Търсене в текстове за '%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%20%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 7 резултата от 5 текста с корен от думите : '%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%20%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%20%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%20%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82'.

1. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

824 и следв./
"Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на духа в свободно творящото изкуство. Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност. Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше духовно съществуване. Индивидът израства от почвата на рода и общото и необходимо познание съставлява единствено сигурната основа за издигането на индивида до едно естетическо схващане на света". /История на материализма, 1887 г., стр. 824 и следв./
към текста >>

/История на материализма, стр. 828/.
В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът. Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата. "Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения. Трябва ли обаче това свободно деяние на духа да приема постоянно и постоянно измамната форма на една доказваща наука? Тогава материализмът винаги ще се явява отново и ще разрушава най-смелите спекулации, като се стреми да отговаря на стремежа към единство на разума с един минимум на издигане над действителното и доказуемото". /История на материализма, стр. 828/.
към текста >>

2. Лекция втора GA_126 Окултна история

9. Карл Плешивия (823-877) - крал на западните франки.
9. Карл Плешивия (823-877) - крал на западните франки.
към текста >>

3. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

18. При този пример Рудолф Щайнер се опира на Винценц Кнауер (828-1894); виж труда му „Главните проблеми на философията в нейното развитие от Талес до Роберт Хамерлинг“, Виена / Лайпциг 1892, 21 лекция: изворите на мъдростта, стр. 136.
18. При този пример Рудолф Щайнер се опира на Винценц Кнауер (828-1894); виж труда му „Главните проблеми на философията в нейното развитие от Талес до Роберт Хамерлинг“, Виена / Лайпциг 1892, 21 лекция: изворите на мъдростта, стр. 136.
към текста >>

284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
„ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).
към текста >>

4. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

[4] «Хелианд»: транскрипция на Евангелието, римувано и алитерирано, възникнала между 822 и 840 г.
[4] «Хелианд»: транскрипция на Евангелието, римувано и алитерирано, възникнала между 822 и 840 г.
към текста >>

5. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

29. «Хелианд»: транскрипция на Евангелието, римувано и алитерирано, възникнала между 822 и 840 г.
29. «Хелианд»: транскрипция на Евангелието, римувано и алитерирано, възникнала между 822 и 840 г.
към текста >>

0.14509201049805