Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
7
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
Намерени са
6553
резултата от
1250
текста в
7
страници с която и да е от думите за : '
Наука
'.
На страница
7
:
553
резултата в
120
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една
наука
, която не е само абстрактна, а една жива
наука
, която затова обаче е също онази
наука
, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и
наука
се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
2.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Отсъствието на основа за обществената
наука
.
Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността.
Отсъствието на основа за обществената наука.
Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд. Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки.
към текста >>
Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната
наука
и в абстрактната
наука
при Дюбоа-Раймонд.
Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид.
Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки.
към текста >>
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната
наука
към обикновения начин на мислене.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене.
Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас.
към текста >>
(Форономия – учение за движението, част от механиката,
наука
за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
3.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И именно това, което наричаме духовна
наука
, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот.
И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление.
Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области.
към текста >>
Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си
наука
той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано.
И за да не бъда разбран неправилно, искам да направя и една методическа забележка. Виждате ли, начинът на представяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна.
Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си наука той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано.
– Разбира се, работата е в това, че при научната дейност днес просто възниква необходимост много неща да се казват, основавайки се на наблюдението, което после е необходимо да се проверява, поради натрупването на все по-голямо количество факти, изискващи провеждането на проверка. Няма да предполагаме, че, да кажем, в самото начало на някое разглеждане работата ще тръгне така, че до нищо да не се доберем и да кажем: с това нищо не се доказва. С течение на времето нещата, разбира се, се доказват, проверяват се, но много неща трябва да бъдат представени в началото просто изхождайки от наблюдението, за да се създадат подходящите понятия и подходящите идеи. И така, моля ви да разглеждате тези лекции като нещо цяло, тоест да търсите ясни доказателства за много неща, които в първите лекции ви се струват просто като твърдения, чак в последните доклади. Там ще бъде потвърдено много от това, което засега ще дам, например, като понятия и идеи въобще.
към текста >>
И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната
наука
математика или от абстрактната
наука
механика.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин.
И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика.
Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
Той казва, че това не е точна
наука
и тук се намесва субективността.
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда. Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност. Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен.
Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността.
Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения. Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда! Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си.
към текста >>
И изхождайки от това, то е създало съвременната
наука
астрономия в нейната особена форма като образ на света.
Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие.
И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света.
Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло.
към текста >>
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска
наука
, колкото математика се съдържа в тях“.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“.
– И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
към текста >>
Все още я няма науката, която би могла да осъществи преход към социалната
наука
.
Това е, което трябва да се преодолее. Ако не преодолеем това, науката ни ще се затлачи. Тя все повече и повече се раздробява. Хората вече не се разбират един друг. Как може да се обърне науката в социално-научно направление, как способстват на всичко това темите, за които ще говоря в тези лекции?
Все още я няма науката, която би могла да осъществи преход към социалната наука.
към текста >>
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична
наука
.
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука.
Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион?
към текста >>
Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата
наука
.
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения.
Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука.
Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
към текста >>
Напълно възможно е да бъде изградена
наука
, която ще се съобразява, от една страна, с описанието на астрономическите процеси и, от друга страна, с описанието на всичко принадлежащо към нея в ембриологията, защото ембриологията е само другата страна.
Напълно възможно е да бъде изградена наука, която ще се съобразява, от една страна, с описанието на астрономическите процеси и, от друга страна, с описанието на всичко принадлежащо към нея в ембриологията, защото ембриологията е само другата страна.
към текста >>
Духовната
наука
вече е крачка към промяната.
В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове.
Духовната наука вече е крачка към промяната.
Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>
Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната
наука
с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната.
Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска
наука
, колкото математика се намира в него“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ.
Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
4.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Те са имали доста сериозна календарна
наука
.
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления.
Те са имали доста сериозна календарна наука.
Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната
наука
разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето.
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата
наука
?
От този исторически факт можете да видите, че днес в науката, изглеждаща най-надеждна, доколкото самата тя е математизирана, в астрономията, съществуват парещи въпроси, просто следващи от историята парещи въпроси.
И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука?
И ако питаме по-нататък, въпросите трябва да ги ориентираме в малко по-друга насока: може ли изобщо чисто математическото разглеждане да доведе до някаква реална гаранция? Помислете само за това, че математическото разглеждане ни изкарва от всякаква външна реалност. Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8]. Тя се отличава от всяка външна реалност. Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при определени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително.
към текста >>
Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“
наука
, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че предоставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
Виждате, как целия свят се слива в нас, когато разглеждаме човека в неговата цялост, и колко необходимо е да се вгледаме в това сливане, за да се приближим към единното разглеждане на човека. Но какво прави специализацията в науката? Тя ни отдалечава от реалността. Тя ни вкарва в чисто абстрактни области.
Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“ наука, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че предоставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
към текста >>
(Съгласно Бартел Лендерт /Ван-дер-Варден/, „Пробуждащата
наука
“ Bd.
[3] Поразително е познанието им за периодите, през които дадени събития се повтарят. Такъв, наречен на името на гърка Метон е 19-годишният цикъл на връщане на положението на Слънцето и Луната по отношение на неподвижните звезди. Гръцкият астролог Реторий (Rhetorius) е пресметнал на базата на халдейски източници много такива периоди, например за Марс: 284 години = 151 орбитални периода = 133 синодични периода. Двете числа са признати от днешната астрономия за грешни с 1 ден, тоест имат относителна грешка 0,01 промила (пресметнато в сидерични години, защото, съгласно Ван-дер-Варден, вавилонците не са познавали тропическата година). Реторий и другите за обратното връщане установяват „големи години“, например като правилото: „Космическото завръщане става след 1 753 005 години; тогава всички звезди се схождат в 30 градус на Рака или в 1 градус на Лъва, и става пълното осъществяване;“.
(Съгласно Бартел Лендерт /Ван-дер-Варден/, „Пробуждащата наука“ Bd.
2, Basel 1968, S. 109 und 116.)
към текста >>
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната
наука
“, GA 162 .
Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
към текста >>
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна
наука
.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения.
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика.
към текста >>
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната
наука
е усвоила само част, отмиращата част.
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така.
към текста >>
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната
наука
към древното ясновиждане.
След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28.
към текста >>
5.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната
наука
.
Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото.
При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Виждате, че новата астрономическа
наука
трябва да се гради на основата на духовната
наука
.
Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната. Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето. Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия.
Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука.
И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек. Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия. И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия.
към текста >>
6.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна
наука
, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим.
Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции. Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността. Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти. Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата
наука
, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна
наука
, а в един момент ни се изплъзват.
Какво означава това?
Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват.
Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото. Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос. Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото. Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически.
към текста >>
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната
наука
, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
към текста >>
Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната
наука
нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност.
Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната
наука
.
Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми.
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>
Разработваме математиката като формална
наука
, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем?
Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници. Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес. Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката. Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
7.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В книгата си „Въведение в тайната
наука
“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване. Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта. Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития.
В книгата си „Въведение в тайната наука“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
към текста >>
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес
наука
и духовната
наука
, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини.
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство.
Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
[5] „Въведение в тайната
наука
“ – GA13
[5] „Въведение в тайната наука“ – GA13
към текста >>
8.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната
наука
“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение.
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение.
Тази епоха, която, естествено, както и следващата, е продължила повече от две хиляди години, ни показва човека в такова състояние, когато той свързва външните явления още не разсъдъчно, а възприема света по-скоро чувствено, включително и по отношение на небесната посока. Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха. Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра. Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр.
към текста >>
Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната
наука
“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура.
И така, стигаме до съвсем друг период в положението на човека в света. И ако преминем към още по-ранни времена, ще видим още по-голямо сливане на човека с обкръжаващия го свят.
Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура.
Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с лед. Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор. Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на ледника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато обледеняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
към текста >>
9.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разглеждайки само фактите и опитвайки да намерим свободна от хипотези
наука
, стигаме до необходимостта да подложим на сериозна критика понятието пространство.
Виждате, че стигнахме до представи, които, от една страна ни доведоха до ледниковия период, а от друга страна, в известна степен към реформа на евклидовото пространство, но изхождайки от по-различен дух, отколкото правят това Минковский[5] и другите.
Разглеждайки само фактите и опитвайки да намерим свободна от хипотези наука, стигаме до необходимостта да подложим на сериозна критика понятието пространство.
Ще поговорим по-нататък за това утре.
към текста >>
10.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична
наука
.
Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената.
Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука.
Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната
наука
, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите.
Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята.
към текста >>
[1] когато изнасям другите лекции – 4 лекции за академици „Опити в отношенията на духовната
наука
с отделни специални науки“ изнесени от 11 до 15 януари 1921 г., наполовина публикувани в „Gegenwart“, Jg.
[1] когато изнасям другите лекции – 4 лекции за академици „Опити в отношенията на духовната наука с отделни специални науки“ изнесени от 11 до 15 януари 1921 г., наполовина публикувани в „Gegenwart“, Jg.
14, Bern 1952/53.
към текста >>
11.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата
наука
, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността.
Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид.
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
1917 „Допълване на днешната
наука
чрез антропософията“, GA 73.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал. В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02.
1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73.
Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
12.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската
наука
не можем да избегнем приемането на тази връзка.
Днес бих искал да се занимаем с нещата, които, може би ви затрудняват в разбирането на това, което сме разглеждали досега. Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото мислене – искат да поставят в основата му. Разгледахме мировите явления във връзка с човека в най-различни направления. Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник.
Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската наука не можем да избегнем приемането на тази връзка.
към текста >>
13.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В критиката за разбирането на труда[3] често съм посочвал тази връзка и е невъзможно заниманието с теоретична икономика, ако не търсиш тук връзката между чистата обществена
наука
и физиологията.
Сега човек е така устроен, че не можем да го лишим от това движение, разбира се и с паралелното превръщане в обмяната на веществата. Заради неговата организация не можем съвсем да го лишим от това. За този, който работи като пощальон, самата професия се грижи за движението по хоризонталата; този, който не е пощальон, трябва да прави разходки. Върху това е основано също интересното отношение в аспекта на народното стопанство между подвижността на човека, използвана в народното стопанство, и подвижността на човека, оставаща вън от народното стопанство – в игри, спорт и други подобни. Тук вече физиологичните неща се сливат с народностопанските.
В критиката за разбирането на труда[3] често съм посочвал тази връзка и е невъзможно заниманието с теоретична икономика, ако не търсиш тук връзката между чистата обществена наука и физиологията.
Но в дадения момент за нас е важна възможността да разгледаме този паралелен процес: движението в хоризонтална равнина и определен процес на обмяна на веществата.
към текста >>
Това е нещо, на което съвременната
наука
отделя толкова малко внимание.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън. Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение. При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека.
Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание.
Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”. Когато нещата се представят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”. Ако той не обърне внимание на това, стават именно такива неща при по-късните изследвания.
към текста >>
Това е, към което трябва да се стремим в истинската
наука
: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления.
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления.
Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги определим едно чрез друго. Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
към текста >>
Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна
наука
: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления. Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги определим едно чрез друго.
Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
към текста >>
14.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна
наука
.
Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход.
Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква
наука
така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам.
Но тук бих искал да ви обърна внимание на това, че разминаването между природния миров ред и моралния миров ред се проявява също в някои специални области. Такава е областта, с която тук имаме работа. Също и тук в рамките на развитието на човечеството по някакъв начин е станал разрив между природния аспект и моралния аспект. Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия.
Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам.
Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда. Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти. При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце.
към текста >>
15.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Достатъчно е само да си спомним, на какви пътища се надяват в процеса на обикновеното днешно обучение в една или друга експериментална
наука
, просто защото нищо друго не могат нито да видят, нито да поставят, освен това, което е установено чрез приборите.
Работата тук е именно в това. По такъв начин трябва да разбираме задачите на времето.
Достатъчно е само да си спомним, на какви пътища се надяват в процеса на обикновеното днешно обучение в една или друга експериментална наука, просто защото нищо друго не могат нито да видят, нито да поставят, освен това, което е установено чрез приборите.
Как ще успеете да изучавате гьотевия спектър с помощта на днешните инструменти? Разбира се, няма да успеете! С помощта на днешните инструменти няма да успеете да получите нищо друго, освен това, което четете в книгите по физика. Няма да можете да разберете защо отхвърляме „светлинните лъчи“ при светлинните явления, където изобщо няма никакви лъчи. Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10).
към текста >>
16.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Последните проблясъци на древната
наука
на посвещението през средновековието.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието.
Йоханес Скотус Еригена. Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията. Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея.
към текста >>
Настоящ разрив между външната
наука
на природата и вътрешната
наука
на човека.
Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека.
Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно край но състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние. Една незаконородена наука: физиология. Мисията на една Антропософска наука. Модерната техника и изследването на Духа.
към текста >>
Една незаконородена
наука
: физиология.
Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека. Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно край но състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние.
Една незаконородена наука: физиология.
Мисията на една Антропософска наука. Модерната техника и изследването на Духа.
към текста >>
Мисията на една Антропософска
наука
.
Настоящ разрив между външната наука на природата и вътрешната наука на човека. Как да внесем отново живот в идеята, която си съставяме за физическите явления. Неодушевената природа съставлява едно край но състояние на живота; етерната природа съставлява неговото начално състояние. Една незаконородена наука: физиология.
Мисията на една Антропософска наука.
Модерната техника и изследването на Духа.
към текста >>
Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната
Наука
, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество.
Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>
Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната
Наука
, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество. Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/.
Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната
Наука
.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука. Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната
наука
.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
17.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
През октомври 1920 година Рудолф Щайнер откри този Център на Университета на Духовната
Наука
, който бе по този начин основан и в който скоро щяха да бъдат открити секции на изкуството и науката.
През октомври 1920 година Рудолф Щайнер откри този Център на Университета на Духовната Наука, който бе по този начин основан и в който скоро щяха да бъдат открити секции на изкуството и науката.
към текста >>
През тези последни дни на 1922 година, един Цикъл от сказки върху "Раждането на естествените науки" трябва да изложи, докъде последните столетие можаха да доведат човешкия дух, с какви граници трябваше те фатално да се сблъскат, най-после, кои човешки способности, временно подтиснати, но продължаващи да живеят, трябваше да възкръснат днес под една нова и регулирана форма, за да допълнят и да продължат делото на модерната
наука
.
През тези последни дни на 1922 година, един Цикъл от сказки върху "Раждането на естествените науки" трябва да изложи, докъде последните столетие можаха да доведат човешкия дух, с какви граници трябваше те фатално да се сблъскат, най-после, кои човешки способности, временно подтиснати, но продължаващи да живеят, трябваше да възкръснат днес под една нова и регулирана форма, за да допълнят и да продължат делото на модерната наука.
към текста >>
18.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна
наука
, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят.
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
към текста >>
Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една
наука
на мъртвото.
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки. Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е. лишени от всяка свобода и съзнателна личност.
Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "
Наука
"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната
наука
и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В.
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече
наука
, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>
В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната
наука
.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година.
В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече
наука
за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една
наука
на духа разглеждан за самия него.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят.
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него.
Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него. Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален. Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
Днешната
наука
прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало.
Ние не ще разискваме тук върху това схващане, пуснало толкова дълбоки корени в духовете, че неотдавнашните работи, които доведоха до там, да се говори за един принцип на индетерминизъм, не са в състояние да го разклатят. Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него. Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него. Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален.
Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало.
Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа". /Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази
наука
на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени.
към текста >>
19.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната
Наука
.
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука.
Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили. Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума. Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
към текста >>
С богословската
наука
той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха.
Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката
наука
остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
към текста >>
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката
наука
; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
към текста >>
В този интервал от 100 години се роди западната
наука
.
В този интервал от 100 години се роди западната наука.
По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла. До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата
наука
, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние.
Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
20.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Погледнато по-отблизо, ние виждаме, че Майстер Екхардт представя една по-древна
наука
за душата, тази, която човечеството беше познало до тогава и която позволяваше на човека да каже: в мене има нещо, което живее, и това нещо е божествено.
Погледнато по-отблизо, ние виждаме, че Майстер Екхардт представя една по-древна наука за душата, тази, която човечеството беше познало до тогава и която позволяваше на човека да каже: в мене има нещо, което живее, и това нещо е божествено.
към текста >>
Обаче цялата тази
наука
почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената.
Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр.
За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>
Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една
наука
на природата.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори.
Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата.
Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ. Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа. Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
Ние не можем да изградим една
наука
на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна
наука
, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори. Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата.
Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ.
Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа. Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
Именно защото по силата на своето развитие човекът е изгубил всякакъв вътрешен допир с нея, той е търсил да създаде една
наука
на природата.
Именно защото по силата на своето развитие човекът е изгубил всякакъв вътрешен допир с нея, той е търсил да създаде една наука на природата.
към текста >>
21.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната
наука
.
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в смисъла, който ние даваме днес на тези думи. Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят.
Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната наука.
Днес хората имат явен стремеж да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
към текста >>
Съвременната психологическа
наука
е станала толкова материална, толкова повърхностна, че явно човекът е изгубил всяка способност да слиза вътре в себе си, в тези глъбини на душата, къде би намерил например изворите на геометрическата мисъл.
Съвременната психологическа наука е станала толкова материална, толкова повърхностна, че явно човекът е изгубил всяка способност да слиза вътре в себе си, в тези глъбини на душата, къде би намерил например изворите на геометрическата мисъл.
Човекът се задоволява със своето състояние на обикновеното съзна ние; той вижда в математиката плода на своята мисъл, а не на вътрешната опитност. Въпреки това той никога не би стигнал да схване пространството с три измерения, ако нямаше вътре в себе си чувството на тези три измерения, на тези три посоки.
към текста >>
Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа
наука
по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека?
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството.
Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека?
Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува. Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения. Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми.
към текста >>
22.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В думите, с които той украсява модерната
наука
, има нещо музикално, омагьосващо.
Джордано Бруно се явява като прославител, бихме могли да кажем, като защитник на модерните схващания, на идеите на Коперник. Трябва да бъдем добре проникнати от необходимостта за явяването на тези идеи, за да разберем начина, тона, с който Джордано говори или пише, съвършено различен от тона, който обикновено се използува от един привърженик на научния метод; истината е, че Джордано Бруно говори за вселената не като математик, а като лиричен поет.
В думите, с които той украсява модерната наука, има нещо музикално, омагьосващо.
към текста >>
При него атомизмът е още една
наука
на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека.
Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
При него атомизмът е още една наука на духа и самият атом е нещо живо; съвкупността от космически закони е като една душа; не че той би могъл да участвува още, по начина на един мистик от миналото, в живата действителност на тази душа чак до най-малките неща и да вижда в математическите закони на космоса намеренията на духа; но чрез поезията той се издигна до възхищението, до прославянето на това, което от сега нататък е станало външно, чуждо на човека.
към текста >>
Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една
наука
на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория.
Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното.
Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория.
Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа. Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната наука: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам. За него не може да става дума да се допусне хипотезата за нещо надарено с някой материално свойство, каквото би било елементът в трептене. Аз схващам духовно, казва той, това, което е на основата на физическия свят на явленията; причината за цвета, който възприемам, е духът, духът, който чувствувам еднакво и в себе си.
към текста >>
Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната
наука
: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам.
Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното. Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория. Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа.
Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната наука: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам.
За него не може да става дума да се допусне хипотезата за нещо надарено с някой материално свойство, каквото би било елементът в трептене. Аз схващам духовно, казва той, това, което е на основата на физическия свят на явленията; причината за цвета, който възприемам, е духът, духът, който чувствувам еднакво и в себе си.
към текста >>
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния живот на човешкото същество, съвременната
наука
е стигнала до там, да разглежда само това, което е мъртво.
Искайки да овладеят природните явления с помощта на отвлечените математики, съвършено чужди на вътрешния живот на човешкото същество, съвременната наука е стигнала до там, да разглежда само това, което е мъртво.
Математиките са били изключени от живота, те могат да бъдат приложени следователно само към мъртвото. Но би и могло да бъде иначе; чрез самата природа на математическото разсъждение, експерименталните науки са били доведени до там, да разглеждат само това, което е неодушевено.
към текста >>
Беше необходима една
наука
на мъртвото, на това, което е преходно.
В света, който ни заобикаля, това, което живо, е по необходимост предназначено да умре.
Беше необходима една наука на мъртвото, на това, което е преходно.
Тя трябваше да се роди именно в момента, в епохата, кога то човечеството беше узряло да я разбера. Но ние разбираме, че един човек като Бъркли, понеже живееше още в миналото, е могъл да се надигне против нея.
към текста >>
Обаче модерната
наука
завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне.
