Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
34
резултата от
18
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Аба
'.
1.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития
аба
т Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург.
В това природознание те виждат същевременно истинската основа за всяко висше познание. Те се стремят да развият това висше познание от самото природознание, като работят това природознание да се новороди в духа. Агрипа от Нетесхайм е водил един твърде променлив живот. Той произхожда от един благороден род и се е родил в Кьолн. Следва от рано медицина и право и се стреми да си изясни природните явления по начина, който е бил приет тогава сред определени кръгове и общества, а също и от отделни изследователи, които са държали грижливо в тайна това, което познанието на природата им откривало.
За тази цел той многократно ходи в Париж, в Италия и Англия и посещава също знаменития абат Тритем от Шпонхайм във Вюрцбург.
Преподавал е през различни времена в различните научни институции и тук и там е влизал в служба на богатите и благородниците, на разположение на които е поставял своите държавнически и естественонаучни сръчности. Въпреки че неговите биографи описват услугите, които е правил, като не винаги безупречни, въпреки твърдението, че е печелил пари, като е претендирал че владее тайни изкуства и чрез тях може да достави печалби и предимства на хората, на всичко това се противопоставя неговият явен и неуморим стремеж да усвои знанието на своята епоха по честен начин и да задълбочи това знание в смисъла на едно по-висше познание на света. У него ясно се проявява стремежът да добие от една страна едно ясно становище към естествената наука, а от друга страна към висшето познание. До едно такова становище стига само онзи, който разбира, по какви пътища може да се стигне до едното и до другото познание. Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен.
към текста >>
Поради това
аба
т Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички".
Така е с някои истини на астрономията, на биологията и пр. Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма. Въпреки това за мене е много ясно, че в научните трудове и трактати по естествена наука от наше време има някои "факти", които за бъдещите векове съвсем не ще изглеждат факти, както и за нас не са факти някои неща, които Агрипа и Парацелзий твърдят. Важно не е това, какво те са считали за "факти", а това, в какъв дух се тълкували те тези факти. Във всеки случай по времето на Агрипа е имало малко разбиране за застъпената от него "естествена магия", която е търсил в природата природни неща, а духовното само в духа; хората са се придържали към "свръхестествената магия", която търсела духовното в царството на сетивното и против която Агрипа е водел борба.
Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички".
Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н. Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
към текста >>
Може би на
аба
т Агрипа дължи своето правилно гледище.
Учението за естествения произход в сравнение със съществуващите по-рано "хипотези на сътворението" е един напредък както и познанието, че Земята е кръгла по отношение на всички предишни предположения за нейната форма. Въпреки това за мене е много ясно, че в научните трудове и трактати по естествена наука от наше време има някои "факти", които за бъдещите векове съвсем не ще изглеждат факти, както и за нас не са факти някои неща, които Агрипа и Парацелзий твърдят. Важно не е това, какво те са считали за "факти", а това, в какъв дух се тълкували те тези факти. Във всеки случай по времето на Агрипа е имало малко разбиране за застъпената от него "естествена магия", която е търсил в природата природни неща, а духовното само в духа; хората са се придържали към "свръхестествената магия", която търсела духовното в царството на сетивното и против която Агрипа е водел борба. Поради това абат Тритем от Шпонхайм трябваше да го съветва да съобщава своите възгледи само на малцина избрани като едно тайно учение, а именно само на онези, които можели да се издигнат до подобна идея за природата и духа, "защото и на воловете може да се дава само сено, а не захар, както на пойните птички".
Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище.
В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н. Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси. /Например в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната дума, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н.
към текста >>
Това са същите членове, които срещаме у древните египтяни, у неоплатониците и в К
аба
лата.
