Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
9
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
Намерени са
8089
резултата от
1061
текста в
9
страници с части от думите : '
Смърт
'.
На страница
9
:
89
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
След
смърт
та си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става?
След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер. И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след
смърт
та постепенно се разтваря в мировия етер.
Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер.
И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до
смърт
та, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг.
Става пълно разделение на отделните членове на човека.
Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг.
Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът? Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза». А нашият «аз» не старее!
към текста >>
Какво означава, че няколко дни преди
смърт
та се изменя почеркът?
Става пълно разделение на отделните членове на човека. Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг.
Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът?
Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза». А нашият «аз» не старее! С вашия «аз» вие и днес оставате също толкова млади, както и при раждането.
към текста >>
Ако човек е близо до
смърт
та, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло.
И така, физическото тяло трябва да държи в ръката си перото. Човек според остаряването си става все по-слаб и по-слаб, той не може нормално да се свързва с физическото си тяло. Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания. Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане.
Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло.
Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент. Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно. Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме. Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
Това може понякога да става няколко дена преди
смърт
та, а понякога става в последния момент.
Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания. Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване.
Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент.
Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно. Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме. Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди
смърт
та, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно.
Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент.
Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно.
Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме. Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди
смърт
та, етерното тяло се разхлабва.
Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент. Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно. Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме.
Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
И това тяло се разхлабва при известни обстоятелства - не винаги, но при известни обстоятелства - преди
смърт
та.
Тези явления показват как етерното тяло, когато изкуствено е разхлабено и изведено навън от физическото тяло, действа самостоятелно, и как физическото тяло скрива много от това, което носи в себе си този човек.
И това тяло се разхлабва при известни обстоятелства - не винаги, но при известни обстоятелства - преди смъртта.
към текста >>
И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди
смърт
та или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал.
С такива примери можете да видите доколко «азът» е внедрен във физическото тяло и се разхлабва.
към текста >>
2.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на
смърт
та на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
3.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Слънчевото затъмнение при
смърт
та на Христос.
Слънчевото затъмнение при смъртта на Христос.
Как Христос е лекувал. Участието на хората, природните и небесни явления в живота на Христос. Монотеизмът на евреите. Националният егоизъм прави евреите големи музиканти и слаби художници. Езичеството в християнството.
към текста >>
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и без
смърт
ието.
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
4.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Египтяните вече мислели по темата за
смърт
та.
По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите.
Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след
смърт
та етерното тяло на човека излиза.
Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза.
Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Човек отново получава своето съзнание след
смърт
та.
Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща.
Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за
смърт
та».
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>
5.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след
смърт
та си отново влизам в него.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него.
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на
смърт
и екзекутиран».
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран».
Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на
смърт
, е бил екзекутиран!
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на
смърт
и екзекутиран.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене. Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене. Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене.
В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран.
Това първо.
към текста >>
Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща
смърт
и погребение.
Да вземем например древния «слънчев човек». Какво казвали за «слънчевия човек»? Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето. Той е умрял за земния живот. Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек».
Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение.
Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното. Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>
Смърт
та и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят.
Какво казвали за «слънчевия човек»? Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето. Той е умрял за земния живот. Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек». Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение.
Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят.
Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното. Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>
Каквото е станало като
смърт
на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите.
Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето. Той е умрял за земния живот. Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек». Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят.
Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите.
Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното. Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>
Благодарение на това той ставал прехождащ между света на
смърт
та и света на възкресението, света на вечността.
Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното.
Благодарение на това той ставал прехождащ между света на смъртта и света на възкресението, света на вечността.
към текста >>
Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след
смърт
та му.
Понякога на критика се подлагат неща, дошли от древността, смисълът на които вече не се разбира. Представете си например канонизация на светци, ставаща в Рим. Някой го провъзгласяват за светец в Рим.
Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след смъртта му.
