Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
10
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са резултати от
998
текста в
10
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
План
'.
На страница
10
:
575
резултата в
98
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, обаче води до следното, от една страна при диагностицирането на тъй наречените физически заболявания вниманието да бъде насочено тъкмо върху душевното състояние, и обратно, когато на преден
план
силно изпъкне дадено абнормно душевно състояние, да бъдат потърсени физическите увреждания.
Неща, видимо отдалечени от материалното, възникнаха тъкмо във времето на материализма, и така хората загубиха възможността да узнаят за духовната същност на живака, на антимона, на златото, на среброто. Това е същественото: хората изгубиха възможността да научат нещо за духовната същност на материалното и затова те се стремят да лекуват духовното като такова, и тъкмо така, както става в психоанализата, където е налице стремеж духовното да бъде дирижирано като такова. Необходимо е отново да заемат своето място едни здрави възгледи за духовните качества на материята. Наистина, създадената от 19 век традиция има не малки заслуги за това, че е било поддържано живо признаването на духовността на външните материални субстанции. Това дори е най-важното, защото външната алопатична медицина за съжаление все повече и повече се обръща към убеждението, че има работа единствено с материалното, а именно само с външните материални въздействия на субстанциите извън човека.
Това, обаче води до следното, от една страна при диагностицирането на тъй наречените физически заболявания вниманието да бъде насочено тъкмо върху душевното състояние, и обратно, когато на преден план силно изпъкне дадено абнормно душевно състояние, да бъдат потърсени физическите увреждания.
Всъщност физическите заболявания винаги би трябвало да повдигат следния въпрос: какъв темперамент носи човекът, при когото те се появяват? Ако открием, че човекът при когото възникват тези заболявания, носи хипохондрична природа, тогава дори само неговата обикновена хипохондрична природа ще ни насочи към необходимостта така да го лекуваме, че да въздействуваме силно върху долната част на неговото тяло, т.е. да го лекуваме в сферата на материалното активното, т.е. с ниски потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, носи един буден дух, или е със сангвиничен характер, тогава предварително още ще бъде необходимо да се обърнем към по-високи потенции.
към текста >>
2.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, изразено по един
план
етарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната.
Но това, което действува в антимона, то всъщност е налице навсякъде; навсякъде, ако мога да употребя този израз, навсякъде действува антимонизиращата сила. Тази антимонизираща сила е, която действува регулиращо в човека, но по такъв начин, че в нормално състояние човекът извлича тази антимонизираща сила от извънземния елемент. В известен смисъл човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид. В нормалното състояние човекът не прибягва към земната антимонизираща сила и към това, което е концентрирано в антимона, в нормално състояние човекът прибягва към външната извънземна сила на антимона. Тук разбира се е естествено да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното?
Виждате ли, изразено по един планетарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната.
Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята. Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон. Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена.
към текста >>
Когато всяка една от тези
план
ети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята.
Тази антимонизираща сила е, която действува регулиращо в човека, но по такъв начин, че в нормално състояние човекът извлича тази антимонизираща сила от извънземния елемент. В известен смисъл човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид. В нормалното състояние човекът не прибягва към земната антимонизираща сила и към това, което е концентрирано в антимона, в нормално състояние човекът прибягва към външната извънземна сила на антимона. Тук разбира се е естествено да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното? Виждате ли, изразено по един планетарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната.
Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята.
Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон. Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче.
към текста >>
Когато те се неутрализират, когато тези три
план
ети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон.
В нормалното състояние човекът не прибягва към земната антимонизираща сила и към това, което е концентрирано в антимона, в нормално състояние човекът прибягва към външната извънземна сила на антимона. Тук разбира се е естествено да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното? Виждате ли, изразено по един планетарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната. Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята. Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати.
Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон.
Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс.
към текста >>
Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три
план
етни тела, от сферата на извънземното.
Тук разбира се е естествено да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното? Виждате ли, изразено по един планетарен начин, това представлява взаимодействието между Меркурий, Венера и Луната. Когато всяка една от тези планети въздействува не поединично, а когато действува заедно, тогава те действуват не живачно, не сребърно, не медно, тогава те действуват така, както действува антимонът на Земята. Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон.
Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното.
Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс. Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея.
към текста >>
3.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Както казах, това са нещата, довели до поставянето на елементарното на преден
план
в тези 20 лекции.
И това отклонение може да бъде преодоляно, ако подходим по начина, който аз се опитах да изложа елементарно в общи линии. По тази причина засега аз избрах за начало най-горния етаж. Това може да бъде коригирано, ако чрез подобно вътрешно разглеждане на човешката и на извън човешката природа достигнем до ограничаване сферата на действие на лечебното средство, до ограждане то на тази сфера. Ала това може да се осъществи, ако изследваме не просто това, което настъпва под влиянието на дадено лечебно средство в здравия и в болния човек, но ако постепенно се стараем да разгледаме цялата Вселена като нещо единно, а човека да разглеждаме по такъв начин, както вчера се опитах да направя това в един случай да проследим целия антимонизиращ процес, за да можем след това да разберем какво извършва антимонът навън, и след това да успеем да обобщим с това, което антимонът може да извърши във вътрешността на човека. По този начин във външния свят биват ограничени съвсем определени области, имащи своето отношение към човека.
Както казах, това са нещата, довели до поставянето на елементарното на преден план в тези 20 лекции.
Природолечението, служейки на един определен инстинкт, довежда до необходимостта, природосъобразно човекът да бъде отново поставен сред въздействията на собствената лечебна сила, а така също създава необходимостта да бъде посочено, на какво почиват тези въздействия собствената лечебна сила. Защото в действителност те почиват на взаимодействието между земния и извънземния елемент. И природолечението е принудено да не се доверява твърде много на материализма. Днес ние наистина можем да наблюдаваме как всички течения са поели пътя към материализма. В известен смисъл той е общ за всички течения.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Същност на светлината и лечение високо в
план
ината.
Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят.
Същност на светлината и лечение високо в планината.
За храненето. Електричество и магнетизъм и тяхното приложение в терапията. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. Заспиване и събуждане. Суровоядство. Степените в човешкото индивидуално развитие.
към текста >>
5.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в
план
ината.
Затова изследването на бацилите е наистина важно, но само като основа на познанието. Същинските органични причини лежат в самия човек. Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята. Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н. Там, където Земята не само кълни и избуява, а започва да блести, където съдържа и светлина, която е повече от необходимото за покълването и израстването, имаме нещо, което действа особено благоприятно в тази посока.
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината.
Благоприятното влияние на високата планина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно. Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния.
към текста >>
Благоприятното влияние на високата
план
ина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно.
Същинските органични причини лежат в самия човек. Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята. Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н. Там, където Земята не само кълни и избуява, а започва да блести, където съдържа и светлина, която е повече от необходимото за покълването и израстването, имаме нещо, което действа особено благоприятно в тази посока. Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината.
Благоприятното влияние на високата планина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно.
Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния. Сваряването, изгарянето извеждат свареното или изгореното навън от земното.
към текста >>
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в
план
ината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле.
Трябва да се изпробва да се постави силен магнит на гърба на човек с начален стадий на така наречената туберкулоза, да се остави човекът да бъде облъчен от магнитно поле, то да се направи още по-въздействащо, като магнитът се движи от горе надолу и обратно, така че целият гръден организъм да бъде облъчен от магнитното поле. При това, докато прилагаме магнитното поле, не е необходимо същевременно светлинно поле, това само би пречило. Такъв пациент може да се постави в тъмна стая и ще могат да се наблюдават излъчванията от пръстите му, които ще са много ясни. Постави ли се пациентът в тъмна стая, апликира ли се силен магнит на гърба му, и след като се видят фините лъчи от върха на пръстите му, които конусовидно се излъчват с върха навън, тогава човек се убеждава, че пациентът наистина е бил облъчен от магнитното поле. По този начин ще се види, че именно с магнитното поле може да се постигне нещо извънредно благоприятно например при борбата с явленията на белодробната туберкулоза.
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле.
Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле. Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система.
към текста >>
6.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Помислете, че образуването на Земята в действителност означава, че от
план
етната сфера навътре въздейства една изграждаща тенденция и от това, което се намира извън
план
етната сфера, в Земята навлизат изграждащи я сили, непрекъснато излъчващи се към Земята, проявяващи се в отделни силови единици радиационни космически сили.
Това, което имам да ви кажа днес, като го отнеса към евритмията, ще трябва изцяло да се прозре в конкретните детайли с познанията, които имате относно физиологията и др.п. Ще се види от само себе си как ще стане. Когато обаче разглеждаме един такъв духовно-телесен процес като този, който протича при евритмизирането, би трябвало да посочим също и дълбоките духовно-физически взаимовръзки. И тук бих искал да обърна вниманието ви към следното. Първо, трябва да насочим поглед към онзи извънчовешки миров процес, който обикновено се проследява относно неговите детайли, но не по отношение на вътрешно дейното.
Помислете, че образуването на Земята в действителност означава, че от планетната сфера навътре въздейства една изграждаща тенденция и от това, което се намира извън планетната сфера, в Земята навлизат изграждащи я сили, непрекъснато излъчващи се към Земята, проявяващи се в отделни силови единици радиационни космически сили.
Тези космически сили можем да ги схванем в тази взаимовръзка така - макар че всичко, което казах преди за лъчите, можем да го вземем само за себе си - и да кажем, че те действат към центъра и отвън изграждат това, което е на Земята и в Земята. Общата металност на Земята, всички метали, са изградени не от някакви сили, идващи от вътрешността на Земята, а са вложени в Земята от Космоса. Силите, които действат през етера - не от страна на растенията, тогава те биха действали централно, защото планетите, планетната сфера ги модифицира, - можем да ги наречем изграждащи сили, действащи отвън изграждащи, образуващи сили. Моля ви да схванете тези неща точно в тази взаимовръзка: изграждащи, образуващи сили. Насреща им стоят силите при човека и в Земята, които приемат тези изграждащи сили и ги втвърдяват, така да се каже, събират ги в една централна точка, така че да може да се породи Земята.
към текста >>
Силите, които действат през етера - не от страна на растенията, тогава те биха действали централно, защото
план
етите,
план
етната сфера ги модифицира, - можем да ги наречем изграждащи сили, действащи отвън изграждащи, образуващи сили.
И тук бих искал да обърна вниманието ви към следното. Първо, трябва да насочим поглед към онзи извънчовешки миров процес, който обикновено се проследява относно неговите детайли, но не по отношение на вътрешно дейното. Помислете, че образуването на Земята в действителност означава, че от планетната сфера навътре въздейства една изграждаща тенденция и от това, което се намира извън планетната сфера, в Земята навлизат изграждащи я сили, непрекъснато излъчващи се към Земята, проявяващи се в отделни силови единици радиационни космически сили. Тези космически сили можем да ги схванем в тази взаимовръзка така - макар че всичко, което казах преди за лъчите, можем да го вземем само за себе си - и да кажем, че те действат към центъра и отвън изграждат това, което е на Земята и в Земята. Общата металност на Земята, всички метали, са изградени не от някакви сили, идващи от вътрешността на Земята, а са вложени в Земята от Космоса.
Силите, които действат през етера - не от страна на растенията, тогава те биха действали централно, защото планетите, планетната сфера ги модифицира, - можем да ги наречем изграждащи сили, действащи отвън изграждащи, образуващи сили.
Моля ви да схванете тези неща точно в тази взаимовръзка: изграждащи, образуващи сили. Насреща им стоят силите при човека и в Земята, които приемат тези изграждащи сили и ги втвърдяват, така да се каже, събират ги в една централна точка, така че да може да се породи Земята. Силите, които втвърдяват, можем да ги наречем сили на втвърдяването (виж рис. и схемата на стр. 155). Рис. 23
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически
план
.
Ние сме в състояние така да въздействуваме върху физическия скелет, върху физическия носител на духовно-душевната сфера, т.е. на пълносъзнателния Аз, че като предизвикваме в този физически носител определени процеси, ние можем да го отдръпнем от Азовата дейност. Позволете ми да илюстрирам моята мисъл. Представете си само ето как изглежда и моята схематична рисунка как чрез човешката система на кръвта се изгражда конструкцията и скелета на онази силова система, която наричаме Азова дейност. Самата Азова дейност, и по-точно нейния духовно-душевен образ, аз бих отбелязал с тези червени щрихи (рис.7).
Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план.
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е. само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор.
към текста >>
8.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен
план
; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го. И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло. Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото. За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си. Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област.
Вие ще провеждате добро обучение на абнормните деца, ако се опирате на това, което ние сме въвели във Валдорфските училища, където учебният процес включва подобно изучаване на отделни епохи от развитието на човечеството и в продължение на седмици се преподава само един предмет, следователно, седмици наред имаме възможност да работим по 8-10 часа без никакъв учебен план; да правим това, което искаме, след като сме убедени, че методически то е правилно.
Изхождайки от такива педагогически принципи, Вие ще си изработите необходимите умения за работа с абнормните деца. И тогава ще въвеждате такива методи, които осигуряват непрекъсната метаморфоза на обучението, непрекъсната промяна в темпото на преподаване. С помощта на тези умения, Вие ще сте в състояние да въздействувате извънредно силно върху секрецията на жлезите, респективно върху консолидирането на детското астрално тяло. Тук ще Ви е необходимо и известно примирение, понеже светът няма да забележи кога е настъпило подобрението, нито кога детето е оздравяло. Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си.
към текста >>
9.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща
план
ина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
Ако детето има тъмна коса, аз няма да се питам дали то е богато на сяра; защото тъмната коса вече издава, че то е подчертано бедно на сяра. И ако при тъмнокосото дете има абнормни симптоми, аз ще търся причините в други области, предполагайки недостиг, а не излишък на сяра. Но ако имам русо или червенокосо дете, аз ще се ориентирам към излишък на сяра в белтъчната субстанция. Светлите коси говорят за излишък на сяра, тъмните коси говорят за повишено съдържание на желязо в човешкия организъм. Ето как ние можем да проследим така наречените духовно-душевни абнормности чак до физическите субстанции.
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
Ние много скоро ще забележим тази особеност при детето. Детето вероятно ще бъде подложено на депресивни, на меланхолни състояния. Тези скрити в него впечатления ще го измъчват. И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен.
към текста >>
Вие ще имате чувството, че всяка сутрин, примерно, трябва да се обръщате към детето с думите: „Слънцето освети
план
ината” или нещо подобно, или пък със съвсем други, неутрални думи.
Припомнете си само, как Рихард Щраус, днес толкова възхваляван и осъждан, внесе всичко в оркестрацията, само и само да не повтори вечните стари неща! Напротив, колко интересно е, бих казал, поне веднъж да се изследват възможните форми на човешкия нос – всеки от нас има различен нос – и да добием една обща представа за всички възможни варианти. Какво многообразие от форми! Нека да се опитаме да направим понятията вътрешно живи, да преминаваме от едното понятие в другото, да развием усет за формата, усет за природата на съзерцавания от нас предмет, и тогава постепенно ще навлезем в онова душевно настроение, което ще ни осени с едно или друго хрумване, ако, разбира се, са налице и съответните предпоставки. И ако Вие, скъпи мои приятели, се потопите не в мисловното, а в образното изживяване на света, тогава ще стигнете до следното усещане: Ето, ако аз съм изправен пред едно подвижно, външно апатично, а вътрешно богато на сяра дете, тогава, съзерцавайки конфигурацията на детето, нещо ще ми подскаже правилната терапевтична идея.
Вие ще имате чувството, че всяка сутрин, примерно, трябва да се обръщате към детето с думите: „Слънцето освети планината” или нещо подобно, или пък със съвсем други, неутрални думи.
В този случай важното е, че от външния свят нещо ритмично се насочва към детето. И ако от външния свят нещо ритмично прониква в детето, тогава всичко в него, което съдържа сяра, се разгражда, освобождава се. Следователно, ако се обърнем към ритмичната природа на тези деца, ако непрекъснато им доставяме впечатления от външния свят, ние ще ги предпазим в тяхната крехка детска възраст и няма да позволим да станат по-късно любими обекти на психоаналитиците. Но виждате ли, ако тези неща се превърнат в едно общо правило, това вече има своите благотворни въздействия. В нашите Валдорфски училища часовете започват с някаква сентенция или мантра, чието ритмично повторение всеки ден се отразява върху живота на представите.
към текста >>
10.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Всичко друго отстъпва на заден
план
.
Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R. Рудолф Щайнер се обръща към детето: Кажи: „Robert rennt.” („Роберт тича.”) Детето повтаря с нисък, гърлен глас. Вие виждате, че то изцяло е ориентирано към R. Не забравяйте, че в такива проявления се оглежда целият живот. Припомнете си колко подвижна е била майката в театъра през ембрионалния период, припомнете си пробивния характер на звука R и Вие ще видите неговото продължение в театралните занимания на майката.
Всичко друго отстъпва на заден план.
Ако човек търси яснотата при тези неща, той трябва да се вглежда във връзките между тях. И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек. Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате. Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни. Разпадът винаги е свързан с продукти на отделянето.
към текста >>
Да вземем например главата: тук на преден
план
изпъкват именно разпадните процеси, защото единствено върху тях може да се поддържа интелектуално-душевната дейност на човека.
И така, през първите години, астралното тяло и Азът имат за задача да регулират функциите на двигателно-веществообменния човек. Обаче астралното тяло е слабо и не може да изпълни тази задача; при него има две особености, които не бива да пропускате. Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни. Разпадът винаги е свързан с продукти на отделянето. Те представляват остатъчни продукти от разпадните процеси.
Да вземем например главата: тук на преден план изпъкват именно разпадните процеси, защото единствено върху тях може да се поддържа интелектуално-душевната дейност на човека.
Слабото астрално тяло обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси. Разпадните продукти не се отделят равномерно, те се отлагат в организма и се втвърдяват повече от необходимото. Въпреки че тук нямаме истинска хидроцефалия, все пак виждаме една глава, носеща в себе си един прекалено мек мозък. Сега да погледнем огледалния образ на мозъка, а именно: съдържанието на червата. Тук нещата също не са наред.
към текста >>
11.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден
план
.
Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата. Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област.
Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
Сега възникват редица важни въпроси. От една страна, по отношение на своето изграждане, човекът е във връзка със Земните сили, съответно – Земните субстанции, от друга страна той е свързан с целия Космос. Той е двойно зависим. И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в наследственото течение. – И така, наследственото течение.
към текста >>
Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до
план
ети с кратък период на завъртане, а до
план
ети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран.
Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко?
Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран.
И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая. Сега бих искал да обсъдим един курс на лечение, който да приложим тук на място. Нека да оставим това за утре. Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците.
към текста >>
12.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Направи ли Ви впечатление самото разположение на външните
план
ети Уран и Нептун?
Ако доловите стремеж към самохвалство, веднага се възползвайте от доверието, което то изпитва към Вас, и се опитайте по някакъв начин да доведете нещата до абсурд. Вчера стана дума за албиносите. В обсъждането, ние стигнахме до извода, че трябва да открием космическия импулс, който действува в тези случаи. – Нека на първо време да се обърнем към специалисти в областта на космическите констелации и да попитаме дали има някакви особености в хороскопите на тези хора, кои са общи за всички тях. Към г-ца д-р Врееде:
Направи ли Ви впечатление самото разположение на външните планети Уран и Нептун?
Г-ца д-р Врееде: Да, тук аспектите са много, но за хороскопите не бих могла да кажа нещо повече. Аз нарочно зададох този въпрос, понеже Вие се занимавате с хороскопи и вероятно сте стигнала до някакви заключения. За мен са от значение главно аспектите на Уран и Нептун. Понеже става дума за една нова област, най-добре е да подходим към нещата чисто евристично. Има и други теми за обсъждане, но засега ще се спрем върху следното.
към текста >>
А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата
план
етарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн.
А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
От други антропософски лекции Вие знаете колко силно е влиянието на Луната по обиколния път чрез човешкото етерно тяло. Тя е свързана също и с общия принцип на наследствеността. Луната включва всевъзможни сили в модела на физическото тяло, които човек получава от родителите си. Това Лунно влияние дава точно определена посока на най-ранното детско развитие още от ембрионалния период. Представете си един човек, чиято констелация е такава, че този Лунен импулс е максимално силен или поне достатъчен, за да му позволи да получи по пътя на наследяването нещо, което – така да се каже – се спуска в неговата обмяна на веществата.
към текста >>
13.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
План
етарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка.
Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло. Слънчеви сили в душевно-духовното.
Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка.
Промяна в началото на 20-те години. Влияние на силите на неподвижните звезди през четвъртото седемлетие. Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на тялото. Значение на тази точка: свобода и отговорност. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ.
към текста >>
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и
план
етарните влияния.
По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната. Светлината, вдишана чрез топлинния елемент се превръща в мисловна дейност. Карма от преди-Карма за в бъдеще. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и планетарните влияния.
Опознаване на слънчевия живот в отношение спрямо човешкото същество; нахлуваща и изтичаща карма. Слънчеви и Лунни въздействия в тяхната взаимовръзка. Целебните действия, изхождащи от това познание. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
към текста >>
14.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите
план
ети от
план
етната система.
И ако другите части на човешката природа бяха подчинени на същите закони, както зъбите, то всички ние, в нашата модерна цивилизация, бихме умирали доста рано. И вероятно тази част от Швейцария, за която казват, че зъболекарите в нея имат много работа, защото зъбите на хората там лесно се развалят, вероятно тази част не би била така населена с хора, защото тя би била считана за място на ранна смъртност. Така са свързани нещата. Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително.
През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система.
Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува. Ето виждате ли, истина е, че за този, който наблюдава човека по отношение на здраве и на болест, за него е необходимо познанието на тези взаимовръзки.
към текста >>
Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите
план
етни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими.
И вероятно тази част от Швейцария, за която казват, че зъболекарите в нея имат много работа, защото зъбите на хората там лесно се развалят, вероятно тази част не би била така населена с хора, защото тя би била считана за място на ранна смъртност. Така са свързани нещата. Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система.
Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими.
Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува. Ето виждате ли, истина е, че за този, който наблюдава човека по отношение на здраве и на болест, за него е необходимо познанието на тези взаимовръзки. Защо то какво знаем ние всъщност за човека, да кажем, за неговата 11-та или 12-та годи на от живота, ако не знаем, че в него работят Лунните сили.
към текста >>
Докато между 14-та и 21-та година от живота
план
етните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното.
Така са свързани нещата. Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими.
Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното.
Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува. Ето виждате ли, истина е, че за този, който наблюдава човека по отношение на здраве и на болест, за него е необходимо познанието на тези взаимовръзки. Защо то какво знаем ние всъщност за човека, да кажем, за неговата 11-та или 12-та годи на от живота, ако не знаем, че в него работят Лунните сили. Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък?
към текста >>
План
етните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира
план
етните сили.
Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното.
Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили.
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува. Ето виждате ли, истина е, че за този, който наблюдава човека по отношение на здраве и на болест, за него е необходимо познанието на тези взаимовръзки. Защо то какво знаем ние всъщност за човека, да кажем, за неговата 11-та или 12-та годи на от живота, ако не знаем, че в него работят Лунните сили. Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък? По-късно, когато частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко, човек по-късно отново трябва да обновява нещата.
към текста >>
Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната,
план
етарната система.
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува. Ето виждате ли, истина е, че за този, който наблюдава човека по отношение на здраве и на болест, за него е необходимо познанието на тези взаимовръзки. Защо то какво знаем ние всъщност за човека, да кажем, за неговата 11-та или 12-та годи на от живота, ако не знаем, че в него работят Лунните сили. Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък? По-късно, когато частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко, човек по-късно отново трябва да обновява нещата.
Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната, планетарната система.
След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението. Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо.
към текста >>
15.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите
план
етни въздействия на Вселената /Виж рис.
Ако искаме да разберем устройството на растението в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий. Това е от едната страна. От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението. Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно. За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер.
Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис.
№ 5, ляво/. С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение. Тук имате цялата планетна система на растението. То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него. Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе.
към текста >>
Тук имате цялата
план
етна система на растението.
Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно. За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/. С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение.
Тук имате цялата планетна система на растението.
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него. Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко. Да се върнем от тук към човека, вчера показахме, как от дишането се изкачва горе към онази област в човешкото изживяване, в която, ако можем да кажем така, човек вдишва по един фин начин, и в рамките на това по-фино вдишване ние открихме продължителното въздействие на кармичното течение от миналото. Сега можем да продължим по-нататък.
към текста >>
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата
план
етна система, защото силите и са вложени в него.
За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/. С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение. Тук имате цялата планетна система на растението.
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него.
Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко. Да се върнем от тук към човека, вчера показахме, как от дишането се изкачва горе към онази област в човешкото изживяване, в която, ако можем да кажем така, човек вдишва по един фин начин, и в рамките на това по-фино вдишване ние открихме продължителното въздействие на кармичното течение от миналото. Сега можем да продължим по-нататък. Когато имаме, разбира се, съвсем схематично и символично обозначено /Виж рис.
към текста >>
Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни
план
ети.
Какви задачи имат всъщност Марс, Юпитер, Сатурн? Да, скъпи мои приятели, припомнете си това, което казах вчера. При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът. Сатурновите сили спират светлината, Юпитеровите сили със своята мъдрост спират световния химизъм. Марсовите сили спират живота.
Ето така в подробности, в конкретното Вие имате пред себе си нахлуването на слънчевите сили, модифициране от силите на тъй наречените други външни планети.
Обратно, в другата посока биват модифицирани лунните сили, които всъщност, ако действуват самостоятелно в пълната си сила, довеждат до ембрионалното, т.е. довеждат до възникване на физическата форма. Когато бъдат отслабени по посока на духовното, когато не достигат до физическата материя, ако останем само при чистите, душевни любовни сили на Венера, и ако те бъдат още повече отслабени, така че в ежедневния живот все по-малко да могат да се обединяват с това, което нахлува от другата страна, тогава те се превръщат в Меркуриевите сили на Пратеника на Боговете, изнасящ в обикновения земен живот долните сили по посока на горните. Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/. Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите.
към текста >>
Излизаме навън, по посока на най-външните
план
ети, свързани със Слънцето и тук, в правилния час към причастието прибавяме предсмъртното миропомазване.
И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека. Към това, което в човека е непрекъснато налице, ние можем да прибавим слънчевите явления, съзнанието, че в него нахлуват духовни слънчеви влияния, че по пътя на светлинните физично-етерни слънчеви лъчи, по пътя на химичните лъчи, на жизнените лъчи струи духовното, че духовната същност нахлува в човека по същите пътища, по които физическо-етерното слънчево влияние нахлува чрез сетивата. Ние оставаме човека да възприема, тъй както в обикновения физически живот той възприема физическо-етерното слънчево влияние, така сега ние го оставяме да възприема духовно-душевното слънчево влияние, т.е. ние му даваме светото причастие. Изхождайки от причастието, ние ще открием, че от едната страна стои нещо, свързано с подкрепата, която Слънцето получава, свързано със затъмнението заедно със светлината, свързано с постепенното нахлуване на смъртта заедно с живота.
Излизаме навън, по посока на най-външните планети, свързани със Слънцето и тук, в правилния час към причастието прибавяме предсмъртното миропомазване.
Или навлизаме в човека, спираме с неговата вътрешност преди да е достигнал до Макрокосмоса, стремим се не просто да го поставим в Макрокосмоса като човек, но желаем да всадим в самия него Макрокосмоса като образ, така че Макрокосмосът да се превърне в зародиш за развитие в самия него. Ние му даваме миропомазването, конфирмацията. Когато тези неща са свързани от едно пълно съзнание, тогава този, който възприема тайнствата, живее с тях в пълно съзнание, тогава чрез тайнствата човекът непрекъснато лекуван от общата болест, в която той затъва, или в която непрекъснато, в status uasceudi той заплашва да затъне, чрез това, че се е потопил във физическия материален свят. Това е пасторското. Но може да настъпи и другото, чрез своята природа човекът се намира непрекъснато в status uasceudi, в процес на възникване на онова, което се стреми да освободи себе си в духовното, което се стреми да напусне физическото, но трябва да остане в него докато трае животът, и поради това не предизвиква във вътрешността недуховност, не предизвиква една свръхдуховност, предизвиква болест.
към текста >>
16.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите
план
ини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата.
Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека. Виждате ли, ако по този начин погледнем в човешкото устройство, тогава ние отново получаваме една опорна точка за онази посветена медицина, за която аз казах, че днес тя има една начало в лицето на книгата, която г-жа д-р Вегман написа заедно с мен. Тук ние имаме началото на това, което наистина все повече и повече трябва да се намеси в науката. Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава.
Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата.
Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене. То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното. Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното. Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии. Само че човекът не знае връзката между тези неща.
към текста >>
17.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния
план
естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава.
Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване? От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия.
И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава.
А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване. В течение на 19-то столетие стана все повече и повече необходимо, на мястото на онези инстинкти, чрез които една класа се е подчинявала на разпоредбите на друга класа, на мястото на инстинктите, от които са произлезли също и по-новите парламентарни устройства с техните резултати, на мястото на тези инстинкти да бъдат поставени повече или по-малко съзнателни понятия. В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия. Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Коперник и
план
етарните орбити.
Отсъствие на връзка между астрономия и ембриология. Изказването на Гьоте в „Изречения в проза“. За методическия похват в този курс. Внушаващата уважение точност на науката в календара при халдейците. Възгледът на Тихо Брахе.
Коперник и планетарните орбити.
Използване на метода за пресмятане на Тихо Брахе и днес. Третият закон на Коперник и днешното му игнориране. Неопределеността в съвременната астрономия. Необходимост от обосноваване на астрономията, изхождайки от човека. Слънчевото и земното в течение на годината.
към текста >>
Живата подвижност в
план
етната система.
Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви.
Живата подвижност в планетната система.
Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост. Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо. Петер Хил и кабарето. Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма. Проблемът за приложимостта на математиката към действителността.
към текста >>
Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в
план
етната система.
Осма лекция, 8 януари 1921 година Ретроспективен поглед към предните седем лекции. Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят. Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното.
Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система.
Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване.
към текста >>
Противоположност на
план
етите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят. Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения.
Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето.
Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване. Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя. Приложение към областите на планетите и кометите.
към текста >>
Приложение към областите на
план
етите и кометите.
Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване. Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя.