Обаче модерната наука завладява напълно тази област, която Джордано Бруно искаше да поетизира, в която самият Нютон не се чувствуваше напълно удобно и в която Бъркли отказа да проникне.
към текста >>
Математиките станаха една отвлечена
наука
, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
Днес ние имаме нужда да си съставим една ясна идея за това, което е модерната мисъл; ето защо трябва да се върнем в миналото в нейната изходна точка.
Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
Защото, докато не намерим духа в природата, ние не ще стигнем до едно задоволително схващане на духа.
към текста >>
Аз никога не съм бил противник на модерната
наука
, защото винаги съм я считал като необходима за нашата епоха.
За да завърша, позволете ми една малка лична забележка.
Аз никога не съм бил противник на модерната наука, защото винаги съм я считал като необходима за нашата епоха.
Аз се опълчих против лошите тълкувания на съвършено правилните научни открития. Изрично подчертавам и повтарям тук, не бих искал да мина за един противник на експерименталните науки, защото не съм такъв; би значило да се отнесем несправедливо към Антропософията, ако бихме намерили някакво противопоставяне, лошо разбрано, между това, което тя търси на духовното поле съобразно самите духовни нужди на нашето време, и това, което науката трябва по необходимост да търси на едно друго поле.
към текста >>
23.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една
наука
на природата, от която липсва човекът.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание. Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода. Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород.
Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът.
Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи. Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
24.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тя се превръща в една вътрешна
наука
, както това беше станало за математиките.
До началото на 15-то столетие, погледът, който човекът насочваше върху физическите явления, свързан с неговото вътрешно чувство, го правеше да ги вижда по-близки, по-сродни с него. Той живееше в общение с природата. Но с настъпването на 15-то столетие този поглед се забулва; природата се отдалечава от човека и ние видяхме, как математиките, станали съвършено чужди за него, започват да сътрудничат с естествените науки. От сега нататък вече вътрешното съзнание на физическия организъм, човешката физика е изгубена.
Тя се превръща в една вътрешна наука, както това беше станало за математиките.
Физическите явления на вътрешният човешки свят преминаха на обективното поле.
към текста >>
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа
наука
, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно. Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес.
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика.
Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
към текста >>
25.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било
наука
на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Древната, инстинктивна
наука
на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят.
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят.
Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
към текста >>
Обаче духовната
наука
в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти.
Ние се намираме в началото на тази нова ера.
Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти.
Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология. Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението. Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас.
към текста >>
Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната
наука
на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти.
Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението. Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас.
към текста >>
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната
наука
на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно.
към текста >>
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната
наука
, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната
наука
, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял.
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
към текста >>
Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа
наука
за човешкото същество.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз. Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления.
Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
В миналото никой не би имал идеята за една физическа
наука
основана на нещо друго освен на вътрешната опитност.
В миналото никой не би имал идеята за една физическа наука основана на нещо друго освен на вътрешната опитност.
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание. Можем да кажем, че физическата наука, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят.
към текста >>
Можем да кажем, че физическата
наука
, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят.
В миналото никой не би имал идеята за една физическа наука основана на нещо друго освен на вътрешната опитност. Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание.
Можем да кажем, че физическата наука, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят.
към текста >>
Това присъствие на Аза образуваше основата на една
наука
по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология.
Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем. Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване. Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление.
Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология.
Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
към текста >>
Развитието на съвременната
наука
се дължи на една метаморфоза на съзнанието.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието.
Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания. И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
към текста >>
Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или
наука
на духа, се е превърнала почти в нищо.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка.
Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо.
Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната
наука
.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци.
Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука.
От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>
След като от човека бе извлечено всяко духовно съдържание и бе построена произволно една външна физика, към човека се прилага тази нова
наука
.
Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съзнание. Ван Хелмонт или Парацелзий имат за него вече само едно слабо чувство, което отслабва още повече у привържениците на ятрохимическата школа и изчезва напълно у ятромеханиците. Всяко понятие за етерното тяло се изпарява; остава само понятието за физическото тяло, съставено от твърди части, което се третира само чрез физическите методи.
След като от човека бе извлечено всяко духовно съдържание и бе построена произволно една външна физика, към човека се прилага тази нова наука.
Човекът не е вече едно живо същество, той е един празен чувал напълнен с теории.
към текста >>
Така се роди една
наука
, която е съвършено приспособена към природата; тя днес тържествува, но се оказва абсолютно безсилна, когато бива приложена към познанието на човешкото същество.
Така се роди една наука, която е съвършено приспособена към природата; тя днес тържествува, но се оказва абсолютно безсилна, когато бива приложена към познанието на човешкото същество.
към текста >>
26.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Изхождайки още веднъж от данните на Духовната
наука
, нека припомним, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, чиято природа отговаря на тази на душата, и Аз.
Материята на една тема като нашата е неизчерпаема; ние постоянно можем да разширяваме и задълбочаваме нейното изучаване. Но тъй като трябва да си поставим една граница, налага се да се задоволим да дадем някои указания върху метода, който трябва да следваме. Аз ще се постарая да допълня направленията, които бяха дадени, по такъв начин, че да може да се направи един извод, едно заключение.
Изхождайки още веднъж от данните на Духовната наука, нека припомним, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, чиято природа отговаря на тази на душата, и Аз.
Физическото тяло отговаря на това, което има най-малко значение в организма: органите с определени, точни очертания. Много по-голямо е значението на това, което е подчинено на етерните сили, т.е. на течностите на организма, обхванати непрестанно в едно течение на постоянно нови комбинации и примесвания.
към текста >>
В миналото психологията беше
наука
за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него. Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят.
В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>
Днес ние имаме от една страна външната
наука
за природата, от друга страна вътрешната
наука
за човека; и двете съставляваха в миналото обект на една и съща лична опитност.
Днес ние имаме от една страна външната наука за природата, от друга страна вътрешната наука за човека; и двете съставляваха в миналото обект на една и съща лична опитност.
Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания, мисли, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
към текста >>
Следователно обектът на съвременната
наука
е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания, мисли, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
Днес ние имаме от една страна външната наука за природата, от друга страна вътрешната наука за човека; и двете съставляваха в миналото обект на една и съща лична опитност.
Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания, мисли, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
към текста >>
Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една
наука
на неживото, на смъртта.
До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание.
Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта.
Това именно съставлява и величието на съвременната наука. Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните. Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото. Ето защо природата на нашата наука е смъртта.
към текста >>
Това именно съставлява и величието на съвременната
наука
.
Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание. Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта.
Това именно съставлява и величието на съвременната наука.
Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните. Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото. Ето защо природата на нашата наука е смъртта.
към текста >>
Ето защо природата на нашата
наука
е смъртта.
Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание. Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта. Това именно съставлява и величието на съвременната наука. Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните. Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото.
Ето защо природата на нашата наука е смъртта.
към текста >>
Природата, за съвременната
наука
, която я е обхванала в схващанията и идеите на днешната физика, не е вече освен един мъртъв труп.
Природата не е била винаги един мъртъв труп в очите на човека. Би било безумие да вярваме, когато имаме пред очите си един мъртъв труп, че той е бил винаги в състоянието, в което го виждаме. Чрез самия факт, че признавам в него един мъртъв труп, аз допускам, че някога той е бил един жив организъм.
Природата, за съвременната наука, която я е обхванала в схващанията и идеите на днешната физика, не е вече освен един мъртъв труп.
към текста >>
Трябва да ги изучаваме чрез методите на Духовната
наука
.
Това, което трябва да изучаваме у човека, е животът а не да търсим да внесем в него физиката и химията.
Трябва да ги изучаваме чрез методите на Духовната наука.
Духовната наука е тази, която ще бъде призвана да допълни естествените науки, според необходимостите на бъдещето.
към текста >>
Духовната
наука
е тази, която ще бъде призвана да допълни естествените науки, според необходимостите на бъдещето.
Това, което трябва да изучаваме у човека, е животът а не да търсим да внесем в него физиката и химията. Трябва да ги изучаваме чрез методите на Духовната наука.
Духовната наука е тази, която ще бъде призвана да допълни естествените науки, според необходимостите на бъдещето.
към текста >>
Съвременната
наука
е стигнала до там, да не разглежда друго освен мъртвия труп.
Съвременната наука е стигнала до там, да не разглежда друго освен мъртвия труп.
На антропософската Духовна наука се пада задачата да намери отново познанието на живото същество, на първичното същество, каквото действително е съществувало в началото на земното развитие. В миналото природата е била нещо съвършено различно от това, което тя е днес. Днес ние ходим по мъртвия труп на това, което в миналото е било живот. Обаче това начално състояние се е запазило в нисшата природа на човешкото същество. Имен но там можем да намерим отново това, което човекът е бил в миналото, там ние можем да отидем назад даже до старата сатурнова вселена.
към текста >>
На антропософската Духовна
наука
се пада задачата да намери отново познанието на живото същество, на първичното същество, каквото действително е съществувало в началото на земното развитие.
Съвременната наука е стигнала до там, да не разглежда друго освен мъртвия труп.
На антропософската Духовна наука се пада задачата да намери отново познанието на живото същество, на първичното същество, каквото действително е съществувало в началото на земното развитие.
В миналото природата е била нещо съвършено различно от това, което тя е днес. Днес ние ходим по мъртвия труп на това, което в миналото е било живот. Обаче това начално състояние се е запазило в нисшата природа на човешкото същество. Имен но там можем да намерим отново това, което човекът е бил в миналото, там ние можем да отидем назад даже до старата сатурнова вселена.
към текста >>
Така се яви една незаконородена
наука
, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една
наука
за човешкото същество.
Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията. Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
Единственото средство, за да стигнем на добър край, е да се заловим сериозно да прилагаме в областта на физиката и на химията методите на Духовната
наука
.
Ние ще успеем да отговорим на изискванията на времето, не като се залъгваме с хубави фрази; нито пък правейки компромис между психологията и химията.
Единственото средство, за да стигнем на добър край, е да се заловим сериозно да прилагаме в областта на физиката и на химията методите на Духовната наука.
Ако имаме ленив дух, ние мислим, че за да съдим за нещата, необходимо е да бъдем ясновидци: и, очаквайки да станем такива, ние се пазим да произнесем едно критично съждение върху физиката, химията, а още по-малко върху физиологията.
към текста >>
Привържениците на атомизма имат винаги спрямо Духовната
наука
един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално.
Привържениците на атомизма имат винаги спрямо Духовната наука един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално.
И що се отнася за външната природа те са прави. Ако не намерим да им предложим като отговор нищо друго освен тези полу-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.
към текста >>
Ние не ще сме нагодили само малко медицинската
наука
към вкуса на миналото, а ще сме основали една истинска Антропософска медицина.
Тук има една мисия за изследователите, които са добили необходимото устройство на духа в една или друга област на науката за тази задача. Когато тази задача бъде изпълнена, ние ще имаме не вече Антропософия оцветена с физика и химия, а една Антропософска химия, една Антропософска физика.
Ние не ще сме нагодили само малко медицинската наука към вкуса на миналото, а ще сме основали една истинска Антропософска медицина.
към текста >>
Тук имаме една главна задача на Антропософията, на която отговаря основаването на лаборатории, в които трябва да се работи интензивно по методите на Духовната
наука
.
Тук имаме една главна задача на Антропософията, на която отговаря основаването на лаборатории, в които трябва да се работи интензивно по методите на Духовната наука.
към текста >>
Трябва също нашата медицинска
наука
да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да напредва.
Трябва също нашата медицинска наука да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да напредва.
Защото всяко патологическо явление е едно анормално психологическо явление и всеки процес на лечение е един анормален химически процес. Ние не ще имаме една истинска патология, една истинска терапевтика, освен тогава, когато ще сме научили да виждаме, как трябва да разбираме психологическото явление на болестта и как трябва да действуваме върху химическия процес на лечението.
към текста >>
Съвременната
наука
стига вече до величествени резултати, защото в миналото хората никога не биха могли да наблюдават истински неживата материя и не биха могли да извлекат нищо от тези наблюдения.
Съвременната наука стига вече до величествени резултати, защото в миналото хората никога не биха могли да наблюдават истински неживата материя и не биха могли да извлекат нищо от тези наблюдения.
Те не можаха да се заловят да изуча ват истински привидността, вътрешната илюзия да я оживят със силата на волята, и не можаха следователно да бъдат свободни.
към текста >>
Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата
наука
на неживото.
Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката. Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп.
Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото.
Това чувство именно ще тласне хората да търсят духа по други пътища.
към текста >>
След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова
наука
, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа.
След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната
наука
, трябва да основем една нова антропософска
наука
, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
27.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната
наука
отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената.
Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената.
Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза. Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.
към текста >>
Духовната
наука
има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота.
Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество.
към текста >>
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната
наука
, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>
За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска
наука
, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи.
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници.
За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи.
Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
28.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Наблюдение на Макрокосмичното като задача на духовната
наука
: Земя и растеж на растенията
Наблюдение на Макрокосмичното като задача на духовната наука: Земя и растеж на растенията
към текста >>
29.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници
наука
, но и мироглед.
Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt/ активно се противопоставя на това. Точно тези значителни постижения, които никой, който има собствени познания по предмета не може да оспори, доведоха до убеждението, че до истината се стига едва чрез познанието за веществата. Тези познания се раждат в научните лаборатории. Спечелените в миналото непосредствени възприятия и опитности в селското стопанство, въз основа на които почива цялото досегашно развитие, бяха приети за субективни и оттам за ненаучни. Че възприятието е субективно, а същността на „нещата сами по себе си“ наистина съществува, но не може да бъде опозната, твърдеше още преди едно столетие от висока философска позиция Имануел Кант.
Редукционизмът, редуцирането на пълнотата на непосредствените изживявания и опитности до изучаване само на веществата, стана не само метод на една простираща се в определени граници наука, но и мироглед.
Може би за различните хора това не важи изцяло, но тези възгледи дадоха определена насока в развитието на науката в областта на селското стопанство и сложиха своя отпечатък, като повлияха на практиката в небивал до сега обхват.
към текста >>
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната
наука
, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия.
Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми. Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот.
към текста >>
Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна
наука
“.
През 1920 Рудолф Щайнер е помолен да проведе курс за земеделци. Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни положения.
Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“.
Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика. Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство. Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература. Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство.
към текста >>
30.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Също така детинско е, когато се вярва, че това, което днешната
наука
констатира в непосредствената близост до растението, или в непосредственото обкръжение, че от него зависи това, което там се наблюдава.
Също така детинско е, когато се вярва, че това, което днешната наука констатира в непосредствената близост до растението, или в непосредственото обкръжение, че от него зависи това, което там се наблюдава.
В израстването и развитието на растението участва цялото небе със своите звезди. Това трябва да се знае. Това трябва най-после действително да влезе в главите. Човек трябва да си каже, че е също така детинско да се прилага ботаника по днешния начин, както е детински наивно да се говори за стрелката така, както вече казах.
към текста >>
А пък нищо, нищо не е дадено в съвременната
наука
, нито дори средствата и пътят за да се опознае такова нещо.
Доколкото обаче тези пръсти съдържат сетивна субстанция, обвита с топлина и др. подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция. Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият живот на човека и животните.
А пък нищо, нищо не е дадено в съвременната наука, нито дори средствата и пътят за да се опознае такова нещо.
Човек не може да го опознае чрез днешната наука. Със средствата, с които работи, днешната наука не може да достигне до нещо подобно. Невъзможно е, няма изгледи за това.
към текста >>
Човек не може да го опознае чрез днешната
наука
.
подобни, тя също е доставена от храната през стомаха. И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция. Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият живот на човека и животните. А пък нищо, нищо не е дадено в съвременната наука, нито дори средствата и пътят за да се опознае такова нещо.
Човек не може да го опознае чрез днешната наука.
Със средствата, с които работи, днешната наука не може да достигне до нещо подобно. Невъзможно е, няма изгледи за това.
към текста >>
Със средствата, с които работи, днешната
наука
не може да достигне до нещо подобно.
И както често съм изтъквал тук, всичко това навлиза в органите чрез един седемгодишен цикъл, така че субстанциално по отношение на органите на двигателно-веществообменната система човекът е изграден от космична субстанция. Само нервно-сетивната система е изградена от земна субстанция. Виждате ли, това е факт от такова фундаментално значение, че само ако той се знае, може правилно да бъде преценяван физическият живот на човека и животните. А пък нищо, нищо не е дадено в съвременната наука, нито дори средствата и пътят за да се опознае такова нещо. Човек не може да го опознае чрез днешната наука.
Със средствата, с които работи, днешната наука не може да достигне до нещо подобно.
Невъзможно е, няма изгледи за това.
към текста >>
Обществото. Мероприятията в Кобервитц и в Бреслау" в „Какво се случва в Антропософското общество”, “Новини за неговите членове" година 1, номер от 22 Юни 1924; преиздадено в „Конституцията на общото Антропософско общество и свободната школа за Духовна
наука
", Събр.
Обществото. Мероприятията в Кобервитц и в Бреслау" в „Какво се случва в Антропософското общество”, “Новини за неговите членове" година 1, номер от 22 Юни 1924; преиздадено в „Конституцията на общото Антропософско общество и свободната школа за Духовна наука", Събр.
Съч. 260-а.
към текста >>
31.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Преди да е имало
наука
в дадена област, инстинктът е лежал в основата на всичко, което човек е трябвало да върши.
Преди да е имало наука в дадена област, инстинктът е лежал в основата на всичко, което човек е трябвало да върши.
Някога тези инстинкти съвсем сигурно са управлявали. И днес още, когато прочете селскостопанските правила в селскостопански календари, човек остава извънредно изненадан от вложената в тях огромна мъдрост и разбиране. Здравият инстинкт го е предпазвал от суеверие. Наред с извънредно дълбокомислени изказвания, които се отнасят за важни неща като сеитбата и жътвата, тук-там, за да се от страни всяко възможно изпадане в глупост, се намират и такива изречения: „Ако петелът пее на бунището, ще вали или времето ще остане такова, каквото е“. В тази инстинктивност навсякъде има необходимия хумор, за да се отстрани суеверието.
към текста >>
В една стара инстинктивна
наука
, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система.
В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций.
към текста >>
Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма
наука
за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия. Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи.
Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>
32.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато човек ще притежава истинска
наука
, а не просто днешните научни фантазии, тези неща ще бъдат възприемани по друг начин.
Когато човек ще притежава истинска наука, а не просто днешните научни фантазии, тези неща ще бъдат възприемани по друг начин.
Тогава ще бъдат давани точни сведения. Ще се знае например, че съществува грамадна разлика между топлината над почвата, която се намира в обсега на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната, и топлината вътре в почвата, която е под влиянието на Юпитер, Сатурн и Марс. Тези два вида топлина, които можем да обозначим едната като цветна и листна топлина за растението, другата като коренна топлина за растението, тези два вида са съвсем различни един от друг и то така различни, че ние напълно основателно можем да наречем надпочвената топлина мъртва топлина, а подпочвената жива топлина. Подземната топлина притежава една особеност, която се проявява особено през зимата. Тя е проникната от вътрешен жизнен принцип, тя е нещо живо.
към текста >>
Естествено, това изисква да се развие правилна
наука
относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство.
са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята. Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство. Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите животни.
Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство.
към текста >>
33.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната
наука
.
В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото домакинство на природата.
Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната наука.
Това са въглеродът, кислородът, водородът и сярата.
към текста >>
Всяка
наука
, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове.
Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи кислородът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв кислород. Другояче не може и да бъде.
Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове.
В действителност обаче кислородът е носителят на живия етер и този жив етер завладява кислорода и го владее, като действа посредством сярата.
към текста >>
С обикновената
наука
това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота.
С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата.
Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция.
към текста >>
34.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Видяхте, че според методите на Духовната
наука
, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената
наука
все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления.
Видяхте, че според методите на Духовната наука, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената наука все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления.
Макар че в област като селското стопанство не винаги имаме работа с микроскопично малкото, както често е в другите природни науки, все пак човек трябва да работи с това, което действа в малък обхват и трябва да бъде разбрано от действието му при малките величини. Светът обаче, в който живеят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото. Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес наука, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло. Срещу това трябва да противопоставим истинска наука, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки днес това е крайно необходимо.
към текста >>
Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес
наука
, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло.
Видяхте, че според методите на Духовната наука, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената наука все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления. Макар че в област като селското стопанство не винаги имаме работа с микроскопично малкото, както често е в другите природни науки, все пак човек трябва да работи с това, което действа в малък обхват и трябва да бъде разбрано от действието му при малките величини. Светът обаче, в който живеят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото.
Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес наука, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло.
Срещу това трябва да противопоставим истинска наука, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки днес това е крайно необходимо.
към текста >>
Срещу това трябва да противопоставим истинска
наука
, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки днес това е крайно необходимо.
Видяхте, че според методите на Духовната наука, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената наука все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления. Макар че в област като селското стопанство не винаги имаме работа с микроскопично малкото, както често е в другите природни науки, все пак човек трябва да работи с това, което действа в малък обхват и трябва да бъде разбрано от действието му при малките величини. Светът обаче, в който живеят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото. Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес наука, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло.
Срещу това трябва да противопоставим истинска наука, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки днес това е крайно необходимо.
към текста >>
Духовната
наука
по-малко може да изпадне в такава грешка.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка.
Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче. Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област. Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>
Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната
наука
трябва да се коригира.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка.
Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира.
Това е необходимо и не може да бъде другояче. Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област. Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>
Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната
наука
, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче.
Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област.
Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
към текста >>
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната
наука
, която защитава точно обратното.
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното.
Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси. А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот. И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно.
към текста >>
Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна
наука
по най-важните въпроси.
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното.
Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси.
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот. И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре.
към текста >>
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната
наука
неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот.
Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното. Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси.
А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот.
И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях.
към текста >>
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната
наука
не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване. Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот.
До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
към текста >>
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната
наука
, лежи цялото домакинство на природата.
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата.
То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко начинание се изхожда от човека, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа най-добре да се подържа. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.
към текста >>
35.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната
наука
: Животът на Земята и животът на растенията.
Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната наука: Животът на Земята и животът на растенията.
към текста >>
36.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Както казах във вчерашното обсъждане, Духовната
наука
не трябва да действа като нещо, което от позицията на определен фанатизъм се намесва революционизиращо с гръм и трясък в постигнатото през последно време в различните жизнени области, а трябва напълно да признае тези постижения.
Както казах във вчерашното обсъждане, Духовната наука не трябва да действа като нещо, което от позицията на определен фанатизъм се намесва революционизиращо с гръм и трясък в постигнатото през последно време в различните жизнени области, а трябва напълно да признае тези постижения.
Трябва да се води борба, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един жив възглед за света и може да се разпростре върху различните области на живота, да се допълни. Ето защо не държа да разглеждаме как досега се приготвя оборският тор, течният тор или компостът. В това отношение относно преработването на твърдия и течния тор е направено достатъчно много. В тази насока може да се каже още нещо в днешното разискване след обяда. Искам да изтъкна само, че навсякъде е налице правилното мнение, че днес в нашето селско стопанство се извършва истинско пиратство, безмилостна експлоатация.
към текста >>
Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната
наука
.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя.
Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука.
Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
Духовната
наука
навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука.
Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение.
Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната
наука
.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, тях микроскопът ги взима под внимание, понеже те нямат голямо значение.
Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука.
Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
към текста >>
Това, което постъпва от Духовната
наука
, се отнася винаги за големи, за далечни взаимовръзки или както се казва, за макрокосмичните, а не за микрокосмичните отношения.
Разликата е, че белият равнец развива своята сярна сила предимно в изграждащия процес на калия. Той има сяра точно в количество, необходимо да преработи калия. Лайката обаче плюс това преработва калция и така съществено може да допринесе да се изключат от растението вредните за оплождането влияния и да поддържа растението здраво. Удивително е, че лайката също съдържа сяра, но в друго количество, защото с нея тя трябва да преработва и калция. Трябва отново да се учи.
Това, което постъпва от Духовната наука, се отнася винаги за големи, за далечни взаимовръзки или както се казва, за макрокосмичните, а не за микрокосмичните отношения.
Сега трябва да се проследи процесът, който лайката извършва в човешкия и в животинския организъм. За всичко, което лайката извършва, пикочният мехур е почти без значение; обратно, от голямо значение са стените на червата. Затова ако искаме да употребим лайката както белия равнец, трябва да откъснем хубавите, нежни жълто-бели главички и да постъпим с тези главички също както с чадъроподобните съцветия на белия равнец, но не да ги поставим в мехур, а в червата на говедо.
към текста >>
Доколкото се упражнява
наука
, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова.
Сега става дума за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията. Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест.
Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова.
Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук. При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки.
към текста >>
37.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната
наука
.
Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин.
Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука.
Този метод, който споменавате положително има предимства. Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира.
към текста >>
38.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Хората трябва да плащат за това неразбиране, защото всичко, което някога се е правело по отношение на такива неща, въз основа на старата инстинктивна
наука
, сега изцяло е забравено.
Днес изцяло е изгубен навикът да се вземат под внимание тези неща, но това скъпо се заплаща. И в един случай, в много области на цивилизования свят, хората ще трябва да изкупят със страдания непознаването на космичните влияния, от една страна, когато тези влияния действат отгоре чрез въздуха по околния път през това, което лежи над земното ниво, от друга доколкото те действат отдолу, чрез посредничеството на земята.
Хората трябва да плащат за това неразбиране, защото всичко, което някога се е правело по отношение на такива неща, въз основа на старата инстинктивна наука, сега изцяло е забравено.
На всички Вас може да Ви е все едно, но на много хора това не е безразлично. Почвата беше изтощена, традициите също бяха загубени ако и селяните понякога да помагаха и така по обширни лозови насаждения се появи филоксерата. Срещу филоксерата човек е твърде безпомощен. Мога много да ви разказвам за една редакция, която през осемдесетте години издаваше едно селскостопанско списание във Виена. От всички страни я призоваваха да открие средство срещу филоксерата и тя беше напълно объркана и безпомощна, когато филоксерната напаст наистина се разпространи в остри форми.
към текста >>
Тези неща не могат да се третират с разбиране чрез схващанията на днешната
наука
, а само ако действително се проникне и разбере това, което човек може да научи по пътя, който посочихме.
На всички Вас може да Ви е все едно, но на много хора това не е безразлично. Почвата беше изтощена, традициите също бяха загубени ако и селяните понякога да помагаха и така по обширни лозови насаждения се появи филоксерата. Срещу филоксерата човек е твърде безпомощен. Мога много да ви разказвам за една редакция, която през осемдесетте години издаваше едно селскостопанско списание във Виена. От всички страни я призоваваха да открие средство срещу филоксерата и тя беше напълно объркана и безпомощна, когато филоксерната напаст наистина се разпространи в остри форми.
Тези неща не могат да се третират с разбиране чрез схващанията на днешната наука, а само ако действително се проникне и разбере това, което човек може да научи по пътя, който посочихме.
към текста >>
Виждате, че древните хора на инстинктивната
наука
не са били глупави.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира. Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион.
Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави.
Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг. Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни. Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите. При животните това не е достатъчно. При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака.
към текста >>
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна
наука
.
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна наука.
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа. Тази наука напълно е загубена.
към текста >>
Тази
наука
напълно е загубена.
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна наука. Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа.
Тази наука напълно е загубена.
към текста >>
Строго погледнато, това е истинска
наука
.
Разбира се, не може да се спекулира и измисля, но човек има едно ръководно начало, за да може да изпробва как действа полският хвощ, ако бъде превърнат в това, което сега нарекох вид течен тор, който се разпръсква, без да са нужни апарати, и така разпръснат в малки количества той действа надалече. Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах. Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния.
Строго погледнато, това е истинска наука.
Изпробването на нещата, както се прави днес, не е наука, а само регистриране на отделните прояви. Истинската наука се явява едва тогава, когато човек хване в ръцете си действащите сили.
към текста >>
Изпробването на нещата, както се прави днес, не е
наука
, а само регистриране на отделните прояви.
Получава се едно добро лекарство. То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах. Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния. Строго погледнато, това е истинска наука.
Изпробването на нещата, както се прави днес, не е наука, а само регистриране на отделните прояви.
Истинската наука се явява едва тогава, когато човек хване в ръцете си действащите сили.
към текста >>
Истинската
наука
се явява едва тогава, когато човек хване в ръцете си действащите сили.
То не е истинско лекарство, защото растенията не могат да боледуват. То не е същински лечебен процес, а процес, противоположен на ненормалното явление, което описах. Когато вникне в това, което действа в различните природни области, човек може да вземе в ръцете си отглеждането на растенията, а както ще видим по-късно и отглеждането на животните, техните нормални и ненормални състояния. Строго погледнато, това е истинска наука. Изпробването на нещата, както се прави днес, не е наука, а само регистриране на отделните прояви.
Истинската наука се явява едва тогава, когато човек хване в ръцете си действащите сили.
към текста >>
А какво прави днешната
наука
?
А какво прави днешната наука?
Поставя в малка чинийка един препарат, отстранява всичко от него и тогава го разглежда.Изключва всичко, което от всички страни би могло да действа върху препарата. Това се нарича микроскоп. Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи познание за далечините. Човек вече не е доволен, че се е заключил в стаята, а бърза да се заключи вътре в тази малка тръбичка и да се изолира от целия прекрасен свят. Там не бива да се допуска нищо друго, освен това, което е под обектива.
към текста >>
39.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Какво казва Духовната
наука
за консервирането на фуражите чрез подквасване и изобщо за процеса на ферментираме?
Какво казва Духовната наука за консервирането на фуражите чрез подквасване и изобщо за процеса на ферментираме?
към текста >>
На какво становище е Духовната
наука
относно подквасването на цвекловите листа и друга зеленина?
На какво становище е Духовната наука относно подквасването на цвекловите листа и друга зеленина?
към текста >>
40.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата
наука
, методите изядоха самата
наука
.
Какво ни показва досегашният опит? Че сега се касае не толкова за развитието и разпространението на „централната Антропософия“, а се касае за разпростирането и проникването на Антропософията в света. Чуваме хората да говорят: това ние също сме го правили досега, ние сме специалисти в тази работа, това ние го владеем с нашите методи и без съмнение можем да даваме преценка за него. Само че резултатът, до който те стигат, противоречи на това, което ние сме открили с приложението на нашите методи. Тогава те казват, че ние грешим; и ние от опит знаем, че когато искаме само да подражаваме на учените, тогава те ни казват, че могат същото да го приложат по-добре.
В тези случаи съвсем не трябва да се отрича, че те могат по-добре да го приложат, даже и поради това, че в последните години в научната област методите погълнаха самата наука, методите изядоха самата наука.
Науките се сведоха до методи, те вече имат само методи. Те повече не се залавят с фактите, не се занимават с конкретни обекти, те са погълнати от своите методи, така че днес може да се правят изследвания, обаче в тях няма нищо повече от методи. Виждали сме, как тези учени, които имат своите превъзходни точни методи се разгневяват, когато антропософите идват и нищо друго не правят, освен да боравят със същите тези методи. Какво доказва това? Оказва се, че при хубавите неща, които можем да направим така, при отличните изследвания и проучвания, които са направени в Биологичния институт, че всичко това няма никакъв друг резултат, освен да разгневява хората, когато в своите доклади нашите учени говорят за същите методи.
към текста >>
Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата
наука
!
Преживели сме и друго, което е много важно. А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката.
Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука!
Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират. Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука. С това не може да се върви напред.
към текста >>
Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената
наука
.
Преживели сме и друго, което е много важно. А то е: някои от нашите учени, за удобство, за да не подражават на методите на другите, правеха половината така, половината иначе, само че по такъв начин, че в първата половина бяха напълно научни, истински прилагаха в дискусиите методите на науката. Тогава слушателите се вбесяваха: как, навлезли са в нашата специална област; това са нахалници, дръзки язовци, дилетантски нахлули в нашата наука! Тогава нашите оратори преминаваха към втората част, към същинския живот, който е подреден не по стария начин, а е схванат по антропософски от свръх-земните области. И тогава разгневените изведнъж ставаха страшно внимателни, жадни да чуят, даже започваха да се ентусиазират.
Хората искат Антропософията, но те не могат да понасят, и то с право, както посочих да се смесват в една неясна амалгама елементи от Антропософията и от обикновената наука.
С това не може да се върви напред.
към текста >>
И това, което произлиза от Дорнах като
наука
, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин.
Вярвам, че с тези думи вече е характеризирано това, което граф Кайзерлинг предлага да се осъществи от членовете на Земеделския кръг. Приятелските и доброжелателните думи, отправени от господин графа към всички нас, прокарват тънка разлика между селяните-земеделци и учените, при която в Земеделския кръг трябва да участват всички земеделци, а учените да остават в Дорнах; тази нагласа, това положение не трябва да остава занапред. Ние трябва, така да се каже, да растем заедно. В Дорнах трябва толкова да цари духът на земеделието, колкото е възможно въпреки науката.
И това, което произлиза от Дорнах като наука, трябва да е от естество да просветли главата и на най-консервативния селянин.
Надявам се, че като казва, че не ме разбира, граф Кайзерлинг проявява учтивост, това е особен вид учтивост. Защото аз мисля, че ние, Дорнах и Земеделският кръг, ще растем заедно като близнаци. Той завърши, като ме нарече едър земеделец. Това вече означава, че в своето чувство той приема, че може да се расте задружно. Но аз не мога да оставя да се обръщат към мен с такива думи само поради малкия начален опит на бъркане на тора, което по необходимост трябваше да направя преди да отпътувам за насам – това бъркане на тора трябваше да продължи, тъй като аз не можах така дълго да го върша, торът трябва дълго да се бърка, аз можах само да започна и тогава друг трябваше да продължи.
към текста >>
Сега всичко, което трябва да направи точно тази
наука
разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството.
Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа. Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща. Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно. И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава.
Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството.
Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка. Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост. Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци.
към текста >>
Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази
наука
, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата
наука
, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка.
Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци. За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област.
към текста >>
[1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна
наука
(Goetheanum).
[1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>
41.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната
наука
и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната
наука
.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието.
За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука.
За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна
наука
: „Теософия“ и „Тайната
наука
“.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука.
За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“.
Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности. Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната
наука
.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури. Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията.
Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
Книги на Рудолф Щайнер, които особено много могат да допринесат за разбиране на селскостопанския курс, са: „Основи на теорията на Гьотевия мироглед“, „Гьотевите природонаучни книги“, „Теософия“, „Въведе ние в свръхсетивното познание и предназначението на човека“, „Тайната
наука
“.
Списъкът на тези стопанства и организации в различните държави както и повече сведения, също и въвеждаща литература може във всяко време да бъде поискана, да бъде поръчана при издателя.
Книги на Рудолф Щайнер, които особено много могат да допринесат за разбиране на селскостопанския курс, са: „Основи на теорията на Гьотевия мироглед“, „Гьотевите природонаучни книги“, „Теософия“, „Въведе ние в свръхсетивното познание и предназначението на човека“, „Тайната наука“.
Освен това посочваме: Герберт Гросман, „Растенията“; Еренфрийд Пфайфер, „Плодородието на Земята“; Волфганг Шауман „Въведение в биологично-динамичното селско стопанство“
към текста >>
42.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната
наука
в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
към текста >>
43.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
Изнесеният в Дорнах на 20 Юни отчет е поместен и в том 260-а от Събраните Съчинения „Конституцията на Антропософско общество и на Свободната висша школа за Духовна
наука
.
Изнесеният в Дорнах на 20 Юни отчет е поместен и в том 260-а от Събраните Съчинения „Конституцията на Антропософско общество и на Свободната висша школа за Духовна наука.
Възстановяване на Гьотеанума 1924-1925 г.“.
към текста >>
Мероприятията в Кобервитц и в Бреслау“ в „Какво се случва в Антропософското общество”, „Новини за неговите членове“ година 1, номер от 22 Юни 1924; преиздадено в „Конституцията на общото Антропософско общество и свободната школа за Духовна
наука
“, Събр.
*3. Съобщения за членове на Обществото: виж „Към членовете на Обществото.
Мероприятията в Кобервитц и в Бреслау“ в „Какво се случва в Антропософското общество”, „Новини за неговите членове“ година 1, номер от 22 Юни 1924; преиздадено в „Конституцията на общото Антропософско общество и свободната школа за Духовна наука“, Събр.
Съч. 260-а.
към текста >>
*17. Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна
наука
(Goetheanum).
*17. Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum).
Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания“ 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>
44.
Волфганг Шауман. Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер
GA_327 Биодинамично земеделие
Член на свободната висша школа за духовна
наука
в Дорнах/Швейцария, както и съосновател на селскостопанското училище Дотенфелдерхоф в Бад Филбел.
Др ВОЛФГАНГ ШАУМАН; роден 1924, след пленничеството си изучава ветеринарна медицина. Същевременно се запознава с антропософията и поспециално с „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер. Член на ръководството на „Изследователски кръг за биологичнодинамичен начин на производство“ и на съюза „Деметер“. Контакти с изследователи на селското стопанство и дейно участие в „Институт за биологичнодинамично изследване“.
Член на свободната висша школа за духовна наука в Дорнах/Швейцария, както и съосновател на селскостопанското училище Дотенфелдерхоф в Бад Филбел.
към текста >>
45.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената
наука
сили, които правят възможно такова проникване.»
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
към текста >>
46.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Също и природната
наука
в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието.
Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
към текста >>
Те бяха загрижени за развитието на земеделието, което в последно време беше тласнато в една съвсем едностранчива посока заради природната
наука
, станала чисто материалистична, особено химията; и в края на краищата поради абсолютното господство на непосредствените стопанско-икономически интереси.
До курса се стигна поради молбите и настояванията на няколко земеделски стопани.
Те бяха загрижени за развитието на земеделието, което в последно време беше тласнато в една съвсем едностранчива посока заради природната наука, станала чисто материалистична, особено химията; и в края на краищата поради абсолютното господство на непосредствените стопанско-икономически интереси.
към текста >>
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната
наука
като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения.
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.
към текста >>
Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната
наука
през 60-те години.
В 1920 химикът на BASF д-р Щрайхер го запитва дали може да каже нещо относно производството и прилагането на минералните торове, което да доведе до нещо ново. Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат. Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста.
Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години.
Следователно десетилетия по-късно. Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
към текста >>
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната
наука
“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
към текста >>
Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната
наука
остава незасегната.
Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи. В нашето столетие от страна на философите то беше защитено най-ясно може би от Николай Хартман.[1] Проучи ли се Рудолф Щайнер и сравнят ли се неговите описания, става много ясно, че при Щайнер не става въпрос за продължение на философията. От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно.
Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната.
Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
към текста >>
Видимото и подлежащо на изучаване от природната
наука
тяло се оформя главно от висшите сфери.
Видимото и подлежащо на изучаване от природната наука тяло се оформя главно от висшите сфери.
Затова тук става въпрос за духовно-конкретна формация, за която Щайнер също употребява думата „тяло“, както следва от неговите свръхсетивни наблюдения.
към текста >>
Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната
наука
“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса.
С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя.
Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса.
От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани. Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките. Тези практически приложения желаеше Щайнер. Той беше сигурен, че това ще се осъществи, знаейки, че научната разработка е дълъг и мъчителен път, свързан с много подробности.
към текста >>
Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната
наука
, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка
наука
.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено. При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно.
Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
Щайнер 1920: Първият курс за лекари: „Духовната
наука
и Медицината„, 6.
8 Р.
Щайнер 1920: Първият курс за лекари: „Духовната наука и Медицината„, 6.
и 11. лекция. Сс 312. Освен това многобройни препоръки за определени потенции при определени болести на много други места.
към текста >>
Щайнер 1910: „Въведение в Тайната
наука
„.
14 Р.
Щайнер 1910: „Въведение в Тайната наука„.
Сс 13.
към текста >>
Щайнер 1891 „Истина и
наука
„ Увертюра на „Философия на свободата„ Сс 3.
[11] Р.
Щайнер 1891 „Истина и наука„ Увертюра на „Философия на свободата„ Сс 3.
към текста >>
47.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Следователно касае се за съзнателно изучаване на новото съдържание, което напълно включва знанията на природната
наука
, доколкото се отнася до истински знания, а не за хипотези.
Следователно касае се за съзнателно изучаване на новото съдържание, което напълно включва знанията на природната наука, доколкото се отнася до истински знания, а не за хипотези.
Познанието обаче търси да ги надрасне, да стане достойно за това, което като свръхсетивна духовна реалност стои зад химико-физическите съставки и е от съвсем особено значение за растенията и животните.
към текста >>
Това е началото на всяка
наука
.
Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя спокойни. Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание.
Това е началото на всяка наука.
към текста >>
Това е голям проблем на днешната специализирана
наука
, свързан с високото развитие на знанията за детайлите.