Как се извършва тази церемония? Церемонията започва, като първо излиза «адвокатът на Бога», advocatus Dei, божественият «защитник». Той превъзнася всички положителни качества на дадения човек, когото трябва да провъзгласят за светец. После излиза «адвокатът на дявола», advocatus diaboli, обвинителя от дявола. Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът.
към текста >>
Калигула насякъл с меча този човек до
смърт
!
Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но, разбира се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа. Подобно на това и Калигула е станал посветен. Той взел само външното. Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс».
Калигула насякъл с меча този човек до смърт!
Но на него, като на император, му се разминало. При римляните всичко това станало изключително външно. Те изгубили вътрешното разбиране за него. Не е чудно, че не успели да разберат правилно и християнството.
към текста >>
[4] една-единствена фраза: «Първооснователят на християните, именуван Христос, е бил осъден на
смърт
от прокуратора Понтий Пилат при управлението на Тиберий.» - Анали, книга 15, 44.
[4] една-единствена фраза: «Първооснователят на християните, именуван Христос, е бил осъден на смърт от прокуратора Понтий Пилат при управлението на Тиберий.» - Анали, книга 15, 44.
към текста >>
7.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус,
смърт
та не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира.
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част.
към текста >>
Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че
смърт
но в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено. Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз.
Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
към текста >>
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане без
смърт
ен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
към текста >>
Тогава той в истинския смисъл става без
смърт
ен.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен.
Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
към текста >>
8.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, без
смърт
на част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира - това е бил истински помен.
към текста >>
Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като
Смърт
ен Петък, Страстен Петък, скръбен петък.
Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък.
Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък.
Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя. Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия.
към текста >>
Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята
смърт
човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот.
Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло. Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига.
Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот.
Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло. То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света. Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.
към текста >>
Човек и след
смърт
та продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа.
Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата. Когато ти умреш, отново възкръсваш на третия ден.
към текста >>
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след
смърт
та.
Това е бил един от най-прекрасните празници в продължение на древните времена.
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта.
Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители.
към текста >>
Защото с него всички древни религии са говорили на човека за без
смърт
ието на душата.
В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители. Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии.
Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
към текста >>
Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на
смърт
та (помена) и празник на възкресението.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата.
Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението.
Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента.
към текста >>
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през
смърт
та и гледа назад към своя земен живот.
Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента.
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот.
После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие.
към текста >>
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за без
смърт
ието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка
смърт
.
Оттук възникват много забележителни неща.
Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт.
За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии.
към текста >>
За всяка
смърт
на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха.
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт.
За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха.
При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
към текста >>
Известно ви е, че празникът, посветен на
смърт
та на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента.
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт. За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла.
Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента.
Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година!
към текста >>
Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на
смърт
та, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии.
Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година! Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.
към текста >>
Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за без
смърт
ието на човешката душа.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг.
Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>
Навсякъде животът побеждава
смърт
та.
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво. Умират само живи същества. Животът е първичен.
Навсякъде животът побеждава смъртта.
И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила. И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери. Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
към текста >>
И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над
смърт
та, давайки ни същевременно и сила.
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво. Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта.
И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила.
И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери. Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
към текста >>
9.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза
смърт
?
Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят. Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно. Но след това друг човек го постигнала същата участ. Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго.
Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт?
Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго?
към текста >>
Ако сте живели в настоящето и сте минали през
смърт
та, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете.
Обаче при връщането си човек се явява съвсем различен от това, което е бил преди. Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали?
Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете.
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие. Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
към текста >>
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез
смърт
та се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете.
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
към текста >>
И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между
смърт
та и новото раждане се проточва достатъчно дълго.
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло? Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили.
И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго.
Кога човек отново се връща на Земята? На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят. Разбира се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това. Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на Земята само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни. И така, човек не се ражда отново в предишните условия.
към текста >>
Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между
смърт
та и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята.
Но кое съдейства за пълната промяна на тези стари условия? Виждате ли, тук не следва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите.
Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята.
От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили. Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята. По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята. Ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство.
