Търсене в текстове за '%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%B2%20'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 187 резултата от 112 текста с корен от думите : '%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%B2%20'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той укорява Кизер и Линк, че те искат да сведат органичните явления до неорганични форми на действие.*(* Естеств.Науки I,стр.198 и 206).
В познаването на това отношение между науката и неорганичното и онази на органичното се състои важното в Гьотевото изследване. Ето защо греши се, когато днес многократно това изследване се обявява като един предшественик на онзи монизъм, който иска да основе един единен възглед за природата, обхващащ както органичното така и неорганичното, чрез това, че приписва на органичното, свежда органичното до същите закони механо-физическите категории и природни закони -, които обуславят неорганичното. Как Гьоте си представя един монистичен възглед, това ние виждаме. Начинът, по който той обяснява органичното, е съществено различен от този, по който той постъпва при неорганичното. Той иска да счита механичния начин на обяснение строго отделен от това, което е от по-висше естество.*(*Сентенции в проза, а.а. О. стр.413). Той укорява Кизер и Линк, че те искат да сведат органичните явления до неорганични форми на действие.*(* Естеств.Науки I,стр.198 и 206).
към текста >>

2. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава.
В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>

3. 13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА) GA_4 Философия на свободата

201): „Докато в природата има нагони, глупаво е да се отрича наличието на цели в нея.
Привържениците на представата за целесъобразност смятат, че с нейното пожертване ще трябва да пожертват всякакъв ред и единство на света. Ето например у Роберт Хамерлинг (Атомистика на волята, т. II, стр. 201): „Докато в природата има нагони, глупаво е да се отрича наличието на цели в нея.
към текста >>

4. Фридрих Ницше-борец срещу своето време GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
към текста >>

5. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

* Фридрих Ницше, „Стихотворения“, Издателско ателие Аб , 2005, преводач: Христо Маринов.
* Фридрих Ницше, „Стихотворения“, Издателско ателие Аб , 2005, преводач: Христо Маринов. - Бел. ред.
към текста >>

6. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

(ново издание, Франкфурт на Майн, 2000 г.).
1. книга за Ницше от госпожа Лу Андреас-Саломе: Фридрих Ницше в своите творби, Виена, 1894 г. (ново издание, Франкфурт на Майн, 2000 г.). Ницше се запознава с Лу фон Саломе (1861-1937) в Рим през 1882 г. Половин година тя е негова ученичка и последователка.
към текста >>

30, стр. 152-200.
Моят жизнен път, Събр. съч. 28, стр. 218-222 и 403^06, както и писмата от и до Хекел, в Писма II, 1890-1925, Събр. съч. 39). - Щайнер защитава Хекел от неговите противници в статията Хекел и неговите противници (1899), отпечатана отново в Събр. съч. 30, стр. 152-200.
към текста >>

* Николаус Ленау, „Стихотворения“, Издателско ателие Аб, 2006, преводач: Христо Маринов.
* Николаус Ленау, „Стихотворения“, Издателско ателие Аб, 2006, преводач: Христо Маринов. - Бел. ред.
към текста >>

7. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Плотин, философът на неоплатоническата школа (204 269 сл.
Плотин, философът на неоплатоническата школа (204 269 сл. Хр.) изразява по следния начин съотношението между образно-митичното мислене и висшето познание на египетските жреци: „Египетските мъдреци, било въз основа на строго проучване, било инстинктивно при предаване на тяхната мъдрост, си служели за изразяване на своите учения и теореми не с писмени знаци, които подражават гласа и говора, а са рисували образи и в светилищата са влагали в тези образи мисълта, съдържаща се във всяко нещо. Така всеки образ съдържал определено знание и мъдрост. Той изразявал една истина и едно еднородно и прозрачно цяло, при все че не е бил никакво обяснение. След това учителят извличал съдържанието от образа, изразявал го с думи и намирал причината защо е така, а не иначе."
към текста >>

8. ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл.
У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители."
към текста >>

9. БЕЛЕЖКИ GA_8 Християнството като мистичен факт

Салустий (4 век сл.Хр.), гръцки философ, неоплатоник; да не се смесва с известния римски историк Гай Салустий Крисп (около 86-34 пр.Хр.) Илотин (около 204-270 сл.Хр.), гръцки философ в Рим, главен представител на неоплатонизма
А относно специфичния метод да онагледява своите непосредствени опитности в духовния свят с исторически факти и документи, той казва следното в „Моят жизнен път" (Събрани Съчинения №28): „Що се отнася до моите възгледи за християнството, напълно ясно е, че за да стигна до тях в Духовна Наука аз изобщо на съм търсил, не съм и намирал пътища, каквито някои хора ми приписват. Те представят нещата така, сякаш аз комбинирам фрагменти от древните предания; сякаш преработвам гностически и други учения. Обаче това, което е извоювано като духовно познание в „Християнството като мистичен факт", е непосредствено извлечено от самия духовен свят. Аз прибягвах до историческите документи и ги свързвах с моите описания само поради една причина: Да покажа на слушателите по време на лекции и на читателите, държащи дадена книга в ръцете си, пълното съзвучие между видяното от мен в духовния свят и историческите документи. Обаче аз не съм си служил с нищо от тези документи, преди то да е стояло пред мен в духовния свят". Салустий (4 век сл.Хр.), гръцки философ, неоплатоник; да не се смесва с известния римски историк Гай Салустий Крисп (около 86-34 пр.Хр.) Илотин (около 204-270 сл.Хр.), гръцки философ в Рим, главен представител на неоплатонизма
към текста >>

10. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

1. Изказване на Карл Фогтс: В неговата книга “Физиологични писма към образованите от всички браншове”, 1845, стр. 206
1. Изказване на Карл Фогтс: В неговата книга “Физиологични писма към образованите от всички браншове”, 1845, стр. 206
към текста >>

11. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

/, Клеант /200 г. пр.Хр.
Такова едно впечатление можем да получим първо при стоиците и при епикурейците. Към първите, които са получили своето име от колонната зала Стоа, в Атина, където те са учели, принадлежат на Зено от Китион /342-270 г. пр.Хр. /, Клеант /200 г. пр.Хр. роден/, Хризин /282-209 г. пр. Хр. /и др. Те вземат от съществуващите по-рано светогледи това, което им се струва разумно в тези светогледи; но за тях е важно преди всичко, да изпитат чрез разглеждането на света, как е поставен човекът в света. Според това те искат да определят, как трябва да бъде устроен животът, за да отговаря той на мировия ред и за да прояви човекът в своя живот онова в смисъл на този миров ред, което е съобразено с неговото същество.
към текста >>

роден/, Хризин /282-209 г.
Такова едно впечатление можем да получим първо при стоиците и при епикурейците. Към първите, които са получили своето име от колонната зала Стоа, в Атина, където те са учели, принадлежат на Зено от Китион /342-270 г. пр.Хр. /, Клеант /200 г. пр.Хр. роден/, Хризин /282-209 г. пр. Хр. /и др. Те вземат от съществуващите по-рано светогледи това, което им се струва разумно в тези светогледи; но за тях е важно преди всичко, да изпитат чрез разглеждането на света, как е поставен човекът в света. Според това те искат да определят, как трябва да бъде устроен животът, за да отговаря той на мировия ред и за да прояви човекът в своя живот онова в смисъл на този миров ред, което е съобразено с неговото същество. В техния смисъл, чрез желанията, страстите, нуждите човек заглушава своето природосъобразно същество; чрез сдържаност, спокойствие, непроявяване на нужди той чувства най-добре, какво трябва да бъде и може да бъде.
към текста >>

Неговият главен представител е Плотин /204-269 г.
Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея. Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм. Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./. Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия. Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта. Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет. Той тълкува мислително, алегорично това, което са разказвали като факти в този документ.
към текста >>

12. ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ GA_18_2 Загадки на философията

Този втори том на "Загадки на философията" беше напечатан до страница 206 преди избухването на великата война, която човечеството изживява сега.
Този втори том на "Загадки на философията" беше напечатан до страница 206 преди избухването на великата война, която човечеството изживява сега. С това исках само да обърна вниманието на това, което като събития на външния свят дълбоко вълнува моята душа и ме занимава, през време когато през моето вътрешно същество минават последните мисли от съдържанието на настоящата книга.
към текста >>

13. ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ GA_18_2 Загадки на философията

208 и следв./ В края на своето съчинение "Климакс на теориите" Ото Лимбан прави признанието, че, според неговото мнение, цялото построение от мисли на човешкото познание, от партера на науката на наблюдението до най-въздушните области на най-висшите светогледни хипотези, е проникнато от мисли, които сочат над възприятието, и че "Фрагментите и възприятията трябва да бъдат свързани и подредени в здрав ред само според мярката на определени методически форми на ума допълнени чрез извънредно много ненаблюдавани неща".
Отличителна черта на тази принуда се състои следователно в това, че мисълта, че трябва да съществува противоположното на натрапващата ни се необходимост, ни се явява като едно непосредствено изискване, действителността да въстане против условията на нейното съществуване. Както е известно ние наричаме тази особена, непосредствено изживяна принуда логическа принуда, необходимост на мисълта. Логически необходимото ни се разкрива като едно изказване на самите неща. А именно това е особеното смислено значение, разумното осветление, което всичко логично съдържа, чрез което се свидетелствува с непосредствена явност на обективната, реална валидност на логическите свързвания на понятията". /Фолкелт, Кантовата теория на познанието, стр. 208 и следв./ В края на своето съчинение "Климакс на теориите" Ото Лимбан прави признанието, че, според неговото мнение, цялото построение от мисли на човешкото познание, от партера на науката на наблюдението до най-въздушните области на най-висшите светогледни хипотези, е проникнато от мисли, които сочат над възприятието, и че "Фрагментите и възприятията трябва да бъдат свързани и подредени в здрав ред само според мярката на определени методически форми на ума допълнени чрез извънредно много ненаблюдавани неща". Обаче как може да се отрече на човешкото мислене способността да познае от себе си, чрез собствена дейност нещо, щом то трябва да извика на помощ тази своя дейност още при подреждането на наблюдаваните факти на възприятието? Неокантианизмът се намира в едно странно положение. Той иска не да остане вътре в съзнанието, вътре в живота на представите, обаче трябва да си признае, че в това "вътре" не може да направи нито една крачка, която да не го изведе наляво или надясно. Ото Либман завършва втората от своите тетрадки "Мисли и факти" така: "Ако от една страна, разгледан от гледна точка на естествената наука, човекът не би бил нищо друго освен оживотворен прах, то от друга страна, разгледана от единствено достъпната за нас непосредствено дадена гледна точка, цялата явяваща се в пространството и време природа е едно антропоцентрично явление".
към текста >>

14. 05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Януари 1921, в Събр Съч.203)
(Лекция в Дорнах, 23. Януари 1921, в Събр Съч.203)
към текста >>

Съч. 200)
(Лекция от 24 Октомври 1920, Дорнах, в Събр. Съч. 200)
към текста >>

15. Моят жизнен път - автобиография, Рудолф Щайнер GA_28 Моят жизнен път

Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
към текста >>

16. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

София, 28.08.2013 г.
София, 28.08.2013 г.
към текста >>

17. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията!
По-нататък в статията ми се казва: „...ако направим предпоставката, че с материалните частици и силовите елементи е възможен ограничен брой комбинации, тогава имаме Ницшевата идея за „възвръщане на същото“. Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията! Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
към текста >>

18. Бележки GA_28 Моят жизнен път

201 „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, Ваймар 1895, Събр.
201 „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, Ваймар 1895, Събр. съч. 5.
към текста >>

202 че при първото от многобройните посещения, които й направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше: Първото посещение в Архива на Ницше става през пролетта на 1894 г.
202 че при първото от многобройните посещения, които й направих, тя ме пусна в стаята на Фридрих Ницше: Първото посещение в Архива на Ницше става през пролетта на 1894 г. В една записка в бележник (NB 321) обаче описанието на срещата с болния Ницше се намира с дата 22 януари 1896 г., т.е. непосредствено след подреждането на библиотеката на Ницше, за което се съобщава в тази глава от „автобиографията“.
към текста >>

207 „Гьотевият светоглед“, Ваймар 1897, Събр.
207 „Гьотевият светоглед“, Ваймар 1897, Събр. съч. 6.
към текста >>

19. Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело GA_34 Тайната на четирите темперамента

Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

20. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сравнете броя на вулканичните изригвания14, особено силни изригвания се отбелязват през годините: 79, 203, 472, 512, 652, 982, 1036, 1139, ...1872, 1885, 1891, ...1906.
Повечето хора, поне в Европа, са чувствали спиритуално. Новата епоха с разцъфтяващия материализъм доведе многобройни вулканични изригвания. Везувий е единственият вулкан в европейските земи, който е още действен. Сравнете броя на вулканичните изригвания14, особено силни изригвания се отбелязват през годините: 79, 203, 472, 512, 652, 982, 1036, 1139, ...1872, 1885, 1891, ...1906.
към текста >>

21. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов.
77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов.
към текста >>

22. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

– Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60.
Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека. – Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60. Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech). На еврейски се чете от дясно наляво:
към текста >>

23. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

201 и във «Връзките на отделните естественонаучни области с астрономията.», Щутгарт (1921), Събр.
53. Виж дадените в по-късните години обяснения към тази тема в «За съответствията между микрокосмоса и макрокосмоса. Човекът като йероглиф на Всемира», Дорнах (1920), Събр. съч. 201 и във «Връзките на отделните естественонаучни области с астрономията.», Щутгарт (1921), Събр. съч. 323-та
към текста >>

24. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Виж Рудолф Щайнер “Загадки на философията” GA18/ Духовно познание”2002/
* при древноеленските анатоми : Преди всичко Демокрит и Епикур. Виж Рудолф Щайнер “Загадки на философията” GA18/ Духовно познание”2002/
към текста >>

* Великия синтез: лекция от 27 май 1921г., в том 203 “der Ostergedankeq die Himmelfahrtsoffenbarung und das Pfingstgeheimnis”.
* Великия синтез: лекция от 27 май 1921г., в том 203 “der Ostergedankeq die Himmelfahrtsoffenbarung und das Pfingstgeheimnis”.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

2010
2010
към текста >>

© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2010
© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2010
към текста >>

26. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
И понеже това е така, те са били забулени в такава тайна и това число е било написано под форма 666. В мистериите, от които авторът на Откровението е почерпил своето посвещение, числото 666 се е пишело под формата 400200660. То е написано под тази форма, за да не може непосветеният да го разгадае. Така е било забулено числото 666; то трябваше да бъде запазено като една тайна. Имайки тук числото 200 и чрез това, че всичко е било разместено, създадена е една измама.
към текста >>

/Тао/, вместо 200 буквата .
Вместо 400 буквата . . . . . . /Тао/, вместо 200 буквата . . . . . . /Реш/, вместо 6 буквата . . . . . . . /Вао/ и вместо 60 буквата . . . . . . /Самех/.
към текста >>

Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60.
. . . . . /Реш/, вместо 6 буквата . . . . . . . /Вао/ и вместо 60 буквата . . . . . . /Самех/. Тези 4 букви изразяват числото 400-200-6-60. Те са били включени по един чудесен начин в тази тайна; чудесно чрез остроумието на онези, които са ги употребили, защото същевременно тези 4 букви имат като звуци едно твърде особено окултно значение.
към текста >>

Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща. Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60. Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666. Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето. Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога. Но там се явява също и техният изкусител, който притежава могъща сила и не ги оставя да се върнат отново към Слънцето.
към текста >>

27. Египетски митове и мистерии GA_106 Египетски митове и мистерии

2008
2008
към текста >>

28. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл.Хр.
към текста >>

№ 208).
*20. Подробности относнo "Слънчевата тайна" и процесите, които се разиграват във вътрешността на днешното Слънце виж в Лекция от 6 Ноември 1921 ("Антропософията като космософия" ІІ част, Събр. Съч. № 208).
към текста >>

№ 207 и № 208).
*22. Подробности относно възникването и магията на Злото, Рудолф Щайнер посочва в Лекциите от 23 Септември 1921 и 6 Ноември 1921, изнесени в Дорнах ("Антропософията като космософия" І и ІІ част, Събр. Съч. № 207 и № 208).
към текста >>

№ 207).
*25. В антропософската литература терминът Народностна Душа или Народностен Дух е идентичен с Архангелои и означава конкретно духовно Същество, което с действията си в областта на човешкото етерно тяло, придава специфичен облик на мисленето и чувствата у съответните представители на даден народ. За това как човекът сам може да "влоши" своите връзки с Архангелои виж Рудолф Щайнер, Лекция от 7 Октомври 1921, "Антропософията като космософия", І част (Събр. Съч. № 207).
към текста >>

№208), Лекция от 29 Октомври 1921
4. Р. Щайнер "Антропософията като космософия", ІІ част (Събр. Съч. №208), Лекция от 29 Октомври 1921
към текста >>

29. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

век е известният български пророк дядо Влайчо, като обосновка за това е дадена в лекцията му от 26.10.2014 г.
[3] От Антропософията знаем, че индивидуалността в Новалис, има дълга инкарнационна верига, включваща Финеес (син на Елеазар и внук на първосвещеника Аарон, около 1300 г. пр.Хр.), пророк Илия (9 век пр.Хр.), персонаж живял в 6 век пр. Хр. на Балканския полуостров и в Сицилия, Йоан Кръстител в Поврата на времената, художникът Рафаело в 15.-16. век и Новалис в 18. век. По сведения на Димитър Мангуров, следващата инкарнация на тази индивидуалност в 20. век е известният български пророк дядо Влайчо, като обосновка за това е дадена в лекцията му от 26.10.2014 г. „Тайната на Йоан Кръстител“. Според думи пък на самия дядо Влайчо, той е имал съвместна инкарнация (като едноутробни братя) сред богомилите с Боян Боев – бел.Е.М.
към текста >>

30. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Макар, че почти 2000 г.
Това учение, което поставяше вината не на физическия сетивен свят, а на самия човек, по необходимост трябваше да стане историческа доктрина. Точно поради тази причина обаче тя не молеше да бъде дадена в своята цялост в началото. Само първоначалният импулс можеше да бъде даден, в който трябва да се проникне. Този импулс след това постепенно ще навлезе във всички сфери на живота. Макар, че почти 2000 г. са изминали от Мистерията на Голгота, Христовият Импулс днес едва е започнал да бъде възприеман. Цели сфери на живота като философията и науката тепърва трябва да бъдат наситени с него. Буда можеше да даде цялостно своето учение, защото той се отнасяше към една древна мъдрост, която все още се изживяваше по неговото време. Христовият Импулс обаче трябва постепенно да надвие. Една теория на познание, основаваща се върху тези факти остро контрастира с тази на Кант, който не знаеше, че всъщност нашето знание е, което трябва да бъде прочистено.
към текста >>

Сега, когато такова едно възпитание на душата е завършено и достатъчно число човешки същества са преминали през него през изминалите 2000 г., дошло е времето отново да се говори за прераждане и карма.
Павел трябваше да напъти човешките същества в това, че работата във всяко индивидуално въплъщение е от огромна важност. В контраст с относително скорошната доктрина на Буда, че индивидуалното въплъщение е безцелно, той почти трябваше да преувеличи това учение. Човек трябва да се научи да казва: "Не аз, а Христос в мен! " Това е прочистеното Аз. Чрез Павел духовният живот ставаше завист от това единствено въплъщение за цялото бъдеще. Сега, когато такова едно възпитание на душата е завършено и достатъчно число човешки същества са преминали през него през изминалите 2000 г., дошло е времето отново да се говори за прераждане и карма. Ние трябва да търсим да възстановим нашето Аз до състоянието, в което е било преди да започнат въплъщения.
към текста >>

Това ще стане в близкото бъдеще, даже през това столетие, през следващите 2000 г.
Винаги се казва, че Христос е непрекъснато сред нас. "Аз съм с вас всеки ден до края на земята". Сега обаче човек трябва да се научи да вижда Христос и да вярва, че това което вижда е действително. Това ще стане в близкото бъдеще, даже през това столетие, през следващите 2000 г. все повече и повече хора ще го преживеят. Как фактически това ще стане? Трябва да се попитаме например как сега виждаме нашата планета. Земята е описана механично, химично и физически от науката според теорията на Кант-Лаплас и тем подобни. Обаче ние приближаваме към едно преобръщане в тези области.
към текста >>

31. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако това бъде случаят, може да се твърди, че човечеството не е направило никакъв прогрес през последните 2000 г.
Това, което казваме често ще бъде повтаряно през идващите години обаче от жизнено значение е то да бъде правилно разбрано. Възможно е, щото материалистични тенденции да проникнат в Теософското Общество дори дотам, че някои ще вярват, че Христос ще вземе отново материално тяло, когато дойде. Ако това бъде случаят, може да се твърди, че човечеството не е направило никакъв прогрес през последните 2000 г. Преди 2000 г. Христос се появи във физическо тяло, за да бъде видян от физическите сетива. За бъдещото ясновидство Той ще се появи в едно етерно тяло. Посредством Духовната Наука ние подготвяме себе си да разберем многозначителната епоха пред нас. За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея живот вътре в себе си.
към текста >>

Преди 2000 г.
Това, което казваме често ще бъде повтаряно през идващите години обаче от жизнено значение е то да бъде правилно разбрано. Възможно е, щото материалистични тенденции да проникнат в Теософското Общество дори дотам, че някои ще вярват, че Христос ще вземе отново материално тяло, когато дойде. Ако това бъде случаят, може да се твърди, че човечеството не е направило никакъв прогрес през последните 2000 г. Преди 2000 г. Христос се появи във физическо тяло, за да бъде видян от физическите сетива. За бъдещото ясновидство Той ще се появи в едно етерно тяло. Посредством Духовната Наука ние подготвяме себе си да разберем многозначителната епоха пред нас. За да си антропософ не е достатъчно само да разбереш Антропософията теоретически; трябва да внесем чрез нея живот вътре в себе си. Ще бъде необходимо да наблюдаваме това велико събитие с абсолютна точност.
към текста >>

32. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

1.Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
1.Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл. Хр.
към текста >>

Съч. №207).
*24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ. Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч. №36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр. Съч. №207).
към текста >>

33. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

1. Орифиил с период на действие от 200 г.пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от 200 г.пр.Хр. до 150 г.сл.Хр.
към текста >>

34. Окултна история. Съдържание GA_126 Окултна история

Кавтарадзе, Санкт-Петербург: Дамаск, 2004.
* Преводът на български е направен по руското издание на "Окултна история", прев. Г. А. Кавтарадзе, Санкт-Петербург: Дамаск, 2004. То е подготвено въз основа на излязлото в Дорнах, Швейцария, пето немско издание от 1992 г., но ползва и бродещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-20-те години на XX в. Немското издание от 1992 г., както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на слушателите на курса, които служат на издателите на Пълни събрани съчинения на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили. Подзаглавието "Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" е добавено от осъщественото от М. Я. Сиверс-Щайнер издание от 1925 г.
към текста >>