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите мисли една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене. С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред мисленето. Различните области на селското стопанство днес са развили често толкова различни мисловни системи, че разбирателството между тях понякога никак не е лесно, макар да се отнася до едно и също нещо, с което те се занимават.
Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите.
Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна. Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки.
към текста >>
Този аспект е описан при Щайнер главно в неговите книги „Тайната
наука
“[14] и „Из акашовата хроника“[15], но освен това също и в много лекции.[16] Там Сатурн, Юпитер и Марс представляват далече отминали степени от развитието на Земята и заедно с нея също и развитието на човека.
Този аспект е описан при Щайнер главно в неговите книги „Тайната наука“[14] и „Из акашовата хроника“[15], но освен това също и в много лекции.[16] Там Сатурн, Юпитер и Марс представляват далече отминали степени от развитието на Земята и заедно с нея също и развитието на човека.
В заключение се стига до това: различните методи на разглеждане да бъдат обобщени и да се съгласуват един с друг.
към текста >>
Природната
наука
не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост.
Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит. Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост.
Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
към текста >>
В противовес на елементите на гърците химическите елементи се откриват от една операционална природна
наука
, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност.
В противовес на елементите на гърците химическите елементи се откриват от една операционална природна наука, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност.
Това е типично за природните науки на новото време. Древните гърци не са експериментирали; експерименталното изменение на природата сега става съществена съставна част на науката. Щайнер разглежда химическите елементи също и във връзка с живота. Това преминава като основна нишка през всичките лекции. Третата лекция е посветена специално на този въпрос.
към текста >>
Историята на произхода в 1910: „Въведение в тайната
наука
„ Сс 13 както и на много други места.
[2] Р. Щайнер: Основното астрономично изложение се намира в така наречения «Трети естественонаучен курс» 1921: „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията„ Сс 323. Също и 1909 „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят„ Сс 110.
Историята на произхода в 1910: „Въведение в тайната наука„ Сс 13 както и на много други места.
към текста >>
48.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната
наука
“.
Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък. От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока.
Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“.
Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти. Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва.
към текста >>
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната
наука
- особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества.
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
към текста >>
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им
наука
също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание.
към текста >>
Само в този случай може да има познание и с това
наука
и отговорност.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух.
Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие
наука
за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него.
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него.
Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит. С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
Щайнер 1020: „Духовната
наука
и медицината„, 18 лекция, Сс312.
[10] Р.
Щайнер 1020: „Духовната наука и медицината„, 18 лекция, Сс312.
към текста >>
49.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази
наука
се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ.
Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката.
В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ.
Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко живо същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото. По този въпрос не съществува никакво противоречие спрямо мненията на всички днешни биолози. Забележителното е и заслужава внимание това, че Рудолф Щайнер дойде до този резултат по пътя на своето свръхсетивно изследване.
към текста >>
Генетиката е, разбира се, природна
наука
, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества.
Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане. Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението. Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото.
към текста >>
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната
наука
, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси.
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
Щайнер 1 април1920: „Духовна
наука
и медицина„, 12 лекции, Сс 312.
[14] Р.
Щайнер 1 април1920: „Духовна наука и медицина„, 12 лекции, Сс 312.
към текста >>
50.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната
наука
е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
В лекцията това се развива придружено със следната мисъл и опитност: Духовната наука е принудена да се съобразява не толкова с все по-дребното, а с големите връзки на живота.
към текста >>
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната
наука
.
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука.
Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем. Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15]
към текста >>
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната
наука
, лежи цялото домакинство на природата.
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата.
Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа да се поддържа най-добре. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.»(4., 128)
към текста >>
Ако някой иска да се занимава с природна
наука
, той, разбира се, трябва първо да учи.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи.
Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата. Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
към текста >>
Природната
наука
е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно.
Тук положението е подобно. Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същността на това, което трябва да се познава.
Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно.
Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата. Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
към текста >>
Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна
наука
е един духовно-душевен феномен на човека.
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това.
Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека.
Тя се намира на сцената на човешкото съзнание. Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава.
към текста >>
Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната
наука
.
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това. Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека. Тя се намира на сцената на човешкото съзнание.
Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука.
Това дори не се осъзнава.
към текста >>
Щайнер 1920: „Духовната
наука
и медицината„ 7.
[10] Р.
Щайнер 1920: „Духовната наука и медицината„ 7.
лекция, Сс 312.
към текста >>
Щайнер 1920: „Духовната
наука
и медицината„ 11.
[11] Р.
Щайнер 1920: „Духовната наука и медицината„ 11.
лекция Сс 312. Обясненията на Щайнер там са още поизчерпателни. Допълнителното съдържание се отнася за повисоките потенции, което не принадлежи към нашата тема.
към текста >>
51.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната
наука
.
Макар гледната точка на съвместния живот на земната повърхност на определено земеделски стопанисвано място да е общият аспект на курса, все пак седмата лекция отново поставя още нещо като екологичен аспект в тесен смисъл.
Отнася се за взаимодействието между нива, ливада, лъка, трънак, храсти, овощни дървета и гора, за условията и въздействието на птиците, насекомите, млекопитаещите - разгледано, разбира се, от духовната наука.
В седмата лекция като съществен елемент на земеделското стопанство се представя оформянето на ландшафта и с това една активна, а не само съхраняваща защита на природата.
към текста >>
52.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната
наука
.»
Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата. Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти. В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето.
Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната
наука
практически отсъства.
Виждате ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства.
Може би сте чели как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята[1]; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство. Но как? - Интересно как днес съвременният учен си представя как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му били нужни четиридесет хиляди години, за да долети до Земята.
към текста >>
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна
наука
мисли твърде абстрактно.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч.
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Там все още се пази древната
наука
.
Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно!
Там все още се пази древната наука.
Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
към текста >>
Докато новата
наука
е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората. Само не си мислете, че това никому не е известно! Там все още се пази древната наука.
Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
към текста >>
Те създавали удивителна астрология, удивителна
наука
за звездите.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород. След това те се събуждали. От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите.
Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите.
В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н. Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>
Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната
наука
и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
[1] бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р.
Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Предприеманите от нас сега наблюдения съвременната
наука
не ги прави.
Ако човек почне да разбира гореизложеното, на него ще му стане ясно всичко останало.
Предприеманите от нас сега наблюдения съвременната наука не ги прави.
Ето защо тя не разбира цялата тази проблематика.
към текста >>
За човек, който не е фанатик, американската култура като цяло представлява нещо подобно на антропософската
наука
в Европа.
При това там, в Америка, възниква нещо куриозно и занимателно. Който много внимателно чете американски книги, който внимателно чете речите, произнесени в парламента, който въобще следи това, което днес става в Америка, може да каже: «Е, това е просто удивително. Ние тук, в Европа, градим антропософията, изхождайки от духа. А там, от онази страна те градят нещо подобно на дървен модел на антропософията. Всичко това е проникнато от материализъм.
За човек, който не е фанатик, американската култура като цяло представлява нещо подобно на антропософската наука в Европа.
Само че там всичко това е дървено. То е безжизнено. Живо ние можем да го направим в Европа и само на основата на духа, от духа. Докато там, в Америка, те действат на основата на инстинкта.
към текста >>
Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната
наука
не дава възможност да се научи нещо за човека.
Това е станало, защото в последната третина на XIX век посветените хора са получавали такова научно образование, в което вече не е имало място за чисто човешкото начало. В настоящо време с науката за човека работата стои лошо, нали така? Даже учените-материалисти забелязват това. И не успяват да мръднат напред. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция[1].
Един от тези естествоизпитатели с особена сила подчерта: Не можем да се придвижим по-нататък, съвременната наука не дава възможност да се научи нещо за човека.
Обаче той не каза: Следователно трябва да търсим съприкосновение, сближение с антропософията, не, той се изрази иначе: Дайте ни трупове, за да можем да ги отворим.
към текста >>
Но да им дадат тази
наука
могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията.
Ето защо в първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем. Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката.
Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията.
Но поради това цивилизацията изпитва сътресения. Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна. Този проблем отразих в първа глава на «Същност на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място. Затова беше необходимо да започна с това първата глава на книгата.
към текста >>
Работниците са искали
наука
, но нея я е нямало, защото съществуващата
наука
е била безчовечна.
Ето защо в първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос»[2] се занимавах с този проблем. Трябваше да покажа как хора, нямащи отношение към науката, работниците, биха могли да се приближат към този въпрос. На тях, разбира се, им се иска да се приобщят към науката. Но да им дадат тази наука могат само тези, които видимо я владеят, тоест буржоазията. Но поради това цивилизацията изпитва сътресения.
Работниците са искали наука, но нея я е нямало, защото съществуващата наука е била безчовечна.
Този проблем отразих в първа глава на «Същност на социалния въпрос», тъй като, говорейки за социалния въпрос, трябва да се разбере това на първо място. Затова беше необходимо да започна с това първата глава на книгата.
към текста >>
56.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Защото ако поставеният въпрос е жизнено важен, отговаряйки му, се налага да кажем много неща; в случая на такива жизнено важни въпроси се налага да се привлече цялата
наука
, защото цялата
наука
съществува, за да отговаря на големите жизнено важни въпроси.
Добро утро, господа! Иска ми се да кажем още нещо по втората част на неотдавна зададения въпрос.
Защото ако поставеният въпрос е жизнено важен, отговаряйки му, се налага да кажем много неща; в случая на такива жизнено важни въпроси се налага да се привлече цялата наука, защото цялата наука съществува, за да отговаря на големите жизнено важни въпроси.
към текста >>
Това, което сега ви казвам, е основано на щателно разглеждане на човека като цяло, основано на истинската
наука
.
Това, което сега ви казвам, е основано на щателно разглеждане на човека като цяло, основано на истинската наука.
Обичайната наука не е истинска наука. Тя оставя фактите настрана. Няма съмнение, че всеки човек, който макар и малко е учил, би трябвало да казва: човек има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Но той не казва това, защото тези хора не се съобразяват с фактите.
към текста >>
Обичайната
наука
не е истинска
наука
.
Това, което сега ви казвам, е основано на щателно разглеждане на човека като цяло, основано на истинската наука.
Обичайната наука не е истинска наука.
Тя оставя фактите настрана. Няма съмнение, че всеки човек, който макар и малко е учил, би трябвало да казва: човек има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз». Но той не казва това, защото тези хора не се съобразяват с фактите.
към текста >>
Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната
наука
, до антропософията.
Ако човек иска да се приближи към антропософията, той трябва - бих казал - съвсем отново да се научи да говори. Защото виждате, че когато някакъв съвременен учен ви изнася лекция, дявол да го вземе, тази лекция излиза от него като от машина. Наблюдавайте го: тя излиза като от машина.
Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията.
Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени. Съвременните учени не се грижат вече за речта. Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>
Така че действително не е истина това, че съвременната
наука
има собствени мисли.
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински.
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли.
Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната
наука
се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Представите, които сте си съставили за свръхсетивния свят - за етерното тяло - в течение на три дни излитат. Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено.
Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука. Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената
наука
.
Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено. Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука.
Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>
Така това продължение се превръща в
наука
.
Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си. Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука. Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит.
Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>
Трябва да се развие истинска
наука
за тези неща.
Но може също да се преживява и астралното тяло. Когато човек вижда вода, той обикновено не знае, че в нея се съдържат водород и кислород. Той може да отдели тези две вещества едно от друго само с помощта на галваничен апарат, с помощта на електролиза. Тогава той може да получи кислород и водород отделно един от друг, в два съда. Така и астралното тяло трябва отначало да успеем да го отделим от физическото тяло, за да можем да го възприемем.
Трябва да се развие истинска наука за тези неща.
Трябва например да се обърне внимание на следното: в определено време от своя дневен живот ти си поел в себе си вода, напил си се с вода. След това дълго време не си пил. Ти си жаден. Когато се изпитва жажда, пак има желание за пиене на вода. По същия начин, ако трябва да прозвучи говор, човек трябва първо да поиска говорът да прозвучи.
към текста >>
Духовната
наука
, антропософията иска да предостави на хората такива познания, които биха им позволили сами да «завеждат» въпросите, касаещи смъртта.
Духовната наука, антропософията иска да предостави на хората такива познания, които биха им позволили сами да «завеждат» въпросите, касаещи смъртта.
Така стои работата. Виждате ли, господа, това е истинският прогрес. Хората не искат да се чувстват в постоянна зависимост, те искат да вземат живота си в своите собствени ръце. Ето в това е работата.
към текста >>
57.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нашата съвременна
наука
не може да изучава такива проблеми, защото тя даже не им обръща внимание.
И така, можем да кажем: това, което дава на човека неговите втори зъби, няколко дни след смъртта изчезва. Какво остава? Тук пак е необходимо да се научим да изучаваме какво става особено активно в човека от момента, когато той е придобил вторите зъби чак до този момент, когато у него настъпва половата зрелост. Това също е важен период в живота на човека.
Нашата съвременна наука не може да изучава такива проблеми, защото тя даже не им обръща внимание.
към текста >>
Съвременната
наука
си облекчава задачата.
И тук започва могъща дейност, която трябва да се разбере.
Съвременната наука си облекчава задачата.
Съвременната наука казва: откъде се появява човекът? - Е, разбира се, човек се получава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш. И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възможности, задатъците на човека. А ако нещо не се знае, се казва: съществуват заложби и благодарение на тях се появява целият човек. Виждате ли, произходът на човека отдавна се е обяснявал много понятно, макар и по толкова своеобразен начин, който сам по себе си е крайно неясен.
към текста >>
Съвременната
наука
казва: откъде се появява човекът?
И тук започва могъща дейност, която трябва да се разбере. Съвременната наука си облекчава задачата.
Съвременната наука казва: откъде се появява човекът?
- Е, разбира се, човек се получава от това, че в резултат на оплождане в тялото на майката възниква оплоден зародиш. И така, науката казва: тук се намира оплоденият зародиш и вътре в него се съдържат потенциалните възможности, задатъците на човека. А ако нещо не се знае, се казва: съществуват заложби и благодарение на тях се появява целият човек. Виждате ли, произходът на човека отдавна се е обяснявал много понятно, макар и по толкова своеобразен начин, който сам по себе си е крайно неясен.
към текста >>
Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната
наука
няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце.
Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост.
Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце.
Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът».
към текста >>
Господа, обикновената
наука
днес не дава никакви указания по въпроса.
Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса.
Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства.
към текста >>
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната
наука
, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
58.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Средновековната теология е декларирала, че съществува
наука
, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията.
Господа, науката се съобразява само с това, което око може да види и ръка да пипне. Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности.
Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията.
Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука. Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма.
към текста >>
Те не се решават повече да имат работа с
наука
, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази
наука
, която може да се пипне с ръце.
Господа, науката се съобразява само с това, което око може да види и ръка да пипне. Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности. Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес.
Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце.
Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука. Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма. Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната
наука
.
Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности. Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика.
Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма. Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
Обаче на теория хората смятат материализма за правилен и не размишляват за това, че на истинската
наука
е известно, че ние вече нямаме тялото, което сме имали преди седем-осем години, докато «азът» остава.
Обаче на теория хората смятат материализма за правилен и не размишляват за това, че на истинската наука е известно, че ние вече нямаме тялото, което сме имали преди седем-осем години, докато «азът» остава.
Вие можете в ретроспективно спомняне да стигнете до своето ранно детство, до втората, третата, четвърта, пета година от живота. На вас съвсем не ви идва в главата да кажете, че този «аз» не е същият, който е бил някога, в шавливото дете. Да допуснем, че сте вече на четиридесет години; това значи, че към тридесет и третата година вие вече сте загубили едно тяло; към двадесет и шестата година сте загубили второ тяло; към деветнадесетата година сте загубили трето тяло, към дванадесетата сте изгубили четвърто тяло, а към петата година - пето тяло. (Има се предвид пълната смяна на тъканите в тялото, ставаща за седем години. - Бел. пр.).
към текста >>
Такъв род образование, такова обучение съвременната
наука
не иска да предприема.
Виждате ли, тези три части на тялото също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш на това, съответно пренастройвайки се.
Такъв род образование, такова обучение съвременната наука не иска да предприема.
Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение.
към текста >>
Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната
наука
, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение.
Виждате ли, тези три части на тялото също могат да се възприемат, но само в случай, че отначало се научиш на това, съответно пренастройвайки се. Такъв род образование, такова обучение съвременната наука не иска да предприема.
Сега искам да ви характеризирам поведението на съвременната наука, която не проявява желание да се преминава горепосоченото обучение.
към текста >>
Работата е там, че ако тази висша
наука
за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот.
«Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това.
Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот.
Ще направим това следващия път. Тогава ще бъде завършен отговорът на въпроса за това, какво представлява човекът, когато той няма тяло, а именно в периода до зачатието.
към текста >>
Но виждайки как съвременният човек стига дотам, да казва: ротният командир е само общо понятие за ротата войници, за вас става очевидно, че съвременната
наука
има нужда от ремонт.
Следващата лекция ще бъде в понеделник, в девет часа. Този материал, разбира се, е малко трудничък, но нищо. Трудно е поради това, че на младини хората не са били подготвени за такава проблематика. Ако те бяха подготвени, съвсем нямаше да им е трудно. Човек днес трябва - бих казал - да се понапъне, за да може в по-късна възраст да може да изучава това, за което не е бил подготвен в младостта.
Но виждайки как съвременният човек стига дотам, да казва: ротният командир е само общо понятие за ротата войници, за вас става очевидно, че съвременната наука има нужда от ремонт.
Това е, което ще доведе до постигането на свръхсетивното.
към текста >>
59.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Антропософията, като духовна
наука
, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество.
Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне. И така, виждате, жабата без глава прави всичко това, което тя би правила и в друг случай и при това, съвсем безразлично е има ли тя глава или не (Щайнер описва опити, провеждани от учени материалисти.
Антропософията, като духовна наука, избягва вивисекциите, защото освен всичко друго, в Камалока всеки неизбежно изпитва тази болка, която той е причинил на друго същество.
- Бел. пр.)
към текста >>
60.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази
наука
в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Накратко, хората, които изобщо отричат възможността за провеждане на изследвания на душата, се оказват в много затруднено, неловко положение по отношение на най-великите учени-естественици, а също и на най-великите историци, защото ако човек действително сериозно се отнася към науката, той не може да не разпространи тази наука в сферата на душевното, в сферата на психическите явления.
Повод за това може да се намери навсякъде. Казвал съм ви: трябва точно да се наблюдава. Не винаги всичко може да се забележи в ежедневния живот, особено ако не се учим на това. Но природата и човечеството сами ни предлага такива експерименти, които не би следвало да се провеждат изкуствено, но веднъж направени, те могат да се изследват. Може да се обърне внимание на това, може поне да се заинтересуваш.
към текста >>
Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената
наука
- такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза».
Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Те са нямали никаква естествена
наука
.
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние.
Те са нямали никаква естествена наука.
Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното.
към текста >>
Но ние започваме именно с антропософската духовна
наука
.
Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина. Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора. И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи.
Но ние започваме именно с антропософската духовна наука.
Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.
към текста >>
Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната
наука
, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик.
Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна
наука
.
И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна наука.
Трябва особено да обърнете внимание на това, че антропософията е чужда на суеверията. Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят! Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека! Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух. Но когато около масата седят четири човека, налични са четири духа!
към текста >>
Не, до духа ние стигаме, ако не се поддаваме на суеверия, а винаги се ръководим от истинската
наука
.
Именно от суеверията трябва да се избавяме, господа, ако искаме да говорим за духовния свят. Не следва да се хващате на въдицата на някакви бесни котки и гърбави импресарио.
Не, до духа ние стигаме, ако не се поддаваме на суеверия, а винаги се ръководим от истинската наука.
към текста >>
61.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При целия й чисто външен характер в съвременната
наука
понякога става нещо достойно за внимание.
При целия й чисто външен характер в съвременната наука понякога става нещо достойно за внимание.
В днешно време съществуват учени от всякакъв сорт; има даже такива, които не съвсем вярват в това, че навсякъде протичат само физически процеси, минерални, безжизнени процеси. Тези учени поне допускат, че съществува душевно начало, че съществува нещо душевно. Обаче самите те не знаят нищо определено за това психическо, душевно начало и казват: душевното начало се проявява в начина на поведение на кое да е същество.
към текста >>
От гледна точка на духовната
наука
изследвах какво стои зад това и открих: било е родено не едно дете, а са били родени две деца Исус[6].
Отначало взех две Евангелия, от Матей и от Лука. Нито един човек точно не знае, защо тези две родословия си противоречат едно на друго, даже ако не смята пренебрежително, че това е измислица.