Приложение към областите на планетите и кометите.
Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида. Девета лекция, 9 януари 1921 година Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление.
към текста >>
Задачата да се сравни противоположността на
план
етната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида.
Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване. Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя. Приложение към областите на планетите и кометите.
Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида.
Девета лекция, 9 януари 1921 година Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини.
към текста >>
Движение и траектории на
план
етите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Наред с радиалните механични сили (централните сили), трябва да се отчитат усукващите, срязващите и деформиращите периферни сили. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година Противоположност на радиус и сфера във формата на човека и в космоса. Човешката форма и развитието на човечеството като помощ за правилната интерпретация на космическите явления. Движението на неподвижните звезди.
Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък. Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите. планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие.
към текста >>
Формиране на облика на човешкия организъм и движението на
план
етите.
Движението на неподвижните звезди. Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък.
Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите.
планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие. Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите. Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур.
към текста >>
план
етната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие.
Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък. Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите.
планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие.
Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите. Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости.
към текста >>
Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и
план
етите.
Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък. Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите. планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие.
Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите.
Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости. Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад.
към текста >>
План
етарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод.
Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък. Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите. планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие. Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите.
Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости. Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад. Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето.
към текста >>
Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите
план
ети в положение на опозиция или в положение на съвпад.
Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите. Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости.
Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад.
Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната. Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите.
към текста >>
Разликата между горни и долни
план
ети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година Хелиоцентричната система на Аристарх Самоски. Това е системата на 3-та следатлантска култура. Птолемеевата мирова система. Тя е ограничена от 4-ти културен период.
Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система.
Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
към текста >>
Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето
план
ети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм. Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела. Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система.
към текста >>
Пространството на долните
план
ети и антипространството на горните
план
ети.
Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството. Системата Млечен път и зодиакът като примери. Сваляне на трите измерения в съзерцанието и в човешката организация. Връзката на зрителния процес с бъбречната секреция.
Пространството на долните планети и антипространството на горните планети.
Точки с кривина и поле на действие, насочени навън и навътре. Точката на антипространството, която изчезва в далечината и намира своето продължение в центъра. Приложение към Луната и към звездния свят. Сравнение на тези космически отношения със секрецията на бъбреците и с очния организъм. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
към текста >>
Слънцето и Земята във връзка с другите
план
ети.
Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската. Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето. Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската.
Слънцето и Земята във връзка с другите планети.
Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“. Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото.
към текста >>
Движенията на вътрешните и външните
план
ети по лемниската.
Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“.
Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската.
Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото. Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, средно Слънце; уравнения на Бесел (корекции). Отхвърляне на изискването за простота. Физически-сетивният и морален миров ред и разпадът му в новото време.
към текста >>
Застиналост и изменчивост в
план
етната система.
Слънчевата и земната същности трябва навсякъде да се проследяват в човека. Разлагането на слънчевото действие на различни компоненти. Търсене на единството. Розата и розовия храст. Изменчивост на небесното движение по лемнискатата.
Застиналост и изменчивост в планетната система.
Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика.
към текста >>
Нейната противоположност в отношенията на
план
етите.
Търсене на единството. Розата и розовия храст. Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система. Кометата не е само тяло.
Нейната противоположност в отношенията на планетите.
Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество.
към текста >>
19.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, ако стремежът е да се стигне до рационална терапия, тоест стремежът е да се види ефективността на някое лекарство, трябва да сме в състояние така да проследяваме атомите в субстанцията на лекарството, както обикновено проследяваме Луната, Слънцето,
план
етите и неподвижните звезди.
И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите. Ние ги доизмисляме към това, което обикновено ни е дадено. Но ние удовлетворяваме нашата така наречена нужда от причинност, когато кажем: ако това, което си представяме като най-малките частици, се движи така и така, то това е обективно за светлината, за звука, за топлината и така нататък. Ние внасяме астрономически познания във всички мирови явления и по този начин удовлетворяваме потребността си от причинност. Дюбоа-Раймонд доста сухо е изразил това: „Когато не можеш да направиш нещо, там въобще няма научно обяснение“.
Виждате ли, ако стремежът е да се стигне до рационална терапия, тоест стремежът е да се види ефективността на някое лекарство, трябва да сме в състояние така да проследяваме атомите в субстанцията на лекарството, както обикновено проследяваме Луната, Слънцето, планетите и неподвижните звезди.
Нужно е да умеем всичко да превръщаме в малки мирови системи. И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес.
към текста >>
В нея са разположени, например, тук една
план
ета, а тук друга
план
ета (a, a1).
Да – тя подражава на Вселената! Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера. Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос. Скелетът вътре в нея, всяка линия, прекарана тук в скелета, зависи от структурните отношения на целия космос. Изразявайки се първо абстрактно, може да се каже: представете си, че имате идеално ограничена мирова сфера (рис. 7).
В нея са разположени, например, тук една планета, а тук друга планета (a, a1).
Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия. Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис. 8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1).
към текста >>
8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази
план
ета (a) върху тази
план
ета (a1).
В нея са разположени, например, тук една планета, а тук друга планета (a, a1). Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия. Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис.
8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1).
Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1). Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция. Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна. Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система.
към текста >>
Да си представим, че тук би имало друга констелация на
план
ети, които биха действали една на друга така,(b, b1).
Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия. Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис. 8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1).
Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1).
Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция. Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна. Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система. Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос.
към текста >>
Нека тук се намира и друга
план
ета (c), нямаща опозиция.
Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис. 8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1). Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1).
Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция.
Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна. Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система. Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос. Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие.
към текста >>
В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в
план
етната система и въобще в звездната система.
8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1). Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1). Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция. Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна. Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе.
В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система.
Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос. Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
към текста >>
Опирайки се на наблюденията на Тихо Брахе, открил три, наречени на негово име, закона за движението на
план
етите
Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления. Това е, което днес исках да дам като въведение, и което утре ще продължим. [1] Николай Коперник, 1473-1543, полски лекар и астроном, основател на съвременната астрономия [2] Галилео Галилей, 1564-1642, италиански физик,астроном, астролог и философ,един от пионерите на естественонаучното развитие [3] Йохан Кеплер, 1571-1630, немски астроном и математик, продължител на новата астрономия на Коперник.
Опирайки се на наблюденията на Тихо Брахе, открил три, наречени на негово име, закона за движението на планетите
[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението [5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“. [6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход.
към текста >>
20.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат
план
етите, – към
план
етите те са причислявали също и Слънцето.
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки. Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето.
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка. След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята. По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
към текста >>
Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите
план
ети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка. След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък.
Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник?
към текста >>
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него
план
ети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка. След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии?
към текста >>
По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към
план
етите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка. След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята. По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1).
към текста >>
По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите
план
ети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето.
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка. След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята. По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето.
Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории.
към текста >>
Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на
план
етите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии?
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник?
Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии?
Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории. Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения. Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви. Създала се забележителна ситуация.
към текста >>
Наблюдавайки
план
етите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1).
По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето. По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии?
Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1).
Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории. Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения. Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви. Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи.
към текста >>
Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на
план
етите се налага да се заложат изключително сложни траектории.
По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1).
Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории.
Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения. Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви. Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи. Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник.
към текста >>
Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на
план
етите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения.
Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето. В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории.
Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения.
Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви. Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи. Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник. Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката.
към текста >>
Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на
план
етите с най-прости криви.
В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории. Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения.
Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви.
Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи. Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник. Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката. За това подхождат добре както една система, така и друга.
към текста >>
– Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната
план
етна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му.
[4] Тихо Брахе, Кнудструп, 1546-1601, датски астроном и алхимик, достигнал нова степен на точност на астрономическите наблюдения [5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“). Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326.
– Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му.
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление. Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена.
към текста >>
21.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за
план
ети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест. Споменах това само за да ви посоча живостта на този възглед.
към текста >>
Първи закон:
План
етите се движат по елипси около своето централно Слънце, и в един от фокусите на тези елипси се намира централното Слънце.
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона. Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед. Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така:
Първи закон: Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и в един от фокусите на тези елипси се намира централното Слънце.
Втори закон: Радиус-векторът[3] на една планета за равни интервали от време, описва равни сектори, равни площи. Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси. Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси.
към текста >>
Втори закон: Радиус-векторът[3] на една
план
ета за равни интервали от време, описва равни сектори, равни площи.
Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед. Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така: Първи закон: Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и в един от фокусите на тези елипси се намира централното Слънце.
Втори закон: Радиус-векторът[3] на една планета за равни интервали от време, описва равни сектори, равни площи.
Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси. Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът.
към текста >>
Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните
план
ети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси.
Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така: Първи закон: Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и в един от фокусите на тези елипси се намира централното Слънце. Втори закон: Радиус-векторът[3] на една планета за равни интервали от време, описва равни сектори, равни площи.
Трети закон: Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът.
към текста >>
Вече в самата формулировка на закона „
План
етите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът.
Вече в самата формулировка на закона „Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
И по-нататък: „Радиус-векторите за равни интервали от време, описва равни сектори“. Тук имаме преход от линията към равнината. Моля да обърнете внимание на това! Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта.
към текста >>
В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на
план
етите.
И по-нататък: „Радиус-векторите за равни интервали от време, описва равни сектори“. Тук имаме преход от линията към равнината. Моля да обърнете внимание на това! Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта.
В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите.
Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф. На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата. И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце.
към текста >>
Ако
план
етата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф.
Тук имаме преход от линията към равнината. Моля да обърнете внимание на това! Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта. В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите.
Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф.
На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата. И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер.
към текста >>
И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с
план
етата.
Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта. В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите. Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф. На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът.
И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин.
към текста >>
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните
план
ети, достига в излагането си до доста сложна структура.
Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта. В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите. Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф. На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура.
„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер.
към текста >>
„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните
план
ети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце.
В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите. Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф. На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата. И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура.
„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце.
Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така:
към текста >>
Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между
план
етите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях.
Запишете го така: Мога, естествено, да представя това и в обърнат вид. Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази последна пропорция? Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон. Достатъчно е само по друг начин да запишете закона на Кеплер и да произнесете това, което се е получило, и можете да кажете: „Силите на притегляне са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията“.
Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях.
– това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също. Сега вземете един по-жив предмет. Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето.
към текста >>
И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите
план
ети и вашата връзка с тези
план
ети.
Да, вие описвате заедно с кривата във времето такъв отрязък, че постоянно се намирате във връзка със Слънцето. Ако искам да се изразя антропоморфично, би трябвало да кажа: трябва постоянно да внимавате да не се подхлъзнете, да не се движите твърде бързо, така че радиус-векторът ви да не описва твърде голяма плоскост. Той би трябвало постоянно да бъде в правилно отношение към Слънцето – външната точка, движеща се по елипса. Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството. Във втория закон е характеризирано отношението към Слънцето.
И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите планети и вашата връзка с тези планети.
Тази жива връзка просто е изразена от третия закон на Кеплер. Тоест, не само трябва да търсим в човека процесите, които отново ще ни изведат в космоса, но и отново да стигнем към това, дълбоко да осъзнаем външно количественото. И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата математика, ще успеем да осъществим това. За това ще говорим утре. [1] Ернст Мах пише („Die Mechanik in ihrer Entwicklung, historisch-kritisch dargestellt [Развитие на механиката, изложено исторично-критически]“, 1883, 7. Aufl.
към текста >>
22.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце,
план
ети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък. При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията.
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
към текста >>
– Насочвайки внимание към отделните
план
ети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните
план
ети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
към текста >>
Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим:
план
етите имат ексцентрични орбити и описват елипси.
Тоест, аз не искам да се отдалечавам толкова от реалността, че понятията да станат толкова неточни, и от тях да може да се дедуцира хипотезата за мъглявината. Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме. Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността. Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси.
Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори. Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина. Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора. Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения.
към текста >>
Това е, за което засега можем да настояваме:
план
етите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме. Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността. Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност. Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси.
Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори.
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина. Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора. Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
към текста >>
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка
план
ета има своя орбитална равнина.
Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността. Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност. Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси. Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори.
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина.
Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора. Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
към текста >>
Тоест, макар
план
етите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка
план
ета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4].
Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност. Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси. Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори. Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина.
Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4].
По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора. Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим.
към текста >>
По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на
план
етата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност. Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси. Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори. Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина. Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4].
По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи:
план
етите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина. Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора. Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения. Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината. Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система.
към текста >>
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на
план
етите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
към текста >>
Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието:
план
етите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория.
Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго. Вижте, сега ще се опитаме от понятията, които обаче са останали в реалността, тоест още носят в себе си известен остатък от реалността, отново да се върнем малко назад. Въобще, това винаги е нужно да се прави по отношение на външния свят, за да не се отделяме със своите понятия твърде много от реалността. Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад.
Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория.
Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие. Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене. В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано. И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса. Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността.
към текста >>
И така,
план
етите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса.
Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория. Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие. Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене. В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса.
Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям.
към текста >>
И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа:
план
етите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието.
Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене. В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано. И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса. Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса.
И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието.
Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него. И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо.
към текста >>
Аз трябва да кажа:
план
етите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси.
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано. И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса. Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието.
Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси.
Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него. И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо. И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор.
към текста >>
Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на
план
етата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям.
Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо. И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор. Когато орбитите на планетите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли. Но и тези възли не са постоянни точки.
към текста >>
И другото: казахме, че равнините на
план
етните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор.
Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него. И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо.
И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор.
Когато орбитите на планетите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли. Но и тези възли не са постоянни точки. Линиите, които, придвижвайки се, съединяват тези възли (рисунката на стр.33, К и К1), също се явяват линии на отклонението на равнините една от друга. И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността. Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие.
към текста >>
Когато орбитите на
план
етите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли.
Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него. И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо. И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор.
Когато орбитите на планетите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли.
Но и тези възли не са постоянни точки. Линиите, които, придвижвайки се, съединяват тези възли (рисунката на стр.33, К и К1), също се явяват линии на отклонението на равнините една от друга. И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността. Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие. Разбира се, стигайки до такъв момент, за удобство може да се каже: безусловно, в действителността съществуват различни смущения и тя само приблизително се обхваща от нашите понятия.
към текста >>
Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата
план
етна система или, да кажем, с дейността в цялата
план
етна система.
И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността. Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие. Разбира се, стигайки до такъв момент, за удобство може да се каже: безусловно, в действителността съществуват различни смущения и тя само приблизително се обхваща от нашите понятия. – И след това може с това удобство да продължаваме да плуваме в теориите. Но се отплува толкова далеч, че при опит от теорията да се конструират фантастични образи, които трябва да съответстват на действителността, се оказва, че те не съответстват на действителността.
Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата планетна система или, да кажем, с дейността в цялата планетна система.
Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно. Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
към текста >>
Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам
план
етната система като отговаряща на действителността.
– И след това може с това удобство да продължаваме да плуваме в теориите. Но се отплува толкова далеч, че при опит от теорията да се конструират фантастични образи, които трябва да съответстват на действителността, се оказва, че те не съответстват на действителността. Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата планетна система или, да кажем, с дейността в цялата планетна система. Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си.
Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността.
– Прекрасно. Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува. Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно.
към текста >>
Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите
план
етна система, която не може да съществува.
Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата планетна система или, да кажем, с дейността в цялата планетна система. Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно.
Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
към текста >>
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите,
план
етната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване.
Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно. Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване.
Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
към текста >>
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на
план
етите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително. Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид.
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре. Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно.
към текста >>
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на
план
етите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък.
Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително. Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид. Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък.
Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре. Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими.
към текста >>
Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че
план
етната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително. Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид. Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци. И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък.
Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа.
към текста >>
Накрая стигнахме до там, това, което развихме за
план
етната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими.
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид. Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци. И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре. Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи.
Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими.
Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място. Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото.
към текста >>
По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за
план
етната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре. Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно.
По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими.
Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място. Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък.
към текста >>
Проследявайки мировите тела и
план
ети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа?
Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма.
към текста >>
Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето
план
ета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°.
Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>
Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на
план
етите от равнините на орбитите.
Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите.
При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща. [5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена.
към текста >>
Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на
план
етата, екваторът на
план
етата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга.
Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга.
При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща. [5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена. Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант. Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls.
към текста >>
166: „Съдейки по това
план
етната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на
план
етната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S.
166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
към текста >>
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на
план
етната система при опростени допускания е дал Лагранж.
Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S. 166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж.
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г.
към текста >>
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при
план
ети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене.
Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S. 166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“ [6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж.
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене.
(В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
към текста >>
(В орбитата на голямата
план
ета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред
план
етоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е
план
ета).
Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S. 166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“ [6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене.
(В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета).
В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго.
към текста >>
– На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на
план
етите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“ [6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство.
– На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S.
към текста >>
307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в
план
етната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4.
По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S.
307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4.
Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс. Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста. При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети. Това отново се казва на с. 64 и по-нататък.
към текста >>
Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в
план
етоидния пояс.
Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4.
Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс.
Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста. При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети. Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г.
към текста >>
При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите
план
ети.
(виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс. Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста.
При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети.
Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г. в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie). Юрген Мозер (Jurgen Moser), един от основателите на тази теория, в 1975 г.
към текста >>
За много от
план
етите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата.
в своята лекция (Wolfgang Pauli-Vorlesung) в Техническия университет в Цюрих вдъхновено изложил историята на небесната механика и преглед на тази теория. В 1996 г, в специализираното списание „Mitteilungen der Deutschen Mathematiker- Vereinigung“ 4/1996, авторът за пръв път публикува този доклад, обаче го допълва с приложение, където той обсъжда най-важните резултати от изследванията от последно време. Решаващи за възлаганите надежди тогава са били резултатите от изследванията на Ласкар (J. Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно.
За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата.
…И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
към текста >>
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в
план
етната система касаят, преди всичко, изчислимостта.
Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията.
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта.
Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак?
към текста >>
Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за
план
етните движения редовете винаги са неприложими.
За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления.
Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа. [7] Петер Хил – 1854-1904
към текста >>
Но това изказване се отнася за редовете, а не за
план
етната система.
…И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система.
И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа. [7] Петер Хил – 1854-1904 [8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
към текста >>
23.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Трябва само да си представим по колко различен начин хората в полярната зона се обхващат от това, което при нас се намира на заден
план
.
В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
Трябва само да си представим по колко различен начин хората в полярната зона се обхващат от това, което при нас се намира на заден план.
При нас, хората от умерената зона, става бърза смяна на деня и нощта. Помислете колко се удължава тази смяна, как се удължават денят и нощта, когато се приближаваме към полярната зона. Денят, така да се каже, се разтегля в година. Описах ви какво действа в детето от година в година, започвайки от раждането до смяната на зъбите, и как от него се изтръгва самостоятелното действие на душевното, отдадено на по-бързия ритъм на деня. В полярната зона, това не може да действа по същия начин.
към текста >>
24.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-
план
етна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления. Така се стигна даже до там, изследвайки човека относно неговата морфология, физиология и така нататък, просто да се постави той в края на развитието на животинската верига. Обаче въпросът е, възможно ли чрез такова изследване действително да се обхване съвкупността на човешкия организъм. Следва да се поразмишлява за това, че при такова изследване просто се изпуска нещо, което чисто емпирично се изправя като нещо доста съществено.
към текста >>
29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият
план
.
На това, без да подозира нищо, не е обръщало внимание чуждото на реалността мислене. [2] описах условията на древна Атлантида – в книгата „Хрониката Акаша“ GA11, в главата „Нашите атлантски предци“ [3] Густав Роберт Кирхоф, 1824-1887, немски физик работил в областта на електрическите вериги и спектроскопията, въвел термина „абсолютно черно тяло“ [4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H. Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с.
29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план.
Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885). [5] отколкото правят това Минковский – Херман Минковский, 1864-1909. В 1909 г. изнесъл доклада „Пространство и време“
към текста >>
25.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
След това се е видяло, как
план
етите описват своеобразни траектории.
Да си изясним още един път, как, собствено, ориентирахме цялото разглеждане, което трябва да ни доведе до разбирането на астрономията и нейните връзки със земните явления, как ориентирахме целия ход на това разглеждане. Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти. Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето.
След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории.
Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1). Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така. Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение. И тогава посредством интерпретация се е създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität).
към текста >>
Част от
план
етните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1).
Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти. Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории.
Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1).
Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така. Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение. И тогава посредством интерпретация се е създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена.
към текста >>
План
ета се движи в това направление, отново се връща и се движи така.
Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1).
Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така.
Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение. И тогава посредством интерпретация се е създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена. Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите.
към текста >>
Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на
план
етите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем.
И тогава посредством интерпретация се е създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена. Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите. Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията.
Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем.
Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята. Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека. Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък. Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
към текста >>
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден
план
и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека. Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък. Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Да вземем сега нещо, за което нееднократно съм говорил: времената на въртене на
план
етите в слънчевата система се намират помежду си в съотношения, които представляват несъизмерими числа.
И така, нещо трябва да ни сочи към космическото в човека. Засега той се развива от раждането до половата зрелост, но след това, когато човек е надраснал половата зрелост, то се еманципира от космическото точно както става в многогодишното растение. Виждате ли, това е начинът да се оценяват образите на съществата и постепенно да се намират указатели за връзките на земното същество с космоса. Защото благодарение на това виждаме, че когато тези космически влияния се прекратят, те се преместват навътре в природата на самите отделни същества. Нека сложим всичко това засега настрани и по-късно ще го разгледаме във връзка с нещо съвсем друго, обединявайки ги в синтез.
Да вземем сега нещо, за което нееднократно съм говорил: времената на въртене на планетите в слънчевата система се намират помежду си в съотношения, които представляват несъизмерими числа.
Ако се запитаме, какво би станало, ако величините бяха съизмерими, в такъв случай би следвало да кажем: в планетната система биха възникнали смущения, които постоянно биха се повтаряли и които, вследствие на повторението им, биха довели планетната система до неподвижност[4]. Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на планетите, планетната система до известна степен продължава да живее. Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай.
към текста >>
Ако се запитаме, какво би станало, ако величините бяха съизмерими, в такъв случай би следвало да кажем: в
план
етната система биха възникнали смущения, които постоянно биха се повтаряли и които, вследствие на повторението им, биха довели
план
етната система до неподвижност[4].
Засега той се развива от раждането до половата зрелост, но след това, когато човек е надраснал половата зрелост, то се еманципира от космическото точно както става в многогодишното растение. Виждате ли, това е начинът да се оценяват образите на съществата и постепенно да се намират указатели за връзките на земното същество с космоса. Защото благодарение на това виждаме, че когато тези космически влияния се прекратят, те се преместват навътре в природата на самите отделни същества. Нека сложим всичко това засега настрани и по-късно ще го разгледаме във връзка с нещо съвсем друго, обединявайки ги в синтез. Да вземем сега нещо, за което нееднократно съм говорил: времената на въртене на планетите в слънчевата система се намират помежду си в съотношения, които представляват несъизмерими числа.
Ако се запитаме, какво би станало, ако величините бяха съизмерими, в такъв случай би следвало да кажем: в планетната система биха възникнали смущения, които постоянно биха се повтаряли и които, вследствие на повторението им, биха довели планетната система до неподвижност[4].
Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на планетите, планетната система до известна степен продължава да живее. Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай. Тук се приближаваме към живота на планетната система.
към текста >>
Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на
план
етите,
план
етната система до известна степен продължава да живее.
Виждате ли, това е начинът да се оценяват образите на съществата и постепенно да се намират указатели за връзките на земното същество с космоса. Защото благодарение на това виждаме, че когато тези космически влияния се прекратят, те се преместват навътре в природата на самите отделни същества. Нека сложим всичко това засега настрани и по-късно ще го разгледаме във връзка с нещо съвсем друго, обединявайки ги в синтез. Да вземем сега нещо, за което нееднократно съм говорил: времената на въртене на планетите в слънчевата система се намират помежду си в съотношения, които представляват несъизмерими числа. Ако се запитаме, какво би станало, ако величините бяха съизмерими, в такъв случай би следвало да кажем: в планетната система биха възникнали смущения, които постоянно биха се повтаряли и които, вследствие на повторението им, биха довели планетната система до неподвижност[4].
Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на планетите, планетната система до известна степен продължава да живее.
Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай. Тук се приближаваме към живота на планетната система. Изчислявайки планетната система, се намираме в удивително положение.
към текста >>
Тук се приближаваме към живота на
план
етната система.
Ако се запитаме, какво би станало, ако величините бяха съизмерими, в такъв случай би следвало да кажем: в планетната система биха възникнали смущения, които постоянно биха се повтаряли и които, вследствие на повторението им, биха довели планетната система до неподвижност[4]. Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на планетите, планетната система до известна степен продължава да живее. Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай.
Тук се приближаваме към живота на планетната система.
Изчислявайки планетната система, се намираме в удивително положение. Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре?
към текста >>
Изчислявайки
план
етната система, се намираме в удивително положение.
Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на планетите, планетната система до известна степен продължава да живее. Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай. Тук се приближаваме към живота на планетната система.
Изчислявайки планетната система, се намираме в удивително положение.
Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация!
към текста >>
Всичко това, което не можем да пресметнем в
план
етната система, е живо.
Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай. Тук се приближаваме към живота на планетната система. Изчислявайки планетната система, се намираме в удивително положение. Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем.
Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо.
Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията.
към текста >>
Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато
план
етната система трябва да умре?
Тук се приближаваме към живота на планетната система. Изчислявайки планетната система, се намираме в удивително положение. Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо.
Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре?
Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
към текста >>
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на
план
етната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация!
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта. Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела.
към текста >>
Но
план
етната система би трябвало да умре.
Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
Но планетната система би трябвало да умре.
Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта. Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща.
към текста >>
Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в
план
етната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията.
Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре.
Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията.
Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта. Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение.
към текста >>
Но в
план
етната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията.
Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси.
към текста >>
Орбитите на
план
етите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими.
Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими.
Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии.
към текста >>
Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата
план
етна система – това е, което откриваме в кометообразните тела.
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта. Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими.
Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела.
Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ.
към текста >>
Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните
план
ети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение.
Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността. Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите. Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система.
към текста >>
Докато в
план
етната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция.
Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността. Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите.
Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция.
Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система. Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци. Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони.
към текста >>
И така, заедно с кометите в
план
етната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на
план
етната система.
Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността. Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите. Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията.
И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система.
Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци. Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък.
към текста >>
Появи се усещането, че в движението на
план
етите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата
план
етна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата
план
етна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към
план
етните явления.
Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите. Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система. Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци.
Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления.
Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
към текста >>
Това е довело, от една страна в
план
етните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони.
Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система. Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци. Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления.
Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони.
Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони. И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8].
към текста >>
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата
план
етна система няма за какво да се притеснява от кометите.
Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони. И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите.
Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята.
към текста >>
Те предизвикват вътре в нашата
план
етна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка.
Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони. И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде. Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите.
Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка.
Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония.
към текста >>
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за
план
етната система.
На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде. Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер.
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система.
Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях.
към текста >>
Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в
план
етната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система.
Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята.
Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях.
към текста >>
Самият той е разглеждал трите главни свои закона за
план
етната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено.
Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония.
Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено.
Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни.
към текста >>
Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем редно да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата
план
етна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата предизвиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата
план
етна система като силите, които я удържат.
Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено. Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем редно да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата планетна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата предизвиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата планетна система като силите, които я удържат.
Кометите внасят в нашата система нещо противоположно на тази система. Ако това се проследи по-нататък, може да се каже, че в действителност фактът, че кометите влизат като противоположност на това, което удържа заедно самата планетна система, означава нещо съвсем особено. В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус.
към текста >>
Ако това се проследи по-нататък, може да се каже, че в действителност фактът, че кометите влизат като противоположност на това, което удържа заедно самата
план
етна система, означава нещо съвсем особено.
– По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено. Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата. Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем редно да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата планетна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата предизвиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата планетна система като силите, които я удържат. Кометите внасят в нашата система нещо противоположно на тази система.
Ако това се проследи по-нататък, може да се каже, че в действителност фактът, че кометите влизат като противоположност на това, което удържа заедно самата планетна система, означава нещо съвсем особено.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера.
към текста >>
Сега, колкото и да е странно, виждаме, как в самата
план
етна система трябва да навлезем от позитивното, от гравитацията, в негативното, в силата на отблъскване.
Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък. Тези неща вътре в самата материя ни посочват необходимостта, в характеристиката на силите да се премине от положителното в отрицателното.
Сега, колкото и да е странно, виждаме, как в самата планетна система трябва да навлезем от позитивното, от гравитацията, в негативното, в силата на отблъскване.
Днес казвам всичко това само за да формулирам в известна степен проблема и нищо повече, – по-подробно ще се спрем на тези неща в по-нататъшните лекции. След като открихме в кометите това, за което сега говорихме, искам да направя сравнение между това, какво е отношението на нашата планетна система към кометите, и това, какво става в женската яйцеклетка в противовес на оплождащото мъжко семе. Опитайте се чисто нагледно някога да си представите всичко това: планетната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето. Разгледайте някога тези две явления едно до друго, но ги разгледайте така непредубедено, както обикновено правите това, разглеждайки нещо съществуващо едно до друго в живота, позволяващо сравнение. Разгледайте всичко това и тогава ще ви попитам, можете ли да намерите достатъчно съвпадащи точки при правилното разглеждане на тези явления.
към текста >>
След като открихме в кометите това, за което сега говорихме, искам да направя сравнение между това, какво е отношението на нашата
план
етна система към кометите, и това, какво става в женската яйцеклетка в противовес на оплождащото мъжко семе.
За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък. Тези неща вътре в самата материя ни посочват необходимостта, в характеристиката на силите да се премине от положителното в отрицателното. Сега, колкото и да е странно, виждаме, как в самата планетна система трябва да навлезем от позитивното, от гравитацията, в негативното, в силата на отблъскване. Днес казвам всичко това само за да формулирам в известна степен проблема и нищо повече, – по-подробно ще се спрем на тези неща в по-нататъшните лекции.
След като открихме в кометите това, за което сега говорихме, искам да направя сравнение между това, какво е отношението на нашата планетна система към кометите, и това, какво става в женската яйцеклетка в противовес на оплождащото мъжко семе.
