рудолф Щайнер споменава преживяването на Савел /по-късно Павел/, който, като преминал пустинята, приближавал портите на Дамаск. Без да познавал Христос, Павел внезапно преживял в духа Неговото силно присъствие чрез светлината, словото и пълнотата на Неговото същество. Това събитие на посвещение необикновено за онова време сега в зазоряващия се период на Светлина, така казва Щайнер, все повече и повече ще се разпространява. Следователно Павел може да се счита за предшественик на една нова форма на съзнание за духовния свят. В заключение ще споменем, че първите осем лекции, обемащи периода от януари до Великден 1910 г., бяха последвани от написването и премиерата на първата от четирите Мистерийни драми на Рудолф Щайнер "Портата на посвещение", представена през август същата година в Мюнхен. В първата сцена на тази мистерийна драма Теодора обявява в артистична форма приближаващото се явяване на Христос в етера, което не ще зависи от вяра, а по-скоро от новоспечелено, изпълнено със светлина духовно виждане.
към текста >>

45. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
*16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
към текста >>

46. Лекция първа GA_126 Окултна история

За учението на Ферекид виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 август 1909 г., GA 113.
18. Ферекид от Сирос (ок. 584-499 пр.Р.Х.) - съвременник на "седемте мъдреци", ученик на Питак и учител на Питагор. За учението на Ферекид виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 август 1909 г., GA 113.
към текста >>

47. Лекция втора GA_126 Окултна история

8. Август Фридрих Гфрьорер (1803-1861).
8. Август Фридрих Гфрьорер (1803-1861). Писмото на Пърсивал, владетелят на Бонламиулка, от 21 юни 1429 г. се цитира по книгата на Гфрьорер "Geschichte des Urchristentum", III Hauptteil, Stuttgart, 1838, p. 286.
към текста >>

48. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов.
През 1900 година, на 12. Август умря една личност, която все още не е достатъчно оценена: Соловьов. Той имаше едно етерно тяло, което действуваше лъчезарящо на далечни разстояния. Обаче въпреки че Соловьов е един велик философ, неговата глава, неговият интелект нямаха онези далечни въздействия, каквито бяха присъщи на неговата душа. Неговото мислене е велико и красиво, обаче неговата философия нямаше онази голяма стойност, която притежаваше душата му. Неговият интелект, неговата глава се явяваха като пречка чак до смъртта му и всичко това беше усещано като една дисхармония на окултните влияния. И когато той умря, когато неговият мозък се отдели, а етерното му тяло засия в етерния свят, тогава той беше освободен и вече несмущаван от своето мислене, така че лъчезареше по един чуден начин в етерния свят.
към текста >>

49. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том.
Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч. 15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том. Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29. Януари 1911. Бележките от лекцията в Сент Гален от 19. Декември 1912 следва да бъдат съпоставени с лекционния цикъл „Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане” (Събр.Съч. 140), както и с лекциите в Касел от 29.
към текста >>

50. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Лекция от 9 Август 1918 в „Съзнателните необходимости днес и утре“, 21 лекции, Берлин 1918 (Събр.
*35. Р. Щайнер говори за съвременния спорт като за „практически дарвинизъм“, застъпен предимно всред мъжката половина на англо-американското население. Лекция от 9 Август 1918 в „Съзнателните необходимости днес и утре“, 21 лекции, Берлин 1918 (Събр. Съч. №181).
към текста >>

51. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или изпитанието на огъня", Berlin 1810.
30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или изпитанието на огъня", Berlin 1810.
към текста >>

34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на педагогиката" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр.
34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на педагогиката" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр. Съч. №293)
към текста >>

52. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

(юли 1904 г.) – За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между животинската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) – Прераждане в безпомощно дете?
За връзката между физическата същност и свръхсетивната същност на човека (декември 1903 г.) – Съществува ли случайност? (юли 1904 г.) – За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между животинската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) – Прераждане в безпомощно дете? (декември 1904 г.) – Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? (декември 1904 г.) – Идиотия (декември 1904 г.) – Губят ли се предишните способности на човешката душа? (февруари 1905 г.) – Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на кармичния закон? (1906 г.)
към текста >>

53. Библиографична справка GA_135 Прераждане и Карма

Четиринадесет лекции, Щутгарт, 22 август – 4 септември 1906 г., с два Отговора на въпроси.
Пред портата на теософията. Четиринадесет лекции, Щутгарт, 22 август – 4 септември 1906 г., с два Отговора на въпроси. Събр. съч. 95.
към текста >>

54. За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма GA_138 За инициацията

от 25 до 31 август 1912 г.
от 25 до 31 август 1912 г.
към текста >>

55. Съдържание GA_138 За инициацията

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. . . . . . . . . . . . . . . 11
към текста >>

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. . . . . . . . . . . . . . . 27
към текста >>

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. . . . . . . . . . . . 47
към текста >>

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. . . . . . . . . . . 64
към текста >>

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. . . . . . . . . . . . 81
към текста >>

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. . . . . . . . . . . . 102
към текста >>

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. . . . . . . . . . . . 117
към текста >>

ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. . . . . . . . . . . 135
към текста >>

56. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 25 август 1912 г.
Мюнхен, 25 август 1912 г.
към текста >>

57. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 26 август 1912 г.
Мюнхен, 26 август 1912 г.
към текста >>

58. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 27 август 1912 г.
Мюнхен, 27 август 1912 г.
към текста >>

59. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 28 август 1912 г.
Мюнхен, 28 август 1912 г.
към текста >>

60. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 29 август 1912 г.
Мюнхен, 29 август 1912 г.
към текста >>

61. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 30 август 1912 г.
Мюнхен, 30 август 1912 г.
към текста >>

62. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 31 август 1912 г.
Мюнхен, 31 август 1912 г.
към текста >>

63. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Мюнхен, 30 август 1912 г.
Мюнхен, 30 август 1912 г.
към текста >>

64. Бележки GA_138 За инициацията

На 22 август 1909 г.
Лекционният цикъл е изнесен след Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г. Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г.
към текста >>

следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г.
Лекционният цикъл е изнесен след Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г. Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж.
към текста >>

През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г.
Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж. „Четири мистерийни драми“, GA 14.
към текста >>

„Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г.
с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж. „Четири мистерийни драми“, GA 14.
към текста >>

„Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г.
На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж. „Четири мистерийни драми“, GA 14.
към текста >>

Решение за това учредяване се взима на събранието по време на тези тържествени представления на 26 август 1912 г.
20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското общество в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро след това до учредяване на независимото Антропософско общество. Решение за това учредяване се взима на събранието по време на тези тържествени представления на 26 август 1912 г.
към текста >>

Лекциите на Карл Унгер са на 19-ти, 21-ви и 23-ти август, темата е: По пътя към духовната наука.
23 промеждутъчни дни: представленията са в: неделя, 18-ти, „Елисейската мистерия“; вторник, 20-ти, „Портата на посвещението“; четвъртък, 22-ри, „Изпитанието на душата“; събота, 24-ти, „Пазачът на Прага“. Лекциите на Карл Унгер са на 19-ти, 21-ви и 23-ти август, темата е: По пътя към духовната наука.
към текста >>