От гледна точка на духовната наука изследвах какво стои зад това и открих: било е родено не едно дете, а са били родени две деца Исус[6].
И двете момчета са носили името Исус. Не трябва да се учудваме много на това; ако в Австрия едно момче го нарекат Йосиф, никой няма да се учуди, ако друго момче, родено по същото това време също го нарекат Йосиф. Не е чудно, ако две момчета се наричат Сеп или Франц. Така не следва да се удивяваме и на това, че тогава всяко от двете деца са го нарекли Исус. Двете са живели заедно до дванадесет години.
към текста >>
Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази
наука
, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
И тогава получавате следното: единият евангелист, Матей, описва - като детство на Исус - едното дете Исус. Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг. Не съм си измислил това. То ми беше дадено в резултат на изследванията.
Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
към текста >>
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната
наука
.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука.
Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука». По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо.
към текста >>
Много от това, което днес твърди духовната
наука
, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
Ето каква атестация получаваш от тези хора. Щом само нещо кажеш и те казват: той не казва нищо ново. Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново!
Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността.
По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици. Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията. Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците. Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите!
към текста >>
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в
наука
, става обект на истинското познание.
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание.
Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
към текста >>
Само трябва да се види, че става дума за истинската
наука
, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много!
Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия доктор Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а духовно в ка-такомбите, ще действа явно!
Само трябва да се види, че става дума за истинската наука, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много!
към текста >>
62.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната
наука
.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили.
Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука.
Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно.
към текста >>
Съвременната
наука
все повече и повече се стреми към ари-маничното.
А как стои работата с ариманичното начало ви е известно.
Съвременната наука все повече и повече се стреми към ари-маничното.
Всъщност цялата наша наука днес ни изсушава. Защото тази наука знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното. Тя представлява ариманичното начало в нашата цивилизация.
към текста >>
Всъщност цялата наша
наука
днес ни изсушава.
А как стои работата с ариманичното начало ви е известно. Съвременната наука все повече и повече се стреми към ари-маничното.
Всъщност цялата наша наука днес ни изсушава.
Защото тази наука знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното. Тя представлява ариманичното начало в нашата цивилизация.
към текста >>
Защото тази
наука
знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното.
А как стои работата с ариманичното начало ви е известно. Съвременната наука все повече и повече се стреми към ари-маничното. Всъщност цялата наша наука днес ни изсушава.
Защото тази наука знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното.
Тя представлява ариманичното начало в нашата цивилизация.
към текста >>
Така на човек му се открива това, което трябва да прави в медицината, в естествената
наука
, в социологията.
Така на човек му се открива това, което трябва да прави в медицината, в естествената наука, в социологията.
Днес достояние на хората стана разбирането на това, по какъв начин в човешката природа присъства ариманическото и луциферическото.
към текста >>
Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна
наука
.
Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на Земята, бих казал, ще се освестим.
Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна наука.
Разговорът ни за това ще продължим в сряда в девет часа. Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос. Предполагам, че всичко това може да се разбере.
към текста >>
63.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между
наука
и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
към текста >>
64.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната
наука
и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
7. бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920, библ. №312.
към текста >>
25. «Въведение в тайната
наука
»: 1910 г.
25. «Въведение в тайната наука»: 1910 г.
библ. №13.
към текста >>
65.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
излиза разширената дисертация „Истина и
наука
“.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г.
излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
„Въведение в тайната
наука
“ (Събр.
1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13).
към текста >>
66.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Дейността на съвременната
наука
.
Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп.
Дейността на съвременната наука.
Теория на включеността. Интелигентността на душевноболните. «Гений и безумие» на Ломброзо.
към текста >>
67.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната
наука
.
Това има голямо практическо значение.
Аз даже съм убеден в това, че ако тук, в Гьотеанума, ни се удаде да предприемем нови опити в областта на въздухоплаването, ние няма да се облягаме на принципите, изградени от резултатите на материалистичната наука.
При тези опити за основа се взема птичият полет, полетът на водното конче и т. н. Но на никого не му идва на ум да вземе за основа полета на пеперудата. Въздухоплаването би добило правилни форми само в случай, че в по-голяма степен се предприемат експерименти на основата на полета на пеперудата. Обаче днес хората не се занимават с такива неща поради това, че те не могат да видят правилното направление, нали така? Само изследвайки духовното, могат да се видят по правилен начин такива, касаещи практическия живот неща.
към текста >>
Цялата му
наука
е насочена към това, какво може да се види на задния план на изследвания обект, този обект, от който той сам е отрязал малко парченце.
Помислете за университетската лекция. Професорът събира колкото се може повече хора и ги води в своя кабинет. Там той подред им дава да надникнат към направените от него срезове, показва им това, което се съдържа вътре в тези срезове. Понякога, разбира се, той ги води на екскурзия в природата, но тогава не говори много за това, което се намира там, във външния свят, тъй като и сам не знае за него толкова много.
Цялата му наука е насочена към това, какво може да се види на задния план на изследвания обект, този обект, от който той сам е отрязал малко парченце.
Каква мъдрост търси той при това? Той прави извод, че пеперудата предварително вече се съдържа вътре в яйцето, само че в микроскопичен вид. Той и не може да стигне до нищо различно, ако първо отделя и отрязва с бръснач това, което после разглежда под микроскоп! Той забравя за всичко, което действа в природата, в светлината, във въздуха и водата. Той има работа само с предметното стъкълце, към което настройва микроскопа си.
към текста >>
При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната
наука
праща в пенсия!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия!
Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй.
към текста >>
Съвременната
наука
нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи.
Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О!
към текста >>
Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме
наука
, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него.
Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това!
към текста >>
Като цяло светът за съвременната
наука
е пенсиониран лентяй.
При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй.
Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това!
към текста >>
С примери за неща, които ще разширяваме, ще видите, че истинска
наука
, която разбира всичко това, може да възникне само в Антропософията.
Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество. Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека. Ако помислите малко за това, ще можете да обобщите всичко, за което ви говорих: вече няма сляпо да разглеждате поповата лъжичка и жабата, а ще знаете защо има сърце, бели дробове и краченца, защо поповата лъжичка може да плува във вода! Всички тези неща се обединяват едно с друго.
С примери за неща, които ще разширяваме, ще видите, че истинска наука, която разбира всичко това, може да възникне само в Антропософията.
към текста >>
68.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За това съвременната
наука
почти нищо не знае.
За това съвременната наука почти нищо не знае.
Съвременната наука съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действителност човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв. Ако на някого, да кажем, му се наложи да основе колония там, където има твърде малко азот, тогава би могло да се получи достатъчно количество азот, просто предоставяйки на хората такива хранителни продукти, благодарение на които те биха могли да издишват много азот. Виждате, че истинската наука е и практична.
към текста >>
Съвременната
наука
съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действителност човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв.
За това съвременната наука почти нищо не знае.
Съвременната наука съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действителност човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв.
Ако на някого, да кажем, му се наложи да основе колония там, където има твърде малко азот, тогава би могло да се получи достатъчно количество азот, просто предоставяйки на хората такива хранителни продукти, благодарение на които те биха могли да издишват много азот. Виждате, че истинската наука е и практична.
към текста >>
Виждате, че истинската
наука
е и практична.
За това съвременната наука почти нищо не знае. Съвременната наука съвсем изключва човека от света и тя не знае, че в действителност човек може да стане господар на света, ако само се осъзнае като такъв. Ако на някого, да кажем, му се наложи да основе колония там, където има твърде малко азот, тогава би могло да се получи достатъчно количество азот, просто предоставяйки на хората такива хранителни продукти, благодарение на които те биха могли да издишват много азот.
Виждате, че истинската наука е и практична.
към текста >>
Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква
наука
.
Възгледите, считани за «стари суеверия», също са ги обяснявали с влиянието на Луната!
Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука.
Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце.
към текста >>
Ето защо днес всъщност истинска
наука
вече няма.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната.
Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма.
Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис.
към текста >>
Няма вече никаква истинска
наука
!
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма.
Няма вече никаква истинска наука!
Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
към текста >>
Истинската
наука
взема за помощници другите небесни тела.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука!
Истинската наука взема за помощници другите небесни тела.
А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис. Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
към текста >>
Но ако от това трябва да се появи нова
наука
, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата
наука
, другата
наука
е мъртва; жива
наука
и мъртва
наука
!
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите.
Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука!
Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода.
към текста >>
Именно тази жива
наука
и мъртвата
наука
представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет.
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука!
Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет.
Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне.
към текста >>
69.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата
наука
, - тогава той заедно с тази
наука
ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция. Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване. Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати. Този препарат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания.
Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското познание за човека, би следвало да се задълбочи науката.
към текста >>
70.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Само благодарение на такъв подход възниква новата
наука
!
Ако се използва водород на тъмно, се появява метан, който убива. Ако се използва водород на светло, тогава той не убива, а поражда. И ето, природата използва водород, фосфор със сода. Следователно тя в голям мащаб осъществява това, което ние правим при избелването, при прането; тя донася на водорода светлина и благодарение на това възниква живото. Наистина е удивително как навсякъде при посредничеството на пронизания от светлина водород възниква ново същество от старото, което иначе би трябвало да умре; ако се надникне в процеса на зараждане на най-дребните организми, намираме същото.
Само благодарение на такъв подход възниква новата наука!
към текста >>
Но днес бихме могли да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска
наука
.
Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и т. н. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото не искаме старото. Всичко това е било изследвано.
Но днес бихме могли да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска наука.
И това, към което предразполагат в мъжкото семе содата и фосфорът-водород, може да се развие също и във външната природа. Така че не е нужно да се питаме: как някога са възникнали първичните живи същества? Когато на Земята още не е имало висши живи същества, тогава са се появили именно нисшите живи същества, появили са се вследствие на взаимодействието на фосфора и содата на Земята. Тогава е имало място първичното зараждане, Generatio aequivoca.
към текста >>
71.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Днес външната
наука
няма никакви съмнения в това, че в атмосферата на кометите, във въздуха на кометите - защото кометата е образувана от много фини, разсеяни вещества, там по същество се намира само етер, само въздух - присъства синилна киселина.
Това беше именно тази комета, за която вие говорите. И именно в тази комета, използвайки по-съвършените инструменти, които не съществуваха преди, откриха, че действително в кометите, във веществото на кометите се съдържа синилна киселина! Така че можем да се позоваваме на този случай, ако се попита: успяла ли е антропософията нещо да предскаже? Да, това откриване на цианида в кометите например беше публично предсказано. Имало е много предсказания, но в случая с кометите то беше направено съвсем открито.
Днес външната наука няма никакви съмнения в това, че в атмосферата на кометите, във въздуха на кометите - защото кометата е образувана от много фини, разсеяни вещества, там по същество се намира само етер, само въздух - присъства синилна киселина.
към текста >>
В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена
наука
.
Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука.
Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>
72.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната
наука
.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука.
Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща. Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо. Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека.
към текста >>
Другата
наука
въобще засега няма понятие за тези неща.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука.
Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща.
Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо. Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека. Това е много важно.
към текста >>
73.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Разбира се, грубата материалистическа
наука
не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята?
Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин! Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот. И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време.
Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята?
Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.
към текста >>
Не трябва да се затваряме в една отделна
наука
.
Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област. Съвместната работа трябва да е навсякъде.
Не трябва да се затваряме в една отделна наука.
Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите.
към текста >>
74.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната
наука
не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите.
Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо.
към текста >>
75.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но към това води само духовната
наука
, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство.
А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.
към текста >>
Ако съвременната
наука
твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно.
Обикновеният живот не предразполага към точно тълкуване на фактите. Преживявайки нещо незначително, хората могат да направят, както се казва, от мухата слон. Често това става и с нашите учени. Разглеждайки нещо, те не се замислят, а се ориентират към това, което е на повърхността. Така възникват фантастични доказателства по темата, как мухата се е превърнала в слон.
Ако съвременната наука твърди нещо - а тя твърди, като използва своята власт, тъй като всички вестници и списания са в нейните ръце, - да се възразява, като правило, е безполезно.
Но в края на краищата се оказва, че всички тези доказателства за нищо не стават.
към текста >>
76.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Преди действително още е имало
наука
, непосредствено свързана с практиката.
Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство. Едни хора смятат, че имат какво да кажат, високопарно възвестяват нещо, а други хора им вярват за всичко. Но ако в хода на мировата история всичко това продължи и по-нататък, то ще доведе дотам, че всичко ще дойде до упадък, всичко ще загине. Защото светът зависи от това, което се прави, а не от приказките и разговорите. Думите трябва да съответстват на това, което всъщност е.
Преди действително още е имало наука, непосредствено свързана с практиката.
Днес науката въобще повече не познава практиката. Тя оплита словесна паяжина. И всичко това е, за да се присъедини още един нов авторитет към старите авторитети.
към текста >>
77.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обаче е време да се осъзнае, че движейки се в това направление, може да се оказва изключително благотворно влияние; мисля, че ако вземем предвид как, занимавайки се с духовната
наука
, може да се стига до откриване на гореописаните неща, хората ще почнат истински да насочват погледа си към духа, да се обръщат към духа в много по-голяма степен, отколкото го правят сега, когато ги съветват: трябва да се молите и ще ви се даде едно или друго.
Обаче е време да се осъзнае, че движейки се в това направление, може да се оказва изключително благотворно влияние; мисля, че ако вземем предвид как, занимавайки се с духовната наука, може да се стига до откриване на гореописаните неща, хората ще почнат истински да насочват погледа си към духа, да се обръщат към духа в много по-голяма степен, отколкото го правят сега, когато ги съветват: трябва да се молите и ще ви се даде едно или друго.
Това се научава от духа. Да, господа, нещата, които могат да бъдат познати само от духа и които са неизвестни на съвременната наука, са именно такива, че да може да се знае: в определено време - говорим за брачния период - медът може да бъде най-полезен и т. н.
към текста >>
Да, господа, нещата, които могат да бъдат познати само от духа и които са неизвестни на съвременната
наука
, са именно такива, че да може да се знае: в определено време - говорим за брачния период - медът може да бъде най-полезен и т. н.
Обаче е време да се осъзнае, че движейки се в това направление, може да се оказва изключително благотворно влияние; мисля, че ако вземем предвид как, занимавайки се с духовната наука, може да се стига до откриване на гореописаните неща, хората ще почнат истински да насочват погледа си към духа, да се обръщат към духа в много по-голяма степен, отколкото го правят сега, когато ги съветват: трябва да се молите и ще ви се даде едно или друго. Това се научава от духа.
Да, господа, нещата, които могат да бъдат познати само от духа и които са неизвестни на съвременната наука, са именно такива, че да може да се знае: в определено време - говорим за брачния период - медът може да бъде най-полезен и т. н.
към текста >>
Предишната, така да се каже, простонародна
наука
, се е отнасяла инстинктивно с уважение към такива неща.
Вие може би ще попитате: а какво отношение има това към приготвянето на меда? Господа, това е много тясно свързано с медообразуването и може да се изучава процесът на получаване на мед, обръщайки внимание на такива неща.
Предишната, така да се каже, простонародна наука, се е отнасяла инстинктивно с уважение към такива неща.
Вероятно знаете, че в южните региони, особено в Гърция, голямо значение има отглеждането на смокини[4]. Съществуват така наречените диви смокини, те са леко сладки, но за някои хора, които са по-лакоми, това е недостатъчно и на тях им се иска да имат по-сладки смокини от дивите. Какво правят тези хора?
към текста >>
78.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Хората, които са започнали да създават своята
наука
, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува.
Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т. н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т. н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува!
Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува.
Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора».
към текста >>
Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната
наука
» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята.
На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че, ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята. Виждате ли, съвременната Земя е предшествана от съвсем различно състояние.
Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята.
Него също така са го предшествали други състояния на Земята. Земята се е изменила, тя първоначално е била съвсем друга.
към текста >>
Всичко това може да се изследва само с помощта на ду-ховната
наука
.
Всичко това може да се изследва само с помощта на ду-ховната наука.
Защото другата наука, естествената наука, се интересува само от това, което пчелата прибира от цветето. Но пчелите не биха могли хиляди години да стоят на цветята, ако не връщаха това, което са отнели от цветето.
към текста >>
Защото другата
наука
, естествената
наука
, се интересува само от това, което пчелата прибира от цветето.
Всичко това може да се изследва само с помощта на ду-ховната наука.
Защото другата наука, естествената наука, се интересува само от това, което пчелата прибира от цветето.
Но пчелите не биха могли хиляди години да стоят на цветята, ако не връщаха това, което са отнели от цветето.
към текста >>
Само помислете, господа: даже физическата
наука
, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората.
Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва.
Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>
Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна
наука
, която е много полезна.
Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос.
Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>
79.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената
наука
днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум.
Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух.
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите.
към текста >>
В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената
наука
за пчелите, осите и мравките.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде.
В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките.
Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната
наука
съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни.
Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата.
Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни.
Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа. Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
към текста >>
80.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
излиза разширената дисертация „Истина и
наука
“.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г.
излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
„Въведение в тайната
наука
“ (Събр.
1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13).
към текста >>
81.
Природата и човекът от гледна точка на духовната наука
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
ДУХОВНАТА
НАУКА
ДУХОВНАТА НАУКА
към текста >>
82.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА
НАУКА
ПРИРОДАТА И ЧОВЕКЪТ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната
наука
могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт.
Какво стои тук, в основата?
Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт.
Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен.
към текста >>
Виждате ли, господа, на астралното тяло на човека е нужен арсен; доста забавно е как по този въпрос гадае съвременната
наука
.
Виждате ли, господа, на астралното тяло на човека е нужен арсен; доста забавно е как по този въпрос гадае съвременната наука.
Тя действително гадае! Днес вие във всеки момент можете да чуете, че е намерено например лекарство за сифилиса. След няколко дни отново можете да прочетете във вестниците, че в Париж е открито средство против сифилис. Обаче всички тези хора, експериментиращи колкото е възможно, не знаят какво стои в основата на сифилиса. Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи.
към текста >>
Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната
наука
.
Обаче всички тези хора, експериментиращи колкото е възможно, не знаят какво стои в основата на сифилиса. Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи. Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи.
Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука.
Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно. Това е отличителният признак на съвременната наука. Естествено тези хора забелязват, че нещо става в човека, ако се използва препарат, съдържащ арсен. Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото). Новата медицина трябва да съдейства за това, да може отново по правилен начин да се надникне в човека; само в този случай може да се осъществи ефективно лечение.
към текста >>
Това е отличителният признак на съвременната
наука
.
Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно.
Това е отличителният признак на съвременната наука.
Естествено тези хора забелязват, че нещо става в човека, ако се използва препарат, съдържащ арсен. Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото). Новата медицина трябва да съдейства за това, да може отново по правилен начин да се надникне в човека; само в този случай може да се осъществи ефективно лечение.
към текста >>
Само съвременната
наука
не е в състояние да стигне до това, защото съвременната
наука
не мисли.
Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека. Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив. Но човекът, именно свръхсетивният човек, на когото за живота му е нужна трупна отрова, е излязъл вън; ето защо трупната отрова остава. Това свидетелства, че свръхсетивният човек се помещава в сетивно възприемаемия физически човек.
Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не мисли.
към текста >>
Виждате, че в някоя област истинска
наука
възниква само в случай, че се получи възможност да се разглежда свръхсетивният човек.
Виждате, че в някоя област истинска наука възниква само в случай, че се получи възможност да се разглежда свръхсетивният човек.
Във вас ще се появят или вече са се появили въпроси по тази тема. Затова ще продължим идната сряда в девет часа.
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Именно с примера за отровите видяхме как на основата на това разбиране на истинската
наука
можете да се издигнете до разбирането на свръхсетивните, духовните членове на човешкото същество.
Много ми се иска да добавя нещо към казаното през последната събота, а на двата зададени днес въпроса ще отговоря следващия път. Говорихме за отровите и за въздействието им върху човека.
Именно с примера за отровите видяхме как на основата на това разбиране на истинската наука можете да се издигнете до разбирането на свръхсетивните, духовните членове на човешкото същество.
към текста >>
По отношение на белтъчините самата съвременна
наука
попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр.
При хранене човек приема основно три или четири вида продукти. На първо място от хранителните продукти - това е белтъкът, с който се запознавате най-добре, като вземете кокоше яйце. Белтъкът се произвежда както от растението, така и от животните или човешкия организъм. Както на човешкия, така и на животинския организъм за производството на белтък са необходими не само силите, които този организъм притежава; на животинския и човешки организъм е нужен и белтъкът, който - при това съвсем самостоятелно - произвежда растението. Човешкият организъм използва също и животински белтък.