към текста >>
Да допуснем, че вие имате работа с мумия, с веществото на мумия; в нея и досега се пазят древните слова: «Който се приближи към моето тяло, ще умре, ще намери
смърт
та си».
Тяхната работа винаги се извършвала така, че по време на балсамирането през цялото време нещо се е произнасяло, нещо се е говорило. Днес това би звучало примерно така: «Този, който се приближи към моето тяло, ще умре». Обаче това се е произнасяло с такава интонация и на такъв език, че материята се е ориентирала по определен начин, така че по време на балсамирането някаква сила преминавала във веществото на подправките. Тя живеела вътре. Съвременните хора вече не вярват в това, но всъщност нещата стоят точно така.
Да допуснем, че вие имате работа с мумия, с веществото на мумия; в нея и досега се пазят древните слова: «Който се приближи към моето тяло, ще умре, ще намери смъртта си».
Така и става, защото дадената субстанция е получила силата, вкарана в нея посредством словото.
към текста >>
Човек преминава през периода между
смърт
та и новото раждане.
Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение.
Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане.
Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето.
към текста >>
Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след
смърт
та си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината!
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание. Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината!
Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>
10.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната
смърт
.
[2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо.
към текста >>
След
смърт
та на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на
смърт
своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
След
смърт
та на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
11.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Автор на въпроса: По каква причина при
смърт
та на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Автор на въпроса: По каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
към текста >>
Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при
смърт
та на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Виждате ли, този въпрос, доколкото можете да си представите, също много, много силно ме е занимавал[1]. Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение.
към текста >>
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на
смърт
та на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на
смърт
та в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така!
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>
Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата
смърт
- всичко в известен смисъл се обостря.
Днес хората съвсем пропускат този факт. Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот. Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние. Така е и с другите природни явления.
Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата смърт - всичко в известен смисъл се обостря.
Но в тези действия взема участие не само това, което се изразява в решението на синедриона, не само това, което е предизвикало обръщането сред хората и т. н. В тези действия вземат участие също така явления, ставащи както на небето, така и в цялата природа.
към текста >>
Както кръвта преди
смърт
та на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата
смърт
.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт.
И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка. Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре. Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа!
към текста >>
В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната
смърт
на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща.
В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите.
Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог,
смърт
та - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите.
Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг.
И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
12.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в без
смърт
ието.
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през
смърт
та!
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през смъртта!
Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието.
към текста >>
Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в без
смърт
ието.
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през смъртта!
Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието.
към текста >>
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и без
смърт
ието.
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум».
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието.
Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
към текста >>
Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в без
смърт
ието!
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум». В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме.
Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието!
Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка. Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>
13.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче естествено е и това, че ако нещо подобно стане, тези хора премълчават за него, те по
смърт
но мълчат, доколкото то не ги устройва.
Но такива неща са ставали безброй пъти! Действително в 1906 г. аз предсказах откритието на цианида в кометите! Това откритие действително беше направено по-късно. Оттук вие можете да видите, че тези неща са фактически верни, защото по-късно те могат да бъдат потвърдени, само ако към тях се подходи правилно.
Обаче естествено е и това, че ако нещо подобно стане, тези хора премълчават за него, те посмъртно мълчат, доколкото то не ги устройва.
Въпреки всичко, това е така.
към текста >>
14.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до
смърт
та на стария Далай-лама.
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама.
Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие. Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад.
към текста >>
Той разглежда културата като обречен на
смърт
болен.
Възможно е да сте чули, че се появи голяма двутомна книга на известния Шпенглер[9] - веднъж той изнесе лекция в Базел. Както чух, това е книгата на Освалд Шпенглер «Залезът на Запада», т. е. залезът на Европа и Америка. Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине.
Той разглежда културата като обречен на смърт болен.
Да, господа, това, което днес се явява външна култура, трябва да загине. Само отвътре, само от духа може да се достигне нещо ново. А външното трябва да загине. Ето защо в книгата става дума за залеза на западните страни, за това, което по необходимост следваше да кажем за външните проявления. Но ето че Шпенглер стига до нещо, което разглежда като позитивно начало, в което той открива новото.