Варна: LiterNet, 2009
Рудолф Щайнер. Окултна история. Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука. Варна: LiterNet, 2009
към текста >>

35. Лекция пета GA_126 Окултна история

Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци." (Щайнер 2004: 399).
1. Заратустра (авест. Заратуштра, гр. Зороастър) - основател на първата религия на Откровението и основател на древноперсийската култура, развила се в Иран в епохата на Близнаци (съгласно пресмятането на следатлантските епохи - през 5067-2907 г. пр.Р.Х.). По данни от изследванията на Рудолф Щайнер са съществували седем Заратустровци. "Този Заратустра, за когото обикновено става дума, е седмият. Той е инкарнация на всички предходни Заратустровци." (Щайнер 2004: 399). В историята е известен последният от тях под името Заратос/Назаратос, действал във Вавилон в периода на така нареченото "вавилонско пленничество на евреите" в VI в. пр.Р.Х.
към текста >>

Блаватска (2005).
7. Николай Кузански (1401-1464) - изтъкнат мислител и църковен деятел от края на Средновековието, кардинал (1448), автор на трудове, оказали значително влияние върху философската мисъл на Запад от XVI-XVII в. За съществуването на връзка между инкарнациите на Николай Кузански и Николай Коперник говори Е. П. Блаватска (2005). В този смисъл се изказва и Рудолф Щайнер в "Окултна история". Обаче една година по-рано в представата за прякото и пълно превъплъщение на Кузански в Коперник той внася съществена корекция: "Действително, душевното тяло на Кузански било пренесено в Коперник, макар че "азът" на Коперник е бил съвсем друг от "аза" на Кузански" (Хайделберг, 21 януари 1909 г. GA 109/111).
към текста >>

Блаватска 2005: Блаватска, Е. П.
Блаватска 2005: Блаватска, Е. П. Тайната Доктрина. Т. III. София: Астрала, 2005.
към текста >>

София: Астрала, 2005.
Блаватска 2005: Блаватска, Е. П. Тайната Доктрина. Т. III. София: Астрала, 2005.
към текста >>

Щайнер 2004: Щайнер, Рудолф.
Щайнер 2004: Щайнер, Рудолф. Материали на езотеричната школа. ПСС 264. Ереван: Anthropos, 2004.
към текста >>

Ереван: Anthropos, 2004.
Щайнер 2004: Щайнер, Рудолф. Материали на езотеричната школа. ПСС 264. Ереван: Anthropos, 2004.
към текста >>

36. Съдържание GA_130 Езотеричното християнство

Ноември 1911, Втора лекция ...........................................202
Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция ...........................................202
към текста >>

37. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Съч. №203).
Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия. През 3. век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р. Щайнер отново говори за него в лекцията си от 28. Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр. Съч. №203).
към текста >>

1. Орифиил с период на действие от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>

38. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

1.Орифиил с периода на действие от 200 г.
1.Орифиил с периода на действие от 200 г. пр.Хр.до 150 г. сл.Хр.
към текста >>

39. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

198, 209.
Стр. 23. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар: виж Давид Фридрих Щраус, "Животът на Исус", Втора част, Събр. съч., том 4, Бон, 1877 г., гл. 77, Възкресението на Лазар, стр. 198, 209.
към текста >>

№ 201.
В следващата инкарнация навлиза във вътрешното изграждане на органите: виж Рудолф Щайнер, "Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. Човекът един йероглиф от всемира", 16 лекции, Дорнах, от 9-ти април до 16 май 1920 г., Събр. съч. № 201.
към текста >>

40. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

1. Орифиил с период на действие от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>

41. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

3. Всички цитати от Мистерийните драми са в превод на Христо Маринов в: Рудолф Щайнер, Четири мистерийни драми, Издателско ателие Аб, 2014 – бел. пр.
3. Всички цитати от Мистерийните драми са в превод на Христо Маринов в: Рудолф Щайнер, Четири мистерийни драми, Издателско ателие Аб, 2014 – бел. пр.
към текста >>

42. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години.
Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години. Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни. В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
към текста >>

43. Бележки GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

1. Орифиил с период на действие от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>

№208), лекция от 29.10.1921.
в) Р. Щайнер Антропософията като космософия", II част (Събр. Съч. №208), лекция от 29.10.1921.
към текста >>

44. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света.
Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота. Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
към текста >>

45. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Това, което стана преди 2000 години, но с което светът можа да бъде запознат само чрез различните християнски секти, и дълбочините на което ще могат да бъдат разкрити едва през 20-то столетие, когато вместо науката, ще се прояви духовното познание, дарът от Михаил, е това, което би трябвало да изпълни сърцата ни с неизмеримо дълбоки чувства по отношение на духовното на нашето време.
В последните няколко десетилетия /от 1879 година/ Михаил отново заема мястото на този вдъхновител на науката и в следващите няколко столетия Михаил ще даде на света нещо, което в духовен смисъл е също така важно - дори още по-важно, защото ще бъде още по-духовно, - което е неизмеримо по-важно от материалната наука, напредваща от степен на степен от 16-то столетие насам. Както неговият архангелски другар дари в миналото на човечеството естествената наука, така в бъдеще Михаил ще ни даде духовното познание, в първите наченки на което сега се намираме. Както Михаил бе изпратен като посланик на Йехова като отражение на Христос 500 години преди Мистерията на Голгота, за да даде своя отпечатък на онази ера, както тогава беше посланик на Йехова, така сега в нашето време Михаил е посланик на самия Христос. Точно както в древните еврейски времена, които бяха непосредствена подготовка на Мистерията на Голгота, древните еврейски посветени можеха да се обърнат към Михаил, като към външно откровение на Яхве или Йехова, така сега сме в състояние да се обърнем към Михаил, който от посланик на Йехова става посланик на Христос, - за да получим от него през следващите няколко столетия все по пълното духовното откровение, което все повече и повече ще ни разбулва Мистерията на Голгота. Това, което стана преди 2000 години, но с което светът можа да бъде запознат само чрез различните християнски секти, и дълбочините на което ще могат да бъдат разкрити едва през 20-то столетие, когато вместо науката, ще се прояви духовното познание, дарът от Михаил, е това, което би трябвало да изпълни сърцата ни с неизмеримо дълбоки чувства по отношение на духовното на нашето време. Ние ще можем да узнаем, че в последните няколко десетилетия се е отворила една врата, през която разбиране може да достигне до нас.
към текста >>

Михаел (Архангелът на Слънцето) - 500-200 год.
Михаел (Архангелът на Слънцето) - 500-200 год. пр. Хр.
към текста >>

Орифиел (Архангелът на Сатурн) - 200 год.
Орифиел (Архангелът на Сатурн) - 200 год. пр. Хр. - 150 год. сл. Хр.
към текста >>

46. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие.
Онзи, който не претендира да гради един или друг светоглед, спокойно може да си остане в своето сънуване. Обаче който претендира за това, той ни заплашва с един фалшив светоглед! Ето какво наблюдаваме днес: навсякъде, където хората се стремят към някакъв напредък, там ние откриваме преди всичко фалшивия светоглед, сънуващата философия. Колко гротескно е, скъпи мои приятели, че хората просто не са в състояние да мислят и че със своето мислене не навлизат навътре в нещата, които разглеждат. От лекциите на професор Циен, и по-точно от стр. 208, аз преписах едно изречение, с което той обръща внимание на това, че ние не можем да стигнем до волята, която стои в основата на едно действие. Той се изразява така: „Мисленето се състои от една поредица от представи и психичната съставна част (т.е. душевната) на едно действие също представлява поредица от представи, чиято главна особеност е тази, че нейното последно звено е една двигателна представа.“
към текста >>