По отношение на белтъчините самата съвременна наука попадна в неловко положение, защото само преди двадесет години учеха, че за ден на човек е необходимо да приема поне по 120 гр.
белтък, за да бъде здрав. Храненето като цяло беше ориентирано така, че на човека се предписваше определена диета за получаване от организма на необходимото количество белтъчини. И така, смяташе се, че са необходими 120 гр.
към текста >>
Показателно е, че днес съвременната
наука
учи, че са необходими не 120 гр.
Показателно е, че днес съвременната наука учи, че са необходими не 120 гр.
белтъчини, а само от 20 до 50 гр. Както се казва, това е необходимата за човека ежедневна порция. Ето с каква бързина мени възгледа си науката - само за две десетилетия. Следователно вие виждате колко струват тъй наречените «научни» твърдения. Ако ви се наложи да се занимавате с този въпрос, вземайки в ръцете си енциклопедичен речник с двадесетгодишна давност, в съответната статия вие бихте прочели, че са ви необходими 120 гр.
към текста >>
Но оттук вие можете да направите извода: развиваната тук духовна
наука
знае какво представлява материализмът всъщност.
Но оттук вие можете да направите извода: развиваната тук духовна наука знае какво представлява материализмът всъщност.
Материализмът нищо не знае за материалното; духовната наука непосредствено знае, че картофът е истинският съзидател на материализма. Той е много коварен, този картоф, лукав и хитър до безобразие. Защото, виждате ли, човек яде само картофените клубени, но не и картофените кълнове - те наистина е вредно да се ядат, - и цветовете още повече не могат да се ядат, защото картофите принадлежат към семейство картофови, а на тях цветовете им са отровни. Но какво представлява отровата? Последния път вече ви казах: в големи дози отровата убива, в малки дози, във фино разреждане тя е лекарствено средство.
към текста >>
Материализмът нищо не знае за материалното; духовната
наука
непосредствено знае, че картофът е истинският съзидател на материализма.
Но оттук вие можете да направите извода: развиваната тук духовна наука знае какво представлява материализмът всъщност.
Материализмът нищо не знае за материалното; духовната наука непосредствено знае, че картофът е истинският съзидател на материализма.
Той е много коварен, този картоф, лукав и хитър до безобразие. Защото, виждате ли, човек яде само картофените клубени, но не и картофените кълнове - те наистина е вредно да се ядат, - и цветовете още повече не могат да се ядат, защото картофите принадлежат към семейство картофови, а на тях цветовете им са отровни. Но какво представлява отровата? Последния път вече ви казах: в големи дози отровата убива, в малки дози, във фино разреждане тя е лекарствено средство. Сам по себе си картофът съдържа много нишестена маса, той почти изцяло се състои от тази нишестена маса.
към текста >>
Но какво прави нашата
наука
?
Но какво прави нашата наука?
Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре. Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре. Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание.
към текста >>
Нашата
наука
дочаква трупове.
Но какво прави нашата наука? Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре. Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре. Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца.
Нашата наука дочаква трупове.
Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание. В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа.
към текста >>
Тази
наука
нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание.
Но какво прави нашата наука? Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре. Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре. Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове.
Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание.
В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове. Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа. Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема.
към текста >>
В това е и позорът на нашата
наука
- така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове.
Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре. Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре. Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание.
В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове.
Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа. Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема. Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа.
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Сега можете да разберете къде е истинската
наука
.
Сега можете да разберете къде е истинската наука.
Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
към текста >>
86.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В хода на експериментите трябваше - защото такива са изискванията на съвременната
наука
- да предоставим неопровержими доказателства, очевидни доказателства.
Сега искам да направя малко отстъпление. Вече съм ви казвал: известно време в нашата биологическа лаборатория правихме експерименти за изясняване значението на далака. Значението на далака е в това, че ако не ядем редовно - а ние винаги ядем повече или по-малко нередовно, - далакът компенсира, изравнява тази нередовност; той е нещо като регулатор. Доказателство за това ни се удаде да получим в нашата биологична лаборатория. По темата е написана малка книжка, авторът й е госпожа Колиско и в нея всичко е описано.
В хода на експериментите трябваше - защото такива са изискванията на съвременната наука - да предоставим неопровержими доказателства, очевидни доказателства.
От тях нямаше да има нужда, ако науката се доверяваше на свръхсетивните доказателства, но днес (обичайните) доказателства още са необходими. Ние взехме заек и без да му причиняваме болка - направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее. Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче със заека стана нещастен случай - той умря от преохлаждане.
към текста >>
Какво може да се каже за това от гледна точка на духовната
наука
?
Ние взехме заек и без да му причиняваме болка - направихме всичко много внимателно - му отделихме далака и той продължи да живее. Всичко това вървеше много добре. Заекът не умря и понесе спленектомията, операцията по отстраняване на далака. Обаче със заека стана нещастен случай - той умря от преохлаждане. Проведохме патоанатомична дисекция и, разбира се, ни беше много интересно да научим за последствията от отстраняването на далака.
Какво може да се каже за това от гледна точка на духовната наука?
Какво остава след отстраняване на физическия далак? Ако тук (вж. рис.) се намира далакът и го отстраним, направим спленектомия, на мястото му все още остава етерното тяло на далака, астралното тяло и т. н.
към текста >>
Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната
наука
.
Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, както това беше в случая със заека? Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние. Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето. Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна.
Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната наука.
За сравнително кратко време тук се появи малко, с големината на орех тъканно образувание. И така, вие виждате, че трябва само правилно да се подходи към проблема и тогава навсякъде се откриват доказателства за това, което има да каже духовната наука. Оттук можете да си направите извод, че действително в областта на физическото става това, за което по духовен път можем да разузнаем и за което можем да получим сведения, ако правилно изследваме проблема.
към текста >>
И така, вие виждате, че трябва само правилно да се подходи към проблема и тогава навсякъде се откриват доказателства за това, което има да каже духовната
наука
.
Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето. Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна. Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната наука. За сравнително кратко време тук се появи малко, с големината на орех тъканно образувание.
И така, вие виждате, че трябва само правилно да се подходи към проблема и тогава навсякъде се откриват доказателства за това, което има да каже духовната наука.
Оттук можете да си направите извод, че действително в областта на физическото става това, за което по духовен път можем да разузнаем и за което можем да получим сведения, ако правилно изследваме проблема.
към текста >>
Виждате ли, господа, нашата днешна
наука
, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното.
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното.
При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек.
към текста >>
Но какво ли я е грижа съвременната
наука
за етерното и физическото!
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното. При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото!
За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука. И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
към текста >>
Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната
наука
.
При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек.
Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука.
И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
към текста >>
Даже външната
наука
е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода. Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води.
Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море.
Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости. И обратно, в мускулите и костите ние имаме тези солни отлагания, които ги има и в морето. Тук всъщност се намират нашите хранителни вещества, в мускулите и костите.
към текста >>
Вниманието на духовната
наука
трябва да бъде насочено към това, да откриваме законите на природата на основата на фините, а не на грубите, примитивни наблюдения.
Вниманието на духовната наука трябва да бъде насочено към това, да откриваме законите на природата на основата на фините, а не на грубите, примитивни наблюдения.
към текста >>
87.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На съвременната
наука
най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, както се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин.
На съвременната наука най-трудно би й било да отговори на първия въпрос, защото, както се казва, във външните писмени източници твърде оскъдно се говори по какви причини хората в древността са се обличали по един или друг начин.
Отчитайки всичко, с което би могло да се запознаем в това отношение, би следвало да кажем: несъмнено в облеклото много неща са мотивирани от потребността на хората за самозащита, желанието да се защитиш от въздействието на обкръжаващата среда. Достатъчно е само да си спомните, че животното притежава своя собствена защита (от природата). Животното в широк смисъл е защитено от външните влияния; те не могат да се вмъкнат в по-нежните, меки части на организма през космите, през кожата.
към текста >>
88.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската
наука
.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава.
И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука.
Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Само съвременната
наука
не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически.
И по много неточен, понякога съвсем глупав начин подражават на тези действия хората, за които споменахте (обръща се към г-н Мюлер), прочитайки древните книги, които днес едва ли някой разбира. Има и такива, които диагностицират заболяването по изпражнения; по правило, успехите им не са големи. Но отделният човек може да натрупа голям опит; тогава нещо може и да му се получи.
Само съвременната наука не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически.
Обаче, както беше казано, в днешната научна медицина изследванията на урина играят толкова важна роля, както и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
към текста >>
Виждате, че от въпроса, зададен от господин Мюлер, произтича цяла
наука
, при това такава
наука
, че да я овладееш може само ако привлечеш духовното начало.
Виждате, че от въпроса, зададен от господин Мюлер, произтича цяла наука, при това такава наука, че да я овладееш може само ако привлечеш духовното начало.
Иначе всичко това, което се отделя, се разглежда просто като отходен продукт, отпадък, за който никой не го е грижа. Обаче със своите секрети човек показва, какъв е той като дух. Даже повърхностният поглед показва, че при фекалиите това е именно така. Сравнете конските и кравешките изпражнения. Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила.
към текста >>
С помощта на духовната
наука
тези неща могат да се овладеят.
С помощта на духовната наука тези неща могат да се овладеят.
Само да не стане така, че враговете пак да кажат: духовната наука се занимава с пот, урина и други подобни; тя е «фекална наука». Това враговете искат повече от всичко!
към текста >>
Само да не стане така, че враговете пак да кажат: духовната
наука
се занимава с пот, урина и други подобни; тя е «фекална
наука
».
С помощта на духовната наука тези неща могат да се овладеят.
Само да не стане така, че враговете пак да кажат: духовната наука се занимава с пот, урина и други подобни; тя е «фекална наука».
Това враговете искат повече от всичко!
към текста >>
89.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Именно благодарение на теорията на относителността човек стига дотам, че поне първа крачка да направи към духовната
наука
, към антропософията, тъй като антропософията навсякъде сочи необходимостта да се разглежда вътрешно.
Това обаче би могло да доведе до разбирането, че въобще, основавайки се само на външно разглеждане на света, не може да се изгради теория даже за такива видимо ясни явления, като движението, а теорията трябва да се гради, основавайки се на вътрешните изменения. В дадения случай отново се сблъскваме с това, което може да бъде казано покрай другото и по отношение на теорията на относителността: този, който разглежда само едната външна страна на нещата, до нищо не може да стигне. Трябва да се гледа вътрешно.
Именно благодарение на теорията на относителността човек стига дотам, че поне първа крачка да направи към духовната наука, към антропософията, тъй като антропософията навсякъде сочи необходимостта да се разглежда вътрешно.
към текста >>
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно мисли по отношение на релативизма, той стига до духовната
наука
, а не до материалистичната
наука
.
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно мисли по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
към текста >>
Днес хората, занимаващи се с
наука
, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично.
Какво следва оттук? Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса. С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата!
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично.
Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу. Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
към текста >>
90.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална
наука
.
Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека. И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите.
Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука.
Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
Само не позволявайте на съвременната
наука
с нейните книги да ви заблуди.
Ако изследваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите.
Само не позволявайте на съвременната наука с нейните книги да ви заблуди.
Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ. Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието?
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната
наука
.
Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък. Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека.
На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука.
Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко! » В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността. И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено съзнание. Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за разбиране.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята
наука
за звездите.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно.
Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите.
От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност. Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия. Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>
По времето, когато е живял Христос Исус, в общи линии това вече не е можело да бъде казано и свещениците го знаели само от външната
наука
, а не благодарение на вътрешно съзерцание.
Да се върнем назад към хората от Древния Изток. Там всеки е можел да каже: в хода на живота Слънцето е оказвало влияние върху хората, в човека е влизало ново същество.
По времето, когато е живял Христос Исус, в общи линии това вече не е можело да бъде казано и свещениците го знаели само от външната наука, а не благодарение на вътрешно съзерцание.
към текста >>
Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна
наука
.
Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно.
Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука.
Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим. Ecclesia cathalica non romana не възникнала, а Ecclesia catholica romana - Римокатолическата Църква продължила да живее по-нататък. Император Хайнрих II искал напълно да отдели Католическата Църква от световното господство.
към текста >>
И едва днес човек, благодарение на духовната
наука
, може да открие за себе си истинското християнство.
По-късно се случило така, че основата на християнството като цяло - величествената идея за слизането на слънчевите сили на Земята посредством Христос Исус и освобождението на всеки човек, разбрал това: «и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни», само че истината останала непозната, - всички тези неща в хода на цялото развитие на човечеството оставали по същество неизвестни.
И едва днес човек, благодарение на духовната наука, може да открие за себе си истинското християнство.
Съвсем не е чудно, че представителите на официалното християнство в настоящето се обявяват
към текста >>
Ако не е било християнството, господа, нямаше да я има и съвременната
наука
.
срещу християнството, което действително е свързано с Христос Исус и учи именно на това, на което е учил самият Христос Исус. Това и става в случая с антропософията. Ето защо съвсем не е чудно, че у тези, които познават християнството само в неговите съвременни форми, се поражда голяма антипатия към такова християнство. Но към християнството като такова тази антипатия не е насочена. Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството.
Ако не е било християнството, господа, нямаше да я има и съвременната наука.
Вижте само: голяма част от действително великите открития са били направени от монаси. Въздушната помпа е изобретена от смелия бургомистър на Мариенбург господин Гуерике[7]. Повечето от значителните открития са направени именно от монаси. И този, който е създал системата, която носи неговото име - Коперник[8], е бил каноник, католически каноник. Всички училища също зависели от монасите.
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, господа, казвал съм ви, че например в манастирите, а също така и в първите университети, е съществувало много от това, което се отнася към древната
наука
, така че там християнството го свързвали с тази древна
наука
.
Виждате ли, господа, казвал съм ви, че например в манастирите, а също така и в първите университети, е съществувало много от това, което се отнася към древната наука, така че там християнството го свързвали с тази древна наука.
Това, което било получено от древната звездна мъдрост, астрологията, което по-късно в Европа съвсем изчезнало, идвало от Ирландия. От Рим всъщност се е разпространявал само култът. Едва по-късно, когато Средна Европа се обърнала към Евангелието, то допълнило култа. Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство.
към текста >>
94.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нещата стояли така, че едновременно с религията се приемала и цялата
наука
в предишната й форма.
Да видим как стои работата с трите Лица. Днес, макар и наред с религията по най-очевиден начин да съществува и науката, въпреки това не ни се отдава да разберем въпроса за трите Лица, нали? Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от гледна точка на научния живот, религиозният живот не влиза в сметките, към него не се поглежда. Преди това съвсем не е било така, даже в първите векове на християнството е било различно.
Нещата стояли така, че едновременно с религията се приемала и цялата наука в предишната й форма.
Тогава не е имало отделно свещеник и отделно учител, а свещениците в същото време са били и учители, преподаватели. Особено място това е имало в описаните от мен като последни мистерии.
към текста >>
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната
наука
и изкуство.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство.
Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството.
към текста >>
Това изкуство и тази
наука
се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството. Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество.
Това изкуство и тази наука се разпространявали в Европа, идвайки от юг през Испания.
към текста >>
И все пак, господа, ако това не бе станало, ако в указаните области би се разпространявало изключително само християнство, ние още и днес не бихме имали никаква
наука
!
И все пак, господа, ако това не бе станало, ако в указаните области би се разпространявало изключително само християнство, ние още и днес не бихме имали никаква наука!
Религиозният елемент на мохамеданството бил отразен, той бил преодолян по военен начин. Но духовният елемент, който не се проявил в религиозните прения, но продължавал да развива древната наука, този духовен елемент мохамеданството донесло в Европа. Той, бидейки изучен от европейците, се влива даже и в съвременната наука.
към текста >>
Но духовният елемент, който не се проявил в религиозните прения, но продължавал да развива древната
наука
, този духовен елемент мохамеданството донесло в Европа.
И все пак, господа, ако това не бе станало, ако в указаните области би се разпространявало изключително само християнство, ние още и днес не бихме имали никаква наука! Религиозният елемент на мохамеданството бил отразен, той бил преодолян по военен начин.
Но духовният елемент, който не се проявил в религиозните прения, но продължавал да развива древната наука, този духовен елемент мохамеданството донесло в Европа.
Той, бидейки изучен от европейците, се влива даже и в съвременната наука.
към текста >>
Той, бидейки изучен от европейците, се влива даже и в съвременната
наука
.
И все пак, господа, ако това не бе станало, ако в указаните области би се разпространявало изключително само християнство, ние още и днес не бихме имали никаква наука! Религиозният елемент на мохамеданството бил отразен, той бил преодолян по военен начин. Но духовният елемент, който не се проявил в религиозните прения, но продължавал да развива древната наука, този духовен елемент мохамеданството донесло в Европа.
Той, бидейки изучен от европейците, се влива даже и в съвременната наука.
към текста >>
Ето защо в настоящото време нашата душа в Европа е раздвоена: ние имаме религия, подбудена от християнството, имаме и
наука
, подбудена от мохамеданството, макар и по околни пътища.
Ето защо в настоящото време нашата душа в Европа е раздвоена: ние имаме религия, подбудена от християнството, имаме и наука, подбудена от мохамеданството, макар и по околни пътища.
И християнството може да се развива, но само намирайки се под научното влияние на мохамеданството.
към текста >>
И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и
наука
, турците всъщност отхвърлили всичко, което било
наука
и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно.
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене.
И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно.
Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>
Той е бил продължител на това, което е живеело в древното езичество, бидейки култура,
наука
, вероучение.
Така че какво виждали тези, които се отправяли в Азия като кръстоносци, воини на кръста? Преди всичко те виждали, че турците са страшен враг. В тяхно лице те се сблъскали със страшен враг. Но ако един или друг кръстоносец в дните, свободни от сражения, е можел малко да се огледа, с него са можели да станат знаменателни събития. Той е можел например да срещне някакъв старец, живеещ в някаква колиба, когото не занимавали нито турците, нито християните, нито арабите, но който със забележителна вярност и преданост продължавал древните езически традиции.
Той е бил продължител на това, което е живеело в древното езичество, бидейки култура, наука, вероучение.
Турците не се занимавали с това. Всичко това е било изкоренено от официалната култура. Но такива хора е имало, и то много. Така европейците се запознавали с мнозина, отнасящи се към древната мъдрост, с мнозина, вече несъществуващи в християнството. Всичко това те вземали със себе си, връщайки се обратно в Европа.
към текста >>
Разпространявайки се, това се превърнало в нашата
наука
.
Сега си представете, господа, как е било това. Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене.
Разпространявайки се, това се превърнало в нашата наука.
Тогава тук се пренасяла източната древна наука. Едната и другата се смесили помежду си. Благодарение на това в Европа възникнало нещо съвсем особено.
към текста >>
Тогава тук се пренасяла източната древна
наука
.
Сега си представете, господа, как е било това. Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене. Разпространявайки се, това се превърнало в нашата наука.
Тогава тук се пренасяла източната древна наука.
Едната и другата се смесили помежду си. Благодарение на това в Европа възникнало нещо съвсем особено.
към текста >>
95.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна
наука
.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят.
Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука.
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната
наука
, ако всичко продължи както преди.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука.
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
В наше време вече е необходимо идването на духовната
наука
, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира.
Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за духа.
В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира.
към текста >>
96.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Църквата не е искала да допусне съществуване на
наука
за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала.
Църквата не е искала хората да знаят за това!
Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала.
Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението.
към текста >>
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната
наука
не им позволява да достигнат до духовността.
Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това. Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи.
Например познавах един много умен професор и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността.
Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава? Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил.
към текста >>
Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната
наука
, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта. И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила. И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери.
Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.
към текста >>
Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната
наука
, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение!
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва!
Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение!
До нови срещи след Възкресение!
към текста >>
97.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната
наука
, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот!
Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно. Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той - както вече съм ви обяснявал - живее в повтарящи се земни животи. Той отново и отново се връща. Обаче при връщането си човек се явява съвсем различен от това, което е бил преди.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот!
Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете. Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
към текста >>
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната
наука
, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа.
към текста >>
98.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на
наука
за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
Виждате ли, ако искаме да имаме яснота относно тези неща, трябва преди всичко да се има предвид, че древните хора са били наистина много по-духовни - именно така може да се каже, - по-духовни, отколкото съвременните хора. Относително дълго е било известно за въздействията в природата, за които днес съвсем нищо не се знае. Иска ми се да обърна внимание върху някои факти в това отношение.