Опитайте се чисто нагледно някога да си представите всичко това: планетната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето. Разгледайте някога тези две явления едно до друго, но ги разгледайте така непредубедено, както обикновено правите това, разглеждайки нещо съществуващо едно до друго в живота, позволяващо сравнение. Разгледайте всичко това и тогава ще ви попитам, можете ли да намерите достатъчно съвпадащи точки при правилното разглеждане на тези явления. Днес не искам нито да доказвам теории, нито да издигам хипотези. Искам само да ви посоча, че тези неща трябва да се разглеждат в правилната им връзка.
към текста >>
Опитайте се чисто нагледно някога да си представите всичко това:
план
етната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето.
За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък. Тези неща вътре в самата материя ни посочват необходимостта, в характеристиката на силите да се премине от положителното в отрицателното. Сега, колкото и да е странно, виждаме, как в самата планетна система трябва да навлезем от позитивното, от гравитацията, в негативното, в силата на отблъскване. Днес казвам всичко това само за да формулирам в известна степен проблема и нищо повече, – по-подробно ще се спрем на тези неща в по-нататъшните лекции. След като открихме в кометите това, за което сега говорихме, искам да направя сравнение между това, какво е отношението на нашата планетна система към кометите, и това, какво става в женската яйцеклетка в противовес на оплождащото мъжко семе.
Опитайте се чисто нагледно някога да си представите всичко това: планетната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето.
Разгледайте някога тези две явления едно до друго, но ги разгледайте така непредубедено, както обикновено правите това, разглеждайки нещо съществуващо едно до друго в живота, позволяващо сравнение. Разгледайте всичко това и тогава ще ви попитам, можете ли да намерите достатъчно съвпадащи точки при правилното разглеждане на тези явления. Днес не искам нито да доказвам теории, нито да издигам хипотези. Искам само да ви посоча, че тези неща трябва да се разглеждат в правилната им връзка. Изхождайки от това, утре ще се опитаме да стигнем именно до конкретните явления.
към текста >>
[4] биха довели
план
етната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите
план
ети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на
план
етите.
[1] когато изнасям другите лекции – 4 лекции за академици „Опити в отношенията на духовната наука с отделни специални науки“ изнесени от 11 до 15 януари 1921 г., наполовина публикувани в „Gegenwart“, Jg. 14, Bern 1952/53. [2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността. Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година. [3] да попита във връзка с излагания материал – отговорите на въпросите са дадени в края на последната лекция
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“. И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също. [5] Най-простото изчисление… би могло да покаже – съизмеримостта е равнозначна на това, че всички отношения се изразяват с цели числа. Изчисленията се правят така, че всичко се описва с дроби с общ знаменател.
към текста >>
Такива връзки се откриват в орбитите на
план
етоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои
план
ети“.
14, Bern 1952/53. [2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността. Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година. [3] да попита във връзка с излагания материал – отговорите на въпросите са дадени в края на последната лекция [4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“.
И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също. [5] Най-простото изчисление… би могло да покаже – съизмеримостта е равнозначна на това, че всички отношения се изразяват с цели числа. Изчисленията се правят така, че всичко се описва с дроби с общ знаменател. Това означава, че съществува време, когато цялото явление ще се върне в изходното си състояние.
към текста >>
26.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега ще стане дума за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в
план
етната система (в края на краищата, разбира се, вътре в
план
етната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Девета лекция Щутгарт, 9 януари 1921 година Стигнахме до момента в нашето разглеждане, от който трябва да се придвижваме нататък крайно внимателно, за да виждаме ясно, доколко опасно е да излезем от реалността с нашите представи и оставаме ли вътре в границите на реалните представи, тоест дали сме избегнали опасността.
Сега ще стане дума за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Но за да се стигне изобщо до представи, които биха били донякъде обосновани, е нужно на първо място да се види – възможно ли е все пак да се изнамерят отношения между две неща, които във външния свят на фактите изглеждат толкова отдалечени едно от друго. Методологически няма да постигнем целта, ако не успеем да посочим нещо, където се намира нещо подобно, което може да ни придвижи по-нататък в нашите разглеждания. Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек.
към текста >>
И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на
план
етите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото.
Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими. Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека. Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията.
И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото.
Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка. Ако разглеждаме известната ви елипса с два фокуса А и В, то, както знаете, елипсата се характеризира с това, че за коя да е точка М от елипсата е валидно, че сбора на разстоянията а + в от двата ѝ фокуса остава постоянен. Елипсата се характеризира с това, че сборът от разстоянията на коя да е точка до двете фиксирани точки, до двата фокуса, остава постоянен (рис. 1). Освен това, имаме втора крива, хипербола (рис. 2).
към текста >>
27.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разглеждайки сега това за някоя
план
ета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер.
Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък. Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън.
Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер.
Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън. И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното. С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството. Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята.
към текста >>
Той ги описва в „
План
на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
28.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Днес на всеки е ясно, че този образ на света не може абсолютно да съответства на действителността, и че едва ли може да се каже: това, което виждаме, например, като движения на
план
етите или като отношение на Слънцето към
план
етите, е истинският облик на това, което стои тук в основата, и това, което виждат очите, е само очевидното.
Това нагледно ни е представено в строежа на видимите тръбни кости и в строежа на сферообразните или сегментносферообразни кости на черепа. Ако разгледаме сега тази разлика, трябва да я отнесем преди всичко към това, което ни се открива във връзките между Земята и небесната сфера. Всички знаете, колко се различава днес научното възприятие от това, към което се придържа наивният човек, който не е много обременен от школските познания за вида на сферата, движенията на звездите по тази сфера и така нататък. Знаете, че последното се обозначава като „видимия аспект“ на нашия небосвод. Знаете, че освен това имаме и един образ на света, който се осъществява много сложно, чрез интерпретация на видимите движения и така нататък, и този образ, която се е формирал вследствие на великия преврат във възгледите от времето на Коперник, е в основата на разглеждането на небесните явления.
Днес на всеки е ясно, че този образ на света не може абсолютно да съответства на действителността, и че едва ли може да се каже: това, което виждаме, например, като движения на планетите или като отношение на Слънцето към планетите, е истинският облик на това, което стои тук в основата, и това, което виждат очите, е само очевидното.
Едва ли днес някой компетентен човек ще застане на тази гледна точка. Обаче у него все пак ще възникне усещането, че от видимия образ, който при разглеждането се предизвиква от всякакви, основани на илюзии неща, придвижвайки се напред от този образ, който би трябвало да бъде наблюдаем все пак реално и веществено, повече ще се приближи до истинския образ, към този, който, интерпретирайки оттук, създава наблюдаващата и изчисляваща астрономия. Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма.
към текста >>
Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на
план
етарните звезди.
Изобразявайки днешния вид на зодиака, трябва съвсем ясно да разбираме, че цялото това фигурално изображение на зодиака в течение на времето приема, собствено, друг вид, доколкото изчислявайки ние интерпретираме и изобщо в изчисленията си включваме времето. Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе. В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека.
Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди.
Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения. Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме. Да вземем, например, планетата Меркурий. Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория. По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление.
към текста >>
Движението на
план
етарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения.
Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе. В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека. Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди.
Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения.
Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме. Да вземем, например, планетата Меркурий. Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория. По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление. Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис.
към текста >>
Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на
план
етата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните
план
ети, а също различен и за една и съща
план
ета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме.
От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе. В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека. Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди. Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения.
Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме.
Да вземем, например, планетата Меркурий. Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория. По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление. Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис. 4), ако ежедневно я наблюдаваме, докато е видима.
към текста >>
Да вземем, например,
план
етата Меркурий.
Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе. В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека. Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди. Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения. Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме.
Да вземем, например, планетата Меркурий.
Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория. По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление. Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис. 4), ако ежедневно я наблюдаваме, докато е видима. Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение[2].
към текста >>
Но и неговата траектория, както и траекториите на другите
план
ети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря.
5), след това се обръща и продължава по-нататък. В течение на годината отново откриваме само една единствена примка, и отново именно тогава, когато тя се намира, както може да се допусне в съответствие с другите астрономически представи, най-близко до нас. Ако преминем към Марс, ще видим подобна траектория, но по-сплесната. Можем да изобразим траекторията на Марс примерно така (рис. 6). Виждате, че примката тук е по-сплесната, но пак имаме работа с примка, с появата на примка.
Но и неговата траектория, както и траекториите на другите планети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря.
Следователно, може да се каже, че е траектория, която само прилича на примка (рис. 7). Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки планети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две планети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината. И така, в общи линии един път в годината те образуват една единствена примка. Рис.7[3] Преди всичко тук трябва да се заемем с определени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на планетите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите представи за време и такива движения на планетите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път.
към текста >>
Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки
план
ети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две
план
ети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината.
Ако преминем към Марс, ще видим подобна траектория, но по-сплесната. Можем да изобразим траекторията на Марс примерно така (рис. 6). Виждате, че примката тук е по-сплесната, но пак имаме работа с примка, с появата на примка. Но и неговата траектория, както и траекториите на другите планети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря. Следователно, може да се каже, че е траектория, която само прилича на примка (рис. 7).
Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки планети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две планети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината.
И така, в общи линии един път в годината те образуват една единствена примка. Рис.7[3] Преди всичко тук трябва да се заемем с определени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на планетите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите представи за време и такива движения на планетите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път. И така, възниква въпросът: как трябва да постъпим с тези два вида движения? Как можем да стигнем до интерпретация, например, на това примкообразно движение?
към текста >>
Преди всичко тук трябва да се заемем с определени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на
план
етите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите представи за време и такива движения на
план
етите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път.
Но и неговата траектория, както и траекториите на другите планети, ги откриваме често така оформени, че примката направо се е разтворила: тя става толкова плоска, че се разтваря. Следователно, може да се каже, че е траектория, която само прилича на примка (рис. 7). Ако се абстрахираме от все пак също интересните малки планети и разгледаме Юпитер или Сатурн, ще намерим, че и тези две планети образуват примки или траектории подобни на примка (като Марс), когато се намират най-близо до Земята и то, само един път в течение на годината. И така, в общи линии един път в годината те образуват една единствена примка. Рис.7[3]
Преди всичко тук трябва да се заемем с определени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на планетите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите представи за време и такива движения на планетите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път.
И така, възниква въпросът: как трябва да постъпим с тези два вида движения? Как можем да стигнем до интерпретация, например, на това примкообразно движение? Това наистина е голям въпрос. И само следното съображение може да доведе до това да се намери някаква интерпретация на примкообразното движение. Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас.
към текста >>
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на
план
етите.
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности. Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост. Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното. Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното. И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите.
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
към текста >>
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на
план
етите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа.
Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост. Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното. Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното. И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично. Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите.
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа.
Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката. И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория.
към текста >>
Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато
план
етата се намира най-близо до Земята.
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното. И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично. Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето.
Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята.
Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката. И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката. Прибавете към това и нещо, което казах преди.
към текста >>
Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към
план
етите.
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично. Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята.
Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите.
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката. И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката. Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“.
към текста >>
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към
план
етата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите.
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката. Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“. Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12).
към текста >>
И така, разполагаме се към
план
етата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория.
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория.
Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката. Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“. Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12). Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и
към текста >>
останалата траектория на движение на
план
етата.
Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката. Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“. Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12). Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и
останалата траектория на движение на планетата.
Следователно, ако разбираме във висш смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система. Да видим сега движението на неподвижните звезди. Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение. Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис. 13, пунктираната линия).
към текста >>
Следователно, ако разбираме във висш смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на
план
етната система.
Прибавете към това и нещо, което казах преди. Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“. Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12). Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и останалата траектория на движение на планетата.
Следователно, ако разбираме във висш смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система.
Да видим сега движението на неподвижните звезди. Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение. Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис. 13, пунктираната линия). Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което представлява останалата траектория.
към текста >>
Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за
план
етата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис.
Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и останалата траектория на движение на планетата. Следователно, ако разбираме във висш смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система. Да видим сега движението на неподвижните звезди. Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение.
Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис.
13, пунктираната линия). Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което представлява останалата траектория. Виждаме тук тази съществена разлика: планетите трябва да са свързани някак с целия човек, а звездите – само с нашето главово образувание. Тук определено ни се открива перспективата, как трябва да тълкуваме примката. Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята.
към текста >>
Виждаме тук тази съществена разлика:
план
етите трябва да са свързани някак с целия човек, а звездите – само с нашето главово образувание.
Да видим сега движението на неподвижните звезди. Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение. Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис. 13, пунктираната линия). Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което представлява останалата траектория.
Виждаме тук тази съществена разлика: планетите трябва да са свързани някак с целия човек, а звездите – само с нашето главово образувание.
Тук определено ни се открива перспективата, как трябва да тълкуваме примката. Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята. Намираме се в някаква точка на Земята. Движим се заедно със Земята. Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя.
към текста >>
Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в
план
етарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните
план
етарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината.
Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя. Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение. Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата.
Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината.
И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт. Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена. Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета.
към текста >>
Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на
план
етите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през
план
етите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината.
Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена. Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета. Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата. [1] преди 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346.
към текста >>
Трябва да виждаме причината, защо там, където
план
етата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена.
Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена.
Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета. Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата. [1] преди 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346. Новите справочници, като „Meyers Lexikon“ (1972) или „Brockhaus abc Astronomie“ (1977) съдържат същите рисунки, но се назовава период от 100000 години.
към текста >>
Така цялото нещо ще прилича на траекторията на
план
ета.
Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт. Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена. Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена.
Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета.
Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата. [1] преди 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346. Новите справочници, като „Meyers Lexikon“ (1972) или „Brockhaus abc Astronomie“ (1977) съдържат същите рисунки, но се назовава период от 100000 години. [2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4). Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий.
към текста >>
Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на
план
етата.
И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт. Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена. Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета.
Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата.
[1] преди 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346. Новите справочници, като „Meyers Lexikon“ (1972) или „Brockhaus abc Astronomie“ (1977) съдържат същите рисунки, но се назовава период от 100000 години. [2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4). Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“.
към текста >>
За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на
план
етата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта.
Това е крива, която описва точката на кулминация на еклиптиката в течение на звездния ден над хоризонта. За географската ширина на Базел 47,5º е валидна следната крива: Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката. По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана. Това се отнася за звездно време 3h17.
За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта.
Датата на най-голямата елонгация на Меркурий е отбелязана в ефемеридите (календар на позициите на естествено срещащите се небесни обекти), също и времето на залязването на Слънцето. Към тази дата и това време на звездната карта може да се определи положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия. Но това директно изкачване е моментното звездно време. От овала може да се заключи, че еклиптика е добра за звездното време от 2h до 10h. В този момент видимостта на Меркурий е най-добра.
към текста >>
29.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера видяхме, че в образуването на примките на
план
етите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас.
И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си. И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата, изчезва за нас; имаме и случай, когато затворената лемниската се изражда под средната част, а частите от лемнискатата, изчезващи нагоре (в посока на главата), продължават тук, включвайки се по определен начин в радиалното (рис. 4). Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм. В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения.
Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас.
При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>
При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези
план
ети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека.
И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата, изчезва за нас; имаме и случай, когато затворената лемниската се изражда под средната част, а частите от лемнискатата, изчезващи нагоре (в посока на главата), продължават тук, включвайки се по определен начин в радиалното (рис. 4). Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм. В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас.
При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека.
Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение. Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън.
към текста >>
Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези
план
ети.
изчезва за нас; имаме и случай, когато затворената лемниската се изражда под средната част, а частите от лемнискатата, изчезващи нагоре (в посока на главата), продължават тук, включвайки се по определен начин в радиалното (рис. 4). Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм. В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека.
Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети.
Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение. Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие.
към текста >>
Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни
план
ети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето.
Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис.
към текста >>
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези
план
ети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън.
При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън.
Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>
Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите
план
ети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие.
Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение. Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън.
Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие.
Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени.
към текста >>
Но тогава сме принудени да си кажем: при горните
план
ети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните
план
ети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията.
Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение. Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий.
Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията.
Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада.
към текста >>
Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между
план
етите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава в параболични действия, отговарящи на това, което става при образуването на човешките крайници, където става израждане на формата на гръбначните прешлени. Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада.
Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене.
Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето. От това за нас следва нещо съвсем определено. Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети. Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях.
към текста >>
Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните
план
ети и формите на орбитите на долните
план
ети.
Това израждане съответства именно на примката в траекторията, която вследствие на това не се задържа напълно, която до известна степен дава само посоката и след това не може да удържи тази посока. Това, което по отношение траекторията на Венера се затваря, в човешкото образувание се разпада. Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето. От това за нас следва нещо съвсем определено.
Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети.
Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки.
към текста >>
Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните
план
ети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях.
Можем да обобщим, че във всичко, което стои в основата на човешкия принцип на формообразуване, който преобразува така, че метаморфозата се открива между главата и крайниците с присъединяване към тях на обмяната на веществата, имаме това, което във Вселената съответства на противоположността между планетите с техните примки в положение на съединение и тези, които развиват примките си в противостоене. Между едните и другите, освен това, се намира и Слънцето. От това за нас следва нещо съвсем определено. Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети. Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето.
Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях.
И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки. Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
към текста >>
Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на
план
етите с техните примки.
Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки.
Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки.
Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската. Ако просто разглеждаме човешката форма и разсъждаваме за отношението ѝ към Земята, не ни остава нищо друго, освен да свържем с траекторията на Слънцето това, което е радиално в човешката форма, както свързваме с траекторията на планетата това, което има форма на лемниската. Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно.
към текста >>
Траекториите на
план
етите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки.
Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
Ако просто разглеждаме човешката форма и разсъждаваме за отношението ѝ към Земята, не ни остава нищо друго, освен да свържем с траекторията на Слънцето това, което е радиално в човешката форма, както свързваме с траекторията на планетата това, което има форма на лемниската. Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето.
към текста >>
Ако просто разглеждаме човешката форма и разсъждаваме за отношението ѝ към Земята, не ни остава нищо друго, освен да свържем с траекторията на Слънцето това, което е радиално в човешката форма, както свързваме с траекторията на
план
етата това, което има форма на лемниската.
И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки. Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
Ако просто разглеждаме човешката форма и разсъждаваме за отношението ѝ към Земята, не ни остава нищо друго, освен да свържем с траекторията на Слънцето това, което е радиално в човешката форма, както свързваме с траекторията на планетата това, което има форма на лемниската.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната?
към текста >>
Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на
план
етите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати.
Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки. Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската. Ако просто разглеждаме човешката форма и разсъждаваме за отношението ѝ към Земята, не ни остава нищо друго, освен да свържем с траекторията на Слънцето това, което е радиално в човешката форма, както свързваме с траекторията на планетата това, което има форма на лемниската. Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе.
Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати.
Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната? Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното. Във факта, че линията на човешкия гръбнак е свързана с траекторията на Слънцето, а линията на гръбнака на животното е свързана с траекторията на Луната, трябва да търсим морфологичната разлика между човека и животното.
към текста >>
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на
план
етите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества.
И след това тя има и трето Слънце, посредством което тя отново коригира нещата, които след провеждането на първата корекция пак не се съгласуват. Така че в съвременната астрономията наистина се различават три Слънца: едно реално и две измислени. Те са необходими, доколкото това, което се пресмята, не съответства на действителното местоположение на Слънцето. Винаги се налагат корекции. Това вече ви подсказва, че не можем много да се доверяваме на нашите изчисления, че са необходими вече други средства, за да се създадат адекватни представи за движенията на небесните тела, различни от тези, които в днешно време се създават, изхождайки от формулите, по които пресмятаме.
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества.
Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата.
към текста >>
30.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Същността е в това, че Птолемей[4] и неговите поддръжници отново са се върнали към възгледа за неподвижната Земя, за движението около Земята на небосвода на неподвижните звезди, а също и за движението на Слънцето около Земята, и че той е съставил особени математически формули за движенията на
план
етите, с чиито видими образи вече се занимавахме.
И така, трябва да кажем: своеобразието се състои в това, че хелиоцентричният мироглед присъства в човешкото мислене, заменя се от системата на Птолемей и отново се отвоюва в петия следатлантски период. Работата стои така, че в действителност системата на Птолемей има решаващо значение по същество само за четвъртия следатлантски период. Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една определена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува органична връзка. Но ще трябва да се занимаем малко по-подробно с приведените факти. В какво е същността на мировата система на Птолемей?
Същността е в това, че Птолемей[4] и неговите поддръжници отново са се върнали към възгледа за неподвижната Земя, за движението около Земята на небосвода на неподвижните звезди, а също и за движението на Слънцето около Земята, и че той е съставил особени математически формули за движенията на планетите, с чиито видими образи вече се занимавахме.
Птолемей си е представял, всъщност, ситуацията така, че ако допуснем, че тук е Земята, тук, около нея небето на неподвижните звезди, то Слънцето се движи около Земята по ексцентрична окръжност. Планетите също се движат по окръжности, но той не допуска, че те се движат просто така, както Слънцето се движи по една окръжност (рис. 1). Това не става така. Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2).
към текста >>
План
етите също се движат по окръжности, но той не допуска, че те се движат просто така, както Слънцето се движи по една окръжност (рис. 1).
Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една определена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува органична връзка. Но ще трябва да се занимаем малко по-подробно с приведените факти. В какво е същността на мировата система на Птолемей? Същността е в това, че Птолемей[4] и неговите поддръжници отново са се върнали към възгледа за неподвижната Земя, за движението около Земята на небосвода на неподвижните звезди, а също и за движението на Слънцето около Земята, и че той е съставил особени математически формули за движенията на планетите, с чиито видими образи вече се занимавахме. Птолемей си е представял, всъщност, ситуацията така, че ако допуснем, че тук е Земята, тук, около нея небето на неподвижните звезди, то Слънцето се движи около Земята по ексцентрична окръжност.
Планетите също се движат по окръжности, но той не допуска, че те се движат просто така, както Слънцето се движи по една окръжност (рис. 1).
Това не става така. Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2).
към текста >>
Той допуска, че
план
етата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на
план
етата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2).
Същността е в това, че Птолемей[4] и неговите поддръжници отново са се върнали към възгледа за неподвижната Земя, за движението около Земята на небосвода на неподвижните звезди, а също и за движението на Слънцето около Земята, и че той е съставил особени математически формули за движенията на планетите, с чиито видими образи вече се занимавахме. Птолемей си е представял, всъщност, ситуацията така, че ако допуснем, че тук е Земята, тук, около нея небето на неподвижните звезди, то Слънцето се движи около Земята по ексцентрична окръжност. Планетите също се движат по окръжности, но той не допуска, че те се движат просто така, както Слънцето се движи по една окръжност (рис. 1). Това не става така. Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност.
Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2).
И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му.
към текста >>
Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират
план
етите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че
план
етите са в определено време на определено място.
Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност.
Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място.
Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5]. Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати. Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
към текста >>
Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя
план
ета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5].
И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му.
Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5].
Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати. Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения. – Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра, планетите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето. Това е много просто, нали така?
към текста >>
Това, че те са приели тази своеобразна система на
план
етните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5]. Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати.
Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
– Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра, планетите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето. Това е много просто, нали така? Тук (рис. 1) това е много сложно, тук имаме работа с кръгова траектория, и още един път с окръжност, и даже с ексцентрична окръжност. И така, с известна упоритост към системата на Птолемей са се придържали именно в продължение на целия четвърти следатлантски период, и е нужно, собствено, да се запитаме: с какво мисленето на Птолемей по отношение на мировото пространство и съдържанието му се различава от начина на мислене на Аристарх Самоски и тези, които са мислели като него?
към текста >>
– Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра,
план
етите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето.
Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5]. Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати. Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
– Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра, планетите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето.
Това е много просто, нали така? Тук (рис. 1) това е много сложно, тук имаме работа с кръгова траектория, и още един път с окръжност, и даже с ексцентрична окръжност. И така, с известна упоритост към системата на Птолемей са се придържали именно в продължение на целия четвърти следатлантски период, и е нужно, собствено, да се запитаме: с какво мисленето на Птолемей по отношение на мировото пространство и съдържанието му се различава от начина на мислене на Аристарх Самоски и тези, които са мислели като него? С какво се различават тези начини на мислене относно мировата система?
към текста >>
Представете си все пак, че човек би създал днес модел на
план
етната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на
план
етите, и тези жици биха означавали за него орбитите на
план
етите.
Последователите на Коперник също представят тези движения на небесните тела посредством математически линии. И между тях се намира забележителната система на Птолемей. Не може да се каже, че тук математическата представа съвпада с това, което се наблюдава. Виждате ли, това е коренна разлика. Математическата представа не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива представи, наблюденията могат да бъдат разбрани.
Представете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите.
Следователно, той би обединил местоположението на планетите до определена степен посредством математически линии. Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2). Този, създаден от него модел, който живее в неговите представи като математически образ, няма съвсем никакво сходство с това, което се наблюдава външно.
към текста >>
Следователно, той би обединил местоположението на
план
етите до определена степен посредством математически линии.
И между тях се намира забележителната система на Птолемей. Не може да се каже, че тук математическата представа съвпада с това, което се наблюдава. Виждате ли, това е коренна разлика. Математическата представа не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива представи, наблюденията могат да бъдат разбрани. Представете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите.
Следователно, той би обединил местоположението на планетите до определена степен посредством математически линии.
Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2). Този, създаден от него модел, който живее в неговите представи като математически образ, няма съвсем никакво сходство с това, което се наблюдава външно. Неговият математически образ е нещо различно от това, което е външно видимо.
към текста >>
Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си
план
етната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност.
Неговият математически образ е нещо различно от това, което е външно видимо. А сега се връщаме в системата на Коперник, където отделните места на емпиричното наблюдение отново се свързват с математически линии, които съответстват на това, което е било така и при Аристарх Самоски. – Но дали е наистина същото? Ето за какво трябва да попитаме: Същото ли е това? Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле.
Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си планетната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност.
Тоест той по определен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти. Но какво все пак стои в основата на тази сложна система на Птолемей, какво я прави толкова сложна? Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли. Но не се ли съдържа в това разположение на ориентирани кръгове и епицикли нещо, което все пак има някаква връзка със съдържанието на действителността? Бих искал да ви поставя този въпрос: действително ли това е само плод на фантазията, или в него се съдържа нещо, което насочва към това, че тук измисленото има отношение към действителността?
към текста >>
Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези
план
ети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]:
Приемаме за Слънцето стойност y, и по-нататък удивително следва, че ако намерим стойност за движението на центъра на епицикъла за Меркурий, тя ще бъде равна на тази за движението на Слънцето. Отново трябва да напишем y. За Венера също ще получим y. Това означава, че за Меркурий и Венера е еднакво валидно, че центровете на епициклите им се движат по траектории, които напълно съвпадат с траекторията на Слънцето, съответстват на траекторията на Слънцето, следователно са паралелни. Затова пък, движенията на центровете на епициклите за Марс, Юпитер и Сатурн са различни, да кажем: хʼ, хʼʼ, хʼʼʼ.
Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези планети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]:
Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти.
към текста >>
Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето
план
ети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето
план
ети.
За Венера също ще получим y. Това означава, че за Меркурий и Венера е еднакво валидно, че центровете на епициклите им се движат по траектории, които напълно съвпадат с траекторията на Слънцето, съответстват на траекторията на Слънцето, следователно са паралелни. Затова пък, движенията на центровете на епициклите за Марс, Юпитер и Сатурн са различни, да кажем: хʼ, хʼʼ, хʼʼʼ. Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези планети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]: Виждате, че тук съществува удивителна закономерност!
Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети.
При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно.
към текста >>
При тези отдалечени от Слънцето
план
ети центърът на епицикъла няма такова космическо значение.
Това означава, че за Меркурий и Венера е еднакво валидно, че центровете на епициклите им се движат по траектории, които напълно съвпадат с траекторията на Слънцето, съответстват на траекторията на Слънцето, следователно са паралелни. Затова пък, движенията на центровете на епициклите за Марс, Юпитер и Сатурн са различни, да кажем: хʼ, хʼʼ, хʼʼʼ. Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези планети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]: Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети.
При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение.
Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство.
към текста >>
Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето
план
ети.
Затова пък, движенията на центровете на епициклите за Марс, Юпитер и Сатурн са различни, да кажем: хʼ, хʼʼ, хʼʼʼ. Своеобразието е в това, че ако образувам хз + хʼ, х4 + хʼʼ, х5 + хʼʼʼ, и след това събера движенията по епициклите и движенията на центровете на епициклите, тоест по деферента, ще получа за тези планети една постоянна величина, именно тази, която получавам като у за движението на Слънцето и центъра на епициклите на Меркурий и Венера[7]: Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение.
Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети.
Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла.
към текста >>
Защото
план
етата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство.
При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети. Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти. Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно.
Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство.
Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето. Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце. Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента. И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно.
към текста >>
Но другите
план
ети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента.
Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето. Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце.
Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента.
И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно. На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго. В основата е стояло истинското познание. Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план. Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности.
към текста >>
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на
план
етите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго.
Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето. Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце. Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента. И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно.
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго.
В основата е стояло истинското познание. Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план. Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности. – Днешният човек не се занимава с това, но ако действително се заеме с него, ще стигне до това, което са си казвали привържениците на Птолемей: „Да, Марс, Юпитер и Сатурн се намират в по-различно отношение към човека, отколкото Меркурий и Венера; в човека на Юпитер, Сатурн и Марс съответства нещо друго, от това, което съответства на Меркурий и Венера“. И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката организация под сърцето.
към текста >>
Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически
план
.
Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце. Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента. И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно. На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго. В основата е стояло истинското познание.
Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план.
Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности. – Днешният човек не се занимава с това, но ако действително се заеме с него, ще стигне до това, което са си казвали привържениците на Птолемей: „Да, Марс, Юпитер и Сатурн се намират в по-различно отношение към човека, отколкото Меркурий и Венера; в човека на Юпитер, Сатурн и Марс съответства нещо друго, от това, което съответства на Меркурий и Венера“. И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката организация под сърцето. По същество е по-добре вместо „глава“, да се каже: Юпитер, Сатурн и Марс са свързани с формирането на всичко това, което е разположено над сърцето, а Венера и Меркурий – с това, което в човека е разположено под сърцето. И така, привържениците на Птолемей са отнасяли към човека това, което са изразили в своята система.
към текста >>
– В своята
план
етна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност. И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад. Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“.