При внушението ние можем да видим едно въздействие от човек на човек, което сочи към една връзка на съществата в природата забулена чрез по-висшата дейност на духа. От тук се разкрива една възможност да разберем това, което Парацелзий нарича "астрално" тяло. То е сбор от онези природни действия, под чието влияние ние се намираме и можем да се намираме при особени обстоятелства; тези действия излизат от нас, без душата да знае за това; те не влизат в обсега на понятието на чисто физическите явления. Че в тази област Парацелзий изброява факта, върху които ние се съмняваме, това се дължи на едно гледище, което аз вече споменах и което не ще разгледаме тук. На основата на тези възгледи Парацелзий разделя човешката природа на седем члена.
Това са същите членове, които срещаме у древните египтяни, у неоплатониците и в Кабалата.
Човекът е първо едно физическо-телесно същество, следователно подложено на същите закони, на които е подчинено всяко тяло. В това отношение той е едно чисто елементарно тяло. Чисто телесно-физическите закони са организирани в органически жизнен процес. Парацелзий нарича органическата закономерност "археус" или "спиритус вите" /"дух на живота"/; органическото се издига до явленията подобни на духовното, които не са още дух. Това са "астралните" явления.
към текста >>
2.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Негов учител е Йоханес Тритемий33,
аба
т от Спонхайм.
По този начин могат да се дават импулси, според които хората да действат и така, по тайнствени пътища е възможно да се предават директиви, без те да бъдат разкрити. Това обаче е само банален пример по отношение на неща в света от огромно значение. Посветеният може да действа по всякакъв начин. Той има средства да въздейства не върху ежедневното съзнание, но върху другите слоеве на човешкото съзнание. Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32.
Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм.
Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги. Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа. При четенето на тези произведения действително се чете с подсъзнанието това, което днес е дадено като теософия.
към текста >>
3.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Той е бил открит през 16-ти век в
аба
тството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г.
От тези лекции са не са запазени записки. 57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа. Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви.
Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г.
стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала. 58. Виж бел. 28. 59. Виж бел. 26 60. Виж «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, гл.
към текста >>
4.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в
аба
тството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс).
* Хаммурапи : 1793-1750 до р.х., владетел на Вавилон, съставител на кодекс от закони. * “ Аз и Отец едно сме” Йоан, 10, 30. * “било е, е и ще бъде”: По свидетелство на Плутарх, тези думи били изрисувани в храма на Изида в Саис Египет. * работи в три северни страни: март и април 1908, лекции в Лунд, Малмьо, Стокхолм, Упсал, Осло, Гьотеборг и Копенхаген. * така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс).
Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал. * Из трите открити лекции в Стокхолм …..един: За основната мисъл на “Пръстена на Нибелунгите”, 1 април 1908г., никакви записки няма запазени. * душевното зърно “Парсифал” : виж Rihard Wagner “Mein Leben 11” по-късно в “Парсифал” лято 1882г. * саги и митове: виж “Mythen und Zeichen”, 4 лекции в Берлин 7, 14, 21, 28 октомври 1907 * при древноеленските анатоми : Преди всичко Демокрит и Епикур.
към текста >>
5.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото
Аба
йята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън. Точно това го прави герой и предводител на човечеството. В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено. Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край. И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност.
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита. И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда? За да си отговорим на този въпрос, нека да се пренесем назад във времето и да си припомним особената същност на духовното познание. Съвременният човек познава само днешното познание, до което той достига с помощта на физическия си мозък. Както вече казах, древното познание се осъществяваше в етерното тяло.
към текста >>
6.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Скоро познах в
аба
нтинския Аргос в храма на Юнона споменатия щит, който носеше в лявата ръка. „
философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр. 112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай. Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос: „Още днес си спомням: през времето на троянската война Бях Пантовия син Еуфорбос, на чиито Гърди висеше важното копие от втория атрид.
Скоро познах в абантинския Аргос в храма на Юнона споменатия щит, който носеше в лявата ръка. „
Както го видял апостол Павел: сравни историите на апостолите 9, 2-9. „Тези, които стоят вън... „ Марко, 4, 11; Матей, 13, 11. Там той говори за семена за посев: Матей, 13, 18; Лука 8, 4. Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч. № 15 и „Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзка с египетската митология и сегашната култура“, Събр. съч.