Ето погледнете: търсим „воля“, нали, и намираме страница 205.
Естествено, аз не мога да я изчета пред Вас от начало докрай и се ограничих само с отделни цитати. Исках просто да Ви покажа как в рамките на онзи светоглед, който днес черпим от естествените науки, волята не съществува; там няма и следа от волята. Ето какво исках да посоча с тази книга, с автора на тази книга. И ако някой реши да прочете една книга, той я прочита тъкмо по този начин, нали? После възнамерявах да заостря вниманието Ви върху това, как се произнася въпросният професор за волята, с други думи, как се произнася против волята. Ето погледнете: търсим „воля“, нали, и намираме страница 205. Нека да запомним съответните пасажи и да се върнем към по-предишните глави, където той говори за волята. Обаче аз току-що посочих: в условията на физическия свят волята може да бъде възприета само в Аза, така че когато обсъждаме същинския Аз, ние трябва да говорим всъщност за „волевия Аз“. Да, аз исках да покажа как говорят за Аза онези, които разполагат единствено с илюзорните светогледи, породени от естествените наука. Аз просто цитирах един пасаж, където авторът дефинира волята и фактически отрича волята, заявявайки: Тук имаме само една двигателна представа, следователно за воля изобщо не може да се говори!
към текста >>

47. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

1. Орифиил с период на действие от 200 г.
1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл.Хр.
към текста >>

48. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

София, 2015
София, 2015
към текста >>

49. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Последвала, както знаете, Белогорската битка*200.
Реформаторски настроените си избрали свой крал курфюрста Фридрих Пфалцки, който през 1619 г. бил избран за крал на Чехия. Последвала, както знаете, Белогорската битка*200. До избирането на курфюрста всичко произтичало от известни страсти на хората към реформаторското движение, от едно противопоставяне на принудителните мерки, които били предприети срещу Реформацията чрез затварянето и разрушаването на протестантски църкви в Браунау и манастира Граб. Не мога, естествено, да разкажа цялата история нямаме достатъчно време за това. Обърнете обаче внимание на следното: Курфюрстът Фридрих Пфалцки бива избран. Доколкото те си избират свой собствен крал, това са може с пълно право да се каже човешки страсти, човешки ентусиазъм, нямам нищо против да го нарека и човешки идеализъм, легнал в основата на събитията.
към текста >>

Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201.
Нека се спрем на един по-късен момент. Днес можете да вземете никой учебник по история и да проследите хода на Седемгодишнита война *201. Разбира се, този ход на Седемгодишната война също е представен повърхностно. А ако човек иска да схване за какво става дума, ако по-желае да изследва историческите сили, конто са намесени в случая, той ще трябва да има правилен поглед върху стечението на различни обстоятелства. Щe трябва да има предвид как по онова време южната част на Централна Европа Австрия, била изцяло във връзка с всичко латинско и дори имала сключен истински съюз с Франция, докато северната част на Централна Европа макар и не от самото начало, а едва по-късно – била привлечена от онова, което от определен ъгъл трябвало да бъде изградено в английски говорещата пета следатлантска раса.
към текста >>

Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен.
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност.
към текста >>

Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд.
По-рано царствата Хановер и Англия били свързани помежду си посредством отношения, за които можете да се осведомите от учебника по история. Съществували обаче разни закони за престолонаследничеството и други подобни не е нужно да се спираме на такива неща, достатъчно е да се знае само, че когато кралица Виктория*202 се възкачила на английския трон, Хановер трябвало да бъде отделен. На трона в Хановер трябвало да дойде друг член на английския двор. Избран бил или работата била нагласена така, че на хановерския трон, който преди туй бил свързан с английския, бил докаран Ернст Ayгycт*203, херцог на Къмбърланд. Та този Ернст Аугуст, той бил на шейсет и шест години, дошъл на трона в Хановер. Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян.
към текста >>

Срещата в Ракониджи се състояла*204 Не беше лесно и ако проверите какво ли не е трябвало да предприеме тогавашният министър-председател Джолити за предотвратяването на евентуални "атентаторски неприятности", ще видите, че в онзи момент на бедния Джолити му бе дошло доста нагорно.
Та нека вземем един пример от по-новата история. През 1909 г. бе подготвена среща на италианския крал с руския цар. Дотогава едва ли можеше да се забележи някакво особено приятелство между тези две представителни лица,но оттам насетне се смяташе за добре да се изтъква тяхната съвместност. Срещата в Ракониджи се състояла*204 Не беше лесно и ако проверите какво ли не е трябвало да предприеме тогавашният министър-председател Джолити за предотвратяването на евентуални "атентаторски неприятности", ще видите, че в онзи момент на бедния Джолити му бе дошло доста нагорно.
към текста >>

И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим.
Сега обаче въпросът беше да се намери подходяща личност, която да поднесе на царя почитанията на Рим. Трябваше да бъде личност от особен вид. Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>

Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206.
За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар. По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик. Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението.
към текста >>

И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207.
Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни. Днес например се знае, че от този момент нататък за преписката, която се водела в рамките на Тройния съюз, неизменно се получавали своевременни сведения в Петербург! И този път не минало съвсем без участието на човешки страсти, понеже изключителна роля при предаването на сведенията изиграва една дама, създала си "сестрински" път между Рим и Петербург*207. Стига да поиска, човек естествено може да приписва подобни неща на случайността; който обаче желае да прозре зад света на Майя, няма да ги приписва на случайността, а ще търси сред тях по-дълбоки взаимовръзки. А когато се търсят такива по-дълбоки взаимовръзки, тогава вече не ще бъде възможно да се лъже толкова много, както се лъже сега, вече не ще бъде възможно такова замайване на хората с цел да бъдат отклонявани от истината, от онова, което е най-важното.
към текста >>

В даден момент Бисмарк поддържал във Флоренция и в Торино връзка с никой си Узедом*208.
В даден момент Бисмарк поддържал във Флоренция и в Торино връзка с никой си Узедом*208. Аз вече поясних: Съвременна Италия всъщност е възникнала по околен път и фактически дължи съществуването си на Германия; това обаче стои във връзка с много неща. Описваните от мен обстоятелства си имат своите дълбоки първопричини, а в политиката се намесват разнообразни нишки. Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом. Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист.
към текста >>

При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем страници*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право.
Не е редно да се поставя въпросът: Как е възможно такива неща да бъдат допускани от мъдрото всемирно управление и човечеството, в известен смисъл, да бъде излагано на подобни машинации, след като нещата не подлежат на проумяване? За тяхното проумяване има твърде много възможности, стига човек да ги издирва честно. Но нали нашето собствено общество ни показва колко настървено отделните индивиди се противят, когато става дума да се върви по простия път на истината. Ние виждаме колко неща, които в познавателно отношение би трябвало да се приемат обективно и тогава щяха най-добре да служат за благото на човечеството, се схващат в субективно-личностен план. При все това в рамките именно на нашето общество има бих ги нарекъл колегии, които с голямо внимание прочетоха едно съчинение от общо, струва ми се, двеста осемдесет и седем страници*209, приемайки го напълно сериозно, и които продължават да се потят над него, за да проумеят доколко всъщност човекът, който тук е достатъчно добре познат, има право. Накратко, понякога и в рамките на нашите собствени редици ни се удават открития, които хвърлят известна светлина по въпроса, защо за някои е толкова трудно да прозрат нещата; при положение, че прозирането им съвсем не е трудно, щом човек действително се стреми честно да стигне до истината. Защото през всичките тези години в нашите кръгове бяха казани много работи. Ако се вземе изложеното от 1902 г. насам, ще проличи,че в него се съдържа нещо, което сигурно може да спомогне за прозирането на някои факти от света. Пък и нашата антропософски ориентирана Духовна Наука не се прояви примерно като абсолютен таен съюз, а напротив нещата,на които се отдели внимание, винаги са били обсъждани напълно открито в публични лекции.
към текста >>