Защото е невъзможно да се разбере какво са предлагали древните вавилонци и асирийци в качеството на астрология, на наука за звездите, ако не бъдат разбрани определени неща, които днес всъщност са съвсем неизвестни.
към текста >>
Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната
наука
, може да се каже следното.
Какво би могло да означава, че не му се удавало да постигне същия резултат? Означава, че Ван Хелмонт е започнал да прави опитите със закъснение, така че някакви (временни) съотношения не са се съгласували с предишните. Самият Ван Хелмонт не е могъл да си го обясни. Разбира се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението. Ван Хелмонт не е посочил датата.
Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната наука, може да се каже следното.
към текста >>
Ето защо те са имали такава
наука
за звездите.
Съвременните учени казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят. Другите, предишните хора поне биха се заинтересували какво още правят звездите.
Ето защо те са имали такава наука за звездите.
Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека. Това те развили по-нататък.
към текста >>
Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена
наука
, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае. Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода. Знаели са всичко това.
Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>
Тази
наука
е можела да се прилага по отношение на човека.
Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека.
Обаче постепенно тази наука е била забравена. В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди. Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин. Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
към текста >>
Обаче постепенно тази
наука
е била забравена.
Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека.
Обаче постепенно тази наука е била забравена.
В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди. Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин. Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
към текста >>
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна
наука
, в Европа е подлежало на изкореняване.
Например има книга за природата, отнасяща се към първите християнски столетия - тя съдържа много от това. Но днес всичко това трябва отново да се изучи, в противен случай би било невъзможно да се ориентираме в обърканите съобщения. Те носят противоречив, объркан характер. В същото време книгата съдържа много, касаещо тази древна мъдрост. Но после дошло време, когато християнството започнало да се ограничава само с разсъдъка, а всичко останало започнало да се възприема в качеството му на догми.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване.
Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато. Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
към текста >>
било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна
наука
.
В същото време книгата съдържа много, касаещо тази древна мъдрост. Но после дошло време, когато християнството започнало да се ограничава само с разсъдъка, а всичко останало започнало да се възприема в качеството му на догми. Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр.
било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука.
И в твърде висока степен това е било достигнато. Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени. Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора. Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат.
към текста >>
Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна
наука
в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато.
Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора. Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат. Това са такива фигури на тирани, като Нерон[5] или Комод[6].
към текста >>
Всички още владеели древната
наука
, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат.
било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато. Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени. Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора.
Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат.
Това са такива фигури на тирани, като Нерон[5] или Комод[6].
към текста >>
Обаче римските императори - с изключение на Август - не владеели тази
наука
.
Във всеки случай това показва, че тогава науката е била ценена много високо.
Обаче римските императори - с изключение на Август - не владеели тази наука.
Но те, въпреки това, също били влизали в мистериите. Даже са можели сами да посвещават другите. В една от степените посвещаващият е трябвало да удари по главата този, когото е посвещавал. Това е било символично действие. Император Комод нанесъл такъв удар, че посвещаваният човек паднал мъртъв.
към текста >>
Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска
наука
, достигало до Европа.
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание.
Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа.
Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава наука.
към текста >>
Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава
наука
.
Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание. Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа.
Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава наука.
към текста >>
Обаче заради това е губела репутация и тази древна
наука
.
Но да оценят това знание не са могли. Ако човек е бил образован настоятел на катедрала, такъв, като Коперник, той не е ходел при тези хора, които са притежавали пергаментовите свитъци. Не е трябвало да се прави това. Можело е да се развали цялата репутация, целият престиж.
Обаче заради това е губела репутация и тази древна наука.
И ето, такъв човек, като Коперник, за първи път основава по това време науката, която имаме и до днес, която действително имаме днес.
към текста >>
Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа
наука
, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае.
При това обаче ставало нещо забележително, господа.
Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае.
Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н.
към текста >>
И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата
наука
, новото поколение не го е разбрало.
Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник.
И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>
Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в
наука
, основана изключително на изчисления.
Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало. Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно.
Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>
Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната
наука
, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е.
Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната наука, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е.
Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата. Древните са правели това основно инстинктивно. Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
към текста >>
Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна
наука
.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло. Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем.
Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука.
към текста >>
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата
наука
всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
към текста >>
Това е възможно само с помощта на духовната
наука
, с помощта на антропософската духовна
наука
.
Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората.
Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
Затова става така, че съвременната
наука
, особено ако я поднасят в популярни лекции, предизвиква страшно скучно впечатление.
Бедата на съвременното знание е в това, че всеки знае само за част от света, а като цяло никой не го познава.
Затова става така, че съвременната наука, особено ако я поднасят в популярни лекции, предизвиква страшно скучно впечатление.
Разбира се, господа, предметът се оказва скучен, ако на вас ви разказват само за това, което съставлява нищожна част от предмета.
към текста >>
Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната
наука
.
Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита. И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм». Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това.
Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
99.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната
наука
, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така!
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>
Не е ли вярно, вие можете просто да си представите: ако аз създам образ, дори само описателен, както това често се налага да се прави - тоест да се опише - в духовната
наука
, друг човек може да запомни този образ, да му се наслаждава, да го опознава, както той иска.
Не е ли вярно, вие можете просто да си представите: ако аз създам образ, дори само описателен, както това често се налага да се прави - тоест да се опише - в духовната наука, друг човек може да запомни този образ, да му се наслаждава, да го опознава, както той иска.
Но ако аз създавам някакъв образ, тогава през цялото време трябва лично да се намирам под въздействието на въплътеното в образа, в действителност въздействието не се отделя от мен. Затова то приема личностен характер. Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг.
към текста >>
100.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната
наука
, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази
наука
е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости.
А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>
Но в онези училища нещата не се ограничавали дотук; възпитаникът на юдаизма е трябвало да изучи цяла
наука
в нейния тогавашен смисъл, той е трябвало да изучи по темата много повече.
Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот? » просто се изброи това, за което аз току-що говорих. Но тогава това не би имало отношение към човека! Това биха били всичко на всичко десет думи и разнообразни фантастични обяснения по техен повод! Това, което беше казано от мен по отношение на човека, е правилно.
Но в онези училища нещата не се ограничавали дотук; възпитаникът на юдаизма е трябвало да изучи цяла наука в нейния тогавашен смисъл, той е трябвало да изучи по темата много повече.
към текста >>
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната
наука
.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите.
По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука.
Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
към текста >>
Работата стои така, че само благодарение на духовната
наука
в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща.
Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща.
Днес нито един човек няма да ви каже, че тези десет сефири са били букви за духовния свят. Никъде няма да го чуете, днес нито един човек не го знае! Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
към текста >>
Може да се каже: работата е там, че съвременната
наука
вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща. Днес нито един човек няма да ви каже, че тези десет сефири са били букви за духовния свят. Никъде няма да го чуете, днес нито един човек не го знае!
Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
към текста >>
В нея е останал само мъртвият скелет на древната
наука
.
Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала. Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали. Сега минете по енциклопедията.
В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука.
Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н. Това има антропософията! Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука. Трябва да бъде основана нова наука!
към текста >>
Но сега трябва да възникне нова
наука
, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н.
Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала. Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали. Сега минете по енциклопедията. В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука.
Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н.
Това има антропософията! Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука. Трябва да бъде основана нова наука!
към текста >>
Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната
наука
.
Цялата плът и кръв са изчезнали, всички мускули и всички нерви са отпаднали. Сега минете по енциклопедията. В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука. Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н. Това има антропософията!
Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука.
Трябва да бъде основана нова наука!
към текста >>
Трябва да бъде основана нова
наука
!
Сега минете по енциклопедията. В нея е останал само мъртвият скелет на древната наука. Но сега трябва да възникне нова наука, която съдържа не само този мъртъв скелет, подобно на енциклопедията, но която отново ще има всичко това, което има човек: плът, кръв и т. н. Това има антропософията! Ето защо по-добре от всичко би било да пратим по дяволите всички тези речници и енциклопедии, без значение, че днес те все още са нужни, защото всичко това е само мъртъв скелет на древната наука.
Трябва да бъде основана нова наука!
към текста >>
101.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна
наука
.
Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата. Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение. Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука.
Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна
наука
и иска да има само вяра.
Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата. Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение. Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят. И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука.
Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право,
наука
за наказанието.
И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание.
Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието.
Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има. Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията. Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата. И така, аз ви доказах, че свобода има! Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор.
към текста >>
н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната
наука
винаги могат да се опират именно на Кант.
Това продължило в течение на цялото XIX столетие, докато не дошъл нашият век. И ето, естествено днес хората навсякъде пишат по повод двестагодишнината от раждането на Кант! В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората. Това, което сега ви разказах, е точно изображение на учението на Кант. Обаче мнението на хората, че Кант е бил велик философ, че на Кант въобще нищо не може да се възрази и т.
н., се явява пример, с очевидност показващ, че противниците на духовната наука винаги могат да се опират именно на Кант.
Просто защото те могат да кажат: ние вземаме за изходен пункт не религията, а вземаме за начална точка най-просветения от философите! Но е истина, че на Кант с еднакъв успех биха могли да се позовават както във висша степен проникнатият от догматизъм религиозен учител, така и кой да е просветен човек.
към текста >>
След това Кант написал и други трудове, един от тях примерно с такова съдържание: има ли метафизиката възможности да стане в бъдеще
наука
?
След това Кант написал и други трудове, един от тях примерно с такова съдържание: има ли метафизиката възможности да стане в бъдеще наука?
Тук той отново доказва, че това е невъзможно и т. н. Всъщност трябва да кажем: цялата наука на XIX в. е преболедувала Кант. Всъщност Кант е бил болест за науката.
към текста >>
Всъщност трябва да кажем: цялата
наука
на XIX в.
След това Кант написал и други трудове, един от тях примерно с такова съдържание: има ли метафизиката възможности да стане в бъдеще наука? Тук той отново доказва, че това е невъзможно и т. н.
Всъщност трябва да кажем: цялата наука на XIX в.
е преболедувала Кант. Всъщност Кант е бил болест за науката.
към текста >>
Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната
наука
.
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно. Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици.
Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука.
Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него. Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи. Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>
Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната
наука
, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това!
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно. Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици. Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука. Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него.
Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това!
Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи. Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>
102.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче, господа, в това разсъждение има нещо такова, с което духовната
наука
, изхождайки от своите наблюдения, не може да се съгласи.
Обаче, господа, в това разсъждение има нещо такова, с което духовната наука, изхождайки от своите наблюдения, не може да се съгласи.
Не е вярно, че кометите просто така обикалят наоколо! В действителност вярно е, че тук кометата само възниква, тук тя, ако може така да се изразим, се материализира, отделя от себе си мирово вещество, тук мировото вещество се съсредоточава, натрупва се. Тук то възниква (показва на рисунката - Рис. 17, вдясно), отива по-нататък, а тук отново изчезва, разтваря се. Тази линия (елипсата) тук в действителност съвсем не съществува.
към текста >>
Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната
наука
, на мен в поредицата прочетени през 1906 г.
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот. Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно! Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи. На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот. Но при това стават следните неща.
Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г.
в Париж лекции ми
към текста >>
На това тогава не повярва никой сред тези, които не признаваха духовната
наука
.
се случи да кажа: ако с кометите работата стои именно така, ако те действително изпълняват посочената задача, в техния състав трябва да влиза съединение на въглерода и азота. За това към този момент не беше известно. Въглеродът и азотът образуват цианид, синилна киселина. Въглерод и азот, както казах, е трябвало да бъдат открити в кометите. Това беше казано от мен в Париж през 1906 година[5].
На това тогава не повярва никой сред тези, които не признаваха духовната наука.
Но не след дълго - бях на лекционно пътуване в Швеция - във всички вестници се появи твърде зашеметяващото известие, че с помощта на спектроскопия в появилата се тогава комета е бил открит цианид.
към текста >>
Много от това, което говори днес материалистичната
наука
, се явява чудовищна фантасмагория.
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория.
Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката).
към текста >>
И така, материалистичната
наука
разглежда Слънцето съвсем невярно.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно.
По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка.
към текста >>
Духовната
наука
казва: «Но какво все пак мога да наблюдавам с телескопа?
Всичко това е достъпно за разбиране. Само че винаги, разглеждайки астрономическото, в същото време трябва да обръщаме внимание и на човека. Виждате ли, астрономът казва: «Не ми импонира да наблюдавам с невъоръжено око; аз трябва да провеждам наблюденията с телескоп. Аз се доверявам на телескопа, това е моят инструмент».
Духовната наука казва: «Но какво все пак мога да наблюдавам с телескопа?
Разбира се, аз ще видя изключително много; ние го признаваме. Обаче най-добрият инструмент, който може да се използва за изучаване на Вселената, е самият човек». Всичко може да бъде познато с помощта на човека. Самият човек се явява най-добрият инструмент, тъй като в човека се открива всичко. Това, което става горе в съзвездието Лъв, се открива, се проявява в кръвообращението на човека.
към текста >>
Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната
наука
.
Така във всичко може да се види: човек е инструмент, с помощта на който се научава всичко. Ако например човек престане да получава влиянието на Водолей, следователно ако Водолей е закрит от Луната, а човек не е в състояние да развие силите на Водолея от самия себе си, при него се появяват мазоли. Така, разглеждайки човека в качеството му на инструмент, винаги може да се види какво става във Вселената, ако се подходи към това научно, а не на основата на суеверни предразсъдъци.
Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната наука.
Разбира се, за това много хора имат неясни, смътни представи. От това, както те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят. Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро! ». Именно така много хора мислят за света: закукурига петелът на стобора, значи времето няма да се промени или ще стане по-хубаво.
към текста >>
103.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Действително, господа, това няма да може да се открие по пътищата, по които върви съвременната
наука
, не може да се открие с две изчисления, за един ден.
Защото това е невъзможно да се открие за един ден, за откритието са необходими години. Така се откриват подобни неща. Например открива се това, което съм ви разказвал за Луната, че и там има някакво население, което има работа с населението на Земята, за да регулира размножението.
Действително, господа, това няма да може да се открие по пътищата, по които върви съвременната наука, не може да се открие с две изчисления, за един ден.
Към такова откритие може да се стигне само в течение на много години. Именно така е! Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно.
към текста >>
Съвременната европейска
наука
и техника не импонират на жителите на Азия, тъй като те разглеждат съвременната европейска
наука
като детска забава, като нещо, имащо отношение само към външното.
Ако европейците са искали да направят нещо в Азия, би следвало отначало да се позанимават с антропософия! Защото по друг начин работата няма да стане.
Съвременната европейска наука и техника не импонират на жителите на Азия, тъй като те разглеждат съвременната европейска наука като детска забава, като нещо, имащо отношение само към външното.
А от външната европейска техника те не се нуждаят. Те казват: защо трябва да имаме работа с машините? Това е нечовешко! Това съвсем не им импонира и те разглеждат като посегателство върху своите права, когато там се строят железопътни линии и фабрики. Това правят европейците.
към текста >>
Англичанинът пътешества в Африка - както Дарвин[5] е предприел своето околосветско пътешествие за целите на естествената
наука
- и наблюдава животното в естествената му среда.
Виждате ли, по темата има един доста мил анекдот за това, как представителите на различните народи изучават естествената история, изучават например кенгуруто или някое друго животно, живеещо в Африка.
Англичанинът пътешества в Африка - както Дарвин[5] е предприел своето околосветско пътешествие за целите на естествената наука - и наблюдава животното в естествената му среда.
Там той може да види как то живее, в какви природни условия. Французинът пренася животното от пустинята в зоопарка. Той го изучава в зоопарка. Той не наблюдава животното в естествена обстановка, а го прави в зоопарка. Обаче какво прави германецът?
към текста >>
Тук също духовната
наука
трябва да доведе до изменение на начина на мислене.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене.
Но как това става в настоящото време? Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6].
към текста >>
Те имат такова мнение по причина, че в Азия все още се пази много от древната
наука
за духа, от древните познания за духа, така че смятат всички знания на европейците за детска забава.
Вие също вероятно сте чували, че най-различни представители на Азия, образовани, умни представители на Азия, са тръгнали към Европа, но всички те са на едно мнение - европейците са варвари.
Те имат такова мнение по причина, че в Азия все още се пази много от древната наука за духа, от древните познания за духа, така че смятат всички знания на европейците за детска забава.
Всичко, което предизвиква удивление в Европа, тези хора в Азия смятат за детска забава.
към текста >>
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна
наука
.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука.
Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
към текста >>
Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната
наука
, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука.
Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника.
Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало.
към текста >>
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно познание, духовна
наука
.
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно познание, духовна наука.
към текста >>
А жителят на Изтока има своята възвишена духовна
наука
, макар и да е стара и като съновидение.
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа!
А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение.
И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия? », трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите».
към текста >>
104.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Макар, колкото и да е странно, съвременната
наука
да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2].
Второто, което човек носи в себе си е, растителното царство. Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща.
Макар, колкото и да е странно, съвременната наука да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2].
Ако към нея се приближи насекомо, ако то е долетяло, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото. Това е много интересно явление. Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко! Такива научни съображения са просто безсмислени. Растенията не чувстват.
към текста >>
Господин Бурле: В минали лекции господин докторът говори за знанието на духовната
наука
при древните народи.
Господин Бурле: В минали лекции господин докторът говори за знанието на духовната наука при древните народи.
Днес човечеството е изгубило това знание. Не би ли могъл господин докторът да ни обясни как е станало това? Само материализмът ли е виновен?
към текста >>
Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната
наука
, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости.
Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости.
Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости.
Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха. Днес ние носим в себе си солите на въглената киселина. Именно благодарение на това обстоятелство нашите кости са се втвърдили. Така са свързани тези неща.
към текста >>
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна
наука
, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа.
Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание.
към текста >>
Това прави духовната
наука
.
Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание.
Това прави духовната наука.
Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело. Това е така.
към текста >>
Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика
наука
, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал голяма грешка. Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав.
Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша философия. И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия». Аз също винаги съм виждал в него «съкрушителя» - от най-ранната си младост отново и отново изучавах Кант, - иначе нямаше да мога да си задам въпроса: кой все пак е по-велик: този, който «съкрушава» чинията със супата, или този, който я произвежда? На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко.
към текста >>
Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика
наука
, за висша философия.
Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав. Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша философия.
И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия». Аз също винаги съм виждал в него «съкрушителя» - от най-ранната си младост отново и отново изучавах Кант, - иначе нямаше да мога да си задам въпроса: кой все пак е по-велик: този, който «съкрушава» чинията със супата, или този, който я произвежда? На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои.
към текста >>
105.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
излиза разширената дисертация „Истина и
наука
“.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г.
излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
„Въведение в тайната
наука
“ (Събр.
1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13).
към текста >>
106.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Изследванията на духовната
наука
създават фундамент за медицината.
Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите.
Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината.
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
към текста >>
107.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Същото показват духовната
наука
и антропософските изследвания.
Същото показват духовната наука и антропософските изследвания.
Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива.
към текста >>
Тази духовна
наука
, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива.
Същото показват духовната наука и антропософските изследвания.
Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива.
към текста >>
В моята книга «Въведение в тайната
наука
» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн.
И така, искам да маркирам едно първоначално мирово тяло - топлина, която е била жива (вж. рис.1, червеното).
В моята книга «Въведение в тайната наука» нарекох това първично състояние - тук работата не е в наименованията, нали така, защото всичко трябва някак да го наричаме, - както са го наричали в древността: състояние Сатурн.
То има определено отношение към мировото тяло Сатурн, но засега няма да го разглеждаме.
към текста >>
Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната
наука
» нарекох това състояние Слънце.
Сега ние имаме второ състояние, възникнало в хода на времето. И във второто състояние, наред с това, което е било там първоначално, вече възниква нещо друго.
Макар днешното Слънце да не е същото, в книгата си «Въведение в тайната наука» нарекох това състояние Слънце.
Това е било своего рода слънчево състояние, доколкото то е представлявало гореща въздушна мъглявина. Вече съм ви казвал: съвременното Слънце не е същото. То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа.
към текста >>
Днес на човек, който не е проникнат от духовната
наука
, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Така следва да се обясняват нещата, свързани с възникването на света и възникването на човека.
Днес на човек, който не е проникнат от духовната наука, няма да му се удаде да разреши загадката, защо птицата се излюпва от яйце и веднага може да се храни с външни вещества, докато човека не се излюпва от яйце и трябва сам да излиза от майчиното тяло и да се храни с майчино мляко. Защо?
Защото птицата е възникнала значително по-късно, тя се явява по-външно същество. Човекът е възникнал по-рано и в течение на предходното състояние втвърдяването му не е стигнало толкова далеч, както при птиците. Затова и днес неговото втвърдяване не стига толкова далеч, той още трябва да бъде защитен и още носи в себе си много от първоначалното състояние.