към текста >>
7.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени
аба
ти, за да си оспорват терена.
"И в какво се крие ти? запита кардиналът." Още един, който се включва в разговора. "В неизброимите стада овце, които понастоящем покриват цяла Англия. При вас тези на всяко друго място тъй кротки и невзискателни животни са толкова лакоми и свирепи, че нападат дори хората и ги прогонват от нивите, кзиците и селата.
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени абати, за да си оспорват терена.
Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата. В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в пасища, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си. От най-населените и най-култивираните места създават пустош. Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите животни да им липсва простор. Така не един алчен ненаситник огражда с околовръстен зид няколко хиляди уврата земя; честни земеделци биват изгонвани от домовете им едни чрез измама, други насила, по-късметлиите чрез поредица от притеснения и тормоз, докато бъдат принудени да продадат имота си.
към текста >>
Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я н
аба
вят.
Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце. Друга последица от тази пагубна система е много високата цена на хранителните стоки в много области. Ала това не е всичко. Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце. Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава.
Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят.
И ето ви отново маса от безработни хора. Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба." Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало. Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна. Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада.
към текста >>
8.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Псевдоним на
Аба
та Алфонс Луис Констант, френски олултен писател.
в «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173. 62. Елифас Леви, 1810 - 1875.
Псевдоним на Абата Алфонс Луис Констант, френски олултен писател.
63. Франц Ксавер Бенедикт фон Бадер, 1765 - 1841, лекар, философ, теолог. 64. Луис Клод маркиз де Сен Мартен, 1743 - 1803, френски философ, теософ и окултист. 65. На това място Рудолф Щайнер добавя:«Когато някой приема това за несправедливо и каже, че трябва да страдат невинни заради виновните, тогава мога само да отвърна: Скъпи приятели, обърнете се към тези, от които идват клеветите. Необходимо е да се внесе сериозност в тази област, иначе няма да се подобри положението в Обществото. А трябва да се подобри.
към текста >>
9.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
При държавното устройство на Милано негов непосредствен работодател беше
аба
тът на манастира, за който се рисуваше картината.
Има много неща, чрез които хората се опитват да разпространяват религия в настоящето, и които достигат човечеството само като думи, породени на крилата на Луцифер. Едва когато хората са способни още веднъж да разпознаят тази двойнственост луциферическото, което би ги отвело над самите тях и ариманическото, което би ги отвело долу под самите тях и да се обърнат от тези две към онова, което е наистина Христово, едва тогава те отново ще празнуват по правилния начин Коледното събитие, събитието чрез което трябва да си припомним как онова, което дава собственото си особено значение, своя истински смисъл на Земята, е навлязло в човешката еволюция. Днес не можем да не си помислим някога за Леонардо да Винчи, за Леонардо който, както знаете, нарисува някога в Милано своята велика картина "Тайната Вечеря" Христос със Своите ученици около Себе Си. Леонардо е рисувал тази картина дълго време двадесет години. Той искаше да вложи много в нея, и все не можеше да я завърши, защото винаги правеше нов опит да нарисува фигурата на Юда по правилния начин.
При държавното устройство на Милано негов непосредствен работодател беше абатът на манастира, за който се рисуваше картината.
Когато по-късно дойде нов абат, рязък и непоколебим човек, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена незабавно. Леонардо отговорил, че сега може да завърши картината, защото откакто е дошъл новият абат, вече имал образец за Юда. В кратко време той нарисува лицето на Юда, както ние го виждаме на картината. Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век.
към текста >>
Когато по-късно дойде нов
аба
т, рязък и непоколебим човек, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена нез
аба
вно.