– В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите. Човекът, който първоначално е издигнал тази мирова система, която според способа на Аристарх Самоски прави Слънцето център, а Земята заставя да се върти около Слънцето, този човек е чувствал в сърцето си действията на Слънцето, в своята глава е чувствал действията на Юпитер, Сатурн и Марс, а в своя стомах, в своя черен дроб, в своя далак е чувствал действията на Венера и Меркурий. Това е бил реален опит и от този реален опит в целия човек, е формирана тази система. По-късно това цялостно преживяване е изгубено. Можели са да възприемат с очите, ушите и носа, но не и със сърцето, не и с черния дроб.
към текста >>
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните
план
етарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето.
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
към текста >>
Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни
план
ети и вътрешните
план
ети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята.
По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3). И така, имаме пред себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните планети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните планети; и по-нататък, придвижването напред във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека. Трябва, както казах вчера, само малко да се запознаете с изследванията на Зеленка, и тогава ще признаете за справедлива символиката в нашата диаграма. И така, нека да поставим тези две неща като проблеми, и, изхождайки от тях, да се опитаме да получим съответстващата на действителността мирова система.
към текста >>
И така, имаме пред себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните
план
ети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните
план
ети; и по-нататък, придвижването напред във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека.
Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
И така, имаме пред себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните планети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните планети; и по-нататък, придвижването напред във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека.
Трябва, както казах вчера, само малко да се запознаете с изследванията на Зеленка, и тогава ще признаете за справедлива символиката в нашата диаграма. И така, нека да поставим тези две неща като проблеми, и, изхождайки от тях, да се опитаме да получим съответстващата на действителността мирова система. [1] цитат от Архимед – Рудолф Щайнер приписва цитата на Плутарх. Обаче това място вече се среща при Архимед в „Преброяване на песъчинките“. Дали Плутарх (46-120, гръцки писател, платоник, жрец в Лелфах.
към текста >>
В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят
план
етните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери.
Цитатът от Плутарх, приведен по-горе, показва, какви сили са действали тогава, за да не се допусне разпространението на такива възгледи. Въпреки това са останали някакви следи и преди всичко, при питагорейците. Те са учили за въртенето на Земята около своята ос и за нейното движение около „централния огън“. Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл. След това при Платон.
В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери.
Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“. Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък.
към текста >>
По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните
план
ети за спътници на Слънцето“.
Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл. След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“.
По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“.
Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид.
към текста >>
В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните
план
ети също са ги смятали за спътници на Слънцето.
Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“. Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък.
В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето.
По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид. Именно така съобщава предаденият от Симплиций фрагмент, който, разбира се, е бил въвлечен във филологичен спор. Скоро след Аристарх халдеят Селевкос от Селевкии е обосновал тази изказана в началото хипотетична мисъл. Но след това в продължение на столетия следата ѝ се губи.
към текста >>
[7] Уравненията са верни за горните
план
ети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ
план
етата, винаги има посока Земя-Слънце.
[5] едва ли тези две криви ще се различават помежду си – забелязано е, че конструкцията на Птолемей по геометричен път дава началото на това, което по аналитичен път дава развитието на различните видове степенни редове в небесната механика. [6] Крал на Испания Алфонс – Алфонс X от Кастилия, 1223-1284. На него принадлежи изказването: „Ако Бог се бе посъветвал с мен, когато е създавал света, бих го посъветвал да го устрои по-просто“. Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г. са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
[7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце.
Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията. И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето. Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата. Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
към текста >>
Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва
план
етата.
са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса. [7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце. Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията. И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето.
Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата.
Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата. Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у. Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла. Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз.
към текста >>
Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от
план
етата.
[7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце. Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията. И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето. Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата.
Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у. Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла. Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз. Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на ъгъл хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей.
към текста >>
Аналогично, хʼ е стъпката на
план
етата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у.
Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията. И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето. Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата. Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у.
Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла. Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз. Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на ъгъл хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей. Относно птолемеевата система виж също „Астрономия и антропософия“ на Елизабет Вреде, Дорнах 1980 г. с.64-81.
към текста >>
Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и
план
етата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз.
Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата. Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата. Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у. Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла.
Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз.
Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на ъгъл хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей. Относно птолемеевата система виж също „Астрономия и антропософия“ на Елизабет Вреде, Дорнах 1980 г. с.64-81. [8] Валтер Йохан Щайн 1891-1957, първо математик, а после писател с философска и историческа насоченост. Учител във Валдорфското училище. [9] Негово е изречението „Да, аз, аз похитих златните съдове на египтяните, за да създам далеч от границите на Египет светилище на моя Бог.
към текста >>
31.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви
план
ети.
Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство. Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация. Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята.
Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети.
По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално. Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата. В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
към текста >>
32.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на
план
етите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията.
Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото мислене – искат да поставят в основата му. Разгледахме мировите явления във връзка с човека в най-различни направления. Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник. Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската наука не можем да избегнем приемането на тази връзка. Но при това ще се появят значителни трудности.
Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията.
Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство. И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство. Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това.
към текста >>
При по-нататъшното проследяване на
план
етарните орбити е необходимо да се използва вече представата, че според основния закон на орбитите на вътрешните
план
ети стигаме до необходимостта да си представяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си представим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
9); друг път, за орбитата на Юпитер или орбитата на Марс с примките, ще се справите само тогава, когато си кажете: за моята система от полярни координати не вземам такава изходна точка, където винаги трябва да добавям нещо в придатък, за да получа полярните координати, а за изходна точка на моята полярна координатна система вземам сфера, тоест всичко това, което се намира там отзад в неопределеността (рис. 10), и тогава получавам такива координати (щрихованите линии); в такъв случай винаги трябва да пропускам известна част. Тогава получавам линия, която също има нещо подобно на център, но този център се намира в безкрайната сфера.
При по-нататъшното проследяване на планетарните орбити е необходимо да се използва вече представата, че според основния закон на орбитите на вътрешните планети стигаме до необходимостта да си представяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си представим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
Виждате, че стигнахме до това, че е необходимо да се преодолее пространството. Това е съвсем необходимо. Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството. Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера. И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре.
към текста >>
33.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за
план
етарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия?
Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини. Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение. Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор.
Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия?
Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени. Благодарение на това се стига само до привидно, илюзорно успокоение относно тези неща. Затова се опитах и по отношение на научната педагогика да придам на тези лекции вида, който имат. И така, досега получихме резултати, които ни показват, че ако искаме да изявим формите на кривите за небесните движения, трябва внимателно да различаваме такива неща, които ни се изявяват във видимото движение, например във формата на примката на орбитата на Венера, която се появява в съединение, и формата на примката на орбитата на Марс в противостоене. Стигнахме до мнението, че тук е необходимо внимателно да се различава, доколкото искахме да обърнем внимание на разликата между формите на кривите, които се проявяват във формиращата сила на човека: за главовата организация – от една страна, за организацията на обмяната на веществата и крайниците – от друга, и че между тези две форми все пак съществува определена връзка, но такава, която може да бъде намерена само посредством преход извън пространството – не в твърдото евклидово пространство.
към текста >>
И това, което после остава от, така да се каже, им
план
тираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация.
Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема. Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал. Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили.
И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация.
Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие. Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили? Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват.
към текста >>
34.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни
план
ети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието. Следва само в съответствие с всичко това, да се коригира установеното като орбита на Слънцето. Когато всичко това се събере заедно и след това се направят изчисления, ще се получи, разбира се, този резултат. По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса. Сега работата е, правилно да отнесем кривата, която получихме тук, към нашата слънчева система.
За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4):
орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети. Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ. Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин. Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята.
към текста >>
Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните
план
ети.
Когато всичко това се събере заедно и след това се направят изчисления, ще се получи, разбира се, този резултат. По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса. Сега работата е, правилно да отнесем кривата, която получихме тук, към нашата слънчева система. За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4): орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето.
Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети.
Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ. Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин. Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5). Виждате, че те се разминават.
към текста >>
Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на
план
етната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето.
Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5). Виждате, че те се разминават. Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята. Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето.
По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра). Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на планетите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Но този въпрос е сложен, тъй като
план
етите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение.
Виждате, че те се разминават. Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята. Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават. Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето. По някакъв начин те се разменят.
Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение.
Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра). Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на планетите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. И така, виждате, че работата е в това, че по известен начин сме се съблазнили да съставим с помощта на перспективата крайно опростена система, която, обаче, не е толкова проста. Всъщност се получава така, сякаш по отношение на планетите Земята и Слънце сменят своите места спрямо центъра.
към текста >>
Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на
план
етите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн.
Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето. По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра).
Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на планетите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн.
И така, виждате, че работата е в това, че по известен начин сме се съблазнили да съставим с помощта на перспективата крайно опростена система, която, обаче, не е толкова проста. Всъщност се получава така, сякаш по отношение на планетите Земята и Слънце сменят своите места спрямо центъра. В действителност, трябва да кажа, че съвсем не ми е лесно да ви излагам тези неща, които днес още могат да се възприемат като нещо фантастично, защото сега нямам възможност да направя изчисленията във всички детайли, с всички тънкости, но вие можете да направите това. Но след като изразихте желание да ви изложа отношението на астрономията към другите научни области, не ми остана нищо друго, освен да резюмирам всичко колкото може по-ясно. И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето.
към текста >>
Всъщност се получава така, сякаш по отношение на
план
етите Земята и Слънце сменят своите места спрямо центъра.
Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра). Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на планетите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. И така, виждате, че работата е в това, че по известен начин сме се съблазнили да съставим с помощта на перспективата крайно опростена система, която, обаче, не е толкова проста.
Всъщност се получава така, сякаш по отношение на планетите Земята и Слънце сменят своите места спрямо центъра.
В действителност, трябва да кажа, че съвсем не ми е лесно да ви излагам тези неща, които днес още могат да се възприемат като нещо фантастично, защото сега нямам възможност да направя изчисленията във всички детайли, с всички тънкости, но вие можете да направите това. Но след като изразихте желание да ви изложа отношението на астрономията към другите научни области, не ми остана нищо друго, освен да резюмирам всичко колкото може по-ясно. И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето. Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа.
към текста >>
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид
план
етната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето.
Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на планетите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. И така, виждате, че работата е в това, че по известен начин сме се съблазнили да съставим с помощта на перспективата крайно опростена система, която, обаче, не е толкова проста. Всъщност се получава така, сякаш по отношение на планетите Земята и Слънце сменят своите места спрямо центъра. В действителност, трябва да кажа, че съвсем не ми е лесно да ви излагам тези неща, които днес още могат да се възприемат като нещо фантастично, защото сега нямам възможност да направя изчисленията във всички детайли, с всички тънкости, но вие можете да направите това. Но след като изразихте желание да ви изложа отношението на астрономията към другите научни области, не ми остана нищо друго, освен да резюмирам всичко колкото може по-ясно.
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето.
Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация. Рис.6[5]
към текста >>
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг
план
етите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация. Рис.6[5]
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
към текста >>
Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите
план
ети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето
план
ети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така.
По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация. Рис.6[5] И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така.
По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис.
към текста >>
По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на
план
етите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание.
Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация. Рис.6[5] И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така.
По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание.
Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата.
към текста >>
От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните
план
ети, съответстващите орбити на външните
план
ети представляват такива лемнискати (рис.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u).
От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене.
към текста >>
Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните
план
ети.
Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата.
Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети.
Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене. Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека. Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце.
към текста >>
Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на
план
етите, а също и като орбитата Земя-Слънце.
Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети.
Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце.
Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене. Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека. Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето.
към текста >>
Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между
план
етите и човека.
7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене.
Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека.
Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето. Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно. Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди.
към текста >>
Напротив, другите орбити, орбитите на външните
план
ети, на горните
план
ети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно.
Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене. Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека. Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето.
Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно.
Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди. Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса. Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце. Това е, което по същество е съществено, защото самото обстоятелство е извънредно сложно, дотолкова сложно, че, собствено, може да се стигне само до схематични представи. Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от определен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата.
към текста >>
Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните
план
ети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди.
Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека. Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето. Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно.
Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди.
Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса. Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце. Това е, което по същество е съществено, защото самото обстоятелство е извънредно сложно, дотолкова сложно, че, собствено, може да се стигне само до схематични представи. Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от определен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата. Това е принципът всичко да се обяснява по най-прост начин.
към текста >>
Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната
план
ета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната
план
ета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце.
То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето. Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно. Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди. Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса.
Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце.
Това е, което по същество е съществено, защото самото обстоятелство е извънредно сложно, дотолкова сложно, че, собствено, може да се стигне само до схематични представи. Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от определен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата. Това е принципът всичко да се обяснява по най-прост начин. Някога се е установила тенденция: простото е правилно. Днес все още са силно критични, ако се дават неща, които са недостатъчно прости.
към текста >>
Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на
план
етите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък.
Днес все още са силно критични, ако се дават неща, които са недостатъчно прости. Но природата съвсем не е проста. Да, може да се каже, че природата, действителността е нещо, което изглежда просто, но ако се изследва истински, тя е сложна, така че, като правило, в това, което се предлага като просто, се съдържа лъжлив образ. Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия.
Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък.
След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността. Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща.
към текста >>
След това, доколкото не може иначе, принуждават
план
етарните орбити да имат различни наклони.
Но природата съвсем не е проста. Да, може да се каже, че природата, действителността е нещо, което изглежда просто, но ако се изследва истински, тя е сложна, така че, като правило, в това, което се предлага като просто, се съдържа лъжлив образ. Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък.
След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони.
Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността. Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща. Да, това е така, там се използват тези измислени неща, и трябва постоянно да се въвеждат корекции, за да се получат правилните резултати.
към текста >>
Но в изчисленията се приема, собствено, не простата
план
етна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени.
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината. Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща.
Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени.
Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността. Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща. Да, това е така, там се използват тези измислени неща, и трябва постоянно да се въвеждат корекции, за да се получат правилните резултати. Но в тези корекции се съдържа това, което води до истината. Ако вместо да се държим за тези формули и да стигаме до измислени неща, направим формулите подвижни в себе си и след това се опитаме да нарисуваме кривите, тогава вече бихме стигнали до системата, която, макар и схематично, нарисувах тук.
към текста >>
Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата
план
етна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата
план
етна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти.
Такава е областта, с която тук имаме работа. Също и тук в рамките на развитието на човечеството по някакъв начин е станал разрив между природния аспект и моралния аспект. Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда.
Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти.
При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия. Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела.
към текста >>
35.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на
план
етите, се проявяват несъизмерими величини.
Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието.
В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини.
Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала. В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт. Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим.
към текста >>
Защото ако величините бяха съизмерими,
план
етарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка
план
етна система би застинала.
Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието. В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини.
Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала.
В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт. Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период.
към текста >>
В нашата
план
етна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт.
Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието. В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини. Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала.
В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт.
Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период. Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции.
към текста >>
Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в
план
етната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват.
По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието. В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини. Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала. В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт.
Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват.
И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период. Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции. Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии.
към текста >>
Но със самото действие изразявам важната реалност: в
план
етната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати.
Всяка орбита, която рисувам, трябва да я рисувам със съзнанието, че трябва постоянно да я променям, доколкото с всяко движение на времето, от мен се изисква, орбитата отново малко да се променя. И така, ако искам адекватно да обхвана небесните тела с техните орбити, нямам възможност да рисувам готови линии. Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции. Това значи, че от всяка окончателна линия без следа се изплъзва това, което реално съществува на небето. За каквото и да мисля в посока на окончателна, завършена математическа линия, реалността ми се изплъзва, тя не се схваща.
Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати.
В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки. Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
към текста >>
В слънчевата или
план
етната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки.
И така, ако искам адекватно да обхвана небесните тела с техните орбити, нямам възможност да рисувам готови линии. Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции. Това значи, че от всяка окончателна линия без следа се изплъзва това, което реално съществува на небето. За каквото и да мисля в посока на окончателна, завършена математическа линия, реалността ми се изплъзва, тя не се схваща. Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати.
В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
към текста >>
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е
план
етата.
Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции. Това значи, че от всяка окончателна линия без следа се изплъзва това, което реално съществува на небето. За каквото и да мисля в посока на окончателна, завършена математическа линия, реалността ми се изплъзва, тя не се схваща. Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати. В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
към текста >>
Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте
план
етарното тяло.
Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати. В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки. Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти.
Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане всички налични емпирични факти.
към текста >>
План
етарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
В слънчевата или планетната система съществува противоположност между тенденцията към вцепеняване и тенденцията към изменчивост, към излизане от собствените си рамки. Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис.
към текста >>
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на
план
етарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета.
към текста >>
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на
план
етите.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите.
Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва.
към текста >>
Тя не е тяло в същия смисъл, както
план
етата.
всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва. И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки.
Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата.
Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото. Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова. Спомнете си сега, какво ви казах преди няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис. 7), и със Земята – тук, а всяка планета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита. С нашата Земя ние се намираме вътре в лунната сфера.
към текста >>
7), и със Земята – тук, а всяка
план
ета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита.
И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки. Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата. Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото. Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова. Спомнете си сега, какво ви казах преди няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис.
7), и със Земята – тук, а всяка планета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита.
С нашата Земя ние се намираме вътре в лунната сфера. В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите. Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност.
към текста >>
В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на
план
етите.
Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото. Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова. Спомнете си сега, какво ви казах преди няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис. 7), и със Земята – тук, а всяка планета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита. С нашата Земя ние се намираме вътре в лунната сфера.
В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите.
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
към текста >>
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме
план
етната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината. Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма. Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват. Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>
Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици:
план
етната система е готова!
Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти.
Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова!
Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”. – Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”. – Много добре, но не трябва да се забравя, че господин учителят е присъствал тук и е произвел въртенето. Тоест, ако искаш да си честен, би трябвало да добавиш тук един гигантски демон, който върти там отвън мировата ос, иначе няма как да се появи това, което се твърди, че се появява. Без този гигантски демон няма да успеем да направим нищо нагледно.
към текста >>
Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е
план
етната система”.
Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова!
Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”.
– Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”. – Много добре, но не трябва да се забравя, че господин учителят е присъствал тук и е произвел въртенето. Тоест, ако искаш да си честен, би трябвало да добавиш тук един гигантски демон, който върти там отвън мировата ос, иначе няма как да се появи това, което се твърди, че се появява. Без този гигантски демон няма да успеем да направим нищо нагледно. В научните обяснения също трябва да бъдем по-честни и по-разсъдливи, отколкото това, по същество, се наблюдава днес.
към текста >>
– Сравняват я с външната
план
етна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”.
Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”.
– Сравняват я с външната планетна система, с коперниковата система, и казват: „Тази и тази са подобни”.
– Много добре, но не трябва да се забравя, че господин учителят е присъствал тук и е произвел въртенето. Тоест, ако искаш да си честен, би трябвало да добавиш тук един гигантски демон, който върти там отвън мировата ос, иначе няма как да се появи това, което се твърди, че се появява. Без този гигантски демон няма да успеем да направим нищо нагледно. В научните обяснения също трябва да бъдем по-честни и по-разсъдливи, отколкото това, по същество, се наблюдава днес. Към тези вътрешно-методологични отношения исках да ви насоча в тези лекции и следващия път отново ще говорим за някои области от други гледни точки[7].
към текста >>
– Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с
план
етната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина. Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”.
– Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
[7] … ще говорим за някои области от други гледни точки – това не се е случило, или поне в този кръг слушатели. Възможно е тези „други гледни точки“ да са били засегнати в частично публикувания цикъл лекции „Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история“ (GA 326), който той е изнесъл две години по-късно в Дорнах.
към текста >>
36.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на
план
етните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали
план
ети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка.
115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща. Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя.
Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка.
От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано. В настоящето издание то е възстановено в първоначалната редакция. Това място може да се разбира и така, че само едната примка дава добра видимост на Меркурий. Бележка 88 се спира на това още по-подробно.
към текста >>
37.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и
план
овете на творящото божество.
Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания. Всяка една от думите на тази декларация, имаща значение на едно верую, може да бъде разкритикувана; но не е нужно да сторим това тук, сказките на Рудолф Щайнер имат именно за цел да доставят на всеки безпристрастен дух средствата да види, как ентусиазмът на А. В. Щерн греши в самата си основа. Все пак не може да се отрече, че това построение, изградено от 500 години насам от експерименталните науки, е чудесно и величествено във всички точки с изключение на принципните изводи, които те правят от него.
Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество.
Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход. То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество. То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес. Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
38.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Видяхме, че Коперник измисли една нова физическа система на света, центърът на която е зает не вече от Земята, а от Слънцето, около което се въртят
план
етите и към което той постоянно отнася положението на
план
етите.
Явно това е едно нереално, идеално състояние, което човек може да постигне в много слаба степен. Но ще се забележи, че вътрешно инертните хора имат винаги стремеж да вършат и да повтарят същите действия. От 15-то столетие насам идеите са взели една посока, която можем да резюмираме както следва: човекът забравя своята вътрешна опитност за нещата. Той е започнал с това, като е изгубил вътрешното чувство за своя собствен организъм. И това, което Галилей направи за закона на падане на телата и за закона на инерцията, бе разпростряно и в други области.
Видяхме, че Коперник измисли една нова физическа система на света, центърът на която е зает не вече от Земята, а от Слънцето, около което се въртят планетите и към което той постоянно отнася положението на планетите.
Ако искаме, ние можем да нарисуваме този образ на слънчевата система измислена от Коперник. Той ни дава още една чисто отвлечена, математическа идея за нещата; не отделя още напълно човека от външния свят. Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения. Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност.
към текста >>
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на
план
етите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
Той е започнал с това, като е изгубил вътрешното чувство за своя собствен организъм. И това, което Галилей направи за закона на падане на телата и за закона на инерцията, бе разпростряно и в други области. Видяхме, че Коперник измисли една нова физическа система на света, центърът на която е зает не вече от Земята, а от Слънцето, около което се въртят планетите и към което той постоянно отнася положението на планетите. Ако искаме, ние можем да нарисуваме този образ на слънчевата система измислена от Коперник. Той ни дава още една чисто отвлечена, математическа идея за нещата; не отделя още напълно човека от външния свят.
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство.
към текста >>
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои
план
ети.
И това, което Галилей направи за закона на падане на телата и за закона на инерцията, бе разпростряно и в други области. Видяхме, че Коперник измисли една нова физическа система на света, центърът на която е зает не вече от Земята, а от Слънцето, около което се въртят планетите и към което той постоянно отнася положението на планетите. Ако искаме, ние можем да нарисуваме този образ на слънчевата система измислена от Коперник. Той ни дава още една чисто отвлечена, математическа идея за нещата; не отделя още напълно човека от външния свят. Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети.
Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
към текста >>
По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една
план
ета около централната звезда.
Той ни дава още една чисто отвлечена, математическа идея за нещата; не отделя още напълно човека от външния свят. Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения. Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го.
По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда.
Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н.
към текста >>
Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на
план
етите едно реално човешко чувство.
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения. Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда.
Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство.
Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н. Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество.
към текста >>
Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една
план
ета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н. Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили.
към текста >>
39.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на
план
етата Юпитер.
Те потъват в чувството. Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато. Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай".
А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер.
Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята.
към текста >>
Това влияние, излъчващо се от движението на
план
етите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане. Следователно ние имаме възприятието на металите. Нашият чувствен живот е този, който служи като колектор. Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда. Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела.
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята. Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации. Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата.
към текста >>
Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на
план
ината, и жената, която възприема присъствието на металите.
Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите.
Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята. Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки. Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Животът на
план
етите Животът на Земята.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 Допълнителен отчет на Рудолф Щайнер за Селскостопанския курс. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 Предговор и въведение към курса. Еманципиране на човешкия и на животинския живот от външния свят.
Животът на планетите Животът на Земята.
Животът на кварцовата субстанция в света. Калциевата субстанция. Едногодишните растения. Ритъм на планетите. Условия за процъфтяване на селското стопанство
към текста >>
Ритъм на
план
етите.
Еманципиране на човешкия и на животинския живот от външния свят. Животът на планетите Животът на Земята. Животът на кварцовата субстанция в света. Калциевата субстанция. Едногодишните растения.
Ритъм на планетите.
Условия за процъфтяване на селското стопанство 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 Силите на Земята и на Космоса Земната почва като действителен орган. Селскостопанската индивидуалност.
към текста >>
Влиянието на
план
етите.
Поемане на храна от атмосферата. Индивидуализиране на мерките в селското стопанство. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 Същността на плевелите, на животните-вредители и на така наречените болести по растенията пред форума на природата. Варовото и кварцовото действие на Земята.
Влиянието на планетите.
Лунното въздействие и покълването Силите, благоприятстващи плодообразуването. – Предотвратяване на лунното действие при плевелите. Пепелта Планетната система и Зодиакът. – Характерен пример: полската мишка. Космичното влияние при насекомите и нисшите животни Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг.
към текста >>
Пепелта
План
етната система и Зодиакът.
Същността на плевелите, на животните-вредители и на така наречените болести по растенията пред форума на природата. Варовото и кварцовото действие на Земята. Влиянието на планетите. Лунното въздействие и покълването Силите, благоприятстващи плодообразуването. – Предотвратяване на лунното действие при плевелите.
Пепелта Планетната система и Зодиакът.
– Характерен пример: полската мишка. Космичното влияние при насекомите и нисшите животни Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг. – Нормално състояние при растенията и при животните. – Действието на Луната и паразитното гъбясване. – Полският хвощ.
към текста >>
41.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите
план
ети на нашата
план
етна система.
По тази причина животът на растението не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса. При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи.
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система.
В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали.
към текста >>
В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към
план
етите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи. Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система.
В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций.
към текста >>
Сега бих желал да посоча връзката на този
план
етарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на
план
етите.
В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи. Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система. В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите.
Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода.
към текста >>
По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни
план
ети: Марс, Юпитер, Сатурн.
Това от една страна. От друга страна, макар не така разпространена както силициевата киселина, навсякъде в земята се намира варовикова субстанция, калциеви, калиеви и натриеви субстанции. Ако тези субстанции бяха по-малко, отколкото са те сега, бихме имали растения с изключително тънки стъбла, чисто виещи се растения. Цветовете им наистина щяха да са раздалечени един от друг, но щяха да са празни, безполезно съдържание, без да доставят особени хранителни вещества. Само при равновесието, при съвместното действие на тези две сили ако взема тези две субстанции отделно от останалите само при съвместното действие на варовикоподобните и кварцоподобните субстанции растенията добиват формата, в която ги виждаме днес.
По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн.
Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи. А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците. И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий. Сега да се вгледаме в самото растение.
към текста >>
Това, което идва от тези
план
ети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи.
От друга страна, макар не така разпространена както силициевата киселина, навсякъде в земята се намира варовикова субстанция, калциеви, калиеви и натриеви субстанции. Ако тези субстанции бяха по-малко, отколкото са те сега, бихме имали растения с изключително тънки стъбла, чисто виещи се растения. Цветовете им наистина щяха да са раздалечени един от друг, но щяха да са празни, безполезно съдържание, без да доставят особени хранителни вещества. Само при равновесието, при съвместното действие на тези две сили ако взема тези две субстанции отделно от останалите само при съвместното действие на варовикоподобните и кварцоподобните субстанции растенията добиват формата, в която ги виждаме днес. По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн.
Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи.
А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците. И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий. Сега да се вгледаме в самото растение. Трябва да го наблюдаваме от две страни.
към текста >>
А от близките до Земята, от вътрешните
план
ети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците.
Ако тези субстанции бяха по-малко, отколкото са те сега, бихме имали растения с изключително тънки стъбла, чисто виещи се растения. Цветовете им наистина щяха да са раздалечени един от друг, но щяха да са празни, безполезно съдържание, без да доставят особени хранителни вещества. Само при равновесието, при съвместното действие на тези две сили ако взема тези две субстанции отделно от останалите само при съвместното действие на варовикоподобните и кварцоподобните субстанции растенията добиват формата, в която ги виждаме днес. По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн. Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи.
А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците.
И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция Луна, Венера, Меркурий. Сега да се вгледаме в самото растение. Трябва да го наблюдаваме от две страни. Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н.
към текста >>
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята
план
ети Марс, Юпитер, Сатурн.
на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не. Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята. Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката. Сега трябва да запитаме:от Луната, Венера, Меркурий постъпват на Земята сили и тези сили действат в растението. Кое ги улеснява и кое има пречи малко или много, кое благоприятства в растението да действуват силите на Луната или Сатурн и кое ги спъва, кое им противодейства? В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни.
към текста >>
Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни
план
ети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения.
време; но това място и в останалото време се влияе и обработва от него през Земята. Колко силно сатурновите сили ще въздействат върху живота на растенията, зависи винаги от топлинното състояние на въздуха. При студен въздух те не достигат растенията, при топъл въздух те успяват да ги достигнат. В какво се състои действието на тези сили в растението? Това не се вижда при едногодишните растения, които в течение на една година поникват и си отиват, като остават само семена.
Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период. Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период.
към текста >>
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с
план
етите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Колко силно сатурновите сили ще въздействат върху живота на растенията, зависи винаги от топлинното състояние на въздуха. При студен въздух те не достигат растенията, при топъл въздух те успяват да ги достигнат. В какво се състои действието на тези сили в растението? Това не се вижда при едногодишните растения, които в течение на една година поникват и си отиват, като остават само семена. Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от
план
етите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години.
При студен въздух те не достигат растенията, при топъл въздух те успяват да ги достигнат. В какво се състои действието на тези сили в растението? Това не се вижда при едногодишните растения, които в течение на една година поникват и си отиват, като остават само семена. Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения. Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години.
Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота. Да предположим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята.
към текста >>
42.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки
план
ети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята.
Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си? Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот.
Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята.
Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята. Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам.
към текста >>
Всички далечни
план
ети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата.
В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си? Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята.
Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата.
Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята. Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства.
към текста >>
Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните
план
ети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си? Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата.
Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните.
към текста >>
В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните
план
ети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
То отвътре облъчва листата и цвета със силите на Космоса. Това може непосредствено да се види. Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето.
В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце. Това, което се проявява като обагряне при цветовете, същото то действа особено силно в корените. Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети.
към текста >>
Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните
план
ети.
В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце. Това, което се проявява като обагряне при цветовете, същото то действа особено силно в корените.
Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети.
Навсякъде нещата стоят така, че трябва да си кажем: ако изскубнем едно растение от земята, отдолу в корена имаме космичното, в цвета имаме най-много земен елемент и само във финото му обагряне се намира космическият елемент. Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като растението има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята. Това, което разпростира, разклонява и изгражда като коренище, тогава както в багрите космичните сили действат нагоре, така върху него земните сили действат надолу. Така че космични са онези корени, които са цялостни, неразклонени и обратно при разклонените корени имаме навлизане на земните сили навътре в почвата, както в цветовете имаме действие на космичните сили отдолу нагоре, в слънчевото действие стои по средата. Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях.