50. Бележки GA_173 Карма на неистината

202, тринадесета реч: "Също така чужда на германеца е толкова често проповядваната в наши дни свобода на моретата; но дали в действителност се има предвид тази свобода или само способността някой сам да може да я отнеме от всички други?
*91. J. О. Fichte, "Reden аn die deutsche Nation" (Речи към германската нация), Тюбинген, 1859, стр. 202, тринадесета реч: "Също така чужда на германеца е толкова често проповядваната в наши дни свобода на моретата; но дали в действителност се има предвид тази свобода или само способността някой сам да може да я отнеме от всички други? "
към текста >>

*200. На 8 Ноември 1620 г.
*200. На 8 Ноември 1620 г. между "зимния крал" Фридрих V Пфалцки (избягал след загубата на битката в Нидерландия) и католическата лига.
към текста >>

*201. Водена през 1756-1763 г.
*201. Водена през 1756-1763 г. между Прусия при Фридрих II и съюзилите се Австрия, Русия, Швеция и Франция.
към текста >>

*202. Victoria (1818-1901), през 1837-1901 кралица на Англия.
*202. Victoria (1818-1901), през 1837-1901 кралица на Англия.
към текста >>

*203. Ernst August von Hannover (1771-1851), възкачил се на трона през 1837 г.
*203. Ernst August von Hannover (1771-1851), възкачил се на трона през 1837 г. Отмяната на конституцията от 1819 г. станало през ноември 1837 г. Към "Гвотингенската седморка" се числяли например братята Грим и историкът Гервинус. Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката. Вярно, че през 1828 г., когато къмбърландският херцог, бъдещият крал Ернст Аугуст Хановерски, станал първомайстор, антикатолическата клетва била премахната и като цел на сдружението се посочвали само "запазването на истинската, законно установената религия", "запазването на протестантско то престолонаследие и защитата на всички оранжисти и на тяхната собственост", но това не променило абсолютно нищо от истинската му природа.
към текста >>

*204. През Октомври 1909 г.
*204. През Октомври 1909 г.
към текста >>

*205. Ernesto Nathan, род.
*205. Ernesto Nathan, род. 1845 г. в Лондон, поч. 1921 г. в Рим,през 1907-1913 г. кмет на Рим.
към текста >>

*206. Giuseppe Mazzini (1805-1872).
*206. Giuseppe Mazzini (1805-1872).
към текста >>

*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъжена като черногорска принцеса за един руски велик княз.
*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъжена като черногорска принцеса за един руски велик княз.
към текста >>

*208. Срв.
*208. Срв. Bismarck, "Gedanken und Erinnerungen" (вж. бел. 136), т. 1, стр. 229.
към текста >>

*209. "J'accuse, von einem Deutschen" (Аз обвинявам, от един германец), 2 изд., Лозана, 1915.
*209. "J'accuse, von einem Deutschen" (Аз обвинявам, от един германец), 2 изд., Лозана, 1915. Срв. К. Steiner "Zeitgeschichtliche Betrachtungen" (вж. бел. 99), първа лекция.
към текста >>

51. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

204): "Като историк на изкуството Херман Грим се срещнал с Гьоте.
Рудолф Щайнер говори за Херман Грим в своята автобиография "Моят жизнен път" (СС 28, Дорнах, 1961 г. Стр. 204): "Като историк на изкуството Херман Грим се срещнал с Гьоте. Като такъв той изнасял в Берлинския университет лекции за Гьоте, които след това издал в книга. Можел е да гледа на себе си и като продължител на идеите на Гьоте. Израсъл е в кръговете на германския духовен живот, запазили жива връзката с него. Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете". Херман Грим е живял от 1828 до 1901 година.
към текста >>

СС № 179 и лекцията от 10.06.2017г.
За Ерих Бамлер виж също в лекцията от 29.5.1917 г. СС № 179 и лекцията от 10.06.2017г. в СС № 255.
към текста >>

Преводът и редакцията завършени на 23.02.2016 г.
Преводът и редакцията завършени на 23.02.2016 г.
към текста >>

52. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл. Хр
към текста >>

№ 208), лекция от 28 Октомври 1921.
*44. В случая под този термин следва да се разбира ритмичната система на човека, съсредоточено в гръдната област,откъдето идва и другата образна представа за тази система: човекът-гърди (Brustmensch), която е подробно описана в "Антропософията като космософия" II част (Събр. Съч. № 208), лекция от 28 Октомври 1921.
към текста >>

53. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

206), ако наистина ги използвате като медитация, ще имате възможност да почерпите доста много.
Мога да направя само отделни забележки. Предоставям на вашето собствено вникване и медитиране да работите по-нататък в тази област. В много отношения нещата са афористични. Но представени така, както показаният тук Зодиак (виж рис., стр. 206), ако наистина ги използвате като медитация, ще имате възможност да почерпите доста много.
към текста >>

54. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
Веднъж тук споменах, че в това отношение наистина мога да кажа нещо лично. Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте. С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само човек да поиска да го разбере.
към текста >>

55. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>

56. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Синод на Българската църква от 2011 г.).
41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св. Синод на Българската църква от 2011 г.). Сравни също Първа книга Царства, 28 глава (Самуил и магьосницата от Аендор).
към текста >>

174a, 174b, 191, 194, 203.
Събр. съч. 174a, 174b, 191, 194, 203.
към текста >>

57. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В книгата на пророк Даниил 7,9 и 13 е използвано арамейското име „attiq Yomin” – Старият по дни (в българското издание от 2005 г.
[iv] Старият по дни – в Кабала често се използва това име на Бога. Терминът идва от Стария завет. В книгата на пророк Даниил 7,9 и 13 е използвано арамейското име „attiq Yomin” – Старият по дни (в българското издание от 2005 г. е така), в английската библия е така, а в немската е използвано името „Старецът“.
към текста >>

58. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Виж Р.Щайнер, лекцията от 2.12.2015 в GA 65 „За духовния живот на Средна Европа“
[ii] Мишел Ейкем дьо Монтен – (1533-1592), френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Есета“ (1580-1588). Виж Р.Щайнер, лекцията от 2.12.2015 в GA 65 „За духовния живот на Средна Европа“
към текста >>

59. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

в GA 177 „Скритите духовни основи на външния свят.Духовете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах
[v] Често съм казвал – напр. в GA 177 „Скритите духовни основи на външния свят.Духовете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах
към текста >>

60. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Всичко, на което християнството е успяло да научи хората за близо 2000 години, е простият факт, че Христос е слязъл на Земята и е установил връзка с тази Земя.
Трябва да ни е ясно: Всичко, което досега се е разбирало като християнство, е едва началото. То се свежда до малко повече от признаване на факта, че Христос някога е присъствал в човека Исус и е преминал през Мистерията на Голгота. Всичко, на което християнството е успяло да научи хората за близо 2000 години, е простият факт, че Христос е слязъл на Земята и е установил връзка с тази Земя. Човешкото разбиране не беше узряло за повече. Едва сега, в Петата след-атлантска епоха, епохата на Съзнателната душа, човечеството узрява за разбирането на нещо повече от факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота — сега разбираме и истинската значимост на това събитие. Човечеството ще е способно да разбере съдържанието на Мистерията на Голгота само чрез духовните основи, които могат да бъдат положени през Петата след-атлантска епоха.
към текста >>

61. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

След това, след като душевното настроение на хората е било такова повече от 2000 години, настъпи онова, чиито отзвуци още долавяме в халдейския светоглед, в египетския светоглед и в една особена форма в онзи светоглед, чийто отблясък ни е бил запазен в Стария Завет.
След това, след като душевното настроение на хората е било такова повече от 2000 години, настъпи онова, чиито отзвуци още долавяме в халдейския светоглед, в египетския светоглед и в една особена форма в онзи светоглед, чийто отблясък ни е бил запазен в Стария Завет. Тогава се явява вече по определен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед. Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене. Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно.
към текста >>

62. Антропософията като космософия - част 1 GA_207 Антропософията като космософия 1

GA-207
GA-207
към текста >>

63. Антропософия като космософия. Въведение в окултната психология GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

GA-208
GA-208
към текста >>

64. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

София, 2016 г.
София, 2016 г.
към текста >>

65. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

200 г.
200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.
към текста >>

66. Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
към текста >>

67. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Превод от руски Евгени Мангуров 19.11.2012 гр.Варна
Превод от руски Евгени Мангуров 19.11.2012 гр.Варна
към текста >>

68. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници. Антропософията и човешкото сърце GA_223 Годишният кръговрат

2007
2007
към текста >>

© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2007
© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2007
към текста >>

69. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително.
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия! – Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец.
към текста >>

70. Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело GA_223 Годишният кръговрат

Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

71. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

[1] Рудолф Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, преводач: Христо Маринов.
[1] Рудолф Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, преводач: Христо Маринов. – Бел. ред.
към текста >>

72. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Практически през последните 2000 години всички ние се развиваме по такъв начин, че просто не можем да забележим огромната пропаст, която ни дели от по-ранните епохи.
Практически през последните 2000 години всички ние се развиваме по такъв начин, че просто не можем да забележим огромната пропаст, която ни дели от по-ранните епохи. Да, тази пропаст ние наистина не можем да видим. Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието. Но за човечеството, което живееше в осмото или деветото столетие преди основаването на християнството, тези неща бяха съвършено различни. Тогава беше така, че до към своята 30-та година, човекът се развиваше по такъв начин, щото неговото развитие протичаше като един непрекъснат процес. Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една метаморфоза.
към текста >>

73. Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000
към текста >>

74. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Превод от руски на български Евгени Мангуров 31.12.2012 г. гр.Варна
Превод от руски на български Евгени Мангуров 31.12.2012 г. гр.Варна
към текста >>

75. Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2011
© Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора, 2011
към текста >>

76. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр.
[2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232.
към текста >>

77. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

200, 4. лекция.
[4] Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч. 200, 4. лекция.
към текста >>

78. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

200, 4. лекция.
«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч. 200, 4. лекция.
към текста >>

79. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

съч. 204.
[14] Йохан Скотус Еригена: 810-877, преводач на трудовете на Дионисий Ареопагита и иъдател на «De divisione naturae». Сравни между другите лекции на Рудолф Щайнер «Перспективи на човешкото развитие» (1921), Събр. съч. 204.
към текста >>

80. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

съч. 204.
72. Йохан Скотус Еригена: 810-877, преводач на трудовете на Дионисий Ареопагита и иъдател на «De divisione naturae». Сравни между другите лекции на Рудолф Щайнер «Перспективи на човешкото развитие» (1921), Събр. съч. 204.
към текста >>

206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>

81. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация.
В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък. Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация.
към текста >>

82. Указания за езотеричното обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

2003
2003
към текста >>

© Антропософско Издателство “Даскалов”, Стара Загора, 2003
© Антропософско Издателство “Даскалов”, Стара Загора, 2003
към текста >>

83. Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907. GA_245 Указания за езотеричното обучение

1190-850 Рафаил /Меркурий/ 150-200 пр. Хр.
1190-850 Рафаил /Меркурий/ 150-200 пр. Хр. Орифиел /Сатурн/
към текста >>

84. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

1190–850 Рафаил /Меркурий/ 150–200 пр. Хр.
1190–850 Рафаил /Меркурий/ 150–200 пр. Хр. Орифиел /Сатурн/
към текста >>

85. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

208 се натъкваме на забележителен абзац.
Това изобщо не е така. Ако това ограничаване до физическото тяло наистина бе предизвикано от цялостния прилив на материализъм през XIX век, тогава хората би трябвало по-преди да подразбират нещо за етерното тяло, което тогава е било подтиснато, но сега отново излиза наяве. Бих могъл да ви дам много доказателства, че по-рано се знаеше нещо за етерното тяло, съществуването на което започна постепенно да се пренебрегва. Бих могъл да цитирам много пасажи от по-ранни творби, но ще ви прочета един такъв от книга, публикувана през 1827 год. На стр. 208 се натъкваме на забележителен абзац. Ще го прочета много бавно, така че да можете да прецените колко различно се пише за тези неща днес под влиянието на възгледи, станали изцяло материалистични.
към текста >>

86. Изкуството и неговата световна мисия GA_276 Изкуството и неговата мисия

2001
2001
към текста >>

87. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

1. Орифиил с период на действие от:200г. пр.Хр.
1. Орифиил с период на действие от:200г. пр.Хр. до 150 сл. Хр.
към текста >>

Козирог 20187 Тлаватли
Козирог 20187 Тлаватли
към текста >>

88. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло.
Да приемем, че имаме редица от индивидуалности, които се намират в духовния свят и носят със себе си предразположеност към музиката от предишната инкарнация и сега искат да живеят на физически план. Какво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те ще се чувстват привлечени от една фамилия с музикално ухо, с физическа предразположеност, която предоставя възможност на индивидуалността да се изживее. Фамилията упражнява долу, на физическия план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана. Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло. Но ако на физическия план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния свят. Такива правила лежат в основата на превъплъщението. Те не зависят само от това, дали индивидуалността горе се стреми към въплъщение, а също така от факта, каква притегателна сила се упражнява отдолу. Когато немската земя имаше нужда от един Бисмарк, трябваше да се въплъти една подходяща индивидуалност, тъй като условията я привлякоха на физическия план.
към текста >>

Но ако на физическия план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния свят.
Какво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те ще се чувстват привлечени от една фамилия с музикално ухо, с физическа предразположеност, която предоставя възможност на индивидуалността да се изживее. Фамилията упражнява долу, на физическия план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана. Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло. Но ако на физическия план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния свят. Такива правила лежат в основата на превъплъщението. Те не зависят само от това, дали индивидуалността горе се стреми към въплъщение, а също така от факта, каква притегателна сила се упражнява отдолу. Когато немската земя имаше нужда от един Бисмарк, трябваше да се въплъти една подходяща индивидуалност, тъй като условията я привлякоха на физическия план.
към текста >>

89. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

съч. 202. 94.
[2] в една от последните лекции: лекцията от 17 декември 1920 г., отпечатана в „Мостове между мировата духовност и физическото в човека“ (16 лекции, Дорнах, Берн, Базел 1920 г.), Събр. съч. 202. 94. защо в нашето строителство колоните: на първия Гьотеанум, който е бил разрушен в Новогодишната нощ на 1922/23 г. чрез пожар. Вж. Рудолф Щайнер „Пътища към един нов строителен стил“ (5 лекции, Дорнах 1914 г.), Събр. съч. 286.
към текста >>

90. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

съч. 202.
в една от последните лекции: лекцията от 17 декември 1920 г., отпечатана в „Мостове между мировата духовност и физическото в човека“ (16 лекции, Дорнах, Берн, Базел 1920 г.), Събр. съч. 202.
към текста >>

91. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

116,183,205-207,223-225, 228, 237 124
13 Въведение в Тайната наука (1920 r.) Световното развитие и човекът, стр. 116,183,205-207,223-225, 228, 237 124
към текста >>

23 април 201 Съответствия между микрокосмос и макрокосмос.
23 април 201 Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. 7-ма лекция
към текста >>

17 декември 202 Мостът между мировата духовност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София.
17 декември 202 Мостът между мировата духовност и физическо то в човека - търсене на новата Изис, на божествената София. 10-та лекция
към текста >>