Едва когато хората са способни още веднъж да разпознаят тази двойнственост луциферическото, което би ги отвело над самите тях и ариманическото, което би ги отвело долу под самите тях и да се обърнат от тези две към онова, което е наистина Христово, едва тогава те отново ще празнуват по правилния начин Коледното събитие, събитието чрез което трябва да си припомним как онова, което дава собственото си особено значение, своя истински смисъл на Земята, е навлязло в човешката еволюция. Днес не можем да не си помислим някога за Леонардо да Винчи, за Леонардо който, както знаете, нарисува някога в Милано своята велика картина "Тайната Вечеря" Христос със Своите ученици около Себе Си. Леонардо е рисувал тази картина дълго време двадесет години. Той искаше да вложи много в нея, и все не можеше да я завърши, защото винаги правеше нов опит да нарисува фигурата на Юда по правилния начин. При държавното устройство на Милано негов непосредствен работодател беше абатът на манастира, за който се рисуваше картината.
Когато по-късно дойде нов абат, рязък и непоколебим човек, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена незабавно.
Леонардо отговорил, че сега може да завърши картината, защото откакто е дошъл новият абат, вече имал образец за Юда. В кратко време той нарисува лицето на Юда, както ние го виждаме на картината. Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век. Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа.
към текста >>
Леонардо отговорил, че сега може да завърши картината, защото откакто е дошъл новият
аба
т, вече имал образец за Юда.
Днес не можем да не си помислим някога за Леонардо да Винчи, за Леонардо който, както знаете, нарисува някога в Милано своята велика картина "Тайната Вечеря" Христос със Своите ученици около Себе Си. Леонардо е рисувал тази картина дълго време двадесет години. Той искаше да вложи много в нея, и все не можеше да я завърши, защото винаги правеше нов опит да нарисува фигурата на Юда по правилния начин. При държавното устройство на Милано негов непосредствен работодател беше абатът на манастира, за който се рисуваше картината. Когато по-късно дойде нов абат, рязък и непоколебим човек, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена незабавно.
Леонардо отговорил, че сега може да завърши картината, защото откакто е дошъл новият абат, вече имал образец за Юда.
В кратко време той нарисува лицето на Юда, както ние го виждаме на картината. Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век. Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа. Много, много по-късно все още бе възможно да бъдат внедрявани нови неща в Християнството.
към текста >>
10.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази К
аба
ла, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на К
аба
лата.
Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка. Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес. Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т.
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата.
И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин. След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето. След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1]. Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер. Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по к
аба
листичен начин.
Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес. Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т. н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата.
И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето. След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1]. Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер. Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане. И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез к
аба
листичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин. След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето. След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1]. Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс. И така аз можах да ви го покажа като пример за кармическо развитие, което се изгражда между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс. Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели. Но той ги прави не само агресивни, а и войнствени. Войнственото се състои не само в това човек да настъпва, но също и да отстъпва, иначе войните не биха могли да се водят.
към текста >>
Псевдоним на
аба
та Алфонс Луис Констанц; издател на «Dogme et Rituel de la Haute Magie», 1854-1856, «La clef des Grands Mysteres», 1861.
Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери. Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. [1] Франсоа Мари де Волтер, 1694-1778. [2] Елифас Леви, 1810-1875.
Псевдоним на абата Алфонс Луис Констанц; издател на «Dogme et Rituel de la Haute Magie», 1854-1856, «La clef des Grands Mysteres», 1861.
[3] Аз ви насочих.. към това, което става в.. мистериите от Хиберния: Виж лекциите от 7, 8 и 9 декември 1923 в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232 и лекциите от 27, 28 и 29 декември 1923 в «Световната история в светлината на антропософията и като основа за познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233. [4] Виктор Юго, 1802-1885.