към текста >>
[2] Търговия с опиум англичаните са водели открито и широко, а след като китайският император е въвел закон за
смърт
но наказание за наркотърговците, през 1841 – 1842 г.
[2] Търговия с опиум англичаните са водели открито и широко, а след като китайският император е въвел закон за смъртно наказание за наркотърговците, през 1841 – 1842 г.
Англия обявила война на Китай за «правото на свободен внос» на опиум. – Бел. пр.
към текста >>
15.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за
смърт
та».
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>
9а. една-единствена фраза: «Първооснователят на християните, именуван Христос, е бил осъден на
смърт
от прокуратора Понтий Пилат при управлението на Тиберий.» - Анали, книга 15, 44.
9а. една-единствена фраза: «Първооснователят на християните, именуван Христос, е бил осъден на смърт от прокуратора Понтий Пилат при управлението на Тиберий.» - Анали, книга 15, 44.
към текста >>
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната
смърт
.
34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо.
към текста >>
След
смърт
та на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на
смърт
своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
След
смърт
та на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
16.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята
смърт
.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
17.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на след
смърт
ни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Виждате ли, човекът е много, много сложно същество.
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно. Необходимо е да се има предвид, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
към текста >>
По него се забелязва, че
смърт
та го е завладяла, но все е с облика, който е имал човек, когато е бил жив.
Ако разглеждаме труп - ние можем да го разглеждаме скоро след като човек е умрял, - той има същата форма, същия облик, но става по-бледен.
По него се забелязва, че смъртта го е завладяла, но все е с облика, който е имал човек, когато е бил жив.
Но помислете за това: как би изглеждал този труп след известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага? Ще започне да се разрушава, в него повече не действа това, което би могло отново да го гради, той ще бъде разрушен.
към текста >>
18.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Смърт
та изравнява всички.
Но, господа, суеверията не възникват по такъв начин. Суеверието никога не възниква по такъв начин - някой да го измисли, - то възниква по съвсем друг път. Някога хората са оказвали голямо почитание на своите мъртви, те казвали: докато човек пребивава на Земята, е грешен човек, той освен добро, извършва и зло. Те са имали следната представа за това: умрелият продължава да живее в душата и духа.
Смъртта изравнява всички.
И ако мислели за умрелия, мислели само добро. По такъв начин искали да направят добро за самите себе си, благодарение на това, което те мислели за умрелите.
към текста >>
19.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до
смърт
, понякога от нея се изгубва паметта.
Обаче ако се разглежда тялото, може много лесно да се стигне до гледна точка, че това тяло е и целият човек. В антропософията възгледите не се формират лекомислено. Тук действително се вземат предвид всички съпътстващи мнения. Смята се, че тялото - това е целият човек, при това могат да се намерят много доказателства за това мнение.
Например може да кажем: ако на човек се даде една или друга отрова, която не води веднага до смърт, понякога от нея се изгубва паметта.
Това изглежда по същия начин, както ако тялото беше машина и всичко се основава на действието на тази машина. Ако, да кажем, при човек стане спукване на кръвоносни съдове в мозъка и изтичайки, кръвта окаже налягане върху нервите, той може да изгуби не само паметта си, но и разсъдъка си като цяло. Следователно можем да кажем: всичко зависи от телесността, от тялото. Но, виждате ли, такъв начин на мислене в края на краищата не издържа проверка, той не издържа проверка, защото тогава би трябвало да кажем: да, човек мисли с помощта на своя мозък. Какво всъщност става в мозъка, докато човек мисли?
към текста >>
Там винаги отчасти присъства
смърт
та.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат.
Там винаги отчасти присъства смъртта.
Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо.
към текста >>
Окончателната
смърт
се състои в това, че тялото започва да се разпада.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта.
Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада.
Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте!
към текста >>
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства
смърт
та.
Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>
20.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята
смърт
.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
НАГОРЕ