към текста >>
43.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че
план
етите Сатурн, Слънце, Луна и пр.
Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно. Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н. върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот.
Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр.
оказват влияние върху растителната форма и върху растителния живот, това хората не го знаят. В обикновения живот това не се знае. Но азотът, който се намира навсякъде, не само че знае за това, което се излъчва от звездите и след това действа по-нататък в живота на растенията, в живота на Земята, но той е също и чувстващият посредник на човешката нервно-сетивна система и опосредява усещането. Азотът наистина е носителят на усещането. Вие можете да проникнете в прекрасния интимен живот на природата, когато обхванете с поглед азота, който подобно на трептящи усещания се носи навсякъде около нас.
към текста >>
44.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени
план
етните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара.
Присъстващите тук по-млади дами и господа нямат никаква представа, как се е променил светът в течение на последните тридесет четиридесет години. Твърде много от действителната красота на народния начин на говорене диалекти и наречия е загубена. Още повече е загубено от същинската селска философия, която беше вид културна философия. Даже в селските календари тогава стояха неща, които вече ги няма там. Те изглеждаха другояче, бяха задушевни.
Познавах селски календар, отпечатан на лоша хартия, но в него можеха да се видят цветно изобразени планетните знаци, а на външния заглавен лист един малък бонбон, който човек можеше да близне, когато си служи с календара.
По този начин книгата беше направена още по-вкусна и по-приятна. Поколения наред си служеха с нея. Когато се наторяват големи площи, трябва ли човек да употреби броя на използваните рога просто по свой усет? Не бих Ви дал такъв съвет.
към текста >>
45.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Като продължаваме да наторяваме без
план
, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово, живак действа в най-фини хомеопатични дози.
Веществата, които се смятат за ненужни, се намират в най-фини дози около цялата Земя. Те са толкова необходими за растенията, колкото това, което идва от Земята. Само че растенията ги всмукват от световните простори. Живак, арсен, силиций тях растенията ги всмукват от почвата, след като самите тези вещества са проникнали в почвата. Ние, хората, можем напълно да попречим по правилен път в почвата да проникне[1] онова от световното обкръжение, от което растенията се нуждаят.
Като продължаваме да наторяваме без план, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово, живак действа в най-фини хомеопатични дози.
То трябва да бъде поето от растението, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което растението поема посредством почвата. Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
към текста >>
В швейцарските вестници например можете да прочетете, как проектът за построяване на
план
инска железница в Швейцария се смяташе за глупост, но след кратко време тази железница стана действителност и днес хората не я вземат за глупава измислица.
Там космичните астрални сили му действат възможно най-много. През пролетта се изважда, запазва се също както белия равнец и по същия начин се поставя в тора. Ще се види, че с това се получава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да оживи земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията. И преди всичко когато така се тори, ще бъдат произведени здрави растения, наистина по-здрави растения, отколкото ако такива неща не се правят. Казаното звучи налудничаво, знам това, но помислете, колко неща досега са били обявявани за налудничави, а след някоя и друга година се въвеждат в живота.
В швейцарските вестници например можете да прочетете, как проектът за построяване на планинска железница в Швейцария се смяташе за глупост, но след кратко време тази железница стана действителност и днес хората не я вземат за глупава измислица.
Затова при тези неща трябва да бъдат отстранени предразсъдъците. Връщам се на въпроса. Ако е трудно да се намерят тези две растения бял равнец и лайка, те могат да бъдат заместени с други, но това няма да е добре. По-добре е тогава те да се употребят като дрога. И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва.
към текста >>
46.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези
план
ети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък.
И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни. Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията.
Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък.
И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера. Днес изцяло е изгубен навикът да се вземат под внимание тези неща, но това скъпо се заплаща. И в един случай, в много области на цивилизования свят, хората ще трябва да изкупят със страдания непознаването на космичните влияния, от една страна, когато тези влияния действат отгоре чрез въздуха по околния път през това, което лежи над земното ниво, от друга доколкото те действат отдолу, чрез посредничеството на земята.
към текста >>
И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните
план
ети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин.
И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни. Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък.
И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин.
В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера. Днес изцяло е изгубен навикът да се вземат под внимание тези неща, но това скъпо се заплаща. И в един случай, в много области на цивилизования свят, хората ще трябва да изкупят със страдания непознаването на космичните влияния, от една страна, когато тези влияния действат отгоре чрез въздуха по околния път през това, което лежи над земното ниво, от друга доколкото те действат отдолу, чрез посредничеството на земята. Хората трябва да плащат за това неразбиране, защото всичко, което някога се е правело по отношение на такива неща, въз основа на старата инстинктивна наука, сега изцяло е забравено.
към текста >>
В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките
план
ети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните
план
ети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция.
Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни. Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин.
В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция.
При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера. Днес изцяло е изгубен навикът да се вземат под внимание тези неща, но това скъпо се заплаща. И в един случай, в много области на цивилизования свят, хората ще трябва да изкупят със страдания непознаването на космичните влияния, от една страна, когато тези влияния действат отгоре чрез въздуха по околния път през това, което лежи над земното ниво, от друга доколкото те действат отдолу, чрез посредничеството на земята. Хората трябва да плащат за това неразбиране, защото всичко, което някога се е правело по отношение на такива неща, въз основа на старата инстинктивна наука, сега изцяло е забравено. На всички Вас може да Ви е все едно, но на много хора това не е безразлично.
към текста >>
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните
план
ети.
Тези неща не могат да се третират с разбиране чрез схващанията на днешната наука, а само ако действително се проникне и разбере това, което човек може да научи по пътя, който посочихме. Представете си сега искам да го представя схематично (Рис. 13), че това е нивото на земната почва, а тук всичко това, което пристига от Космоса като въздействия от Венера, Меркурий и Луната и се отразява така, че се излъчва и действа отдолу нагоре. Това, което по този начин се задейства в земята – искам също да го начертая схематично, задейства растенията така, че те изграждат всичко, което израства за една година и тогава образува семена. От семето отново идва новото растение, третото растение и т.н.. Всичко това, което идва по този път, се влива във възпроизводителната сила, в следващите генерации.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети.
То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава. Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили. От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили. Да вземем на първо място растенията, които се наричат плевели, бурени, които понякога са извънредно силно лечебни и затова именно сред тях ние търсим най-силните лечебни растения. Върху тези растения най-голямо влияние оказва това, което наричаме лунни въздействия.
към текста >>
Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята
план
етни сили.
13), че това е нивото на земната почва, а тук всичко това, което пристига от Космоса като въздействия от Венера, Меркурий и Луната и се отразява така, че се излъчва и действа отдолу нагоре. Това, което по този начин се задейства в земята – искам също да го начертая схематично, задейства растенията така, че те изграждат всичко, което израства за една година и тогава образува семена. От семето отново идва новото растение, третото растение и т.н.. Всичко това, което идва по този път, се влива във възпроизводителната сила, в следващите генерации. И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети. То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава.
Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили.
От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили. Да вземем на първо място растенията, които се наричат плевели, бурени, които понякога са извънредно силно лечебни и затова именно сред тях ние търсим най-силните лечебни растения. Върху тези растения най-голямо влияние оказва това, което наричаме лунни въздействия. От обикновения живот знаем, че Луната поема със своята повърхност слънчевите лъчи и ги отразява към Земята. И Земята поема тези лунни лъчи, тези отразени от Луната слънчеви лъчи.
към текста >>
Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при
план
етите.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира. Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг. Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни.
Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите.
При животните това не е достатъчно. При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака. При развитието на растенията действието на Луната е почти достатъчно, за да се осъществи размножаването. При животните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера. При животните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като животинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин животните се еманципират от Луната.
към текста >>
Не е такъв случаят по отношение на това, което трябва да изложим тук, не е така по отношение на останалите
план
етарни сили.
При развитието на растенията действието на Луната е почти достатъчно, за да се осъществи размножаването. При животните действието на Луната трябва да бъде подкрепено и засилено от действието на Венера. При животните действието на Луната не е нужно да се съблюдава толкова много, тъй като животинското царство консервира лунните сили, запазва ги в себе си и по този начин животните се еманципират от Луната. В животните лунните сили също са разгърнати и когато не е пълнолуние. Животното носи лунната сила в себе си и не зависи от фазите на Луната.
Не е такъв случаят по отношение на това, което трябва да изложим тук, не е така по отношение на останалите планетарни сили.
С кожата на мишката ние постъпваме по съвсем определен начин – одираме кожата, когато Венера е в знака на Скорпион, изгаряме я, събираме внимателно получената пепел, получена от съставните части на кожата. Тази пепел не е много, затова се одират и изгарят кожите на няколко мишки, така се получава достатъчно пепел. Повтарям, одирането и изгарянето на кожите се прави по време, когато Венера се намира в знака на Скорпион. В получената пепел, в това, което е унищожено от огъня, остава негативната сила, силата която действа против размножаването на мишките, която възпрепятства тяхното размножаване. Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична.
към текста >>
47.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да вземем животните, които пасат по
план
ински пасища.
Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо. А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното. Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища.
Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
към текста >>
Има разлика дали се движат по равнина или по
план
ински склонове.
А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното. Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими. Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен.
Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове.
Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>
План
инските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими. Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове.
Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод. И хората ще направят много добре също за самите себе си, ако от време на време обръщат внимание на тези неща, иначе тези, които стоят на наклонената плоскост на инертността и леността, никога няма да достигнат целите, които са си поставили.
към текста >>
Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от
план
ински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване.
Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване.
В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод. И хората ще направят много добре също за самите себе си, ако от време на време обръщат внимание на тези неща, иначе тези, които стоят на наклонената плоскост на инертността и леността, никога няма да достигнат целите, които са си поставили. Застанал на тази хлъзгава плоскост, човек може съвсем логично да си каже: Ако цял ден се занимавам със задълженията си, не мога да стана истински мистик. Истински мистик мога да стана само когато съм напълно спокоен, когато не съм изложен на постоянни подтици отвътре и от моето обкръжение да работя и да действам.
към текста >>
48.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето,
план
етите и звездите в развитието на растенията и животните.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството. Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления. Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-душевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания. Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924.
Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните.
Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието. В тези невидими явления няма никаква мистика всичко е научно установено. Дадени са физическите носители на духовните космически сили и субстанции, както и средствата, чрез които Духът се въплътява, свързва се с материята и се освобождава от нея.
към текста >>
49.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден
план
и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането.
Това е един вид основно настроение, което като червена нишка трябва да прониква всяко духовно възприемане.“11 „Ти не трябва да вярваш, което ти казвам, а да го осмисляш, да го правиш съдържание на своя собствен мисловен свят…“12 Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката. По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата.
В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането.
До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план. В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност. „Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14 С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят.
към текста >>
Следователно тя трябва да стои на преден
план
.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката. По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност.
Следователно тя трябва да стои на преден план.
В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност. „Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14 С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят. По-скоро сетивното наблюдение придобива нов, активен интерес, когато човек пристъпва към него с нови, произтичащи от духовно-научното разглеждане въпроси. Точно това е същественото.
към текста >>
Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили
план
етен космос.
Въпреки това всяка лекция съвсем ясно представлява нова глава, нов аспект на същия предмет. Но самият Щайнер не е дал обозначаващи заглавия на тези глави. Заглавията от книгата, взети от формулировките на Щайнер в съответната лекция, са от издателя. За да се даде възможност за един общ поглед върху цялостния начин на изложение, тук е направен опит сбито да се характеризира съдържанието със собствени думи, както е прието в заглавия и в телеграмен стил. 1. Земя и Космос.
Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос.
Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята. Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали. 2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили.
към текста >>
50.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на
план
етите.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА И НА КОСМОСА Ръководни гледни точки към отделните лекции Както беше изтъкнато по-горе, Рудолф Щайнер създаде много предпоставки за подготовката на участниците. Когато в Селскостопанския курс се срещнат описания, които предпоставят съответни знания, тогава тук се обръща внимание към местата в произведението на Щайнер, в което съответното нещо е описано и разгледано. При това трябва да се ограничим в рамките на най-важното.
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите.
В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост. Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>
Връзката на живота с
план
етния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование.
Когато в Селскостопанския курс се срещнат описания, които предпоставят съответни знания, тогава тук се обръща внимание към местата в произведението на Щайнер, в което съответното нещо е описано и разгледано. При това трябва да се ограничим в рамките на най-важното. В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование.
Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти. Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение.
към текста >>
Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на
план
етната система.[1] Съобразно с това с думата
план
ети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
При това трябва да се ограничим в рамките на най-важното. В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост. Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование.
Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти. Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли.
към текста >>
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на
план
етите да се описват геоцентрично.
В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост. Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично.
Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно. Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно.
към текста >>
В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на
план
етите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти. Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята.
В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение.
Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно. Освен това има ръководни описания от Рудолф Щайнер, които водят до още по-други представи, при които двете пространствени представи се пресичат.[3] Както нерядко се случва, тук не се касае за това една отделна система да се представя за правилна, а друга като погрешна, а да се опознае, че новите аспекти допринасят да се видят в нова светлина познатите до сега, в които обаче досегашното често не трябва да се игнорира напълно. Старият възглед само се релативира (поставя се в други съотношения). Променя се неговото отношение към цялото, което се отваря към нови аспекти с нови страни.
към текста >>
Те се нюансират от
план
етните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества. Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид.
Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили. Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето.
към текста >>
Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно
план
етарно разграничение на слънчевите сили.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите.
към текста >>
Луната тук е причислена към
план
етите.
Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
Луната тук е причислена към планетите.
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето.
към текста >>
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на
план
етите и че самите те не са
план
ети.
Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили. Луната тук е причислена към планетите.
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети.
От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
към текста >>
Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на
план
етите.
Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили. Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето.
Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите.
Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко.
към текста >>
От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите
план
ети.
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето.
От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко. Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник. В първата лекция след описаните полярно разграничени жизнени сили, следва описание на полярността на кварцовите и варовиковите вещества, които се представят като земните носители-посредници на тези сили.
към текста >>
Сходството с
план
етите е съвсем близко.
Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната.
Сходството с планетите е съвсем близко.
Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник. В първата лекция след описаните полярно разграничени жизнени сили, следва описание на полярността на кварцовите и варовиковите вещества, които се представят като земните носители-посредници на тези сили. Освен кварца, трябва да се имат предвид най-различните силикатни минерали като фелдшпат и слюда; към варовика трябва да се назоват калцият, калият, натриевата субстанция; поне магнезият трябва да се причисли. В почвата тези вещества се намират като съставни елементи, а в атмосферата те са разпределени фино, „хомеопатично“. Дали тук се има предвид само финото разпределение, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос.
към текста >>
След това се прибавят топлината и водата, или влагата като активни елементи, подпомагащи
план
етните сили (виж по-долу).
На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48). При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и ледените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка. В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето. При изпускане на радиоактивни, на твърди елементи особено ясно се осъзнава тяхното фино разпространение в атмосферата по цялата земя. От това може да се оцени размерът на този факт.
След това се прибавят топлината и водата, или влагата като активни елементи, подпомагащи планетните сили (виж по-долу).
Те служат тук на етерноастралната полярност, без самите те в същински смисъл да са полярни една на друга. Ако тук човек иска да проникне по-дълбоко в тези неща, към това го води разглеждането, което Щайнер прави на историята на Земята (виж по-долу). Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма. Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията. По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
към текста >>
Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на
план
ина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане.
„Сила“ в смисъл на опитност Колкото и да е важно едно такова основно осмисляне, трябва да се запитаме дали и как можем да дойдем до конкретно преживяване на такива сили. Това има предвид Щайнер с термина „проникване, да се поставим вътре в нещата“, но то не е възможно с обикновените шест сетива. Трудността при отговорното научно боравене с понятието сила почива на това, че ние не можем да възприемаме силите непосредствено, тъй като те не се виждат, чуват, миришат и т.н. Обикновеното изпитване на силата почива на това, че ние действаме с нашия организъм, можем да се движим по своя воля и тогава се поражда телесно изживяване на собственото напрежение, като последица на изразходваната воля.
Доколкото с нашата волева дейност преодоляваме външна съпротива - например тежестта на своето тяло при изкачване на планина, вдигаме или преместваме един предмет, обработваме почвата и т.н., дотолкова си изграждаме съждение за сила (тегло, инерция, триене) според размера на нашето напрягане.
Това, което обикновено наричаме сила в природата, то е фактическото изживяване на собственото волево напрежение при дейността на тялото, когато превъзмогваме една съпротива. Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието. Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания. Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим.
към текста >>
Това важи също и за далечното минало на
план
етата Земя.
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили. Елементите на древните гърци и химическите елементи Когато човек разглежда света, без при това да го променя, това значи, без да прави опит и да се мъчи да обясни явленията с нещо, което стои в основата на всичко, той идва тогава до четирите елемента на древните гърци: огън (топлина), въздух (газ), вода (течност) и земя (твърдо). Според Щайнер този ред е същевременно ред на еволюцията, в който цялото Творение и последвалото изменение започва с появата на топлината.
Това важи също и за далечното минало на планетата Земя.
С това Щайнер прави връзка, когато твърди (1, 55 - 56), че чрез съдействието на водата лунните сили действат през варовика, а надслънчевите сили действат през силициевата субстанция чрез топлината. В противовес на елементите на гърците химическите елементи се откриват от една операционална природна наука, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност. Това е типично за природните науки на новото време. Древните гърци не са експериментирали; експерименталното изменение на природата сега става съществена съставна част на науката. Щайнер разглежда химическите елементи също и във връзка с живота.
към текста >>
51.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Рудолф Щайнер рисува един вертикален ред на
план
етарно диференцирани жизнени сили, които са слънчеви сили.
Изчезне ли тази дейност, физическото тяло става труп - оказва се, че е земна обвивка и се разпада. Във връзка с представената в увода на Селскостопанския курс духовна ситуация ние с малко думи препращаме към аспектите, свързани с човешкия организъм и човешката индивидуалност, с които аспекти не сме свикнали, когато говорим за „екосистема“. Поради това възникват въпросите: Кое тук може да бъде сравнявано? В какво се състои разликата? Какво печелим със сравнението?
Рудолф Щайнер рисува един вертикален ред на планетарно диференцирани жизнени сили, които са слънчеви сили.
Това той разбира тук под организъм, който се разкрива навсякъде, където има растеж в природата (2, 52). Това е жизнената основа за индивидуалността на селското стопанство. С това ние се намираме в първия духовен елемент, който лежи в основата на физическото, на видимото тяло. На първо място той може да се вземе като едно локализиране на въздействието; тогава имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното (2, 63). Това съответства на човешкия организъм, само че в обратен ред по вертикално направление.
към текста >>
Рудолф Щайнер винаги е изобразявал човешкото етерно тяло седемчленно и винаги е координирал тези седем вида жизнени сили с
план
етите.
Това е жизнената основа за индивидуалността на селското стопанство. С това ние се намираме в първия духовен елемент, който лежи в основата на физическото, на видимото тяло. На първо място той може да се вземе като едно локализиране на въздействието; тогава имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното (2, 63). Това съответства на човешкия организъм, само че в обратен ред по вертикално направление. „Това не е съвсем точно казано, но то прави нещата по-ясни.“
Рудолф Щайнер винаги е изобразявал човешкото етерно тяло седемчленно и винаги е координирал тези седем вида жизнени сили с планетите.
За да направи тези жизнени сили разбираеми за слушателите, той избираше различни изрази като „жизнени процеси“, „жизнени течения“, „жизнени степени“. В 1916 относно седмократното разчленяване той казва: „Животът винаги е седмочленен. Числото дванадесет съдържа тайната, че ние можем да поемем един Аз. Числото седем е поставено така тайнствено в основата на астралното тяло, както числото 12 е заложено в основата на азовата природа, на човешкия Аз.“[5] Седмократността на етерното тяло трябва да се разбира също и като произлизаща и съществуваща от взаимодействието с астралното тяло.
към текста >>
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите
план
ети, особено на Сатурн и Юпитер.
Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси. „От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност. И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10] Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
към текста >>
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите
план
ети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси. „От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност. И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10] Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способността за мислене едва започва да се развива. Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за съзнание. Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса. Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие: „Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуалност; като наистина затворена в себе си индивидуалност.
към текста >>
Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически
план
.
При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие.
Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план.
Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция. Да вмъкнем тук, че във втората лекция Щайнер пак говори за развитието на растенията.[16] В шестата лекция отново говори за вертикалното разчленяване, но под друг аспект: как да бъде възпрепятствано покълването и израстването. Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на растението преобразуват отношението към Космоса. Отново ще подемем темата при обсъждане на шестата лекция.
към текста >>
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно
план
инско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на растението реагира положително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция. Да вмъкнем тук, че във втората лекция Щайнер пак говори за развитието на растенията.[16] В шестата лекция отново говори за вертикалното разчленяване, но под друг аспект: как да бъде възпрепятствано покълването и израстването. Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на растението преобразуват отношението към Космоса. Отново ще подемем темата при обсъждане на шестата лекция.
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно планинско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на растението реагира положително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Това не важи по същия начин, както за съжаление много примери показват, за варовика и „варовитите“ вещества като калций, магнезий, калий, натрий. Как стоят нещата в това отношение трябва да се изпитва на място и в течение на годините да се контролира! „…тъй като главата трябва да се снабдява от Космоса“ (2, 65). Това важи единствено само за силите, не и за веществото.[18] Такъв е особеният случай при образуване на семената, което произтича изцяло от космичните сили. Възможно е поради това, че строежът на семето, изоставен от изграждащите го дотогава сили, бива доведен в състояние на по-висока податливост и възприемчивост, което Щайнер нарича състояние на хаос.
към текста >>
В края на лекцията Щайнер описва
план
етното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81).
Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22] Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство. Следователно това би било средство, което подпомага самостоятелното здраве и достиженията на земеделското стопанство. Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло. Целият курс наистина показва, че това така просто формулирано отношение представлява един сложен, един комплексен случай.
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81).
По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие. Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин: В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
към текста >>
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на
план
етните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81). По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие. Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин:
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните
план
етарно разпределени функции са заели мястото на външните
план
етарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26] Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията. Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло. Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло.
към текста >>
52.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на
план
етите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват.
Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси. Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3] По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека.
И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват.
Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер. Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката. Друг въпрос е какво казва Щайнер за семеобразуването от собственото духовнонаучно изследване и как ние можем да го разбираме.
към текста >>
53.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
«Когато говорим за подслънчевите
план
ети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент.
Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата. И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот. Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух? Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва:
«Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент.
А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10] Относно предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е разполагал с много терапевтични опитности. Той е дал много забележителни и ценни указания за това, което е наблюдавал при потенцирането систематичното постепенно разреждане: «…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол). Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>
А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите
план
ети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10]
Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата. И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот. Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух? Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва: «Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент.
А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10]
Относно предложението на Щайнер двата препарата да се бъркат един час, а не само да бъдат потенцирани, трябва да се вземе под внимание, че той многократно и многостранно в сътрудничество с лекари и аптекари се е занимавал с потенцирането и с приложението на потенцираните лечебни средства и е разполагал с много терапевтични опитности. Той е дал много забележителни и ценни указания за това, което е наблюдавал при потенцирането систематичното постепенно разреждане: «…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол). Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11] В Селскостопанския курс не намираме никакъв намек за такова намерение да се произведе противоположно действие на препарата.
към текста >>
54.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на
план
етните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция.
За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия. При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи. Това често се препоръчва. Много, също и дългосрочни усилия да се приложат тези препоръки в практиката или систематично да се изпробват, освен успехите при единични наблюдения, досега не доведоха до там, тези методи да достигнат до такава зрялост, че да могат широко да се приложат в практиката. Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство.
Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
към текста >>
Действието на далечните
план
ети е описано тук, че е над земята, а на близките
план
ети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата.
При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи. Това често се препоръчва. Много, също и дългосрочни усилия да се приложат тези препоръки в практиката или систематично да се изпробват, освен успехите при единични наблюдения, досега не доведоха до там, тези методи да достигнат до такава зрялост, че да могат широко да се приложат в практиката. Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство. Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата.
Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Всяка отделна
план
етна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така.
Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението. Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето. Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно.
към текста >>
Че веществата, които посредничат на
план
етните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди. Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие.
към текста >>
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките
план
ети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните
план
ети.
Това е вещество, което постоянно се образува в младите клетки на растението и отново се разгражда. Когато светлината падне върху клетката, образува се траен фитохром, който възпрепятства разрастването на клетката. Процесът зависи от интензивността и продължителността на осветяването. При много видове растения при силно действие на светлината се оцветява в червено и вегетативната част на растението.[7] Веднъж Щайнер казва на лекарите: «Навсякъде, където в природните процеси се явява почервеняване, там е налице силно противодействие на астрализирането. Бих желал да кажа, че ако това нещо се транспонира в морална форма, тя би добила следния смисъл: в това, че се изчервява, розата се опитва да се отбранява срещу астрализирането.»[8] Това е един аспект, който е добре да се вземе под внимание при ботаниката и отглеждането на растенията.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети.
Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки
план
ети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10] Опитът говори напълно в полза на това изложение в шестата лекция. Локализацията на Луната, Меркурий и Венера се намира първо над земята. Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно. За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция.
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система... Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>
«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите
план
ети на нашата
план
етна система...
Опитът говори напълно в полза на това изложение в шестата лекция. Локализацията на Луната, Меркурий и Венера се намира първо над земята. Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно. За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция. Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
«Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система...
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.» В лекцията, от която е взет този цитат, темата са животните.
към текста >>
Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея
план
ети.
Това действие може да се прояви в достатъчна степен само когато там е влажно. За да се въздейства по-интензивно върху растението, това действие първо трябва да бъде привлечено в почвата или да бъде поето от нея и тогава да се прояви отдолу нагоре така, както е показано в дадената от Щайнер скица към шестата лекция. Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11] «Но за Земята тя (слънчевата светлина) означава също и нещо друго, според случая дали бива усилвана или отслабвана от другите планети на нашата планетна система... Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера.
Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети.
Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.» В лекцията, от която е взет този цитат, темата са животните. Че там не се говори за действието върху растенията, причина е темата, а не, че такова действие не съществува. За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена.
към текста >>
За отношението между променяните от
план
етите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена.
Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.» В лекцията, от която е взет този цитат, темата са животните. Че там не се говори за действието върху растенията, причина е темата, а не, че такова действие не съществува.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена.
През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
към текста >>
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята
план
ети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
към текста >>
От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните
план
ети в посока отдолу нагоре.
Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата.
От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре.
Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено.
към текста >>
Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите
план
ети.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация.
Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено. Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения. Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата.
към текста >>
Ливегоед 6 издание 1992: „
План
етните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„.
В други климатични области трябва да се изпробва и обсъди. [1] От гръцки носос болест. [2] Й. Рауп 1985 изпитва производството на препарата от полски хвощ и неговото приложение на пшеница и ечемик с позитивни резултати. [3] Б. Ц.
Ливегоед 6 издание 1992: „Планетните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт. [4] 2., 63. [5] 3., 9296. [6] 3., 99. [7] Моор и Щопфер 1978: Учебник за физиологията на растението.
към текста >>
[15] Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите
план
ети, виж 1. Лекция.
[12] Г.Раппе 1977: A geografhical study of vhythmie growth in gramineous plants. Shristianlund, Kalmar. [13] О.Целер 1983: Цветни пъпки: Скрити процеси на развитието в протичането на годината. [14] Р. Гайгер 1061: Климат на близкия до почвата въздушен слой.
[15] Топлината, засилваща въздействията на надслънчевите планети, виж 1. Лекция.
Към това виж различните изложения на Щайнер относно протичането на годишните времена, Сс 223 и 220.
към текста >>
55.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на
план
етния космос.
В края лекцията завършва с едно не лесно за разбиране сравняване между животното и растението и по този начин отвежда към темата на осма лекция. Особеното на животните Щайнер обявява специалната цел на това разглеждане така: «Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2] И така, какво има предвид той?
Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос.
Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение. Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3] Да се върнем пак на описанието на Щайнер на страница 229. Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу).
към текста >>
Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на
план
етите при растенията.
Особеното на животните Щайнер обявява специалната цел на това разглеждане така: «Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2] И така, какво има предвид той? Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос.
Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията.
Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение. Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3] Да се върнем пак на описанието на Щайнер на страница 229. Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу). Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната.
към текста >>
Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към
план
етното обкръжение.
Щайнер обявява специалната цел на това разглеждане така: «Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2] И така, какво има предвид той? Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията.
Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение.
Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3] Да се върнем пак на описанието на Щайнер на страница 229. Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу). Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната. Това, което минава през въздуха и топлината, непосредствено се преработва от нервно-сетивната система на животното.
към текста >>
Образно казано, животното носи своите
план
ети в себе си.[3]
«Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2] И така, какво има предвид той? Висшето животно и човекът чрез своите вътрешни органи са включили вътре в себе си, обособили са ги и са индивидуализирали действията на планетния космос. Органите (мозък, сърце, черен дроб, бял дроб, бъбреци) заместват непосредствените въздействия на планетите при растенията. Дотолкова едно отделно животно съответства на целия растителен свят, тоест на живота на организма земя в неговото отношение към планетното обкръжение.
Образно казано, животното носи своите планети в себе си.[3]
Да се върнем пак на описанието на Щайнер на страница 229. Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу). Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната. Това, което минава през въздуха и топлината, непосредствено се преработва от нервно-сетивната система на животното. Тези преработени в нервно-сетивната система въздействия на Слънцето и Луната формират органите на веществообменната и двигателно-опорната система, към която принадлежат също стомахът и червата.
към текста >>
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в
план
етарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите
план
етни сили, следователно с нервно-сетивната система.
В нервно-сетивната система по същия начин то е играло тази определяща роля само през ембрионалното развитие, когато са се образували органите. След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието. Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание. Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
По поставения тук въпрос Щайнер вече е говорил веднъж към края на втората лекция, там, където включва животното в планетарното разглеждане на индивидуалността на селското стопанство.[6] Също там той говори за „формообразуването и оцветяването“ на животното, за „консистенцията и структурата на неговата субстанция“ във връзка с въздействията на предната част на животното и горнослънчевите планетни сили, следователно с нервно-сетивната система.