към текста >>
11.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и сл
аба
връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
По-рано отношението на човечеството към духовното съществено се различаваше. Хората се приближаваха до духовното не в понятия и идеи, а в изживявания, които все още проникваха, макар слабо и повърхностно, до духовното. Когато днес говорим за природата, имаме една лишена от живот, мъртва абстракция. Когато говорим за духа, имаме нещо неопределено, което предполагаме по някакъв начин в света и което обхващаме с абстрактни идеи и понятия. Не беше така във времето, когато душите, които днес се обединяват от копнежа за духовност, са имали своето най-значително минало въплъщение и в него са слушали онова, което мъдрите ръководители на човечеството можеха да им кажат относно потребностите на техните душите.
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече живееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане. Макар от 6-то, 7-то, 8-то столетие нататък да не съществуваше вече никаква непосредствена връзка с духовния свят, все пак в отделни учебни центрове беше останало известно съзнание за тази връзка. Там се говореше все още така, както през първите християнски столетия се е говорело за познанието. И тогава наистина беше възможно отделни избрани хора да получат вътрешни импулси от начина, по който им се говореше за духовния свят; беше възможно поне в отделни моменти те да проникнат в духовния свят. Винаги са съществували центрове, където се учеше по такъв начин, че днес хората трудно биха си съставили представа за този начин на преподаване.
към текста >>
То доби по-късно светски вид в онова, което наложи на църквата
аба
тът на клюниаценците, Хилдебранд[7], който стана папа под името Григорий VІІ.
Този Йоханес от Шартр, когото наричаха също Йоханес Салисбъри, развиваше възгледи, в които разглеждаше Аристотел, разглеждаше аристотелизма. Там върху особено предпочитаните ученици се действаше така, че те получаваха разбиране, че на Земята не може вече да съществува такова учение, каквото е имало през време на първите християнски столетия, че развитието на Земята не може вече да понася това. На учениците се обясняваше, че съществува едно древно, почти ясновидско познание, но то се затъмнява, заглъхва. Сега може само да се знае за диалектиката, реториката, астрономията, астрологията, но не могат да се виждат богините на седемте свободни изкуства, защото по-нататък трябва да действа Аристотел, който още в древността беше израснал на висотата на понятията и идеите, необходими на петата следатлантска епоха. По този начин, това, което с инспирираща сила се преподаваше в школата на Шартр, бе пренесеното също и в клюниаценския орден.
То доби по-късно светски вид в онова, което наложи на църквата абатът на клюниаценците, Хилдебранд[7], който стана папа под името Григорий VІІ.
Но това учение продължи по-нататък да се преподава с извънредно голяма чистота в школата на Шартр и 12-то столетие блестеше в тези учения. Там имаше един човек - Аланус от Лил[8], който превъзхождаше всички други и който, бих искал да кажа, с едно идеализирано вдъхновение разкриваше тайните на седемте свободни изкуства и тяхната връзка с християнството. Аланус от Лил разпалваше духом учениците в Шартър именно в 12-то столетие. Той дълбоко разбираше, че в следващите столетия Земята няма да може да ползва онова, което се учи, което се преподава по такъв начин - защото това беше не само платонизъм, това беше учение за мистерийното съзерцание от преди платоновото време, само че това съзерцание беше приело християнството в себе си. И още докато беше жив Аланус от Лил учеше онези, за които предполагаше, че го разбират: - Сега за известно време на Земята трябва да действа едно аристотелски оцветено познание в строги понятия и идеи.
към текста >>
12.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
[3] Цистерциенския орден беше основан през 1098 от бенедиктинския
аба
т Robert von Citeaux (при Диьон).
За него бихме желали, то да проникне дълбоко в душите на хората, които са свързани с това, за да получат те съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е свързано с тяхната карма. С това, мои мили приятели, ние създадохме един вид основа за това, което ще ни заведе по-нататък следващия път в следващата неделя, когато ще се проведе събранието на членовете и когато искаме да разгледаме по-нататъшния ход на течението на Михаил и онова, което се получава за задачите на антропософията, изобщо като задача на духовния живот в съвременността. [1] Доминикански орден: 1215 основан от Доминикус. [2] лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр. съч. 74.