към текста >>
108.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но тук съвременната
наука
, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения.
Само вземайки това предвид, може да се установи кой от пластовете е по-древен и кой - по-късен.
Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения.
По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид могат при някои условия да бъдат много интересни.
към текста >>
Но съвременната
наука
малко се съобразява с това. Защо?
Но съвременната наука малко се съобразява с това. Защо?
Защото тя казва така: този мощен алпийски масив ни показва станалото в него безпорядъчно преместване на пластове: най-долният е най-отгоре, а най-горният - най-отдолу. Това ни показват тези пластове. Но, господа, можете ли да си представите, че силите, действащи сега на Земята, биха могли напълно да преобърнат наопаки целия алпийски масив? Това, което става днес на Земята, става така, че Земята, образно казано, като затанцува, все още може да прехвърли нещо от едно място на друго. Но днес това е всичко - това затанцуване.
към текста >>
Тези, които признават духовната
наука
, приеха това, макар и с учудване.
Съобщих за това в Париж през 1906 година, като за резултат от духовнонаучното изследване.
Тези, които признават духовната наука, приеха това, макар и с учудване.
След това по-късно, след дълго време, отново се появи комета. Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха. Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност! Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго освен това: всичко е било случайност.
към текста >>
Виждате, че това не е никаква случайност, а истинска
наука
, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати.
Тогава вече имаше необходимите инструменти и благодарение на обикновеното естественонаучно изследване откриха, че в кометите има цианиди, синилна киселина, за което казах някога в Париж! Тези неща се потвърдиха. Разбира се, тогава се намериха хора, които бяха чули само това и казаха: този Щайнер е казал в Париж, че кометите съдържат синилна киселина, а после това беше открито - но това е случайност! Така казаха тези хора, доколкото те не знаеха нищо друго освен това: всичко е било случайност. Но сега ви казах защо в кометите трябва да се съдържа синилна киселина.
Виждате, че това не е никаква случайност, а истинска наука, благодарение на която ми се удаде да стигна до тези резултати.
И именно изследвания, опиращи се на сетивното възприятие, потвърдиха този факт значително по-късно. Така хората вече можеха да видят това, което го има в антропософията: по-късно всичко ще бъде потвърдено. И често извън антропософското движение, със съвсем други способи, ще откриват неща, вече дадени от антропософията преди много години. И още други неща стават, господа. Има нещо, което днес може да бъде изследвано напълно научно.
към текста >>
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види как антропософията всъщност би искала да си сътрудничи с традиционната
наука
.
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види как антропософията всъщност би искала да си сътрудничи с традиционната наука.
Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например що се отнася до земните пластове. Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно. Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобални размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания! Следователно антропософията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука. Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
към текста >>
Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната
наука
, например що се отнася до земните пластове.
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види как антропософията всъщност би искала да си сътрудничи с традиционната наука.
Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например що се отнася до земните пластове.
Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно. Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобални размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания! Следователно антропософията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука. Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
към текста >>
Всичко това, което традиционната
наука
казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно.
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види как антропософията всъщност би искала да си сътрудничи с традиционната наука. Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например що се отнася до земните пластове.
Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно.
Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобални размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания! Следователно антропософията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука. Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
към текста >>
Следователно антропософията вече наистина е влязла в руслото на традиционната
наука
.
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види как антропософията всъщност би искала да си сътрудничи с традиционната наука. Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например що се отнася до земните пластове. Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно. Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобални размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания!
Следователно антропософията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука.
Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
към текста >>
Само че тази традиционна
наука
се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
Но от друга страна, благодарение именно на такива неща може да се види как антропософията всъщност би искала да си сътрудничи с традиционната наука. Тя би искала също така да провежда съвместна работа с традиционната наука, например що се отнася до земните пластове. Всичко това, което традиционната наука казва за преобръщането и прехвърлянето на пластовете в Алпите, се приема напълно. Но не можем да се съгласим с допускането, че такива глобални размествания са се извършвали от силите, които са налични още и днес: тук са били налични жизнени сили и именно те и само те, тези жизнени сили, са били способни да извършат такива глобални премествания! Следователно антропософията вече наистина е влязла в руслото на традиционната наука.
Само че тази традиционна наука се стреми да наложи забрана навсякъде, където нея самата я мързи истински да вникне в нещата.
към текста >>
109.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Представите, господстващи сега във външната
наука
, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете.
Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти.
Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната
наука
, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната!
Малкият и несъвършен е произлязъл от разумния! Тук става объркване. Същото объркване става и в случая, когато се вярва, че маймуните, тези изостанали хора, са праотците на хората. Те са именно изостанали хора, явяват се, така да се каже, несъвършените предшественици на човека. Вече можем да видим: науката беше на път, който я водеше до грешни представи, а обикновените хора все пак не бяха съгласни с тези представи.
Струва си само да си спомним анекдотичната история за това, как малко момче идва в къщи, след като училищният преподавател, увлечен по съвременната наука, му е обяснявал в училище, че човек е произлязъл от маймуната, и казва: «Днес научих нещо велико: човек е произлязъл от маймуната!
»
към текста >>
Тази
наука
понякога се оказва по-глупава от наивния човек.
Тогава баща му му казва: «Глупаче, с теб това действително е могло да се случи, но не и с мен! » Тук, както виждате, наивният човек протестира срещу дарвинизма.
Тази наука понякога се оказва по-глупава от наивния човек.
Така би следвало да си кажем.
към текста >>
110.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната
наука
.
Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това. И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало!
Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука.
За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука.
към текста >>
За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната
наука
.
Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това. И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало! Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука.
За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука.
към текста >>
Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната
наука
, която винаги смята така, както й се иска.
Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н. Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират. Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население.
Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска.
В действителност в древните времена населението на Китай е било огромно, същото е било и от другата страна, в Южна Америка и в Северна Америка. В древни времена тази страна също се е простирала до Тихия океан. И в сравнение с това, нашето население на Земята не е станало повече.
към текста >>
Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната
наука
- тя е в състояние да го опише!
Ако всеки път, след като обядваме, този обяд остава да ни стои в стомаха, той няма да може нормално да смели храната и тогава ние усещаме болка на това място; ако не ни е наред черният дроб, той не може да отделя достатъчно жлъчка и тогава ние усещаме болка в дясната страна на тялото, дробът ни е болен. Ако белите ни дробове отделят твърде много ексудат, мокрота, тоест слизести секрети, така че те се запълват със слуз, ние чувстваме: дробовете ни не са наред, не са в норма, те са болни. Съвременният човек чувства своето тяло само в органите, които са болни. В древните времена индусът е чувствал и здравите органи; той е знаел как се чувства неговият стомах, неговият черен дроб. Ако днес човек иска да знае това, той трябва да вземе труп и да го отвори, за да разгледа отделните органи, намиращи се вътре.
Ни един човек днес не знае как изглежда черният дроб, ако не е правил дисекции: трябва да изключим от това число само духовната наука - тя е в състояние да го опише!
Индуси-те се потапяли мислено вътре в човека и са можели да нарисуват всички органи. Все пак, ако при рисуването бихте дали задание на индуса да почувства своя черен дроб и да нарисува това, което е почувствал, той би казал: черен дроб - това е един черен дроб, това е друг черен дроб, това отново е друг черен дроб. И той би нарисувал редом един до друг двадесет или тридесет черни дроба наведнъж.
към текста >>
111.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото материалистичната
наука
не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната
наука
те просто не желаят.
Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупости днес са на мода. Съществува така нареченото суровоядство. При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща?
Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят.
Затова и измислят такива неща. Цялото суровоядство не е нищо друго освен фантазия. В течение на известно време може да се подложи тялото на това, бих казал, изтезание - доколкото на тялото ще му се наложи да изгуби твърде много сили, - употребявайки само сурова храна; но в толкова по-голяма степен то ще се окаже обезсилено след това.
към текста >>
Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната
наука
.
Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, следователно трябва да приема истински белтък, например белтък от животински произход. Кокошките, снасящи яйца, също са животни.
Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
112.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Именно духовната
наука
- и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща.
Именно духовната наука - и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща.
Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека. Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае! Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание. Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето.
към текста >>
Материалистичната
наука
не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека.
Именно духовната наука - и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща.
Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека.
Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае! Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание. Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето.
към текста >>
113.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна
наука
встъпва в противоречие с естествената
наука
, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското. И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик.
Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
към текста >>
Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната
наука
трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко.
Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето.
Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия.
към текста >>
Само физическата
наука
няма да успее да го направи.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето.
Само физическата наука няма да успее да го направи.
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия.
към текста >>
114.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Ето защо изучаването на духовната
наука
ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната
наука
само като теория.
Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка.
Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък.
към текста >>
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната
наука
правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му!
В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка. Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория.
Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му!
Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща. Очевидно е, че когато хората са създавали митовете, сказанията, въобще митологията - за която неотдавна ми зададоха въпрос, - все още малка част от принадлежащото на сетивните органи е било трансформирано в мозък. Виждате ли, тогава по време на сън у хората са възниквали видения, предишните хора повече са мечтаели, защото още не толкова много при тях е било преобразувано в мозък.
към текста >>
115.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната
наука
, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно.
Във всеки случай, ако си представим това така, както хората днес си представят планетите, че те са точно такива твърди тела, както и Земята, може да се очаква, че при стълкновението им със Земята, от удара ще бъде унищожено всичко живо! Но това няма да стане, тъй като планетите не са така твърди като Земята. Ако например Марс действително би се спуснал надолу и би се съединил със Земята, самият той не би могъл да унищожи твърдата суша, а би могъл само да предизвика наводнение.
Защото, доколкото това се поддава на изследване, Марс се състои - такива неща не трябва да се изследват само с физически инструменти, а е необходимо да се вземе на помощ духовната наука, духовното съзерцание, - следователно, ако някой би решил действително да се запознае с Марс, би се оказало, че той се състои преди всичко от повече или по-малко течна маса, не колкото вода, но, да кажем, като желе, или нещо подобно.
И така, той представлява нещо течно. Разбира се, има и твърди съставни части, но те не са такива, като на нашата Земя, а по консистенция приличат на рогата на елена или рогата на животните, които се образуват от общата маса и след това се разпадат отново в нея. Така че ние трябва да предполагаме на Марс наличието на по-различни свойства, отколкото на нашата Земя.
към текста >>
Само че по начина, привичен за съвременната естествена
наука
, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно.
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята. Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята. За това може да се узнае.
Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно.
Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
към текста >>
И така, започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна
наука
.
И така, започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна наука.
Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
към текста >>
116.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Възгледите на съвременната
наука
по този въпрос са доста занимателни.
Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н. Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици. Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята.
Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни.
Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Може би знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и т. н. Триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството.
към текста >>
В това отношение действително трябва да настъпи прелом, доколкото духовната
наука
, антропософията, дава възможност за по-мащабен обзор и въобще прави мисленето по-подвижно.
От всичко това виждате колко много фактори оказват влияние на времето и че днес за всички тези влияния още не е изградена правилна представа. Както виждате, за мълниите съществува съвсем различна представа от това, за което ви съобщих.
В това отношение действително трябва да настъпи прелом, доколкото духовната наука, антропософията, дава възможност за по-мащабен обзор и въобще прави мисленето по-подвижно.
към текста >>
Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната
наука
.
Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил.
Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука.
Може да се открие например как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достоверност, както достоверни са за нас неща, с които имаме работа. Днес човек - трябва само да се наблюдава много внимателно - разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата биха се предлагали за изучаване предмети, различни от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита.
към текста >>
Но този, който поддържа гледната точка на духовната
наука
, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им.
Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза.
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им.
Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери.
към текста >>
Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната
наука
.
Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете.
Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука.
Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато изпитва треска, вие можете да видите как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това - не казвам, че това е така, но може да е - даденото явление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време.
към текста >>
Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната
наука
, ако това бъде действително доказано.
Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука.
Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано.
Дотогава можем да кажем само това, което например е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато изпитва треска, вие можете да видите как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това - не казвам, че това е така, но може да е - даденото явление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време.
към текста >>
117.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
С помощта на истинската
наука
може - както винаги повтарям - да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората собствено само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!
Вселената на основата на геометричните познания; правилно е да я смятаме създадена с познаване на нещата, макар и не на основата на числата! Оттук следва, че в основата на света е заложена геометрията, че всичко действа на основата на геометрията. И това е правилно.
С помощта на истинската наука може - както винаги повтарям - да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората собствено само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!
към текста >>
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската
наука
.
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската наука.
Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости. Това не позволява да се установи как стои работата в дествителност.
към текста >>
118.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената
наука
, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от естествознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него.
Виждате ли, антропософията е възникнала не въпреки естествената наука, а именно защото естествознанието вече съществува, тя трябваше да възникне по тази причина, че ес-тествознанието с помощта на своите съвършени инструменти, с помощта на щателно отработени експерименти е установило, открило е множество факти, които, бидейки открити от естествознанието, не могат да бъдат истински разбрани от него.
На него не му се удава да ги разбере. Те могат да бъдат разбрани само тогава, когато навсякъде, зад нещата, на заден план бъде възприето духовното, бъде възприето, че духовното вътрешно, реално присъства във всичко.
към текста >>
И виждаме, че ако подходим от позицията на духовната
наука
- «антропософия» е само едно от възможните й имена, - ако действително, подхождайки от позицията на духовната
наука
, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи.
И виждаме, че ако подходим от позицията на духовната наука - «антропософия» е само едно от възможните й имена, - ако действително, подхождайки от позицията на духовната наука, изследваме ефективността на картофите като хранителен продукт за човека, ще стигнем до това, че картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи.
Картофите не се преработват напълно в храносмилателните органи. Чрез лимфната система, чрез кръвта те се издигат в главата, при това по отношение на картофите главата служи за храносмилателен орган. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи; главата също храносмила.
към текста >>
Никоя чисто естествена
наука
не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо.
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо.
Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.
към текста >>
Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената
наука
, ако тя се вземе за основа.
Никоя чисто естествена наука не е в състояние да узнае тези неща, те могат да се научат само когато се изследва духовното съдържание на даденото нещо. Така се разбира, че в новото време човечеството е било подложено на разрушение, поради употребата на картофи за храна. Става очевидно, че в последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите.
Този доста груб пример показва как може духовно да се изследва поднасяното от естествената наука, ако тя се вземе за основа.
към текста >>
Така духовната
наука
по особен начин създава фундамент за медицината.
Но аз искам да ви кажа още нещо. От тази гледна точка всяка субстанция, появила се в света, може да бъде подложена на проверка за предмета на нейното духовно съдържание. Само благодарение на това могат да бъдат получени лекарствени средства.
Така духовната наука по особен начин създава фундамент за медицината.
към текста >>
Духовната
наука
е само продължение на естествената
наука
, тя съвсем не противоречи на естествената
наука
.
Духовната наука е само продължение на естествената наука, тя съвсем не противоречи на естествената наука.
Освен това духовната наука по научен начин изследва духа, следователно на хората не се предлага да приемат на вяра, какво говорят другите. Така, вместо изповядване на вяра, се дава нещо наистина научно.
към текста >>
Освен това духовната
наука
по научен начин изследва духа, следователно на хората не се предлага да приемат на вяра, какво говорят другите.
Духовната наука е само продължение на естествената наука, тя съвсем не противоречи на естествената наука.
Освен това духовната наука по научен начин изследва духа, следователно на хората не се предлага да приемат на вяра, какво говорят другите.
Така, вместо изповядване на вяра, се дава нещо наистина научно.
към текста >>
Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената
наука
: светът загива.
Обърнете внимание, ако кометата беше останала цяла и не беше се разпаднала, на Земята през 1872 г. лошо й се пишеше! Но, както се казва, на нашата гара получавахме писма, които крещяха: светът загива!
Това бяха пресметнали астрономите в пълно съответствие с естествената наука: светът загива.
Не може да се опише колко много хора платиха на изповедниците огромни суми, за да им се опростят греховете - ето до какво се стигна, господа. В Париж още през 1773 г. поповете също са получили много пари, тъй като хората са искали колкото се може по-скоро да се избавят от своите грехове.
към текста >>
Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната
наука
не са били толкова глупави!
Виждате ли, такива способности не се появяват от само себе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години - което, от друга страна, не е лошо, - ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ще станем нервни хора.
Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глупави!
Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко.
към текста >>
Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им
наука
.
Виждате ли, такива способности не се появяват от само себе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години - което, от друга страна, не е лошо, - ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глупави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен.
Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука.
И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви! Светът в това отношение е станал друг, но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг.
към текста >>
Може да се научи нещо, занимавайки се с тази
наука
, а може въобще да не се занимавате с нея.
А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде». Но има възможност за избор.
Може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.
към текста >>
А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата
наука
е материалистична.
А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа. Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене!
А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична.
Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
към текста >>
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична
наука
.
Виждате ли, сметките на Маркс са необичайно остроумни, необичайно разумни, на тях не може да се възрази от гледна точка на обикновената чисто материалистична наука.
Всичко съвпада така, както е съвпадало при астронома през 1773 г., пресметнал срещата на кометата със Земята. Но тази комета се е различавала от появилата се по-късно, тя с времето станала толкова разпрашена, че не причинила вреда на Земята! И това, което пресметнал Маркс, по същия начин се основава на блестящо, но несъвършено учение.
към текста >>
Като следствие, на основата на съществуващата
наука
възниква страшен безпорядък и неразбиране в социалната сфера.
Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естественонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин. Такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и т. н. И така стои работата с много неща.
Като следствие, на основата на съществуващата наука възниква страшен безпорядък и неразбиране в социалната сфера.
към текста >>
С помощта на духовната
наука
сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н.
С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н.
Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да установите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука. След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
Това можете да установите само благодарение на духовната
наука
, като се основавате на знанията, получени от духовната
наука
.
С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав.
Това можете да установите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука.
След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
Но истинска
наука
тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна
наука
, която само външно носи името антропософия.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците.
Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия.
Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>
Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво всъщност иска духовната
наука
.
В едно занятие аз, разбира се, мога само накратко да маркирам как стоят нещата. Но всички тези лекции бяха предвидени по такъв начин, че по задаваните въпроси да се установи какво вие бихте искали да научите, господа. Може би на следващото занятие ще направя някакво обобщение - днес успях да дам само основите, - за да може това да бъде разбрано още по-добре.
Но от всичко казано вие бихте могли да усвоите нещо, отнасящо се до зададения от вас въпрос, а именно: какво всъщност иска духовната наука.
към текста >>
119.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Но робството не е съществувало винаги, то се е появило в древността, когато започнало да се губи истинското знание за света, истинската
наука
, когато вече не знаели какво всъщност означава това.
Да вземем явление, което е съществувало в Древен Египет в най-широки мащаби, това, което наричат робство.
Но робството не е съществувало винаги, то се е появило в древността, когато започнало да се губи истинското знание за света, истинската наука, когато вече не знаели какво всъщност означава това.
Така че вие, според здравата логика, би трябвало би попитате: «Къде е причината за възникването на толкова жизнеспособно работническо движение? »
към текста >>
От гледна точка на антропософската духовна
наука
не достигат знания за духовния свят.
От само себе си се разбира и винаги става така, че някой съставлява малцинството. И по това, как всичко се развива, може да се види, че малцинството просто не знае какво трябва да прави. Това много ясно се прояви в последно време - и работническите маси го усещат: малцинството не знае какво да прави. Може да се каже: нещо не достига. Разбира се, че нещо не достига.
От гледна точка на антропософската духовна наука не достигат знания за духовния свят.
Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци. А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие.
към текста >>
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената
наука
знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни.
към текста >>
Духовната
наука
, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
Но това е голяма грешка. Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано? Защото очите му са устроени по съответен начин. Очите не се намират редом с пианото. Ако човек е сляп, ако очите му не виждат, той няма да може да види пианото.
Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите.
И такова възприятие човечеството е притежавало изначално! Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние. Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък.
към текста >>
Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална
наука
, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната
наука
.
Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки? Ако се иска само да се пресметне това, какво е капиталът, се получава, сякаш е все едно, кой владее капитала. Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение.
Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука.
И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища.
към текста >>
Така антропософската
наука
ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа.
И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища.
Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа.
Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
към текста >>
120.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
излиза разширената дисертация „Истина и
наука
“.
1891 г. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г.
излиза разширената дисертация „Истина и наука“.
Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3).
към текста >>
„Въведение в тайната
наука
“ (Събр.
1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13).
към текста >>
НАГОРЕ