Върху предницата на животното действа „слънчевото облъчване“, върху задната част, тоест веществообменно-двигателната система - „лунното облъчване“ като отразена слънчева светлина. Нека да запомним, че за споменатите процеси при животното меродавно е астралното тяло. Докато предната, свободната част на астралното тяло произвежда съзнание, действа върху задната, етерно-физическа организация като че отвън, формиращо, тоест укрепващо, втвърдяващо, разграждащо и в последна сметка отделително. Процесите на съзнанието винаги имат разграждащо действие във физическото тяло. Сега тези процеси са свързани с онази астралност във въздуха и топлината на обкръжението, която е била отделена там от растенията.
към текста >>
56.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия
план
и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Дори астралното тяло на растението действа върху неговото физическо тяло само отвън, та камо ли Азът. И оттук отправяме поглед към четвъртата лекция и приготвения в рога торов препарат, за който Щайнер казва, че той действа по импулс отдолу, тоест в смисъла на вертикалната тенденция. Ако искаме да разберем това по-добре, трябва да разширим приведената по-горе схема №1 в главата, отнасяща се за развитието по време, както е дадена от Рудолф Щайнер в много по-ранни лекции и често повтаряна от него (вж. таблица 2).[18] Таблица 2:
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено. Астралният план, долният духовен свят и горният духовен свят са „региони“ на свръхсетивния свят и могат да бъдат наблюдавани и изследвани само със свръхсетивни способности. Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така. Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност. Видяхме, че това също е многообразен процес.
към текста >>
Астралният
план
, долният духовен свят и горният духовен свят са „региони“ на свръхсетивния свят и могат да бъдат наблюдавани и изследвани само със свръхсетивни способности.
Ако искаме да разберем това по-добре, трябва да разширим приведената по-горе схема №1 в главата, отнасяща се за развитието по време, както е дадена от Рудолф Щайнер в много по-ранни лекции и често повтаряна от него (вж. таблица 2).[18] Таблица 2: На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено. Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.
Астралният план, долният духовен свят и горният духовен свят са „региони“ на свръхсетивния свят и могат да бъдат наблюдавани и изследвани само със свръхсетивни способности.
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така. Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност. Видяхме, че това също е многообразен процес. Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество. Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност.
към текста >>
57.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в
план
етния космос.
Обобщение Да обобщим Курса още веднъж. Всяка лекция е като една нова голяма крачка на Рудолф Щайнер, един нов основен аспект за селското стопанство, за живота, за природата и за човека, които в крайна сметка се обединяват в едно цяло.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос.
Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети. Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>
Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и
план
етният космос: надслънчеви и подслънчеви
план
ети.
Обобщение Да обобщим Курса още веднъж. Всяка лекция е като една нова голяма крачка на Рудолф Щайнер, един нов основен аспект за селското стопанство, за живота, за природата и за човека, които в крайна сметка се обединяват в едно цяло. 1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него.
Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети.
Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия. 2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили. Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу.
към текста >>
58.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, те, от времето когато Земята е била още мека, под въздействието на разни действащи в Земята сили, са били раздробени, разчупени и смесени едно с друго и в разпръснат вид се намират днес в
план
ините.
Вътре в него се намират ето такива парченца; тези парченца са разбити листчета слюда. Вътре също се намират изключително твърди зърна; това е кремък. Освен това там има свързани зърна; това е фелдшпат. Тези три вещества са разчупени, раздробени, превърнати в зърна; в такъв вид се намират те днес в скалните породи. Те образуват основната маса от най-твърди скални масиви.
И така, те, от времето когато Земята е била още мека, под въздействието на разни действащи в Земята сили, са били раздробени, разчупени и смесени едно с друго и в разпръснат вид се намират днес в планините.
Но остатъци от тези древни вещества, и по-конкретно, остатъци от силите на тези древни вещества още се намират в Земята навсякъде. От тези остатъци под въздействието на мировото пространство се изграждат растенията. И така, можем да кажем: външното въздействие на мировите сили вече нищо не може да направи в скалите. Тези скални породи, разпилени, разчупени и раздробени на зърна, са прекалено твърди, за да са в състояние да станат растения. Обаче това, което се намира вътре в Земята, още може да бъде употребено за извършваното от мировото пространство построяване на растения, доколкото Земята все още отдава на зародиша своите най-важни вещества и сили.
към текста >>
Ако днес, отивайки в
план
ината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в
план
ината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание.
Обаче може да се види, че животът идва от мировото пространство. Може реално да се види, че в живото действат не само земни сили. Такива земни сили ние използваме при строителството на Айфеловата кула например. А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство. Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение.
Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание.
Цялата Земя е била едно растение. И както днес растенията, загивайки, отдават на Земята своите минерални съставни части, така и Земното тяло като цяло, още бидейки растение, е предало по-късно своите минерални съставни части на Земята. И ето днес имаме планини, планински масиви. Можем да кажем така: даже най-твърдите планински масиви от всички появили се са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки.
към текста >>
И ето днес имаме
план
ини,
план
ински масиви.
А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство. Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание. Цялата Земя е била едно растение. И както днес растенията, загивайки, отдават на Земята своите минерални съставни части, така и Земното тяло като цяло, още бидейки растение, е предало по-късно своите минерални съставни части на Земята.
И ето днес имаме планини, планински масиви.
Можем да кажем така: даже най-твърдите планински масиви от всички появили се са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки. Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал. Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания.
към текста >>
Можем да кажем така: даже най-твърдите
план
ински масиви от всички появили се са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение.
Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали, смесвайки се едни с други, течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е представлявала огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него - и така, ако отивайки в планината, разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание. Цялата Земя е била едно растение. И както днес растенията, загивайки, отдават на Земята своите минерални съставни части, така и Земното тяло като цяло, още бидейки растение, е предало по-късно своите минерални съставни части на Земята. И ето днес имаме планини, планински масиви.
Можем да кажем така: даже най-твърдите планински масиви от всички появили се са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение.
Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки. Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал. Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания. Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви.
към текста >>
И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с
план
инските образувания.
И ето днес имаме планини, планински масиви. Можем да кажем така: даже най-твърдите планински масиви от всички появили се са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки. Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал. Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство.
И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания.
Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви. И така, Земята някога е била жива и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога. Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са
план
ински масиви.
Можем да кажем така: даже най-твърдите планински масиви от всички появили се са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки. Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал. Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания.
Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви.
И така, Земята някога е била жива и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога. Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка). На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
към текста >>
Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (
план
ински хребет в Швейцария - бел.
Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите.
Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел.
пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици. Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията. Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход. Земята като цяло е била някога жива. Първоначално тя е била растение, след това животно.
към текста >>
Това, което днес имаме като материала на
план
ините, камъните, е остатък от нещо живо.
пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици. Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията. Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход. Земята като цяло е била някога жива. Първоначално тя е била растение, след това животно.
Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо живо.
Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат «абиогенеза», първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, както се образуват нашите кости - защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, - така по пътя на отделянето се гради тялото.
към текста >>
Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи
план
ини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда.
Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види как, в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло.
Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда.
Всичко това е вкаменено и лишено от живот. Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион.
към текста >>
59.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша
план
етна система.
Моля ви да си спомните следното. Често съм ви казвал: съвременните хора мислят, че единствено разумно може да се смята само това знание, което притежава съвременният човек. Ако в миналото представите на хората са били други, съвременните хора оценяват това така: е, какво пък, някога такива представи са имали място. Налагало се е (да се примиряват с тях) и да чакат, докато за света би могло да се узнае поне нещо разумно. Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света.
В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система.
Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета.
към текста >>
След това идват множество малки - за мировото пространство -
план
ети, които се наричат
план
етоиди;
план
етоид означава «подобен», «приличащ» на
план
ета.
В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето.
След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета.
След това идва Юпитер и след това Сатурн. Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам.
към текста >>
Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят
план
етите, са малко изтеглени.
Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата.
Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени.
Но днес това не ни е важно. И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята.
към текста >>
Следователно колкото по-близо е разположена
план
етата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо.
Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
Именно такива представи се смятат днес за правилни и се изучават в училище, нали така? Обаче сега ще трябва да се върнем в миналото, в XIV столетие, когато примерно в 1300 година един изключителен, велик дух, това е бил Данте, създал поема, озаглавена «Божествена комедия», е имал съвсем друга представа за света. Това време отстои от времето на Коперник с две столетия. И ето тогава великият човек, великият в духовен смисъл човек Данте е имал съвсем друга представа. Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна.
към текста >>
Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази
план
ета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.).
И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните. В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната. Всичко това се намира вътре в още по-велика «сфера», както го е наричал Данте.
Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.).
И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта. Венерините сили живеят в нашата кръв. Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили.
към текста >>
По-нататък следва най-външната
план
ета, Сатурн.
Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер. Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили. Юпитер играе много важна роля; той е свързан с всичко, което се отнася до нашия главен мозък и по-точно, до нашите сетивни органи - нашият главен мозък и сетивните органи. И така, Юпитер е свързан със сетивните органи.
По-нататък следва най-външната планета, Сатурн.
И отново ние се намираме вътре в него. Сатурн е свързан с нашите мисловни органи. Луна: човешко размножение Меркурий: човешко храносмилане Венера: образуване на кръв
към текста >>
Например Сатурн той си представял като най-голямата
план
ета от фина субстанция, при това също такава, вътре в която ние се намираме.
Слънце: човешко сърце Марс: дихателни органи Юпитер: сетивни органи Сатурн: мисловни органи Така че, както виждате, Данте, от когото ни делят само шестстотин години, си е представял мирозданието по съвършено различен начин от нас.
Например Сатурн той си представял като най-голямата планета от фина субстанция, при това също такава, вътре в която ние се намираме.
Сатурновите сили способстват нашите мисловни органи, способстват ние да можем да мислим. Извън всичко изброено се намира небето на неподвижните звезди, при това ние също се намираме вътре в него. Това са неподвижните звезди, а именно неподвижните звезди на Зодиака (вж. рис.). Още по голямо е това, което движи всичко, Първодвигателя. Той обаче се намира не само тук горе, той в качеството си на Първодвигател присъства също и навсякъде.
към текста >>
Сатурн винаги се е оценявал като мрачна
план
ета.
Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора. Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли.
Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета.
По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно. И така, тези хора без особена охота са овладявали сатурновите сили; при тях в по-голяма степен са били развити образните представи. Те малко смятали. Днес ние всичко пресмятаме. Картината на света според Коперник също се появила в резултат на пресмятания.
към текста >>
60.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук, разбира се, се имат предвид не
план
етите, а неподвижните звезди.
Но те не зависят само от Земята. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи сушата на определеното място. И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите.
Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди.
Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>
61.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден
план
.
Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми.
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план.
Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
към текста >>
62.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден
план
.
Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми.
Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план.
Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата» Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6.
към текста >>
63.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Марс е творецът на желязото в нашата
план
етна система, Меркурий е взаимосвързан с хлора.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло Желязото и натрият са разпространени навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпространен навсякъде във Вселената, за да можем въобще да имаме глава. За да можем да изградим нашите крайници, хлорът трябва да се съедини с водорода в солна киселина. Това, което постъпва в човека от хлора, трябва да се свърже по правилен начин с желязото.
Марс е творецът на желязото в нашата планетна система, Меркурий е взаимосвързан с хлора.
Слънчевата сила в човека съединява хлора с желязото. Терапия със злато. Хлороза при млади момичета и хрипливост на гласа при момчетата при мутирането на гласа. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
към текста >>
64.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Цялата му наука е насочена към това, какво може да се види на задния
план
на изследвания обект, този обект, от който той сам е отрязал малко парченце.
Така изобщо се провеждат днес много изследвания. Помислете за университетската лекция. Професорът събира колкото се може повече хора и ги води в своя кабинет. Там той подред им дава да надникнат към направените от него срезове, показва им това, което се съдържа вътре в тези срезове. Понякога, разбира се, той ги води на екскурзия в природата, но тогава не говори много за това, което се намира там, във външния свят, тъй като и сам не знае за него толкова много.
Цялата му наука е насочена към това, какво може да се види на задния план на изследвания обект, този обект, от който той сам е отрязал малко парченце.
Каква мъдрост търси той при това? Той прави извод, че пеперудата предварително вече се съдържа вътре в яйцето, само че в микроскопичен вид. Той и не може да стигне до нищо различно, ако първо отделя и отрязва с бръснач това, което после разглежда под микроскоп! Той забравя за всичко, което действа в природата, в светлината, във въздуха и водата. Той има работа само с предметното стъкълце, към което настройва микроскопа си.
към текста >>
65.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите
план
ини, такива като Юра и т. н.
Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод.
То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н.
Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот. Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в
план
ините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
В горещата зона колибритата блестят именно защото тяхната жлъчка се отделя много бързо и много бързо попада в перата. Рис. 7 В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си.
Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
Вглеждайки се по такъв начин в природата, ние получаваме чудесно впечатление! Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде. Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното.
към текста >>
Ако се изкачите високо в
план
ината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция.
Ако в случай, когато се отделя твърде малко слуз, се предпише като лекарство окислено желязо, то ще дублира функцията по отделяне на слуз, ще изтласква слузта нагоре и това може да доведе до оздравяване. Виждате ли, в това е разликата между антропософската медицина и тради-ционната, която действа по метода на пробата и грешката. В антропософията се учи на това, че човек, имащ определено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на ледени картини. Трябва да му се помогне. Това може да се направи с помощта на чиста кремъчна киселина.
Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция.
Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване. Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати. Този препарат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания. Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
към текста >>
67.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В нашата
план
етна система Марс всъщност е творецът на желязото.
Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора. В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили. Тук не може да се помогне, ако просто се дава желязо на такова младо момиче, което не е в състояние да свързва хлора с желязото, тъй като желязото в нея и без това е достатъчно. Появява се хлороза, малокръвие, което младата девойка получава не защото не й достига желязо, а защото тя не може да свърже желязото с хлора. Виждате ли, господа, ако разглеждате желязото, след това, при поглед, насочен в космоса, ще се открие, че желязото е свързано с Марс.
В нашата планетна система Марс всъщност е творецът на желязото.
Това може да се установи по отношението на човека към Марс. Вече съм говорил тук за тези неща[1] и ще го правя и в бъдеще. И така, желязото е свързано с Марс. Ако проверим какво влияе толкова силно върху човека, когато той произвежда неправилно своята солна киселина, когато стомахът му работи неправилно, ще видим: тук влияе Меркурий, планетата Меркурий, която е свързана с хлора. Така че в случая с младата девойка, страдаща от малокръвие, можем да кажем: тук по неправилен начин става съчетаване на влиянието на Меркурий, което трябва да въздейства на стомаха и неговото продължение, и влиянието на Марс.
към текста >>
Ако проверим какво влияе толкова силно върху човека, когато той произвежда неправилно своята солна киселина, когато стомахът му работи неправилно, ще видим: тук влияе Меркурий,
план
етата Меркурий, която е свързана с хлора.
Виждате ли, господа, ако разглеждате желязото, след това, при поглед, насочен в космоса, ще се открие, че желязото е свързано с Марс. В нашата планетна система Марс всъщност е творецът на желязото. Това може да се установи по отношението на човека към Марс. Вече съм говорил тук за тези неща[1] и ще го правя и в бъдеще. И така, желязото е свързано с Марс.
Ако проверим какво влияе толкова силно върху човека, когато той произвежда неправилно своята солна киселина, когато стомахът му работи неправилно, ще видим: тук влияе Меркурий, планетата Меркурий, която е свързана с хлора.
Така че в случая с младата девойка, страдаща от малокръвие, можем да кажем: тук по неправилен начин става съчетаване на влиянието на Меркурий, което трябва да въздейства на стомаха и неговото продължение, и влиянието на Марс. И така, вие виждате, поглеждайки нагоре, към Марс, можем да кажем: той ни оказва това влияние, което ни позволява да усвояваме желязото. Марс трябва да участва тук, за да имаме силата да използваме това желязо. Желязото трябва да присъства тук, за да можем да прилагаме тази сила за свободно волеизявление. Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предоставят субстанцията на желязото.
към текста >>
По същия начин стои работата и с другите
план
ети.
Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това.
По същия начин стои работата и с другите планети.
И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс. Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето.
към текста >>
68.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен
план
се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели.
Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват. Доктор Щайнер: Колко дълго се използват изкуствените методи при развъждане на пчели? Господин Мюлер: Това продължава от дванадесет до петнадесет години. Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност.
Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели.
Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>
Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък
план
изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа.
Доктор Щайнер: Колко дълго се използват изкуствените методи при развъждане на пчели? Господин Мюлер: Това продължава от дванадесет до петнадесет години. Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели.
Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа.
Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно. Така пчеларите могат много да се радват на подема, който е достигнало пчеларството за кратко време, но ще мине столетие и няма да има на какво да се радваме.
към текста >>
69.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен
план
.
Но тя не става по-зле веднага, макар и да създава всевъзможни пречки на природата. Природата, независимо от тези пречки, действа по най-добрия начин, докато може. Някои препятствия човек може да отстрани и така да даде известно облекчение на природата. Много голямо облекчение на природата в областта на пчеларството той може например да донесе с това, вместо старите сламени пчелини, да се използват пчелните кошери от новата конструкция, които са удачно направени и т. н. А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите.
Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо. От само себе си се разбира, че аз не искам да се появи фанатично движение против изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>
70.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, господа, ако се качите високо в
план
ината, там, където високо
план
инският масив се състои от най-твър-дите скални породи, там, където навън се проявяват едни от най-твърдите земни образувания, ще намерите кристалите на кварца.
В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от гърдите на жените да е мед. Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто. Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето. Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бедността произлиза от нищетата, комичното - от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда - от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме действителността. Тук ще ви кажа следното: да съпоставим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин.
Виждате ли, господа, ако се качите високо в планината, там, където високопланинският масив се състои от най-твър-дите скални породи, там, където навън се проявяват едни от най-твърдите земни образувания, ще намерите кристалите на кварца.
Те са много красиви. Ще намерите всевъзможни кристали. Спомнете си, рисувал съм ви тези кристали на кварца: ето как изглеждат (вж. рис.). Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди.
към текста >>
» Кварцът, който сте откривали горе в
план
ината, сам по себе си е много твърд.
Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц. Сега ще кажете: «Дявол да го вземе! Що за глупости ни дрънкат!
» Кварцът, който сте откривали горе в планината, сам по себе си е много твърд.
От него могат да ти излязат цицини; самият кварц няма да се счупи, но главата на човек е напълно възможно да се пробие, ако се случи да се чукнеш в него. В кварца най-много от всичко се обръща внимание на неговата твърдост. Но телата не навсякъде остават такива, каквито ги срещаме тук или там. В човека го има същия този кварц, но в по-течна форма. Защо? Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
към текста >>
Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден
план
, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен.
Тогава процесът на образуване на нектар в цветята не върви нормално и пчелите не го откриват. Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно.
Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен.
Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.
към текста >>
71.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден
план
) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът.
Така че отвън под действието на Земята се образуват тези шипове, докато вътре се образуват тези лъчи, при това под въздействието на звездите. Това разбирате ли го? Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса. При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение. Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът.
Да погледнем човешкия скелет. Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани.
към текста >>
72.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Именно това може да се види на външен
план
.
В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост. Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена. Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето.
Именно това може да се види на външен план.
Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката.
към текста >>
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен
план
- тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена. Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание.
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
към текста >>
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към
план
инските извори!
Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат. Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори!
Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа.
към текста >>
73.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Някой може да каже: щом се въртят, дали
план
ината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва.
При това може да се каже: не е вярно, че автомобилът се движи, той стои на място, а само гумите му се въртят и Базел идва насреща. Прекрасно. Но някой ще възрази: автомобилът след няколко години ще се потроши. И причината за потрошения автомобил вие можете да изведете не от това, че улицата се е движила, а само от това, че самият автомобил се е движил и се е развалил от нещо, което е станало вътре в него. И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават. Следователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми.
Някой може да каже: щом се въртят, дали планината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва.
Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така. В случая с безжизнените предмети този проблем остава неразрешим, при неодушевените предмети може само да се констатира неразрешимостта на въпроса за това, колко бързо се движи едно или друго тяло. Но да вземем жив организъм! Представете си, че вие самият отивате пеш до Базел, а друг остава да стои тук, в Дорнах, остава цели два часа, докато вие не стигнете до Базел. В случай, че не се движехте вие, а Базел се движеше към вас, нямаше да ви се налага да правите нищо по-различно от този, който стои.
към текста >>
На децата обясняват как е възникнала
план
етната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили
план
етите.
И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това. Не знам, спускат ли ме или Земята ме притегля. Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища.
На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите.
В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса.
към текста >>
Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката
план
етна система е готова.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища. На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата.
Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова.
Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи!
към текста >>
Някога тук е било мъглявина; отделили са се
план
етите, а Слънцето е останало в средата.
В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса.
Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата.
Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен.
към текста >>
Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка
план
етна система от маслени капчици няма да се получи!
Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата!
Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи!
И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен. Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето. Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре.
към текста >>
Представете си, господа, че тук се намира
план
ина.
В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето? Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли. С това е свързано и нещо друго.
Представете си, господа, че тук се намира планина.
Тук се намира Фрайбург в Брейсгау (природен парк в Германия - бел. пр.) На планината поставям топ, изстрелът на който може да се чуе при желание чак в Офенбург. Но вие ще чуете изстрела със закъснение. Ако някой определи времето, когато той е чул изстрела във Фрайбург и кога някой го е чул в Офенбург, в показанията на часовниците ще се открие разлика. На звука му е необходимо известно време, за да стигне от Фрайбург до Офенбург.
към текста >>
пр.) На
план
ината поставям топ, изстрелът на който може да се чуе при желание чак в Офенбург.
Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли. С това е свързано и нещо друго. Представете си, господа, че тук се намира планина. Тук се намира Фрайбург в Брейсгау (природен парк в Германия - бел.
пр.) На планината поставям топ, изстрелът на който може да се чуе при желание чак в Офенбург.
Но вие ще чуете изстрела със закъснение. Ако някой определи времето, когато той е чул изстрела във Фрайбург и кога някой го е чул в Офенбург, в показанията на часовниците ще се открие разлика. На звука му е необходимо известно време, за да стигне от Фрайбург до Офенбург. Виждате ли, тази история се използва в тъй наречената теория на относителността. Там се казва: да допуснем, че стоя и слушам, кога ще се чуе изстрелът, не в Офенбург, а първо във Фрайбург.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Металите и
план
етите.
Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн. Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака. Всички минерали са били растения, а преди това - животни.
Металите и планетите.
Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол. Коперник основава съвременната астрономия. Сведберг и алхимията.
към текста >>
Кометите създават нередовност в движението и покоя на
план
етната система.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето Падащите звезди и кометите. Мировите системи на Птолемей и Коперник. Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има.
Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система.
Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес. Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната.
към текста >>
Слънцето и
план
етната система се движат по направление към съзвездието Херкулес.
За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето Падащите звезди и кометите. Мировите системи на Птолемей и Коперник. Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има. Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система.
Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес.
Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо.
към текста >>
Кометите попълват изгубената субстанция на
план
етната система.
Падащите звезди и кометите. Мировите системи на Птолемей и Коперник. Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има. Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система. Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес.
Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система.
Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо. Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото.
към текста >>
75.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
При тях на първи
план
е бил Нил.
Рис. 2 1. Индуси: физическото тяло е духовно. Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който на първо място е имал точно знание за физическото тяло, за физическия организъм. Сега преминаваме към египтяните. При египтяните ситуацията е била следната.
При тях на първи план е бил Нил.
Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното. В Нил се намира вода. Водата отстъпва в периода на хладното време на годината.
към текста >>
76.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите
план
ети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана.
Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
С това тогава било направено изключително много. Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността. Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката? Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната.
към текста >>
77.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия
план
инци,
план
ински народи.
Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3]. Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности.
Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините. Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините. Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север. Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит.
към текста >>
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били
план
инци, народи от
план
ините.
Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи. По-кротките народи сред преселниците, такива като готите, били в по-голямата си част народи от равнините.
Дивашките дела на хуните, а по-късно дивашките дела на маджарите се обуславяли от факта, че първоначално в Азия те са били планинци, народи от планините.
Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север. Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит. Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4]. В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи.
към текста >>
Гърците виждали високата
план
ина Олимп.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове.
Гърците виждали високата планина Олимп.
На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях.
към текста >>
Хората на север не казвали: на
план
ината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на
план
ината виждали самия бог, тъй като билото на
план
ината не им се струвало просто скала.
Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете.
Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала.
Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>
Ако на билото на
план
ината блестяла утринната заря,
план
ината се покривала със злато, над
план
ината се издигало утринното Слънце.
Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала.
Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце.
Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно. Гърците строели храмове за боговете.
към текста >>
Тези народи виждали не самата
план
ина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над
план
ината.
Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце.
Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината.
Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно. Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове.
към текста >>
За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над
план
ината духовно.
Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин.
За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно.
към текста >>
Там вътре е мрачно, но над
план
ините е светло и ясно.
За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно. Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм?
Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето.
към текста >>
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на
план
ината.
Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
към текста >>
Те размишлявали по следния начин: ако над
план
ината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
към текста >>
И те се събирали на
план
ината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите
план
ини.
Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме.
И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини.
Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>
Не в храмове, а на
план
ините и в горите.
И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите.
Не в храмове, а на планините и в горите.
Виждате ли, тези народности считали всичко за одухотворено. Древните келти, прогонени от тези племена, още виждали самите духове. Тези племена не виждали вече духове, но в цялата природа са разглеждали като божествено това, което блестяло като светлина, присъствало като топлина, действало в облаците като въздух. Такава била древногерманската религия, древната религия, която по-късно била изместена от християнството. Християнството идвало в тези области в две форми.
към текста >>
н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в
план
ините и горите.
Така че германците са могли да празнуват своя празник в привичното за тях време, макар те да го празнували по-нататък вече с различно значение. Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т.
н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
Следователно може да се каже: в Новото време, от момента на основаването на християнството, Рим преимуществено действал с хитрост. С помощта на хитрост се управлявала Европа в течение на много столетия, с помощта на римската хитрост. Това отишло толкова далече, че римляните даже в училищата запазили древния латински език, а на роден език говорили само сред народа. Когато след това римляните заедно с християнството въвеждали и науката, в нея не се употребявала родна реч - това станало едва в XVIII столетие, - а навсякъде научните дисциплини се преподавали на латински език. Толкова дълго римското начало се проявявало в своя изходен облик.
към текста >>
78.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Поставеният въпрос, господа, е доста много
план
ов, така че паралелно с него трябва да обсъдим още някои неща.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 19 март 1924 г.
Поставеният въпрос, господа, е доста многопланов, така че паралелно с него трябва да обсъдим още някои неща.
Днес ми се иска още по-подробно да ви разкажа за по-късното разпространение на християнството. В настоящото време, ако ние разгледаме християнството, то се проявява в три форми. Тези три форми обръщат вниманието към себе си, ако по правилен начин и на основата на съвременните понятия искат да се върнат до това, което е станало в хода на Мистерията на Голгота. Рис. 9 Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа.
към текста >>
Ако вътре в
план
ината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия. Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
към текста >>
79.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен
план
, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис.
Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота.
Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис.
Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново. Това е бил истински пасхален празник.
към текста >>
Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден
план
още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва. Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос. Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос.
Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това. Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи. Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността. Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно.
към текста >>
80.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Скорпион. Следователно са знаели не само коя
план
ета има отношение към едно или друго действие на човека, но са знаели също така как върху това отношение влияе положението на Слънцето, ако то закрива съзвездието Лъв или Скорпион и как от това влиянието се изменяло.
Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди. Вавилонците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв. Това въздействие е най-слабо, ако Слънцето стои в съзвездието Дева или
Скорпион. Следователно са знаели не само коя планета има отношение към едно или друго действие на човека, но са знаели също така как върху това отношение влияе положението на Слънцето, ако то закрива съзвездието Лъв или Скорпион и как от това влиянието се изменяло.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае. Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода.
към текста >>
В онова време са наблюдавали както
план
етната система, така и небето на неподвижните звезди.
Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода. Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето. Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека. Обаче постепенно тази наука е била забравена.
В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди.
Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин. Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце. Ето как стои работата. Хората наблюдавали как се държат минералите. При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат.
към текста >>
Знаели, че в зависимост от положението на
план
етата, човешкият живот се стича по един или друг начин.
Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето. Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека. Обаче постепенно тази наука е била забравена. В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди.
Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин.
Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце. Ето как стои работата. Хората наблюдавали как се държат минералите. При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат. На минералното действа само Земята.
към текста >>
По такъв начин за всяка
план
ета намирали съответстващия метал.
Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна. Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал.
Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: .
към текста >>
Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският учен, е имал предвид в дадения случай не металите, а
план
етите.
Нищо и не би могло да излезе, защото това, което той е прочел там, са били именно такива знаци. Той смятал, че знакът ©означава злато. Следователно той вземал злато и го обработвал химически. Този знак Ь означавал олово. И така, аз вземам олово и го обработвам химически.
Обаче целият ужас се състоял в това, че този човек, алхимикът, чиито писания е изчел шведският учен, е имал предвид в дадения случай не металите, а планетите.
Той е имал предвид, че ако се смесят слънчевите сили със силите на Сатурн и Луната - описаното на даденото място се отнася към ембриона на човека, - ако върху детето в тялото на майката действат слънчево-лунните сили, тогава става това и това. С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло. Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
Например ако днес човек иска да узнае нещо за Луната, той трябва да отиде в обсерватория, в
план
етариум и там да попита.
Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна. Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака! Споменах за това, за да ви покажа, че днес всеки знае нещо и за най-малкото парченце от света. Но днес това значи въобще нищо да не знае!
Например ако днес човек иска да узнае нещо за Луната, той трябва да отиде в обсерватория, в планетариум и там да попита.
Но там, на свой ред, нищо не знаят за възникването на човека. Той трябва да се обърне с въпроси към гинеколога, акушерката, професора по женски болести. Обаче те нищо не знаят за небесните тела. А тези две неща са взаимосвързани. Бедата на съвременното знание е в това, че всеки знае само за част от света, а като цяло никой не го познава.