18 декември 209 Северни и средноевропейски духовни импулси.
18 декември 209 Северни и средноевропейски духовни импулси.
към текста >>

92. Лекции върху възпитанието GA_293 Общото човекознание

Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

93. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
В Средна Европа възрастните постигнаха разбиране помежду си в продължение на няколко седмици след приключването на войната. После те отново се отдадоха на онези съждения, които произхождаха от различните класи. Така дойде мисълта да се погрижим за следващото поколение. И тъй като училището беше основано от Емил Молт, индустриалец в Щутгарт, то не беше необходимо да бъдат събирани деца по къщите, а дойдоха децата от неговата фабрика. Така децата, които дойдоха при нас, бяха предимно деца на пролетарии – около 150 деца от фабриката на Молт. Тези деца бяха допълнени с повечето деца на родители от Антропософското общество в Щутгарт и околността; ето защо в началото трябваше да започнем работа с около 200 деца.
към текста >>

Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас).
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>

94. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000 милиона, 25% повече.
Тогава би могло да се каже: Ако бихме преброили физическите хора на Земята, щяхме да получим приблизително 1500 милиона души. Обаче това не е точният брой на Земното население. Това би бил точният брой на Земното население само ако бихме имали предвид по-старите времена, когато хората са вършили цялата работа с ръцете си или с онова, което е пряко свързано с ръцете, например орането с плуга, тегленето на коня и т.н. Обаче през 19. век в Земния свят навлезе едно съвсем ново население; имам предвид машините, които отнеха част от човешкия труд. И ако изчислим за 80-те години на миналия век каква част от човешкия труд беше поета от машините, ще установим, че Земното население е възлизало на 2000 милиона, 25% повече. Днес нещата стоят така – а преди войната това беше още по-вярно –, че ако преброим физическите хора на Земята, ще получим една напълно погрешна цифра. Ако изчисляваме според положения човешки труд ние трябва да имаме 500 милиона души повече.
към текста >>

95. Терапията от гледната точка на науката за духа GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

София, 2016
София, 2016
към текста >>

Дорнах 2001 г.
Дорнах 2001 г.
към текста >>

96. Бележки GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

За изданието през 2001 г.
За изданието през 2001 г. текстът първо е сравнен още веднъж с пренесения текст на госпожа Финкх, при неясните места стенограмата е проверена още веднъж и накрая някои проблематични места, които не са били достатъчно ясни, са сравнени със стенограмата на госпожа Колиско. Освен това някои важни неща можаха да се изяснят чрез записките в бележника на Рудолф Щайнер.
към текста >>

87 и 92) трябваше наново да се направят за изданието от 2001 г.
Рисунките в текста са от Ася Тургенева и Хедвиг Фрей според скици в стенограмата. Три рисунки (на стр. 87 и 92) трябваше наново да се направят за изданието от 2001 г. от Дьорте Мерлинг, понеже се различаваха от тези в копието. За една от тях се наложи да се постави на друго място в текста. Тези изменения се отнасят до лекцията от 15 април 1921 г., за която оригиналните рисунки на дъската не са запазени.
към текста >>

97. Лечебно-педагогически курс GA_317 Лечебно-педагогически курс

2010
2010
към текста >>

98. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Човекът – йероглиф на вселената“,GA 201
[12] който често съм подчертавал в моите лекции – например в лекцията от 4.12.1914„Съответствие между микрокосмос и макрокосмос. Човекът – йероглиф на вселената“,GA 201
към текста >>

99. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

[6] в други лекции: …с такива противоречия – например в редица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
[6] в други лекции: …с такива противоречия – например в редица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
към текста >>

100. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Нека противопоставим на тези две личности една трета, която е живяла около 2000 години преди тях и която характеризира своята епоха също така добре както Николай Кузански и Майстер Екхардт представят своята.
Нека противопоставим на тези две личности една трета, която е живяла около 2000 години преди тях и която характеризира своята епоха също така добре както Николай Кузански и Майстер Екхардт представят своята. Действително, трябва да отидем в миналото доста далече, за да разберем по-добре, как човекът на 15 век полага усилия да стигне до познанието.
към текста >>

И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>

101. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Meike Oltmanns 2000: „Dungungssysteme in okologisxhen Landbau auf der Basis von Langzeitversuchen“.
Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biodynamix Research, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt/ /*2 J. Raupp, u. Meike Oltmanns 2000: „Dungungssysteme in okologisxhen Landbau auf der Basis von Langzeitversuchen“. Abschlussbericht des Proektes „Fertilisation Systems in Organix Farm-ing Based on Long-Term Experiments“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biologisch-Dynamische Forschung, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt./.
към текста >>

Бад Вилбел, Януари 2001
Бад Вилбел, Януари 2001
към текста >>

102. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

[5] Сс 45, 137, 170, 208.
[5] Сс 45, 137, 170, 208.
към текста >>

Сс 115, 45, 169, 170, 21, 183, 293, 199, 206.
[6] Рудолф Щайнер често се е изказвал относно човешката сетивна организация и първо достигна до тринадесет, после до десет и в много от следващите изложения до дванадесет ясно разграничаващи се сетивни способности. Сс 115, 45, 169, 170, 21, 183, 293, 199, 206.
към текста >>

Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
[8] Относно това има много изказвания на Р. Щайнер, например Сс 26, „Сън и будност„ 66, 73, 100, Сс 208.
към текста >>

103. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

[9] Сс 208.
[9] Сс 208.
към текста >>

104. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година.
По времето, когато вследствие намаляване на слънчевото облъчване се променя температурата на почвата, когато горният слой става по-студен от дълбокия пласт на почвата, тогава постепенно се преобръща също и съотношението на действието на силите. Това време предизвиква есенно оцветяване листата на дърветата. През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърхността. В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година. Оттам още по-надолу постепенно става по-топло. Описанието тук важи най-вече за северния умерен климат, където е проведен Селскостопанският курс. В други климатични области трябва да се изпробва и обсъди.
към текста >>

105. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
[1] «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р. Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
към текста >>

106. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

№ 203.
Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луциферически черти, отдолу – с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) – Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. – Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
към текста >>

107. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
21. «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р. Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
към текста >>

№ 203.
Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, с. 107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луцифери-чески черти, отдолу - с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) - Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. - Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
към текста >>

108. История на човечеството и културните народи GA_353 История на човечеството и културните народи

София, 2014
София, 2014
към текста >>

109. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

110. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
20а. превод на Библията на готски език: «Сребърният кодекс», готско ръкописно Евангелие от V век, написано със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент, възникнало в Горна Италия, съдържа Евангелието в превод на Вулфила
към текста >>

Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн.
По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

111. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година!
Може да се наблюдава как намалява видимата светлина на Слънцето, когато Венера стои пред него. Това става причина за големи промени и е много интересно. Тези преминавания на Венера се описват. Тъй като те стават приблизително един път на столетие, може да се каже: по отношение на това явление науката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, астрономът, родил се през 1890 г. и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то вероятно ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда. Него той няма да успее да възприеме.
към текста >>

По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
[5] Пасаж на Венера - Общият ритъм, стоящ в основата на пасажа на Венера, е период от 234 години и 2 дни; интервалите между отделните пасажи са 8, 121 и половина, 8 и 105 и половина години. Последният пасаж на Венера се е състоял на 6 декември 1882 г. По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
към текста >>

112. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
22. Пасаж на Венера - Общият ритъм, стоящ в основата на пасажа на Венера, е период от 234 години и 2 дни; интервалите между отделните пасажи са 8, 121 и половина, 8 и 105 и половина години. Последният пасаж на Венера се е състоял на 6 декември 1882 г. По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
към текста >>

НАГОРЕ

2.3968369960785