65. Бележки GA_139 Евангелието на Марко

12. Лекция от 31 Август 1912 в Мюнхен, включена в „За посвещението.
12. Лекция от 31 Август 1912 в Мюнхен, включена в „За посвещението. За вечността и мигновението“, Събр. Съч. №138.
към текста >>

27. „Теософията и духовният живот на съвременността“ непубликувана лекция, изнесена на 31 Август 1912.
27. „Теософията и духовният живот на съвременността“ непубликувана лекция, изнесена на 31 Август 1912.
към текста >>

66. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Август 1913, Мюнхен, намираща се в Събр. съч.
20. В лекцията от 9. Февруари 1912, Виена (намираща се в Събр. съч. № 130, „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“; също и в лекцията от 27. Август 1913, Мюнхен, намираща се в Събр. съч. № 147 „Тайните на прага“.
към текста >>

След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „.
21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна. Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя. След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон. Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина.
към текста >>

Август 1908 в „Свят, Земя и човек“, Събр. съч.
42. „Сикстинската Мадона“: сравни изказванията на Рудолф Щайнер в лекциите от 4. Август 1908 в „Свят, Земя и човек“, Събр. съч. № 105 от 2. Септември 1908; в „Египетски митове и мистерии“, Събр. съч. № 106 от 30. Януари 1913; в „Резултати на духовното изследване“, Събр. съч. № 62; и от 1.
към текста >>

67. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>

68. Тайните на прага GA_147 Тайните на прага

Цикъл лекции, изнесени в Мюнхен от 24 до 31 август 1913 г.
Цикъл лекции, изнесени в Мюнхен от 24 до 31 август 1913 г.
към текста >>

69. Съдържание GA_147 Тайните на прага

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
към текста >>

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
към текста >>

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
към текста >>

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
към текста >>

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
към текста >>

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
към текста >>

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
към текста >>

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
към текста >>

70. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 24 август 1913 г.
Мюнхен, 24 август 1913 г.
към текста >>

71. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 25 август 1913 г.
Мюнхен, 25 август 1913 г.
към текста >>

72. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 26 август 1913 г.
Мюнхен, 26 август 1913 г.
към текста >>

73. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 27 август 1913 г.
Мюнхен, 27 август 1913 г.
към текста >>

74. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 28 август 1913 г.
Мюнхен, 28 август 1913 г.
към текста >>

75. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 29 август 1913 г.
Мюнхен, 29 август 1913 г.
към текста >>

76. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 30 август 1913 г.
Мюнхен, 30 август 1913 г.
към текста >>

77. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Мюнхен, 31 август 1913 г.
Мюнхен, 31 август 1913 г.
към текста >>

78. Бележки GA_147 Тайните на прага

16) което се разкри тук като евритмия: това първо въвеждане в евритмическото изкуство става на 28 август 1913 г.
16) което се разкри тук като евритмия: това първо въвеждане в евритмическото изкуство става на 28 август 1913 г. за участниците в празничните представления в музикалната зала. Вж. бел. към стр. 89.
към текста >>

16) случилото се на сцената през последните дни: от 19 до 23 август са представени по два пъти „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Вж.
16) случилото се на сцената през последните дни: от 19 до 23 август са представени по два пъти „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Вж. Рудолф Щайнер „Четири мистерийни драми“ (1910-1913), Събр. съч. 14.
към текста >>

79. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

*32. Има се предвид ежегодното представяне на Мистерийните драми и „Тайните на прага", 8 лекции от 24 до 31 Август 1913 (Събр.
*32. Има се предвид ежегодното представяне на Мистерийните драми и „Тайните на прага", 8 лекции от 24 до 31 Август 1913 (Събр. Съч. №147).
към текста >>

80. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава?
Обаче при разглеждане на историческите събития се налага да вземем под внимание следното. Нека да се спрем на едно събитие, което е напълно независимо от ситуацията, в която се намираме. Да вземем например историческото явление „Гьоте“. До известна степен ние изпитаме потребност да разглеждаме едно такова явление, каквото представлява Гьоте, и всичко онова, което той е създал, като подчинено на една строга необходимост. Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава? Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения? И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения?
към текста >>

И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте.
До известна степен ние изпитаме потребност да разглеждаме едно такова явление, каквото представлява Гьоте, и всичко онова, което той е създал, като подчинено на една строга необходимост. Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава? Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения? И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения? Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив? Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
към текста >>

81. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

175, и от 22 август 1919 г.
85. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания: Срв. с лекциите на Рудолф Щайнер от 13 февруари 1917 г. в „Градивни камъни за едно познание на Мистерията на Голгота“, Събр. съч. 175, и от 22 август 1919 г. в „Педагогическо изкуство“, Събр. съч. 294.
към текста >>

82. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На 3 Август 1914 г.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г. на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото. Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз. Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>

Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г.
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г. насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките.
към текста >>

83. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия?
При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия? И че отговорът на този въпрос е бил уклончив! От начина, по който е бил поставен въпросът, никой не бива да се съмнява, че ако в момента от говорът е бил утвърдителен, неутралитетът на Белгия нямало да бъде накърнен.
към текста >>

Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август.
Тук може да се добави и следното. Както споменах, аз не подкрепям накърняването на неутралитета това не ми влиза в работата, но мога да заявя: Ако поради това, че Beликобритания беше отговорила положително, неутралитетът на Белгия не се погазеше, тогава нещата на запад щяха да протекат по съвсем друг начин. С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална. А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална? Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална. Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август. Всичко това обаче било отхвърлено. Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока. Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче.
към текста >>

И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери.
Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска. Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток.
към текста >>

Втори август сме.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия.
Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче!
към текста >>

84. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г.
Ревниво се спа-зват правата дори на най-нископоставения. Съдилищата са неподкупни. Успехите на германците са последица от грижлива подготовка и неуморно прилежание. Дори търговската конкуренция е стриктно уредена със закон и законите срещу всичко, което се смята за "нелоялна конкуренция", се прилагат най-строго. Никой, който живее сред германци и ги е опознал, не може да има впечатление, че си има работа с войнолюбив и грабителски народ. А който пък като мен е прекарал в Германия месец август на текущата година" има се предвид 1914 г. "и по време на двуседмичната мобилизация непринудено се е смесвал с тълпата на улицата, когато обществената възбуда бе достигнала своя връх, може само безкрайно да се удивлява, че един толкова кротък, сдържан народ е способен на това дръзко безстрашие, овладяло междувременно с щурм уж непревземаеми крепости и извоювало по суша и море лаври по начин, на който трябва да се възхищават всички, които не са били държани в неведение относно фактите.
към текста >>

85. Бележки GA_173 Карма на неистината

Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия.
Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>

На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната.
Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>

Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната. Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>

Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.
*116. Франция анексира Тунис през май 1881. По този въпрос срв. Kjellen, "Dreibund und Dreiverband" (Троен съюз и Тройно съглашение), Мюнхен, 1921, стр. 60 сл. Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.
към текста >>

*121. Wilhelm Oberdank студент, иредентист, направил на 17 Август 1882 г.
*121. Wilhelm Oberdank студент, иредентист, направил на 17 Август 1882 г. в Триест опит за покушение срещу император Франц Йосиф. Оберданк бил екзекутиран, а Кардучи го възхвалил в една ода.
към текста >>

86. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Предполагаше се до началото на август да се завърши строителството на сградата.
В Дорнах това беше показано символично. Предполагаше се до началото на август да се завърши строителството на сградата. Нищо не излезе от това; от кармата не беше предопределено, цялото здание да бъде завършено дотогава и, като символ на духа, да гледа на изток-югоизток от висотата на своя хълм.
към текста >>

87. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Започвайки още от Октавиан Август /30 г. пр.Хр.
Тези, които в четвъртия период са имали тази възможност, са търсили в своята душа начин да станат причастни към духовното. Съгласно общата карма на човечеството, в тази епоха пътят е вървял през Мистериите, през търпеливото очакване на посвещението в Мистериите. В Гърция това е било твърдо общоустановено. Римските цезари това не ги устройвало. Римските цезари, стремящи се да станат господари на целия известен тогава свят, са можели да употребят своята власт и за това, да принудят да ги посветят в Мистериите. Започвайки още от Октавиан Август /30 г. пр.Хр. – 14 г. Сл.Хр./, римските цезари със силата на своята власт постигат от една или друга жреческа група посвещение в Мистериите. Така че в този четвърти период ние имаме: от една страна мистерийният принцип, мъдростта на Мистериите, която тогава още я е имало, но постепенно угаснала и тръгнала към упадък – често съм обяснявал неизбежността на това: Мистерията на Голгота идвала да замени Мистериите – от друга страна – жречеството, принудено да разкрива тайните на Мистериите на римските цезари. Октавиан Август е бил първият император от гръко-римската епоха, посветен в тайните на Мистериите; и неговите приемници също са били такива посветени. По самото си същество те се отличавали от тези посветени, които по пътя на вътрешното морално развитие встъпвали в Мистериите.
към текста >>

Октавиан Август е бил първият император от гръко-римската епоха, посветен в тайните на Мистериите; и неговите приемници също са били такива посветени.
Римските цезари, стремящи се да станат господари на целия известен тогава свят, са можели да употребят своята власт и за това, да принудят да ги посветят в Мистериите. Започвайки още от Октавиан Август /30 г. пр.Хр. – 14 г. Сл.Хр./, римските цезари със силата на своята власт постигат от една или друга жреческа група посвещение в Мистериите. Така че в този четвърти период ние имаме: от една страна мистерийният принцип, мъдростта на Мистериите, която тогава още я е имало, но постепенно угаснала и тръгнала към упадък – често съм обяснявал неизбежността на това: Мистерията на Голгота идвала да замени Мистериите – от друга страна – жречеството, принудено да разкрива тайните на Мистериите на римските цезари. Октавиан Август е бил първият император от гръко-римската епоха, посветен в тайните на Мистериите; и неговите приемници също са били такива посветени. По самото си същество те се отличавали от тези посветени, които по пътя на вътрешното морално развитие встъпвали в Мистериите. Великите цезари получавали достъп до тайните на Мистериите по пътя на насилието, използвайки пълната си власт, принуждавайки жречеството да разкрива своите тайни.
към текста >>

88. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Завземането на Лютих (Лиеж) в нощта на 5-ти срещу 6-ти август 1914 година от 14-та пехотна бригада под командването на Лудендорф е осигурило осъществяването на намиращия се под угроза от провал германски план на кампанията.
Завземането на Лютих (Лиеж) в нощта на 5-ти срещу 6-ти август 1914 година от 14-та пехотна бригада под командването на Лудендорф е осигурило осъществяването на намиращия се под угроза от провал германски план на кампанията.
към текста >>

От 1909 година ежегодно във втората половина на август в Мюнхен са се провеждали конгреси на Теософското, а по-късно Антропософското общество.
От 1909 година ежегодно във втората половина на август в Мюнхен са се провеждали конгреси на Теософското, а по-късно Антропософското общество. Имало е драматично представление, съпътствано от съответстващ цикъл лекции на Рудолф Щайнер. И за август 1914 г. е бил насрочен и обявен такъв конгрес, но той не се е състоял поради разразилата се война.
към текста >>

И за август 1914 г.
От 1909 година ежегодно във втората половина на август в Мюнхен са се провеждали конгреси на Теософското, а по-късно Антропософското общество. Имало е драматично представление, съпътствано от съответстващ цикъл лекции на Рудолф Щайнер. И за август 1914 г. е бил насрочен и обявен такъв конгрес, но той не се е състоял поради разразилата се война.
към текста >>

През август 1917 година Кюлман заема поста държавен секретар по външните работи.
в качеството си на аташе на германското посолство в Петербург. През 1904-1909 г. е в Танджер, през 1909-1914 г. – първи секретар на посолството в Лондон, а след началото на Първата световна война – в Константинопол. В 1915 година Кюлман бил назначен за посланик в Хага, в 1916 година – посланик в Константинопол. През август 1917 година Кюлман заема поста държавен секретар по външните работи.
към текста >>

89. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни.
*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни.
към текста >>

90. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

- Виж също «За границите на природознанието», лекция, държана на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872 г.
8. Емил дю Боа Реймонд, 1818 - 1896. «Седемте чудеса на света», лекция, държана на 8 юни 1880 г., Лайпциг, 1882 г. - Виж също «За границите на природознанието», лекция, държана на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872 г. (по-късно събрани в един том под заглавието «За границите на природознанието. Седемте световни загадки»).
към текста >>

167, и от 13 август 1916 г.
84. Рудолф Щайнер говори за хистерията през 1916 г. в двете си лекции от 11 април, 1916 г. в «Човешкият дух в миналото и настоящето» (12 лекции, Берлин, 1916 г.), Събр. съч. 167, и от 13 август 1916 г. в «Загадката на човека. Духовните източници на човешката история» (15 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 170. - Два дни след настоящата лекция от 12 ноември 1917 г. Рудолф Щайнер описва същия феномен в отговори на въпроси, виж «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр.
към текста >>

Сравни също лекцията от 31 август 1921 г.
107. Виж също края на предходната лекция от 10 ноември 1917 г. и бележките там. Сравни също лекцията от 31 август 1921 г. в «Антропософия, корените й и жизнени плодове» (8 лекции, Щутгарт, 1921 г.), Събр. съч. 78.
към текста >>

91. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир: започването на войната на 1 август 1917 г.
31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир: започването на войната на 1 август 1917 г. Папа Бенедикт XV отправя апел за мир към воюващите сили.
към текста >>

Сравни също и с лекцията от 23 август 1906 г., в „Пред портата на Теософията“, Събр.
67. Питагор, 582–493 преди Христос. Тук има една представа за музиката на сферите: Възможно е стенографът да е съкратил изказванията на Рудолф Щайнер на това място. С „Тук ...“ сигурно се имат предвид изложените преди космически закони на Платоновата световна година. Сравни също и с лекцията от 23 август 1906 г., в „Пред портата на Теософията“, Събр. съч. 95.
към текста >>

92. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Рим във времената на Август и католическата църква.
333 година. Рим във времената на Август и католическата църква. Стремежът към сакраментализъм и новото познание за Христос.
към текста >>

93. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

1 което вече сме разглеждали това лято – от 17 август до 2 септември са се провели лекциите, включени в GA 183 „Науката за изграждането на човека“
1 което вече сме разглеждали това лято – от 17 август до 2 септември са се провели лекциите, включени в GA 183 „Науката за изграждането на човека“
към текста >>

94. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Най-ярко това се е изразило във възгледите на първия римски цезар Юлий[vii] и от цезарите първи посветен е бил само Август, но и той по съмнителен начин, докато сред другите имало такива, които са принуждавали да ги смятат за посветени и които са смятали себе си за синове на боговете, сякаш са произлезли от тях.
Присъствало е също и ариманическото, и даже в излишък. Най-ярко това се е изразило във възгледите на първия римски цезар Юлий[vii] и от цезарите първи посветен е бил само Август, но и той по съмнителен начин, докато сред другите имало такива, които са принуждавали да ги смятат за посветени и които са смятали себе си за синове на боговете, сякаш са произлезли от тях. Защото ариманическото се открива особено в това, че човек не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки слабостите на другите. Това бяха двете големи опасности до времето на Мистерията на Голгота, на които несъмнено би се подложило човечеството, ако не се беше случила Мистерията на Голгота: загубата на интерес към своите ближни и желанието на всеки индивид да властва. Но когато Христос свърза своята съдба със съдбата на човечеството, той присади нещо извънредно дълбоко в човечеството. Може би ще ме разберете по-добре, ако схематично ви посоча, какво, собствено, е присадил Христос в човечеството. Както ви показах, ние, хората, носим в себе си сили, които сме развили посредством нашето изконно същество.
към текста >>

[vii] Гай Юлий Цезар Октавиан Август, 63 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр., първи римски император с титлата Цезар Август
[vii] Гай Юлий Цезар Октавиан Август, 63 г.пр.Хр.-14 г.сл.Хр., първи римски император с титлата Цезар Август
към текста >>

95. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Например, в историята се описва личността на първия римски император Август.
За тези неща е много трудно да се говори, защото историята, която самата има своя история, се е развивала по такъв начин, че именно историята въвежда човечеството в заблуда относно тези неща. Това, което е имало важни последствия за южните области на Европа, е било скрито и е останало неизвестно за хората. Например, в историята се описва личността на първия римски император Август. Разбирането за това, в какъв смисъл той е бил важна, оказала решаващо влияние личност, не се е давало, отчасти преднамерено, а в по-голямата си част непреднамерено. Защото император Август, който е стоял в центъра на римските инициативи, съвсем съзнателно се е опитвал да установи такова състояние на световната култура, което би трябвало да скрие от човечеството всичко, което е допринесло за развитие на разсъдъчната душа, да скрие всичко, което започвайки от 747 г. пр.Р.Х. е трябвало да бъде постигнато със собствена работа. Хората е трябвало да се ограничават с това, което са постигнали дотогава, до началото на епохата на разсъдъчната душа, с това, което са постигнали в епохата на сетивната душа, в египетско-халдейската епоха.
към текста >>

Защото император Август, който е стоял в центъра на римските инициативи, съвсем съзнателно се е опитвал да установи такова състояние на световната култура, което би трябвало да скрие от човечеството всичко, което е допринесло за развитие на разсъдъчната душа, да скрие всичко, което започвайки от 747 г. пр.Р.Х.
За тези неща е много трудно да се говори, защото историята, която самата има своя история, се е развивала по такъв начин, че именно историята въвежда човечеството в заблуда относно тези неща. Това, което е имало важни последствия за южните области на Европа, е било скрито и е останало неизвестно за хората. Например, в историята се описва личността на първия римски император Август. Разбирането за това, в какъв смисъл той е бил важна, оказала решаващо влияние личност, не се е давало, отчасти преднамерено, а в по-голямата си част непреднамерено. Защото император Август, който е стоял в центъра на римските инициативи, съвсем съзнателно се е опитвал да установи такова състояние на световната култура, което би трябвало да скрие от човечеството всичко, което е допринесло за развитие на разсъдъчната душа, да скрие всичко, което започвайки от 747 г. пр.Р.Х. е трябвало да бъде постигнато със собствена работа. Хората е трябвало да се ограничават с това, което са постигнали дотогава, до началото на епохата на разсъдъчната душа, с това, което са постигнали в епохата на сетивната душа, в египетско-халдейската епоха.
към текста >>

Ако по-късно, в 666 г., мъдреците от Академията Гондишапур са искали да пренесат бъдещето в по-ранно време, в епохата на император Август са искали да изземат това, което е било постигнато от човека към настоящето време.
Ако по-късно, в 666 г., мъдреците от Академията Гондишапур са искали да пренесат бъдещето в по-ранно време, в епохата на император Август са искали да изземат това, което е било постигнато от човека към настоящето време. Но за целта той е трябвало да има в предишната слава и значение това, което е имал по време на персийската култура, по време на египетско-халдейската култура. И ако през всичките исторически гъсталаци и наслагвания се погледне към действителността и се запитаме: какво е това, което тогава съзнателно са искали да консервират в Рим и чиято консервация е възпрепятствана от разпространението на импулса на Мистерията на Голгота, ще стигнем до следното.
към текста >>

Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>

И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>

И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа. Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание. Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
към текста >>

Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа. Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание. Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
към текста >>

Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа.
преди нашата ера. Разсъдъчната душа се е развивала в периода от 747 г.пр.Хр. примерно до 1413 г.сл.Хр. – това са приблизителни числа, – и от това време е настъпила епохата на съзнателната душа. Средната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано. Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа. Какво е можело да стане с по-интелектуалната част на душата вследствие от това, че разсъдъчната душа би отстъпила на позицията на сетивната душа, какво би станало тогава с тази част, която клони – тя, естествено, още не е развита, но я има – към съзнателната душа? Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа? Какво би станало тогава с човешката душа, която се стреми към съзнателната душа? Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено посредством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие. Но какво ще стане с това, което се устремява към съзнателната душа?
към текста >>

Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа?
примерно до 1413 г.сл.Хр. – това са приблизителни числа, – и от това време е настъпила епохата на съзнателната душа. Средната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано. Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа. Какво е можело да стане с по-интелектуалната част на душата вследствие от това, че разсъдъчната душа би отстъпила на позицията на сетивната душа, какво би станало тогава с тази част, която клони – тя, естествено, още не е развита, но я има – към съзнателната душа? Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа? Какво би станало тогава с човешката душа, която се стреми към съзнателната душа? Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено посредством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие. Но какво ще стане с това, което се устремява към съзнателната душа? Нужно е да се употреби дума, която винаги се избягва да се употребява в тази връзка, за да се замъглят определени факти от човешкото развитие по това време; достатъчно ни е само да назовем в тази връзка тази дума, за да можем да стигнем до правилното разбиране. За другата страна на душата съществува риторика, която вместо изпълването на душата със субстанция, с вътрешно съдържание, дава просто черупка, която се стреми да постави на мястото на живите понятия просто конфигурация от думи, конструкция от изречения.
към текста >>

Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция.
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция. Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация. В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа. Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката! – и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>

В епохата на Август са искали да дадат на човечеството, от една страна, непонятните древни култове.
В епохата на Август са искали да дадат на човечеството, от една страна, непонятните древни култове. Стремили са се да изолират хората от разбирането на тези култове, за да не попитат: какво означава това, което ни се дава в тези култове? Такава тенденция се е запазила в много области и до наши дни. Днес има даже масони, които говорят доста любопитни неща. Например, тези масони казват: широко разпространение има символиката. Тя съдържа много неща, но днешните масони съвсем не се интересуват какво означават тези символи.
към текста >>

Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота.
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота. И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур. От импулсите на Академията Гондишапур просто е било изгонено свръхсетивното – това и до днес остава характерно за природните науки. Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
към текста >>

И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур.
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота. И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур. От импулсите на Академията Гондишапур просто е било изгонено свръхсетивното – това и до днес остава характерно за природните науки. Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
към текста >>

Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота. И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур. От импулсите на Академията Гондишапур просто е било изгонено свръхсетивното – това и до днес остава характерно за природните науки. Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
към текста >>

От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август.
От всичко това останал католицизмът, – чиято основа била заложена по времето на Мистерията на Голгота в Рим, – католическата църква; защото католическата църква е истинският продължител на епохата на Август. Формата, която е приела католическата църква, няма своята основа в Мистерията на Голгота. Оттам само е повеял свеж вятър. Това, което живее в католическата църква, е нейният култ. В този култ само е вплетено това, което изхожда от Мистерията на Голгота; със своята форма и своите церемонии, той достига до епохата на сетивната душа на човечеството.
към текста >>

В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост. Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии.
към текста >>

Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>

Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос.
Доколкото преживяваме момент от времето, когато отново трябва да придобием Христос, да намерим Христос на по-висока степен, трябва да се усили също и противодействието на Христос. Противодействието на Христос е съществувало и преди. Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало. Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>

Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели. Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>

[viii] Нерон Клавдий Цезар Август Германик – римски император 54-68 г., известен с гоненията срещу християните и жестокостта си
[viii] Нерон Клавдий Цезар Август Германик – римски император 54-68 г., известен с гоненията срещу християните и жестокостта си
към текста >>

96. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Може би ще ми позволите отново да напомня как, преди да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация.
Може би ще ми позволите отново да напомня как, преди да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация. Те говореха как мисълта можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и телефона, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво. Но тази култура, тази цивилизация вече препускаше към бездната, заради която се стигна до днешните страховити катастрофи.
към текста >>

Преди юли и август 1914 г.
Преди юли и август 1914 г. политиците на Европа, особено онези на Централна Европа — това може да се установи и от външните документи — безброй пъти декларираха: „При сегашните условия мирът в Европа е гарантиран за дълго време.“ Това беше казвано буквално по този начин от политиците в Централна Европа, най-вече в партийните им речи. Мога да ви посоча изказвания, направени чак през месец май 1914 г., в които се твърдеше: „Благодарение на нашата дипломация, връзките между държавите бяха заздравени, което ни дава основания да вярваме в дълготрайния мир.“ Това е от май 1914 г.!
към текста >>

97. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско. Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература. Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>

98. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време.
Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа. Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание. На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време. Това е един проблем, ужасен по своето естество. Когато го проучим духовнонаучно, откриваме, че тези затъмнени съзнания са били вратите, именно тези същества са завладели съзнанието на тези хора, завладели са затъмнените, помрачените съзнания на тези хора и са действували с тяхното съзнание.
към текста >>

Това беше 6 август превземането на Лютих.
Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството. При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние. При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо. Това беше 6 август превземането на Лютих. В една улица се струпва цялото войсково тяло, Лудендорф сред него, тогава още като пълководец. На него беше оставена цялата сила да реши. Само чрез неговото бързо решение бе създадено това, което стана в Лютих. При това обаче нормалността на неговото съзнание беше изгубена. Това донесе онова състояние, което беше още Цезаровото на душевния живот, затъмнението на съзнанието, което е врага за света на Ариман.
към текста >>

99. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм.
Да, римските посветени държаха Слънчевата тайна в ръцете си. Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм. Тази подробност знаеха само онези, които бяха запознати с най-дълбоките тайни на Римската империя. Но по съвършено друг, духовен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света. И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума. Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по духовен път, а не с помощта на историята.
към текста >>

100. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
към текста >>

6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
към текста >>

7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
към текста >>

8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
към текста >>

9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
към текста >>

10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
към текста >>

11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
към текста >>

101. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Дорнах, 5 август 1922 г.
Дорнах, 5 август 1922 г.
към текста >>

102. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Дорнах, 6 август 1922 г.
Дорнах, 6 август 1922 г.
към текста >>

103. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Дорнах, 9 август 1922 г.
Дорнах, 9 август 1922 г.
към текста >>

104. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Оксфорд, 20 август 1922 г.
Оксфорд, 20 август 1922 г.
към текста >>

105. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Оксфорд, 22 август 1922 г.
Оксфорд, 22 август 1922 г.
към текста >>

106. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Оксфорд, 27 август 1922 г.
Оксфорд, 27 август 1922 г.
към текста >>

107. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Лондон, 30 август 1922 г.
Лондон, 30 август 1922 г.
към текста >>

108. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

[1] В лекцията от 30 август 1922 г.
[1] В лекцията от 30 август 1922 г. в Лондон относно «Изживяванията на човека по време на съня и животът между смъртта и новото раждане» в «Тайната на Троицата», Събр. съч. 214.
към текста >>

109. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тази публична лекция, която е отправена към учителите, е организирана от «Educational Union for the Realisation of Spiritual Values», сдружение, основано след педагогическите лекции на Рудолф Щайнер в Оксфорд през август 1922 г.
[2] Виж следващата лекция от 20-ти ноември 1922 г. Тази публична лекция, която е отправена към учителите, е организирана от «Educational Union for the Realisation of Spiritual Values», сдружение, основано след педагогическите лекции на Рудолф Щайнер в Оксфорд през август 1922 г.
към текста >>

110. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца. Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>

111. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември.
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание. Така че те съвсем не можеха да постъпват по този начин. И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември. Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глупостта.
към текста >>

112. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>

113. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

А след отминаването на Йоановия празник, с настъпването на Юли и Август, хората продължаваха да имат чувството: Ние имаме един Аз, обаче Азът остава в Небето, той е там горе, и ни говори само през Йоановия празник.
А след отминаването на Йоановия празник, с настъпването на Юли и Август, хората продължаваха да имат чувството: Ние имаме един Аз, обаче Азът остава в Небето, той е там горе, и ни говори само през Йоановия празник. Само през това време от годината ние усещахме, че имаме връзка с Небето. Небето пази нашия Аз. И то ни показва нашия Аз само когато отваря големия небесен прозорец в разгара на лятото. Да, Небето ни показва Аза само през времето на Йоановия празник! Обаче за тази цел ние трябва да се молим.
към текста >>

114. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември.
Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед. Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември. През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят. Който може да наблюдава това, вижда в качествените изменения, които претърпяват тези смътни образи в тъмната камера през хода на годината, не друго, а целия годишен кръговрат, проявяващ се в духовно-душевната атмосфера на Слънчевото сияние. В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според числото дванадесет. На възвишението, което ние изкачихме, имаше един такъв по-голям каменен кръг, а на известно разстояние, друг по-малък. И ако с помощта на един въздушен балон можехме да се издигнем нависоко и оттам да погледнем останките от тези два каменни кръга на друидите без да вземаме предвид малкото разстояние между тях, тогава – има нещо много вълнуващо в това – ние щяхме да видим същите очертания, каквито имаше опожареният Гьотеанум в Дорнах.
към текста >>

115. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Защото да вземем Ундините: Вие знаете може би, че да речем моряците, които пътуват много по моретата, откриват, че морето прави едно такова особено впечатление, по източното море през юли, август септември, по-нататък на запад вече през юни, и че тези хора казват: морето започва да цъфти.
Цени се именно всичко, което е живо израстване, живо разцъфтяване. Когато човек премине отвъд прага на духовния свят, тогава всички тези същества му казват: Умирането, това е всъщност истинското начало на живота. И това могат също да чувствуват тези същества. Защото да вземем Ундините: Вие знаете може би, че да речем моряците, които пътуват много по моретата, откриват, че морето прави едно такова особено впечатление, по източното море през юли, август септември, по-нататък на запад вече през юни, и че тези хора казват: морето започва да цъфти. То покарва така да се каже; обаче то покарва от всичко, което се разлага в морето. Тук се проявява разлагането на морето. То предава на морето една особена миризма на гнило.
към текста >>

116. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Август, Събр.
Том III. 11 лекции, изнесени в Дорнах между 1. Юли и 8. Август, Събр. Съч. 237
към текста >>

Август, Събр. Съч.240
Том VI. 15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240
към текста >>

117. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

[4] Готфрид Август Бюргер, 1748-1794. 152ff.
[4] Готфрид Август Бюргер, 1748-1794. 152ff.
към текста >>

118. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки . Втори том GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Август, Събр.
Том III. 11 лекции, изнесени в Дорнах между 1. Юли и 8. Август, Събр. Съч. 237
към текста >>

Август, Събр. Съч.240
Том VI. 15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240
към текста >>

119. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

[2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч.
[2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232.
към текста >>

120. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Трети том GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

между 1 юли и 8 август 1924
между 1 юли и 8 август 1924
към текста >>

Август, Събр.
Том III. 11 лекции, изнесени в Дорнах между 1. Юли и 8. Август, Събр. Съч. 237
към текста >>

Август, Събр. Съч.240
Том VI. 15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240
към текста >>

121. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
към текста >>

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
към текста >>

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
към текста >>

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
към текста >>

122. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Дорнах, 1 август 1924 г.
Дорнах, 1 август 1924 г.
към текста >>

123. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Дорнах, 3 август 1924 г.
Дорнах, 3 август 1924 г.
към текста >>

124. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Дорнах, 4 август 1924 г.
Дорнах, 4 август 1924 г.
към текста >>

125. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Дорнах, 8 август 1924 г.[1]
Дорнах, 8 август 1924 г.[1]
към текста >>

И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение. И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>

126. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Четвърти том GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Август, Събр.
Том III. 11 лекции, изнесени в Дорнах между 1. Юли и 8. Август, Събр. Съч. 237
към текста >>

Август, Събр. Съч.240
Том VI. 15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240
към текста >>

127. Съдържание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Карл Лудвиг, Шлайх и Август Стриндберг.
Протичащата нишка на съдбата, кармата, малко иска да знае за външната и вътрешна професия на човека, тя много повече се интересува за вътрешните душевни сили и душевни съпротивления, за моралните отношения. Изследването на нишката на съдбата изисква да насочим вниманието си върху особени интимности, да разгледаме целостта на човека. Карл Лудвиг, Шлайх и Август Стриндберг.
към текста >>

128. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

август 1924.
[4] таз седмичните «Съобщения»: «Какво се случва в Антропософското общество. Новини за неговите членове», 1. годишнина Nr. 34 от 31. август 1924. напечатано в «Антропософски », страница 65, Събр. съч. 26, 1972.
към текста >>

129. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване.
Времето измина. Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване.
към текста >>

Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин. Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание. Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий.
към текста >>

Напротив сега се получи също и душевният път на древния вожд, на Юлия, на откривателя на Лауриновия омагьосан замък: това е Август Стриндберг.[5]
Погледът бе отново изведен вън от тази стая, защото другата личност, която е била мумифицирана в древен Египет, не показа по-нататък никакви значителни следи. Напротив сега се получи също и душевният път на древния вожд, на Юлия, на откривателя на Лауриновия омагьосан замък: това е Август Стриндберг.[5]
към текста >>

А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>

Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>

След това прочетете мемоарите на Лудвиг Шлайх[6], неговите отношения с Август Стриндберг, вие ще видите, как това отново израства на основата на миналите земни съществувания!
След това прочетете мемоарите на Лудвиг Шлайх[6], неговите отношения с Август Стриндберг, вие ще видите, как това отново израства на основата на миналите земни съществувания! Но тук от мемоарите на Лудвиг Шлайх може да проблесне една светлина, една странна светлина, бих искал да кажа, една поразяваща светлина. Личността, при която аз намерих Шлайх, за която казах, че тя е била мумифицирана в древен Египет от самия Шлайх, тази личност е същата, за която Шлайх разказва в своите мемоари, че тя отново му е довела Стриндберг. Те са работили заедно над трупа. Тази душа, която беше в това тяло, отново ги е събрала.
към текста >>

[5] Август Стриндберг, 1849-1912.
[5] Август Стриндберг, 1849-1912.
към текста >>

130. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

август 1924.
17. таз седмичните «Съобщения»: «Какво се случва в Антропософското общество. Новини за неговите членове», 1. годишнина Nr. 34 от 31. август 1924. напечатано в «Антропософски », страница 65, Събр. съч. 26, 1972.
към текста >>

38. Август Стриндберг, 1849-1912.
38. Август Стриндберг, 1849-1912.
към текста >>

131. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Август, Събр.
Том III. 11 лекции, изнесени в Дорнах между 1. Юли и 8. Август, Събр. Съч. 237
към текста >>

Август, Събр. Съч.240
Том VI. 15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240
към текста >>

132. Съдържание GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Торки, 12 август 1924 г.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
към текста >>

Торки, 14 август 1924 г.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
към текста >>

Торки, 21 август 1924 г.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
към текста >>

Лондон, 24 август 1924 г.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
към текста >>

Лондон, 24 август 1924 г.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
към текста >>

Лондон, 27 август 1924 г.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
към текста >>

133. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Торки, 12 август 1924 г.
Торки, 12 август 1924 г.
към текста >>

134. 5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Торки, 14 август 1924 г.
Торки, 14 август 1924 г.
към текста >>

135. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Торки, 21 август 1924 г.
Торки, 21 август 1924 г.
към текста >>

136. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Лондон, 24 август 1924 г.
Лондон, 24 август 1924 г.
към текста >>

137. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Лондон, 24 август 1924 г.
Лондон, 24 август 1924 г.
към текста >>

138. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Лондон, 27 август 1924 г.
Лондон, 27 август 1924 г.
към текста >>

139. Съдържание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
към текста >>

140. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
[1] Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>

141. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

Август 1907 до един ученик.
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

142. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243.
към текста >>

143. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено.
Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя това с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То ще трябва да загине през май, ако бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят.
към текста >>

144. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Август 1922, Оксфорд
Лекция от 20. Август 1922, Оксфорд
към текста >>

145. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>

Август 1907 до един ученик.
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243.
към текста >>

146. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество. Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
към текста >>

147. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин.
А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин. фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили. Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл.
към текста >>

148. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

При романтиците по различен начин се появява същото схващане - при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
[4] 40. Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 17751854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106-118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249. При романтиците по различен начин се появява същото схващане - при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
към текста >>

149. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

При романтиците по различен начин се появява същото схващане – при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
40. Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106–118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249. При романтиците по различен начин се появява същото схващане – при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
към текста >>

150. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

278 Евритмията като видима песен 8 лекции от 19-27 февруари 1924 г., 1 лекция от 26 август 1923 г.
278 Евритмията като видима песен 8 лекции от 19-27 февруари 1924 г., 1 лекция от 26 август 1923 г. и 1 кратка статия от 2 март 1924 г.
към текста >>

23 август 95 Пред портата на теософията 2-ра лекция
23 август 95 Пред портата на теософията 2-ра лекция
към текста >>

12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция
12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция
към текста >>

18 и 20 август 122 Тайните на библейската история за сътворението.
18 и 20 август 122 Тайните на библейската история за сътворението. 3-та и 5-та лекция
към текста >>

29 август 147 Тайните на Прага.
29 август 147 Тайните на Прага. 6-та лекция
към текста >>

12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история.
12 и13 август 170 Загадката на човека - скритите духовни причини129 в човешката история. 7-ма и 8-ма лекция
към текста >>

24 август изкуство.
24 август изкуство. 1-ва, 3-та и 4-та лекция
към текста >>

23 август х (Антропософия и изкуство) "Съвремие", 1952/53 г., год.
23 август х (Антропософия и изкуство) "Съвремие", 1952/53 г., год. 14, №11
към текста >>

19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство.
19 август 305 Основните духовно-душевни сили на възпитателно то изкуство. 4-та лекция
към текста >>

6, 11 и 16 август 307 Съвременен духовен живот и възпитание.
6, 11 и 16 август 307 Съвременен духовен живот и възпитание. 2-ра, 7-ма и 12-та лекция
към текста >>

29 август 227 Познание за инициацията.
29 август 227 Познание за инициацията. 11 -та лекция
към текста >>

17 август 311 Изкуството на възпитанието с оглед разбирането на човешкото същество.
17 август 311 Изкуството на възпитанието с оглед разбирането на човешкото същество. 6-та лекция
към текста >>

22 август 243 Съзнанието на посветения.
22 август 243 Съзнанието на посветения. Правилни и погрешни пътища на духовното проучване. 11-та лекция
към текста >>

151. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката".
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>

152. Съдържание GA_296 Възпитанието

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
към текста >>

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
към текста >>

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
към текста >>

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
към текста >>

5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
към текста >>

6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
към текста >>

153. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дорнах, 9 август 1919
Дорнах, 9 август 1919
към текста >>

154. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дорнах, 10 август 1919
Дорнах, 10 август 1919
към текста >>

155. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дорнах, 11 август 1919
Дорнах, 11 август 1919
към текста >>

156. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дорнах, 15 август 1919
Дорнах, 15 август 1919
към текста >>

157. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дорнах, 16 август 1919
Дорнах, 16 август 1919
към текста >>

158. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Дорнах, 17 август 1919
Дорнах, 17 август 1919
към текста >>

159. Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
в Оксфорд, Англия от 16. до 20. Август 1922
към текста >>

160. Съдържание GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 16. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 17. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 18. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 19. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 21. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 22. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 23. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 24. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 25. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 26. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 28. Август 1922
към текста >>

Август 1922
Оксфорд, 29. Август 1922
към текста >>

161. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 16. Август 1922
към текста >>

162. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 16. Август 1922
към текста >>

163. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 18. Август 1922
към текста >>

164. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 19. Август 1922
към текста >>

165. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 21. Август 1922
към текста >>

166. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 22. Август 1922
към текста >>

167. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 23. Август 1922
към текста >>

168. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 25. Август 1922
към текста >>

169. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 26. Август 1922
към текста >>

170. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 28. Август 1922
към текста >>

171. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Август 1922
Оксфорд, 29. Август 1922
към текста >>

172. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия.
Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия. Раждането е протекло нормално. През бременността майката се е чувствувала добре – моля да се отнасяте внимателно към тези подробности, за да ги интерпретираме по-късно – и нека да подчертаем, че през този период тя усилено е работела с пишеща машина. При раждането си детето не показва никакви особености. Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално. Отклоненията започват след началото на белодробното дишане.
към текста >>

173. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Бих могъл да кажа, че един такъв въпрос вече изникна, когато по един твърде знаменателен начин на 14 август 1872 година на второто общо заседание на събранието на германските природоизследователи и лека ри Дю Боа–Реймонд произнесе своята знаменита, заслужаваща и днес внимание реч върху границите на природопознанието.
Бих могъл да кажа, че един такъв въпрос вече изникна, когато по един твърде знаменателен начин на 14 август 1872 година на второто общо заседание на събранието на германските природоизследователи и лека ри Дю Боа–Реймонд произнесе своята знаменита, заслужаваща и днес внимание реч върху границите на природопознанието. Въпреки че върху тази реч на Дю Боа–Реймонд, който е бил знаменит физиолог, е било писано толкова много, все пак се взема под внимание, че с нея е дадено по определен начин нещо, което означава една възлова точка в развитието на светогледа.
към текста >>

Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот. Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус. Този е главният трагизъм на нашето съвремие. Тук се намират въпросите, на които трябва да се отговори.
към текста >>

Определянето на границата, до което Дю Боа Реймонд стигна със своето игнорабимус на 14 август 1872 година, не се дължи на устройството на човешката природа, а просто на съвременното положение на историческото развитие на човечеството.
Отново бихме могли да отговорим с едно игнорабимус. Обаче това не бива да стане, защото по отношение на социалните изисквания в модерния свят ние се нуждаем от нещо друго, а не от игнорабимус. Определянето на границата, до което Дю Боа Реймонд стигна със своето игнорабимус на 14 август 1872 година, не се дължи на устройството на човешката природа, а просто на съвременното положение на историческото развитие на човечеството. Как можем да излезем от това игнорабимус, как можем да го надмогнем? Този е големият въпрос. На този въпрос трябва да се отговори, не просто от една познавателна потребност, а от една обща потребност на човечеството. Как можем да се стремим към един отговор, как можем да надмогнем това игнорабимус, както трябва да бъде преодоляно от развитието на човечеството, това ще разглежда по-нататък настоящият курс.
към текста >>

174. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[1] Ернст Хайнрих Филип Август Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена, привърженик на еволюционната теория на Дарвин
[1] Ернст Хайнрих Филип Август Хекел – 1834-1919, немски естественик, професор по зоология в Йена, привърженик на еволюционната теория на Дарвин
към текста >>

175. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Времето за изгаряне на насекомите обикновено е от началото на февруари до Август.
Д-р Вреде: Точни указания тук не могат да се дадат. Необходими са още изчисления, които не могат да се на правят в този момент. Времето за изгаряне на насекомите обикновено е от началото на февруари до Август. За изтребване на полските мишки за тази (1924) година е подходящо времето от втората половина на Ноември до първата половина на Декември, като се знае, че от година на година периодите се изместват.
към текста >>

176. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„.
Още през 1906 той разширява схемата към духовната страна в лекциите си пред членовете на антропософското общество. Това е важно за разбирането на Селскостопанския курс, но няма смисъл да се даде тук една схема, без основно да бъде разгледана. Това разглеждане ще се направи към 8. лекция. Който иска да си създаде правилна преценка не може да се лиши от изучаването на оригиналната литература. Там са описани подробните обяснения. Р. Щайнер, 26 август 1905: „Пред вратите на Теософията„. Бележки от 14 лекции. Сс 95. Също и Сс 136. Едно концентрирано написано изложение от Щайнер/Вегман се намира в първата глава „Основи за разширяването на лечителското изкуство„ Сс 27.
към текста >>

177. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Щайнер 12 август 1916: „Загадката на човека„, Сс 170.
[5] Р. Щайнер 12 август 1916: „Загадката на човека„, Сс 170.
към текста >>

Щайнер 1925: „Антропософски ръководни принципи„, писмо от 17 август 1924, Сс 26.
[19] Р. Щайнер 1925: „Антропософски ръководни принципи„, писмо от 17 август 1924, Сс 26.
към текста >>

178. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

от август 1922 г.
от август 1922 г. до септември 1924 г.
към текста >>

179. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

[2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
[2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
към текста >>

180. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Дорнах, 18 август 1923 г.
Дорнах, 18 август 1923 г.
към текста >>

181. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, римлянинът в това първо християнско столетие, тоест римлянинът в описваното време - тогава са датирали времето по друг начин, по римския календар, но по нашето летоброене това би било в 1, 10 или 50 година, - на въпроса: кой е бог, би казал: «Август или Тиберий».
Виждате ли, римлянинът в това първо християнско столетие, тоест римлянинът в описваното време - тогава са датирали времето по друг начин, по римския календар, но по нашето летоброене това би било в 1, 10 или 50 година, - на въпроса: кой е бог, би казал: «Август или Тиберий». Ако днес попитате китаеца: кой е бог? - той ще ви посочи китайския император. И така, трябва да си изясните, че по това време за римляните владетелят, върховният управляващ е бил в същото време и бог. Едно от първите неща, които римляните забелязали при християните, в което римляните се убедили, било това, че християните не вярвали, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Според представите на римляните човекът, заемащ трона, могъщият управник - това е бог, това е нещо висше и следва да му се молим.
към текста >>

[4] Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
[4] Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
към текста >>

[5] Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
[5] Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890). По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекар вах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време.
към текста >>

182. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

На 2 август 1980 г.
Основа на текста: Лекциите са били стенографирани и след това разшифровани от професионалната стенографка Елена Финк (1883-1960). На 2 август 1980 г. е бил осъществен нов, пълен превод на първоначалната стенограма.
към текста >>

18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
към текста >>

52. Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
52. Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик.
към текста >>

53. Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890).
53. Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890). По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин: «По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време.
към текста >>

183. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г.
към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.
към текста >>

184. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият.
И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин. Трябва да си кажем: когато дойде пролетта, аз ще дам на такъв човек, при когото се е появила загуба на сили, сок от някои растения, например сок от трънки. Ако сокът от трънки се запази - вие знаете, това е едно тръпчиво, кисело растение - и се дава през устата на хора, които са обезсилени през пролетта, тогава е възможно да се поддържат в течение на цялата пролет и лято. Защо? Виждате ли, ако на човек се дава сок от трънки, този трънков сок образува всякакви соли.
към текста >>

185. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

[1] В Щутгартската клиника – Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
[1] В Щутгартската клиника – Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г. като подразделение «Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924–1925 г. – частно предприятие на д-р Ото Палмер.
към текста >>

186. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На осми август се пада денят за освещаване на меда, меденият ден.
Има местности, където хората не прибират меда, докато не го освети свещеник. На осми август се пада денят за освещаване на меда, меденият ден.
към текста >>

[1] Август Хенри Форел – (1848–1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател.
[1] Август Хенри Форел – (1848–1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател. Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насекомите», 1910 г.
към текста >>

187. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездото не опустее».
След това тя се завива в пашкул. Тъй като тя е най-отдолу и най-старша, се развива преди всички, след това следва втората, а най-горната е последна. Ще чака ли първата, докато последната сестра не съзрее и не прокара път от затвора? Не, тя се гъне и движи напред, в съответствие с извивките на пространството. Тя достига края на извивката, който е запълнен с тресчици и прегризва финия слой, отделящ я от топлия въздух. Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездото не опустее».
към текста >>

188. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

10. В Щутгартската клиника - Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
10. В Щутгартската клиника - Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г. като подразделение
към текста >>

14. Август Хенри Форел - (1848-1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател.
14. Август Хенри Форел - (1848-1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател. Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насекомите», 1910 г.
към текста >>

Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездото не опустее».
След това тя се завива в пашкул. Тъй като тя е най-отдолу и най-старша, се развива преди всички, след това следва втората, а най-горната е последна. Ще чака ли първата, докато последната сестра не съзрее и не прокара път от затвора? Не, тя се гъне и движи напред, в съответствие с извивките на пространството. Тя достига края на извивката, който е запълнен с тресчици и прегризва финия слой, отделящ я от топлия въздух. Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездото не опустее».
към текста >>

189. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г.
към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.
към текста >>

190. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г.
към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.
към текста >>

191. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Август го смятали за бог, приемниците му - също.
Ето така християнството в Рим се идентифицирало със световното господство. Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, гледащ на себе си като на бог - разбира се, ако някой бил посветен, той ставал бог. Август го смятали за бог, приемниците му - също. Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове». Той бил духовният владетел. Обаче последният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение. Значение е имал единственият - властелинът на света. Това повече импонирало на народа, произлязъл от Ромул, събрал някога мошениците от целия окръг.
към текста >>

[8] Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
[8] Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н. във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>

192. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче римските императори - с изключение на Август - не владеели тази наука.
Във всеки случай това показва, че тогава науката е била ценена много високо. Обаче римските императори - с изключение на Август - не владеели тази наука. Но те, въпреки това, също били влизали в мистериите. Даже са можели сами да посвещават другите. В една от степените посвещаващият е трябвало да удари по главата този, когото е посвещавал. Това е било символично действие. Император Комод нанесъл такъв удар, че посвещаваният човек паднал мъртъв.
към текста >>

193. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите.
Могат да го направят само змейовете, хората не могат. Всичко трябва да се раздроби. Същото прави със своите хранителни продукти и планетарната система. Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя. След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите. Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета. Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята. По такъв начин следователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
към текста >>

194. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н. във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>

195. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г.
към текста >>

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г.
към текста >>

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г.
към текста >>

196. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г.
към изданието на лекциите на Рудолф Щайнер за строителите на Гьотеанума от август 1922 г. до септември 1924 г.
към текста >>

197. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Дорнах, 2 август 1924 г.
Дорнах, 2 август 1924 г.
към текста >>

198. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Дорнах, 6 август 1924 г.
Дорнах, 6 август 1924 г.
към текста >>

199. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Дорнах, 9 август 1924 г.
Дорнах, 9 август 1924 г.
към текста >>

НАГОРЕ

2.5725319385529