към текста >>
81.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -
план
ините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля. Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант. Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант.
Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз.
Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал. Аз му казах, че следва да се замисли над това, в какво се състои разликата от следния вид.
към текста >>
82.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тези небесни тела, които се придвижват, ние наричаме блуждаещи звезди или
план
ети.
Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека. За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин. Луната се придвижва, вие можете да виждате нейното придвижване, другите небесни тела, приличащи на нея, също се придвижват.
Тези небесни тела, които се придвижват, ние наричаме блуждаещи звезди или планети.
(Рис. 17) В случая със Слънцето също ни се струва, че то се движи. В действителност то също се премества, но спрямо нашата Земя е неподвижно. То винаги остава на едно и също разстояние и не описва кръг около Земята. Затова за Слънцето говорят като за неподвижна звезда.
към текста >>
Така самата Земя била причислена към
план
етите.
Така са възприемали това в древността - защото именно него са виждали - и са го записвали, както са го виждали. Рис. 18 Но както знаете, през XV - XVI в. се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н.
Така самата Земя била причислена към планетите.
Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място. Следователно тяхното движение се явява само привидно. (Рис. 18) Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси.
към текста >>
Ако тази
план
етна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли.
Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо.
Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли.
Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
към текста >>
Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази
план
етна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети.
Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност. За самите комети. Виждате ли, хората твърдят следното: кометата пристига от такива отдалечени области, в които тя не се вижда.
към текста >>
Кометата се явява своего рода хранителен продукт за
план
етната система.
Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система.
Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност. За самите комети. Виждате ли, хората твърдят следното: кометата пристига от такива отдалечени области, в които тя не се вижда. Когато се приближава към Слънчевата система, тя започва да се вижда (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата
план
етна система се създава безредие, нередовност.
Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма.
Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
За самите комети. Виждате ли, хората твърдят следното: кометата пристига от такива отдалечени области, в които тя не се вижда. Когато се приближава към Слънчевата система, тя започва да се вижда (изобразява го на рисунка). И така, нея я виждат. Сега тя отива по-нататък.
към текста >>
Ако аз ви нарисувам Слънчевата система, тук ще се окаже Слънцето, тук -
план
етите.
Какво казват по този повод хората? Хората казват: докато е над Земята, тя се вижда. Ако кометата си отиде оттук, тя става невидима, а след определен брой години отново се връща обратно. Така разсъждават тези хора. (Рис. 17)
Ако аз ви нарисувам Слънчевата система, тук ще се окаже Слънцето, тук - планетите.
Тези хора си представят всичко казано така. Кометата идва тук отдалеко, от области, стоящи извън пределите на Слънчевата система, идва тук, в района на Слънцето. Тук тя престава да бъде видима, ако е долу - тук отново се връща обратно. Следователно те си представят, че ако планетите се движат по къси елиптични орбити, по къси елипси, кометата се движи по изключителна елипса. Ако се приближи тук и се окаже над нас, тя може да се види горе.
към текста >>
Следователно те си представят, че ако
план
етите се движат по къси елиптични орбити, по къси елипси, кометата се движи по изключителна елипса.
(Рис. 17) Ако аз ви нарисувам Слънчевата система, тук ще се окаже Слънцето, тук - планетите. Тези хора си представят всичко казано така. Кометата идва тук отдалеко, от области, стоящи извън пределите на Слънчевата система, идва тук, в района на Слънцето. Тук тя престава да бъде видима, ако е долу - тук отново се връща обратно.
Следователно те си представят, че ако планетите се движат по къси елиптични орбити, по къси елипси, кометата се движи по изключителна елипса.
Ако се приближи тук и се окаже над нас, тя може да се види горе. Тогава тя е видима, в противен случай е невидима. После тя се връща назад. Кометата на Халей[4], наречена на името на първооткривателя си, се появява на всеки шестдесет и седем години. Обаче, господа, в това разсъждение има нещо такова, с което духовната наука, изхождайки от своите наблюдения, не може да се съгласи.
към текста >>
Цялата
план
етна система се носи през мировото пространство, движи се напред.
Тази линия (елипсата) тук в действителност съвсем не съществува. Следователно имаме работа с някакво образувание, което на известно разстояние възниква и на известно разстояние отново престава да съществува. Така че какво всъщност става тук? Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място! По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост.
Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред.
Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго. Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго.
към текста >>
Ако Слънцето заедно с другите
план
ети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи.
Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно.
към текста >>
Следователно цялата
план
етна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно.
Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата. Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети.
към текста >>
Но това преместване действа върху
план
етната система така, както на вас ви действа работата.
В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата.
Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система.
към текста >>
По същия начин, когато
план
етната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция.
И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес. Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата. Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените.
По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция.
Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система. По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система. Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност.
към текста >>
Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през
план
етна система.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата. Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети.
Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система.
По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система. Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност. Ето защо в действителност не се удава да изчислим нейното движение. Това едновременно ви показва следното: ако погледнем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят! Такава планетна система се явява всъщност живо същество.
към текста >>
По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на
план
етната система.
Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система.
По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система.
Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност. Ето защо в действителност не се удава да изчислим нейното движение. Това едновременно ви показва следното: ако погледнем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят! Такава планетна система се явява всъщност живо същество. Тя трябва да се храни.
към текста >>
Но в същото време тези комети, влизайки в
план
етната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност.
По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система. По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система.
Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност.
Ето защо в действителност не се удава да изчислим нейното движение. Това едновременно ви показва следното: ако погледнем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят! Такава планетна система се явява всъщност живо същество. Тя трябва да се храни. При което се ядат комети!
към текста >>
Такава
план
етна система се явява всъщност живо същество.
Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система. По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система. Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност. Ето защо в действителност не се удава да изчислим нейното движение. Това едновременно ви показва следното: ако погледнем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят!
Такава планетна система се явява всъщност живо същество.
Тя трябва да се храни. При което се ядат комети! Но от какво главно се състоят тези комети? В качеството на най-главни вещества кометите съдържат в себе си това, което в планетната система наистина идва към нея от небето. Те съдържат азот и въглерод.
към текста >>
В качеството на най-главни вещества кометите съдържат в себе си това, което в
план
етната система наистина идва към нея от небето.
Това едновременно ви показва следното: ако погледнем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят! Такава планетна система се явява всъщност живо същество. Тя трябва да се храни. При което се ядат комети! Но от какво главно се състоят тези комети?
В качеството на най-главни вещества кометите съдържат в себе си това, което в планетната система наистина идва към нея от небето.
Те съдържат азот и въглерод. Разбира се, също и водород и т. н. Но тези две вещества са особено важни: въглерод и азот. Азотът ни е необходим във въздуха, който винаги трябва да се обновява. Въглеродът също ни е необходим, доколкото той е нужен на растенията.
към текста >>
Същото прави със своите хранителни продукти и
план
етарната система.
Трябва да го правите, защото ако бихте - ако би било възможно - погълнали цяла гъска, нищо добро няма да излезе! Всичко трябва да се наситни. По същия начин не би ви се удало да погълнете цяла телешка глава. Могат да го направят само змейовете, хората не могат. Всичко трябва да се раздроби.
Същото прави със своите хранителни продукти и планетарната система.
Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя. След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите. Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета. Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята.
към текста >>
Ето защо не се опасявам да говоря за такива неща, които се струват на хората съвсем глупави; за това, че кометите възникват тук, а тук престават да съществуват; че ето тук материалът им се консолидира, а ето тук отново изчезва, когато те излизат от
план
етната система.
Оттук вие можете да видите, че тези неща са фактически верни, защото по-късно те могат да бъдат потвърдени, само ако към тях се подходи правилно. Обаче естествено е и това, че ако нещо подобно стане, тези хора премълчават за него, те посмъртно мълчат, доколкото то не ги устройва. Въпреки всичко, това е така. И така, следователно може, изхождайки от духовното познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава. И това е само един пример.
Ето защо не се опасявам да говоря за такива неща, които се струват на хората съвсем глупави; за това, че кометите възникват тук, а тук престават да съществуват; че ето тук материалът им се консолидира, а ето тук отново изчезва, когато те излизат от планетната система.
Това са резултати от духовното наблюдение. Ще дойде време и казаното ще бъде потвърдено от физически наблюдения. Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория. Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо.
към текста >>
83.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук, от тази страна, в Азия тогава е имало култура, която се е запазила в
план
инските клисури, пукнатини и подземни пещери в Тибет.
Трябва да си представите, че някога е съществувало такова време, когато голяма част от Европа е била покрита с вода и водата се е била оттеглила само в Азия. И напротив, на мястото, където днес се намира Атлантическият океан, е било суша. Там, където днес преминаваме в Америка, между Америка и Европа, е било суша. И така, имало е такова време, когато повърхността на сушата и повърхността на водата са имали съвсем други съотношения. Обаче във времето, отстоящо от нашето на пет, шест, седем хилядолетия, тук, в Азия, е имало същата култура, като тази на атлантския континент, намиращ се тогава на мястото, което днес между Европа и Америка е покрито с море.
Тук, от тази страна, в Азия тогава е имало култура, която се е запазила в планинските клисури, пукнатини и подземни пещери в Тибет.
По времето, когато между Европа и Америка е възникнало море, а Европа се е издигнала, тази атлантска култура, разбира се, е била напълно потопена, но от тази страна, в Тибет, тя се е запазила. Обаче тази култура е подхождала само за това древно време, когато хората са живеели в много по-различни условия, отколкото днес. Трябва само да си представите, че тогава въздухът не е бил такъв, какъвто е днес, че човек не е бил толкова тежък, колкото днес, че теглото на човека е било много по-малко, а въздухът е бил много по-плътен. Целият въздух тогава е бил пронизан от гъста мъгла, което е било причина да се живее по съвсем различен начин от сега. Писане и четене или нещо подобно тогава още не е имало, но е имало знаци.
към текста >>
84.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
План
инският кристал е прекрасен, но той е толкова по-неспособен да опитоми, да «одомашни» човека.
Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота. И тези същества не биха могли да принадлежат към трите природни царства. Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, както невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб. В това вярват германските националисти, те допускат, че дъбовете, свещените дъбове могат да укротяват, да опитомяват хората. Виждате ли, минералното е още по-неспособно на това.
Планинският кристал е прекрасен, но той е толкова по-неспособен да опитоми, да «одомашни» човека.
Тук е трябвало да има други същества, други царства. Действително всичко у човека е било издигнато на по-високо ниво. Животното може да има само представи, но не и мисли. Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства.
към текста >>
85.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга
план
ета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.
Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял. Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи.
към текста >>
План
етарните влияния върху животните, растенията и минералите
При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си. Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г.
Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще.
към текста >>
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите
план
ети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното.
Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо.
към текста >>
Миризмата на растенията идва от
план
етите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната.
Описание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще.
Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната.
За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца.
към текста >>
План
инските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините.
Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка.
Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините.
Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
към текста >>
86.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и
план
ини, е своего рода труп.
Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив. Ако разглеждаме мъртвия камък, виждаме как върху него израстват растения и т. н. Но, господа, ако смятаме, че това винаги е така, както е днес, е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв. А всъщност човекът е живял.
Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и планини, е своего рода труп.
То също е някакъв труп! Но не винаги е било така. Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова. Не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни. Ако човек се разлага, върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.
към текста >>
Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили
план
етите, а в средата се е образувало Слънцето.
А да се мисли е необходимо, ако искаме да стигнем до истината. Така че трябва да си представим: това, което днес е твърда скална основа, върху която израстват растения и т. н., първоначално е било нещо съвсем различно. Първоначално сме имали работа с живо, мислещо мирово тяло - именно живо и мислещо мирово тяло! Често съм питал, обръщайки се към вас: какви са представите за това днес?
Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е образувало Слънцето.
Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла. Доколкото олиото е по-леко от водата, то плува на повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя.
към текста >>
Продължава да се върти и възниква малка
план
етна система, в средата на която се разполага «Слънцето».
Това се поднася на децата в най-ранна възраст. Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин. Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла. Доколкото олиото е по-леко от водата, то плува на повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя.
Продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето».
Рис. 1 Всичко това изглежда много добре, но в този случай училищният преподавател би трябвало съвсем да забрави за себе си. Но не трябва да го прави, защото тъкмо той прави всичко това и би трябвало да каже на децата: зад всичко това в мировото пространство би трябвало да стои някакъв огромен учител и да го върти! - Но там е и проблемът, че човек не се замисля много, при това не защото фактите го карат да не се замисля, а защото така му се иска. Но така не може да се стигне до истината.
към текста >>
Но ако отидем в
план
ината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове.
Неговият вид и състояние зависят само от това, колко топлина има в него. Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда. Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед.
Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове.
Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки. И така, какво е първичното начало, благодарение на което всичко става твърдо или течно, или газообразно? Всичко това прави топлината! Топлината е първоначална и без нея не би могло да има ни течно, ни твърдо. Топлината трябва да проявява някаква активност.
към текста >>
Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (
план
ина в северна Швейцария - бел. пр.).
Така е било с човека в далечното минало. Макар и да е ставал по-стар, той не е излизал навън от живия организъм. Ако това състояние беше останало, той все още би живял вътре. Човек още не би достигал до стадия на раждането, той би живял като ембрион. Тогава още не би имало ни камъни, ни минерали.
Ако днес направите дисекция на човека, ще намерите неговите кости: вътре в тях ще откриете същите калциеви соли, каквито ще намерите тук, в Юра (планина в северна Швейцария - бел. пр.).
Това, което се намира вътре, е минерал - него тогава, в миналото, още не го е имало, но и в ембриона именно в първите месеци също нищо минерално не се отлага, всичко още представлява течност, приела форма и малко уплътнила се. По времето на това състояние човек още не е имал кости, а в най-добрия случай нещо като хрущял. Така че тук имаме такъв човек, за който ни напомня само това, което днес е човешкият зародиш. Защо човешкият зародиш не може веднага да излезе навън от тялото на майката? Защото днес светът е станал различен.
към текста >>
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата
план
етарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на
план
етите и техните спътници», лекция девета, стр.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
281 от посочения труд). [2] «В близката сряда..» – лекцията се е състояла чак на 3 юли.
към текста >>
87.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Само помислете: всичко, което имате сега като вещества, например варовиковите отлагания на
план
инския хребет Юра - всичко това е било вътре в разтвора.
Все пак разтворената сол се намира тук в относително разредено състояние. Но могат да бъдат разтворени и други вещества. Тогава получената течност ще бъде много по-плътна. Следователно това течно състояние, това водно състояние, което някога е било на нашата Земя в по-ранните времена, не съответства на днешната вода. Нея тогава въобще не я е имало, тогава в цялата вода са били разтворени вещества.
Само помислете: всичко, което имате сега като вещества, например варовиковите отлагания на планинския хребет Юра - всичко това е било вътре в разтвора.
Всичко, което сега имате в твърдите скални породи, които не можете и с нож да одраскате - варовикът още може да се надраска със стоманен нож, - всичко това е било разтворено във водата. Следователно в течение на това лунно време сме имали работа с плътна течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди. Съвършено чистата вода, която преимуществено се състои от водород и кислород, се е отделила значително по-късно. Самата тя е възникнала за първи път едва в течение на земното време. Така че в началното състояние Земята е представлявала уплътнена течност.
към текста >>
Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало
план
инообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода.
Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство. Следователно можем да кажем: от древното лунно състояние на Земята е възникнало сегашното й състояние. А с това е възникнало и минералното царство. И сега всички форми би трябвало да се изменят. Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята.
Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода.
Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини. Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога.
към текста >>
Оттук и тази особена форма на лунните
план
ини.
Защото поради факта, че Луната е излязла, въздухът станал по-малко наситен със сяра и все повече и повече се приближавал до съвременното си състояние на Земята. Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер.
Оттук и тази особена форма на лунните планини.
Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога. Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота. Вижте сега: започвайки оттогава, когато Луната е излязла, от тогавашната уплътнена течност, все повече и повече започнало да се образува минералното. При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и кислород, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция. Виждате ли, според вашите представи киселината трябва -доколкото използваните днес киселини са именно такива - да бъде течност.
към текста >>
Всички тези лунни
план
ини изглеждат като започнали да се образуват рога.
Също така с валежите е паднало и това, което е било разтворено в течността, и то създало планинообразни включвания, а водата ставала все по-подобна на сегашната ни вода. Напротив, Луната, имайки по периферията това, което ние на Земята имаме вътре, образувала навън съвсем вроговена плътна маса; нея виждаме отгоре. Тя не е като нашето минерално царство, а е такава, като че ли нашето минерално царство се е вроговило, станало е подобно на стъкло, извънредно твърдо, по-твърдо от всичко рогообразно, съществуващо на Земята. В същото време то е носило по-скоро рогообразен, отколкото минерален характер. Оттук и тази особена форма на лунните планини.
Всички тези лунни планини изглеждат като започнали да се образуват рога.
Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота. Вижте сега: започвайки оттогава, когато Луната е излязла, от тогавашната уплътнена течност, все повече и повече започнало да се образува минералното. При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и кислород, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция. Виждате ли, според вашите представи киселината трябва -доколкото използваните днес киселини са именно такива - да бъде течност. Но киселината, която имам предвид, истинска киселина, представлява нещо съвсем твърдо.
към текста >>
Имам предвид кварца, който вие можете да намерите високо в
план
ините.
Те са образувани така, че вътре в тях още може да се възприеме органичното, това, което някога е било свързано с живота. Вижте сега: започвайки оттогава, когато Луната е излязла, от тогавашната уплътнена течност, все повече и повече започнало да се образува минералното. При това особено е действало едно вещество, което се състои от силиций и кислород, което се нарича кремъчна киселина, двуокис на силиция. Виждате ли, според вашите представи киселината трябва -доколкото използваните днес киселини са именно такива - да бъде течност. Но киселината, която имам предвид, истинска киселина, представлява нещо съвсем твърдо.
Имам предвид кварца, който вие можете да намерите високо в планините.
Кварцът е кремъчна киселина. Ако той е бял и стъкловиден, това е чиста кремъчна киселина, а ако съдържа някакви други вещества, имате виолетов кварц и т. н. Това е от тези вещества, които се съдържат вътре като включвания. Но този кварц, който днес е така твърд, че и със стоманен нож не можеш да го одраскаш и ще получиш порядъчна дупка, ако те ударят с него по главата, този кварц е бил в древните времена много добре разтворим, той е бил разтворен или в уплътнената течност, или в тази, наполовина по-фина част на обкръжението - в уплътнения въздух. И можем да кажем: покрай сярата огромно количество от такъв разтворен кварц се е съдържало в уплътнения въздух, който го е имало на тогавашната Земя.
към текста >>
88.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Докато се движим пеша по тази страна на
план
ината, тук, горе, виждаме този склон, който, ако земята е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и т. н.
Но тези пластове не лежат един над друг: тук не можем да кажем, че те са надстроени един над друг подобно на кула и винаги един е разположен над друг, а работата стои така: да допуснем, че тук е разположен такъв пласт (вж. рис.4, червено). Този пласт не е плосък, той е нагънат. Другият слой се намира по-долу (зелено), той също е нагънат. А отгоре преминава този слой, по който стъпваме с краката си (бяло).
Докато се движим пеша по тази страна на планината, тук, горе, виждаме този склон, който, ако земята е качествена, би могла да бъде и обработваема, ако по съответен начин я торим и т. н.
Ако строим железопътна линия, може да се наложи да отстраним земната маса от някои слоеве. Правейки такъв разрез, задълбаваме в Земята. И така ни се удава да установим, че разположените един над друг пластове не вървят плоско; тези земни пластове са нахвърляни един над друг по най-разнообразен начин. Но понякога тези пластове представляват нещо забележително. Можем да се запитаме: как да определим възрастта на пласта, как да определим кой от пластовете е по-стар?
към текста >>
В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в
план
ините в резултат на свлачища и други подобни неща.
На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне. Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали.
В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща.
При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи. Тази работа е малко съмнителна, доколкото при това хората неправилно оценяват кое кога е ставало. Те намират днес в южните области църкви или други здания, които се намират там.
към текста >>
Вижте: Алпите, този могъщ
план
ински масив, разпрострял се от Средиземно море до австрийските придунавски области - този могъщ алпийски хребет е основният
план
ински масив и в Швейцария; него въобще е невъзможно да го разберем, ако не се замисляме за тези неща.
Може да попитате: кога е станало това преобръщане? Обръщането е станало именно след като са се образували тези вкаменелости. Иначе те би трябвало да са разположени по друг начин вътре в пластовете. Следователно става известно, че това преобръщане, смесване на пластовете е станало по-късно от времето, когато са живели тези древни животни. По такъв начин разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и факта, как те са били разместени.
Вижте: Алпите, този могъщ планински масив, разпрострял се от Средиземно море до австрийските придунавски области - този могъщ алпийски хребет е основният планински масив и в Швейцария; него въобще е невъзможно да го разберем, ако не се замисляме за тези неща.
Защото в Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Тук често долният пласт е разположен над горния, а горният се намира долу; необходимо е първо да се установи как всичко това се е смесвало едно с друго. Само вземайки това предвид, може да се установи кой от пластовете е по-древен и кой - по-късен. Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения. По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове.
към текста >>
89.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако почвата се е издигала особено силно, тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както става в
план
ините.
Забележително е, че например тук, в Италия, се намира град Равена. Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски охлюви. Това доказва, че тук някога е било море. И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея. Тук почвата се е издигала, тя се е издигала все по-високо, а водата е отстъпвала.
Ако почвата се е издигала особено силно, тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както става в планините.
Такава местност, където е станало студено - ако продължа своята рисунка, тук би бил Сибир, - е разположена в Сибир. Във връзка с растежа на растенията и т. н. Сибир показва, че някога почвата се е намирала там доста по-ниско, но по-късно силно се е издигнала във височина. От всичко това виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределят по различен начин. Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето.
към текста >>
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите
план
ини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба.
към текста >>
90.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Отделните
план
ети - Венера, Юпитер и т. н.
И те виждали в Слънцето това, което оплодотворява всичко, което прави всички равни. Затова казвали: ако имаме господар, и той трябва да бъде такъв. Отделните хора се различават, но той, подобно на Слънцето, трябва да господства над хората. Затова те са го наричали «син на Слънцето». И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето.
Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н.
- предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни. Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така? И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето. И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите.
към текста >>
- предизвикват различия, но Слънцето, като господар на
план
етите, прави всички равни.
Затова казвали: ако имаме господар, и той трябва да бъде такъв. Отделните хора се различават, но той, подобно на Слънцето, трябва да господства над хората. Затова те са го наричали «син на Слънцето». И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето. Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н.
- предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни.
Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така? И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето. И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви.
към текста >>
И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както
план
етите се явяват помощници на Слънцето.
И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето. Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н. - предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни. Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето. Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така?
И целият останал живот е бил устроен така, че хората си казвали: да, синът на Слънцето - това е най-важният човек за нас; а другите - неговите помощници, са подобни на това, както планетите се явяват помощници на Слънцето.
И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето.
към текста >>
91.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук -
план
ина, тук - отново море, тук - отново остров, отново
план
ина и така нататък чак до самата Гърция.
Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те?
Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция.
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава.
към текста >>
Имало е договореност, че в случай на война на тази
план
ина запалвали три огъня.
Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция.
Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня.
Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение. Ставало е бързо: докато още не е имало електрически телеграф, е трябвало да се задоволяват с този способ.
към текста >>
Този, който се намирал на близката
план
ина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня.
Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение. Ставало е бързо: докато още не е имало електрически телеграф, е трябвало да се задоволяват с този способ. И какво правим днес, господа?
към текста >>
Този, който бил на следващата
план
ина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция.
Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция.
Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение. Ставало е бързо: докато още не е имало електрически телеграф, е трябвало да се задоволяват с този способ. И какво правим днес, господа? Виждате ли, днес ние телеграфираме, не само телеграфираме, но и телефонираме, и аз искам да ви обясня най-простия способ, способа, най-малко сложен.
към текста >>
Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по
план
ините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил.
Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало дума за среща с Вотан, това е бил вятърът, духащ в гората. До когото още достига смисълът на думата «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази дума. Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в ъгъла. Той е живеел в огъня. Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи.
Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил.
Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа. Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее. Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял. Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка.
към текста >>
Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на
план
ините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее.
Той е живеел в огъня. Но хората са разказвали разни неща за Вотан и Локи. Ето например какво са разказвали за Вотан: когато някой пътешества по пътищата, по планините, той може да срещне Вотан, който може или да му придаде сила, или да го отслаби, в зависимост от това, какво е заслужил. Виждате ли, това са разказвали хората, така и са го разбирали. Съвременните хора ще кажат: е, да, това е само суеверие, суеверна представа.
Но тогава това не са го разбирали по такъв начин, a хората са осъзнавали: ако те се отправят към някакво трудно място, там няма да срещнат човек, подобен на другите хора в телесна обвивка, а поради общата конфигурация на планините възникват такива условия, че върху тях може да задуха своеобразен вибриращ вятър, към тях от пропастта може да нахлуе особен въздух, и ако човек издържи всичко това, издържи този път, той може да стане по-здрав, но може и да се разболее.
Хората са искали да разкажат как един или друг е заболял или е оздравял. Но те са вървели в съгласие с природата и са интерпретирали това на основата на своето въображение, а не на основата на разсъдъка. Съвременният лекар, ръководейки се от разсъдъка си, ще каже: ако имаш предразположеност към туберкулоза, трябва всеки ден да се изкачваш нагоре по тази пътека, да поседиш малко и после да слезеш долу; от това ще ти стане по-добре. Така казва човек на основата на разсъдъка. А на основата на фантазията той ще каже: там седи Вотан, той обитава там.
към текста >>
92.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на
план
етите.
Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необичайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност. Докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газообразно тяло, тя вони, мирише ужасно.
Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки, възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.
Но има растения, които не миришат. Защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения. Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето.
към текста >>
Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за
план
етарните влияния.
Но има растения, които не миришат. Защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения. Най-малкото той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето.
Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния.
Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки например теменужката, можем с пълно право да кажем: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме.
към текста >>
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една
план
ета, а на други части - друга
план
ета.
Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място - друга раса. Поради какво е ставало това?
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета.
Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината.
към текста >>
Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга
план
ета.
Поради какво е ставало това? Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс.
Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета.
Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации. Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн. В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма.
към текста >>
Това е свързано с различното положение, което
план
етите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината.
Бихме могли съвсем точно да говорим за това, как върху отделните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части - друга планета. Отправяйки се например в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета.
Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината.
Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации. Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн. В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човек има в себе си природата като цяло.
към текста >>
Това е свързано със структурата на
план
инските образувания, на каменните формации.
Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Африка например ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера например пада съвсем различно от светлината на Меркурий.
Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации.
Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн. В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човек има в себе си природата като цяло. Той има в себе си камъните, той има в себе си растенията, той има в себе си животинското начало и в допълнение към това той има и човешкото начало. Но растителното в човека притежава миризмата в съответствие с планетарните миризми също както и растителното само по себе си.
към текста >>
Но растителното в човека притежава миризмата в съответствие с
план
етарните миризми също както и растителното само по себе си.
Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните формации. Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята особено силно възприема влиянията на Венера, другата част - влиянията на Сатурн. В съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човек има в себе си природата като цяло. Той има в себе си камъните, той има в себе си растенията, той има в себе си животинското начало и в допълнение към това той има и човешкото начало.
Но растителното в човека притежава миризмата в съответствие с планетарните миризми също както и растителното само по себе си.
Минералите, които още имат в себе си много от растителното начало, също имат миризма. Следователно мирише ли нещо или не, зависи от това, как то възприема миризмите от мирозданието. Много важно е вие също да разбирате тези неща. Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа. Това, разбира се, са глупости.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на
план
етите, свързани със съответното положение на Земята и т.
Може би имате и други въпроси? Писмен въпрос: Марс стои близо до Земята. Какво е влиянието му върху Земята? Какво въобще е известно за Марс? Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс.
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т.
н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло. Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята.
към текста >>
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка
план
ета, например Луната.
Какво е влиянието му върху Земята? Какво въобще е известно за Марс? Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи.
Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло. Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно.
към текста >>
постоянно се приближава към Земята и
план
етите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
Какво въобще е известно за Марс? Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната.
постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно.
към текста >>
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят
план
етите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо!
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо!
Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея.
към текста >>
Но това няма да стане, тъй като
план
етите не са така твърди като Земята.
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло. Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо!
Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята.
Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение. Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно. И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея. Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Земята е отмряла
план
ета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята.
Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние.
И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята. Ако изходим от факта, че Слънцето е най-важното за нас небесно тяло, ние знаем, разбира се, че то поддържа много неща на Земята. Да вземем обикновеното дневно Слънце. Можете да погледнете растенията нощем: те затварят своите цветове, доколкото не са осветени от Слънцето. Денем те отново ги разтварят, тъй като Слънцето ги осветява.
към текста >>
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други
план
ети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Той трябва да си набави отнякъде такива личинки, получени в годината, когато ги е имало много, и да ги постави изкуствено в някакъв съд и след година да провери: повечето личинки няма да се излюпят и майски бръмбари няма да има. Разбира се, такива експерименти не се провеждат, тъй като в тези неща не се вярва. Така се открива това, за което всъщност става дума. Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото.
Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н.
Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества. При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс. Виждате ли, всъщност всички неща са взаимосвързани.
към текста >>
Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние
план
етите.
Кога в нашето развитие спираме да растем? Видимо това става много рано, може би на двадесет-двадесет и една години, макар и все пак нещо да продължава да се образува. Някои хора, макар и вече да не растат, вътре в тях все още нещо се образува. Чак до тридесет години ние продължаваме да се увеличаваме и едва после започваме да се смаляваме. Ако отново сравним това с Вселената, ще се окаже, че ние тук се съотнасяме с периода на въртене на Сатурн.
Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите.
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми. Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята. Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма. Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости. Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички
план
ети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Видимо това става много рано, може би на двадесет-двадесет и една години, макар и все пак нещо да продължава да се образува. Някои хора, макар и вече да не растат, вътре в тях все още нещо се образува. Чак до тридесет години ние продължаваме да се увеличаваме и едва после започваме да се смаляваме. Ако отново сравним това с Вселената, ще се окаже, че ние тук се съотнасяме с периода на въртене на Сатурн. Следователно върху фините съотношения в растежа и живота оказват своето влияние планетите.