[3] Цистерциенския орден беше основан през 1098 от бенедиктинския абат Robert von Citeaux (при Диьон).
[4] Вилхелм Нойман, 1837-1919. [5] «Портата на посвещението » (1910). В «Четири мистерийни драми», Събр. съч. 14.
към текста >>
13.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като
аба
т Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят. Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1]. Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли.
Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето. Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример. Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий. Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено. Аз често съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено.
към текста >>
14.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
65. цистерциенската дреха: Цистерциенския орден беше основан през 1098 от бенедиктинския
аба
т Robert von Citeaux (при Диьон).
49. когато лятният курс се проведе в Торквай: «Инициационното съзнание. Истинските и погрешните пътища на духовното изследване», Събр. съч. 243. Когато човек застава на местата: Тинтагел в Корнуел. 55. Дантевата «Комедия»: «Божествена комедия».
65. цистерциенската дреха: Цистерциенския орден беше основан през 1098 от бенедиктинския абат Robert von Citeaux (при Диьон).
Доминикански орден: 1215 основан от Доминикус. 66. лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр. съч. 74. 69. цистерциенски свещеник: Вилхелм Нойман, 1837-1919. 70. статиите ще бъдат издадени като книга: Виж Рудолф Щайнер «Моят жизнен път» (1923-1925), глава VII, Събр.
към текста >>
15.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Хекел е прероденият
аба
т Хилдебранд, папата Григорий VІІ.
Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството.
Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ.
С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг. Така също и двамата, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, имаха заложбата, първо, когато военните действия на арабите преминаха през Африка в Испания, да вземат участие в тези походи на арабите подкрепяйки ги, покровителствувайки ги. След това мохамеданизмът загина като външно явление, обаче тези двама духове пренесоха неговото вътрешно душевно настроение през духовния живот при тяхното преминаване между смъртта и едно ново раждане отнасяйки го в бъдещето. Харун ал Рашид се прероди и в неговия прероден живот стана Бейко /Бако/ от Верулам. Той се явява като Бейко от Верулам.
към текста >>
16.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той дори можеше да стане
аба
т, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат
аба
т.
Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук. Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин. Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща.
Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат.
От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия". Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект.
към текста >>
Не мисля, че много от вас биха се з
аба
влявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла!
И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая. Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи.
Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла!
Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места. Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта. Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът. Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът!
към текста >>
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-сл
аба
та склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
към текста >>
17.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския
аба
т Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси.
После друг Ангел е привлякъл упорития д-р К., а друг особено благосклонен Ангел се е погрижил за г-ца Б.; така ние се чувствуваме събрани тук от пет Ангела. Но ако човек действително иска да предприеме нещо, това съвсем не е правилното разбиране за кармичните връзки, в които ни предстои да навлезем. Правилното разбиране търси ентусиазма, насочен към бъдещата карма, която продължава да работи и в този момент. Сега Вие бихте могли да попитате: Какви са били предпоставките в Йена, към които можем да се присъединим? – Защото, когато човек се нанася в един обзаведен дом, той не изхвърля всички мебели, а понякога, стига да е възможно, си задава въпроса: Как да използвам това, което съм заварил вътре?
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси.
Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа. Вие сте изучавали това историческо събитие. Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел. Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи. Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение.
към текста >>
И куриозното е:
Аба
тът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват.
А пресечната им точка е тук (Рис. 24). Рис. 24 И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд. Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай.
И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват.
Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело. Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти. И така, струва ми се, че изхождайки от езотеричната подготовка, през която минахте, Вие бихте могли да постигнете нещо особено важно поради факта, че бихте били в състояние да държите речи, подобни на тази, която той произнесе в Зоологическия институт по повод на своя 60. рожден ден. Тя не беше дълга, но беше конкретна и съдържаше нещо изключително обективно.
към текста >>
Беше много з
аба
вно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело.
Рис. 24 И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд. Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай. И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват.
Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело.
Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти. И така, струва ми се, че изхождайки от езотеричната подготовка, през която минахте, Вие бихте могли да постигнете нещо особено важно поради факта, че бихте били в състояние да държите речи, подобни на тази, която той произнесе в Зоологическия институт по повод на своя 60. рожден ден. Тя не беше дълга, но беше конкретна и съдържаше нещо изключително обективно. И сега я сравнете с речта на проф.
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен
аба
жур.
Бикът, както е известно, изпада при вида на червено в страшна възбуда, в ярост. Едната страна на това явление ви е известна. В човека също има малко от природата на бика. И макар при вида на червеното човек да не изпада в явна възбуда, въпреки това вие бихте могли веднага да почувствате, че човек, живеещ в червена светлина, също малко се възбужда. Той малко заприличва на бика.
Даже познавах поети, които просто не можеха да декламират, намирайки се в обичайното си състояние; те винаги седяха в стая, където лампите бяха с червен абажур.
Те се възбуждаха и можеха да говорят в стихове, да декламират. При вида на червено бикът изпада в ярост; човек в такава обстановка се превръща в поет! Въпросът е само в това, откъде идва това поетично изживяване; отвън или отвътре. Такава е едната страна на даденото явление. Знаете и за другата страна.
към текста >>
На съдебния съветник Бютнер[4], на когото отново му потрябвала тази апаратура, такова з
аба
вяне му се сторило прекалено и той искал да си прибере апаратурата.
Гьоте не е искал да вярва на каквото и да било априорно, без изследвания. Ето защо в университета в Йена той доставил апаратура, с помощта на която се провеждало доказателството (на теорията на Нютон), доставил призма и други прибори. Той си мислил: сега ще направя същото, което са правили професорите, и ще видя как стои работата. Гьоте не пристъпил веднага към работа и доста дълго държал при себе си апаратурата, без да я използва. Междувременно той си имал други дела.
На съдебния съветник Бютнер[4], на когото отново му потрябвала тази апаратура, такова забавяне му се сторило прекалено и той искал да си прибере апаратурата.
Тогава Гьоте казал: трябва колкото се може по-скоро да експериментирам! Той гледал през призмата, даже без да я разопакова, както следва, и си казал: бялата стена трябва да стане прекрасен фон за появата на дъгата (на дисперсионния спектър), ако погледна през призмата; вместо белия фон трябва да се появи червено, жълто, зелено и т.н. Поглеждайки в призмата, той предварително се радвал, че ще види тези пъстри цветове по цялата стена, но уви, нищо не видял. Стената била също така бяла, както и преди, стената си била просто бяла. Разбира се, той бил във висша степен смаян.
към текста >>
Гьоте много го е з
аба
влявало това, че физиците с цялата си апаратура - с тази малка дупчица, през която те пропускат в стаята светлина, за да я изследват в тъмното, - с цялата си апаратура не са в състояние да обяснят най-простите явления.
И така, виждате, че в настоящо време е извънредно трудно да се защитава истината. Но вие трябва да си имате представа за това, по какъв сложен начин съвременните физици обясняват синевата на небето! Разбира се, ако аз се ръководя от лъжливата теория, ще ми се наложи да прибягна до страшно сложни обяснения за това, да направя разбираемо най-простото явление; да обясня, защо черното мирово пространство ни се струва синьо, ако се гледа през осветена среда. А как стои работата с утринната и вечерната заря?! В повечето случаи главата (в книгите) по тази тема започва така: досега не се удава убедително да се обясни, защо небето е синьо; представите за това са различни.
Гьоте много го е забавлявало това, че физиците с цялата си апаратура - с тази малка дупчица, през която те пропускат в стаята светлина, за да я изследват в тъмното, - с цялата си апаратура не са в състояние да обяснят най-простите явления.
И така, станало това, че явлението цвят така и си остава непонятно. Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел.
към текста >>
НАГОРЕ