Така че можем да кажем: ако Марс, както и всички планети, се сближава със Земята, не следва да се придава много голямо значение на такова външно сближаване; много по-важни са връзките на космическите обекти с фините процеси в живите организми.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята. Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма. Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости. Ако вземем Марс днес, този Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята.
към текста >>
В
план
етарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и Земята.
Някога тези въздушни потоци са били значително по-плътни; това са били течни, воднисти въздушни потоци. Такъв е Марс днес. На Марс тези потоци са още живи, те са по-скоро воднисти, отколкото газообразни. Например Юпитер почти напълно се състои от въздух, но по-плътен от въздуха на Земята. Юпитер, разглеждан в днешно време, представлява състояние, към което Земята още само се стреми, в което Земята ще се намира едва в бъдеще.
В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и Земята.
Ако разбираме планетите така, ние ги разбираме правилно. Във връзка с този въпрос може би някой иска да попита още нещо или да научи още нещо? Господин Бурле? Господин Бурле: Напълно съм удовлетворен от отговора. Следващ въпрос: В една от своите последни лекции господин докторът съобщи, че цветята със своите миризми са свързани с планетите.
към текста >>
Ако разбираме
план
етите така, ние ги разбираме правилно.
Такъв е Марс днес. На Марс тези потоци са още живи, те са по-скоро воднисти, отколкото газообразни. Например Юпитер почти напълно се състои от въздух, но по-плътен от въздуха на Земята. Юпитер, разглеждан в днешно време, представлява състояние, към което Земята още само се стреми, в което Земята ще се намира едва в бъдеще. В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и Земята.
Ако разбираме планетите така, ние ги разбираме правилно.
Във връзка с този въпрос може би някой иска да попита още нещо или да научи още нещо? Господин Бурле? Господин Бурле: Напълно съм удовлетворен от отговора. Следващ въпрос: В една от своите последни лекции господин докторът съобщи, че цветята със своите миризми са свързани с планетите. Така ли е работата и с цветовете на цветята, и с цветните камъни?
към текста >>
Следващ въпрос: В една от своите последни лекции господин докторът съобщи, че цветята със своите миризми са свързани с
план
етите.
В планетарната система ние навсякъде виждаме състояния, които преминават и Земята. Ако разбираме планетите така, ние ги разбираме правилно. Във връзка с този въпрос може би някой иска да попита още нещо или да научи още нещо? Господин Бурле? Господин Бурле: Напълно съм удовлетворен от отговора.
Следващ въпрос: В една от своите последни лекции господин докторът съобщи, че цветята със своите миризми са свързани с планетите.
Така ли е работата и с цветовете на цветята, и с цветните камъни? Доктор Щайнер: Искам съвсем накратко да повторя казаното от мен. То също беше казано във връзка с един въпрос. Аз казах: цветята, а също и някои други земни вещества миришат, тоест притежават това, което оказва съответстващо влияние върху обонятелния орган на човека. Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от планетите.
към текста >>
Тогава ви показах, че това е свързано с
план
етите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от
план
етите.
Следващ въпрос: В една от своите последни лекции господин докторът съобщи, че цветята със своите миризми са свързани с планетите. Така ли е работата и с цветовете на цветята, и с цветните камъни? Доктор Щайнер: Искам съвсем накратко да повторя казаното от мен. То също беше казано във връзка с един въпрос. Аз казах: цветята, а също и някои други земни вещества миришат, тоест притежават това, което оказва съответстващо влияние върху обонятелния орган на човека.
Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от планетите.
Виждате ли, планетите оказват влияние върху фините жизнени процеси - тук отново сме принудени да преминем към по-финия живот. Можем да кажем: растенията всъщност възникват от вселенската миризма, която обаче е толкова слаба и фина, че ние не я помирисваме със своите груби носове. Но тогава ви обърнах внимание върху факта, как може да се помирисва по съвсем друг начин - нямам себе си предвид, как някой може да помирисва по различен начин от човека. Достатъчно е само да си спомните за полицейските кучета. Полицейското куче го водят на мястото, на което е бил човек, който е открадна нещо, там възприема миризмата и води по следата натам, накъдето се е отправил крадецът, то води до крадеца.
към текста >>
Виждате ли,
план
етите оказват влияние върху фините жизнени процеси - тук отново сме принудени да преминем към по-финия живот.
Така ли е работата и с цветовете на цветята, и с цветните камъни? Доктор Щайнер: Искам съвсем накратко да повторя казаното от мен. То също беше казано във връзка с един въпрос. Аз казах: цветята, а също и някои други земни вещества миришат, тоест притежават това, което оказва съответстващо влияние върху обонятелния орган на човека. Тогава ви показах, че това е свързано с планетите, че растенията, а също така и някои други вещества представляват нещо като големи носове, те възприемат това, което като въздействие идва от планетите.
Виждате ли, планетите оказват влияние върху фините жизнени процеси - тук отново сме принудени да преминем към по-финия живот.
Можем да кажем: растенията всъщност възникват от вселенската миризма, която обаче е толкова слаба и фина, че ние не я помирисваме със своите груби носове. Но тогава ви обърнах внимание върху факта, как може да се помирисва по съвсем друг начин - нямам себе си предвид, как някой може да помирисва по различен начин от човека. Достатъчно е само да си спомните за полицейските кучета. Полицейското куче го водят на мястото, на което е бил човек, който е открадна нещо, там възприема миризмата и води по следата натам, накъдето се е отправил крадецът, то води до крадеца. Полицейските кучета се използват именно по такъв начин.
към текста >>
Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от
план
етарната система.
Може да се стигне до всевъзможни интересни неща, ако се изследва как кучето възприема миризми, които човек не е в състояние да възприеме. Но хората, господа, не винаги са знаели, че кучето има такъв чувствителен нос, иначе отдавна би било на служба в полицията. Това се разбра сравнително неотдавна. И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение.
Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система.
Но въпросът беше как стои работата с оцветяването. С оцветяването работата стои така: когато от вселенския мирис се образува растение, то, от друга страна - както ви описах, -е подложено в течение на годината на въздействието на Слънцето. И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от планетите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната. Следователно миризмата и оцветяването не произлизат от един източник. Миризмата идва от планетите, оцветяването - от Слънцето и Луната.
към текста >>
И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от
план
етите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната.
И до ден-днешен хората нямат никаква представа, че растенията притежават необикновено чувствителен нос. Растението като цяло представлява своеобразен нос, той поема миризмата и подобно на ехото, връщащо звука, връща възприетата миризма и този нос става миришещо растение. Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система. Но въпросът беше как стои работата с оцветяването. С оцветяването работата стои така: когато от вселенския мирис се образува растение, то, от друга страна - както ви описах, -е подложено в течение на годината на въздействието на Слънцето.
И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от планетите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната.
Следователно миризмата и оцветяването не произлизат от един източник. Миризмата идва от планетите, оцветяването - от Слънцето и Луната. Не може всичко да идва от едно и също място, нали така? Както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от планетите, а своя цвят -от Слънцето и Луната. Фактът, че оцветяването е свързано със Слънцето и Луната, може да бъде изяснен от следното.
към текста >>
Миризмата идва от
план
етите, оцветяването - от Слънцето и Луната.
Така че можем да кажем: миризмата на цветята и въобще на растенията и другите миризми на Земята зависят от планетарната система. Но въпросът беше как стои работата с оцветяването. С оцветяването работата стои така: когато от вселенския мирис се образува растение, то, от друга страна - както ви описах, -е подложено в течение на годината на въздействието на Слънцето. И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от планетите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната. Следователно миризмата и оцветяването не произлизат от един източник.
Миризмата идва от планетите, оцветяването - от Слънцето и Луната.
Не може всичко да идва от едно и също място, нали така? Както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от планетите, а своя цвят -от Слънцето и Луната. Фактът, че оцветяването е свързано със Слънцето и Луната, може да бъде изяснен от следното. Вземете растение, имащо прекрасни зелени листа, и го сложете в мазето; то не само ще увехне, но ще стане съвсем бяло, ще стане безцветно, защото Слънцето вече не го осветява. Неговият облик, формата му ще се запазят, доколкото мировата миризма прониква навсякъде, но окраската му няма да се запази, тъй като светлината на Слънцето не прониква тук.[1] Следователно виждате, че окраската идва от Слънцето, и, както беше казано - макар това да е по-трудно да се проследи, - от Луната.
към текста >>
Както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от
план
етите, а своя цвят -от Слънцето и Луната.
С оцветяването работата стои така: когато от вселенския мирис се образува растение, то, от друга страна - както ви описах, -е подложено в течение на годината на въздействието на Слънцето. И докато обликът на растенията се образува от мировата миризма, изхождаща от планетите, оцветяването им се образува под влиянието на Слънцето и отчасти под влиянието на Луната. Следователно миризмата и оцветяването не произлизат от един източник. Миризмата идва от планетите, оцветяването - от Слънцето и Луната. Не може всичко да идва от едно и също място, нали така?
Както човек има баща и майка, така и растенията имат своята миризма от планетите, а своя цвят -от Слънцето и Луната.
Фактът, че оцветяването е свързано със Слънцето и Луната, може да бъде изяснен от следното. Вземете растение, имащо прекрасни зелени листа, и го сложете в мазето; то не само ще увехне, но ще стане съвсем бяло, ще стане безцветно, защото Слънцето вече не го осветява. Неговият облик, формата му ще се запазят, доколкото мировата миризма прониква навсякъде, но окраската му няма да се запази, тъй като светлината на Слънцето не прониква тук.[1] Следователно виждате, че окраската идва от Слънцето, и, както беше казано - макар това да е по-трудно да се проследи, - от Луната. В тази област би трябвало отначало да се проведе експеримент. Може да се направи опит, подлагайки растението на различни въздействия на лунната светлина; така може да се прояви това.
към текста >>
Въпрос: Притежават ли
план
инските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините?
Благодарение на това движение Слънцето получава възможност да придава цвят на камъка. Но винаги именно Слънцето дава тази окраска. Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство. Ако Слънцето не извършваше своя ежегоден кръгооборот именно по такъв начин, както това става, ако Слънцето имаше само дневен кръгооборот и оборот за 25 915 години, не би имало никакви растения и на вас би ви се наложило да се храните с чакъл! Само че тогава би се наложило първо да се преустрои човешкият стомах.
Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините?
Ако това е така, за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност? Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето. Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство. Обаче това не става. А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо?
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че
план
инските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето.
Оттук вие едновременно виждате, колко далеч отстои минералното царство от растителното царство. Ако Слънцето не извършваше своя ежегоден кръгооборот именно по такъв начин, както това става, ако Слънцето имаше само дневен кръгооборот и оборот за 25 915 години, не би имало никакви растения и на вас би ви се наложило да се храните с чакъл! Само че тогава би се наложило първо да се преустрои човешкият стомах. Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините? Ако това е така, за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност?
Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето.
Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство. Обаче това не става. А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо? Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат планинските растения, с почвата, на която растат билките в низините. Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина.
към текста >>
Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в
план
ините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство.
Ако Слънцето не извършваше своя ежегоден кръгооборот именно по такъв начин, както това става, ако Слънцето имаше само дневен кръгооборот и оборот за 25 915 години, не би имало никакви растения и на вас би ви се наложило да се храните с чакъл! Само че тогава би се наложило първо да се преустрои човешкият стомах. Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините? Ако това е така, за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност? Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето.
Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство.
Обаче това не става. А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо? Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат планинските растения, с почвата, на която растат билките в низините. Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода.
към текста >>
А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в
план
ините. Защо?
Въпрос: Притежават ли планинските и алпийски билки по-голяма целебна сила от билките, растящи в долините? Ако това е така, за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност? Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето. Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство. Обаче това не става.
А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо?
Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат планинските растения, с почвата, на която растат билките в низините. Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце.
към текста >>
Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат
план
инските растения, с почвата, на която растат билките в низините.
Ако това е така, за сметка на какво възниква тази лекарствена ценност? Доктор Щайнер: Виждате ли, действително става така, че планинските и алпийски билки притежават по-голяма лекарствена ценност, отколкото билките, растящи в низините, тези билки, които отглеждаме в нашите градини или на полето. Даже е добре, че работата стои именно така, защото ако в низините, в долините растенията биха расли точно както и в планините, тогава всеки хранителен продукт би бил също така и лекарствено средство. Обаче това не става. А става така, че лекарствената ценност на растенията преимуществено е свързана с това, че растенията, представляващи лекарствени средства, растат в планините. Защо?
Тук, на първо място, вие трябва да сравните почвата, на която растат планинските растения, с почвата, на която растат билките в низините.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали.
към текста >>
Горе, на
план
ините, намирате твърди минерални породи, истински минерали.
Виждате ли, има значителни разлики между растежа в гората и изкуственото разсаждане в градина. Да вземем горската ягода. Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали.
Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали.
Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
към текста >>
Горе, в
план
ините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н.
Тя е малка, но много ароматна. Ако вземем градинска ягода, тя мирише не така силно, не така възбуждащо, но може да има големи размери, ягодата може да бъде даже с размер на кокоше яйце. Това е свързано с не толкова голямата наситеност на почвата в низината с разпрашени минерали. Горе, на планините, намирате твърди минерални породи, истински минерали. Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах.
Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н.
Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство. Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват. Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение.
към текста >>
Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в
план
ините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват.
Долу, в долината, намирате това, което многократно се е търкаляло в реките, което вече съвсем е смляно и превърнато в прах. Горе, в планините, в почвата също, разбира се, има от тези премляни прахообразни частици, но там винаги се съдържат и малки парченца зърна, да кажем, от кварц, фелдшпат и т. н. Там навсякъде в почвата има това, което ни е необходимо за оздравяването. Можем да достигнем големи успехи, ако например смелим на прах и използваме като лекарство съдържащото се в кварца, кремъка. В този случай минералното ще бъде използвано като лекарствено средство.
Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват.
Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение. Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство. Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството. Следователно можем - доколкото природата прави това много по-добре - да използваме тези растения непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме. Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините.
към текста >>
Ето защо е напълно естествено, че в
план
ините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините.
Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват. Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение. Ето кое е интересно: изкуството на така наречената хомеопатия, която макар и не във всичко да е права, все пак е права за много неща, се състои в това, че се взема целебното вещество в груба форма, след това го раздробяват до най-фино състояние, правят всичко все по-фино и по такъв начин получават лекарственото средство. Но растенията, господа, сами по себе си се явяват ненадминати хомеопати, защото те поемат в себе си най-малките, микроскопични частички от всички тези минерали, които иначе би се наложило да се раздробяват в процеса на изготвяне на лекарството. Следователно можем - доколкото природата прави това много по-добре - да използваме тези растения непосредствено и с тяхна помощ да лекуваме.
Ето защо е напълно естествено, че в планините, в Алпите, растенията, билките имат много по-голяма лекарствена ценност, отколкото долу, в долините.
Също така виждате, че целият външен вид на растенията тук се изменя. Току-що ви казах за ягодата; ако ягодата поеме в себе си нещо от скалните породи, тя става горска ягода. Къде е особено разпространена горската ягода? Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Това желязо преминава в земната почва; то преминава в ягодата и от това тя придобива своята толкова ароматна миризма.
към текста >>
[1] Слънцето получава от далечните
план
ети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот. Трябва да успеем да направим още нещо; нашето занятие ще се състои в близкия петък[3], господа.
[1] Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космическата сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн, и в зелените листа самото Слънце». Този специален курс е бил изнесен за по-подготвена аудитория.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Въпрос: Свързано ли е сближаването на Земята и Марс с времето, защото лятото беше толкова лошо, колкото можеш да си представиш; и въобще играят ли тук
план
етарните влияния някаква роля?
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 септември 1924 г. Е, господа, може би имате в душата си нещо такова, по повод на което бихте искали да получите отговор?
Въпрос: Свързано ли е сближаването на Земята и Марс с времето, защото лятото беше толкова лошо, колкото можеш да си представиш; и въобще играят ли тук планетарните влияния някаква роля?
Доктор Щайнер: Климатичните условия в течение на годината, а и въобще в последно време проявяват все по-голяма непредвидимост - нали така? - те имат някакво отношение към небесните констелации, но не непосредствено към Марс. Наблюдавайки тези нередности, на първо място трябва да имаме предвид едно явление, на което се обръща малко внимание, макар за него често да се говори. Това е появата на слънчевите петна. Слънчевите петна представляват явление, което в продължение на десет, единадесет, дванадесет години настъпва отново и отново, но с определени изменения.
към текста >>
Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя
план
етарна система също старее и се изменя.
Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята. Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми.
Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
Самият Марс всъщност е слабо свързан с тези явления - за това вече ви говорих последния път, - той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Не трябва да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; в течение примерно на четири години тя способства за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Марс[1], който е средно около четири години и три месеца, тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара.
към текста >>
Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са
план
ини.
Но явления като слънчевите петна са свързани например с това, ще бъде ли годината добра за лозарството и винарството, свързани са също така с появата на комети и други подобни явления. Истински може да се изследва ставащото на Земята само тогава, когато изследваното бъде наблюдавано във връзка с небесните явления. Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години.
Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини.
Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма.
към текста >>
Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските
план
ини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете.
Истински може да се изследва ставащото на Земята само тогава, когато изследваното бъде наблюдавано във връзка с небесните явления. Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което наричаме време, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди примерно шест хиляди години, към времето от преди шест до десет хиляди години. Да, ако можете да видите нашите области, какви са били примерно преди шест или десет хиляди години, те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини.
Въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете.
Не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление - ледниковият период - довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде повторен в малко по-различна форма. Това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога.
към текста >>
Така че ако днес се качите на
план
ината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед.
Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед.
Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска.
към текста >>
Работата е там, че ако днес
план
ините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед.
Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме.
към текста >>
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в
план
ини, толкова повече сняг и лед има там.
И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед.
Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там.
По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на Земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година.
към текста >>
Това вече може да се
план
ира по календара.
Така че топлината се разпределя също и с помощта на такива мирови потоци и това също влияе на времето. Помислете и за това, че такива потоци, електромагнитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), тогава тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред.
Това вече може да се планира по календара.
Пролетта настъпва в определено време и т. н. Тези събития се определят от голямома-щабните съотношения между небесните тела. Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това. Повечето от тях се намират далеч и влиянието им върху света е само от духовен характер.
към текста >>
Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и
план
етите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има.
Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости. Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци.
Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има.
Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите. И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това.
към текста >>
95.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Въпрос: може ли да чуем как възникват вулканите, огнедишащите
план
ини?
Тук, долу, вече няма от тези зони на натрупана горещина; те се намират горе. Следователно зигзагообразна-та мълния възниква, защото тя излиза не само от едно място, а излиза оттам, където се намират най-мощните зони на топлинна акумулация, при това по своя път тя увлича заедно със себе си и други зони. Това става точно така, както ако вие, срещайки познат, го вземете със себе си; след това двамата отново вземете още един и т. н. Ето как стои работата. Е, господа, може би някой има други въпроси?
Въпрос: може ли да чуем как възникват вулканите, огнедишащите планини?
Доктор Щайнер: Това е въпрос, на който не може да се отговори за толкова кратко време. Искам да ви доведа дотам, че да получите отговор на този въпрос. Защото, виждате ли, четейки книги, вие можете да намерите днес всевъзможни възгледи за причините за възникването на вулканите, на огнедишащите планини; но ако четете по-стари книги, издадени в по-ранно време, ще откриете по-други възгледи по въпроса, а в още по-древни времена - още по-други. Така че с течение на времето тези възгледи са се изменяли, доколкото въпросът за действителното възникване на Земята никога не е могъл да бъде изяснен. И всъщност нито един човек не може да си състави правилна представа за това, как са възниквали тези огнедишащи планини.
към текста >>
Защото, виждате ли, четейки книги, вие можете да намерите днес всевъзможни възгледи за причините за възникването на вулканите, на огнедишащите
план
ини; но ако четете по-стари книги, издадени в по-ранно време, ще откриете по-други възгледи по въпроса, а в още по-древни времена - още по-други.
Ето как стои работата. Е, господа, може би някой има други въпроси? Въпрос: може ли да чуем как възникват вулканите, огнедишащите планини? Доктор Щайнер: Това е въпрос, на който не може да се отговори за толкова кратко време. Искам да ви доведа дотам, че да получите отговор на този въпрос.
Защото, виждате ли, четейки книги, вие можете да намерите днес всевъзможни възгледи за причините за възникването на вулканите, на огнедишащите планини; но ако четете по-стари книги, издадени в по-ранно време, ще откриете по-други възгледи по въпроса, а в още по-древни времена - още по-други.
Така че с течение на времето тези възгледи са се изменяли, доколкото въпросът за действителното възникване на Земята никога не е могъл да бъде изяснен. И всъщност нито един човек не може да си състави правилна представа за това, как са възниквали тези огнедишащи планини. Виждате ли, господа, необходимо е да се върнем много далеч назад, ако искаме да разберем това. Иначе е невъзможно да се разбере как става така, че на някои места на Земята изригват разтопени огнени маси. Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че Земята изначално е била газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно.
към текста >>
И всъщност нито един човек не може да си състави правилна представа за това, как са възниквали тези огнедишащи
план
ини.
Въпрос: може ли да чуем как възникват вулканите, огнедишащите планини? Доктор Щайнер: Това е въпрос, на който не може да се отговори за толкова кратко време. Искам да ви доведа дотам, че да получите отговор на този въпрос. Защото, виждате ли, четейки книги, вие можете да намерите днес всевъзможни възгледи за причините за възникването на вулканите, на огнедишащите планини; но ако четете по-стари книги, издадени в по-ранно време, ще откриете по-други възгледи по въпроса, а в още по-древни времена - още по-други. Така че с течение на времето тези възгледи са се изменяли, доколкото въпросът за действителното възникване на Земята никога не е могъл да бъде изяснен.
И всъщност нито един човек не може да си състави правилна представа за това, как са възниквали тези огнедишащи планини.
Виждате ли, господа, необходимо е да се върнем много далеч назад, ако искаме да разберем това. Иначе е невъзможно да се разбере как става така, че на някои места на Земята изригват разтопени огнени маси. Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че Земята изначално е била газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно. Че вътре се намира огън и този огън по някакви причини излиза навън ту тук, ту там. Това е удобна представа.
към текста >>
По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с
план
ини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп.
Но по такъв начин не може да се разгадае в какво е същността на проблема. Аз обаче искам да ви разкажа една малка история. Това е било отдавна, преди повече от четиридесет години; тогава ние провеждахме един опит в геологическия кабинет на отдавна починалия геолог фон Хохщетер[1]. Приготвяхме състав, съдържащ малко сяра и още някои други вещества, при това не ги смесвахме, а слагахме тук част от едно вещество, тук - част от друго, тук - още от едно и т. н. Тези вещества се допираха в определени точки.
По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп.
И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщетер във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна. Това, което обикновено се наблюдава през телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра. Можеше за първи път да си изградим представа, че такова мирово тяло възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената. Ние не можем да обясним ставащото на нашата Земя по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената. Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно.
към текста >>
Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични
план
ински масиви.
Тогава тук ще бъде Северна Америка, тук - Южна Америка, между тях - Централна Америка; горе имаме Африка, тук е разположена Европа. А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа. Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка. А тук е Южният полюс.
Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви.
Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук. Ако следвате тази линия, която изглежда като триъгълник - защото тя прилича на триъгълник, - ще можете да я сравните с този триъгълник тук.
към текста >>
Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през
план
ините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс.
Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка. А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс.
Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс.
След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук. Ако следвате тази линия, която изглежда като триъгълник - защото тя прилича на триъгълник, - ще можете да я сравните с този триъгълник тук. Така че ако вземете тази част на Земята, тя ще образува повърхността на основата на тетраедъра. Представете си повърхността на основата на тетраедъра!
към текста >>
След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните
план
ини на Кавказ.
Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка. А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс.
След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ.
След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук. Ако следвате тази линия, която изглежда като триъгълник - защото тя прилича на триъгълник, - ще можете да я сравните с този триъгълник тук. Така че ако вземете тази част на Земята, тя ще образува повърхността на основата на тетраедъра. Представете си повърхността на основата на тетраедъра! Сега как трябва да преминем към този връх?
към текста >>
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи
план
ини ще се окажат разположени по тази линия.
Следователно, ако чертая тетраедър, тук ще се намира Централна Америка, тук имаме Южния полюс, тук се намира Кавказ, а това тук, отгоре, в тази част, която не се вижда, би била Япония. Ако представим Земята по такъв начин, ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета - всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата. Така малко любопитно се разполага в мировото пространство Земята - като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида. Въпреки това, именно такъв вид има формата на Земята, господа!
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия.
За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан.
към текста >>
За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън
план
ини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Ако представим Земята по такъв начин, ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета - всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата. Така малко любопитно се разполага в мировото пространство Земята - като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида. Въпреки това, именно такъв вид има формата на Земята, господа! Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия.
За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
към текста >>
Мощни, бълващи огън
план
ини има и в Кавказ.
Така малко любопитно се разполага в мировото пространство Земята - като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида. Въпреки това, именно такъв вид има формата на Земята, господа! Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ.
Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини. Да се отправим сега по-нататък.
към текста >>
Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи
план
ини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали.
Въпреки това, именно такъв вид има формата на Земята, господа! Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ.
Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали.
Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини. Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата.
към текста >>
Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща
план
ина; хората се боят от нея даже и днес.
на Земята, господа! Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали.
Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес.
Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини. Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония.
към текста >>
Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна
план
ина се явява угаснал вулкан.
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес.
Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан.
Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини. Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани!
към текста >>
Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи
план
ини.
За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан.
Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани! Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята.
към текста >>
Тези огнедишащи
план
ини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия можем да намерим на повърхността на Земята действащи вулкани! Така че ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, с това той би проявил облика на Земята.
Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.
Ако не смятате, че Земята е възникнала от уплътнило се газово кълбо - както казват, доколкото това е удобна представа, - ако обяснявате възникването й с процес, съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, тогава - доколкото Земята се явява тетраедър, правилно тяло - ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил Земята, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме. Представете си, господа, аз правя този тетраедър, правя го така, че отначало нахвърлям тук от мировото пространство този триъгълник, след това този, след това този, който лежи отгоре. И така, правя тетраедър, както го правят малките момчета; те изрязват четири триъгълника, залепят ги от външната страна заедно, залепят всичко това заедно в тетраедър. Но така е възникнала и Земята. Тя се е създавала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън.
към текста >>
Но ако изследваме
план
инските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг.
Тя се е създавала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън. Погледнете децата, когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н. Земята първоначално е била като залепена!
Но ако изследваме планинските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг.
Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали. Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в Земята по-силно, отколкото на другите места. Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-силно от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване - защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква.
към текста >>
Проследявайки
план
инските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което
план
инските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали.
Погледнете децата, когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук, горе, по направление на Кавказ, след това тук, през Алпите, и т. н. Земята първоначално е била като залепена! Но ако изследваме планинските масиви, ще открием, че те навсякъде са се оказали лошо залепени, можем да кажем, недостатъчно подгънати един към друг.
Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, навсякъде можем да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват как те още ненапълно са се сраснали.
Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в Земята по-силно, отколкото на другите места. Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-силно от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване - защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква. И тогава на местата, които са се оказали неправилно залепени, то си създава изход.
към текста >>
По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със Земята, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи
план
ини.
Така че Земята всъщност се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от мировото пространство - четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може да се внедрява в Земята по-силно, отколкото на другите места. Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-силно от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване - защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква. И тогава на местата, които са се оказали неправилно залепени, то си създава изход.
По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със Земята, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи планини.
Въпреки това вулкани са открити също и на други места. През Етна и Везувий например тази линия не минава. Всъщност самите вулкани, които не са разположени по основните линии, са особено поучителни, за да може чрез тях да се научи това, което причинява изригванията. Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето. Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела.
към текста >>
Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи
план
ини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена.
Не бива да мислите, че през деня там, горе, няма звезди. В Йена, където още са намирали време да правят такива неща, в този древен град Йена, където са преподавали много германски философи, където е живял и Хекел[3], и така, в Йена имаше едно дълбоко мазе, а над мазето - кула без покрив[4]. Ако през деня слезете в това мазе и погледнете нагоре през кулата, наоколо всичко е тъмно, но горе бихте видели прекрасно звездно небе, именно през деня, когато навън е светло и ясно, бихте видели прекрасно звездно небе. Така че звездите постоянно присъстват. Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да изработва своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално.
Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена.
Те са се появили по-късно. И напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изна-чално, в по-ранно време. Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот. Може би вече сте чували за това -най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб[5], който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, той е бил бивш свещенослужител, който е изоставил тази длъжност и е избягал! И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия, за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това.
към текста >>
И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, огнедишащите
план
ини се привеждат в действие.
Те са се появили по-късно. И напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изна-чално, в по-ранно време. Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот. Може би вече сте чували за това -най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб[5], който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, той е бил бивш свещенослужител, който е изоставил тази длъжност и е избягал! И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия, за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това.
И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, огнедишащите планини се привеждат в действие.
Но той твърдял и нещо повече, твърдял, че наводненията стават по същата причина, тъй като водата се притегля. Отдолу се притеглят разтопените маси, а отгоре - водата. Но и още нещо е твърдял, казвал е, че в мините миньорите страдат най-вече от така наречения рудничен газ. При това в шахтите става самовъзпламеняване на въздуха. От какво се предизвиква това?
към текста >>
96.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден
план
бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.
Виждате как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо. Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от естествознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него. На него не му се удава да ги разбере.
Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден план бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.
Да вземем съвсем обикновен практически въпрос. Бих искал да изходя от напълно практически въпрос. Да кажем, да вземем употребата на картофи за храна. Искам да изходя от нещо най-обикновено - от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни.
към текста >>
97.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и
план
етите.
Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите.
Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души! Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни. Тук вие, разбира се, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи кое как изглежда на звездите. Но това е голяма грешка.
към текста >>
98.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата
план
етарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на
план
етите и техните спътници», лекция девета, стр.
Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр.
281 от посочения труд). 2. «В близката сряда..» - лекцията се е състояла чак на 3 юли. 3. «В близката събота» - лекцията е изнесена в понеделник, 7 юли. 4. «В 1906 г. изнасях в Париж лекция...» - Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония.
към текста >>
НАГОРЕ